Original subtitles

Никога не съм бил в присъствието на кралица. Ще ми дадете ли съвет?

Колкото по навеждаш главата си, толкова по-добро мнение ще има за теб.

Мина много време, без да се видим.

Искам да си очите и ушите ми в Компостела.

Ще го наблюдавам.

Ако заговорничи срещу нас... - Не се притеснявай,

ще изпълня дълга си. - За Компостела.

За Компостела!

Виното! - Отровено е!

Пелаез е луд. Ще въвлече всички ни във война. Това ли искаш?

Войниците идват в Компостела, за да сринат града.

Гонзало, трябва...

Диего Пелаез заговорничи срещу краля. Знаехте ли го?

Ще ви изкарам оттук и ще ви върна трона.

Гарсия... е последната стъпка.

Преди това епископът трябва да се съюзи, за да може да защити Компостела.

Англичаните!

Можете ли да чуете подобна идея, без да повърнете?

Вместо слуги на Алфонсо, ще станем слуги на Уилям!

Не си ли давате сметка?

Гонзало! - Педро!

Изоставих го...

Ти си войн. Не мъченик.

Казвам се Фатима. - Аз се казвам...

Ти нямаш име.

При смяна на караула се казва молитвата. Най-добрия момент за бягство е.

Сега или никога.

Убийци!

Името ми е Абдел Рашид.

Жив е.

Заключен е в Толедо.

Ще го доведа вкъщи, Естебан.

Ще се върнеш в Компостела и ще се преструваш на християнин.

Никой няма да знае, че си ми син. Никой.

Ще рискуваш всичко за някой, който едва познаваш?

Ще отвориш вратите на града, за да можем да го разгромим.

Ще вземем този мъж!

Ще умра ли? - Не, няма да го позволим.

Ти си... Абдел Рашид... - Де да не ме беше познал.

Естебан.

Сега ти си новият майстор на строежа.

Няма да ви разочаровам. Господ е на моя страна.

Първият път беше, когато бях дете.

Точно когато убиха родителите ми. През годините беше само сянка...

дух.

Но преди няколко седмици... ми проговори.

Естебан, избрах те, за да видя резултати...

и тези резултати да останат за вековете.

Видях го, маестро.

Храмът на Сантяго.

Имам го целия в главата ми.

Естебан,. Господ не се показва на хора като теб и мен.

Видях го.

Виждам го.

Внимавай, Естебан.

Талантът ти е толкова близо до славата на Бога...

колкото и до суетата на дявола.

Дяволът...

дяволът е в Компостела.

Убит е с един удар с хладно оръжие.

По начина на убийците от Северна Африка.

Ахмед го уби варварин. - Християнин ли?

Знам кой го е направил.

А Животното?

Не пристигнах навреме.

Борил се е докрай.

Много съжалявам.

Това не може да се спре. Или си с мен или против мен.

Тогава...

съм против вас.

Намерете Гонзало!

Домине! Ще се върна и ще ви убия!

Уверявам ви, падре!

С Педро ще хванем Пелаез.

Имаме нужда от помощта ти.

Не съм войник, Гонзало.

Идвам за вас.

Вече не ме наричаш учителю, нито милорд. - Защото не сте нито едно от двете.

Обвинявам ви в предателство на кралството ви, и ви осъждам на смърт.

Ще ми продадеш болницата за справедлива цена.

Ти и евреина ще останете да работите тук.

Какъв нещастник си!

Нещастник, който може да изгори любимия ти евреин на клада.

Обвинявам ви в богохулство. - Оставете го! Оставете го, моля ви!

Казват, че продължаваш да разпитваш евреина.

Той има повече достойнство в нокътя си, отколкото ти в цялото си тяло.

Дайте ми го и ви уверявам, че ще работи по законите.

Не търгувам с души. Ако евреина е виновен ще умре.

Ако е невинен ще се върне в болницата.

Имам нещо да ти предложа.

Болницата ми. Твоя е.

Какво точно ти трябва?

Наистина ли ще позволите тази несправедливост?

Престанете!

Знаеш, че няма да се предам. - Нито пък имам желание да го правиш.

Ще атакуваме Компостела.

