Original subtitles

Трябва да знам кой ме е превърнал в това.

Знам, че е някой местен. Човек, който живее тук, сред нас.

Някак ще узная кой е. - Върколакът съществува и е тук.

Имаше четири имена. Кой е? Салва, хлебарят или Басилио?

Къде е Басилио? - Сержант Лорка не дойде днес.

Звъннал е сутринта, явно е болен.

Търсил си ме.

Ето ме! - Ако имаш чувства към мен,

идваш днес в 18 ч. и ме целуваш, ако ще и всички да са тук.

Спешно ли е? - Да! Много!

Не го ли направиш, Начо, забрави за мен завинаги!

Убиха съпруга ти в резервата.

А тайният информатор му праща устройство от там!

Знаете кой е Андер Йерена Аскарате, нали?

Фалшивото име на съпруга ми. Исабел, сега помогнете на мен.

Не бива да говорим тук! В 20 ч. при кръстопътя "Валорио".

Вървете си! Да не ни вижда заедно! - Благодаря.

Колата е на Исабел Дуке, съпругата на кмета.

Убиецът е скочил върху автомобила.

После е счупил предното стъкло и е измъкнал жертвата оттам.

Издърпал я е от колата във въздуха? - Говорим за истински дивак.

Вероятно същият, убил кап. Коста.

Възможно е да е наемен убиец.

Кметът го е извикал да убие Коста, а сега го е наел отново за жена си.

Няма ви нищо, нали, лейтенант? - А заподозреният?

Пипнете негодника! Кара черен бус с тъмни стъкла.

Пътувам на север и май го видях.

Радвам се, че от всичко това накрая имаше полза.

Мислех, че никога няма да открием убиеца на Давид и на Исабел.

Господи! - Сара!

Не може да бъде! - Сара?

Исабел?

Откакто съм в Календа, се случиха много неща.

Някои от тях странни и ужасяващи.

Не бях срещала нещо, толкова трудно за разбиране,

като станалото с Исабел Дуке.

Претърпява ужасна катастрофа,

след което е нападната и бита жестоко до смърт.

Или поне така си мислехме. Беше невъзможно да е оцеляла.

Появи се два дни по-късно. Вървейки дезориентирана.

На 20 км от мястото на катастрофата.

Държим заподозрян. Успяхте ли да му измъкнете нещо?

Настоява, че няма общо със случилото се с Исабел.

Потвърди се, че работи като превозвач за фирма на кмета.

Може да го обвиним само във вземане на пари на черно.

Минаха 7 дни, а нямаме отговори.

Какво става на това място?

Понякога изглежда, сякаш всички крият нещо.

Сякаш всички пазят тайни.

Тук никога никой нищо не е видял, никой нищо не е чул.

Колкото и да търсим, сякаш няма отговори за ставащото.

Какво има, миличка?

Може ли да спя при теб? - Разбира се.

Какво ти има? - Нищо.

Не ми задавай въпроси, моля те. Прегърни ме.

Днес я изписаха и се възстановява в дома си.

Къде е била през 48-те часа в неизвестност?

Как може да я открием почти невредима?

Соня, само Исабел може да помогне да разгадаем тази загадка.

Трябва да разговаряме с нея.

Г-жо съдия, това ще е невъзможно.

Не е добър симптом, че още не си е върнала говора.

Посттравматичният шок е много тежък.

Може да й отнеме години да реагира и да се оправя сама.

Години ли?

Не се страхувай.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

Добро утро, мамо. - Добро утро.

Томас, побързай! Закъсняваш!

Добро утро, Оливия. - Добро утро.

Няма ли да закусваш? - Ще взема това.

Нищо подобно. - Сядай, ще закусим заедно.

Мамо, закъснявам. Трябва... - Ще те закарам.

Отдавна не сме сядали да побъбрим. - Не се задържаш вкъщи напоследък.

Трябва да вървя. Довиждане.

Сутрин изхвърча, а вечер се прибира късно.

Аз си мислех, че животът тук на спокойствие ще ни сближи...

А гледай! Благодаря. Виждаме се по-рядко, отколкото в Мадрид.

Това не е от мястото, а от възрастта.

Не. Мисля, че проблемът е в мен.

Обсебена съм от това да си обясня станало с Давид и нямам време.

Сара, справяш се дори отлично.

Сполетялото ви е ужасяващо. - А...

Ако никога не разбера какво му се е случило?

