Original subtitles

НЕЗАЛИЧИМА БОЯ

кмт78: Изпразни ли се вече?

ЖененНаблюдател: Да, но заспа и забрави камерата.

кмт78: Кога е следващото шоу?

дос29: Някой да нахлуе в стаята му.

ван уебкам: Покажи още, НеоновоМомче.

ЖененНаблюдател: Той е любимият ми изпълнител.

ЖененНаблюдател: От месеци го следвам.

ЖененНаблюдател: Много исках да се запозная с него.

ПЪРВА ЧАСТ Л У И З А

Имам изслушване в 16,30 ч.

Лична карта, моля.

Педро! Задържаха ме в работата.

Може да влезете.

Чакай малко.

Виждате ли се с жертвата?

Напуснах университета. - Напуснахте го?

Изключиха ме.

Имате ли трудов договор? - Върша разни неща.

Какви неща? - Каквото дойде.

Понастоящем с родителите си ли живеете?

Само със сестра ми.

Майка ми почина, когато бях малък, а баща ми не знам къде е.

Сестра ви придружава ли ви днес? - Да, ето я.

Разбирате ли се с нея? - Много.

Г-н Педро, има ли моменти,

в които изглежда, че ще изгубите контрол,

когато имате трудности да се справяте с хора и ситуации?

Не.

Бившите ви състуденти ви описват като...

свит и асоциален човек,

неспособен да се сприятелява.

Съгласен ли сте? - Това си е тяхното мнение.

Какво има? Работя.

Музиката е много силна. Чакам обаждане от Салвадор.

Ще оставя тези кашони тук.

Вътре има неща, които не искам да се загубят.

Защо не ги вземеш?

Има ограничение в багажа, Педро. Там ще имам нови неща.

Ще задръстиш пода на стаята, Луиза.

Когато се нанесеш в моята стая,

ги премести в твоята, и готово.

А тази снимка, която се появи в куфара ми?

Помниш ли този ден?

Да, на плажа. Баба ни заведе.

Помниш ли онова хлапе, което ми се залепи

и тичаше след мен?

Отне ми време да разбера, че не беше игра.

Тогава я вземи със себе си.

Хора, платиха за частно шоу.

Сега ще прекъсна, но в четвъртък отново съм тук.

Обаждане ЖененНаблюдател

Здравей, ЖененНаблюдател.

Здравей, НеоновоМомче

На мен ли се смееш?

Не. Просто не си представях гласа ти такъв.

Странно е това с частното шоу.

Никой друг нямаше да плати. - Не, винаги плащат.

Малко хора те гледат днес. И стават все по-малко.

Нека да видя тялото ти.

Отдалечи се малко.

Толкова е хубаво да знам, че само аз те гледам.

Днес съм само твой.

Не би ли искал винаги да е така? Само ти и аз?

Разбира се.

Можем да се срещнем. Аз също съм от Порту Алегри.

Не излизам с потребители на сайта.

Аз мога да се грижа за теб.

Да те прегръщам, да те целувам... Всяка нощ.

И очите ти вече няма да са толкова тъжни.

Иди в дъното.

Свали си слипа.

Загаси лампата.

Започни да се пипаш.

Ето този.

Трябва да оставиш 50 кинта депозит за кега.

Още 10.

Това е.

Няма ли разписка? - Кегът е разписката.

Върни кега, и аз ще ти върна 50-те кинта.

Задръж, синко.

Знам кой си ти.

Братът на Луиза.

А ти?

Сержу - колега от редакцията.

Е, бивш колега.

Откъде мога да си взема водка?

Сестра ти всички я обичат, нали?

Виж само колко хора са дошли на изпращането й.

Страхотна жена.

Излезе ли вече решението по делото?

Не. Присъдата излиза след три месеца.

Луиза беше много притеснена тогава.

Обади ми се разплакана. Не искаше да идва в редакцията.

Поне сега е щастлива, нали?

Да, тя не искаше да остава тук.

Аз й уредих работата в Салвадор.

Вие много си приличате. Но излъчването ви е малко различно.

Лед? - Може.

Педро, не винаги сме съгласни с всичко около нас.

И не е нужно да сме съгласни.

Но ние живеем в общество, а то не се променя от днес за утре.