Войската ни ще е скоро тук, за да превземе града.

И ти... ще ни преправиш пътя.

Гонзало! Свали меча си.

Екзекуцията на Пелаез е работа на краля.

КРАЯТ НА ПЪТЯ Епизод 4 - Въстанието

А останалите? - Няма никой, само ние сме.

Къде е? - В работилницата.

От дни не е излизал оттам. Това не е добре!

Естебан, трябва да си вървим.

Работите по църквата са спрени.

Да вървим в Замора.

Искат да се построи храм и им трябва работна ръка.

Не мога да тръгна с вас.

Където и да отида, дяволът ще ме преследва.

Ще свършиш зле, ако те чуят да говориш така.

Ще те затворят.

Дяволът ме преследва, както ме преследва сянката ми.

Има една жена в гората...

където водата се разлива между скалите.

От това, което знам, тя може да ти помогне.

Отиди да я видиш.

Надявам се да се срещнем пак някой ден.

Да вървим! Вземете всичко!

Идва ли с нас? - Не.

По-добре.

Домине е задържан, строежът на църквата е спрян,

строителите напускат града.

С тях си тръгват търговците и занаятчиите.

Хлебар съм, това е единственият хляб, който мога да направя,

защото вече няма търговци, които да донесат зърно.

Въпреки че последните реколти са бедни, Компостела все още има резерви.

Да, има, но в чий ръце? - На Томас.

Всичко е в неговите ръце.

От него ли трябва да зависи хлябът ни?

На никой няма да му липсва хляб. Давам ви думата си.

А на нас? - На никого.

Откога даваме думата на робите на катедралата?

От сега.

Вече няма работа за нас.

Как да храня семейството си? - Ако няма работа, вървете си от града!

Няма хляб за всички. Първо сме християните.

Никой в Компостела няма да гладува.

Какво ще правиш?

Абазия де Усийос, Паленсия

Добре дошли в Усийос!

Беше свикан съветът.

Сред присъстващите ще бъде избран епископ на Ивия

и господар на Компостела.

Нека Господ ни помогне в интерпретацията на волята му.

Компостела вече има господар.

Аз съм.

Дон Диего Пелаез, тук сте, за да ви осъдим,

за предателството срещу Крал Алфонсо.

Бъдещето ви е на карта, така че ви призовавам за предпазливост.

Заведете го в килията му.

Кардинале.

Извинете.

Кралицата пристигна.

Къде е?

Харесват ми новите ти покои.

Подходящи са за плъх като теб.

Сигурно е така.

И двамата се чувстваме като вкъщи.

Защо сте тук? - Да видя как ще те обесят.

Трибуналът ще реши присъдата ти...

и след това ще назначи заместника ти.

Само Рим може да ме съди.

Никой не може да заеме мястото ми.

Стъпи на земята, Диего.

Все едно кой те съди...

осъден си.

Но Алфонсо е щедър.

Признай се виновен за предателство и ще убедя трибунала да те остави жив.

Разбрано? Опитах.

Ще те гледам да висиш на въжето.

И ще се радвам, защото го заслужаваш.

Ти си предател...

и убиец.

Толкова злоба и омраза заради Андраде?

Делеше леглото с него, знам го много добре.

Ако исках отмъщение, вече щеше да си под земята.

Не, не искам смъртта ти заради Андраде.

Искам я за доброто на кралството.

Стража!

Ятаганът ти.

Големия Юсуф ме помоли да ти го донеса за битката.

Всичко ще е готово.

Сигурен съм. Педро никога няма да направи нещо такова.

Убил е роба, имам доказателства. - Педро не е убиец.

Не го познаваш. - Елвира.

Познаваше едно дете.

Животното казва, че си убил онзи роб, Ахмед.

Вярно е, убих Ахмед.

Беше в една солна мина.

Отново с тази лъжа? - Измъчваше ме години наред.

Мъчения, които няма да ти описвам, но оцелях.

Когато... - Ахмед никога не е бил в тази мина!

Достатъчно!

Беше невинен, Гонзало, и под твоята защита.

Изпълни дълга си.

Не е било убийство...

било е правосъдие.

Лъже.

Убил го е.

Благодаря.

