Original subtitles

ПАРМСКИЯТ МАНАСТИР 2 серия

Дел Донго!

Дел Донго!

Лодка! Бързо!

Колко искате? Ето.

Това е всичко, което имам. - Вземете тази.

Оставете я в Чиконяре.

Него го търсят!

Предайте го. Ще станете съучастник на убиец.

Обърни се.

Лодкарят гледа ли ни? - Не.

Вече се е обърнал.

Тогава няма защо повече да играем комедия.

Този лодкар е информатор на полицията.

Казвам се Людовико.

Изпрати ме граф Моска.

Графиньо, граф Моска!

Имате ли новини? - Людовик е намерил Фабрицио.

Къде? - На брега на По.

След това... - На този бряг ли са?

Но...

Той ще се окаже в ръцете на австрийците!

Дайте ми да довърша. Те вече са в Болоня.

Там Фабрицио е в безопасност. Това са папски владения.

Доведете го тук веднага.

Ние ще обясним, какво е станало,

и всичко ще се нареди.

Не мисля. В Парма принцът и министър Раси започват следствие.

Следствие? - Да.

За какво? - За какво ли? За убийство!

Напомням ви, че Жилети е мъртъв.

И какво? - Какво ли...

Някакъв жалък актьор...

Заради него няма да безпокоят дел Донго.

Ти си права. Това е предлог.

Чрез Фабрицио се целят в мен.

Чрез мен - в теб.

БОЛОНЯ

Какво ще стане с мен?

Всичко ще се нареди. Граф Моска ще ви защити.

Защитават ме граф Моска, леля ми

и ти ме защитаваш.

Но аз се крия тук, като преследвано животно.

Не се отчайвай. - Шегуваш ли се? Така ми се пада.

Убих човек,

съблазнявах жени, без любов,

бях лицемер, причиних мъка на леля си.

Кой съм аз, без нея? Само един беден изгнаник.

Парма е на 50 левги от тук, но с всеки ден става по-далечна.

Защо бързате толкова, да се върнете?

Елате тук!

Какви очи!

Благодаря, Фаустина. Можеш да си вървиш.

Сега са загаснали... - За какво говориш?

..когато минават затворниците,

а когато пеят на улицата,

твоят поглед е божествено прекрасен.

Ако имаше такъв поглед на бала,

би станала първа невеста в Парма.

Не е нещото, което ме интересува.

Знам, Клелия.

Харесва ли ти да живееш тук, в кулата?

Повече от, където се налагаше да живеем преди това.

Ненавиждам тази кула.

Тук съм като в затвор.

Бих искал да живееш достойно в града,

а не сред тези бесилки.

Има само една възможност, да се сродим с влиятелно семейство.

Маркиз Крешенци не е само богат,

но и добър човек.

Има ли улики срещу младия дел Донго?

Работя над това.

Срочно направи заседание на съда.

Вече подбрах най-преданите ви съдии.

Трябва ми присъда за предумишлено убийство.

Предумишлено! Разбрах.

Съдът ще заседава в пълна тайна,

до тогава, докато аз реша да подпиша.

Поради каква причина?

Бих искал да видя какво ще прави херцогинята...

Ще пълзи на колене.

Кой от вас е видял, как дел Донго убива Жилети?

Който даде показания, ще получи възнаграждение.

Помислете.

Какво възнаграждение ще дадат? - Колкото поискаш?

Херцогиньо!

Позволете да изразя моето съжаление.

За какво?

Не знаете ли истината?

Говорете! Виждам, че, умирате от нетърпение.

Принцът ще подпише присъда за вашия племенник,

20 години затвор.

Благодаря за новината.

Къде са вашите агенти. Спят ли?

Джина...

Фабрицио е в безопасност.

Да, но в Парма за тях той е убиец.

Казах ви, всичко е заговор на Раси и маркиз Раверси.

Трябва да помислим... - Какво да мислим?

Ще помислите, когато главата на Фабрицио бъде в заплаха!

Знаете ли какво мисля?

Устройва ви, че Фабрицио е далеч от Парма.

Приятели,

разбрах, че на моят племенник, скоро ще обвинят в това,

че е убил безумеца, защитавайки живота си.

Възмутена съм.

Затова реших днес да напусна Парма.

Херцогиньо! - Пригответе ми багажа.

Ще заплатя на всеки за 10 години служба.

Остана да се сбогувам с някого...

Луиджи...

Херцогиня Сансеверина моли за аудиенция.

Ваше височество, ще я приеме ли?

Трябва да съм великодушен, като нашия велик предшественик Людовик.

Най-накрая гордата красавица е готова да се унизи.

Донеси носни кърпички.

В приемната ли е? - Чака вашето повикване.

Нека се поизмъчи още малко.

