Original subtitles

Субтитри от YavkA.net

КОЛЕНА Е, КАРЪЛ!

Весела Коледа.

Благодаря. Весела Коледа. Весела Коледа.

Извинете. Извинете.

Извинете. - Благодаря. Весела Коледа.

Много сте мила. Благодаря. Весела Коледа.

Не мисля. Каръл е. Дай ми Кендра.

Не, не е нужно да питам Каръл, Ед.

Аз съм стари редактор и решението зависи от мен.

Това е последното ми предложение. Обади ми се. Кендра.

Каръл? Къде си? Чакай... Пеша ли си?

Имаше задръстване, а не можех да вися в сервиза. Мразя празници.

Мога да ходя, Кендра. Искам да изместя напред оперативката.

Добре. За кое време? - Веднага. Нека всички се подготвят.

Добре.

Може ли за малко внимание?

Спрете с това, което правите. Важно е.

Две неща. Тези, които поискаха почивен ден за Коледа утре...

Каръл отказа. Второ, оперативката за 11 ч. ще почне по-рано.

Спокойно, ще бъдем готови. - Ще започне веднага.

"Сваляй килограми по-бързо", или "Отслабни веднага"?

И двете не струват. - Тя иска ново. Какво да правя?

Импровизирай. - Да импровизирам...

Има ли само... - Не, Таня.

Добре, благодаря. - Тихо!

Тя идва.

По-живо. - Хайде, бързо. Косата ти...

Добре, браво. Дишайте дълбоко.

Да започваме.

Добро утро, г-це Хъфлър. - Ще видим.

Резултатите са добри, но главно заради повечето покупки онлайн.

А продажбите на дребно? - По-малки са от очакванията ни.

Кажи им, че ако няма промяна, ще изтеглим стоката си.

Наистина ли? - Да.

Следващият.

Принцесата не харесва писателя ни. - Коя принцеса?

Кралската особа. - Намери друг.

Този е четвърти.

Тогава й намери пети. - Добре.

Фред, да чуем за "Тренировка за 59 секунди".

Ами, разбираш ли...

Аз... - Фред?

Не ми ли каза "Бърз фитнес"? - Чудесно.

Можем да продължим с "по-бърз".

Можем да го комбинираме с "Пържени храни".

Мазнини и фитнес едновременно. Идеално. Друго?

Не. - Прекрасно.

Ще отнеме минута. - Имаш 10 секунди.

Десет, девет, осем... - Добре, ще бъда бърза.

Пам Джейкъбс ми даде най-хубавия дебютен роман, който съм чела.

Мисля, че трябва да отправим предложение.

Поправи ме, ако греша. Ти си редактор на класика, нали?

Нима мъртви автори предават ръкописи? Изгубен шедьовър ли е?

Още не, но мисля... - Значи е нова книга?

Защо редактор на класика предлага нова книга?

Защото е оригинална и уникална творба.

Чуваш истински глас. Ако не й дадеш шанс,

ще допуснеш огромна грешка.

Нима? - Трябва да ми повярваш.

Тази книга е причината всички да вършим тази работа.

Това е смисълът на литературата.

Това трябва да четат хората, а ние трябва да го издадем.

Наистина го мислиш, нали? Уволнена си.

Какво? - Наруши основното правило.

Не е важно кои книги трябва да се четат, а кои се продават.

Каръл Хъфлър, ти си безсърдечен тиранин.

И не би познала една хубава книга, дори да те захапе отзад.

Отличен избор на думи.

Ще си получиш заслуженото. Да живее романът!

Не е оригинална финална реплика. - Така си е.

Друг да предложи нещо? Така си и мислех.

Беше ли необходимо, Каръл? Тя е самотна майка с две деца.

Аз не допуснах тази грешка. - Бореше се за това, в което вярва.

Говорех за децата. - Е...

"Да говоря с Кендра". За какво трябваше да говоря с теб?

Днес трябваше да вземеш своето решение.

Решение? За какво? - За преместването ми в Лондон.

Приятелят ми Зак заминава за 2 г. в Лондон. Поисках преместване.

Кога? - Преди година, когато научих.

Говорихме няколко пъти.

Да, спомням си и...

Мислих много по въпроса. Според мен не е за теб.

Знаеш, че искам да се занимавам с чуждестранните права.

Смяташ, че няма да се справя? - Ако беше така... Ще се справиш.

Ти си старши редактор, моята дясна ръка.

Можеш да научиш тук всичко важно.

Откакто Ив почина, преобърнах нещата и очаквам да ме подкрепиш.

Чуй ме, нека ти дам един съвет.

Не планирай живота си около мъж. Те не правят тази жертва.

Глория, заета съм. Някой трябва да движи нещата.

Г-це Хъфлър, Коледа е. - Знам, че майка ми ще разбере.

Работеше на всички празници.

Би означавало много за нея.

Миналата година не дойдохте... - Глория.

Може би не остават много Коледи.

Моля те, върши си задълженията и наглеждай майка ми, а не мен.

Разбра ли? - Да, госпожо.

Дочуване, Глория. - Весела Коледа, г-це Хъфлър.

Любимият ми филм. "Скрудж". Гледам го всяка година.

Аз също.

Ще видиш гледки от минала, настояща

и бъдеща Коледа.

Очаквай първото видение, щом удари полунощ.

Заповядай, красавице. - Благодаря.

