All language subtitles for Posoki.2017.1080p.WEBRip.x264.AIR23MJ

af Afrikaans
ak Akan
sq Albanian
am Amharic
ar Arabic
hy Armenian
az Azerbaijani
eu Basque
be Belarusian
bem Bemba
bn Bengali
bh Bihari
bs Bosnian
br Breton
bg Bulgarian
km Cambodian
ca Catalan
ceb Cebuano
chr Cherokee
ny Chichewa
zh-CN Chinese (Simplified)
zh-TW Chinese (Traditional)
co Corsican
hr Croatian
cs Czech
da Danish
en English
eo Esperanto
et Estonian
ee Ewe
fo Faroese
tl Filipino
fi Finnish
fr French
fy Frisian
gaa Ga
gl Galician
ka Georgian
de German
el Greek
gn Guarani
gu Gujarati
ht Haitian Creole
ha Hausa
haw Hawaiian
iw Hebrew
hi Hindi
hmn Hmong
hu Hungarian
is Icelandic
ig Igbo
id Indonesian
ia Interlingua
ga Irish
it Italian
ja Japanese
jw Javanese
kn Kannada
kk Kazakh
rw Kinyarwanda
rn Kirundi
kg Kongo
ko Korean
kri Krio (Sierra Leone)
ku Kurdish
ckb Kurdish (Soranî)
ky Kyrgyz
lo Laothian
la Latin
lv Latvian
ln Lingala
lt Lithuanian
loz Lozi
lg Luganda
ach Luo
lb Luxembourgish
mk Macedonian
mg Malagasy
ms Malay
ml Malayalam
mt Maltese
mi Maori
mr Marathi
mfe Mauritian Creole
mo Moldavian
mn Mongolian
my Myanmar (Burmese)
sr-ME Montenegrin
ne Nepali
pcm Nigerian Pidgin
nso Northern Sotho
no Norwegian
nn Norwegian (Nynorsk)
oc Occitan
or Oriya
om Oromo
ps Pashto
fa Persian
pl Polish
pt-BR Portuguese (Brazil)
pt Portuguese (Portugal)
pa Punjabi
qu Quechua
ro Romanian
rm Romansh
nyn Runyakitara
ru Russian
sm Samoan
gd Scots Gaelic
sr Serbian
sh Serbo-Croatian
st Sesotho
tn Setswana
crs Seychellois Creole
sn Shona
sd Sindhi
si Sinhalese
sk Slovak
sl Slovenian
so Somali
es Spanish
es-419 Spanish (Latin American)
su Sundanese
sw Swahili
sv Swedish
tg Tajik
ta Tamil
tt Tatar
te Telugu
th Thai
ti Tigrinya
to Tonga
lua Tshiluba
tum Tumbuka
tr Turkish
tk Turkmen
tw Twi
ug Uighur
uk Ukrainian
ur Urdu
uz Uzbek
vi Vietnamese
cy Welsh
wo Wolof
xh Xhosa
yi Yiddish
yo Yoruba
zu Zulu

Original subtitles

Вътре няма влезти, защото нямате никакво право. Съжалявам за ситуацията, но аз не

решавам нищо. Изпратен съм тук и просто чакам съдебна заповед. Съдебна заповед

няма да има.

Вижте, аз съм само помощник в кантората на съдебен изпълнител Георгиев. Няма

представа от никакви детайли и не ме интересуват, да ви кажа честно.

Няма никакви детайли, няма никакво основание.

Заповед нямате.

Съдебната заповед ще дойде до един час.

Съдебната заповед до един час няма да дойде. Увиж, трябва да влезем и да

вземем там като багера, ками

Виж като... Всичко няма съзимане.

Аз след малко имам среща с Попов.

Просто отидеме там, с него сме се разбрали. Вижте, всичко е законно.

Нищо не ви е законно, бе. Аз само си върша работата, нали? Разбирате ме, аз

си върша моята работа. Просто знам, че не е приятно и за вас, и за мен, но

просто нищо не мога да направя. Аз ви моля за следващото нещо. Закарам дъщеря

си на училище, среща се с Попов и всичко ще бъде наред. Аз чакам заповедта.

Просто изчакайте мене. Това е положението. Дойде ли заповедта,

влизаме. Просто ме изчакайте, моля! Вие гледайте да сте тук, когато дойде

заповедта. Мешо!

Тате?

Да? Наредите ли всичко?

Да, бе, така че всичко е наред.

А полицая, че ти взимат машини, са ли?

Не, не, не. Няма страх.

Сигурен ли си?

Не, няма страх, че първи кой е.

Днес ката ти е... Днес е голям ден.

Всичко ще се оправи.

Спокойно.

Приключваме с таксито.

Цехът заработва. И всичко ще си е както преди. Това е. И вечер ще си вкъщи. Да.

Да. И тогава ще видиш пак кой е номер едно.

Е как кой? Ти си. Значи ще може да ме пратиш на лагера в Австрия.

А Австрия?

Като оправиш математика?

Е, ще оправя.

Днес къде беше контрол?

Имам тест по български.

А, по-готвили си?

Мама ми помогна. А, браво. Айде, стиска палецово.

За какво?

Е, как за какво?

За късмет?

Ама ти да ми стискаш.

Почвам. Веднагически.

Всичко съвременно.

Чужди граждани от Сирия и Ирак. 12 мъже, 7 жени и 5 деца.

Времето.

Времето в София ще остане хладно и ветровито.

Температурите се очаква да са между 3 и 7 градуса утре. През нощта под влияние

на влизащия студен фронт ще започнат валежи, които ще преминат в сняг. От

Централното студио на Дарик Радио чухте новина.

Е вчера нали ти давах 10 лева беда?

Събираха ни по 5 лева за музея.

Сега па музей.

Беше задължително, не мислех, че ми се ходеш.

Ето.

Мерси.

Айде, че се закъснеш.

Вики? Да?

Чао!

Добър ден! Добър ден! Ще ме закарате ли до хотел Родина?

Съжалявам, не работя.

Моля ви, много бързам. Той е тук на две минутки.

Съжалявам, има успешна встреча. Не мога. Моля ви, наистина. Е, къде е? Някой друг

колега ще ви вземе. Аз не мога. Ама няма други таксита. Моля ви, наистина. Много

закъснявам. На баба и стана лош.

Благодарите ли си на бърза помощ?

На вашите?

Нашите са в чужбина. Те там бачкат. Ама то, че се остава с баба, аз знам как да

се оправя. Моля ви.

Не мога, съжалявам

Благодаря. Какъв ведер е си?

Хотел Родина.

Даде, ама къде точно живее бабата?

Ами ви на хотела ме оставете, аз оттам ще се оправя. Много благодаря.

Алло, Пешо? Ке напират да влизат?

Искат ключовето от Поста и... Какво?

