Original subtitles

Диего Пелаез заговорничи против краля, знаехте ли?

Ще ви изкарам от тук и ще ви върна трона.

Гарсия… е последната стъпка.

Епископът трябва да убеди съюза да му позволят да защити Компостела.

Представям ви Адела.

Дъщерята на Уилям от Нормандия, крал на Англия.

Англичани!

Как може да чуеш такава идея, без да повърнеш?

Няма да сме слуги на Алфонсо, а на Уилям!

Не си ли давате сметка?

Гонзало! - Педро!

Жив е. Заключен е в Толедо. Ще го доведа у дома, Естебан.

Ще вземем този мъж!

Умирам… - Не, няма да го позволим.

Ти си... Абдел Рашид. - Де да не ме беше разпознал.

Един мюсюлманин е длъжен да се бори с неверниците.

Изпрати им Корана и ги помоли да се покаят!

Луд ли си?! - Вън.

Вън!

Убиха го с хладно оръжие.

Като убийците в Северна Африка.

Ахмед го уби варварин! - Християнин ли?

Знам кой го е направил.

Иска мъжки наследник за трона си.

Тя ще е, тя ще му даде барон.

Искам ти да конструираш тази църква,

не Бернардо.

Видях го, маестро.

Храмът на Сантяго.

Имам го напълно в главата си.

Искам мъже, които знаят да се борят, и ги искам вътре в стените.

Планът ви е лудост. Ще струва хиляди животи.

Целта на всичко е… - Целта е да царувате!!

С теб като дясната ми ръка, Гонзало, помисли.

Наше кралство, Гонзало.

Отваря телата на болните. Това е богохулство.

Какъв нещастник си.

Нещастник, който може да отведе скъпият ти колега на клада.

Спаси я, книгата е по-ценна от живота ми.

Ако не направим нищо ще има война... която да изгори целия град.

Ще гледам това изгаряне с чаша вино в ръка.

Ако се изправим срещу Гонзало ще имаме 50 въоръжени мъже в стените,

желаейки да ни отрежат гърлата.

Кой има книгата, Ефрайм?

Елвира.

Накрая ще си навредиш.

Намерете Гонзало!

Учителю!

Уверявам ви, че ще се върна и ще ви убия. Уверявам ви, татко!

Гонзало! Войници на Алфонсо си проправят път към Компостела.

Какво става? - Продължавай да спиш.

Трябва да се противопоставим да влязат в Компостела.

Разбрано.

Какво е станало?

Войната, за която толкова се опасявахме…

вече е факт.

Капитане. - Нося заповеди от краля.

Ще влезем в Компостела и ще арестуваме Диего Пелаез.

Ако влезете с тези мъже ще има повече кръв.

Моля ви за два дни да разреша проблема.

Съжалявам, заповедите ми са ясни. - Моля ви, само два дни.

Ако не хвана Пелаез, градът е ваш. Обещавам ви го.

Два дни, нито ден повече.

КРАЯТ НА ПЪТЯ Епизод 3 - Два дни

Малко време е, Гонзало. - Това успях да постигна.

Градът е добре защитен от наемниците.

Трябва добре да планираме как ще влезем. - Знам.

Ако го хванеш, ще го предадеш ли на краля?

Не. Ще го убия.

Нищо не се е променило.

Събитията избързват и това е добре за нас.

Добре за нас?

Гарнизон на краля е в очакване да дойде и да убие всички ни.

Как тази ситуация е в наша полза.

Какво очаквахте? Да е лесна работа?

Не. Очакваме каквото ни обещахте.

Помощ от англичаните в случай, че Алфонсо атакува!

Англичаните са на път.

Докато дойдат имам нужда всеки от вас,

да доведе хората си в Компостела. Трябва да защитим града!

Диего Хелмирез,

каквото казваш на баща ти, можеш да споделиш с всички ни.

Убеждавах баща си да не води хората си.

Не и докато крал Гарсия не е седнал на трона на Галисия.

Защото това е планът, нали така?

Да короноваме Гарсия и да го защитим после.

Ако Гарсия не е на трона, кой ще защитаваме?

Вас?

Спри!

Минавай.

Да освободим Гарсия ще е сложно.

Алфонсо е увеличил стражата. Няма неохранявяана врата.

Знае, че сме тук. - Няма да успеем да влезем.

Забранено е паленето на огън.

