Original subtitles

Казва се Джоел. Малко е странен, не говори с никого.

Чувстваш ли се сама, обади се.

Не се влюбвай в нея. Край с живота й.

Когато те очаквам, никога не се появяваш.

Не те чакам и идваш. - Да ми нямаш вяра!

Влюбиш ли се в Лейре, ще бъде завинаги.

Ще минат години и тя ще остарее. Ти - не.

Лейре? - Не, Джоел!

Чуй ме... - Не!

Тя ще умре и ще останеш сам.

Ще се разкъсваш обаче от любов към нея.

Ти си най-добрата ми приятелка, но нищо повече. Съжалявам.

С мъка трябва да те забравя.

Кажи, че не ме обичаш, или никога няма да те забравя.

Ще те търся вечно, докато не се съберем.

Начо! Не се притеснявай...

Имах предвид, заради бутилката. - Така ли?

Това момиче не ви е дъщеря, нали? - Напротив. Защо?

Може ли да ми затваряш така?

Не каза, че си дъщеря на шефа! - Доведена дъщеря.

Стига игрички! Това е сериозно. Непълнолетна си.

Мръсникът се е възползвал от нея и я е зарязал.

Къса ми се душата! - Не съм гадняр.

Харесвам те много. Искам да бъда с теб.

Жалба за ексхибиционизъм. - Срещу него ли?

Грешка е. Не съм ексхибиционист.

Да решим въпроса по друг начин. На по питие в кръчмата?

Подкупваш държавна служителка ли?

Обсебена съм от теб. - Искаш да правим секс?

Нещо против? - Изобщо, с удоволствие.

Къде тръгна? - Ще ставам рано. Имам куп работа.

Довиждане.

Какво правим, Раул?

Кога изгубихме контрол над цялата тази история?

Идвам от кръчмата, бях с Карола. Изглеждаше зле. Какво става?

Нещата помежду ни не вървят. Просто вече не я обичам.

Какво ще правиш? - Ще я напусна.

Днес нямаш нужда от нищо...

Ще видим утре обаче. Имай го предвид, Оливия.

Експериментално лечение за болестта на Томас.

Само че има проблем. Скъпо е.

Някой може да помогне. Знаеш отлично кой.

Мамо?

Погледни във второто чекмедже. Откритото ще ти помогне да решиш.

Докладът на пожарникарите, който искаше.

Ще си получиш парите.

Оливия... Не хвърляй снимките на Томас, които получи.

Може понякога да ги поглеждаш и да се сещаш кое е удачно за теб.

Имаме работа със сериен убиец. Жесток и методичен, с модел.

Убива в гората. Напада с обучени кучета.

После отсича главата и изтръгва сърцето на жертвата.

Винаги напада нощем и по пълнолуние.

ДНК-то от ноктите на момичето разкрива вероятния убиец.

Дамиан Родриго. - Козаря? Убиецът на баща ни.

Спомни си станалото с баща ти. - Бе убит!

Не оставиха тяло, което да погребем.

Да не си мръднал, негоднико! На място!

Дойдох да ти кажа, че не съм убиец.

Да повярвам, че са били вълците? - Убиецът й още беше до нея.

Дърветата и земята трепереха. Имаше огромна сянка. И онзи шум...

Проследих онова нещо, но беше бързо. Избяга към Чукарите.

Чу ли казаното от Дамиан? Ще го притиснем да признае.

А ти чу ли какво каза той? За дърветата, земята и шума?

Напомня на разказа на Исабел Дуке, жената на кмета.

Следствието по делото за смъртта на баща ти е пълно с нередности.

Има алиби. Дамиан е невинен. Не вярвам да е убил и Адриана.

Уби клетата му дъщеря и я насече! Съпругата ми също!

Дамиан, моля ви, помогнете ни да открием убиеца.

Не! Дамиан! - Повече няма да убиеш никого.

Пусни оръжието! - Дамиан, дръж се, за бога!

Линейка! - Кажи ми, че няма да умре...

Къде е лекарят, по дяволите!

Идвам!

Ще ни видят! - И ще умрат от завист.

Искам да сме заедно завинаги. - Завинаги.

С утрото и изгрева на слънцето надеждата у нас се завръща.

Хората вярват, че са в безопасност.

За тях светлината и топлината ги пазят.

Всички се чувстват сигурни в щастието си.

Какъв е този вятър? - В този период духа много силно.

Тук го наричат "воят".

По-добре се прибирай вкъщи. - Добре.

Когато денят свърши обаче...

Тъмнината винаги се завръща.

Нощта и луната също.

Днес е пълнолуние. Ще си платим за грешките си.

Защото днес, един човек ще се превърне в звяр...

И ще убие отново.

Опитах се. Исках да защитя хората в селото.

Откога е така? - От два дни.

Откакто разбра, че Козаря не е целта му.

Исках просто да предпазя хората тук. Затова го застрелях.

Не го ли чувате? Какво е това? - Вятърът, Херардо.

Вече те е страх и от планинския вятър ли?

Не е просто вятър...

Нима не разбираш?

Това е воят! Нима не разбираш?

А днес е пълнолуние.

Обречени сме. Никой няма да може да спре звяра.

Никой няма да може да го спре! Обречени сме!

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

ВОЯТ

Къде си тръгнала? - На училище.

Толкова рано? - Имаме контролно.

Тъкмо ще преговоря малко.

Довиждане. - Довиждане, миличка.

Да, идвам. До след малко.

Раул, да поговорим. Тревожа се... - Аз също.

Нещата не вървят. Не може да продължаваме така.

Добро утро. - След работа ще поговорим.

Добро утро.

Добро утро.

Хапнал ли си? - Да.

Колко вкусна закуска!

Ти си вкусен! Ще те схрускам целия.

