Original subtitles

Тисибил, нали?

Залата за репетиции, балетните обувки, името в гредата.

Най-хубавото, правено за мен. - Лейре...

Съжалявам. Ти си най-добрата ми и единствена приятелка. Само това.

Да вървим, няма време! Или ще избиеш всички ни накрая!

Лъжец! Глупак! - Хлапачка!

Убиха съпруга ти в резервата.

А тайният му информатор му праща проследяващ апарат. Кой е?

Знаете кой е Андер Йерена Аскарате, нали?

Фалшивото име на съпруга ми. Сега помогнете на мен.

В комендантството видяха доклада ни и решиха

да бъдеш отстранен и без заплата.

Оръжието! - Ето!

Не бива да говорим тук! В 20 ч. при кръстопътя "Валорио".

Вървете си! Да не ни вижда заедно! - Благодаря.

Какво каза на съдията? Не осъзнаваш мащабите на това!

До Календа има жертвен олтар.

Щом кръвта капне отгоре му, никой върколак не устоява.

Луната изгря! Не съм този, когото гониш.

Звярът трябва да е някъде там! Трябва да е!

Тази нощ ще пролея кръвта си по камъка.

Пусни ме! Трябва да го пипна! Звярът!

Върколакът ще дойде и ще ме ухапе.

Не съм убиец.

Клаудио Алонсо. Рафаел Фернандес.

Басилио Лорка. Салвадор Гарсия.

Всички бяха в списъка ви. Следите ги от седмици. Защо?

Какво възнамерявахте да им сторите?

Не е нужно да отговаряте, ако не желаете.

Не съм искал да нараня никого.

Според наш полицай сте го ударили, вързали и заплашили с оръжие.

Вярно ли е?

А не сте целели да нараните никого, така ли?

Исках единствено да не допускам да умре още някой...

Както загина съпруга ви.

Искам да пипна звяра.

Не ми вярвате, нали? Не ми вярвате, мислите ме за луд.

А звярът още е на свобода и ще убие отново.

Звярът още е на свобода и ще убие отново.

Звярът още е на свобода и ще убие отново!

Къде съм? Къде...

Спокойно! Успокой се, Томас! У дома си, миличък.

Чичо ти те откри в гората. - Вкъщи ли?

Къде е раната? Къде е? - Томас!

Томас! Успокой се, нищо ти няма. Нямаш никакви рани. Добре си.

Как... Никакви? Не е възможно.

Кастро.

Защо сте още тук? Прибирайте се да си почивате.

Просто един клет, луд човек!

Луд, който можеше да ви убие. - Само че не го стори.

Този човек не е убиец, г-жо съдия. Няма общо със смъртта на капитана.

Дъщеря му каза, че въпросната нощ е била с него.

Както и всички нощи при пълнолуние.

Затварял се с нея в къщата си. От страх.

От страх ли? - Да.

Казва, че е заради върколака.

Какво ще го правите? - Остава тук до идването на лекар.

Ще му бъде изготвена психиатрична оценка.

Трябва да повикаме социалните за малката.

Аз ще се погрижа. Прибирайте се. Няма какво повече да сторите.

Напрегната вечер беше. Добре че свърши!

Грешите, г-жо съдия. Не е приключила.

Ало?

Ясно, благодаря. Колата е на Исабел Дуке, съпругата на кмета.

Съпругата на кмета... Какво се е случило? Как е? Къде е?

Това е най-странното, г-жо съдия. Не я откриха.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

В НЕИЗВЕСТНОСТ

Как си?

Не опита закуската тази сутрин.

Майка ти се тревожи, Томас.

Не разбирам. Направих всичко, както пишеше в книгата.

Извърших всичко както трябва и въпреки това не се получи.

Защо? Защо не се случи нищо?

Поне послужи за това да зарежеш тези глупости веднъж завинаги!

Тук сте доста откачени. - Беше там, разбираш ли?

Томас, наистина започваш да ме притесняваш.

Чичо ти те откри в безсъзнание на скалата и те прибра.

Лейре, не ми пука дали ми вярваш.

Знам, че беше там. - Томас, сигурно си сънувал.

Толкова копнееше да го видиш, че си си го въобразил.

Защо тогава си жив и невредим?

Не знам, именно това не разбирам. Честна дума, казвам ти истината.