Сеньор, знаете, че ще ви следвам до смъртта.

Всички ще го направим.

Но тази мисия е лудост.

Петима срещу сто сме.

Учителят можеше да ни прати стражата. - Да, стражата...

На този етап стражата не съществува.

И Пелаез...

Пелаез е много зает да остане жив и близо до трона.

Тогава, милорд, какво правим тук?

Дадох честната си дума да освободя Гарсия.

За какво ни служи честта, когато висим на въжето?

Приятел е. Все още не е изгубено всичко.

Бог да ви благослови.

Наистина ли ще освободите Гарсия?

С ваша помощ... и с тази на Боговете.

Беше волята на баща ни и волята на Господ,

короната на Галисия да продължава да е на главата ми!

Короната, която ти, Алфонсо, ми взе, с измама, недостойна за крал!

Но ти прощавам.

Дръж ръцете си вън от земите ми.

И заедно ще изчистим полуострова от неверниците.

Аз и ти, Алфонсо.

Защото ти прощавам.

Красива си.

Когато си върна Компостела...

ще те заведа да видиш храма.

Перфектна.

Внимавай с какъв тон говориш на учителя. Винаги е бил щедър с теб.

Не е момент да сме с щедрите, татко, а с победителите.

Пеалез ще победи. И ще доведе Гарсия в Компостела.

Много си сигурен в това. - Имам вяра.

Заемете се с вярата, татко, а аз ще се заема с политиката.

Трябва ни Гарсия на трона, ако не искаме всичко да се провали.

Да помислим и за алтернативен план, ако Нуно не може да го освободи.

Не виждам алтернатива, Симон.

Това е въпрос на всичко или нищо.

Влезте.

Извинете ме, милорд, аз... - Какво искаш?

Доведох наемниците, които завзеха града заради вас,

и го направих, без да ми бъде платено нищо.

Ще ти дам златото, остави ни сега... - Сеньор...

с уважение...

казах на Симон, че не го правя за злато, а за услуга.

Изпълних моята част, надявам се да изпълните своята.

Настоявам да ни дадете болницата.

Настояваш?

За кой се мислиш, че да изискваш от мен?

Ще ти платя с достатъчно злато. Сега си върви.

Сеньор, не заслужавам това... - Махни се от погледа ми!

Извинете ме.

Не може да му говориш така. - Имахме сделка.

Ще говоря както искам! Ако не бях аз главата му щеше да виси на кука!

Това е господарят на града, а не продавач, който да малтретираш.

Дай ми време. Ще ти осигуря болницата.

Но сега имаме много по-важна работа.

Гарсия не идва, има армия на вратите...

Гонзало е с тях.

Добре.

Ако това е проблемът, знам как да помогна.

Има близък на Гонзало, който не е избягал с него в планините.

Още е в града.

Но тези колони са вече построени.

Трябва да ги направим по-високи...

да са по-близо до Бога.

Лесно е да се каже.

Естебан...

това с трифориума беше брилянтна идея. Но това...

това е невъзможно.

Сеньор.

Задръжте го.

Какво е направил? - Брат му е предател.

Пуснете ме!

Извинете ме, сеньор...

не можете да го вземете.

Да не си посмял да ме пипнеш отново, Бернардо.

Извинете, сеньор.

Има нещо, което трябва да ви кажа.

Пуснете го.

Не ме ли чухте?

Вие! Нямате ли какво да правите друго?

Хайде!

Естебан...

сега ти си новият майстор на строежа.

Какво?

Ти ще построиш храма.

Но вие сте майсторът. - Да.

И бях изпреварен от чирака.

Той го знае, аз го знам.

А сега и учителят го знае.

Няма да ви предам.

Всевишният е на моя страна. - Дано да е вярно, Естебан.

Дано. - Така е.

Всевишният е на моя страна.

И ми говори.

Когато го видях за първи път бях дете.

Когато убиха родителите ми.

Години наред беше само сянка, дух.

Допреди няколко седмици...

когато ми проговори.

Каза ми, че това е църквата му,

и че аз ще съм инструмента, който да я изгради.

Показа ми готовия храм, с... с всяка арка...

всяка колона, всеки детайл. - Естебан...

Всевишният не се показва пред хора като теб и мен.

Но аз го видях.

Виждам го. - Внимавай, Естебан!

Талантът ти е толкова близо до славата на Бога...

и до суетата на дявола.

