Original subtitles

Ан, какво е това? - Пингвин.

Много добре. Чарлз, кой мислиш е обграден от пингвини?

Татко. - Точно така.

Защото той е в Антарктика и отива към Шетландските острови,

От там към Фолкландските острови,

а след това нагоре към остров "Възнесение."

Всички са британски територии и трябва да се посетят.

Да не се чувстват пренебрегнати или забравени,

и да не мислят глупости като да стават независими.

Измихте ли си зъбките? Казахте ли молитвите?

Много добре. Лека нощ. - Лека нощ, мамо.

Може да сложим снимка на херцога до леглата на децата,

за да го разпознаят, когато се върне.

Пет месеца е много време на тази възраст.

Какво е това? - От Негово Височество.

Филм на кралската обиколка. - Колко мило.

Може да го гледаме, вместо следващия ни филм.

Кенсингтън 3742. - Томи?

К О Р О Н А Т А

"ЛИСАБОН"

Премиерът се завръща след три седмици в Ямайка.

Благодаря. Чудесно е да се върна сред вас.

Както знаете, заминах, да се концентрирам върху здравето си.

Напълно съм готов да възобновя задълженията си.

Благодаря.

Всички да млъкнат и седнат.

Изпратил е бележки, придружаващи филма и ще чета на глас.

"Здравейте на всички." - Здравей тате.

"Представям си ви идеално всички,

седящи там и ви се иска да е същество от Черната лагуна.

Но вместо това, съм скучният аз, който пристига."

Пингвин! - Това не е татко, нали?

На острова "Кинг Джордж." - Вижте!

На стотици мили от крайбрежието на Антарктида.

Това ли е татко ви? - Тати ли е?

Сгушени между белите кости на древни китове.

Тук намерихме нови приятели и Майк беше поразен."

Каква брада. - Всички са си пуснали бради.

Изглеждат малко измамни. - Не го казвай.

Изглежда като изследовател.

Какво е това? - Много е смешно, майко.

Сложихме знаци, за да намерим пътя към дома.

Бъкингамският дворец! Хубаво е, харесва ми.

Малко е променена посоката към офиса.

За щастие, намерихме приятели за компания,

британските ловни екипи за аеронавигация,

които са отлични другари по тенис."

Всички играят тенис. Не е ли глупаво?

Няколко неща за хъскитата, които не знаете.

Имат очи с различен цвят.

Като кайзера. - Майко.

Но най-много обичат топките за тенис, както виждаме.

Имат и нокти, за да са сигурни, че няма да се плъзнат на леда.

Вижте, Филип.

Присъединяваме се към семейството си от животни, които са пингвините

и тюлените, които изпращат любовта си на всички.

Както и аз.

Ваш любящ баща и съпруг.

Филип."

Добро утро.

Томи? - Ваше Величество.

Мислех, че си щастливо пенсиониран. - Така е, г-жо.

Тогава какво правиш тук?

Мястото ти липсва повече, отколкото може да понесеш.

Трагично. - Да.

Или има сериозен проблем и си повикан за помощ.

Рутинен въпрос с полковник Адийн.

Едва ли е рутинен щом е изпратил една от кралските коли.

Всъщност, това е моята кола. - Дали сме ти кола?

Да, г-жо. Част от нещата за сбогуване.

Не и с шофьор? - С шофьор.

Аз ли съм била? - Така мисля.

Винаги си заемал специално място в сърцата на всички ни, Томи.

Трябва да вървя. - Към Уиндзор ли?

Към Сандригам.

Майкъл пренареди нещата, за да имам свободни дни.

Правилно.

Направи добре, като ме уведоми затова, Майкъл.

Служих на три поколения кралски семейства, четирима монарси

и направих много добрини да ги предпазя най-вече от тях,

но това е първият път, в който ще правя усилие

да спасявам нечий друг брак, за да опазя короната.

Не че ни пука за Паркър или щастието им, разбираш.

Не ни е грижа, Томи.

"Скъпи Филип,

Не мога да ти кажа как се радвахме на филма, който ни изпрати.

Беше прекрасно да те видя отново.

Децата бяха много впечатлени от китовете и пингвините.

Изглеждаше много красив в китоловния ти екип.

И брадат, също."

"Не мога да забравя какво ми каза баба

затова какво е да си омъжена за мъж с брада."

Тя продължава, но всъщност няма да го повторя.

Топло посрещане очаква завръщането на Негово Височество.

"Къде бяхте, сър Антъни?"

