Original subtitles

Има прекрасна морава!

СЕМЕЙСТВО

Давай, отбор!

Мама Меца вика татко Мечок. Давай, отбор!

Активиране на електронно съобщение.

Старт!

Семейството телефони на "Телешор" сплотява отбора ви.

ЩУРОТО ПЪТУВАНЕ НА СЕМ. ВИКЪРИ

Джак, Рой, фантастично! - Само за ден.

Плащам ви твърде много. - Вечери, уикенди...

Оплакваш ли се? - Май иска повишение.

След сумата, за да го откраднем от "Стърлинг Купър", няма шанс.

Струваше си да опитам. - Да се заемем с кампанията.

"Сплотява отбора ви. " Страхотно!

Само след три месеца жънеш успехи. - Имах прекрасен ментор.

Не ти е нужен.

Трябваше само да смениш обстановката.

Чудесна новина! Вече е сигурно. - Дано!

Няма съмнение. - Дени го хареса.

Ти положи толкова усилия.

Има нещо в тази кампания, което ми се струва съвсем познато!

Имам среща със сем. Лейфийлд. И закъснявам за църковното събрание.

Явно и ти имаш щур ден. - Обичам те. Чао.

Хайде, Дерек, давай!

Беше добра тренировка. - Говори ли с баща си за лагера?

Още не съм, но не ми се вярва да откаже.

Надявам се.

Какво ти каза, Шарлот? - "Имате потенциал. Постарайте се.

Надявам се догодина да постигнете напредък. "

Може би ако опиташ да... - Не ми помагаш, Кейт. Защо?

Съжалявам. - Много мило, че се появи!

Ама че ден! Съжалявам. Да не те затрудних?

Свършихме тренировката преди час. А Стиви не ти е частен шофьор.

Идвай навреме. - Защо не се заядеш с някой заек?

Току-що го направих. - Страхотно!

Трябва да празнуваме.

Минах покрай кабинета на Дени. Каза на Уитън какъв удар е,

че сме спечелили "Телешор".

Говореха за място на съдружник. - Наистина ли?

Значи може да е големият ми удар? - Да! Готов ли си?

Джак, търси те Саманта Кларк. Адвокатка е на Джордж Викъри.

На чичо Джордж ли? Защо ще кара адвокатката си да...

Обади ми се, Джак.

Г- н Викъри? - Джак Викъри. Какво обичате?

Имам наистина лоша новина.

Поздравления за важния клиент! - Браво!

Излизаш ли? - Ще хапнем с отбора.

Утре си на училище. - Ще се върна.

Шарлот! - Татко, шт!

Здравейте, г-н Викъри. - Кейт ти гостува. Как си?

Шарлот, мама вкъщи ли е? - Да, горе е. Върви.

Щастлива ли си? - Извинявай, какво?

Щастлива ли си? - Защо питаш? Разбира се.

Имаме прекрасен живот, страхотни деца, красив дом.

Ти имаш хубава работа,

а щом пазарът се обърне, и аз ще имам.

Върша благотворителна дейност за църквата и...

Какво не е наред? - Нищо. Права си, всичко е чудесно.

Имаме прекрасна къща и прекрасна работа.

Страхотно е. - Добре! За какво е всичко това?

Чичо е починал.

Чичо Джордж ли? - Да.

Съжалявам. Все се канехме да му идем на гости.

Не бях се чувал с него от години. Знаех, че не е добре,

но бях твърде ангажиран с работа, целех се в място на съдружник...

Няма нищо, скъпи. Той знае, че го обичаше.

Г- н Викъри, здравейте. Може ли да ви наричам "Джак"?

Разбира се. - Много съжалявам за загубата ти.

Благодаря. Ще бъда искрен. Ядосан съм.

Чичо е починал преди две седмици.

А аз чувам едва сега. Не е редно, г-це Кларк.

Моля те! Може би е най-добре Джордж да обясни всичко сам.

Включена ли е? Не виждам лампичката.

Добре.

Джак, когато гледаш това, ще съм мъртъв.

Сигурно ще си ми бесен, че съм те държал в неведение.

Но да се притесняваш дали Господ ще ме прибере,

не би имало полза.

Сами вече е направила това, което поисках от нея -

изготвила е нужните документи

и е пръснала праха ми в земята, която обичам.

Помниш ли гледката? - Помня я. Баща ми...

Беше на 6 г., когато те доведе баща ти.

Беше още запетайка.

Но изкарахме няколко хубави лета тримата.

Хребетът, къщата и цялата земя вече са твои.

Искам само едно...

Да доведеш семейството си. Зарежи всичко и елате още сега.

Де да можех! Работата, децата...

Най-важното е да бъдеш в мир със себе си и семейството си.

Ела в земята, която обичам,

която ще обикнете с Емили, Шарлот и Дерек.

Благодаря за гласуваното доверие. Оценявам го.

Имаме късмет, че си при нас.

Благодаря ви. - Джак!

Изпусна част от купона.

Какво празнуваме? - Имаме нов съдружник.

Г- н Рой Бауер.

Не, благодаря. Имам си работа.

Рой...

Честито! - Благодаря, Джак.

Според теб не е ли захаросано? "Сплотява отбора ви. "

"Сплотява отбора ви. "

Ядосан си. - Пет години работя,

за да стана съдружник, 80-часови работни седмици.

