Original subtitles

ЛЕГЕНДАТА ЗА ВАН ДОРН

Бедфорд Форест?

Ван Дорн, предполагам.

Благодаря Ви, че ме срещнахте така.

Мога само да си представя, че това е някакъв слаб опит

за да възстановите репутацията си, да изчистите това грозно петно от досието си.

Ще Ви дам 30 секунди, за да установите намеренията си.

В противен случай трябва да сe сбогувам.

Ами ако Ви кажа, че имам начин да спра Грант да атакува Порт Гибсън?

Бих казал, че всеки план за справяне с най-силния, който Съюзът може да предложи, е или лудост, или гениалност.

Грант е в Кентъки.

Ако можехме да го спрем да се движи на изток или запад и да му попречим да извика подкрепления,

можем да го принудим да се насочи на север и да намалим способността му да прекъсне веригата ни за доставки.

Времето изтече.

За да проработи това, трябва да саботирате комуникациите на Грант, докато аз атакувам.

Обаче само генералите могат да знаят за това.

Имам нужда от някой, когото уважавам, някой, на когото мога да се доверя.

Ако искате екшън, това е.

Без политика, без бюрокрация.

Това би било за каузата, а не за репутацията Ви.

Ако накарате Пембъртън да се съгласи, имате думата ми.

Ще Ви подкрепя.

Защо трябва да се занимаваш с тези сензационни глупости?

Генерал Ърл Ван Дорн се е срещнал с президента.

Линкълн? - Дейвис, глупчо.

Забавно, не помня да съм гласувал за него.

Какво е толкова специалното на този Ван Дорн?

„Генерал Ърл Ван Дорн спаси племената чероки и анадарко,

когато са били избивани от команчите.

По време на първата си битка в Уичита, той получи две стрели,

едната в белите му дробове, а другата в стомаха му.

Всеки по-маловажeн човек би бил убит.“

Сигурен съм, че много по-маловажни хора са били убити от неговите ръце.

Ами, може и така да е.

Но предаването не е опция.

Сега борбата е въпрос на принцип.

Ами, като лекар и законодател,

би било хубаво, ако прекарвах по-малко време в кърпене на млади мъже

и повече време за закърпване на това, което е останало от Тенеси.

Това, от което се нуждаем тук...

е по-малко кръвопролития, повече бизнес.

Е, в момента писалката със сигурност не е по-могъща от меча.

Сър?

Сър, трябва да поговорим.

Не може ли да почака, Манинг? Все още се опитвам да разбера какво да правя с онзи плъх Пембъртън.

Издаден от самия Линкълн.

Това е клеветническо твърдение.

Предполагам, че нещата стават лични сега, сър.

Ще трябва да го ударя там, където го боли.

Ако говорят за пиратство, по-добре да затворят люковете, защото идва буря.

Бригаден генерал Ричард Грифит моли да Ви позволя да поведете хората му.

„Дайте ни генерал-майор Ван Дорн, от когото няма по-смел човек.“

Винаги съм харесвал Грифит.

Той знае как да работи в екип.

Просто изпълнявах дълга си спрямо Коринт и знаете много добре, че бих го направил отново, ако се наложи.

Не съм тук за извинение или за да Ви се бъркам в каквото и да било.

Тук съм, за да предложа нещо от взаимна полза,

нещо, което ще повиши репутацията и на двама ни.

Тоест, ако ми позволите, разбира се.

Как точно бих се възползвал?

Защото, когато това е успешно, на Вас ще се припише одобрението му.

Момент, моля.

Да, сър?

Изненадай ме.

Джорджия.

Регионът Кахети.

Да, сър. Източна Джорджия, сър.

Сър, не мога да пия с Вас.

Не те моля да пиеш с мен.

Моля те да провериш дали е затапено.

Добре е, сър.

Никога не бих предположил, че сте такъв ценител на виното, генерале.

Това е придобита любов.

Съвет, който намирам за полезен...

Освен други неща.

Други неща?

Усещам нотки на кадифена череша, клен, южняшка почва,

тютюн, ябълки, масло и глина.

Това е истинска сладост, която изпълва богатите и бедните с гъст...

ягодов завършек.

За Южните щати.

За Южните щати.

Добре ли сте, генерале?

Изглеждате сякаш сте видели призрак.

Ами, със сигурност възнамерявам да създам няколко.

Имате война за спечелване.

Моя собствена война, по мои собствени условия.

Не за губернатора,

не за него,

а за теб.

Всеки един от тях като теб.

Унизително поражение, казват те.

Опустошително.

Чух, че са заловени 1500 души, включително полковник Мърфи.

Той спаси Виксбърг.

Спасил е Виксбърг ли?

Смея да твърдя, че е възможно той да е спасил цялата Конфедерация.

Извинете ме за прекъсването.

Има ли някакви новини?

„Има ли някакви новини?“

Генерал Ван Дорн е новината.

Това са мрачни, мрачни дни.

И ми прилошава, когато си помисля за всички невинни, които страдат от ужасите на тази война.

Това е касапница, каквато не съм виждал в никой друг конфликт през живота си.

Разкъсани семейства, братя, борещи се с братя.

И безкрайното кръвопролитие...

И това трябва да приключи скоро.

Възхищавам се на напредничавото Ви мислене и агресия в битка.

Изглежда, че Вие и аз сме от един калъп.

Е, това наистина е хубав калъп, сър.

Бих искал да мисля така.

Бих искал също да мисля, че някой ден хората ще викат:

„Робърт Е. Лий е победил Грант в битка“ също.

Това е доста голямо признание, което сте спечелили за себе си.

Сигурен съм, че ще го викат още по-силно, когато Вие го направите, сър.

Седнете, моля.

Репутацията, както жените, е нещо непостоянно.

