Original subtitles

Download movie subtitles or Load it directly from url on TheSubtitles.net

Избяга!

Добре дошли, господине!

Благодаря, Петре!

Изцапали сте се!

"ДВЕ ДАМИ"

Много красиво!

Да и на мен ми харесва!

Смогвате ли?

Към обяд ще сме готови.

Заповядайте!

Носят и още!

Осем купи!

Вие така съвсем ще ни биете!

Купа!

Е, не това не се търпи.С вас невъзможно да се играе!

Или има някаква тайна!

Постоянно му се падат осем купи!

Монте Кристо искочил, тежко дишайки,

Защо спряхте?

Монте Кристо искочил тежко дишайки...

Наталия Петровна, това допада ли ви?

Нито малко.

Защо тогаво го четем?

Ето защо:

Преди няклоко дни една жена ми каза:

"Не сте чели "Монте Кристо". Прочетете, Прелестно е!

Сега вече мога да й кажа, че съм го чела!

Но не намерих прелестното...

Мишел, видяхте ли Аркадий днес?

Да, видях го на язовирната стена,

Обяснявал нещо на работниците.

И да им обясни нагледно, влезна в пясъка,

до коленете!

Да...

Той за всичко се захваща много сериозно, и много се отдава.

Дали това е недостатък, как мислите?

Да!

Съгласен съм с вас!

Толова е скучно!

Винаги сте съгласни с мен!

Продължавайте да четете!

Вие искате аз да споря?

С вас?

Аз искам вие да го искате!

Четете ви казвам!

Монте Кристо искочил...

Моля ви, хрърлете я тази книга!

По-добре раскажете ми нещо интересно!

Веднага!

Докато пътувах към вас, минах през сем. Криницини.

Представете си... Младите вече тъгуват!

Да...

Как го забелязахте?

Нима тъгата може да се скрие?!

Всичко друго можеш да скриеш но...

не и тъга!

А всичко друго можеш?

Мисля, че да...

Вие сигурно често скучаете с приятелите си?

Все едно, че не знаете,

какво означава присъствие на човек,

когото обичаш, и който омръзва.

Чуйте ме, Мишел!

Вие, разбира се, сте много умен, но,

Ни с вас понякога говорим така, все едно плетем дантела...

Знаете ли как се плете дантела?

Не.

В задушни помещения, без да мърдаш,

Дантела е красиво нещо, но понякога,

глътка студена вода в горещ ден е много по-добре.

Колкото повече ви гледам, Наталия Петровна,

толкова повече намирам във вас някаква промяна!

Наистина!

Тогава... направте ми една услуга!

Нали ме познавате!

Познайте!

В какво е тази промяна?

Какво такова се е случило с мен?

Виж какво имам.Виж!

Много готин лък имаш!

Кой ти го направи?

Ето той!

Вече стрелях с него в дърво!

И го уцелих два пъти!

Много го обичам!

Много!

И тебе те обичам много!

Алексей Николаевич...

Да, забравих да ви кажа,

Докато ви нямаше, наехме нов учител по руски.

Само за през лятото.

Не се ли измори още?

Не съм!

Тогава да стреляме още!

Алексей Николаевич ни обеща да направи люлка!

Здравейте Наталия Петровна!

Здравейте докторе!

Как сте?

Как да съм!

Добър доктор никога не боледува!

Освен да се гътне изведнъж!

А вашето здраве как е?

Добре съм, но нямам настроение!

А това един вид болест!

Здравейте!

И вие сте тук, Михаил Александрович.

Мога ли да прегледам кръвното ви?

Ах тези нерви, нерви и нерви!

Малко се разхождате, Наталия Петровна!

Малко се смеете!

Не съм против да се смея!

Ето, вие сте доктор, говорите това, което мислите.

Затова ви уважавам!

Разсмейте ме, че Михаил Александрович, цял ден философствува!

Да но, за един ще е смешно за друг не.

Но ще се опитам!

Познавате ли Вериницин Платон Василиевич?

Мисля че го познавам.

Има дъщеря,

такава... бледи очи, зачервен нос, свири на пиано,

Богато момиче, има голяма зестра, и от леля й също!

Изгодна е!

Почнал да изкарва, почнаха младоженци да се въртят.

Имаше един Перекузов.

Млад господин, срамежлив, но с много добро поведенеие.

Хареса на баща й и на нея!

И изведъж, неочаквано се появява офисер!

Ардалеон Протобекасов!

На един бал, танцувал с нея три пъти и тя полудя по него!

На Перекузов вече не гледат!

Само от думата "Сватба" откачат!

И какво си мислите, че е казала на баща си?

"Аз не знам, татенце, кого от двамата обичам!"

Този или онзи!

И по-добре да не се женя ното за един!

Ето такива истории се случват при нас!

Нищо учудващо не намирам в това!

Все едно не може да обичаш едновременно двамата.

А всъщност не знам, може би това доказва,

че не обичаш нито един нито друг.

Расказът ви е много интересен, но

не сте ме разсмяли.

Да, скъпа моя,

кой може сега да ви разсмее, кажете ми...

Сега друго ви трябва!

Какво ми трябва?

Господ знае...

Много сте скучен.

Също като Ракитин.

Наталия Петровна,

Имам предложение за вас!

Така ли?

Един добър мой приятел,

помоли ме да разбера,

ваште намерения относно вашата Вера Александровна.

Намеренията ми?

Ако бъда директен, този приятел...

Нима иска да я вземе?

Точно така!

Вие се шегувате!

В никакъв слуай!

Повярвйте ми, тя още е дете.Изненадана съм да го чуя!

Защо сте изненадана, Наталия Петровна, моят приятел...

Голям сватовник сте, Шпигелски!

Здравейте Игнати Илич!

Вера!

С кой си се разхождла толкова?

От сутринта не съм те виждала!

Почервеня цялата!

С Алексей Николаевич. С Коля.

Какво правихте?

Първо ходихме да видим как копат язовирната стена.

А после Алексей Николаевич, се изкатери по дървото за катеричка!

Исплашихме се.

А след това, Алексей Николаевич ни направи хвърчило!

Беше ви весело?

Да, Алексей Николаевич е много забавен!

Дете! Истинско дете! Какво мислете?

Съгласен съм с вас!

Но това не пречи, нали?

Така ли мислите?

Ами...

Върви си, Вера!

С нас ли ще обядвате?

Ако ми позволите?

Разбира се!

Господин Коля!

Още не сте прочели, което ви се полага за днес!

Line: 171??

Чуйте и трятият куплет!

Здравей Мишел!

