All language subtitles for The Attic_The Hiding of Anne Frank (TV 1988)_bul (1)

Тази история се основава
на действителни събития,

случили се в Амстердам
между 1940г. и 1945г.

МАНСАРДАТА
Укриването на Ане Франк

Translation
ZALMEN BEHAR

Добро утро.
- Добро утро, Мийп.

Въпреки, че не е толкова добро.

Все пак не е дошъл
края на света.

Ели си мисли така.

Не може да се каже,
че е прогрес, но не е краят.

Не е ли ужасно, Мийп?
- Може би няма да е толкова зле, Ели.

Трябва да се гледа положително.
- Защо тогава кралицата избяга в Англия?

Вилхелмина не е избягала.

По-добре за всички ни, че е в Англия
като символ на свободна Холандия,

а не като кралица в плен.

Сигурно Хитлер се е вбесил и това
е друг дивидент. Не се е предала.

Но нищо няма да бъде същото.
Всичко ще е различно.

Те не могат да променят всичко, Ели.
Просто трябва да продължим.

Точно така.

Толкова много за кралската
декларация за неутралитет.

Можеше да бъде много по-лошо, Кралер.

Можеше да ни бомбардират,
като Ротердам.

Какво опустошаване на Ротердам.
Помисли за всичките мъртви.

Мога само да наблюдавам, Коопхиус.
Не и да изразя възгледите си.

Кафе, Ели.

Дали ще се отрази на бизнеса, Мийп?

Не вярвам,
дори германците обичат конфитюр.

Добро утро, г-н ван Даан.
- Здравей, Мийп.

Как си тази сутрин?

Всички трябва да се справим
възможно най-добре.

Разбира се доколкото
ни позволят.

Искате ли чаша кафе, готово е?
- Не сега. Благодаря ти, Мийп.

Влез.

Добро утро, г-н Франк.
- Добро утро.

Въпреки, че г-н Коопхиус
казва, че не е толкова добро.

Как го приемат другите, Мийп?
- Добре доколкото може, мисля.

Когато напуснах Германия
през 1933-та, нацистите казваха:

"Днес Германия, утре целия свят".

Тогава това ни изглеждаше
абсурдно самохвалство.

Света няма да успеят да победят.
- Да се надяваме.

Г-жа Франк и аз имаме
малко събиране в събота,

ще се радваме ако
ти и Яан също дойдете.

Ще се радваме, г-н Франк.
Благодаря.

Животът продължава.

Компания "Травис НВ".
- Аз съм. Как си?

Опитвам да не съм много депресирана.
Не съвсем успешно. Видя ли ги вече?

Висшата раса ли? Все още не.
- Чудя се как ще реагирам като ги видя.

Ще ги погледнеш, ще извърнеш
поглед и ще продължиш.

Това е най-доброто,
което можем засега.

По кое време ще приключиш?
- Около шест часа, мисля.

Ще излезем ли на вечеря?

Г-н Франк не смята,
че бизнеса ще пострада.

Още повече, че сме немска фирма.

Предполагам, че може да е така,

но трябва да изчакаме и да видим.

Сега усетих какво не е наред.

Нещо не е наред ли?
- Никога не е било толкова тихо тук.

Така е. Разбира се.
Знаех си, че нещо е различно.

Не трябва да им позволим,
заради тях да си шепнем.

Това е първоначалния шок.

Ние ще продължим напред.

Ще продължим напред.

Искам повече от всякога, да си
намерим жилище да живеем заедно.

Ако можем да си намерим, преди
градът да се запълни с бежанци.

Не се притеснявай. Някъде
в Амстердам, в този момент,

някое скромно жилище с
достъпен наем се освобождава.

Това жилище ще бъде наше.
Обещавам ти.

Имаш ли адреса случайно?

Аз съм оптимист,
а не магьосник.

Това е достатъчно за мен.

Направо на въпроса, г-це...
Мога ли да ви наричам, Хермине?

Щом искате. Рядко използвам
предишното си име.

Направо към въпроса, Хермине.
Аз представлявам, както казах...

клонът в Амстердам на Асоциацията
на германските момичета в Холандия.

Целта на моето посещение е,

да добавя вашето име в бързо
нарастващата ни членска маса.

В тази брошура се описват нашите цели и
принципи, които са доста вдъхновяващи

и идват разбира се от
нашия фюрер, Адолф Хитлер.

Това е молбата за членство.
Но това е само формалност.

Трябва да има грешка.
Аз не съм германка.

Родена във Виена през 1909г.
Емигрира в Холандия 1920г.

Живее при г-н и г-жа Нивенхоус,
приемни родители.

Религия: католическа.
Притежава немски паспорт.

Не сте ли Хермине?
- Не съм избирала немски паспорт.

Имах австрийски паспорт докато
Австрия не бе окупирана през 1938г.

когато ми бе наложено да
приема немския паспорт.

Въпреки това съм австрийка по рождение

и холандка по избор, защото
обичам тази страна и народа й.

Като се има предвид нелоялното
ви отношение към родината,

странно, че не сте станала
натурализиран гражданин

на тази страна, към която
сте толкова привързана.

