Original subtitles

Днес нямаш нужда от нищо...

Ще видим утре обаче. Имай го предвид, Оливия.

Това е експериментално лечение за болестта на Томас.

Има проблем обаче. Скъпо е.

Някой може да помогне. Знаеш добре кой.

Било е в чантата на жената на кмета.

Съдържа много важни документи. - Благодаря.

Донесли са ти нещо. Искам го. - Знаят, че е у мен. Не мога!

Искаш ли детето ти да се излекува? Това е цената.

Няма да се предам. Убиецът на мъжа ти е на свобода.

Той се опита и да съсипе живота ми. С теб ще го открием.

Чух, че ме търсите. Дойдох да се предам.

Точно започвахме. Това ми беше десети лов, не бях имал проблеми.

До този ден.

Кучетата надушиха нещо и се отклониха.

Отменете лова! Промъкнал се е натрапник.

Преследваха го като плячка, докато не са го стигнали.

Знаеше ли, че е кап. Коста? - Някакъв кретен се беше натрапил.

Кучетата се бяха настървили.

Негодникът излезе много жилав. - Затова ли си го доубил, мръснико?

Ако оживееше, щях да давам обяснения.

Така че отидох до джипа за брадвата и довърших работата.

Трябваше да скрия трупа, затова го хвърлих в кладенеца.

Край на историята.

Тук нещо не се връзва, негоднико. - Възможно е, но няма да го узнаете.

Тук беше! Погледни кръвта! Беше тежко ранен!

При проблем, ти поемаш вината.

Никой не бива да разбира какво държим тук вътре.

Ясен ли съм? Никога!

Сара, какво има?

Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Раул, да ти сготвя ли нещо?

Майко мила! Дори не помня кога за последно правихме нещо такова!

Баща ти ли те заключи? Защо? - Той не е добре.

По пълнолуние иска да се крием.

Страхувал се да не ни се случело нещо.

Адриана? - Моля те, помогни ми!

Какво е това? Луничка!

Мислех да ти я пратя. Ако не се върнеше.

Ако знаеш къде е Адриана, кажи ми. - На тавана в училище е.

Не бива да излизаш. Стана време!

Полицай Мурильо, ако обичате. Ще изчакам.

Майка ми научи къде е Адриана.

Полицията пътува натам. Трябва да я измъкнем.

Горивото свърши. - Ще ме оставиш?

Тръгвай най-после! Тичай! По дяволите!

Джоел!

Ела! Натам!

Ставай, момчето ми! Нямаме много време.

Да вървим!

Какво правиш? - Предпазвам те. Да излизаме.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

ВИНОВЕН

Спах ужасно. Отгоре на всичко така ме свива коремът!

Няма връзка с контролното ви по английски днес, нали?

Контролното ли? Да ми беше казал! - Втори номер!

Да не преписвате! Познаваме се. - Ако искаш, ще донесем двойки.

А и тази по английски има перде. Няма да разбере.

Добро утро. Много съм щастлива...

Е, отивам на работа. Затрупани сме със задачи.

Живичко! Ще закъснеете.

Лейтенант, чувате ли? Лейтенант... Открихме я.

Добро утро. - Здравей, мамо.

Исках да ти кажа нещо, момичето ми.

Вчера задържахме убиеца на татко ти.

Предаде се снощи. Направи пълни признания.

Кой е? - Един лесничей от резервата.

Работи там от години. Казва се Роберто, но му викат Чато.

Лесничей... Не разбирам. Какво общо има татко с него?

В резервата се организира незаконен лов.

Помниш ли нощта, когато пристигнахме?

Тогава е имало такъв и баща ти е знаел.

Затова се промъкнал там, за да събере доказателства.

И го усетили.

Останалото го знаеш.

Затова ли са го убили?

Ще ти звънна по-късно. Не, после... Кажи.

Моля? - Мамо, какво се е случило?

Джоел!

Лейре! - Какво се е случило?

Слава богу, че си добре! - Какво става?

Случило се е нещо ужасно.

Адриана... Открили са я мъртва в гората.

Моля? - Не може да бъде!

Явно са я нападнали вълци. Току-що са намерили тялото й.

Отиде да я вземеш от училище, нали?

Не, Джоел не ходи никъде. Видях го на мотора и не го пуснах.

Беше прекалено късно да обикаля навън.

Защо тогава Адриана е била сама в гората?

Просто не разбирам!

За какво искаше да се видим?

Какво толкова неотложно имаш да ми казваш?

Искам да ми платиш каквото ми дължиш.

Нима? Говориш за юесбито, което открадна от шефката си ли?

Толкова дребна работа беше, че съм забравил.

Не ме интересува какво смяташ. Томас се влошава.

Цяла нощ повръща и има температура.

Да, това със сина ти е драма.

Виж, не търся състраданието ти. Искам парите за лечението му.

Само че условията на уговорката ни вече не са същите, Оливия.

Какво искаш да кажеш? - Лечението е много скъпо.

Това, което свърши за мен, не го покрива.

Има още неща, които да направиш. - Какви неща?

Знам, че си готова на всичко за сина си. Греша ли?

