Original subtitles

Продължава войната в бивша Югославия .

Нови сражения избухват между сръбски и хърватски сили при...

Добър вечер. - Добър вечер.

Дойдох да... - Разбира се. Попълнете първо това.

Контракциите ми започнаха. - Колко често?

На всеки три... На две минути. - Само попълнете формуляра.

Трябва ми ваш документ и здравна книжка.

Заповядайте. - Благодаря.

Ана Йованович. Добре...

С главни букви, моля.

Може ли да... - Вече започнахте? Не.

Има си инструкции.

А ако не искам да посоча бащата?

Пишете "неизвестен".

Но, г-це Йованович, няма ви в компютъра.

Всичко беше наред при личния лекар. - Още ли ползват хартиен архив?

Няма ви в системата. - Нося здравната си книжка.

Разбирам, но трябва да... Само секунда.

Няма ви тук, вижте сама. - Стига, не съм по технологиите.

Не може ли да го изясним после?

Не мога да ви пусна в родилна зала, ако не сте в системата.

И сега какво?

Вижте, разбирам, че всичко това е специално и ново за вас, но...

Всичко ще е наред. Да се съсредоточим в процедурата.

Мисля, че е измислена от хора, по-умни от нас.

Какво? На пода ли да родя?

О Б Е З Л И Ч А В А Н Е

Всичко мина гладко, детето е здраво. Поздравления.

Ако няма усложнения, ще сте си у дома след три дни. Довиждане.

Лельо Ана? Аз съм - Таня, съседката.

Таня!

Виж се само, колко си пораснала! Дори не те познах!

Не сме се виждали от... - Десет години.

Наистина!

Лельо Ана... - Само "Ана".

Вече не съм ти детегледачка. - Сега си майка.

А ти си лекарка. - Студентка.

Толкова е сладка!

Как са родителите ти? - Добре.

Не поддържаме много връзка, откакто се преместих.

Знаеш го баща ми какъв е.

Избра ли вече име? - Не мога да реша. Виж.

Всичките са хубави. - Ти кое би избрала?

Всичките са страхотни.

Трябва да тръгвам. Но ще дойда пак.

Чао.

Госпожице, дайте ми бебето. - Няма проблем, благодаря.

Г-це Йованович, аз съм д-р Авбар, управител на болницата.

Приятно ми е. - Тук сме, за да ви помогнем.

Тя е сладурче! Красива, здрава. Късметлийка сте.

Да, късметлийка съм!

Не се тревожете, ще уредим всичко. В добри ръце сте.

Добро утро. - Добро утро.

Утре си тръгвам, нали?

По принцип, да. Още няколко неща трябва да се проверят.

Има ли му нещо на бебето ми? - Не. Просто формалности.

Трябва да останете и уикенда. Но другата седмица ще знаем.

Всичко ще е наред.

Грижим се и за двама ви, нали?

Ще те настигна.

Здрасти. Докторът не казва нищо.

Но резултатите са наред. - Благодаря.

Ще надавам ухо. Пази се.

Това са предишните резултати. Въведи ги във файла.

На всяка цена да стане днес.

Това е всичко засега. - Извинете, че ви прекъсвам.

Какво й е на дъщеря ми?

Нищо, просто... - Какви са тези формалности?

Искам информация. - Слушайте, дъщеря ви е добре.

Чудесно. Значи можем да си идем у дома.

Има друг проблем. - Какъв?

Вие. - Аз ли?

Болна ли съм? - Не, всичко е наред.

Проблемът е от съвсем различен характер.

Не ви намираме в архивите. Вие не съществувате.

Не мога да ви пусна, преди да изясним това.

Нека просто почакаме.

Но това не е мой проблем. Изяснете го, моля.

Ще го направим, не се тревожете.

Какво да кажа? Всички трябва да сме търпеливи.

Всичко ще е наред.

Скоро, госпожице. Писахме на министерството. Имайте търпение.

Може би утре. Върнете се утре.

Къде е момиченцето ми?

Какво правите? - Сменям й пелената.

Извинете.

Какво стана?

Достатъчно! Отиваме си у дома. - Не можете.

Дължите ни много пари. Нямате гражданство, нито постоянен адрес.

Къде ще отидете? Госпожице, слушайте! Викам полицията.

Сраженията в бивша Югославия се ожесточават.

Сръбските сили завзеха Вуковар,

а хърватите заеха позиции за спиране на сръбската офанзива.

Да?

Г-н инспектор...

Седнете.

Моля?

Защо говорите на английски? Аз съм словенка.

Тогава седнете. - Защо оставиха бебето ми там?

Може ли без драма и истерии? Да спазим процедурата.

Каква истерия? Взехте ми...

Значи не искате да разрешим това бързо?

Вие ми кажете.

Да, нека го разрешим.

Седнете тогава.

Трябва да попълним този формуляр.

Кога прекосихте границата? - Каква граница?

Къде сте сега? В коя институция?

Знаете ли как се казва? Център за бежанци.

Значи...

Г-це Ана Йованович...

Първият въпрос във формуляра е: "Кога преминахте границата?".

А вторият е: "Къде?".

Знам, ще кажете, че сте живяла тук през целия си живот.

И че сте родена във... - В Крагуевац.

В Сърбия. Това е друга държава. Югославия вече не съществува.

Слушайте ме! Ще минем през всички въпроси на листа.

Тогава ще го подпиша и подпечатам, и ще ви пратя на следващото ниво.

Като нелегален имигрант ще бъдете депортирана в Хърватия.

Какво общо имам с Хърватия? - Нищо...

Но Словения не граничи със Сърбия. А трябва да ви пратим някъде.

Да, знам за войната там. Но законът си е закон.

Законите се налагат със сила. Иначе светът отива по дяволите.

Изхвърляте ме от страната. А дъщеря ми?

В досието не се споменава никаква дъщеря.

Луд ли сте? Живяла съм... - Тук през целия си живот. Знам.

Само си върша работата, питам ви задължителни неща.

Дори да ми кажете, че работите в детска градина, редовна работа...

Синът ми е във вашата група.

Лука.

Трябва да спазвате закона. Аз - също.

Вие бяхте заличена.

Не разбирам.

Ще донесете ли салфетки за дамата?

Наредено ни е да не ви казваме, освен ако не го поискате.

По закон имате право на едно телефонно обаждане.

Ако намерите кой да гарантира, че ще ви издържа,

ще трябва да ви пусна. Но мога да го направя само веднъж.

Ако детето ви е регистрирано тук, но вие не сте, това може...

Ето. - Благодаря.

Значи... къде прекосихте границата?

Г-н инспектор... - Да?

По закон имам право на телефонно обаждане.

Защо трябваше да гарантирам, че ще те издържам?

Нямаш ли работа? - Имам. Всичко ще бъде наред.

"Ще бъде". А какъв е проблемът сега?

Някаква бюрократична грешка. Всичко ще е наред утре.

Гледай да не ти става навик.

Моля те! Имам работа.

Същата ли? - Да.

Така и не разбрах защо още стоиш забита там.

Обичам децата.

Задната много ме дразни!

Беше време да дойдеш да го видиш.

И двамата сте еднакви. Ти си същата като него.

Досега трябваше вече да си го преглътнала.

Минаха десет години.

Той изобщо пита ли някога за мен?

Само се надявам един ден да не съжаляваш.

Благодаря.

Изглеждаш по-добре с няколко килца в повече.

Здравейте. Трябва да запиша посещението ви.

Името ви, моля. - Йованович.

Какво? - Не мога да ви пусна.

Защо не? Момиченцето ми е тук. - Наредено ми е.

Само искам да я накърмя.

Разбирам. - Моля ви, само за пет минути.

Наистина не мога.

Казаха ми да викна полицията, ако има проблеми.

Те се грижат добре за нея. Съжалявам!

Ана? - Върви, не спирай. Какво стана?

Искат да ме депортират. Ще изясня всичко утре.

Как е бебето ми? - Добре е. Често я наглеждам.

Може ли да я накърмя?

Иди на страничния вход и ме чакай.

Само още малко.

Да.

Добро утро. Казаха ми, че има някаква грешка в документите ми.

Може ли да проверите, моля?

Вие сте чужденка. Върнете се в Сърбия, в своя Крагуевац,

уредете си гражданството и тогава се регистрирайте в Словения.

Но там нямам никого!

Не се дръжте така! Аз само работя тук.

До гуша ми е дошло. Да викна ли полицията?

Да викна ли полицията?

Следващият!

Здравейте.

Извинете. Само един момент!

И моята лична карта я срязаха.

Заличени сме от всички регистри,

ако сме били родени в която и да е друга югославска република.

Откъде сте? Аз съм от Босна.

От Сърбия.

Не сме само ние. Има хиляди като нас!

Но някои имат късмет и личните им карти не са изтекли.

Или не са спирани от полицията.

Някои хора няма да знаят с години.

Откога знаете вие? - От четири месеца.

И какво правите по въпроса? - Пиша писма с искане.

И?

Още нищо. Но рано или късно... Затова още идвам тук.

Мисля, че е важно да поддържаш личен контакт с тях.

И открих защо отворите на гишето са толкова ниско.

Карат те да им се кланяш.

Познаваш ли друг човек, който е бил заличен?

Да. Но...

Някои хора го приемат много лично. Всички тези тъжни истории...

Не знам. Не се справят добре. Не искам такива грижи.

А ти как живееш? - Добре. Адаптирах се.

Не съм подозрителен. Невидим съм.

Ей, внимавай! Какво правиш?

Не искам да съм невидима.

Ана... - Да.

Само още малко. - Ана, моля те.

Ако управителят или докторът открият...

Имам още един изпит при него.

Скоро ще се оправиш. Не може да продължи дълго.

Всичко ще е наред, ще видиш!

Аз се грижа за нея, всичко ще е наред.

Ало? - Само момент, изчакайте...

Още ли сте тук? Вървете си вкъщи.

Ще ви се обадим, когато имаме нова информация.

Ами, госпожице... Както вече ви казах.

Тук, в "Социални услуги", всичките ни случаи са сложни,

но вашият е толкова деликатен, че ще се заема лично.

Но независимо от всичко...

Бих ви посъветвала бащата на детето...

Не. Неизвестен.

Добре тогава. Но мисля, че няма нужда да се тревожите.

Започваме предварителна процедура, интервюта. Не се тревожете.

Кога мога да си взема бебето? - Не мога да кажа.

Но се обадете пак... Само момент да проверя.

Например още следващия четвъртък в 9 ч.

Не. Да кажем, в 11,30 ч. Ще можете ли?

Другата седмица ли? - Трябва да сте търпелива.

Но обещавам да ви се обадя, ако по случая ви има развитие.

Добре тогава. Приятен ден и късмет.

Госпожице... Имайте доверие в системата.

Да.

Ало?

Здравей.

Здравей. - Здрасти.

Имаме дете. Момиче. И те ми я взеха.

Чакай малко. Какво?

Не искам да ти създавам проблеми, моля те за помощ.

Не познавам друг с връзки.

Слушай...

И двамата взехме решения.

Но когато открих, че съм бременна, решението си беше мое.

Помогни ми да си върна момиченцето.

Как може държавата да те заличи? Не могат да приемат такъв закон.

Чуй ме, те ми взеха всичко.

Ана, мисля, че малко преувеличаваш.

Дай ми портфейла си. Искам да ти покажа нещо.

Това си ти, нали?

Държавата ти отнема националността. Губиш социалното осигуряване.

Шофьорската книжка...

Банките вече не ти вярват. Никакъв кредит. Или отстъпки.

Колата ти не може да се развали.

Личният ти живот се променя...

Ти си всичко това тук.

Но аз съм само това.

Дай ми ден-два. - Добре.

Трябва да събера колкото се може повече информация.

Готова съм да изляза пред медиите.

Спокойно, няма да кажа на никого за теб.

Трябват ли ти пари?

Не. Трябва ми помощ.

Не мога да повярвам.

Написано е в Акта за чужденците? Но ти не си чужденка.

Правителството ни никога не би направило това.

Трябва да е някаква грешка. - Не е, Полона.

Трябва ми официално писмо, че работя тук от 10 години.

Разбира се! Всички само те хвалят.

Ако познаваш някого...

Разбира се. Дай ми два дена.

Благодаря ти.

Ана!

Знам, скъпа. Но те моля. Няма да отнеме и пет минути.

Какво има? - Нищо.

Но всички те са още тук. - Ще чакам.

Не мога днес. - Таня...

Съжалявам. Трябва да тръгвам.

Върни се утре.

Таня, моля те...

Ало?

Тревожех се, че няма да те намеря.

Редакторът на вестника чака.

Благодаря.

Не ми казаха за какво става дума.

Ние сме политически ежедневник. Това е по-скоро социална...

Семейна тема.

Зависим от читателите си.

Това е нещо, което няма да интересува повечето от тях.

Но като мен има хиляди!

Да...

Разбирам ви напълно. И...

Бих искал да ви помогна. Но имам наложена издателска политика.

Не мога да я променя.

Ето какво предлагам.

Защо не намерите

семейно списание или таблоид?

Или някое тв шоу.

И какво да им кажа? Че се доя сама като крава

и хвърлям млякото, защото нямам достъп до бебето си?

Добре.

Съжалявам за редактора.

Забравих, че той трябва да е добре с политиците.

Разбира се.

Каква идеалистична глупачка съм! Жалко, че не съм руса.

Те не могат просто да ми вземат бебето, нали?

Не знам. И двамата сте чужденци.

Могат да ни пратят в Крагуевац. - Надявам се, че не, но...

Остави засега бебето в болницата. Сериозно. Слушай.

Родителите ти познават ли някого в Сърбия?

Не знам. - Може би е време да ги посетиш.

Добре. Мразя тембъра ти "аз знам и оправям всичко".

Как си?

Супер.

А ти?

Трябва ми помощ.

Кажи.

Познаваш ли някого в кметството в Крагуевац?

Не.

Познаваш ли изобщо някого в Крагуевац?

Защо питаш?

Имам проблеми с документите.

Мамицата им!

Като чух, че имаме само месец, за да искаме гражданство...

Не помислих, че се отнася и за теб.

Ти си една от тях. Словенка. Защо ще заличат някой свой?

Ти си знаел.

Ти знаеш, че новините за мен са свещени.

Нямаш ли гражданство?

Не.

А ти?

Аз имам.

Югославско.

То вече не съществува.

Мислех, че се криеш, невидим.

А ти седиш в модно кафене. Как така?

Учих се от най-добрите. От маршал Тито.

"Трябва да се криеш на най-явните места", казал той.

Вярно е! Искат документи само на скитниците.

Естествена селекция. Адаптираш се или умираш.

Няма друг начин. - Вярно? Благодаря. Ти успя ли?

Да! Не виждаш ли? Не съм някакъв динозавър.

Адаптирам се към всичко, което те правят. Много лесно!

Но трябва да си винаги нащрек. Дори като спиш...

Трябва да си на 100 процента.

Къде спиш?

Няма значение. Стига да има къде да легна.

Сенад, къде спиш? Нямаш ли квартира?

Един съсед разбра, че съм заличен

и не мога да викна полицията. Разби ми вратата, смени ключалката,

изхвърли ми вещите и това беше.

Как е бебето?

Когато я видя, само пие и спи.

Пие и спи.

Надявам се да не казваш същото след 20 години.

Твоят адвокат.

Подписа ли нещо в болницата?

Не.

Дори да си, по-късно всичко може да бъде анулирано.

Дотогава бебето ми вече няма да е мое, истина ли е?

Слушай, намерих тв водещ със свое предаване.

Всичко ще е наред. - Все тая.

Всичко ще е наред.

Говорим за националната телевизия.

Нямах това предвид. Седни, моля те.

Не можеш да отидеш в комерсиален тв канал.

Всички фирми са държавни. Властта разпределя рекламите.

Като бях студент, мечтаех да внеса промяна!

Щом ми изпадне добра история, аз хуквам и я грабвам...

Но с колегите ми сега седим в кабинети и предаваме глупости.

И като чуем някоя голяма история да се задава...

С тропот по стълбите... Клякаме и се крием.

Под бюрото. Надяваме се тя да почука на нечия чужда врата.

Но ако избере нашата врата, се правим, че не сме в офиса.

Страната ни е толкова малка и всеки познава всекиго...

Трябва да внимаваме да не влезем в ничий черен списък.

Гадна ситуация.

Жена ми ще ме убие! Въпреки че тя най-харесваше свободния ми дух.

Преди да се оженим. Сега това я дразни най-много.

Но аз ще го направя. Ще дойдете ли със сигурност?

Смеете ли да се разкриете така?

Ще намеря заместник, за всеки случай.

Носете всички тези документи със себе си.

Позволи ни да си идем у дома.

Ана, дай ми бебето. - Таня.

Напълно ли полудя? Не мога да го направя.

Моля те, дай ми бебето.

Просто погледни встрани, това е. - Не мога!

Моля те, дай ми бебето. Ана, не ми го причинявай.

Недей! - Таня!

Здравей. Влез.

Къде да го сложа? - Ето тук.

Няма нужда да се събуваш. - Не, няма проблем.

Какво да ти предложа? Кафе, чай? - Кафе, моля.

И бишкота, ако имаш. - Ще намеря нещо.

Мюнхен? Веднъж почти стигнах дотам.

Преди да забравя... Това са всички институции в Словения.

Министерството, Народно събрание, кабинетът...

Тези са международните. Адресите са странни,

но не се тревожи, точни са.

Ще намерим омбудсман и без това.

Ще бъде страхотно, ще видиш. - Благодаря ти.

Имаш бебе!

Къде е?

Когато всичко е наред, е лесно да си сам.

Когато загазиш, виждаш колко си зависим от другите.

Те само натиснаха едно копче

и всичко изчезна.

Негодници!

Ало, търся Таня Грах, студентка по медицина, която...

Тя беше преместена. Не знам къде.

Обадете се на управата утре.

Има само два начина. Лесният или трудният.

Не могат просто да кажат: "Извинете, направихме грешка",

и да ти върнат гражданството.

Хора загубиха работа и апартаменти. Техните избиратели сега са там.

От друга страна, държавата не може да си позволи масови депортации.

Ще те оставят на мира, стига да си невидима.

Ще съм тиха като мишка, само си искам бебето.

Не могат да го направят, тъй като има закон.

Момичето е регистрирано, а ти - не. Така каза моят адвокат.

Уволни го.

За системата ти си незначителна.

След това предаване ти ще си трън в петата им.

Тоест, може да се случи инцидент?

Надявам се, че не. Но...

Да? - Здравей, аз съм.

Потвърдиха участието ти. В тв предаването си.

Добре. Благодаря.

Още нещо... Може да звучи абсурдно,

дори параноично, но вече използвай само публични телефони.

В случай че започнат да те подслушват.

Пази се. - Чао.

Въпреки присъстващите сили на ООН, войната в Хърватия продължава...

Добър вечер.

Гост съм на шоуто "Обвинени".

Лична карта.

Изглежда съм я оставила у дома.

Госпожо, има правила.

Просто вървете. Втория етаж.

Първо ще... Извинете.

Първо ще говорим за деца и родители по принцип,

а после ще минем по същество.

