Original subtitles

Има едно психологическо уравнение.

Според него привличане плюс препятствие е равно на тръпка.

Но какво става, ако привличането е твърде силно, ако препятствията са твърде големи?

Какво тогава? Залагаш ли всичко на карта?

Субтитри от subsbg.com

Здрасти.

Бет, премести си колата, моля.

Боже, Нийл, след две минути тръгвам.

Може ли на улицата? Вадя инструменти.

Побързай. Чака ме една бира.

Мамо, ще закараш ли мен и Джес до тях?

Оли, нали помниш къде отивам днес?

А. Да.

Само на минута ти е от пътя. - Добре.

Благодаря, мамо. Джес, тръгваме.

Написа ли си домашното? - Това прилича ли ти на домашно?

Не. Просто се заяждах.

Френското да е готово, щом се върна.

Дано мине добре. - Благодаря, миличка.

Боже.

Да, идвам. Оливър! - Да, да.

Не ми отговаряй с "да, да".

Трябва да тръгвам! - Да, да!

Колко пъти да ти казвам?

По-лесно е, после пак ще излизам.

Защо? Къде ще ходиш? - Отивам да видя Али.

После ще се видя с Дейв. - А, да. Да, извинявай.

Франки да си напише френското, преди да идеш в кръчмата.

Си, сеньора. - Това е испански.

Ариведерчи. Къде отиваш?

При Джес. - Здрасти.

Как си?

Благодаря ти, Бет. - Няма проблем. Какво има в чантата?

Бутонки. Може да идем на поляната при другите.

Бет, Оли каза ли ти за рождения ден на мама?

А, да, извинявай. Ще говоря с Нийл.

Последно време е малко особено.

В събота е, нали? - Да. У нас е.

Нищо особено, но нашите искат да се запознаят с вас.

Ще се постарая да дойда, дори да е само за едно-две питиета.

Да.

Мляс. Благодаря, мамо. - Благодаря, Бет.

Дано мине добре, мамо. - Благодаря, сине.

Здрасти.

Мамо, забравих си бутонките в колата, върни се.

Оли, за бога!

Може ли просто да обърнеш? - Добре.

Мамка му!

Изневяра

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

Боже. Толкова съжалявам!

Ама какво правиш?

Не те видях. Добре ли си? - Не. Китката ми!

Ох... - Мисля, че е счупена.

Може да е просто натъртена.

Аз съм лекар.

Е, тогава сигурно е счупена.

Добре, мога да те закарам в болницата.

Всъщност това може да се събере отзад.

Не мисля, че ще се събере.

Ами... Да те закарам ли у вас?

Не, жена ми още не е вкъщи.

Трябва да ида в спешното. Ще ме закараш? - Разбира се.

Само... изчакай малко.

Да, Оли, катастрофирах.

Блъснах един човек с колело малко по-нагоре. Трябва да го закарам в болницата.

Ще вземете ли с Джес колелото?

Да. Добре.

Синът ми и приятелката му ще ти вземат колелото.

Оли и Джес? - Да.

Оли Брукс? - Да.

Ти ли си майка му? - Да?

Аз съм Том, бащата на Джес.

А. Ясно.

Да, свалих бащата на Джес.

Боже, толкова ми е гадно. Ще можеш ли да работиш?

Горе-долу да. Личен лекар съм.

Добре, че не си кардиохирург.

Рисковете на колоезденето.

Ще се изненадаш колко ужасни шофьори има.

Оли е виновен!

Забравил си е маратонките в колата, звъни ми да му ги занеса, обръщам и ето те и теб.

Ето ме и мен. Да.

Не така си представях срещата ни, но... здравей! - Здравей.

Слушай, съжалявам, но когато се блъснахме, отивах да се видя с един човек.

Може ли да звънна да кажа, че ще закъснея?

Да, разбира се. Бет, ако имаш да ходиш някъде...

Не, ще те закарам в болницата, ще чакам с теб и после ще те откарам у вас.

Да звънна ли аз? А ти... гледай пътя?

Какво...? Кой е това?

Това е... Дебилът Дейв.

Дебилът Дейв? - Да.

Ясно. Има и Кретенът Колин.

Малко ме е страх да ти дам номера си.

