Original subtitles

Здравейте, всички.

Благодарим ви за презентацията на последните заказове в нашата колекция.

Колекцията, може би, е една от най-важни в Америка, за която

имам чест да работя като комисар.

Върху литерата на цикла, тази експозиция намерява възможността на колекционерата,

който има възможността на тези предмети, които има

тук.

Възможността на памет, възможността на паметите, която ни

даде етероклитна област на границата.

Да, ало?

Извинявам се, че те тръгвах. Да, подождай.

Какво има? Нищо.

Нищо. Трябва само... Мога да пътя няколко дни в дома.

Може ли да приедеш да ме пощаш?

От къде? Ти къде си?

В моята.

Но какво се случва?

Трябва да си влезем в седлото.

Добре.

Благодаря.

Трябва да си влезем.

Трябва да си влезем.

Хубаво сандвич.

Тя е само на 8, но за нея вече се говори в света на съвременното изкуство.

Нина Сотилова, детето художник от малкото село Карлиево, е истинско

откритие. Момичето, което рисува в изоставен обор, някога подслонява

осълскостопански животни, отправя предизвикателство към нашето

въображение. Това видео, публикувано от нейна братовчетка, предизвика сензация в

мрежата и я направи известна.

О, първо, което казва?

Това е своята любима.

В тяхната изпълнене може да гледа музиката на света.

Като всеки цвет има своя звук.

Друга й казва, че това е изпълнено изпълнено изпълнено изпълнено изпълнено

изпълнено изпълнено изпълнено изпълнено изпълнено изпълнено

изпълнено

Кой е тази галериста?

Джулия Манчини.

Трябва да го покажа.

Трябва да го покажа.

Трябва да го покажа. Трябва да го покажа.

Трябва да го покажа.

Трябва да го покажа. Трябва да го покажа. Трябва да го покажа.

Казвам ми, че това е добра идея.

Добра идея. Да, защо не? Има и други. Да, има и хората, които са добри, и

хората, които са хубави.

Христоф, няма нищо, което ни казва, че тези таблици са красиви. Хайде, Христоф,

ти имаш видео!

Не, не, няма нищо на видеото. Не, не, галеристът е всички чекал това, няма

нищо, всички са добри.

Да, всички са добри. Трябва да ѝ отръща възможността, защото това ще бъде в

интереса си.

И възможно, тази галеристът не е б

В държави, където хората са по-болезненки, трябва да се раздържат.

Трябва да се помагат друг от друг.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят. Трябва да знаят към кой трябва

да се доверят.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят.

Трябва да знаят към кой трябва да се доверят.

И няма да имаш нищо, което не е хубаво.

Това е всичко.

Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това. Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това.

Трябва да разберем това.

Ти говориш на екран, знаеш школата. Трябва да се върнеш към някой.

Трябва да се върнеш към някой. Трябва да се върнеш към някой. Трябва да се върнеш

към някой.

Трябва да се върнеш към някой.

Трябва да се върнеш към някой. Трябва да се върнеш към някой.

Трябва да се върнеш към някой.

Трябва да се върнеш към някой.

Трябва да се върнеш към някой.

Вижте, какви са цветове.

Трябва да сметим, когато сметим, че няма.

Трябва да сметим, когато сметим, че няма.

Трябва да сметим, че няма.

Ти не говориш български?

Ти си артист?

Да, аз съм артист.

Това зависи от момента, когато папа и мамата са заедно.

Не можеш ли да седиш?

Трябва да кажеш ми, какво не си правил с Матю.

Трябва да се опитам.

Трябва да се опитам.

Трябва да се опитам.

Трябва да се опитам.

Това е филм. Това е от морето.

Това е от морето.

Това е от морето. Какво имаше?

Не знам дали има остатък, но да бъдем готови.

Повече, когато сте готови.

Не подождавам тук.

Какво е това?

Това е моето детство.

Това е музиката?

Да!

Това е винил.

Трябва да я слушам всеки ден с мамата.

Всеки ден.

А, да.

Сега си сметахме бързото, не?

Това е?

Това е?

Трябва да се оставим.

Трябва да бъдем свързани.

Да, да, да.

