Original subtitles

ДУЕЛ В ДЖУНГЛАТА

Музика МИША СПОЛЯНСКИ

Режисьсор ДЖОРДЖ МАРШАЛ

Край бреговете на Източна Африка

Студеничко е там долу. - Открихте ли нещо, г-н Пери?

Я да видим какво има тук.

Само кимберлит, капитане? - От месеци не бях го виждал.

Диаманти без кимберлит няма. - Но има кимберлит без диаманти.

Така казали и на баща ми при разкопки в Трансвал.

Но открил най-голямото находище на диаманти.

Баща ви беше мъж на място. Не хвърляше напразно пари в океана!

ЛЕТИЩЕ ЛОНДОН ЗАПАДЕН ВХОД

Г-н Уолтърс? Търся г-н Уолтърс!

Имате спешно съобщение. Бихте ли се върнали на гишето?

Благодаря.

Аз съм Скот Уолтърс. Имало съобщение за мен.

Да, от хотела ви. - Не съм им откраднал кърпите.

От бюрото ви в Ню Йорк. Останете в Лондон и незабавно се свържете с тях.

Самолетът ми изпита! А багажът ми?

Предугаждаме всяко желание на клиентите си.

Внимавайте някой ден да не загазите.

КАНТОРА "ХЕНДЕРСЪН"

О, извинете. - Аз се извинявам.

С какво да ви помогна? - Аз съм Скот Уолтърс

от застрахователна компания "Интернешънъл".

Бих искал да се срещна с г-н Пери Хендерсън.

А устройва ли ви среща с мен? - Що за въпрос?

Аз съм секретарката на г-н Хендерсън.

Идвам по лична работа. - Аз съм негова лична секретарка.

Кажете му, че го чакам. Ще ме приеме.

Боя се, че не е възможно. Г-н Хендерсън е...

Мариан, би ли дошла? - Господинът е от "Интернешънъл".

Търси г-н Пери. - Г-н Уолтърс!

Ралф Хендерсън, братовчед на Пери. Заповядайте.

И ти, Мариан.

Седнете, г-н Уолтърс. Г-н Хендерсън отсъства.

С г-ца Тейлър движим делата му.

Ако е свързано с полицата му, аз имам правомощия.

Кога ще се върне? - Трудно е да се каже. В Африка е.

Африка ли? Ясно.

От бюрото в Ню Йорк ми съобщиха, че се занимава с гмуркане.

Промениха графика ми, за да изясня нещата.

Полицата му не покрива такъв риск.

Не се безпокойте за г-н Пери. Той умее да се грижи за себе си.

Постоянно е зает с необичайни неща някъде по света.

Заниманията му са твърде необичайни за нашия вкус.

Загрижени сме предвид застрахователната сума.

Гмуркането не влиза в сметката ни. Не пресне ли - анулираме полицата.

Ще престане, не се съмнявайте. Ще го уведомя незабавно.

Смятах незабавно да отлетя за Ню Йорк...

но сега съм склонен да изчакам отговора му.

Е, както желаете. Цигара?

Благодаря.

Никога не съм виждал такава марка. - Специалната селекция на Хендерсън.

Неповторима тютюнева смес, само за семейството ни.

Г-це Тейлър, предайте текста за телеграфа.

Може ли да го погледна?

Не е нищо особено. Тайната е ментолът. Прави ги студени.

Също като някои момичета. - Някои ги искат на шега като мостра.

Тази "шега" ще я запазя в банката си.

Несравним е с искрата в очите ви, г-це Тейлър.

И това съм го чувала. Довиждане, г-н Уолтърс.

Довиждане

Огледах полицата и забелязах нещо странно.

Бенефициент е майка му. На колко години е тя?

Наближава 70. - Поредната чудатост при него.

Син сключва застраховка в полза на майка си, а не обратното.

Г-жа Хендерсън е основният акционер в компанията.

След смъртта й всичко остава при нас.

Парите се връщат в компанията "Хендерсън"?

Именно. И ще ни дойдат добре.

Защо ли не съм изненадан? - Моля?

В работата си съм срещал доста богаташи.

За всички тях парите са добре дошли.

Колкото по-богати са, толкова по-нуждаещи се оказват.

Време е да тръгвам. Беше ми приятно, г-н Хендерсън.

Защо не останете за обяд? - Много мило, но...

Имам други плансове Дсовиждане Довиждане

Къде е г-ца Тейлър? - Излезе за обяд.

Къде ходи обикновено?

В "Рут", в "Джордж", в "Симсънс"... Може и в "Риц" да е.

Определено може да си го позволи. - Благодаря ви.

Благодаря...

О, какво съвпадение! Нещо против да ви правя компания?

Всъщност, няма значение. И без това вече си тръгвах.

Нежелан ли съм, разбирам от намеци. Ще седна другаде.

Келнер, сметката, ако обичате.

Келнер? Понеже бързам... Може ли може ли порция стриди "Колчестър"?

Едри или дребни, господине?

По-добре да ги погледна първо.

Винаги съм искал да вкуся колчестърски стриди.

Благодаря, господине. Заповядайте, госпожо.

Преди да тръгнете, ще ви помоля за нещо.

Вихте ли седнали тук? Имам причина.

Не се и съмнявам. - Суеверен съм.

На масата съм с 12 стриди. Ставаме 13.