За закуска, за обяд, за вечеря! За всичко!

Просто те... Обичам.

Добро утро. Колко си ранобудна! - Здравей.

Рано си станала. - Вятърът ме събуди.

Имам нещо за теб. - Какво е?

Париж? - Звъннаха от балетното училище.

Освободило се е едно място. Искат да отидеш веднага.

Мамо, това е за вдругиден! - Да.

Само че реших да не го мисля. Направя ли го, сигурно ще съжаля.

Заминаваш за Париж! Мечтата ти!

Обещавам ти, че веднага щом мога ще дойда да те видя.

Лейтенант, може ли да поговорим? - Доста е напечено в момента.

Важно ли е? - Да.

Влез.

Бих искал да ви се извиня. - За?

Когато ви обвиниха за смъртта на кап. Коста, просто откачих.

Беше нашият капитан, ценях го и си изгубих ума.

Освен това започнаха да се появяват улики срещи вас и...

Сбърках и съжалявам. - Защо ми говориш тези неща сега?

Отиваш монах и искаш опрощение? - Не.

Пристигна това.

От Роберто Лопес Пикадо е. - Чато?

Първоначално призна вината си за убийството на кап. Коста.

А сега? - Не го бил извършил той.

Кучетата му го били ранили свирепо. Върнал се, след като съобщил, и...

Тялото на капитана било изчезнало. - Защо ли не се учудвам!

Признава, че е отмъкнал кутията от дома на съдийката

и че я е оставил в колата ви.

Откраднал и кръв на капитана от клиниката

и я намазал по секирата ви.

Проклет негодник!

Отдавна ми се беше заканил глупакът.

А аз му се вързах! Напълно! Усъмних се във вас.

Съжалявам. - Хубаво.

Добре. Стига сълзливи истории! Чака ни дълъг ден. Да вървим.

Колеги, внимание!

Днес е пълнолуние и убиецът ще се опита да действа.

Ние обаче ще му попречим.

Четирите екипа очакват инструкции. - Отлично.

Убийствата са били извършени в радиус от 15 км в този район.

Тук и тук ще стоят екипи едно и две.

Екип три искам да пази пътищата към гората.

Екип четири - изходите на селото. Аз ще координирам от тук.

Мурильо, видя ли лесничеите в резервата?

Знаят. Ще включат прожекторите и ще съобщават за всичко странно.

Лейтенант, дали да не помислим за вечерен час?

Кастро, искаме да хванем убиеца, не да обсаждаме и плашим хората.

Прощавайте, лейтенант, но кого търсим?

Не знам, Мурильо. Истината е, че в момента нямаме нищо.

Напротив. Разполагаме с нещо.

Било е пред очите ни, но не сме успели да го видим.

Не сме могли да го забележим, защото е абсурдно и нереално.

Само че всъщност знаем кого търсим.

Ще ми се да сготвя вкусна вечеря днес.

Пълнена мерлуза на фурна. Какво ще кажеш?

Чудесен план, но тази вечер няма как да стане, Оливия.

Ще бъдеш с друга жена ли? - Да. С Исабел...

Католичката. От изпита в училище. - Добре.

Недей да ревнуваш, защото... - Ти какво искаш?

Щом предпочиташ да пишеш двойки, вместо да вечеряш с мен!

Стана късно. Ще се чуем после. - Добре.

А мерлузата - за утре. Сметката? - Дадено. Остави.

Така ли? Добре. Довиждане. - Довиждане.

Карола, да ти платя.

Наред ли е всичко? - Да. Заради този ужасен вятър е.

Воят, нали? Наближава. - Да.

Развали ми настроението.

А и хората днес са доста странни. - Да.

Заради пълнолунието също. Днес ще затворя рано.

В тези нощи хората си остават по домовете.

Покрай убийствата и останалото тук няма да се появи ни жива душа.

Най-после да те открия.

Какво искаш? - Да ми вдигаш, когато ти звъня.

Разбрах, че Чато е написал ново самопризнание.

Ти ще ми го осигуриш. Искам да знам какво е изпял.

Не мога да го направя.

Напротив. Мисли за сина си.

Току-виж това те мотивира.

Здравей, кмете!

Шегуваш се, нали? Издирваме върколака, така ли?

Какви ги говориш, Сара? - Виж, Раул...

През цялото това време се целим на сляпо.

А е ясно, че в случая има елементи, които са ирационални, необясними.

Чуваш ли се? - Пределно наясно съм как звучи.

Както и че има място, където отказваме да погледнем.

Може би отговорите са именно там.

Хващаме тази хипотеза и да видим. - Сара...

Раул, нека поне опитаме. Нямаме нищо, сам го каза.

Имаме самопризнанията на Чато.

Променил е показанията си и сега отрича да е убил Коста.

Това вече го знаехме. - Да.

Само че беше готов да лежи 30 г. за нещо, което не е извършил.

Сигурно прикрива някого. Истинският убиец. Човешко същество.

Как предлагаш да действаме? Кажи ми. Каква е идеята ти?

Ще му измъкнеш ли признание преди залез-слънце?

Преди да имаме още един труп на масата?

Раул, утре се заемаме с това.

Днес обаче няма време. Няма време!

Не мога, Сара. Как да вляза в залата и да съобщя, че търсим чудовище?

Това е чиста лудост! Няма логика.

Съжалявам. - Раул...

Като те обвиниха в убийството на Давид, дойде при мен.

Това също беше лудост, нали?

Интуицията обаче ми казваше, че си невинен.

И не сбърках.

Е... Сега интуицията отново ми подсказва нещо.

Сара, не може да искаш да повярвам във върколака.

Не го правя, Раул.

Моля те единствено да повярваш в мен.

Какво ти е? Спи ти се ли?

Да се разсъня малко преди контролното.

