Original subtitles

Големият "О"

Скъпи мои, отново се връщаме, за да прегледаме днешната преса.

И виждаме някои горещи снимки:

Това е голият, гей, Ромас Забараускас!

Пише, че в петък режисьорът е финансирал успешно новия си филм.

Той обеща да изпрати голите си снимки на тези, които са дарили.

Много искаха да видят това и той събра 20 000 долара!

Макар филмите на Ромас да не са успешни от търговска гледна точка, както казаха пред ДЕЛФИ

Сега може лесно да промени начина си на работа.

Кучка.

Индре!

Ромас!

Боже мой...

Съжалявам, че идвам тук толкова неочаквано.

Съжалявам...

Няма проблем.

Не ти се обадих предварително.

Не не... просто не мога да повярвам.

Е, влизай.

Боже мой, имам толкова много въпроси към теб.

Искаш ли чай?

Да моля.

Благодаря.

Червеният е наистина добър.

Купих го в Лондон. Опитай го.

Искам лайка.

Лайката също е добра.

Можеш ли да си я купуваш в Москва?

Това е много литовско.

Не знам. Аз не я пия там.

Това е до известна степен литовско, нали?

Всъщност не е наистина литовско.

Как си?

Добре.

Много добре.

Как беше премиерата ти?

На Пудинг по руски?

Добре. Мина наистина е добре.

Той е добър режисьор.

Супер.

Mхм.

Ти как си?

Добре, всичко е наред.

Показахме "Убий Риот" тук и там.

Но не направихме печалба.

Знам, че още ти дължа.

О, мислиш, че за това ли съм дошла?

Не знам...

Е, мога да те разбера.

Как е любовният ти живот?

Много добър.

Показвах филма в Мексико и си намерих гадже.

Наистина ли? - Да.

Мексико, но това е толкова далеч?

Да, но той е тук.

Къде?

Тук. Искаш ли да го извикам? Той спи.

О, тук?

Не, не го викай сега.

Какво има?

Какво се е случило?

Отидох...

Отидох...

Не...

Не.

Бях забелязана от известната учителка по актьорско майсторство

Джина Каплан.

Тя работи с много звезди в Холивуд.

Преди месец имаше майсторски клас в Москва.

Тя ме забелязала сред хиляда участници.

Явих се с импровизация и тя ме забелязала.

След това ми предложи... да се запиша в курсовете й.

И аз се съгласих.

Реших да се откажа от всичко... и да отида.

Но имах нужда от пари.

Курсовете струват 20 000 долара, да не говорим за разходите за живот.

Дойдох в Литва, за да си взема парите.

Тя ми дължи.

Когато родителите ми се разведоха,

баща ми ми остави половината от къщата, в която тя сега живее.

Беше съвсем ясно разписано.

Но майка ми...

тя никога не ми даде нищо.

Тя каза: "Ако искаш, ела да живееш тук."

Но мамо...

аз дори не живея в Литва.

Но може би тя няма пари?

Има.

Тя се омъжи за успешен бизнесмен.

Просто ме използва за да отмъсти на баща ми.

Тя иска неговото внимание.

Това е несправедливо!

Така че, тя ми обеща пари.

Обеща да покрие разходите ми за ЛА.

Направихме сделка.

Тя каза: "Ела, ще отидем до банката и ще оправим всичко."

Дойдох от Москва. Целият този път.

И отново същите глупости.

Тя ще ми даде само половината, а аз да поискам останалите от баща си.

Това е несправедливо.

Тя трябва да ми даде моят дял.

Баща ми оправи нещата с нея отдавна.

Той дори ми каза да я дам под съд.

И как се справи?

Взех ключовете от сейфа.

Сейфът е...под една грозна картина...на Саремас Соука.

Свалих я.

Отворих сейфа.

И после тя препречи пътя ми.

Бутнах я настрани от сейфа.

Стана случайно.

Наистина, наистина не възнамерявах.

После започна да крещи.

А аз мразя, когато тя крещи.

И отново я бутнах.

Бутнах я две, три пъти най-много.

Ромас, мисля, че направих нещо нередно.

Нийоле Грубиене, майката на известната актриса Индре Латините,

беше намерена мъртва в дома й.