Какво казва мадамата?

Мадамата? Мадамата продължава публикацията за комюнистското

путешествие. Това е това, което казва мадамата. Не се тръгвай!

Трябваше да ви покажа мадамата. Трябва ли е, че българските казват да, така,

и... и... И не така?

Да, да, да. Трябваше да ги покажем. Може ли да ви покажа, какво е българското?

Всеки ден мога да науча да говорим български.

Моят отборък беше руски.

Сега му трябва да са руски, може би.

Защо няма да говорим о маме?

Мога да гледам тези фото, ако не иска да ги видя?

Не иска да ги видя.

Слушайте, тук не си добре.

Трябва да бъдеш разумен.

Разумен? Трябва да се зададам въпроси. Защо ще учиш тази ленка на твоят отец?

Това е няма. Няма? Да, няма.

Трябва да се направи.

Трябва да се направи.

Трябва да се направи. Трябва да се направи. Трябва да се направи.

Трябва да се направи. Трябва да се направи. Трябва да се направи.

Трябва да се

направи.

Не знам.

Може би има българските приятели.

Или ти?

Ти имаш ли?

Ти имаш ли българските приятели?

Какво?

О, това е все.

Това е това, което мисля.

То с кой ще говори твоят българ?

Абе, абе, абе, абе,

Абонирайте се!

Абонирайте се!

Аз ще ти кажа, че те взех за турист.

Ами да, и ти като ех излизаш от летището и си гледа в телефона и

търси завалията.

Хубаво. Ама ни се е им написали още в пътеводителя, че ни Uber от тук ги

изгонихме.

Ти от Савелес?

Не, не, аз живея в чужбина.

Къде?

Вон Реал.

Аз не знам от коя част на света трябва си, за да не си чул за нашата сага.

Трябва да не си се прибирал, а?

А?

28 години.

Екситин екзистик ма!

Аз тука за първи пъти за тая дестинация да ти кажа не е много популярна.

Ти роднини ли имаш да ходим тук?

Не.

Ярка искаш?

Не, благодаря.

Ама ще се пребием така?

Споко, ти само за това не се прецнявай.

Аз въртя ги в река от сто години.

Кой звъни пак, бе, братче? Алло!

Как ти да не звениш, бе? На работа съм, като ако стия с гостажа, като свършеш,

ти звънна. Айде!

Ба, честно... Айде,

бе, братче, къп е тоя трактор, бе!

Ходи си на нивата, бе, братче, бе! Това е път!

Здравейте! Нина Сотирова търся. Познавате ли я?

Добър ден.

Здравейте. Извиняйте, че ви прекъсвам.

Търся едно момиченце.

Нина Сотирова се казва.

Би трябвало да е от това село.

Не знам дали я познавате. Родители ти всъщност търсиш.

Че искам да говоря с тях.

Какво ти е на тебе?

Защо? Защо говориш така?

Защото мисля на френски.

Мисли на френски, бе. Мисли, бе.

Французин?

Не, не.

Канадец от Канада.

Дошъл си чак от Канада тук?

Да.

И къде по-точно от Канада?

От Монреал.

Монреал. Да.

Само не ми казвай, че си научил български в Монреал. Не, не.

Български в София съм го учил. От София съм.

Значи Софиянец.

Софиянец, да.

Софиянче.

Софиянче, да.

Абе, Шопче.

Да.

Шопче дето мисли на френски.

Кремена, тука ли е, бе? Да.

Кремена! Да?

Кремена!

Тука един търси Нина, бе.

Какво изк'ва?

Тя ми е сестра.

Да не е пак от тези журналистите. Ти си му, че трябва да ходи при една

галеристка, че тя знае по-добре от мен.

Той е някакъв човек.

Вдушил от Канада.

Ходи из селото.

Да,

той и мисли на Френския. Тя е объркна работа.

Дай да му помогне.

Не е лош човек, бе.

Какво да ти кажа?

Бил ли сте тук преди?

Не.

Ами разбира се, че не сте.

А, прави чай. Слушай, че си смените решението. Не, благодаря.

Ето.

Аз още не мога да си представя, че сте изминали целият този път, за да дойдете

до тук.