Беше толкова студено, че едва дишах.

Легнах върху скалата на върколака и зачаках.

Тогава чух как земята се затресе. Бяха стъпките на огромен звяр.

Беше много тъмно, но забелязах как сянката му се приближаваше.

Надвеси се над мен, закриваше луната.

Усетих дъха му. Не помня нищо повече.

Мисли каквото си искаш, Лейре.

Знам, че той беше там.

Г-жо съдия. Г-жо съдия?

Добре ли се чувствате?

Претърсват района. Звъним по болници, по спешни номера,

но до този момент няма нищо.

Как се е случило? - Колата се е движела на север.

По неясни причини е завила рязко на това място.

Излязла е от шосето и се е блъснала в дървото.

Жертвата явно не е била сложила колана.

Тялото е излетяло от удара...

И е паднало тук.

Почти десет метра са. Ударът трябва да е бил ужасен.

Господи! - Не може да се е държала на крака.

А къде е Басилио? - Сержант Лорка не дойде на работа.

Обадил се е сутринта. Явно е болен.

Рано е за изводи, но...

Как е ударена отстрани при челен сблъсък?

Възможно ли е да е избутана от пътя?

Знаеш ли кой ме е превърнал в това?

Моля? - Трябва да знам.

Кажи ми кой е. - Съжалявам, не мога да ти помогна.

Лъжеш. Нали си специалист по история и митология?

Цял живот лекции в университета, а сега не знаеш нищо!

Довел си ме тук, защото си чул за него.

Не съм, беше чист късмет. Това е всичко.

Късмет ли? А камъкът за жертвоприношенията?

Откъде знаеше за ритуала?

От легенда от 15. в.

От легенда ли? - Да.

Мислех, че не е нищо повече от безумна история.

И че само аз се насилвам да повярвам.

Само че бях отчаян.

Ти умираше!

Лекарите не можеха да сторят нищо повече.

Трябваше да опитам и поех риска.

Направих го. Занесох те на ръце в гората.

Оставих те върху камъка за жертвоприношения.

Мислех, че ще умреш. Само че се получи.

Какво видя? Кой беше? - Не знам, беше пълнолуние.

Скоро се появи онзи ужасен звяр.

В него не беше останало нищо човешко.

Джоел, важното в момента е, че си тук.

Както и че си жив, и че си с мен.

За мен това е достатъчно. - За мен не е.

Трябва да знам кой ме е превърнал в това.

Ясно е, че е някой местен, човек, който живее тук, сред нас.

Рано или късно ще разбера кой е.

Изгубих бройката на бягствата на Томас. Все проблеми!

А днес ти го пращаш на училище! - Какво да стори? Да го затвори ли?

Томас все витае в облаците. Това обаче го държи буден.

Дава му желание за живот. - Какво ти желание!

Трябва да му избиеш това от ума. Ако снощи не бях стигнал навреме?

Някой ден ще е замръзнал, удавен! - Знам...

Знаеш, а не правиш нищо! - Прав е, Карола.

Нямам идея обаче какво да сторя. Какво да му кажа?

Какво обясняваш на дете, което се влошава постоянно?

Ало?

Какво?

Ясно. Веднага.

Организират търсене. Открили са колата на жената на кмета. Ударена.

А нея я няма.

Уравненията, в които неизвестното се появява в основата

или в аргумента на логаритъма, се казват "логаритмични уравнения".

Какво да правя? Да пиша съобщение или да му звънна?

По-добре да му се обадя. - Така мисля.

По-добре да звънне той, да не излизам досадна.

Да не реши, че го пренебрегвам! - Звънни му или ще го сторя аз!

Пабло!

Да беше видяла как ме целуна само! Още ми треперят краката.

Но се появи този тъпак и развали всичко.

Пабло! Станаха два пъти. Предупреждавам те за последно!

Видя ли? Това беше сигнал, нали? Може би иска да отида да говорим!

Ману, Силвия, бихте ли излезли за малко, моля?

Останалите тишина, моля! Започвайте първото упражнение.

Току-що чух. Какво се е случило? - Прибирай се, Раул.

Използвай времето да бъдеш с жена си и децата.

Раул, отстранен си. Мурильо пое разследването на злополуката.

Стой настрана! - Злополука ли?

Тази жена щеше да ти каже всичко, което знае.