Поставях фирмата пред семейството си, Дени.

Знам. И твоят ден ще дойде, повярвай ми.

Имам нужда от почивка. Не съм излизал в отпуска от 3 г.

Искам да съм със семейството си.

Почини си един месец.

После може да поговорим какво ще те задоволи.

Джак! Емили ми каза за чичо ти. Моите съболезнования!

Искаш ли да поговорим? - Да.

Смъртта на чичо ме накара да си дам сметка.

Семейството ни... Обичаме се.

Но вече не се познаваме.

Струва ли ви се логично? - Светът сякаш разединява хората.

Може би от теб зависи да сплотиш семейството си.

Чичо ми е завещал

хижата си в планината.

Всъщност е насред нищото.

Само че аз, Емили и децата...

Животът ни е толкова ангажиран. Мислех, че ако мога да...

Може би е време да се откъснете от всичко -

от работата и училището.

Струва ми се, че е рецепта, която Всевишният би одобрил.

Знам, че е налудничаво и немислимо. Искам да заминем заедно на почивка.

Дерек завършва и ще замине да учи в колеж, след него и Шарлот.

Отдавна говорим да отидем в хижата. Мисля, че го дължим на Джордж.

Не е ли насред нищото? - Не бих искала да се съглася.

Но не сме семейство туристи. - Може да се освободя през август.

Или септември! - След седмица,

когато свършат училище.

Трябва да се обадя. - Не! За това говоря.

Кога за последно сме сядали на вечеря без есемеси и мейли?

Бях на 6 г., когато почина майка. И колкото теб, когато умря татко.

Знам, че не познавахте чичо Джордж,

но той обичаше семейството ни.

И ни е завещал единствения си имот - своята планинска хижа.

Искал е само да идем и да прекараме малко време.

Като семейство.

И ще го направим. Точка!

Ами футболният лагер? - Не сега.

Да, аз просто ще... Добре.

Обикновено вземаме такива решения заедно.

Знам, права си. Съжалявам.

Но къщата на Джордж е важна за мен.

Татко ме водеше там през лятото

и там прекарах най-щастливите си мигове.

Искам да го споделя с теб и с децата.

Искам да го изпитаме заедно, като семейство.

Това е съпругът ти да работи в рекламата.

Можеш да си убедителен.

Благодаря. Щети хареса.

Знам, че е готин. Но умствено е като пън.

Колко минути имаме месечно? Ще ви се изтощят батериите.

Нося зарядното за кола. - Закъсня.

Като стана дума за пънове, ще прекарам пътуването с брат си.

Да искаш да споделиш нещо?

Вижте колко е красиво! - Фантастично, татко.

Как е Кейт? - Ще прекара лятото на морето.

Скучно! Куп момчета по бански. Нямаш нужда от това.

Емили, този джипиес... - Остави. Очевидно се изгуби.

Не, знам точно къде сме. - Не се инати. Спри да попиташ.

Ще спра.

Има собствена атмосфера.

Догоре ли? - Да, благодаря.

Явно пътувате от доста време. - Толкова ли личи?

Сякаш цял час обикалям в кръг. - Объркали сте се, а?

Накъде сте тръгнали? - Туин Форкс.

Къщата на Джордж Викъри? - Аз съм Джак. Джордж ми беше чичо.

Джак... Ектор Рамирес, приятел на Джордж

Моите съболезнования! - Благодаря.

Радвам се, че идва друг Викъри. Ще се нанесете там?

Само малка семейна почивка. - Джордж беше добър човек.

Ще ви упътя. - Да. О, карта.

Ето тук.

Стар горски път влиза в парка.

И завивате надясно. Вземете картата.

Благодаря. - Няма защо, Джак.

Упътиха ли те? - Взех карта.

Май трябва да обърнем. - Не, много път е до долу.

Не може да е това. - Да, всъщност е тук.

Красиво, нали? - Джак...

Усещате ли свежия планински въздух?

Реката е ето там.

Не се вижда в тъмното, но се чува.

Понякога нещата изглеждат огромни, като си дете,

а когато ги видиш като голям човек, са съвсем малки.

Не чак толкова.

Много обичам природата. - Тук е фантастично!

Човекът в най-добрата си светлина. Чист живот.

Без цивилизация наоколо. - Господи, сигурно се шегува.

Дерек, престани! - Да вървим, семейство.

Първо, това са новите ми ботуши.

Джак...

Шега е, нали? Да влезем вътре. - След теб, мамо.

Джак... - Харесва ли ви?

Шегуваш се. Дерек, потърси ключ за лампата.

Не работи, мамо. - Защото още нямаме ток.

Няма електричество? - Отзад има генератор. Ще го пусна.

Моят герой! - Къде е телевизорът?

Няма телевизор.

Как ще играя на х-бокс? - Няма да играеш.

Чичо Джордж я е построил сам? - Да. С дядо ви му помагахме.

Готино е. - И студено. Къде е термостатът?.

Няма такъв. Има камина. - Къде е банята?

Навремето ми се струваше върхът. Все едно живееш в уестърн.

Шегуваш се. - Не е ли страхотно?

Признавам, че е малко неудобно за нас.

Ще е приключение. - Не, съжалявам, Джак.

Какво имаш предвид? - Това е външна тоалетна, Джак.

