Original subtitles

КАТОЙРА, 1075.

Така, готово е. Вземи брашно.

Малко повече! Точно така, чудесно.

Вземи.

Ето още малко.

Да видим колко е хубаво.

Взимаш малко брашно тук...

и тук!

Естебан!

Какво правиш? - Педро!

Отидете да закусите.

Донесох още дърва, майко. - Остави ги там.

Хапни нещо.

Дай ми това.

Ти ли ги направи? - Да, и са за трима ни.

Сарацини!

Хайде, да вървим!

Помощ!

Помощ!

Някой да ми помогне!

Хайде, Педро, да вървим!

Хайде, Педро! - Момчета!

Майко!

Помощ!

Трябва да тръгваме, Гонзало.

Хайде, Естебан! Да вървим, Естебан!

Майко! Майко!

Естебан! Да вървим, Естебан! - Майко!

Някой да ми помогне! Помощ!

Ставай, Педро! Да вървим, ставай! Ставай, хайде!

Ако останеш, умираме и тримата. Да вървим вече!

Това ще те пази.

Хайде, Естебан, да вървим.

Ако ме докоснеш, ще те убия!

Махай се!

Хлапето идва с мен.

Върви си!

Пусни ме!

Гонзало! - Педро!

Гонзало! - Педро! Педро!

Гонзало!

На борда!

Погребете умрелите и се погрижете за ранените.

Прибери при себе си, Господи, тези, които сме изгубили.

Така знаем, че не сме изгубили, тези, които са при теб.

Оцелелите идват с мен.

В Компостела ще намерите храна и защита.

Гонзало, какво ще стане с Педро?

Мюсюлманинът можеше да го убие, но не го направи. Искаше го жив.

За да го продаде като роб. Брат ти ще умре рано или късно.

Грешите. Педро ще оцелее.

Как се казваш, синко? - Гонзало.

Чуй ме, Гонзало.

Знам, че е тежко за теб да чуеш това, но не искам да те лъжа.

Това правят с всички затворници.

Не. Брат ми ще оцелее.

Какво е това?

Строежът на най-важния храм, който е конструиран някога.

Гробът на Апостол Сантяго.

Франки, нормани и саксонци идват в града ми, за да коленичат пред него.

Добре дошли в Компостела!

Добре дошли в Западен Йерусалим!

КРАЯТ НА ПЪТЯ Епизод 1 - Добре дошли в Компостела

Гонзало!

КОМПОСТЕЛА, 10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Същият кошмар ли?

Изоставих го. - Вината не е била твоя.

Оставих го сам там.

Бил си дете, Гонзало. Направил си каквото трябва.

Спасил си Естебан и себе си.

Не можеш да продължаваш така. Трябва да го приемеш...

трябва да приемеш, че Педро е мъртъв.

Съжалявам, че съм толкова рязка, но не понасям да те гледам как страдаш.

Научи се да си прощаваш и започни да живееш.

И го правя.

Благодарение на теб.

Здравей! Добро утро!

Бързо, имам нужда от помощ. - Какво се е случило?

Раната е дълбока. Донеси чисти превръзки.

Веднага.

Естебан.

Какво е това? Мадона? Апостол?

Някой път ще останеш без пръсти.

Домине, няма начин за повече място. Невъзможно е.

Уморен съм от извинения, знаете какво искам.

Най-големият храм, строен някога. Поклонниците трябва да имат покрив.

Виж проектите. Гробницата налага ограничения.

Няма още място. - Потърси начин.

Но... - Повече пространство, Бернардо!

Или съм сбъркал с теб?

На грешния човек ли се уповавам? - Не, не, не, разбира се.

Тогава престани да се оплакваш, а построй храм, достоен за апостол.

Пространството не е единственият проблем. Златото не е достатъчно.

Не мога да построя такъв храм, без да намеря повече пари.

Поклонниците ще донесат пари, и рентите от земите ви ще осигурят.

Трябват повече, Гонзало. Много повече.