Помниш ли делото "Сото"?

За пожара до резервата? - Именно.

Какво общо има това с теб?

Знай само, че искам доклада на пожарникарите.

Ти ще ми го осигуриш. Нали така? - Невъзможно. Не мога да го сторя.

Само аз и съдийката имаме достъп до тези файлове.

Ако липсва нещо, ще разбере, че съм била аз.

Наясно ли си какъв е рискът? - Ти си знаеш.

Не мисля, че имаш избор обаче. Синът ти също.

Г-жо съдия.

Според лекаря смъртта е настъпила преди 6 часа.

Горе-долу толкова време мина от обаждането на чулия виковете й

до момента, в който я открихме.

Стойте за малко. Знаем ли какво е търсила тук сама?

Мислим, че е отивала към автогарата на Инохоса.

Чула е виенето на вълците и е влязла насам.

Искала е да се скрие. Било е осветено от пълната луна.

Вчера луната е била пълна ли?

Ново престъпление по пълнолуние. - Последвайте ме.

Внимавайте, г-жо съдия.

Снимай също и всички стъпки, които видиш.

Съдебният лекар ще прати доклада. Май потвърждава, че са били вълци.

По трупа има рани и ухапвания вероятно от вълк.

Много е странно, сержант. Има твърде много съвпадения.

Искам възможно най-пълна аутопсия на тялото.

Също и да претърсят района. Сякаш няма по-важно нещо.

Да, г-жо съдия. На вашите заповеди.

Ами ако съм бил аз? Адриана е мъртва, а бях там!

Аз ли съм я убил? - Джоел, не е възможно.

Къщурката беше затворена отвсякъде.

Дори на мен ми беше нужна брадва, за да вляза.

Знам, че е ужасно, но вече не може да сторим нищо.

Ти си постъпил правилно. Опазил си я от себе си.

Да! Оставих я сама. А сега е мъртва!

Джоел, никой не би предположил. Нещастен случай.

При пълнолуние. И с ухапвания от вълк.

Не ме вземай за глупак!

Двамата знаем пределно добре, че я е убил другият върколак.

Не е ли така?

Къде ходиш? Чакай! Само момент, преди да влезем.

Трябва да обсъдим нещо. - Да, права си.

След случилото се между нас снощи не...

Просто не... Не знам какво ми стана. Съжалявам.

Не, не... Не за това исках да говорим.

Не се притеснявай. Ако питаш мен, забрави за това.

Говоря за смъртта на Адриана. Имам съмнения.

Яростта, вълците, гората... - Да, и аз забелязвам съвпаденията.

Само че Чато призна убийството. Всичко това е много странно.

Нещо ми казва, че може би нещата не са такива, каквито изглеждат.

Лейтенант, съдебният лекар звънна. Даде важна информация.

Под ноктите на момичето има човешка ДНК.

Извод - Адриана е била нападната и се е отбранявала.

Значи е било убийство? - Що за човек би сторил това?

Възможно е да е същият, убил съпруга ми.

Обстоятелствата и при двата трупа са сходни.

Моите уважения, но има задържан за убийството на кап. Коста.

Знам, но може би не той е извършил престъплението.

Работим с хипотеза. Адриана може да е била убита.

Трябва да разберем какво се е случило онази нощ.

Басилио, вземи един екип. Районът трябва да се огледа пак.

С кучета. - Тъй вярно, лейтенант.

Да открием кога момичето е отишло там и само ли е било.

Говорете отново с пастира, който се е обадил.

А информацията, че това може да е престъпление, остава тук.

Знаем се - какви сме местните.

Разчуе ли се за убиец, ще имаме проблеми.

Няма ли да предупредим хората? А ако бъде нападнато ново момиче?

Вие самият имате дъщеря.

Да, но не бива да споменаваме убийство.

Просто им кажете да бъдат предпазливи.

С Мурильо може да започнете от училището.

Извини ме. - Ще продължим после.

Ало?

Какво? Идвам веднага.

С мен към кръчмата! Проблемите вече започнаха.

Този следобед е погребението. Би ли ме завел?

Не, малкия. Погледни се!

Ако те изведа, майка ти ще ме убие. - Няма да разбере.

Отиваме с теб да се сбогувам с нея. - Не става.

А и вие не бяхте толкова близки. - Искам да я видя за последно.

Чакай малко...

Снощи беше пълнолуние, нали? - Възможно е.

Томас, познаваме се. Какво кроиш пак?

Нищо.

Ако ти кажа, ще ти се стори лудост. - Колко странно за теб!

Не се ядосвай.

Според мен Адриана не е мъртва. - Моля?

Не съм сигурен, но може да я е ухапал върколак.

Просто е станала като тях. - Ти не си наред!

Умира наша приятелка, съсипани сме...

А ти мислиш единствено за това? Просто страхотно! Само така!

Порасни малко!

Разделяме се на групи по четирима.

Ще покрием целия участък от хълма до реката.

Ако видите вълк, стреляте! Без да се плашите.

Няма да допуснем да продължават да убиват децата ни.

Не мърдате от тук, докато не кажа!

Може ли да знам какво правите с оръжията?