Не, махаме се оттук. - Но ние сме тук от половин час!

Идеята да идем заедно на почивка е чудесна,

но тук няма осветление, нито отопление.

Щом пусна генератора, ще имаме електричество.

Хайде да намерим приличен хотел. Може да посетим винарския район.

Или да идем на брега. - Още не си опознала хижата.

Джак, огледай се. Тук не е за нас.

Би трябвало да го разбираш.

Може би си права, но е посред нощ.

Далеч сме от населено място.

Не искам да се спускам по този черен път точно сега, а вие?

Да вечеряме, да се наспим,

а на сутринта, ако искаш, ще си тръгнем.

Няма тоалетна хартия. - Дерек, занеси багажа вкъщи.

Аз ще подкарам генератора. - Само една нощ.

Няма да споря. Искам да ти дам светлина.

Дерек, аз щях да вляза!

Ще те оставя на тъмно.

Дерек! Ела за малко.

Ще доближиш ли малко фенера?

Разумно ли е да държим газов фенер до това ръждясало нещо?

Няма проблеми. Гледал съм как го пуска татко.

Но е нужно време. - Имам лошо предчувствие.

Остави фенера.

Защо не идеш да свалиш багажа? - Добре.

Страхотно.

Няма да е зле да ми помогнеш. - Дървата са мокри.

Явно здравият разум е наследствен - като татко с генератора.

Може да изгорим някоя от тези. - Да горим книги. Страхотно.

Мислиш, че някой ще чете "Светът на птиците"?

Няма да горим книги. - Взел съм си спалния чувал.

Да видим какво друго има. "Ядивни горски плодове".

Чичо Джордж е обичал растенията.

Оставил е всичко необходимо, за да направим къщата обитаема.

Жалко, че няма да останем. - Не бъди тъп. Татко ни върти номер.

Щяхме ли да внесем багажа, ако си тръгвахме утре?

Става все по-хубаво.

Виж това.

Сигурно е семейна реликва.

Супер! Родословното ни дърво. - Да, това са баба и дядо.

Не виждам мама и татко. - Странно?

Явно не са ни добавили.

Утре ще оправя генератора и ще подкарам печката.

Ще закусим с пържоли и яйца. - Вегетарианка съм.

Учим разни неща един за друг.

Това имах предвид. - Страхотно.

Господи! - Не е смешно.

Не се смей.

Май от деца не сме спали в една стая.

Да. Шантаво е.

Не сме си говорили така, откакто...

Откакто стана най-популярното момче в гимназията.

Какво искаш да кажеш? - Нищо. Защо да говорим?

Ти си футболна звезда, а аз -странната ти сестричка.

Не е вярно, говорим си. Не непрекъснато, но все пак...

Забрави, Дерек! Хайде, заспивай.

Джак! Не те ли сърби? - Какво? Не.

Май има дървеници. - О, скъпа! Няма дървеници.

Толкова ли ти е неприятно тук? - Всъщност да. Не е там работата.

Щети задам същия въпрос.

Щастлив ли си?

Да? - Да.

Щастлив съм с теб,

с децата ни,

Доволен съм от живота. Вие сте всичко за мен.

Не ви доведох тук, защото съм нещастен.

А защото...

Вкъщи живеем в един дом,

но сякаш вече не сме семейство.

Искам пак да бъдем такова.

Липсва ми. Искам да си го върнем.

Ти си добър човек, Джак.

Добър човек си...

Добре, за последно!

Благодаря ти!

Пуснах генератора!

Ще имаме ток. - Готови сме да потеглим.

Искате да си тръгнем сега? Ще имаме ток.

Каза, че ще си тръгнем на сутринта.

Чичо ми показа един фантастичен водопад.

Не е далеч. Може да идем да го видим.

Какво ще кажете? - Излет?

В гората? -9,30 ч. е.

Само ще го видим. Ще е красиво. В 13 ч. ще сме на пътя.

Обещавам!

А после ще намерим свестен хотел. - Ще ви хареса.

Трябва да е ей там. - Това пътека ли е?

Да, разбира се. Не, това е пътят към водопада.

Не чувам течаща вода. - Е, по-надолу е.

Хубаво е, че слизаме. - Но после ще се изкачваме.

Не бъди песимистка. Май имаш нужда от спрей за мухи.

Не, насам е.

Изразходил е всичко. - Какво?!

Шегуваш се! - Не, няма страшно. Далеч е.

Каза "водопад". Не си представях това.

Стана още по-малко забавно.

Внимателно.

Ето какво... Край! Писна ми! Приключих!

Недей! - Няма!

Приятно е. - Вир-вода сме!

Ще се стоплим. - Побързай, студено ми е.

Кой е оставил вратата отворена? - Не бях аз.

Стойте тук. Ще вляза да проверя. - Какво правиш? Луд ли си?

Бягайте! Мечка! Голяма мечка! Качвайте се в колата!

Вътре има мечка! Хайде, бързо!

Карай, карай! - Защо колата не пали?

Акумулаторът е паднал. - Не е!

Да не си оставил айпода да се зарежда тук цяла нощ?

С включен двигател? - Да.

Цяла нощ?! - Защо, Дерек?!

Хайде, давай! - Няма да стане.

И телефонът ти няма да работи. - Може мечката да е излязла.

