Original subtitles

ГДР!

Германска демократична република!

Социалистическа държава на работници и селяни.

Всички бяхме еднакви. Всички имахме еднакви апартаменти.

И всички изглеждахме еднакво.

Ядяхме една и съща храна.

Знаехме всичко, което другите не знаеха,

защото нашите агенти бяха най-тайните агенти в целия свят.

Бяхме най-добрите шофьори в света.

Нивото на инцидентите беше толкова ниско,

че можехме да си правим колите от картон.

Нашите генерални секретари спортуваха заедно с нас.

Обичахме да танцуваме.

Обичахме да маршируваме.

Всички ужасно обичаха ГДР!

Страната, за която другите можеха само да мечтаят.

ПРИЯТЕЛСТВО!

Аз съм Том. От самото начало бях в противоречие

със страната, за която другите мечтаеха.

ГДР! Хайде!

Не ми харесваше как трябва да се обличам.

И ГДР не харесваше как аз се обличам.

На 12 години бях страстен колекционер на редки предмети.

Но моята страна не одобряваше моята страст.

Нашият клас се състоеше от 23-ма ученика.

И учителката ми реши, че никой не иска да ме търпи.

Но след това Файт дойде в нашия клас.

Приятелство! - Приятелство!

Веднага след смъртта на баща му той и майка му се преместили в Берлин.

Учителката нямаше друг избор и се наложи да го сложи при мен.

Файт беше моят четен номер... 24.

Файт е интровертен и не говореше за миналото.

Той е доста по-различен от мен,

но въпреки това, станахме най-добри приятели.

Обикновено седяхме у нас и правехме записи от западните радиа.

Правехме и глупави филми.

Мамка му!

ГДР и аз бяхме винаги в противоречие.

Аз имах своя представа за свободата.

Имах друга представа за живота.

Просто различна представа за всичко.

После най-накрая дойде есента на 1989.

Ставаха големи политически катаклизми

и целият свят гледаше ГДР.

Давид Хаселхоф събори Берлинската стена.

И какво сега?

Аз отивам в Сан Франциско.

Какво смяташ да правиш в Сан Франциско?

Искам да видя моста Голдън Гейт. - Какво?

Искам да видя моста Голдън Гейт. - Какво?

Това е най-западната точка на света.

След това има само вода. И после е Азия.

За 23 години най-западната точка, която бях посещавал бе Вернигероде.

Изведнъж осъзнах, че няма друго място на света,

което толкова искам да видя,

освен моста Голдън Гейт, най-западната точка на света.

Мястото, където ще бъда максимално далеч от ГДР.

Добре, идвам с теб.

Коментара на баща ми беше: "Момчета, вие сте луди".

А майка ми каза: "Вие дори не говорите английски".

Нещо повече, баща ми даде да разберем, че е скептично настроен.

Това са пълни глупости!

През целия си живот бяхме затворени в една страна

и сега най-накрая можехме да ходим, където си искаме.

За съжаление парите ни не стигаха за два билета до Сан Франциско,

а само до Ню Йорк.

И така започнахме нашето пътуване.

С 55 долара в джоба, пуловер, три чифта долни гащи.

Чорапи, сапун...

и нашият перфектен английски.

Приятелство! - Приятелство!

Да се побъркаш, пич! Лудост!

Следващият!

Документи.

Приятелство! - Приятелство!

Германия, а?

Да. - Да.

Нацисти ли сте? - Не, не, не.

Не нацист. Ние... комунисти, знаеш ли?

Свободни комунисти, нали? Свободни... фри!

Комунисти!

На кого му пука за комунистите!

Не беше много умно, нали?

Грег!

Може би трябва да им обясним, а?

Може ли просто да млъкнеш?

Сигурен ли си? - Сигурен съм!

Извинете, господин офицер, това е знаете ли...

Ние правим филми... - Върни се на стената.

Филми, знаеш ли, пари, пари... - Обратно към стената!

Лицето към стената!

Добре дошли в Америка.

Видя ли колко са високи зданията тук?

Какво правят, когато асансьора не работи?

Ще се качат по стълбите. Това са само 50 етажа!

Ще мръкне докато се качиш. - Да, ако си ти.

Виж, този има колела на обувките!

Много е смел, като птица!

Здравейте! Как сте, сър?

Добре, добре! Добре, добре, благодаря!

Ню Йорк е толкова красив град и...

Файт, той просто каза здрасти!

Два билета... Сан Франциско.

320 долара.

320 долара!

Добре, ето!

Нямаме вече. Това е всичко.

55 долара!

Това са два билета до Ню Джърси.

Ню Джърси? Добре!