Да се ловят вълци е забранено.

Ако не искате да ви арестуваме, по къщите!

Ако полицията си вършеше работата, нямаше да пазим близките си така.

Разбирам, че се тревожите,

но не вземайте закона в свои ръце!

Законът не ни интересува. Не ни пази.

Искаме да чуем, че децата ни са в безопасност!

Жителите тук не са застрашени. Ясно?

Нима? Ами Адриана? Тя също ли не беше в опасност?

Нямало е кой да я спаси. - Полицията е безполезна!

Ще ви го кажа само веднъж! Въоръжените навън ще ги задържам!

Видите ли човек с пушка на улицата, в ареста!

Дай ми оръжието! - Недей! В правото си си.

Давай пушката! Хайде! Пускай я!

Сега ще излезете спокойно оттук без много шум.

Мърдайте!

Да вървим.

Дай ми повод да те задържа, дори само веднъж, и ще видиш!

Не знаеш какви ги вършиш.

Може ли?

Да вървим, Начо.

Няма да дойда, върви ти. Искам почивен ден по лични причини.

Моля? Навън броди убиец! Какви ти лични причини?

Именно. Точно заради това, по дяволите!

Има човек, който убива момичета.

Може да ги нападне до училище, докато хвърлят боклука от кръчмата.

Говориш за Вера. - Да! За нея.

Ще я пазя, няма да е сама. Не разчитай на мен.

Ако искаш да я опазиш, трябва да пипнеш престъпника.

Дъската ли ти хлопа?

Ако можеше поне да я предупредя, че тук има убиец.

Да не си посмял! Не чу ли лейтенанта?

Къде тръгна? - Ще се видим после в училището.

Начо! Начо!

Отивам.

Г-жо съдия!

Ами... Имаме малко проблемче.

Не сме казали на Херардо за смъртта на Адриана.

Господи! Този човек още е там. - Какво да правим, г-жо съдия?

Благодаря, сержант. Аз ще му кажа.

Как си? - Имала съм и по-добри дни.

Горката Адриана! Просто ужасно!

Здравей. Съжалявам много за станалото със съученичката ви.

Благодаря.

Пабло, изчакай ме.

Къде си тръгнала? - На училище.

Чудесно. Отиваш с брат си, нали?

Какво ще правиш после? - Уговорих се със Себас.

Защо? Какво има? - Кой е Себас?

Местен ли е? - Да, съученик ми е.

Ще пишем домашно заедно. - Добре, чудесно. Къде живее?

Във "Венторо". - Много приятен квартал.

Какво има, Начо? - Тъмен район е.

Ще те изпрати на връщане, нали? - Не знам.

Да не би да ревнуваш? - Не!

Ако не искаш да ме изпраща, добре. - Не, да го направи!

Щом трябва, да те изпрати. - Ако ще реагираш така!

Никак не реагирам, Вера.

След това се прибираш, нали? - Не. Имам среща с приятели.

Днес? - Да, днес.

За какво ти е, Вера? Не се спираш! - Не се спирам ли?

Какво говориш? Просто искам да се видя с приятели!

Може ли да знам какво ти става? - Вторник е.

За какво излизаш във вторник? Остани вкъщи един ден!

Учи си, гледай телевизия, върши момичешки работи.

Момичешки работи ли? Какви например?

Знам ли! Оправяй си маникюра.

Обезкосмявай се или... - Моля?

Не! Недей, ако не искаш. На мен ми е все едно.

Където има косми, има радост.

Каквото си решиш. Само да е у дома!

Идиот ли си? Ако искам, стоя вкъщи, ако ли не - не!

Вера!

Добре, но си носи телефона, включен и под ръка.

Твоят човек май си пада малко талибан, а?

Какво им има на всички? - Не знаеш ли?

Адриана е мъртва. - Какво?

Нападнали я вълци. Уж... - Това е ужасно!

Ако не бяхме помогнали да се скрие, сега щеше да е жива.

Не мога да спра да мисля, че съм виновна.

Не си виновна ти. Нямаш нищо общо.

Ученици! Съберете се, ако обичате. Чуйте ме за момент.

Знам, че случилото се е много тежко за всички ви.

Само че трябва да положим усилие, нали така?

Да влизаме в клас. Хайде!

Всички в клас! Вътре! Лейре, хайде.

Ти остани.

Щеше да й кажеш, че си завел Адриана в гората ли?

Защо не? Чувства се ужасно.

Мисли, че е умряла по нейна вина. - Нима?

А когато попита защо си я оставил, какво ще й кажеш?

Не знам. - Не знаеш.

Нали не смяташ да й кажеш истината?

Ако е така - давай! Направи го! Само че цялата истина, Джоел.

Обясни й най-вече защо си се затворил в къщурката.

Чуй ме! Знам, че не ти е никак лесно.

Никой не бива да разбира, че си бил там.

Научат ли, ще започнат въпросите.

Въпроси, на които ще е по-добре да не отговаряш. Ясно?

Да влизаме.

Потвърдиха. Четири жертви на вълци за 100 г., последната преди 70.

Изведнъж... - Не са били вълци.

Така ли? - Лейтенант, важна улика.

