Original subtitles

ПАРМСКАТА ОБИТЕЛ 1 серия

По романа на Стендал

1815 - Езерото Комо. Замъкът Грианта.

Фабрицио!

Лельо?

Къде отиваш?

Отивам при императора. - При императора?

Да. Нищо ли не знаеш?

Наполеон е избягал от остров Елба и събира армия.

Знам.

Не мога да остана тук. Аз трябва да ида при него.

Да се сражаваш? - Да, като твоя съпруг.

Италия няма да бъде робиня на Австрия.

Наполеон ще ни освободи. - Ти нищо не разбираш!

Разбирам. Ти ме научи.

Ти и моя скъп абат Бланес.

Ти си рискуваш живота.

Рискувам живота си, за свободата.

Ти си толкова млад. - Младостта бързо минава.

Почакай.

Вземи я.

Шпагата на твоя съпруг? Не мога да я взема.

Вземи.

Той те обичаше. Би се гордял с теб.

Ти си красив, като него.

Искам да стана герой, като него.

Сбогом.

Не бих искал татко да ме види.

Ти знаеш неговите възгледи.

Целуни мама...

Аз ще и обясня.

Не знам, как да ти благодаря.

Върни се жив.

Ти си негова майка, не знаеш ли къде е?

Откъде да знам? Нищо не зная.

Кълна се!

А ти Джина? Фабрицио всичко ти казва.

Той знае, че аз няма да го предам.

Няма да го предадеш? Нима това е предателство?

Той пак ще направи глупост

и ще направи фамилия Дел Донго за посмешище от Милано до Виена.

Мислех, че се безпокоиш за синът си, а не за името си!

Аз знам, къде е брат ми.

Във Франция. Сражава се за Наполеон.

Пропаднахме. Това наистина е нещастие.

Ако узнаят австрийците, ще ни обявят за предатели.

Да. Но ако...

Продължи!

Ако не доложим за него сами.

Как можеш, Асканио?

Ще го осъдят на смърт за предателство!

Толкова ли е страшно

за човек, готов да умре за Наполеон?

Ти си виновна!

Много години тъпчеше Фабрицио с глупави идеи.

Говореше за братство, свобода и други глупости!

По твоя вина е взел това решение!

За това отговаряш ти!

Сержант!

Държал ли си някога оръжие в ръце?

Оръжие? Разбира се...

Вместо подкрепление щабът изпраща младоци. Погледни го!

Облечи му униформата. Ще заприличаш на войник.

В атака! Напред!

Напред!

Напред, след мен!

Настъпвай!

Помогнете да го пренеса.

Още малко. Всичко е наред.

Помощ!

Императорът!

Къде? - Какво ще правиш?

Императорът отстъпва!

Къде отиваш? - При него.

Не виждаш ли? Той отстъпва!

Дами...

Попитайте ме, защо облякох парадната униформа.

Не за война, разбира се.

Не е нужно повече да се воюва.

Наполеон е разбит. При Ватерло. Няма от какво повече да се боим.

Най-накрая австрийците ще установят ред.

А какво ще стане с Фабрицио?

За мен той повече не съществува. - Как можеш?

Представи си, че е умрял. - Така ще е най-добре.

Не искам повече да чувам за него. Никога.

Не плачи!

Сигурна съм, че е жив.

Скоро ще чуем за него. Имам приятели в Милано...

Да, върви в Милано!

Милано

Театър Ла скала

Когато се вземе решение за него, не трябва да се връща.

Скъпа графиньо, колко се радвам да ви видя!

Благодаря барон Биндер.

Графиня Петранера, ваша светлост.

Покойният и мъж, беше в армията на Наполеон.

Ако вярваме на слуховете, тя и до днес е вярна на идеите му.

Знам. Но нима има жена по-красива от нея в нашата империя?

Графиньо!

Господин губернатор.

Каква приятна изненада!

Знаех, че ще сте тук.

Дойдох заради вас. - Заради мен?

Хайде да се уединим. - Тук. Моля!

Какво искате да ми кажете?

Нямам новини от племенника си, Фабрицио дел Донго.

Аа!

Да... Беше неблагоразумен да се присъедини към армията на Наполеон във Ватерло.

Неблагоразумен, но смел. - Смел е, да.

С майка му, сме отчаяни.

Наполеон е разбит, а от Фабрицио няма известие.

А вашият брат, маркиз дел Донго?

Брат ми се отрече от Фабрицио, за него той е изменник.

Но за вас..., той е герой.

Той е само на 18 години!

Той целият е порив, идеал...

Прилича на вас.

Ще се опитам да му помогна, да го намеря. Обещавам.

Вие сте страхотен човек.

Това няма ли да навреди на репутацията ви?

Вашето щастие ми е по-скъпо от всичко.

Джина, не се връщайте при брат си в Гриант.