Ще ида да проверя. - Стойте в колата. Ще ида за помощ.

Ако трябва, до бензиностанцията.

Чудесна идея! Тя е на 160 км оттук. - Само се опитвам да помогна.

Как работи айподът ти? - Чудесно, татко.

Може би ще успеем да го подкараме.

Шарлот, какво правиш отзад? - Пишка ми се.

Ето ти шише. - Няма да ползвам шише.

Мечката е вътре, тоалетната - отвън.

Нека да ида. Всичко ще е наред.

Ще дойда с теб. - Няма страшно.

Дъждът спира. Нека да ида до тоалетна.

Внимавай.

Боже!

Съжалявам. Исках да идем заедно на почивка,

да прекараме малко време заедно.

Не можеше ли да е в Кабо, или на Хавай като всички други?

Прости ми, че исках да е уникално. Опитвах да изляза от клишето.

Да не ми пробутваш рекламна кампания?

Приличам ли ти на клиент?

Не приличаш на клиент. - Добре!

Страхотно! Само това ми липсваше! Да слушам как нашите си крещят.

Много е опасно!

Сигурно идва от някоя хижа.

Ще потърся помощ.

Нищо не ти пробутвам.

Ако съм честен, не обичам да продавам.

Странно е да го чуеш от човек, който се скъса от бачкане, за да...

Не ме направиха съдружник.

Не стана. Мислех, че ще се случи. Но избраха Рой Бауер.

Той получи мястото на съдружник. Не знаех как да ти кажа.

О, скъпи! Съжалявам.

Мамо, татко! Къде е Шарлот?.

Шарлот! - Дерек, внимавай.

Шарлот?. - Добре ли си?

Защо ти не... - Добре. Миличка?

Вътре ли е?

Шарлот!

Не е смешно! Шарлот!

Не е най-добрата ми идея.

Къде съм, по дяволите?

Може би ще видя нещо отгоре.

Не беше никак разумно.

Страхотно. Фантастично!

Ти откъде се появи?

Здрасти. Толкова си хубав.

Изгуби ли се? Аз не мога да ти помогна.

Здрасти, красавецо.

Шарлот!

Не я намирам. Не знам къде е. - Как така? Къде е?

Не знам. Ще я открием. - Къде може да е?

Проверих навсякъде. - Ще я намерим, обещавам.

Шарлот! - Татко! Мамо!

Май сте изгубили нещо.

О, Шарлот! - Изгубих се и намерих един кон.

Няма по-красиво нещо.

После Бил ме научи да го яхам и ми показа пътя към водопада.

Знаеше, че сме тук. - Поеми си дъх.

Това е най-хубавата ваканция. Обичам те.

Задължен съм ви. Джак Викъри. - Знам кой сте.

Видях ви да пристигате снощи, но не исках да се натрапвам.

Чичо ви много ви хвалеше. Повечето хора ме наричат Дивия Бил.

Дивия Бил Коен. - Това е съпругата ми.

Щях да ви взема за нейна сестра. - Аз съм Емили.

Синът ни. - Здрасти. Дерек.

Чух, че сте имали неочакван гост. Може да вляза да погледна.

Не била. Безопасно ли е? - Мисля, че ще се справя.

Ще я застреляте ли? - Само ако се наложи. Шарлот...

Дръж Дъсти. - Дали е безопасно?

Да, госпожо. - Наричайте ме "Емили".

Да, госпожо. Емили.

Съжалявам. - Нали си добре. Това е важното.

После ще ти викаме. Внимавайте!

Добре.

Да влезем в колата. Ако изскочи...

Голяма мечка е. Да се качим в колата.

Много страшно създание.

Истински звяр.

Каза, че е мечка. - Беше тъмно. Откъде да знам?

Хубавото е, че козата се е наяла.

А лошото, г-н Коен?

Че е излапала каквото намери.

Да, разбира се.

Бива си те.

Преди два часа беше мечка. - Бяла мечка?

Беше огромна и черна. - С рога?

Да. Беше по-голяма.

Добре.

Наказана си.

Ама че безпорядък!

Може да се почисти. - Не ни е оставила много.

Нямаме акумулатор. Какво ще правим? - Ще измислим нещо.

Защо не дойдете при мен за едно старомодно барбекю?

А утре ще намерите решение? - Имате ли кабели за ток?

Не сте първите с изтощен акумулатор.

Повечето земи тук са национален парк.

С Джордж се грижехме за туристите. - Не искаме да ви притесняваме.

Ще се радвам на компанията.

Да вървим! Тук се стъмва бързо. Няма мечки...

Но човек може да си изкълчи глезен в тъмното.

Трябва да нахраня конете. - Колко коня имате?

Доста. Да, точно така.

Вярвате ми, нали? Беше мечка. Не беше коза.

Прибирам безпризорни,

тормозени и болни коне.

Спасих доста, когато избухна епидемия от конска чума.

Конска чума ли? - Да, тежка бактериална инфекция.

Особено заразна за по-млади коне. Ако реагираш бързо в началото,

има шансове да оцелеят, но ако се забавиш, е смъртоносна.

Какво ще кажете? - Фантастично!

Да, така е.

Гладни ли сте вече? Зад хълма е.

Задръж го. - Няма нужда.

Заповядайте, влезте. Разполагайте се.