А и ме боли главата от този вятър.

Мен ме бутна от мотора. Да ми видиш лакътя!

Баба ми каза, че воят е по-силен от всякога.

Трябва да ти кажа нещо.

Дори с рошава коса си прекрасна.

Боже!

По дяволите този скапан вятър!

Чу ли какво ти разказах? - Да!

Казала си на Начо, че го обичаш, и той се изпарил.

Нормално ли ти се струва? - Не знам.

Може да си го изплашила. Да е решил, че утре искаш сватба.

Как ще си помисли такова нещо? Просто казах, че го обичам.

Искам той да ме обича, но не знам. Явно не иска или...

Мислиш ли, че не ме обича? - Май се вманиачаваш.

Така че - по-спокойно. - Човек не може да ти сподели нищо!

Какво стана?

Май го прие добре, а?

Не му казах. Не успях.

Кое? - Това че...

Напуска ни. Заминава за Париж. В балетното училище.

Вече има билет и всичко останало. Нали?

Кога тръгваш? - След два дни.

Трябва да кажеш на Джоел. - Вера, как?

Как да му кажа, че всичко между нас приключва?

Наистина ли ще търсим върколак? - Само като работна хипотеза.

Ясно. Ще се оглеждаме на четири за всякакви космати чудовища.

Само двама души са виждали нашия убиец.

Исабел, жената на кмета, и Дамиан Козаря.

И двамата ни уверяваха, че не е бил човек.

Смъртта на кап. Коста, на Адриана и нападението на Исабел...

Приличат на атаки на въпросното нечовешко същество.

Сходни обстоятелства - пълнолуние,

ухапвания, раздирания и неизмерима сила.

Колкото и абсурдно да изглежда,

всичко това...

Сочи към върколака.

Дойде моментът да огледаме всички възможности.

Във "всички" включва също и тази. - Ами ритуалът, г-жо съдия?

Този, отсякъл главите и изтръгнал сърцата, трябва да е човек.

За тази цел са нужни ръце. - Така е.

Само че това също е част от легендата за върколака.

Като се имат предвид рисковете, поети от убиеца,

за да следва ритуала, трябва да е важен.

При трупа на Адриана в църквата замалко да го хванем.

Замалко, но за да стигнем по-близо, трябва да разсъждаваме като него.

Да разберем защо изпълнява този ритуал.

И защо е толкова важен за него.

Така. Да проучим легендата.

Да говорим с всички с информация, като започнем с Херардо.

Лейтенант, само още едно въпросче.

Ако пипнем въпросния върколак, кой умник ще му вземе отпечатъци?

Да действаме.

Салва съм. Няма ме. Ако искаш пари, затвори.

Ако ли не, говори след сигнала.

Здравей, Салва. Нищо, аз...

Звъня ти, за да ти кажа, че днес ще имам много работа.

Пълнолуние е и няма да мога да обядвам с теб.

И, Салва... За всеки случай не излизай навън тази нощ.

Целувки.

Откри ли книгите в библиотеката? - Не... Не знам.

Погледни ти, моля те.

Соня, може ли едно допитване от сантиментално естество?

Имам огромен проблем с Вера.

Забременяла е, нали? Можеше да се очаква!

Баща ти е забременял! По дяволите!

Каза, че ме обича. - Вече си казвате тези неща? Мило!

Не го правим. Тя ми го каза, само тя.

Ти какво й отговори? - Че закъснявам за среща.

Колко си романтичен само! - Блокирах, ясно?

Да. Ще й го кажеш ли, или не?

Ти вече казвала ли си го на гаджето си?

Не ми е гадже!

Това е... Различно. Движим се с друг ритъм.

Друго е, Начо. - Разбира се.

Теб също те плаши. Знаеш, че е голяма стъпка.

Вера дава всичко, а е много малка. - Не чувстваш същото ли?

Напротив... Същото чувствам.

Макар че тя сигурно смята, че не е така.

А аз не искам да го мисли, не е вярно.

Голям кретен съм!

Ще й го кажа! Щом я видя. Ще й кажа, че я обичам безобразно.

Добре. Пропусни това с безобразното обаче.

Гледай. Начо, ела да видиш това.

Да. "Средновековни легенди". Заета е.

Тази също, и тази. Всички книги за ритуала на върколака за взети.

Кой би ги искал? - Виж ти! А номерът е един и същ.

Гледай ти! Ето у кого са всичките.

Записва ли? - Да.

Херардо, днес е пълнолуние и не разполагаме с време.

Знам, че от месеци издирвате звяра.

Искам да ми обясните как да го открия.

Можете ли да ни помогнете?

Нима ми вярвате? - Да.

Той също ли?

Отговори на госпожа съдията.

Трябва да обърнете внимание на знаците.

Звярът се крие сред хората, но не е като нас.

Различен е. - Как така? Какви са тези знаци?

Те са чудаци, необщителни.

Странят от останалите хора. Пазят тайни.

Друго, Херардо? Различават ли се по още нещо?

Белегът на звяра.

Рана от ухапване.

Така започнах да го търся.

Някой, който е бил излязъл при пълнолуние

и е бил нападнат, заразен.

Колкото повече наближава пълнолунието,

въпросният човек става враждебен и агресивен.

Силата му е като на вълк.

Звярът е в кръвта му.

Луната го зове и той започва да губи контрол.

По какъв начин? - Сетивата му се изострят.

Чува по-силно и вижда по-далече от нас.

Почва да си служи с лявата, вместо с дясната ръка.

Значи ползва и двете ръце? - Колко полезно!

Звярът и човекът се борят вътре в него.

Само че винаги побеждава звярът.

Това са знаците, така ще го откриете.

Значи търсим голям грубиян, левичар, или може би не,

който няколко дни в месеца е много крив.