Не, ти ще си просто Том, в скоби, бащата на Джес.

Така ли?

Ето го и любимецът ни, Дебилът Дейв.

Тук е Дейв. Времето е пари, така че накратко.

След сигнала, моля, ост...

Ясно защо си му дала този прякор.

Добре. Благодаря.

Какво казват?

Ще чакам с часове за рентгена, но...

Мамка му. Извинявай.

Скоро ще ме прегледат и ще ми дадат обезболяващо.

Как я караш с болката? - Чудесно, благодаря.

Не, всъщност... доста е зле.

Но стискам зъби, както казват младите. - Така ли казват?

Да, така казват. Стискам зъби.

Тръгвай, Бет, наистина. Не знам колко ще продължи.

Но се чувствам виновна. - Ами, виновна си.

Сладки са заедно, нали? Оли и Джес?

Сигурно ти надуват главата с това пътуване до Блакпул?

Блакпул? - Явно не.

Кажи де. Блакпул. Какво? - Нищо не казвам.

Не може да правиш тая физиономия и да мълчиш.

Кажи ми! - Нищо не казвам.

Хана сигурно знае.

Аз ще разбера последен. Знаеш как е.

Да ти взема ли нещо за пиене?

Ами, май трябва да...

Мамка му!

Извинявай.

Ммм, лекарство!

Мислиш ли, че те вече...?

Какво? - Нали се сещаш...

Искаш да кажеш...? - Да.

Ами, да, сигурно. - Наистина ли?

Ами да. Ти как мислиш?

Да! - Боже мой.

Ще сме баба и дядо. - Стига.

Не, ама наистина ще сме. - Стига бе!

Томас Къркман? - Да, аз съм. Благодаря.

Тръгвай. Ще отнеме цяла вечност.

Ще се върна да те взема.

Ще взема номера ти от Джес. Съжалявам!

Знам.

Няма нужда, можете да ни оставите.

Ще бъда в кабинета, ако имате нужда от мен.

Трябва да изляза оттук. - Дейв, това е...

Бил съм в нея, Бет, в това тяло.

А сега тя просто... лежи там.

Това ме съсипва. Не мога.

Съжалявам за Дейв.

Още си е дебил.

Съжалявам, че си пропиля живота с него.

Много ми липсваш.

Извинявай за преди малко.

Виж, знам, че е малко неудобно.

Ти си изпълнител на завещанието ѝ.

Искам само да ти кажа, че аз... не искам нищо.

Само къщата.

Къщата?

Хайде, Бет.

Почти ѝ подарих къщата при раздялата. Като беше жива, добре, но сега е мъртва.

Чао, Дейв.

Ипотеката не е изплатена. Какво ще я правиш?

Ей. Виж. Мисля, че тя искаше къщата да е моя.

Ами да, затова си е дала труда да смени завещанието си, толкова още те обичаше.

Да не мислиш, че не се чувствам виновен?

Зарязвам я след 15 години брак

и няколко месеца по-късно тя пада мъртва.

Хората ще ме гледат и ще си казват: "Той ѝ го причини."

Майната ти, Дейв.

Мамка му.

Здрасти, мамо. - Здрасти. Още ли си с Джес?

Да. Баща ѝ е добре.

Трябва да ида да го взема. Трябва ми номерът му.

Не, няма нужда.

Майката на Джес отиде. Сигурно вече е там.

А, добре тогава. Няма значение. - Луда работа, блъснала си баща ѝ.

Да, нали? - Хареса ли ти?

Да. Да, хареса ми.

Много ми хареса.

Том...

Това колело. Ужасно ме плаши.

Три пъти за 12 години? Статистически е много безопасно.

Ще цитирам това на погребението ти.

Ей, каква е майката на Оли?

Ами, мила е. - Мила?

Каква е? Шумна или тиха? Забавна? Сериозна? - Нямам представа.

Имаш мнение за всеки, Том.

Имам мнение за шофирането ѝ.

Привлекателна ли е?

Да.

Нали се сещаш, по онзи очевиден начин.

Още не са казали дали идват на рождения ми ден.

Има ли значение? - Ами, въпрос на учтивост е.

Оли е прекрасно момче, но...

имам чувството, че са доста хаотични.

Да.

Как мина? В крематориума?