Трябва да имаме търпение и да действаме в точния момент.

Това беше първият ни плаж.

Колко малък и сладък!

Обичам тази снимка. - Слабичък е...

Педро!

Няма ли да намалите музиката? - Какво?

Намалете музиката! Хората спят!

Не чуваш ли?

Ако продължавате да вдигате шум, ще получите глоба!

Разбра ли?

Предупреждавам те!

Какво е станало с кранчето?

Когато го видях, беше счупено.

Помниш ли гледката, когато се нанесохме тук?

Виждаха се много повече неща.

Всички напускат града.

Кой ще живее в тези блокове?

Не случих с кафеварката. Има вкус на изгоряло.

На мен ми харесва. Да те изпратя ли на летището?

Веднага ще се кача на самолета. Само ще харчиш пари за връщане.

Колко часа е полетът?

Имам прекачване в Сау Паулу. Общо са 9 часа.

Доста време.

На другия край на страната е.

Как върви шоуто?

Имам все по-малко публика.

Може би е време да смениш работата.

Жуау ми каза за някакъв тип оттук, от Порту Алегри,

който те копира с боите.

Как така?

Явно той ти краде публиката. Изпрати ми снимка.

Аз първи започнах като Неон.

На никого не му пука кой е започнал първи, Педро.

Аз ще разреша това.

Ще ми обещаеш ли нещо?

Излизай всеки ден поне да се разтъпчеш за пет минути.

Обещаваш ли ми?

Съжалявам, че оставям на теб да оправиш проблема с кранчето.

Сега ще го погледна и ще го оправя.

По-добре повикай някого. Няма да успееш самичък.

Обратно броене: 5 минути.

НеоновоМомче? - Хлапе25?

Да. Казвам се Лео. - Педро.

Извинявай, закъснях. - Малко.

Купих си бира, ти ще пиеш ли нещо?

Не пия по време на шоуто.

Сам ли живееш?

Да.

С какво се занимаваш?

Работя в сайта. Почти от една година.

Нямаш ли друго занимание? - Ти имаш ли?

Аз съм балетист.

Това го почнах, защото кандидатствах за стипендия в Буенос Айрес.

За да уча модерен балет. Събирам пари за пътя.

Със сигурност ли заминаваш?

Не е сигурно, но съм добър.

Мечтата ми е да пътувам по света и да преподавам балет.

Да се задържам навсякъде по малко.

След като ме гледа ли, започна да се боядисваш?

Не.

Правя го, откакто започнах. То е запазената ми марка.

Няма място и за двама ни.

На мен ми върви. И не знаех за теб, докато не ми се обади.

Сайтът регистрира всички, които ни гледат.

Знам, че си гледал последните ми изпълнения.

Стори ми се красиво как светиш на екрана.

НеоновоМомче е най-важното нещо, което имам.

Няма да позволя никой да го застраши.

Няма да се рисуваш повече освен с мен.

И още нещо: Хлапе25 е ужасен ник.

Ти защо се рисуваш?

Уговаряме се за десет пъти. Загаси осветлението.

Не го прави.

Забравих си боите.

Еха, имаш много!

Бялата е паста за зъби. Внимавай къде я мажеш.

Питат как сме се запознали.

И така, ходим на един и същи басейн.

Но не си говорехме. Един ден бяхме в съблекалнята,

той си тръгна и аз си тръгнах след него.

Но нещо ме убиваше в кеца.

Беше сложил в него бележка с името си.

Наистина ли ти се е случило? - Дори не мога да плувам.

Седни на леглото.

Гледай краката ти винаги да се виждат.

Не прави нищо самодейно и помни - ще останат само ако сме интересни.

Ало?

Ало?

Луиза?

Не, тя вече не живее тук.

От няколко дни.

Нямам новия й телефон.

ВТОРА ЧАСТ Л Е О

Тук имаш малко боя.

Кога ще правим следващото шоу?

Беше само за този път.

Рискувам да си изгубя публиката.

Добре. А какво ще правим с парите?

Щом ги получа, ще ти се обадя.

Имаш малко отзад.

Педро?

Да?

Не ме ли помниш? Бяхме съседи.

Майката на Жулиу от твоя клас. - А, да.