И репутацията Ви е пълна с непостоянни жени.

Не съм благочестив, генерале, но би било напълно погрешно от моя страна да не Ви предупредя

за изкушенията, които може да донесе славата на военен.

Генерал Грант ще удари отново, ако не друго, за да спаси името си.

Оставете на мен да се справя с Грант.

Преназначават Ви в Тенеси.

Единственият начин да спрем кръвопролитията е да спечелим тази война.

Много добре, сър.

Няма да съжаляват.

И да се надяваме, че и Вие няма да съжалявате.

Избирането на нашия град за военен команден пункт излага всички ни на опасност.

От всички места в Тенеси, защо трябваше да изберат Спринг Хил?

Военните усилия трябва да бъдат посрещнати възможно най-топло.

Тези мъже са там, рискувайки живота си.

Ако не друго, това ще означава допълнителна защита.

Защо се интересувам от мнението на две лекомислени жени, които се занимават с

упражнението да се боготворят тези некомпетентни бандити?

Трябва да кажа, че всички тези приказки за идването на Ван Дорн обърнаха града с главата надолу.

Със сигурност ме кара да се чувствам отново като младо момиче.

Не ми помагаш тук, Лили.

Когато този цирк дойде в града, ти забранявам да присъстваш на каквото и да е от това безсмислено веселие,

което е планирано. - На какво основание?

На основанието...

На основанието, че най-вероятно е пълно с пиянство.

Това е банкет, това е...

Джеси.

Чу ме.

Нали?

Ако това е някаква утеха, съпругът ми също не иска

да има нищо общо с цялата помпозност и обстоятелства на подобно събитие.

Е, съпругът ти също няма да отсъства през цялото време.

Джеси Питърс, планираш ли да присъстваш сама?

О, ела с мен, Лили. Ще бъде като в старите времена.

Знаеш, че не мога.

Дългът ми го забранява.

Освен това, може да си на разположение да отидеш, но да не си била поканена да присъстваш.

Ами...

Поканата.

Предполагам, че сега е въпрос на дълг да покажа лицето си.

Това е за град, като например Спринг Хил, с пищни пасища

и синьо небе, и деца, които заслужават най-хубавото бъдеще, за което се борим.

Трябва да бъдем бдителни.

Трябва да сме решителни.

Няма да се отдръпнем. Няма да се поклоним

на далечен тиранин, който осквернява правата ни.

Ще издържим. Ще продължим напред.

И в името на скъпите Южни щати, ние ще победим.

Генерале, за мен е чест.

Наистина карате човек да се чувства в безопасност тук.

Как се казвате, госпожице?

Джеси, сър. Джеси Питърс.

Е, Джеси, уверявам те, че честта е изцяло моя.

Генерал Ван Дорн, сър.

Аз съм Анна Даниелс и съм тук, за да Ви помогна с каквото мога.

Е, това звучи чудесно. Моля, обърнете се към моя асистент.

Генерал Ван Дорн, настоявам да бъда Ваша свръзка по време на престоя Ви.

Познавам имението Чиърс като дланта си и със сигурност мога да Ви накарам...

да се чувствате ужасно удобно.

Това е нов град, сър.

Сигурен съм, че бихме могли да използваме цялата помощ, която се предлага.

И къде точно ще спя?

Ами, най-хубавата стая в къщата, разбира се.

Вашият офис е долу, а това е спалнята.

Доста добра гледка имате.

Кой кой е в Спринг Хил.

Къщата на кмета Хейнс, кметството, домакинството на Питърс отсреща.

Питърс ли казахте?

Господа, всички знаете, че се гордея с всеки един от вас.

Най-добрите мъже, редом с които съм се бил.

Но сега, докато чакаме заповедите си,

ще ви запозная с вашия нов командир: генерал-майор Ван Дорн.

За почест!

Сър, чест е за мен отново да се бия редом с Вас.

На рамо!

Мъже, за мен е чест да ви служа и да служа на страната ни.

И сега ви моля да ми се доверите,

и да се доверите на генерал Форест, и да се доверите на себе си.

Победата изисква величие.

И това ви предлагам сега.

Но би било небрежно от моя страна, ако не ви предупредих за цената.

Питам ви, достатъчно ли сте смели?

Да, сър.

Казах: достатъчно ли сте смели?

Да, сър!

Представям ви бойното знаме на Ван Дорн,

което ще ви подкани напред, както е подканило напред

великите мъже, които са се борили за победа с мен преди.

Нека Бог бъде с всеки един от вас и нека Бог бъде с нашата велика кауза.

Дами и господа!

Дами и господа.

Тази вечер сме тук, за да почетем новия командир на кавалерията на Тенеси:

Генерал-майор Ърл Ван Дорн!

Кмете, благодаря Ви.

Тази съвкупност от красота е фонтан, който утолява жаждата ми за амбиция.

Една усмивка от красотата, която виждам около себе си.

Една обикновена усмивка от всеки от вас е достатъчна, за да ме компенсира

за всичките ми скромни постижения и цялата ми слава.

Благодаря ви.

Скъпи приятели, тази вечер ще ядем, ще пием,

и ще се веселим, докато слънцето изгрее.

Знаех, че моите хора нямат никакъв шанс.

Команчите са врагове на всички хора,

а племето анадарко бяха наши братя във войната.

За да спечелиш срещу команчите, трябва да използваш тяхната тактика срещу тях.

Такава чест е да Ви приветстваме, сър.

Чух Ви да говорите за битка с команчите.

Вярвам, че сте скроили нападение и бягство, което ги е довело до измама.

Това е вярно.

Усещах как конят ми, сърцето на Сан Антонио, бие уплашено под мен.

Обърнах се и видях група кръвожадни команчи да ме следва...