"Министърът, който изостави страната, се завръща."

Добро утро. - Добро утро.

Преди всичко трябва да ви благодаря за начина,

по който ръководехте без мен.

И за начина, по който Раб компетентно зае мястото ми в мое отсъствие.

Уведомявахте ме за всички важни решения, които трябваше да се вземат.

През всичките тези месеци, ние бяхме единно правителство.

И трябва да останем такова.

Но ние не сме единно правителство, нали, Антъни?

Войната, за която ти настоя, ни раздели като Цезар и Помпей,

а страната е в хаос.

Няма бензин и консерви по рафтовете. Съюзниците ни се обърнаха срещу нас.

Международната ни репутация е разбита на пух и прах.

Колко ловко се върти ветропоказателя ти, Харолд.

Ти беше за войната, доколкото помня.

Стига да беше законна.

Ти...

Лъжец!

Лъжец!

Искаше я малко повече от мен!

Щеше да откъснеш скалпа на Несър със собствените си пръсти, ако можеше.

Да вземеш петрола от канала и да подпалиш целия среден изток.

Изгуби доверието на народа и на партията.

Това е краят на пътя.

Пътят, по който с желание ме поведе надолу!

Би ли ме изоставил?

Тук?

Всички вие.

Хайде, Антъни.

Знаеш толкова добре, колкото и аз,

че няма справедливост в политиката.

Капитан Ласес? - Г-жо Паркър?

Какво ви води тук?

Пенсионерът трябва да се сприятелява на добрите места за четене в Лондон.

Какво четете, ако мога да попитам? Романтична поезия?

Военна история. Акциите на Наполеон.

Това синът ви ли е? - Да.

Лейтенант командир Паркър сигурно е много горд.

Може би, ако знаеше как изглеждаха децата му.

Отново го няма. На пътешествие е. - Съчувствам ви.

Знам от съпругата ми, колко трудно може да е.

Да те оставят сама с децата с дни, понякога и седмици.

Сигурна съм, че силните бракове намират начин да го преодолеят.

Но се боя, че разруши нашия.

Съжалявам да го чуя.

Може ли да ви помоля да се въздържите от обяснения

или публично изявления още малко?

Както и двамата знаем,

херцогът изпълнява важни задължения на това пътуване,

и не бихме искали истории да разтърсят вестниците

и да подкопаят усилията му.

Или да поставят под съмнение кралския брак.

Затова дойдохте тук, нали?

Изобщо не беше съвпадение.

Дойдохте тук, защото сте знаел къде ще съм

и искахте да кажете добра дума от тяхно име. Жалко е.

Все още сте техния денонощен лакей, дори и в пенсия.

Съжалявам, че ви безпокоя, г-жо. Получих обаждане от "Даунинг стрийт."

Министърът помоли за аудиенция. Въпросът е спешен.

Във влака е и ще бъде при нас до 15:00 часа.

Разбира се, че поисках второ мнение, дори и трето.

Умолявах ги да ме оставят да продължа.

Но се боя, че лекарите са на едно мнение.

Дойде времето, когато да поставя здравето си над страната.

И да...

Да ви предложа оставката си.

Съжалявам, ако аз...

Ви разочаровах. - Споменах ли, че го направи?

Не, но аз...

Мисля, че си го помислихте.

Аз...

Мислех, че решението да отидем на война беше прибързано.

Съжалявах да видя как лъжеше двора,

когато им каза, че не знаеш за намеренията на израелците.

И двамата знаем, че не беше вярно.

Сгреших, че ти съчувствах.

Бях пасивна толкова дълго

и подкрепях велик човек като Уинстън

така търпеливо и лоялно.

Най-накрая имаше възможността да се премериш с него.

Да не правиш нищо, често е най-добрият начин на действие.

Но знам от личен опит, колко обезсърчаващо може да е.

Историята не е написана от тези, които не са сторили нищо.

Предполагам, че е естествено амбициозните и подтикнати мъже

да искат да потънат в историята.

Или да напишат историята, потъвайки.

Считам, че настъпи момент, когато нямаме друг избор,

освен да кажем на Нейно Величество за развода на Паркър.

И да я предупредим, че независимо от това колко е невинен херцога

или не е в този проблем, вестниците са си вестници

и ще е неизбежно задаването на въпроси за положението на кралския брак.

Усещам безпокойство, Майкъл.

Ако предпочиташ, ще се справя сам. - Не, аз ще се погрижа.

Ще намеря момент във влака да спомена на Нейно Величество.

Късмет, Майкъл.