Пелаез отказва да се признае за виновен и да улесни нещата, нали?

Ти кой си? - Диего Хелмирез.

Син на Хелмиро, милорда на Кулите на изток.

Тук е кардинал Рикардо. Юда продава Христос за 30 жълтици.

Това ще ви струва по-малко.

Сега има думата брат Симон,

като представител на интересите на Храма Сантяго.

Предлагаме за нов епископ на Ирия и милорд на Компостела...

Дон Уго де Мезонза.

Благороден и честен мъж. - Известен търговец на дрога.

Уго умножава парите, както Христос хляба и рибите.

Ще остави и Симон за касиер на Компостела.

Можете да разчитате на подкрепата на духовниците.

Компостела е град,

който може да донесе значителни приходи на короната ни.

Одамиро, игумен на Антеалтарес, предлага друго име.

Дон Мигел де Арланза. - Дон Мигел, игумен на Арланза.

Добре информиран младеж сте.

Игуменът е свята личност.

Човек, чиято вяра се съчетава само с жаждата му.

Пияница.

Ако няма повече предложения, тогава... - Предлагаме Дон Педро...

игумен на Карденя. - Какво?

Дон Педро, моля ви...

викат ви.

Този старец е с единия крак в гроба.

На какво играете ти и баща ти?

Ритуал, който ще се проведе на гроба на апостол Сантяго.

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО

Отегчавам ли те, Диего?

Училище, Катедрала Компостела

Диего Хелмирез, за какво говорех?

Храмът на Компостела... наследството ви.

Наследството на цялото кралство, да сме точни.

Не е строеж на обикновена църква.

Ще бъде фар за всички християни.

И когато светът свърши...

този фар ще остане...

като свидетелство за тези, които го направиха възможно.

Може да се оттегляте.

Ти не, Диего!

Много съм разочарован от поведението ти.

Не отричам, че си добър ученик, но губиш позициите си.

Съучениците ти те отбягват.

В замяна на това вас ви обожават.

Ако искаш да се развиваш, не трябва да си ми враг,

а точно обратното.

Помни кой съм аз и кой си ти.

Смени това поведение или ще се изчерпи търпението ми.

Можеш да си вървиш.

Извинете ме, Ваше светейшество!

Не му обръщай внимание.

Всички са посредствени, точно като Учителя.

Знам.

Църквата на Сантяго ще е по-важна, отколкото си мислите. Те нямат...

не виждат бъдещето, както аз го виждам.

Един ден ще си епископ на Компостела, но трябва да преглътнеш тази гордост.

ТОЛЕДО

Брюнетката има секс и хляб. - Секс и още нещо.

Това, което иска кралят е дете - копеле.

Мъжко, което да короняса за крал, за да се отърве от Урака.

Зита, Бернарда.

Извинете, сеньора.

Трябва да ти отрежа езика.

Не, не, не го казвайте на баща си, моля ви.

Удари я.

Удари я.

По-силно.

По-силно.

По-силно!

Рута и арганово масло.

Така ще сте стерилни.

Мога да си легна с това животно...

но не и да му раждам децата. - Ще го направиш.

Никоя отвара няма да избегне да изпълниш съдбата си.

Сеньора, помощ, моля ви!

Върни се в абатството и им предай посланието ми.

Да осъдят Диего Пелаез.

Ще ме разочарова, каквото и да е друго решение на съвета.

Умът ли си загуби?

Дъщеря ви малтретира една от прислужниците.

Накарала е да я удрят докато не и бележат лицето!

Обясни ми.

Заслужаваше си го.

Каза, че едно копеле ще е крал.

И? - Аз ще кралствам.

Заведете я в килиите.

Ти!

Какво се е случило?

Има сбивания по целия град.

Гладът е.

Подай ми тези ръкавици, моля.

Заповядай. - Благодаря.

Ще остане така, за да сме сигурни, че не кърви.

В замяна на 3 жълтици, разбира се.

Имаш ли ги?

Не.

Ето златото ти.

Тези дни трябва да седнем и да поговорим.

Благодаря.

Крадец! Взе хляба ми!

Стой.

Както виждаш, парите, които ми плащаш са добре похарчени.