това винаги е бил моят план и съм го обмислял.

И тогава мъжете Ви нахлуха от високото място...

И победата беше наша.

И след това, анадарко Ви почитаха като бог.

Не е ли вярно, генерале?

Челa си за мен.

Трябва да призная, че съм очарована от военните.

Бихте ли? - С удоволствие, генерале.

Забелязах, че не носиш пръстен.

Малка жертва за каузата.

Толкова много искам да чуя повече за приключенията Ви на бойното поле.

А аз искам да ти ги разкажа.

Мога ли да предложа да ме разведеш из града,

и като благодарност, ще ти разкажа повече за моите кампании.

Е, това звучи брилянтно.

Може ли да си свободна да се повозиш в каретата ми утре?

Може би, генерале.

Просто може би.

Моля те.

Наричай ме Ърл.

Но мога ли все още да те наричам генерал?

Може би съм очарована от мъже като теб, генерале.

Нека се знае.

Вече съм взета от друг.

Благодаря, че ме повика, генерале.

Разбира се. И искам да ме наричаш Ърл, поне веднъж.

Щом настояваш, Ърл.

Обеща да ми разкажеш повече за приключенията си.

Вярвам, че си човек на думата си.

Повече ме интересуват нови приключения.

Започвайки с това.

Ърл, вече ти казах снощи.

Аз съм омъжена жена.

И така, втурнах се в битка с изваден меч, убих поне половин дузина янки,

а останалите от тези страхливци се оттеглиха.

Уверявам те, че няма по-голямо удоволствие от това да грабнеш меч и да се присъединиш към играта на славата.

Никога ли не се страхуваш от смъртта?

Не предвиждам куршум на янки да ме убие.

Научи ме как да използвам меча си.

Тежък е.

Но е вълнуващо да боравя с него.

Изнеси доминиращия си крак напред.

Сега...

Така ли?

Какъв би казал, че е ключът за победата в битка с мечове?

Бих казал, че както при шаха, ключът към спечелването на всяка битка е да позволиш на опонента си да мисли,

че ходовете ти са случайни. Превръщаш се от лунатик в гений.

Значи планираш битките си?

Честно казано, аз ги рисувам.

Намирам уединено място и четката ми е моят меч.

Това ми позволява да репетирам всеки малък детайл преди да започнем.

Художник?

Ърл Ван Дорн.

Трябва да призная, че на боец мога да устоя.

Но мечтател?

Е, може би просто ме караш да искам да се предам.

Все още няма новини за местонахождението на Кобърн.

Хората Ви ще получат необходимата ни информация.

Имайте вяра.

Доверете им се.

Какво Ви тревожи, генерале?

Нийл, винаги съм уважавал способността Ви да действате бързо в миналите кампании.

Да бъдете решителен.

Какво намеквате?

Генерале, мога ли да Ви донеса нещо?

Чай, кафе?

Майор Кимел ми каза, че ще Ви развеждат из града.

Е, никой не го познава по-добре от мен.

Не, Анна, благодаря. Добре сме си.

Знаеш ли, бих се радвал, ако ни свършиш някои задачи.

Защо не поговорим навън?

Разбирам, че имате слабост към жените.

Всеки ден, в който това се случва, е денят, близо до това да загубим тази война.

Оспорвате заповедите ми ли?

Трябва да действаме сега.

Ще внимавате с тона си и ще говорите с мен като с Ваш командир.

Не поставяйте под въпрос заповедите ми отново!

Извинявам се за неподчинението си, генерал Ван Дорн.

Свободно.

Сър, г-жа Питърс е тук, за да Ви види относно готвеното еленско месо за войниците.

Г-жа Питърс, разбира се.

Да, влизайте веднага.

О, Ърл.

Имам лоши новини.

Получих съобщение, че съпругът ми ще се прибере тази вечер.

Наистина исках да имаме истинско легло, в което да спим, но изглежда това ще трябва да почака.

Докога ще си стои вкъщи?

Три дни, може би повече.

Но имам план, за да знаеш кога съм на разположение за компанията ти.

Ще запаля свещ и ще я сложа на прозореца си.

Можеш да я видиш оттук.

Е, дотогава ще ми се струва като цяла вечност.

Внимавай за свещта, любов моя.

Дий!

Точно когато си помислих, че не можеш да изглеждаш по-красива, ти облече тази рокля.

Генерале, карате ме да се изчервявам.

Генерале, радвам се, че сте в играта.

Оттук е, генерале.

Видяхме го преди около час.

Кобърн.

Намерих Кобърн, готвещ се да атакува Джаксън.

Посока? - Северно от Франклин.

Ще бъде на гара Томпсън по зори.

Приготви мъжете, информирай Джаксън, че идваме.

Разбрано.

Сър, разбирам напрежението, което един велик човек трябва да понесе.

Свалихте гарда си.

Знам как да угодя, ако ми е позволено.

Кажете ми, генерале.

Не чувствате ли това, което чувствам аз?

Благодаря ти, Анна.

Това ще е всичко за през нощта.

Ще бъда тук.

Чакайки Ви.

Марширувайте по фланга на Кобърн, след което заемете позиция, блокирайки линията му за отстъпление.

Ще се изкачим от всички страни, ти и твоите хора, насам.

За Бони Блу и Тенеси, защитавайте домовете си,

защитавайте семействата си, борете се за бъдещето си.

Те ще продължат да се връщат, докато не окажем достатъчна съпротива.

Бог да е с вас, генерали.

За Южните щати.

Моите хора, при мен сега.

Готови!

Цели се!

Огън!

Ван Дорн...

Как се казваш, лейтенант?

Леймънд, сър. Съжалявам.

Не говори, не говори.

Мислите ти трябва да са насочени към семейството ти. Женен ли си? Имаш ли деца?