Щеше да замеси кмета в убийство и изведнъж изчезва.

А ти ми говориш за злополука?

Кафе? - Благодаря.

Не знаем какво е станало, но е невъзможно да е оцеляла.

Тялото все още не се е появило. Чакаме експертиза.

Премисляме възможностите.

Може би...

Може би някой я е ударил и я е закарал в болница.

Наистина ли вярваш, че се е случило това?

Не биваше да става така! Не искаше да говори, страхуваше се!

Не желаеше да се замесва. А аз на практика я принудих.

Ако не бях настояла... - Сара!

Тя се е замесила сама с решението да помогне на капитана.

Ако има виновен, то това е съпругът й, не ти.

Ще му вземеш ли показания?

Добре. Ще видя какво друго мога да науча.

Раул, прибирай се, моля те. - Сара...

Кметът има много приятели тук. В полицията също.

Нека ти помогна отвън. Без хитрост няма начин да го пипнеш.

Вера! Какво правиш тук? - Ти какво мислиш?

Целувам те...

Стой! Спри, недей! Не е редно, Вера.

Може да влезе някой и да ни види. - Прав си. Ела! Идвай!

Вера, стой тук! Чакай малко.

Трябва да поговорим за това снощи.

Какво има да говорим? Не съжаляваш за целувката, нали?

Не, не съжалявам. - Така си и мислех. Беше супер.

Супер... Да, но... - Какво "но"?

Жалко, че ни прекъснаха с това за Херардо!

Смелчага! Изправи се срещу него сам, през нощта.

Това ми е работата. Мой дълг е. - Знам, глупчо.

Трябва да вървя. - Да...

Ще ме вземеш ли от училище?

Вера, не мога да те взема... - Да, знам. Имаш много работа.

А и вече сме заедно. Може да се виждаме, когато искаме.

Красавец!

Прощавайте, обърках се.

Извинявам се! Чуйте ме за малко, моля!

Исках само да ви благодаря, че дойдохте.

Полицията каза, че всичко, което открием, може да е от полза.

Моля ви, оглеждайте се за каквото и да било.

Вещи, дрехи...

Мисля, че ме разбрахте.

Това е всичко. Отново благодаря на всички ви.

Ману, горе главата!

Трябва да открием майка ти.

Разчитам на теб.

Пако. - Енрике, благодаря ти, че дойде.

Здравей, Пако. - Слушам.

Съдия Крус иска да говори с теб. - Ясно.

Кажи ми какво иска шефката ти. - Тя сама ще ти обясни след малко.

Какво правиш? Сара ни чака, Пако.

Защо е това отношение към мен, Оливия?

Просто питам защо да не търся жена си с другите, а отивам в съда.

Да не би съдията да ме подозира? - Не знам.

Тя сама ще ти каже, ако е така. - Успокой се.

Откога се знаем с теб? Цял живот. - Да. Е, и?

Ето... Ако имаш нужда от нещо, към кого ще се обърнеш?

Към непозната, която сега е дошла? Не ми се вярва.

Ще е по-добре да се обърнеш към своите хора.

А моите хора си ти, така ли? - Естествено.

Разбира се. Затова съм и кмет тук, на твоето родно място.

Нямам нужда от нищо, Пако. Благодаря.

Днес не ти трябва нищо, но утре не се знае.

Имай го предвид, Оливия.

Давай, пали.

Здравей.

Защо си дошъл, Джоел? - Не исках да те притеснявам.

Тогава? - Чух за случилото се с Томас.

Как е? - Томас ли?

Той е доста странно момче. Като разни други хора тук.

Това значи ли, че не му вярваш?

Не вярваш, че е бил близо до върколака?

Какво? Да не би тази сутрин да си ни подслушвал?

Не. Говорехте съвсем близо до нас. А и какво значение има?

Нали сме приятели? Може да ми разкажеш.

Това, че сме приятели, го реши ти.

Не, Джоел. Не сме приятели.

Никакви не сме.

Исабел Дуке. Може да е била приета в спешното.

Автомобилна катастрофа. Да, ще изчакам.

Сигурна ли сте? Благодаря.

Дъщерята на лейтенанта те чака отвън.

Какво й каза? - Че ще те потърся.

Какво правиш? - Излез и й обясни, че ме няма.