Виждали сме се вече днес, Аркадий!

Извинявай, съвсем забравих, изивнявай!

Виж каква работа! Руски мъж...

много мислещ, много разбран!

Уважавам руски мъже!

Но въпреки това...

Понякога, обясняваш му, обясняваш!

Расказваш му, изглежда разбира!

Но, никаква изгода!

Руски мъже нямат любов към...

към работата си...

Той няма да ти позволи да изкажеш мнението си!

Слушам господине, а какво слуша...

Нищо не разбра, и това е!

Виж ги немците!

Нетърпеливи са руснаците!

Но дори с това аз ги уважавам!

А къде е Наташа, знаеш ли?

Преди малко беше тук!

Време е да обядваме!

Имаме много работа!

Ей така и минава времето!

Какво?

Подиграваш ми се?

Какво да правиш... Кой какво си заслужил.

Аз съм положителен човек, роден да бъда стопанин и нищо повече!

Беше време, мечтаех за друго.

Ама премислих... Опарих се!

А ето го и Беляев!

Беляев?

Да, новият ни учител по руски!

Умно момче.Помолих го днес да огледа строежите.

Как върви?

Сигурно нищо не работят?

Защо? Напротив! Работят.

Вторият довършиха ли го?

Започнаха третия!

А за арката казахте ли им?

Казах!

Браво тогава!

Да... Беляев Алексей Николаевич! Студент!

А това е Господин Ракитин Михаил Александрович!

Наш стар приятел!

Наташенка! Здравей!

Здравей!

Здравей!

Гълъбче мое!

Радост моя!

Аркадий!

Миша! Разкавах ли ти за ветрилото?

Не си!

Уникално е!Ела да видиш! Наташа, с нас ли си?

Все едно разбирам от тази работа!

Ходете двамата!

Къде отивате Алексей Николаевич?

Освен ако и вие искате да се разходите?

Ами... не.Цялата сутрин съм навън,

Алексей Николаевич, ни с вас почти не сме говорили.

Не се опознахме!

Е? Харесва ли ти? Много е добра! Работи!

Май се страхувате от мен?

Не бързайте, ще се опознаем,

и ще спрете да се страхувате!

Ба колко години сте?

На 21 съм!

Родителите ви живи ли ли са?

Майка ми е починала, бащата е жив,

Отдавна ли е починала?

Отдавна!

Как се справя според вас моя Коля?

Много мило момче е...

Нали! Толкова любвеобилен, вече се превързал към вас!

Алексей Николаевич,

направте от него добро и интелегентно момче!

Готов съм да се старая, за мен е удоволствие!

Искам той с усмивка да се сеща за детските си години!

Аз бях въсоитана в по-други условия!

Баща ми беше...

не зъл, но много строг и голям дразнител.

Всичките са се страхъвали от него!

Ние с брат ми, сме се кръстили, когато той ни викаше!

Следите от това робство,

може би съвсем не са изчезнали.

Аз знам... аз...

Аз... На пръв поглед,

правя впечатлене, как да го кажа...

нещо като студена...

Забелязвам, че почвам да ви разказвам за себе си,

вместо да говорим за Коля!

Просто искам да подчертая, колко е хубаво детето да расте на свобода.

Аз мисля че вас, като сте били малък, никой не ви притиснявал.

Как да во го кажа...

Да, никой не ме притиснявал,

но и никой не се занимаваше с мен.

Това сигурно се забелязва! Много добре усещам недостатъците си.

Възможно е... Но,

когато сме ще се сближим,

а ние ще се сближим.

Аз усещам...

доверието ми към вас!

Наталия Петровна!

Вие ли сте, докторе!

А ние тук с Алексей Николаевич...

Вижте какво се случва при вас...

Влизам аз в хола, питам за болен каруцар,

А той си седи и...

Алексей Николаевич, Алексей Николаевич!

Така не се влиза в стаята. Неприлично е!

Какво искаш?

Коля... Коля питал за хвърчилото...

Наташа...

Наташа, Аркадий върна ли се от язовира?

А Михаил Александрович къде е?

Не е ли време за обяд?

Сега ще наредя!

Можете да облечете друга рокля за обяд!

Заповядайте!

Аз чух как таласъмите викат тъжно-тъжно.

Таласъмите не викат, те са неми!

Те могат само да пляскат с ръце!

А ти откъде знаеш?

Татко ми каза!

Фаетон беше направен от чисто злато!

И в нея се возеха мъже и жени, необичайно красиви!

А самия фаетон го дърпаха червени овни.

Това беше край, където всичко беше прекрасно!

Адам Иванович!

Гледай! Гледай!

Алексей Николаевич, кажете ми, вие имате приятели? Обичате ли ги?

Разбира се! Нима вие не обичате приятелите си?

Аз нямам приятели... Как так?А аз?

Вие... по-различен!

В Москва ли са ви въспитали?

Да, при госпожа Болюс!

Наталия Петровна минала година ме взе от там!

А кой ви настанил в пансиона?

Майката на Наталия Петровна.

В няйната къща бях, иначе съм сирак!

Сирак...

Нито баща нито майка не си ги спомняш?

Не... И моята майка почина.

Двамата с теб сме сираци.

Казват, че сираци,

помежду си, бързо се сприятеляват.

Наистина ли?

А вие как мислите?

Мисля, че бързо.

Кажете ми, вие познавате ли нашия комшия Афанасий Иванович Болшинцов?

Какъв човек е той?

Болшинцов ли?

Да.

Много труден човек е.

Но не мога да кажа нищо лошо за него.

Може би тогава не е толкова муден, за какъвто го мислите?

Какво има?

Защо ме гледате така?

Гледам ви...

И съм щастлив!

Най-накрая сме сами!

Чуйте ме Мишел!

Нашата връза тя е... толкова са чисти...

толкова искрени...

Но не са съвсем естествени...

Ние спокойно можем да погледнем в очите на Аркадий,

а и на всички останали.

Аз...

Обичам ви, но...

това чувство, то е...

не ме вълнува.

То ме топли, но,

Никога не сте ме карали да плача...

а трябваше да плача,

Какво значи това?

Такъв въпрос...

Няма нужда от отговор.

Вижа каква опашка има!

Алексей Николаевич.

Какво?

Какво исках да ви попитам?

Наистина забравих, какво исках да ви попитам!

Разконцентрирана сте малко!

Защо не ме наричате само Вера!?

А вие можете ли да ме наричате само Алексей?

Наталия Петровна!

Те все едно бягат от нас!

Ще й кажа!

Разбирам, че все още е дете, но...

Сама самичка с млад мъж, неприемливо!