Син.

Той беше на една годинка, когато се записах.

Как се казва?

Ърл, сър.

Името му е Ърл.

Махай се от Южните щати, страхливец!

Никога не съм виждал човек толкова уплашен като Кобърн, докато ти го гонеше, Ван Дорн.

И никога не съм виждал тези проклети янки да бягат толкова бързо към генерал Форест за защита.

Гледка, която си струва да се види.

И нека я съзерцаваме отново и отново, и отново.

Най-добрият военен стратег, когото съм виждал на бойното поле.

Генерал Ван Дорн!

Ван Дорн!

Чуйте всички, чуйте всички, вие, верни бунтовници.

За един смел офицер, чиято отдаденост на каузата е силна и чиято всеотдайност към хората му е непоколебима.

За мен е голяма чест да го имам до себе си, докато се бием с янките.

За генерал Уилям Хикс Джаксън.

Червено! Червено! Червено!

Аз победоносно се борих из цялата ни велика земя,

и мога да ви кажа, че няма по-добър воин от човека, който стои пред мен.

За генерал Нейтън Бедфорд Форест.

Форест!

Нека името му никога не бъде оклеветено.

Генерал Ърл Ван Дорн.

Да живее дълго и да служи на Южните щати.

За Южните щати!

Поемам командването на този кораб.

Всъщност и двата Ви кораба.

Това е военен акт.

Напротив, капитане, задръжте си оръжието.

Няма нужда от кръвопролития.

Всички тук сме американци.

Какво има, любов моя?

Хей, какво е това?

Няма нищо. Просто е кошмар.

Отново?

Моля те, кажи ми какво става в главата ти.

Като любовници е редно да знам.

Взех лодките им.

Техните лодки?

Затова ли те наричат ??пират?

Преди всичко това да започне, близо до Галвестън, реквизирах два кораба на Съюза.

Казах на екипажа, че могат да си запазят оръжията.

Всичко, което ги помолих да направят, беше да подпишат клетва.

Те не биха вдигнали оръжие срещу своите сънародници американци.

Всички хора на капитана се съгласиха.

Тогава никога не съм си мислил, че мога...

да убия един от моите сънародници.

Не е стреляно с оръжие, не е пролята кръв.

Бяхме постигнали мир.

И така...

Ти никога не си искал тази война.

Опита се да я спреш.

Аз го направих, Джеси.

С всички сили.

Губим тази война.

Обществеността изисква мир сега, а бунтовническият войник не се нуждае от мотивация, за да защитава дома си.

И все пак нашето е...

Доведехте ни тук, за да обсъдим Тенеси, генерале, последните смущения?

Смущения?

Те се въртят в кръг около нас.

Форест и Ван Дорн.

Единственият човек, който Ви победи в цялата тази кампания.

Знам протокола, майоре.

Той е несигурен, сър, но ефективен.

Разкажете ми нещо за Ван Дорн.

Нашите мъже го възприемат като природна сила.

О, той си има недостатък, сър.

За някои това е питие.

За този мъж това е нежният пол.

Женкар.

Това не е слабост на войника.

Може би бихме могли да го използваме, сър.

Какво предлагате?

Станстед.

На Вашите услуги. - Tози човек ли ми доведохте?

Влизате на свой собствен риск.

Каквото и да е, Манинг?

Сър, трябва да повдигна въпроса.

Става въпрос за Джеси Питърс.

Тук си шушукат по-бързо от всяко друго място, сър.

И Вашите връзки се превръщат в клюките на града.

Като Ваш ръководител по сигурността, и по-важното,

като Ваш най-близък приятел, боя се, че тази афера може да Ви причини проблеми.

Седнете.

Благодаря Ви, сър.

Нека не се занимаваме с обиди, с които ни заливат отегчени разказвачи на истории и клюкари.

Имаме достатъчно, с което да се обременяваме.

Оценявам загрижеността Ви, Манинг, но няма от какво да се тревожите.

Погледнах я, сър.

Тя обича луксозния социален живот, партита и балове и други подобни, и тя...

Съпругът й не го прави.

Всичко показва, че тя е капан за мъже.

Смятам, че г-жа Джеси е остроумна, интелигентна,

и отличен събеседник.

И тази нейна усмивка не е нещо, от което смятам да се откажа, никога.

Това петни репутацията Ви, сър.

Като корсар? Пират?

Сериен женкар?

Какво остава за опетняване?

Гледах как се опитвате да ухажвате прекрасната Анна.

Видях как се получи това за Вас.

Запитайте се: от тревога или от завист сте тук?

Завиждам Ви, сър.

Признавам това.

Но това не опровергава моята теза.

Е, приемам забележката.

Благодаря Ви отново, Манинг, за загрижеността.

Но аз ще реша с кого ще се виждам и с кого не.

Ясно ли е?

Разбира се, сър.

Свободно.

Сър.

Ще вземем каретата ми до плажа Алабама.

Ще гледаме изгрева на слънцето, а после, след като залезе,

ще пием най-тъмното вино, което някога си виждала, и най-сладкото, което някога си опитвала.

И тогава ще правим любов, докато слънцето отново изгрее.

Ами, искам всичко това с теб.

И още.

Но чувам, че има война?

Хей.

Защо си толкова дистанциран, любов моя?

Дали е нещо, което аз казах?

Получено е тази сутрин.

Получавам подобни писма почти всеки ден.

Мога ли?

Майки и съпруги, гледащи как малките им синове са застреляни,

виждайки как домовете им горят,

градовете им са превзети от Северните сили.

Всичко, което могат да направят, е да ми пишат, молейки ме да им помогна.

Не можеш да ги спасиш всичките.

Знам.

Но трябва да се опитам, доколкото мога.