В последните години имах случаи да съжалявам
за тази небрежност, и сега най-вече.

И по отношение принципите
на вашия Фюрер:

Най-добре да бъдат преценени

от предизвиканото страдание
спрямо толкова хиляди невинни хора.

Свастиката е в паспорта ми,
но не и в мен.

Браво, Мийп.
- Такива неща трябва да им се казват.

За нашите холандски приятели.

Въпреки това, смятам, че е
невнимателна твоя постъпка, Мийп.

Щом Мийп избира да не се
присъедини към глупавото клубче

на тези истерични фашистки жени

не е тяхна работа.
- Да.

Кой знае.
Още кафе, г-н Гийс?

Не, благодаря, г -жо Франк.
Мисля, че ми стига.

Вие германците харесвате
кафето си силно.

Ако смяташ, че това е силно,
трябва да опиташ нашето кафе у дома.

Това е само бежанско кафе.

Кафе, в което лъжицата
стой изправена. Това се иска.

Колко ми липсва.

Ако това бе единственото
дето ни липсва за дома, Херман.

Проблема е Едит, все още си мислиш
за у дома, сякаш си все още там.

Германия вече не е там,
ако разбираш какво имам предвид?

Вече не беше там, когато
трябваше да избягаме от нея.

Всички имаме носталгия,
но Едит може би малко повече.

Нека сме реалисти, трябва да се
съглася с Петронела, вече нямаме дом.

Това не е вярно.
Преследва ни до ден днешен.

Е, за нещо, което мисля,
че всички сме съгласни:

За Германия, която беше.

Наздраве.

Хайде, Петронела, да танцуваме.

Мийп, имам новина за вас двамата.
Относно това, че търсите жилище.

Което се превърна
почти в отчаяно търсене.

Изглежда нищо подходящо
няма из цял Амстердам.

Мисля, че намерих
доста подходящо за вас.

Наша приятелка, г-жа Самсон,
живее наблизо на "Хонзестраат".

Живее сама. Но в тази ситуация
се страхува да остане сама.

Разполага с две стаи, които рядко
използва. Тя иска да ги даде.

Казах й за вас. Стаите
са ваши, ако ги желаете.

Ако ги желаем?

Как да ви се отблагодарим, г-н Франк.
- Това е страхотна новина.

Здравей, Мийп.
Здравей, г-н Гийс.

Марго, къде се беше скрила?
- В кухнята.

Мислех, че си на кино.
А сестра ти?

Цупи се в кухнята.
- Защо се цупи тя, скъпа?

Защото я победих отново.
- На какво?

Играла съм само 1-2 пъти
на това. Не съм много добра.

Гледа ли новият американски
филм в "Риалто", Мийп?

Все още не, какъв е?

"Филаделфийска история"
с Катрин Хепбърн и Кари Грант.

Катрин Хепбърн
е наистина страхотна.

Харесва ми дори повече от Карол Ломбард.
Въпреки, че това е труден избор.

Би било страхотно, да бъдеш
като някоя от тях, нали?

С Кари Грант е различно.
Изобщо няма спор.

Мисля, че Кари Грант е
най-страхотния мъж на света.

С изключение на татко, разбира се.

Страхуваш ли се от германците, Мийп?

Опитвам да не се страхувам.

Но страх ли те е?

Трябва да отидем там и да им дадем
тази информация, която искат.

Това е вид регистрация.
- Това за всички ли е?

Не, само евреите.
- Но защо?

Това е политиката на германците,
в окупираните държави.

Не трябва да се притесняваш.
Това е просто една формалност.

Защо искат нашето име, адрес
и занятието на възрастните?

Германците са големи бюрократи.
Искат всичко записано.

Много обичат бумажтината,
по четири копия на всичко.

Няма да се учудя,
ако тяхната бумажтина ги погуби,

още преди Съюзниците
да ги победят.

Но това най-вече е свързано
защото не ни обичат, нали татко?

Седни.
Гледай право в камерата.

Вдигни брадичката.

Изчакай.

Ото.
- Как се чувстваш, Херман?

Не много добре.

Но вече исках да се върна на работа.
Знам, не можеш да се справиш без мен.

Кралер ми се обади вкъщи вчера.

Не ми харесаха новините от него.
- Какви бяха?

Трябва да се регистрираме при
германците като еврейска фирма.

"Травис НВ" се явява като
германска дъщерна фирма.

Всеки бизнес притежаван от евреи
трябва да се регистрира.

Всеки бизнес с един или повече еврейски
партньори трябва да се регистрира.

Всеки бизнес с дъщерна
фирма или регионален офис,

където евреин е директор
трябва да се регистрира.

Това не ми харесва, Ото.
Ще ни затворят накрая, не мислиш ли?

Не искам да мисля твърде
много за бъдещето, Херман.

Прочете ли това?

Всяка радио в Амстердам трябва да се
регистрира в полицията. За какво е това?

Какво има, скъпа?

Получих писмо да се явя в
германското консулство, г-жа Самсон.