Извинете, че ви безпокоя г-жо. Пристигна телеграма от Лорд Солсбъри.

Препоръката е наследникът на сър Антъни да е г-н Макмилън.

Разбира се. Благодаря.

Какво има, Майкъл? - Искам го кажем...

Можем да го обсъдим, когато се върнем в двореца, ако предпочитате.

Седни, Майкъл.

Благодаря, г-жо.

Изглежда, че...

Г-жа Паркър, която е съпруга на лейтенант Паркър...

Знам коя е Айлийн.

Решила е да съди съпруга си за развод.

Боже! Затова ли искаше да говорим? - Да.

И докато няма какъвто и да е намек

за някаква неуместност от страна на херцога

ще трябва да се подготвим за едно или две дразнещи заглавия.

Защо? За какво?

Какво е това, което тя твърди?

Жестокост, незаконно изоставяне и...

Изневяра.

Наясно сме с факта, че лейтенант Паркър,

личният секретар на херцога му е близък приятел.

Има и писмо.

Писмо?

Написано от лейтенант Паркър за другарите му от клуба,

хвалейки се за подвизите от кралското пътешествие.

Какви подвизи?

Не ми трябва отговор на този въпрос. Благодаря, Майкъл.

Благодаря, г-жо.

Г-н Макмилън, Ваше Величество.

Ваше Величество.

Разбрах, че са били събирани мнения

и сте бил избран от колегите си,

като най-способния да обедини правителството и да поведе страната,

последвано от оставката на сър Антъни. - Да, г-жо.

Поздравления.

Но се боя, че сте наследил нещо от отровения бокал.

Вярно е. Бурята бушува срещу нас.

С войната на Идън, захвърлихме моралната полза

или благоволението, което някога притежавахме.

Да не споменавам ужасното икономическо положение.

Беше доста пагубно. - Но войната не беше само на Идън?

Нали?

Беше водена от цялото правителство,

в което вие, като канцлер, бяхте основна избирателна част.

Също помня,

че бяхте един от най-ярките гласове, които подкрепяха войната в началото.

Вярвам, че човек трябва да приеме участието си,

в каквато и да е бъркотия.

Министър-председателю. - Ваше Величество.

Майкъл, ще помолиш ли да изпратят една от колите?

Имаш ли минутка?

Какво си мислеше?

Знаеш правилата. Никакви писма на никого.

Казах на Барън да е дискретен.

Но някак си писмото е стигнало до Айлийн.

И е писала до двореца,

да уведоми за намерението си да ме съди за развод.

Което означава, че има някой, който знае.

Да.

Трябва да го предположим.

Помня как го правихме в Малта.

Ходехме да пазаруваме заедно по магазините.

Беше отдавна. - Да.

Причината, поради която дойдох тук днес е,

защото чух с голяма тъга, че има затруднения в брака ти.

Искам да знам, дали има нещо, с което аз или друг да помогне.

Бракът ми с Майк е извън всяка помощ. - Разбирам.

Раздялата ни е неизбежна от известно време.

Възнамерявах да се разведа с Майк преди години,

но заради вниманието около капитан Таунсенд и принцеса Маргарет,

реших да се въздържа. - Благодаря.

Но беше тогава. Това е сега.

Какво се промени? - Нищо и в това е проблемът.

Стана по-лошо.

Докато някои жени могат да изберат, дали да се примирят с това унижение,

аз имам уважение към себе си и децата си, за да го понеса.

Боя се, че не знам за какво говориш.

Тогава прочети това.

Не го крий или изхвърляй.

Там е черно на бяло.

Може ли да те помоля за услуга?

Да задържиш известието си,

докато измислим какво да правим вследствие на това?

Писма ми от услуги към хората ти.

Целият ми живот беше в услуга на вас.

Изобщо не сте наясно

за цената на щетите на семействата и браковете на ваша служба.

Инструктирах адвоката. Това е решението ми.

Господа,

искам да направя кратко изявление от името на моя клиентка,

г-жа Айлийн Паркър.

"Търпейки нещастен брак вече няколко години,

стигнах до тъжното заключение,

че официалната раздяла е най-добрата опция за нас.

Съпругът ми не показа склонност или ентусиазъм

за отговорностите на родителството или брака

и разводът остава единствено решение."

Благодаря.

Най-добрият приятел на херцога се разделя със съпругата си.

Прочетете всичко затова!

Не.

Сър.

Телеграма от адвоката ми в Лондон.