Така че... Бихте ли седнали? - Добре.

Изглеждат вкусни. Може ли да опитам една?

Разбира се. - Благодаря.

Е, довиждане, г-н Усолтърс "Довиждане" ли?

Заради вас го правя. Казахте, че сте суеверен.

Ако остана, отново ставаме 13.

Ало? - Бил Шайн на телефона.

Мариан Тейлър? Няма такова име тук!

Боя се, че аз съм г-ца Мери Тейлър. Жалко.

Ало?

О, не! - О, да!

Знаете ли колко абонати има с вашето име?

Не, и малко ме интересува.

Тревожех се, че при нужда, няма как да ме намерите.

Не съм имала намерение да се свързвам с вас.

Не смятахте ли да ме поканите на чай?

Не. - Не обичате чай? Тогава на вечеря?

Ако ще стоим и ще си говорим тук, ще ни трябват столове?

Невъзможен човек сте.

Възхищавам се на упоритостта, но у вас тя ми идва в повече.

Нека тази вечер бъде "вечер на опознаване"?

Нещо като тиха вечеря, разходка по Пикадили...

Хванати за ръце... А не скучна вечер у дома.

Как ви звучи? - Наистина ли искате да знаете?

Утре - неделя, иде ред на тежката артилерия.

Развеждате ме из Брайтън, Стратфорд, Уиндзор...

И всичко това само сутринта?

От специалните? Наистина са добри.

И до следобеда вече няма да бъдем непознати.

Това ли е всичко от тежката артилерия?

Защо ще гледаме замъци? Ще имаме очи само един за друг.

Всичко ми е ясно. В душата си вие сте хлапак.

С изявен интерес към цирка.

Не оставам, когато ме обиждат...

Но тук ми харесва.

Аз харесвам да ми е мирно и тихо. Но явно трябва да се съглася

да изляза с вас. Какви са плановете ви за утре?

Да следвам ваши те желания

Добре, ще ви чакам около обяд,

за да се разходим из лондонските забележителности.

Уговорихме се.

Наричат Темза "течаща история". - Течаща е, няма спор.

Ето там е кулата "Тауър". И Портата на предателите.

Някога, когато водели осъдени в Тауър за обезглавяване,

ги вкарвали оттам с лодка.

Аз си загубих главата и без да ме вкарват оттам.

Нека поговорим за вас. - Забравихте ли?

В ход е елитна екскурзия из Лондон! Кулата изглежда почти съвременно.

Построена е едва преди 900 години. И...

Да?

А, да. Векове преди това римляните са построили крепост

на същото място, а и древните пруси преди тях.

Знаехте ли, че две от съпругите на Хенри VIII са екзекутирани там?

И думичка не ви влиза в главата. - Напротив.

В момента съзерцавам най-видната лондонска забележителност.

Г-н Уолтърс, преди екскурзията ни да продължи,

съм длъжна да ви покажа нещо.

Е, поздравления. - Много ви благодаря.

Кой е щастливецът? - Пери Хендерсън.

По-скоро щастливката съм аз. Бях обикновена секретарка

и смятах, че дори не ме забелязва.

Но един ден ми предложи. Като гръм от ясно небе.

И какво каза? "Заповядай диамантче"?

Специално за теб е от диамантената ми миничка.

Нищо подобно. - Избрал ли е вече звезда,

на която да ви заведе на медения месец?

Венера ли? Гледката оттам спирала дъха.

Сигурно ще е зает и никъде няма да отидем.

Винаги е по експедиции. Като ученик е изкачил Монблан!

С бащината си яхта е евакуирал от Дюнкерк английските части.

В Монте Карло чупи рекорда за скоростно плаване.

Ловувал е лъвове, тигри, слонове... И е изградил бизнес империя.

Цяла енциклопедия е, а не човешко същество!

Кога ли е сварил да построи това?

Кое? - Онова там. С купола.

Шегувате ли се? Това е катедралата "Св. Павел"!

Простете. Заговоря ли за Пери, нямам спиране.

Като дъжда. - Дали да не влезем вътре?

Най-добре. Този годежен пръстен развали един прекрасен ден.

ПЕРИ ХЕНДЕРСЪН Е ИЗЧЕЗНАЛ

ПОМЕТЕН Е ОТ БОРДА НА "НИГЕРИЯ"

Имате и други снимки, освен тази, която и ние имаме?

Не, тази е най-скорошна. С друго не мога да помогна.

Г-н Скот Уолтърс желае да ви види, г-н Хендерсън.

Извинете, господа. Ще ви уведомя, ако има нещо ново.

Заповядайте, г-н Уолтърс. Мислех, че пътувате към Ню Йорк.

Бях потеглил... но прочетох вестниците.

Какво се е случило? Нещо повече? - Все още нищо ново.

Пише, че е паднал от кораба си.

Този за дълбоководно гмуркане ли? - Не. Прехвърлил се е на "Нигерия".

Кораб за крайбрежно плаване. - Кога се е случило?

На 6 часа път от Лоренцо Маркс, Мозамбик.

Май ги е застигнала силна буря.

Ако научите нещо повече, информирайте ме в Ню Йорк.

Естествено.

Довиждане. - Извинете!

Предполагам научихте. Г-ца Тейлър е съкрушена.

Затова не е на работа. Аз я замествам.

Прекрасно.

Какво става тук? Къде е г-ца Тейлър?