Днес е много топло, изморих се!

Да седнем!

Шпигелски замина ли си?

Да, замина!

Трябваше да го забавите. Недовърших с него разговора!

Мога ли да знам какъв?

Не може!

И без това знаете какво правя, какво мисля!

Наблюдавате ме от сутрин до вечер!

Възможно е!

Тогава позволете ми да искажа една забележка!

Направете ми услуга!

Вие, от известно време, Наталия Петровна,

намирате се в раздразнително състояние.

И това рздражение е вътрешно!

Вие...

все едно се борите сама със себе си.

И какво заключение правите вие?

Господин наблюдател!

Никакво!

Никакво, но това ме притеснява!

Да сменим темата!

Както пожелаете Мадам!

Да поговорим за природата?

Вижте Наталия Петровна!

Колко е красив този тъмно-зелен дъб!

На фона на тъмно-синьо небе!

Колко живот има в него!

И сили!

Особено когато го сравнявате с онази...

млада бреза!

Тя все едно че готова да...

да изчезне в блясъка.

Нейни малки лестенца блестят,

с някакъв специален блясък!

И все едно че...

все едно че се топят!

И въпреки всичко тя е...

красива!

Мишел!

Вие толкова тънко усещате природата,

и толкова красиво говорите за нея!

Природата трябва да ви е благодарна, но повярвайте ми!

Тя е по-груба!

И по-простичка!

Отколкото вие мислите!

Къде отивате?

Първо, искам да видя какво прави Вера!

Второ...

Ще призная, нашият разговор, почва да не ми харесва!

Мисля че...

За известно време трябва да спрем...

нашите разговори за пророда!

Ами може би...

Искате да се разхождате сама?

Честно казано, да!

Но...

Ние се разделяме като приятели, нали?

Разбира се!

Довиждане!

Довиждане.

Афанаси Иванович, вие прекрасен човек, във всички отношения!

И май притежавате 300 души?

320!

Ето, прекрасен човек сте!

И подходящ за женене!

Позволете ми да ви призная, като на най-близък човек!

Слаб човек съм!

Вкъщи бях готов на всичко!

А сега... Притеснявам се много!

Защо се притеснявате?

Рискът!

Голям риск!

Какво?

Игнати Илич, позволете ми да се призная че аз...

с жените...

така да се каже, със слабия пол,

малко опит имам.

Дори не мога да измисля,

за какво може със слабия пол да говориш.

А още повече насаме!

Още повече с млада госпожица!

Вие ме изненадвате!

Здравейте господа!

Шпигелски!

Не очаквах да ви видя днес отново!

Аз самият... не очаквах...

Бях на гости при г-н Болшинцов!

А той тръгнал в тази посока!

И аз заедно с него дойдох!

Не сте ли срещнали Наталия Петровна?

Не съм.Ние не идваме директно от къщата,

Афанаси Иванович искал да види дали има вече гъби.

Аз ли?

Разбира се, ние знаем че сте любител!

Значи Наталия Петровна се прибра?

И ние след нея...

Разбира се!

Можете да останете тук!

Да разгледате гъби!

Ааз ще предам на Наталия Петровна, че сте тук.

Много ви харесва живот на село, Алексей Николевич.

Обичам село...

Само едно е лошо... Не мога да ловувам!

Ловец ли сте?

Да!

А вие?

Не нес ъм.Да призная, лошо стрелям, малко съм мързелив!

И аз съм мързелив!

Но не и да вървя!

А какво? Да четете ли ви мързи?

Не, обичам да чета!

Мързи ми дълго да върша някаква работа!

Особено едно и също!

А например, с жени да общувате?

Подигравате ли ми се?

Повече се страхувам от тях!

Михаил Александрович...

Къде тук мога да намеря барут?

В града!

Там се продава!

Хубав ли искате?

Не, най-обикновен ще свърши рабта!

На мен за фойерверки ми трябва!

Знаеш как се правят?

Да мога, и място вече избрах!

Мога да правя римската свещ, която гори във вода.

Чух че Наталия Петровна ги харесва много.

На Наталия Петровна ще й приятно такова внимание от ваша страна.

Афанаси Иванович, аз на вашето място щях да го кажа на Вера Александровна...

Повтаряйте след мен:

Вера Александровна, аз ви обичам!

И искам ръката ви!

Обичам... ръката...

Аз съм добър, мирен, богат!

Вие с мен ще сте напълно свободна!

Обърнете ми малко повече внимание!

Защо Елизавета Богдановна така дълго го държи Коля зад пианото...

На него сигурно му се търчи!

Да, но трябва и да се учи.

Е, да, не трябва всички да са такива пакостници като мен!

Точно това, което си мислите, че ви е кусур,

това е вашата лекота,

вашата свобода,

Точно това се харесва!

На кого примерно?

Ами дори... на Наталия Петровна!

Господа...

Ето къде сте!

Алексей Николаевич, къде отивате? Останете.

Първо, не бъдете толкова притеснителни,

Не ви отива.

Останете, и ние с Михаил Александрович, ще се заемем с въспитанието ви.

Нали така?

Много добре ще ни тръгне работата!

Вие ще се занимавате с Коля,

А аз... то ест ние... с вас!

Ще съм ви много благодарен, Наталия Петровна!

Да, между другото, какво направихте с хврчилото?

Знаете ли,

Хайде сега заедно с Коля, Вера и хвърчилото

и всичко заедно да отидем на ливадата!

С голямо удоволствие!

Много добре!

Да вървим тогава?

Хванете ме за ръка!

Вземете я, вземете!

Малко сте неподвижен, наистина!

Е, не!

Къде тръгнахте? Пак ли за гъбите?

Спокойно!

Здравейте!

Здравейте господа, здравейте Афанаси Иванович.

Шпигелски, не очаквах да ви видя отново.

Този господи настояваше да дойда тук!

Много съм му благодарна, но нима трябва някой да ви принуждава да идвате тук?

А ние отиваме да пускаме хвърчилото!

На вас, господа...

това едва ли ще бъде интересно!

Вие сте умни, и това ще ви иглежда като шега!

Но няма да ви пречим, да ни последвате!

Да отидем, Михаил Алексадрович, да видим.

Нищо, че сме умни хора!!!

Изчакайте ме...

Алексей Николаевич, а вие какво мислете по този ввъпрос?

Сладко от малаини стана перфектно!

Виж, там горе!

Къде?

Ето там, горе!

Разберете ме,

Болшинцов съм го довел, по настоятелство на Наталия Петровна,

А сега...

От едната страна ми се сърди, че съм извършил глупост!