Дъщеря ми има нужда от мен и я усещам толкова далечна!

Страх ме е да не я изгубя, не ми споделя.

Преувеличаваш! Може просто да е срещнала някое момче, нали?

Не е това.

Знам, че крие нещо от мен. Познавам я.

От службата е. Ало?

Исабел Дуке е върнала говора си. - Моля?

Ще е свидетел. Ще я разпитате ли? - Идвам веднага. Да, тръгвам.

Трябва да вървя, Оливия. - Довиждане.

С всеки изминал ден танцуваш все по-добре.

Подготвям се за прослушване.

Ще кандидатствам за стипендия в Парижката консерватория.

В Париж ли? Заминаваш за Париж?

Защо не? Тук няма какво да правя.

Няма балетни училища.

Разбира се... Така е.

Преподавателка от Париж ще ме прослушва следобеда.

Но още може да се откажа и да не се явя.

Защо би го направила?

Ако ме одобрят, ще трябва да си отида и...

Да оставя майка си сама.

Сигурно ще се гордее с теб.

Ти си прекрасна балерина.

Съжалявам, но жена ми още е много слаба.

Върнала е говора си, а показанията й са много важни.

От седмица държа заподозрян в ареста. Не мога да проточвам.

Съдебните ви проблеми не са моя работа.

Интересува ме жена ми да е добре.

За нея не е ли най-добре да открием нападателя й?

Здравей, Силвия.

Исабел, Сара съм. Сара Крус.

Помните ме, нали? Радвам се, че се оправяте.

У дома ще се възстановите напълно.

Дойдох да ви помогна. Искам да ми кажете какво се случи.

Исабел, познавате ли този мъж?

Мисля, че вече изяснихме въпроса. - Не пречете, ако обичате.

Помислете си. Не бързайте.

Исабел, важно е.

Разпознавате ли го?

Работи за съпруга ми.

Исабел, този човек ли ви нападна?

Разбрахте каквото искахте. Сега, ако обичате...

Щом не е бил той, кой беше?

Гората... - Как така гората?

Животно ли беше? - Беше...

Видях сянка...

Дърветата се клатеха...

Спокойно! - Онзи ужасен шум!

Мамо, успокой се! Мамо, до теб сме. - Достатъчно!

Казах ви, че не е в състояние да говори. Ако обичате!

Добре, успокойте се!

Спокойно, мамо!

Да отидем до кръчмата да хапнем по сандвич.

Върви ти. В момента нямам място за нищо.

Да. Всеки ден все едно и също. Само се тъпчеш с боклуци.

Да не би да не ти се ходи от страх?

От какво да ме е страх? - От момиче на 15 години.

Тихо! Мълчи! - При това дъщеря на колега!

Може ли да знам какво си й сторил? - На 16 години е.

И не съм й направил нищо. Там е проблемът. Не съм, а и няма.

Разбира се. Затова се криеш. Сега вече разбирам всичко.

Замалко да я целуна пред всички. - Моля? Луд ли си?

Да! Като някаква откачалка съм. Тя ме притиска, пуска ми идеи и...

Ще се съсипя! - Стига! Съвземи се вече!

Сержант, търсиха ви...

Звъняха от комендантството заради това с Херардо в ареста.

ЗНАМ ТАЙНАТА ТИ

Не ти ли казах да ме чакаш отвън? Идвай, да тръгваме.

Нямаше как да го задържам повече. Исабел го оправда.

Моля? Сигурно ли е?

Раул, показах й снимките и не се поколеба нито за миг.

Не я е нападнал той. - Кой е бил тогава?

Не знае. - Нима?

При разпита мъжът й присъства ли? - Да.

Ясно. Тази жена е повлияна. Не ти е казала истината.

Изглеждаше искрена. Спомня си само странни неща като...

Мърдащи дървета, сянка в гората. - Сянка!

Както и двуметров мъж с маска като този, когото току-що пусна!

Не знам. Всичко това обаче е много странно.

Раул, да я беше видял само! Беше ужасена! Направо плашещо!

Сара, тук, винаги щом стане нещо, някой си измисля легенда.

А какво мисля аз? Тази жена се прави на луда.

Сплашили са я, за да не говори с теб. Очевидно дава резултат.

Може би да, може би не. Всъщност не знаем нищо.

Наясно сме обаче, че само мъжът й има причини да я нарани.

А сега я държи вкъщи.