Ще влезем в двореца от тук. Ще хванем Пелаез тук, в залата с трона.

Откъде знаеш, че ще е там? - Ще се заема да е така.

Колко ще отидем? - Аз и ти.

Ако сме повече ще привлечем внимание.

С мен ли си? - Кога искаш да влезем?

Имаш ли нещо по-добро за вършене сега? - Гонзало...

Градът е пълен с наемници, решени да ви хванат.

Знам. - Боже Господи!

Ако не го направя, войниците на Алфонсо ще избият хората ни.

Мъртъв няма да си от полза за нищо.

Трябва да платиш. - Още няколко дни, моля

Все ми е едно, трябва да платиш. - След няколко дни...

Скромен е.

И това, нали?

А това?

Спомни си защо сме тук. - Всички видяхте!

Тази жена ме обра.

Не искаме крадци в Компостела.

Който иска да продължи да прави бизнес в рамките на стените,

ще плаща.

Тук няма да открием нищо.

Ще се включим веднага щом се стъмни.

Защо не си тръгваш?

Можеш да напуснеш Компостела.

Да отидеш с Елвира където и да е.

Продължаваш да стоиш тук,

рискувайки живота си, опитвайки се да спасиш града.

Върви. - Защото е моят град.

Тук съм отраснал, Педро.

Как да си тръгна?

Трудно ще ти е да ме разбереш.

Отраснал си като роб, покрай господаря си.

Това е домът ми, Педро.

И никой не бяга от дома си, когато е нападнат.

ТОЛЕДО

Знам какво е.

Знам какво е да си в леглото с мъж, който те отвращава.

Съветвам те да оставиш сърцето и гордостта си извън тази стая.

Или ще загубиш и двете.

Замъкът Чалонс 10 години по-рано

Това е съпругът ти. Трябва да му се подчиняваш.

Майко, не мога...

Научи се да държиш сърцето и гордостта си

извън спалнята на Уго, или ще изгубиш и двете.

Трябва да убия този негодник.

Родриго... - Любов моя!

Не мога да понеса как се отнася с теб.

Заслужава да умре. - Не.

Накрая ще бъде наказан.

Ударите му мога да ги понеса,

но смъртта ти не.

Констанца...

Констанца...

Констанца...

Констан... - Пуснни ме.

Какво прави?

Маркира края на живота.

Не за първи път ме смятат за мъртъв.

Гонзало...

Гонзало... оживя ли? - Да.

Отиде в планините.

И с него е убиецът на брат ми.

Ще има справедливост.

От теб ли? - Гонзало ще приложи закона,

дори и виновникът да е собственият му брат.

Познавам го добре.

Има лошия навик винаги да прави правилното.

Гонзало вече не е началник на стражата.

Ако искам справедливост трябва да говоря с епископа.

Не...

Дръж си устата затворена за брат ти,

или ще ти отрежа езика.

Какво говорят хората за мен?

Че си си заслужил прякора Животното,

че си пиян скандалджия...

Някой някога казал ли е, че съм лъжец?

Те са полуживи. Ще загубим всички.

Имаме нужда от евреина.

Много ранени?

Достатъчно.

Елвира не може да се справи сама с тях. - Елвира я няма, тръгна с Гонзало.

Не останаха доктори в Компостела, Ефрайм.

Само ти.

Молиш ме да се върна в болницата ли?

В замяна на...

на което ще ме освободите?

Не.

Ако си човекът, за който те мисля, нищо не се променя.

Добре.

Още нещо.

Искам да ги излекуваш, но при определени условия.

Ще спазвам християнските закони.

Няма да отварям телата...

нито ще направя нещо...

което се смята за богохулство.

Липсваше ми слънцето.

Подпри се на мен, Ефрайм.

Да вървим.

Преди да докоснете раните, измийте ръцете си и сварете вода.

От сега нататък аз ще ви давам заповедите.

Когато се измиете, минете всички инструменти през огъня.

Хайде.

Свършил си тук.

Какво се е случило?

Попаднах на меч.

Ще умра ли?

Изгубил си много кръв..

Да ти спася живота е всичко, което мога да направя за теб...

и да те помоля да пиеш много вода.

Не е ли по-добре вино?

Потърси си хубава причина, за да живееш, Родриго.

Ще ти трябва.

Спокойно, евреино,

имам най-добрата причина, който съществува.

Отмъщението.

Имате ли нужда от още нещо, учителю?