Моля, ваше височество да ме извини.

Появих се в костюм за пътуване,

който не съответства на етикета.

Как така? Как...? Излез от тук?

Ваше височество, ще ми позволи ли да седна?

Нощта е прохладна, пътуването ще бъде приятно.

Моето отсъствие може да се удължи.

Благодаря на ваше височество

за благосклонността, проявена към мен.

Каква е причината на вашето внезапно отпътуване?

Отдавна мисля за него.

Малка обида, от вида на 20 години затвор,

грозяща моя племенник,

ме принуди да ускоря моето отпътуване.

И... къде мислите да идете?

Мислая, в Неапол.

Остана само да се сбогувам.

Сбогом, принце.

Послушайте...

Известно ви е, че винаги съм изпитвал към вас приятелски чувства,

и само от вас зависеше, те да станат нещо повече.

Имало е престъпление. Това не може да се отрече.

Поръчах следствие от най-добрите съдии.

Съдии, които осъждат невинен младеж!

Без вас...

без вашата красота, без вашето лице.

Парма ще бъде за мен пустиня.

Какво да направя, за да останете?

Нещо, на което вие не сте способен.

Кой смее да ме безпокои в този час?

Граф Моска, ваше височество.

Влезте.

Херцогинята има намерение незабавно да замине за Неапол.

Какво? Скоро се видяхме, но...

Какво трябва да направим?

Не знам, ваше височество.

От нас тримата, аз съм най-разсъдливия.

Забравете за титлата ми и да поговорим като приятели.

Кажете, какво да направя, че да размислите?

Ваше височество да напише писмо, че се съмнява

във виновността на Фабрицио дел Донго,

вие няма да подпишете присъдата,

и делото по лъжливо обвинение ще бъде закрито.

Как лъжливо?

Не съм приключила.

Днес ваше височество ще каже на маркиз Раверси

да се оттегли на село.

Той се нуждае от почивка, а този процес е изтощителен.

Къде се намира тази жена?

Липсва и уважение.

Вие говорихте като приятел, аз също.

От вас зависи, дали ще останем приятели.

Графе. Пишете.

А вие, седнете.

На графиня Анджелина дел Донго,

херцогиня Сансеверина.

Аз, Ернесто Ранучо ІV, принц на Парма,

не съм убеден във виновността на Фабрицио дел Донго,

и взех решението, да не подписвам обвинителната присъда.

Производството по делото се прекратява.

Приключихте ли? - Да ваше височество.

Дайте ми восъка!

Маркиза Раверси

ще разбере първа в осем сутринта в замъка Белей.

Каква жена!

Графът е написал, това, което тя е искала,

освен едно - производството по делото да се прекрати.

Не е посмял да направи това.

Вместо да слушате унижаващата молба на херцогинята вие сте решил:

срокът на присъдата на Фабрицио дел Донго

да бъде 10 години, вместо 20 години.

12 години. - Добре. 12 години.

Но тогава херцогинята ще напусне Парма.

Не...

Тя ще остане, ако Фабрицио е в нашия затвор.

Ти каза, че той се крие в Болоня?

В папския град, няма как да го арестуваш.

Разбира се, че няма, но ако се завърне тук...

Как ще стане това?

Знам човек, който може да копира всякакви почерци.

Замъкът на маркиза Раверси

Вие сте майстор.

Същият е като почерка на херцогиня Сансеверина.

Браво, майстор Джузепе. - Благодаря. Благодаря.

Утре дел Донго ще получи писмото на леля си и ще се "хване".

Вие заслужавате поста първи министър.

Подайте за хляб, ваша светлост.

Господине погледнете.

Така страдам, че ако сега умра,

то бих попаднал направо в рая.

Прочетете, какво пише леля ви. Всичко се е уредило.

Може да се върнете у дома.

Мога да се върна!

Бъдете любезен.

Погледнете розите ми. Правех се, че се интересувам от цветя,

за да се харесам на принцесата,

но се увлякох сериозно.

Защо сте разстроен. Какво се е случило?

Присъдата на Фабрицио.

Той обеща, че няма да подпише.

12 години затвор.

Той обеща да прекрати делото.

Защо не сте написал,

че принцът прекратява процедурата?

Защо не го написахте?

Защото мислех, че не би го направил.

Не е трябвало да мислите.

Трябваше да пишете, това, което диктувах!

Принцът нямаше да прости това, нито на себе си, нито на вас!

Ако го унизят, той е способен на всичко.

Аз мислех, че зад царедворството, се крие и мъж.

Сега обаче не съм сигурна.

Луиджи, престани да подслушваш, влез!

Вземи коня. Намери Фабрицио. Нека не напуска Болоня,

докато аз не му кажа.

Как се казвате? - Фабрицио дел Донго.