Шегуваш ли се?

Хвана този, но ни писна да ни обират децата на мюсюлманите.

Вярно ли е това? - Не.

Значи ти и приятелите ти сте банда крадци?

Казват, че ни крадат, защото са гладни.

Но аз казвам, че не е така.

Крадат ни, защото са диваци и не разбират, че нашето си е наше.

Но аз ще им покажа.

Дете е.

Крадец е и заслужава наказание.

Сигурно е така. Но не си ти, който решава.

Мюсюлманите ни крадат, но не плащат за това.

Роби са и си мислят, че са над закона.

Всеки от нас може да е следващата им жертва.

Ако Гонзало и стражата му не направят нищо, ще го направя аз.

Предлагам 20 парчета злато на този, който ми доведе хлапето.

Искам да им покажа, че не сме нито крадци, нито убийци.

Какво правиш?

Нещата се влошават, трябва им виновен и не мисля да съм аз.

По-добре да са мюсюлманите. - Предложил е цена за главата детето.

Направил го е пред търговците.

Да го открием, преди някой да направи глупост.

Знам къде да го намеря, ела с мен.

Подготвил съм всичко, застани на входа на пазара.

Брат ти счита за приключен въпроса с убийството на Ахмед, но аз не.

Аз съм роб в християнски храм, изглежда не притеснявам никой.

Това съм аз.

Ще съм готов, когато започне отново строежът.

Освен ако не умрем от глад преди това.

Харит, предай ни детето.

Няма вина, че е гладен.

Дете е и се държи като такова.

Като крадец.

Искаше само малко хляб. - Всичко ще се изясни в съда.

Съда?

Кой съд, като са предложили пари за главата му?

Обещавам ти справедливост. - Справедливост, да...

Същата, която ни каза за убийството на Ахмед.

Брат ти го уби! Не го виждам пред трибунала.

Различно е, не е било убийство.

Единствената разлика е, че обвиненият е християнин. Брат ти.

Доведи ми Тарик, или ще дойдат други за него.

Ще се защитаваме.

Тарик ще продължи да се крие.

Нито ще го намериш тук, нито ще ти кажа къде е.

Гонзало, хората са гладни. Ако не се направи нищо, ще се вдигнат на бунт.

Спри! Какво правиш?

Взимаш зърното ми.

Робите са гладни. Зърното е мое, живея от него.

Не можеш... - Стига! Спечелил си достатъчно.

Гонзало, моля те. - И внимавай.

Не искаме никой да раздава правосъдие сам.

Не ме ли чухте?

Мислех, че не те интересуваме.

Мюсюлманите ни крадат, и как ги наказва стражата?

Подарява им зърно, нашето зърно!

Кой би казал, че ще ни липсва Пелаез?

Забравете за 20-те жълтици...

Ще дам 40 на този, който ми доведе детето.

Вървете!

Стражите да пазят зърното постоянно, ние ще го разделим,

Томас няма да остане със скръстени ръце.

Занесете чувал зърно на Харит. - Имат нужда от повече от зърно.

Ела с мен вкъщи да видя какво мога да намеря.

Стражата да обикаля града, ден и нощ. Ще открия това дете преди Томас.

Имам проблем, Надир.

Някаква пречка за плана? - Не, не, планът е добър.

Ще стане въстание и ще се възползвам.

Утре вечер вратите ще са отворени. Не е това.

Тогава какъв е проблемът?

Абдел?

Една жена е.

Християнка е, казва се Елвира.

Невъзможно е. Не можеш да я спасиш.

Заповядай да не я закачат по време на атаката.

Какво мислиш да правиш после с нея? - Ще я заведа в Африка, не знам...

Ще убиеш мъжа й, хората му, ще завземеш града й...

Мислиш, че ще дойде в Африка?

Умът ли си изгуби? - Казах ти, че не съм мислил!

Само искам да е жива.

Единственото, което те моля.

Добре.

Ще живее.

Но останалите ще умрат.

Всички, Абдел. Така трябва да се направи.

Само тя ме интересува.

Раната не е тежка, но ако не я държиш чиста може да те убие.

Слагай по два пъти на ден от това.

Елвира!

Естебан!