Такъв живот не е достоен за вас.

Вие заслужавате много повече.

Къде мога да ида? Аз не съм богата.

Останете с мен.

Заради вас, ще се откажа от всичко...

Скъпи графе, ние винаги сме говорили истината.

Аз не мога да ви обичам, както обича 20-годишна жена.

Но изпитвам, нежност, възхищение,

каквито не съм изпитвала към никого.

Вие сте мой приятел.

Ако не беше съпругата ви...

Вече 10 години не я виждам.

Ела с мен в Парма.

Какво ще кажат в двора?

Ето вдовицата Петранера,

роднина на дел Донго, любовница на граф Моска?"

Моля за извинение. Аз съм егоист.

Не е вярно. Затова се обърнах към вас.

Ще направя всичко, Фабрицио да се върне.

Ако не ме лъже паметта, ти получаваш рента от 1500 франка.

1 година, 9 месеца и 3 дни се възползваш от моето гостоприемство.

Напомням ти, вече не си млада, Джина.

Може би е по-добре... - Какво искаш?

Да ме омъжиш ли?

Мога да те запозная с някой, ако пожелаеш.

Няма да се откажеш от плана да ме задомиш.

Ако ти стигаше благоразумието

сега не би била в това положение.

Моят мъж да носеше перука ли? Мисълта за това е смешна.

По-добре жив мъж с перука,

отколкото мъртъв в униформа, убит на дуел заради Наполеон.

Той беше мой съпруг. Искам уважение към паметта му!

Ако не бях аз, ти и до сега щеше да живееш на шестия етаж.

Това смущаваше теб, но не и мен.

Според теб, по-добре е да кажат, че си ме продал?

Фабрицио!

Джина! - Фабрицио!

Раниха ли те?

Защо не съм в моята стая?

Баща ти не трябва да знае, че си се върнал.

Асканио те предаде.

Как така, предаде?

Той заяви в полицията, че си заминал при Наполеон,

за да предадеш секретни документи.

Наполеон загуби сражението.

А аз загубих всичко.

Ти си жив. Но ако се предадеш, ще те обесят.

За австрийците и баща ти, ти си предател.

Тогава аз...

Тази нощ ще останеш в моята стая.

Кой те лекува?

Маркитантката. (Лавкаджийка)

Жените ще те спасят.

Без теб беше толкова зле.

Гордеех се с теб, но и тъгувах.

Мислех, че повече няма да те видя.

Но ти се върна. Слава Богу.

Сега разбирам, колко си ми скъп

и как ме измъчваше любовта.

Трябваше да ви видя.

Синко, скъпи синко! Знаех, че ще се върнеш.

Небето ми подари последна радост,

сега мога спокойно да умра. След 5 месеца няма да ме има.

Надявам се предсказанието да не е вярно.

За теб е предначертано. Бъди внимателен.

Сега, когато съм тук, с вас,

все едно съм пак на 10 години.

Фабрицио, ела и погледни.

Фабрицио! Ставай. Трябва да тръгваш.

Събуди се!

Леля ти ще те чакат на пътя за Милано.

Не се бави!

Фабрицио! Сядай!

Бързо!

Към Милано!

Ще ни помогне един човек, министър.

Той не е в Милано, а в княжество Парма.

Познават го в цяла Европа. Слушаш ли ме?

Извини ме.

За какво мислиш?

По-добре да се предам на полицията.

Може би..

Най-малко да умра...

Стой, кочияш! Стой!

Излезте.

Арестувам ви, генерал Конти.

Мислите, че този младеж е генерал?

А вие сте Клелия, дъщерята на генерала.

Какво, а това е баща ми?

Покажете си паспортите.

Аз съм графиня Петранера.

Не ми е нужен паспорт, за да отида в Милано.

Значи... Вие сте вдовицата на граф Петранера?

Имаш честта да служа под негово командване при вицекраля Евгени.

Сержант! Ето ги!

Значи, вие сте Фабрицио Конти? - Генерал Фабио Конти.

Генерале, паспорта ви.

Когато ги поискаха, бях надалече.

За какво се връщате?

Тук не е Парма.

Според мен, вие не сте генерала.

Вие сте шпионин.

Къде са войниците? Арестувайте го.

Спрете! Оставете баща ми!

Арестувайте и нея!

Клелия? Това, вие ли сте.

Отначало не те познах.

Това съм аз, Фабрицио. Не ме ли помниш?

Разбира се. Фабрицио...

Какво става тук?

Аз гарантирам за тях.

Това наистина е генерал Конти и неговата дъщеря Клелия.

Не ви съветвам да ги задържате.

Мадам, от уважение към паметта на граф Петранера

ще прекратим проверката.

Свободни сте! Да вървим!

Как да ви благодаря?

Спомнете си името ми, ако ме видите в Парма.

