Original subtitles

Херардо! Имам нужда от помощта ти. a

Пише всичко в книгата на Бернардо Еспиноса.

Живял е тук при напастта.

Не е зле за луд. - Джоел!

Къде е тази книга? - Само една е.

Книгата!

Отмъкнали са ни я!

Сине, какво има? - Ти си ми я откраднал.

Момчето ми, аз не...

Достатъчно! Искам единствено да ви помогна.

Или да ви изкормят като Адриана?

Може ли да поговорим за малко? - За Робокоп ли се мислиш?

Жалба за ексхибиционизъм. - Той ли е ексхибиционистът?

Видя ли? Да си Робокоп, не е толкова зле.

Справям се със заподозрени, но не с ученици.

Да решим въпроса по друг начин? На по питие в кръчмата?

Опитваш да подкупиш държавна служителка ли?

Сара, какво има?

Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Раул, да ти сготвя ли нещо?

Майко мила! Дори не помня кога за последно правихме нещо такова!

Чувстваш ли се сама, обади се.

Не се влюбвай в нея. Край с живота й.

Когато те чакам, никога не идваш...

Когато не те очаквам, се появяваш. - Не може да ми се вярва.

Адриана? - Моля те, помогни ми!

Не бива да излизаш! Почти стана време!

Горивото свърши. - Ще ме оставиш?

Тръгвай най-после! Тичай!

Джоел!

Адриана... Намерили са я мъртва.

Нападнали са я вълци. Току-що са я открили.

Ходи да я вземеш от училище, нали? - Видях го с мотора и не го пуснах.

Не бива да разбират, че си бил там. Научат ли, ще започнат въпросите.

Лъжеш ме от първия ден. Мамиш ме, криеш неща от мен.

Дори сам ти ми го каза. Не мога да ти вярвам.

Не издържам повече. Всичко свърши.

Лейре... - Джоел, всичко свърши.

ДНК-тестът от ноктите на Адриана определя вероятния нападател.

Дамиан Родриго. - Козаря?

Убиецът на баща ни!

Боя се да не срещна мръсника и да имам оправдание да го убия.

Едва ли ще устоя на изкушението.

До всички екипи! Готови за действие!

Забелязали са Козаря близо до църквата.

Лейтенант! Ковчегът...

Какво се е случило?

По-добре да не виждаш, Херардо!

Какво са сторили на дъщеря ми? Детето ми!

Отсекли са главата й и са изтръгнали сърцето й. Не и на нея!

Не и на дъщеря ми!

Не и на моето детенце! Не и на дъщеря ми!

Ето го. Отворете го!

Сара...

Права беше. Направил го е.

Внимание, хора! Забравяме всичко от досега.

Явно си имаме работа със сериен убиец.

Жесток и методичен убиец, който следва модел.

Убива в гората. Вероятно напада с обучени кучета.

После отсича главата и изтръгва сърцето на жертвата.

Винаги напада нощем и по пълнолуние.

Първо пълнолуние - първа жертва. Кап. Давид Коста.

Напада го в гората, убива го, скрива трупа в кладенец.

С отсечена глава и изтръгнато сърце.

Втора жертва - Исабел Дуке. - Исабел Дуке ли?

Жената на кмета се самоуби. Ние бяхме свидетели.

Катастрофата й беше по пълнолуние.

И е много вероятно да не е било злополука.

Убиецът сигурно я е нападнал в гората.

Успяла е да избяга, но травмата я доведе до самоубийство.

След това убиецът е довършил нещата с главата и сърцето.

Да, ексхумирахме трупа и го потвърдихме.

Трета жертва - Адриана. Напада я в гората и я убива.

След което се промъква в църквата. В деня на погребението й.

Обезобразява трупа като останалите.

Три пълнолуния, три престъпления и един и същи ритуал.

Връзката между трите случая е очевидна.

ДНК-то под ноктите на момичето ни разкрива вероятния убиец.

Дамиан Родриго, с прозвище Козаря.

Родом от Календа. С досие.

Лежал е 30 г. за извършено престъпление.

Излязъл е преди 3 месеца. Тогава започват и убийствата.

Този човек сее паника из града. Приятели, близки, деца са опасност.

След 5 дни ще убие отново.

Трябва да пипнем негодника преди идното пълнолуние.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

ЛЪЖИ

Знаех си, че ще потърсиш книгата на Еспиноса.

Безсмислено е. Няма да я откриеш.

Всичко, което знае Херардо за върколака, е от нея.

Само чрез нея ще открия другия. - Не, Джоел! Забрави за книгата!

Виж, щом не искаш да ми помогнеш, недей.

Аз обаче няма да стоя безучастно. Избива невинни хора.

Така че - моля те...

Къде е книгата? Кажи ми!

Изгорих я. Тази книга можеше единствено да ти донесе проблеми.

Остави ме на мира! Все едно ми е какво ми говориш.

Ще продължа да търся този звяр и ще го открия.

По дяволите! Скапана машина!

Защо си будна? Много е рано. - Чух те, като стана.

Съжалявам. Не исках да те будя. Заради Дамиан не спя от седмица.

Остави. Дай на мен. - Благодаря.

Какво е това? Още сметки ли? - Отвори го.

Вечеря за двама в хотела в Инохоса?

Честита годишнина!

Съжалявам. Изобщо не съм се сетил.

Няма проблеми. Знам, че не си много по тези неща.

Само че ми се иска да я отпразнуваме, Раул.

Заслужаваме го. След преживяното. - Така е.

А и не сме го правили, откакто пожела да се омъжа за теб.

Доста време мина, нали? - Десет години.

Имах куп съмнения, а ти казваше, че ще ме обичаш вечно.

Изглеждаше толкова суров, а в душата си се оказа романтик.