Къде Ню Джърси?

Ню Джърси.

Ню Йорк... Ню Джърси.

Съжалявам, момчета.

Мамка му!

Мамка му! Ню Джърси.

Благодаря!

Тогава ще им показваме филма си докато съберем пари.

Сан Франциско няма да избяга никъде.

С удоволствие бих изял един хотдог.

Току-що разбрах, че цял живот съм искал да правя точно това.

Не е ли страхотно?

Добре ли си?

Разбира се!

Виж, нашият пръв американски фен.

Ако някой подскача като идиот хората спират и го гледат.

А при нас се спря само един бездомник.

Какво би станало, ако показвахме филма за нашата родина?

Никой не се интересува от документални филми.

Филм за нашата лайняна родина?

Може би трябва да намерим по-подходящо място да го показваме.

Например в ресторант, където хората ще са принудени да го гледат.

Точно така, а ние ще го рекламираме.

Режисьорът би отишъл за своето изкуство в...

Това я яко! - Как беше затвор?

Ето! - Какво е това?

Записал съм си някои думи,

които може да ни се наложи да използваме.

Впечатлен съм, мистър Клеберг. - Благодаря, мистър Ягода!

Имате хубави очи. - Имаш красиви очи.

Помислих, че може да ни потрябва. - Това какво е.

Очите ти блестят като звездите над Х.

X е името на щата, където се намираме в момента.

Не искате ли да си свалите ризата?

Аз съм самотен комунист търсещ любов.

Аз съм самотен комунист търсещ любов?

Мисля, че е готино.

И тук... искам да те чукам в задника.

Това записал ли съм го? Покажи ми!

Не, не си го записал, но едва не се върза.

Леле, виж! Централ парк.

Яка работа!

Имаш ли някакви кинти? - Какво?

Не... нямам пари, извинете.

Но ето! Имам бисквити.

Ало... пич!

Това са моите бисквити.

Не може ли просто да си вземеш и да си вървиш, мамка му!

Да имаш случайно повече бисквити? - Какво?

Сан Франциско.

Скъпи, Файт, честит рожден ден! Баща ти.

Какво?

Пич, тук е дяволски студено!

Дай ги тук! - Какво е това?

Какво е това? - Не е твоя работа.

Мислех, че баща ти е умрял.

Да, така е. - А от кого са картичките?

Пич, ти имаш баща.

Не може да ми казваш, че баща ти е мъртъв.

Аз съм най-добрия ти приятел, защо не ми каза?

Лъгал си ме десет години. Защо не ми каза?

Защото исках да забравя за него!

Баща ми избяга зад стената.

Бях на 12 и от тогава не съм чувал нищо за него.

Но на всеки рожден ден ми изпраща картичка от Сан Франциско.

Всяка година на печата винаги е рожденият ми ден.

Остават две и половина седмици и на този ден искам да съм в Сан Франциско.

Трябва да го видя. Разбираш ли?

Искам да го чакам пред пощата,

откъдето изпраща картичките. - Това ли е твоят план?

От самото начало си криел от мен,

а сега си намислил и този тъп план?

Нямам друг. - Кога щеше да ми кажеш?

Когато стигнем в Сан Франциско ли? - Не знам.

Забрави!

Том, страхувах се, че иначе нямаше да дойдеш с мен.

Тук е дяволски студено.

По пътя насам видях едно място, където би трябвало да е топло.

Но не е хотел.

Наистина не знаех как да ти кажа.

Извинявай.

Може да тръгнем на автостоп?

За две и половина седмици трябва да стигнем.

Ще се справим.

Две и половина седмици са.

Ела с мен, Том.

Моля те... моля те, Том! - Добре, ще дойда!

Но не и заради твоя план,

а защото също искам да видя моста Голдън Гейт.

Виж каква грозна кола.

Той спря... той спря. Той спря!

Здравейте, вие... Сан Франциско?

Не... Не отивам до Сан Франциско.

Вие чужденци ли сте? - Какво?

Тази табелка! Така няма да стане нищо!

Дай ми я, дай я.

Ето! - Посока Сан Франциско!

Така е по-добре! Късмет, ще ви е необходим.

Чакайте! Чакайте, моля!

Вие: Посока Сан Франциско?

Искам да кажа, ако... отивате към Сан Франциско?

Направление?

Да, защо не! Влизайте!

Да... благодаря! Да... добре!

Аз съм Дарил. - Здравей, Дарил, аз съм Файт.

Какво прави? - Нямам представа!

Вас махт ер? Никаква представа!

Зиг, зиг!

Шнелер! Марш, марш!

Ауген гераде аус!