Фабрицио дел Донго.

Клелия!

Фабрицио.

Постъпката е благородна, но безразсъдна.

Не си ли ме учила ти, да постъпвам така?

Добър вечер. Къде е граф Моска?

Даде пари, за да не пускам никого, освен вас.

Графинята.

Най-накрая.

Благодарение на вас, Фабрицио се върна.

Аз просто му направих паспорт.

Къде е той сега?

Тук е в Милано. Взех го със себе си.

В Гриант, баща му би го предал на полицията.

Вие го криете?

Тук е много опасно.

Нека иде в Лондон, в Париж.

Фабрицио не може да живее без Италия.

Тогава има само един изход: църковна кариера.

Тогава ще бъде под защита. - Фабрицио, свещеник?

Не. Във всеки случай, не веднага.

Нека се прави, че изучава теология

там, където няма да го търсят.

Например в Неапол.

След това, аз ще мога

да го уредя в Парма при архиепископа, а на него

принцът не може да му противоречи.

Вие ще бъдете до него.

В Парма? - Да, в Парма.

В Парма, където живее херцог Сансеверино.

Вдовец, 78 годишен, богат...

Липсва му само едно нещо: назначение като посланик в Лондон

Тази мечта, аз като министър, мога да я изпълня.

Джина, омъжете се за него.

В деня на сватбата, той ще замине за Лондон.

Няма да го видите повече.

Ще имате замък.

Най-красивия замък в княжеството.

А Фабрицио?

Фабрицио ще гради кариера в църквата.

Първо ще стане викарий, после епископ.

А аз ще съм щастлив.

Тласкате ме към аморална постъпка.

В Парма, аморално е това, което не се харесва на принца.

Останалото е само игра. Като вист (вид игра).

Можете ли да упрекнете вист в аморалност?

Джина...

Всичко правя заради вас.

Ваше превъзходителство, спектакъла започва.

Отива при любовника си. Не може да чака.

Добър вечер. Заблудихте ли се?

Елегантни дами не идват тук.

Нищо няма да и се случи? От къде се взе?

Виждал съм я някъде. - Но аз съм по-хубава.

Църковна кариера?

Това ще запази живота ти.

Валсера дел Донго.

Трябва да станеш велможа, на аристократите.

А любовта към жените? Завинаги да се откажа от жените?

Не е необходимо да си образец за морал.

Знам, това е лицемерие.

Но времената се промениха. Искреността не е на мода.

Ще се омъжиш за стария херцог, за да бъдеш със стар граф?

Граф Моска не е стар.

А и аз не съм много млада.

Значи, ще останеш в Парма, заради любовта?

Да.

Заради любовта.

Неапол Два месеца по-късно

Запознайте се, херцог Сансеверино.

Моите почитания, мадам. - Господне.

Този замък ще бъде ваш, мадам.

В името на Отца, Сина и Светия Дух,

ви обявявам свързани в свещен брак,

докато смъртта ви раздели.

Вие стъпвате на пътя, водещ към Бога.

Той ви вика, вие ще идете при Него. Той ви чака.

Доверете му се.

Благодаря.

Всичко върви, както трябва:

мъжът ви заминава в Лондон,

племенникът ви е в безопасност в Неапол.

Не съм се съмнявала в думите ви. - Не се съмнявайте и в любовта ми.

Мислех, че ще умра сама в замъка на брат ми...

Родих се отново.

Вие избрахте живот, достоен за вас,

херцогиньо.

Не си тръгвайте.

Останете.

Княжество Парма

Може да опитаме. Не е късно.

Ти, къде?

Не отивай към бесилото, това носи нещастие.

Бъдете себе си.

Ще се харесате на принца. Може би, дори прекалено.

Спрете.

Генерале!

Граф Моска, отново сте в Парма?

Херцогиньо. Отново се срещаме.

Да. Но при съвсем други обстоятелства...

Какво става?

Екзекуция.

Какво са направили?

Революционери.

Не ги ли съдиха.

Заповедта е подписана от министър Раси.

Чуйте ме!

Патриоти! Слава на Италия! Свобода на народа!

Арестувайте го!

Феранте Пала!

Размърдайте се! Разпръснете се!

Чуй ме!

Хванете бандита!

Генерале!

Знаете ли, защо трябва да съдим тази паплач?

За да не се превръщат в герои.

Хванете се за него!

Какъв глупак!

Нима принцът е разрешил това?

Принцът разрешава всякакви форми на репресии,

но моите врагове поддържат неговата фобия.

Ваши врагове? Кои са те?

Маркиза Раберси и министър Раси.

Погледнете!

Той е угодлив, като куче.

А! Херцогиня Сансеверина.

Каква изненада!

Сватбата ви беше толкова внезапна.

А аз, напротив, наслушах се за вас.