Крал.

Отец Климент ще ни помогне да влезем.

Ще се възползваме от смяната на караула. Ще се представим за техни заместници.

Аз и ти влизаме в замъка, убиваме стражата, и взимаме краля.

Ще отидем в западната част, и там ще ни чакате вие с конете.

Сеньор, много мъже са. Няма да излезем живи от там.

Не можем да се спасим от това.

Да отидем в Толедо и да покажем верността си към Алфонсо.

Ще си запазим земите и титлите.

Опитайте се да си починете.

Утре ще е тежък ден.

Пуснете ме!

Върви да спиш в кочината.

Не знаеш кой съм аз!

Умирам от глад!

Благодаря, господине.

Все още има джентълмени в Компостела.

Познавам ли ви?

Естебан!

Тук могат да влизат само строителите. - Аз съм, Гонзало.

Да си върви, трябва да работиш. - Гонзало? Какво правиш тук?

Ще влезем в двореца и ще хванем Пелаез. - Не е твоя работа.

Имаме нужда от помощта ти. - Не е твоя работа!

С какво мога да ви помогна?

Ще влезем от задната врата. Трябва да отвлечем вниманието на стражите.

Кажи му той да се захване.

Не мога да ви помогна, Гонзало. Работя.

Точно така. Не разбираш ли?

Ако не го хванем, хората на краля ще дойдат и ще настане война.

Ти не си войник.

Не съм войник, Гонзало.

И не ме интересува дали ще има битка или не.

Трябва да конструирам катедралата, не разбираш ли?

Разбираш ли каква отговорност е това?

Храмът ще остане и след хиляди битки, аз трябва да го изградя.

Да си тръгва, разсейва те.

А сега си върви...

моля те.

Продължавай да работиш. - Знам какво трябва да правя!

Махай се оттук, нещастник. - Курва.

Ще струва две жълтици. - Три...

ако направиш каквото ти кажа.

Какво искаше? - Нищо за него. Знаеш ли кой е.

Гонзало де Катойра. Беше началник на стражата.

Гонзало!? Леле, не искам проблеми. - Какво искаше?

Услуга, заради която мога да се озова в килия.

Направи каквото те е помолил.

От това, което знам за него, е добър човек.

А Естебан?

Как... какво искате от мен?

Нещо много просто.

Ще се върнеш в двореца,

и ще доведеш учителя в залата с трона след вечерната молитва.

Не... не разбирам защо искате... - Направи каквото ти казвам.

Или няма да видиш отново слънчевата светлина.

Всяка изминала минута тази ситуация става все по-опасна.

Гарсия не идва, хората на Алфонсо... - Нищо не можем да направим,

освен да чакаме.

Учителю, моля ви да премислите...

да премислите възможността за бягство.

Искаш да избягаш ли, Симон? - Просто казвам, че...

Ще трябва да отидеш далеч, където няма да мога да те намеря.

Не искам да избягам, сеньор.

Влез.

Учителю. - Да.

Оставих ви вечерята в залата с трона. - Донеси ми я тук.

Там ще ви е по-удобно, сеньор. Вече е сервирана.

Благодаря.

Имаме проблем.

Реших, че всички сарацини, осъдени на смърт...

ще бъдат помилвани.

Искам да достигне до всички, които живеят в този град.

И да ги накарам да разберат...

че докато ме считат за свой крал...

няма да сме врагове.

По моите условия, мюсюлмани и християни...

можем да се разбираме...

и съжителстваме.

Направил го е за Зайда.

Иска да го смята за великодушен човек.

Алфонсо никога не е искал някой да го смята за великодушен.

Вместо това предпочита да ги е страх. - Защо мислиш се е променил сега?

Защото се влюбва в нея.

Не ми пука, че има любовници, отменят ме в неприятното задължение,

но да се влюби, е опасно.

Превръща го в мъж, който може да се манипулира.

И когато Зайда си даде сметка за силата, която има върху него...

Ще я използва в своя полза. - Трябва да я отдалеча от съпруга ми.

Но не мога да се изправя срещу нея.

Алфонсо ще помисли, че го правя от ревност,

и това само ще подсили суетата му.

Не е нужно да правите нещо.

Ще го направи самия Алфонсо.

Всяка нощ Зайда излиза от спалнята си и тича по коридорите на двореца,

уверявайки се, че никой не я вижда.