Да, очите право напред!

Ауген гераде аус!

Не, благодаря!

Не, благодаря! - Не?

Една секунда.

Какво прави?

Какво е това?

Какво е това? - Къде?

Мамка му!

Тези карикатури са наистина добри.

Беше спешно. Едва не се напиках в гащите.

Добре дошли в Западна Вирджиния

Извинете?

Ало?

Въпрос...

Какво... това?

Това е моето телевизионно шоу. Карикатури, аз ги нарисувах.

Страхотно, а?

Ние също правим филми!

Вие правите филми?

Еха, екскомунистически режисьори.

Знаеш ли какво? По пътя към родния ми град

има един бар, където може покажете филма си и да направите малко пари!

Наистина ли? - Да!

Разбира се. - Да?

Да!

Виждаш ли, не е толкова зле.

Смешно е!

Пичове, малко уважение... към изкуството.

Мамка ме, никой не гледа.

Хайде, хора! Покажете малко ентусиазъм!

Това е изкуство... това е кино!

Хайде, пляскайте с ръце.

Не се тревожете за тези идиоти. Те нямат вкус.

Но, аз имам прощален подарък за вас. Малко вкусни плодове!

Благодаря. - Аз ви благодаря.

Вие разтърсихте живота ми.

Да, това е за вас.

Благодаря! - Ауф видерзеен!

Бай! - Да.

Късмет, хора!

Покажи ми!

Това наистина е нещо.

Здравейте! - Здравейте!

Не сте оттук, а? - Не... Източна Германия.

Източна Германия?

Да, ние сме комунисти, да!

Какво е Западна Германия?

Западна Германия, Източна Германия? Стената!

Каква стена?

Има стена между Източна и Западна Германия.

Амбър. Има две Германии.

Татко ми е казвал, че комунистите ядат малки деца.

Не, само малки момичета!

Да.

Имаш красиви очи!

Очите ти блестят като звезди в нощта!

Очите ти блестят като звездите над... Кентъки.

Кентъки, защо Кентъки? Кентъки е гадно!

Това не е ли... Кентъки?

Това е Тенеси. - Добре.

Тогава знаеш ли какво?

Очите ти блестят като звездите над Тенеси.

Но... само със защита. - Какво?

Аз... правя... това...

само със... защита.

Защита? Презервативи?

Да... Мондос! Мондос?

Какво - Мондос!

Не, съжалявам. Няма защита, няма секс.

Мислиш ли, че искам да хвана СПИН!

СПИН?

Аз съм от ГДР!

Ние нямаме СПИН!

Не.

Добре!

Тогава... ти... устата секс?

Я върви на... Майната ти!

Файт! - Какво има?

Какво става тук?

Дороти ми показва хореографията си.

Имаш ли секунда?

Ела тук за малко.

Какво става?

Какво ще кажеш за Амбър? Какво?

Харесва ли ти Амбър?

Какво... разбира се, че ми харесва.

И ти много й харесваш. - Наистина ли?

Да, харесва те повече от мен.

Тя ме помоли да те попитам дали не искаш да се разменим?

Да се разменим? - Да или предпочиташ Дороти?

Разбира се, Дороти ми харесва,

но ако Амбър наистина иска да се разменим...

Да, иска! И още как.

Добре тогава... Добре!

Том!

Тя не се ли съгласява?

Не разбрах въпроса.

Амбър не се ли съгласява на секс.

Ами, не бих казал така. Тя...

Имаш ли някакъв презерватив?

Не, нямам.

По дяволите, тръгвайте си!

Вземайте си парцалите! Изчезвайте!

Тръгвайте си, излизайте!

Мислех, че ще се върнат чак утре.

Господи, хубаво е да се върнеш вкъщи! - Тате... тате!

Ще скачаме ли? - Така изглежда!

Боже, мамка му! - Какво?

Раниците ни! - Забрави за тях!

Но вътре са филмите. - Да не искаш да вляза и да кажа:

Току-що изчуках дъщеря ви, а сега ми дайте раницата!

Но това са нашите филми. - Добре, прав си.

Добре! Да вървим!

Мамка му, човече!

Том! Том!

Мамка му!

Мамка му!

Кола... кола!

Шибан план, шибан автостоп! Какво въобще правя тук?

От една седмица сме на път

и сме заседнали някъде по средата на Тенеси!

Така никога няма да стигнем до рождения ти ден, забрави го!

В Ню Йорк каза, че ще успеем.

В Ню Йорк нещата изглеждаха различно.

Какво?

Това е вярно, човече!

Пълна глупост!

Посока Сан Франциско! - Да.

Мамка му!