Стой назад. Въоръжен съм, казвам.

Д-р Джордж Питърс?

Може би. Кой пита?

Приятел от Юга.

Страхувам се, че имам тревожни новини.

Изглежда, че някой си генерал Ван Дорн може да е покварил съпругата Ви.

Това са глупости.

Съпругата ми е лоялна жена.

Лека нощ, сър.

Очевидци твърдят друго.

Харесвах Ви повече, когато си мислех, че сте мародер.

Влиятелни хора в Ричмънд биха искали той да бъде отстранен,

може би от огорчен съпруг, който възстановява честта си.

Първо обиждате жена ми.

Сега обиждате и мен самия.

Ще бъдете добре компенсиран.

Подкуп, за да предам страната си.

Награда, с благодарността на благодарна нация.

Да тръгваме.

И единствената причина да не се откажат от Ван Дорн

заради пиенето е, защото той продължава да бие тези проклети янки отново и отново.

О, но напоследък е много по-трезвен.

Ами като се има предвид, че трябва да бъде точен с ръката.

Братовчед ми каза, че го е видял да опипва задника на г-жа Джеси

два пъти публично, и това беше само във вторник сутринта.

Да, и подобно на янкито, тя със сигурност обича да му се отдава.

Джордж!

Уплаши ме.

Нима?

Със сигурност.

Не те очаквах толкова скоро у дома.

Кого очакваше, моя сладка, вярна съпруго?

Джордж, не бъди глупав.

Сигурно си уморен от пътя.

Хайде сега, ще ни приготвя хубава вечеря и можем да ядем заедно, само ти и аз, става ли?

Пиян си, Джордж.

Аз съм д-р Джордж Боди Питърс.

Аз съм уважаван човек,

и няма да бъда осмиван от този град заради теб.

Ти ми даде клетва.

Ти положи клетва на нашия проповедник и положи клетва на нашия Господ.

Ти си моя, Джеси Питърс!

Ти си моя и изцяло моя, докато смъртта не ни раздели.

И ти забранявам да напускаш тази къща, и ти забранявам да виждаш този проклет мъж.

Този мъж, този проклет Ван Дорн!

Ван Дорн! Ван Дорн!

Той работи за дявола.

Той работи за дявола, казвам ти.

Какво направи, Джеси?

Какво направи?

Генерал Форест, къде са провизиите, които заловихте в битката?

Или сте сгрешили в цифрите си, или трябва да ги предадете.

Правя както винаги, сър.

Използвах провизиите, за да превъоръжа войските си.

Обещах част от тези провизии на Браг и той ги поиска.

И двамата знаем, че Браг е страхливец. Дори и да беше част от човек,

щях да го ударя по челюстта и да го накарам да съжалява.

Така че, отказах се от собствените си средства, дори взех от собствения си джоб за Южните щати.

Това не променя нищо.

Сър, нашите мъже заслужават тези провизии, след като се бориха толкова доблестно за нас и за каузата.

Това е накратко и мисля, че сте съгласен.

Това ще бъде всичко, генерале.

Трябва да се подготвя за следващата ни битка.

Не, това няма да е всичко, генерале.

Не бяхте освободен.

Бях информиран за статия, написана от член на Вашия екип,

в която почестите на гара Томпсън са били отнети за Вас.

Глупости.

Не знам нищо за тези статии, за които говорите.

Как смеете да ми оспорвате?

Аз лично ще пробода с този остър нож тук

всеки клеветник, ако можехте да представите името му и доказателство за тази лъжа.

Сега е подходящ момент да уредим различията си.

Генерал Ван Дорн, знаете, че не се страхувам от Вас един на един.

И аз не се от Вас.

Обаче просто не би било уместно

двама офицери от нашия ранг или калибър да се бият помежду си.

Това изобщо няма да е от полза за каузата.

Това е калибър, който трябва да поддържаме.

Извинявам се за подобно изразяване.

Имаме повече от достатъчно врагове, за да ги убиваме, генерале...

преди да се бием с приятели.

Джордж, ти тръгваш ли си?

Толкова късно през нощта?

Важно е.

Законодателна работа.

Губернаторът ме извика да се занимавам с една комисия.

Е, колко време ще отсъстваш?

Седмица, може би и повече.

Отнема време, за да се почистят щетите, които хора като Ван Дорн могат да причинят.

И очакваш да остана тук, сама?

Да. - Докато се прибереш у дома?

Да, искам... - Както обикновено.

Това е твой свещен брачен дълг.

Изобщо не мислих, че ще стигнеш дотук.

Моля те, не губи повече време.

Джеси!

Ти, невярна курво!

Имаш ли някаква представа какво ще ти направят, ако застреляш генерал?

Ван Дорн, женкарски кучи сине такъв.

Джордж, моля те, аз...

Остави пушката. - Моля те.

Не искаш да бъдеш обесен като убиец или предател.

Предател?

Това е добър коментар, идващ от негодник като теб.

Сега, ако някога те видя отново близо до жена ми, ще се радвам да бъда обесен

като твой убиец и нека Бог бъде мой съдия.

А сега се махай от тази къща и стой далеч от жена ми.

Движи се, преди да съм си променил решението.

Ти оскверни леглото ни и разруши светостта на брака ни.

Джордж...

Много съжалявам.

Това никога няма да се повтори.

Съжаляваш ли?

Съжаляваш за това, което направи, или съжаляваш, че те хванаха?

Ако двамата дори само се усмихнете един на друг мимоходом,

или се опитате да намерите някакъв начин за комуникация,

независимо дали е със свещи или по друг начин,

ще го застрелям, а следващия път можеш да го срещнеш в ада.

Генерале?

Генерал Форест?

Сър. - Какво имате?