Къде ходи? - Да види любовника си.

А Родриго... войника.

Влюбена ли е в него?

Напълно.

Трябва да приключим с тази връзка.

Сеньора,

мисля, че можем да направим нещо повече от това.

Какво ще правиш, Химена?

Какво каза?

Има любовник.

Зайда обикаля замъка всяка вечер, за да го намери.

Ревнуваш ли?

Ти провери сам.

Жените като теб и мен не могат да си позволят лукса да се влюбят.

Жените като теб и мен не могат да си позволят лукса да се влюбят.

Вече не мога да направя нищо за него.

Днес спаси много животи.

Трябва да си починеш.

Ще ме придружите ли до килията?

Това е твоят дом, Ефрайм.

Беше. Преди да ме задържите.

Можеш да спиш тук, заслужи си го. - Евреино!

Вода.

Но ти мразеше водата? - По-неприятен ми е епископът.

Трябва да живея достатъчно дълго, за да му размажа черепа.

Ще излезеш от това.

Кожата ти възвърна цвета си.

Ефрайм.

Бягай.

Ако не ще те измъчват, докато умреш. Аз ще се заема с монасите.

Не. Мястото ми е тук.

Ти си глупак.

Никой няма да ти се отблагодари за жертвите ти.

Един мъж ми показа всичко, което знам за медицината.

Първото е, че за да третираш рана, ръцете винаги трябва да са чисти,

също като марлите и кърпите, които ще използваш.

Вижте.

Кръвта, излизаща от тази рана е яркочервена.

Това означава, че меча не е засегнал важна зона.

Без съмнение, ако кръвта е тъмна, почти черна, означава смърт.

От кои части на тялото блика тъмна кръв?

Защо искаш да знаеш?

За да науча как да убия врага.

Аз съм доктор, капитане.

Не показвам как се отнема живот. Спасявам го.

Извинете ме, не бях прав.

Съпругът ви е човек с късмет.

Внимавайте.

Ела тук, хайде.

Здравей, Гонзало! - Идвам за вас.

Виждам, че вече не ме наричаш учителю, нито сеньор.

Защото не сте нито едно от двете.

Ще ти дам последна възможност.

Пусни този меч и се съюзи с мен.

Вземете си бухалката.

Можеше да бъдеш някой.

Можеше да носиш фамилията ми и титлата за теб и децата ти...

и виж как ще свършиш.

Ще спиш в един и същ затвор с крадците.

Предпочитам да спя между крадците а не между предателите.

Изведете ги. Ще ги екзекутираме утре.

Къде отивате?

Колкото надалеч мога, сеньор.

Няма да си тръгнете, докато не завършим мисията.

Няма да се боря с вас.

Нито пък ще жертвам живота си в загубена кауза.

Отдръпни се от коня.

Сеньор... - Сега.

Бяхте добър, сеньор. Жалко, че не бяхте и по-умен.

Блокирайте пътя и поставете гарнизон в задната част.

Ако епископа получи помощ от благородниците.

Останалата част от войниците с мен! Ще атакуваме отпред.

Стрелците, на първа линия. - Капитане!

Извинете ме. - Обещахте повече време на Гонзало.

И му го дадох.

Но нямам новини от него, Елвира.

Колкото по-късно атакуваме, толкова повече

време ще има Пелаез да си осигури защита.

Съжалявам.

Капитанът ви вика. - Мен ли?

Естебан! Естебан!

Учителят е затворил братята ти. Ще ги екзекутира!

Естебан! - Не ме прекъсвайте, моля те.

Имам прекалено много работа.

Не можеш да останеш тук, докато братята ти са изправени пред смъртта!

Не мога да тръгна!

Трябва да продължа работа.

Или можете да надградите тези колони без мен?

Можете ли да го направите?

Господ ще говори ли с вас, както говори на мен?

Внимавай с тона, Естебан!

Ако не ви харесва тона, ме изхвърлете от строежа и го направете без мен.

Какво правиш? - Ще екзекутират Гонзало.

Не можеш да си отидеш. Раните не са заздравели.

Знам. Приготви се, Ефрайм. В близките часове тази болница ще се напълни.

Носи се слух, че искате да екзекутирате Гонзало.

Той има уважението на населението. Може би е добре да смените стратегията.

Задръжте го в затвора, но жив. - Не.

Предателите трябва да се екзекутират.

Едно кралство не може да се основе върху слабостта.