Помните ли, че при Ив имахме две седмици отпуск?

Не е ли незаконно да се работи на Коледа?

Какво може да направиш? - Да вдигна бунт. Сериозно.

А ако никой не отиде на работа? Всички ли ще уволни?

Ние сме гръбнакът на компанията. Държим истинската сила.

Трябва заедно да въстанем срещу тиранията на Каръл Хъфлър.

Кой е с мен? - Тя е тук.

Изглеждате забележително тази вечер, г-це Хъфлър.

Мразя я. - И как го изрази само, Фред.

Харесах последната ви книга.

Какъв беше приносът на съавтора? - Кендра! Ето къде си.

Здравей. Изглеждаш прекрасно. - Благодаря.

И ти изглеждаш прекрасно. - Каръл, помниш Зак, нали?

Аз... Ще ми припомниш ли?

Приятелят ми. Този, който замина за Лондон за две години?

О, да. Храната е ужасна. Приятно пътуване.

Добре. Благодаря.

Да ти донеса нещо за пиене? - Вода. С не много лед.

Ясно. Вода.

Каръл, как си? Не върна нито едно мое обаждане.

Чух, че си уволнила Таня. - Нищо лично.

Не се и съмнявам. Как може да е лично за теб?

Тук има още сто издатели. Все някой ще те изслуша.

Ти държиш най-големия пазарен дял. Искам да те запозная с автора.

Бен. - Довела си го тази вечер?

Бен Удли. - Какво каза току-що?

Ела. Не само гениален, но и сладък. Сигурен успех.

Бенджамин Удли - Каръл Хъфлър, президент на "Спрингуд".

Здравей, Каръл. - Бен. Как си?

Как си? - Добре.

Един момент. Вече се познавате? - Да.

Кой да предположи?!

Нямате нужда да ви преча. Извинете.

Странно е да те видя тук. - Планирал си тази изненада.

За какво говориш? - Тази засада, за книгата ти.

Помолих Пам да не ти я праща. - Би било глупаво да го направи.

Моля? Не каза ли току-що... Объркан съм.

Още ли не съм достойна за теб? - Да не си достойна за мен?

Не ме е грижа дали ще прочетеш книгата ми или не.

Тоест бих се зарадвал да я прочетеш,

но не очаквам да стане след всичко, което преживяхме.

За какво е? - Последните 10 г. от живота ми.

От деня, в който си тръгна?

По-скоро от деня, в който ти остана. - Имах работа, Бен.

Да. Не съм искал да се грижиш за мен.

Направих го, защото ти не можеше да се оправиш сам.

Всичко се разви идеално за мен. - Чудесно.

Как върви тази ваша нова среща? - Приключи.

Тази безсърдечност е само фаза. - Знаеш къде да ме намериш.

Какво? - Какво ли става там?

Страхотно. - Има лош ден.

Така си е. Видя ли обувките й? - Наздраве.

Добре ли си? - Нищо ми няма.

Не изглеждаш добре. - Благодаря. Много мило.

Май имаш нужда от прегръдка. - Не прегръщам непознати.

Кой говори за непознати? Прегърни старата си приятелка.

Ив? Ив Мейлър? - От плът и кръв.

Е, не от плът и кръв, но съм аз.

Чакай, какво става? - Нищо.

Напротив, мъртва си!

Може би, но ти си невъзпитана. - Халюцинирам.

Казаха, че може да ти е трудно. - Казаха? Кои са те?

Шефовете ми. Духовете, които се грижат за баланса в света.

Наричаме ги Съвета на коректорите.

По-смешно е, ако си мъртъв.

Явно някой е сложил нещо в питието ми.

Не си истинска. Нищо от това не е реално.

Какво, по...

Какво става? Какво става? Къде съм?

Ще повърнеш ли? Някои го правят.

Защо е ден? - Попитай защо е 1985 г.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО

Не е възможно.

Не, не може да бъде.

Боже...

Ще повърнеш, нали? - Махам се. И не ме следвай.

Удари лицето си в стълба.

Изпадаш в паника, съвсем нормално е.

Спри да ми говориш. - Знам, че е трудно да го приемеш,

но ако се потопиш в преживяването...

Имаш предвид, че сънувам? Това е. - Не е сън.

Всъщност си права. Кошмар е.

Ако спра да говоря с теб, всичко може да изчезне.

Каръл, тук съм, за да ти помогна да се върнеш в правилната посока.

Каръл Хъфлър!

Разполагам Сао с една нощ. Осъзнай, че е време за промяна.

Може да е начало на нов живот за теб, но само ако го искаш.

Накрая изборът е само твой.

Може би съм в кома.

Напомняме, че има разпродажба на калцуни на третия етаж.

Какво, по...

Да не е...

Не съм се сещала за това място... - От 1985 година.

Трябва да е стар спомен в подсъзнанието.

Често се случва в сънища. - Нима?

Говорих с Глория за майка й. Явно съм заспала с мисълта за нея.

Да видим как ще ти се стори това.

Мамо? Мамо.

На те чува. Този път си само зрител.

Това аз ли съм? - Не е Елвис.

Работела е много, нали?

Казваше: "Работи, за да живееш. Не живей, за да работиш."

Но никога не вземаше почивен ден.

Г-це Хъфлър? Смяната ви свърши. Можете да си тръгнете.

Нима вече дойде време? - Ето последния ви чек. Благодаря.