Домине иска още пространство.

Невъзможно е.

Гробницата ни ограничава. - Обясних му, но не иска да разбере.

Трябват ми идеи!

Намирате се в църквата на Пелаез.

Може да се каже и по-достойно.

Един монумент на Сантяго, чието тяло...

почива под тези камъни.

Монумент на Боговете.

Продължавам...

тази конструкция не е монумент за Господ!

Тази конструкция...

е монумент на човешката суета!

Поисках подкрепа от кралството.

Ако пишете на краля, ще ни помогне. - Мислиш ли, че не съм го направил?

Този кретен дори не си направи труда да ми отговори.

Кралят е зает с кампания да завземе отново Толедо.

Толедо е незначително. Гробницата на апостола е тук!

Домине, граф Андраде иска да говори с вас.

Андраде?

Да влезе.

Нося новини, сеньор.

Кралицата ми е изпратила писмо.

Идва в Компостела. - Кралицата?

Защо пише на вас, а не на мен?

Иска да се срещне с мен...

с двама ни, всъщност.

Какъв е мотивът? - Знам колкото и вие.

Нещо ми подсказва, че относно кралицата винаги знаеш много повече от мен.

Благодаря, Андраде.

Може да се оттеглите, вече ме информирахте.

Това е вашата възможност. Поискайте на кралицата пари за храма.

Тази жена не идва, за да ни даде нещо. Гарантирам ти.

Всеки път има повече поклонници в болницата.

Много се разболяват по пътя. - И какво?

Пристигат пътници и градът расте.

Не е достатъчно да контролираме пазара, ще трябва да гледаме и по-далеч.

Вземи. Толкова имам.

Уверявам те.

Магазините са много, но болницата е една.

Колко си готов да платиш, за да останеш жив или здрав?

Достатъчно... предполагам.

Семейството ми е гладно.

Моля ви.

Това е всичко, което имам.

Не знам кого мразя повече, скъперниците или мошениците.

Излъжи ме пак и ще имаме проблем.

Чуй ме, Ремо.

След няколко години болницата ще е най-добрия бизнес в Компостела.

Сега се връщам.

Заети сме. Да се видим по-късно? - Кралицата идва в Компостела.

Кога? - На път е.

Елвира! - Момент.

Кажи ми.

Или го оперираме, или ще умре от загуба на кръв.

Ефрайм, не можем да го направим. - Ще умре!

Извинете, трябва да излезете.

Сега ще се погрижим за него.

Ти също тръгвай.

Всичко наред ли е? - Да, изчакай ме вкъщи.

Затвори прозорците!

Донеси книгата!

Не! Този път искам да обърнеш внимание.

Трябва да се учиш.

Невъзможно е, не можем да местим терена.

Каква катастрофа!

Ако не дадем на Домине каквото иска, ще ни изгони всички. Хайде, на работа!

Много е късно, Маестро.

Имаме нужда от почивка.

Разбира се, продължаваме утре.

Починете си, Маестро.

До утре!

Защо изгони всички от болницата?

Един поклонник беше тежко ранен.

Ефрайм каза, че е много зле и трябваше да опразним болницата.

Спасихте ли болния? - Да, разбира се, че да.

Ще присъстваш ли на пристигането на кралицата?

Предполагам. Шефът на стражата съм.

Забравих, че съпругът ми е много важен мъж.

Учителят е притеснен.

Мисли, че тази визита няма да донесе нищо добро на Компостела.

Но учителят не е тук.

Констанца Боргоня, съпруга на Алфонсо, крал на Леон, Кастилия и Галисия.

Никога не съм се изправял пред кралица. Имате ли съвет?

Колкото по-надолу държиш главата си, толкова по-добро мнение ще има за теб.

Сеньора, чест е... - Здравей!

Учителю.

Чест е да сте в града.

Придружава ме Граф Андраде, както помолихте в писмото ви.

На вашите услуги, сеньора.

И Гонзало Де Катойра, шефът на стражата ми.