Не е кралство.

Не е, защото не знаем къде е Гарсия.

Защо не е седнал на трона? - Как мога да знам аз?

Нямам новини от Нуно. - Разбери защо не е тук.

Искам Гарсия седнал на трона. Веднага!

Да вървим. - И Господ да ни пази.

Доволен съм, че изглеждам по друг начин.

Хей, вие!

Проблем ли има, синко?

Вие сте.

Можете да продължите по пътя си. - Мирът да е с вас.

От тук. - Сигурен ли сте, че не ви позна?

Не се отделяйте от мен.

Виждате ли тази врата?

Води директно до килията на Гарсия. Няма други изходи.

Какво правим със стражата?

Правим?

Не, синко.

Дано да успее мисията ви.

Дано да освободите Гарсия и да го върнете на трона на Компостела.

Аз първи ще коленича пред него. Но докато дойде този ден...

пътят ми приключва тук. - Почакайте.

Идвам да изповядам затворника.

Ей, ти!

Помогни ми, Господи, и ти обещавам, че няма да сядам на маса.

Спокойно.

Благодаря, Господи, много благодаря.

Идвам да ви освободя, Ваше височество. - Как превзехте крепостта?

Тихо, че идват и други мъже.

А останалите от войската? - Няма войска. Само аз съм.

Сложете това.

Искате да ме прикриете ли? Това е срам!

Облечете го.

Нямате хора, нямате войска, ще ни убият! Не мога да умра, аз съм истинският крал!

Хайде! Луд ли сте? Тичайте!

Ваше височество...

свободата ви е на една крачка.

На една крачка, Ваше височество.

Ще ме придружите ли...

крал Гарсия?

Да, точно така.

Този човек се опитва да ме отвлече!

Предател на Алфонсо е! Предател на нашия крал!

Страхливец.

Опита се да ме отвлече. Не знаех нищо! Кълна се, не знаех нищо!

Кажете го на Алфонсо!

Моля ви, не съм направил нищо!

Моля ви, не съм направил нищо, моля ви!

Кажете на Алфонсо, моля ви! Кажете му, че ме отвлякоха.

Кажете му... кажете му!

Познавате ли ме? - Жената на предателя си.

Идваш да присъстваш на екзекуцията му ли?

Заведете ме при Томас. Имам нещо, което го интересува.

Родриго! Помогни ми.

Мислехме, че си мъртъв. - Вече виждаш...

че съм труден за убиване.

Какво правиш тук? Защо си затворен?

За да те спася!

Не знам какъв е планът, но засега не е много добре.

Истината е, че нямах никакъв план.

Липсваше ми.

Да оставим прегръдките за като излезем от тук, нали?

Гонзало Де Катойра.

Педро Де Катойра и Родриго Де Лимия.

Обвинени сте в предателство на милорда и на кралството ви.

Осъдени сте да умрете.

За Бога...

Пригответе всичко, за да ги екзекутирате.

Ще напълните Компостела с кръв за нищо. Престолът ти е празен, Диего.

А без краля ви, нищо от това няма смисъл.

Времето минава.

Гарсия не идва, а хората на Алфонсо се подготвят да превземат Компостела.

Това не е мой проблем.

Ти започна това с мюсюлманите и окупира града за Пелаез.

Как мислиш, че Алфонсо ще приеме това, когато разбере?

Томас...

ти не си за мястото на губещия.

Какво искаш от мен, Елвира?

Да ми помогнеш.

В този град си извън закона, не мога да ти помогна.

Имам да ти предложа нещо.

Болницата ми.

Това си искал винаги, не е ли така?

Твоя е.

От какво точно имаш нужда?

В името на Гарсия, избрания крал на Галисия...

и за Дон Диего Пелаез,

ще се осъществи екзекуцията на тези предатели.

Ще си простите ли да позволите тази несправедливост?

Спрете! Достатъчно!

Прибери меча си.

Чу я. - Какво правиш?

Тук няма да се екзекутира никой. - Това е заповед на учителя, Томас.

Той не може да заповядва.

Тези мъже са мои. Никой няма да ги пипне, докато аз не кажа.

Добре ли си?

Какво направи, Елвира? - Каквото трябваше да направя.

Гонзало,

отново ще си началник на стражата.

Гонзало...

градът е отново в твоите ръце, откъдето никога не трябваше да излиза.

От този момент Компостела ще е вярна на крал Алфонсо.