Траурна зала, така го наричат.

Просто една задна стаичка с няколко свещи и картина на Исус.

Все едно там трябваше да има чайник и метли.

Не приличаше на себе си.

Но то няма как, нали?

Имаше толкова... планове.

Не ни е най-хубавият период, а?

С всичко това.

И с цялата ми каша.

Ще се справим.

Страхотна работа, дами.

Точно така. Вдигаме високо.

Здравейте. Току-що приключи първият ни час.

Можем да го правим и вкъщи, нали?

Елате на час в сряда! Кажете "здрасти", момичета!

Том? - Да?

Музика ли слушаш? - Не, това е...

Тоест, да, не, едно глупаво...

Някаква глупост от Иън във Ватсап.

А, добре. Ами...

Отивам да си лягам. - Да, да, идвам след малко.

Не се бави.

Нов последовател КъркманТом01 започна да те следва

Тук съм само да дразня дъщерите си. И понякога да гледам колела.

Добро утро.

Момчета, вървете, моля. Не тичайте.

Добро утро, Бърнард. - "Господине".

Извинете, Бърнард.

Ако с поглед можеше да се убива...

Е, как мина голямата среща? - Ужасно.

Честно, Бет, пращаше ми какви ли не мръсни съобщения,

а като най-сетне се видяхме, беше с плетено елече и дядовски обувки.

Г-жо Брукс. Може ли за малко?

Да. - За Оливър е.

Трябва да поговорите с него. Все ми вика Бърнард.

Добре. - Отначало си замълчах,

но сега и другите започнаха.

Бях в "Ко-оп" и двама десетокласници ми викнаха така.

Вратовръзката, моля. - Добре. Ами, това... звучи...

Вижте, ние нямаме имена, г-жо Брукс.

Ние сме "господине" или "госпожице" и така е редно и правилно. Така е.

Ще поговоря с него. - Благодаря.

А, и още...

Виждам. Смешно ли ви е? - Не, изобщо не е смешно.

Би трябвало да искате синът ви да е в правия път,

като мъжът ви е заплашен от затвор.

Откъде знаете...? Какво казахте?

Чухте ме. - Откъде знаете това?

Махнете си ръцете, г-жо Брукс.

Не смейте да го споменавате тук. - Махнете си ръката.

Гледайте си работата.

Ако Оливър пак ме нарече по име, ще отида при директора за отстраняването му, ясно? Благодаря.

Г-н Брукс? - Да.

Погледнах в интернет и...

за телесна повреда не винаги дават затвор, нали?

Не винаги, но може.

И до голяма степен това зависи от умисъла.

Има няколко възможни линии на защита,

но най-убедителната е самоотбрана с разумна сила.

Проблемът е да докажем, че това, което сте направили, е било разумно.

Да, изчакайте секунда, моля.

Не, не, това... не е твой пациент.

Това е... Бет е.

О, здрасти. - Здрасти. Ами...

Забрави това в колата ми.

Бях в обедна почивка и реших да ти го донеса.

Нямаше нужда.

Можеше да го дадеш на Оли.

Ами... още ми беше толкова гадно, нали разбираш...

Как...? Как е ръката ти?

По-добре, отколкото очаквах.

Пукнатина в костта.

Казах ти, че не е счупена. - Да. Каза ми.

Благодаря. Мило е, че дойде да ме видиш.

Ние, бъдещите баба и дядо, сме в един отбор. - Да.

За съжаление, иска ми се да останеш, но едва ли искаш да видиш какво има да ми покаже г-н Галбъри.

Не, определено не искам. - Определено.

До скоро.

Прецакан съм. Сам се изебах.

Това е карма, това е, за...

Коя е тя? - Казва се Алиша.

Лична асистентка е в работата.

Чия асистентка?

Да не е твоята?

Ох, ебати.

На колко години е? - На 29.

Знам. Не е нужно да го казваш. - Задник.

Това е друго ниво, Том. Това е съсипан живот.

В коя седмица... е бременна?

Десета.

Ако... Ако кажа на Лия, всичко свършва, а?

Бракът, децата, къщата.

Да.

Станах като него, нали?

Станах като баща ни.

А знаем какви шибани поражения остави след себе си.

Давайте!