За какво?

Не пише защо. Само да се
представя преди 22 октомври.

Това е утре.

Според нашата информация
наскоро сте имала възможност

да станете член на Асоциацията на
германските момичета в Холандия.

Възможност, която сте избрала
да отхвърлите. Така ли е?

Направи паспорта ми невалиден,

трябва да напусна Холандия
до 90 дни, да се върна в Австрия.

За колко време?
- За постоянно. Те ме депортират.

Но защо, какво е станало?

Защото отказах да се присъединя
към онзи глупав фашисти клуб.

Нямаше ли възможност за компромис?
- Той ме нарече нежелан чужденец.

Нацист, седнал в нацистки офис,
в страна окупирана от нацистите

нарече мен
нежелан чужденец.

Компромис?
Какво трябваше да каже?

Че ще се присъединя
към този глупав клуб,

ако ми разреши да остана
в собствената си страна?

Не, разбира се.
- Чужденец?

Аз съм толкова холандка,
колкото всеки друг роден тук.

Според сърцето си, да.
Но не и според тях.

Защо не станах законен холандски
гражданин? Какво ще правя сега?

Ще станеш законен гражданин.
- Как?

Като се омъжиш за холандец.

Така ще станеш холандка.
Не могат да те пипнат.

Сега трябва само да си намериш красив,
интелигентен, чаровен холандец.

Със здрав разум и тяло, финансово
стабилен и с обещаващо бъдеще.

Предлагащ ти сигурност
на стара възраст.

Мога ли да предложа такъв господин?

В толкова случай сме обсъждали
възможността за женитба...

не съм си представяла,
че предложението ще бъде такова.

Можех да го направя
по традиционния начин,

но така беше много
по-интересно, нали?

Да, така е. Направи го
по традиционния начин.

Ще се омъжиш ли за мен, скъпа?

Да.

Яан. Мийп. Хайде.

Малко по-близо.
Така. Перфектно.

Много добре.

Г-жа Франк, сега.

Усмихнете се всички, моля.

Побързайте, иначе ще изпуснете влака.

Февруари, 1941г.

Започна се.

Винаги се започва, навсякъде,
където отидат германците.

Знае ли се колко са отвели?
- Около четиристотин.

Отведени са в лагер за интернирани.

Няма да останат дълго там.
Докато не изчезнат.

Накъде отиват,
дори Съпротивата не знае.

Винаги се започва.

Това е "Радио Ориндж".
Гласът на Холандия, от Лондон.

Добър вечер, приятели в Холандия.

Най-вече изразяваме нашето
възхищение към жителите на Амстердам,

които за да изразят своето
възмущение и гняв...

по отношение на нацистките
нападения спрямо евреите в града

обявиха 3-дневна генерална
стачка във всички основни индустрии.

Кралицата изразява най-дълбоко
уважение, за тази смела постъпка,

последвана от неизбежните нацистки
репресии за това смело неподчинение.

Кураж и Бог да е с вас,
жители на Амстердам.

Разбирате, че стачниците
са знаели какво ще последва,

но въпреки това не ги спряло
да направят, каквото са решили.

За да покажат, че имаме приятели,
да покажат сърцата си.

Но не спря и германците да ни
покажат тяхното отношение днес.

Какво искаш да кажеш, мамо?

Всъщност издадоха доста
неприятни правила, момичета.

Какви правила?

Не можем да отсядаме вече в хотели.

Не можем да ходим на кафе,
ресторант или кино.

Библиотеките и
обществените паркове

също не можем да
посещаваме за съжаление.

Но въпреки това.

Ще се изумите колко неща ще се
научите да правите щом се налага.

Междувременно не могат да ни
спрат да нарушим правилата.

И е време да ги нарушим.

Германците се опитват
да го заглушат отново.

Какво ще направят нацистите, ако разберат,
че слушаме радио Ориндж и ББС?

Те не могат да ни хванат.

Как ще разберат кои евреи
слушат радио и кои не.

Нищо не могат да направят.

Ето ви рестото.
- Благодаря.

Не знам дали като американците
са във войната ще ни помогне.

Разбира се, г-жа Самсон.

Те трябва да воюват с японците.
Кога ще воюват с германците.

В Северна Африка са,
дори не са в Европа все още.

Америка е огромна страна,
и имат много войници.

Просто трябва да сме търпеливи.

Страхотно. Наистина.
- Ще се осмелите ли?

Щом нацистите слагат жълти звезди
на евреите, ще ги залеем с жълто.

Благодаря ви, преподобни.

Щом правят това тези холандци,
значи имат смелост.

Според радио "Ориндж", холандците
и датчаните са единствените

в окупирана Европа, осмелили
се да протестират по този начин.

За това се иска кураж.
- Ще говоря с Мийп днес.

Време е. Съгласен ли си?
- Да, съгласен съм.

Мийп, ще ти кажа една тайна.

Знаеш, че някои евреи тук в Амстердам

и на други места се укриват.
- Да.

Г-жа Франк и аз решихме
да направим същото.

Заедно с Марго и Ане.