Добре дошли в Парма. - Проклятие!

Следвайте ни.

Затворете го!

Останете тук. - Какво е станало?

Довели са нов затворник!

Кой е той?

Име и фамилия?

Име и фамилия!

Вие ги знаете! - Отговаряй, както трябва!

Имам право на уважение, като всички затворници.

Не се притеснявай. Ще получиш уважение като всички убийци.

Дръж го.

Дръжте го!

Достатъчно!

Стига!

Така става с тези, които нападат гвардията.

Така ще става с всеки, който ме нарича убиец.

Вържете го и го отведете в килията на върха на кулата.

След среща с вас,

винаги се случва нещо непредвидено,

но важното е, че ви виждам.

Върви! Госпожицата не иска да разговаря с вас.

Спектакълът приключи!

А сега иди и се премени.

И бъди любезна с маркиз Крешенци.

Да вървим, Фаустина. Това е Фабрицио!

390 стъпала.

Заслужил си 12 години. Заради теб сега се катеря.

Ето ти!

Слез!

Запомни тази гледка,

защото ще я видиш за последно.

Ето къде сте!

Защо сте сама? Не ви ли е скучно!

Не.

Напротив, маркизе.

Дъщеря ми е малко срамежлива.

Не е ли вярно, Клелия?

Да... Обичам аромата на портокаловите цветчета.

Клелия, само пожелайте, и тази градина,

дворецът и всичко, което стои пред вас,

ще бъде ваше.

Графиньо, арестували са Фабрицио и са го хвърлили в затвора.

Предложението ви, ме ласкае.

Извинете ме...

Клелия...

Тя е още много млада.

Херцогиньо.

Разбирам, защо сте тъжна.

Стори ли ми се, или чух нещо като драскане?

Колко искаш?

Значи са били термити.

Как се казваш? - Грило.

На вашите услуги.

Ако беше видяла очите и!

Когато разбра това,

сърцето и спря да бие.

Значи, го обича.

Тя се е побъркала. Страст към собствения си племенник!

Знаете ли какво говорят за него? В Неапол имал

10 любовници. И всичките е лъгал.

Знам, какво говорят.

Моят принц...

Погледнете ме, Клелия.

Вашият принц е затворен за 12 години,

и обича друга жена.

Херцогинята.

Погледни нагоре.

Може би ни вижда.

Клелия...

Колко си хубава

Това не е по ваша вина.

Аз съм виновна. Не трябваше да идвам тук.

Не трябваше да водя Фабрицио при този тиранин.

Трябва да се разделим...

Не искам да ви бутам в пропастта!

За какво говорите? Принцът хвърля и мен в затвора.

Заставяйки го с писмото, аз накърних самолюбието му.

Той няма да ми прости.

Нека заминем!

Ще подам оставка.

Ще ви последвам навсякъде. - Да заминем?

Фабрицио е в кулата Фарнезе, а вие предлагате да го изоставим?

Никога! Никога!

Принцът постигна своята цел.

Няма да ви позволи да заминете.

Той победи.

Мен би е безразличен и принцът и гордостта.

Разбира се. Вие мислите за Фабрицио.

Ревнувате ли?

Какво са ви наговорили?

Кълна се в Господ и в живота на Фабрицио,

че между нас не е имало нищо срамно.

Не мога да кажа, че го обичам като негова сестра...

Не знам, как да го кажа. Обичам го инстинктивно.

Така, както никога не си обичала мен.

И никога няма да обичаш.

Нека не говорим за любов, умолявам ви.

Дръжте се като мъж.

Като най-добрия политик на Италия.

А вие? Какво ще правите?

Това не ви касае.

Вие, вече не сте част от моя живот.

За вас съм умряла.

Графе... - Благодаря, Чекина.

Кой свири? - Госпожица Клелия.

Това ще е полезно,

ако искате да махнете дъските.

Колко искаш? - Знам щедростта ви.

Нищо не съм ви давал!

Нейният възлюбен е в моя власт,

а тя, е най-щастлива от всички дами.

Може да си помислиш, че няма никакви грижи.

Благодаря, Раси. Разбрах.

Правилно казват, върви ли ти в играта,

не ти върви в любовта.

Какво е любовта, ако не е игра?

Значи, все още не съм я укротил.

Много ми е мъчно, маркизо.

Пак ни провървя.

Разкрийте вашата тайна.

Нямам тайни.

Те не са ми необходими.

Мен винаги ми върви.

Разпространи слух, за смъртна присъда.

Дадохме му първо 20 години, след това 12 години.

Как да обясним смъртната присъда?

Казах ти, "пусни слух".

Не казах "наказание".

Пусни слух, за неговото наказание,

и заповядай на Конти да издигне бесилка.

