Original subtitles

Календа е моето село. Прекрасно място. Насред гората, обкръжено от дървета.

Честно казано, тук никога нищо не се случваше,

докато не пристигна Лейре с майка си.

И скоро всичко се промени.

Здравей, Лейре! - За нея няма да е лесно.

Трябва й време, нали?

Нощта, когато пристигнаха в селото, бащата на Лейре излезе от къщата,

за да разходи кучето. И повече не се върна.

Беше убит по мистериозен начин.

И, разбира се, горката Лейре беше разбита.

Но, за щастие, се запозна с мен. Сега съм най-добрата й приятелка.

Помагам й да преодолее случилото се.

Лейре се запозна със съседа си, Жоел. Типично момче хубавец, но доста странен.

Винаги седи най-отзад, не говори с никой.

Аз съм върколак!

Лейре си падна по мистериозния тип, и веднага стана ясно,

че между тях прехвърчат искри.

Искри е слабо казано, по-скоро беше пожар.

И на финала... без коментар.

Но когато най-накрая се събраха и вече всичко изглеждаше идеално,

Жоел сякаш откачи...

и всичко свърши фатално.

Не! Не!

Не!

Казах вече, че беше странен.

Затова аз предпочитам по... по-нормални мъже.

Мъже като Начо. Той е полицай, като герой от филмите.

Той е красив, смел, умен и супер компетентен.

Това е най-смотаният полицай, който съм виждал някога.

Не знам, какво прави в Календа. Добре де, знам.

Имам чувството, че срещата ни беше предначертана от съдбата.

Но после започна да дрънка някакви глупости, че не можем да сме заедно.

Това момиче ви е дъщеря, нали? - Да. И какво?

Не е хубаво да затваряш така телефона!

А да не ми кажеш, че си щерка на шефа? - Доведена!

Много е сериозно, Вера. Ти си непълнолетна.

Ще ми помогнеш ли?

Пък и бях малко притеснена, заради Соня,

блондинката, с която е постоянно. Но беше нормално, нали му е колежка.

Аз съм съвсем нормална. - Хората са различни.

Например, Басилио ми говори само за хемороиди, така че предпочитам теб.

Но, за щастие, накрая станаха приятели.

Много добри приятели. - Ти си идиот?!

Да, така е, аз съм идиот.

Изпитваш ли привличане към мен?

Соня се запозна със Салво, учителят по математика.

Вярно е. - Обсебена съм от теб.

Искаш да правя секс с теб? - Нали не си против?

Всичко се събра като 2+2...

Нямаше за какво да се притеснявам.

Начо беше само с мен. - Ти си лъжец.

А ти си пикла. - А ти - кретен.

Понеже от първия ден беше луд по мен, накрая започнахме да се срещаме.

Но изведнъж нещо го пречупи. - Искам да оставиш дъщеря ми.

Знам какво говоря. Не искам да повтаря моите грешки.

Не разбирам защо не ме иска.

Нищо не разбирам. Не знам... Сигурно, трябва да се съсредоточи

върху полицейската работа, защото напоследък стават странни неща.

Имаме сериен убиец! Жесток и действа като психопат.

Винаги в нощта на пълнолунието. Три пълнолуния - три убийства.

С един и същи ритуал.

В селото ни има много легенди, и хората започват да полудяват.

Мисля, че легендите имат връзка с убийствата,

защото имам силна полицейска интуиция, понеже съм полицейска дъщеря.

Раул, моят пастрок, е лейтенант в полицията,

и най-добрият полицай на света.

Лейтенант. - Майната ти, Кастро! Остави ме!

Ако лейтенантът има лични проблеми, нека спи в хотел.

Ясно, ваша чест. - Ваша чест?!

Със Сара, съдийката, са добър екип.

Много спорят, но мисля, че се разбират прекрасно.

Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Било е под носа ни, но не го видяхме, защото е абсурдно,

нереално... - Не ме моли да повярвам във върколака.

Моля те само да повярваш в мен.

Накрая тези двамата намериха убиеца. - Това се нарича клинична ликантропия.

Не се опитва да ни обърка с легендата, самият той вярва в нея.

Мисля, че той е върколакът.

И накрая се оказа... че е Салво.

Гаджето на Соня.

Така че го хванаха.

Трябва да го закараме в болницата.

Фернандо не се свестява, не знам какво да го правя.

Соня!

И Раул доказа, че тази история с върколака е пълна глупост.

Измислица.

Раул!

Но когато Соня караше Салво в болницата,

стана нещо много странно.

Кълна се, че това беше най-спокойното село на света.

Но сега, всеки ден е приключение. Без да преувеличавам.

Когато се почувстваш сама, намери ме.

Жоел! - Махай се!

Съжалявам, ти си най-добрата ми приятелка, но нищо повече.

Жоел! - Махай се!

Кажи, че не ме обичаш, защото, ако не е така, кълна се,

и след 1000 години няма да те забравя.

Ще продължа да те търся, докато не бъдем заедно.

Кажи, че не ме обичаш. - Не мога. Не мога!

Жоел!

Ако излезеш ще умреш, а не искам да живея без теб.

Няма да умра.

Трябва да ти кажа нещо.

Има нещо в мен, което не можеш да разбереш.

Позволи ми да опитам.

Не!

Тук ще се спасим.

За какво ще се молим?

Виж, дребосъче, хайде сега да го направим.

И може да получим 5 евро, нали? Ох, цялата си мокра.

Може да не съм ги загубила. - Как не си ги загубила?

Може да ги е взела мама.

Знаеш ли, че понякога тя рови в моята касичка?

Няма значение, хайде сега да намерим 5-те евро.

Имаш ли кърпа? - Да.

Дай я тук. Виж там на стената.

Готова ли си? - Да!

Сигурна ли си? - Да!

Свети Кукуфато, Свети Кукуфато, връзвам яйцата,

ако няма пари, сам ги развържи.

Сигурен ли си, че това ще свърши работа?

Разбира се, той е много свят Светец.

И ако тук го няма Свети Кукуфато?!

Това е църквата на Свети Клементе.

Виж, дребосъче, те са приятели и се разбират, нали са колеги.

Виж какво ще направим. Ще опиташ няколко пъти, и ще видим, дали работи.

Нали? Давай!

Свети Кукуфато, Свети Кукуфато, връзвам яйцата,

и ако няма пари, сам ги развържи!

Свети Кукуфато, Свети Кукуфато, връзвам яйцата,

и ако няма пари, сам ги развържи!

Готово. А сега какво? - Свърши ли?

Да. - Да?