Слуховете за вашата репутация достигнаха до Милано.

Репутацията на Раси, нашият министър на правосъдието

е още по-гръмка.

Екзекуцията, която видяхме, е доказателство за това.

Извинете. Имаме аудиенция.

Страстта е лош съветник. Той загуби благоприличието.

Усещам, че заради нея, още много ще загуби.

Добре дошли в Парма, граф Моска.

В какво настроение е днес?

Не. Говори свободно.

Да не го караме да чака. Да вървим.

Ваше височество, граф Моска и херцогиня Сансеверина

очакват аудиенция.

Нека влязат.

Ваше височество.

Сега е ясно, защо толкова често оставате в Парма, скъпи Моска.

Херцогиньо.

Нашето княжество, би трябвало да бледнее в сравнение с Милано.

Но херцогинята избра Парма.

Не случайно, ваше височество.

Вашето княжество е пример за цяла Европа.

Ваше височество, принцеса Клара Паолина

и престолонаследникът принц Ранучо Ернесто.

Съпругата ми и синът ми желаят да се запознаете.

Колко сте красива!

Вашата галантност е сравнима само с галантността на баща ви.

Казват, ваше височество, че се интересувате от градини,

а цветята във вашите оранжерии са сред най-хубавите в Италия.

Аз обичам цветята, бих искала да ги видя.

Ще се радвам.

Добре, оставете ни.

Моля графиньо, седнете.

Как е брат ви?

Той е назначен за втори помощник на старшия слуга, на австрийския император.

Кажете,

обичат ли императора?

Дали го обичат? Да. Така, както той заслужава.

Как се запознахте с херцога?

По време на партия вист. - По дяволите!

В тази игра съм загубил само... 5 дуката.

На херцог Сансаверино много му е провървяло.

А на вас?

Той е в Лондон...

Помни, че и ти ще умреш.

Помни, че и ти ще умреш.

Помни, че и ти ще умреш.

Скъпа лельо,

аз изучавам не само теология,

а се върнах в духовните години между детството и юношеството.

Подготвям се за живота, който ми предстои да водя.

Това не е леко,

но се старая, колкото мога.

Това може ли да се нарече лицемерие?

Ще се виждам с аристократи и с обикновени хора.

Често се сещам за абат Бланес.

Винаги ще благодаря на вас двамата.

Добри новини от Неапол?

Съдейки по интереса, с който четяхте,

това е писмо от племенника ви.

Той следва вашите съвети:

учи се и живее без излишен шум.

Ще стане уважаван архиепископ.

А вие... все така прекрасна.

Какво впечатление ви направи принца?

Въпреки слуховете, той не е чудовище.

Само докато не е раздразнена суетата му.

Ползвам се от неговата милост.

Понякога ме вика

нощем, намирайки се в пълна паника.

Смята, че революционерите са под неговия креват. Отивам.

Няма никой, разбира се. Но аз не му се подигравам.

Опитомявате тиранина. Това е и вашата политика?

Вие сте ужасен човек. - Възможно е.

Благодарение на вас...

Граф Дзурла, колко съм радостна да ви видя!

Херцогиньо!

Как мога да пропусна вашият прием в четвъртък?

Не беше лесно да я убедя.

Тези сановници, чакат часа,

когато ще ги приемат в двореца на херцогинята.

Нейният дворец не е по-лош от двореца на принца.

Той ще бъде недоволен!

Извинете! Херцогиньо, принцът дойде.

Принцът!

Ваше височество!

Каква чест!

Наруших протокола, напуснах двореца

и се отправих към един от поданиците.

Глупости! Това е мое суверенно право.

Цяла Парма говори за вашите приеми, мадам.

Не можах да устоя.

Каква чест е за мен!

Този дворец... е ваш.

Възхитително.

Получих ги от Кантон.

Виното е от Франция, очевидно?

Освен хубавото вино, там нищо не е останало.

Знаете,

аз не мога да си представя Парма, лишена от вашето очарование.

Без вас аз... съм самотен.

Самотата е привилегия на монарха.

Привилегия или проклятие.

Ако приема ухажванията ви,

как ще гледам в очите на граф Моска?

На мен също би ми било неловко, но...

Неловкостта бързо ще отмине.

Бих могъл да го затворя завинаги в килия в кулата Фарнезе.

Интересът ви към моята персона не би бил такъв,

ако вие благоволите да удостоите с внимание принцесата,

вашата съпруга, аз ще бъда щастлива.

Никой не разговаря така с мен! - Аз ще бъда първата.

Постави охрана през нощта. Защо?

Принцът е способен на всичко, ако някой му се противопоставя.

Какво трябваше да направя? Да отстъпя?

Как можеш да му служиш?

Аз не съм такава, какъвто си ти. Не мога да се прикривам.

Скъпа. Обичам те.