Няма да им даваш никакви ключове. Та и Багена. Не, няма да им даваш никакви

ключове и спокойно.

По Пост сам ми се обадиме. Той ми е помолил за тази среща. Разбирате ли?

Той ми е помолил.

Явно са се оплашили. Палало ги е, че обеят от жалобите да ги подавахме.

Така че спокойно. Всичко ще е наред.

Айде като свършим, просто ще се обадиме.

Сигурен ли си?

Е, естествено. Иначе за кого ще ми звъним?

Всичко ще е наред, Пешо. Спокойно.

Ето се вика край.

Всичко приключва. Край с изнудването, край с всичките им глупости.

Хайде ка свършите се обадят.

На колко си годин?

На 17.

Ще рябе на 12.

Също училище, учеников се казва.

Може. Не я познавам.

Алло, Попов?

Вече съм в кафето.

Пътувам към тебе. До пет минути съм пред тебе.

Чакам.

Какво?

Не си ли виждал колко е жена?

Ния след таксита се е привличал.

Нашите не знаят какво бачкам. Те са едни такива принципни.

Нищо, че нямат два лева в джоба.

А значи ние отидем и при баба, така ли?

Е, ще минем и оттам.

Ама по-късно.

Ама и аз съм.

Връщам те в чилище.

Е, не, не, не, човек! К'во правиш?

Бръщам те там, откъде съм казал. Не, моля те, моля те.

Аре, закари ме до хотела да виж го. Е, го е къде. Моля те, закари ме до хотела.

Аре, моля те, ре.

Каква ти е проблема, човече? Не. Каква ти е... Добре, хубаво. Спри, ще си взема

друго такси.

Спри, ще си взема друго такси. Няма.

Добре, ме, к'во правиш, ме, човек? Защо го правиш това? Аре, спри колата.

Аре, спри колата.

Искаш пари или? Добре.

Добре, имам пари.

50 лева. Устрояват ли те?

Карай към хотела.

Обръщай карай към хотела.

И си ще отваряйте парите.

Връщам тъпча. Съправи на пъща, бе! И да ме върнеш, аз пак ще отида такво, а ти

изгори аз 50 лева.

Ти колко изкара днес, а?

Знаеш ли аз колко ще изкарам за един шиван час?

Един шиван час! Да правя компания на някакъв търтак, дето му става само супи.

О, макни!

Макни! Макни!

Искаш да ти духам ли?

Мъквай, бе! Добре, добре, ще ти духам?

Или си педерас?

Мислиш, че си повече от другите ми нести? Ей! Ей, макни я, ей! Яваш се да

караш шивано такси, мога да се губя и да те продам хиляда пъти, ясно ли ти е? Ма

никой не ме е накарал да го правя, бе, човече. Аз сама съм си го изправил това,

защото ме деви и ми плащат, пари ми плащат.

Пари ми плащат, защото не искам да свърша като... Тебе ясно ли ти е да

карам шибано такси, нещастник? И дъждеря ти ще стане курва! Спри се, ей!

Спри! Спри да говориш така!

Иначе не важиш, не те регистрират! Бухлук нещастен! Ти си бухлук!

Мислиш, че си повече от другите! Не си повече от другите! За нищо не ставаш!

Слизам кулака! Няма да сляза! Слизам кулака! Няма да сляза!

Слизам кулаката!

Прижал куата!

Прижал куата, чикага!

Ей!

Кук!

Ей! Ей, мама ти, курунска!

Здрасти. Женя е.

Имах малък проблем.

Ето кафе.

Мерси.

Ти какво?

Ексери караш вече?

Е, но трябва да сплашна ток.

И как е?

Вълнуваш ли?

Биваме, правим се.

Казвай, ако правим.

Виж какво, моето момче, това е проект, който го спечели още в сила, нали? Да.

А, така.

Само, че за да получиш парите от Брюксел, ти трябват нашите пари, нали

така? Да.

Жо, тия твой дежал, дежалка работа.

За какво ти беше всичко това?

Какво постигна нищо?

Нула.

Само до патриарха не си писал, ма той да му пишеш все тая.

Защото ние сме Господ, тая държава.

И не разбрави, че всички са уредени.

Всички.

Срещу кого е редъж?

За да получиш, трябва да дадеш мишо.

Сто хиляди няма да бидем.

Така ли?

Да. То вече не става просто сто хиляди.

Защото си много умен.

Сега ще дадеш двеста хиляди, а нашата фирма ти става под изпълнител.

Защото тия, на които пишеш...

Те са на същата хранилка.

Сега те също искат да намажат. И аз нищо не мога да направя. Нищо. Прави се.

Полагаем се, както и на нас.

Иначе се обаждам да влязат ей сега в цеха. За това 200 хиляди. Ясно?

Но май други начини. Така ли?

Е, какви?

Законни.

Законни? Да.

Законите ние ги пишем.

Те са за нас, не са за теб.

Айде да не си голи времето с теб.

Приемаш или звъня?

Не си

познал човека.

Ти какъв си бе?

Какъв си ти бе?

Лут ли си? Какъв си ти?

Всички дават, само той не дава.

Смешник!

Фалираме те, бе! Не разбираш ли?

Фалираме те!

Е, сега се обаждам да влязат в цеха. После ще влядат о вас.

И вие оставяте на улицата. Знаеш къде ще спите тази вечер? На гарата? Или в

таксито ще спите?

Фалираме те!

Ще те смачкаме! И тебе, и семейството ти ще те смачкаме!

Ще ти вземем всичко! До шучка! А ти ако искаш, си се оплаквай колкото искаш. Ако

искаш, мога нещо там да се самозапалиш. Ако искаш, мога стар...

А, давай, ба! Майката, давай, ба! Има от други начини. Ние също имаме други

начини. Най-различни други начини.

Ти имаш дочеря, нали?

Учи в 14 училище.

Хубаво момиче.

Сещаш ли се, а?

Сещаш ли се?

Аре, разкари се от тук! Разкари се! Нищо не е!

Искам Мазало да направи.

Казвам ти Мазало. Лизате първо в цеха, после влизате в апартамента.

Адреса е там, в една папка.

Искам тия хора още до вечера да са на улицата. Ясно ли е?

Ясно ли е?

Чуваш ли какво се говори?

Банката са.

Мишо, не прави глупости! Мишо!

Ново показно убийство в столицата.

50 годишният банкер Георги Попов беше разстрелян пред кафенет центъра на

София. Кървавата драма се е разиграла около 8 часа сутринта. Повече

подробности по случая сега включваме криминалния ни репортер Ралица Гълбова.

Здравей, Рали!

Добър ден, колеги! Георги Попов е бил прострелян с няколко кошума в гърдите от

близко разстояние. По данни на полицията, името на извършителя е Михаил

Атанасов, таксиметров Шефилов. След разстрела той е направил опит за

самоубийство и в момента е настанен в пирогов, тежко състояние. Той е в кома с

опасна за живота.