Кучетата са усетили следите на девойката до този заслон.

Минала е оттам преди нападението.

И познайте! - Изгорили са го.

Тази сутрин. Опожарен с бензин. Вероятно за да заличат улики.

Огледахте ли дали нещо е оцеляло? - Да.

Прилича на някаква висулка. - Най-после имаме нещо!

Проверете дали е на Адриана. Може да е на нападателя.

Не! Не и дъщеря ми!

Не и детето ми!

Не и дъщеря ми! Не!

През идните дни никоя предпазливост не е излишна.

От тук се прибирайте право у дома.

В никакъв момент не излизайте сами!

Не е ли малко прекалено?

Защо да се затваряме вкъщи? Вълците никога не влизат в селото.

Така е, но пак трябва да внимавате.

Не искаме да ви се случи нещо. - Май е малко късно за това.

Вчера никой не е опазил Адриана. - Да.

Къде е била полицията тогава? А сега - вкъщи!

Ако не искаха да вкарат Адриана в приют, нямаше да избяга.

Полицията не става за нищо! Няма да ми казват къде да ходя!

Ученици, успокойте се, моля!

С Адриана бе нещастен случай. Сторихме всичко по силите си.

Колко жалко, че полицията тук е толкова безполезна!

Сигурно са мързелували в службата!

Не е вярно. По-добре не го повтаряй!

Защо? Иначе ще ни арестуваш ли, или какво?

Върви другаде със съветите си! - Сега и вечерен час!

Да си работят и да не ни закачат!

Точно така. Пак го отнасяме ние. Всеки път едно и също!

Ученици, тишина, моля! - Достатъчно! Искам да ви помогна.

Искате да свършите като Адриана, изкормени в гората ли?

Може ли да поговорим за малко, ако обичате?

Как може да им говорите така?

Съжалявам, просто исках да ги предпазя.

Има начини и начини. Деликатността явно не ви се удава.

Нито пък на вас дисциплината.

Възможно е. Само че се намираме в училище,

не в зала за разпити, където се радвате на методите си.

Които може би са идеални за тези гаменчета!

Освен самозащита май е трябвало да учиш също и добри обноски.

Определено ти липсват!

Малко уважение към колежката ми!

Която току-що каза на учениците ми, че ще свършат изкормени в гората.

Не си! - Исках само да ме чуят.

Длъжна съм да ги предупредя, това и сторих.

Не. Просто ги смаза още повече. Лошото е, че не си и даде сметка.

Ти си емоционален инвалид. Полицай докрай!

За кого се мислиш? За Робокоп?

Без лични обиди, моля ви! Нека бъдем сериозни.

Така, ученици...

Да вървим да действаме.

Полека с вратата! Да не я свалиш с един лакът, Робокоп!

Здравейте.

Защо се прибираш толкова рано?

Отмениха часовете. Заради случая с Адриана.

Знае ли се нещо ново? - Не. Всъщност, да.

Полицията идва в училище и ни каза да не ходим никъде сами.

Боят се вълците да не нападнат пак. - Вълците... Разбира се!

Нима не се усещаш? Снощи беше пълнолуние, Лейре.

Томас! Ти не беше ли болен? Трябва да си в леглото.

Чакай малко. Гладен съм. - Ще довърша аз и ще ти го донеса.

Знаеш ли какво? Един ден ще видиш, че съм прав.

Изчезвай!

Какво има?

Ще се чуем после.

Защо си тук? Не си ли на работа?

Да, но минах да пия нещо, за да се освежа.

Да се освежиш или за да ме дебнеш?

Наясно съм какво става. Няма да ме заблудиш.

Дъщеря съм на полицай, нося го в гените си.

Лейтенантът не ти е баща, а пастрок.

Да, но живея с него и всичко се лепи, умнико!

А на теб проблемът ти е, че умираш от ревност.

От ревност?

Чакай малко.

Възможно е, ако ти ми даваше повод, но случаят не е такъв.

Ясно. А защо беше историйката от тази сутрин?

Исках да науча повече за теб. Интересувам се от живота ти.

Не може ли? - Напротив може.

А какво, ако ти кажа, че ще излизам със съученици,

но не знам нито къде ще ходя, нито с кого или кога ще се прибера?

Всичко е точно, нали? - Страхотно.

Знам, че си във възраст на излизания, запознанства,

на стоене по дискотеките до сутринта.

Напълно съм съгласен. - Да...

Не желая да те контролирам. - Сериозно?

Какво правиш? - Нищо. Пия си тук...

А защо телефонът на сестра ми е в теб?

Този на сестра ти ли е?

Не бях разбрал. Мислех, че е моят.

Само че на моя не пише "Вера".

Е, трябва да изчезвам, юнако.

Довиждане. - Довиждане.

Къде е Начо?

Пипнах го да ти рови в телефона и изчезна яко дим.

Какви ги говориш? - Не ми вярвай, ако не искаш.

Закъснееш ли, ще те пусне за издирване и арест.

Тази висулка позната ли ти е?

Намерена е до мястото, където открихме Адриана.

Възможно ли е да е нейна?

Не.