Пределно достатъчно ни е за профил на убиеца.

Благодаря, Херардо.

Да, сержант. Да!

Да, сержант. Точно влизам в кръчмата.

Абсолютно, старчетата са тук. Как ще ги питам за върколака?

Ще ми се изсмеят в лицето. Добре, хубаво!

Само не знам какво ще напиша в доклада.

Добре, чакам ви тук, сержант.

Карола, дай едно кафенце. - Начо! Точно с теб исках да говоря.

С мен ли? - Да, с теб.

На колко години си? - Аз ли? На 30 г. Защо?

Защото Вера е на 16 г.

Само че ти го знаеше, нали? Затова си се възползвал от нея.

Не съм се възползвал, Карола.

Не е каквото си мислиш... - Нима?

Чуй ме, Карола.

Нещата между нас са сериозни. Обичам я.

Заедно сме от няколко месеца и...

Безсрамник! Това си ти!

Заедно сте от няколко месеца ли? Още сега отивам да кажа на Раул.

Ще те издам и край. Ще те изгонят от полицията и от тук.

Моли се да не те вкарат в затвора! Само се моли!

Здравей. - Здравей, Томас.

Сара я няма, майка ми също. В съда са.

Знам. Исках да говоря с теб. - Влез.

Взел си всички тези книги от библиотеката.

Е, и? - Тръгнали сме по следите на...

Върколака.

Шегуваш се с мен, нали? - Не. Знам, че четеш по темата.

Сигурно знаеш доста неща. Искам да ми помогнеш да го открия.

Сериозно ли?

Нима твърдиш, че полицията издирва върколака?

Майка ми знае ли?

Как е Козаря? - Зле.

Не се знае дали ще живее, или не.

Допуснах грешка.

Той не е звярът.

Не е убил Адриана, нито баща ти. - Знам. Дамиан е невинен.

Това не доказва, че убиецът е... Върколакът!

Напротив! Ти си го видял.

Защо продължаваш да отричаш? Всички тук го знаят.

Знам само, че ми писна от всичките тези глупости, Херардо.

Нормално е. Преследвало те е през цялото това време.

Преди да умре...

Баща ти те е скрил в гардероба, за да те спаси.

Ти си бил просто едно уплашено дете.

Кога ще отвориш очи, Пандо?

Рано или късно ще трябва да го признаеш и да си спомниш.

Няма да откриеш нищо, ако не вярваш в това, което търсиш.

Раул, ще бия още един анксиолитик на Херардо.

Така ще може да го прехвърлим в болницата.

Карола, моля те! Моля те! Изслушай ме!

Спокойно!

Оливия! Удари ли се?

Тук е опасно!

Затворете прозорците! Живо! Действайте!

Бързо! Помогни им!

Има ли останал друг навън? Залостете вратата!

Раул! - Да.

Добре ли си? - Да. Стой тук. Аптечка!

Нищо ми няма, Раул. - Трябва да те види лекар. Ела!

Да вървим!

Всички в коридора! Живо! Това е воят! Бързайте!

В коридора!

Спокойно! Скоро ще отмине.

Важното е да не се доближавате до прозорците.

Виждали ли сте Лейре? - Не.

Някой ранен ли е? Трябва да запазите спокойствие!

Какво правиш? - Лейре я няма. Трябва да я открия.

Не отивай, опасно е! - Ще я намеря!

Помощ! Помогни ми!

Лейре! Какво се е случило? - Капандурата.

Боже! Какво беше това? - Воят.

Хората казват, че ако съвпадне с пълнолуние, става като ураган.

Дано не продължи дълго. При такава сила ще срине селото.

Фернандо, тече ти кръв.

Какво е това? - Май е дълбоко.

Имаш ли аптечка? - В банята.

Ще я донеса.

Готово. Бъдете спокойни и сядайте. Явно ще продължи известно време.

Мисля, че така е добре. В безопасност сме.

Какво беше това? - Навън има някого.

Отворете ми!

Ще удържиш ли? - Да.

Басилио!

Сержант, добре че сте стигнали тук. Навън започва да става страшно.

Какво има?

Не знам... Излетя от някакъв строеж.

Хванете го! Полека!

Не знаеш нищо за това селище, нали?

Ела. Ще ти покажа книга, която ще ти хареса.

Мурильо, там ли си? Мурильо, чуваш ли ме?

Да, лейтенант. У съдията съм, с Томас.

Има ли ви нещо? Томас добре ли е? - Отлично.

Мурильо, стойте там, докато воят не утихне. Ясно? Край.

Бъди спокойна. В добри ръце е. - Ясно.

Погледни.

Слушайте всички! Внимание!

Положението навън е много тежко. Оставаме тук, докато се подобри.

А училището? Ами децата? - Комуникациите се разпаднаха.

Не сме наясно какво става там, но не се тревожи!

Директорът знае как да действа.

Лейтенант, ами колегите? - Чухме се. Всички са добре.

Медина и Аруфат са затиснати от дърво в колата, но са невредими.

Падне ли вятърът, отиваме за тях.

Не знаем какво става навън. Всички се тревожим за близките си.

Излизането обаче е самоубийство. Духа жестоко.

Летят предмети, които могат да убият човек.

Оставаме тук до нова заповед. Ясно?

Оливия! Къде тръгна?

До кабинета за малко. Да взема... - Не! Слушайте!

Всички оставаме в тази зона, докато проверим цялата сграда.

Разбрахте ли ме? Тук! В тази зона.

Чува ли ме някой?

Карола, трябва да ме закарате в болницата.

Да! Начо вика помощ. Спокойно, Басилио. Линейката идва.

Чувате ли ме? Кастро е. Чува ли някой?

Кастро, лейт. Пандо е. Как сте? Жена ми добре ли е?