Полицията подозира убийство.

Все още не е обявен заподозрян.

Тялото на Нийоле Грубиене е намерено в дома й.

Полицейски служители са на място.

Всеки, който има подходяща информация, да се свърже с нас възможно най-скоро,

каза полицейският офицер Нериус Дамбраускас от сцената на престъплението.

Не знам.

Нийоле Грубиене беше омъжена за...

Дай ми телефона си.

...за бизнесмена Аудриус Грубис.

Дъщеря й, Индре Латините работи и живее в Москва.

И какво, ако?

Всичко ще е наред.

Но ако те...?

Наистина ли?

Отговори.

Кой е?

Ало?

Здравей, Ромас, това е Диана, съжалявам, че се безпокоя.

Чу ли новините?

Какви новини?

Майка на приятелката ти актриса беше намерена мъртва.

На кого?

Индре Латините.

Познаваш ли майка й?

Не, не я познавам.

Наистина ли? Аз съм местопрестъплението сега.

Нейният втори баща и полицията са тук...

Това е ужасно събитие.

Просто мисля кой може да знае нещо ...

Не знам, какво да ти кажа.

Но може би знаеш някой, който може да има някаква информация?

Не, не.

Добре, тогава.

Можеш да напишеш това, което мисля: че тя няма нищо общо с това.

Така мисля.

Благодаря.

Кой беше?

Журналистка от ДЕЛФИ.

Аз съм преебана.

Не можеш да отидеш на летището.

Открадна ли ги?

Не съм ги откраднала. Взех ги.

НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЛИТВА

Ще тръгнем по страничен път и ще пресечем границата с Полша...

или не, сега няма граници. Ние сме един Европейския съюз.

После Германия.

Ще преминем Франция, Испания и накрая ще стигнем до Португалия.

В Португалия ще ти наемем място някъде в планината.

Без да задават въпроси.

Когато нещата се успокоят, ще ти дойдем на гости.

Стой тук.

Искаш ли нещо?

Подай ми таблета.

Ето.

Взе ли вода?

Залегни.

Трябваше да ми кажеш, че искаш, но да, взех вода.

Къде е Карлос?

Отиде да пуши.

Ние не пушим.

Не бъди глупав.

Не глупав.

Ела с мен!

Не!

Какво, по дяволите?

Аз не разбирам нищо!

Какво?

Не ми превеждаш нищо.

Бейби, съжалявам.

Виж, твоята приятелка убива майка. Няма нужда от помощ.

Е, не е толкова просто.

Майката на моята приятелка не добра.

Те се карат, майката умира.

Но тя е моя приятелка и трябва да й помогна.

Можем ли да вървим сега?

Ако дойдеш с мен, можеш да ме чукаш тази вечер.

Те ме подозират.

Полицията ме обяви като заподозрян.

Какво?

Осем години затвор.

Това наказание би очаквало актрисата Индре Латините, ако бъде осъдена.

Чакай, чакай...

Доживотна присъда?

Защо?

Защото е твоя майка.

Каква е разликата?

Има разлика.

Но защо?

Защо?

Индре Латините е основният заподозрян в убийството на майка си.

Полицията иска всеки, който е видял актрисата

или който има свързана с нея информация, за се свържат с тях незабавно.

Гей режисьорът Ромас Забараускас в ексклузивно интервю за ДЕЛФИ:

"Не мисля, че тя би могла да направи това."

Виж, може би да спрем.

Повдига ми се.

Карлос.

Карлос!

Карлос, помогни на Индре.

Дай на мен. - Не.

Дай на мен. - Не, не... Не искам.

Дай ми.

Не.

Дай ми.

Какво правиш?

Спри.

Спри.

По дяволите.

Защо?

А?

Снимам последният ни филм.

Всяка история има начало, среда и край.

Всяка история е метафора на живота.

Ние разказваме истории през цялото време.

Така ние, хората, общуваме и се свързваме един с друг.

През цялата история хората са разказвали истории.

Всъщност самата история е колекция от истории.

Има много теории за това, защо хората толкова харесват историите.