Основната версия, по която работят разследващите, е отказан кредит за 800

000 лева.

Жертвата е отговаряла за кредитите на граждани и малки фирми и е обслужвал

кредита на Атанасов.

Извършителят е имал бизнес за производство на кабели и в последно

време е изпитвал затруднения да обслужва кредитите си и е поискал нов, който му е

бил отказан.

Аптехът му е бил затворен и се е наложило да започне работа като шофьор

на такси.

По неофициална информация, последните месеци Аданасов е подал няколко жалби в

економическа полиция и в редица други институции срещу банкера. Според

източници на Дарик, един от възможните мотиви би могъл да е изнудване. Георги

Попов е с чисто съдебно минало и се ползва с отлична репутация сред колегите

си. За сега това е всичко. Продължаваме да следим случая. Още подробности в

следващите мисли новини.

За святая Катерина, нали? Качвец.

Добре вечер. Добре вечер.

Студено, а?

Студено.

Да.

Пътувам.

Да на всички следвания.

Ейчел, етипизиране, кръвна група също.

Две банки, знаете какво. Какво ще правите?

До минути съм при вас.

Чао.

Поставете, може ли да запаля?

Може.

Както да не запаля и аз един?

Имате ли огънче?

Мерси. Моля.

Доктор ли сте?

Сърдечен хирург.

Всички ли доктори по ушите?

Светая Катарина, там работите, нали?

В Хамбург.

Искам да кажа, днес ми е последната операция в България. От вторник започвам

работа в Хамбург. За винаги?

Надявам се.

И жена ми идва с мен.

И тя ли е доктор? Да.

Значи емигрирате.

Браво. Но то така няма да останат никакви лекари в тази държава.

Това вече не е емиграция, а е евакуация. До територията.

Държава отдавна няма.

Умря.

Аз можех да замина на времето, ама... Това сигурно е последната цигара, която

пуша в такси.

В Германия не дават... А днес?

Каква операция ще правите днес?

Трансплантация на сърце.

Ляляй.

Трябва да е много сложно нещо, нали?

Слагаш чуждо сърце в нечето тяло.

Сложно е да е.

Може и България така да се спаси. С много сърце.

Няма шанс.

Спасяват се болни хора, не трупове.

Има, има. Просто трябва да се намерят още у сърце.

Ето днес.

От къде ще намерите сърце?

Опит за самоубийство е прострелил се в главата.

Какво?

Това да не е един колега.

Ами да.

Шофьор на такси, сигурно сте чули, този дете е застрелил банкера.

Не, не. Не, не, ама да.

Той е. Няма кой да е. Сигурна съм. Аз знам.

Аз знам.

Биецът преди година е спечелил финансиране по Европолек, за да го

получи е трябвало да си осигури кофинансиране от банка.

И което към този момент е главната причина за трагедията.

Имаме нови слушатели на телефона.

Надуха ми главата, наистина.

Изядоха го човек.

Обажат се хора от цяло България и го обсъждат все едно, са го познавали.

Всичко знаят.

Аз съм го виждала по стоянките.

Свестен си беше човек.

И какво сега?

Щастлив живе от Германия.

Щастлив със сигурност няма да е. Приличен, да.

Нали знаете, няма щастливи емигранти.

Вие май нещо много го заказахте с оптимизма.

Защо? Аз просто съм реалист.

България е страна на оптимистите.

А защо?

Защото реалистите и песимистите отдавна напуснаха.

В смисъл?

Смисъл е, че днес изборът в България се свежда до терминала 1, терминал 2. От

къде си чупиш? Това го чувам всеки ден.

А сърцето?

Какво сърцето?

Ами, кой ще вземе сърцето?

Ще вземе.

На кого ще го сложите?

Добре ли, като са казната?

Ще го сложим на един безработен хлебар.

Само на него пас в органата.

Дано е късметлия.

Колко ви дължа?

Само три.

Споведайте. Благодаря. Момент.

Мерси, мерси.

Бележката? Няма нощ.

Доктор е?

Успех с операцията.

И в Германия.

Мерси. Лека работа. И на вас.

Какво може да потикне един обикновен човек да се превърне в обиец?

И къде е тази тънка граница, която днес беше премината?

Добър вечер казвам на поредния слушател на пряката телефонна линия. Вие сте.

Здравейте, обмазвам се да кажа, че човекът е напълно невинен. Значи, имало

е допитки, нищо не е направено, полицата не се е свършила работа, както всички в

държавата. Значи, какво е държавата? Ще го застрелят, и не само, че ще го

застрелят, ами...

Да,

но не забравяйте, че все пак говорим за убийство.

И аз ви благодаря.

Следващия слушател, вие сте.

Ало, дайте да не забравяме, че доскоро клиенти на банки, заплашени от валите

или с отнето имущество, се самоубиваха.

А сега вече започнаха да убиват по-късно банкерите.

Това е нов етап. На мен така ми се струва.

Ще продължим темата след малко.

И след песен време продължаваме с разбор от студиото.

Билетни танци бяха.

Захотел дискрет дръглевци, ако виждате.

Знаете ли го?

Да. Често карам натам.

И ти така ли го карваш, наистина?

Мале, не мога да повярвам.

Ох, чакай, цветето ми, бе!

Къде го бе така?

Да знаеш какво ти се пише, само да знаеш. Я, напиши ми, какво виждаме.

О,

много съм лових.

И що сменихте станцията, де, такова готино парче?

И какво сте се намръщали?

Усмихнете се малко, де.

Весело по-така, нали?

На мен, госпожице, синът ми е умрял скоро.

Тежко ми е още.

Еми... Съжалявам, ама... Живота продължава, нали?

Аз тея съм философствувал, ела така при Батко.

Батко Гена, може ли?

Ако знае, само го запиши.

Батко Гена! Е, така ще ви кажа.

Тихо!

Жена ми. Радио.

Да, Мило.

Да, да, пристигнах.

Първан аз съм вече, настаних се и след малко слизам да вечераме с колегите.

Да,

защото утре рано съм на конференцията.

Няма, няма страшно.

И на мене не ми се идваше, ама знаеш как е. Няма как.

Вижте хвала, стига сме си приказали глупост и нещата са много прости. В

момента световната мафия, следто на разни тайни общества, са си направили

стратегически план до 10 години българския етнос да бъде ликвидиран. По

една много проста причина. Българите сме най-висшите същества на Земя.

Ние сме избраните да спасим света. Само ние имаме знанието и енергията за това.

Това трябва да е явно.

Защото тук е енергийният център на света.

Тук е директна съвръзка с земното кълво, което е ключово както за галактика, така

и за стена.