Няма я! - Как така я няма?

Изчезна яко дим. И дума не каза кога ще се връща.

И вижте каква бъркотия остави! - Знаете ли къде е заминала?

Не знам, но е със самолет. Чух я да говори с таксито

да побърза, че ще гони самолет.

Сигурно както миналата година - в Шотландия.

Или Африка? - Африка ли?

На нейно място, няма ли да се усъмните?

Годеникът ви сключва скъпа застраховка,

а на следващия ден изчезва? - Най-хубаво мъжа ми да питате.

Може и да съм откачил, но бас държа, че е в Африка.

На пътниците от полет ВОАС-144, добре дошли в Йоханесбург!

Задръжте рестото.

КАНТОРА "ХЕНДЕРСЪН"

Втората врата вляво. - Благодаря.

С какво да ви помогна? - Ще резервирам място на "Нигерия".

Тя вече отплува, господине.

Вдругиден ще отпътува един много надежден кораб.

Не ми върши работа. Трябваше ми "Нигерия".

Можете да я причакате в Бейра. Дотам ще стигнете със самолет.

Чудесно! Бихте ли ми резервирали място?

Разбира се. "Нигерия" е товарен съд и няма много удобства.

Ще делите каютата си. - Не е проблем.

Ще бъде заедно с г-н Пит. Особено приятен господин.

Докъде да бъде билетът? - Няма значение. Но да е с връщане.

Нека я стегнем хубаво.

Сигурно съберат ли се двама британци и цял ден скитат из джунглите,

на вечеря ще са със смокинг! - Действа се според обстоятелствата.

А и такова лошо време си има предимства.

Кажете ми поне едно. - Жените пазят койките, момче.

Не понасям жените, особено по море.

Можем да поспорим до насита по тази тема.

Май е време да си подирим вечерята. - Плътно с вас съм, г-н Пит.

Казах ли ви! Ни следа от жени. - И от никой друг.

Добър вечер, господа! Радвам се да ви видя, г-н Пит.

Капитанът ви кани да вечеряте на неговата маса.

Странно как се издигам в обществото, особено при морска болест.

Ксоктейли, гсоспсода? Ако обича те, Джаксън

С какво се занимавате, г-н Пит? Из тези места ли живеете?

Бих казал, че наполовина съм скитник, понеже съм сам.

Нищо романтично. Работа, скучна и еднообразна. Отгатвате ли?

Търговски пътник. Почти съм сигурен. Продавате всичко. От дрехи, чак до...

Прав сте. Наистина продавам всичко.

Снабдявам малките селища тук. А вие с какво се занимавате?

Сега отгатнете вие.

Не че се хваля, но съм проницателен. Разбирам от характери.

Един от онези миньори сте, нали? Как им викаха?

Сетих се! Геолог сте! Отгатнах ли?

Добър вечер, господа. Добре дошли на борда.

Добър вечер, капитан Молбърн. - Отново сте тук, г-н Пит.

Представям ви г-н Уолтърс, от Америка.

Приятно ми е. - И на мен, господине.

По работа ли, г-н Уолтърс? - Той е геолог!

О, интересно занимание.

Предполагам търсите злато, уран, диаманти... Или и трите.

Такава е Африка. Богата, дива и девствена

и слабо изследвана. Идвали ли сте тук преди?

Никога. Даже е трудно да повярвам, че съм тук.

За ваше здраве, господа. - И късмет.

Що за товар носите?

Нагоре по крайбрежието ще товаря кафе и слонова кост.

Но сега нося специални доставки за селищата на компания "Хендерсън".

Това не беше ли собственикът? - Точно така.

Познато ми звучи. Съвсем наскоро го мярнах.

Как иначе? Такава шумотевица се вдигна около Пери Хендерсън.

Падна от този кораб при предишното му плаване.

Да, прочетох го във вестника. Това ли е същият кораб?

Съвсем същият. Лош късмет носи на пътниците.

Оссобоенсо аксо са ссобоственици Да, много лош късмет

И как се е случило? - Времето беше лошо.

Другите пътници си останаха долу. Г-н Пери държеше да стои на палубата.

В разгара на бурята чух вик. Беше паднал.

Обърнахме, търсихме го, но не го открихме.

Дори не бяха вълни като сега... - От това по-зле има ли?

По-зле ли? Пролетен бриз е в сравнение с онази буря.

Значи е било злополука по време на буря.

Вестниците споменаваха, че Хендерсън бил здравеняк.

Чудно е как е могъл да падне просто така.

За чудене си е. Супата изстива, г-н Уолтърс.

Откъде сте напълно сигурен, че е било злополука?

Аз съм капитан на този кораб от 30 години.

Щом казвам злополука, значи е било точно това.

Ще вечерям в каютата си. - Добре, господине.

Досега не бях виждал омраза от пръв поглед.

Май сгазихте лука. - Май да.

Чета всичко на тема наука.

Климатът е следствие от атомната бомба. Тя разтури облаците,

размеси химичните елементи... Нямало е досега такова време.

На мен ми харесва. - Много интересно!

Помня, че играхме бридж с един господин на път за Индия.

Стюард, донесете една колода карти. Всъщност две.

Някой от вас, ще желае ли да е четвърти за бридж?

Извинете, но не играя бридж.

Карето няма да се получи. - Да поиграем канаста тогава?