Според психоаналитичната теория, основана на Зигмунд Фройд

че нашето желание да разказваме е мотивирано както от нашите сексуални, така и от смъртните ни подтици.

Нашият секс подтик, Ерос,

ни кара да създаваме,

да правим секс, да имаме деца,

да оставим следа върху нашето общество или човечеството,

да оставим истории зад себе си, да произвеждаме смисъл.

Нашият смъртен подтик, Танатос,

е нашето тайно желание да се разтворим в нищото, което някога сме били.

Този подтик ни кара да вкусим от края на историята.

Но историята трябва да има достатъчно промени и повторения,

за да можем да вярваме в този край.

В заключение, искаме някаква сексуална текстура,

а след това смъртта,

разтваряне в нищото.

Това е, което искаме от нашия живот,

И това е, което искаме от нашите истории, също.

Мама

Ало? - Здравей.

Здравей.

Как си? - Добре.

Караш ли? Мога да се обадя по-късно,.

Не, няма нужда.

Отиваш ли някъде?

Аз...

отиваме на морския бряг с Карлос.

Наистина ли? Не каза нищо,

Измислихме го едва тази сутрин.

О, добре. Чета за Индре .

Да.

Знаеш ли за това?

Да.

Това е ужасно...

Ужасно.

Но ти си добре, нали?

Да.

Ромас, наистина ли си добре?

Аз съм много шокиран... Това е много странно и тъжно.

Разбирам. ..

Добре, мамо, ще говорим по-късно, става ли?

Добре, добре...

Трябва да затварям, чао, чао

Какво каза тя?

Нищо.

Беше ли подозрителна?

Не, не се притеснявай.

И тя знае за Карлос и всичко останало?

Какво имаш предвид?

Е, че сте заедно?

Да, майка ми е много прогресивна.

А баща ти?

Баща ми е много религиозен, те се разведоха и аз не поддържам контакт с него.

Съжалявам, че попитах.

Не, няма проблем.

Майка ми и родителите й ме подкрепят много.

Просто мисля, че понякога нямам достатъчно чувства.

Нямам достатъчно чувства за себе си, за моето семейство, за приятелите...

... за Карлос.

Трябва ли да говорим на английски? - Няма нужда.

Не е хубаво, нали?

Казах, че няма нужда.

Е, но ти работиш с филми, а те се занимават с чувства.

Но ти не харесваш филмите ми!

Не ми харесва как аз играя в тях.

Е, ще ти разкажа една история.

Преди няколко месеца бях на събиране на класа.

Всички говореха за работата си, че са женени или неженени и прочие.

Нашата учителка, която организира всичко,

ни показа видео от театрални изпълнения от различни години.

Беше записала всичко с евтина камера.

И аз имах главна роля във всички от тях.

Гледайки го, осъзнах, че не съм добър актьор.

Бях дори един наистина лош актьор.

Ти си била дете.

Не, чакай секунда.

Мислех отново и отново и реших да я поканя на вечеря.

Отидохме в ресторант.

И я попитах защо ме остави да играя и защо ми даваше главните роли.

Отначало тя просто се засмя.

Но накрая призна, че това е начинът й да благодари на родителите ми

за финансовото подпомагане на театъра.

Преувеличаваш.

Не преувеличавам.

Родителите ми винаги са ме защитавали,

и имах чувството, като че ли никога не съм постигнал нищо сам.

Но ти постигна много.

Да, но само с помощта на родителите ми.

Какво правиш?

Ромас!

Чакай!

Чакай!

Тук е красиво.

Друга теория казва,

че искаме едно нещо от нашито герои, заради здравия ни разум

и друго нещо от нашето желание да разказваме.

Например, за филма "Титаник",

здравият ни разум ни казва,

че най-добрият финал би бил всички да останат живи и влюбени завинаги.

Но в същото време искаме и нещо трагично да се случи на нашите герои,

защото знаем, че това ще направи по-добра история.

Точно този сблъсък на противоположните желания ни забавлява.

Махни телефона.

Аз правя филм.

Филмът ти е скучен.

Дай ми го!

Дай ми го!

Карлос, ела тук.

Въпрос за теб.

Ти легално ли си тук?

Тук, в Литва, разбираш ли?