От друга, Болшинцов, не ме оставя на мира!

И как се захванахте за тази работа?!

Болшинцов е... между нас да остане,

Глупав е!

Вижте какво пишат! Довършили Николаеският път!

Голяма новина намерихте!

Не говоря за Николаевския път! Говоря за Болшинцов!

Защо така се загрижихте?

Защо, защо... той не ме оставя на мира!

И той ми е стар приятел!

Така ли?

Тогава това променя нещата!

Но аз не искам да имам тайни от вас!

Не мога да ви излъжа!

Да, той ми обеща!

Обещал ми тройка коне...

харесах ги много... Скъпо е... И то...

тройка!

От самото начало да бяхте казали...

Само да не си помислите нещо...

Искам само да ми тговорят: Да или не.

Не става дума да се женят, а да идва, да я вижда!

Кой може да му забрани това?

Ами нали..

Болшинцов е страшно притиснителен,

а намеренията му са прилични!

Да, и конете са му хубави!

Да и конете са хубави!

Да извикам ли Матвей?

Виждате ли, аз не искам да ви лъжа!

Всичко е очевадно!

Ще стане-добре, ако не-така да му го кажем!

Да приемем, че всичко е така!

Аз защо съм ти?

Ех, Михаил Александрович!

И двамата знаем че Наталия Петровна много ви уважава!

Дори понякога се вслушва в думите ви!

Помогнете ми, кажете й за това!

И мислите, че това е добър избор за Вера?

Убеден съм!

Благодетел мой! Два рижави, и един черен! Уникални са!

Говорете с нея!

Е, Добре... Добре!

Добре, аз разчитам на вас!

А това сте ви, Мишел!

На вас все едно ви е неприятно!

Глупости Мишел!

Този... Шпигелски...

Смешен е!

Какво ви е говорил?

Бърка се там, където не му е работа!

Голям циник!

Вчера бяхте на друго мнение за него!

Говорил ми е за Болшинцов!

За този глупак!

И за него бяхте на друго мнение вчера!

Вчера не е днес!

За всички, но не и за мен!

Разбирам упреците ви но...

но грешите!

Толкова глупави мисли не ме засягат!

Аз...

на никой така не разчитам толкова, колкота на вас!

Разчитам и...

никого толкова не обичам, колкото вас!

Не ми ли вярвате?

Вярвам ви... но...

Какво ви има?

Чуйте ме, Мишел, искам да бъда искрена с вас!

Ще ви призная, Мишел!

Този студент...

Направи ми много силно впечатление!

Знаех го това!

Така ли?

Забелязахте ли го в мен?

Отдавана ли?

Говорих ви за промяната, която забелязах във вас.

Тогава още не знаех, на какво да я отдам.

Вчера, на тази ливада,

не можах да ви позная!

Вие се смяхте, очите ви сияеха и,

и с голямо внимание вие го наблюдавахте!

Не, Ракитин, не! Защо преувеличавате?

Този човек ме зарази с младостта си!

Както бързо дойде, така бързо и ще си отиде!

Дори няма за какво да говорим за това!

Само не ми обръщайте гръб!

Сърдите ли ми се?

Аз? Не, но...

Мъчно ми е за вас!

По-добре да поговорим за Болшинцов!

Докторът очаква отговор,

става дума за Вера!

Знаете това.

"Докторът очаква отговор."

Кой го е карал да се меши?

Той ме убеждава, че точно вие!

Не, нищо положително не съм му казала!

А и мога да променя намеренията си!

Той само иска да знае какъв е отговора!

Мишел!

На кого му трябват тези преструвки?

В какво съм виновна?

Аз дойдох при вас,

надявайки се да чуя приятелски съвет.

А вие,

Сега един Господ знае какво си мислите!

Вие ме ревнувате!

Нямам право да ви ревнувам, Наталия Петровна!

Както пожелаете!

А за Болшинцов... все още не съм говорила с Вера!

Бих могъл да ви я извикам сега!

Защо сега?

Но...

Както решите!

Ще заповядате ли да я извикам?

Както вие поискате!

Наталия Петровна! Питахте за мен?

А Вера,

Да търсих те.

Катя, остави ни насаме!

Седни Вера!

Чуй ме Вера, искам да говоря с теб!

Сериозно да поговорим!

Виж сега, душо моя,

Досега си била само дете, но сега си на 17 и...

трябва да помислиш за бъдещето си!

За мен винаги си била като родна дъщеря!

И моя дом,

винаги ще бъда твоят дом!

Но...

Но в очите на другите хора то си...

сираче, и с време, може да ти омръзне да живееш при чужди хора.

Искаш ли да станеш стопанка?

Пълноправна стопанка в своята къща?

Не ви разбирам Наталия Петровна!

Искат ръката ти...

Да си призная и за мен това е малко странно.

Но...

Бях длъжна,

да ти го кажа!

Аз съм на вашето расположение Наталия Петровна!

Засрами се!

Говоря с теб, като с дъщеря си!

Веднага се усмихни! Настоявам!

Вера, дръж се с мен така, както...

както би се държала с майка си.

Или... Представи си че,

че съм ти по-голяма сестра!

И, Хайде, просто...

да поговорим,

двете с теб, за всичките тези чудесии.

Искаш ли?

Готова съм!

Тогава представи си,

идва при теб един ден

твоята по-голяма сестра,

и ти казва, Вера,

искат да те вземат!

Какво ще й отговориш?

Че си още много малка и не мислиш за сватба?

Да...

Кака ти ще се съгласи с теб!

Ще му откажат на младоженеца и въпроса е закрит!

Но... Ами ако младоженеца си го бива?!

Заможен, И е готов да чака,

И молбата му е да те вижда от време на време?

Надявайки се, че със време ще го харесаш!

А кой е младоженецът?

Не се ли досещаш сама?

Не!

Въпреки че той не е много млад и не е много красив...

Болщинцов!

Афанаси Иванович?

Да.

На неговите години още женят ли се?

Виждам че, Болшинцов няма работа тук!

Ако пред него беше се разревала, той щеше да има надежда,

Но ти се разсмя!

На него му остава само да си ходи, по живо, по здраво!

То е ясно.На момичето на твои години,

не може да хареса такъв като Болшинцов!

Всички искат да се омъжат по любов!

Нали?

Нали и вие се омъжихте по любов с Аркадий Сергеевич?

Разбира се, че по любов!

Е, значи работата е ясна!

Болшинцов е отклонен!

Харесва ли ти?

Значи с теб сме вече големи приятелки!