Надявам се довечера да не се задавиш с тортата.

Замалко да се задушиш! - Тази вечер няма да си поръчвам.

Ще се видим после. Довиждане. - Довиждане.

Карола, снощи не затвори ли вратата?

Пабло! Всеки път едно и също. Не знам къде му е умът.

Раул, би ли ми донесъл каса вода? Отивам да събудя децата.

Не мърдай, негоднико! Да не си мръднал!

От дете си мисля какво бих сторил, ако срещна убиеца на баща си.

Може ли да знам какво ти става? Щеше да зареждаш колата. Закъсах.

Цяла седмица никаква те няма. - Стига! Преувеличаваш.

Веднъж да ми се случи! - Веднъж, друг път!

Днес - горивото, вчера - батериите. Сякаш не си тук, моето момиче.

Гледай я ти! Сякаш говоря на стената!

Правиш от мухата слон.

Като доня Безчувствена беше кофти, но доня Не-ме-засяга е още по-зле.

Не съм доня Не-ме-засяга!

Мурильо, какво е това? - Психологически профил на Дамиан.

А според мен е докладът за ареста на някакъв си Диего Гонсалес.

Съжалявам, не знам какво е станало. Сега ще ви изпратя профила отново.

Какво й става на тази? - Според мен е влюбена.

Още си така? Гледай кое време е! - Мамо...

Защо се събра с татко след толкова години?

Ами...

Вече знаеш.

Беше променен, всичко щеше да е различно.

Не беше променен. Продължи с лъжите.

Не, баща ти не говореше лъжи, Лейре.

Това му беше работата. - И беше секретна и тайна за всички.

На него ли си сърдита, или на мен?

Просто не разбирам защо се събра с него.

Баща ти водеше живот извън семейството.

Интензивен живот, от който аз не можех да стана част.

Това ме караше да страдам.

Никога обаче не съм спирала да го обичам, миличка. Никога!

През всички години разделени...

Не успях да го забравя.

Затова му дадох още един шанс.

Сериозно, момчето ми! Дори сутрин трябва да висиш в интернет!

Не ми се подсмихвай, Томас! По-живо, закъсняваш.

Томас, тръгваме ли? - Да, идвам.

Довиждане. - Довиждане.

Ало?

Какво? Но...

Добре. Да... Не... Ясно, разбрах.

Какво има, Оливия? - Ами...

Дамиан, Козаря... Влязъл е в кръчмата и е нападнал Раул.

Раул! Има ли му нещо? Ранен ли е?

Не, не! Нищо му няма. Дамиан е задържан.

Да вървим. - Да, хайде.

Добре е...

Оливия? Моля те, успокой се! Недей... Дишай!

Оливия, моля те! Спокойно! Няма нищо, успокой се.

Поздравления, лейтенант! - Лейтенант!

Здравей.

Как си? - След половин час съм в клас.

А! Но... Няма ли да си поговорим малко?

Здравей. Как си? Радвам се да те видя.

Побъркваш ме, да знаеш! Направо си изгубвам ума!

Чакай...

Не! Не си събувай полата! Няма време.

Толкова исках да те видя. Какво те чака...

Кастро! Може ли да знам какви, по дяволите, ги вършиш?

В управлението на мига! Ясно?

Да, лейтенант...

Откога е включено това?

Не знам. По дяволите!

Така. Ще ти дам хапчета. - Няма нужда. Чувствам се добре.

Фернандо! Влизай. - Здравей, Сара.

Фернандо, защо си тук? - Видях колата на доктора и...

Какво става? - Пристъп на паника.

Тялото те предупреждава. Успокой темпото.

Сякаш е толкова лесно! - Изпий си хапчетата и се пази.

Дано успееш да я задържиш вкъщи. - Ако трябва, ще я вържа за дивана.

Да не си посмяла да идваш в съда! - Сара, нищо ми няма.

Трябва да видя Раул и куп неща. - Оливия!

Не е фатално да изпуснеш един ден. Аз ще предам на Раул да ти звънне.

Оставям те в добри ръце. - Хубаво.

Довиждане, Фернандо. Пази я!

Как си? - Добре.

Оливия, пристъпът на паника е сериозно нещо.

Добре. Наясно си какви проблеми имам.

Да. Слушай...

От известно време го обмислям и...

Смятам, че сега е идеалният момент да ти предложа

двамата с теб да прекараме заедно един уикенд някъде.

Какво?

Откачи ли? Знаеш ли какво ми е на главата в момента?

Именно. Никой не може да понесе такова напрежение.

Понякога човек трябва да се спре. Да си поеме дъх.

Заслужаваме два дни заедно като нормалните двойки.

Нормална двойка? Двамата с теб?

Разбира се. Да отидем на плаж, да спим до късно.

Да закусваме спокойно, докато четем вестника. Какво?

Ами... Много бих искала, но...

Не знам дали бихме могли. Можем ли?

Раул!

Няма ти нищо, нали?

Да. - Какво стана?

Не е най-добрият ден в живота ми. - Трябва да се радваш. Хвана го.

Да, предполагам. Би трябвало. - Само че?

Преди 30 години Козаря уби баща ми.

А днес негодникът дойде за мен. Децата ми спяха горе.

Какво ми коства да не го гръмна! - Само че не си го сторил, Раул.

Не си го направил. - Да.

Ти ли ще го разпитваш? - Аз съм командващият.

Да, но си нервен.

Защо не го направи някой друг? - Не, не. Аз водя случая.

Ще забравиш казаното току-що? Това, че е дошъл за теб?

Това, че е убил баща ти? Трудно е да останеш безпристрастен.

Знам как да върша работата си. - Твърде замесен си.

Ти ли ми го казваш, г-жо съдия?