Тази жена е ужасена, но не от сянка, излязла от гората.

Джоел.

Какво ти е?

Лейре ще си отиде.

Какво очакваше, момчето ми? Лейре има свой живот.

Ще продължи с него. Ти трябва да сториш същото.

Тя е едно от многото момичета. - Не, различна е.

Не, ти я виждаш различна.

Още е много млада. Днес заминава и утре ще си е харесала другиго.

Ати не принадлежиш на нейния свят.

Твоят свят е друг. - Какъв е?

Не съм животно. Извън пълнолуние мога да водя нормален живот.

Не можеш! Опасен си за останалите, а не искаш да го осъзнаеш.

Не умееш да се контролираш, а в себе си носиш звяр.

Затова ти трябва помощ. - Ти ли ще ми помогнеш?

Сам съм. Не разбирам нищичко.

Знам само, че тя е истинска.

Когато стои пред мен, краката ми омекват.

От стаята си я чувам как диша.

Джоел, тя вече е решила да си тръгне, нали?

Не...

Ако я помоля, ще остане.

Докога ще продължаваш да ме наказваш? Не съм мигнала.

Ако няма да успееш да ми простиш, искам да знам възможно най-скоро.

Не издържам повече. - Не съм искал да те тревожа.

Имам нужда от теб, Раул. Децата също.

Вера плаче нощем, не знам какво да правя, а ти не ми помагаш.

Какво й е на Вера? - Не иска да каже.

Сигурно е заради някое момче. - Ще поговоря с нея.

А с мен?

Кога възнамеряваш да говориш с мен?

Карола, правиш от мухата слон. Това няма нищо общо с нас.

Нима? С какво има общо тогава?

С новата съдийка ли? - Със смъртта на кап. Коста.

Да ти звучи познато това име?

Кажи ми само едно. Къде прекара нощта?

В резервата. - В резервата ли? Защо?

Там горе става нещо странно.

За какво говориш? - Като малко укрепление е.

Има огради, кучета, пазачи. Крият нещо.

Убеден съм, че то е причината да убият капитана.

Заради същото се опитаха да ме съсипят.

Затова не се прибрах да спя тук.

Разбрах кой е!

За какво говориш? - За върколака.

Басилио е. - Басилио ли?

Оставих му бележка, че знам тайната му.

Да беше видял изражението му, щом я прочете!

Направо побесня! - Това не означава нищо.

Може да е имал лош ден. - Не! Той е!

Беше в списъка на Херардо.

Освен това никой не знае къде е бил по време на последното пълнолуние.

Знаем къде живее. Сигурно... - Да не си посмял!

Не можеш да се промъкваш в чуждите къщи!

Така си е. Трудничко е да скачаш през прозорци с тази вехтория.

Именно затова и дойдох да ти го кажа.

Ще ми помогнеш ли?

Ти недей да правиш нищо, чуваш ли?

Остави на мен.

Добре.

Как ме стресна! Как изникваш така? - Не исках да ви плаша.

С Рамос оглеждаме района, защото някой горял стърнища.

Аз от известно време съм тук... Бера гъби, но не съм видял нищо.

Крием се от някой лесничей ли?

Гъбите ви явно са доста защитен вид.

Начо, в момента не мога да ти кажа какво правя тук.

Ще съм ти благодарен, ако не казваш, че си ме видял.

Дадено. - Длъжник съм ти.

Не, не сте!

Най-много вас мога да нарека приятел тук.

А за приятелите съм готов на всичко...

Сериозно? Най-добрият ти приятел тук съм аз, така ли?

Не излизаш много, нали, Начо? - Напротив.

Няма обаче много мои връстници, а за напивания вече съм голям.

Навън виждаш ли често дъщеря ми? - Моля? А...

Да, засичам я. Обичайното. Защо да е по-често? Или по-рядко...

Защо питате? - Познаваш ли гаджето й?

Нейно... Има си гадже ли? - Май вече не.

Горкичката от седмица насам не хапва, не спи, нищо!

Значи го преживява много тежко, така ли?

По цял ден плаче по ъглите.

Плаче ли? Боже!

Тъпакът явно се е възползвал от нея и я е зарязал. Душата ми се къса!

Не знам какво да правя! Като по-малка беше по-лесно. Сега...

Какво се казва на девойка, когато кретен е разбил сърцето й?

Има големи негодници наоколо! Отвратително! Ужасна работа!

Здравей.