Затова они не искат да ни съсипят. Да.

Това не е точно по темата, но благодаря ви за вашето обаждане.

Сега очакваме следващия слушател на линията.

Здравейте, вие сте.

Аз този таксиджия напълно го оправдавам.

Този човек е бил изнудван.

Според вас, кое трябва да направи? Да седи, да мълчи?

Или да взема да са самозапалени. Вие май забрахте, че много хора, доведени до

безисходица, се самозапалиха и изгоряха като факли.

Нещо да се е променило. Май много бързо ги забравяме тези работи. Ако са го

докарали до безисходица и са го заплашвали, най-логична изход е да...

Кой

блог беше?

Четиристотин и дванайсет.

Та не беше ли блокът на кинодрит?

Не, май, не.

Май баш тоа си беше.

Не бе, вигам си да не сме колеги, нещо.

Защото аз бая филми съм застял.

Като са тизне.

Там и някои ролички имам.

Преди време в един филм играх пижамец и махи реплики.

Ама вече не снимам.

Тоя няма пари за ползването.

Иначе така на снимачната площадка се запознах и с голямата ми любов.

Като в тоя филм с апостол Карамитев.

Един снимачен ден.

Люба се каже.

И тя беше статистика. Голяма любов.

Две години.

После замина за Италия да работи там, да гледа възрастни хора и... Още ще не се

обажа, но ще кола.

И спрати ми един есемес.

Жорка Мило, ти ако искаш, ще си намеря някоя друга, докато аз съм тук.

Е, и това беше.

Да имаш ли си някой?

Ми... Имам си по принцип.

Това като едни запознат се в интернет, чат, снимки си, пращат това, бе, вече ще

се срещнат, нали?

И за първи път и то вижда и такъв младши младши и първо време казва, бе,

извинявай, ама на снимките по-различно изглеждаш.

И тя казва, да, бе, аз по принцип съм красива и висока, ама днес какво ми

стана?

Аз же по принцип вижда, а не по принцип.

Така като пита ли една жена, извинявай, ти омъжен ли си? Тя казва, ми по-някога.

Тук беше, нали?

Да. Кой е входта?

Този.

Този.

Какво игаш, по принцип?

Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

Сериозно? Да, да.

Благодаря.

Аз ще тръгвам, че ме чакат.

Колко ви дължа?

Една целовка.

Може да ви даде някога пък.

Да пием по кафенце.

И то, моя, по принцип се е дразни.

Да не от пиемника.

Не от Радомира, по принцип.

Чао.

Чао.

В ефир се слушаме ви.

Сега искам да ви кажа нещо, но няма да се сърдите.

Сега то не е много за радио, но това с изнудването са глупости. Това исках да

кажа, защото само един безкрайно тъп човек може да си помисли, че кредит в

такъв размер зависи от един банков служител.

Само един безкрайно прост човек може да убие за отказан кредит. И сега, какво

постига? Благодаря ви за вашето обаждане.

Още един слушател.

Добър вечер.

Ало.

Разбрах къде е патоса ви.

Поредният съобщател. Здравейте.

Заляха ни.

От тях хората обедняха и усеребяха. Колко взима един български пенсионер? А?

200 лева. А те? По 1200.

Всичко им се дава на тях, не на българите. Искат само пари.

Мразеливи и престъпни гадове.

България на българите.

Оу.

Сега е време да сменим посоката на предаването и да чуем нашия гост,

Харалан Александров.

Здравейте, господин Александров.

Какво мислите за случилото се днес, както и за реакцията на нашите

слушатели? Вие чухте каква палитра от емоции се излява в ефира.

Стравейте от мен.

Според мен случилото се днес е поредната иллюстрация на това, което наричаме

социална криза или криза на ценностите в обществото. По всичко се личи, че...

насилието започва да се превръща в приемлив метод за разрешаване на

конфликти и ще трябва да свикваме с това и да се научим да живеем с този факт.

Вие ли сте се обадени за такси на моста?

Какво такси, бе? Махай се оттук. А?

Не съм аз.

Дисперчерка да ми каза, че някой ми е поръчал такси от средата на моста.

Не съм аз. Разкарай се.

Е, тук няма друг.

Махай се.

А?

Махай се.

Чакай, чакай, ще слява, че нищо не се чува тук.

Деба и живота, деба!

Какво правим с таксито?

Изчезло тука!

Виж какво.

Преди малко една страшна пичка ми махна и аз не спрях, защото съм на адрес.

Така че не дей си ти номера.

Е, вигате такси, после пешави се ходи, скъпо ви било адреса, ма и му номера

скарвате тука. Не се приближавай, че не знам.

Не съм викал такси. За какво ми е такси на мене, ве? Разкарай се, ве! Да не знам

аз на тебе за какво ти е такси. Не съм викал аз това такси, нали ти си го

викал? Не съм аз!

Искаш ли да се качим в клада да преслушаме записи, а?

Искаш ли? Нали знаеш? Всичко си се записа за подобряването на услугата.

Искаш ли... Стой там!

Абе, махай се оттука, ве! Не виж ти какво е положението!

Писна ми, искам да приключа!

Аре, разкарай се оттука с капаното си такси!

Ще скоча, ей!

И що?

Не е твоя работа!

Щом си ми викнал таксито, вече е и моя работа.

Кажи ми, за какво ще скачеш?

Абе ти да не караш френска кола.

А?

Френска кола ли караш, викам?

Що?

Защото един приятел си взе френска кола и ще се му уби.

Казах му да не се изслага. Ще си взе на Едюша Корец, когато мере.

Не, френска.

Ако ме беше послушал, са още шестия жив, ба той...

Френската-френска и проблеми-проблеми-проблеми и накрая...

Та-та-така.

Махай се!

Плати ми за таксито и ще се махна. К'во са проекта, к'во ти искаш? К'во искаш от

мен, че сега чупи си главата семята?

Е, до тука ми е дошъл от вас.

Все пак шиште ви виновни.

Викаш такси, айде от таксито. Возьми, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не,

не. Ти гаси толкова твърд на Шона, сега качиш да повертиш малко ги в река. Аз се

разправя с цял ден с олигофрения да те питам.

И Не ми се виси цял нощ полицията да пише обяснения.

Просто се разкарай оттук.

Само да знаеш, че апаратът си работи. Аз няма да мръгна тук, докато не си получи

парите.

Ясно ли ти?

Ако идеш и по него, спря да не цъка, докато се разберем. Искаш ли?

Искаш ли?

Добре.

Кула, отивам.

Готово. Спря го.

И ти щореш и точно тука да се трепеш.

И ако не стане?

Гледам не е много високо.

И ако само се потрушиш, а?

Взем и си чупиш врата.

Ако си размажеш физиономията, станеш чак лурд.

Или инвалид.

После цел живот в инвалидна количка.