Няма да ме има цял следобед. - Защо?

Моля те, Соня! Излез, а после ще ти обясня.

Първо ми обясни, а после ще видим.

Влязло й е в главата, че двамата с нея сме заедно.

Сега разбирам. И как й е влязло това в главата?

Просто е шантава!

Жените, като видите униформа, и си изгубвате ума.

А и може би защото се свалихме.

Моля? - Само малко.

Начо, не ми казвай... - Знам!

Знам, че е на 16 г. и е дъщеря на Пандо.

Тогава обаче не го знаех. Честна дума!

За мен всичко е приключило. Нужна ми е помощта ти. Излез!

Моля те! - Добре.

Вера, Начо го няма в момента. Сигурно няма да се върне скоро.

Здравата ще загазиш, да знаеш! Как си могъл?

Малката ме побърква. Звъни ми! Досажда ми, мята ми се на врата!

Преувеличаваш. - Сериозно. Истински тормоз е!

Оставаше да идва да ме търси тук! Като разгонена вълчица е!

Голям ужас!

Кога я видяхте за последно? - Около 19 или 19,30 ч.

Къде? - В ресторант. Бяхме с приятели.

Само че се скарахме и тя си тръгна. - Знаете ли къде отиде?

Не.

Аз ще ви кажа тогава.

До кръстопътя "Валорио". Двете се бяхме уговорили там.

Знам, че го е скрила от вас, но...

Възможно ли е да сте разбрали? - Не, нямах представа.

Само че не се учудвам. - Защо?

Г-жо Крус, със съпругата ми не сме в особено добър период.

Исабел иска развод, но знае, че децата и парите остават при мен.

Ясно. Това какво общо има?

В момента Исабел би казала всичко, за да ми навреди, да извлече полза.

Опитахте ли да спрете срещата ни? - Не.

Ако целите да ме замесите в нещо, ще трябва да говоря с адвоката си.

Обвинявате ли ме в нещо? - Не.

Това е всичко. Благодаря ви. - Чудесно.

Нека ви кажа нещо, г-жо съдия.

Въпреки дрязгите, Исабел е майка на децата ми.

А в момента домът ми е съсипан.

Добре ви е познато какво е, нали така?

Наясно сте за какво говоря.

Направете всичко по силите си и я намерете.

Здравейте. - Остави ме вече. Няма да избягам.

Майка ти не иска да те губи от поглед.

Докато не дойде, ще стоя с теб. - Ужасни сте! Оставете ме на мира!

Ще потърся къде да си напишем домашните.

Тук ще е удобно...

Томас!

Какво е това? - Май е свързано с Херардо.

С Херардо ли?

Онзи луд? - Онзи луд знае много неща.

Видя ли колко информация имаше? Разследване около върколака.

Какви ги вършиш?

Томас, тук не може да се снима. В полицията сме!

Да ме арестуват тогава.

Брюнетка. Да, 1,65 м.

Знам, че половин Испания е такава, но това е и нейното описание.

Не, не е жена ми. Казах, че звъня от полицията, нали?

Не ми вярвате ли? Търся я, защото е в неизвестност.

Търся я, защото така ми се иска! Ало?

Глупачката ми затвори! - Много странно.

Определено! Тази работа понякога е много неблагодарна, много тежка.

Звъня в моргата. Може да вдигне някой по-любезен.

Няма да я открием в морга или болница.

Какво ти се върти в главата? Направо ме плашиш!

Здравей. Кафенце? - Здравей. Да, моля. Студеничко е.

За студа - кафето стига.

За тежки премръзвания като твоето, това няма равно. Давай!

Чисто? А какво ще обясня на Томас, когато каже, че воня на алкохол?

Може да му разкажеш как си останала затрупана в снега

и те е спасил един санбернар.

Или може да му споделиш истината. - Нима? Каква е тя?

Съседът ти имал желание да те почерпи.

Просто така и не сме се уговаряли.

Да. Вината е моя, нали?

Напоследък имах много грижи. В работата, с Томас.

При мен също беше така. Понякога положението е такова.

Не съм сигурна. Погледни всички тези хора.

Имат и деца, и проблеми, но ето ги тук.

Трябва да се виждаме по-често. Да излезем, да пием по едно.

Защо не днес? - Добре. Хайде!