Аз ако знаех, нямаше да я пусна да ходи на училище.

А килимите ви ли ги тъчете?

Не, не.

Моето нещо са чиниите.

Гранчарство.

Исках да науча и дъщеря ми на този занаят, ама тя, милата, още не искае да

чуе.

Хапвайте, хапвайте!

Тя си играе с моите буички старите, които са останали от керамиката.

Не знам...

Предполагам, че иска да ми имитира, да ми подражава.

Аз това, което прави, то е много скромно.

Добро е, нали?

Ами, да.

Не е като Софийското копешкото.

Аз мога ли да видя вие какво правите?

Аз какво правя?

Ами... Да.

Ама той в...

работилницата там в ателието.

Да отидем.

Добре. Хайде. Да.

А вие помагате ли на Нина с картините понякога?

Аз? Не.

Аз...

Всичко, което знам да правя, са... Шарки мога да правя, които са

еднакви и са много красиви.

Вие ще споменате ли за това във вашата стати?

А, извинявайте, това е водата за чае, да.

Ей сега го взимам и се връщам, извинявайте.

А таткото на Нина?

Таткото той?

В чужбина работи.

Замина и праща пари от време на време там.

Не,

ти не го е виждал много.

Два-три пъти само го е виждал.

Много искам да видя нейни картини.

Галеристката за абсолютно всичкото е италианката. Тук нищо не остана. И тя от

тогава, моята Нина, още не иска да чуе за рисуването.

Кога мога да се запознае с нея?

А от тя на училище цял ден.

Утре.

Утре е почивен ден.

А, да.

Да, утре е добре.

Да, видях мамата.

Тя е една една семейка. Млада и млада.

Трябва да е изпълнена.

Тя не знае нищо от сега, когато ще бъде голяма актриса.

Това изглежда много добре.

Трябва да кажем, че... Ще бъдем късно, когато ще бъдем късни.

Ще бъдем късни, когато ще бъдем късни, когато ще бъдем късни.

За туризът. Да, защо не?

Знаеш ли, аз ще танця.

Ще ем крем.

Ей, аз в сонатюрк. Не знам, аз...

Бих искал да се убавя по телефона.

Разбира се, градски или международен?

Градски.

Ей! Голямото госто от Канада!

Ева да празуваш с нас, бе!

Благодаря, аз само минавам.

Това не е много удобно сега. А, моля ви се, моля ви се. Промобил се Зеля този

път само заради нея. Няма за кога да отлагаме това нещо. Ние просто имаме

такъв инат.

Голямо ми инат. Това дете направи... Ето, оттука...

Емена! Какво бе?

Къде бях за малко, бе?

А, ааа... Аз оставила съм едно нещо в кухнята за до вечера, за партията и за

това трябва да... Тя е тук горе по стълбичките, се намира.

Сам отима да видя и се връщам. Става ли?

Кажи да, Зарко.

Салфетки няма.

Чини и не го стигат. Чини и не го стигат.

Ехо! Ти ли ме шпионирав вчера?

Ти си имал да съм шпион, нали?

Да.

И разкрих, скривали ще те.

Аз съм Михаил.

Ти трябва да си Нина, нали?

Тук ли е рисуваш?

Вярно ли е, че идва с другия край на света?

Да, може да се каже.

И това за колко време?

Кое?

Колко часа петуваш с влаката от тук?

Трябваше да прекуси един голям океан.

А влаковете по принцип се движат по суша.

Така че аз дойдох с самолет.

Десет часа, приблизително. Значи си богат, така ли?

Не, за съжаление.

Тогава защо живееш там?

Защото там е къщата.

С нощи сънувах, че се отукори.

Всичко беше в пепел и сащи.

Задушавахме се.

Опитвахме се да се спасим, но аз потълах все по-надълбоко и по-надълбоко в

пепелта.

Като стараеш, спираш ли да се надаш кошмари?

Не.

Нина!

Хайде, аз спивам надолу. Трябва да снем.

Вие я заповядате наистина.

Ей!

Ела да пръзнуваш със нас, бе!

Штерка ми ма рожден, бе.

Тя нам прави видеото с малката.