Това е писмо от генерал Ван Дорн.

Слава на небето горе.

Това ще е всичко, редник.

Е, изглежда, че утре ще ви бием всичките.

Вие, сини северняци.

Атака!

Отстъпете, отстъпете назад! Отстъпете назад!

Оттеглете се с хората си, Форест.

Отстъпете назад! Отстъпете назад!

Какво, по дяволите, беше това?

Защо каза на мъжете да се оттеглят?

Трябваше. - Защо?

Защото Съюзът не се хвана на въдицата.

Току-що предадохме контрола над Франклин на проклетите янки.

Току-що спасихме живота на безброй мъже, които ще живеят, за да се бият отново.

Имахме план.

Е, планът не работеше.

Ти провали Южните щати.

Ти подведе тези мъже, нашите мъже.

Как смееш да оспорваш командващия си офицер и как смееш да не ме наричаш генерал?

Ще те наричам генерал, когато започнеш да се държиш като такъв. Главата ти е замъглена,

пълна с уиски и жени, предупреждавах те за това, а сега ни костваше стратегическа битка.

Имаш ли честта да подкрепиш думите си с барут?

О, да, сър, имам.

Но ти и аз си стиснахме ръцете като приятели.

Помниш ли?

Сключихме пакт, ти и аз, за ??подобряване на тази кауза.

Сега наистина ли ще развалиш това обещание за мир между нас?

Забележи, че ще живееш благодарение на моята милост и любовта ми към родината ми.

Няма да говорим за това отново.

Прости ми. Сгреших.

Моля, помисли за тези мъже и за нашата велика кауза, отвъд моята небрежност и неподчинение...

Генерале.

Извинявам се, че Ви безпокоя след работно време, сър, но имате писмо.

Поздрави, генерале.

Мисля, че красотата на града се вижда най-добре по залез слънце.

Предлагам Ви да я видите сам.

Благодаря Ви, Манинг.

Форест със сигурност беше годен да бъде завързан след вчерашното отстъпление.

Той беше бесен като сляп бик.

Е, това е очаквано.

Както вече обсъдихме, той е темпераментен и твърдоглав.

Неговите драматични действия могат да окажат влияние върху един мъж.

Форест има вкус към кръвта, а вчера остана гладен.

Но когато наистина е важно, той се придържа към правилата и за това съм изключително благодарен.

Мога ли? - Моля.

Ще си върнем Франклин, сър.

Сигурен съм в това.

Янките имаха късмет този път.

Ами ако нямаха?

Ами ако те спечелят, и те спечелят отново, и ние загубим войната?

Ще бъда преследван и екзекутиран като пират.

Знаете го, самият Линкълн го е искал.

С вашия стратегически блясък, сър, със сигурност не можем да загубим.

Знам го.

Ами ако спечелим войната, спектакълът свърши и тези от нас на централната сцена

се ??поклоним и си тръгнем, и всичко, което ще остане, е легендата за Ърл Ван Дорн?

Да не би да твърдите, че предпочитате войната никога да не свършва, сър?

Честно казано, не исках това да свършва.

Това ми даде живота на светило.

Но сега откривам, че това е всичко, за което копнея.

Проблемът е, че и двете решения на тази война ме карат да бъда едно и също нещо...

ходещ мъртвец.

Тогава мога ли да предложа трети хипотетичен сценарий,

подписан е мирен договор, а с него и Вашето помилване.

Бихте могли да се върнете у дома.

Да се върнете при семейството си.

Манинг, оценявам състраданието Ви.

Но това не е реалистичен вариант.

Мир или завръщане при семейството?

Анна, скъпа моя, ако таймингът ти беше малко по-точен, щях да те назнача за водеща пехота.

Генерале, изпихте ли вече бутилката?

Да Ви донеса ли друга?

Това би било чудесно.

Нещо конкретно?

Изненадай ме, скъпа моя.

Знаете ли какво, мисля, че майор Кимел трябва да ми помогне да избера.

Мисля, че това е отлична идея.

Манинг?

Унищожете това за мен.

Разбира се, сър.

Как така не разбираш от вина?

Совиньон, Шардоне, Мерло?

Сигурно знаеш Мерло.

Знам червено и бяло. Това е горе-долу всичко.

Еми, тогава...

Какво е това?

Червено или бяло?

Струва ми се, че генералът вече пие червено.

Бялото може би е твърде деликатно за небцето му.

Виждаш ли, ти наистина знаеш нещо.

До дъно.

Моля?

Аз самият съм по-скоро любител на ром.

Така ли?

Еми, в такъв случай...

Кой казва, че генералът получава цялото забавление?

Изглежда, че Ван Дорн не е единственият пират тук.

Мисля, че прекалих.

Мисля, че си съсипах роклята.

Трябва да бъдеш внимателна, ромът е много силна напитка.

О, Боже, и ти си много силен мъж също.

Това е по-вкусно от всяко вино или ром.

Имаме война, която трябва да спечелим.

Ърл!

Здрасти. - Здрасти.

Липсваше ми.

И ти ми липсваше.

Писмото ти не лъжеше.

Това наистина е най-хубавата гледка в целия Спринг Хил.

Това е райска гледка за съзерцание.

Няма по-изтъкнат художник от самия Господ.

Няма и по-изтъкнат скулптор.

Последния път, когато бяхме тук, те попитах дали се страхуваш от смъртта,

a ти каза „не от куршум на Съюза“.

Това всъщност не беше отговор.

Значи се страхуваш от смъртта?

Сключих мир с жътваря още в първия ден от битката.

Един мъж трябва да го направи, ако ще води отпред.

Предполагам, че си видял повече от заслужения си дял кръвопролития.

О, съжалявам.

Нямам намерение да отварям отново стари рани.