Гонзало де Катойра, слугата ми има нещо за вас.

Що се отнася за теб...

идеята ми е да разреша по-скоро въпроса, който ме доведе на север.

След мен.

Къде можем да поговорим? - Елате с мен.

Както знаете, Алфонсо е обсадил Толедо, и няма да се изтегли,

преди градът да се предаде. Има два начина на действие.

Да се предаде или да напада.

Ще е голяма победа, сеньора. - Да. Ще бъде.

И вие ще помогнете за нея.

Имаме нужда от злато и провизии. За това съм тук.

Не е най-добрият момент за Компостела да предаде златото си.

Дори имаме нужда от още, за да продължим със строежа.

Кралят ви моли за малка жертва.

Отказвате ли?

Не! Не, разбира се, че не.

Ще направим каквото заповядате.

Алфонсо каза да ме придружите и двамата.

Иска ви до него, когато влиза в града. - Ще е чест.

Ако позволите искам да подготвя всичко за пътуването.

Тръгваме, щом съберете златото. - Относно това, сеньора...

колко точно му трябва на краля?

Всичкото.

Не само не дава, а ще вземе това, което имаме за храма.

В първото си е. Трябва да го послушаме. - Не е нашият крал! Той е узурпатор.

Уби брат си за трона и изпрати отшелник нашият истински крал!

Бъди предпазлив. Могат да те обвинят в предателство за думите ти.

Всичкото злато на Компостела, Господи!

Затворите в Толедо са пълни със затворници, християни.

Един от тях е изпратил съобщение до лагера на краля.

Помолил е тази огърлица да бъде донесена в Компостела...

да се предаде на Гонзало Де Катойра.

Затворникът се казва Педро.

И казва, че ти е брат.

ТОЛЕДО

Хляб! Искам хляб!

Хляб!

Имаме нужда от хляб. Хляб...

Вие и целият град.

Отказвате храна на затворник.

Не е моя вината ако умрете от глад.

Кралят ви възпрепятства храната за града.

А сега запази тишина.

Хляб... хляб, хляб!

Хляб...

Няма да свърши добре, Педро.

Брат ми ще дойде.

Жив е.

Затворен е в Толедо.

Ще го доведа вкъщи, Естебан.

Толедо е обсаден, как ще влезеш? - Ще намеря начин.

Страните на Толедо са обкръжени от армията на Алфонсо.

Цяла армия!

И ти искаш да влезеш сам?

Почакай да се предаде градът. Тогава ще спасиш Педро.

Тогава може да е мъртъв. - Ти ще си мъртъв!

Каза, че винаги ще си с мен.

Чакам от години знак.

Най-накрая дойде.

Трябва да отида.

Обещай ми, че ще се върнеш жив и здрав. Обещай ми.

Обещавам.

За Гонзало Катойра...

какво знаете?

Добър войник е.

Верен. - Верен на кого?

На Пелаез. - Внимавайте с Пелаез.

Не е достатъчно за него да е епископ.

Иска повече. Много повече.

Ще пролее и кръв, за да го постигне.

Мина много време, без да те видя.

Идвам да ти предложа свободата. - Да... разбира се.

Какъв късмет имам!

И колко ще ми струва?

Отивам в Толедо с учителя.

Искам да премина обсадата и да спася затворник.

Трябва ми някой, който познава Толедо и да знае да се бие.

И ти си най-добрият, който познавам.

Затворникът е Педро.

Накрая го намери.

Излежа присъдата си.

Свободен си. Стража!

Маестро!

Там е Естебан.

Да дойде.

Ти ли нарисува всичко?

Творба от висота... подкрепена от солиден свод.

Как ти е дошло на ум?

Не знам.

Брилянтна идея.

Ще я осъществим.

Ще изпълня обещанието си.

Обичам те.

Добре ли си?

Да.

Има само едно нещо, което може да измести тази болка.

Облекчаване на страданията на другите.

Добре съм.

Хайде.

ТОЛЕДО

Майко! - Кралице моя.