Какво става с линейката?

Жена ви е в отлично състояние. Сержант Лорка е ранен.

Тежко ли? - Ами... Не бих могъл да кажа.

Изглежда много зле. Не отиде ли в болница, ще умре.

Невъзможно е. Дървета са запречили пътищата.

Явно не разбирате, лейтенант. Сержантът си отива!

Има много кръв и ужасен шум при дишане, нищо че не диша много.

Излизането навън е сигурна смърт, нямате шанс.

Отговаряш лично никой да не напуска кръчмата.

При никакви обстоятелства до нова заповед.

Трябва ни лекар.

Докторе! - Стой при нея.

В кръчмата има тежко ранен. Нужна им е помощта ви.

Какво е състоянието на пациента? - Прободен е с желязо. В ребрата.

Искаш ли още водичка? Малко коняк да преглътнеш?

Използвай момента, аз черпя. - Не...

Ако преживея това, ще приема цялата бутилка.

От лявата страна е.

Явно желязото е счупило ребро, което притиска сърцето.

Ще трябва да извадите пръта, иначе сърцето ще спре.

Да извадя желязото? Аз?

Да се има предвид и огромната им сила.

Върколаците са никталопи. Това означава, че...

Томас! Всичко, което ми разказваш, е много вълнуващо.

Само че не е ясно защо е ритуалът. - Кой ритуал?

С жертвите. Отсичането на главата и изтръгването на сърцето.

Тук не се обяснява нищо. - Как нищо?

Описва се как да го привлечеш. Аз го направих в гората и се получи.

Отидох на жертвения камък, защото исках да стана като тях.

Безсмъртен. - Безсмъртен? Ясно.

Истина е. Ухапе ли те върколак, превръщаш се в един от тях.

Ако беше така, през вековете щяха да са нападнали куп народ.

Не мислиш ли? - Предполагам.

Защо тогава Календа не е пълна с безсмъртни върколаци?

Естествено. Разбира се - за това служи ритуалът.

Това е начинът да убиеш върколак.

Ученици, оставете я на мира.

Не й висете на главата. Разпръснете се! Хайде!

Добре ли се чувстваш? - Да, добре съм.

Какво стана? - Не знам.

Бях горе, приключвах с танците и...

Вятърът явно е счупил капандурата и тя е паднала отгоре ми.

Слава богу, че Пабло беше там.

Господи!

А ти какво си търсил горе?

Остави ме, Вера. - Пабло!

Изплаши ме. Реших, че ти се е случило нещо.

Не бива да се нараняваш точно сега, когато заминаваш за Париж.

Чух те да говориш с Вера.

После те видях да танцуваш и...

Невероятно е.

Приличаш на ангел.

Джоел... - Радвам се. Наистина.

Ще сбъднеш мечтата си. Не бива да плачеш.

Не плачех заради това.

Плачех, защото няма да отида в Париж.

Защо? - Знаеш защо.

Това е детската ти мечта! - А какво става с мечтите?

Когато отвориш очи, изчезват.

Това обаче... То не изчезва. Истинско е, реално!

Завинаги е. Това искам.

Да се будя всеки ден, да отварям очи и ти да си там.

Така! Чуйте ме всички!

Донесете дюшеци от салона и ги разпределете!

Ще прекараме нощта тук. - Тук ли?

Защо? - Опасно е да се излиза навън.

Вятърът изтръгва дървета, пътищата са затворени.

Ще премине след няколко часа. Както винаги.

Напротив. Опасно е, когато воят съвпадне с пълнолуние.

Не мога да остана. Трябва да си отида.

Невъзможно е, Джоел. Никой няма да излиза до сутринта.

Тук ще сме на сигурно място.

Дали ще духа така още дълго? - Надявам се, че не.

Скоро ще се свечери.

Ритуалът има обяснение. Единственото според легендата.

Щом върколак ухапе човек, превръща и него в безсмъртен звяр.

Все едно му предава болест? - Да.

На сутринта, отново човек, намира жертвата

и прави това с главата и сърцето, за да предотврати напастта.

Върколаците умират само така.

Затова ритуалът е толкова важен за него, нали?

Не създава други като себе си...

Прави го, за да не разпространява проклятието.

Точно така, г-жо съдия.

Благодаря, Соня. Добра работа!

Чу ли? - Кое?

В ритуала има логика. - А, има логика! Чудесно.

Е, и? - Вече знаем много повече.

Сара, знаем същото, с което бяхме наясно преди.

Убиецът е обсебен от легендата за върколака.

Още по-точно - използва я да ни заблуди.

На това скапано място всички вярват в глупостта за върколака.

Разбира се... Това е.

Именно това е.

Ето защо все грешим и не го откривахме.

Какво каза, Раул? Какво?

Всички тук вярват във върколака. - Да.

Убиецът също. - Как така?

Раул, не се опитва да ни заблуди с легендата.

Просто той самият вярва в нея.

Смята, че е върколак.

Как я караме, сержант? Вече изглеждате по-добре.

Не виждаш ли, че кърви и диша по-тежко?

Какво става с линейката? Идва ли, или не?

Как така не? Какви ги говориш? - Пътищата са запречени, Карола.

Навън е страшно заради вятъра.

Какво тогава? Какво да го правим? Какво ти казаха?

Не се безпокой. Говорих с лекаря и всичко е под контрол.

Пръта ще извадя аз. Да имаш гумени ръкавици?

За кръвта.

Бъдете спокоен. Всичко ще бъде наред.

Няма шанс, Кастро! Искам в болница. Карола, помощ!

Не, не! Долу! - Трябва да отиде в болница!

Не! Не бива да се излиза! Било ужасно опасно!

Опасното е - животът му в твои ръце!

Помогнете ми! Към вратата! - Не!