А сега по-големи движения!

С краката!

И още по-широко!

Беше ми приятно да те видя :)

Дано успееш да дойдеш на партито този уикенд.

Ще е страхотно да те видя там.

Не ме записвай като Тъпанарят Том.

Мамка му.

Отивам на снукър.

Ехо?

Прибрах се. - Здрасти.

Какво гледаш? - Котки, които се пързалят по леда.

Трябва да спреш да наричаш г-н Уейнрайт "Бърнард".

Какво? Дошъл е да ме наклепа ли?

Говори за отстраняване. - Няма да го направи.

Познавам го по-добре от теб. Повярвай ми, ще го направи.

Субтитри от subsbg.com

Лека нощ. - Още не си лягам.

Помниш ли, когато си говорехме?

Какво?

Като беше малък, задаваше ми какви ли не въпроси, например...

"Защо камилите имат гърбици?" и "За какво са дъгите?"

Аз се опитвах да отговоря, а ти казваше:

"Ама защо, мамче? Защо?"

Недей, моля те. Моля те, недей.

После се прибирах и ние...

се сгушвахме на дивана и си приказвахме,

и си лудувахме заедно.

Ами, бях... бях малък тогава.

Но и сега си малък.

Просто... тревожа се, че...

...ти и Франки,

забили носове в тия неща по цял ден, вече не си говорим.

Говорим си.

Говорим колко висим на телефоните.

Какво? Какво?

Какво?

Виж, знам...

Знам, че напоследък на мен и баща ти ни беше малко тежко,

но искам да знаеш, че... не искам да се тревожиш, ясно?

Добре сме.

И ако се тревожите, ти или Франки...

...моля ви, просто говорете с нас, става ли?

Да.

Обичам те. - Не, не, не...

Не, не...

Обичам те. Боже.

И ще отидем на онова парти, нали? За майката на Джес.

Ще е забавно. Ще се поразпуснем.

Супер. Ще ѝ кажеш ли?

Тате, защо трябва да идвам?

Защото, хубавото ми момиче, щом аз страдам, страдаш и ти.

Най-сетне!

С това ли ще ходиш?

Не, само го пробвам за бъдещ повод.

Какво му е? - За градинско парти със снобите с "Болинджър"?

Прекалих. Знаех си.

Не, изглеждаш добре. Хайде... да тръгваме.

Вземи бутилка вино, ама не от евтиното.

Боже.

Ще е само хумус и цени на ски почивки.

Ако пуснат джаз, изчезвам.

Млъквай.

Родителите на Оли дойдоха. - Оли, здрасти!

Оли! Дойдохте. - Здрасти.

Здрасти, аз съм Бет. - Здрасти.

Как е? Нийл.

Това е Франки. - Здравей, Франки.

А това е Том, но вие вече се познавате.

Да, много съжалявам, че ти счупих мъжа.

И то ръката за чекии. Кошмар.

Веднъж си прищипах палеца между две плочи. Поду се двойно.

Шест седмици трябваше да се уча с лявата.

Може ли да млъкнеш? - Какво? Нали нямаш нищо против?

Как така се запознаваме чак сега, като те са неразделни?

Бет, докато си тук, може ли да поговорим с мама за Блакпул?

Джес, стига, знаеш какво мисля по въпроса.

Да, но Бет и Нийл са съгласни.

Но и вашите трябва да са съгласни.

Да, по-добре недей.

Далече е и всичко може да се случи.

Няма да ходиш. - Млъквай.

Стига, вие двете. - Може ли да спрете?

Дейзи! Деца, не ни излагайте.

Дейзи, това е Франки.

Сигурно сте се виждали в училище.

Защо не покажеш на Франки стаята за игри и бърлогата?

Защо не отидете всички? Хайде!

Хайде! Коктейли?

Наели сме майстор барман миксолог, така че...

Тази ми стига, освен ако нямате друга?

Да, хладилникът е пълен. Искаш ли...? Ела да си избереш.

Джес каза, че работиш в училището?

А, да. Само временно. - Ясно.

Имах собствен бизнес, бях личен треньор,

но... скъпотията. - Да, ясно.

Боже, ти ми трябваш. Бях във върхова форма.

Имах някои здравословни проблеми. - Изглеждаш страхотно.