Сигурна ли си?

Никога не съм я виждала. Съжалявам.

Къде тръгна? - Ще изляза за малко.

Трябва да поговорим. - Какво има?

Знам, че снощи си бил с Адриана. - Откъде ти хрумна?

Открили са висулка като тази до мястото, където е било тялото й.

Твоята е, Джоел.

Всичко това си има обяснение, нали? Какво стана снощи?

Защо ме излъга?

Лейре, знам, че си вътре.

Не е толкова просто.

Лейре!

Струва ми се, че не сте ми казали всичко, което знаете.

Повикай баща си. Идвате с мен в полицията.

Доста си бърза. - Съжалявам, няма да ти дам нищо.

Моля?

Сутринта, като поиска делото "Сото", се зачудих защо ти е.

След това видях пожарникарския доклад и...

Успях да си представя разни работи.

Така че засега ще задържа въпросния доклад.

Не ми ли дадеш парите, които ми обеща,

ще споделя на съдийката всичко, което си мисля.

Оливия, защо е тази враждебност?

Мислех, че сме приятели и можем да се разбираме.

Ако искаш още пари, мога да ти дам. - Не желая повече пари.

Искам това, което ми дължиш - 100 хил. евро.

И отношенията ни приключват.

Не знаеш какво правиш. Нямаш идея как се играе това.

Започвам да се уча.

Имаш 48 часа да ми платиш дължимото, ясно?

Внимавай! През това време може да се случат много неща.

Дръж си лекарствата!

Напикавам се още от аптеката. - Нямаше ли къде да отидеш?

Пабло, телефонът ти звъни.

Пабло!

Серхио е.

Хей! Какво правиш? - Звъняха ти и погледнах за малко.

Да, и ровиш в снимките ми. Гледай си глупостите си!

Остави ме на мира! - Не се ядосвай толкова.

Просто харесваш Лейре. И какво? Свива ли ти се стомахът?

Какво те интересува теб!

Като си болен, всички трябва да се смеят на шегите ти.

Този път няма да стане. Върви по дяволите!

Станало е недоразумение. Колежката не е искала да каже това.

Разбира се. Имате пълното право да подадете жалба.

Донесете ми копие от личната карта,

удостоверението за регистрация и за завършено образование.

Документа за семейно положение...

Да, според мен също не си заслужава трудът.

Стига ти толкова! Петият родител, които се оплаква.

Как преувеличават! Не беше кой знае какво.

Ти също ли ме смяташ за емоционален инвалид?

Успокой се. Емоционален инвалид - не.

Наистина си малко студена обаче. - Няма такова нещо.

Съвсем нормално момиче съм си и доста отворено. Нормална съм!

Соня, знаеш ли как се казва баща ми?

Да. Емилио - също като брат ти.

А съседката ми? Онази, която ходи за хляб с ролките.

Жената с хрътката. - Агустина.

Какво ме отвращава най-много? - Летящите хлебарки.

Видя ли? - Браво!

Аз обаче не знам дали имаш родители.

Или пък откъде си, или дали си имала приятел.

Съвсем нищичко.

Нямам време да ти разправям глупости.

Затова говориш само за работа.

Някоя си улика тук, някой си психопат там...

Значи съм като Робокоп, така ли?

Всеки си е такъв, какъвто си е. Между теб и Басилио,

който ми казва, като му излезе хемороид,

предпочитам твоя вариант.

Кажи ми, че покрай цялата лудница, в която сме, не следиш Вера!

Правя го. Тя е идеалната жертва. Красива и непредпазлива.

Във филм на ужасите вече щеше да е мъртва.

Къде отива? Към гората!

Виждаш ли какво имам предвид? Точно където не бива!

Начо! Не може да излизаш при това, което ни е на главата!

Вероятно си последният човек, видял Адриана жива.

Снощи си бил с нея, нали? - Да.

Защо тогава ни излъга, че не си излизал от къщи?

Казаното от баща ми е истина. Той не ме пусна да тръгна.

Но аз се измъкнах и взех Адриана, за да я закарам до Инохоса.

На половината път горивото ми свърши.

Ставаше късно и тя искаше да продължи пеша.

Не отидох с нея нататък. - Оставил си я там сама?

Как бих предположил, че ще се случи нещо такова?

Аз...

Трябваше да се върна, преди татко да усети.

Защо го скри от нас, Джоел? Отговори ми!

Когато разбрах, че е била убита, се изплаших.

От какво?

Ако просто си я изпратил, нямаш основание.

Или се е случило още нещо?

Синът ми каза каквото знае. - Не! Не е вярно.

Как изгуби висулката си?

Не знам. Явно е паднала.

Открихме я в къщурка, близо до пътя.

Минал си оттам с Адриана, нали? - Може...

Как значи "може"? Според мен е така.

Не само, но и сте се скарали. - Накъде биеш?

Въпросният заслон с висулката е бил опожарен.

Ти си го запалил, нали? - Нищо не съм палил.

Току-що каза, че си се изплашил.

Затова си го изгорил, за да заличиш уликите.

Улики ли? Чакайте малко! Улики за какво?