Помните ли, че ви питах за места на пълен работен ден?

Съжалявам, но беше временно. Нямаме нищо свободно.

Много ми харесва да работя тук. Бих работила във всеки отдел.

Хайде, скъпа, да вървим. Не искаме да закъснеем.

Къде отивате? - Работеше като сервитьорка.

Как те кара да се чувстваш?

Как е кара да се чувствам? Раздразнена.

Това е глупав сантиментален сън. Цялата история е откачена.

Не знам защо още говоря с теб. - Не сме приключили.

Аз приключих. Прави каквото искаш, но аз си тръгвам.

Какво става?

Какво се случи току-що? - Минаха около 15 години.

Признавам, че е най-реалният сън, който съм сънувала.

Колко пъти да ти повтарям, че не е...

Все едно, повтарям се. - Чакай малко.

Да не е книжарницата на Джим? - Твоят сън е. Ти ми кажи.

Не съм се сещала за това място от години. Защо мисля за това?

Обичала си да идваш тук.

Това аз ли съм? Изглеждала съм добре.

Било е твоето убежище. Кога за последно се потопи в книга?

Дори в съня ми си същата Ив. - Какво искаш да кажеш?

Все говореше как човек се потапя в хубавите романи.

Винаги си била сантиментална.

Това правим. Даваме на света тези страхотни истории.

Това е целта на книгоиздаването. - Не, опира до пари.

Опира до пласиране на стока. Така изградих издателска империя.

По-голямото не винаги означава по-добро.

Дай ми един пример за това. - Само един?

Тумори, дупки в покрива, хлебарки... - Липсваше ти визия, Ив.

Създадох семейство. Хората бяха сплотени и държаха на компанията.

Не ги подтикваше да станат нещо повече.

Бяхме щастливи. - Компанията бе на ръба на фалита.

Притежавахме почтеност. - Умря с почтеност.

И огромен дълг, който превърнах в огромна печалба.

Да ме наемеш беше мъдър ход. - Още се надявам да е така.

Ще стоим тук и ще гледаме как чета ли?

Ако е твоето шоу, защо не ми покажеш нещо?

Тогава си дошла тук за пръв път. - Е и?

Не помниш ли какво се случи?

Какво може да е толкова важно, освен да вземеш хубава книга и...

Здравей.

Това е денят, в който срещнах Бен.

Радвам се да те видя. Как си?

Взех стара колекция на Марк Твен. В кашони отзад е. Разгледай я.

Добре. Благодаря, Джим. - Няма защо.

Голям сладур е. - Нищо особено.

Не знаеш какво говориш. - Той беше мое гадже.

Единственият, когото си обичала. Научи те какво значи тази дума.

Да, научи ме, че е само дума. - Сигурна ли си?

Здрасти. - Здравей.

Видя ли? Това е магия. - Увлечение. Химическа реакция.

Похот, младост и неопитност, които те помитат като буря.

Какво искаш? И аз съм човек. - Нима? Вече почвах да се чудя.

Хубава книга.

Тя промени живота ми. - Моят също.

Не съм я чела от години. - Е...

Кои други автори харесваш, ако мога да попитам?

Юго, Дикенс, Достоевски и Толстой.

Толкова ли съм очевидна? - Не. Аз просто...

Току-що изброи всички най-велики писатели.

Щом ги харесваш, чела ли си това?

Габриел Гарсия Маркес, "Сто години самота"?

Романтично, мистично... Нещо като история на...

История на живота? Не знам.

Сериозно? "История на живота"? Не съм чувала по-изтъркано нещо.

Виж това. Кога за последно си имала този поглед?

Погледът на наивно момиче? Отдавна.

А той? Виж колко живот струи от него.

Истински вдъхновен е. - Това ли виждаш?

Аз виждам мечтател, който няма да стане Уилям Фокнър.

Той е момче, което вярва в това, което обича.

А тя е момиче, което обича това, в което вярва.

Съжалявам, не го приемам.

Пак ли? Ще ме предупредиш ли следващия път?

Чакай малко. Познавам това място. Това беше...

Има сто стълби до апартамента. - Искаше да е отпреди войната.

Нямах предвид Гражданската война. Нямаше ли нещо на партера?

А и тогава нямаше да имаме онази гледка.

Добре дошла у дома. - Ти също.

Какво е това?

Спомняш ли си? - Може да е от старите наематели.

Какво е това? Да не си...

Какво си направила?

Подарък за новодомеца. - Леле...

ОБИЧАМ ТЕ

Припомни ми, така ли се пише "увлечение"?

Много ти благодаря.

Вече нищо не те спира да напишеш онзи роман.

ПЪРВА ГЛАВА

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...

Виж колко щедра си била. Подаръкът ти е променил живота му.

Насърчила си го да следва мечтата си.

Великата мечта да стане беден и непризнат гений.

Той е искал да стане писател. - Но не беше реалист.

Градяхме съвместен живот, а му стигаше бохемската фантазия.

Не е фантазия да вярваш в мечтата си.

Без пари няма смисъл да мечтаеш.

Кога изгуби душата си, Каръл? - Сбогом, Ив.

Къде отиваш?

Далеч от теб. И този път не ме следвай.

Виж ти кой е тук!

Да не забрави ключовете си?

Колко ми липсваше! - Ето какво, престани!

Вече ми...

Във всяка хубава история има нещо неизменно.

Начало, среда и край.