Ама това са 5-те евро!

5-те евро се появиха.

Свети Кукуфато никога не подвежда, никога.

Само не казвай на мама, нали? И не ги слагай в касичката.

Иначе може и аз да ровя в нея.

Добре. - Е, дребосъче, какво ще си купим?

Превод: poperju SubsTeam bukvi.do.am ®

Луна: Мистерията на Календа 2 сезон, 1 епизод

"Проклятието"

Някой ще вдигне ли проклетия телефон?!

Полицията на Календа.

Изглежда супер, трябваше с това да се занимавам.

Църквата Свети Клементе? - Сержант, помогнете. Надуйте балоните.

Да надуя балоните? Такива балони ще ти надуя, ако не се махнеш...

Сам се занимавам с всичко. Наш колега се завръща. Та това е Соня.

Е да, със Салво не стана добре.

Соня... - Кастро, обадиха се от...

Кажи на лейтенанта!

Отивам да купя цветя, както подобава. Да те вземат дяволите!

Сержант. - Не сега, Медина.

Какво правиш тук?

Бях на сватба в хотела.

Цяла нощ с Пакито сладкаря, под ритъма на барабаните,

започнахме с "Обичам да се движа, движа..." и съм го пял из целия участък.

Искаш ли кафе? Виж се само.

Каня те да хапнем нещо. - Докато не си отишъл пак в хотела?

Лейтенант. - Не сега, Медина, дъщеря ми дойде.

Да закусим заедно?

Станала си кожа и кости, толкова си слабичка.

Всичко наред ли е?

Зле е.

Кога ще се върнеш вкъщи?

Не знам. Защо, станало ли е нещо? - Да.

Мама е съсипана, не яде, не спи и вече не знам, какво да правя.

Какво става, не я ли обичаш вече?

Това ли е? - Не, не, не е това, Вера.

Просто...

С майка ти имаме проблеми.

Да, но ако наистина я обичаш, ще ги решите, нали?

И ние с Пабло можем да ви помогнем.

Е, Пабло, разбира се, е един помощник, глупав, но аз - да.

Ще стоя повече време вкъщи, повече ще работя в бара,

и ще сте повече време заедно, и може да си поговорите,

и ще оправите всичко.

Моля те, трябва да поговорите.

Ела тук. Красавицата ми.

Няма да се тревожиш, нали? - Добре. Ще говориш ли с мама?

Обещавам.

Красавицата ми.

Пази се.

Добре.

Носиш цветя? За кого?

Мои... за мен... исках да кажа, че обичам цветята.

Ще си ги сложа на бюрото. - Лъжец! Страхливец!

Добре, не са за мен, а за колежката ми Соня.

Като... знак на приятелство.

Тя се връща днес, нали беше в болница...

Вера, не ти дължа обяснения.

Да, както не ми обясни защо ме прати по дяволите.

Страхливец! Лъжец!

Медина! Медина!

Да, сержант. - Да си получавал обаждане от църквата?

Разбира се. - Ами дай го, мамка ти!

По цял ден се мотаеш и си бъркаш в носа! - Трябва да си бърз, Медина.

Якето! Вземи и моето яке.

Хайде!

Лейре, купонът ще бъде готин, и ще се запознаеш с Рики.

Наистина, вече много ми липсваш. Стига вече си се тормозила.

Добре... Като чуеш това съобщение, ми се обади.

Горката Лейре, наистина.

Не спира да плаче за Жоел, а аз даже не знам, какво да кажа.

Пабло?! Какво правиш? Ако мама те види?

Нищо особено. - Само 4 бутилки за купона.

Ти Пабло ли си? Не, нали? Тогава мълчи!

Не е за 4-те бутилки, а че крадеш майка ми, красавице.

Спокойно. - Пабло!

Хайде да закусиш, нали няма цял ден да караш на едно кафе?

Моля те, мамо, остави ме.

Нямам апетит. - Ей, не ми говори така.

Вземи това.

Все ще огладнееш после. - Добре.

Дай целувка, темерут такъв.

Синко!

Фернандо, баничките ти. Още са топли. Искаш ли още нещо?

Пийни кафе, почини си малко. - Съжалявам, Карола, но не мога.

Трябва да продължа да търся сина си. Благодаря.

Фернандо, трябва да поговорим.

Исках да ти кажа... време е да прекратим търсенето.

Бреговете са хлъзгави и едва ли са останали някакви следи.

Съжалявам. - Какво говориш, Франциско?!

Нали си кмет! Направи нещо! - Слушай, направихме всичко възможно!

Обстойно проверихме дигата, претърсихме гората с кучета,

тялото му може да е навсякъде. - Синът ми е жив!

И аз ще го намеря. - Фернандо...

Фернандо! Знаеш, че не така.

И че грешиш. - Млъкни вече!

Той знае по-добре, жив ли е синът му или не.

Карола, пиши ми го на сметката.

Това е за сметка на заведението. - Благодаря.

Не те ли е срам?! Как може да говориш така?

Момчето е мъртво, Карола!

Може би е така, но какъв негодник трябва да си,

за да отнемеш на човека надеждата, която му дава сила да живее.

Виж... да те...

Какъв кошмар! Какво е станало тук?

Видяхте нещо, нали?

Не. - Не?

Дева Мария ми разказа всичко. По дяволите, разбира се, че видях.

Първо чух трясък, а после изведнъж бам!

И надгробната плоча на светеца падна. Невероятно!

Простете, извинете! Ето, това беше там.

По-внимателно с реликвите. Полицаите сте големи неверници.

Дайте на мен, аз съм от обществото на светеца.

Ама вие какво?!

Може да си вървите. Благодаря. - Госпожо.

Каква е тази реликва? - Не знам, дръж.

Да видим... Съдържание: фрагмент от брадичка,

фрагмент от стъпало, фрагмент от ребро и два прешлена... Боже мой.

За какво ви е това? Бульон ли ще варите?

Глупак! Ако ме пуснат, такъв шамар ще ти плесна!

Как говориш за свети Клементе? Изрод!

Ако обичате! Тишина!

Излезте навън! Ако обичате!

Агент, агент, трябва да видите това.

Извинявай.

Не мога да продължа. Трябва да се кача, забравих нещо...

По дяволите! Каква работа имаш горе?! Няма да ме оставиш сам!

Майко мила.

Мамка му, Медина!

Кастро, там има някой.

Сигурно трябваше да дойда друг път. Или първо да се обадя.

Няма нищо. Искаш ли нещо за пиене? - Не.

В хотела ли спа? - Да.

Карола, мисля, че дойде време да си изясним нещата.