Ще си взема душ. - Кога смяташе да ми кажеш?

Когато си купиш билета ли?

Не казах нищо, защото... Не бях сигурна дали да се явя.

Не си сигурна, а доста се подготвяш. Това правиш цяла седмица, нали?

Да. - Лейре...

На 16 години си.

Защо не разчиташ на мен за толкова важно решение?

Виж се как реагираш! - Да се видя как реагирам ли?

Какво очакваш, като разбирам, че дъщеря ми ще живее в Париж! А?

Винаги съм искала да съм балерина. Това е мечтата ми!

Лейре, не може да заминеш.

Трябва да си готова емоционално, а и оправяме семейството си.

Мамо, ти си все на работа! Татко го няма.

Това изобщо не прилича на семейство.

Миличка, имаме се една друга. Нужно ни е само малко време.

Никога не си вкъщи! Искаш да стоя само за да не вечеряш сама!

Каква егоистка си!

Силвия! Заповядай.

Как е майка ти? Какво става? - Не знам. Аз...

Много се тревожа за нея. Ужасно различна е след станалото.

Майка ти има нужда от почивка. Скоро ще си бъде отново същата.

Не, просто... Не мога да я позная.

Все едно от гората се е върнал друг човек.

Не разбирам. Какво имаш предвид? - Сякаш я няма. Говори безсмислици.

И рисува много странни неща.

Сънува кошмари. Казва, че нещо я преследва.

Сара, какво става с майка ми? Какво й има?

Не знам. - Моля те, помогни ми!

Не знам, миличка, но ще разберем. Обещавам ти.

Пабло, къде е братовчед ти Томас?

Мисля, че е в клас.

Пабло! Какво прави тук Басилио? - Търси те.

Мен ли? - Да. Изпратих го нататък.

Тук си значи! С теб трябва да си побъбрим.

Видях те да говориш с Херардо в килията. Какво ти каза?

Нищо.

Не мисля така.

Според мен те е заплашил, хванал те е и е опитал да те нарани.

Какво? - Затова слязох и бях твърд с него.

Това ще обясниш на хората от комендантството.

Ясно? - Херардо не ми е сторил нищо.

Ти си дете, не разбираш! Не знаеш нищо за мен.

Ако не кажеш каквото искам, ще продължат да разпитват.

Ще се бъркат в живота ми, а това не бива да се случва.

Разбираш ли?

Добро момче!

Нито дума за това на никого! Нито дори на майка ти!

Ясно?

Кастро! Овчар е намерил това на кръстопътя "Валорио".

Дай я на Мендес. Той се занимава с това.

Погледни чия е.

На жената на кмета. - Благодаря.

Откога те търся! Защо си тук? Майка ти нали не дава да заминеш?

Не ме интересува какво казва тя. Смятам да се явя на изпита.

Толкова много ли искаш да си тръгнеш?

Разбирам те. Защо да живееш в Календа, ако може да си в Париж?

Ако замина, ще ми идваш ли на гости?

"Уи, мадам". Ще се справиш прекрасно!

Дойде ми до гуша от толкова оплаквания!

Карола, пачаран. - Идвам.

Не ме интересува дали ви се падат двойни смени.

Този район от резервата винаги трябва да бъде пазен и точка.

Не се ли оплаквате вие, ще са тези от Инохоса. Все едно също!

Карола! Пачаран, съкровище!

Идвам! Сегичка, нетърпеливко!

Вашата работа е да сте наясно какво става.

За да не се случва нищо отново.

Съжалявам, не искам двойни смени.

Аз също. Така че трябва да намерим решение.

По дяволите! - Съжалявам!

Некадърница! Защо не внимаваш, Карола?

Много съжалявам. Не беше нарочно.

Дай го, имам препарат. Ще го почистя.

Карола, какво стана с питиетата? Аз ли да ставам?

Идват!

Тук открих Исабел.

Вървеше по средата на пътя.

Г-жо съдия, какво очаквате да открием тук?

Не знам.

Истината е, че не знам.

Ало? - Г-жо съдия, има новини.

Намерили са чанта на кръстопътя "Валорио".

На Исабел Дуке е. - Сигурен ли си, че е било там?

Така обяснили на Рамос. - Претърси ли я?

Някой необичаен предмет или документ?

Всичко изглежда нормално. Определено има доста пари обаче.

Също така едно юесби.

Какво? Юесби ли? - Да. Преглеждам го. Има документи.