Кастро!

В кабинета ми!

Какво, по дяволите, правеше, Кастро?

Съжалявам, лейтенант. Знам, че това ще е трудно за вас...

Не ме занимавай с глупости! Току-що заловихме психопат.

А ти се скриваш в патрулка с някаква си мадама!

С някаква си мадама ли? - Не смей да отричаш!

Не, така е. Бях с момиче, но не беше нищо специално.

Бил си в патрулката с проститутка?

Не, не! Искам да кажа...

Беше просто някакво си момиче, което вие не познавате изобщо.

Защо трябва да я познавам, Кастро? - Казах, че не...

Знам какво каза, но говориш така, че си мисля, че я познавам.

Не! Стига, Кастро!

Мурильо ли? Партньорката ти!

Изчезни от погледа ми и прати Соня при мен.

Тя няма вина. Аз бях. Виновен съм аз.

Прелъстих я... - Махай се, Кастро! Изчезвай!

Няма проблеми, ще те заместя. Приятно в Сантандер.

В понеделник ще разказваш. - Благодаря.

Здравей. - Знаеш ли къде е учителят ни?

Не. Сигурно е в клас с по-големите.

Ти също би трябвало да си в час. - Да. Добре...

Какво има, Томас? - Знам, че с майка ми сте заедно.

Тя мисли, че не съм наясно, но се преструва зле.

Звънна ми да ми обясни, че уикенда ще пътува с приятел.

Не одобряваш ли? - Напротив, чудесно е.

А тази книга? - Хайде, Томас. Да влизаме в час.

Май я знам. Може ли да я видя? Моля те, само за момент!

Няма да ти я покажа, не е моя. Явно е на някой учител. В клас!

Хайде! Точно така, отивай. Довиждане.

Здравей.

Какво правиш тук? Пак ли ще има реч за успокоение на учениците?

Исках да говоря с теб.

Беше въпрос на време. Само че имам час.

Тъкмо, ще съм кратка. Забрави ме. - Моля?

Спри с обажданията и съобщенията. Направо изтрий номера ми.

Пратил съм ти 4 съобщения и съм звънял веднъж.

Може да ме наречеш "преследвач".

Просто съм ясна. Разсейваш ме от работата ми, изтрий номера ми.

А какво, ако не желая?

Ами ако искам да ти звъня? Да ти пиша? Да ти пращам цветя?

Ще се сдържаш! Ясно? Забрави ме! Остави ме на мира!

Познаваш ли този мъж?

А тази жена?

А девойката?

Нея познаваш ли я? Нея също не, така ли?

Именно тя те издаде.

Запазила е ДНК-то ти, за да те открием.

Откъде са белезите ти? - Не чу ли лейтенанта?

Как си се одрал по лицето? Казвай!

Или какво? Ще ме вкараш в птичарника ли?

Отговори на лейтенанта.

Опитах се да й помогна. На девойката.

Залагах капани и я чух.

Беше полумъртва, бях безсилен. - Как не! Истинска Майка Тереза!

Да повярвам, че са били вълците ли?

Убиецът й още беше до нея.

Видях как дърветата се люлееха. Земята се тресеше.

Зърнах огромна сянка. И онзи шум...

Опитах се да проследя онова нещо, но беше твърде бързо.

Избяга по чукарите.

Значи нещо мистериозно я е нападнало и се е изпарило?

А ти си клетник, минавал оттам, който искал да й помогне?

Глупости! Ти си я убил! Тя се е защитавала и те е одрала.

Убил си също и останалите. А днес беше дошъл и за мен, нали?

Нищо подобно. Дойдох да ти кажа, че не съм убиец.

Целях ли смърт, щях да те оставя на кучетата.

Какви кучета? - Замалко да загинеш в резервата.

Кой мислиш те отърва от тях? - Не знам на какво играеш.

Само че ще изгниеш в затвора. - Потърси убиеца.

Точно под носа ми е!

Джоел! Помниш ли книгата на Херардо? От Бернардо Еспиноса.

Видях я. - Какво? Невъзможно е.

Беше в учителската стая, сред документи на бюрото.

Говорех с баща ти и я зърнах.

Той не ми даде да я погледна, но ако ти го помолиш...

Може и да ти позволи да я видиш.

Нали уж беше зарязал тези глупости?

Томас, скоро ще започнеш с лечението си.

Това само ти вреди. Моля те, не го нищи повече.

Сигурно не е била същата книга. - Ами ако е?

Здравей.

Здравей.

Исках да ти кажа какво чувствам и...

Да ти обясня защо се ядосах така. - Не е нужно да ми обясняваш.

Разбирам те.

Извинение трябва да ти искам аз. - Не разбираш, Джоел.

Нямаш идея какво е да не можеш да вярваш на любим човек.

Виждала съм майка си да плаче заради това.

Много се ядосвам,

защото знам, че ако сме заедно, би могло да бъде много красиво.

А не е. Не мога да съм с теб, ако ми нямаш доверие.

Аз...

Бих сторил всичко за теб.

Ако можех да върна времето, нямаше да те лъжа.

Съжалявам. Не съм искал да те нараня.

Прости ми!

Не ме лъжи повече!

Идваме от дома на заподозрения, ако може да се нарече "дом".

Снимахме го, изоставен хамбар е. Живее направо като животно.

Сигурно е кошара за кози. Дамиан е бил козар.

Приготви доклада и ми го предай.

Какво правиш? - Нищо. Не обичам цветя.

Добре, но Йоли обича. Подарихме й ги за рождения ден.

Много съжалявам. Виж, още са си красиви.

Благодаря.

Соня, ела за момент.

Не си говорила с лейтенанта, нали? - Не. Защо?

Трябва да ти кажа нещо. Виж сега...