Това е такова лайно!

Искаш ли да си сваля гащите?

Престани. Замръзвам, човече!

Какво беше това?

Стомахът ми. - Престани вече!

Не мога да направя нищо по въпроса. Не сме яли от 100 години.

Виждаш ли? И моя започна.

Това е кактус. - Какво?

Хайде отново?

Може да се яде.

Откъде знаеш?

Гойко Митич!

Чинганчук, Голямата змия. Ясно?

Искаш ли още едно парче?

Не, благодаря!

Нахрани ли се или нещо такова?

Никога не си харесвал как готвя.

Благодаря, скъпа.

Да имахме сега такова. - Да, щеше да е супер.

Майната ти, Марвин, дай ми шибаните пари.

Ако разбрах правилно

той каза: Ти си шибан шибаняк!

Дай ми моите шибани пари, нали!

Да. - А отговора беше майната ти на теб.

Нали това каза? - Да.

Влезте вътре. - Няма пари!

Ние няма пари!

Не се тревожете, докарайте си гладните задници тук.

Какво каза? - Че трябва да влезем.

Мисля, че тя те харесва.

На теб ти донесох кафе.

А за теб направих страхотен омлет.

За теб сварих яйца.

Виждам, че имаш нужда!

Благодаря! - Приятен апетит!

Къде сме сега?

Виж! Ето тук сме?

Има още много път.

Какво, да тръгваме!

Нещо ми влезе между зъбите.

Парите ви.

Мамка му! - Марвин, голям задник си!

Трябва да пушиш по-малко трева, Марвин!

Дайте му един долар или нещо.

Чакайте малко.. Почакайте...

Една секунда.

Къде тръгна?

Не знае. - Не знае... откъде си?

ГДР. Източна Германия.

Източна Германия. Германия.

Нещо ми се подигравате ли? - Сан Франциско...

Скоро е рождения ми ден и трябва да бъда в Сан Франциско.

Хайде! Да вървим, сядайте!

Да вървим, какво чакате! Да вървим, по дяволите!

По дяволите! Какво, по дяволите, правиш!

Баща ми палеше такива огньове на Балтийско море.

Огромни огньове. - Да, в Рюген или Узедом?

Хиделзее. - Ходил ли си там?

Не, в Ноендорф.

Бях там, когато бях на шест! - А аз на четири или пет!

Ядяхме в Хайдерос.

Точно така, всяка вечер ходехме да ядем в Хайдерос.

Ние също. Къпехме се всеки ден.

Скачах във водата в 07:00 и излизах в 18:00.

Тогава плувах като риба.

Плувал си? - Да.

Когато си бил на четири години? - Да, баща ми ме научи!

Никой не може да плува на четири. - До десет бях отличен плувец.

Повече ми приличаш на шахматист, Том!

Това беше преди десет години. - Защо не си ми казал досега?

Защото, когато баща ми избяга всичко приключи, никакво плуване.

Защо избяга баща ти?

Момчета, мръднете!

Искате ли да опитате?

Това беше лайняно.

Значи ти търсиш баща си?

Моя баща го убиха конгите, когато бях на десет.

Баща ми го убиха във Виетнам.

Убиха го шибаните комуняги.

Така ли, комуняги, убихте баща ми? - Какво?

Попитах дали вие комунистите така убихте баща ми!

Не, ние не сме комунисти. - Но баща ти е бил!

Не, баща ми не е комунист. - Какво?

Баща ми не е комунист!

Мамка му!

Те са просто деца!

Хайде!

Той подлудява, когато се напие.

Искате ли да се доберете до Сан Франциско?

Да. - Елате тук.

Елате!

Мамка му!

Това е колата на брат ми.

Трябва да му я закарам, но нямам време.

Имате ли карта? - Какво?

Карта.

Тук е Сан Франциско! А тук е брат ми.

Не е Сан Франциско, но е Калифорния.

Вие ще закарате колата на брат ми.

Наистина ли?

Наистина.

И ни се доверяваш?

Опитайте се да ме измамите и ще ви скъсам задниците.

Добре!

Ключовете за колата.

Няма ключ за багажника.

Какво? Той ще ни натопи.

Иска да прекараме нещо незаконно.

Оръжия или наркотици! - Да.

Майната му, съгласни сме.

Добре, ще го направим.

Добре, ще го направим.

Ще закараме колата на брат ти.

Да?

Обещаваме.

Да!

Виж какви очила.

Да, Америка!

Страхотна снимка, Файт.

Едно, две, три!

Сан Франциско!

Мога ли да ти кажа една тайна? - Да.

Но не казвай на никого, защото вече няма да е тайна.