Явно са свързани с резервата. - За мен са. Затова са я нападнали.

Някой друг видя ли го? - Рамос и Састре. За друг не знам.

Добре, Кастро. Никой да не го пипа. Дай го на Оливия веднага, ясно?

На Оливия ли? Тя май не е тук. - Занеси й го вкъщи. Тръгвам натам.

Да вървим. Мисля, че имаме нещо важно.

Мамо, какво правиш? Мамо! Остави това!

Мамо! Мамо!

Какво е това?

Трябва да си почиваш, мамо. От това ще се почувстваш по-добре.

Вземи.

Откачи ли, или какво? Да претърсваш якето на Чато!

Не знам. Имаше карта на резервата. Реших да ти помогна.

Карола, изложила си се на риск! Не искам да се месиш, ясно? Недей!

Замесих се, когато се омъжих за теб. Ако ти имаш проблем, то е и мой.

Не ме дръж настрана. Ще съм до теб. Искаш или не!

Какво видя на картата? - Говореха, че трябва да пазят нещо.

На картата видях оградена зона - Еленово бърдо.

Еленово бърдо ли? - Ако крият нещо, трябва да е там.

Ще проверя. Благодаря.

Вера!

Отдавна не съм ти казвал нищо, но мисля, че си прекрасно момиче.

Превръщаш се в красива жена. - Раул...

Ако глупакът, заради когото плачеш, не го вижда,

то е именно глупак и не си заслужава.

Никак не ти се удават тези разговори.

Дай една прегръдка!

Карола, сипи ми едно. - Добре.

Ще срещнеш и други момчета. Та ти си още дете!

Малкото ми момиче! - И ти ли?

Не съм толкова малка. Защо възрастта ми е такъв проблем?

Момент... На колко е момчето?

Не знам, малко по-голям е от мен. - Колко по-точно? На 18 години?

На 19 ли? На колко е? На 20 ли? На 25?

За бога, Вера! Та ти си на 16 години!

Няма значение, не се тревожи. Едва ли ще го видя някога повече.

Ще е по-добре! Появи ли се тук, ще види, големият му умник!

Сара, кажи. - Открих документите от Исабел.

Какво? - Да, у дома са.

Идвам там.

От чантата на жената на кмета, изгубена при инцидента.

Защо го носиш на мен? - Не знам. Така нареди съдийката.

Съдържа важни за случая документи. - Разбирам. Благодаря, Начо.

Знам, че са ти донесли нещо. Искам го.

Не мога да ти го дам. Всички знаят, че е у мен.

Искаш синът ти да се излекува? Това е цената.

Ти решаваш.

Карола, сметката. На работа съм. - Добре. Довиждане, Басилио.

Соня, би ли дошла за момент? - Не.

Съвсем за малко!

Спешно е.

Така... Смяташ ли, че съм негодник?

Моля? - Типичният негодник.

Лош човек ли съм според теб? - В работата доста се скатаваш.

Като вземаш храна, не предлагаш, но чак негодник...

Нямам предвид това. Говоря за жените.

Като се запознахме, ме взе за типичния готин гадняр, нали?

Ами да! Направо за разкъсвач на гащички!

Стига, Начо! Шегувам се! Честна дума.

Знам, че изглеждам такъв, Соня. Знам си го! И не ми харесва.

Отвратително е да използваш момиче и да го зарежеш.

Чудесно мнение. Тогава не го прави.

Опитвам се! Старая се да бъда добър човек, но...

Дори мен са ме зарязвали повече, отколкото съм го правил аз.

Просто имам тази черта на гадняр, която ме обърква.

В крайна сметка все наранявам жените!

Не знам дали съм готова да водя подобен разговор с теб.

Защо?

Имаш проблем със съвестта по някаква причина, нали така?

Да, имам проблем. Само че ще го реша.

Просто не издържам повече.

Вера ми е скъпа. Няма да допусна да страда и да ме смята за кретен.

Ако трябва всички да научат за нас, така да бъде!

Чакай, Начо! Не прибързвай! - Ще прибързвам!

Дори ще отида и ще кажа на баща й, че аз съм я накарал да плаче.

Както и че искам да бъда с нея. - Какво ще кажеш на Пандо?

Начо! Начо!

Оливия!

Оливия?

Оливия, какво се е случило? Звъннах в полицията. Идват насам.

Излязох за секунда, влязъл е крадец и...