Диего Пелаез ще се счита за предател.

Така да бъде.

Ако искаш да останеш жив, бягай.

Потърси другия предател и му кажи, че е осъден.

Никой не може да ме съди за греховете ми, Господи...

само вие...

защото заради вас вдигам това кралство.

И ако цената, която трябва да платя, е кръвта на сина ми...

така да бъде.

Учителю!

Готово ли е?

Гонзало бе освободен. - Какво?

И отново е началник на стражата. - Не! Имам нужда от хора!

Нямате хора, сеньор. Томас заповяда да се оттеглите.

Трябва да си вървим. - Не.

Много сме близо, трябва да си върнем града.

Гонзало ще дойде за вас. Моля ви, трябва да бягаме.

Да побързаме, сеньор, моля ви.

Къде е стражата ти?

Това е между теб и мен.

Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

Симон!

Симон?

Късмет, сеньор.

Знаеш, че няма да се предам. - Нито пък аз имам желание да го правиш.

Колко мъже умряха по твоя вина?

Добри мъже, които ти бяха верни...

и които биха направили всичко за теб.

Аз щях да направя всичко за теб.

На колене.

Не го прави, Гонзало...

На колене!

Гонзало!

Свали меча си.

Екзекуцията на Пелаез е работа на краля.

Гонзало.

Какво правиш тук?

Това е на епископа.

Синко...

в този град амбицията може да е много полезна.

Винаги, когато е контролирана от предпазливостта.

Диего Пелаез приключи.

Пиши на всички сеньори в града ни,

че Пелаез ще плати много за предателството си.

Трябва да са ми верни.

Казах, че ще пожаля живота на затворниците, които са осъдени на смърт,

но ситуацията се промени.

Разбрах, че сарацините са предатели по природа!

Не показват нито благодарност, нито преданост!

Отсега нататък на сарацините от Толедо

им е забранено да практикуват религията си!

Затворете всичките им храмове!

Ще екзекутират Родриго за убийството на съпруга ти.

Защитаваше живота си... и моя.

Де да бяха толкова прости нещата, но не са.

Въпреки че има начин да се спре това...

да се избегне смъртта на Родриго.

Разбира се, зависи от теб.

Каквото и да е, майко.

Да сключиш брак с Алфонсо от Леон, и той ще помилва живота му.

Провокирала си всичко.

Провокирала си смъртта на Уго, за да стана вдовица...

за да мога да се омъжа за краля.

Майко, защо ми причиняваш това?

Голяма си вече, Констанца.

Спри да мечтаеш и стъпи на земята.

Добре ли си? Сториха ли ти нещо?

Любов моя... не се притеснявай, аз нямам значение...

Между нас не е имало нищо... подобно на любов.

Какво говориш, Констанца?

Имахме нужда от някого, който да убие Уго,

и ти беше перфектен.

Трябваше да стана вдовица, Родриго...

за да мога да се омъжа за краля.

Откъде идва това?

Принудиха ли те? - Никой за нищо не ме е принуждавал.

Не бъди глупак и се събуди поне веднъж.

Беше задача точно като за теб.

Ще ти махнат оковите и ще те оставят жив.

Върви си...

върви си или ще ги оставя да те убият.

Поздравления, сеньора. Постигнахте отмъщението си.

Единственото, което постигнах, е да направя едно чудовище.

Знам много добре как се прави.

Минаха десет години, кога ще спрете да мислите за онзи войник?

Какво искате?

Да поговорим.

Тръгвай си.

Имам нужда да съм сама. - Не.

Имаш нужда да чуеш това, което трябва да ти кажа.

Това, което се случи, трябва да ти е за урок, Зайда.

Игрите в замъка са винаги жестоки.

Така никога не остава място за доброта или любов.

Нещо, което не мисля да забравя.

Въпросът е, че трябва да се научиш да играеш тази игра.

И трябва да се научиш бързо.

Кралица Констанца не е в състояние да даде син на краля.

А ти...

ти можеш.

Нямам никакво намерение.

Знам, че последното, което мислиш в момента е да делиш леглото с Алфонсо,

но ще го направиш и ще му дадеш син - барон.

Когато дойде този момент, Констанца ще загуби силата си,

а в замяна ти ще си майката на бъдещия крал.

Остави ме да ти покажа как да играеш тази игра, Зайда.

Остави ме да ти помогна да я спечелиш.