Всеки ден си прави малък подарък, а светът ще ти прави по-голям.

А днешният ни подарък е това.

Шоколад? - Разбира се!

И струва само 13 долара. - Невероятно.

Това е най-вкусния шоколад, които някога съм ял.

Ти искаше да знаеш защо баща ми избяга?

Мисля, че и заради това. Всичко, което виждаме тук.

Разбирам! Защото... да.

Баща ти ми харесва.

Какво?

Като дете си мечтаех, че баща ми ще дойде за мен

и ще минем с белия ни Трабант

по моста Голдън Гейт.

Разбира се в Америка няма Трабанти, но... ние имахме такава кола.

Малък, бял Трабант няма да се добере до Америка.

Благодаря!

Чувстваш ли нещо?

Не.

Може би трябва да се разклатим малко.

Добре ли виждам...

Мамка му!

Мамка му! Полиция!

Мамка му! Мамка му!

Том, панталоните ни! Нашите панталони!

Гол ли си, момче?

Мамка му! Мамка му!

По дяволите, човече! Боксерките ми!

Том!

Добре, че поне изглеждат миролюбиви. - Да.

Излизайте от колата!

Приятелство - Това някаква шега ли е?

Не. - Шофьорска книжка, сър!

Шофьорската ти книжка. - Чакай, да.

ГДР?

Това да не е някакъв клуб?

Това е Източна Германия.

Отворете багажника, сър?

Не, не ключ... - Сър, отворете багажника!

Нямаме ключове!

Не разбирам какво говорите. Я се обърнете.

Ръцете на покрива на колата!

Защо, какво сме направили? - Ръце на покрива, веднага!

Отвари багажника.

Кажи нещо! - Ние сме в лайната.

Мамка му!

Лидия, виж. - Какво има?

Мамка му! - Какво, по дяволите...

Така... свободни ли сме?

Публична голота.

Влизай. Ти също.

Чувствайте се като у дома си, момчета.

Дявол да го вземе! Не трябваше да ям онези картофи.

Картофи... бяха ябълки! - Повръща ми се.

Ще пропадна през пода. - Той е от бетон.

Не, сериозно, пропадам.

Дръж ме здраво. - Какво?

Може ли да ме държиш, моля те!

Добре, всичко е наред! - Да.

Следващия път бъдете внимателни, момчета.

Не се събличайте. Късмет!

Ще ви е необходим.

Нека силата да бъде с вас!

600 долара.

Тези искат 600 долара за ремонт на колата.

По дяволите!

Сега какво? - Не знам.

Какъв супермаркет, а?

Май ударихме джакпота. Лудост!

Какво е това? - Нямам идея,

но струва 13 долара и мирише вкусно.

Това какво е? - Бисквити.

Луд ли си? Ако ще крадеш нещо

нека да е най-вкусното, а не някакви твърди бисквити!

Може ли да викаш по-силно? - Кой ще ни разбере?

Срещна ли поне един американец, който да говори чужд език?

Например! Здравей, моят приятел се влюби

и иска да се ожени за теб.

Иска и да яде, за да стане кръгъл и сочен като теб.

Виж, тя се смее, но не разбира нито дума.

Хайде, виж! - Том, всичко е наред.

Здравей, красавице!

Ти си прекрасна

и бих искал да спя с теб тук и точно сега!

Не може ли първо да ми кажеш как се казваш?

Зоуи, здравей! - Здравей!

Приятно ми е да се запознаем.

Извинявай, просто исках да докажа нещо на приятеля си.

Бъдете по-внимателни. Има видео!

Какво? - Какво?

Видео!

Видео, добре!

Извинявай!

Момчета, ако сте гладни елате с мен.

Майка ми ще ви се зарадва. Тя също е от Германия,

а баща ми прави най-хубавите пържоли в Ню Мексико.

Наистина ли, пържоли! Сериозно?

Разбира се, качвайте се.

Извинявай за онова, което казах по-рано.

Няма нищо.

И как се казваше? - Зоуи.

Зоуи? - Да.

Ето я и моята къща.

Здравей! - Здравей!

За вас. - Благодаря!

Лека нощ! - Зоуи!

Още веднъж благодаря за всичко.

Сладки сънища!

От колко време не сме спали в истинско легло.

Да!

Мислех си...

ако 200 човека гледат филма ни и всеки плати по три долара

ще съберем 600 долара.

200 човека са голяма цифра за тази дупка.

Може би Зоуи ще организира нещо.

Може би, лека нощ! - Лека!

Какво, по дяволите! Какво е това?

Какво... Том! - Намерих това дистанционно

и мислех, че е за телевизора, а не за леглото!