Хубаво. Ти си първа. От бутилката. - Аз ли? Просто така? Не, с кафето.

Стига! Аз не пия много. - Как така? Да са едно към едно.

Дванайсет сантилитра.

КОЙ Е ВЪРКОЛАКЪТ?

Ти какво търсиш пак тук?

Искам да знам какво ти се случи там...

На камъка.

Нима? Шегуваш ли се с мен? - Не.

Искам да знам какво видя. Разкажи ми.

Съжалявам, но не си спомням добре.

Писна ми да ми се смеете и да не ми вярвате.

Един ден ще докажа, че съм прав, ако ще и да съм сам!

Сега, ако обичаш, напусни стаята ми.

Както искаш. Само че може би не си толкова сам, колкото смяташ.

Проверих алибито на кмета. Наистина е бил с приятели до 3 ч.

Останалата част от нощта - у дома с децата си.

А колата му? - Нищо. Нито драскотина.

Ако някой е избутал Исабел, то не е бил той.

Значи сме сгрешили. Не е бил той.

Пропускаме нещо. Убеден съм, че е бил този негодник.

Раул, семейството му преминава през тежък момент.

Не искам да губим време в недоказуеми хипотези.

Здравей. - Чакаше ли ме, Раул? Проблем ли?

Не, всичко е наред. Точно си тръгвах.

Ще те изпратя.

Сестричке, лека нощ.

Пила ли си? - Не задавам въпроси. И ти недей.

Сара, трябва да е кметът.

Единствено той има мотиви да убие жена си... И съпруга ти.

Двамата са открили нещо, което би му навредило.

Не знам, Раул. Не съм убедена. - Ако не е той, кой тогава?

Кой би сторил подобно нещо?

Жената на кмета е била убита ли? - Да, без никакво съмнение.

Защо не открихме трупа? - Точно като при кап. Коста.

Първо - колата и много кръв. И се беше случило по пълнолуние.

Точно както и сега. Снощи луната беше пълна.

Какво намекваш, Соня? Ще открием жената на парчета в кладенец ли?

Не знам. А ако е психопат, който убива по пълнолуние?

Жената на кмета ще е втората му жертва.

Къде си?

Има нещо, което не се връзва.

Какво? - Отивам в кръчмата да пия кафе.

Повикай ме, ако дойде експертизата. - Добре.

Ще потичам. - Студено е. Вземи суитшърта.

Няма нужда.

КОЙ Е ВЪРКОЛАКЪТ?

Да. Добре. - Да.

Ще направим събрание. Здравей, скъпа. И ще ми обясните.

Няма значение, че са почивни дни. Искам докладите веднага. Ясно?

Трябват ни доказуеми хипотези. Не може да изчезне безследно.

Една жена е в неизвестност. Семейството й е съсипано.

Разбира се, Мурильо. Знам, че правиш всичко по силите си.

Ясно. Добре.

Добре, идвам. Ако има нещо ново, звънни ми. Благодаря.

Да вървим. - На работа ли отиваш?

Да, миличка. - Наистина ли? Мамо, събота е.

Напоследък не се виждаме изобщо. Дори хладилникът е празен.

Скъпа, важно е. Трябва да открием тази жена. Разбираш, нали?

Не! Защо не ми обясниш?

Първо каза, че ще останем тук, докато разберем кой е убил татко.

Оттогава насам не си ми казала ни дума!

Мамо, сякаш не се е случило нищо.

Чакам те отвън.

Права си. Знам, че на теб също ти е трудно.

Обещавам, щом науча нещо сигурно, да ти го кажа.

Майката на Ману и Силвия е жертва като татко, нали?

Не знам. Нямам представа, миличка.

Не знаеш, но предполагаш. Затова е толкова важно.

Затова си като луда и работиш в събота.

Мамо, какво се случва тук?

Де да знаех!

И де да можех да ти го обясня, но не мога.

Не знам нищо. - Вчера, щом видях Ману и Силвия...

Просто знаех, че им се е случило същото.

Сега не разбират нищо, но...

После идва най-лошото...

Мислите за това, което не са казали на майка си.

И никога няма да могат да й кажат.

Ела тук.

Здравей, Мануел. - Здравей.

Разбирали ли сме се за днес? - Не, но нося добри новини.

Така ли?

Погледни. Експериментално лечение с имунодепресанти за Томас.