Вера, ако те попитам, ти,

не искаш да се омъжеш за Болшинцов,

само заради това, че е много по-възрастен от теб и не е красив?

Това не е ли достатъчно Наталия Петровна?

Не оспорвам, но няма ли някаква друга причина?

Сърцето ти... Още ли е мъчлчи?

Ти...

никого ли не обичаш още?

Вас ви обичам,

също Коля и Ана Семьоновна!

Аз не говоря за тази обич!

Виждам, че не ме разбираш!

Някои ми харесват, но... Но...

Да вземем, например, Ракитин.

Много го обичам Михаил Александрович!

Като брат си?

А Беляев?

Алексей Николаевич?

Да!

Харесвам го!

Да... Той е добър човек!

Но се държи малко като дете!

С мен не се държи така.

Може би така ви се струва, защото се страхува от вас!

Откъде знаеш че той се страхува от мен?

Той ми го каза!

Значи че той с теб по-отпуснат отколкото с другите?

Не знам как е с другите, о с мен...

Може би защото и двамата сме сираци.

А и аз съм в неговите очи още съм дете.

Мислиш ли?

Всъщност и аз го харесвам!

Той има добро сърце!

Да!

Той с всички говори и винаги готов да ти помогне!

Той веднъж от такова стръмно място ми откъсна цвете,

че си затворих очите от страх!

Помислих си, че ще падне и ще се разбие!

Странно обаче, защо с мен е такъв?

Нали ви казвам, той не ви познава!

Изчакайте, аз ще му кажа!

Ще му кажа, че няма от какво да се страхува, че сте много добра!

Благодаря ти!

Ще видите!

А той ме слуша!

Нищо че съм по-малка от него!

Не знаех, че сте големи приятели!

Обаче, Вера, бъди внимателна!

Не ми се сърди,

за педантичността ми, детето ми!

Въпреки че, аз напразно ти го казвам. Той само ти харесва, нищо повче.

Ами ако,

кака те беше попитала:"Вера, наистина ли не обичаш никого?"

Какво щеше да отговориш?

Обичаш!

И аз не знам какво ми е...

Горката Вера, ти се влюби!

А той?

Вера?

Той?

Защо ме питате? Аз не знам!

Може би! Не знам!

Не знам...

Наталия Петровна какво ви е?

Нищо ми няма!

Много сте бледа, Наталия Петровна!

Нищо!

Остави ме!

Отивай си!

Ще вали, задължително ще вали!

Хайде! Мърдайте, мърдайте!

Бързо прибирайте всичко!

Иване, помогни ми!

Идвам!

Наталия Петровна!

Защо дойдохте?

Вера Александровна ми каза, юче не се чувствате добре.

Нищо ми няма!

Откъде да знае тя?

Може би, не знам!

Защо ви интересува?

Дойдох, за да ви се извиня!

Държах се много глупаво и грубо с вас.

Простете ми!

Вижда те ли, Наталия Петровна...

Извенете Ракитин, не чух какво точно, току що ми казахте...

Казах че...

Молих ви да ми простите!

Ракитин!

Кажете ми какво ми е?

Влюбена сте!

Не! Това е безумие Ракитин! Невъзможно е!

Възможно ли е?

Внезапно!

Знаете ли че, това момиче Вера. Тя го обича!

Те се обичат!

В такъв случай, една причина повече!

Отдавна го мислих, но тя сама ми го каза!

Май сте искали да ми кажете нещо?

Ракитин, моля ви! Дайте ми съвет!

Какво да правя?

Кажете ми, че ми вярвате и не се съмнявате в мен!

Аз няма да говоря за вашия съпруг!

За дълга ви пред него!

От моята уста те ще изглеждат нелепи!

Но ето какво ще ви кажа!

Той трябва да замине!

Ракитин!

Стигнах до там, че,

че бях почти готова,

това горкото момиче да я оженя за този глупав и грозен старец!

Не ми стигнаха силите, когато тя се расмя на предложението ми!

Заради доктора!

Позволявах си да му се усмихвам!

Търпях неговите шегички!

Спасете ме!

Наталия Петровна, виждате ли, бях прав!

Той трябва да замине!

Вие... Вие ще си останете?

И той и аз, и двамата трябва да заминем!

Завинаги!

За какво да живея?

Как за какво?

О, Боже, нима до там стигнахте?

Ако искате, след като той замине, аз мога...

да остана за няколко дни.

Какво?

Разбирам ви.

Расчитате на старото ни приятелство!

Надявате се, че ще ми мине и ще се върна при вас?

Не е ли така?

Защо ме обиждате?

Не Мишел,

Просте те ми, не знам какво говоря! Помогнете ми!

Моля ви!

Миел, аз... аз не знам, моля ви...

моля ви!

Мишел!

Мишел!

Какво значи това? Каква е тази сцена?

Ами нищо... нищо особено!

За какво говорихте? Тя...

ревеше!

Ти си я успокоявал!

Какво е това, Мишел?

Наистина... нищо особено!

Обаче, как така нищо Михаил Александрович!

По-добре да я оставите засега на спокойствие, моля ви!

Обещавам, че днес ще ви обясня всичко!

Мъжка дума!

Аркади, но... Добре...

Но това ме изненадва.Преди не й се случваше!

И какво можеше да я накара да плаче,

Майко!

И защо избяга, нима сме чужди?

Между вас има някаква тайна?

Тайна!

Но ще научиш за нея!

Да вървим, майко.

Да вървим, нали чухте, той обещал всичко да ни каже!

Можеш да бъдеш спокоен!

Напълно съм спокоен! Да тръгваме, майко!

Алексей Николаевич!

Аз... Аз искам да поговоря с вас!

Алексей Николаевич, аз...

аз не съм доволна от вас!

Наистина не знам с какво да започна!

Все пак трябва да ви кажа, общуването ви с Коля ми харесва!

И какво тогава?

Не се ли досещате сами?

Не...

Нима искате да ме убедите в това, че нищо не забелязахте?

Вера ви обича!

Не бързай, ще успеем!

Алексей Николаевич, мислите че съм ви сърдита? Малко съм напрегната!

Аз не се и съмнявам, че след като знаете отношението на Вера към вас,

ще избягвате срещи с нея, и разходките насаме.Нали?Мога да расчитам на вас?

Наталия Петровна, оценявам всичко, но това което ми казахте,

ми се струва толкова странно че аз...

Алексей Николаевич, искам да викажа, че и Вера.

Вера си мисли, че и вие имате чувства към нея!

Наталия Петровна, виждам че, не мога да оставам повече тук!

Вие можехте да изчаката, докато аз не го кажа!