Какво правиш?

Интересно е! - Не, не е.

Виза до юли. - Какво, какво? Кажи го отново?

Виза до юли.

О, разбирам.

И тогава какво?

Всичко ще свърши?

Защо снимаш?

Аз правя филм. Хайде да го направим!

Значи...

твоята любовна история ще свърши?

Тогава аз ще замина за Мексико...

Уоу...

И тогава това е, бай-бай Карлос?

Аз ще отида в Мексико.

Или ще изкарам актьорска виза за Карлос.

Или той ще остане незаконно тук.

Върни ми го.

Филмът се нуждае от драма! Драма!

Ние правим филм, нали?

Така ли?

Тогава ми кажи защо уби майка си.

Глупак.

Мислиш, че е заради парите?

Не, не е заради парите.

Не си никак тактичен.

Ти си я убила за нещо друго.

Искаш ли да знаеш защо?

Е, кажи ми. Кажи ми, защо, лайно такова.

Твоят дядо е известен писател, известен гений.

Той е написал няколко бестселъра.

Спечелил е награди, срещал се е с нашия президент.

Баща ти също е гениален писател,

журналист.

Е, и какво?

Те са най-добрите от нас.

Те са гласовете на техните поколения и ти винаги си искал да си като тях.

И какво, това лошо ли е?

Добре, не...

Но виж, те са мъже, а ти си жена.

И ти мразиш това.

А ти си педал..

В литовското общество само мъжете се считат за гении.

Мъжете създават. Жените възпроизвеждат.

А ти мразеше всичко това. Ето защо мразеше майка си.

Майка ти беше много обикновена жена.

Не знаеше нищо за изкуството.

Тя само се интересуваше от теб, обичаше те и те дразнеше.

И ти се страхуваше да станеш като нея - стереотипна жена.

Млъкни.

Беше убедена, че женствеността, която си получила от нея, те е възпрепятствала

от достигането на славата.

Виж, наистина, млъкни.

Искаш да убиеш женствеността си.

Искаш да си мъж.

Млъкни!

Мамка му.

Сега ще боли.

Вземи това.

Ти наистина си луда.

Наистина много, много съжалявам.

Докато обсъждаме историята от психоаналитична гледна точка,

може би е интересно да се отбележи,

че психоанализата е сама по себе си упражнение за наративно изграждане.

Психоаналитикът чува историите, мечтите, асоциациите на неговите или нейните приятели

и след това се опитва да ги включи в съответен разказ.

Това е този разказ и откровените повторения в поведението на тези,

които помагат на пациента да разбере по-добре живота си.

Не го спирай.

Харесвам старите мелодии, които никой не слуша...

През нощта слушам метал...

Момчета!

Когато всички съседи спят...

Харесва ми да живея по този начин...

Като сноб?

И да бъда независими...

Да бъда господар на себе си...

И да обичам начина, по който ме сгряват,

харесва ми да живея по този начин...

И да бъда независим...

Да бъда господар на себе си...

И да обичам начина, по който ме топлят.

Да, да, да...

По дяволите...

Къде отиваш? - Да пикая.

Имаме резервна гума, но няма да ни изкара до Португалия.

Индре, бягай. - Какво?

Казах, бягай!

Здравейте.

Здравейте.

Това съм аз.

Това си ти...

Карлос, трябва да бягам, полицията е тук.

Аз идвам с теб.

Благодаря ви много, офицер.

Не бих могъл да го го направя сам.

Няма проблем, наистина.

Проверявах за джигитите наблизо,

и видях, че сте в беда и си помислих, че мога да помогна.

Няма какво много да се прави тук.

Но не сте били сам?

Не съм сам?

Видях двама души, които тичаха към гората.

Да, това е вярно...

Те бяха стопджии.

И ви оставиха така ли?

Те...казаха, че ще пресекат през гората.

Хората напоследък...

Да спрем...

Не мога повече.

Мразиш ли ме?

Аз мразя.

Виж, съжалявам.

Всичко е наред.

Как се запозна с Ромас?

В Мексико.

Да, но как?

Той показва филм.

Харесва ли ти как аз играя?

Да...

Благодаря.