"Спрингуд" може да издава по-печеливши книги.

Освен прекрасна литература да има и по-комерсиални книги.

Компанията да е по-печеливша,

вместо да сме встрани. - Какво каза Ив?

Каквото казва винаги.

Че ще съсипе репутацията ни и ще изгуби нашите автори.

Смятам да го кажа на борда на директорите другата седмица.

Ив е направила много за теб, а ти просто ще я избуташ?

Издателството едва крета, защото витае в облаците.

Компанията има нужда от нова посока, а аз имам план.

Това е бизнес. Не би разбрал.

Седиш и съдиш, но не си толкова...

Какво? - Нищо.

Не, искам да знам. Какво?

Не си толкова амбициозен. - Да напиша роман не е амбиция?

Не, амбиция е да влезеш в списъка с бестселърите.

Според теб трябва да правя това? - Иначе тънеш в посредственост.

Значи за теб признанието определя добрия писател?

Не, успехът. Ако можеш да печелиш, си вършиш работата.

Знам, че ти е било тежко през детството.

Майка ти е работела непрекъснато и пак едва е свързвала двата края.

Нищо не знаеш. - Чуй ме.

Но ти си направила избора никога да не се тревожиш за пари.

Аз направих същия избор,

но разликата е, че нямам нужда от пари, за да се чувствам сигурен.

Нямам нужда от пари, за да съм щастлив.

Прав си. Има голяма разлика помежду ни.

Променила си се. - Нарича се порастване, Бен.

Както и да го наречеш, липсва ми старата Каръл.

Момичето, което обичаше да чете книги,

което не се вълнуваше толкова от повишения и цели.

Липсва ми момичето, което ми подари пишещата машина.

Започвам да съжалявам, че го направих.

Сбогом, Каръл.

Не биваше да го казвам.

Как съжалявам, че съм му подарила пишещата машина.

Ако не бях го направила, можеше да сме още заедно

и може би нямаше да съм жената, в която се превърнах.

Самотна жена без приятели и с хокейна шайба вместо сърце?

Сбогом, Ив. - Къде отиваш?

Да приключа с това. Отдавна трябваше да го направя.

Трябва ли да го повтаряме? Знаеш, че не можеш да си тръгнеш.

Не си тръгвам. Не мога да умра в сън. Ще се видим в отвъдното.

Каръл! - Беше... Е, приключи.

Било е сън.

Ив Мейлър. Това беше жена от класа.

Така си е. - Две седмици отпуск.

Хубав бонус в чорапа всяка година.

И имаше безупречен вкус. - Да. Надушваше бестселърите.

Говорех за облеклото й. Имам усет за тези неща.

Все едно. Каръл Хъфлър ще е наш шеф завинаги.

Не и ако се опълчим на този Сталин с токчета.

Стига с тези приказки за бунт.

Ние работи с авторите, редактираме книгите,

а после кой обира лаврите? - Каръл.

Какво специални има в нея? Защо ни е нужна?

За да подписва заплатите. - А ако го правихме ние?

Престъпно е да подправяш подпис. - Не говоря за това.

А да основем наша собствена компания.

Не искаш ли да си полегнеш? - Авторите имат връзка с нас.

Не харесват Каръл. Да ги потърсим. Може сами да ковем съдбата си.

И междувременно да разорим Каръл.

Как ще го наречем? - Издателство "Революция".

Да живее революцията!

И сега какво? - Да го извикаме отвисоко!

Нека просто им се обадим. - Дадено.

Здрасти, Джей Кей. - Анджелина?

Здрасти.

Стига, не се паникьосвай... - Шегуваш ли се?

Преследва ме моята мъртва бивша шефка, а да не се паникьосвам?

Не мога повече. Остави ме на мира.

Стига, още е рано. - Чакай малко.

Знам тази история. - Така ли?

Бъдни вечер е и идваш да кажеш, че пропилявам живота си.

Как беше? - "Чудо на 34-а улица"?

"Междузвезни войни"? - "Коледна песен" на Дикенс.

Права си, но в случая е "Коледата на Каръл".

Видя ли какво направих? Използвах сюжета.

Хора като мен са идвали да помагат на хора като теб от поколения.

Просто Чък го е описал пръв. - Чък ли каза? За Дикенс?

Много мил човек и очевидно прекрасен писател.

Но е имал склонността да украсява истината.

Например три призрака вместо само един.

А после пуйка вместо овнешки бут.

Дребни неща са, но се наслагват.

Добре, но нека ти кажа нещо.

Винаги съм приемала Скрудж за жертва в тази история.

Бил е скромен бизнесмен, принуден да стане сълзлив прахосник.

Събери кураж, защото те чака самотно съществуване

и цяла вечност на съжаление, ако не промениш живота си.

Ще рискувам. Да вървим.

О, виждам въодушевление.

Щом ще пътувам с твоето вълшебно килимче, ще приключа бързо с това.

Да не губим повече време.

Към коя година се отправяме? - Тази. Само на секунди оттук.

Забавляваш ли се? - Страшно много. Мило, че питаш.

Къде сме? - Трябва да ти покажа нещо.

Чия е тази къща? Къде сме?

Никога ли не си ходила в къщата на Таня?

Не знаех, че Таня има деца.

Скъпоценни създания, нали? - От латинската дума за "скъп"?

В случая означава "безценни".

Разбира се, че ще ми го покажеш. - Погледай още малко.