Ще ти стане много смешно. - Какво?

Може ли да му кажеш, че сутринта си била с мен в патрулката...

И сме правили секс... - Моля?

Чу ни по радиостанцията. Не можех да му спомена Вера.

Ти малоумен ли си?

Да! Потвърдено е. Малоумен съм.

Просто... Кажа ли истината, край с кариерата ми.

Това е сериозно нарушение. Не можеш ли да се сдържаш малко?

Мога, но така е със страстта. Удари ли те, край.

Да не би никога да не ти се е случвало?

Не, не е. За мен работата е на първо място.

Ще ти се реванширам. Сменям те тази седмица.

Мурильо, в кабинета ми! - Този мес... Цялата година!

Лейре, може ли да остана да спя у вас?

Разбира се. Какво се е случило?

Благодаря. Да знаеш какъв ужас само!

Ще полудея. Баща ми ще ме вкара или в килия, или в манастир.

Защо? - Бяхме с Начо в колата му.

Радиостанцията се е включила някак и Раул ни е чул, докато...

Баща ти те е чул? - Не се смей! Направо ще умра!

Просто си представям как ще ми се кара и...

Глупав начин да се прецакам, нали?

Може и да не е чак толкова зле. - Лейре, ще ме убие! Сериозно!

Чу ли показанията на Дамиан? Ще го притискаме, докато признае.

Сара?

Сара, слушаш ли ме?

А ти чу ли какво каза Дамиан? Това за люлеещите се дървета...

За тресящата се земя и шума в гората?

Прилича на разказа на Исабел Дуке, когато ми обясняваше за станалото.

За какво говориш, Сара?

Както и да е. Важното е да проверим вярна ли е версията на задържания.

Моля? Разбира се, че не е. Този човек лъже.

Може, но думите му обясняват ДНК-то му под ноктите на момичето.

Да направим възстановка на фактите.

Стой, Сара. Не знам дали те разбирам. Каква е идеята?

Длъжна съм да гарантирам презумпцията за невинност на всеки.

А и ми дойде до гуша от лъжливи очаквания.

Дамиан е признал си убиец.

Може да е убил баща ти. Това не значи, че е убил останалите.

Така че отиваш в гората, правиш възстановка

и ако има разминаване с думите му, тогава може да го обвиним.

Това заповед ли е?

Какво стана? - Нищо.

Това място явно кара хората да полудяват.

Лекарят не ти ли каза да почиваш? - Да.

Дори заминавам извън града. За не повече от два-три дни.

С Томас ли ще ходите? - Не, той остава тук.

Ще ти звънна, щом се върна. - Няма ли да ми кажеш с кого ще си?

Тръгвам с Фернандо. Предложи ми да изкараме един уикенд заедно.

Отиваме до морето. - С Фернандо! Така и предполагах.

Какво има? - Нищо. Изглежда свестен човек.

Не е криминално проявен. - Раул! Ти да не...

Не си го проверявал, нали? Кажи ми, че не си!

Има много негодници наоколо. - Ти...

Защо с теб все се чувствам като дете! Ужасно!

Ужасното е, че не си ми казала нищо.

Да си прекараш добре, сестричке.

Защо си тук? В учителската стая е забранено ученици да влизат сами.

Да... Съжалявам.

Може ли да знам какво търсеше? - Баща си. Мислех, че е тук.

Очевидно го няма. Влизай в час!

Как така търсеше баща си? Току-що мина пред теб.

Не съм го видял. - Глупости! Поздравихте се!

Било е несъзнателно. После ще го видя.

Коя част от "Не идвай на работа!" не разбра?

Приключвам с това и изчезвам, обещавам.

Сара...

Този доклад е от убийството на баща ми, нали?

Проверявам някои данни. Оливия, по-добре не се тревожи.

Лекарят каза да си спокойна. - Така и не посмях да го прегледам.

Откри ли каквото търсиш?

Сядай.

Дамиан и баща ти имали спор в нощта на смъртта му.

Бях много мъничка и не си спомням добре.

Дори не помнех лицето на Дамиан.

При разпита не е успял да докаже алибито си.

В крайна сметка е признал за престъплението.

Знаеш ли кое е изненадващо?

В нощта, в която се смята, че Дамиан е убил баща ти...

Познай! Било е пълнолуние.

Да. Това го знам. Майка ми не е спряла да го повтаря.

Казваше - "При онова пълнолуние звярът уби баща ти."

Да. Била е единственият свидетел. - Не.

Не беше единствената.

Раул също беше там. Полицията го открила в гардероба.

Не знам дали е видял нещо. Не го обсъжда.

Майка ми никога не успя да погребе съпруга си.

Това само подхрани илюзиите й и я взеха в психиатрия.

Достатъчно, Оливия. Това е твърде тежко.

А и Дамиан така и не е признал какво е сторил с тялото, нали?

Не са го открили? - Никога.

Вкъщи! Отивай.

Стоях тук, когато я чух да стене.

Приближих се и я видях.

Лежеше разкъсана, но все още беше жива.

А белезите ти? - Опитах се да й помогна.

Тя се изплаши, започна да крещи и да се опитва да се освободи.

Затова ме одра. Това отне силите й.

Защо се е изплашила, щом само си й помагал?

Убиецът беше наблизо. Стоеше ето там.

Значи си го видял? - Усетих го.

Познах го. Беше звяр.

Как не! Бил е върколак! - Избяга нататък.

Следвах го до скалите, там изчезна. - Натам има много изпочупени клони.

Басилио, огледайте посочената зона! Да видим къде водят клоните.

Моля? Но... - Прави каквото ти казвам!

Всички на разходка! Сякаш в гората няма счупени клони.

Мурильо, повикай подкрепления!