Върни се в палатката, Урака. Сега се връщам.

Елате с мен, кралят иска да ни поздрави.

Защо не се откажете веднъж завинаги?

Получихте ли храна и вода? - Нищо, Ваше Величество.

Наблюдаваме всички провизии. - Абсурдно е.

Толедо ще е мой и го знаят.

Не знам защо си губят времето да се противодействат.

Може би можем да преговаряме...

Искам Толедо да се предаде без условия. Ще ме запомнят с тази победа.

Ще съм кралят, който ги е сложил в краката си.

Оттеглете се.

Взел съм с мен цялото злато на Компостела.

Не съм очаквал по-малко. - За вас каквото е необходимо.

Графе!

Ваше Величество. - Благодаря, че дойдохте.

Господарю, бих искал да поговорим за храма Сантяго.

Не сега. Искам да си почивам.

Разбира се... друг път ще е.

На Пелаез не му хареса да предаде златото си.

Наблюдавай го как управлява Компостела.

Престани да се занимаваш с политика и се заеми със задълженията си.

Гонзало!

Гонзало!

Луди сме да влезем там.

Закъсняваш.

Имах проблеми за разрешаване.

Имаш ли план?

Имам план.

Дано да е добър.

Гонзало,

знаеш, че ми е все тая, но...

имаш жена, имаш друг брат...

шеф си на стражата.

Наистина ли ще рискуваш всичко заради някой, който едва познаваш?

Брат ми е.

Още повече, че може да е мъртъв.

Въпреки че няма как да разберем...

защото ще ни убият веднага щом прекрачим тези стени!

Казах ти, че имам план.

И Педро е жив.

Алфонсо събира мъжете в неговия лагер.

Луди са щом мислят да влязат в града.

Но при всички случаи ще им изчезне апетитът.

Апри.

Ще обезглавим християните затворници

и ще изпратим главите им в лагера на краля им.

Ще му покажем, че трябва да го е страх от нас.

Времето свърши. Брат ти не дойде.

Хапни нещо.

Дойде шпионин с новини от Толедо.

Ще обезглавят затворниците християни.

Трябва да тръгнем веднага.

Готов ли си? - Не!

Но какво променя това?

Какво става? - Тези двамата са от вашите.

Носим съобщение за краля ви.

Кой ви праща? - Алфонсо, кралят на Леон.

Слезте от конете и пуснете оръжието.

Сега какво?

Последвайте ме.

Това ли беше планът ти? - Импровизирам.

Сериозно ли? - Да.

Какво?

Спри!

Стрелците!

Не мисля, че е добра идея.

Назад. Не помръдвайте.

Ще вземем този човек!

Ако някой опита нещо шефът ви умира. - Нямате ли чест, християни?

Искате този затворник ли? Бийте се за него.

Ако победиш, е твой... ако победя аз, умирате и двамата.

Чест, християни!

Каква чест! Или ни даваш затворника или ти режа гърлото.

Гонзало!

С чест.

Вземи брат ми.

Да вървим, Педро.

Дадох думата си.

Дадох думата си!

Помощ!

Внимателно.

Донесете вода!

Това е брат ми Педро, сеньор.

Вижте Толедо.

Какво е станало в града?

Алфонсо няма да позволи някой да му отмъкне победата.

Ако направите това, край с вас.

Искам да говоря с този пратеник, когато пристигне.

Свободни сте.

Какво съобщение носиш от Толедо?

Съобщението е за Крал Алфонсо.

Отговори на въпроса ми.

Толедо се отказва.

Убихте нашия командир.

Стражата не може да се бори повече. - Не.

Не това ще кажеш на краля.

Кралят на християните.

Толедо се отказва.

Гладът и жаждата ни довършиха, не можем да продължаваме да се борим.

Победихте, Ваше Височество.

Единственото, за което молим, е да оставите хората ни живи.

Така ще е.

Свободни сте.

Имате големия си триумф, Ваше Височество,

с който ще ви запомни историята.