Сара, взели са юесбито.

Не! Не и него, Оливия! Не може да бъде!

За втори път нахлуват вкъщи! Без скрупули! Не им пука от нищо!

Откъде имат смелостта да го правят?

Съжалявам, Оливия! Излагам всички на риск - дъщеря си, Томас, теб.

Не си виновна ти, Сара. Знаеш кой го е извършил, нали?

Сега вече ти е ясно, нали? Исабел ти е носела тези документи.

Затова я е сполетяло случилото се.

Способни са на всичко, да не получиш информацията.

Прав си. - Сега не й позволяват да говори.

Знаем обаче, че всичко е свързано.

Изчезването на Исабел, резерватът, смъртта на съпруга ти. Всичко!

Оливия, искам Исабел Дуке в съда за разпит.

Но... - Незабавно! Извикай я веднага!

Те си го изпросиха. Ще действаме крайно!

Направи снимки и тук.

По прозореца няма отпечатъци. Ползвал е ръкавици или нещо друго.

Оливия, нека ти помогна.

Ще взема още един чувал.

Какво е ставало тук?

Басилио, наред ли е всичко?

Какво става, грознико? Пускай карта най-после!

Права беше. Държах се като кретен.

Само че ще оправя нещата. Ще видиш.

Лейтенант, да поговорим! Не. - Сядай.

Сядай, по дяволите! - На вашите заповеди, лейтенант.

Трябва да ви разясня нещо. Може да не ви хареса, но...

По-добре е да го знаете обаче.

Аз... Това ще го пиете ли?

Да, щях да го пия, но явно ти го направи.

Кастро! Какво става, по дяволите? - Става въпрос за Вера.

Разбрал си кой е негодникът с нея? - "Негодник" е доста силна дума.

По-скоро бих казал "човек, който е сгрешил".

И който съжалява. Знае го и страда, че е наранил Вера.

Ще страда повече, като говоря с него. Казвай! Кой е?

Ще останете изненадан...

Прощавайте.

Ало? - Малоумен ли си? Не ме гледай!

Здравей, лельо Петра. Как си?

Откъде ти хрумна да говориш с баща ми?

Според мен идеята е чудесна.

Не му казвай и думичка за нас и изчезвай! Ще те убие!

Все ми е едно! - На мен пък не ми е.

Кажеш ли му нещо, ще те изритам и няма да ме видиш никога повече!

Добре, лельо. Дочуване.

Леля ми. - Слушам.

С кого ходи дъщеря ми? - А! С един съученик.

Съученик ли? Нямам думи какъв полицейски нюх имаш!

Вера е с момче, по-голямо от нея. Глупак такъв! Не ми губи времето!

Много съм ви благодарна, че дойдохте, Исабел.

Как смеете!

Да принудите жена ми да излезе, и то без да ме уведомите!

Никой не я е принуждавал. Помолихме я и дойде по своя воля.

Жена ми е зле, не отговаря за действията си.

Лично се уверихте тази сутрин.

Ще я отведа веднага. - Нищо подобно!

Възпрепятствате ли разследването, ще ви затворя на секундата.

Лекарите й предупредиха, че всяко вълнение може да навреди.

Ще поема риска.

Ще повикам адвоката ни. Това е тормоз!

Прибирам ключовете за колата си, да не ми я вземете и нея!

Може вашето да не е късмет, а да ме мамите, негодници такива!

Знаеш ли по колко време играят? - Около три часа. Зависи.

Какво ще правиш? - Ще се промъкна в резервата.

Как сте? Как върви? - Здравей.

Обаждайте се, като ви липсва човек. Аз също обичам да играя покер.

Дадено. - Хубаво. Късмет!

Да поговорим за нощта на изчезването ви.

Носехте юесби, нали?

Бяхте го приготвили за мен. Помните ли?

Исабел, искам да ми кажете какви документи имаше на него.

Помислете. Знам, че са за резервата и са свързани със...

Смъртта на съпруга ми.

Исабел, обещахте да ми помогнете.

Тази информация е от жизненоважно значение. Моля ви!

Не си спомням нищо.

Заплашиха ли ви? Исабел, чуйте ме!

Ако е така, не се страхувайте. Аз мога да ви защитя.

Успокойте се!

Съпругът ви е, нали?

От него се страхувате толкова много, нали?

Намерихме много ваша кръв на местопроизшествието.