Естебан! Какво се е случило? - Тъкмо го намерихме.

Казват, че от десет дни се скита на строежа.

Тук. Естебан!

Естебан!

Събуйте го.

Трябваше да ме оставите на улицата. - Да, разбира се. И да умреш от глад.

Така ще приключи всичко.

Не ме докосвай.

Ако ме докоснеш, докосваш дявола.

Естебан.

Болен си само.

Не го виждаш, както го виждам аз...

Елвира!

Какво прави тук?

Моля те, Гонзало! Има нужда от помощта ни.

Изостави ни, когато ние имахме нужда. - Чуй ме. Чуй ме!

Душата му е съкрушена.

Не го искам на масата си.

Също е и моята маса! Не мисля да позволя...

Естебан...

свали този нож.

Свали този нож...

Естебан!

Естебан! Естебан!

Виждам, че се грижат добре за вас.

Докато враговете ми мислят, че това е временно.

Просто комедия, за да успокоим Алфонсо.

Но говорим за бъдещето.

Колко ще ми струва опрощаването?

Оценявам ви, Диего...

но честта ми е на карта.

Няма да приема да ме подкупват от никъде.

Продължавам да имам приятели в Рим.

Приятели, които смятат честността ви като обида.

Ще опитам да ви спася живота...

дори и да ви струва скъпо.

И приемете, че сте изгубили Компостела.

Мигел де Арланза е слаб, а Педро Карденя е лоша шега.

Всички знаят, че ще сте новият епископ,

но една титла не помага без някой да брани гърба ви...

това е, което баща ми може да ви предложи.

Подкрепата на благородниците от север.

И каква е цената? - Цената е Симон.

Не пия вино... - Не.

Няма да махна Симон и да сложа теб. Той ми е приятел.

Хайде... намираш се сред приятели.

Симон ви е приятел, но аз ви предлагам това,

от което се нуждаете най-много сега. Ключовете за Компостела.

Преди да си тръгнете...

пристигна писмо от Рим с много добри новини.

Негова святост се позовава на съда си...

на един от учениците на училището в катедралата.

На най-превъзхождащия.

И този ученик е...

Маркос де Гуимарей.

Поздравления, синко. Приготви багажа си, дълъг път те чака.

Благодаря. Ще се постарая да не предам доверието ви.

Върви.

Заслужавам го повече от всеки друг, знаете го.

Защото си по-добър от останалите? - Да.

Пак твоята суета, Диего.

Как да изпратя в Рим някой, който не знае що е човечност?

Ще се променя, Домине, ще ви покажа!

Прекалено късно е.

Зарадвай се за приятеля ти. Ще стигне далеч.

Виж го от добрата му страна.

Ще просперира...

ще създаде войски и ще ти помогне.

Ако един ден съм господар на Компостела, ще си дясната ми ръка.

Ще реализираме мечтите ти.

За Бога! Държиш се така, все едно вината е моя.

Предупредих те, Диего! трябваше да показваш

любов и подчинение, каквото направихме всички.

Сега какво очакваш от мен?

Да се откажа, за да заемеш мястото ми ли?

Марко! - Тичай и кажи на Домине.

Занеси го в спалнята... да спи пияницата.

Чу ли? Одамиро връща помощта си на игумена.

Горкият пиян.

Колко жалко!

Моят човек разчита в момента на всяка помощ.

Очаквам баща ти и останалите благородници да ни пазят гърба.

Така е най-добре за Компостела.

Ще го направи, не се притеснявайте.

Въпреки, че...

ще разберат при всички случаи.

Така че... по-добре да е от мен.

Хюго и баща ми са се договорили.

Знам, че ти е приятел и ми е неудобно... - Говори веднъж завинаги.

Благородниците подкрепят Уго, ако не те посочи за администратор.

Чули ли сте, че Дон Мигел, игумен на Арланза

е загубил всичките си защитници?

Така че Уго де Мензона разчита сега на по-голямата част на гласовете.

Компостела си възвръща паричната гаранция.

Ако църквата не го иска, вие също... - Благородниците нямат глас!

Дори не трябва да са тук! - Седнете, моля.

Хелмиро, тук си, защото си поканен.