Дава резултат при 70 процента от случаите.

С повече късмет може да излекува сина ти.

Не мога да повярвам. Невероятно!

Има само един проблем.

Скъпо е. - Колко скъпо?

Мануел, защо ми го показваш?

Знаеш отлично, че нямам пари. Банката не ми дава повече кредити.

Затова не съм ти казвал, но нещата се промениха.

Има човек, който може да ти помогне.

Кой?

Знаеш пределно добре.

Кажи на кмета, че съм твърде заета с търсенето на съпругата му.

Здравейте. Идвам за документи, оставени от майка ми.

Добре. Влизай, момче. - Благодаря.

Добро утро. - Сержант Лорка, къде бяхте?

Какво те интересува? Някой питал ли е за мен?

Съдийката иска да говорите за операцията по издирването.

Какво издирване? - Жената на кмета е в неизвестност.

Не знаехте ли?

Забравила си телефона си. Ето ти експертизата. Нали бързаше?

Такъв голям бакшиш ли ще оставиш?

Спокойно. Не идвам с желание на разгонена вълчица. Не се плаши.

Това не е обида. Откъдето идвам аз, го казваме на готините момичета.

Начо, по-добре върви по дяволите!

Добре, съжалявам! Разбери ме, трябваше да се преструвам.

Нима? Справи се великолепно.

Стана пределно ясно, че съм луда, която те преследва.

А да бях казал, че сме заедно ли? - Защо не?

Начо, заедно ли сме, или не? - Заедно, както си трябва, не сме.

Та ти още ходиш на училище! Когато съм завършил, ти...

Още не си се била родила, така да се каже.

Странно е. - Начо, просто си страхливец.

Според теб. А аз съм отговорен. Ето ти я разликата във възрастта.

Нима? Забравяш за нея обаче, като си пъхаш езика до трахеята ми!

Страх те е от баща ми, от колегите, от това какво ще помислят хората.

Сериозно - забрави за мен! - Чакай, Вера!

Не е така. За теб всичко е или черно, или бяло.

Или сме заедно, или съм страхливец.

Наистина искам... - Какво искаш?

Ако имаш чувства към мен, идваш днес в 18 ч.

и ме целуваш, ако ще и всички да са тук.

Какви ги говориш, Вера? - Иначе забрави за мен завинаги!

Вера! - Начо, да вървим!

Господи!

Херардо! Имам нужда от помощта ти.

Аз ти вярвам! Знам, че върколакът съществува.

Ако продължаваш да говориш така, ще свършиш като мен.

Ще те вземат за луд. Ще те затворят.

Помогни ми. Ще докажа, че си прав.

Мислиш, че теб ще те послушат? - Не знам. Какво губиш обаче?

Прибирай се, момче. Продължиш ли, и семейството ти ще ти обърне гръб.

Погледни ме мен! Сам като куче тук! Дори дъщеря ми не ме е посетила.

Херардо, видят ли, че е вярно, ще те чуят.

Дъщеря ти ще разбере, че си искал да й помогнеш. На другите също.

Вече знам, че никога няма да ме послушат.

А скоро ще бъде твърде късно. - Не! Още може да сторим нещо.

Имаше записани четири имена. Кой е?

Салва, хлебарят или Басилио?

Не знам. - Как разбра, че са те?

Всичко е написано в книгата. - Каква книга?

На брат Бернардо Еспиноса.

Живял е тук много отдавна. По време на напастта.

Това се разпространява като чума при пълнолуние.

Случва се отново. - Къде да открия тази книга?

Една-единствена е. В дома ми е...

Басилио... - Не бива да си тук.

Знам. Исках да намеря майка си... - Вън!

Търсил си ме.

Ето ме.

Момичето ме хвана заради теб. Трябваше да я успокоя.

И не казвам едно, а да върша друго. Тя дойде при мен.

Изживява го тежко, а не го заслужава.

Добро момиче е. При това е много зряла.

Млъквай, Начо! Трябва да говорим със съдийката.

Нима? - Г-жо съдия!

Какви са тези крясъци?

Какво става тук?

Млъквай! - Не ме пипай! Не! По дяволите!

Сержант! Спрете! Пуснете го!

Стига! Спокойно! - Сержант, какво става тук?

Той е! Един от тях! - Сержант!