Виж какво, Раул, ще ти облекча задачата.

Знам, че постъпих лошо с теб.

Всяка сутрин, когато отварям очи и виждам, че не си до мен,

си казвам: "Това заслужаваш, Карола". Но знаеш ли какво?

Много по-лошо щеше да е, ако беше до мен,

но ми обръщаше гръб, защото би искал да си другаде.

Не, Карола.

Искам да се върна вкъщи.

Какво?

Да, искам да се върна. Живея сам в някакъв скапан хотел,

близо до дома, чувствам се като идиот.

Виждам, че се съсипваш заради мен,

че на децата им е зле. И се питам "За какъв дявол съм тук?"

Обичам те. Обичам ви. Знаеш го, нали?

Много ни обичаш. Знам, Раул. Много обичаш и децата.

А какво ще стане с нас, Раул?

Вече не те привличам. Не искам да си с мен от съжаление.

Не. - Това не може да продължава. Не!

Знам прекрасно, какво става с теб. И затова не можеш да се върнеш вкъщи.

Но какво? Какво става с мен?

Раул, прекрасно знаеш.

Работата е в русата госпожа, с която работиш.

Виждам, как я гледаш, Раул. Познавам този поглед.

Искаш да бъдеш с нея.

Не искаш да си с мен, не се залъгвай.

Госпожо, моля ви.

Не може да влизате, тук работи полицията.

Искаш да кажеш, че в мазе, неотваряно от 500 години, има жив човек?

Да. - И как е попаднал там?

Не знам, сержант, не знам.

А, ето го и съдебния лекар. - Как е той?

Обезводнен е, дихателните пътища са пълни с прах,

дезориентиран е... изглежда така, както ние, лекарите го наричаме "жив труп".

Освен това има страни изгаряния, каквито никога не съм виждал.

Каза ли нещо? - Да, каза, но нищо не разбрах,

защото говореше на много странен език.

Бих искал да го попитам,

защо няма отпечатъци на пръстите. - Какво?

Простете, извинете, може ли за момент?

Мога ли да знам, татко, какво правеше там?

Нищо. Излязох да се поразходя и...

реших да вляза в църквата, да запаля няколко свещи.

Татко, не си влизал в църква от първото причастие на Лейре.

Добре де. Видях полицията и дойдох да видя какво е станало.

Какво друго да правя? В това село и овцете умират от скука.

Борчета, чист въздух и птички!

Зелена депресия! - И затова се бъркаш в моята работа.

Аз? Никъде не се бъркам. Просто чух, че викат съдебен лекар.

А аз за какво съм тук?

Но ти не си съдебен лекар, а помощник. И си пенсионер. Пен-си-о-нер, тате!

Хайде, върви вкъщи.

Той е светец!

Светецът възкръсна!

Прости ми, скъпа. Ей сега тръгваме. Много натоварен ден е.

Само да свърша нещо и ще те закарам на училище. Става ли?

Мамо, не искам. Не мога.

Не мога да гледам празното място на Жоел.

Ще можеш, скъпа.

Разбира се, че ще можеш, просто положи усилия.

Лейре, постепенно ще се съвземеш.

Лейре, моля те. Не може вечно да седиш затворена вкъщи.

Ваша чест. - Да?

Приех момчето от центъра за непълнолетни.

Изпратиха го заради новото местоживеене. - Добре.

Благодаря, сержант.

Рикардо Леон, нали? - Рики.

Рики? - Да.

Добре, Рики. Седни там. Ще свърша нещо и ще продължим.

Добре.

Блонди, а ти какво си направила?

Аз ли? - Да.

Нищо. - Аха, като всички.

Съдийката е леко... курва, нали? - Защо питаш?

Защото врагът трябва да се познава.

Да... Няма значение.

Във всеки случай ще я съблазня. - Така ли?

Просто... ако беше мъж, можеше да е малко по-сложно.

Но е жена. А с жените ми върви.

Всички жени са в краката ми. - Добре, изгарям от желание да го видя.

Да се обзаложим на 20 евро, че ще ми даде телефона

и ще имам среща в петък? - Дадено.

Извинявай, скъпа. Ей сега тръгваме.

Не се притеснявай, мамо.

И така, Рики, от 2 дни живееш на улица Лусеро, номер 10.

Със сестра си и с майка си. - Аха.

Защо майка ти не дойде?

Болна е. - Ясно.

Виждам. Тук пише, че има проблеми с алкохола.

Вкъщи всичко наред ли е? - Да.

Тя вече няколко месеца не пие.

Просто понякога не се е чувства добре.

Рики, до момента не си ходил в училището.

Трябва да учиш. Много е важно.

Даже майка ти да се оправи, ако не ходиш на училище, могат да вземат сестра ти.

Не, не. Знам. Майка ми постоянно ми го повтаря.

Ваша чест, майка ми се грижи за мен, за нас.

И сега всичко е супер.

Подпиши тук. - Добре.

Имаш шанс да започнеш всичко от начало.

Не се забърквай в неприятности. - Да, вече съм друг човек.

Ваша чест, може да ми се обадите в петък, ако искате,

и ще ви разкажа как мина седмицата.

Мисля, че идеята е добра. Ето телефона ми.

Звъни по всяко време. - Благодаря.

Много добре. А сега на училище. - Да.

Хайде. Чакай малко. Лейре, защо не го заведеш?

Не, не трябва, сам ще отида.

Момент...

Добре, ще го заведа.

Лейре - дъщеря ми. Рики.

Приятно ми е. - На мен също.

Хайде в час.

Дължиш ми 20 евро, но ако излезеш с мен, ще ти ги опростя.

Къде? - Ще бъде изненада.

Какво става? - Нямам понятие.

Не може да стоите тук! Това е полицейски участък.

Той е светец. - Не е. Какъв светец?

Това е участък, а не светилище. Моля ви, напуснете помещението.

Медина, заведи го вътре, ако обичаш.

Всички вън. Тук няма никакво чудо. Моля ви!

Ако обичате, госпожо.

Майко мила.

Ей, момчета.

Какво правите? Какво подписвате? Какво е това?

Не мога да повярвам. Молите да преместят Соня.

Здравейте.

Какво правиш? - Честито завръщане!

Това е от мен и от всички колеги.

И от началството.

Добре дошла вкъщи.

Хайде да намерим ваза.

Начо, какво става? - Нищо.

Как така нищо? - Какво?

Странни са. И като се обърна, започват да си шепнат.

Не! Да, да. Това е заради купона.

Какво? - Подготвяхме купон.