Кастро, ти - с Басилио!

Бил е някакъв звяр, така ли, мръснико?

Ти си звярът, убил момичето. Както и баща ми, негоднико!

Баща ти ли? Искаш ли да видиш къде го зарових?

Какви ги говориш? - Все ми е едно. Излежах го.

Ти обаче сигурно искаш да знаеш къде е. Сигурно искаш да го видиш.

Лейт. Пандо иска подкрепления за анализ на района.

Повтарям! Лейтенантът иска подкрепления за района. Край.

Не издържам повече! Какво говори с лейтенанта?

Казах му, че сме били заедно.

Благодаря ти, Соня. Истинска приятелка! Ще те сменям.

Ще ти правя и масажи на краката. - Не се радвай толкова, Начо.

Ще ни приложат норма АХ/47.

Норма АХ/47 ли? Сериозно ли? Не може да бъде!

АХ/47... - Нямаш представа коя е, нали?

Ни най-малка!

Сеута, Мелиля? - Един от двамата бива прехвърлен.

Как така бива прехвърлен? Става въпрос за теб и мен...

Съжалявам. Единият от нас трябва да си отиде.

Каква бъркотия! По дяволите!

Аз ще си тръгна. Вината беше моя. Ще си поема последствията.

По дяволите!

Преди да се отвори вратата и звярът да влезе...

Погледнах към гората. Дърветата се люлееха.

Земята се тресеше под него, шумът беше непоносим.

Дърветата се люлееха.

Имаше огромна сянка. И онзи шум...

Сержант, къде са лейт. Пандо и заподозреният?

Не знам. Не ги ли видяхте да се отдалечават?

Аз не. - По дяволите!

Мурильо, в колата! Говори с другите! Кастро, с мен! Да намерим шефа.

Къде ме водиш, негоднико?

Имаше късмета да не познаваш баща си.

Беше кретен, който цял живот кара майка ти да страда.

Проклет негодник...

Натам! Бързо!

Знаеш ли какво? - Кажи.

Току-що си дадох сметка, че...

Откакто почина съпругът ми, не съм оставяла Томас сам и за ден.

Аз май съм бил разделен със сина си за една събота.

Ходиха в музея "Прадо" от училище.

Браво! Каква картинка сме!

Нищо няма да им се случи. - Да.

Не е фатално да ни няма два дни. Според мен.

Басилио ме търси. Колко странно!

Кажи, Басилио. Брат ми ли?

Басилио, моля те! Как е могло да се случи това?

Идвам веднага. Да, сега ще дойда.

Не. Естествено, разбирам.

Не се притеснявай. Целувки. Дочуване, Раул.

Раул се обади, нали?

Какво каза? Бесен ми е, нали? - Не. Защо?

Имало проблем в службата и трябвало да остане до по-късно.

Господи! Слава богу!

Имам предвид... Лоша работа! Няма да може да вечеряш с него.

Сякаш е за пръв път! - Жалко е. Ти толкова се радваше!

Няма проблеми. Всичко е наред, наистина.

Мамо, имате годишнина. Не може ли друг да го замести?

Всъщност горкичкият ще работи цяла нощ...

Преобличам се и отивам с храна.

Мамо, не се преобличай. Много си красива така.

По дяволите, Начо! Звънях ти. Какъв ден! Мислех да спя другаде.

Какво става? Раул е разбрал, нали? Това е.

Не, не е разбрал. - Не е ли?

Боже! Чудесно! Това е добра новина, нали?

Хей? Добра новина е, нали? - Не. Никак не е.

Не е защото, за да скрия нашата история...

Сега баща ти мисли, че съм бил със Соня.

Защо смята, че си бил с онази? - Беше чул нещо по радиостанцията.

Аз бях нервен и не... Какво трябваше да му кажа?

Било е интерференция. - Личи, че той не те е разпитвал.

Гледа те така, че се разтреперваш. - И излизаш с нея ли?

Няма значение. - Как да няма! Има!

Няма значение, защото напускам управлението.

Моля?

Заради норма АХ/47...

Пращат ме другаде. - По дяволите!

Тогава... Ще си хващам автобуса.

Ще идвам всеки ден след училище. И почивните дни. Ако ли не - ти.

Какво?

Мелиля ли? Това е Африка!

Този път сериозно прецаках нещата. - Начо, не е възможно...

Какво ще правя без теб? Без да те прегръщам и целувам!

Съжалявам.

Голям глупак съм.

Внимание!

Заподозреният познава гората. Задачата е сложна.

Не е толкова глупав да се прибере,

но все пак искам патрулка до дома му.

Проверете и под камъните! Всеки да бъде с партньора си.

Сержант, с кого съм? Кастро го няма.

Мурильо, прибирай се и почивай. Ти ще си първата смяна сутринта.

Ще поема две смени. - Не става!

Така си отнесена тези дни, остава да не спиш!

Гафовете на лейтенанта са ни предостатъчни!

Някакъв проблем ли има, сержант?

Не, лейтенант. Никакъв. - Има заповед за издирване и арест.

Други комендантства ще помогнат. - Е, на работа!

Ще говоря със съдийката. - Действайте!

Влез.

Права беше, Сара.

Не бях готов за този случай.

Държах се като глупак. Изложих полицията, колегите си...

Раул, не! Спри! Лесно е да сбъркаш, когато са намесени чувства.

Трябва да го заловя, Сара.

На свобода е по моя вина и може да убие отново.

Прегледах всички показания.

Все повече се убеждавам, че тук има нещо странно.

Странно ли? Какво имаш предвид? - Прочетох показанията на майка ти.

Описанието преди престъплението съвпада с казаното от Дамиан.

Както и с думите на Исабел.

Раул, моля те! Трите съвпадат - земята трепери, чува се шумът.