Бяхте искрена с мен!

Позволете и на мен да бъда искрен с вас!

Аз не обичам Вера Александровна,

най-малко не така както вие можете да предположите!

Ще й кажа цялата истина!

Но след такова обяснение аз няма да мога да остана тук!

Винаги с благодарност ще си спомням за вас.

Позволете ми да си вървя?

Исках само да ви предупредя!

И не виждам причина да ни напуснете!

Всъщност, както пожелаете, не искам да ви задържам против волята ви.

Това не ми е...

приятно.

Повярвайте ми, не исках да ви създам неприятности.

Ще остана!

Не мислех, че толкова бързо променяте решението си.

Може би сте прав, и наистина трябва да си ходите!

Аз ще помисля, аз...

ще разберете за моето решение!

Ще чакам!

Но ми обещайте!

Какво?

Разбрах ви, че искате да говорите с Вера!

Не знам дали това е прилично!

Ще ви съобщя за решението си!

Може би сте прав!

Сега вече си мисля, че наистина по добре да си заминете!

Довиждане!

Знаете ли Елизавета Богданована, дъждът съвсем не навреме!

Прекъснал наш разговор на най-чувствителното място!

Знаете ли Игнати Сергеевич.

Слушам ви!

Наталия Петровна, съвсем не ми харесва!

Наистина ли?

Сигурно не знае колко ние забелязваме тези неща!

Наистина не ми идва на ум, какво им се случва днес!

Много ще занете по-бързо ще остареете, Елизавета Богдановна!

Господ й съдия! Да поговорим по-добре за нашата работа!

Защо ме питате, Игнати Илич!

Ех, Елизавета Богдановна, защо се смущавате?

Вече не сме млади хора! Тези церемонии, въздишки не ни отиват!

И въпросът е!

Ние се харесваме, нали?

Вие ме харесвате...?

Игнати Илич, имате право!

За себе си мога да кажа че не произлизам, от знатен род.

Ни и вие не сте от такива!

Не съм богат!

Но работя добре!

Не всичките ми пациенти умират!

Вие притежавате, според вас, 15000, и това не е малко.

И вие,

не искате цял живот да сте гувернантка!

А на мен, не че ми омръзна да съм ерген,

Остарявам!

А и готвачки постоянно ме крадат!

Но вижте къде е проблем, Елизавета Богдановна!

Почти не се познаваме!

На мен винаги ми се струвало, че сте любезен човек!

Видяхте ли,

Заради това че, пред другите се правя на глупак, разказвам им вицове,

вие си помислихте, че съм наистина забавен човек.

Ако нямах необходимост в тях, нямаше и да ги погледна.

"Всяка заблуда носи в себе си отрова!"

Пред вас, няма какво да крия!

Не съм добър доктор!

И в случай, когато ще се разболеете, и ще се наложи да ви лекувам.

А като става дума за моя нрав, трябва да ви предупредя.

Вкъщи съм мрачен и мълчалив!

А всъщност нито съм ревнив, ното стиснат!

И като ме няма, можете да правите каквото пожелаете!

Това е моята изповед.

Е и? Какво ще ми кажете сега?

Какво да ви кажа Игнати Илич...

Щом сами сте си изкарали черен...

С какво се очерних?

Всеки друг на моето място би спестил недостатъците си!

Но прекалено съм горд за това!

Да, Да! Горд съм!

Пред бъдещата си съпруга няма да се приструвам!

Между другото, на колко сте?

Аз съм на... на 30 съм...

Лъжете ме! Ви сте на 40!

Не съм на 40. На 30 съм, честна дума!

Все пак не си на 30...

Ще ми дадете отговор тези дни?

Още утре ще ви кажа решението ми!

Ех Елизавета Богданова!...

Дайте ми ръката си!

А, между другото не съм я целунал!

А май съм длъжен!

Алексей Николаевич!

Разбрах, че имахте неприятен разговор с Наталия Петровна.

Заминавате ли?

Откъде разбрахте?

Още нищо не е решено Вера Александровна! Може би ще остана!

Вера Александровна!

Всичко е решено!

Тя искаше да й кажа всичко!

Колко съм глупава!

Тя сама се издаде!

Не съм толкова малка!

Наталия Петровна всичко ми каза!

Какво например?

Може би ви каза, че ви обичам?

Да...

Това не е истина!

Не съм й го казала!

Вера Александровна, между нас не трябва да има недорозумения.

Обичам ви като сестра!

Обичам ви, защото не може човек да не ви обича!

Никога не съм испадал в такава ситуация!

Знам че се харесах на вас,

Помеслете сами какво може да излезе от това?

На 20 съм.

Аз пукната пара нямам.

Не знам какво друго да ви кажа!

Аз нищо не изисквам от вас!

Господи, защо толкова жестоко?

Вера Александровна!

Не ви обвинявам Алексей Николаевич.

И тя не е виновна! Само аз съм си виновна!

Аз знам! Те не е смогнала да се пречупи!

Изчакайте ме!

Вера Александровна!

Наталия Петровна ви обича, Беляев!

Знам какво говоря!

Тя ви е рвнувала към мен!

Сега разбра, че не съм опасна за нея, и все още се надява!

А може би тя е права и вие я обичате?

Защо мълчите?

Обичате ли я?

Вие можете да се влюбите в нея?

Защо не отговаряте на въпроса ми?

Дори не виждате смисъл да ми отговорите?

Надежда Петровна!

Невнимателна си Вера!

А вие, Алексей Николаевич, не си спазихте думата!

Надежда Петровна, спрете!

Стига сте държали с мен като с дете!

От днес съм жена!

Толкова жена, колкото сте вие!

Вера!

Той не е търсил тази среща с мен, той не ме обича!

Вие го знаете, няма от какво да ревнувате!

Недейте да хитрувате повече!

Знам, че вече не съм на попечителство при вас, за която се грижите,

като по-голяма сестра! За вас съм вече съперница!

Забравяте се!

И аз не мога да разбера от къде имам толкова сила да говоря с вас така!

Може би говоря така, защото вие искахте да ме смажете!

И това ви се получи много добре!

Но аз нямам намерение да извъртам, както вие го правихте!

Осъзнай се Вера!

Кажете ми, кажете ми, че греша!

Кажете ми, че не го обичате, кажете ми!

Вера!

Простете ми!

Простете ми Наталия Петровна!

Вера е права! Остава ми само да бъда искрена!

Пълна истина, с каквито и да са последици!

Нямам намерение да оправдавам поведението си! Аз...

ви обичам!

Беляев!