Благодаря. Не си просех комплименти, честно.

Аз още водя часове по зумба.

В сряда вечер са, ако ти се ходи.

А, така ли? Къде? - В залата на църквата.

Оли каза, че събираш дарения?

Точно така. За деца.

Тоест... само на половин ден е, но...

хубаво е да помагаш, нали разбираш?

Аха. - Така, менюто.

Специалитетът на Марко е "Писко сауър", така че...

Наздраве.

Дори не знаех, че работиш в нашата практика.

Не че ходя често. Миналата година ми проверяваха простатата.

Да не беше ти?

Не помниш ли? Обиден съм.

Голяма скука. - Аха.

Дръж. - Оли!

Не мога да се напия пред приятелите на нашите.

Само две. Не са силни.

Добре.

Той се отрази чудесно на Джесика.

Миналата година имаше проблеми.

Знаете как е с момичетата.

Но, да, откакто е с Оливър, самочувствието ѝ скочи до небето. Нали, Том?

Казвах за Джес и Оли и самочувствието ѝ.

Да, да, определено.

Е, на него самочувствие не му липсва.

Оли каза, че ремонтираш жилища под наем.

И какво, препродаваш ли ги?

Не, иска ми се.

Не, само съм наемен работник. Сестра ѝ има парите.

И ме държи за топките.

Трябват ни пари, така че... - Да.

Ето я Лия. Извинете, трябва да ида да поздравя Пол и Лия.

Боже, изглеждаш страхотно!

Здрасти. - Честит рожден ден!

Радвам се, че и двамата успяхте да дойдете.

Общувайте, вземайте каквото искате от хладилника.

Да.

Отивам да поздравя брат си и жена му.

Какво, мамка му, правиш? - Какво?

Държиш се вулгарно, като простак. Сякаш искаш да им докажеш, че са прави за теб.

Бет, ти ме домъкна тук,

а сега ме нахокваш, че се забавлявам.

Отивам да си взема още едно. - Да, вече ти е трето.

Кой ги брои?

Добре.

Всичко е наред.

Наред е, наред е, наред е.

Наред е, наред е. Всички се забавляват.

Всички се забавляват. Всички се забавляват.

Добре си.

Предполагам, че тази риза е обратна психология.

Никой мъж с толкова проблеми не би се облякъл като Магнум, нали?

Взех решение.

Няма да ѝ кажа.

Ще поема финансова отговорност към Алиша.

Но не ми е по силите. Няма да го направя.

Добре. - Можеш да си навреш тая физиономия отзад.

Лесно ти е на теб, а?

Никога в живота си не си стъпвал накриво.

Не съм ли? - Не, не си.

Радвам се, че скъпото образование от мамчето и татенцето е свършило работа поне на единия от нас.

Забрави, че съм казвал нещо, ясно?

Ха-ха! Знам... Знам какво става.

Здрасти. - О. Здрасти.

Не гледай сега, но децата ни се натискат там отзад.

Ей! Не пред хората! - Ама че гадно!

Само си говорим. - Да бе, личи си.

Мамо, виж бърлогата, страхотна е.

Голям нахалник е! Но го обичам.

Искаш ли...? Да видиш бърлогата? Яка е.

"Яка"? От теб това не звучи вярно.

Ела да видиш. - Добре.

След теб.

Леле.

Джес беше обсебена от звездите и космоса като малка.

Караше ме... да лежа на батута в градината почти всяка вечер.

Влачеше ме навън и лежахме с часове,

гледахме...

гледахме небето с надеждата да видим падаща звезда.

Затова реших да ѝ купя стар телескоп за рождения ден и да построя това място.

Може ли...? - Разбира се.

Доста е ясно, така че сигурно...

Би трябвало да видиш нещо.

Ако погледнеш през... да, през този.

И после ще сочи в правилната посока. - Така ли?

О, да. - Да?

Боже, човек се чувства толкова малък, нали?

Просто... нищожен.

Съжалявам за приятелката ти.

Али. - Оли... Оли ми каза.

Каква беше?

Ужасно е да изгубиш приятел.

Все едно губиш брат или сестра, но никой не го приема така.

Не ти е позволено... да скърбиш по същия начин.