Аз ще ида да нахраня животните. - Може ли да дойдем?

Би било чудесно. Тъкмо ще ми помогнете.

Хайде... - До скоро!

Вземи малко. Дръж дланта изпъната. Иначе ще изглежда така.

Да нахраниш кон,

изисква специална техника с ръката.

Ето така.

Понякога има нужда да разпръснеш сламата.

Ще направя от вас конегледачи.

Чичо ти Джордж ме погледна и се засмя:

"Не съм виждал по-голям лаик.

Не е никаква пума!" - Коза ли беше?

Не. Нито пък мечка.

А какво? - Най-едрият вълк, който съм виждал.

С настръхнала козина и оголени зъби.

Канеше се да ме заръфа,

когато Джордж застана пред мен, вдигна ръце, а вълкът го погледна,

подви опашка и хукна като ужилен.

А Джордж ми каза:

"Ще се справиш.

Но имаш много да учиш. Да пийнем по бира."

Чичо ти ме въведе в нещата

и Били Коен от Ню Йорк стана Дивия Бил.

Щастлив съм. Върша това, което искам.

И съм такъв, какъвто искам.

А всичко опира до това, нали? Да си щастлив.

Добре, сега запали.

Да! успяхме! - Слава богу!

Благодаря ти, Бил. - Хората трябва да си помагат.

Жалко, че няма да останете. Приятна компания сте!

Ти също. Благодаря. - Благодаря, че беше толкова мил.

Ще ви оставя да се приготвите. Вече знаете къде съм.

Ако се озовете тук, елате на гости.

Ще дойдем.

Какво? Ще отидем. Е, няма да е скоро, но...

Благодаря.

Много добър съсед!

Най-сетне се връщаме в реалността. - Да, предполагам.

Джак, имам нужда от теб. Дени е много ядосан.

Къде са проектите за "Телешор"?

Ще се разтъпчете ли? Чака ни дълъг път.

Джак, исках само да те чуя. Направи ми услуга!

Аз съм. Дени ме притиска за онези проекти!

Дени е. Обади ми се, важно е.

Джак, тук настана пълен ад. Хората от "Телешор" питат за теб!

Джак, знам, че си сърдит заради повишението, но...

Вече си тръгвате? - Трябва да се връщам на работа.

Винаги има още работа, а? - Няма край.

Ходихте ли до водопада? - Опитахме, но...

Не сте стигнали до Викъри? - До Викъри ли?

Смениха името на картата. Дивия Бил Коен...

Използва връзките си и кръстиха водопада на Джордж и на рода ви.

Сериозно ли? - Да. Да напълня ли резервоара?

Нали се сещате за онзи водопад? Кръстили са го на нас - Викъри.

Имаме си водопад.

Лудост е да сме тук и да не го видим.

Джак... - За малко.

Аз съм навита - Полудя ли?

Насред нищото сме и нямаме храна. - Ще ида да купя.

Ами конете? Хареса ги. - Обичаш коне.

Както искате. Ти реши. - Мамо, моля те.

Моля те, моля те!

Притискате ме и не ми допада. - Всички готини деца го правят.

Добре.

Забравихте ли нещо, или ви домъчня за мен?

Забравихме да видим Викъри. - Любимото място на чичо ти.

Ако имаш време, заведи ни. - Да ви стана водач? Харесва ми.

Тръгнахме натам вчера, но се изгубихме, а после заваля.

Може да отидем с конете. - Може ли?

Не знам. Пътеката е камениста. Добре е да се научите да яздите.

Ако искате да останете малко, мога да ви науча,

а един ден може да идем на истинска разходка с коне.

Мисля, че ще ни хареса. - Съгласна съм.

Тогава ще се погрижа за конете и ще идем до водопада.

Какво ще кажете? - Фантастично е.

Още само сто метра.

Фантастично.

Да.

Готова ли си? - Да.

Красиво е.

Студено ли е за къпане? - Все пак е разтопен сняг.

Помниш ли как се къпехме голи в колежа?

Ето така...

За какво мислиш? - Опитвам се да запечатам гледката.

Искам да я помня цял живот. - Не е нужно. Вече е твое.

Малко кътче от рая на Земята. - Да, точно така.

Време е за обяд! - Бил, ела, ще те черпим.

Не, време е за семейството.

Сега се връщам.

Бил си близък с чичо Джордж, нали? - С Джордж...

Седяхме край огъня, загледани в звездите,

гаврътвахме по някоя чаша...

И си разправяхме безсрамни лъжи.

Повечето време бяхме единствените хора тук.

Вече рядко идват туристи.

Значи само месец, така ли? - Да.

Не ти дава много време. - Знам.

Имам работа и трябва да се върна.

Не си особено въодушевен. - Не ме бива да играя покер.

Добре се справяш.

Радвай се на семейството си и на красотата наоколо.

Там е цялата красота, която ми е нужна.

Семейство като твоето... Човек може да се влюби в това място.

Не се намира лесно. Така че се възползвай от времето.

Вземи супата. Ти реши къде ще я сложиш.

Супер! Като на летен лагер.

Какво?! Шегува се с мен.

Ще му го върна тъпкано.

Емили?! - Джак!

Горката! - Студено!

Трябва да запалиш огъня, преди да се пъхнеш под душа.