Виждам, че сте намерели приложение на клещите.

Подарък от госпожицата. - Какво е това?

Зърно. Тя иска да го разпръснете на прозореца.

Подържи.

"Моля се за теб".

По-живо! Работете!

По-бързо!

Лентяи!

Обидих ли я с нещо? - Аз не се разбирам с жените.

Попитайте друг. - Аз съм глупак.

Как може да се държа така свободно

с невинно момиче?

Ето.

За кого е тази бесилка? - За Фабрицио дел Донго.

Но той е осъден на 12 години затвор.

Принцът е размислил. - Той е невинен!

Всички знаят. Фабрицио е осъден несправедливо!

Наричаш го "Фабрицио"?

Ненавиждам тази кула!

Ненавиждам принца!

Клелия, успокой се!

Татко, моля те! Моля те!

Замълчи! Нахалнице!

По-добре бъди любезна с маркиз Крешенци, Клелия.

Няма да се омъжа!

Достатъчно Клелия. Омръзнаха ми твоите капризи.

Ако ти откажеш да се омъжиш за маркиз Крешенци,

ще те заключа в манастир, завинаги.

Херцогиньо!

Какво?

Не ми се удаде да подкупя тъмничаря.

Не е възможно да се стигне до Фабрицио.

Има и още нещо.

Говори.

В двора издигнаха бесилка. Казват, че е за Фабрицио.

Елате с мен. Но тихо.

Побързайте. Тя ви чака.

Обидите ли я, ще си имате работа с мен!

Не съм се и надявал, че ще разговарям с вас.

Трябва да избягате.

Защо?

Тогава няма да мога да ви виждам.

Принцът е решил да ви екзекутира.

Бесилката е готова. Времето е малко.

Какво да направя, за да ви помогна?

Да предам на граф Моска? На херцогинята?

Защо рискувате?

Сигурна съм, че сте невинен.

Не мога да позволя, да ви убият.

Няма да съм първият.

Колко невинни са били в този затвор?

Иска ми се да предизвиквам у вас, нещо повече от жалост.

Фабрицио!

Това е моето чувство към теб.

Но къде е моята любов и къде е любовта на херцогинята?

Коя съм аз, в сравнение с нея?

Клелия...

Погледни ме.

Възхищавам се на херцогинята.

Изпитвам към нея нежност, но не и любов.

Моето сърце...

...е твое!

Само твое.

Не трябва да оставаш тук. Бягай колкото се може по-бързо.

Иначе ще те убият.

Не. Аз вече бягах.

Исках да се боря за свободата.

За свободата на всички.

Присъединих се към Наполеон,

но не ме взеха на сериозно.

Не можеш да си представиш, какво беше там.

Свалих мундир от убит войник.

От този момент, аз живея чужд живот.

Аз до този момент носех маска.

Маска на войник, семинарист, даже на придворен.

Повече не искам да лицемернича.

Искам да бъда самият себе си и да те обичам.

Не е важно, дали ще живея по-малко.

Разбирате последствията от това, което искате?

Не е трудно да разбера.

Парма ще бъде свободна, ние с Фабрицио, също.

Това, за което моля е ужасно.

Не. Това е велико дело, подвиг.

Не се съмнявайте в нищо, херцогиньо,

вашата съвест е чиста.

Бог ще ни прости. Имената ни ще се впишат в учебника по история.

Не сега.

Това е прекалено опасно.

Те ще са ти от полза.

Прекалено много.

Ще са от полза.

До освобождението на Парма, направи нещо за мен.

Фаустина, той ме обича!

Слушаш ли ме? Фабрицио обича мен, а не херцогинята.

Той е готов да умре, но да ме вижда през прозореца.

Може ли да съществува по-голям романтик?

Или глупак.

Знам Фаустина, ти искаш да ме предпазиш,

но аз се влюбих във Фабрицио.

Най-накрая и при мен дойде любовта.

Никога не съм изпитвала нещо такова.

Той не е такъв, както говорят за него.

Той е пълен с благородни чувства.

Той е романтичен и смел.

Бедничката!

Фабрицио ще го обесят, а вие ще се омъжите за маркиз Крешенци.

Аз вярвам в Господ. Фабрицио не трябва да умира.

Чекина!

Донеси нещо прохладно. Изморена съм.

Някаква дама, моли да я приемете.

Неочаквано посещение. На какво дължа тази чест?

Вашият племенник е в опасност.

Не би трябвало това да ви безпокои.

Знам. Мислех, че ще искате да му помогнете да избяга.

Защо трябва да се доверявам на дъщерята на генерал Конти?

Кой друг може да се среща с Фабрицио?

Удивлява ме този интерес към моя племенник.

Защо се притеснявате за него?

Той е невинен.