Ваша светлост.

Благодаря.

Принцът прекара нощта при съпругата си.

Невероятно!

Невероятно! Последвал е твоя съвет.

Принцът прекарал нощта с жена си.

Сутринта, по слухове, тя е плакала от радост.

С никаква политическа ловкост

не бих успял, което ти успя. Искреността.

Но ако ти се наложи да бягаш, аз бих дошъл с теб.

Наистина ли?

Ще изоставиш всичко?

За теб, бих направил всичко.

Влезте!

Мадам, имате гост. Свещеник.

Свещеник?

Той иска да се срещне с вас.

Отче,

съжалявам, че не мога да ви приема...

Фабрицио?

Ако си заета, ще дойда друг път.

Фабрицио!

Фабрицио!

И така, доволна ли си?

Толкова те чаках! Броях часовете.

Ти не ми отговори на въпроса.

Променил си се. Като брилянт след обработка.

Учих латински и гръцки.

Представям си.

Книгите са ти развалили зрението.

Не. Това се случи при археологията.

Археология?

Продадох конят си, заради разкопки в Микена.

Знаеш ли какво намерих?

Стомна, пълна със златни монети? - Не.

Рядко красив шедьовър:

бюст на Тиберий.

Освен бюста на императора,

колко бюста на жени, влязоха в твоята колекция?

Изгубих им бройката...

Аз не съм съблазнител.

Всяко красиво момиче, струва ми се, е желано.

Но много бързо ми омръзва.

И преминавам към следваща. - Това е достойно за порицание.

Не... Как да го обясня?

Аз не усещам емоции,

страсти, които изпитваш, когато обичаш.

Не.

Дори си мисля, че съм неспособен да обичам.

Ще видиш: някога ще обичаш.

Жената, която търсиш,

може да бъде по-близо, от колкото ти се струва.

Не е ли това, бъдещият архиепископ?

Позволете, ваша светлост, да изразя благодарностите си.

Знам, че съм ви задължен.

Не е необходимо, скъпи Фабрицио.

Херцогинята ви обича, значи, вие сте наш приятел.

Разбрах, че сте издържал всички изпити.

Казаха ми, че ректорът е получил голямо дарение.

Тези, които са ви дали образованието, заслужават благодарност.

Написаното от вас писмо, беше шедьовър на дипломацията,

образец за подражание.

Достатъчно комплименти.

Трябва да се преоблечеш. - Защо?

Ще те приеме принца.

Граф Моска, осигури аудиенция за теб.

Ще стане ясно, че са забравили за твоите лудории.

Не се бавете. Принцът не обича да чака.

Ще се постарая да докажа, че съм достоен за вашето доверие.

Така и ще бъде.

Окажи на принца, колкото се може повече уважение.

Той е чудесен, нали? Знаех, че ще ви хареса.

Той е безупречен.

Скрихте от мен, че е красив.

Винаги е бил красив.

Красиво дете,

красив младеж.

Той е много млад.

Това може ли да му попречи да стане викарий?

Не, напротив.

Какво ви притеснява?

С вас забравих, че съм стар. Фабрицио ми напомни.

Старееш незабелязано.

Мислиш, че си млад по сърце,

после се появява младеж

и разбираш, че най-скъпото си е отишло.

Да... 50 години е жестока възраст,

ако си влюбен безпаметно.

На последната пощенска станция

провериха багажът на дел Донго.

Добре... - Книги на Волтер, Русо.

Това показва, че младежът

така и не се е отказал от подривните си идеи, както и леля му.

Замълчи, змей!

Ще се престоря на якобинец,

и ти ще видиш, как той сам ще се разобличи.

Заповядайте.

Ваше височество.

Какво ще ми разкажете за Неапол?

Народът щастлив ли е? Обича ли своя крал?

Да, обичат и уважават монарха.

Що се касае до низшите класи, то тях не ги посещавам.

Те говорят само за работата, за която им плащам.

Вие си подготвихте отговор, който ще ми хареса.

Много четох и мислих за това, ваше височество.

Аз съм убеден в необходимостта от сляпо подчинение към монарха.

А аз смятам, че властта трябва да се ограничи.

Правосъдие, грижа за благополучие, колкото се може повече...

За това можете да прочетете в моя вестник,

който вие, очевидно не сте видял.

Моля за извинение, ваше височество,

но аз чета този вестник.

Аз разделям тези мисли.

Красивите думи за справедливост,

са само якобински глупости.

Хубаво говорите.

Даже прекалено.

Преклонете се пред вашата леля.

Ястребът, който е обучила Сансеверино.

Той е обучен, но е умен.

Не ми харесва!

Не се хареса на принца.

Ще се харесаш на епископа.

Ти си дел Донго.

Джина...

Отидох при Наполеон, да се сражавам за свободата,

и ето до къде стигнах: да се правя на църковник

в княжество, което се преструва пред Версай.