За кого са тези? - И елените трябва да похапнат.

Можеш ли да го прочетеш? - "Дядо Коледа, нека е нещо хубаво."

Не се знае кога ще дойде, така че е време да си лягате.

Хайде, прегърнете ме. Обичам ви.

Хайде, вървете в леглата си.

Къде е таткото?

Почина в автомобилна катастрофа преди две години. Сега е сама.

Откъде можех да знам?

Всички в издателството знаеха. Но спокойно,

Кендра те отмени. Изпрати цветя.

Какво прави? - Трябва да върне подаръците.

Не биваше да ми предлага нова книга.

Опитваше да си върши работата. - Тя има друга работа.

Трябваше да е доволна от нея, като другите.

Чакай малко, чакай.

Мислиш, че всички, които работят за теб, са доволни?

Защо да не са?

Чакай, трябва да запечатам това изражение на пълно неведение.

Един момент. Кажи "зеле".

Какво е това? - Браво, момичета!

Ето, забавляват се. - Може да се каже.

Фред е.

Целият екип на "Чикаго Гардиън" е с нас.

Нова точка за нас. - Дайте по още едно!

С тях? За какво?

Замислят малка коледна изненада.

Нямам търпение да видя лицето на Каръл, когато се появи утре.

Дано получи бръчка. - Да.

Където всички ще я видят. - Тук. Да живее революцията!

Да живее революцията!

Знаеш ли какво става?

Като казах на принцесата, че основаваме свое издателство,

отвърна: "Моля те, закови Каръл и заради мен."

Ще основат свое издателство? Това е невъзможно.

Представяш ли си? Беше смешно.

Заговор ли е? Няма да го търпя.

Да го търпиш? По-добре се опитай да оцелееш.

Искам да ме върнеш вкъщи веднага.

Не мога. - Настоявам.

Пак няма да стане.

Внимавай!

Благодаря, че дойде с мен. - Няма защо.

Къде сме сега?

Проверяваме дали поне един те подкрепя.

Чудя се защо Каръл изчезна от партито.

Толкова ни е хубаво, а ти отваряш дума за Сатаната.

Просто се тревожа за нея.

Защо? На нея не й пука за теб.

Защо говориш така?

Да видим. Държи се с теб като с боклук,

не те премести, срещна мъжа, когото обичаш, повече от 12 пъти,

а не помни името ми. - Не е толкова лоша. Пази ме.

Пази те? - Да.

Виж, Кендра, аз съм този, който те пази.

Според мен трябва да напуснеш и да дойдеш в Лондон.

Какво ще правя? - Ще пишеш.

Винаги си го искала. Сега е идеалният момент.

Не знаех, че иска да стане писател.

Не знаеш много за Кендра. Особено колко се влияе от теб.

Не виждаш ли, че съм в същото положение, в което е била?

Но Каръл не е искала да бъде нещо друго. Има разлика.

Нещата се променят. Имам бъдеще в компанията.

Добре. А нашето бъдеще?

Не знам.

Изумително е как историята се повтаря.

Да, но за разлика от теб

не планирам да ме блъсне автобус.

Не съм планирала да ме блъсне автобус.

Не съм отговорна за решенията на Кендра или на някого другиго.

Животът опира до избора ни, а тя ще провали живота си,

докато чака да се превърне в теб.

Кендра трябва да избере каквото иска.

Или ти можеш да я преместиш и да й позволиш да бъде със Зак.

Тя ти е невероятно предана. Ще я направиш щастлива.

Щастлива? Защо? Защо да се опитвам?

Исках да направя Бен щастлив, а виж докъде ме докара.

Нека ти покажа.

Страх ме е.

Не виждам нищо. - Чакай малко.

Къде сме?

Съжалявам. - Това е кракът ми!

Съжалявам за дрешника. Никога не съм била добър шофьор.

В миналото ли се върнахме? - Не, пак е твоята стая.

Такава, каквато си я оставила.

Не е променила абсолютно нищо.

На майка ти й е харесвала така. Почакай, виж това.

Запомнила е колко важна е за теб.

Запазила е всичко твое.

Спомням си как дойде за събеседването.

Не спираше да говориш за книгите, които обичаш.

Всички те са тук.

Нямах представа, че още ги пази.

Донякъде са частици от теб, нали?

Глория, нека поне ти помогна. - Спри да спориш с мен.

Мога да се справя с това и сама. - Може би, но може би аз не мога.

Благодаря. - Не си идвала отдавна, нали?

Взела съм всичко необходимо за вечерята утре.

Глория, утре е Коледа. Трябва да си при семейството си.

Вече говорихме. Те са извън града, а и ти си част от семейството ми.

Тя много ми липсва, Глория. - Знам, скъпа.

Просто ми се иска да се отбие утре. - Знам.

Разбирам, че е много заета. Ангажирана е с важни неща.

Просто ми липсва.

За малко да забравя. Това пристигна за теб вчера.

Какво е? От...

От Каръл ли е? - Много съжалявам, че забравих.

Кендра. Отново.

Не виждаш ли някакъв модел?

Винаги мисли за теб.

О, това е...

Помня тази Коледа. - Изглеждате щастливи заедно.

Липсва ти, нали? - Разбира се.

А защо не я посещаваш по-често?

Не е ли защото, когато я видиш, си спомняш за трудното си детство?

Просто... Заета съм. Нямам много време.