Знам, колко ви е скъп.

Имам план.

Има нещо, което може да се направи,

но е много опасно.

Ще предадете баща си, заради този, който никога няма да бъде ваш.

Аз го обичам.

Стой!

Къде да го скрия? - Под роклята.

Излезте.

Ще ви обискираме.

Така си се напил, че не ме позна?

Проверявам всички, които влизат тук.

Аз не съм "всички"! - Да повикам ли баща ви?

Повикай го.

Много ще се зарадва, да го разбудите по това време.

Добре. Пропуснете ги!

Ужасно се изплаших.

Какво е това? - Въжета. От леля ти.

Утре ще се спуснеш по тях.

В двора е пълно с охрана.

Утре имат празник, свети ден.

Те ще се наядат, напият и ще заспят.

Моля те! - Вече казах.

Предпочитам да живея, макар и един ден,

пред това, 100 години да живея, преструвайки се на друг.

Ще избягам с теб. - Не!

Ще избягам от тук. Когато ти бъдеш

в безопасност, напиши, аз ще дойда.

Дори и на край света.

Извинете. Нямах друг изход. Той искаше да влезе.

Какво да правя сега. Войниците са още в караулното.

Мирише на вино.

Отнеси го в казармата. Ще помислят, че е пиян.

Трябват ми ключа от килията. Дай го, бързо!

Бъдете внимателни. - Благодаря.

Побързай.

Не, Клелия. Не трябва да рискуваш заради мен.

Няма да те оставя сам. Да вървим!

Да вървим.

Какво ще кажеш? - Че пак загуби.

Омръзна ми да играя карти. - Тогава иди на обиколка.

Кой ще дойде с мен. - Сам боиш ли се?

Нека да приключим играта. - Тогава ще ида сам.

Хайде!

Караулът!

Какво да правя? - Ела.

Трябва да се скриеш? - Къде?

Благодаря. - Аз, трябва да ти благодаря.

Спрете!

Херцогиньо...

Помолих ви, да не се срещате с мен.

Всичко е инсценировка. - Кое именно?

Слуховете, че Фабрицио ще бъде обесен,

ги е разпространил принца. Това е инсценировка.

Исках да ви предупредя,

докато не сте предприели отчаяна стъпка.

Прекалено късно.

Още, още!

Дръжте.

Кой иска още вино?

Пийте колкото искате.

Ето и на вас.

Почти е празен.

Искам вино! - Сега ще донеса.

Хайде Фаустина! Донеси още вино!

Луиджи? - Да.

Сигурен ли си, че всички спят?

Спят. Донесох 60 стомни хубаво вино.

Време е!

Кой е там?

Не се бой, Фабрицио! Аз съм Феранте.

Да вървим, бързо.

Фабрицио!

Щастлива съм.

Свободен! И жив!

Да вървим!

Бързо!

Да вървим.

Сега ще освободим Парма от тирана.

Да живее свободата! - Да живее свободата!

Дел Донго е избягал от килията! Тревога!

Събудете се! Събудете се!

Три столетия!

Три столетия,

никой не е успял да избяга от кулата.

А вие? Какво сте ми донесли? Рапорт!

Беглецът е имал съучастник от вътре.

От вътре! Вие увеличавате вината си.

Виновен сте само вие. Лишавам ви от доверие!

Разжалван сте и сте изгонен от княжеството!

Махайте се!

Генерале!

Пресвета Дево, умолявам те,

моля те, не позволявай татко да умре.

Спаси го.

Спаси го. Не позволявай да умре.

Спаси го и го съхрани.

Остави го жив, а ще ти дам обет...

"Повече никога няма да видя Фабрицио!"

Умолявам те, спаси баща ми.

Принце! Принцът падна от коня!

Ваше височество!

Помогнете да го вдигнем.

Доктора! Бързо!

Ние сме с вас, ваше височество. Ще ви помогна.

Болкоуспокояващо.

Отнесете го в двореца. Ще се почувства по-добре.

Ще ви откараме с каретата.

Подпрете се на мен.

Ето така.

Белджирате, езерото Маджоре

Трябва да пратя писмо в Парма.

Това е рисковано. Може да ни открият шпионите на Раси.

Разбирам, но е необходимо.

Един човек го чака, за да дойде при мен.

Кой? - Клелия. Дъщерята на генерала.

Обичаш ли я?

Както никога не съм обичал!

Има страсти, приличащи на треска.

Отначало гориш, после изгасваш.

Да. Знам.

Познавам страстта, но очите на Клелия, не могат да бъдат забравени.

Към мен... какво изпитваш?

Джина...

Ти си чудесна, необикновена жена.

Твоята нежност е чест за мен.

Ти завинаги ще останеш в чувствата ми,

за това, което си направила за мен.