Но също е вярно, че сте загубили защитниците си.

Баща ти и ти се движите бързо.

Предлагаме отново Педро де Карденя.

Дон Педро...

приемете товара като добър служител на пресветата църква.

Добре... ако никой не възразява...

Каква шега е това? - Какво става?

Вие сте новият епископ на Ирия и господар на Компостела.

Господ да ни е на помощ.

Урака.

Бих искала да сме приятелки.

Но не можеш да се държиш така.

Дъщеря съм на краля.

Такава си. И някой ден ще носиш короната си.

Затова е важно да разбереш как се използва властта.

Тези идиотки ми се подиграваха.

Слугите критикуват господарите си. Част от играта е.

Но те си остават слуги, а ти принцеса. Разбираш го, нали?

Мога ли да изляза?

Ще убедя баща ти да те пусне...

винаги, когато показваш, че съжаляваш.

Извинете ме. От сега нататък ще бъда добра и мила с вас.

Справи се много добре. - Благодаря за урока ви.

Отворихте ми очите. Когато стана кралица...

ще премахна вашите.

Приеми съдбата си, Зайда.

Ще дадеш наследник на Алфонсо...

или ще свършиш, когато тази капризно създание те изкорми.

Създание, което няма да се поколебае да разруши селото ти.

Можем да си тръгнем.

На къде?

Не знам, където искаш.

На юг.

Ще живееш обкръжен от мюсюлмани.

Да.

Ще трябва да свикна да не ги убивам.

Какво ти става?

Найма?

Увери ме, че ще искаш справедливост за брат ми.

Ще е много трудно да отнема брата на шефа на стражата

пред осъждането да убие един роб.

Ако не е за справедливост... тогава ще е отмъщение.

Цял ден го търся. Питах всички и нищо.

На строежа на храма е или в работилниците,

рисувайки, както винаги.

Гонзало има нужда от помощта ни.

Така че не спори с него, само го доведи у дома.

Естебан!

Харит.

По-добре е да не те виждат.

Може би трябва да ме арестуваш за смъртта на Ахмед.

Забрави за това.

Ще търся в гробницата.

Харит.

Виждал ли си брат ми? - Строителят ли?

От дни не съм го виждал. - Благодаря.

Благодаря, че ни даде зърно. Но това не променя нещата.

Продължавам да те моля да пратиш Педро пред трибунала.

Роб или не, Ахмед заслужава справедливост.

И докато не го направиш... Тария ще остане скрит.

Това няма да свърши добре за никого.

Нищо. Никой не е виждал Естебан.

И всичко това за един гроб.

Един ден това ще е най-важното място за християните.

Или поне ще е за Естебан.

Ти си добър брат, Гонзало.

Грижил си се за Естебан през годините,

и си заложи живота, за да ме спасиш в Толедо.

Добър човек си.

Не заслужаваш да ти се случи нищо лошо.

Гонзало!

Кой ти направи това? - Никой.

Кой го направи?

Томас. Знаеш го, както и аз.

Вземи го. Жена ми ще излекува раните му.

Получите каквото искахте. Едно пребито дете.

Това искахте и го постигнахте. - Не съм искал това.

Получихте справедливостта си! А нашата?

Махни се от тук.

Да предпазваш брат ти ще ти струва града.

Педро.

Изглежда Гонзало е останал сам, нали?

Християните си мислят, че пази мюсюлманите,

а мюсюлманите мислят, че пази теб.

Ако те изправи пред трибунала, всичко приключва.

Градът ще върне реда си и всички ще са доволни.

Разбира се теб градът не те интересува, нали?

Остави ме на мира. - Но Елвира, да.

Елвира те интересува.

Видял съм как я гледаш.

Брат ми ще направи така, че да те убият заради детето

Вразуми се, Педро. Не трябва да сме си чужди.

Постигаме каквото искаме.

Аз ще имам града, а ти жената на брат ти.

Не знаеш нищо за мен.

Маестрото ми Бернардо ми е говорил за вас.

Ти си Естебан де Катойра.

Дяволът те изяжда отвътре.

Мога да ти помогна.

Ще ме излекуваш ли?

Тази нощ ще е пълнолуние.