А и дърветата се люлеят. - Нима не осъзнаваш?

Тук хората си самовнушават тези истории.

Разказват си един на друг и братовчедът става върколак.

Това го разбирам, но пак е странно. Има твърде много съвпадения.

А тези хора не са се познавали.

Легендите се разпространяват като напаст. Като чума.

Възможно е.

Само че нека бъдем благоразумни. Да не бързаме с обвиненията.

Сара, този човек е признал убийство. ДНК-то му е под ноктите на жертва.

Днес ми скрои номер и избяга. Това доказва, че е виновен.

Мислиш, че е невинен? Докажи го. С факти обаче, не с измислици.

Какво толкова важно имаше да ми обясняваш?

Исках да ти кажа, че...

Благодарна съм, че спря със съобщенията.

Много точно от твоя страна. - Добре.

Макар че има нещо, което може да ти прозвучи малко странно.

Работата е, че... Проблемът ми всъщност не се реши.

Ясно. Да напусна страната ли искаш?

Не! Не, не... Как да ти го обясня?

Изпитваш привличане към мен, нали?

Това е полицай! Не ти убягва нищо. - Добре, точно.

Точно ли? - Мисля, че съм обсебена от теб.

Не се смей. Учила съм за фикс идеи. Знам, че са чисто мисловни процеси.

Преодоляват се, когато човек мине от мисълта към осезаемото.

Значи, ако не греша, което също е възможно...

Желаеш да направиш осезаема фикс идеята си към мен, така ли?

Точно. - Иначе казано...

Искаш да осъществим един вид осезаема...

Среща. - Точно.

Предлагаш ми да правим секс? - Точно. Нещо против?

Против ли? Изобщо, с удоволствие. Щом е, за да помогна. Точно!

Много точно ми се струва. - Добре. Да вървим!

Сега ли? - Имаш по-добър вариант ли?

Не, в момента нямам...

Да тръгваме. - Разбира се.

Здравей.

Какво правиш тук? - Ами ти?

Няма да ми кажеш, нали?

Лейре, чакай! Стой!

Защо?

Не мога... - Да.

Щом не искаш да кажеш, и аз не желая да бъда с теб.

Моля те!

Това искаше, нали? Да стоя настрана от теб.

Готово. Постигна го. Чувствата ми към теб се изпариха.

Поздравления!

Дано терапията да е свършила работа.

Какво правиш? Къде отиваш?

Прибирам се. - Ами...

Сигурна ли си? Не искаш ли да останеш?

Не, утре ще ставам рано. Чака ме много работа.

Не, ясно. Не говоря за цялата нощ.

Два часа, да поговорим. Да пием по нещо.

Да повторим. Знам ли!

Няма нужда, благодаря. Това сега си беше идеално.

Ясно...

Точно, нали?

Да. Точно.

Довиждане.

Искаше факти?

Ето ти ги. Прекарах цялата нощ в четене на делото.

Мисля, че открих нещо.

Знаеш ли какво е "птичарникът"?

Дамиан го спомена при разпита. - Точно така.

Не забеляза ли изражението на Басилио, като му го каза?

Аз пък го забелязах. Първоначално не ми се стори важно.

Докато не открих този подпис в доклада.

Това е подписът на Басилио.

Работил е по случая за убийството на баща ми?

И май трябва да ни обясни какъв е този птичарник.

Как се стига до Мелиля? - С лодка с имигранти.

Върви по дяволите! Говоря ти сериозно!

Ще местят Начо.

Защо? Изплаши ли го вече? - Голяма гадост! Сериозно.

Сега, когато най-сетне се разбирахме!

Горе главата! - Не желая! Искам да остане.

Защо всичко трябва винаги да е толкова трудно?

Знаеш ли какво? Ще оправя въпроса и ще кажа на Раул.

Какви ги говориш? Вместо в Мелиля, ще се окаже в Афганистан!

Слушай. Имам малко спестени пари.

Ще измислим оправдание и ще се измъкнеш за два дни.

Благодаря ти.

Здравей. Сложи ми, моля те, няколко сандвича с тортиля за из път.

Заминаваш ли? - Да.

Трябваше да тръгна вчера, но с тази история в управлението...

Двамата с Раул също не успяхте да вечеряте, нали?

Карола, когато това мине, ще има повече време за вас.

Стига! Какво ти има?

Басилио, какво е "птичарникът"?

Не знам за какво говорите, г-жо съдия.

Заподозреният ви пита дали пак ще го заведете там.

Изражението ви беше като това сега. - Участвал си в случая на баща ми.

Защо го скри от мен? От години работим заедно!

Басилио, ето ти!

Бях дете. В полицията бях от месец, не бях участвал в нищо.

Да, но си бил с Дамиан. Затова те познава.

Какво искаше да каже с този птичарник?

Бяха други времена. Изпълнявах заповеди.

Там водехме някои престъпници...

За да им помогнем да си признаят.

Измъчвали сте го ли? - Не искаше да говори.

А беше ясно, че е виновен. Всички го знаеха.

Как ще е ясно, Басилио? Измъкнали сте признание с бой!

В него ден се беше карал с баща ти. Имаше кръв по дрехите му.

Братовчедът с алибито му не се яви. Нито в следствието, нито на делото.

Всичко пасваше. - Видя ли?

Виновен! Макар да не са ползвали най-добрите методи да го докажат.

А сега, ако ме извиниш, продължавам да търся убиеца.

Басилио!

Затворете вратата.

Седнете.

Споменахте човек, който може да потвърди алибито.

Дамиан твърдеше, че е бил с братовчед си.

Някакъв Хоакин. Залагали капани в гората.

Обясних ви обаче, че той не се яви.

Разбрах - нито при следствието, нито на делото.