От негова гледна точка, репортажите във вестниците са лоши,

но не е катастрофално и е уверен, че всичко ще утихне до 48 часа.

Смята, че може да го преодолеем.

И двамата знаем, че е самозалъгване.

Получих телеграма от Лондон.

Надявам се, че няма да усложниш следващата стъпка за мен.

Не.

Ще получиш оставката ми. - Трябва ми веднага.

Предлагам оставката си,

като главен личен секретар на херцога на Единбург, незабавно.

Приема се.

Работи за мен достатъчно дълго. Знаеш правилата.

Кои сме ние и как става.

Няма място за грешки и скандал.

Няма място за човечност.

Ще трябва да ни напуснеш при Гибралтар.

Може ли да предложа без коментари, независимо какво говорят и без писма.

Разбира се.

Командир Паркър! Херцогът уволни ли ви?

Разкарайте се.

След оставката на лейтенант Паркър,

британската преса спази условията и оказа поразителна подкрепа.

Но? - Чуждите вестници не бяха така мили.

Вчера избухна история в "Балтимор сън."

Къде? - В Балтимор, майко.

Твърди, че столицата е залята от слуха,

че херцогът е бил романтично замесен с анонимна жена,

с която се е срещнал по-обичаен начин

в апартамента на фотографа Барън Нейхъм в "Уест Енд."

Нейхъм също е президент на клуба в Сохо,

в който херцогът е основател.

Както и да е, историята предизвика смут.

Британската преса използва случая с репортажа на Манчестър Гардиън.

Не е от първите слухове за романтика,

между бившия крал Едуард VIII и г-жа Ърнест Симпсън,

в които американците "излапват" лондонските съобщения така жадно.

Продължавай. - Първа страница на "Съндей Пикторал"

напомня на читателите си, че кралското семейство е обичано

и предизвикващо завист навсякъде по света, защото е семейство."

Списание "Тайм" има заглавие: "Твърде много четвъртъци."

Продължава да пише:

"Откакто Уолъс Симпсън вилня по коридорите на Бъкингамския дворец,

очите на света са обърнати към онези китайски завеси."

Казвам да отидем при херцога на Единбург веднага.

Това е добра идея, Ваше Величество.

Претендентът ще го оспори

и ми е интересно да чуя какво мисли Майкъл затова,

че ранното завръщане на херцога, очевидно организирано от двореца,

може да заприлича като отстъпление на вестниците

и да налее още масло в огъня.

Съгласен съм.

А ние не искаме това.

Не.

Тогава какво?

Какво?

Да?

Адмиралът иска да говори с вас, сър.

Кажи му, че може да влезе. - Всъщност, предложи вие да отидете.

Адмирале?

Влезте. - Благодаря.

Бъкингамският дворец беше във връзка,

относно събирането ви с Нейно Величество кралицата.

С вас, а не с мен? - Аз командвам този кораб.

Аз съм й съпруг.

Решено е Нейно Величество да отлети за Лисабон един ден предварително.

Както разбирам, инструкциите ви... - Инструкции?

Ще се срещнете с нея на летището.

Категорични са как да се осъществи повторното ви събиране.

Благодаря.

Вратовръзка.

Не тази. Онази подходящата за възрастен.

Това бяха инструкциите. - За Бога, има сърчица по нея.

И шапката ли? - Да, сър.

Мразя шапки. - Вярвам в стойността й в този повод.

Не е в носенето й, а в махането й.

Жест на рицарство и уважение. - Преди да вляза в самолета.

Преди да стигнете до стълбите на самолета.

Майкъл. - Шапката ви, сър.

Скъпа.

Ще говорим по-късно.

Ще вървим ли?

Невиждани сцени. Фотографи от цял свят...

Кралицата и херцогът се крият от очите на света на борда на яхтата.

Очите на света се обръщат към кралската яхта,

на която потърсиха подслон.

Не, разбирам.

Благодаря.

Беше прессекретарят.

Според него стъпките, които предприехме...

Шоуто, което разиграваме.

Стъпките, които предприехме, не изиграха голяма роля.

Слуховете не са отминали.

И двамата сме съгласни, че не може да продължи така.

Не.

Счетох, че може да използваме възможността,

без деца и разсейване,

да поставим картите си на масата

и да говорим честно поне веднъж,

затова какво трябва да се промени, за да провърви този брак.

Добре. Кой започва първи?

Глупав въпрос. Ако съм научил нещо досега, то е, че съм втори.

Ако съм първа, ето откъде започвам.

Оплакването ти. - Оплакването ми?