Скоро ще можеш сам да връчиш това писмо.

Положението в Парма се променя.

Татко... - Значи, не съм умрял?

Не. Жив сте.

Бягството на дел Донго ме погуби.

Но по-лошото, ще ме изпратят в изгнание.

За моята възраст това е смъртна присъда.

Аз ще бъда с вас. Ще се грижа за вас.

Ти искаш да се грижиш за мен? - Разбира се, татко.

Тогава се омъжи за маркиз Крешенци.

Той е заел на принца пари.

Принцът няма да отправи в изгнание тъстът на такъв човек.

Генерале, принцът е мъртъв.

Последна целувка на сина.

И първа на новия принц.

Негово сиятелно височество Ранучо Ернесто V.

Ваше височество, приемете искрените ми съболезнования.

свързани с тайнствената смърт на вашия баща.

Какво е тайнственото на падане от коня?

Принцът добре яздеше кон.

Изразявайте се ясно.

Болезнените симптоми, убили принца,

изобщо не са свързани с неговото падане.

Той е бил отровен.

Искате да кажете...

че някой е убил съпругът ми?

Надали са му я дали по погрешка.

Правите прибързани изводи.

Искам да се разследват обстоятелствата около смъртта на моя съпруг.

Заемете се лично, министър Раси.

Въпреки дълбоката печал, поласкан съм, че съм почетен.

Ваше височество!

Извинете ме.

Принуден съм да ви съобщя, че в града избухнаха безредици.

Безредици?

Бушуващата тълпа се отправя към двореца.

Ваше височество, заповядайте открит огън.

Кръвопролитието не е добър знак за начало на управление, ваше височество.

И какво да правя? - Аз ще се заема с това.

Отворете вратата!

Смърт на тираните! Смърт на тираните!

Свобода! - Смърт на тираните!

Да живее свободата!

Да живее свободата! - Смърт на тираните!

Стойте! - Смърт на тираните!

Смърт на тираните! - Свобода на народа!

Смърт на тираните!

Да живее свободата! - Смърт на тираните!

Да живее свободата!

Смърт на тираните!

Да живее свободата!

Смърт за него!

Спуснете оръжието.

Вървете си Моска! Пуснете ни да минем!

Защо? За да разрушите двореца ли?

А след това? - Ще хванем всички дворяни.

А след това?

Ще ги качим на ешафода!

Започни с мен.

Не стойте пред нас, Моска.

Аз съм дворянин. Убийте ме.

Пролятата кръв не изкупва. Никога.

Никога!

Свалете оръжието. Той знае, за какво говори.

Граф Моска, постигна успех.

Тълпата благополучно се разотиде.

Слава на Господ!

Ще разрешете ли една забележка, ваше височество?

Вие също бихте се сдобил с успех, ако граф Моска

не беше подредил всичко така,

че вие да останете в сянка.

Благодаря.

Графе!

Какъв сюрприз! - Благодаря, че ме приехте.

Да забравим миналото.

Говорят, че вие единствен сте успокоили тълпата.

Убийството на принца разгорещи страстите.

Аз смятах, че това е нещастен случай.

Погледнете ме.

Това ваше дело ли е?

Главното е, че някой го е направил.

Но могат да открият този човек.

Раси е попаднал на следа на продадени брилянти от Пала.

Скоро ще разбере, откъде ги е взел.

Не можете ли да го спрете? - Не.

Той действа по заповед на принцесата.

Раси ще направи всичко, за да заеме моето място.

Него никой не може да го спре. Най-малко аз.

Вие сте права.

Безполезно е да идвате с мен в Парма.

Не се връщайте там. Тук е толкова красиво.

Вие с Фабрицио ще бъдете щастливи. - А вие?

Любимата ме отхвърли,

така, че трябва да играя отредената за мен роля.

Почакайте!

Аз ще убедя принцесата.

Рискувате си живота.

И ще ви избавя от Раси. Това е мой дълг пред вас.

За всичката болка, която ви причиних през тези години.

Нищо не сте длъжна.

Годините, преживяни с вас, бяха най-хубавите.

Ваша светлост! - Да?

Предайте това на Клелия Конти. - На Клелия?

Побърка ли се? Баща и ще види писмото.

Веднага ще се появят агентите на Раси,

и вас с Джина ще ви удавят в езерото.

И въпреки всичко, това е много важно писмо. Моля ви.

Знаеш ли, че Клелия ще се омъжва?

За кого? - За маркиз Крешенци.

Той е много богат.

Не може да бъде! Тя искаше да дойде при мен.

Това беше единствения начин

Клелия да спаси кариерата на баща си, след твоето бягство.

Ще дойда с теб!

Не. Не ти е отменено обвинението.

А теб те свързват с убийството на принца.