Май не съм осъзнавала колко съм започнала да разчитам на нея.

Сякаш тя...

...запълваше нещо.

А след като се раздели с Дейв...

Дебилът Дейв?

Сякаш пак стана предишната Али.

Отново беше забавната Али и... безгрижната Али.

Отново имаше онази лекота и...

...много ѝ завиждах.

Боже, жестоко е, нали?

Връщаш си всичко това и после... просто падаш мъртъв.

Къде си, Том?

Къде е? Том? Ехо? Том!

Мамка му.

Къде изчезна?

Извинявай. - А, ето го.

Идва тичешком!

Ами, здравейте.

Първо, благодаря ви много, много, много, че дойдохте.

Много означава за Хана и мен, че се постарахте,

особено тези, които дойдоха отдалеч. Шийла и Марк, много ви благодаря.

И компанията от университета!

Както знаете, последните две години бяха особено тежки за Хана.

Затова това не е просто рожден ден.

Това е празник на любовта, живота и приятелството.

Затова ви моля да вдигнете чаши

за моята красива, прекрасна, великолепна съпруга...

Хана.

Да! О. Извинявайте, извинявайте.

Благодаря на всички. Елате да танцуваме.

Да започваме ли?

Да, просто ме зарежи там, мамка му!

А пък аз съм бил излагацията!

Нейните родители претърсиха къщата, навсякъде те търсеха.

Изкара ни последни дебили.

Джес каза, че на Бет не ѝ е било добре.

Затова си тръгнала рано. Не искала да вдига шум.

Хм. - Поискала е телефоните ни, явно.

Иска да се извини. - Логично.

Какво мислиш за тях? - Стига.

Хайде де! - Знаех си. Нормални са.

Наистина не мисля, че скоро ще ходим на почивка с тях, а?

Разбира се, че няма да ходим на почивка с тях.

Мисля, че днес беше страхотна.

Всички ми казваха колко добре изглеждаш. - Мм.

Все едно отново си ти.

Не съвсем, но... - Мм.

Благодаря ти за един перфектен ден. - Аха. Благодаря ти.

Извинявай.

Тревожиш ли се понякога, че най-хубавите ни дни са минали?

Като лудориите с приятелите ни

или дори когато децата бяха малки, не излизахме, но...

...имахме тях и това ни стигаше.

Ще помогне ли, ако наема барман за коктейли?

Не... Не си на себе си.

Само да мине погребението и...

после ще се оправиш.

Запознахме се в колежа и станахме приятелки почти от пръв поглед.

Имаше невероятна коса, често със сини кичури.

Просто беше различна от всички останали.

Освен това учеше психология

и ми цитираше разни психологически теории.

Беше хлътнала по нашия преподавател.

И когато ѝ казах колко е нелепо,

тя каза: "Бет...

...привличане плюс препятствие е равно на тръпка."

Тогава аз бях по-предпазливата от двете.

Затова я попитах: "Какво става, ако препятствието е твърде голямо?"

А тя просто се усмихна и каза...

"...Тогава тръпката е още по-голяма."

Наистина се надявам, където и да е сега...

...да изживява едно щуро приключение.

Влакът е след три минути.

Обади ли се в училището? - Да.

"Джес не е добре." - Престорих се на баща си. Уж съм на погребение.

Оли! - Али нямаше да има нищо против.

Отиваме в Блакпул! Хайде, хайде!

Да. Допи ли това?

Искаш ли още едно? Да? Веднага се връщам.

Слушай... Не искам да те оставям,

но на обекта са оплескали нещо и им трябвам до края на деня.

Мога да се върна.

Не, всичко е... наред е.

Ако има проблем... - Сигурна ли си?

Да, познавам много хора тук, така че...

Съжалявам, ама там са затънали в лайна.

Ще се видим вкъщи, нали? - Да.

Благодаря, че не ме спомена.

Ами, тя това би искала.

Голяма стока си, а, Бет?

Гледаш ме отвисоко.

Тя ми разказваше разни неща... през годините...

...за това каква си всъщност.

Бет.

Ще си помислиш, че съм луд да идвам така и...

...може и да съм, но аз...

Знаеш ли, това е перфектно.

Не искам нещата никога да се променят.

Няма.

Субтитри от subsbg.com