И канаста не играя. - Ще ви научим! Нали, г-н Пит?

Не. Така само ще ви проваля играта.

Вие поиграйте, г-н Пит. Аз ще се поразходя по палубата.

Подръжте, аз ще застеля. Вземете и чашата.

Наистина ли ви се играе, госпожо? - Обожавам игрите на карти!

Специална селекция "Хендерсън"...

Не може да бъде! - Явно - може!

Каквсо търсите тук? Де да знаех

Знаех си. Безразсъдството не ви е чуждо.

Но не очаквах да избуи чак толкова.

И не мисля, че ми харесва! - Явно съдбата държи да ни сбере.

Да излезем на палубата. Да обсъдим неведомите й пътища.

Да, нека излезем

Да речем, че тази "съдба" има пръст в първата ни среща.

Даже в разходката по реката. Но насред морето... ми е в повече.

Обърках самолета си. Докато се обърна, и ето ме в Африка.

Защо ме преследвате из цял свят?

Първо претършувах Лондон. - Защо?

Случайно да разследвате застрахователна полица?

Вие знаехте за злополуката с Пери, още преди да напуснете Лондон.

Чашата преля, г-н Уолтърс! - Чакайте малко.

Подобен интерес е част от работата ми.

Надига се буря. Капитанът моли да се оттеглите в каютата.

Капитанът ви не се ли престарава? Тя е голямо момиче.

Тъкмо се прибирах.

Търсите ли нещо, господине?

Какво пък ще диря тук?

Нещата май пак загрубяха? - Да, навън се надига буря.

Идеално. Лошото време събужда апетита.

Моля да ме извините.

Това май проработи. С малко късмет ще е така през целия път.

Ще си лягате ли? - Засега още не.

Ще пообиколя палубата. Би трябвало да е чисто.

Няма да се бавя много.

Прав сте, надига се буря. Може ли да заема шлифера ви?

Моля, заповядайте. - Благодаря.

Скот!

Бързо! Нещо се е случило с г-н Пит!

Подхлъзнахте ли се? - Не знам...

Помислих, че сте вие, г-н Уолтърс.

Явно, още някой го е объркал с мен.

Не стойте така! Да го приберем вътре!

Лазаретът е там.

Ще трябват няколко шева. Тази нощ оставате тук, г-н Пит.

До утре, господа. - Много ви благодаря, Уолтърс.

Дано не ви съсипах шлифера. - Спокойно. Оправяйте се!

Господине!

Г-ца Тейлър разговаря с капитана. Твърди, че я притеснявате.

Нареди да стоите далеч от дамата!

И прати теб да ми кажеш? - Точно така.

Разбира се. Нямам и намерение да я притеснявам.

Това ли искаше да ми предадеш преди малко? С бухалка?

Обвинявате ли ме? - Как отгатна?

Не е във ваш интерес да си пъхате носа, където не трябва.

Ясно, Джим. Разбрахме се по мъжки.

Би ли ми държал шлифера за малко?

Това ти е заради Пит.

Вие ли сте г-ца Тейлър? Да, аз съм

Казвам се Винсънт. - Очаквах ви.

Колата ви очаква.

Прибирай!

Чакайте малко! Искам да сляза! - Никакво слизане,

освен пътниците за Порт Канага.

А вие не сте от тях. Имате двупосочен билет.

Време е да обърнем посоката!

Изгубен англичанин? - Нещо такова.

Хубав хотел тук Порт Канага?

Хубав. Хотел "Станли". - Ще ми го показваш?

Ще ви го показва.

И вие говори лош английски. Като мене, а?

Благодаря.

Ето го, идва.

Стая, моля. - Съжалявам, хотелът е пълен.

Не бих казал, че гъмжи от хора. - Стаите са заети до една.

Добре. Впрочем, при вас ли е отседнала г-ца Мариан Тейлър?

Коя? - Тейлър. Т-е-й-л-ъ-р.

Не, господине, нямаме гостенка с това име.

Ясно.

Нещсо неприятнсо ли има, сър? Да Няма стаи

Има грешка. Вие ли казахте, че нямаме стаи?

Казах му, че е пълно, но не ми повярва.

Току-що отмениха резервация. Номер 18.

Но... - Отменена резервация. Номер 18.

Дано ви хареса стаята. Откъм хладната страна е.

Има балкон и собствена баня, електрически вентилатор...

Би било чудесно. - Заповядайте.

Не разбирам. Сам ми казахте да го отпратя!

Къде по-умно е да е тук и да е под око!

Иначе щеше да тръгне след Винсънт!

Коя е стаята на г-ца Тейлър?

Не знае, сър.

Хубаво обслужване. Заслужава шилинг.

А една такава лира... Много нещица може да свърши.

Кой номер стая казваш?

24. Не казва, че аз казал.

О, не. Пак ли вие?

Викнете ли пазача, ще има бой и ще изпотрошим всичко тук.

Искам да знам само едно нещо. - Какво?

Защо сте тук? - Имам си основателна причина.

Отивам при майката на Пери. Тя ме повика. Сега доволен ли сте?

Що за жена е тя? - Не знам. Още не сме се запознали.

Трябваше да е в Йоханесбург. Затова първо отидох там.

Но е тук, в Порт Канага? - Не. Променила е плановете си.

Май е по скитането, а?

И къде е сега? - Не зная точно.