Едва те познах, но лицето ти не се е променило.

Приличаш на майка си.

Как е Жулиу?

Добре е, завършва право, иска да стане полицейски комисар.

Има смисъл в това.

А вие?

Луиза работи в Салвадор, журналистка е.

Бяхте толкова привързани. Ами ти?

Учех химия, но прекъснах.

Да, чух за това. - За кое?

Че учеше химия.

Добре, трябва да тръгвам.

Радвам се, че те видях.

Педро! Късмет!

Да, днес съм само аз.

Не сме планирали кога ще правим шоу заедно.

Добре, щом никой не плаща, излизам.

Ще съм на линия в четвъртък.

Здравей.

Не е много.

Давам ти 167. Приспаднах си 20 за боите.

Може ли вода?

Имаше ли представление днес?

Как мина? - Добре.

Супер.

Сега ще имаш конкуренция за повече време.

Как така? - Няма да замина.

Една колежка спечели стипендията.

Жалко.

В ранни зори мести леглото. От едно място на друго.

Бута гардероба...

Събра ли си багажа вече?

Нищо не съм събрала. - Нищо?

Ти си луда. - Нищо няма да взема.

Нов дом, нов живот, нова страна. - Точно така.

Забравям този град и заминавам.

Ние сме незабравими. - Казах града, не вас.

Ще ми се да те видя как говориш испански.

И на мен, скъпа.

Но много прилича на португалския...

Пък и работата ми е с тялото.

Мога и да жестикулирам...

Този град прилича на чистилище.

Колко хубаво яке.

Беше на майка ми.

А ти от Порту Алегри ли си? - Да.

Винаги ли си живял тук? - Да.

Каква е твоята история? - Коя история?

Не знам, не съм те виждал преди. Каква е твоята история?

Расъл си в саксия, не си излизал от вкъщи?

Бил си в кома, събудил си се и си решил да дойдеш тук?

Не обичам много да излизам.

Нямаш ли гадже? - Не.

Ще танцуваме ли?

Отиваме ли? - Да.

Няма ли да танцуваш? - Не танцувам.

Как да не танцуваш? А на уебкамерата?

Разсейвам се с боите.

Направи така. Почувствай ритъма с пръстите си.

Сега раздвижи ръцете. Все едно си в шоуто си.

Педро!

Педро, чакай...

Чакай, човече, няма ли да ни поздравиш?

Как си? Няма ли да се върнеш в университета?

Не, изключиха го.

Партито беше яко. Габриел искаше да дойде, но знаеш как е.

Гадно му е хората да го зяпат.

Педро, дължиш ни едно око.

Лео, Лео...

Стига, остави го...

Полицията дойде и сложи край на партито.

Добре ли са всички? - Мисля, че да.

Игор беше пълен с екстази.

Но успя да се отърве от него в суматохата.

Благодаря ти, че дойде с мен днес.

Беше ми трудно да гледам как Ана празнува нещо, което толкова исках.

Особено при мисълта, че ще остана закотвен тук.

Ти поне имаш приятели.

Не каза нищо цяла вечер. Помислих, че не са ти допаднали.

Никога не съм бил разговорлив.

За човек, който не излиза от вкъщи, добре се биеш.

Не ми беше за първи път.

Сега разбирам пънкарския ти вид.

Никога не бях се бил. Но цял живот се боря с такива хора.

От дете.

В училище, от минаващата кола, на качване в автобуса...

Винаги те гледат някак странно.

Мислех, че някой ден ще свърши...

Но не свършва. Никога.

Лека-полека те карат да се чувстваш като нищожество.

Докато изгубиш надежда.

Помня една тукашна история, от Порту Алегри.

Случило се преди година. Имало едно срамежливо, свито момче.

Не говорело почти с никого.

Защото състудентите му се държали кретенски с него.

Може би не всички.

Но стигат двама-трима, ако другите си траят, и кошмарът започва.

Мисля, че се стигнало дотам, че момчето решило,

че има само две възможности:

да се откаже от университета и да продължи напред

или да се опита да се впише.

Тогава отишъл на едно парти.

Май е било краят на семестъра. Пълен нощен клуб...

Всички танцували. И той се чудел какво, по дяволите, прави там.