Ще те хранят с тръбички. Жестоко.

До края на живота си в пампер си. Остран до ушите.

Еба си кеф. Една чакия няма да може да си удариш.

Разкарай се, бе!

Явно и това не мога да свършя като хората.

Ето, не е лесна работа си.

И не е.

Искаш ли да влезем в таксито малко на Топичко и ми разкажеш?

Тук е бати клинча надправо. Ще фанеме бронхопневмония, ако остане мощно. Искаш

ли?

Вкъщи също е клинча.

Не пускаме парното.

Два пъти вече ми спира ток.

Иначе знам седем язик.

Завърших магистратура по философия.

После дакторантура в Сурбон.

Сега съм таскал по философия на 11-ти клас.

Естествено учениците ни имат време за смисъла на живота.

И света като преходност и вечност.

Имам две деца.

Жена ми е безработна.

Получавам 600 милиона за плата.

Имам едно секо.

Нося си сандвичът вкъщи.

И днес учениците ми залепили бележка на това секо, на гърбо, с надпис събирам

пари за баничка.

Снима ли как преподавам урока?

Как се разхождаме с коридорите с това нещо, залепено на гърбо на секото. Голям

смях.

Пусна ли клипа във Фейсбук?

И като скочиш и го промениш, така ли?

Не, но мислих поне да си спреста с Ромео вкъщи. Децата сигурно вече са го

гледали. Как бе?

Като ги накажеш да въртват след ковчега ти да реват?

А?

Или неят ти сменят памперсите от настраният гъст цял живот?

Така ли?

Не го виждах по този начин.

И сега като ти хидва в фейсбук, сега могаш да нанесеш хити по новините.

Защото сега ще цъфна телепортерчетата, не го знаеш?

Ще мали си фенис.

Аре, дай се махаме от тук, преди да се учим.

Аре. Не мога, аз ковредна, ще падна. А?

Пърни ме, бързо.

Падна. Ето, ето, край, край, край, край, край, край, край, край, край, край,

край, край, край, край, край, край, край, край, край, край, край, край,

край, край, край, край,

край, край, край, край, край,

край, край, край, край.

Айде, спокоен.

Спокоен. Спокоен. Спокоен.

Спокоен. Спокоен. Спокоен. Спокоен. Спокоен. Спокоен.

Спокоен. Спокоен. Спокоен.

Спокоен. Спокоен. Спокоен.

Спокоен. Спокоен. Спокоен. Спокоен.

Спокоен. Спокоен.

Спокоен.

Имаш ли цигара?

Не пуши.

Аз също се му читам.

Давай, сериозно.

Физически.

В основна гипнатия, тя е за Траковата. Сещате се?

Вечер башкам като такси.

От учителската заплата и от таксито си изкарам добри пари. Не се оплати.

Живота е супер.

И ти можеш така.

Това са таксито за моста, как ти хроми.

Ти си ми петия за тази година.

Пък го гледах, за че стих ти.

Кажи някаква посока сега, на къде да карам.

Семината я кара някъде.

Искам вкъщи бри децата.

Добре да кажи, на къде да карам?

Карай обратно към моста.

Пак ли ще се метиш?

Не бе, там ми е колата.

Колега, си млади жени си поръчиха такси от три различни механи и изрично

споменаха таки поемеш точно ти.

8 минути 33 поема от трите механи. Те

си млади хубави жени.

Айде сега, че ми не го сочудим, давай!

Айде, чисти на кошарата, братичи!

Камъка, камъка, дърпай!

Сока!

Левски въбобчет. Левски въбобчет, айде.

Мъжиката, може ли да намалите малко?

Ошател на пряката телефонна линия. Вие сте.

Добър вечер, Асиза.

Значи, значи, пак за това ги е работа. Зачувате ли ме? И защо тази

саморазправа? Вие питате ли се?

Нищото няма съд, няма прокуратура. Обидците интервюта дадат по телевизията

и народът гледа. Ето и резултата.

Саморазправа. Благодаря и за вашето включване.

984-983 очаква следващият.

Здравейте. Добър ден.

Радвам се, че се свързах.

Искам да кажа, че човекът е в пълното си право да поступи по този начин, защото

когато няма държава, хората си взимат нещата в своите ръце, защото

когато няма правосъдие, правосъдието трябва да бъде въздадено от нас.

Обикновените граждани, където за всяко нещо ни искат прошвет, където не ни

зачитат за нищо, когато ти нямаш...

Не си никой на този свят. Много ясно, че ще стигне до убийство.

Тая цигара може ли да я загасите?

Ало?

В къща ли си вече?

Да, купил съм, нали ти казах?

Още там.

Ими прибирам се.

С такси.

Ими нямаше с какво.

Да.

Чакай да проверя, че събрае вече наистина.

Да, взел съм. И не се безпокоя.

Да, и това съм взел.

Добре, али след малко си прибирам?

Няма по-повече.

Айде.

Чао.

Такъв си бе.

Моля. Работиш ли към?

Юрист в контора на съдия изпълнител.

Кое изпълнявате? Песни, танци?

Адвокат, четирикат сега?

Не точно.

Искаш ли нефтини...

Хубави обувки, а?

Моето оръда. Моя?

За тебе, за жена ти, моето оръда с хубави обувки. Ефтини. С обадене.

Откъде? Абе ся откъде, няма значение. С обадене.

Как да няма значение?

Може да се някакви... Добре бе, от гробищата ги взяваме. Един приятел ми ги

носи. Сега, кой да ти обяснява.

Как, така от гробищата? Мене така от гробищата.

Ай, с годно ги дадат.

Аз ще ги марко и чупиц.

На мъртвите не им трябват чупици, на живите им трябват.

Ти знаеш какви квалитетни обувки става простата?

Слаба ли е? Не искам още да ме занимавате с такова нещо. Как ще се

обаждате още? За какво ми говорите за такива работи?

Тук е накъде? Пресичате Поп Грю, продължавате напред и блокаме в дъното

фляво. Ти си като GPS, бе.

Притичаме по-гриво и са плащаме за... Браво, Бовкин, щеш?

Костюми мото орида хубави.

Маркови, италянски, армани, бармани там.

Щеш?

Е, стиснат народ, брат.

Е?

Що къде?

Ето сега в ляло.

Високия блок.

Тук е ли?

Да, ето тая пресечка.

Чисто. Тринайс ля.

Колко?

Добре, извинявай, дванайс ля и семсет си тинкари.

Това не може да е толкова. Що да не може да е толкова?

Айде, плащай, моля, имам други адреси, няма да се разправим цялото. Плащай, кой

от къде е.

Това е някакъв абсурдът. Такова малко разстояние е 13 лева, това е... Ти,

гледай кой показва апарат и карав ли си, погледай ме! Той може да си показва, аз

просто ви казвам, че... Плащай, плащай, не се обясняй чуждо.