Помогнете, моля ви! - Недейте! Стойте!

Хайде, Басилио! Колата ми е отпред. Стигаме кръстовището и готово.

Това е лудост, Карола! Ще умрете! - Виж, че му трябва лекар!

Не глупак като теб, който припада при вида на кръв.

Какви ги вършиш?

Съжалявам, сержант. - Ти си идиот!

От тук не мърда никой! Нима не чувате това?

Знам, че искате да помогнете, но ако излезете навън...

Няма да спасите сержанта, а всички ще загинете.

А тук няма да умира никой.

Не и докато отговарям аз. Ясно?

Как да ви помогна аз да хванете убиеца?

Страда от психично разстройство. Илюзии, халюцинации.

Нужно е да разберем дали човек с подобни симптоми е идвал при вас.

Тази информация е поверителна, съжалявам. Не мога да ви я дам.

Вижте, не го ли сторите, тази нощ може да умре още някой.

Подозираме, че въпросният човек страда от илюзията, че е върколак.

Наясно съм, че звучи странно, но... - Изобщо не е.

Тази патология си има име - ликантропия.

Представлява рядко срещан вид шизофрения.

Съществува такава болест? - Да.

Възможно ли е някой тук да страда от нея?

Замислете се, докторе. Изключително важно е.

Всичко, което ви се струва подозрително, може да ни помогне.

Някой с подобни симптоми? Някакви детайли, дреболии!

Тези пациенти често имат психотични епизоди,

пристъпи на гняв, загуби на памет.

Понякога се будят голи на странни места

и не помнят как са стигнали дотам.

Рядко може да се получи и промяна на латералността в мозъка.

На латералността? Какво точно имате предвид?

Когато десничар изведнъж започва да ползва лявата ръка и обратното.

Като това, което каза Херардо. Не е бил никак далече.

Търсил е върколака по същите признаци.

Раул, проучил е цялото село.

И е отхвърлил всички, освен четирима.

Един от тези четирима е убиецът, когото издирваме.

Невероятно! Как си го опазил в тайна?

Споделяме си всичко! - Е...

Почти всичко, но въпреки това, Пабло!

Кажи сега. От колко време харесваш Лейре?

Не е за вярване, че не си ми казал. Обидно ми е.

Щях да съм ти споделил, ако ми оставяше думата.

Добре, съжалявам. Разказвай! Откога я харесваш?

Как стана? Любов от пръв поглед ли бе?

Боже! Подозирах го! Какво сега? Ще й кажеш ли, или...

Може да се опитам да помогна. Ще се направя на Клементина.

Казва се Селестина и не е нужно. Няма какво да сторя.

Очевидно е кого харесва тя.

Пабло, струваш много повече от него. Сериозно!

Да, хубав е и тази тайнственост около него можа да е готина, а и...

Има мотор, което мацките харесваме,

но ти си много по-интересен и хиляда пъти по-готин.

А и изкарваш страшни оценки, което е голям плюс.

Как си? - Искам да се чуя с баща си.

Само че няма обхват. - Спокойно, ще те разбере.

Утре ще му обясниш всичко.

Ето две одеяла. Да донеса ли още? - Няма нужда.

Салвадор Гарсия, Клаудио Баена, Рафаел Фернандес и Басилио Лорка.

Един от тях е. - Нямаме време.

Ще открием местонахождението им и щом излезем, ще ги задържим.

Ето ги телефонните номера и адресите на заподозрените.

Басилио лежи ранен в кръчмата. А и не вярвам да е нашият човек.

А и дори да е, то е вън от играта.

Останалите ще трябва да ги хванем, преди да действат.

Ще подготвя три екипа и щом стане възможно, излизаме.

Раул, почакай.

Когато почина Адриана, Козаря ни каза,

че е проследил убиеца до район в гората.

Спомняш ли си? До къде каза, че го е следвал?

До Чукарите. Защо?

Пипнахме го.

Той е.

Джоел, какво правиш? - Лейре, защо си тук? Връщай се!

Къде отиваш? Опасно е! - Не! Опасно е да остана!

Джоел, не излизай! Ако тръгнеш, ще дойда и аз.

Ако го сториш, ще умреш. Не желая да живея без теб.

Няма да умра. - Откъде знаеш?

Добре... Без тайни. Никога повече!

Трябва да ти кажа нещо. - Какво?

Какви ги вършите? Махайте се от тук веднага! Хайде!

Джоел! Джоел, не!

Стой! Не мърдай от тук! Лейре, недей!

Джоел!

Не! Не е възможно, той не е убиец.

Трябва да има грешка, лейтенант. - Няма.

Сред заподозрените от Херардо е.

А и е бил в резервата, когато убиха кап. Коста.

Това не доказва нищо. - Чуй ме.

Дамиан бил преследвал убиеца до Чукарите.

В тази част живее той.

Ти самата пое жалбата заради това, че е бил гол същата сутрин.

Прибирал се е от убийството на Адриана.

Всичко съвпада, Мурильо. Няма съмнение.

Той е. Салва е убиецът.

Как се чувстваш?

Приготвих ти още един чай.

Честно казано, не ми е особено добре.

Изнервям се, като стоя затворен тук.

На мен също не ми е никак приятно, повярвай ми.

Освен това много се притеснявам за Джоел.

Телефоните още ли нямат обхват?

Съвсем скоро ще се свечери.

Ето! Бързо!

Това е чиста лудост, Начо! Не знаеш какво правиш.

Благодаря за куража. - Какво ще докажеш с това?

Безотговорно е да си играеш така с чуждия живот.

Това са заповедите на лейтенанта. - Ако той бе тук,

Басилио щеше да е в хирургията, а не на пода в ръцете на нещастник!

Достатъчно!

Не съм нито безотговорен, нито нещастник. Аз съм полицай!