Г-н ван Даан, жена му и сина му ще са с нас.
- Разбирам.

Г-н Коопхиус и г-н Кралер
ще поддържат бизнеса,

а аз ще бъда на разположение
за консултации.

Би ли била склонна...

Да ни помогнеш
докато се укриваме?

Определено.

Помисли за това първо, Мийп.

Наказанието за помагащите на евреите
е строго, със сигурност арест и дори...

Няма да дискутираме
повече това, г-н Франк.

Само ми кажете какво да направя.

Мийп, вземи си палтото и ела с мен.
- Точно сега ли?

Защо не? Малко почивка от
тази рутинна работа. Хайде.

Ето това е.

Заповядайте, госпожо.
- До следващата седмица, г-н Хендрикс.

Как сте, ван Даан?
- Да се оплакваме няма смисъл.

Дай ми половин килограм от това,
каквото и да е.

Нека ти представя моя
приятелка: Г-жа Гийс.

Изглеждаш в добра форма, ван Даан.
- Това е от ходенето.

Вие, протестантите
пропускате някои ползи.

Забраната евреите да
ползват трамвай и велосипеди,

е най-доброто, което швабите
направиха за здравето ни.

Ако го разберат може веднага
да ни пуснат по трамваите.

Да се връщаме в офиса.
- Не мога да разбера защо ви трябвах.

Погледни го по този начин: "В живота
е полезно да познаваш почтен месар".

Ото, трябва да дойдеш бързо.
- Какво има, скъпа?

Какво става?

Успокой се, Едит.
Кажи ми какво се е случило.

Радвам се, че дойдохте.
Доста е късно, но фактите...

Фактите са, че Марго...

получи днес повиквателна да се яви

за прехвърляне в
трудов лагер в Германия.

Боже мой. Кога?
- Утре.

Но тя е само на 16.
- Това не ги интересува.

Можем ли да направим
нещо, г-н Франк?

Разбира се все още
не сме напълно готови,

но при това развитие
трябва веднага да се укрием.

Тази вечер?

Утре сутринта. Все още ли си
склонна да ни помогнеш, Мийп?

Какво искате да направя?
- Все още имам велосипед.

Задържах го, когато
трябваше да ги предадем.

Марго ще го използва
ако я отведеш до убежището.

Ще е по-бързо. От тук до офиса
е на един час пеша.

Тя ще си свали звездата.
Ние ще последваме сами след това.

Разбираш ситуацията, Мийп.

Ще бъдеш с еврейка, караща
незаконен велосипед...

и ще бъде без звездата си.

Юли, 1942г.

Върви бързо, скъпа.

Означава ли това, на тавана?
- Да. Качвай се. Ще се върна по-късно.

Не стой до прозорците и не прави шум.
Офисът скоро ще бъде отворен.

Татко вече ни обясни.
Не мога ли да ги чакам тук?

Не, твърде опасно е.
Те ще дойдат скоро.

Компания "Травис НВ".

Да, беше изпратено тази сутрин.

Няма защо, довиждане.

Благодаря ти, Мийп.

Добре дошли.

Има ли някакви новини за
нашите купонни книжки?

Яан се свърза с приятелите си
от Съпротивата,

доставиха фалшиви
купонни книжки за всички.

Не са задавали въпроси.
- Това е прекрасно.

А моите цигари?
- Успя ли да минеш през нашата къща?

Минах от там вчера, г-жа ван Даан.
Изглежда, че са я опразнили.

Жалко.

Всички наши любими мебели.
Всичките ни красиви предмети.

Всичко си замина, всичко.
- Не, не, не.

Това е за добре, добър знак.
Те очакват, че няма да се върнем.

Те знаят, че сме изчезнали
и ще забравят за нас.

Не може да очакваш, когато всичко
свърши, да се върнеш и да е по старому.

Не си реалистка.

Ето нашият списък
за пазаруване, Мийп.

Виж какво можеш да намериш.

Всичко изглежда перфектно,
Коопхиус.

Е, тогава се връщам на работа.

Г-н Франк, за списъка за пазаруване,
мисля, че ще успея за повечето,

но нашите купони няма да са
достатъчно за толкова много месо.

Г-н ван Даан е уредил това.

Може би си спомняте, Мийп,

когато се разходихме за
покупки преди няколко месеца?

Да разбирам ли, че този месар ще
ни съдейства за нашите купонни?

"В живота е полезно да
познаваш почтен месар".

Мога ли да ви помогна?

Не съм избрала още. Може да
обслужите първо този господин.

Би ли ми избрал шест
свински пържоли?

Би било хубаво
ако има и малко месо по тях.

Изглежда съм загубила
списъка си, ще се върна.

Намерих го.

Продължава преследването в Северна
Африка, на разбитата армия на Ромел.

Британските войски се вече 300 км западно
от Ел Аламейн, близо до либийската граница.

Американската флота обяви,
че войските на остров Гуадалканал

са нападнали японските
войски източно от летището.

Сигурна ли си, че беше човека,
когото познаваш?

Познах г-н Блумбърг, когато го видях.