Не го ли чувате? Побърква ме с историите си!

Не осъзнавате ли, че този човек не е с всичкия си?

Поведението ви е непростимо. Липсвате цял ден.

Появявате се и вдигате скандал!

Съжалявам, г-жо съдия. Не знам какво ми става.

Обикновено не съм такъв.

Връщайте се на работното си място!

Експертизата дойде. Потвърждава подозренията ни.

Мислим, че Исабел Дуке е убита от човека, убил мъжа ви.

Уведомете съдия Кортасар. Трябва да му предам случая.

Нещо не пасва. Това не може да е извършено от нормален човек.

Казах ви, че са там. Те са били!

Защо не ми вярвате? Защо не ме слушате?

Тук са! Върнали са се!

Томас. Здравей, влизай. Недей да стоиш там.

Как си? Наред ли е всичко? - Да. Дойдох да говоря с Джоел.

Добре. Ето го.

Какво има? - Това, че не съм сам, вярно ли е?

Защото имам нужда от помощта ти.

Проклет негодник!

Онзи човек клиент на хотела ли е? Изчезна, преди да видя номера му!

Извинете, не знам за какво говорите. - Глупакът с брадата! Сега излезе!

Одра ми цялата кола! Клиент ли е? - Не, не е наш клиент.

Дойде само да посети някого. - Кого?

Не мога да ви дам тази информация. - Не ме дразни с тези глупости!

Не ме интересува клиентът ти. Търся онзи, който ми одра колата.

При кого е идвал? - Хубаво! Мен не ме намесвайте.

Дойде при този от стая 13. - Би ли му звъннал, за да го питам?

АЛЕКСИ БРУНОН

Съжалявам, не вдига. Явно се къпе. - Би ли опитал пак?

Съжалявам, но не вди...

Къде си тръгнал?

Пак си почнал с историите си, нали? - Да.

Така е и е много важно. Пусни ме да изляза.

Няма, Томас. Никъде няма да ходиш.

Не искам да ти се случи нещо. - Благодаря, че мислиш за мен,

но нямам нужда от грижи - наясно съм какво правя.

Ти си знаеш. Излезеш ли обаче, звъня на майка ти.

Не! Лейре, моля те! Не можеш! - Напротив, мога. Набирам я.

Лейре, моля те! Трябва да вървя! Имам среща с Джоел.

С Джоел ли?

Оливия, виждала ли си Раул? - Не. Защо?

Да не се е случило нещо? - Не се прибра да спи вкъщи.

Забъркал се е в нещо, нали? - Знаеш го какъв е.

На мен също не би ми споделил. - Да.

Май трябваше да питам съдийката, нали?

Гледай ти! Едно кафенце, моля, Карола.

Вече все ще се правиш, че ме засичаш случайно,

докато не те почерпя нещо ли?

Ще пиеш ли нещо? - Не, благодаря. Не ми е до това.

Защо? Какво има?

Заради Томас е, нали?

Днес мина през къщи. Май двамата с Джоел кроят нещо.

Не знам какво да правя с него. Изплъзва ми се от ръцете.

Какво да му кажа? Влошава се и...

Не искам да го държа затворен вкъщи.

Всичко се случва толкова бързо! - Оливия...

Може да има надежда.

Само че е сложно, Фернандо. Не знам дали бих могла.

Разбира се, че би могла, Оливия. Как иначе?

Каквото и да правиш, ако е за сина ти, няма да съжаляваш.

Наистина, повярвай ми! Казвам ти го от опит.

Е...

Ако имаш желание да поговориш или нещо друго, знаеш къде съм.

Благодаря. Довиждане. - Чу ли? Довиждане.

Ало? Бих искала да говоря с кмета. Оливия Пандо.

Благодаря.

Здравей.

Може би действително имам нужда от помощта ти.

Какво трябва да сторя в замяна?

Хипотезата ни е, че Исабел Дуке е изгубила контрол заради някого.

Страничният удар е бил умишлен, не е било злополука.

Някой я е блъснал, избутал я е от пътя и тя се е ударила в дървото.

Там е била нападната.

Убиецът е доближил колата. Исабел може би е била в съзнание.

Може да е викала за помощ, но не я е получила.

Убиецът е скочил върху автомобила.

От това е тази вдлъбнатина. - Не е получена при удара.