Наредиха ми да измъкна всички живи и ще го направя.

Въпреки теб!

Бъдете спокойни! Всичко ще бъде наред.

Обучен съм за такива неща.

Да видим сега тази рана, сержант.

Господи! Боже...

Добре съм. Нищо ми няма.

Готови ли сте?

Дръжте го здраво. Имаме само един опит. Така...

Започваме.

Сержант! Не се притеснявайте!

Това лято ще пометем всички на шампионата по карти.

Започваме ли?

Трябва да запушим раната! Хайде!

Диша! Започна да диша, Начо! - Видяхте ли? Нищо работа!

Ще поседна за мъничко.

Кастро? Как е при вас? В какво състояние е Басилио?

Лейтенант, сержантът диша.

Извадихме пръта без проблеми. - Браво, Кастро.

Слушай. Тук има новини.

Убиецът е Салвадор Гарсия. - Салва?

Да, Салва. Смятаме, че е в училището.

Там е също и дъщеря ви Вера...

Както и синът ви, и останалите деца. Трябва да стигнем до там някак.

Наясно съм, Кастро. Аз пръв бих тръгнал.

Докато не утихне воят обаче, не можем да сторим нищо.

Спокойно, всичко с тях ще е наред. Сара, довери ми се! Повярвай ми!

Салва?

Не знам какво ми стана. Паднах...

Нямам сили.

Спокойно, нормално е.

Това е, защото започва да ти действа.

Кое започва да ми действа?

Успокоителното, което сипах в чая ти.

Оливия? Какво правиш тук?

Подреждах нещата...

Значи... Не търсеше това, така ли?

През цялото това време си била ти?

Как си могла? - Сара...

Съжалявам, Сара. Съжалявам...

Съжаляваш ли?

За кое по-точно?

За това, че си ме лъгала или че те разкрих?

Оливия, подслоних те в дома си. Живееше при мен.

Седя до мен на погребението на съпруга ми.

Не знам как не умираш от срам. - Има причина, Сара.

Трябва да е много важна причина,

че да излъжеш мен, а също и брат си.

Както и всички останали. Нали?

Заради детето ми е. Извърших всичко това заради Томас.

Трябваха ми пари за лечението му и...

Кметът ми обеща да ми ги даде.

Предполагам, че това е краят и аз...

Така е редно. Ще си призная всичко.

Ще отида в затвора, но нека сама кажа на брат си, моля те.

Той не заслужава да разбиеш сърцето му по този начин.

Няма да му казваш нищо. - Какво?

Нито ще си признаваш каквото и да било.

Нито ще издаваш на кмета, че съм те разкрила.

Ще вземеш тези проклети самопризнания...

И ще постъпиш точно както ти кажа. Ясна ли съм?

Не разбирам. - Това изобщо не ме интересува.

Просто го направи.

Вземи парите и сина си.

След това изчезни от дома ми и от селото. Това разбра ли го?

Разбрах го.

Можеше да ми кажеш.

Щях да сторя всичко за теб. Каквото и да било, Оливия.

Каквото и да било...

Татко!

Какво правиш?

Съжалявам! Извинявай. Готово.

Отивам за глътка вода, искаш ли?

Как сме, сержант? По-добре ли се чувствате?

Направо ще стана да затанцувам, по дяволите!

Малкия, добра работа!

Моля. Студено ли ви е?

Ето така, хубаво завит.

Пийни си мъничко. Готово, стига.

Какво правиш? - Трябва да изляза.

Откачи ли? Сам каза, че би било самоубийство.

Знам, но не мога да ти обясня сега. - Какво става?

По-добре да не знаеш. Тръгвам. - Казвай или не отиваш никъде!

Говорих с лейтенанта. Вече знаем кой е убиецът.

Кой? - Салвадор Гарсия.

Салва, преподавателят.

Бил в училището с учениците, а Вера е сред тях.

Трябва да отида. - Децата ми!

Разбираш ме, нали, Карола? - Начо!

Няма да помогнеш на Вера, защото няма да стигнеш.

Чуй това!

Длъжен си да опазиш всички тук живи.

Включително и себе си. Не излизай, Начо, моля те. Недей!

Ела тук!

Ти си...

Убиецът си ти... - Чуй ме! Не е каквото си мислиш.

Щеше да го убиеш! - Не го доближавай, Джоел.

Не го докосвай.

Той е върколак. Като теб.

Би ли ми обяснил какво става?

Истината!

Нощта, в която Лейре и майка й пристигнаха в селото...

Беше пълнолуние.

И ти избяга.

Не можех да повярвам. Побърках се!

Излязох да те търся тичешком из гората и...

Открих кап. Коста. Лежеше проснат на земята.

Почти агонизираше.

Цялото му тяло бе покрито с жестоки рани.

Кръвта му изтичаше. Обзе ме паника.

Реших, че си го нападнал ти и че си го превърнал в...

В такъв като теб.

Можеше да сторя само едно. И го направих, Джоел.

Убих го.

По единствения начин, по който може да се убие върколак.

Като се отсече главата му и се изтръгне сърцето му.

Ти си убил бащата на Лейре!

Нямаше какво друго да сторя.

Не можех да допусна друг звяр да обикаля

и да убива при всяко пълнолуние.

Само че сбърках.

Допуснах грешка...

Не беше върколак, а аз го убих.

Онази проклета нощ ти избяга...

И си нападнал някого, но не кап. Коста.

А човек, който също се е намирал в гората въпросната нощ.

Него? - Да.

При всяко пълнолуние излиза да убива.

Нападнал е съпругата на кмета.

Трябваше да оскверня гроба й,

за да отсека главата й и да изтръгна сърцето й.

А Адриана?

Не и дъщеря ми! Не и малкото ми момиче!