Дадох цялото злато на Компостела в кампанията ви.

Без съмнение трябва да продължа с изграждането на храма на Сантяго.

За което имам нужда от пари... - Когато съпругата ми, кралицата,

Ви поиска пари, поколебахте ли се?

Тя казва, че да.

Ваше Височество, имах нужда от това злато.

И все още имам. Това е храм на апостола.

Религията не печели войни.

Християнският свят отбелязва Компостела, Милорд. Символ е.

Символ, които поддържа единни кралете. - Този, който ги поддържа съм аз.

Компостела е незначителна като теб.

Когато аз викам... ти идваш.

Когато ти поискам, даваш.

Всички имаме роля в плана на Господ, и моята е да подчинявам.

Милорд, моля ви... моля ви да реагирате...

Работата ви е да управлявате Компостела, и да ми давате злато, когато го поискам.

Ако не можеш да се справиш с това, ще те заменя с друг.

Разбира се имам епископи в излишък.

А сега... махай се.

Не вярвам на Пелаез.

Искам да си очите и ушите ми в Компостела.

Ще го наблюдавам.

Ако е срещу нас... - Не се притеснявайте.

Ще изпълня дълга си. - Дългът ти...

Да приключиш с мен...

или с краля си?

Ако кралят разбере какво има между нас? - Все му е едно на краля.

Толедо е в ръцете на Алфонсо.

Едно по едно нашите кралства поддават на армиите на този варварин,

когото веднъж нарече "приятел". Да, Мохамед.

Приятелят ви. Същият, който в момента завладява градовете ни.

Докато гради Компостела... като мека за християните.

Казвам да атакуваме!

Да си върнем Толедо и да се разпрострем на север.

Или ще отвърнем, или ще ни изгонят от земите ни,

докато великия Мохамед рецитира стихове на мира.

Покажи малко уважение, Надир! Говориш на краля си.

С нашата армия не можем да си върнем Толедо.

Още повече да стигнем до Компостела.

Така е. Затова моля Съвета да помоли Африка за помощ.

и да се съберем с войската на Алморавид.

Алморавид са месари. Ще приключат с християните.

Но след това и ние ще сме в клането. - Моля Съвета да се произнесе.

Кой е съгласен да искаме помощ от Африка?

Скоро ще отидем в Андалус да помогнем на братята си.

Скоро ще покрием полуострова с кръвта на християните.

В Севиля ще е гробът на лъжливия апостол.

Наистина ли мислиш, че ще стигнем Компостела?

Хапни нещо.

Гонзало.

Радвам се, че си върна брата, знам какво означава за теб.

Благодаря, че ми покрихте гърба пред краля.

Трябваше да е неговата победа.

Когато те опознах, беше слабо и уплашено момче.

А виж в какво се превърна.

Мъж в състояние да си върне цял град, въпреки че никога никой няма да разбере.

Все ми е тая за славата. Направих го за брат ми.

Гонзало, чувството ти за дълг и вярност

са колкото уважавани толкова и опасни.

Идват тежки времена за Компостела.

Времена, в които всеки...

трябва да избере на кого дължи верността си.

Мисля, че винаги съм бил верен, на който го заслужава... Домине.

Заведи ги в Компостела.

Гонзало.

Къде отива Домине? - Не знам.

Педро... Педро!

Елвира!

Той ли е? - Да. Изгаря.

Помогнете ми.

Положете го.

Подгответе мед мехлем и лавандулово масло, и потърсете репей.

Ще умра ли? - Не.

Няма да го позволим.

Здравей!

Най-накрая се събуди. - От кога спя?

Само една нощ, но температурата спадна.

Хубаво...

Да го оставим да почива.

Откриват телата.

Искам да зная какво тайно правят в болницата.

Отварят телата на болните. - Това е богохулство.

Можеш ли да осигуриш свидетел? - Имам нещо по-добро.

Вземи още, вземи още. - Много благодаря.

Последното, което помня е, че виждах да се отдалечавате.