Да беше ми казал по-рано!

Деца, донесете дърва да запалим огън.

Бързо! Бързо! Не е ли приятно?

Студеният душ е отлично начало на деня.

Върна му го!

Как се чувстваш сега? - Ти си забавна жена и те обичам.

Толкова е студено!

Не ти ли казаха, че е най-доброто място за риболов?

Може да са смятали, че знаем какво правим.

Нека те попитам нещо. Все пак съм ти баща.

Мислиш ли изобщо за колежа?

Да.

Не знам. Колумбийският... Може би "Станфорд".

Като изключим футболната стипендия, какво искаш да учиш?

Това може да стесни малко кръга. - Например лесовъдство?

Много добре. - Нямам представа.

Млад си. Каквото и да избереш, ще се справиш.

Дано си прав. - Не бива да имаш съмнения.

Само че имам много такива.

Като си помисля за колежа... Малко страшно е.

Ти умееш да преодоляваш предизвикателства.

Забавен и умен си. Печелиш приятели.

Така е, но сега съм голямата риба в малко езерце.

Ами ако няма да стане по-хубаво?

Ако след 2 г. се обърна назад

и това се окажат най-славните ми дни?

Славните ти дни предстоят.

Хванал си риба! Изкарай я!

Сигурно е едра! Да нахраним мама!

Какво улови?

Май не е риба, а консерва от супа от 1946 г.

Да я вземем. Ще я рециклираме.

Какво клише!

Жените гледат градината, мъжете осигуряват храната.

Остава да сме боси и бременни в кухнята.

Не си го и помисляй1

Приятно е.

Хубаво е да не си ядосана и стресирана.

Разочарована ли си от мен? - Откъде ти хрумна? Защо питаш?

Сякаш похабих много време.

Искам да стана ветеринар, а ме скъсаха по биология.

Ама че съм глупава!

Не си глупава. Млада си.

Ти си прекрасна и умна млада жена,

която трябва да разбере каква иска да бъде.

Да, но как?

Ще успееш.

Повярвай ми. - Знаеш, че те обичам, мамо.

Знам.

Навремето все ритахме. - Да, старче.

Как ме нарече? - "Старче".

Не си успявал да прекараш топката. - Преди!

Каза, че можеш да ме победиш. - Да те видим какво умееш.

Много жалко! - Какво стана?

Свършено е със стипендията ти.

Шарлот, помниш ли да са те канили да играеш с тях?

Не, не помня. Май са полови предразсъдъци.

Не получи ли покана? - И ти ли надушваш същото?

Да, мамо. Мирише на срам. И то голям.

Ще се радваме да ни засрамите.

Май ни хвърлиха ръкавицата. - Да я вдигнем.

Ще играем футбол. - Дадено.

Още един. - Биваше си го! Признавам. 1:0.

Гол! Хайде, да играем.

Шарлот Викъри прати топката напред. Внимавай, внимавай!

Гол, татко! - Хайде! Вкарай я!

Какво стана? Къде беше защитата? - Ти мамиш.

Бил ще дойде всеки момент. - Набра ли цветя?

Заплеснах се с хляба. Но планинарят е подбрал лалета.

Погледни! Синът ни май има бъдеще като цветар.

Знаех си, че ще намериш призванието си.

Страхотно!

Емили Викъри, хлябът е божествен.

Заслугата е изцяло на Шарлот.

Да, малката домакиня.

Но не е вложена жестокост. Банда месоядни.

Исках да те питам за това. Защо не ядеш месо?

Не знам.

Просто обичам животните. - Приличаш на чичо ви Джордж.

Той се разбираше с тях. Явно ви е в кръвта.

ССВ.

ССВ. - Новото поколение има свой език.

- "Сега се връщам". Шарлот, вечеряме!

Намерих я.

Открихме я, когато дойдохме, а после я забравихме.

Родословното ни дърво! Бях го забравил.

Пра-прадядо ви я е купил от Елис Айланд,

когато е пристигнал в Америка.

Сигурно е дал последните си пари.

Защо ни няма вътре? Поне теб и мама.

Не знам. - Може би е искал да се запитате.

Шарлот, впиши името си тук.

Вече е завършено.

Шарлот и Дерек, когато имате деца, ще впишете имената им.

Но не бързайте. Особено ти.

Страхотно родословно дърво е.

Започни да обикаляш в кръг.

Трябва да намериш ритъма.

Добре, започвам... - Браво, скъпи!

Ще се справиш!

Това е ела. И шишарката!

Хората не разбират, че борът се познава по трите...

Точно така. Сега го накарай да спре.

Прекрасно! - Заклещих се.

Справяш се добре. Седни по-назад. Така, сега опъни юздите.

Назад. Отпусни се. - Чудесно!

Благодаря, мамо. - Браво на теб!

Виждаш ли го? Там горе. - Права си.

Виждаш ли? Ето.

Не, разходи коня. Имаш природен талант.

Поздравления!

Толкова са щастливи!

Нямаш ли усещането, че тук ни е мястото?

Защо си толкова щастлив тук? - Ти не си ли? Беше мъчение за теб?

Не, не, великолепно е.

Но защо? Насред нищото сме. Няма телефони, телевизор...

А защо сме щастливи? - Защото сме свободни.

Вкъщи имаме всичко

и забравяме кое е важното - ние.