Добре, много смешно, спусни го.

Добре!

Много си смешен. - Знам.

Добре, пускам те... ето.

Том, предупредих те.

Да?

Лека нощ! - Лека!

Човече!

Дай дяволското дистанционно! - Добре, чакай!

Толкова е готино!

Отлично!

Как са пържолите, момчета? - Потресаващи.

Ъндърграундно кино от Източна Германия!

Том, чакай малко! Спри се!

Том, ще пуснем ето този.

Луд ли си? Няма да прожектирам документален филм.

Никой не се интересува от Носферату. Повярвай ми!

Но това е филм за нашата родина.

Това е документален филм, кой... - Момчета, готови ли сте?

Готови ли сте?

Човече! - Какво?

Добре, слагай го.

Готови ли сте... започваме!

Но всичко е на твоя отговорност!

Добър вечер, Силвър Сити!

Тази вечер имаме честта да ви представим

двама режисьори от Източна Германия.

Тези двама мъже са пропътували дълъг път,

за да ни покажат своите филми.

Да аплодираме Том Клеберг и Файт Ягода.

Успех.

Добре, да започваме.

Едно... две... три.

Обяснение в любов към родината ми

40 години ГДР се гордее с нашите съвместни постижения:

Неща като работа и образование за всички.

Доживотно социалното осигуряване.

Грижа за децата и семейните ценности.

Жилищна програма, която няма равна на себе си в света.

Абсолютно очарователно. - Чудесно, благодаря!

Това е кметът. - Много бих се радвал,

ако утре наминете към офиса ми, момчета.

Ще дойдете ли? - Да?

Отлично, момчета! Прекрасна работа.

Ще се видим! - Лека нощ!

Самия кмет беше сред публиката.

Извинете, може ли един автограф?

Не успяхме да съберем 200 човека.

На кого му пука! Все едно беше страхотно.

Чакай малко! Кога имаше рожден ден?

След седмица. Все ще се оправим някак.

Извинете, имате ли увеселителен парк?

Увеселителен парк. Там е готино... и романтично!

Да върви, ще ви хареса.

Добре!

Едно, две, три, тръгваме!

Да!

Ела тук! Тук, бързо!

Добре ли си? - Да.

Том, престани!

Не ви чувам. - Спри!

Беше страхотно!

Класика!

Да вървим. Да намерим Том!

Чакай малко, Том! Том!

Забавлявай се! - Благодаря!

Мамка му!

Леле мале!

Добро утро! - Добро утро!

Искаш ли чаша кафе? - Да.

Добре ли спа? - Да, благодаря!

Колко е мило! Много благодаря!

А ти, наспа ли се? - Да.

Мислех си, че може да направим нещо заедно по-късно.

Ако искаш.

Какво е това?

Добро утро!

Как ти мина нощта?

Това кафе ли е. - А това какво е?

Мислех, че щом ще ходим на среща с кмета

трябва да му занесем подарък. - Добре!

И си помисли: Защо да не му подарим камък?

Не, Файт! Помислих си да му подарим

парче от Берлинската стена.

Какво, ти си луд.

Имаш ли някаква боя в гаража?

Добре!

Внимателно!

Така!

За мен ли е?

Берлинската стена.

Дори има американското знаме върху нея!

Ние станахме свидетели на настъпването на гласността.

Видяхме падането на Берлинската стена.

И... може би един ден ще станем свидетели на падането

и на Великата китайска стена!

Тед! Трябва да се снимаме.

Момчета, моля!

Хайде, не се притеснявайте!

Ние казваме сирене.

Сирене! Усмивка!

Сирене!

Берлинската стена в Силвър Сити

Телефонът звъни и звъни. Всеки иска парче...

от Берлинската ви стена.

Кажи им, че са свършили.

Не мога. Вече продадох десет парчета.

Малките за пет долара, средните за десет, големите по 20.

Големите за 20 долара? - Да.

Какво, 20 долара?

20 долара!

Боже, благодаря! Благодаря!

Сертификат за идентичност Берлинска стена

Това е подарък. - За теб е.

Достатъчно са. - Достатъчно са.

Добре! - Бай!

Бай!

Ето я. - Бай... бай!

Ти за къде се стегна? - Какво правиш?

Те ще ме закарат в университета. Нали ми обещахте?

Да, вярно е.... - Разбира се, обещахме!

Да тръгваме! - Бай!

Бай!

Люк Скайуокър от Източен Берлин.

Какво, моля?

Междузвездни войни?

Люк Скайуокър?

Невероятно, не сте ли го гледали? - Не.