Трябва да отделяш време за любимите си хора.

Чакай. Какво правиш? Казваш, че не обичам майка си?

Плащам за тази къща, сметките, заплатата на Глория.

Да, но трябва да й отделяш време. - Времето е скъпо.

Всъщност времето няма цена.

Не можеш да го купиш. Отива си завинаги.

Пак лекцията как времето се изплъзва през пръстите.

Всеки миг, в който не работя, губя пари.

Спомни си думите й. "Не живееш, за да работиш. Обратното е."

Тя не е имала избор. Ти имаш.

Какво правиш? Дай ми го. Това е моята книга.

Чакай. Не го прави.

Къде сме? - В къщата на Сюзан Джонсън.

Не знам коя е тя.

Познайте кой няма да мръдне. - Ще видиш сега.

Бен? Чакай малко.

Той е женен с деца? - Не, не е.

Обясни ми тогава.

Оставете вуйчо си. Вече е стар.

Измийте си зъбите и си лягайте. - Още пет минути.

Къде е прегръдката ми? Лека нощ. - Лека нощ, вуйчо Бен.

Ще се кача да ви завия. - Лека нощ.

Добре. Значи е сестра му. Да продължим.

Обичат да си наоколо. Бил - също.

Така не се буди сутрин целият в синини.

Добри деца са. Завиждам ви. Какво е Коледа без деца?

Откажи се от ергенския си живот и създай деца.

Винаги съм искала да бъда леля. - Трябва да намеря момичето.

А преди това трябва да прежалиш предишното.

Аз съм по-голямата сестра, Бен. Знам всичко.

Видях колко притеснен беше по-рабо, че ще видиш Каръл.

Стига.

Не можеш да ме излъжеш. - Не знам за какво говориш.

Нима? Е, кажи ми поне видя ли я.

Щом искаш да знаеш, добре.

Да, видях я и не мина особено добре.

Поздравихме се и докато се усетя, вече се карахме. Също като преди.

Не се виждате години, а веднага влязохте в спор? Защо?

Защото така се получава при нас.

Няма проблем. Сериозно.

Сао доказва, че бях прав, като си тръгнах. Недей.

Още държиш на нея.

Чакай... - Не ме разбирай погрешно.

Не искам да те нараня, но се разделихте съвсем млади,

а не положихте усилия. Щом се карате след толкова време,

още има чувства и ако си влюбен в нея, трябва да й кажеш.

Не.

Жената, която видях днес, не е тази, в която се влюбих.

Не знаех, че ще го каже и не съм сигурна,

че всъщност е това, което чувства.

Каръл? - Защо ще ми го показваш?

Къде отиде?

Това ли е?

Това ли трябва да науча?

Показваш ми, че не съм сама, че не ме е грижа за майка ми,

а после ми показваш, че Бен вече не ме обича.

Покажи се, страхливке.

Отговори ми.

Моля те.

Добре, какво ме чака, Ив Мейлър?

ИНФОРМАЦИОНЕН ПЪТНИК

КОЛЕДНА ПЕСЕН КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ

Да видим.

ПРИЗРАКЪТ НА МИНАЛАТА КОЛЕДА

"Призракът на минала Коледа".

С това приключихме.

После имаме Призрака на настоящата Коледа.

Какво следва? Добре, ето.

ПРИЗРАКЪТ НА БЪДЕЩА КОЛЕДА

"Призракът на бъдеща Коледа.

В историята на Дикенс привидението се проявява

като Ангел на мрака

или Неумолимия жътвар, известен повече като Смъртта?"

Ив? - Уплаши се.

Доста се забави. - Реших, че трябва да се съвземеш.

При репетициите беше по-добре, но схващаш идеята.

Относно бъдещето... Не мисля да съсипя нещо,

но знам, че накрая умирам.

Нима? - Да. Важи за всички.

Не можеш да го прескочиш, нали? - Може да се изненадаш.

Не изглежда футуристично. - Скоро навършваш 40 г.

На практика е следващата седмица.

Не го очаквах. Къде сме?

Коледа е, а това е твоето семейство.

Всички те ли? - Да. С Бен имате три деца.

И един, двама, трима внуци засега.

Пак ги глезите. - Това правят бабата и дядото.

Един момент, значи те са моето семейство,

а това съм аз?

И Бен. Наистина хубава картина на бъдещето, нали?

Боже!

Мисля, че харесва подаръка ти.

Мило е, нали? - Какво ще кажеш?

Не е толкова зле. - Да, не е никак зле.

Защо три деца? Да не живея вече във ферма?

Бабо, виж. Погледни я.

Откъде я взе, Ема? - Дядо Коледа ми я донесе.

Дядо Коледа ли ти я подари?

Който носи подаръци на всички деца, които са били добри?

Значи си била много послушно момиче.

Има ли си име? - На мен и харесва Кейти.

На мен също, скъпа. Покажи я на мама.

Какво имаме тук? - Искам да ти благодаря.

За какво? - Че ми даде втори шанс.

Дори няма имел!

Това ли е? Щастлива развръзка?

Права си. Изненадах се. - Не е твоето бъдеще.

Само една от възможностите. Това е зад първата врата.

Предполагам, че зад втората врата няма да е толкова весело.

Ни най-малко.

И сега какво? - Обърни се. Насам.

Няма дата? - Ако ти кажа, трябва да те убия.

Просто друга врата. - Както казах, всеки умира.