Хората пият... Някои стават по-мили, отпускат се...

Други стават задници.

Един негов колега застанал до него.

И вероятно му нареждал куп глупости в ухото,

докато всички танцували под звуците на музиката.

Едва ли е било нещо, което не е чувал дотогава.

Било станало част от живота му.

Но онази нощ решил, че повече няма да го търпи.

Доколкото помня от историята,

извадил ключа от дома си, хванал го между пръстите си

и ударил с юмрук колегата си в лицето.

Само че ключът попаднал в окото му и го ослепил.

Хората се разкрещели: Насилие! Насилие!

И споделяли снимката на момчето,

което излязло престъпник.

Аз видях тази снимка.

И ми се искаше само да съм там, за да изтрия кръвта от лицето му.

Лео?

Да?

Искаш ли нещо за закуска?

Не, закъснявам. Имам да свърша много неща.

Взех ти една тениска назаем.

Вратата само да я хлопна ли? - Да.

Хронометър

Смущава ли те?

Хареса те.

Ако не го разходя поне два пъти на ден,

не ме оставя на мира. Малък апартамент.

Изглежда, че е жаден.

Ще му дам вода, живея в онзи блок.

Винаги идваш тук, нали? Стоиш няколко минути и си тръгваш.

Излизам малко на слънце.

Тези лампи за парти ли са? Изобщо не светят.

Подарък са.

Чаках те в началото на месеца.

Съжалявам, забавих се, докато събера парите.

Наближава срокът за следващия наем. - Знам.

Ще има повишение.

Не може ли да се отложи малко?

Глобата от купона на сестра ти втори месец не е платена.

Оправи това. - Ще намеря начин.

Имал ли си сериозна връзка?

Да.

С кого?

С едно момче, което срещнах на един купон.

Как беше?

Продължи три години.

Той липсва ли ти?

Разделихме се преди време,

но понякога си пишем съобщения, за да видим дали другият е добре.

Защо се разделихте?

Същата стипендия, която изгубих, той я спечели преди три години.

Но аз реших да остана. Той не можеше да замине с мен.

Беше ужасно.

Педро, ако мислиш, че изходът от делото ще е лош, замини.

Замини далече и не се връщай. Независимо кого оставяш тук.

До четвъртък. - Чао.

Настроени сме за ниска присъда, а именно пробация.

Например на всеки три месеца ще трябва да се явяваш в съда.

Но ако това не се случи и ти дадат ефективна присъда,

ще трябва да я излежиш в затвора.

Ние пледираме, че си действал в отговор на накърнено достойнство

и настояваме за намалена присъда. Което би било идеално,

но съдийката е доста консервативна

и може да го счете за утежняващо обстоятелство,

ако приеме, че мотивът ти е маловажен.

Затова е много важно да покажеш на съдийката,

че се разкайваш за агресията.

Моля?

Да й докажеш, че не би го направил отново.

Ти се разкайваш, нали?

Заслужи си го.

Той превърна живота ми в ад, а сега аз отговарям за това.

Ти извади окото на човек, Педро.

А ако бях се самоубил заради тормоза от негова страна,

той щеше ли да е тук?

Това не го казвай в съда.

Тъй като си с чисто съдебно минало,

е възможно да ти даде условна присъда.

Така няма да лежиш в затвора, но не бива да казваш това.

Препоръчвам ти да се подстрижеш и да се облечеш прилично.

Хубаво е да доведеш отново сестра си.

Сестра ми вече не живее тук.

Имаш ли друг близък от семейството?

Баба ми, но тя не бива да разбира.

Присъствието на член от семейството смекчава съдийката.

Показва, че ти не си изоставен, разбираш ли?

Сам ли живееш?

Засега да.

Тихо, хората спят.

По-добре да си вървя.

Защо?

Не се получава.

Педро, щом дойде дотук, остани.

Трябва да си спя вкъщи.

Педро, много ще се радвам да останеш.

Наистина ли?

Добре.

Само да си оправя стаята, че е безпорядък.

Изпий си бирата, сега идвам.

Лео си е в стаята.

А ти кой си?

Педро.

Педро, най-сетне да се запознаем!

Аз съм Моргана, сестрата на Лео.