Според Винсънт е в една от плантациите във вътрешността.

Кой е Винсънт? - Прислужникът й.

Който ви посрещна на пристанището? - Да.

И ще ви заведе при нея?

Най-малкото, което мога да сторя за Пери.

Трудно е да приема, че вече го няма. - А дали е така?

Защо мислите, че може да е жив?

Опитват се да ми попречат да разбера за внезапната му смърт.

Някой се опитва да ме отстрани.

Защо мислите така? - Помните ли Пит от кораба?

У дарът беше всъщност за мен. - Глупости.

Вече подозирам всичко и всекиго. Дори вас.

Мен? - Е, не точно.

Вероятно ви използват, без да го съзнавате.

Въобразявате си. - Така ли?

Кой постави пазачи пред вратата?

Ами...

Влез!

Това е човекът. - Г-н Уолтърс?

Комендант Робъртс от полицията. Бил сте нежелан тук.

Не зависи ли от г-ца Тейлър? Желаете ли да напусна?

Не ни остана друга тема за разговор. - Тогава, довиждане. Приятен ден.

Заповядайте в кабинета ми. Имам въпроси към вас.

Добре. И аз имам няколко. Доскоро.

Съжалявам, г-н Уолтърс. Такива са ми задълженията -

да опозная всеки непознат.

Редовият пътник слиза по мостчето. Специалният - скача от борда.

Какво всъщност ви води тук? - Предположения, г-н комендант?

Американец сте и сигурно се интересувате от г-ца Тейлър.

Може би. Но най-вече ме интересува случилото се с Пери Хендерсън.

По-точно? - Доказателствата за смъртта му.

Категорични са. Ако желаете, вижте досието.

Свидетелите са служители на компания "Хендерсън".

Естествено. Нали са били на кораба.

Но никой не го е видял да пада. Няма следа от него.

Не вярвате, че е мъртъв? Защо?

Защото трябва да им изплатите над 2 млн долара?

И вие щяхте да тънете в подозрения, ако бяхте преминали през същото.

Освен това... Открих скритата табела с името на кораба.

На "Нигерия"? До вратата към бара?

Знаете за нея? - Почти всеки кораб има такава.

Караха контрабанда, после си оставиха табелите.

Тогава защо ми пречат да си свърша работата?

Тук Пери беше видна личност. Явно, близките му не одобряват

външен човек да разследва делата му. Нито да ухажва годеницата му.

Това обяснява нещата донякъде. Но смятам, че той е жив.

Никой не вярва, че е жив. Дори и майка му!

Защо не я попитате сам? Живее малко по-нагоре.

Г-ца Тейлър каза, че била из плантациите в джунглата.

Мисля, че г-ца Тейлър ви е разкарала. Тази сутрин видях г-жа Хендерсън.

Бих желал да се срещна с нея.

Елате. Ще ви заведа. Но ви предупреждавам.

Възрастната дама е особнячка. - Не е единствената.

Тук ли е г-жа Хендерсън? Да, бвана

Бихте ли й съобщили, че е дошъл комендант Робъртс?

Заповядайте, господа! Обожавам да приемам разни господа.

Това е г-н Уолтърс, от Америка. Има въпроси към вас.

20 въпроса! Ще се получи чудесна игра!

Относно разследването за съдбата на сина ви.

Съгласна ли сте със заключението?

Съгласна съм. Комендантът е невероятен човек.

Нека ви разкаже за премеждията си с орангутан и консерва ананас!

Да, добре... - Кога е било това, г-жо Хендерсън?

Не помните ли? Недейте така!

Чакайте, всъщност не бяхте вие, а комендант Йейтс.

И не беше орангутан, а жираф! Обаче за консервата съм сигурна!

Г-жо Хендерсън, тялото на Пери не е открито.

Как тогава сте сигурна, че той... - Горкичкото ми момче!

Страх те е да излезеш там самичък?

Както всички останали. - Това не...

Да излезеш там, навън... Навярно е несравнимо приключение, г-н Уолтърс.

А Пери така обичаше приключенията.

Но ще ми разкаже, когато се завърне. - Да се завърне? Откъде?

Бихте ли назовали онова, за което никой не знае дали съществува?

Можете ли да наречете нищото с дума, г-н Уолтърс?

Не съм мислил по въпроса. - Светът гъмжи от глупаци.

Боят се от неизвестността.

А тя може да се окаже по-прекрасна от познатото.

Често става точно така.

Подозирам, че синът ви все още обитава света на познатото.

Комендант Робъртс, боя се, че приятелят ви полудява.

Моля, отведете го, боя се от него! - Уверявам ви, съвсем добре е.

Простете му, моля.

Е, много добре.

Прощавам ви.

Имате ли вест от годеницата на Пери, г-жо Хендерсън?

Защо да имам вест от нея? Много съжалявам момичето.

Трябва да чака, докато пак се събере с Пери.

Предполагам, че все още е в Англия. - Не, тук е. В хотел "Станли".

О, прекрасно! Няма да е зле някой ден да я поканя на чай.

Е, ще ме извините, господа. Време е за следобедната ми дрямка.

Лану? Господата вече си тръгват!

А относно застраховката живот на сина ви,

предполагам, че сте внесли иск за изплащането й?

Не разбирам. Не се бъркам в делови въпроси.

Приятен ден. - Сбогом.