Появи ли се след това обаче? Басилио, дойде ли после?

Да. Шест месеца по-късно. - И? Потвърди ли алибито му?

Да, но не го приехме. Беше роднина. - Как така?

Вероятно го прикриваше. Освен това имахме признание.

Как ще сте имали признание, Басилио?

Капитанът искаше да приключи случая по-скоро.

Хората бяха почнали да се плашат. Да говорят за чудовища. Знаете!

Носеха се легенди. Не било добре за селото.

Не било добре за селото... Басилио, намерете този Хоакин.

Господи! - Ако е жив, доведете го.

Веднага! Ясно? - Да, г-жо съдия.

Здравей, Пабло. Как си? - Добре. Седим си. Седим тук...

"Седим си. Седим тук..." Голям отговор, братле!

Според мен те смята за пелтек. - По-тихо! Ще те чуе.

Довиждане. - Довиждане.

Знаеш ли, че се е скарала с Джоел? Може би има нужда от приятелче.

Защо не отидеш да побъбриш с нея? - Няма начин.

Сериозно говоря. Смазана е. Броди из къщата като призрак.

Чакай! Защо не я поканиш на кино? Днес не е ли филмът, който чакаше?

Ето! Заведи я да се разведри малко.

Ами да!

Хайде!

Престани! По дяволите!

"Аз, Бернардо де Еспиноса, член на Испанската инквизиция,

за който иска да научи, разказвам как откривам изчадията на ада

и се справям с напастта в Календа, която всява страх у местните,

в лето Господне 1532-ро."

Всички изходи на селото се контролират от полицаи.

Не би могъл и да влезе насам. Търсят и в гората с хора от Инохоса.

Ако има нещо ново, уведомете ме. - Да, лейтенант.

Раул. - Ти не замина ли?

След малко тръгвам.

Идвам от кръчмата. Бях с Карола. - И?

Изглеждаше много зле. Какво става?

Нещата помежду ни не вървят.

А и ми се струва, че вече няма как да ги оправим.

Няма ли? Защо?

Когато остана насаме с нея, ми идва желание да побягна.

Просто вече не я обичам. - Господи, Раул!

Какво ще правиш?

Ще я напусна.

Извинявай. - Дойдох само да видя как си.

Добре. Лежа си тук.

Малко ми е скучно, но съм добре.

Тази седмица излиза нов филм. - Така ли?

"Искам теб".

Така се казва филмът.

Не, знам. Гледах трейлъра онзи ден. Изглеждаше приятен.

Да се измъкне от делото на Светата инквизиция.

Затова освещавам тази книга и никой звяр не може да я докосне.

Ако някой посмее да го стори, ще го сполети синята чума,

разяждайки го в ужасна агония, докато умре!"

Мислех да го гледам идната събота. Така че не знам.

Дават го в киното в Инохоса...

Ако искаш...

Джоел! Джоел, какво ти е? Помогни ми!

Полека! Така! Джоел! Отговори ми!

Пабло! - Не диша!

Тичай за помощ! Бързо!

Томас! Извикай линейка! - Какво става?

Джоел! - Не напипвам пулс! Джоел!

Джоел! - Джоел!

Здравей. Мислех, че няма да дойдеш.

Все пак имаме един ден. - Да.

Да потегляме. - Сигурна ли си?

Да. Пали.

Оливия, мислех си, че май твърде много те притиснах с това.

Не си. Напротив. - Може би нямаш желание.

Ако искаш, оставаме. - Не, Фернандо.

Съжалявам, просто проведох с брат си разговор, който...

Малко ме разстрои, но съм добре, наистина.

Да тръгваме. Дори... Гледай сега. - Какво?

Изключвам. Нищо няма да ни спре да стигнем до джакузито.

Добре. - Не е моят.

Този път е моят.

Ало? Какво?

Как е станало?

Свидетелят? - Да. Хоакин Санчес.

Пообикаляхме, а той бил наблизо.

Приятно ми е. Елате с мен. Трябва да поговорим.

Не казах нищо пред Джоел, за да не го тревожа, но...

Не съм виждал така остра алергична реакция.

Ръцете и устата му бяха сини! Спаси се по чудо!

Може ли да знам какво е пипнал? - Не знам.

Щом се пооправи, ще го заведа в болницата да го прегледат.

Много благодаря, докторе.

Довиждане. - Благодаря.

Така...

Как си? По-добре ли се чувстваш?

Малко ми е зле. - Да.

Джоел, какво стана? Би ли ми обяснил?

Лекарят ти каза. Получил съм някаква алергия.

Не си алергичен към нищо. Няма как да си.

Какво стана?

Получи се от книгата. - Моля?

Знаех, че не си я изгорил. Взех я и докато я четях, ми стана зле.

Къде е? Какво направи с нея? - На масата е.

По дяволите! Няма я, Джоел. Къде е?

Не знам. Четях я... - Предупредих те!

Ако попадне в грешните ръце, ще имаме проблеми, Джоел.

"Аз, Бернардо де Еспиноса,

член на Испанската инквизиция,

за който иска да научи, разказвам

как откривам изчадията на ада...

И се справям с напастта в Календа, която всява страх у местните,

в лето Господне 1532-ро."

Целият си мокър. Върви да се изсушиш!

Херардо защо е тук? - Ще оправя документи на Адриана.

Спи у свещеника. - Не се напива, нали?

Седи от часове, без да прави и да казва нищо.

Добре. Да. - При теб наред ли е всичко?

Карола!

Верни ли са приказките наоколо? Мъжът ти бил изпуснал Козаря!

Не знам за какво говориш.

Значи е истина! Как може да изтърве онзи престъпник!

Уби клетата му дъщеря и я насече! Съпругата ми също!