Може ли да знам за какво говорим? Адриана е била нападната от вълци.

Не, Фернандо.

Имаме причини да смятаме, че е била убита.

Моля? Обвинявате сина ми в убийство...

Това ли ми казвате?

Не може да се отиде по-близо. Да оставим ли цветята тук?

Да. На това място е добре.

Гаджето ти е отсреща.

Не разбирам! Не ни шпионира, нали?

Как е узнал, че сме тук?

Чакай малко. Дай ми телефона си. - Какво има?

Скапан психопат!

Активирал е геолокализатора ти. - Гео какво?

Система, при която чрез джипиес вижда къде си във всеки един миг.

Значи ме шпионира, все едно съм някаква престъпница?

Ще го науча аз този нещастник!

Доведохте сина ми тук, да го обвините в убийство?

Не е за вярване! - Фернандо, не.

Искаме да ни помогне да разберем какво се е случило там.

Не разбираш ли, че той последен е видял Адриана жива?

Така ли? Нужно ли е да го мачкате по този начин?

Какво има? - Задържаха сина ми.

Брат ти смята, че е убиецът на Адриана.

Не сме го задържали. Разпитваме го.

Тормозите го! Като някакъв престъпник!

Може би има и друго решение? - Да.

Да се съгласи на ДНК-тест. Така ще видим дали лъже, или не.

Имаш ли нещо против?

Фернандо, никой не вини сина ти. Не го прави, ако не искаш.

Най-добре се обади на адвокат. - И да губим време!

Едно момиче е мъртво, Оливия. Джоел знае нещо.

Раул, дойде ли адвокатът, продължете с въпросите.

Едва ли Джоел ще има против да отговори.

Явно имаш личен интерес тук, но нека не смесваме нещата.

Нека се опитаме, Раул, да действаме малко по-тактично.

Ако искате ДНК-тест, първо се вика съдия за непълнолетни.

Резултатите дойдоха.

ДНК-тестът от ноктите на Адриана определя вероятния нападател.

Може да си вървите. Прибери сина си.

Дамиан Родриго?

Козаря?

Той е убиецът на баща ни.

Мамо?

Мамо, ти ли си?

Пабло?

Раул, екипът очаква нарежданията ти.

Излязъл е от затвора преди три месеца.

И пак го направи. Уби отново.

Да.

Станах полицай заради това, което причини на семейството ни.

За да не се повтаря подобно нещо.

А виж! Мъртво момиче.

Бил е той. Отново!

Откъде можеше да предположиш?

Ти си само полицай, не супер герой.

Трябваше да следя излизането му. - Не. Защо? Абсурдно е!

Трябваше да го държа под око. Защо не го направих, по дяволите?

Раул, погледни ме!

Не искаше да живееш обсебен от случилото се с нас.

Беше невъзможно да решиш, че ще се повтори.

Когато този човек уби татко, ти беше дете. Само че вече не си.

Сега ще излезеш и ще приключиш въпроса завинаги.

Ставай! Хората ти те чакат.

Кастро, снимка на Дамиан Родриго в Инохоса.

Да пратят екипи на изходите. - Тъй вярно!

Басилио, разпредели хората. Ти оставаш тук да координираш.

Ясно, лейтенант.

Чуйте! Ще хванем мръсника на всяка цена. Стягайте се и навън!

Не съм сторил нищо. - Върви и не ми губи времето!

Искаха да стрелят от хълма. Щеше да стане страшно.

Другите избягаха. Няма да спрат и ще стане беля.

Имаме заподозрян. Запознай я, Басилио. Ела с мен.

Дамиан Родриго, по-известен тук като Козаря.

Говори със старите му съседи дали са го виждали скоро.

Разбрано.

Жалба за ексхибиционизъм. - Стига! Затрупана съм!

Да се заеме Састре или някой друг, моля те!

Какво търси този тук?

Той ли е ексхибиционистът? - Да.

Не казвай нищо на Састре. Аз ще се заема.

Ало? - Погледни във второто чекмедже.

Ще откриеш нещо, което ще ти помогне да решиш.

Ексхибиционизъм значи? - Не.

Това е грешка. Не съм такъв. - Явно някой не мисли така.

Да видим... Съседката ти.

Съседката ми ли? Та тя е сляпа като къртица!

Толкова, че може да ме е объркала с електрически стълб.

Това е чиста лудост. - Убедена е, че си бил ти.

А и както виждам е дала доста подробно описание.

Това е абсурд! Как ще ме държите просто защото луда баба е казала,

че ми е видяла дупето в задния двор на дома си?

Не съм споменавала заден двор.

Гледай ти! Обичаш да те виждат без дрехи?

Харесва ти да се показваш гол пред бедни старици...

Или не само пред старици?

Ти си перверзник! Как ще се радват родителите на учениците ти!

Добре, хубаво!

Виж, не съм никакъв перверзник. - Тогава?

Така...

Действително бях гол. Само че в дома си.

Излязох в градината и вратата се затвори.

Наложи се да прескоча през двора на онази луда. Това е всичко!

Виждаш ли? Да си Робокоп не е толкова лошо.

Явно се справям по-добре със заподозрени, а не с ученици.