Наскоро един млад мъж почина в ръцете ми.

Леймънд беше името му.

И докато бавно умираше, му казах да мисли само за жена си и децата си.

Това е красиво.

Но би било грешно от моя страна да твърдя, че бих направил същото.

И за какво би си мислил?

Имам ли право да се наричам съпруг и баща, предвид какво съм оставил след себе си?

Ърл Ван Дорн, ти беше лоялен баща и съпруг

на всяко дете и майка тук в Южните щати, откакто започна тази война.

Ами ако е това?

Ами ако това е последният път, когато се виждаме?

Защо би било така?

Войната, слуховете.

Джордж е говорил за преместване и преди,

и се страхувам, че ако не може да ме затвори, просто ще ме отведе.

Джеси, любов моя, писано ни е да бъдем заедно.

Ако не тук, сега, то където и да се окажем в бъдещето.

Той заплаши да те убие.

Изправял съм се пред много оръжия за Южните щати.

Ще се изправя срещу още хиляда за теб.

A аз винаги ще бъда с теб, независимо какво се случва.

Обичам те, Джеси Питърс, повече отколкото съм обичал когото и да било друг.

И аз те обичам, Ърл Ван Дорн, по начини, които дори не мога да изразя.

Тогава ми покажи по начина, който обожавам най-много.

Една усмивка от красавицата пред мен.

Една обикновена усмивка от теб е достатъчна, за да ме компенсира за всяко едно

от моите скромни постижения и за цялата ми слава.

Бедфорд, радвам се да Ви видя.

Имам предложения план за Франклин, както поискахте.

А аз имам планове, които биха могли да се съчетаят добре с Вашите планове.

Какво мислите за тях?

Бих казал, че това e първокласно.

Човекът, който е измислил това, очевидно не е разсеян.

А аз бих казал, че човекът, който ги е измислил, никога не е бил прекалено разсеян.

Трябва да побързаме. Значението на повторното превземане на Франклин не може да бъде надценено.

Съгласен съм, стегнете войските.

Нуждаем се от колкото се може повече от тях.

Ще проуча подробностите и ще Ви информирам за плана.

Да, сър.

Знаете ли, започвах да се замислям.

Отстъплението Ви онзи ден беше правилното нещо, което трябваше да направите.

Оценявам, че признавате това, генерале.

Може да съм труден случай, но не обичам да губя.

И със сигурност още повече мразя да гледам как умират нашите мъже.

Понякога губя правилна преценка.

Нужен е човек, който цени мира, за да доведе една война до край.

Заедно можем да го направим.

Генерале. - Генерале.

Спри, момиче. Спри.

Добър вечер, д-р Питърс.

Добър вечер, г-це Анна Даниелс.

Какви новини може да имате за мен?

Видях я да се връща.

Късно снощи.

С него.

Ван Дорн.

Определено ли беше той?

Разбира се, че беше.

Беше в каретата му.

Вижте, мога да го докажа.

Кучи син...

Е, приятна вечер, сър.

Все още мисля, че трябва да я вземете със себе си, когато пътувате или се местите.

Най-добре би било за всички.

И каузата.

Да.

Разбира се - каузата.

Благодаря Ви, г-це Даниелс.

Приятна вечер на Вас.

Но той е герой.

Той спечели големи победи за нас, за каузата.

И ако тази кауза се води от хора с низък характер, не ни ли опозорява всички?

Низък характер.

И не си ли запазва правото един джентълмен като Вас да хвърли ръкавица на подобно оскърбление?

Оскърбление за неговата чест, за свещените връзки на брака?

Бях опозорен.

И ето Ви шанс да бъдете изкупен.

Изкупен, човече.

Генерал Ван Дорн, днес със сигурност не очаквахме никакви важни персони.

Как мога да Ви помогна, сър?

Кажете ми, Вие ли сте младата жена, която вдигна знамето ни и го развя за нас на гара Томпсън?

Да, сър. Аз бях.

Алис. Томпсън.

След тази битка и след като видях как тези млади момчета страдат,

реших да предложа услугите си като медицинска сестра.

Е, Вие наистина сте толкова мила, колкото и смела.

Каузата Ви благодари. - Правим всичко възможно

да спасим колкото се може повече от нашите момчета, сър.

Мога ли? - О, разбира се.

Генерал Ван Дорн, очите ми лъжат ли ме?

Хората казваха, че сте посетили ранените си мъже, но досега ми беше трудно да го повярвам.

Как се казваш, синко?

Редник Натаниелс, сър.

Пехота.

Бъди силен, момчето ми.

Не давай на тези янки друго тяло. Ако си струва да се бориш за Южните щати, значи си струва и да живееш за тях.

И ще се боря.

Боят не е твоя заповед.

Изцеление и оздравяване са твоите заповеди.

Разбираш ли, редник?

Да, сър.

Просто съм по-нетърпелив от всякога да се върна там и да се изправя срещу онези янки отново.

Какво кара човек, изправял се пред смъртта близо кaто теб, да се страхува от нея още по-малко втория път?

Точно това прави човек със сърце, изпълнено със страст, нали, генерале?

Той се втурва с глава напред в неизвестното, не защото е умен, а защото знае, че това е, което трябва да направи.

Редник Натаниелс, напълно съм съгласен с теб.

Сър, искахте да се срещнете с мен по спешен въпрос?

Да, относно бутилка уиски, която спешно трябва да се консумира.

С удоволствие, сър.

За Южните щати. - За Южните щати.

Манинг, искам да продължа разговор от онзи ден, който не стигна до решение.

Този, който се отнася до мира ли, сър?

Не: този относно притесненията Ви за Джеси Питърс.

По време на този разговор Ви обвиних, че страдате от завист, и Вие си го признахте.

Вярно е, сър.