И мюсюлманинът, който ме дърпаше.

Когато се съвзех, бях продаден за роб.

Прекарах всички тези години от господар на господар.

Добре, това е приключило. Сега си тук със семейството си.

Почивай.

Трябва да тръгвам.

Имам работа.

Добре ли си?

Докато пътувахме обратно от Толедо, разговаряхме с Домине.

Мисля, че нещо не е наред.

Пелаез го интересуват само личните облаги.

Не позволявай да те въвлича в интригите му.

Всичко, което засяга Компостела, засяга и мен.

Не...

Няма защо да носиш проблемите на града на раменете си.

Направи каквото винаги си казвал.

Остави войската, обработвай земя... - Да имам деца.

Имай деца.

Нищо няма да ми хареса повече.

Направи го тогава!

Обичам те.

КАСТИЛIЯ ДЕ ЛУНА

Искам да видя краля на Галисия. - Кралят на Галисия,

на Леон и Кастилия е Алфонсо. - Искам да говоря с Гарсия.

Извинете...

но Негово Величество забрани посещенията.

Тогава, и за твое добро

е по-добре да не знае, че съм идвал.

Дойдох да видя краля ми.

Не съм ти крал.

Върви си. - Ще ви измъкна оттук

и ще ви върна трона.

Брат ми няма да го позволи. Ако опиташ, ще отсече главата ти.

Погледнете ме.

Изглеждам ли ви притеснен?

Можете да останете тук

или можете да върнете кралството си.

Кой път избирате?

"Компостела е незначителна".

Глупаво, не вижда по-далеч от носа си.

И се отнася с мен, като с някой, който презира.

Да дойдат пратениците.

Да отнесат тези писма до всички князе на север.

На всички без Андраде. - След това няма връщане назад.

Така да бъде.

Ще има три параклиса около гроба.

И три пътеки, които ще водят до олтара.

Където се пресичат, още три пътеки, всичките със сводове.

Откъде знаеш толкова за строителството? - От дете се уча.

Когато дойдохме в Компостела, след смъртта на татко и майка,

научих занаята на строителя.

И Гонзало научи да е войник.

Пропуснал съм много неща.

Ахмед. - Здравей, Естебан.

Ела.

На всеки камък има подписа на този, който го е направил.

Този е моят.

Тук е от векове. Може би за векове.

Съставлявайки част от катедралата.

Ще е красива сграда.

Кой си? Как се казваш?

Името ми не е важно.

Какво искаш от мен?

Да ми помогнеш да построя катедралата ми.

Не.

Това е храмът на Пелаез. - Катедралата е моя!

Трябва да се построи, следвайки моите инструкции

и избрах ти да го направиш, Естебан. Приготви се.

Идват мрачни времена. Всичко ще зависи от теб.

Топъл е.

Имаш процъфтяваш бизнес, аптекарю.

И се радвам, добре е за всички.

Какво искаш, Томас? - Нищо лошо.

Да ти направя предложение.

Продай ми болницата на разумна цена.

Ти и евреина може да продължите работа тук.

На заплата, като всичките ми хора.

Защо те интересува? Това не е бизнес. - Всичко е бизнес.

Съжалявам много, но не ме интересува. - Хайде, Елвира...

ще се договорим.

Ще е изгодно и за двама ни.

Предложи ми и аз ти отговорих. Върви си, имам много работа.

Наистина ли искаш да го направиш така?

Не знаеш на какво съм способен. Какъв нещастник си.

Да, нещастник.

Нещастник, който ще направи така, че евреинът ти да гори на клада.

Вън от дома ми.

Веднага!

Ако имате да ми кажете нещо го направете.

Грешник съм.

Знам. - Запазване на преамбюла.

Знам какъв си.

Но не съм богохулник.

Проверете сам.

Какво правите? - Тишина.

Лекарят евреин е отворил тялото му и го е зашил.

А това е богохулство или бъркам?

Прочетохте ли писмото ми?