През пълнолуние падат стените.

Стените, които разделят ада от небесата...

и можеш да убиеш демона ти.

Ще те убия.

Аз съм това, което си ти.

Твоят страх и гений.

Детето, на което убиха родителите.

Маестрото, който нарисува храма.

Трибуналът ще ти ръкопляска. Ще произнесат присъда.

Нося съобщение за теб:

Кралят се споразумя с кардинала.

Ще му даде манастира на Сан Сервандо в замяна да бъдеш осъден.

Предложението му е следното:

признаваш се за виновен в предателство, недостойно за вашата позиция,

и кардиналът ще накара папата да те опрости.

Но аз искам да те помоля за лична услуга, Диего.

Откажи.

Кажи им, че си невинен...

че опита да освободиш Гарсия не е предателство,

а само въпрос на чест.

Откажи да те обявят за виновен.

Бори се срещу тях.

Така ще мога да помоля краля да те обеси.

И още утре ще мога да те видя да висиш на бесилото.

Обяви се за невинен, Диего.

Направи ми тази услуга.

Хайде. Кардиналът те очаква.

Значи един манастир? Евтино ни продаде.

Мисля, че вече сме всички.

Този трибунал се е събрал,

за да реши за бъдещето на Дон Диего Пелаез,

който беше епископ на Ирия и господар на Компостела.

Дон Диего...

обвинен сте в заговор срещу Крал Алфонсо,

за вдигане на оръжие и предателство на нашето владение.

Имате ли някаква защита?

Дон Диего, вашата защита?

Дон Диего... - Признавам се виновен в предателство.

И се обявявам за недостоен да задържа позицията си.

Нека пресветата църква вземе решение за покаянието ми.

Така да е.

Заведете го в килията му.

Извинете ме, Ваше величество.

Готово.

Не се чувствам горд. - Нито пък аз.

Но някой ми каза веднъж, че историята се гради върху трупове.

Станало е по божията воля.

Трагичен инцидент.

Беше ми приятел. - Да, знам.

Трябва да го преживееш, имаш мисия за довършване.

Ще отидеш в Рим на негово място.

Не...

не мога.

Не беше инцидент.

Убих го.

Убих го. - Знам.

Накажете ме.

Защо не ме накажете?

Ще покрия престъплението, заради приятелството с баща ти.

Но чуй ме добре.

Никога няма да се развиеш в Рим.

И Компостела е забранена за теб.

Ще се заема с това.

Предполагам се наслаждаваш. - Много.

Но не съм тук за това.

Симон и благородниците клекнаха пред новия епископ.

Кардинал Рикардо ги продаде на Короната.

Какво ви остава?

Аз.

Боже Господи... значи съм загубен.

Ще направим споразумение. - Казал дяволът.

Използвайте влиянието, за да ме приеме папата,

и аз ще защитя каузата ви в Рим.

Искаш само да преуспееш. - Вярно е.

Знам от първа ръка как плащаш за приятелството.

Защо да ти вярвам?

Защото съм като вас. А и нямате друга опция.

Или аз, или ще прекарате живота си затворен.

Вън оттук!

Другите кандидати бяха млади.

На този старец му остават не повече от пет лета,

достатъчно за младеж с твоя талант да се превърне в епископ.

Спечели, Хелмирез,

не изглеждаш доволен.

Папата няма да ми даде Компостела без благословията на Пелаез.

А ако откаже?

И ако наистина имах тази амбиция,

мога ли да разчитам на подкрепата ви?

Нито кралят, нито аз ще се изправим пред папата заради теб.

Но винаги има място в съда за човек с таланта ти.

Ако си верен... и това ми е от полза...

може би след няколко години Компостела ще е твоя.

Добър вечер! - Добър вечер!

Всичко това ще отмине.

Ще видиш.

Огън! - Огън!

Огън!

Потърси Животното.

Бързо! Донесете още вода!

Ще платиш за смъртта на Ахмед.

Казвам се Абдел Рашид.

Син на Юсуф от Тасуфин.

В Компостела съм, за да помогна на братята ви да атакуват града.

Корабите се приближават към града, скоро ще са тук.

Юсуф Ибн Тасуфин няма синове християни.