Но вече няма да е изненада. - Купон?

Защото те обичат. Може да не си забелязала, но тук всички те обичат.

Мурильо, много се радвам да те видя. - Благодаря, лейтенант.

И така, господа, минутка внимание.

Имаме работа с човек, който беше затворен в гробница,

която не е отваряна 500 години.

Изпратихме в лабораторията ДНК-то, лейтенант.

Ако е на 500 години, или на 35, по мои сметки - плюс-минус...

Има ли версии, как е попаднал там? - Някой го е затворил.

Преместил плочата, която всъщност тежи цял тон,

после са я върнали накриво и тя е пропаднала.

Защо някой ще иска да го затвори? - Що за въпроси, лейтенант!

А относно отпечатъците? Защо няма такива?

Не, няма. Но имаме това. Татуировки с форми на знаци.

По тях може да установим личността му. - Защото не разбираме какво казва.

Мурильо, обади се да изпратят преводач. - От какъв език, лейтенант?

Запишете го и изпратете записа, така ще разберем.

Разберете всичко за татуировките, може да излезе нещо.

Трябва бързо да докажем, че не е възкръснал, виждате как реагират.

Така че - действайте.

Бързо! Хайде!

Блонди, ще се побъркаш по това място. Искам да го видиш.

Добре, да вървим.

Е, как е? Харесва ли ти?

Не знам... Вече не ти дължа 20 евро, може ли да си ходя?

Като гледам, не се харчиш много за срещи.

Чакай, чакай, блонди. Още не знаеш всичко.

Почакай да дойдат приятелите ми. Те са специални.

Здравей, Силвия. - Здрасти, Лейре.

Приятелко! Как ти?

Толкова се притеснявах за теб. - Прости ми. Съжалявам.

Няма нищо. - Не ми се излизаше никъде.

Но сега си по-добре?

Да. - Да?

От къде познаваш Рики?

Е, това е малко смешна история.

Какво ще правиш? Ще се върнеш ли в училище?

Да. - Да?

Не знам, ами...

Там всичко ми напомня за Жоел.

Ами, ако не можеш, тогава не ходи, и край.

Ако ти не отидеш и аз няма, ще остана с теб.

Разбрахме ли се? - Ела тук.

Това е брат ти. - Не мога да повярвам.

Хора, елате тук. - Пабло!

Пабло.

Откъде взе мотора?

Открадна ли го? - Как Паблито ще краде?

Станал е пощальон, да носи радост.

Полудя ли? - Не.

Да, има нещо, пич.

С жълт откраднат мотор полицията ще забележи веднага.

Никой не ме видя. После ще го върна.

Не може да караш откраднат пощенски мотор.

По-добре си напиши на челото "Идиот". Трябва да се отървеш от него.

Какво? - Какво?

Какво ще правиш? - Хайде, мръднете.

Какво дрънкаш? Полудя ли? - Хайде, блонди. Абе няма нищо, мръдни.

Какво правиш? - Ще скоча, преди да падне във водата.

Бързо и точно. - Не. Бълнуваш ли? Полудя ли?

Лейре, мръдни. - Не, няма.

Добре, и така ще мина.

Не! - Проклятие!

Лейре!

Бързо! Лейре!

Сара.

Да, лейтенант. Да пием по кафе?

Може ли да поговорим? - Разбира се. На кафе?

Какво има?

За молбата за преводач ли?

Искам неплатен отпуск.

Трябва ми свободно време.

Но защо? Какво е станало?

Нищо, нищо не е станало.

Само че...

искам да посветя повече време на семейството си.

А тази работа ни разделя.

Имаме проблеми, но мислим, че можем да ги решим.

И затова трябва да започнем от нулата.

По-далеч от Календа.

Разбира се.

И кога заминаваш?

Не знам. Скоро.

Довечера ще си събера нещата и ще се сбогувам с колегите.

Знаеш ли какво?

И за постоянно се питам: "Какъв е смисълът на всичко това?"

Ти си прекрасен съдия.

Какво правя в Календа, Раул, ако делото на мъжа ми е разкрито?

Знаеш ли колко пъти си тръгвах оттук?

Знаеш ли колко?

Не знам, защо винаги намирах причина да остана.

Ваша чест.

Ваша чест.

Да.

Доведох Херардо Монтехо и адвоката му, за промяна на присъдата с условна.

Точно гледах доклада. Изглежда се е оправил.

Лечението на шизофренията му е повлияло добре.

Той вече не опасен, ваша чест, и се надяваме, че съдът ще го освободи.

Добре, влезте.

Добре ли си? Прости ми, не исках.

Видяхте ли го?

Слава Богу, че си добре! Помислих, че ще умреш.

Видях го. - Кого?

Той беше тук. Току-що ме извади от водата.

Кой, Лейре?

Кой?

Жоел!

Не може да е бил Жоел. Не е възможно.

Вера, той беше. - Невъзможно е.

Той беше. Той е жив.

Той беше.

Как върви, Херардо? Как си?

Така е започнало всичко.

Намерили са нещо под земята.

Било е погребано 500 години и никога не е трябвало да излиза на бял свят.

Но са му позволили да излезе, като сега.

Оттам започва проклятието.

Проклятието се завърна.

Басилио, заведи го в кабинета на съдията, ако обичаш.

Мъж от европейска раса, самоличност и националност - неизвестни.

Запис на думите за преводача.

Трябва да кажете нещо.

Ехо?

Как се казвате?

Аз съм Медина. А ти...

От къде сте? Само искаме да ви помогнем.

Няма смисъл, той няма да говори.

От мъртвите ли възкръснахте?

Не исках да кажа нещо лошо.

Според мен е прекрасно да си възкръсвате когато и където искате.

Той не се чувства добре.

Прилича на ходещ труп.

Пусни го! - Пусни!

Лейтенант, какво става?

Какво става тук?

Извикайте лекар. Този не е изглежда добре.

Медина, добре ли си? - Имам изгаряне.

По дяволите! Що за страна?

Още ли си ядосана? Не разбирам, защо го приемаш така?

Бих се радвал да продължа да работя.

Веднъж се опитах да ти покажа, какво правя, но ти замръзна на вратата.

Бях на седем, а ти режеше трупове. - Правех аутопсии!

Много по-интересна работа от седенето в тази пустош.

А ти дъще, ще умреш от скука.

Никой не те зарежда. - Няма нужда някой да ме зарежда.

Още тъгувам по Давид.

Дъще.

Нормално е да си спомняш за него.

Но трябва да гледаш напред.

Лесно ти е да говориш, защото се запозна с Кармен.

Но не на всички им върви толкова. - Защо не?

Я ми кажи, кой ти се обажда толкова често?

Имаш нещо с този разбивач на сърца!

Разбивач на сърца?

Това е лейтенант Пандо, тате. Колега, нищо повече.

Добре, да вървим да не изпуснем влака.

Сара, извинявай, че не ти казах по-рано...

смених си билета, защото...

ще остана с вас още малко. - Какво?

Малко се тревожа за момичето,

виждам, че плаче, яде малко.

Какво искаш, татко?

Гаджето й се хвърли от дигата и тялото му все още не е намерено.

По-добре е да не го намират, защото след падане от 20 метра...

е станал на палачинка.

Татко, моля те, може да те чуе! Говориш ужасии!

Ако чуе, ще съжаляваш.

Мамо! - Ето, виждаш ли, ето я.

Мамо! - Как става, дъще?

Дъще, какво е станало? - Боже мой, дъще!

Цялата си вир-вода и трепериш! Тате, донеси одеяло!

Мамо. - Какво има, живот мой?

Жоел е жив.

Видях го, мамо. Той е жив! - Лейре, скъпа, това е невъзможно.

Мамо, паднах в езерото и Жоел беше там. - Лейре, седни тук.

Не може да е оживял. Припознала си се.

Не съм. Нали ти казвам, това беше той, видях го.

Слушай, скъпа. Когато баща ти умря, аз също го виждах навсякъде.

Не знаеш какво ми костваше да свикна с мисълта, че няма да го видя вече.

Мамо, не ми се е привидяло! Казвам ти, че го видях!

Паднах в езерото, а той ме извади!

Трябва да го намерим. Трябва да отидем при езерото.

Мамо, моля те... - Стига вече!

Добре. Разбрах. Отивам в участъка.

Ще изясня нещата. А ти ми обещай, че ще останеш тук и ще се успокоиш.

Ще се успокоиш ли? Обещай ми.

Да. - Добре.

Татко, не я оставяй и за секунда сама. Дай й нещо топло.

Спокойно, Лейре.

Да събирам писма в канавката! Ама че живот!

А мен ми хареса слалома между колите, все едно се движа по вода!

Това трябваше да го извадя изпод говежди копита.

Като намеря кой открадна мотора, ще му го натъркам в лицето.

Трябва да говоря със сержант Лорка. - Разбира се, ваша чест.

Това какво е? Защо е тук? Какво е всичко това?

Откраднаха мотора на пощальона и са разпилели всички писма.

Ще образуваме наказателно дело.

Сложи това там.

Какво ви е?

Това е почеркът на мъжа ми.

На покойния капитан Коста?

Но това е невъзможно, нали?

Да, от мъжа ми е.

Върнах се, татко.

Вече съм в къщи.

Това е последното писмо, което пиша.

Ако тази нощ се потвърдят подозренията ми,

ще отведа жена ми и дъщеря ми от Календа.

Обичам ги повече от всичко на света Не мога да допусна да им се случи нещо.

Спокойно.

Спокойно, всичко ще бъде наред.

Вече ще правим всичко по твоему.

Нали така?

Колкото и трудно да беше да повярваме,

трябва да приемем, че всичките ни подозрения се оказаха верни.

Не, приятелю, просто ще изпратят мотора на вторични суровини.

Лейре!

Не знам, какво да кажа. Добре ли си? - Да.

Като призрак е!

Рикардо Леон?

Рики. Станало ли е нещо?

Да. Откраднал си мотор и това няма да остане така.

Тръгвай, Ричи, Рики или както и да е.

Пич, един момент.

Може ли да знам, какво направи с мотора? - Какъв мотор?

На пощальона.

Видели са те с него до хижата на езерото.

А в това селото има ли езеро?

Нямаше ме една година, а вие и езера ли сте направили?

Какъв ужас. - Защото си глупак.

Сега ще го лепнат на Рики. Забрави ли, че вече има присъди?

Пак ще го изпратят в изправителен дом. - Не, по дяволите, ще си призная.

Ама че си глупак? - Какво?

Тогава ще изпратят теб.

За последен път питам. Къде е моторът?

Наложи ми се да вадя писма от канавката.

Ааа, загубил си си писмото до влъхвите?

О, колко смешно! Ще се пръсна!

Изглежда, че сега ти ще им пишеш.

Кога излезе от изправителния дом? Преди 8 дни? Или 10?

Ще се върнеш по-рано, отколкото мислиш.

Не, не, не можеш да го отведеш! Не може да го отведеш.

Той има алиби.

И какво му е алибито?

Тази сутрин беше с мен. През цялото време.

Бяхме в хижата "При трите бора".

Истина е. Така че всичко вече ти е ясно, нали?

Е, господин агент, беше ми приятно. Но повече да не съм те видял!

Вера, Вера.

Мога ли да знам, какво прави с него? В хижата "При трите бора"?

А ти как мислиш?

Гадже ли ти е?

Да.

Защо?

Защо? Как така защо? Той е престъпник, затова.

Добре. Какво от това? Ревнуваш ли? - Не.

Просто мисля, че прибързваш с него.

И 10 дни не е изкарал в селото, а ти вече се забавляваш с него в хижата.

Ами да, един ден в хижата и вече се възбудихме...

Искаш ли да ти го нарисувам? Искаш ли подробности?

Ама защо се бъркам в това?

Извинявай, не трябваше да ти се обаждам, но цяла нощ не мигнах.

И няма с кого да споделя. Не знам, какво да правя.

Станало ли е нещо?

Това писмо е написано от мъжа ми. Не е пристигнало и пощата го е върнала.

От Давид? - Да.

На кого е писал?

Не знам, не знам. Посочена е само пощенска кутия.

Знам само, че е написано в деня, когато пристигнахме в Календа.

В нощта на убийството.

Това е последното писмо, което пиша.

Ако тази нощ подозренията ми се потвърдят,

ще отведа жена ми и дъщеря ми от Календа.

Обичам ги повече от всичко на света! Не мога да позволя да им се случи нещо.

Колкото и трудно да беше да повярваме, подозренията ни се оказаха верни.

Какво значи това? Какво е подозирал?

Защо не ми е казал? Защо нищо не ми каза?

Не знам, не знам...

Но в това няма смисъл.

Нищо не разбирам, Раул. Виж това.

Беше в плика.

Но това е...

част от карта, където е отбелязана църквата Свети Клементе.

Защо е скъсана? И защо е отбелязано точно това място?

Там, където намериха човека. Това е някакво безумие!

Трябва да има някаква връзка. Ако разберем, за кого е това писмо...

Нали? - Сара.

Извинявай, но не мога да ти помогна.

Много съжалявам, наистина, но взех решение

да оставя всичко това и да се посветя на семейството.

Прости ми. - Разбирам.

Не, ти ми прости. Не трябваше да те търся, извинявай.

Ще си взема нещата от участъка и ще замина.

Добър ден! Тук ли живее Ернесто Крус?

Няма го. Той ми е баща, ще се разпиша.

Благодаря.

Кармен!

Кармен, здравей. Сара е.

Виж, доставиха ми куфарите на баща ми. Ти ли ги изпрати?

Защо?

Не. Какво има?

Какво?

Сигурен ли си, че никой не те видя. - Споко.

Момчета, не сте наред с главата. - Спокойно.

Изплаши ме. - Здравей, мила.

Лейре! - Какво?

Жоел, баща ти се обади. Ела с мен в кабинета, ако обичаш.

Ти беше права. Той е жив!

Как си, Мурильо? - Добре, лейтенант, благодаря.

Станалото с теб беше ужасно.

Слушай, успя ли да си спомниш нещо за катастрофата?

Не. Последното, което си спомням, е...

огромната луна и Салво в агония на задната седалка.

Добре ли сте, лейтенант? Има ли нещо? - Всичко е наред.

Извинете. Виждали ли сте дъщеря ми? - Кой?

Имам предвид съдия Крус. - Излезе за малко, но не каза, къде.

Но ако искате, може да я изчакате тук. - Да, не се притеснявайте.

Цяла вечност чакаме лекар! Кога пристига?

На път е.

Не е възможно да установим кой е. - Невъзможно?

Не знаем какъв език говори и какво направи на Медина...

И версията ти е, че това е Исус, или Светия Дух?

Не, просто кажете на началството, че не трябва да стои тук.

Може би и ти също.

Какво?

Този човек е шофьор. - Какво казахте?

Вижте. Ръката, шията, лицето от лявата страна

изглежда много по-старо отколкото от дясната.

Свързано е с въздействието слънцето в продължение на години.

Типично е за шофьорите, които карат по един и същи маршрут.

Но сержантът имаше право за едно нещо.

Спешно трябва да го види лекар.

Идваш ли? - Ще те настигна.

Добре.

Ченгето искаше да го отнеса заради мотора.

Скапаняк! - Ей, не е скапаняк.

Ти какво го защитаваш?

Скапанякът ли? - Да.

Не го защитавам. - Бяха гаджета.

А теб кой те пита? - Какво? Старчета ли харесваш?

Сигурно му трябва виагра? - Теб какво те засяга?

А значи е истина за виаграта? Сигурно много ти липсва.

Ако искаш да знаеш, Начо е по-добър от теб. Във всичко!

И ако не се бях обадила, щеше да видиш. - Какво? Всичко е под контрол.

Освен това, никога не предавам приятели.

Какво?

Здрасти. Как е? - Здравей.

Здравей. - Знаех, че си ти.

Мислех, че си умрял.

Видях как падна.

Мисля, че имам късмет. Стана чудо.

Толкова време...

Къде беше? - Загубих се.

Възстановявах се.

Размишлявах. - Размишлявал си?

За какво? Нали каза, че ме обичаш, че винаги ще бъдем заедно?

Скачаш пред очите ми, а сега идваш сякаш нищо не е станало.

Лейре.

Върнах се заради теб. За да бъда с теб.

За да се грижа за теб.

Защото винаги ще те обичам.

Цял живот.

А ти?

Обичаш ли ме още?

Поне малко?

Ти едва не ме побърка...

Не разбирам...

Не разбирам нищо.

Начо, знаеш ли, че човекът е шофьор?

Какво търсиш? - Сравнявам отпечатъците от мотора,

който намерихме в гората, с тези на тоя Ричи или Рики.

Ще ми падне той! - Ти вече се побърка с него.

Обсебен си, Начо.

Начо, изслушай ме, с Вера вече не сте заедно.

Между вас всичко свърши. Сега тя харесва това момче и ще харесва и други.

Всичките ли ще ги проверяваш?

Да. Едно е, да се разделя с Вера по принуда,

и съвсем друго, да я забравя.

И не ми пука, какво мислиш ти, тя или баща й.

Защото аз ще я пазя. Колкото и болезнено да е.

Не е редно, че използваш ресурсите на полицията за лична работа.

Намерих го! Знаех си! Ей сега ще го хвана за гърлото!

Пушиш ли? - Не, нищо подобно.

Мамо, нали каза, че си ги отказала. - Просто съм изнервена.

Притеснявам се. - Какво е станало?

Какво е станало?

Кармен е зарязала дядо ти, това е станало.

Какво говориш?!

Нали всичко беше чудесно, бяха влюбени. - Както виждаш дъще, не е така.

Изпратила е куфарите му с всичките му вещи.

Какво? И нищо не ни е казал? - Защото е упорит и горделив!

По-скоро би умрял, вместо да каже на дъщеря си.

Мамо, горкият, сигурно се срамува.

Иска да остане, понеже не може да се върне при Кармен.

Да, но защо не каже?! Като дойде - всички карти на масата!

Защото ми омръзнаха тайните в това семейство.

Така че стига толкова. Какво? - Дядо идва.

Задръж го. Ще скрия куфарите. Бегом! - Дядко, как си?

Защо е тази радост?

Добре, стига, престани, не съм чупа-чупс.

Щастлива съм, че си тук. Никога не си ми разказвал нищо.

Какво искаш да ти разкажа?

Не знам. Нещо, за което никога не сме говорили.

Например, каква е била мама като малка. - Майка ти?

Много приличаше на теб. - Наистина ли?

Една такава "госпожица съвършенство". И високомерна...

"Госпожица съвършенство". Така ли й казваше?

Да. Трябва да си малко "госпожица съвършенство",

за да работиш през деня и да учиш през нощта.

И накрая да станеш съдия и сама да възпитаваш

красива дъщеря, като теб.

Какво става? - Нищо, всичко е наред.

Сигурна ли си? - Абсолютно. Добре съм.

Добре съм. - Добре, продължавай.

Дори да си беше счупила и двете ръце, никога нямаше да си признае!

Да? - Знам, че не следвам протокола,

но сержант Лорка не иска да ме чуе.

Трябва да знаете нещо. - Казвай.

Човекът от криптата не е светец и не е възкръснал.

Той е шофьор! - Шофьор?!

И познайте кой притежава единствената фирма за превози в Календа?

Кметът.

Благодаря, Мурильо. - Няма защо, ваша чест.

Не казвай, че си се обадила на съдията зад гърба ми.

Не, просто исках... - Омръзна ми да игнорираш заповедите ми.

Може този път да ме разбереш правилно.

Отстранена си от случая! Ясно ли е?

Пределно ясно, сержант.

Ще скалъпим нещо на пикника, нали? - Забранено е паленето на огън.

Нямам желание да ям изгорели сардини. Така че да вземем нещо от тук.

Здравейте.

Знаете ли къде е Лейре? - Отиде си вкъщи.

Тази вечер в гората ли ще ходите? - Какво те засяга?

Слушай, Лейре те обича.

Но трябва да разбереш, че й трябва малко време.

Нали? - Благодаря.

Здравейте. Може ли да ни оставите насаме?

Пич, не се сърди, но не си мой тип.

Какво си мислеше, че като бутнеш мотора във водата, няма да го намерим?

Вече ти казах, че не знам нищо.

Да бе? Нека ти го опиша. Един такъв, ами, с кормило, със седалка,

такъв жълт и с емблемата на пощенската компания!

Нищо не подсказва обаче, защо твоите пръстчета са навсякъде.

Не е ли жалко? Да си съсипеш живота за такава глупост.

Още сега се връщаш в изправителния дом.

Знаеш ли, че съществуват закони, правила...

Да. Хайде да видим. Аз може да не познавам всички закони.

Но съм сигурен, че има поне един,

който наказва мъжете над 30 години, които излизат с 16-годишни момичета.

Не разбирам. - Да бе? Нека ти я опиша.

Момиче брюнетка с красиви гърди.

Непълнолетна. Не се ли сещаш?

Сигурен съм, че там също навсякъде са твоите пръстчета.

Изнудваш ли ме? Защото си в голяма грешка, момко.

Този път ще останеш на свобода.

Но ако пак се забъркаш в нещо, кълна се,

ще те пратя в дома за такъв срок, че майка ти ще забрави как изглеждаш.

Ясно ли ти е?

Ей, Начо! Направих тортата за празника. Кога започваме?

Не знам, Карола. Ще ти се обадя по-късно, става ли? По-късно.

Благодаря, че дойдохте, кмете.

Знаете, че намерихме мъж, погребан в криптата на храма Св. Клементе?

В селото само за това говорят. Разбрахте ли вече, светец ли е?

Или е призрак?

Не. Но ни е известно, че е шофьор.

А единственият автопарк в Календа е ваша собственост.

Ще ни помогнете ли да го разпознаем? - Защо не?

Не, никога не съм го виждал. Пък и не бих го наел.

Наемам хора, чиито отпечатъци на пръстите са в отлично състояние.

Струва ви се ужасно смешно, нали?

Знаете ли какво? Омръзна ми, всяка информация,

която постъпва в участъка, веднага да идва при вас!

Знаете ли, кое не е смешно?

Хващате ме за топките всеки път, когато стане нещо!

Защото когато стане нещо, задължително сте замесен!

И не ме убеждавайте, че не знаете нищо! Още не съм свършила!

Така ли? И какво? В какво точно ме обвинявате?

Нямате нищо срещу мен, нито една улика. - Възможно е.

Но чакам преводач за този човек. Ще видим какво ще каже.

Този човек няма да каже нищо. Уверявам ви.

Това заплаха ли е?

Мен ли заплашвате или него?

Всичко наред ли е, ваша чест?

Цялата е твоя, Пандо. Точно си тръгвах.

Станало ли е нещо?

Не, всичко е под контрол.

Медина! Къде, по дяволите, е възкръсналият?

Ами, преди малко беше тук, но го изведе... Мурильо.

Какво?

И къде го заведе?

Хайде!

Ти сигурно ме смяташ за идиот? За кой дявол го затвори в килията?!

Сержант... - Стига с това "сержант"!

Ясно ти казах, че си отстранена от случая.

Знам, но открих нещо... - Плюя на това, което си открила!

Не ме слушате, защото позволих на убиеца да избяга, нали?

Простете ми! По дяволите, съжалявам, че Салво избяга!

Да не мислите, че не ми пука?

Като че ли по цели нощи не спя и не мисля, как прецаках всичко!

Казано честно, не знам.

Стига ми толкова. Омръзна ми.

И за да ви е ясно, вкарах го в килията, защото е убиец.

Какво говориш? - Да. Проучих татуировките му.

Член е на арменска мафия наемни убийци. Много опасни хора.

И какво търси тип от арменската мафия в Календа?

Купува си козе сирене?

Това смятах да разбера, но вече не ми пука, напускам.

Ето ви доклада!

Защо няма отпечатъци на пръстите?

Странни белези...

Изгори ме.

Така започна всичко. - Той е убиец.

Проклятието се завърна.

Отменихме заповедта за издирване на тялото ти.

Това медицинското заключение ли е? - Да.

Само трябва да се подпишеш и край. - Добре.

Ама и теб си те бива, момко!

Ако бях спретнал подобно нещо на баща ми, щеше да ми откъсне главата.

Трябва повече контрол. Хладен разум и самоконтрол!

Най-важното е, че се върна...

А какво стана със Салво?

Издирва се, както преди.

Макари да мисля, че вече е някъде във Франция.

Трябва да вървя. Благодаря, Фернандо. - Ще те изпратя.

А ти запомни: хладен разум и самоконтрол!

Благодаря. - Не искам да...

Какво има? Добре ли си?

Салво е тук, в Календа!

Чувствам го.

Лейре е в гората.

Отивам да я намеря.

Блондинка е, симпатична. Когато влезе, ще ви дам знак,

ще й направим изненада, ще я зарадваме...

Какви ги дрънкаш?

Само още веднъж ме помоли да не ти пиша глоба.

Здравей.

Подранила си.

Така ли? Но всички поканени сме вече тук. Ти и аз.

Останалите също ще дойдат. Нали, Карола?

Разбира се, скоро ще дойдат. - Начо, никой няма да дойде.

Не се тревожи, няма нищо.

Говорих с Басилио, и му казах, че напускам.

В понеделник ще пусна молба за преместване.

По дяволите!

В понеделник е твой ред да патрулираш с Медина.

Малкият, има ли бутилка шампанско, да пийнем за колежката?

Разбира се, че има! Ето!

Извинявай, Мурильо.

Благодарение на теб идентифицирахме опасен престъпник,

и сега е зад решетките.

Ти си отличен полицай.

Ти си най-добрата.

И бих искал да останеш с нас.

Добре, сержант. Прощавам ви.

Но трябва да кажем на Медина, да си намери друг партньор,

защото моят партньор е Кастро.

Добре, а сега да празнуваме. Така, вдигнете чаши.

Това е за свиркане... Ето, тук.

Така, отваряме бутилката!

Дайте още чаши. И музика, пуснете музика!

Това е нередно! "Нередно" е меко казано! Незаконно е!

Не може да се отведе човека през задния изход и да не каже на никой.

Съжалявам, че те забърках в това, но този човек е в опасност.

Ако не го изведем от Календа... ще го убият.

Боже мой! Какво му става?! - Той умира, ваша чест!

Трябва да го заведем в болница. - Не, ще го закараме вкъщи.

Боже мой! Дишай! Баща ми ще ни помогне.

Дишай! Дишай, за Бога!

Браво, Рики! Дай да опитам.

Ей, момичета, хайде да поплуваме. Лейре!

Лейре, хайде във водата. - Не, не, вървете без мен.

Всички във водата. - Не, студено ми е, вървете.

Ненормални.

Ела тук, Лейре! - Не, студено ми е.

Ей, блонди.

Исках да се извиня, за това, което казах за майка ти.

Успокой се, няма нищо.

По дяволите, много исках да се извиня. Така мога да се доближа,

и да направя това, което исках от мига, когато те видях за пръв път.

И какво е то? - Ето това.

Рики, какво правиш? - Идваш да плуваш с мен.

Не, не искам да влизам във водата.

Рики, пусни ме!

Татко! Татко, слизай, спешно е! Къде си?

Медина, няма го вкъщи. Дай да го сложим тук.

Татко, къде си? - Забавлявам се.

Как така? Веднага се връщай.

Тук има човек с конвулсии и целият гори. Какво да правя?

Сложи го във вана със студена вода, и му дай парацетамол.

Спокойно, дъще. - Идвай по-бързо.

Добре, дъще, сега идвам.

Ще приготвя вана със студена вода. Ти го съблечи.

Какво? - Съблечи го!

Да го съблека?

Дъще, даже Бог сега е в криза.

Отидох да запаля свещ, а светията да ми даде работа.

А подът под мен се продъни.

Не се учудвам, по цели дни роптаеш срещу Бога!

Не знам защо посещаваш службите, като си такава богохулница.

Замълчи! Видях как от гроба излезе жив човек.

Какъв зловещ вид имаше само. После цял ден ходя не на себе си.

Ммм, колко вкусно!

Записа ли предишното на сметката ми?

Върви си вече! Ако записвах всичко, щеше вече да просиш.

Красавица.

По-весело, момчета!

Ще танцуваме ли?

Защо сте кисели? Когато танцувах така,

оставах сам на дансинга. - Мога да си представя!

А защо Медина не дойде?

Какво?

Със съдията откараха възкръсналия в комендантството.

Карола, изключи музиката, изключи я!

Начо, какво каза?

Че Медина и съдията карат възкръсналия в комендантството.

Трябва да ги намерим! - Какво става?

Този човек е много опасен, лейтенант. Жесток убиец, но съдията не го знае.

Сами ли са с него? - Убиец?

Няма ги там! Трябваше да са пристигнали преди час.

Басилио, какво има?

Съдията не отговаря, лейтенант. - Трябва веднага да я потърсим. Соня!

Отивай в участъка, а вие предупредете комендатурата.

Тръгваме с две коли.

Останалите, пресечете изходите. Тръгваме, бързо!

Раул, къде отиваш?

Това е работа на полицията, не си длъжен да ходиш.

Лейтенант, да вървим.

Извинявай.

Какво правиш тук? - Вече ти казах.

Искам да бъда с теб.

Да се грижа за теб.

Моля ви, замръзнах. Има ли още одеяла?

Има още в хижата. - Така ли?

Жоел, какво ти е? Жоел! Добре ли си?

Ваша чест.

Слушайте, можете ли да ми кажете, къде са одеялата?

Видях на масата, Силвия.

Пабло, ако си искал да ме завариш без дрехи, ще има да чакаш.

Ваша чест!

Къде е Сара, Медина? Къде, по дяволите, е Сара?

Този тип ни нападана и избяга!

Остани с него. - Добре.

Провери там!

Слушай, махни се, ако обичаш.

Ти трябва да разбереш.

Не мога да се преструвам, сякаш нищо не е станало.

Всичко е наред. Разбирам.

Помощ! Помощ!

Моля ви, помогнете. Помощ!

Какво беше това?

Това е Салво!

По дяволите, той е убиецът, който полицията издирва!

Помогнете!

Моля те.

Пази се!

Моля те, моля те.

Как си? - Какво стана?

Погледни ме. Всичко е добре, нали?

Да. - Дъщеря ми. Къде е дъщеря ми?

Сара, дъще, как си?

Татко.

Боже мой, как ме уплаши.

Той искаше да ни убие.

Виж, какво направи. - Няма нищо, татко, успокой се.

Добре съм, имам най-добрият лекар на света.

Който вече е пенсионер.

Добре съм, татко, всичко е наред.

Добър ден.

Мога ли да знам, какво направихте с възкръсналия светец?

Когато се нуждаем от вас - бягате,

а като не спра на "стоп", се появявате изневиделица, за да ме наритате!

Чуйте, търсят ви.

А ако има пожар или бомба?

Вижте, това е полицейски участък, хора не звънят тук, за да се шегуват!

Ало? Надявам се никой да не умира, защото ще се наложи да почакате.

Съжалявам... - Аз съм от бюро преводи.

Аз съм Марсела. Приятно ми е.

Преведохме записа, който ни изпратихте. Вие ли отговаряте за това?

Не само отговарям, ами съм единствената жива душа в участъка.

Представете си, какви безделници са тези чиновници!

В участъка вече няма никой!

Слушайте, нямам много време. Можете ли да запишете?

Да, да, записвам.

Колко е важна...

Да. - Трябва да си вървите.

Вървите...

Вървите, докато не са изгорели поляните...

не се е отворила земята...

а от изворите не е потекла кръв!

Какъв кошмар.

Все такива ли ги превеждате? Каква ужасна работа, дъще.

По-нататък: И всички ще погинат!

Един след друг. Никой не може да избяга.

Момент. Никой няма да избяга от къде? От полицията или от Календа?

Защото, знаете ли, че имам пет деца. И вие ме плашите.

Ще умрете!

Всички ще умрете!

Всички ще умрете! - Слушай, красавице!

Плаши майка си. По-добре не ме ядосвай.

Разговорът приключи. Чао.

Ето така.

Следва продължение