Така е, но не всеки умира задължително сам.

Вече свърши? Никой ли не е дошъл?

Някой дойде. Просто закъсня.

Виж ти...

Не ти донесох цветя, защото знам, че ги мразиш.

Тя е новият президент и в твоя памет го обяви за работен ден.

Реши, че би го одобрила. - Така е.

Но знаеш, че бездруго никой нямаше да дойде.

Изглежда различна.

Изглежда... - Тъжна?

Кендра е. Не, и сега става. Тъкмо излизам от среща.

Тогава го зарежи. Струва ни много пари, а трябва да оцелеем.

Аз командвам и решението е мое. - Твое копие е, нали?

Значи компанията е оцеляла? Не е имало бунт?

Не, имаше и на хората им беше трудно известно време, но...

Аз съм спечелила.

Да, уволни всички освен Кендра

и наложи репутацията си на жена, от която се страхуват.

А накрая...

Сама съм.

Има ли трета врата? - Зависи изцяло от теб.

Ив?

Ив, почакай.

Ив!

Не искам да съм сама. Права си, искам да се променя.

Моля те, помогни ми. Не знам как да го направя!

Здравейте. Нямам нужда от номер.

Ще ми кажете ли кой ден е?

Тогава Весела Коледа, господине. Извинете.

Честита Ханука.

ПРОЧЕТИ ГО

Хубава снимка, Ив.

Смешна е.

Здравей.

Грейс, нали? - Откъде знаеш името ми?

Аз съм шефката на майка ти.

Работим заедно. - Жената, която я е уволнила?

Ами...

Какво търсиш тук? - Весела Коледа, Таня.

Това е за прекрасните ти деца. Има нещичко и за теб.

Коледа е. Няма ли нищо свещено?

Прочетох ръкописа на Бен и беше права.

Невероятен е.

Дойдох да ти го кажа, а също така...

Съжалявам. - Пияна ли си?

Имаш основание да ли се гневиш, но говоря сериозно за книгата.

Искам да я издам веднага. Знаеш ли защо?

Заслужава да бъде прочетена.

Е ли? Издай я. Какво ме вълнува?

Сбърках и искам да поправя стореното.

Искам да се върнеш на работа.

Шегуваш ли се? Ето какво.

Тази сутрин се събудих като нова. Сякаш съм се отървала от бреме.

Знаеш ли защо? Защото никога няма да работя с теб.

Таня, почакай! - Пусни вратата ми.

Ще повикам полиция. - Просто ме изслушай.

Имаш десет секунди. - Добре.

Девет, осем... - Добре, добре.

Ето какво. Таня, искам да бъдеш редактор на тази книга

и да ми помогнеш да изгради наново "Спрингуд".

Имам нужда от теб.

Искам повишение. И две седмици отпуск.

Пълни осигуровки за целия офис. - Леле...

Вече имаме големи режийни разноски...

Ей, почакай.

Нямам търпение. Разбрахме ли се?

Дами, да го направим.

Весела Коледа.

Кендра.

Всичко ли е наред? - Идеално.

Трябва да й кажем. - Бездруго скоро ще научи.

Основаваме нова... Тя е една от нас.

Какво става? - Вдигаме бунт.

Не прозвуча добре. Въставаме. - Срещу...

Каръл?

Основаваме нова компания.

Трябва само да се запиташ дали си с нас или срещу нас.

Един момент... - Време е за действия.

Да живее революцията! - Да живее революцията!

Каръл Хъфлър, с твоята тирания е...

Не е тук. - Странно.

Какво? - Весела Коледа на всички.

Боже, добре ли е? - Непрекъснато се случва.

Ей сега ще му мине. Хайде, събуди се.

Не ми се ходи на училище. - Събуди се.

Знам, че всички сте малко объркани,

затова ще говоря по същество, за да не ви задържам.

Плашиш ни. - Каръл, която познавате

и мразите, е вече в миналото.

Обръщам нова страница.

Ще бъда по-добър човек.

Съзнавам, че ще трябва да заслужа доверието ви,

но се надявам това да е първата крачка.

Подайте ги и на останалите. Благодаря.

Какво е това? - Отдавна трябваше да стане.

Бонуси. - Не, дял от печалбата.

Защото вече всички сте в управителния съвет. Нова ера е.

Ив Мейлър основа компанията върху любовта към хубавите книги.

Всички сте се заели с книгоиздаване за това.

Време е да се върнем към корените си.

Вече няма да издаваме само книги, които се продават.

А книги, които трябва да бъдат прочетени.

Предлагам следното на борда.

Две седмици платена коледна ваканция.

Който е "за", да гласува.

Спечелихме, Фред. Спечелихме.

Още едно предложение.

Каръл Хъфлър да остане президент на "Спрингуд".

Да!

Който е "за", да гласува.

Благодаря ви.

Успяхме. - Обещавам да не ви разочаровам.

Има купища храна и яйчен пунш. Елате да се почерпим.

Весела Коледа.

Много вкусна храна. - Кръвната ми захар е още ниска.

Ако е от лекарството, продължи да го пиеш,

защото ако ти мине и разбиеш сърцата им, ще е жестоко.

Не съм се чувствала по-добре. Няма да ги разочаровам.

Всички ще бъдат доволни. Знаеш ли какво?

Освобождавам те.

Чакай, уволняваш ме? - Не, не те уволнявам.