Такава е цената на твоето спасение.

Всички сме под заплаха.

Да вървим!

Напред!

Смъртта на принца, вашият съпруг, ме потресе.

Преживяхме ужасни часове.

Оказва се, че съпругът ми е отровен.

Това е... невероятно!

Майко.

Ваше височество.

Раси е подал рапорт за ход на разследването.

Убиецът е Феранте Пала.

Сега знаят имената на съучастниците.

Раси смята, че трябва да ги екзекутират.

Народът на Парма очаква друго.

Да се започне с кръвопролитие

би било недостойно и много опасно.

Ако е така,

какъв е вашият съвет?

Помните баснята на Лафонтен

"Градинарят и неговия господар"?

В нея се говори за градинар,

който се грижел за своята градина.

Изведнъж се появил заек и започнал разваля растенията.

Градинарят повикал на помощ господарят.

Той дошъл със слугите и кучетата,

за да прогонят заека.

За ден, те направили толкова злини, колкото не биха направили

всички зайци за сто години.

Какво да направим, за да избегнем съдбата на градинаря?

Изгорете всички документи, които е събрал този змей, Раси.

Нима можем да простим на убийците на баща ми.

Екзекутирайте ги,

и ще ви се наложи да живеете под охраната на Раси.

До края на царуването ви.

Репресиите, пораждат насилие.

Вие не искате ли да тържествува правосъдието?

Аз искам, принцесо,

никога да не ви се налага

да видите трупа на сина си, както ви се наложи да гледате трупа на мъжа си.

Ще ми позволите ли да ги изгоря?

Раси, би бил радостен,

ако заради неговите писаници прекарате безсънна нощ.

Стой!

Предавам се. Отведете ме в килията.

"Не се омъжвай!

Обичам те, повече от живота".

Граф Моска!

Как ги убедихте?

Разиграх спектакъл.

Пред вас, никой не може да устои.

Възможно е. Но ми се иска да напусна сцената.

Аз ще остана най-преданият ваш поклонник.

Да?

Херцогиньо.

Лоша новина.

Фабрицио се върнал в кулата Фарнезе.

Защо го е направил? Защо? Това е безумие!

Направил го е от любов.

Но принцът е мъртъв.

Фабрицио не го грози екзекуция.

Напротив.

Раси, няма да изпусне такъв случай.

Той ще прати при него убийци и ще се избави от него.

Боже мой!

Остана да дам на Расси, това, което отдавна иска.

Ще подам оставка.

Ще стане премиер-министър, а Фабрицио ще остане жив.

И това заради Фабрицио?

Ще повторя това, което не веднъж съм казвал.

"Правя това... заради вас".

Фабрицио дел Донго ще трябва да плати за всичко.

Той ме направи за посмешище!

Нека умре още днес!

Докато Сансеверина и Моска не са се застъпили за него.

Обядът ще бъде за него фатален.

Вие победихте.

Ще станете премиер-министър.

Писмото за моята оставка ще получите след седмица,

след заповедта за освобождение на дел Донго.

Още сега ще предприема мерки за неговото освобождаване.

Надявам се, че ще успея да направя това.

Мнозина желаят неговата смърт.

Не знам как да ви благодаря.

Длъжността премиер-министър причинява неприятности.

Значи, не е в мен причината за вашата остава?

Херцогиньо! Извинете.

При вас е дошла прислужницата на мадмоазел Клелия.

Касае вашият племенник. Трябва да се действа незабавно.

Искат да го отровят.

Да го отровят?

Да, ваше височество. В затворническата килия.

Това е възмутително. Ако ви повярвам...

То признавам, че зад моя гръб действат други.

Вие ще покажете здрав разум.

Ще проявя здрав разум, но не и воля.

Здравия разум е основа за истинска власт.

Колко сте красива!

Не е време за комплименти!

От първата минута, в която ви видях...

Разбрах, че никога няма да срещна жена по-красива и по-желана от вас.

Вие сте млад.

Ще срещнете други жени. - Достатъчно! Аз не съм дете!

Ще изпратя някой при вашия племенник.

Но вие трябва сега да станете моя.

Искам да се убедя,

че съвсем не съм ви безразличен.

Щом е така...

Искам да освободите Фабрицио и да отмените

всички обвинения към него.

Вашият племенник е късметлия. Надявам се, разбира това.

Генерал Фонтана при мен!

Аз ще помилвам Фабрицио дел Донго.

Отивайте в кулата и нека го освободят.

Съблечете се!

Толкова дълго ви желаех.

Грило! - Да?

Дай ми ключа.

Ако Фабрицио умре, и аз ще умра. Дай ми ключа!

Спри! Не яж! Не яж!

Какво правиш, Клелия?

Храната е отровена.

Защо се върна?