Приятно ми е.

Ще си направя мате, ти искаш ли?

Не, благодаря. Ние ще си лягаме.

Блазе ви, аз уча, утре съм на изпит.

Какво учиш? - География.

Вече завършвам. - Браво.

Лео ми каза, че работиш с бои или нещо такова.

Да, нещо такова.

Познаваш ли останалите?

Здравей, приятно ми е, Паблу...

Педро. - Аз съм Марика.

Моргана...

Къщата е лудница, защото сме много хора, но е яко.

Чувствай се у дома си.

Искаш ли бира? - Не, благодаря...

Как беше купонът? - Супер...

Долу дясна. Лява.

Дясна. Лява. Дясна. Лява.

Дясна. Лява.

Извъртане. Задръж.

Не е нужно да гледаш нагоре, за да не ти се схване вратът.

Точно така, раздвижи рамене, раздвижи врат.

Раздвижи врат.

Свали рамене. Точно така...

Повече бедра... Задръж така...

Точно така, задръж.

И раз.

Настрани...

Не, отново... Така.

Липсва ви плавност...

Оттук нагоре и направо...

Спрете, спрете...

Същото отначало...

Задръж, задръж. Задръж, Лео, контрол.

А сега главата, точно така...

Гмуркане, нагоре и...

Вдигай, вдигай, задръж.

Задръж! Задръж, казвам!

Репетициите винаги ли са толкова тежки?

Да, но днес е още по-зле.

Мисля, че Игор си излива яда върху Лео.

Защо?

Защото каза, че ще напусне трупата.

Имал нужда от време, щял да се фокусира върху други неща.

Не разбрах добре, мислех, че ти си по-наясно.

А Ана? Как се чувства в Буенос Айрес?

Отлично. Скъсахме по скайп.

Извинявай, Паула. - Всичко е наред.

Тя е на ново място,

а аз се въртя около същите места, на които ходехме заедно.

Отида ли на различно място,

хората ме оглеждат от глава до пети.

Но майната им.

Баба ми казваше, че някой ден центърът на Порту Алегри ще изчезне.

Защото това е блато. Водата се просмуква навсякъде.

Поглъща всичко. И сградите затъват всяка година.

Докато някой ден всичко ще е потънало.

По дяволите, интернетът прекъсна.

Ще рестартирам модема.

След един месец ми е делото.

Спокоен ли си?

Искам да дойдеш с мен.

Педро, бих направил всичко за теб, честно.

Много искам да се измъкнеш от тази каша.

Но не мога да дойда на делото с теб.

Отвори се място за стипендиант и ми се обадиха.

Местиш се в Аржентина?

Не. В аржентинската трупа няма повече места.

Отивам в Берлин.

Знам, че е много далече, но не можех да изпусна този шанс.

Работата в сайта няма да продължи дълго.

Разбира се, това е шансът на живота ти.

Лео, много съм щастлив за теб, наистина.

Радвам се.

Отдавна исках да ти го кажа.

Откога го знаеш?

От две седмици.

Кога заминаваш?

След 20 дни.

Дойде.

Какво щяхме да правим? Танцът?

Не, вече го направихме.

Не мислиш ли, че е по-добре да отменим днешното шоу?

Не, парите ми трябват.

забавномомче: Бях си платил за следващото.

забавномомче: Гола свободна борба

Боже...

Пусни ме!

Не използвай повече неон. Аз го измислих, нужен ми е.

Наистина ти е нужен.

Без него не си интересен.

Кой плати за тази глупост? - Аз си падам по хлапе25.

Той отиде ли си? - Колко си тъп.

Аз излизам. - Някой по скайп?

ТРЕТА ЧАСТ НЕОНОВО МОМЧЕ

Тръбите в тази къща са гнили.

Отидох да измия една чаша и не можах да затворя кранчето.

Трябва да се затегне с кърпа.

Ще повикам някого да го поправи.

Този блок е много стар. Скоро ще се повреди нещо друго.

Харесва ми тук. Евтино е.

Има много хора наоколо. Това износва нещата.

Много си слаб.

По цял ден стоиш затворен и се мажеш с тези бои.

Може да ти навредят. - Не са токсични.

Така си мислиш.