Как можеш да живееш така?

Да си подвластна на капризния принц?

Винаги се налага, да се подчиняваш на някого или на нещо,

било пред принц или пред нашите страсти.

Радвам се, че си тук.

Вашата визита, е голяма чест, херцогиньо.

Позволете да ви представя моя племенник Фабрицио дел Донго.

Той учеше в семинарията.

Вашето име, ми е извънредно скъпо.

Вашият дядо Асканио дел Донго,

бил човек с голямо благочестие.

Кой е този? - Бързо!

Феранте Пала. - Помогнете ми да избягам.

Луиджи! В галоп!

Поет, борец за свобода, патриот... - И доктор.

Херцогинята - моят ангел хранител.

Тя ме спасява два пъти.

Благодарение на нея, храня семейството си.

Спри тук!

Пристигнах.

Слава на свободата! Смърт на тираните!

Бъдете внимателен!

В първия момент се изплаших.

Истина ли е. Страхувах се, че си се променила,

че си забравила нашите идеали.

Сгрешил съм.

Ти си Джина, моята любима.

Какво още ще разкажете?

Вас ви интересува само тази херцогиня.

Е, какво... За украса на двореца, е изгубила цяло състояние.

Какво още искате да знаете, за тази кокетка?

След пристигането на племенника и, не се разделя от него.

Видно е, че говорят за теология.

Малко вероятно.

Според мен, техните отношения изобщо не са невинни.

Искате да кажете..., че са любовници?

Това обяснява много!

Какво точно? Кажете.

"Господин графе.

Слушай.

"Дълбокото ми уважение към вас

ме принуждава да ви съобщя,

че херцогиня Сансеверина, която обичате,

е непристойна жена.

Тя ви изневерява със своя племенник,

не се страхува от кръвосмешение,

нито от разврат.

На всичко отгоре,

това момче е на 23 години.

Темперементна жена

би съумяла да оцени очарованието и свежестта на младостта"

Подпис: "Приятелка".

Моска трябва да го получи до 7 часа.

Пълна тайна. - Да ваше височество.

Вие ли сте граф Моска? - Да, аз съм.

Вземи.

Дай. Аз сама.

Измий ми главата, Луиджи.

С удоволствие. - Джина?

Не си имал такава вана, нали?

Поръчах я от Париж.

Вярвам.

Всяка вещ носи отпечатъка на твоя вкус.

Трябваше с нещо да се утешавам.

И какво те натъжава?

Наведи си главата.

Носталгията по миналото.

Разбитите мечти.

Тъгувам по минала любов.

Познавам те от рождението ти.

Чекина!

Донеси вода, ще взема вана.

Излез. Ти не си ме виждал, когато съм се родила.

Ваше превъзходителство.

Влизайте, скъпи Моска.

Разполагайте се.

Извиках ви не по работа,

а за приятелски брътвежи.

Днес ужасно ме боли главата.

Цялата вина е на тази задуха. Вие също май сте депресиран.

Нищо, което да заслужава вниманието.

Да се опитам да позная... Мъка по отиващите си години.

Скъпи графе, това ми е познато.

Аз също старея, както и вие.

Но вие сте късметлия да имате за спътница

най-очарователната жена.

Властта е нищо

в сравнение с щастието, което доставя

нежността и вярната любов.

Позволете ми да се оттегля.

Лошо ли ви е?

Вие ми се свят. Явно от жегата.

Моите почитания.

Пристигнахме, ваша милост.

Благодаря.

Добре дошли. Ще съобщя.

Не, почакай...

Мога ли да ти се доверя. - Вие сам знаете.

Вземи. Това е за теб.

Графинята и Фабрицио правят ли любов?

Отговори.

Правят ли любов? - Не.

Не? - Не.

Не още.

Очакваше ли го?

Какво ти е? - Нищо.

Нищо. Ще ти кажа утре.

Какво става с него? - Не знам.

Сложи и другата обица.

Графът изглеждаше ужасно.

Струва ми се, че имаше кинжал,

който би забил в сърцето ми.

Ако беше направил това, щеше да ме загуби завинаги.

Чекина!

Чекина! Къде си?

Госпожо. - Безпокоях се за теб.

Какво става с теб?

Графът ми даде това.

Защо?

За какво те пита? - Той...

Той искаше да знае, дали госпожата

прави любов с Фабрицио.

И ти? Какво отговори?

Не...

Още не.

Прощавам ти.

С едно условие:

нито дума за това, което се случи.

За теб ще направя всичко.

Дами и господа,

елате на най-хубавото представление в света!

Довечера за цялата публика на този площад

ще дадем представление, изумило краля на Франция...

Заповядайте. Ще донеса вино.

...незабравимо впечатление

за благородниците и простолюдието!