Видя ли какво направи? - Кмете.

Забелязали са Дамиан близо до училището.

В полицията знаят ли? - Не.

Пушките по колите ли са? - Готови са.

Тръгваме тогава! На нас няма да ни се изплъзне.

Хей! Права беше.

Не биваше да казвам на лейтенанта, че сме заедно.

Сгафих, но ще оправя нещата. Наистина.

Това е. За мен беше удоволствие.

Да работя с теб, да те познавам и...

Дано да се видим отново.

Лейтенант!

Мелиля.

Какво за Мелиля? - Взех решение. Отивам си аз.

Моля ви да не прилагате норма АХ/47 на Мурильо.

Не го заслужава и е голям професионалист.

Нормата "АХ" какво? - Наклонена черта 47.

Според нея ако двама полицаи имат връзка, трябва да бъдат разделени.

По дяволите, Кастро! Страшен глупак си!

Не съществува такава норма. - Как така? Соня ми каза...

Мурильо ти е скроила номер. Каза ми, че не тя е била с теб.

И не отивам в Мелиля? - Не, но те предупреждавам!

Повтори ли се нещо подобно, ще те пратя в Мелиля с ритник!

Ясно? - Пределно ясно. Много благодаря.

Какво ти става? - Не, аз...

Кажи.

Дай да те прегърна.

Добър номер.

Живо! Да го пипнем! Да не ни се изплъзне!

Живо! Тук влезе!

Обградете училището! Да не ни се измъкне!

В дъното. Ето там.

Знаем, че си тук, негоднико! Този път няма да се измъкнеш!

Кметът и хората му погнали Дамиан в училището.

Обграждате района и задържате всеки кретен с оръжие. Действайте!

Лейтенант! - Козаря се крие в училището.

Преди това трябва да чуеш нещо. - Не сега.

Точно сега!

Този човек е невинен.

Следствието по делото за смъртта на баща ти е пълно с нередности.

Раул, знам, че искаш виновник. Аз също. Нямаш представа колко!

Само че не е този човек.

Потвърдих алибито му. Дамиан е невинен.

Не вярвам също и да е убил Адриана.

Пипнах те, негоднико!

Пуснете оръжията! На пода! Долу, по дяволите!

Водете ги в ареста! Къде са останалите?

Не, Дамиан! Пусни го! - Оставете ме да изляза!

Не съм убил никого! Щях да помогна! - Знам!

Знам, че е така. Разбрах, че си невинен.

Дамиан, знам, че не си убил момичето.

Както и че не си убил баща ми.

Погледни!

Съжалявам, сбърках. Допуснах грешка.

Чуй ме! Говорили са с братовчед ти. Знаем, че си бил с него онази нощ.

Пусни го, Дамиан!

Не си представям какво си преживял в затвора. Ужасно съжалявам.

Цял живот съм те мразил, а ти си невинен.

Това беше обаче. Край! Всичко свърши, Дамиан.

Обещавам, че никога повече няма да те преследват отново.

Моля ви! - Свалете оръжията! Действайте!

Свали оръжието!

Пусни ножа, моля те! Дамиан!

Довери ми се!

Не, не! Ще извадя ключа, за да сваля белезниците.

Ето, ключовете. Пусни го.

Невинен си, Дамиан. Ще ти помогна да оправим нещата.

Здравей. - Здравей.

Как си? - Ами...

Мислех, че ще умреш. - Нищо ми няма.

Благодарение на теб съм добре.

Случва ти се нещо и...

Мислех само за последното, което ти казах.

За това, че чувствата ми към теб са се изпарили.

Обърках всичко. Само че ти обещавам...

Джоел, не ми обещавай нищо, моля те!

Защо? - Недей.

Ще ти повярвам, ще ти простя и пак ще последва същото.

Ще продължиш да ме лъжеш.

Лейре... - Съжалявам.

Трудно ми е, но трябва да те забравя.

Лейре!

Лейре!

Почакай!

Защо? Защо ми причиняваш това?

Каза, че не можеш да ме забравиш. Аз също не искам да те забравям.

Затова ако ще ме оставяш, кажи, че не ме обичаш.

Иначе и след хиляда години няма да мога да те забравя.

Ще продължа да те търся, докато не бъдем заедно.

Кажи го.

Кажи ми, че не ме обичаш.

Не мога! Не мога...

Мамо, какво има за вечеря? - Не мога да повярвам!

Г-жо съдия.

Дамиан. Съдия Сара Крус.

Съжалявам много за случилото се.

Знам, че не съществува компенсация за всички тези години затвор.

Пределно добре разбирам и недоверието ви, но...

Имаме нужда от помощта ви.

Дамиан, моля ви!

Казахте, че сте видели някого при умиращото момиче, нали така?

Моля ви, помогнете ни да открием убиеца.

Дамиан, моля те!

Повече няма да убиеш никого. - Басилио!

Изчадие на ада! - Не мърдай!

Пусни оръжието! - Долу!

Дамиан, дръж се!

Дамиан, дръж се, за бога! Дамиан, моля те!

Линейка! - Кажи ми, че няма да умре!

От дете си мисля какво бих сторил, ако срещна убиеца на баща си.

Направо си изгубвам ума!

Кастро! Може ли да знам какви ги вършиш?

Чувствата ми към теб се изпариха.

Лесно е да сбъркаш, когато са намесени чувства.

Трябва да го пипна, Сара.

Може ли да му кажеш, че сутринта в патрулката си правила секс с мен?

Ти малоумен ли си?

Да! Потвърдено е. Малоумен съм.

Томас! Извикай линейка!

Начо, не е възможно... Какво ще правя без теб?

Без да те прегръщам и целувам!

Не! Дамиан, пусни го!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"