Довиждане, г-жо Хендерсън. - А вие, г-н Робъртс,

заповядайте някой ден на чай! - Благодаря ви!

Г-це Тейлър?

Губите си времето, г-н Уолтърс. - Къде е г-ца Тейлър?

Наред ли е всичко, комендант? - Не зная.

Къде е г-ца Тейлър? - Заминала си е.

Накъде и кога? - Нямам представа.

Нямаше ни едва час-два! - Значи в това време.

Нека си поговорим с г-н Марчело. - Разбира се.

Някакви съобщения за мен? - Нищо, господине.

Г-ца Тейлър остави ли адрес за препращане на пощата?

Г-ца Тейлър ли? Да, точно тя!

Не бих могъл да кажа, господине.

Е? Разбрахте ли нещо? - Отправила се е към джунглата.

Предчувствах го. Едва ли е отишла далеч. Хайде!

Имам по-важна работа от това! - Е, аз пък тръгвам!

Не мислите ли, че ако тя искаше да я придружите, би ви поканила?

Не ми се губи време в спорове. Ще се видим, щом се върна.

Дали днес ще ги намерим?

Трудно е да се каже. Зависи с каква бързина се движат.

Любовта е прекрасно чувство.

Кажи му, че е червенокоса.

Какво каза? - Видели ги да отиват към долината.

Това ли е мястото? - Не. Сега вървим пеша.

Кола в джунгла не ходи. - Ами багажът ни?

Всичко наред. Вие не тревожи.

Обикновено ги изчакваме. - Мъдра постъпка.

Да. Човек не знае какво може да им хрумне.

Би ли ми подал бутилката вода? Точно зад теб е.

О, здрасти!

Том, спри! Бързо!

Какво има? - Погледни!

Марш оттук! Мръсни маймуни!

Обърни. Ще сляза да ги прибера. - Добре.

Е, май това беше.

О, не! Махай се!

Хайде пак отначало.

С колата дотук. Сега трябва да пресечем реката.

Видя ли импалите как скачат?

Чувал ли си някога за Пери Хендерсън? - Че как? Всички го познаваха.

Ловувах с него. Горкият, отиде си толкова млад.

Жалко, нали? - Познаваше околността като дланта си.

И пътеките. Дори повече от мен.

Твърдеше, че знае накъде водят. - Наистина?

Май няма втори като него. По море и суша.

Така е. И под морето. Тази негова мания за диаманти.

Щукнеше ли му нещо в главата, спиране нямаше.

Слушай! Чу ли нещо?

Не. - Ето оттам!

Ако е това, което си мисля, имаш късмет.

Виж! Това може да е твоето момиче.

Да идем там и да разберем. - Отиваме.

Беше много хубаво. За какво пееше?

"Работя цял ден. А нощта е моя."

Ясно. Защо не я изпееш на английски?

Ще опитам.

Цял ден се трудя. Цял ден съм роб.

Но нощта, само моя е тя.

Луната поглеждам, поглежда ме тя.

За мене нощта е миг свобода.

Нощта, само моя е тя.

Там.

Тсова ли е дамата? Да Тя е

Е, довиждане и благодаря много. - Чакай малко.

Да те заведа дотам. - Няма нужда, ще се оправя.

Оттук нататък работата ще я върша сам.

Късмет! Да ме поканиш на сва тба та!

Ще мине денят, и свърши трудът.

Иде мигът за желани неща.

Нощта, само моя е тя.

Цял ден се трудя. Цял ден съм роб.

Жените да пазя, децата да бавя.

Гозба да спретна, вързопи да метна.

Но иде нощта със миг свобода.

Нощта, само моя е тя.

Вода!

Какво търси тук, бвана? Сам в джунглата?

Отделих се от сафарито. Не мога да ги намеря.

Добре, че ви открих. - Гладен ли сте, бвана?

Като вълк.

Дай му нещо да хапне. Наглеждайте го през нощта,

а в зори едно от момчетата да го върне обратно.

Да, госпожице.

Мариан?

Махайте се или ще повикам Винсънт.

Едно ще ви кажа. Или сте най-наивното момиче на света,

или най-обиграната лъжкиня. - Какво искате да кажете?

За фантастичните измишльотини,

че ще ходите в джунглата да се запознаете с г-жа Хендерсън.

Това е самата истина! - Той две майки ли има?

В града говорих с една възрастна дама на име Хендерсън.

Лъжете! - Попитайте комендант Робъртс.

Той ни запозна. - Нека веднъж завинаги се разберем.

Връщам се на сутринта заедно с вас. - Нищо подобно.

Държа да узная какво се крие зад тази дъга, която преследвате.

Като нищо може да е гърне злато.

Бвана, вие сега връща. Момче води вас.

Много благодаря, но идвам с вас. - Не идва. Отива си!

Ще трябва да ме търпиш, приятел.

Госпожице, вие каже този да тръгва. - Ще дойде с нас, Винсънт.

Не. Той ходи сега. - Казах, идва с нас!

Видя ли?

Да, госпожице. Щом казва, той идва с нас.

Благодаря.

Чакайте, ще ви помогна.

Дайте ми ръка. - Сама мога да се грижа за себе си.

Г-н Уолтърс, ще ме оставите ли на мира най-после?

Аз ще ви оставя, но тя едва ли.

Простете, Скот.

Вижте!

Моля, трябва продължи!

Хайде, елате.