Но да знаетече само гордостта ми ме кара да ви го кажа!

Комедията, която режесирах, най-накрая ме възмути!

Имам само едно...

Простете ми Алексей Николаевич!

Всичко това не е боло подвластно на мен!

Благодаря ви за мълчанието ви!

Сбогом!

Наталия Петровна аз... Аз...

Аз не мога да разговарям с дами...

кой съм аз и коя сте вие...

Страхувах се от вас, и сега се страхувам!

Но без да преувеличавам ви гледах като..

Като на нещо велико!

А между другото вие...

вие ми казвате... че...

че ме обичате!

Вие! Мен!

Наталия Петровна!

Аз знам, аз не мога да оставам тук!

Но не можете да си представите, какво се случва вътре в мен.

Това е ново за мен!

Имам чувство че ви виждам,

и ви чувам, като за първи път...

не мога да отговарям за себе си!

Беляев!

Тябва да заминете!

Да, знам, още утре ще замина!

Може би така и по-добре, всичко ще спре наведнъж!

Утре ще си замина, ще замина!

И кавото Господ даде!

И как така досега,

не ви видях!

Нима аз някога се стараех да избягвам погледа ви!

Наталия Петровна!

Беляев!

Останете!

Навсякъде ви търсят, Натлия Петровна!

Кой ме търси?

Аркадий!

Това не се търпи!

Какво искат всички от мен? Дебнат ме на всяка крачка...

Аз... срещнах...

Алексей Николаевич. Изяснихме нещата.

Днес сигурно ден за изяснаване...

Мога ли да разбера какво е вашето решение?

Какво решение? Не ви разбирам!

Да ние изяснихме нещата и...

сега отново всичко е наред!

Говорихте ли с Аркадий?

Не съм още!

Още не съм се подготвил!

Трябва да съченим нещо!

Наташа!

Какво е това?

Продължаване на изясняване на нещата? Сигурно е нещо важно!

Срещнах тук Наталия Петровна!

Срещнал си!

Какво оживено място!

Дошъл си все пак...

Търсих те!

Не искаш ли да се върнем в къщата? Чаят е готов!

Да вървим!

Мишел!

Ела да пием чай с нас!

Благодаря, Катя!

Мишел! Чай?

Да, благодаря!

Вземете си поничи!

Във вашия Париж няма да видиш такива!

Горещ е!

Знаеш ли, приятелю мой!

Съпругата ти, Наташа...

Разбира се, че е прекрасна жена!

Повидението й, Досега беше най-доброто!

Но е много млада, Аркади!

А младостта...

Разбирам какво искате да ми кажете!

Мислите, че отношенията й с Ракитин...

Опазил Господ!

Нищо не съм си мислила!

Аркади,

Той каза ли ти за какво са си говорили?

Майко, не съм ги разпитвал!

И каво ще правиш сега?

Нищо... Кака така нищо?

Ей така, ни-що!

Да си призная, това ме изненадва!

Разбира се, ти решаваш в тази къща!

По-добре от мен знаеш какво е за добро, какво не е.

Обаче, помисли си!

Какви са последици...

Майко наистина, напразно се вълнувате.

Ти си знаеш Аркадий, ти си знаеш!

Предупредих ти, изпълних дълга си!

А сега все едно съм си глътнала езика!

Само трябва да ти кажа...

Преклено си доверчив, приятелю мой!

За всички, по себе си съдиш!

Повярвай ми,

Истинските приятели са... рядкост

вече... Майко!

Млъкнах, млъкнах!

Работи си, няма да ти преча!

Ще си вървя!

Пет капки...

И разбъркай!

Не, без чинийка, не ми трябва!

Мишел!

Длъжник си ми!

Аз ли?

Нима си забравил, какво си ми обещал?

За сълзите на Наташа и принципно!

Казал си ми че, имате... тайна!

Която искаш да ми обясниш!

Аз... казах... тайна?

Казал си!

Каква тайна може да има между нас?

Имахме... разговор!

За какво?

И защо е плакала?

Знаеш ли Аркади...

Случват се...

такива моменти в живота на една жена,

най-щастлви... Чакай, чакай...

Не, не... така не върви...

Не мога да те гледам такъв.

Твоята...

обърканост ми тежи повече, отклкото на теб самия!

Ние с теб сме стари приятели, от малък ме познаваш!

Винаги си бил искрен с мен!

Позволи ми да те питам нещо?

Ти обичаш жена ми?

Разбираш ме, нали?

Обичаш я така...

С една дума обичаш жена ми,

с такава обич,

която трудно да признаеш на мъжа си?

Да...

Обичам жена ти!

С такава обич...

Благодаря за откровеността ти! Ти си почтен човек!

Да седнем!

Да обсъдим!

Не мога да позная Наташа!

Оценявам я!

Но и себе си оценявам!

Аз не струвам теб, Мишел!

Не! Бъркаш... Моля те, не ме прекъсвай!

Ти си по-добър, по умен от мен! Аз съм обикновен човек!

Наташа ме обича.

Аз мисля че,

с една дума, ти сигурно й харесваш!

Отдавна наблюдавам

отношението ви един към друг.

Аз,

вярвах ви,

и на двамата!

Докато това не излезе извън границите!

Какво да правим сега?!

Да й дам право да избира?

Е, и...

първо трябва да го обмисля!

Вече го обмислих!

Аз заминавам!

Как така?

Може би... може би си прав!

Тежко ще ни е без теб!

Предполагам.

Всичко си измислил... правилно!

Ти... опасен си за мен, брат!

Нали ме чу, какво говорих за правото на избор.

Няма да го преживея без Наташа!

И още..

От известно време, брат, забелязвам в нея големи промени.

Усещам постоянно дълбоко вълнение в нея!

Това ме плаши? Греша ли?

Не...

няма грешка...

И как така стана, че се

притеснихте, когато ви видяхме с майка ми?

Вера!

Какво желаете?

Защо така се държиш с мен, Вера?

Виновна съм, прости ми!

Станете!

Няма да стана докато не ми простиш,

Знам, че ти е тежко, но и на мен не ми е лесно!

Толова сте мила днес!

Защото усещам вината си!

Толкова сте добра днес!

Защото усещате, че сте обичана!

Вера,

Защо трябва да се измъчваме взаимно?

Трябва да намерим изход от тази...

тежка ситуация. Как да се спасим!

Той... ще си замине!

Оставете ме!

Вера!

Здравейте, Михаил Александрович!

Здравейте, Алексей Николаевич!

С нов сюртук сте днес!

И какво виждам аз!

Цветенцето!

Защо го правите?