Мога ли да те попитам: Защо си с Ромас?

Не разбирам.

Добре, забрави.

И така, какво правиш в живота?

Познай.

Не знам, наистина.

Познай.

Добре...

Може би си ветеран от войната? Ти си толкова як.

Не, няма война. Мир.

Нещо с туризъм?

Не.

Е, наистина не знам. Аз съм много зле с предположенията.

Аз съм ескорт.

Ескорт?

Какво искаш да кажеш с това?

Гей срещу заплащане.

О, наистина ли?

О, съжалявам. Предполагам, че това не е моя работа.

Всичко е наред.

Искаш да кажеш, че Ромас ти плаща?

Да.

Колко?

Четири хиляди Евро на месец.

И откога сте заедно?

От четири месеца.

Това е голяма сума пари.

О, сетих се....

Вие сте онзи гей режисьор, Ромас Забараускас!

Да... -О, човече, страхотно!

Какво?

Нашият шеф, тя също е, знаете, тя също.

Тя винаги възхвалява това, което правите.

Невероятно.

Добре тогава...

Ще се върна към проверките ми за скорост.

Много ви благодаря, офицер.

Няма проблем, Ромас. Лек път.

Полицай!

Якето ви.

Благодаря, Ромас. - Няма защо.

Какво има?

Нищо, просто...

Пари.

Става въпрос за пари.

Знаеш, аз участвам в телевизионни сериали и реклами в Русия.

И ми се плаща. Плаща ми се много добре.

Но не ми харесва това, което правя.

Аз се продавам.

Участвам във всякакви глупости.

А когато участвам в интересни проекти,

нещо, в което вярвам,

никога не ми плащат.

Ромас, например, никога не ми е платил нищо.

Всичко е наред...

Просто мисля...

Защо правя това?

Заради славата?

Заради изкуството?

Просто чувствам, че и аз също съм ескорт, Карлос.

Сърцето ти говори правилно.

Изгубихме се.

Наистина ли?

Да, можеш ли да си представиш?

Тичахме, а после спряхме,

огледахме се и осъзнахме, че не знаем къде сме.

Ти търси ли ни?

Не, страхувах се, че ще се изгубя.

И как завърши всичко?

Засичаше скоростта. Той ми помогна да сменя гумата.

Какво правиш?

Отиваме на вилата на баби ми и дядо ми за през нощта.

Красиво е.

Но защо е толкова прашно?

Никой не е бил тук през последните десет години.

Защо не?

Ние спряхме да идваме тук, след като родителите ми се разведоха.

Казах на майка ми, че съм гей.

Тя разбра, но баща ми не можа.

Той ме изхвърли от къщата.

Майка ми ме спаси.

Тя и моите баба и дядо ме доведоха тук.

Носеха ми храна и ме водеха на училище всеки ден.

Да... Изхвърлен от дома ми.

Той ми даваше хиляда Евро.

Хиляда литас.

И ми каза да поживея сам и след това да разбера кой мисля, че съм.

Майка ми не можеше да ме изхвърли...

Когато баща ми откри всичко, което бе направила, за да ми помогне, се вбесил.

Разведоха се и ние никога повече не сме го виждали.

Това е ужасно.

И все пак, аз продължавам да мисля.

Ами ако бях взел тези хиляда и се опитах да живея сам?

Може би сега нямаше да бъда толкова разглезен?

Но тогава нямаше да има такива глупави филми...

Нямаше да има Карлос.

Нямаше да има Индре.

Спалните са на горния етаж.

Чакай.

Искам да ти кажа нещо.

Реших...

Реших да се прибера вкъщи.

Какво?

Искам да отида в полицията и да си призная.

Защо?

Ти беше прав.

През целия си живот исках да съм като моя баща или моя дядо.

Исках да бъда гений и се борих за това дълго време.

Но няма как да се бориш за това.

Ти или го имаш, или не.

А аз го нямам.

Мисля, че го имаш.

Да кажем, че го имам. - Ти наистина го имаш.

Да кажем, че е така. Да кажем, че го имам.

Но после направих грешка.

Сгреших, Ромас.

Защо?

Защото направих нещо неморално.

Направила си, каквото си направила.