Господа и дами...

Заповядайте.

Вие ще срещнете топъл прием.

Ще дойдете ли на представлението? - Как се казваш?

Мариета.

Представление за любов, кръв, ревност,

за велики и обикновени хора.

Заповядайте довечера! Доведете приятели!

Луиджи!

Луиджи.

Опрегни каретата.

Искаше ли да го убиеш? - Да.

Първо него, после себе си.

Умирах от ревност. Тези часове бяха ужасни.

Безумец! Как можеш!

Фабрицио толкова те обича.

Той казваше, че иска да има такъв баща.

Баща?

Каквото и да говорят, никога не се съмнявай в мен.

Вярвам ти.

Не трябва да се поддаваме. Принцът ни поставя капани.

Аз ще бъда премиер-министър.

Заповядайте.

Прекрасно.

Прекрасно и опасно.

Джина, ние трябва да сме заедно.

Ние ще бъдем заедно. Ти, аз и Фабрицио. Срещу всички.

... За съжаление...

Разбира се.

Дълго чаках такъв викарий.

Аз наследих дел Донго,

и ако е рекъл Господ, дел Донго ще наследи мен.

По какъв случай граф Моска организира този прием?

Той получи длъжността премиер-министър.

Принцът трябваше да назначи мен.

Как е успял?

Благодарение на принцесата, която обича херцогинята,

а така също и на маркиза, дал на заем пари на принца.

А също така и поддръжката на генерал Конти.

Ще му напомня на Конти: той е генерал, благодарение на мен!

Моска се оказа по ловък от вас. Той е предложил да въведе

дъщерята на генерала във висшето общество.

Генерал Конти и неговата дъщеря.

Тя е очарователна!

Добре дошли, генерале. - Граф Моска.

Дъщеря ми Клелия.

Моите почитания.

Приятна вечер.

Ваша светлост.

Когато я видях за първи път, беше грациозна.

Сега е самата грация.

На кого я е продал, баща и?

Тя е отказала на много, но баща и

ще я накара да приеме последното предложение.

Клелия...

Маркиз Крешенци, непораснал на ръст,

но състоянието му е голямо.

Вие сте още по-прекрасна от колкото говорят.

А вие сте още по-галантен, от колкото си мислех.

Клелия.

Може ли да ви поканя?

Разбира се, Фабрицио.

Не сте забравили името ми.

Вие сам ме помолихте, да не го забравям.

Вярно ли е, че ще се омъжите за маркиз Крешенци?

Това иска баща ми. Той или друг, каква е разликата?

Ако не го обичате, има разлика.

А вие, защо постъпихте в духовната семинария?

По призвание?

Добре сте информирана.

Само слушах, това, което разказват.

Исках да разбера за вашия живот.

Какво говорят за мен?

Че ще станете викарий на епископа.

Това все още не се е случило.

Сега, когато ви намерих,

надявам се, да се виждаме по-често.

И защо ви е, да ме виждате?

Вие принадлежите на друга.

На друга?

На кого?

На херцогинята. Твоята леля.

Това е първото, което разбрах за вас.

За това говорят всички.

Трябва да говоря с вас.

По-добре да се махна от двореца на леля ми

и да напусна Парма.

Сигурен ли сте, скъпи ми Фабрицио?

Да.

Така ще е по-добре за мен, за херцогинята

и за вас.

Ще го кастрирам, и той ще се успокои.

Не ви съветвам.

Той е млад, малко е нервен, с характер е,

но е великолепен.

Ще стане прекрасен кон. - Ще ти го подаря. Подхождате си.

Бих желал да имам син, като теб.

Ти искаше да умреш като герой.

На Ватерло разбиха твоят идеал, но не и теб самия.

Подобно на мен, ти остави мечтите за слава,

но си съхранил вкусът към живота.

За мъжът, това е най-важната добродетел.

Ето я моята вила.

Това, което виждаш, са разкопки.

Открихме развалини на римска вила.

Археологията стана моята страст.

Ще позволите ли?

Тези руини са на щастлива империя.

За нас, мечтаещите за империя на Наполеон,

това е много успокояващо.

За първи път важен сановник говори с мен откровено.

Сега откровеността

е много рядко явление.

Тази вила е твоя.

Бруно е на твоите разпореждания. - На вашите услуги.

Ще го прибера.

Ти искаш, аз да обясня на леля ти?

Не. Аз сам ще го направя.

Това е мой дълг.

"Вилата е истински рай за мен,

още повече за любител на археологията..."

Графиньо, пристигна граф Моска.

Кажете, че съм болна.

Къде е писмото?

Ето там.

Той се държи с мен, като с любовница.

Защо карате графа да страда?

Вече три дни не го пускате.

Той ме изостави.

Повикай Луиджи. Нека отпрегне каляската.

Приготви ми рокля.