Много ви отиваше!

Между другото, Алексей Николаевич!

Не е ли странно.че се преструваме един пред друг?

Не ви разбирам!

Наистина ли?

Наистина ли не разбирате, защо аз заминавам?

Искате ли да ви кажа?

Ние,

с Аркади Сергеевич, проведохме много важен разговор.

И точно след този разговор, аз реших да замина!

Той си въобрази, че аз...

да... че...

че аз обичам Наталия Петровна!

Не мислите ли? Какви странни мисли!

Разбира се, че неговите подозрения са неоснователни,

но те го притесняват!

Знаете ли,

За спокойствието на приятелите си,

Свестен човек, трябва да може понякога да се жертва,

със своето благо.

Сега ми кажете, какво вие бихте направили на моето място?

И вие лищяхте да заминете?

Може би!

Приятно ми е да го чуя!

Алексей Николаевич!

Вие сигурно си въобразявате че, любовта е най-голямато щастие на земята!

Още не съм го испитал, но си мисля че,

да си обичан от жена, която обичаш, е голямо щастие!

Дал ви Господ да запазите такива приятни мисли по-дълго време!

Според мен, Алексей Николаевич, всяка обич,

споделена или не,

е истинско бедствие, ако й се отдаваш изцяло!

Не бързайте,

Може би още ще разберете, как,

как тези нежни ръце могат да...

истезават!

С мила загриженност, по парченца...

да ти разкъсват сърцето!

Ще разберете какво означава

да сте мъж под чехъл!

Колко срамно и потискащо това робство!

Всъщност защо ви го казвам?!

Вие сега няма да ми повярвате!

Благодаря ви за урока, Михаил Александрович!

Въпреки че, аз нямах нужда от него!

Извенете ме, аз просто ей така... разприказвах се.

Без да има приична?

Без да има причина...

Здравейте! Вера Александровна!

Здравейте, и Наталия Петровна!

Здравейте господа!

А ние с Вера, из градината се разходахме!

Липата, много сладко мирише!

Надявах ме се да ви видим там!

Алексей Николаевич, нямаше как да отиде в градината.

Той днес с нов сюртук!

Разбира се... имам само един,

а в градината мога да го скъсам. Това ли искахте да кажете?

Не! Съвсем друго!

Забравих да ви кажа, Наталия Петровна, аз днес заминвам!

Заминавате ли?

Къде? Надявам се не е за дълго?

Зависи как тръгне работата...

Връщайте се по-скоро!

Алексей Николаевич!

Ваши ли картини видях в стаята на Коля? Вие ли ги рисувахте?

Да...

Имате талант!

Виждам че, в Господин Беляев, всеки ден откривате

нови и нови достойнства!

Възможно е!

Това е по-добре за него!

Обаче, трябва да си събирам багажа.

Довиждане.

Нали ще се сбогувате с нас, по-късно?

Разбира се!

Михаил Александрович, изчакайте, аз... ще дойда с вас!

Вера Александровна, здравейте!

Вие ли сте, докторе?

Какво ви има, болна ли сте?

Да ви видя пулса!

Игнати Илич...

Този господин... ваш приятел, Болшинцов..

Наистина ли е добър човек?

Много е добър и почтен човек!

Пример за подражание!

Не ли е зъл?

Най-мил е! Не човек а тесто!

Правиш, каквото си поискаш!

Гарантирате ли за него?

Както за самия себе си!

В такъв случай...

Предайте му, че аз съм...

готова...

да се омъжа за него!

Само моля по-бързо!

Браво Вера Александровна!Ей сега ще го зарадвам!

Той много ви обича!

Не ви питам за това!

Вие си знаете Вера Александровна,

Но вие ще бъдете щастлива с него!

Вера Александровна!

Искам да се сбогувам с вас!

Не мага да оставам тук.

Присъствието ми и без това стори много бели!

След заминаването ми, надявам се, всичко ще дойде по местата си!

Да омотавам главите на заможни госпожи и млади момичета не е за мен!

За мен не се притеснявайте, аз няма да се задържа тук дълго време!

Аз все едно чума вкарах в тази къща!

Всички бягат от тук!

Ще се върна в Москва,

при своите приятели, ще почна работа!

Всичко свърши!

Възпламенило се и угасна!

Вера Александровна, повярвйте ми, аз много ви обичам!

Предайте тази бележка от мен за Наталия Петровна!

Аз не мога да се сногувам с нея!

Ама вие сега заминавате?

Сега... Сега ще тръгна пеш,

в Петровско ще изчакам Михаил Александрович.

После ще напиша да ми пратят багажа ми.

Нали виждате, всичко е приготвено!

Предайте я на Наталия Петровна и й кажете.

Не, нищо не й казвайте!

Сбогом!

О Господи!

Господи!

Но... Той...

Той дори... Той дори,

не е пожелал да се сбогува с мен!

С вас поне той...

се сбогувал!

Той няма право така да замине!

Нима тя знае, че той заминава?

Да, знае!

Защо го прави толкова спешно?

Болна ли си душо мое?

Бих ти препоръчал да си починеш!

Бледа си!

Чуй ме!

Легни си, почини!

Да, да!

Да!

Аркдий, аз бих искал да...

Мишел!

Нали те помолих! Ти каза на Наташа, че заминаваш!

Защо така да бързаш?

Ти си мислиш, че тя заради това се развълнувала толкова?

Сбогом, Наталия Петровна!

Какво? Какво е станало?

Какво е на Наташа?

С Наташа всичко е наред.На вас какво има?

Казаха ми, че й е станало лошо!

Не вярвайте на това!

Защо така се ядосваш, Аркади?

Разбира се, че трябва да се намеся!

Обаче... трябва да си ходя!

Заминавате ли?

Да, заминавам!

Сега вече разбирам...

Тако, татко!

А защо Алексей Николаевич е заминал?

Как така замина? Къде?

Аз не знам...

Взел шапката си, целуна ми, и си замина!

Аз го чаках, а сега имам час по руски!

Сигурно ще се върне скоро!

Той няма да се върне!

Той също заминава. За Москва!

Как така за Москва?

Днес всичките ли се побъркаха?

Между нас казано, Вера се влюби в него.

И той като почтен човек, решил да си тръгне!

Нищо не разбирам, главата ми се омота!

Всички заминават! Кой накъде види!

И всичките, защото са почтени?

Всички наведнъж?

В един ден! Как така?

Майко!

Много ви моля, не притеснявайте Наташа!

Ще те изпратя!

Матвей!

Матвей!

Download movie subtitles or Load it directly from url on TheSubtitles.net