Но искаш ли да прекараш последните си дни в затвора?

Не разбираш ли,

че е по-лошо да живея целия си живот, знаейки, че съм убила майка си?

Би било ужасно...

Дори и заради собствената ми свобода не си струва.

Не мога.

Реших. Искам да отида в полицията и да им кажа всичко.

Съвестта ми ще бъде изчистена.

Това не се вписва в сценария.

Какъв сценарий?

На филма, който правим.

За какъв филм говориш?

Ще говорим утре.

Чакай малко...

По дяволите твоят филм.

За какъв филм говориш?

Тези глупости, които заснехме с телефона ти?

Тези "глупости" всъщност са наистина добър сюжет, с класически персонажи.

Какви персонажи?

Ще говорим утре сутринта.

Не, Ромас, ще изтрием всичко.

Карлос ми каза, че му плащаш!

Какво?

Може би първо трябва да ми платиш, преди да заснемеш глупостите си, нали?

Аз съм известен режисьор.

А ти си прекалено некомпетентна, за да изразяваш мнение изобщо.

Ромас, ти нямаш талант.

Чакай...

Спри!

Не, спри!

Съжалявам.

За какво?

Това е само игра.

Знам, че си уморена.

Но може би са заснемем тази финална убийствена сцена?

Коя сцена?

Последната.

В края на краищата отиваш в полицията.

Затова трябва да снимаме, за да завършим филма.

Добре.

Така че, дай ми ножа.

Дай ми телефона.

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Здравейте!

Съжалявам.

Добър вечер на всички.

Щастлива съм, че нашата галерия днес представя един нов литовски филм.

Тази премиера е част от филмовия форум във Вилнюс и се разширява в нови пространства.

Не мисля, че трябва да ви представям Ромас Забараускас.

Но съм щастлива да представя творбата му в съвременната сцена на изкуството.

Нека да приветстваме Ромас Забараускас.

Ромас, все още не съм гледала филма, но исках да попитам, какво ви вдъхнови?

Какво ме вдъхнови...

Подготвих се, но не съм подготвен за въпроси.

Моля, сцената е ваша.

Благодаря.

Много съм щастлива, че дойдохте тук.

Можем да сме сигурни, че в тази зала е новата Литва.

Литва без расизъм, сексизъм или хомофобия!

Аплодисменти!

Благодаря.

Когато пиша сценариите си, аз танцувам.

Аз просто танцувам.

Пускам някаква музика и танцувам в стаята си с цялата си енергия.

Танцувам, докато забравя тялото си и остана, с мислите си, сам.

Но този път не писах сценарий.

Завъртях камерата и се заснех как танцувам.

Аз не съм професионален танцьор.

Да ме гледате как танцувам достатъчно интересно ли е?

Вие решавате.

Но поне един ден ще мога да кажа, че танцувах.

Танцувах.

На татко

Някои теории казват, че традиционният филмов разказ, такъв, какъвто го познаваме,

е всъщност историческа практика.

Феминистите обвиняват този разказ в укрепване на патриархалните норми.

Всъщност структурата на историята често се сравнява с акт на мъжки оргазъм.

Кулминацията на историята е еякулация.

Така поне твърдят тези теоретици.

Ние трябва по-скоро да се опитаме да избягаме от патриархалната форма на разказите

и вместо това да направим нещо по-авангардно и експериментално.

Структура в три действия, c оргазъм и неговата развлекателна стойност.

Всичко това може да се разглежда като неолиберална форма на изкуството

създадено да поражда емоции и да манипулира зрителя,

за да се запазят съществуващите социални граници.

Да кажем за момент, че историята е метафора на живота.

След това нека да кажем, че историята, която съм снимал, няма смисъл.

Означава ли това, че смисълът няма значение?

Ами ако животът няма смисъл?

Ромас!

Трябва ли тогава да прекратим напълно разказите по темата?

Или може би, всъщност, имаме десет истории, за да се претендираме...

Да го спра ли?

че животът има смисъл.

Не.

Може би ние разказваме всички тези истории,

неолиберални и авангардни, исторически и психоаналитични,

само защото ..

Превод, тайминг и субтитри: sofiaguy(Trademark), 2017