Да. А, дали... Няма ли как да решим въпроса по друг начин?

Знам ли. Да пием по нещо в кръчмата, по-спокойни...

Опитваш се да подкупиш държавна служителка ли?

Такива сме си ние ексхибиционистите.

Днес в 19 часа. Какво ще кажеш?

Съжалявам. Имам много работа.

Влез. - Организирах издирването.

Със сигурност ще го открием. Всички търсят Козаря.

А ти защо си останал? - Ще координирам операцията от тук.

Ти ще координираш?

Наред ли е всичко? - Не. Всъщност не е.

Това сигурно ти върна спомените, нали?

Страхувам се, затова не искам да излизам навън.

Боя се да не срещна мръсника и да имам оправдание да го убия.

Едва ли ще устоя на изкушението. По-добре да остана тук.

Преди бих решила, че ще го сториш. Сега не.

Така че не се страхувай.

Не би извършил подобно нещо. Не си такъв човек.

Джоел, забрави за станалото. Всичко свърши.

Полицаите вече имат виновен. - Нямат никаква идея.

Няма да открият виновния, не знаят какво става.

Не мислят, че има върколаци. - Предложения?

Да отидем при тях и да им разкажем всичко ли?

Момчето ми, никога не биха разбрали.

Хрумва ми само едно решение тогава.

Трябва да го направим ние.

Само ние бихме могли да спрем това.

Ако не сторим нищо, напастта отново ще се разпространи.

За какво говориш? - Знаеш пределно добре.

Нашествието от върколаци в това селище преди векове.

Случило се е тук, нали, татко? Затова си ме довел.

Ами ако се случва отново? Ако пак се пълни с върколаци?

Това е невъзможно. - Сигурен ли си?

Откъде знаеш, че няма много други като мен?

Нямаме представа какво става навън по пълнолуние.

Засега има две жертви.

Така че ако ти не мислиш да направиш нещо, ще го сторя аз.

Карола, какво е положението? Да си виждала или чувала нещо?

Хората са доста изнервени, но нещата са горе-долу нормални.

Ще пиете ли по нещо? - Набързичко.

Соня!

Накрая все пак дойде. - Тук съм по работа.

Трябваше да видя как вървят нещата наоколо.

Ясно. И идваш точно в 19 часа.

Първата ни среща в кръчмата за двата ти месеца тук.

Как знаеш, че съм тук от два месеца?

Обръщам внимание, щом се появи красавица с пистолет.

Една кола.

Искам да знам в какво е обвинен. - Не мога да дам тази информация.

Не знаеш с кого говориш. Аз съм... - Валехо! Остави на мен.

Какво желаете, кмете?

Затворили са Ернесто, нали?

Като всекиго, ходещ с оръжие по улиците.

Знаехте какво следва, ако ловите вълци.

Да ловим вълци ли?

От село сме, но не сме глупаци. Знаем, че е било убийство.

Извършил го е Козаря, нали? - Какво ви кара да мислите така?

При новини ще ви информираме. - Моля? Не!

Достатъчно лъжи! Ще го пипнем! - Да! Ще види той!

Стига! Прибирайте се и не ни губете времето.

Разбира се... Докато затваряте съседите ни,

онзи мръсник може да убие някое наше дете!

Нищо подобно няма да се случи. Повтарям - по домовете!

Няма да стоим със скръстени ръце и да чакаме да го хванете.

Изстрадахме достатъчно. Имаме право да опазим близките си.

Кмете, препоръчвам ви да се успокоите малко.

Подстрекавате към насилие.

Ако се случи някое нещастие, ще държа отговорен лично вас.

Нима? Това си е ваш проблем, г-жо съдия.

На всички вас, които бъркате честните хора тук с престъпници.

Така не се решават проблемите.

Гонете, хванете онзи козар! Преди да го пипнем ние.

Ще защитим семействата си! - Достатъчно!

Този негодник уби баща ми. Причини да го нараня имам аз.

А не смятам да го пипна и с пръст. Нито ще позволя някой да го стори.

Никой няма да взема правосъдието в свои ръце! Ясно?

Вървете си!

Начо, би ли ми помогнал с една каса?

Да.

Какво правиш? - Ами ти?

Как ще ме следиш с джипиес? - Не те разбирам.

Начо, не съм глупачка! Активирал си глобализатора ми.

Геолокализатор. - Ето че знаеш!

Аз не... - Начо, обсебен си от мен.

Явно си ме идеализирал и мислиш, че навън само се свалям,

че мъжете ме обикалят като конски мухи!

Добре, наистина е горе-долу така.

Само че те не ме интересуват. - Вера, чуй ме...

Не може обаче да ме преследваш, да ме разпитваш.

Да ми въртиш номерца, за да не излизам с приятелките!

Съжалявам, не... - Затова мислих доста.

Трябва да си дадем време, докато ти мине тази мания по мен...

Млъкни!

Навън има убиец на свобода.

Моля те, не казвай на никого! Лейтенантът ще ме скопи!

Адриана не е била убита от вълци, а от някакъв луд.

Затова не искам да излизаш сама. Умирам от страх.