Плащай, дай. Няма да платя 13 лева, това е някакъв... Извинявам се много, обаче

аз всяка вечер пътувам с такси и вашите колеги повече от 5 лева не са ми

взимали. Какво е това нещо?

Вие как може да се отнасяте така? Какво се обясняш ти, бе?

Не искам да се обяснявам, и вие не ми се обясняват. Плащай, бе!

Ням

Пълен абсурд. Абе ти, какво се занимавам аз с тебе?

Абе аз цяла вечер с тебе.

Спри музиката, махни цигарата.

Ще плащам, няма плащам.

Ще се обадя на полицията. Обади се на майка си, ако искаш, нали?

Ама аз занимавам с тебе цял ден. Добре, извинявай.

Добре се, извинявай. Спрете колата ми казвам.

Ще спра колата ли?

Да, спрете колата. Ще плащаш ли ти бе?

Ще плащаш ли ти бе?

Ще плащаш ли бе?

Не ме се обясняваш цяла вечер!

Ще ти чупя главата!

Ще ти чупя ръката!

Кога ми се обясняваш цяла вечер?

Разкарате ме!

Къде тръгнаме?

Постави ме на Мира!

Постави ме на Мира!

Ей! Ей, добре ли си?

Как си, ве, човек?

Ей, събуди се, ве, човек!

Ей, жив ли си, ве?

Подстава, ве, човек! Моля те да се стани! Моля те да се стани, ве, човек!

Ей! Ей, моля ви се, алате да ме помогнете да го вдигнем, моля ви се!

Ай, къде тръгнах те, ой!

Няма ли някой?

Ей, човек, моля ти се, че не ни моля.

О, жив си, жив си.

Ах, изкарам я където, човек.

Чакай, стой, стой, стой.

Нищо.

Стой, стой.

Стой, само спокоен. Ти не мога, Дани.

Аз обаче беззаискам, наистина.

Чакай, стой.

Не прояви резко държание. Лекичко.

Само леко.

Леко. Ето.

Айде.

Айде. Как е главата? Болината му?

Сега ще те откарам в болницата.

Всичко ще бъде наред, спокойно.

Ще ме отрепиш, о, идиоти.

Извинявай.

Извинявай.

Две деца имаме търво.

Съжалявам се.

Ейде. Ти жена ми ли искаш да зарадваш?

Спокойно.

Ето, опри се тука, добре.

Ето, колата ти е тука, ето.

Къде е? Ето.

Всичко ще е наред. Ето, ето, ето.

Леко.

Ето, сега отяб.

Ей, шеш да му отрепиш.

Ето че я трябваме.

Ето че я трябваме за болничета.

Се платиш курса, чули?

Да.

И до болницата курса ще се платиш.

Всичко ще платя, да.

Всичко ще платя, само молете, стой спокойен.

Скоро ще бъдем в болницата, ето.

Не, какво глупо щехме да направим?

Какво беляще ще стане за някаква дреболия?

Играчка, плачка, егет.

Сега отиваме, ще оправят за нула бройки и ще те изпишат.

Ако нещо трябва да се плати, да знаеш аз... Всичко ще платиш. Да.

Само да се изправя на гръкаща смачка.

Знам къде живееш, е?

Левски, 4.

Та намери и ще те отрепя като куче.

Като куче ще те отрепя.

Само се справя така.

Само така.

Заматък е живейши.

Заматък е живейши. Заматък е живейши.

Що спряхме?

Закалямо да бъдем с тази компоненция.

Добре. Отиваме в болницата, обаче забравяме за случката, нали?

А?

Нали съгласен си? Всичко забравяш.

А? Ей!

Ей, чакай малко, бе!

Ей, чакай!

Ей!

Каквото става, бе?

Ще ни закараш и в Стоенцки град?

Ще това е на две крачи.

Ждем петля.

За три ме.

Еми, давай.

Айде. Айде.

О, бе, бра.

Айде, айде, просто ти. Що не седна отпред?

Що си натискам, ели?

Що па не, бе? Готин. Не, не, не. Ще ти се, бе, тапанар.

Айде, айде. И по-големи сме виждали.

Ай, вие сте моите идоли.

Гладата ме цепи, брат.

Вчера тази водка у нас и тази вечер радък пак.

Еби ти вчера се отреза като талпа. Абе, пих си културно, брат, стига. Да не ти

връщам филма.

Беше и яко, брат.

Ние сме оваси пием и по едно време ти реши да си викаш такси и да си ходиш.

Браво пиян! В къщи си и си викаш такси за вкъщи при Заграда.

Титан!

Може ли едно такси от Хова до спавнята?

Няма, ще стигаме, брат. Абарът настъпи готов педал, бе! Некролог!

Абе остави човека, бе! Кво ти е виновен, че не можеш да носиш? Аз си говоря,

какво ти иска, бе!

Абе, брат, ти извънна ли на Силвия?

Ей, копе да забравих.

Извънни иде!

Шо не извъннеш ти, брат? К'во ме юркаш само?

Братът му дай сор, бе. Той като я чуи, почва да пе отечи.

Ай, шо се бете майката, бе?

Весели, момчета.

Господ здравия да ви дава.

Пазете си здравито момчета, то е най-важното.

На мен тази седмица...

Синът ми.

Какво, синът?

Ами, отиде си.

Къде е отиде? В мола, а?

Почина.

Сиди ще умрем, дядо.

Ти по-добре трябва да ги знаеш тия работа.

И той беше като вас, млад.

Обичаше да се смее.

Не било да става така. Бе, няма пива, не пива, бе.

Затова трябва живот на Макс. Ей, така, йоу, брат, вие, а. Кук си наляво, да.

Какъв е забранено? Абе, тала и спокойно, не има куки, бе. Ей, не мога, момчета, е

забранено. А, не тръжи, бе, баси на халника.

Момчета, не мога. Да, бе, бе. Това ли ли искаш, бе?

А, ама, начи можело, не?

Ама се правим интересни.

Вие какво за сила е? Какво толкова се дуете?

Некой да я ебава.

Аз?

Вечер.

Ей,

а парите?

Аре, дай му ги, не видяш ли, че умря от това?

Здрасти!

Как си?

9 и 20.

Дарси. Повядайте.

Благодаря.

Бояна?

Някакъв проблем ли има, защото бързвам?

Не, няма проблем.

Качвайте се.

Заповядайте багажа.

Все пак говорим за човек, който хладнокръвно убил друг човек. Става дума

за насилие.

Разбира се, но същевременно има усещане, че това убийство е извършено под натиска

на тежка несправедливост и на преживяване за гняв и безсилие.

Насилие има навсякъде. То започва още от детската градина, даже от родилния дом,

както неодавна се случи.