Какво ви причиниха, Исабел? - Не знам...

Може да ми вярвате. Какво ви сториха?

Бяхте нападната ли? Или задържана?

Не знам! Не знам...

Ами тези рисунки? Какво означават те?

Не! Не! - Исабел! Успокойте се!

Достатъчно! Стига вече! - Не! Не!

Казах ви! Предупредих ви!

По дяволите! Пак ме лъжете!

Писна ми през 5 минути да ни вдигаш скандали!

Другия път ще те мамя наистина!

Чудесно! Вървете по дяволите! - Играй си сам!

Добре че си ти! Ако беше друг, щях да го накарам да си разчисти.

Пийни нещо. Тъкмо ще ти мине, преди да се прибереш.

Тези негодници ми обраха всичко. - Кой е казал, че ще плащаш!

Много си щедра днес.

Не си ми се остава сама. Скучно ми е.

Ще се наложи да ти правя компания тогава.

Знаеш ли... Забелязах, че цял следобед ме заглеждаш.

Как не! Иска ти се!

Лейре.

Мамо...

Миличка, исках да... - Мамо, мислих по въпроса и...

Няма да се явя на изпита. Идвах да кажа на преподавателката.

Не смятам да те оставя сама.

Не, Лейре.

Според мен е по-добре да заминеш.

Не говориш сериозно!

Съвсем сериозна съм. Аз те доведох на това място, а няма смисъл.

Тук не си щастлива. Още си малка да заминаваш толкова далече, но...

Като знам какъв е животът ни тук, така ще е най-добре за теб.

Наистина ли?

Преподавателката... Боже! Не знам дали ще се справя!

Лейре, погледни ме! Направи го както умееш.

Добре.

Добър ден.

Вера...

Това пък защо е? - Защото реши да говориш с татко.

Не е чак толкова... - Това - че щеше да говориш с татко!

Дъската ли ти хлопа? - Откачи ли?

Ти си идиот! Искаш да не се видим никога повече ли?

Нали и аз това обяснявам? Лудост е хората да разбират за нас!

А защо ще го казваш на баща ми? - Заради теб, Вера!

Не съм негодник и искам да съм с теб.

За да престанеш да плачеш заради мен.

Който ти е казал, че е заради теб, не е разбрал, а и е голям дърдорко!

Ако ще ми казваш нещо, идваш при мен!

По-лесно ще ми е. Де да го знаех по-рано!

Вече го знаеш. - Знам го!

Нищо ли няма да ми кажеш?

Нали ти го казах вече? - Искам да е както трябва.

Да ме гледаш в очите, да си ме хванал за ръка.

Не съм негодник. Макар да приличам на такъв.

И те харесвам.

Много. Искам да бъда с теб.

Видя ли? Така е добре!

Грам не разбираш женската психика!

Какво има, мамо? - Какво има ли?

Обясни ми какво е това, Томас.

Какво знаеш за Басилио?

Наясно съм, че мислиш, че всичко това е лудост.

Само че от доста време следя Басилио и...

Знам, че крие нещо.

Не може да бъде!

Томас...

Вярваш, че Басилио е върколак ли?

Затова ли го шпионираш и му пращаш бележки?

Басилио има тайна. Така е.

Само че не е каквато си въобразяваш.

Не помниш, беше още малък, но Басилио имаше дете.

Горе-долу на твоята възраст.

Беше луд по него и по съпругата си - Тереса.

Една нощ се връщали с кола от рожден ден на детето.

Изведнъж им изскочил камион...

Оцеля само Басилио. Той шофирал и така и не успя да си го прости.

Оттогава има много проблеми с пиенето.

Алкохолик е. Това е тайната му.

Сега се е върнал към чашката.

Когато това се случи, се държи много странно.

Става агресивен и изчезва за дни, за да не го виждат как страда.

Не е върколак, Томас.

Просто клет, нещастен човек.

Лейре! Една артистка да си имаме, а заминава за Париж!

Какво ти е? Не се ли радваш?

Голяма идиотка съм! Да си помисля, че Джоел ще ме помоли да остана!

А аз не мога да сторя нищо по въпроса, нали?

Може ли да те гледам? - Не! Ще се притесня още повече.

Да ти подлеят вода дано!

Не се ли казва така? Какво? - Казва се "Да ти върви по вода!".

Добре! Да ти върви по вода тогава!

Ще се справиш отлично! - Добре.

Мамо, притеснявам се.