Той живееше отсреща преди
войната и изведнъж изчезна.

Разбира се, че беше той.

През цялото време се е
укривал у с-во ван Дюнкел.

Сигурно някой ги е предал,
няма начин.

Възможно е,
или са станали невнимателни.

Не мисля. Г-н ван Дюнкел
е много умен човек.

Той е професор в университета.

Не, били са предадени.
Усещам го вътрешно.

За пет гулдена.

Това плащат германците за
информация за укрити евреи.

Пет гулдена.

Е, поне сега знам
колко струвам, Мийп.

Какво искаш да кажеш?
- Реших, ще се укрия.

Ти и Яан може да
продължите да живеете тук.

Всъщност, ще съм благодарна затова.

Ако жилището остане празно,
знаеш какво ще се случи.

За нула време ще разграбят цялата ми
покъщнина, ще се върна в празна къща.

Ако изобщо се върна.

Вечеря предлагана
от "Тайната пристройка",

по повод годишнината от
сватбата на г-н и г-жа Гийс.

За начало бульон "а-ла Мийп".

След това ростбиф "Хендрикс" полуизпечен.

И след това салата "Ришельо",
холандска салата и 1 картоф.

И накрая захар, канела...
- Канела.

И малинов сок ще се
сервира с кафе, сметана

и различни десертни изненади.
Това е.

Запазете това за специални поводи.
- Ще го пазим за винаги, обещавам.

Може би на следващата си годишнина
ще ни поканите у вас.

Така ще бъде.
- Ще бъдем там.

Такава торта не съм виждала
откакто напуснахме дома си.

Глазурата е специалитет на Марго.

Какво мислите за ситуацията
в Сталинград, г-н Гийс?

Струва ми се, че руснаците
воюват страхотно, Петер.

Швабите в Сталинград биха
предпочели да са в Северна Африка

да воюват с американците.
Там поне е по-топло.

Колко е от Северна Африка от Италия?
- Не е толкова далеч.

Съюзниците ще завладеят Италия
до шест месеца, ще видите.

Най-добрата новина е,
която ни каза Мийп.

В близост до дома хайките са спрели.
- Изминаха седмици от последната.

Може би освобождават място
в лагерите на смъртта за още.

Мийп, Яан, зависим от вас
да знаем събитията навън

но Ане следи всичко, което става тук.
- Доколкото се случва нещо.

Пишеш всичко в книгата си, нали?
- Имаме писател в семейството.

Разкрива всички наши
тъмни тайни, нали?

Драска, драска, драска.
- Ане не драска.

Няма тъмни тайни, и да имаше
нямаше да ги разкрия.

Това е личен дневник.
Може ли да стана, татко?

Ане понякога е ужасно чувствителна.
- За разлика от някои други.

Още кафе, Яан?

Може ли да вляза?

Да, разбира се.

Съжалявам, че бях толкова груба,
но понякога...

как да се очаква, човек да остане
спокоен и учтив в ситуация, която е...

...толкова необичайна.

Трябва да седя тук всеки ден,
без да се мърдам,

освен ако е абсолютно
необходимо, от сутрин до вечер.

Без теб, Яан и останалите
щях да се побъркам.

И не може да се каже
колко още ще продължи.

Това е най-лошото, мисля.

Не знаем кога ще свърши и кога
ще заживеем отново нормално.

Знам, че не е същото, да си
заключен и да се укриваш по цял ден,

но се опитвам да мисля
за окупацията така:

С всеки изминал ден,
тя намалява с един ден.

Понякога помага
да се мисли по този начин.

Разбирам какво искаш да кажеш.

Ще се опитам да направя същото.

Междувременно знаеш ли какво
бих искала много да се случи?

Какво?

Бих искала ти и Яан да
прекарате една нощ с нас.

Не знам дали ще е
удобно за другите, Ане.

Няма да е проблем изобщо.

Вие ще останете в нашата стая.

Аз и Марго ще спим при мама
и татко. Няма да е проблем.

Ще питам татко. Ако се
съгласи ще останете ли?

Ще останете ли една нощ с Яан?

Ако другите са съгласни,
ще се радваме.

Това ще е фантастично.
Знам, че ще се съгласи.

Ще го попитам чак утре.

Сега може да не е отзивчив,
защото бях груба с г-жа ван Даан.

Чудя се, дали можеш да
направиш нещо за мен, Мийп?

Каквото мога.

Ще ми донесеш ли още нещо,
където да пиша?

Вече нямам място в моят дневник.

Татко ми го даде на последния
ми рожден ден, точно преди...

Точно преди да дойдем тук.

Ще ти намеря нещо.

На твоята възраст си водих дневник.
- Пазиш ли го все още?

Не, изхвърлих го.
- Трябваше да го запазиш. Завинаги.

Понякога ми се иска да бях го запазила.

Щеше да е забавно да знам
какво момиче съм била тогава.

Точно така.
Моя ще го запазя завинаги.

Издърпайте го.

Може да е самоубийство, разбира се,

но по-вероятно горкия човек,
просто е умрял в скривалището

и е трябвало да го
изхвърлят закрилниците му.