Сега вече можете да ме пуснете.

Бяга! Ще ви смажат!

Хайде!

Хубави любимци си въдят тук в задния двор.

Благодаря, бвана.

Лагер тук за нощ. На изгрев - нагоре по река.

Разбрах.

Ти се връща, откъдето дошъл. Веднага се връща.

Иначе? - Иначе лошо, ако не връща, бвана.

Много лошо. Ходи си. - С "лошото" сме расли и двамата.

Благодаря за загрижеността, но мога да се грижа за себе си.

Ние носи кану до висока вода.

Напоследък сте мълчалив.

Не се заблуждавайте. Затова пък мисля усилено.

За какво?

Колко прекрасно би било пътуването, ако бяхме само двамата.

Водопадът е цяло чудо. - Да, красива гледка, нали?

А кога ще лагеруваме? - Вече няма лагерува.

Сега хапва. Оттук на вода цяла нощ. Утре пристигне.

Е, вижда му се краят. - Така е.

Тревожи ли ви нещо?

Още вярвате, че Пери се крие някъде тук, нали?

Определено не е майка му.

Искам да се върна. - Почакайте.

Не може да се избяга от истината.

Пери не би го сторил. Не би лъгал и мамил!

Сигурна ли сте, че добре познавате истинския Пери?

Дошли сме дотук. Трябва да узнаем отговорите.

Ако сега обърнете гръб, съмнението винаги ще ви гложди.

Много опасно напуска лагерен огън нощем.

Сега плава нагоре по река.

Кой е този мъж? Какво търси тук?

Казвам се Джон Палмър.

Намерили на път. Изгубен.

Здравей, Мариан! Не се ли радваш да ме видиш?

Пери... - По-късно ще говорим.

Погрижете се за г-н Палмър. Вие се върнете в къщата.

Да, бвана

Пери, какво става? - Кой е този Джон Палмър?

Казва, че е ловец. При сафари е изгубил групата.

Пери, какво значи всичко това? - След малко ще ти обясня всичко.

Това е стаята ти. Ако желаеш нещо, тя ще се погрижи. Връщам се веднага.

Ела с мен.

Нали ти заповядах нещо? Защо не го изпълни?

Трябваше да се отървете от него! Щях да те възнаградя.

Дали този Палмър и г-ца Мариан се познават?

Не, бвана. Непознати бяха.

Оставял ли си ги насаме?

Отговаряй!

Не, бвана. Не оставял тях сами.

Излъга ме, Винсънт!

Г-н Хендерсън, доста въпроси ми зададохте на вечеря.

А вие? Във вестника четох, че сте изчезнал в морето.

Да, Пери. Как би го обяснил? - Да обясня? Не съм падал зад борда.

Измъкнах се от кораба и се добрах дотук.

Всичко бе планирано предварително. Изпипано. Не че се хваля.

А сега и ти си с мен. - Не разбирам. Защо?

И питаш? Щеше да ми е самотно без теб.

Това ли е единствената причина?

Има и една дреболия - 2 милиона застраховка.

А ти можеш да помогнеш. Майка ми е старомодна. Отказва да съдейства.

Ти би могла да я убедиш.

Пери, как можа да си помислиш, че аз...

Не искам да имам нещо общо! - Много сериозно приемаш нещата.

Нямам намерение да крада парите. Само ще ги взема назаем.

Поемате немалък риск. - Струва си заточението тук.

Значи планирате да останете тук постоянно?

С 2 милиона в ръцете? Едва ли.

Имам братовчед в Лондон. Той ще поеме нещата тук.

Ще си размените самоличността? Ти и Артър?

Отгатна от първия път. Артър обича джунглата.

А вие? - Обратно в морето да търся диаманти.

Защо мислите, че изобщо ги има?

Има ги, разбира се. Те са жилки в земната кора.

Има ли значение дали ги покрива въздух или вода?

Като петрола, който открих край Америка.

Но се оказа по-скъпо, отколкото очаквах.

Аз се оттеглям, ако нямате нищо против.

Толкова рано? - Много съм уморена.

Лека нощ, скъпа. - Лека нощ.

Между другото, Пери, къде е майка ти сега?

У дома си, в Порт Канага. - Ясно.

Откровеността ви ме удивлява. - Защо?

Не се боя от вас, г-н Палмър.

Можем да станем много близки приятели.

Освен това... тук няма да кажете нито дума на никого, нали?

Лека нощ. - Лека.

1, 2, 3... 10.

Добър изстрел. - Не беше зле.

Често ли практикувате? - Поддържам форма.

Някои смятат дуела за лекомислен, но всъщност е много полезен спорт.

В този пустош стрелбата по мишена никога не е излишна.

Така е. Не знае коя ще се окаже следващата ти мишена.

Ще пробвате ли, г-н Палмър? - Всъщност няма да е зле.

Добре. Нека видим какво умеете.

Дуелът е различен от обикновената стрелба.

Трудно е да се прецени разстояние и време, ако си под стрес.

А и противниците са обърнати с гръб един към друг.

Никой няма време да се прицели добре.

Опитвал съм и с туземците. Но около тях е опасно да се стои.

Къде ли не гърмяха - по реката, пристанището, по пистата...

Ето. Внимавайте. Спусъкът е крайно чувствителен.

Предполагам, дори няма да закача целта.

Не го и очаквам от вас от първи път.