Ти заради нея си тукава човек.

Той иначе никой не мина.

Тук я мине някой турист, мине при старото гробище и айде... Е, те само

мъртвите не ги държат тук, толкова струваме нея и живите.

Ти не гледай фасадата на една къща.

Гледай хората в нея.

Да чакай да те питам нещо.

Иракия, обичаш ли бе?

Георги! Георги!

Извиняйте. Може ли се отне да го отвори?

Иска да ви питам.

Аз дали не ще мога да ви е дъщеряви как рисува? А, не. Аз съм дигнала ръце от

нея. Просто не мога да се справя. Ако искате, вие пробвайте да говорете с нея.

Тя може на вас да не ви откаже.

Здравей!

Ти загубили се, бе?

Ела, ела. Ела да ми помогнеш.

Такво да си помисля, че я крадец.

И вие рисувате така, не?

Тук всички рисуваме.

Ти си братовчетката на Нина, нали?

Да. Що?

И това е семейна традиция ли?

Кое? Това срисуването.

Сигурно?

Ти не пееш ли?

Не, мое за нещо.

Ще кое е твоето нещо?

РМБ.

Винаги е артиства.

Едно време, като съберем да празнуваме, ставаше голямо по-страшно.

Сега няма хора.

Няма хора.

Много хубаво стана, но бе малко мъчно за нея.

Италия не е далече.

Не е като Канада.

Но за нея е голям късмет.

За нашия висок гост. Един поздрав.

Кажи с кой да те поздравим. Селин Гион, искаш ли?

Кой да го поздравим? Е с нещо българско.

Българско, българско.

А, една българска роза, да. А, а.

Добър вечер, приятел Юмаш.

Добър вечер, друг Айду.

Добре дошъл в нашия град.

Добре дошъл!

В Канада!

За Балкана, за Боретон и за всички нас,

всички нас.

А то няма един лад,

никога от този лад си тръгнеш

ти от нашия брат.

Си тръгнеш ти от България.

Все ми във фон е хубав тен.

Една българска роза от мен.

Нека тя да ти напомня.

Здравейте, това е Кристоф, дайте му мисъл.

Здравейте, Кристоф.

Слушайте, това не е много добре за нашата малка прудига.

Всички пият в тази среща.

Трябва да се помага.

Трябва да се помага, но...

Трябва да ги държим.

Изглежда.

Трябва да ги държим.

Той също беше тръгнал да празнува.

Добре си попия с нощ.

Не беше ми се случвало от сто години.

Девка, надо петери.

Дай ми това.

На кого е това място?

Не казвай на майка ми.

Не искам старата вещица да вземе и тези тук.

Майка ми, че иска да заминам.

Но аз никога нямам.

Никога. Защото ще умра.

Ще умраеш.

Ти също ли мислиш, че ще бъдеш държава?

Не.

И затова ли не гледаш така?

Как? Така.

Не, просто дълго време на хората им е било много

тежко.

Без работа, без бъдеще.

А така е трудно да се живее.

Наши си се спасил.

Себе си.

Сам ли за Мина?

За дъщеря ми.

Роза.

Роза.

Малка Роза.

Така я виках нощта.

Амайка й.

Майка ни не дойде ли с вас?

Не.

Тя беше много болна.

И си тръгна.

От болестта си отиде.

Ти качвала ли си се на самолет?

И-и.

Дъщеря ми беше на твоята възраст, когато тръгнахме за Канада.

Много ѝ беше страх от самолет.

Много.

Самолетите се разбиват само по филмите.

Беше и за първи път.

На мен също.

А теб? На теб не те ли беше страха?

Ако си държиш очите затворени, не е толкова страшно.

Значи ти рисуваш всичко това.

Кофе? Ти?

Не, благодаря.

Банчини, Джулия.

Сега си се създадохме.

По експеримент, мисля.

Да, по експеримент. Трябва да си разговарях с моята асистентка.

Извинете, но не съм възможно за експерименти по експеримент. Аз съм

бюстилна.

Тези продавачи са негови, които се създадат днес.

Освен тук.

Забавяме обичанието... Извинете, както виждате, не

са до сега добре настроени.