Изплакнете.

Реших, че и аз трябва да се укрия, Мийп.

Дискутирахме го с жена ми и решихме,
че е най-добре да отида в скривалище.

Само ти?
- Жена ми е лютеранка.

Разбира се, бях забравила.
- Тя иска, но я разубедих.

Защо трябва да страда заради мен.

Ако знаеш убежище,
може ли да ме скриеш, Мийп?

Питам теб, защото ти и съпругът ти
сте ни добри приятели.

Вероятно сте помогнали на семействата
Франк и ван Даан да избягат.

Колко измина откак изчезнаха?
Половин година? По-дълго?

Надявам се, че са добре
някъде в Швейцария.

Но не питам, не е моя работа.

Ако чуете за някое място,
моля да ме имате предвид...

Отвори.

Не знам, Яан.
Трябва да го премисля.

Също трябва да го
обсъдя с другите.

Разбирам.

Търсихте ли други възможности?
- Да, но няма напоследък.

Затова решихме да обсъдим
възможността с вас.

Разбира се не сте казали
нищо на Дюсел за нас тук?

Абсолютно нищо.

Е, добре дошли в
хотел "Тайната пристройка".

Ако ви е удобно колкото Ане е доволна,
ще имате една прекрасна нощ.

След тази нощ никога няма да искате
отново да отседнете в хотел "Европа".

Ти взе две карти.
- Не, ти взе две карти.

Останалите трябва да се съгласят.

Но, исках първо с теб да го обсъдя.

Ако трябва да гласуваме,
аз ще съм "за".

Как бихме могли да откажем, Ото?

Това ще бъде в тежест,
във всяко отношение.

Но трябва да мислим какво ще се
случи с него, ако го отпратим.

Както каза,
как бихме могли да откажем.

Ще го обсъдим с другите на сутринта.

Кой знае, ново лице
може и да е облекчение.

Може би той играе по-добре бридж
от Петронела ван Даан.

Спиш ли?
- Не.

За какво си мислиш?

Че на сутринта можем
свободно да излезем оттук

и да имаме нормален живот.

За първи път започвам да разбирам

какво е да си на тяхно място.

Не знам как да ви благодаря. Къде ще е?
- Не можем да ви кажем, докторе.

Заминавате утре?
- Утре? Невъзможно, не мога.

Закъснението е опасно, почнат ли
подготовки, ще направи впечатление.

Може да забележи някой,
да стане подозрително.

Отлагането е твърде опасно.

Е, добре, както кажете.

Може ли да ми кажете
далеч ли ще е оттук?

Не докторе,
не можем да ви кажем.

Кажете ми какво можете.

Утре сутринта в седем
отидете на този адрес.

Изчакайте на улицата. Вземете
възможно най-малко, да не биете на очи.

Сложете няколко слоя дрехи,
така е обикновено, но не прекалявайте.

Един човек ще се доближи и
ще каже: "Последвайте ме, моля".

Това е всичко.

И не носете своята звезда.
- Това е опасно. Ами ако...

Разбирам какво имате предвид.

Последвайте ме, моля.

Побързайте, докторе.

Какво, по дяволите, е всичко това?
Извинете ме.

Елате и вижте, докторе.

Невероятно.
Това никога не съм очаквал.

Добре дошъл в "Тайната пристройка",
д-р Дюсел.

Швейцария щеше да е по-добре,
но се справяме както можем.

Хайде.
Хайде всички, закуската е готова.

Ако знаех къде се намира,
щеше да ми е по-добре мисля.

Тайните се разпространяват, г-жа Дюсел.

Нещата са си най-добре така.

Колкото по-малко знаят,
толкова по-безопасно.

И ако умре?

Тези укриващи се хора, какво
става ако се разболеят и умрат?

Германците са увеличили възнаграждението
за докладване на евреи...

Сигурно защото останаха
толкова малко от тях.

Не сте ли забелязали, че вече
почни няма евреи по улицата?

Когато всичко започна,
помня, че Алберт ми каза

че има 140,000 евреи в Холандия.

Чудя се колко са останали?

Януари, 1943г.

Какво се е случило?

Радвам се да те видя.
- Казах ви, че всичко ще е наред!

Мислихме, че германците са долу.
- Казах ви, че бяха крадци.

Добре, че имахме оптимист сред нас.

Какво се е случило?
- Крадци.

Мисля, че бяхме на косъм, г-н Коопхиус.

Очевидно ви дължим
голяма благодарност,

че ви хрумна за този шкаф за книги.

Определено, иначе крадците
нямаше какво да ги спре да проникнат.

Германците все още ли плащат
по пет гулдена за евреин?

Предполага се, че не са ни
чули как се движим тук горе.

Иначе щяха да докладват
в полицията веднага.

Дотук добре.

Коопхиус, когато този кошмар свърши,

ще ти купя най-голямата бутилка
шампанско, която има в Амстердам.

Идеята ми не беше чак
толкова оригинална.

В онези филми за призраци,
"Скритата врата зад шкафа за книги".