Коя си ти?

Съгласни ли сте с това?

Той е майсторът на строежа.

Колко са високи новите колони?

30 бара.

Невъзможно.

Основата ще се увеличи пропорционално.

Няма опасност да пропадне. 30 бара?

Не съм го виждал никъде, а е третата църква, на която работя.

Тази църква не е като никоя друга.

Не може да го направи!

Послушай го.

Няма да съм аз, който ще се качи на скеле, на височина 30 бара,

за да можете да изпълните съня си, майсторе.

Ако искате да умрете, послушайте този луд.

Липсва ви смелост! На всички!

Липсва ви смелост!

Не можете да си тръгнете. - Така ли? Кой ще ме спре?

Никой не изоставя този строеж!

Изгубил си си ума. - Какво правиш?

Не можеш да се отнасяш така със строител.

Не строим базилика?

Или къщата на някой граф!

Вдигаме храм, който трябва да събере света!

Искаш да си отидеш ли?

Върви си. И се засрами...

когато децата ти, и техните деца разберат,

че си си тръгнал като страхливец от строежа на един храм,

докоснат от ръката на Боговете.

За тези, които искат да си тръгнат...

това е моментът!

За тези, които остават...

колоните ще са 30 бара.

Нито една по-малко.

Чухте вече!

Имаме работа за вършене.

Надявам се, че знаеш какво правиш. - Господ знае.

Смущаваш ли се, че те виждат с мен?

Защо да го правя?

Проститутка съм. И още повече мюсюлманка.

А аз пиян каубой.

Какво искаш?

Там е...

все едно не е станало нищо.

Дадох ти думата ми.

Педро ще си плати за смъртта на брат ти.

Пелаез беше голям епископ.

Ако беше толкова добър, нямаше да го екзекутират.

Вдигна храма на Сантяго.

Със собствените си ръце.

Ти не уважаваш нищо, нали?

Симон, уважавам само едно нещо.

Истината е, че времето на Пелаез изтече. Но не се притеснявай.

До дни ще пратят друг епископ, на който ще можеш да се подмазваш.

И всичко ще си е както винаги.

Епископите идват и си отиват, Симон, но ти и аз ще сме винаги тук.

За настъпващите времена! - За настъпващите времена!

Вие ли сте Педро от Катойра?

Надир! - Аб Рашид...

Аллах да е с теб... - Аллах да е с теб, братко.

Баща ми ли те праща? - Праща ме Юсуф от Тасуфин,

за да ти кажа да се приготвиш. Абдел...

моментът ти дойде.

Ще атакуваме Компостела.

Войските ни ще са скоро тук, за да превземат града.

И ти ще ни разчистиш пътя.

Какво трябва да сторя? - След две луни,

в полунощ, ще отвориш южната порта на града.

И войската ни ще влезе през нея, докато хората в Компостела спят.

Ще превземем града, ще сгромолим тази църква, която строят.

Внимавай там горе.

Тези стени по-високи? - По-високи...

Стените трябва да са по-високи.

Фасадата трябва да бъде кула към камбанарията.

Кула, която не е виждана никога.

Сега никой няма да се съмнява в теб. - Никой няма да го прави.

Майстор-конструктор съм, няма съмнение.

Ти ще им покажеш какво е смелост.

Когато видят този храм завършен, никой няма да се съмнява.

Никой.

Оставете ме да мина! Отдръпнете се!

Върви си оттук.

Отдръпни се! Веднага!

Кой сте?

Естебан. Естебан!

Какво става, Естебан! - Дявола...

дяволът е в Компостела.

В следващия епизод...

Естебан, свали този нож.

Тук сте, за да бъдете осъден заради предателство към Крал Алфонсо.

Харесват ми новите ти покои. Подходящи са за плъх като теб.

Толкова злоба и омраза заради Андраде?

И всичко това заради един гроб.

Един ден това място ще е най-важно за християнството.

Има една жена в гората.

Може би тя ще ти помогне. Отиди да я видиш.

Защо трябва да вярвам в теб?

Или аз... или ще прекарате остатъка от живота си изхождайки се в килията.

Знам, че Елвира те интересува.

Видял съм как я гледаш.

Ахмед никога не е бил в онази мина. - Стига!

Добър брат си, Гонзало, не заслужаваш да ти се случи нещо лошо.

Оцеляващ си, и затова ще се погодим добре.