Не мога да живея далеч от теб.

Клелия...

Не.

Погледни ме. - Не мога.

Защо?

Не мога да те гледам.

Дадох обет, пред Пресветата Дева.

Какъв обет?

Молех се, татко да оздравее.

Заради това обещах, никога да не те виждам.

Прости ми.

Защо не ми даде да умра?

Не говори така.

Какво ще стане с мен?

Не е възможно. Не мога. Прости ми. Не мога.

Клелия!

Ще те чакам цял живот.

Херцогиньо!

Негова светлост, граф Моска.

Значи, Фабрицио е помилван?

Вече не го грози опасност.

Как направи това?

Дадохте на Раси, това, което иска.

Постъпих по същия начин с принца.

Фабрицио е направил избор.

Аз повече не съм му нужна.

Аз го обичах.

Аз го обичах.

Колко безумства...

Колко безумства направих заради него!

Всеки път казвах:

"Ако обичаше така мен!"

Как...

Как изтърпяхте всичко това?

Винаги съм ви обичал.

И ви обичам... такава, каквато сте.

Съгласен ли сте

да бъдете заедно с тази, която не заслужава вашата любов

и ви е подлагала на мъчения?

А вие? Аз съм лишен от власт.

Нямам длъжност. Скоро ще остана без грош.

Всичко това е суета!

Да заминем! Ще напуснем Парма и ще бъдем щастливи.

Да ви отведа до двореца на херцогинята?

Не. При монсеньор Ландриани.

Може да тръгваме.

Щастлив съм, че всичко приключи.

Сега ще встъпите в длъжност,

и ще живеете тук във вашите апартаменти...

Нищо не ми е нужно.

Само легло за сън и маса за четене.

Не, дете мое. Вие ще бъдете мой викарий!

Трябва да имате привилегии, слуги,

да живеете във висшия свят.

Та вие сте дел Донго! - Не. Вече съм никой.

Вие Клелия Конти, пред Бога и хората

съгласна ли сте да станете жена на маркиз Крешенци?

Да.

Година по-късно

В евангелието е казано:

"Където е съкровището, там ще пребъде и твоето сърце".

Защо сърцето бие в гърдите ни?

Защото сме живи?

Не. Сърцето бие в гърдите ни, защото обичаме.

Любовта ни прави живи.

Любовта, която ние даваме и която дават на нас.

Ако ни отнемат любовта,

ние ще овехтеем като износена дреха.

Ще изгнием, като мъртва плът.

Любовта прилича на прекрасно цвете.

Нужна е смелост, за да го откъснеш на края на пропастта.

Без любов,

времето е спряло.

Без любов, човек няма приятели.

Без любов, човек няма къде да отиде.

Признавам, вашият Фабрицио е прекрасен проповедник.

Фабрицио не е мой.

Бих дала всичко, да съм близо до него.

Не помисляйте за това!

Дали сте обет пред Светата Дева!

Ще го нарушите. Това е светотатство!

Знам. Знам.

Но мога само да слушам неговият глас.

Само да го слушам, не да го гледам. Няма да наруша обета.

Не!

Все едно да поднесеш слама към огъня!

Нека съдбата да реши!

Ако първият, който влезе, заговори за него,

ще ида да го слушам.

Готова ли си, скъпа?

Сега ще бъда готова.

Фаустина! Искам да те попитам.

Говориха ми за дел Донго.

Той чете проповеди в съседна църква.

Толкова ли е талантлив, както говорят? - Да. Не може да устоите пред него.

Бих искал да го послушам.

Приготви се.

Фаустина!

Не забравяйте.

Когато нощта се смъкне над нас,

нас ще ни съдят не по богатството,

Когато нощта разстеле своя покров над нас,

ще ни съдят само по едно...

Как изглежда? Опиши ми го, моля те.

Блед, самотен...

И много красив.

Всеки ще бъде съден по тази любов, която е способен да даде.

Това е за вас.

Фабрицио!

Клелия!

Влез, приятелю на моето сърце.

Фаабрицио...

За какво мислиш?

За Фабрицио. - Тъгуваш ли за него?

Много години мислех само за него. Сега не.

Жалееш ли за него? - Както се жалее за младостта.

Ти си толкова хубава.

Не жалей. Времето не е властно над теб.

Времето ще се отрази и на мен също.

Но то не ме плаши.

Сега съм щастлива и не съм сама.

Фабрицио и Клелия продължиха да се срещат в тъмното...

От тяхната любов се роди синът им Сандрино, който умря в ранна детска възраст.

Клелия живя само няколко месеца след смъртта на любимия си син.

Няколко дни след смъртта на любимата си,

Фабрицио се оттегли в усамотение в Пармската обител.

Субтитри: Kali_Georgieva