Излизаш ли от вкъщи? - Не много.

А ти?

Не много. Но на твоята възраст трябва.

Иначе ще остарееш и няма да има какво да си спомняш.

Напоследък по-щастлив ли си, или по-тъжен?

По-тъжен.

Всичко е наред, Женен. Днес искам само компания.

18фернанду: Сам ли си? Искам дует.

ЖененНаблюдател: Как може да си без компания?

голямкарл: Няма ли да се съблечеш?

Не, хора. Мисля, че няма да мога да се надървя.

ЖененНаблюдател: Мога ли да ти помогна с нещо?

Ало?

Здравей, НеоновоМомче.

Женен?

Много си хубав днес.

Тук ли си вече?

Аз те виждам.

Тогава ела.

Не, предпочитам само да те гледам.

Ако се срещнем, магията може да се изгуби.

Имам нужда да поговоря с някого.

Странно е да те видя лично.

Моля те, Женен.

На уебкамерата изглеждаш по-силен.

Извинявай, още една, моля.

И още една чаша.

Благодаря.

Е, хареса ли ти?

Ще се представяме три-четири пъти в седмицата.

Аз ще ръководя шоуто.

Вече имам опит и публика, която плаща добре.

Колко изкарваш на вечер?

Зависи, 100-150.

Чудесно. За днес беше 180.

Кое?

180 за програмата.

Каква програма?

Това тук не беше гратис.

Защо не ми го каза в бара?

Пич, правя това за пари. Не мога да изляза на загуба.

Лошо е, ако не съм те предупредил. Или пък ти си забравил.

Пийнахме повечко, замаяха ни се главите.

Но все пак има как да ми платиш, нали?

Не си ли носиш дебитната карта?

Дойдох само с парите за автобуса.

Правиш над 100 реала на вечер и идваш само с парите за автобуса?

Прекрасно.

Отиваме до вас, взимаш си картата и намираме банкомат.

Не бързам.

Прекрасно!

Не исках да те будя. Опитвах се да оправя кранчето.

Нарани ли си? - Нищо не е.

Една лепенка, и готово.

Тръгваш ли си вече? - Трябва да се върна вкъщи.

Не искаш ли да хапнеш, преди да тръгнеш?

Ще ям по пътя.

Дойдоха за наема.

Имаш ли пари да го платиш? - Имам, просто забравих.

Тази боя от онези ли е, дето светят в тъмното?

Да, сега ще я почистя.

Ако те прави щастлив, остави я.

Имаш ли някого, който те прави щастлив?

Ти.

Не, някой, който те кара да блестиш като боята.

Имах, но утре заминава.

Педро! Мислех, че няма да те видя повече.

Само ти нося един подарък.

Моите приятели вече си тръгват.

Ще си взема довиждане с тях и се връщам, става ли?

Дай да видя какво си ми донесъл.

В случай че там ти потрябват пари.

Използвани са.

Моите са. Вече няма да ми трябват.

Никога не са ти трябвали.

Вълнуваш ли се за пътуването? - Много.

Стомахът ми се е свил на топка.

Ужасно е да се сбогуваш с хората.

Днес пролях десет литра сълзи.

Не вярвах, че ще ми е толкова мъчно.

Но се опитвам да мисля за други неща.

Представям си какво ли ще е там. Дори не знам немски.

Но ще намеря начин.

Поне се свързах с една колежка, която работи там.

Предложи да ме чака на летището, беше много мила.

Ще успееш там. - Откъде знаеш?

Майка ми беше ясновидка.

Ти виждаш ли своето бъдеще?

Опитвам се да не мисля за това, а само да се насладя на тази нощ.

Има още нещо тук.

За да си я сложиш на стената.

Ще я сложа. И ще я видиш, когато ми дойдеш на гости.

Изтощен съм. От няколко дни не съм спал.

И тази нощ не спа.

Скоро трябва да съм на летището.

Но помолих сестра ми да ми закара багажа там.

Да полегнем за малко?

Да си мислим, че тази нощ ще продължи повече от десет часа.

И когато свърши, всичко ще е както бихме искали.

Превод: Мануела Панаретова Редакция и тайминг: sofiaguy™, 2019 https://sofiaguy.space