Давам ти една година платен творчески отпуск.

Искам да заминеш за Европа и да започнеш да пишеш.

Чакай? Откъде... - Не е важно откъде знам. Давай.

Нали не биваше да планирам живота си около мъж?

Планираш живот с твоя мъж. Различно е.

Защо го правиш? - Ти направи толкова за мен.

Да пращаш коледни подаръци на майка ми не е твоя работа.

Много ти благодаря за всичко.

Искам да се погрижа да не станеш като мен,

защото не бих си го простила.

Много съжалявам. - Няма нищо.

Всичко е наред. Благодаря ти.

А сега ме извини. - Чакай, къде отиваш?

Да видя мога ли да поправя най-важното нещо в живота си.

Беше много мило да ни поканят. - Така е.

Какво?

Какво е всичко това?

Да не сме сбъркали къщата?

Здравей, мамо. Весела Коледа.

Здравей, миличка.

Много съжалявам, мамо. - Няма нищо. Всичко е наред.

Сега си у дома.

Глория, съжалявам. Държах се ужасно преди.

Нима? Кога точно?

Ти си част от семейството. Благодаря, че се грижи за мама.

Вие си поприказвайте, а аз ще се заема в кухнята.

Украсата е прекрасна. - Радвам се, че си я запазила.

Надявах се да ти я подаря някой ден.

Искаш ли чаша чай? - С удоволствие.

Много ми хареса подаръка ти. Наистина, прекрасен е.

Знам колко неуморно се труди, когато бях малка.

И на теб ти е било трудно. Да те мъкна от работа на работа.

Но винаги се грижеше да имам прекрасна книга.

Ако не бяха моите книги, нямаше да имам този прекрасен живот.

Често се чудя как си ме приемала.

Като всеотдайна майка, която много ме обичаше.

Исках Сао да имаш възможностите, които аз нямах.

Ако не съм го казвала досега, благодаря ти.

Съжалявам, че напоследък не съм идвала много.

Няма нищо, скъпа. Била си заета.

"Работи, за да живееш. Не живей, за да работиш." Твои думи са.

Мъдри думи. - На мъдра жена.

Имах много странен сън с теб тази нощ.

Така ли? - Да.

Беше ти, но по-стара. Може би на моята възраст.

Беше Коледа и цялто ти семейство беше край теб.

Детски очи те гледаха с обожание. Имаше един мъж.

Беше...

Беше Бен. Помниш ли Бен?

Момчето, с което ходеше? Беше толкова сладък.

Двамата изглеждахте щастливи. - Така беше.

После той прошепна нещо в ухото ти ли...

Какво точно каза? Беше...

Благодари ми, че съм му дала втори шанс.

Да.

Може би трябва да го направиш.

Мисля, че е твърде късно. - Не. Никога не е твърде късно.

Мъжете не знаят какво искат, докато не им кажеш.

Добре.

Ще се върна. Пожелай ми късмет.

Обичам те, мамо. - И аз те обичам.

Къде отиде Каръл? - Да доведе мъжа си.

Здравей, Сюзън. Аз съм Каръл Хъфлър.

Да, помня те.

Какво правиш тук? - Мислех, че Бен е при теб.

Замина тази сутрин.

Така ли? Мислех си... - Винаги кара Коледа сам.

Не го знаех. - Не, открай време. След като вие...

Сещаш се.

Знаеш ли къде отиде? - Може да се върне на Нова година.

Благодаря.

Това не е ли...

Да, остави я тук.

Каза, че вече не я иска. Помоли да я продам.

Може ли? - Разбира се.

Да ти донеса ли нещо? - Не, благодаря. Няма нужда.

Знам, че с Бен сте имали проблеми в миналото,

но ако се обади, да кажа ли, че си се отбила?

Не, няма нужда. По-добре да не знае.

Ще си тръгна сама, ако може. - Остани колкото искаш.

Весела Коледа. - Весела Коледа.

Каръл?

Мислех, че си заминал.

Защо? - Някои неща не може да изоставиш.

Бен, съжалявам. За всичко... - Почакай, Каръл.

Остави ме да говоря. Изслушай ме.

Беше прав. Промених се.

Превърнах се в нещо, с което не се гордея, и искам да се променя.

Не, трябва да стана по-добра, Бен. Не разбираш ли?

И искам да ми помогнеш.

Знам коя бях и откъде идвам,

а сега знам и къде искам да отида.

О, Каръл... - Но вече не мога сама, Бен.

Не сме създадени да бъдем сами, Бен. Вече го знам.

Отблъснах те, когато имаше най-голяма нужда от мен,

и сега много съжалявам.

Вече знам, че да споделиш живота си го прави значим.

И искам да споделя живота си с теб.

Не каза ли, че не си могъл да си тръгнеш?

Имах предвид пишещата машина. - Какво?

В това състояние е твърде ценна, за да я продам.

Ах, ти...

Много харесах речта ти. - Подъл си.

Учил съм се от най-добрите.

Прочетох ръкописа ти. - Така ли? Как ти се стори?

Мисля, че ти трябва издателство, което да се погрижи добре за теб.

Мислиш, че имам нужда? - Всички имаме.

Най-хубавата Коледа от много време насам.

Весела Коледа. - Весела Коледа.

КРАЙ

Превод: Кристин Балчева "Ес Ди Ай медия"

ТВ Рип от JJD @ 2015

YavkA.net