Original subtitles

Здравей, приятелю! Радвам се да те видя.

Чакай.

Не се мъчи, звучи като френски, но с други думи.

Може би си прав, но се упражнявам от два месеца. Нося и разговорник.

И за какво ти е? В офиса повечето говорят френски.

Знам, знам. Ще ги видя утре.

Ето, това е колата ти.

Моята кола?

Взел си ми това под наем?

Няма ли да е малко прекалено тук?

Не се притеснявай, в София е пълно с такива коли.

Извинявай, но за какво наистина ти е тоя разговорник?

Зная, че тук жените са много красиви...

... може да срещна някоя.

С тaя кола ще я срещнеш без проблем.

Ще видим.

Нямах търпение да приключим. Като се хванах с реклама,

мислех, че ще е по-забавно. - Но печелиш добре.

Искаше ми се работата ми да е по вълнуваща.

Какво става?

Да отидем да видим.

Съжалявам, госпожице...

За нищо.

Тази е луда!

Добре ли си? - Калине, не знам, нещо се случи...

Какво? - Това момиче, искам да я намеря!

Тази?! Лудата истеричка? - Тя не е луда, а пламенна.

Извинявай, но тази е за болницата.

Трябва да й науча името! Сигурно вътре знаят!

Жерар, чакай, стига глупости! - Почакай!

Добър ден...

Съжалявам...

Преведи им, развълнувах се и не мога да говоря български.

Ти не можеш да говориш български. - Добре де, кажи им,

струва ми се, че се влюбих. - На мен ми се струва, че полудя.

Губим време! Преведи им, моля те!

В България сме! Ако им го кажа, най-много да ни изхвърлят.

На всеки се случва. Какъв е проблемът?

Добър ден, госпожо, моля ви,

кажете ни името на красивото момиче, което току-що излезе.

И преди ми се е случвало, но не по този начин.

Усетих специална връзка между нас...

Онова красиво момиче с кафявата рокля...

Момичето с красивата руса коса...

...и със сините очи... да, тя е невероятна, със сини очи...

Тя разбра ли?

Благодаря, госпожо, много благодаря!

Чакай сега, какво правиш? - Вървя към колата!

И после? - Към Лещ... после към Лещ...

Лещен! Виж, не мога да дойда с теб, на работа съм.

Ще отида сам. - Не, там не знаят френски!

А и може да е опасно за теб.

Ще си купя карта, освен това имам разговорник.

Какво мислиш, че ще се случи? Ти си от Париж, тя от Лещен.

Нямате нищо общо!

Не мога, Калине!

Усетих нещо. Сърцето ми никога не лъже!

Извинете, объркал съм се.

Приятно ми е, Жерар.

Извинете, не ви разбрах?

Приятно ми е, Жерар.

Тя има много красиви очи.

Така, тя носи същото име, но не е тя.

Би ли ми казал в кое село си? - В Лещ...

Точно минавам покрай табелата.

Точно така - Лещник. Намирам се в Лещник.

Селото, което търсиш е, Лещен, а не Лещник!

О, Боже! - Именно!

Сега се връщаш в София, нали?

Не, Калине, искам да я намеря. Само ми кажи къде е Лещен?

Откъде да знам, не ходя с пътна карта в джоба!

Чакай малко, аз имам карта.

Ето го, двете села са съседни!

Не знам дали да се радвам.

Пожелай ми само...

Просто ми пожелай успех.

Тя е там долу?

... Отмени всичките си срещи, не приема обаждания.

От кабинета му се чуват странни шумове...

Аз дори не харесвам тази работа.

Чудесен ден за пътуване до провинцията, г-н Льоблан.

Моля? - Казах, чуд...

Чух какво каза, Пиер. Ти откъде знаеш къде отивам?

Не зная. Видях куфарите и предположих...

И никой не е говорил с теб?

Не, не мисля. Може някое съобщение, но не!

Извинявай, аз... Приятен ден.

Приятен ден.

...казвам ти, сладкишчо, колекцията беше пълна скръб.

Висша мода друг път. Боже Господи!

Те не знаят ли, че тънките високи токчета отдавна са демоде!...

Да. Можеш ли да повярваш?!...

Добре, тигърчо, ще ти звънна като кацна.

До скоро. Целувам те. Много, много.

Здравей, мамо.

Жерар! Каква приятна изненада!

Защо не се обади, че идваш?

Защото и аз самият не знаех до преди малко.

Влизай. - Нали не те притеснявам?

Мамо? - Да?

Докога ще пазиш тази картина?

Връща ми приятни спомени.

Беше се влюбил за първи път, когато я рисува.

Да, в Софи от моя клас.

Не си спомням - тя разбра ли, че беше влюбен в нея?

Не... не бих казал...

Явно не съм се променил особено от тогава.

Извинявай, мамо, имам нужда от малко чист въздух.

Толкова приличаш на баща си.

Знаеш колко обичаше да стои на тази пейка.

Покривът е разбит там. Някой трябва да го оправи.

Ще го оправя сама. - Глупости, това е мъжка работа.

Добре, ти заговори за това, ще питам и аз.

Не се ли срещаш вече с някой?

Знаеш как е с мъжете.

Винаги е много трудно да свържеш поправката на покрив

и работата в градина с любовта.

Нямах това предвид.

Жерар, стига. Чувствам се добре, нищо не ми липсва.

Уверявам те, няма проблем.

Мамо, пораснах отдавна. А татко го няма от години.

Не може постоянно да живееш в спомени.

Добър ден, господине. Мога ли да ви помогна?

Добър ден.

Търси, Жерар.

Жерар? Господин Льоблан?

Да, господин Льоблан. - Той изгубил това.

Разбирам. Дайте, аз ще му я предам.

Той ми е приятел. - Разбирам, но го няма.

Едва ли ще се върне в близките дни.

Жерар... той... заминал.

Ти идва в България с мен.

Така, господин Льоблан...

Жерар обикновено отива при майка си.

Ето адреса.

За нищо.

Къде отиваш, красавице?

Ела тука.

Ела да се повозиш с нас.

О, ти не си от тук. Нищо, ще се разберем някак си.

Вече е с нас. Разкарай се!

Ти трябва... дойде с мен в България.

Да? - Добър ден.

Добър вечер, господине. - Жерар...

Той ми е приятел.

Той изгубил това.

Значи в момента кара без документи.

Аз българин. - Значи от там се познавате.

Жерар ще се върне скоро. Минете след час

и със сигурност ще го заварите. До скоро.

Не ви познавам и не мога да ви пусна да влезете. Съжалявам.

Жерар не е тук.

Елате след... един час.

Господине, заповядайте вътре. Ще го почакаме заедно.

Влезте.

Заповядайте, насам.

Не, няма нужда.

Седнете.

Сок или вино?

Наздраве.

Почакай, сега ще ти пусна моята любима песен.

Татко?

Жерар! - Здравей, татко.

Влизай, влизай!

Колко време мина? - Две години.

От две години не си идвал да ме видиш!

Не, че ти си идвал. - Да, и това е така...

Радвам, че си тук.

Как си?

Малко е дълго за обяснение.

Очевидно. Седем сутринта е... Сигурно си карал цяла нощ!

Татко, виж, става въпрос... - Не може ли да говорите по тихо?

Знаете ли колко е часът?

Извинявай, Шарлот. Това е синът ми Жерар.

Говорил съм ти много за него.

Здравейте, приятно ми е. - И на мен.

Какво ме гледаш така? Поне е по-голяма от теб.

Ти на колко беше? На 26?

На трийсет, татко. - Добре де, какво значение има?

Кажи за какво искаш да поговорим. Но по-тихо, да не я събудим пак.

Преди няколко седмици заминах за България по работа и там...

Извинявай, не съм добре със слуха. Искаш ли да се поразходим навън?

Защо е дошъл този българин? Да те върне,

за да се ожениш за дъщеря му? - Или да си отмъсти за случката.

Казваш, че с майка ти са изглеждали в близки отношения. Колко близки?

Интимни? - Откъде да знам, татко?

Това ли е най-важното сега?

Извинявай.

Да, бонбонче?

Какво за довечера?

Не съм забравил, това ти е любимият диджей,

откога чакаме това парти!

Добре, и аз те целувам. Чао.

Нямаш представа колко е уморително да си с много по-млада от теб жена.

Постоянно ходим по дискотеки, където на всичкото отгоре

не слушаме музика, ами някакво бумтене.

Ако не съм си взел очила за четене, не мога да видя менюто,

а накрая заспивам на някое сепаре.

На всичкото отгоре виж какви дрехи се налага да нося!

С майка ти не беше така, напоследък все по-често

се замислям за миналото... - Татко, разбирам те,

но моят проблем е малко по-спешен.

Наистина ми трябва съветът ти.

Да, прав си, извинявай.

Знаеш ли, сега си спомних.

Майка ти беше бременна с теб. Трябваше да ражда всеки момент.

Една вечер се скарахме, аз се ядосах и излязох.

Отидох да пия с приятели.

Прибрах се на сутринта.

Тогава разбрах, че водите й изтекли малко след като съм излязъл

и тя се е обадила на съседката да я закара в болницата.

Ти вече се беше родил.

Никога не можах да си простя, че съм изпуснал този момент,

но все съм оправдавал постъпките си с това, че и двамата бяхме нервни

покрай бременността й.

Но сега си давам сметка, че съм си наложил

да забравя истинската причина.

И си я спомних чак сега.

Истината е, че просто ме беше страх, че ще загубя свободата си.

След това те видях в болницата, този страх изчезна.

А аз се опитах да забравя срамния спомен.

Почти успях.

Знаеш ли, като остарееш,

спомените стават все по важни за теб.

Когато постъпваш страхливо и недостойно,

след време малко по малко

изтриваш тези моменти и от паметта си.

А ако не си го спомняш, живота, който си имал,

отлита с вятъра.

Благодаря ти, татко!

Благодаря. Трябва да тръгвам.

До скоро.

Надявам се.

Това зависи и от теб, нали знаеш.

Тук съм. Върнах се.

Какво? Къде си се върнал? Сериозно ли?

На летището съм.

Кажи ми кога можем да се видим. Важно е.

Да, знам. В момента не съм в България.

Ще можем да се видим чак утре.

Утре сутринта? - Да.

Добре тогава.

Ще го намеря.

Утре сутринта.

Добър ден.

Извинете, съжалявам.

Ако не си го спомняш, животът, който си имал, отлита с вятъра.

Извинете, госпожице. Не знаех.

Вие сте французин?

От Париж съм, а вие?

От Банско. На гости съм на братовчедките ми.

Имате много добър френски. Доста неочаквано за това място.

Благодаря. Учителка съм.

За мен също е неочаквано да срещна французин тук.

Още повече, че моите роднини

търсят един, който е идвал,

но сега се е върнал във Франция.

Кои са вашите роднини? - Минкини, от Лещник.

Не съм ги чувал.

Стана късно. Аз ще... приятна вечер.

...и избяга. Защото си смотан! Защото те е страх!

А тя... тя беше толкова...

Знам, знам. Съжалявам, че не се обадих по-рано.

Ще ти обясня всичко.

Преди това трябва да научиш нещо. Виж кой е с мен.

Тя е права, Калине!

Може би не пряко, но съм виновен.

Тя не е бременна? - Моля?

Значи вие двамата не сте спали... - Не, изобщо.

Те не са мъртви?

Не, в болница са. Но са зле.

Господи! Нямах представа.

Калине, моля те преведи й нещо. Искам да й кажа...

Но тя не е виновна!

Тя наистина не е виновна...

Какво? - Ще видиш.

Ало.

Здравей, извинявай, че те притеснявам, но...

Не ме притесняваш. - Виж, нямаше да го направя,

но Жерар дойде при мен онзи ден,

излезе за малко, но го няма още, умирам от притеснение.

Не се притеснявай. Видях се с него.

Замина за България да свърши нещо.

Значи...

Не се притеснявай. Всичко е наред.

Не разбирам всичко, но щом казваш, толкова се бях уплашила.

Благодаря. - Знаеш ли...

... радвам се, че си послушала съвета ми.

Дългата коса ти отива.

Слизай от колата.

Защо? - Защо ли?

Не разбирам защо го правиш. Тя също иска да е с теб.

Аз не искам да съм с нея.

Тя ме лъга и ме използва.

Тръгвай!

В началото те е излъгала,

но след това се е влюбила в теб. - Стига си говорил глупости.

Тръгвай! Хайде.

Не знам какво си си навил на главата, но бъркаш много. Много!

КРАЙ