Той също търсеше баща си. - И намери ли го?

Да, но баща му носеше една черна маска и говореше така...

Аз съм баща ти, Люк.

А после? - После момчето уби баща си.

С джедайски меч.

Значи сега аз съм джедай?

Да, и трябва да се сражаваш с лошите момчета.

Трябва да се сражавам с лошите?

Тогава може да започна веднага.

Трябва да се сражавам с лошите момчета!

Трябва да се сражавам с лошите момчета!

Сега трябва да ме убиеш!

Никога няма да те убия. Винаги ще те защитавам.

Какво има? - Проклетия ми зъб.

По дяволите, зъбът ми! - Мамка му, този лайняр Марвин!

Какво стана? - Зъбът ти ли падна?

Може ли да караш? - Винаги!

Да, и?

Зъбът е много зле.

Не може ли да го оправи? - Да, за 300 долара.

А колко ни останаха? - 60 долара.

Мамка му!

Да, мамка му! Чуваш само: пари... пари!

Всичко тук е за пари. То е като проклятие.

Пъхаш пластмасова карта в стената и веднага получаваш пари.

Ако нямаш карта си тотално прецакан.

Добре, чакайте! Какво ще правим... идеи?

Продължаваме за Сан Франциско.

В това състояние не мога да пътувам за Сан Франциско.

Може да си забравил, но рождения ми ден е след три дни.

Не съм забравил.

Не мога да карам цяла нощ с този зъб.

А аз не искам да закъснея заради твоя зъб.

Някой да има по-добра идея?

Какво ще правим... - Огледай се!

В Лас Вегас сме, има хиляди казина. - Да, удвояваме или нищо!

Точно така! Двойно или нищо.

Не... не! - Това е единственият ти шанс...

Ще заложим всичко на червено. - Да!

Приемам, но ще заложим на черно. Червеното не е моят цвят.

Червено, червено, червено! - Може да спреш вече?

Нищо не ни остана. - Благодаря, професоре, знам го.

Трябваше да ме послушаш и да не залагаш на червено.

Просто нямахме късмет? - Знаеш ли какво... забрави!

Зъбът ме убива. - Момчета, престанете!

Това са пълни глупости!

Сериозно!

Какво прави тя?

Отвори прозореца и кажи... Не го затваряй!

Кажи: Господи, тук е много готино.

След това може да го отвориш.

Да.... ето ти шибаната раница!

Да!

Добре е за една нощ. - Ти беше страхотна.

Какво?

Ти си направо чудесна.

Как е мистър Зъб?

Обиден е, защото се грижех лошо за него.

И аспирин ли няма да го развесели?

Той каза, че е твърде късно за помирение.

Може би аз ще мога малко да го развеселя.

Ако само се опитваш да ме съблазниш не си струва.

Може да ти е по вкуса мистър Зъб, но на мен не ми е.

Да те съблазня? Това беше целувка от съжаление

към нещастния източен германец.

Том!

Очите ти блестят като звезди над Невада.

Не трябваше да ти показвам бележника си.

Лека нощ! - Лека нощ!

Черният мустанг!

Здравейте!

Знам как да изкараме 300 долара.

Ще се събличаме. - Ще се събличаме?

Да, в гей бар. Казах на собственика, че сме руснаци.

Нет другой бизнес как шоубизнес.

Руснаци? - Направо полудя.

Аз съм Игор, ти си Андрей.

Заедно сме Ленинградските жребци.

Взех тези костюми назаем.

Ако ни вземе това ще са 60 долара на сеанс.

Пет пъти подред прави 300 долара на вечер.

И утре заминаваме за Сан Франциско.

Това ли ти е планът?

Взех и това, за да репетираме. Музика, моля!

Обърни внимание!

Перфектно! Луда работа!

Том! Да танцуваме... добре!

Да се събличаме? Няма проблем.

В гей клуб... няма проблем.

Но не на националния химн на ГДР!

Приятелство! - Здравейте!

Хайде!

Добре, Файт!

Добре! - Какво?

Прегърни ме здраво, че ще паднеш! - Добре.

Ти си пиян, Файт! - Знам.

Мисля, ме трябва да поспиш. - Да!

Няма ли да дойдеш с мен в леглото?

Аз трябва да се погрижа за Том.

Той ще се оправи сам.

Върви вече. - Ще дойдеш ли при мен,

когато ти омръзне да гледаш. Може би.

Може би.... лека нощ! - Лека нощ!

Приятели мои!

Благодаря. - Благодаря, ти си ми приятел!

Солидарност!

Мисля, че препуснах твърде далеч.

Мисля... - Ела тук.