Продължава в училището, в семейството, продължава на улицата, на работното

място много често има насилие.

В този смисъл, в бедните гитуизирани общества насилието е приемливо в начин

за разрешаване на конфликтите.

И аз спрете с тия глупости.

Бедно общество.

Не е бедно, а мързеливо.

И просто.

Омръзвам и да слушам мрънкане.

От пет минути съм тук, още нямам сигнал.

Нищо не е мрънало.

Имам предвид да смелите станцията.

А, нищо, така може да се приказвам.

Ние двамата да се приказваме. И за какво?

От къде идвате, например?

Виена.

На почивка? Не, там живея.

Значи по работа.

Да, идвам да свърша нещо и след няколко дни се прибирам. Ако мога да го свърша,

разбира се, защото тук нищо не върви като хората.

Иначе гледам на летището, насякъде весят знамената на Европейския СИУС. И какъв

Европейски СИУС?

Приеха ни по мило си в него и в НАТО.

Дадоха ни хората шанс да се приобщим към европейските общности и ценности,

да се реформираме, а ние знаем само да мрънкаме. Хората са бедни господини,

затова са недоволни.

Съжалявам, няма бедни хора в България.

Няма.

Виж, мързеливи има.

Няма модерно мислишки хора.

Само андрешковци и марлячи.

Е, това направи комунизма за 45 години.

Аз от кои съм? От андрешковците или от марлячите? Нямах преди вас вие поне

работите. Да, това ми беше мечтата да карам такси.

От кога не сте се връщали?

Идвам се често.

Бизнес, няма начин.

Не, че ми се връща в тая дупка.

Е, попромениха се малко нещата.

Да, ама не виждам точно с какво.

Един час.

Виена, София. Самолет.

Все едно се връщаш в 90-те години.

Била ли сте в Австрия?

Щях да отида, ако можех. Не Австрия, Италия. Но вече е късно за мен. Е,

трябвало е да се махнете. Трябвало е.

Завърших Софийския.

Сериозно? И аз?

Е, ще ти го завърших.

Внимателно, ако обичате.

Бях отличничката на випуска по история.

Последната година спечелих и стипендия да продължа да уча в Рим.

Казах ви по-внимателно, аз не съм чувал с картофи. През 88-а, за да заминам, ми

трябваше разрешение от партийния комитет на университет.

Едно леке обаче, което ме свалише на бригадата, аз го отрязах, беше в

комитет. А тогава член на БКП, татко в ЦК, пълна програма.

Щой да прави така, че аз да не получа разрешението. В крайна сметка не

заминах.

Знаеш ли как се казва шалекето?

Манол Петров.

Здрасти, Маноле.

Ти май не ме позна.

Може ли да спрете тук? Искам да повървя.

Вярно. Минаха години.

Ама ти не си мръбнал.

Казах да спрете тук.

Бъркате ме с някого.

Къде?

Това не е пътя за Бояна.

Къде сме?

Спрете веднага и отворете вратата, казвам.

А, вие, спрете.

Аз обаче мръднах.

Помниш ли какво бях? А виж сега какво стана.

Подключи веднага вратата.

Е,

това. Винаги си го носи със себе си.

Бедна ти е фантазията.

Ви доклути се.

Качвам от нощен в таксито.

Включи вратата, бъркаш ме с някой. Теб, Маноле, не мога с никой да те сбъркам.

Не мен ти да слухаш, аз имаш и своите проблеми. А сега настоявам да ми отвориш

вратата веднага.

Настояваш? Да, настоявам!

След онази случка, 4 месеца не излязах от вкъщи.

4 месеца.

Очите си изплаках.

12 килограма свалих.

Нито спях, нито идях.

Нето мръдах.

Какво усещането да знаете, че сте провалил нечия живот, а?

Айде, се обадя в полицията и... Пробвай.

Ти си луда.

Що ми казваш?

За кого ме взимаш?

Позна ли ме?

Не. Позна ли ме?

Познахте. Не чувам. Познахте.

Как се казвам?

Радослава. Не чувам. Радослава Пеева.

А, я виж, как си върна памета.

Можело значи.

Наистина бях забравил.

Беше толкова годавно, през 30 години. Съжалявам.

Такова беше времето.

Ими, какво искаш от мен?

Деца имаш ли? Да.

Две.

Аз обаче нямам.

След като не ме пуснах да замина, се опитах да протестирам.

Приморихте ме да напусна.

Памниш ли?

После ме хвана депресията.

Става шпарцал.

Хапчета, хапчета.

Много. Ама не помагат.

Котърпин, лепил, хируин.

Виж.

Хируина помага. Не мислиш?

Живота ти става рай.

Особено като толпандизят.

Сливенския. Е, не е Виена.

Ама става.

Докторът каза, че нещо съм се повредила.

Сещаш ли се?

От боя.

Дровата спряха.

Ама деца не мога да имам.

Не мога.

Ама пък си имам това такси.

Не е зле за бивша пандищийка, нали?

Ама аз... Ама ти?

Ами ти бе, маноле! Виж се!

Същото мазно лайно.

Само дето опаковката ти е малко по-лъскава. Ама за европейски ценности

говориш.

Край.

Стига.

Ще ми помогнеш ли?

Какво?

Да. Да, да, да, да.

Кажи.

Говоря сериозно. Да, кажи. Какво да направите?

Чудя се... дали да ти пръсна главата.

Или да те гръм в корема.

Да ти изтече бавно кръвта.

Докато те разкъсват кучетата.

Не, не, чакай, чакай, чакай.

Макай!

Излизай! Не, не, не, чакай, чакай, чакай. Излизай! Не, не, моля ти се, не,

не, не.

Ван!

Исти, коза моя.

Чувствала ли си някога, Маноле, че ще свършиш на такова квартално гонище?

А? Не е много шик.

Ех, Маноле, Маноле... Маноле, не си се променил.

Слуга си беше, слуга си остана.

И с една жена не може да се оправиш само.

Бяг вече там.

Той е почетно живот.

Този път му оплаши.

Добре, чакай.

Чакай, чакай.

Какво искаш?

Добре, ето.

Извини.

Извини.

Добре. Ще отидем на някой банкомат.

Шестаклия хиляда. Не, не. Две хиляди лера.

Шестаклия.

Ще отидем утре на някоя банка.

Чакай, има много важни хора, познати в София, които ще ти помогнат. Само ми

кажи какво да направя. Моли ти се, кажи ми какво да направя. Молиш ли се? Да,

да.

Вярващ ли си?

Имаш ли си Бог да се помолиш за последно?

Доволна ли си сега?

Какво искаш повече?

Живота си.

Но вече е късно, али?

Дъждевям.

Говори.

Да.

Да, пристигнах.

Да, да, да.

Да, да, разбира се, ще се върна.

И аз те обичам, миличка.

Ще си прибера, да.