Трябваше да се встретиме в Рома.

Трябваше да бъдем в най-добър контекст, за да ви покажем всичко това.

Това ми позволява да разказвам културата.

Вие ще видите.

Това е гениално.

И осторожно!

Вие ще вдъхнете и любов.

Така че?

Вие искате да гледате?

Да, съм приготвен за това.

Добре.

Можеш ли да го подкрепиш изкуството от мистер Мишел?

Благодаря.

Сега.

Това е чудесно.

И другата.

Моя млада е художница, изпълнява изпълнение и т.н.

Това е интересно, това, че изпълнението, което използваме тук, изпълнява

натурални пигменти.

Това са локални цветове, които виждаме тук, в състоянието си.

Виждате ли?

Не знам.

Тази страна има много сюрпризи.

Нина е изключителна.

Трябва да кажа, че съм първият.

Вие знаете, че ако малкото се остави тук, това ще бъде конецто за нея.

Трябва да пише все още по-друга начин.

Вие го знавате добре.

Не може да...

Трябва да се изглежда към малкото младо българско чудовище, към малкото

гениалство, което трябва да изглежда в българската среща.

И какво смятате да правите с нея?

Трябва да изучи лингва по-късно и да се учи в Флоренция

или в Рома, като пример.

Ще помага мъртва си да се върне в Италия, когато има един важен продавец,

който реши да я следи. Това ще помага много мъртва си. Тя ще бъде економически

независима. Но по-важното, Мишел, по-важното е, че ще има много, много

добър мотив да емигрира.

И какво е добър мотив?

Да даде своята държава по-добри условия.

И ако Нина не иска да отиде?

Трябва да го видим в момента.

Да,

но тя не би могла да се договори, не?

Задържането е от някой, който се казва мамата.

Няма права.

Аз те помагам, когато го правя.

Мишель, аз инвестиирам много в тази държава.

Защото виждам в тази държава. И вие тоже, надявам се.

И това е мечта на всички артисти.

Да има хората, които виждат в тази държава и които инвестиират в нашето

будуще.

Така че Нина има една шанс.

За нея и за семейството си.

Какво искате да правите?

Вие всъщност искате да ги изберете?

Благодаря.

Аз не знаех,

че се познавате.

Купувам картини за моя шеф. Тук още се запознахме.

Последно, вие сте Михаил или Мишел?

Михаил.

Здравей, Роз.

Това е папа.

Надявам се, че ти бъде добре, че нещата са правили добре за теб.

И ако все бъде добре, ще отидем днес вече.

Ти да еш.

Също в този свят.

Вики, мога ли си да го учи си Мишо?

Това е Людмила.

Людмила, приятно ви е. Михайло.

А, секунда.

А това е Тони.

Здрасти, Тони.

Това е на баба Брати.

Баба Брати.

Абеи.

За коя е?

Чакай, чакай.

Планирана ли беше изненадата?

Ако беше планирана, нямаше да е изненада.

Казай, какво ти води насам?

Разумели сте?

Не, не. Сам съм дойдох по работа.

Чакайте.

Тя също има момченци, нали? Да.

Родена е точно година.

Преди е Антон. Как е тя?

Вики го повиших.

Моля, те стига. Току-що, разбира, миналата седмица.

Айде. Какво правиш тук, Михайло?

Много се радваме, че си тук.

Айде.

Сядай, няма нужда от панери.

Сядай.

Дойдох да ти видя. Моля?

Дошел си да видиш мен?

Ястика. Аз изобщо не те интересувам и това са пълни глупости.

Мама, моля те, надей. Не, няма, няма. Ако те интересувах, щеше да се обадиш

предварително, поне да ми спестиш инфаркта.

И на тебе кой ти каза, че искам да те видя, Михаил?

Аз имам достоинство.

След всичките тези дни може би ще аз да искам, знам ли, да се приготвя за

посещението ти, да отида на фризьор, да се облека нещо по-така. Това въобще

хрумна ли ти?

Тебе те питам, хрумна ли ти?

Хрумна ти друг път.

Винаги си мислила единствено и само за себе си.

Винаги си била такъв.

Докато аз трябваше да върша цялата работа, нали, защото съм най-голямата,

аз трябваше да си грижа за семейството. Дай ми една цигара.

Нали?

Да, да, да, разбирам, ще кажеш.

Така беше, трябваше да преживее болката си.

Да започне на чисто, но във всичкото това ти мислиш единствено и само за себе

си.

Дай един твъпълник.

Знаеш много добре, че това е невярно.

Така ли?

Ти мислиш, че е достатъчно да пращаш едни пари?

Мислиш, че да се обаждаш от дъжд на вятър? Стига!

Аз бях тук, Михаил, и те чаках години.

Години само, че това вече свърши. Разбираш ли? Просто свърши. Ти за мен си

никой. Нищо!

Призрак!

И знаеш ли, аз вече в призраци не вярвам.

Тук призраците не са добре дошли.

Да, да, точно така. Отивай, смахай се.

Както винаги правиш.

Викаше. Опитай.

На мама манджата.

Кой готви тук? Вече знаеш ли?

Аз.

Сега ми напомня с Роза едно време, как си играхме тук на дивана.

Къщичка. Те големите възглавници ги слагахме отдолу. Помниш ли?

Да.

Тези мисли, че бяха отгоре, ги ползвахме за покрив.

Забрах.

Всичко съм забравил. Стой тук.

Томи, стига вече, стига без ня.

Нека я ще паниш и ще чупиш главата, наистина.

Добре, стига, спирам неща, възглобница. Айде, взимай си я, ако искаш.

Дръжче.

Кажи чао.

Своли, възглобница.

Айде, няма. Айде, чао.

Сме свърмежливи.

Чао.

До скоро.

Емиш, козен!

Чао, чао!

Това са твои неща. Запазих ти ги.

Помниш ли радиопредаването на Роза?

Няма да вземеш всичко.

Само това, което искаш.

Защо го правиш?

Имам един брат.

Храдо Роза! Какво ще бъде в времето днес?

Благодарение на Западния ряд, първ времето ще излънчим.

Ще чуя изпълнението на група Парам.

Парам, парам, парам, парам, парам, парам, парам.

Тати? Какво?

Ще ми пъснеш ли плечата?

Коя от всичките?

Тати на мама.

Сега ли искаш да ти я пусна?

Да. Ще сега забира и ще сега слушам вечерта и да заспя.

Нина! Нина, какво правиш? Не знай, че си приятел, взе щицата.

Нина, купих твои картини.

Не бери пукът за картините.

Имаш ли агънче?

Не, не мисля, че това е добра идея.

Купих ти твои картини, Нина, за да ги взема с себе си в Канада. Затова бях с

нея. Те са там в колата. Носи ти ги за дърс. Дай ми агънче!

Нина, успокой се!

Чай го вкара в главата!

Да отидем в Виталия? Аз не искам да отивам! Имам се да стоя тук завинаги! Не

искам да отивам!

Знам! Вие ли не знаеш? Имам се да стоя тук! И да имам с приятели да се изиграя!

Разбирам, Нина! Не! Спри! Не разбираш нищо!

Знам! Разбирам те!

И аз съм минал през същото.

Разбирам.

Хочеш ли?

Малма е да те сте.

Какво ще правиш, те, в колата?

Спасики.

Вие знаете, моята работа е да създадем работата на артистите, да

поделим с вас работата на артистите.

Това е моята възможност като комисар, като куратор.

Ето латинския термин, който означава да се осъждаваме.

Да се осъждаваме на произведения.

Това е това, което правя отново.

Но...

когато говори о Нина Сутирова?

Не знам.

Нина е 8 година държава.

Не знам как да я говоря, без да я говоря в своя път.

Без да я предполагам виждането ми, границите ми, страха ми.

И сега се споменавам как да презерваме

смъртта на тази държава.

Как да се лечим.

Добра ли се грижи за нея?

Успях ли да се грижа за теб?

Добър вечер, приятелю млад, добър вечер,

другарю, добре дошъл в нашия град, добре

дошъл...

И за всички нас, всички нас.

И когато приятелю ма, и когато

другарю, си тръгнеш ти от нашия град, си тръгнеш

ти...

Сичкина!