Знаете какво имам предвид. - Нещо, много опасно.

Алфонсо се готви за дълга война срещу сарацините.

Иска да завладее целият полуостров и знаем какво означава това за вас.

Дай му още злато. - И да ощетя храма на Сантяго?

Този крал е посредствен, узурпатор. Не спира да ни унижава.

Докато гони славата си, ние плащаме кампаниите му.

Дошъл е моментът да му покажем,

че не трябва да се отнася с нас като смирени слуги!

Ако сте на моя страна...

ако ви е останала гордост...

ще освободим Гарсия от затвора и ще го направим отново крал.

Предполага война. - И какво?

Ще намалеем с няколко.

Да, ще стане война.

Но ще я спечелим.

С мен ли сте?

До смъртта.

До смъртта.

За Компостела. - За Компостела!

Виното!

Отровено е!

Андраде!

Милорд...

Епископът е оцелял.

Трябва да си тръгнете, милорд.

Няма да си тръгна като предател.

Приготви хората.

Пелаез е дал заповед да атакуват.

Домине.

Знам, че уважаваш Андраде и тази мисия е трудна за теб.

Ще ви го доведа. И ако е виновен...

ще плати за престъпленията си.

Нека Господ е с теб.

Направи нужното графът да не оцелее.

И върни писмото.

Евреинът.

Къде е? - Какво има?

Обвинен е в богохулство. - Тук лекуваме болни.

Ефрайм не е направил нищо лошо.

Не... Не!

Оставете го! Оставете го, моля!

Успокой се, Елвира, няма нищо. Ще отида с тях.

Решението е мое.

Говори се, че режеш телата на болните,

и че знанията ти идват от еретична книга.

Не съм против практиката, ако съответства на християнските закони.

Но искам книгата.

И няма да спра, докато не я намеря.

Не! Не! Не!

Спаси я. Книгата струва повече от живота ми.

Искам Андраде жив.

Ако хората му се опъват ще се борим.

Но ако се предаде ще ги пожалим.

На карта са не само животите ни, но и бъдещето на кралството.

Пелаез ще предаде крал Алфонсо.

И единствените, които му застават на пътя сме ние.

За Краля! - За Краля!

Андраде!

Андраде!

Отдава ти се да се правиш на някой, който не харесва войната.

Защитавам милорда от предател.

Аз, предател?

Ти не си...

щом последваш Пелаез в тази лудост.

Не знам за каква лудост ми говориш.

Не ти ли е казал?

Иска да върне Компостела на брата на Алфонсо.

Иска да освободи Гарсия от затвора.

Да му даде отново трона.

Пелаез е полудял. Ще въвлече всички ни във война.

Това ли искаш? Войници навлизащи в града и рушащи го?

Гонзало, трябва да...

Не!

Трябваше да го заведа жив в Компостела.

Беше ме страх за живота ти.

Днес сте служили достойно на учителя!

Ти си... Абдел Рачид...

синът на Юсуф Тасуф.

По-добре да не ме беше познал.

Андраде няма ни безпокои.

Но имаме проблем.

Гонзало разговаря с него.

Знае всичко.

Домине...

трябва да го убием.

В следващия епизод...

Обадих ви се, за да ни пазите от християните,

а не за да започнете война! - Искам да го унижа...

и да го върна в Африка с краката напред.

Предателството на Андраде ме накара да размисля.

А ако има и други в Компостела, които кроят нещо срещу мен?

Естебан, избрах те, за да видя резултати, които ще останат за вековете.

Един барон му я дава. - Ще я убия.

Дайте ми разрешение и предателят вече няма да е проблем.

Ако не направим нищо ще имаме война. Град в кървища.

Искам да умра с чаша вино в ръката.

Ако се изправим срещу Гонзало, ще имаме 50 въоръжени войници

вътре в стените на града, чакащи да отрежат гърлата ни.

В кой е книгата, Ефрайм?

Елвира? Значи вие.

Махай се от тук или ще те убият! - Не!

Намерих Гонзало!