Готови?

1, 2, 3...

... 10.

Много добър изстрел, г-н Палмър. - Благодаря.

Страхотно. Имам си вече партньор за стрелба.

Утре сутрин излизаме на лов за лъвове.

Винсънт!

Да, бвана? - Събери няколко момчета.

Утре рано сме на лов за лъвове. - Слушам, бвана.

Нали ще дойдеш и ти, Мариан? - Не, това не е за мен.

Нямам интерес към лова. - Ще ти хареса!

Ще ти намеря хубаво леопардче! - Сега определено отказвам.

Нагледах се на леопардчета! Ако не бе Винсънт, нямаше...

... да сме тук сега.

Повечето момичета ще са радостни да уловят естествено кожено палто.

Мариан е различна, не е като тях.

Хайде, скъпа. Разкажи ми повече за въпросния леопард.

Не, Пери. Почакай. - Какво ти става, Мариан?

Как очакваш да изпитвам някогашните чувства?

Някога се влюбих в мъж, комуто се възхищавах и уважавах.

Много присърце приемаш историята със застраховката.

Казах ти, че парите са само назаем.

Ще си ги получат обратно, когато намеря диамантите.

Сигурна ли си, че промяната се дължи единствено на застраховката?

Замисляш убийство, Пери. - Убийство? Какви ги говориш?

Никога досега не си бил така искрен пред чужди хора. Разказа му всичко.

Значи - няма да го оставиш жив.

Нещо много се тревожиш за този Палмър.

Ако го убедя да си затваря устата и го отпратя, ще бъдеш ли доволна?

Де да можех да ти вярвам. - Можеш, разбира се!

Утре сутрин ще поговоря с него. След лова.

Скъпа моя...

Прощавайте.

А, ето къде сте били.

Според мен пушката ви е твърде лека за лов на лъвове.

Тук има една по-подходяща.

Идете да я изпробвате на предната веранда.

Прицелете се в онзи счупен клон.

Как е? - Чудесна е.

Знаех си, че ще я харесате.

От любимите ми е. - Закуска готова, бвана.

Добре. Да вървим.

Трябва ви колан с муниции.

Винсънт, дай ги на момчето, което ще носи снаряжението на г-н Палмър.

Май забелязаха нещо.

Ето го и лъвът. Обграждате го отляво с двете момчета. Аз ще мина отдясно.

Виж ти... Какво стана?

Не знам Но любимото ви оръжие засече Два пъти!

У дарникът го няма. - Разбирам...

Да бяхте го разбрали по-рано! - Не разбирам!

Нали тази сутрин я изпробвахме?!

Така е. Имах късмет, че един от хората ви се оказа наблизо.

Аха. Кой от тях? - Не знам. Стана много бързо.

Да разберем кой е бил. Заслужава награда!

Трябова да е твсоята, Винсънт Да, бвана

Никак не е зле.

Много интересно. Винсънт е бил.

И двамата му дължим нещо, нали?

... Скот Уолтърс.

Скот!

Време е вече. - Какво ще правите?

Ще изчакам развоя на събитията.

Обезпокоителна новина, нали? Като Палмър не бяхте пречка.

Само някакъв си ударник.

Но като Скот Уолтърс, застрахователен детектив,

това е съвсем друга работа.

Особено, след като полицията знае, че сте тук.

Можете да си тръгнете. Когато пожелаете.

Но сам.

Може да следвате реката.

Както сам забелязахте, има бързеи, някой и друг крокодил...

По този път нямате особени шансове. Безкрайна и безводна пустиня.

Нататък са блата, плаващи пясъци, отровни растения и змии.

Разбира се, може да минете през земите на туземците,

но е доста неприятно - канибали са.

Дори и да минете, идва сънна болест, малария, едра шарка...

Пери, престани! - Прощавай, скъпа!

А ако не си тръгна? - Ще си тръгнете.

Какво правят! - Винсънт е вързан над яма със змии.

Защото те спаси! Трябва да се измъкнеш оттук!

Първо да измъкна Винсънт. - Чуй ме! Докато още има време!

Дай ми някаква хартия.

Време е за фойерверки!

Хайде. - Винсънт, ти не се подчини.

Помнете - дам ли заповед, изпълнява се безпрекословно!

Върнете се, глупаци такива! - Бързо, развържи въжето.

Благодаря, бвана.

Бързо. Реката.

По-бързо!

Скот!

Дръжте се!

Бвана!

Трябва да спрем кръвта. - Ще направя бинт от фустата си.

Нещо да го вържем? - Внимавай!

Незабавно трябва да тръгваме!

Изгубил е много кръв. - Моля, бвана. Оставете ме тук.

Накъсайте малко от тази трева за компрес. Аз ще донеса вода.

Скот!

Скот!

Винсънт, стани! Лъв!

Винсънт, помогни ми! Лъв!

Госпожице, бягайте! Бързо!

Скот!

Дай ми я! Хайде!

Скот!

Добре ли сте, г-це Тейлър?

Скот! В беда е!

Погрижете се за него. Останалите - след мен!

А вие какво правите тук?

Г-жа Хендерсън пиеше чая с ром и все бъбреше.

Погрижете се за него. Струва ми цели 2 млн. долара!

Скот!

КРАЙ

Превод Петя Митева

Редактор, субтитри и тайминг СИНЕАСТ

2016