Когато се върна на работа,

тя ще е на второ място след нас.

Скоро ще трябва да се върнем...

Към истинския живот. - Това е истинският живот.

И е много красив.

През цялото време тук, далеч от цялата лудница,

се чувствам...

Завършена. Чувствам се завършена.

Знам, че искате да останете. Ние с майка ви също.

Но трябва да се върна на работа. - Защо не прекараме лятото тук?

Не разбирам защо да не останем. - Да, сам каза.

Последното ми лято преди колежа. Може да не се съберем пак.

Съжалявам, но трябва да се върна. Да плащам сметките.

Искате да ядете. Имам отговорности. - Да, към хижата.

Чичо Джордж ни я е завещал, за да се грижим за нея.

Ще се върнем. Няма да я продадем. - С баща ти трябва

да се върнем към задълженията си в истинския свят.

Този живот ми харесва. Тук съм щастлива.

Ще говоря с нея.

И на нас не ни се тръгва.

Върви си, Дерек. Трябва да ми се подиграеш, нали?

Шантавата ти сестра устройва сцена. - Не си шантава.

Аз съм кретен, чети го внушавам.

Просто чакам неизбежното. - Няма да има хапливи забележки.

Приеми го като момчешки надувки или състезание между брат и сестра.

Но не съм искал да се чувстваш зле.

Наистина ли? - Да.

С теб сме на едно мнение. И аз обичам хижата.

Иска ми се да можехме да останем. - Знам.

Ще счупиш нещо, ако ги хвърляш така.

Пасивно-агресивно поведение. - Защото заминавате ли?

Щяхме да се отбием да се сбогуваме с теб.

Ще ти липсваме, нали? - Като сом,

който чака цъфтежа на водните лилии.

Нямам представа какво значи.

Добре че дойде. Исках дати благодаря...

Преди да почнете да се сбогувате, имам нужда от помощта ви.

Нали ви казах за инфекцията?

Конската чума. Плъзнала е в стадото на Нийл Маран.

Трябва да изолираме заразените коне

и да закараме другите на пасището.

Трябват ми помощници, а вие сте готови.

Обещах ви преход. Е, това е.

Може ли, татко? - Не съм ви казал какво ще правите.

Няма да обикаляте в кръг.

Ще е истинска задача за каубои. Ще е трудно. Ще спите под звездите.

Какво мислиш?

Имам предвид...

Какво чакаме? Да тръгваме! - Радвам се да го чуя.

Страхотна гледка, а? - Да, така е.

Целта е

да изкараме това стадо от долината.

Разпръснете се зад мен и слушайте как им подвиквам.

Правете същото, а те ще разберат.

Ще ги изведем, после ще изберем място за лагер.

Как ви звучи? - Страхотно! Готова ли си?

Да. Няма да станем по-готови.

Е, да се хващаме на работа.

Готови ли сте? - Да.

Онова място там...

Не ги пращайте към мен. В другата посока.

Дерек, Шарлот! Този е ваш.

На сутринта ще стигнем до приюта. И лекарите ще ги излекуват.

Вече сме каубои.

Да. Всъщност ездачи. - "Конегледачи", за да сме точни.

Извини ме, г- це Шарлот Викъри -Ани Оукли.

Вече се стъмва.

По-нататък има добро място за лагер - равно и сухо.

Влезе най-красивото момиче, което бях виждал.

Великолепно!

И гласът ми изчезна.

Така беше. Беше първата лекция.

Преподавателят поиска баща ти да прочете едно стихотворение.

Да, бях написал нещо ужасно. - Писал си стихове?

Да, през заблудената си младост.

Но в залата влезе майка ви и не можех да продумам.

Беше любов от пръв поглед.

Бях закъсняла и се притесних, защото всички ме зяпаха.

Обърнах се и погледнах баща ви, а той седеше там и ме гледаше.

Каза... - "Небесното око ни ту слепи,

ту светлият му лик мъглата скрива.

И само не умира твоят ден,

и само твойто лято е безкрайно. "

Изрече го, докато ме гледаше. - Фантастично! Ти ли го написа?

Не, Уилям Шекспир. Щом я видях, думите изскочиха от главата ми.

Да се запознаете така и да не ни кажете.

Романтично е.

Да.

Не бях чувал по-интересна история.

Но най-добре да поспим. Трябва да потеглим на зазоряване.

Няма да е трудно да заспя. - Така изглежда.

Всички ли са готови?

Да тръгваме тогава.

Чакайте. - Какво има, Бил?

Ще подържиш ли коня ми?

Май сме пропуснали няколко. - Може ли да видя?

Трябва да доведем.

Шарлот! - Шарлот, дръпни се!

Бил!

Шарлот, добре ли си? - Божичко!

Дръж се! Стойте тук.

Джак, внимавай.

Божичко! Беше голямо падане. Добре ли си?

Бил съм и по-добре. - Дерек!

Иди да му помогнеш!

Ще те измъкнем оттук. Не мога да го поместя сам.

Аз съм виновна. - Стана случайно. Ще се оправи.

Глезенът ми е заклещен. - Да. Ще те измъкнем.

Беше впечатляващо падане. Жалко, че не нося камерата си.

Ще се оправиш. Внимателно.

Трябва да го дръпнеш. Хайде, към теб.