Добре. Чао.

Съжалявам.

Много съжалявам.

Отивай напред.

Напред казах!

Обърни се.

Обърни се!

Виждаш ли го? Он я лост.

Какво?

Лостът за тупане на килими. Виждаш ли го?

Да.

Раздаваше го спортивче на времето, като ме свалише.

Сега да те видим.

Правиш 15 набирания и те пускам.

Иначе... Бум!

Не се обръщай!

Почвай!

Почвай!

Давай!

По-още!

Това още!

Пицца. Обичаш ли?

Вкусно, а?

А,

ама ти си момченци.

Аз имах син.

Едничък небесен.

Голяма радост като сърди.

Взрасна по-висока една глава от мене.

Здраво, отче.

Това го съградех с него.

Майка му рано си отиде.

То ми беше семейството.

А виж ме сега.

Сам самичък.

Няма го вече в нас.

Утили си без време.

Аз съм жив.

А той умря.

Чудно нещо, гледай.

Смъртта сбърка вратата.

Стана му лошо един ден.

Закара го в болницата след това такси, дето цял ден вози хора с него.

И следваха го нещо и казаха, че...

Казаха, че

работата не е добре.

По-рано трябва да отидем в болницата.

Ама като не знаем, събрахме пари.

Най-добрите някъде намерихме.

И сякаш за да се подобрява.

Как съм се радвал тогава.

Даже бяхме заедно в ОНС.

Мене ружи, не ще ружи.

Той е един такъв жизнен и румен.

След няколко дни починам.

301.

Кой е блокът в зоната?

Едно А.

Те всичките са сини, бе.

Най-високи.

Мерси.

Добре.

Добър вечер.

Добър вечер. Кой ще ви е?

Нали, вие сте слабадали за такси.

Що ми пращат попне или малко рано?

Не, не.

Аз съм с таксито.

Нали, вие сте за света Айката Рива.

Аз съм да.

Добре.

Дайте да ви помогна. Благодаря.

Благодаря.

Диспетчерката ми каза, че сте имали нужда от помощ.

Да, благодаря. Дръжте се. За мен.

По принцип не предлагаме такива услуги, ама колежката каза, че случайът бил

спешен.

Асансьорите ви не работят.

Така отместих.

Аз и... затова и не излизам.

А чакайте, че я разбрах. Защо ме пратиха по... През

денес съм свещеник. Вечер ханам такси.

Храна си ми листво.

Това е позволено ли?

Ей, Библията нищо не казва за това.

Тогава не е имало таксите.

Къде си тръгнал бе, коро?

Отче?

От болниците си обадиха, има сърце.

Всичко ще бъде наредко.

Сигурна съм, ще се справиш. Хайде.

С Божията помощ.

И какво е ръкта?

Не е имало таксита тогава.

Само кабина.

И едно такси даже не има.

Операция ли?

Трансплантация.

Сърце?

Ако искате, мога да ви пропътя една молитва за здраве, докато пътувам. И

колко ще струва това?

Колкото да дадете, няма никакъв проблем, ще се разберем.

Шикувах се, благодаря.

Мога и магия да ви разваля, ако някой ви я направи.

Благодаря ви, нямам нужда от услугите.

Вярвате ли в Бог?

В смисъл? Във всеки смисъл.

Да го кажем така.

Вярвам на ръцете си цял живот, на тях съм разчитан.

Моля да го оставите, но няма нужда.

Имате нужда от вяра и упование.

Желаете, може да посещавате нашата църква на Пировска до Напоманино.

От личното игра, трябва да сте смирен, търпелив и най-вече да запазите

Бог в сърцето си.

Ама в кое сърце да го запазя?

В това старото, което сега ще умре или в новото, което ще ми го сложат?

Защото така е пожелал вашия Бог.

Сърце е сигурно на човек, който е оставил едно щастливо семейство.

Чакай малко. Не можеш ли Бог да направи така, че и двамата сега сме живи и

здрави? А сега де?

Неведоми са пътищата му. Неведоми друг път.

Къде беше Бог, когато моята пекарна фалира?

Защото построиха двата края на бул.

Молове.

Къде беше?

Жена ми като умря от рак, защото лекарствата, скъпи.

Къде беше той?

Сина ми като замина за Канада и ми остави тука сам, като куче.

Къде беше?

А аз като се поболях по строежите... Само Бог може да ви избави от гнева. Я

си огледай.

Я си огледай наоколо му. Не ги ли видя пенсионерите да тръгват в кофите, за

боков, защото са гладни?

Твоя бог ли ги нахрани, а?

Чакай малко, чакай.

Къде беше той, когато дъщерите ни станаха простудки, а седовете ни

престъпници? Не богохулствайте!

К'во ти разбира на тебе главата, бе? К'во ти разбира на тебе главата, бе? А?

Къде беше той?

Когато спряхме да си слушаме и да си помагаме.

А? Къде беше?

Като забрахме кое е добро, кое е зло.

Къде беше?

Хората като започнаха си самоубиват заради мизерията.

Къде беше той?

Каже, не, не, не, отговори ми.

Къде беше когато започнахме и да се трепем като животни един друг?

А като загубихме достойството си, къде беше? Бог е навсякъде около нас и не

подлага на изпитания. Това е. Навсякъде около нас.

Навсякъде около нас, така ли?

Бог отдавна...

Напуснат тази страна.

Парабаш с една трета от населението.

Ние го изгонихме.

Ей, затова сме на това деличе си.

Посоката, връци, посоката.

Няма изгонихме.

Съжалявам.

Презпалих се малко и съм просто... ...вашия човек.

Просто се надявам... ...сърцето, което ще ми сложат, да е...

...на някой добър човек.

Сега не пе да се.

Тъй, помогна с багажа.

Забавяй.

Обичам, обичам тази скрана, обичам тия птенини зелени. Първа радост е съм мене,

небето като от окрина. Обичам нашите тринадесет века, трите морета, прохода,

шивка. Обичам нашите солности, братия, требните войни, славните битки. Обичам

над ней, Дунава, Сине, Слънце, Тракия, Огрява, родиното това обичам.

Сладкопойните дичу, чули ги, когато съм отчар, че ги оплутя паса.

Благодарен, макар и си ромах, обичам и за оранговица, за пяло 30 мина от вас.

Обичам камата, модерния ляп, обичам го този колос балкански, а тия футболни

попеди, таки обичам и още милея, обичам барон на крушата също, маймуняка,

кръстника, ганеца, роко, долгобаса, ми симпатични, обичам те, пика.

А така те обичам, тигре, тигра, ките бе, перари, свят червен, нашата система, че

те, че те бе, алюмия.

Радка, пиратка, горещо и люто, кисело до мляко. Но обичам да бил въпшот, казала

та Иракия, та, та, та Иракия.

Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.