После е счупил предното стъкло и е измъкнал жертвата.

Затова имаше толкова стъкла вътре и толкова малко отвън.

Издърпал я е от колата във въздуха?

Говорим за истински дивак. Вероятно същият, убил кап. Коста.

Този път отново открихме много кръв, но не и тяло.

Ще донеса вода. Някой иска ли кафе или нещо за хапване?

Имаме ли профил на убиеца? Знаем ли кого търсим?

Това е най-странното, г-н съдия. Цяла нощ мислим по въпроса.

Слушам, Раул. - Знам как го е извършил кметът.

Още ли продължаваш с тази работа? Казах ти да престанеш!

Не е бил той. Има нова информация. - Чуй ме, моля те.

Цял ден го следя. Ходи до банката и изтегли пари.

Не знам колко, но бяха много. Даде ги в раница на мъж в хотел.

Ясно. Какво доказва това? - Прегледах регистрациите.

Този тип е бил в хотела преди 4 седмици. Когато убиха мъжа ти.

Възможно е да е наемен убиец.

Кметът му е платил, за да отстрани Коста.

Сега го е наел отново за жена си.

Какви ги говориш?

Раул?

Излиза. По дяволите! Ще се измъкне!

Задръж го! Моля те, Раул! Спри го! Веднага ще изпратя някого. Пази се!

Търсеният от нас не е какъв да е.

Ако вземем предвид факта, че е измъкнал Исабел във въздуха,

говорим за огромен човек.

Мъж, с невероятна сила. - Г-н съдия, май го открихме.

Лейре!

Знам, че си там.

Защо си тук? Защо си дошла у Херардо?

Ами ти?

Помагам на Томас.

Аз също.

Вътре няма да намериш нищо. Аз огледах.

А там?

Нали искаше да помагаш на Томас?

Соня, какво има? - Къде си, Начо?

Нали уж отиде за вода? Идвай!

Спешно ли е? - Да! Много!

Слушам. Какво ще пиеш?

Няма ви нищо, нали, лейтенант? - Да.

А заподозреният? - Замина, по дяволите!

Ще ви откараме в болница! - Не! Пипнете негодника!

Кара черен бус с тъмни стъкла.

Номерът е М 5441 УУ. Бъдете внимателни!

Говорим за гигант! - Той е!

Побиват ме тръпки тук! - Да.

Странно място да скриеш книга, нали?

Какво има? - Нищо.

Открих нещо!

Това е книгата! - Дай да погледна.

"Написана от Бернардо де Еспиноса, жител на Календа."

От 1526 година е!

Никак не е зле за откачалка като Херардо.

Джоел!

Лейре! Лейре!

Удари ли се? Ставай!

Не ми казвай, че помежду ни няма нищо.

Чувам сърцето ти, когато ме доближиш.

Виждам как ме гледаш.

Книгата!

Откраднали са я!

Да, той е! Черен бус с тъмни стъкла.

Номер 5441 УУ.

На шосе 417 съм, при 26-и километър.

Движа се на север и май го видях.

Добре. Пътуваме натам!

Внимавай, Начо! Говорим за дивак! - Къде сте, по дяволите?

Излез от автомобила! Да ти виждам ръцете!

Ало?

Благодаря.

Как така са ви я откраднали?

Знаете кой е бил, нали? Може да го е извършил само той...

Върколакът.

Радвам се, че от всичко това в крайна сметка имаше полза.

Мислех, че никога няма да открием убиеца на Давид.

Знаеш ли... Никога нямаше да успея без теб.

Благодаря ти. - Не...

Какво правиш? Прибираш се към къщи ли?

Не. Искам да погледна в очите убиеца на съпруга ми...

На Исабел също. Преди да го предам на Кортасар.

Какво...

Господи! - Сара? Какво става?

Не може да бъде! Не е възможно! - Сара? Сара!

Не може да бъде! - Сара?

Исабел?

Искам да пипна звяра. Той е на свобода и ще убие отново.

Звярът още е на свобода и ще убие отново!

Колата на Исабел Дуке - жена на кмета.

Как е? Къде е?

Трябва да знам кой ме е превърнал в това.

Какво правиш тук? - Целувам те...

Не, Джоел. Не сме приятели. Никакви не сме.

Излез от автомобила! Да ти виждам ръцете!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"