Боя се, че може да ти се случи нещо.

Значи си ме пазил, така ли? - Да.

Начо, колко мило!

Начо, идвай! Трябва да вървим!

Между другото... Това за мухите ще го обсъдим някой друг път.

Томас, вкъщи ли си?

Томас? Томас, момчето ми! Томас...

Детето ми... Момчето ми! Миличък, добре ли си?

Да. - Сигурен ли си?

Да. Просто имам лека температура. Вече прекаляваш!

Съжалявам. - Стига!

Телефонът ти. - Благодаря.

Козаря не е ходил в дома си след затвора.

Не са го виждали, сякаш не съществува.

За бога! Значи нямаме нищо, така ли?

Съседи видели да скита в гората. - Ходел целия изпокъсан.

Смятат, че се храни с животни, които убива в планината.

Бият на умряло.

Съседите да не направят беля! Хората са нервни.

Да бъдем нащрек. - Само този луд да не дойде пак!

Да претърсим гората отново сантиметър по сантиметър, ясно!

Мръсникът е скрит добре. Познава района като дланта си.

Не излезе ли от дупката си, трудно ще го пипнем.

Херардо... Време е.

Ела.

Мога да ти имам доверие, нали?

Здравей. - Томас тук ли е?

Да. На дивана е и умира от скука. Влизай.

Слушай, съжалявам, че по-рано се държах така с теб.

Не мислех нищо от това, което ти казах.

Просто понякога избухвам, знаеш ме.

Погледнах телефона неволно. - Добре. Прости ми.

Готино е, че харесваш Лейре. - Да забравим случая.

Ако ми свършиш услуга. - Не отиваш на погребението.

Може да се изпусна за това с Лейре. - Не.

Познавам те. Убеден съм, че не би й казал.

Лейре! Ела! Да ти кажа ли една тайна на братовчед ми?

Страшна е! Сутринта, без да искам, му разгледах телефона.

И открих една снимка.

Не, не беше една, а много. Както и едно клипче.

Знаеш ли на кого бяха? - На кого?

Не е за вярване...

На преподавателя по химия и как му се вижда касичката!

Стига! Отивам на погребението. Идваш ли с мен?

Добре, тръгвам. - Чакай! Ще дойда.

Ами аз? Моля ви, вземете ме и мен!

Томас, дума да не става! Болен си и си оставаш вкъщи.

Да вървим.

Братя и сестри...

Само на 16 години...

Адриана ни напусна.

Събрали сме се днес тук...

За да й кажем последно сбогом.

Добре, разбрах посланието. Моля те, да не доближават Томас!

Това зависи от теб, Оливия. Вече си наясно.

Докладът на пожарникарите. Това, което искаше.

Знаех, че мога да ти имам доверие.

Ами аз? Мога ли и аз да има доверие в теб?

Ще си получиш парите.

Оливия... По-добре не хвърляй снимките на Томас, които получи.

Може понякога да ги поглеждаш и да се сещаш кое е удачно за теб.

Влизай.

Прости ми. Не биваше да те лъжа. - Защо го направи тогава?

Защото оставих Адриана в гората.

Как бих предположил подобно нещо! Чувствах се виновен.

Това е още по-сериозна причина да ми се беше доверил.

В действителност изобщо не те познавам.

Не знам нито кой си...

Нито какво искаш и защо се мъча да бъдем приятели или нещо друго.

Знам само, че ме лъжеш от първия ден насам.

Мамиш ме, криеш разни неща от мен.

Дори самият ти ми го каза. Не мога да ти имам доверие.

И не издържам повече. Не мога така!

Лейре, аз... - Джоел, всичко свърши.

За колко идва катафалката? - Не знам.

Трябвало да дойде отнякъде си.

Ще я погребват до майка й, в друго селище.

Ако го оставим още малко, не е проблем, нали?

Гледай я ти! Накрая ще се окаже, че носиш сърчице под значката.

Робокоп...

До всички екипи! Готови за действие!

Забелязали са Козаря около църквата.

Ако го пипнат преди нас, безсилни сме.

Покрий тази страна, тръгвам в другата.

Пусни ме! - Херардо! Къде отиваш?

Вие защо сте дошли? По къщите! Нямате работа тук!

Конфискувайте оръжията им!

Главната улица е чиста. - Улица "Сан Блас" също, сержант.

Мисля, че го видях!

Лейтенант! - Погледнахте ли на главната?

Бързо! В църквата! Май са го видели там!

Бързо!

Лейтенант! Ковчегът...

Какво се е случило?

По дяволите! - Какво има?

Какво са сторили на дъщеря ми? Детето ми!

По-добре да не виждаш, Херардо! - Същото като на капитана!

Отсекли са главата й и са изтръгнали сърцето й...

Не и на моето малко момиче!

Не и на дъщеря ми! Не и на моето детенце...

Какво правиш? - Предпазвам те.

Стига! Никой няма да взема правосъдието в свои ръце!

Гаджето ти е отсреща.

Знаем добре, че я е убил другият върколак.

Не!

Мамо?

Не мога да ти имам доверие. - Лейре...

Джоел, всичко свърши.

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"