Ако този знак там мигне десет пъти и е жълто

ти ще си конят и ще ме закараш вкъщи, става ли?

Не. - Не!

Ако петата кола...

е червена

ти трябва да ме целунеш!

Една.

Две.

Три.

Четири.

Мамка му!

Съжалявам!

Ключовете!

Какво? - Дай ми ключовете от колата!

Защо? - Дай ми шибаните ключове!

Ето ти ги!

Какво е станало? - Голям си шибаняк, Том!

Какъв ти е проблемът? - Не разбираш ли или не ти пука?

Хайде отново? - Няма ли достатъчно други жени.

Върни се тук! - Ти си шибан шибаняк!

Млъквайте! - Ти млъквай!

Файт, Зоуи ми харесва. Откъде можех да знам,

че ти си падаш по нея? - Да, как?

Никога не казваш нищо. Дори не си отваряш устата.

Ти само за това мислиш. Как да се забавляваш.

Не ти пука за Зоуи! - Мери си приказките, ясно?

Целуни ми задника! - Я изчезвай!

Заминавай при татенцето си в Сан Франциско.

Той все едно не те чака.

И никога не те е чакал.

Мамка му!

Лайна!

Ти забрави това в мотела.

Благодаря!

И какво сега?

Ако в следващите две минути

от църквата излязат младоженеца и невестата

тогава ще се видим отново.

Пощенски офис Сан Франциско, Калифорния

Благодаря!

Здравейте...

Аз търся баща си.

Той ми изпраща пощенски картички. Всяка година.

Не го познавам, съжалявам.

А вашите колеги? Другите пощальони?

Съмнявам се. Всеки ден тук идват стотици хора.

Извинете.

Добре! - Извинете!

Благодаря. - Следващият!

Можеше поне да ми кажеш коя поща е.

Четири часа те търся. Заболяха ме краката.

Честит рожден ден!

Това е от Зоуи. Дръж.

Извинявай, прости ми за това, което казах.

Ти беше такъв задник!

Такъв задник.

Когато дойде баща ми може би няма веднага да го прегърна.

Първо бих му казал здравей.

Страх ли те е?

Да.

Том, там продават обикновени пици за по долар.

Гладен ли си? - Ти не си ли?

Може да вземем пица. Със сирене или колбас?

Със салам! - Салам.

Но побързай. - Добре.

Извинете!

Извинете, мистър Ягода! Мистър Ягода!

Мистър Ягода? Вие наистина дойдохте!

Вие сте мистър Ягода, нали?

Какво искаш от мен? - Извинете!

Вие не ме познавате. Аз съм Том.

Тук съм с Файт. Ние ви чакахме там,

но той отиде за пица. Дойдохме чак от Германия.

Стойте, не тръгвайте.

Искам да кажа, след всичките тези години...

Можеше поне... поне... - Аз не съм баща му.

Какво... не сте баща му?

А това... какво е?

Какво е това тогава. Тук пише Файт Ягода.

Файт Ягода!

Ела с мен! Ела тук!

Чуй ме, чаках четири години разрешение за имиграция.

Тогава, беше през юни или юли 1979,

при мен дойдоха трима мъже от Щази.

Единия ме погледна и каза, че при определени условия

ще удовлетворят молбата ми и ще ме пуснат, разбираш ли.

Не трябваше да пиша картичките, трябваше само да ги изпращам.

Няколко за рождените дни, няколко по Коледа, това беше.

Не, не!

В началото не разбирах защо трябва да ги изпращам,

но когато пристигнах в Америка разбра,

че те повече не могат да си позволят да убиват хора на стената.

Баща му е загинал. Убили го при опита за бягство.

Моля те! Не мога да се срещна с него.

Моля те!

Сирене и наденица! Прави си малък подарък всеки ден

и светът ще ти подари още нещо.

Салам.

Какво става?

Какво?

Съжалявам, Файт!

Баща ти със сигурност е щял да те вземе ако е можел.

Но...

Той не е писал картичките.

Искам да кажа... Баща ти не е жив.

Той е мъртъв.

Какво?

Те са писали картичките и просто са ги изпращали по пощата.

Така каза оня човек.

Щази... те са...

Щази...

Баща ти е бил...

разстрелян при преминаването на Берлинската стена.

Съжалявам! Стената...

Вие братото на Хоуп ли сте?

А вие германските комуняги ли сте? Шибаните комунисти!

Човече, не го вярвам!

Казах на брат ми, че е болен щом се е доверил на двама немски комунисти.

Ето ти ключовете.

Вие сте най-готините комунисти, които някога съм срещал.

Идвайте!

Превод и субтитри Ivon