Как беше името на актьорът, Ане?
- Бела Лугоси.

Да, този с пещерата. Винаги
скритата врата зад шкафа за книги.

Тогава трябва да напишем
благодарствено писмо на г-н Лугоси.

И ще му поддържам
зъбите до края на живота.

Какво ви става, полудяхте ли?

Не може ли да
спазвате правилата?

Проклети да сте!
Зли и груби хора.

Мислите, че света е ваш, но
никога няма да го притежавате.

Всеки ден губите повече
и повече от завзетото.

Но ще дойде време и тогава,

ще си платите за всичко.

За всичко, което сте направили.

Лили, нещо ужасно се случи.
Хендрикс беше арестуван...

Здравейте, г-н Дортмун.
- Здравейте, г-жо Гийс.

Така че някой е арестуван?
Не е ваш приятел, надявам се?

Не, точно приятел.
Той беше моя месар.

Месар? Е, може да се досетим
защо са го арестували.

Черна борса, разбира се.

Евреин ли е?

Не, той не е евреин.

Има и християни, които не са
съвсем "кашер", нали Кралер?

Дано имате по-добър късмет
следващия път при избора на месар.

Хайл Хитлер.
- Приятно пътуване, г-н Дортмун.

Той изведнъж се появи. Изпратен
от Германия да посещава филиалите

и се оплаква от качеството на продукта.

Можех само да се
въздържа да му напомня,

че ако не бяха започнали войната,

качеството на продукта щеше
да е добро както винаги.

Трябва да седна.
Колената ми треперят.

Ане, купих ти малко тетрадки.
- Благодаря ти, Мийп. Страхотно.

Какво мислиш за настъплението
на американците в Италия?

Защо не завладяват Франция,
както бяха обещали?

Италия е толкова далеч.
Ще им отнеме доста време

докато стигнат до тук
от Италия, не мислиш ли?

Също ти донесох малък подарък.

Не знам дали ще ти стане.
Растеш толкова бързо.

Забеляза ли?
Мисля, че Петер забеляза.

Това са обувки.

Втора употреба,
но доста хубави.

Наистина ли са за мен?

Много са красиви.

Никога не съм имала
обувки на високи токчета.

Но е време да имаш.
Опитай ги дали ти стават.

Мисля, че ще падна по лице.

В началото е така, но ще свикнеш.
Ходи.

Само по едно яйце на човек.
Почти не си струва чакането.

Добро утро, г-н Коопхиус.

Какви новини?

Мили Боже. Вярно ли е?
Сигурен ли сте?

Яан, те идват.

...войските на САЩ,
Великобритания и Канада.

Комюникето на г-л Айзенхауер беше
премерено, да не се информира врага.

Повтаряме отново пълното му съобщение
излъчено тази сутрин, 6 юни 1944 г.

Народи на Западна Европа.

Съюзнически експедиционен корпус
тази сутрин се приземи във Франция.

Това е част от плана на обединените
сили за освобождаване на Европа.

Заедно с нашите
велики руски съюзници.

Това съобщение е за всички вас.

Въпреки, че нападението
не случи във вашата страна,

часа на вашето
освобождение приближава.

Всички, мъже, жени, млади и стари,

трябва да играят роля за
постигане крайната победа.

До членовете на Съпротивата...

Август, 1944г.

Стойте.

Не мърдайте.

Казват, че не могат да
намерят никъде поръчката.

Може ли да обсъдим
за приятелите ви горе?

Трябва да запазим спокойствие,
може би само душат.

Мисля, че знаят.

Мийп, купонните книжки.
- О, Боже мой.

Яан, не трябва да си тук.
- Намериха ли ги?

Все още не.
- Мисля, че знаят, Яан.

Яан, вземи с теб купонните книжки.
Ели, отиди с Яан.

Да, Ели, отиди с Яан.

Ти.

Вече се върна?
Работиш твърде много, Яан.

Трябваше да използваш
цялата си обедна почивка.

Като човек яде дълго,
не му остава време за друго.

Не, не го казвай отново.

Документите.

Родена във Виена.

Аз също съм роден във Виена.

Вие позорите германската си кръв.
- Аз съм холандка, омъжена за холандец.

Немска уличница помагаща за
укриването на еврейска измет.

Ти предаваш нашата родина,
срамиш народа си и мен.

Не съм очаквал повече от тези
холандски боклуци, но ти.

Как се осмеляваш на такова неуважение

спрямо най-съкровеното
желание на Фюрера,

като даваш подслон
на тези еврейски кучета.

Не мога да повярвам,
че си толкова глупава,

като не разбираш последствията
на твоите отвратителни действия.

Готова ли си да споделиш съдбата
на твоите еврейски приятели?

Знаеш ли как наказваме тези
холандци дето обичат евреите?

Ти си невероятно глупава жена.

И така, какво да правя с теб?

Какво да правя с теб?

Често ще ти кажа, само немската ни кръв,
леко ме кара да се колебая.

Само на това можеш да се благодариш...

заради състраданието, което
чувствам към теб в този момент.