Не и детето ми!

Как си могъл да й причиниш това? Тя беше моя приятелка!

Как мислиш, че се почувствах аз? Какво смяташ, че ми беше?

Трябваше да спра тази лудост! Нима не разбираш?

Не знаех кой убива. Не знаех кого си нападнал.

Побърках се да го търся.

Затова си ми взел книгата на Бернардо Еспиноса...

За да го намериш. - Да! И го открих.

Ще приключа с това завинаги, чуваш ли?

Знам какво си мислиш. Аз също не искам.

Само че трябва да го направим. Няма време.

Щом луната изгрее... Чуй ме, Джоел! Изслушай ме!

Налага се да го довършим тук и сега.

Няма друг вариант, разбираш ли?

Трябва да го убия. - Трябваше да убиеш мен!

Момчето ми...

Сине, чакай! Джоел!

Не ме доближавай! - Сине, чакай!

За всичко това съм виновен аз! Вината е моя!

Оливия...

Какво има? - Безпокоя се за децата.

Нищо няма да им се случи. Не се тревожи.

Сигналът се върна. - Значи воят утихва.

Да, тръгваме! С мен! Отиваме в училището за Салва.

Идвам с вас, дъщеря ми е там. - Да вървим! Живо!

Лейре, не се тревожи. Джоел умее да се грижи за себе си.

Трябва да съм с него.

Вера, трябва да го открия, не разбираш ли?

Хора! Сигналът дойде! - Наистина ли?

Какво? Може би воят е отминал.

Лейре?

Ами Лейре?

Имам 12 пропуснати обаждания от мама.

Колко е досадна само! Ще проверя какво иска.

Здравей, опашчице.

Звъня да кажа, че днес няма как да се видим, имам много работа.

Знам, че мразиш да ти говоря такива неща, но...

Имай предвид, че много ми липсваш и умирам да те видя.

Цял ден ще проверявам контролни у Фернандо.

Така че ще ти звънна утре. Целувки, дочуване.

Тук Мурильо. Внимание, до всички екипи!

Заподозреният не е в училището. Повтарям - не е в училището.

Намира се в дома на Фернандо Бернал.

Сигурна ли си, Мурильо? - Да, лейтенант.

Виждам колата му през прозореца.

До всички екипи! Убиецът е на "Камино виехо де Сан Лоренсо" 24.

Повтарям! "Камино виехо де Сан Лоренсо" 24.

Убиецът се намира на "Камино виехо де Сан Лоренсо" 24.

Карола... - Какво?

Невредими са. На децата им няма нищо! Добре са!

Слава богу! - Салва не е бил там.

Господи! - Извинявай.

Кошмарът свърши! Слава богу! - Да.

Най-после всичко си е отново нормално.

Всъщност... Предполагам, че всичко си е пак постарому, нали?

Начо! Няма да подам жалба срещу теб.

Преди това тук не те познавах.

Само че знам, че си добър човек и наистина обичаш дъщеря ми.

Да, наистина я обичам.

Не заслужаваш да съсипя живота и кариерата ти.

Това си остава между нас, няма да кажа на Раул.

Да знаеш колко съм благодарен!

Само че искам да я оставиш. Още днес.

Искам да се разделиш с дъщеря ми.

Вера е дете, Начо. На 16 години е.

Знам, че я обичаш истински, но тя е дете.

Животът е пред нея. Може да учи, да се махне оттук.

Само че ще захвърли всичко ей така просто защото те обича.

Не, аз... - Знам какво говоря. Моя дъщеря е.

Не желая да допуска същите грешки като мен.

Трябва да живее. Да опознае други неща и хора.

Ако след това реши, че те обича - така да бъде.

Сега обаче - не.

Ако я обичаш наистина, скъсай с нея.

Джоел!

Джоел!

Джоел?

Фернандо!

Соня... Какво търсиш тук?

Остани на място! - Върви си!

Можем да ти помогнем. - Не, не. Не можеш да го разбереш.

Отивам си, не искам да те нараня. - Не мърдай, по дяволите!

Ще ме застреляш ли? - Не ме принуждавай да го правя!

Знаеш, че те обичам...

Знаеш го, нали?

Чува ли ме някой? - Мамо!

Добре сте! Слава богу! Невредими сте! Господи!

Слава богу! Мили боже!

Начо!

Полицай... Нищо ви няма, нали? - Да, добре съм, Вера.

Виж, трябва да... Налага се да обсъдим нещо.

Мислих над това, което ми каза - че ме обичаш.

Аз не чувствам същото. Май е най-добре да се разделим.

Какви ги говориш, Начо? Какво се е случило?

Не се е случило нищо.

Не се притеснявай. Ще си намериш някой друг.

Съжалявам, настина. Ще си...

Няма време за линейка! Губи кръв!

Помогни ми, Соня! Соня! Помогни ми, по дяволите!

Фернандо, моля те, дишай! Фернандо!

Отвори!

Ще го закараме ние. Това е единственият му шанс.

Раул! Фернандо не реагира, не знам какво да правя!

Раул, ела!

Раул, моля те! Помогни ми!

Соня! - Помогни ми!

Не напипвам пулса му. Какво да правим?

Диша! Да!

Фернандо! Чуваш ли ме?

По-добре ли си? Фернандо, погледни ме.

Чуваш ли ме, Фернандо?

Раул!

Раул? Какво ти е?

Раул, погледни ме! Раул...

Раул, не ме плаши, моля те!

Какво ти е?

Спокойно! Всичко ще бъде наред...

Джоел! - Върви си!

Лейре, махай се!

Джоел!

Не! Не!

Не!

Дръж се, моля те!

Никой да не стреля!

Голям си лъжец! Глупак! - А ти си сополанка!

Лейре! - Не! Пуснете ме!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"