Така... Още малко. Можеш ли да го мърдаш?

Добре съм. Помогни ми да стана. - Хвани другата му ръка. Полека!

Ще те сложим да седнеш.

Май съм си счупил глезена. - И аз така мисля. Стой тук.

Ще повикаме помощ. - Не, нямаме време.

Ако изгубим време с глезена ми, има вероятност конете да умрат.

Трябва да ги закарате до убежището. И то сега.

Няма да те оставим тук. - Ще се оправя.

Трябва да го свършите.

Шегуваш ли се? Може би щяхме да успеем,

но без теб нямаме шанс.

Ако стадото се раздели, може да разпространи чумата.

Трябва да върнете отделилите се коне и да ги закарате в убежището.

Вървете! - Дерек, да му донесем одеяла!

Сигурен ли си? - Тръгвайте!

Ще се върнем до вечерта. - Аз ще съм тук.

Добре е. - Какво ще правим?

Занеси му одеяла, вода и храна. Иска да го свършим сами.

Ама че каша.

Готови ли сте? Да потегляме!

Скъпа, подкарай ги насам.

Точно така. Хайде!

Идват ездачи. - Коне?!

Здравейте. Сигурно ги чакате. Праща ги Дивия Бил Коен.

Насам. - Стихнахме, татко!

Успяхме! - Да, така е. Успяхме.

Много съм ви задължен. - Ще се оправиш ли?

Може да останем. - Време е да тръгнете по своя път.

Бил, ще се оправиш ли? - Не се тревожи.

Жилав съм като кърлеж в ухо на муле.

Емили, беше удоволствие да те опозная.

Имаш чудесно семейство. Трябва да си доволна.

Благодаря. Доволна съм. А ти, Бил, нямаш равен.

Подари ни най-страхотното лято.

Синко, ще се гордея да яздя с теб.

успех в колежа! И запомни.

Слънцето трябва да е зад теб.

Шарлот? Ще е по-лесно да дойдеш,

вместо да подскачам по стълбите.

Ти си истински слънчев лъч.

Време е да намериш своята посока

и да последваш мечтите си.

Ако те доведат отново тук, винаги си добре дошла.

Дивия Бил Коен! Е, да се сбогуваме.

Да кажем: "До другия път!"

Чичо ти щеше да се гордее с теб.

Ако искате да слезете преди мръкване, тръгвайте.

Аз си имам работа. Помогнете ми да се кача на коня.

Господи, Джак!

Рой? Как стигна дотук?

Намерих номера на адвоката на бюрото ти. Здравейте.

Кой е този? - Дивия Бил Коен.

Щастливият каубой. - Джак, трябваш ни.

Дени каза, че почивката ти свърши. Нужен си ни.

Положението се утежни, откакто замина.

Дени каза, че ще те направи съдружник,

ако се върнеш днес.

Но иначе, Джак, ще трябва да те освободи.

Рекламата ни е вярна. Работят навсякъде.

Рой? Дай да говоря с Джак.

Дени е.

Дени? - Джак, почивката ти свърши.

Предстои кампанията на "Телешор". - Мислех, че Рой е твоят човек.

Не можем без теб. Концепцията е твоя.

Върни се в града и нека свършим тази работа.

После ще поговорим за мястото на съдружник.

Не забравяй!

Да сплотим отбора!

Дени, трябва да затварям. - Не съм свършил.

Чакай малко! Да му се не види!

Джак, какво правиш? - Цял живот се боря да се издигна,

защото мислех, че ще зарадвам и себе си, и близките си.

Но ти щастлив ли си, Рой? - Да, Джак. Предполагам.

Добре ли си? - Май никога не съм бил по-добре.

И едва ли съм бил по-щастлив. Чувствам се невероятно.

Трябва да решиш дали да гониш успеха,

или да изградиш свой живот.

Трябваше да го реша отдавна. Но може да стане и сега.

Щурото е, че успехът винаги е бил до мен.

Почвате училище през септември.

Защо не прекараме лятото тук? Съгласни ли сте?

Супер! Рой...

Радвам се, че те видях. Карай внимателно!

Джак, не говориш сериозно.

Кажи на Дени, че ще прекарам лятото със семейството си.

През септември може да поговорим за място на съдружник.

А може да обсъдим и как да му стана конкурент.

Защото моят отбор е сплотен.

Беше ми приятно да поговорим.

Беше жестоко. Какво те прихвана?

Е, какво ви се прави през лятото?

Току-що се реваншира за историята с мечката и козата.

До скоро, Диви Бил! Благодаря.

Довиждане. Благодаря.

Е, какво ви се прави през лятото? Каквото кажете.

Ще се забавляваме.

Subtitles DVBRiped by 5rFF http:/zelka. org/

В главните роли ДЖОНАТАН СИЛВЪРМАН

ПИТЪР СТРОС

ДИДИ ПФАЙФЪР

ПИТЪР ГРЕЙВС

НОУЛАН-ДЖЕРАРД ФЪНК ЛИНСИ ГОДФРИ

Музика АНДРЮ КЕРЕЗТЕС

Оператор ДЖЕЙМС РЕН

Сценарий АЛЕКС ГРИЙНФИЙЛД

Режисьор БРАДФОРД МЕЙ

Превод и субтитри КРИСТИН БАЛЧЕВА