Това и нищо повече, разбираш ли?

Разбираш ли?

Мога само да кажа, че съм
готова за всякакви последици.

Може би ще успеем да ги откупим.
- Какво?

Ако можем да се съберем достатъчно пари.

Може да съберем и от други,
много хора ще дадат.

Може би ще успеем да ги откупим.
- О, скъпа.

Има слухове, че с германците
понякога може да се спазариш

и сега, когато губят войната.

Но ти знаеш както и аз,
след всичките години,

колко може да се
разчита на тези слухове.

Но може би ще успеем?
Да ги откупим обратно?

За какво става въпрос?

За нашите приятели. Колко пари
ще трябва за да ги освободите.

Мислиш, че сме започнали
бизнес да продаваме евреи?

Мислех, че...

Ако имахме бизнес да продаваме евреи,
всички щяхме да сме милионери сега.

До 30 секунди излизаш на
улицата отравяйки се за дома си,

или ще бъдеш транспортирана
в лагера Амерсфоорт

при твоите холандски приятели.

Едното или другото,
мога да ти гарантирам.

Ще бъда кратък.

Германците са капитулирали
безусловно.

Войната свърши.

Здравей, Мийп.

И когато пристигнахме в Аушвиц...

Отделиха мъжете от жените...

Това беше стандартна процедура.

Но понякога имаше начини да
разбереш къде са другите в лагера.

Обикновено чрез разни клюки.

След няколко месеца...

През октомври... мисля...

Ане, Марго и г-жа ван Даан...

...бяха преместени до Берген-Белзен.

Едит...

Неприятно ми е да го кажа,
но Едит няма да се върне.

Тя умря в лазарета на Аушвиц.

Някъде през зимата.

Ван Даан го видях с очите си
на път за газовата камера.

Боже мой.

Точно преди руснаците да освободят лагера

германците отведоха по-младите
и силни мъже при оттеглянето си.

Петер беше един от тях.

Не знам е
какво станало с него.

Нито с д-р Дюсел.

Загубих му напълно следите, съжалявам.

И г-жа ван Даан и момичетата?

Имам надежди за тях.

Берген-Белзен не беше лагер на
смъртта, нямаше газови камери.

И специално Ане и Марго
са млади и силни.

Само след седмица Ане ще
е на шестнайсет, на 12 юни.

Да, имам надежди.

Това е много мило, Мийп.

Не мога да ти благодаря достатъчно.

Може да останете
колкото искате, г-н Франк.

Ще ни радва, ако го
считате като свой дом...

докато се настаните някъде по-удобно.

Много бих се радвал
ако ме наричате Ото.

Никога не съм могла...

Ако предпочитате, г-н...

Само извън офиса. Ще ми бъде
неловко да ви казвам така в офиса.

Щом настояваш.

Още повече, че вече го няма
офиса, нито за мен нито за теб.

За радост щом освободиха г-н Коопхиус

успяхме да продължим напред
и продължаваме.

Това е толкова добра новина
за него и Кралер.

Често си мислех за тях.

Молих се на Бога,
да не да бъдат наказани тежко.

Мога ли?

За щастие, всички наши молитви
в това отношение бяха чути.

И какво казват от организацията за
подпомагане на затворници от лагерите?

Кога ще се разбере за Ане и Маргот?
- Невъзможно е да се каже.

Има толкова много, Мийп.

Разселени, ни наричат.

Има милиони.

Не е ли слисващо?

Милиони.

Миналата седмица,
когато г-н Кралер се върна...

за първи път говорихме
за този ден заедно.

Г-н Кралер, г-н Коопхиус,
Ели, Яан и аз.

За това кой може да го е
направил, кой ви е предал.

Но разбира се можем само
да подозираме, гадаем.

Дали някога ще разберем.
- Ти искаш ли да знаеш?

Ти не искаш ли?

Не.

Не искам никога да знам.

Влез.

Добро утро, г-н Франк.
- Добро утро.

Вашата поща.
- Благодаря.

Чухте ли новините тази сутрин? За бомбата?
- Да.

Звучи немислимо.

Може би ще свърши войната там.
- Да се надяваме.

Г-н Франк?

Ото, добре ли си?

Ане и Марго...

Няма да се върнат, Мийп.

Извини ме, Ото.

Това бях запазила за Ане.

Ние бяхме само няколко от
многото добри холандци,

които направиха същото
като нас или много повече...

през този тъмен, ужасен период,
преди много години.

Винаги сякаш беше вчера
в променените завинаги сърца,

за тези от нас,
които бяха свидетели.

Ане, Марго и г-жа ван Даан
умират в Берген-Белзен,

Д-р Дюсел в лагера Нойенгамме,
Петер ван Даан в Маутхаузен.

Никога не се разбра,
кой ги е предал.

Мийп и Ян Гийс живеят
и до днес в Амстердам,

и са последни от рискувалите живота си
за своите приятели в мансардата.

Дневника на Ане Франк
предвиден само за нейните очи,

се превърна в подарък за света.

Translation
ZALMEN BEHAR