Непрекъснато е. Плачеш и хленчиш като дете.

Изненадана ли си?

Богоугодните бракове управляващи двореца ме третират като дете.

Ако не държеше като бебе. - Инструктират ме.

"Прави това, носи онова, а не казвай това."

Представяш ли си нищо по-унизително? - Да, представям си.

Научих повече за унижението последните няколко седмици,

отколкото бих могла в живота си.

Не съм се чувствала по-самотна от изминалите пет месеца.

Защо мислиш, че беше така?

Заради поведението ти. - Защото ме отпрати.

И защо? - Не знам, ти ми кажи.

Защото се изгуби. И в ролята си и в себе си.

За Бога!

Виж.

Осъзнавам, че този брак се оказа нещо съвсем различно,

от което и двамата си представяхме. - Омаловажителен.

И се намираме в... - Затвор?

Ситуация, която е уникална.

Бракът ни е различен от другите в страна,

защото изходният маршрут отворен за всеки друг...

Развод? - Да.

Той не е опция за нас.

Когато и да е.

Не.

Безпокойството ти трябва да е в миналото.

От това имам нужда.

Както и семейството ни.

Монархията е твърде крехка, а ти ми казваш,

че още един скандал и национално затруднение ще свърши.

Какво ще те улесни?

Да си вътре, а не вън?

Какво ще коства?

Питаш за цената ми?

Питам, какво ще коства това?

Добре.

За да се получи и да стане поносим,

ще ми трябва уважение и признание от ужасните мустакарци.

Моля те, спри да ги наричаш така. - Ще спра, когато нямат мустак.

Край на снобизма и предразсъдъка им.

Стига с това, че съм чужденец с потекло, което никой не разбира.

Ще спечелиш уважението им с поведението си.

Не, ще го спечеля с единственото,

което тези същества разбират. Жест, изявление, нещо неоспоримо,

което ще им затвори устите и заповяда уважението им.

Сега съм превъзхождан по чин от 8 годишния си син!

Разбира се, той е наследник на трона.

Аз съм му баща, Елизабет.

Нейно Величество кралицата,

благоволи със свидетелство за патент под великия печат на кралството

с дата 22 февруари 1957 г.

да даде и дари

на Негово Кралско Височество, херцогът на Единбург,

достойната титла на принц

на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Херцогът на Единбург, отсега нататък ще бъде познат

като Негово Кралско Височество, принц Филип, херцог на Единбург.

"Прочутият син на Англия, това е той.

Велик на сушата и велик в морето.

Твоят остров те обича.

Теб, най-великият моряк, откакто свят светува."

Чудесно, сър. Благодаря.

"С тътен от приглушени барабани към тебе идва най-великият войник.

Защото това е той, добре го посрещни.

Това е той, най-великият син на Англия.

Той, който спечели стотици битки,

не изгубил английското оръдие."

Великолепно, сър.

Майкъл, имаш ли минутка? - Разбира се, г-жо.

Извинявай, малко е мрачно. - Малко ли?

Не бях много добър тук без Айлийн.

Поне можеше да запалиш огъня.

Осигурих уиски, става ли?

Изпекох наденички. Кой мислиш, че си? Кралска особа?

Заповядай.

За нашите съпруги и любовници. - Никога да не се срещнат.

Какво ще правиш сега? Ще се върнеш във Флота?

Не, връщам се у дома.

Флота е домът. - Другият ми дом - Австралия.

Може ли да дойда?

Мислех, че всичко е подредено в твоя свят.

Доколкото може да е, когато се продадеш.

Иска още деца.

Казах й, че на света не му трябва да храни още кралски усти, а тя:

"Считай го за второ действие." - На какво? От гръцка трагедия ли?

На живота й като майка.

Има смисъл от нейна гледна точка.

Чарлз не й е дете, нали? Той е короната.

Живо въплъщение, което ще я замени, ще я замести.

Да обичаш дете, което няма вина, че символизира смъртта ти не е лесно.

Не. - Защото е малко студена с него.

Опитва най-доброто.

Може би е хубаво да има хлапета, които са просто деца.

А не смъртни заплахи, които ще може да обича.

Това е шофьорът за летището.

Какво ще правя без теб? - Винаги съм в края на телефона.

Това ли е? - Краят на една епоха.

Благодаря ти за тази епоха.

Не, Майк.

Аз ти благодаря.

Сър. - Филип.

Сър.

Превод и субтитри Gushifly

УНАКС ТИЙМ © 2017