Имате гости, господине.

Прочетох писмото.

Да идем там.

Едно утешение: теб те интересуват повече

древни неща, от колкото аз.

Не говори така.

Аз просто исках да се държа коректно.

Коректно? Защо?

Що за беда е, ако ти живееше при мен?

Опитвах се да те забравя, но не мога.

Не трябва.

Не е възможно.

Ти прекрасно знаеш. Ами ти...

Аз? Какво аз?

Съм твоя леля?

Представи си...

Представи си, че не е така. - Не мога да си представя.

Ти ме обичаш Фабрицио. Винаги си ме обичал.

Ти винаги си ме обичал.

О, Фабрицио!

Не.

Не.

Не мога.

Благодаря, дами и господа. Благодаря.

А сега, големият финал!

Финал. О-ля-ля!

Благодаря, дами и господа.

Великолепно!

Много си талантлива. - Благодаря.

Често ли ти отправят комплименти?

Случва се, но ме хвалят не заради таланта.

А за какво?

Ти може да танцуваш в театъра в Парма или Милано.

Сигурно ми се подигравате? - Не. Така мисля.

Имаш крака на балерина. - Благодаря.

Но гърдите ми са твърде големи.

Ела с мен. - Къде?

Много надалече.

Нямам нищо против,

но трябва да искам разрешение от собственичката.

Още едно екю, ако искате всичко да получите.

И се пазете от Жилети.

Той смята Мариета за своя.

Заведете я по-надалече. И побързайте!

Браво!

"Скъпи Фабрицио,

дълго време не се решавах да ти пиша за това.

Когато Наполеон освободи Милано,

брат ми избяга в Гриант

осигурявайки защита в двореца на майка ти.

За да не и е толкова страшно, бедничката

ми извика при себе си.

Бях на 13 години.

Френските офицери живееха

в дворците на аристократите.

Един офицер майстореше обувки

от мъжки шапки.

Привързваше ги с шнурове,

за да изглеждат прилично, както казваше той.

Наричаха го Робер.

Ако аз не бях твоя леля..."

Изоставяте ли ме?

Не ще пострелям по двойка чучулиги. Днес времето е прекрасно.

Не ви ли харесвам?

Обичам те, с цялото си сърце.

Но трябва да се проветря.

Не трябва цял ден да се лежи в леглото.

С вас - може.

Господине. Погледнете.

Покажи.

Къде намери това?

Отбелязах мястото с колче.

Трябва да продължим...

Дошъл съм за Мариета.

Държи.

Мариета може да не иска? - Това решавам аз.

Не ме ли чухте? Дойдох за Мариета.

Спокойно.

Мариета е твоя.

Той ще ви убие. Вземете ножа.

Ще ми платиш.

Ето ти!

Дръж.

Ранен ли сте, господине? - Заемете се с него.

Той е мъртъв.

Трябва да се махнете. Ще ви арестуват.

Защо? Аз само се отбранявах. - Вие го убихте.

Жилети беше шпионин на полицията.

Ако ви хване жандармерията, няма да ви пусне.

Граф Моска е премиер-министър. Той ще ми помогне.

За начало се скрийте. Аз ще предупредя графа.

Това е паспортът на Жилети.

Тръгнете на север, по река По.

Вземи парите. - Не искам.

Вземи, щом ги дава!

Ти ме спаси.

Желая ви късмет!

И всичко това, заради улична танцьорка.

По дяволите! Такива задачи трябваше да възложа на друг.

Що за идиот!

Хора като Жилети се купуват, а не се убиват.

Някогашната елегантност си отиде, ваше височество.

Къде се крие?

При някой приятел в Парма,

а може да е избягал на север.

Това е добре. Един интригант по-малко в двореца.

Расси! Нищо не разбираш от жени!

Какви жени?

В Парма има само една истинска жена:

херцогинята.

Знаеш ли, как пази племенника си.

Който държи племенника,

той държи и нея!

Дошло е времето на това, така че... тя ми е в ръцете!

Ще започна дело срещу Фабрицио дел Донго, за убийство.

И ми докладвай. Незабавно.

Заради него, херцогинята ще направи всичко, каквото поискам.

Ако беше останал с мен, това нямаше да се случи.

Сега той е ранен, преследват го.

Там той е изменник, тук е убиец!

Те ще го открият.

Ще го намерят и ще го убият!

Успокойте се.

Вдигнах по тревога моите хора. - Прекалено късно!

Вие сте виновен за всичко.

Вие сте виновен! Вие! - Успокойте се.

Вие!

Джина...

Джина...

Няма да го видя повече. - Ще го видите.

Ще го доведа. Обещавам ви.

Обещавам ви.

Чувате ли ме?

Какво има, Клелия?

Нищо.

Някакво усещане...

Субтитри: Kali_Georgieva