Не искам да го правите.

Вие не сте по-нисш човек от мен, Манинг.

Сър, вашият блясък ще бъде запечатан в учебниците по история.

Това не е нещо, което може да се сравни с някой като мен.

Ти си ми протеже, момчето ми.

Ти си се поучил от моите победи и загуби.

Виждал си ме как успявам и как греша.

И искам да знаеш, че съм невероятно горд с теб.

Благодаря Ви, сър.

Наистина не знам какво да кажа.

Е, понякога е най-добре да не казваш нищо.

Искам да имаш това.

Не бих могъл, сър.

Би ли носил такъв меч по-нисш човек от мен?

За мен е чест, сър.

Наистина.

Вярвам, че сега всичко е наред и в двeтe области.

Благодарен съм да го кажа, сър.

Изкушението ме споходи.

Избрах праведния път.

Добре.

Защото, когато се появи правилният, ще го знаеш в душата си,

и ще бъдеш благодарен, че не си се отклонил от пътя.

Трябва да се връщам на работа сега.

Свободно, майоре.

Много добре, генерале.

Вие хирург ли сте?

Лекар.

Не съм Ви виждал в болницата.

Оттук и моето присъствие сега.

Разбира се.

Манинг?

Познайте отново.

Значи се стигна дотук?

Великият военен стратег надхитрен на собственото си бюро.

Какво ще кажете по този въпрос, генерале?

Поемам пълна отговорност за позицията, в която се намирам.

Но трябва да признаете, че това едва ли е спортсменско.

Глупости.

Какво е чувството, когато някой е прекрачил без разрешение прага Ви?

Никога не съм бил без разрешение в дома Ви.

Посещавах го само когато бях поканен.

Значи този път няма да ме молите за милост отново?

Аз съм стратег.

Не водя битки, които не мога да спечеля.

Но ми кажете нещо, защото току-що разбрах.

Струваше ли си всичко?

Струваше ли си всичко, или беше похот?

Без съмнение си струваше.

Заради любовта.

Може би един ден ще имате късмета да почувствате същото...

Не всички приказки имат щастлив край, и не всички битки се печелят по героичен начин.

Сега, не е ли това дяволът?

Убита любим и избягал съпруг, всичко това в един и същи ден?

Най-лудото е, че разбрах в момента, в който се случи.

Не чух онзи фатален изстрел, нито мъчителните писъци, които последваха.

Но душа като тази на Ърл не напуска този свят, без да остави следа в него.

Това е легендата за Ърл Ван Дорн... човек, който искаше мир,

но се оказа, че води атаката за своя сънародник, човек, който можеше да борави с четка за рисуване

по платното, както можеше да командва кавалерията през бойното поле.

Човек, обичан от съюзниците си и страховит за враговете си.

Точно преди да целуна Ърл,

той ми каза, че не е предвиждал да умре от куршум на янки.

Но подозирам, че е знаел къде греховната ръка на отмъщението

в крайна сметка щеше да дойде да го намери.

Това не направи новината за смъртта му по-лесна за възприемане.

Бедфорд ме увери, че Джордж не би могъл да избегне човека си,

и не искаше да избегне гнева му.

Той спази думата си.

Добър вечер, докторе.

Това е за моя приятел.

Атакувайте го, момчета.

Направете го болезнено.

Съдията оправда моя отмъстителен съпруг за убийство,

заявявайки, че Ърл е нарушил светостта на дома му.

Но знам, че истинската присъда, от която се страхуваше, се криеше в друга сфера,

където наказанието е вечно.

Що се отнася до войната и любовта, Ърл просто не можеше да се сдържи.

За него рисковете винаги си заслужаваха наградата.

Това го накара да се посвети изцяло на любовта и войната.

За мен смъртта му ми донесе новооткрита яснота.

Войната не само ни унищожава.

Войната ни лишава от човечността ни.

Но любовта, само любовта, може да ни преведе през най-мрачните ни дни.

И обичах Ърл Ван Дорн всеки ден до края на живота си.

Съжалявам, че се допуснах, но си помислих, че предвид състоянието Ви е най-добре да не Ви карам да ставате.

Ами, наистина се радвам да Ви видя, г-н Кимел.

Госпожо.

Донесох малко чисто спално бельо, малко храна.

Благодаря.

Със сигурност го оценявам.

Отне ми известно време и трябваше да се боря здраво, за да го получа,

но исках да предам нещо от Ърл,

ами, чувствам, че винаги е било предназначено за Вас.

Благодаря.

Юлисис С. Грант, първият четиризвезден генерал в историята на САЩ, е бил принуден да се откаже от кампания само от един човек: генерал-майор Ърл Ван Дорн.

Джеси Питърс ражда малкото си момиченце Медора, което означава „дъщеря на принца“, която пораства и става красива жена с руса коса и сини очи, точно като Ърл Ван Дорн.

Д-р Джордж Питърс подава молба за развод, след като се мести в Мисисипи, за да живее на земя на стойност 3 000 000 долара, която подозрително притежава след смъртта на Ван Дорн.

Манинг Кимел става генерален инспектор, в което качество помага за края на войната. Той се жени и има седем деца, едно от които командва Тихоокеанския флот на САЩ по време на Пърл Харбър.

Нейтън Бедфорд Форест се оказва въвлечен в ранна формация на Ку Клукс Клан, за чието разпускане бързо и публично призовава. В последните си години той полага големи усилия в подкрепа на расовата хармония.

Ърл Ван Дорн почива днес в Порт Гибсън, Мисисипи, близо до мястото, където е роден. Някои казват, че все още можете да усетите миризмата на уиски във въздуха на офиса му в Спринг Хил и да чуете стъпките му, докато проверява прозореца за свещта на Джеси.