И трябва да сме официални. Защо толкова много фон дьо тен?

Нужен ви е. Гримьорна, кого търсите?

За вас е. - Да?

Да...

Не можахте ли да ми го кажете сутринта?

Да...

Да. Добре.

Казаха ми да... Шефът не ви иска в предаването.

Казват, че темата не е актуална. Трябва да ви изведа веднага.

Наистина съжалявам.

Много ви благодаря.

Поредно издание на "Обвинени". На живо.

Гост тази вечер ни е Ана Йованович.

Добър вечер. - Добър вечер. Моля, седнете.

Като много наши сънародници, тя е изпаднала извън борда.

Ана Йованович, какво си мислите, когато ви кажа "дете"?

Първо, искам да ви благодаря, че ме поканихте

и ме интервюирате.

Защото мога да кажа от опит,

че никой не иска да говори по тази тема.

И... - Защо не?

Системата я заглушава и...

Може ли по-тихо, моля?

Да, наистина се надявам хората да чуят за това и тогава...

Глупави ли сте или какво? Не виждате ли...

Документите, моля.

Добро утро, съседке. - Г-це Ана...

Само се молете, всичко ще бъде наред.

Добро утро. - Днешните вестници, моля.

Кой от тях? - Всичките.

Благодаря. - Довиждане.

Нищо!

Дори споменаване! Всички видяха, но никой не иска да знае!

Казваш, че те искат да сме тихи и невидими.

Предпочитат да дадат бебето ми за осиновяване, но не и на мен.

Ако успея някак да си върна бебето

и двете сме тихи и невидими като мишки,

те няма да ни преследват.

Мислиш да отвлечеш бебето?

Ана...

Местят ме в Германия.

Повишение! Не мога да го докажа, но май искат да се отърват от мен.

Няма да отида, знаеш го. Ти имаш нужда от мен, бебето също.

Разбира се, че ще отидеш.

Ана!

Няма да разбиеш семейството и кариерата си.

Ана... - Върви.

Върви.

Върви.

Г-це Йованович!

Ще викна полицията. Г-це Йованович!

Не може просто да... Дръжте я!

Спокойно. - Пуснете ме.

Ало? Г-н Снуп, чувате ли ме?

Не знам дали слушате... Ако изобщо сте там...

Или слуша само обикновен редови чиновник.

С такива като вас трябва да се разправям всеки ден,

да кимам и да се усмихвам, да прося и да умолявам.

И никой от вас не може да направи нищо, защото това ви е работата.

Само следвате нареждания. Правите каквото ви кажат.

Това е законът. И дори не ме допускате до тези над вас,

защото го няма в правилата.

Но ако сте там, кажете им, че аз ще си върна бебето.

Не можете да ме спрете. Никога!

Независимо колко правила напишете!

Чувате ли ме? Аз пак ще гушна бебето си!

Спеше ли?

Как се казва внукът ми? - Момиче е.

Дори не можеш да родиш един син.

Какво искаш?

Да идем и да я вземем.

Ще извикат полицията.

Знам.

Затова нямаш много време.

Ще ви депортират в Хърватия.

Хърватия е във война със Сърбия. А ти си сърбин.

Името й е Хана.

Сигурна ли си, че ще я познаеш?

Не вземай по погрешка нечие чуждо бебе.

Нищо чудно, че не си пасваме. Никога не ми се доверяваш.

Е, майната му.

Късмет, дете мое.

Добър вечер. Мога ли да ви помогна? Господин...

Смърт на фашизма, свобода на народа!

Извинете, не може да влизате там.

Сериозно!

На 26 февруари 1992 г. Министерството на вътрешните работи

заличава 25671 граждани на република Словения.

1,3 процента от цялото население.

Статутът на болшинството от тях все още не е уреден.

Днес има 600000 души, които са заличени в Европа

и десет милиона в световен мащаб.

TVRipped by 5rFF

Превод МИЛКО СТОЯНОВ