Погледни ме! Можеш ли?

Мога. - Да.

Успех!

Когато си готова.

Оливия! Здравей. - Да кажа, че не съм в настроение.

Искаш ли да го оставим за друг път? - Добре.

Днес бе ден, изпълнен с емоции, а? - Да.

Разбрах, че пак са нахлули у вас. - Да. Ужасна история. Много...

Оливия, видях те.

В какъв смисъл? - Как чупиш стъклото на прозореца.

Ти беше крадлата у Сара.

Тя те подслони, когато с Томас имахте нужда.

Повече от приятелка ти е. Не разбирам как може...

Фернандо, аз... Не мога да ти обясня причината.

Само че... Ако искаш да кажеш на Сара, аз...

Ще те разбера.

Оливия...

Мамо... Мамо?

Привет. - Здравей.

Прав беше. Единствено ти можеш да ми помогнеш.

Радвам се, че си го осъзнал.

Виж, момчето ми... Бих искал да ти помогна.

Само че ми е нужно доверието ти.

Добре.

Трябва обаче да отговориш на въпросите ми.

Ще се постарая, но първо се налага да забравиш Лейре.

Остави я да си отиде, Джоел. - Защо? Защо това е толкова важно?

Как мислиш, че ще реагира, щом научи истината?

Тя ме обича.

Ще го разбере. - Няма, момчето ми.

Ще живее в ужас и всяко пълнолуние ще бъдеш заплаха за нея.

Ще съсипеш живота й. - Не!

Това ми го повтори много пъти. Кажи ми нещо, което не знам.

Какво толкова ужасно ще ми се случи?

Добре. Слушай ме.

Ако се влюбиш в Лейре, ще бъде завинаги.

Осъзнаваш ли значението на тази дума?

Опитай се.

В началото ще живеете влюбени.

Докато годините минават обаче, тя ще остарява.

Ти не.

Тя ще почине и ще останеш сам.

Ще продължиш да я обичаш обаче. Ще я обичаш лудо, като първия ден.

Ще я обичаш с такава болка, че сърцето ти ще се къса.

Нетърпима болка, момчето ми.

Завинаги.

Никога няма да успееш да я забравиш.

Никога в живота си!

Разбираш ли? Това ще бъде твоето наказание.

Сега ясно ли ти е защо исках да забравиш Лейре?

Да. Ясно ми е.

Знаеш ли какво, татко?

Вече е твърде късно.

Ало? - Исабел е избягала от дома си.

Наранила се е и е оставила кървава следа на стената.

Това е колата на Чато, нали? - Да.

Стой! Не мърдай!

Казвали ли са ти, че си красива днес?

Така ти се струва. Гледаш ме с такива очи.

Какво, по дяволите, има пък сега?

Ти си от хората, които все работят, така ли?

Грешиш! Умея и да се забавлявам.

Ако изключиш за малко, може да оцениш и други неща.

Да върви по дяволите работата! - Чудесно! Браво!

Какво, Хуанито? Нямаш ли си дом? Хайде! Рипвай на улицата!

Хуанито, жена ти сигурно те чака вкъщи.

Довиждане.

Двамата с теб имаме недовършена работа.

При всяко пълнолуние ще бъдеш заплаха за нея.

Забрави я, Джоел. Ще съсипеш живота й.

Стига, Чато. В грешка си.

Какво има, Карола? - Не... Стига!

Да си поиграем малко. - Няма да играя на нищо, Чато.

Спокойно. Всичко е наред. - Плашиш ме, моля те. Стига!

Ще довършиш това, което започна. - Недей! Моля те, Чато!

Да не си посмял да ме докоснеш отново!

Не може цял живот само да сваляш! - Махай се от тук!

Някой ден хубаво ще се стреснеш! - Изчезвай!

Мамо!

Какво стана?

Исабел!

Исабел!

Това е тя, Начо!

Успокой се, Исабел!

Успокой се! Не се страхувай!

Тук сме да ти помогнем. Всичко ще е наред.

Не! Господи! - Не! Не, Исабел!

Отлично! Браво!

Тя ще почине и ще останеш сам. Ще продължиш да я обичаш лудо.

Като първия ден. Ще я обичаш с разкъсваща, нетърпима болка.

Завинаги, Джоел...

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"

Тя ще умре и никога няма да успееш да я забравиш.

Знаеш ли какво, татко?

Вече е твърде късно.