Свидетелствайте, че няма друг Бог, освен Аллах.

И че Мохамед е пратеник на Аллах. - Пратеник на Аллах.

Вече чухте.

Аллах е велик. - Аллах е велик.

Да вървим!

Ще го оставиш да си тръгне? - От нашите е.

Уби брат ми! - Стига, Найма!

Найма!

Гонзало!

Педро... ви лъже всички.

Кажи ми името си?

Кажи ми името си?

Името ми е Абдел Рашид.

Отдръпни се.

Ще те убия, Гонзало.

Аз съм ти брат.

Тази вечер ще сринем Компостела.

Аз съм ти брат.

Братята ми се тези, които се грижиха за мен, когато ме изостави.

Педро... - Името ми е Аб Рашид.

Хванете Педро! Хванете Педро!

Хайде! - Не, моля, не!

Не!

Чуй ме, Гонзало! Чуй ме, моля те. - Пусни ме!

Мюсюлманите пристигат.

Няма време за губене.

Предател!

Пусни ме! - Не.

Пусни ме! - Не!

Убийте ги всички.

Атака!

Гонзало!

Казах ти, че двамата трябва да говорим.

Какво направи, че брат ти те арестува?

Защото почти никой, който влиза, не излиза.

Това означава, че ще свършиш мъртъв.

Разбира се можем да го избегнем...

ако с теб се споразумеем.

Свети Боже!

Не мисля, че Господ е тук сега.

Трябва да наемем други мъже за градската гвардия.

Не. - Край, Родриго.

Оставям всичко.

Ще държа меч отново само, за да убия Педро.

Харесва ми идеята. Аз също оставям всичко.

Ти? Какво ще правиш?

Ще отида на юг с мюсюлманката.

Опасявам се, че не мога да позволя да влезете в града ми.

Твоят град ли? - Какво правиш, Томас?

Кажи на хората си да свалят оръжията.

Гонзало, аз и ти не...

не можем да сме приятели.

Поздравете брат си.

За Бога, Естебан, какво си направил?

Аз съм...

дяволът.

Аз съм... - Бълнуваш.

Не говори и си пази силите.

Дяволът... съм аз.

Гвардията!

Гвардията се завърна!

Какво става?

Мюсюлмани се опитаха да завладеят града. - Гонзало?

Педро.

Къде е Гонзало?

Този град страда много.

Повече от колкото който и да е град може да понесе.

Без съмнение ще се изправим на крак и ще продължим напред,

защото сме пазачите на гроба на Сантяго.

Гвардията на града, нашата гвардия,

предпази гробницата от атаката на Алморадивите.

Никога няма да забравим героите си.

Педро де Катойра.

За честта на брат ти...

те правя капитан на новата гвардия на Компостела.

Ти, Педро де Катойра,

доверяваме живота си, за благосъстоянието на селото ти...

и за бъдещето на Компостела.

Нека Господ те пази.

Глория Патри...

от Филио...

и Светия Дух.

Амин.

Никой от селото не знае кой си.

Освен ти.

Нищо не съюзява повече от една тайна.

Гонзало и Животното?

Ще стане по твоята воля. Няма да стъпят повече в Компостела.

Въпреки, че лично аз смятам, че направи грешка.

Трябваше да ги убиеш. - Не ме интересува какво мислиш.

Само преди дни искахте да разрушите Компостела

и да убиете всички, включително и Гонзало.

Беше война.

И във войната има чест.

Да те чуя да говориш за чест...

харесва ми.

Ти ми каза, че не знам нищо за теб, но нещо знам.

Ти си оцеляващ.

И за това ще се разбираме.

Ако нещо ти дойде на ум глупавата идея да ме убиеш,

ако нещо се случи с мен, дадох заповед да освободят Гонзало.

И скрий този сарацински меч, докато някой не го е видял.

Дайте крачка!

Когато избягам, вас ще убия първо.

Бягство?

По-добре е да свикнеш с тези вериги.

Ще са с вас през остатъка от дните ви.

Аз съм начело на гвардията на Компостела!

Млъкни! - Чуй ме, нещастнико.

Моето име е Го... - Нямаш име.

В следващия епизод: