Original subtitles

(Пак летим) в небе, ТЕРЪНС ХИЛ

на високо ний... двама с теб, ТЕРЪНС ХИЛ той играе Плата (исп. Сребро)

на високо ний... двама с теб, ТЕРЪНС ХИЛ

БЪД СПЕНСЪР

Пак летим... свобод-но, ех, БЪД СПЕНСЪР той играе Салуд (исп. Здраве)

всички са зад нас... там долу. БЪД СПЕНСЪР

всички са зад нас... там долу. Д А В А Й Т Е О Щ Е, М О М Ч Е Т А! (1972)

Пак летим в небе,... луди ний със теб,

за-рад тръпката летим и пак летим сценарий ДЖУЗЕПЕ КОЛИЦИ, БАРБАРА АЛБЕРТИ, АМЕДЕО ПАГАНИ

и знай,... че те ис-кат така сценарий ДЖУЗЕПЕ КОЛИЦИ, БАРБАРА АЛБЕРТИ, АМЕДЕО ПАГАНИ

и знай,... че те ис-кат така

да са с нас... тук се-га... в небе-са.

Щом полит-нем пак... чезнат мисли вси... на-да-леч.

И усе-щаме звезди... как докос-ват ни... в очите.

Там във ви-сини...

ТОЙ Е ПЛАТА/СРЕБРО, Мангизлията

как се ре-ем ний... и се.. спускаме надолу пак и пак,

но знайм... туй е про-сто една ТОЙ Е САЛУД/ЗДРАВЕ, Здравеняка

но знайм... туй е про-сто една

мисъл в наш-та глава... и мечта.

музика ГУИДО и МАУРИЦИО ДЕ АДЖЕЛИС

оператор МАРЧЕЛО МАСЧИОКИ

ПЛАТА/СРЕБРО

С птица сре-бърна... САЛУД/ЗДРАВЕ

С птица сре-бърна...

гоним Слън-чо ний,... а той крие се и бяга пак и пак,.. но, ех,

туй е са-мо игра,...

а живо-тът тече... все така. режисьор ДЖУЗЕПЕ КОЛИЦИ

самолет DC-3

АВАРИЕН ИЗХОД

комикс с ПОПАЙ-МОРЯКЪТ

- Още ли е горещ? - Да, но е и тежък.

Като наближим международното летище изхвърли остатъка от горивото.

По това време на деня всяка минута има излитане.

- Ще се отместят от пътя ни. - О, разбира се.

Боинг 707

Боинг 727

DC-8 на БРАНИФ Международни, Тексас, фалирала през 1982 г.

Чесна или Кънвейър

наште пичове с димящ DC-3 :)

Боинг 727 на АВИАНКА, Колумбия

Ето ви данните, 643. Добра видимост. Слаб вятър. Разрешавам излитане.

вероятно DC-4

Писта 25 е чиста. Разбрано. 643 готов за излитане.

Продължавай, 643.

Ще се видим като се върнем.

Виж, проклятие, какво прави тоя? - Виж какво идва насреща ни.

Ще се дръпнат. Ще им се наложи.

Кучи синове! (исп.)

На най-великата кучка! (исп.)

Внимание, пожарна, пожарна, спешно, моля, излезте бързо на писта 25.

Тревога! Тревога! (исп.)

Лима-Лима-Браво-Янки-Зулу/LLBYZ, приемате ли, приемате ли?

СЛЕДВАЙ МЕ

- Тоя па какво иска? - Иска да го следваме.

- Кажи му, че нямаме спирачки. - Мисля, че разбра.

Отворете хангара! Отворете хангара!

Лима-Лима-Браво-Янки-Зулу, спрете, за Бога, спрете, за Бога!

Лима-Лима-Браво-Янки-Зулууу...

Маркучи, маркучи, давай! (исп.)

Следващия път ще тръгна пеша. Отче наш, който си на Небето,...

Винаги е гот да се върнеш вкъщи, а?

Внимание! (исп.)

Главният пилот на самолет LLBYZ да се яви (исп.)

незабавно при Ръководител полети! (исп.)

Звучи ядосан, а?

Гл. пилот на LLBYZ, незабавно се явете при Ръководител полети!

Хотел дел Сол/Слънчев. (исп.)

Ще я паркирате ли, вместо мен? Трябва да побързам. Благодаря.

Ше знаеш, дамата е права. Приличаш на служител от паркинга.

Скачай!

Полицай! Открихме я на ~ 160 км от тук. Ще се погрижиш, нали?

Чичо Салуд!

- Как е госпожицата-маймунка? - Добре съм.

- А сестрите ти? - На даскало, скоро ще се върнат.

- Как вървят работите? - Както винаги, но всичко е екстра.

- Кларита/Светле, лекарството. - Пак ли пристъп?

- Винаги прави така като сте тук. Хайде, тате! - Старата история.

Слушай, Насо, ако не беше роден лъжец, какъвто си, щеше да признаеш,

че не си очаквал тази бракма да стигне дотук.

Ти ни нае да свършим работа. Изпълнихме нашата половина.

Така че стига охка и изпълни твоята.

- Какво каза той? - Каза, че ни дължиш по 250 на всеки.

Плати им, тате, хайде! Няма да ти струва нищо да им напишеш чек.

- Ще вземете ли чек? А? - Добре.

Аз не. Искам в брой. И ако не ги извадиш...

Ингрид, Мария...

- Е? - Прави каквото искаш.

Липсвах ли ти?

А ти? А? И тя ли ти е дъщеря?

- По 250 на всеки. - И дано е читав.

Дано чекът е читав.

Ето.

До скоро.

Чакай!

- Здрасти, Плата! - Здрасти!

Мога ли да ви помогна?

Мога ли да ви помогна?

Да, определено.

- Здрасти, Плата! - Здрасти.

Хей, Салуд тук ли...? Тук е.

Не така.

- Какво ще го правиш тоя? - А, тоя? Не.

Браво!

Не е лошо. Не е лошо. Наистина готин удар.

- Какво ще кажеш за една игричка? - Защо не.

- И аз ще играя. - Нали каза, че те боли главата?

Никога не съм се чувствал по-добре.

Хайде, отмести се.

- 100 на игра? - На удар.

- 100 на удар. - Дръпни се.

- Чу ли последното за Насо? - Какво?

Чекът беше невалиден/непокрит.

- И как го осребри? - Даде ми на заем.

Евтини номера.

- Може ли? - Да. - Какво ти пука, имаш парите.

Това е по-лошо, отколкото да си ги вземем от него.

- Иска да му направим услуга. - Друг път.

Виж, той е в труден период.

Успя. Причини ми главоболие.

Да бе, ще разбием един двумоторник и ще вземем застраховката.

Чиста работа, викаш, без риск, а?

- Казах ти, изправен е до стената. - Ако ни лепнат катастрофата,

застрахователната ще ни гепи и ще свършим зад решетките.

Ако я караме така, няма да сме живи да разказваме.

- Добре, ще го направя сам. - Проклето си прав, че ще си сам.

Е?

Само минавах.

- Местоназначение Салтарем. Екипаж? - Ние.

Освен ако не ти е проблем? - О, урежда ме.

- Запишете ме в списъка. - Вече сте записан.

- Кой ви даде този полетен лист? - Пичът, който звънна снощи.

- Кой? - Аз бях.

Казах си, ами ако Салуд си смени мнението.

Не каза ли току-що, че идваш? - Не. Искам да кажа, да.

Това решавам аз.

Направете ми услуга и задраскайте името му.

- Дай ми химикалка. - Нямам.

- Аз имам. - Но не му трябва.

пачангааа :)

Поне Насо даде ли ти достатъчно пари да се върнем?

Ей, на теб говоря. - Какво?

Парите, ще стигнат ли да се върнем?

Ще му звъннем като стигнем.

- Измисли ли къде ще приводняваме? - Южно от Салтарем.

Малко е встрани, но достатъчно близо до града.

Ще бъдем там след около половин час.

Пусни радиото и дай тези координати като отправна точка.

Така ще си мислят, че сме се разбили тук.

А престааш ли си, наистина да паднем там долу.

Ало, ало, тук Делта-Браво-Фокстрот- -Танго/DBFT, вика залив Марантао.

Звуча ли ужасен? - Да, споко, продължавай.

Ало, DBFT, викам кула Марантао.

Тук Марантао, тук Марантао. Чувам ви чисто и ясно.

Тук 619, Делта-Браво-Фокстрот-Танго.

Летим от Мазапан за Салтарем.

Курсът ни е 3-3-0.

Теч в хидравличната система, повреда.

Приемате ли? Летим трудно.

Лоша връзка. Лоша връзка.

Изчислената точка е... Да му кажа ли?

Давай, така и така си летим.

Ньойн-ньойн-ньойн-ньойн, тук 619, 619.

Делта-Браво-Фокстрот-Танго летим от Мазапа-а-а-а-а-а-....

...за Салтарем. За Салтарем. Курсът ни е ойн-ньойн-оньойн-ньойн

три-три-ТРИ-три-три-нула- -УУУ-у-УУУ-...

Боже мой, над джунглата са. Опитай да хванеш точните им координати.

Предайте координатите си, координатите ви, приемате ли?

Изчислената точка е 05°25' ю.ш., 61°08' з.д./Венецуела

Вие сте на над 300 км оттук. Приемате ли?

Знам, Айнщайн.

А сега ни измъкни оттук.

Губим височина.

- Да вземем да приключваме, а? - Защо?

- Защото наистина губим височина. - Знам, само приключвах с данните.

Ало? Ало?

- Леко, така, спууускаме. - Кучи син!

"Без риск. Чист и спретнат план, а?"

Това е летящ капан за плъхове! Добри Боже, Боже мой, Велики Боже!

- Шубето, а? - Не-е-ЕЕЕ-...!

Салуд. Салуд? Салуд!? Хей, Салуд! Салуд!! Салуд!!!

Шубето, а?

А сега ще се погрижим за теб.

Я да видим. Ти си следващият.

- Извинете. Какво му има? - Кимберлит. Просто стъкло.

- Изглежда ценно, а? - Изглежда, но е пълен боклук.

Не си личи, докато го пречистваш от потока.

Хей, кажи на приятеля си да внимава с пираните.

- Салуд. - Какво? - Внимавай с пираните.

- А? - Пираните. - Вие трябва да сте двамата пилоти,

които катастрофираха в гората Марантао миналия месец.

- Как разбра? - Новините стигат бързо в гората.

Освен това го прочетох във вестника в селото.

Считат ви за изчезнали. - Колко мини има наоколо?

- Твърде много. - Колко далеч е селото?

Ще ви отнеме два дни, ако вървите.

- Накъде? - Натам.

Няма път, но няма да се изгубите, щом имате компас, нали?

Малария, а?

Не. Имаше бой снощи. Пият и се напиват.

И като се напият се сбиват. А като се сбият винаги има...

- Убит. - Да.

Пиенето е... проблем тук. Убива повече хора от м-м-маларията.

Какво има? - Ти не пиеш, нали?

Не, пипнах м-малария. Но не ми пука. Ще ми мине, ще оцелея.

И аз искам да оцелея. Не се обиждаш, нали?

А, виж ти, джубокс в джунглата, а? - Да, г-н Иърс/Ушев ни глези.

Даже получаваме комикси. - Иърс/Ушев? - Да.

- Кой е г-н Иърс? - Яж.

Търси и ще намериш. Намери и ще продадеш.

А г-н Иърс ще ти го купи всичкото.

- И ти ли си златотърсач? - Да. Всъщност.

Искаш да кажеш, че златотърсачите се конкурират помежду си,

но не с г-н Иърс. - Точно.

Тук е като в глутница.

Потоците донасят камъните към долината, но са много малки.

- Що за камъни са? - Предимно смарагди.

Но е почти невъзможно да откриеш такъв, който да ти осигури бъдеще.

Погледни сериозно. Говорим за количество, не за качество.

Да, ама само г-н Иърс е единственият купувач, а?

Да. Щеш, не щеш.

Искаш да кажеш, че си търсил 14 г. и нищо не си намерил?

О, да, намерих много. Находище скъпоценни камъни,

достатъчни да ти направя корона като на цар Мидас, млади приятелю.

Говорещо куче.

- Здрасти, Шаро. - Гледай ти!?

- Какво? - По принцип той не обича градските?

Ами, изгубихме градската миризма преди два месеца.

Изглежда мило куче. Ходи ли на лов?

О, да, за смарагди.

- Ще останат ли? - Не знам. Май търсят нещо.

Я виж ти кой долетя? Гладен ли си, Линдбърг?/изв. пилот

Винаги има допълнително за един ас. - Благодаря.

Искаш да кажеш, че тези са онези двама,

които катастрофираха в гората ни със самолет?

Да, братя Линдбърг.

Ковчегът беше бая голям, а? Как ли са изпълзяли от него?

Не е толкова трудно. Хлебарките изпълзяват отвсякъде.

- Мислиш ли, че ни бъзикат? - Не.

Бум-ката-прас-ката! Хапни, Линдбърг.

Бум-ката-прас-ката!

Виждаш ли как става белята?

Ти, подлярскааааа...

Бум-ката-прас-ката!

Това не беше хубаво. Може да се обиди.

Вече се обиди.

- Погрижи се за него, а? - Кой, аз ли? - Да, ти си ял.

Ела ми.

- О, сигурно се майтапиш? - Хайде.

Не може да убиваш хора само защото не се държиш на краката си.

Той е истерик.

Ставай, ас.

Какво чакаш?

Наистина реже.

Каквото и да правиш, не разчитай на мен.

Да вървим, въздухарче.

Готов ли си?

Хей, чуй, ако призная, че си прав, ще се откажеш ли?

- За какво да съм прав? - За всичко.

За всичко, а?

Не, не, не, не, не, не, е?

Внимавай!

Доста добре за Линдбъргов, а?

Точно така.

Айде, заседна тук.

На бас, че приятелят ти ще е добър на стрелички.

Не, май не познах.

Не. Не искаш да си играеш с него, а с мен.

Кой е тоя?

Имате късмет, приятели. Огъстъс е тук. Ще ви отведе в града.

Обикновено се връща празен.

Побързай, Плата. Тръгваме си.

- Почваме ли? - Не.

Както искаш.

Ей, ще ти покажа един номер. Дръж. Нападай.

Готов ли си?

Сега както си така ще те ударя в корема, в устата и ще ти избия зъб.

Сега ме нападни. Хайде.

Удар в корема, удар в устата.

Давай да видим зъба. Я провери.

Разклатен е. Просто дръпни. А, видя ли?

Не е лошо, а? Винаги работи.

- Хей, Плата? - Да, един момент.

Ела. Хайде, де, ела.

- Плата? - Един момент.

- И ти работиш за тая дружина, а? - По-добре да не работя срещу тях.

Возиш ли провизии за лудите търсачи, всъщност бачкаш за г-н Иърс.

Да развиваш собствен бизнес не е много здравословно тук.

Иърс не обича конкуренцията. Глътка?

Не знам защо, но тоя пич Иърс ме тревожи.

Та както казах, г-н Иърс е мащабен предприемач.

Има много самолети,

но му трябват пилоти, който да летят над сушата.

Ако искате, ще пусна слуха. Г-н Иърс плаща добре.

Какво ще кажете? - Ами... - Не, не ни интересува.

Слушай! 50% в партньорство, значи, че и двамата взимаме решенията, а?

- Значи теб те интересува? - Мен? Не.

Е, ако си промените решението...

Това, което ни интересува сега е телефон.

Ало? Сеньорът с международния, къде е? (исп.)

Сеньор! Международен разговор.

За вас, сеньор.

- Ало? Кларита, как си? - Екстра. Екстра сме.

Как си ти и чичо Салуд? - Супер сме. Кларита е.

Дай ми баща ти. - Притесняват ли се за нас?

Какво? Кой се грижи за теб?

- Какво вика? - Аха, Алисия е там. Добре.

- Какво ви-... - Млъкни! Нищо не чувам.

Да, ето ти го Салуд.

Малката Ингрид, иска да говори с теб.

Мъртъв ли е?

Пак ли в затвора? И без пари.

Кога ще се върнеш, чичо Салуд?

Ами... скоро... много скоро...

- Край с нас. - Трябва да има начин да изкопаем малко пари оттук.

- Да бе, с лопата и кирка. - Имам идея.

- Ще летим за г-н Иърс? - По-добро, ще летим за себе си.

Да бе, на метла.

Не знам дали съществува втори такъв модел. Истинска рядкост.

Дядо ми е долетял с него от Северна Америка. - Дядо му?

- Къде е? - Ей, там, вдясно.

Не е в идеално състояние, но... ако искате да го погледнете, вървете.

Може да го изплащате по малко, т.е. ако го измъкнете от платнището.

И нищо в аванс?

Искате да кажете, че имате и за аванс?

Какво мислиш? - Мисля,...

Съжалявам, казах ви.

че това, по дяволите, никога няма да отлепи от земята, никога!

Добре. Договорихме се значи.

Липсват 2 бутала, теглич, магнит,

50 м платно, 6 вертикални рейки. Иначе е в идеално състояние.

Млъквай и ми помогни.

Ей, слушай, кога ще ядем?

Яденето е лукс.

Ще се върна скоро.

- Плата? - А?

Готов ли си? - Да, да опитаме.

Давай.

Е?

- Ти, кучи син, сега пък какво? - Чакай, чуй ме, Салуд.

Мислех си дали да не опитаме... - Млъквай.

Значи на инат ще се правиш, ама не знаеш аз колко съм инат.

- Помощ? - Трай там.

- Едно рамо? - Не.

Това е личен въпрос.

Не.

Спри. Спирай веднага! Плата! - Спри гоооо...!

- Плата! - Качи се на опашката.

Скачай! Скачай! - Побързай! - Не го пускай!

Ский как се возя!

Дръж опашката, аз ще опитам да се кача!

Скачай веднага!

Качвай се, давай, качвай се!

Стой!

Бързо! Стой тук!

Давай, Плата! Къде си?

Щяхме да го изпуснем,... хванахме го.

Бира. Това цял товар бира.

Рамон, аз ли полудявам, Рамон?

Рамон, какво правиш?

Не. Не. Хей, Рамон, чакай ме! Чакай!

Искам... искам бира.

Барът затвори.

- Отворете го пак. - Съжалявам, пич, закъсня.

И бутилките изядоха.

- Това е заговор. - Не, просто е жажда.

- Колко искате за това? - За кое?

- Кацата за лед. - Колко да му вземе?

- Барът черпи. - Барът черпи.

- Веднага ли тръгвате? - Да, но утре пак ще има дневни доставки.

- Значи мога да си поръчам? - За вдруги ден.

- Защо чак тогава? - Защото за утре всичко е резервирано.

Не може да постъпвате така. Вижте, ще платя, каквото поискате.

Да, така са и другите, и другите. Кой превари, той завари, знаеш.

Така е честно. - Това е заговор.

Добре, избери си нещо, което искаш. Но само едно нещо.

Ще опитаме да ти го докараме. - Едно нещо?

Не е лесно. - Да кацнеш тук също не е лесно.

Не е, я.

- Само едно нещо? - Да. - Сладолед.

От години не съм вкусвал сладолед. Ще ми докарате ли 2 галона/8 л.?

- Сладолед? - Да.

Ако ми докарате 8 л. сладолед ще ви дам това.

- Имаш го. - Ванилия и шоколадов. Става ли?

Ванилия и шоколадов.

Слушайте, предупреждавам ви, ако се бъзикате, ще ви...

Ти си бъзик. - Имате ли цигари?

- Всички продадени. - Ето, безплатно. Тя ти е до утре.

Хайде, махни това, ако обичаш, че се нервирам.

Огънче?

- Какво избираш, чифт или тек? - За какво?

Един от нас трябва да остане. Сам каза, че иначе няма да отлепи.

Освен това, малко екипаж - повече тонаж.

Ще се редуваме. Един ден аз оставам, друг ден ти оставаш.

Какво избираш? - Губещият остава?

- Аз избирам четно... две. - Нечетно.

- Това е четно. - Не се брои.

- Защо? - Не бях готов.

- Сега готов ли си? - Да. Четно.

- 3. Нечетно е. - Голямо си лайно.

Няма що! Каза чифт или тек и аз останах да умра от глад.

Виждаш ли? Можеше да е ягуар. Нямаше да имаш никакъв шанс.

А, трябва да си внимателен в царството на животните.

Нямаш ли си друга работа нощем, та обикаляш и плашиш хората?

Не идвах за теб. Само те предупредих как са нещата.

Мислех, че ти трябва помощ.

Защо, уплаших ли те? - На това ли му викаш помощ?

Абе по-добре да те е страх, че ще те изяде ягуар,

вместо да си стоиш в тъмното, което няма да ти е от полза.

Ела, виждам, че не вдяваш на празен стомах, идвай.

Колибата ми е наблизо.

Хубаво, де, нали каза, че колибата ти била наблизо?

Ами реших да те разведа до едно място да ти покажа нещо.

- Какво? - Виждаш ли тази планина?

- Коя от всичките? - Високата.

Усещаш ли, че ти говори? - Не.

На половината път до планината, където почва гората има 3 кръстчета.

- А! Е, и? - Аз ги поставих с двете си ръце.

За мен това е най-красивата планина на земята.

Само като я гледам и ми е хубаво.

И затова исках и ти да я видиш точно в подходящото време.

На лунна светлина.

Мислех, че ще искаш да споделиш изгледа.

Един луд вече ме накара да си изскубя косите

и повече не мога да понеса, разбираш ли?

Освен това не съм ял нищо цял ден.

Вместо да ме нахраниш ми показваш планина, а?

Мислех, че Плата е луд, но ти...

- Добро е. - Добро е, добро е.

Хей, виж там!

О, това е Агнес. Бедната, не би наранила и муха, нали, Агнес?

Просто я мъчи жегата. Това е. - Мъчи я жегата ли? - Да.

Би ли излязла за малко? Разходи се да подишаш въздух.

Минутка. Готово. Ето. Добре мирише, а?

Мирише страхотно. Искаш ли да хапнеш?

- Не, трябва да се погрижа за Артур. - Артур? - Кучето.

Докато се занимавах с теб, забравих за бедния стар Артур.

Ще ми простиш ли, Артур? Съжалявам, че те накарах да чакаш,

но имаме много важен гост тази вечер.

Разбираш ме, нали? И то от града.

Така сега, не! Не! Не прави това. Дръж се прилично.

- Наздраве. - Късмет. Късмет.

Пия го предимно за медицински цели.

Слушай, старче. Съжалявам. Ядосах ти се там за планината.

Знаеш ли, като съм гладен, не знам как, но изпадам в лошо настроение.

Не бих се притеснявал, сещаш се, всички сме малко ку-ку тук горе.

Помня... онея тримата, които копаеха там горе. - Къде горе?

- Там в планината. - А! Там горе.

Големи приятели бяха. И един ден чух доста стрелба там горе.

Всички хукнахме да видим какво става и там бяха те, всичките опънати.

- Всичките? - Да.

Другите викаха: "Ха, явно са се поскарали."

"Да, ама защо са се избили!"

"О, не се коси, остави ги на лешоядите!", така казаха.

Като последен ритуал.

Затова реших да ида горе и да видя.

И... точно почнах да им копая гробовете, когато разбрах всичко.

Не бяха обикновените камъни, които намираш в потока, о, не,

беше находище, голямо находище. Огромно, гигантско.

Цяла планина, планина от гигантски смарагди.

Големи като юмрук.

Това беше само ордьовър. Сега идва главното ястие.

Не, не, чакайте, нека ви кажа.

Сега искаш да говориш. Но преди езикът ти беше завързан.

- Мислех, че знаете. - Не, знам само, че от седмици

никой не е идвал от Фоса Гранде.

Нормално е,... продавам им камъните... с всички останали.

Въртят търговия. Не на цените ви, а по-евтино.

Но са ни по-близо. И продават стока.

Поръчай на Маргарита, че ако няма телешка пържола с банани

тази вечер, ще я удуша.

Не, тази вечер има промяна: банани и телешка пържола.

И взимай, докато е топло, че изобщо няма да го вземеш.

Лукреция Борджия! (3)

Знаеш ли коя е била Лукреция Борджия?

Учиш децата да псуват, а?

- Още вода? - Не, благодаря.

- Сигурен ли си? - Да, чувствам се супер.

20, 21, 22...

6х8, 6х8, 6х8! 6х4 е 24. По 2 е 48. 49, 50,...

- Какво правиш? - 1, 2, 3, 4, проверявам сметките.

Достатъчно сме късметлии да получим 20% от това, което ни дължат

за летене до онази мръсна дупка с частен самолет.

Мадмоазел?

- Да, сеньор? (исп.) - Обичайното, мила. - Да, мосю.(фр.)

Не се тревожи.

Искам да кажа, че сме платили. - Не е там проблема.

- Останаха ти и джобни, нали? - Надявам се.

- Имаме ли дългове? - Само това ни трябва.

- Тогава какво има? - Не мога да сметна, ще млъкнеш ли?

О, благодаря, сладурче. Необикновено красива си тази вечер.

- Ей, къде си мислиш, че си? - Някой ден ще се оженя.

Сигурно си мислиш, че си в средата на джунглата, а?

- Грешиш. - Искаш да кажеш, че сме в мръсна дупка.

Това е страхотно. Ще ти покажа къде сме.

Мама Маргарита? Имам ли честта?

Бъди добро момче, Плата. Имам да храня цяла армия.

- Хей, това струва 100 долара. - Да. Сега знаеш къде сме?

- Мигел, Мигел! - Какво има?

- Търся пилотите. - Всички са тук, но никой не лети нощем.

Трябва ми някой. Имам едно момче, което е лошо ранено. Побързай!

Трябва да го закараме в града. - Няма да стане.

Намери ми някой. Той умира.

Вижте, закарайте ни до летището, там ще ни чака линейка.

Летището е затворено, а и не са пригодени за нощен...

- Губи кръв. Ще ти лежи на съвестта. - Знам но нищо не може да направим.

Виж, не само, че е незаконно, невъзможно е.

Не разбираш ли, че ако не го оперират веднага, ще умре до сутринта.

А иначе и двамата ще умрем, ако направя това, за което ме молиш.

Ох, няма значение! Кой ще закара това момче до Салтарем сега?

Спешно!

Ще ви платя добре. Боже мой, какви сте овце!

Съжалявам, че не мога да пилотирам едни от тези самолети.

Задръж, великолепний! Не.

Забрави ли, че е твой ред да останеш във Фоса Гранде утре?

Четно или нечетно?

- Ще хвърлим монета. Ези или тура? - Ези.

Съжалявам. Тура. Все пак можеш да направиш нещо.

За един ден може да пазиш счетоводството. Тук е банката.

И Бог да ти е на помощ, ако го изгубиш.

Бързо, бързо!

Качвайте го, бързо!

Сър, искам да изкажа големите си... - Да, да, да.

Готов ли си, момче? - Да, сър.

Още една глътка и тръгваме.

Съжалявам, но тоя твой шеф не знае какви ги говори.

Не ни е страх да летим през нощта.

Само дето знаем, че е невъзможно, това е.

Не разбирам, сър.

С мен е различно. Аз даже не помня кога за последно бях пиян.

- Пак не разбирам. - Когато съм пиян, разбирай кирка,

трудно е да се обясни, но ставам безсмъртен.

Ало, Италдума?

Самолет Италдума, самолет Италдума?

Италдума, приемате ли? Тук Салтарем.

Кой идиот иска да излети? - Аз. И вече излетях.

И ако не си контролираш езика, ще ти го откъсна като пристигна.

- Това е много невероятно. - Кое, да ти откъсна езика ли?

Не, да стигнеш тук.

Може би ще искаш да чуеш метеорологичната справка?

Сериозна турбуленция над Централни Кордилери с местни валежи.

Нулева видимост. Което значи, че никога няма да ни намериш.

И още, ако стигнеш дотук, видимостта на пистата е, повтарям, нулева.

А ако по някое зловещо чудо успееш да докараш задника си на земята,

ще откриеш, че те чакат чифт белезници.

Докато съм на смяна, те обвинявам

в нарушение на закона за гражданското въздухоплаване

и в обида на граждански служител.

Браво. Сега млъкни и пусни малко музика.

Музика?

Предпочитания?

За каква музика ми говориш?

Каквато искаш, само да не те слушам.

Май не разбираш, че говориш с командира на базата?

А ти май не си разбрал, че аз съм безсмъртен!

Какъв си? - О, забрави, само извикай линейка.

Имам ранен на борда. Край и изключвам.

- Наистина ли ще докладвате, сър? - Просто млъкни.

"Видимост нула", че то като ден. "Метеорологичен бюлетин"...

Виждате ли нещо, сър?

Както и да е, всичко ще е наред, докато не изгубваме този път.

- Не чувам нищо, сър. - Нито аз, затова млъкни.

Тихо там отзад!

Сантос, готов ли си? - Когато кажете, сър.

Ето ги.

Пали първата, Сантос.

Виж това, голямо празненство в града.

Пали, Сантос!

А, това било пистата.

Да виждам я! Тук сме, момчета! Ние сме безсмъртни! Безсмъртни сме!

- Бил ли си в Рио? - Сигурен съм, че съм бил в Ирландия някога.

- Не, не, беше в Салвадор. Да. - Салвадор е красив град.

Да, беше. Някога.

- Защо никога не си се върнал? - Не знам, нямам при кого.

Няколко пъти си мислех да се върна в интерес на истината, но...

все ставаше нещо, което ме спираше.

- Като например? - Не знам, не помня.

- Какво правеше там в града? - Какво съм правел? Живеех.

Чакай.

О, да. Танцувахме по плажовете.

Карах кола. - По плажа си карал кола?

Едно време младите се срещаха из пясъците и никой не ги тревожеше.

Но... не и в кола.

Паркираш с предница към морето, пускаш радиото

Е, затова не е нужно да имаш кола.

Виж кой е тук? Великият ас.

Гледам, че си сменил оръжието. На лов за пъдпъдъци ли?

Да, за онези дето дебелеят и изглупяват от много летене.

Поне ти спестява честото ходене на зъболекар.

Добре, извади ги.

- Нервен, а? - Не опитвай отново.

- Искаш ли още една бира? - О, да.

Кажи му да млъква.

Спокойно, Артур. Добро куче.

Май и той не те харесва. - Казах да му кажеш да млъкне.

- Защо не му кажеш сам? - Добре. Ще му кажа.

- Аугусто. - О, здрасти, Салуд.

Какво стана с онова момче? - Беше на косъм, но ще живее.

Ти какво правиш тук? - Минах да си прегледам кредитите.

Всъщност ни казаха да стоим по-далеч от лагера няколко дни.

- А Плата? И той ли стои далеч? - Не, той е малко, сещаш се, луд.

Да, знам. Давай нататък.

Снощи не се появи при Мама Маргарита.

- Сигурно е спал при старите пушки? - Предполагам...

Слушай аз,... трябва да тръгвам - Кой е тоя?

- Това е г-н Иърс. - Господин Иърс/Ушев, а? - Да.

Какво има в ухото, глух ли е?

- Като врата. - А другият кой е?

Това е личния му пилот.

- Не съм го виждал никога. - И аз.

Веднъж го видях как за забавление счупи кокосов орех с ръката, така..

като банан.

Той не мисли за мен, не ме има за партньор.

- Да, но... - Млъквай! - Може да не са го предупредили.

И то с мангизите, разбираш ли, да, с мангизите!

Ами да си ги носи в гроба тогава. - Ще ми кажеш ли поне къде отиваме?

Да. Един момент. С една ръка викаш, а?

Видя ли? Не е кой знае кво. Просто си цапаш ръцете, това е.

Но това му е за последно!

Помни ми думата. Този път ще стане мойто.

Ще му покажа на този проклет идиот.

- Ти поне имаш глава на раменете, докато Плата е... - Луд.

- А ще ми кажеш ли къде отиваме? - Не знаеш ли? - Не.

- Ще купя някои неща от града, после ще ме откараш. - Къде?

- До Фоса Гранде, къде другаде? - О, не, не, не мога. Не.

Браво. Знаех си, че мога да разчитам на теб.

Трябваше да ти кажа. Нали, бедничкото ми?

Тихо, старче!

Добре.

- Има ли някой вкъщи? - Да, влез, глупчо.

Ти си глупчото.

- Здравей. - Здравей. - Парашутира, а?

Да, има едно блато в долината и аз точно в него се набих.

- Аугусто ли те спусна? - Да.

Измъкнаха се с всичко, а?

- Да, и с разписките за дълговете. - А самолета?

- Не биваше да го правят. - Да, но го направиха.

- Но не биваше. - Но го направиха.

Да ти сготвя ли нещо?

Това лице пред мен ме разболява.

Донеси му нещо за ядене.

- Напазарувах. - О, така ли? Какво ми носиш?

Красота.

- Какво друго искаш? - Познай.

Провери ги. Отвори ги.

Проверих. Празни са.

Господин Иърс! Господин Иърс!

Той чете по устните.

- Какво правиш тук? - Аз, ъ...

- Ти какво? - Ние сме.

Каза "Ние." Едно движение и стрелям.

Мислех, че пистолета е празен.

Трябваше да го пазиш в тайна. Така и така не е по-зареден от твоя.

Внимавай, Мъртва Главо. И двама са заредени.

О, схващаш.

Какво ще кажете да оставим тези където им е мястото?

Оставил си вратата отворена.

Погрижил си се за задния вход, нали?

И муха няма да прехвръкне.

А сега се погрижвам за оръжията. Няма смисъл от тоя ключ.

Не, чакай! Случайно да имате монета?

Нали знаете, когато хората спорят как някой почват да викат

и плашат останалите. - Хайде, хайде, по-бързо!

Това ли е за усилване?

Дръж. - Хванах.

Добре, да започваме!

Свети Моисей!

На ти!

- На ти! - По-силно.

По-здраво, момчета, по-здраво!

Искаш ли бисквитка?

Давайте още, момчета, давайте! Уау!

О, красота. Ще ми го дадеш ли?

Не? О, много лошо.

Страхотно! Страхотно!

- Ама какво искате, кажете? - Ще ти кажа какво!

Оу, Свети Моисей!

"Веднъж го видях как счупи кокосов орех с ръката, така...

като банан."

Банан, о!

О-оу!

"... с една ръка, така... като банан."

Хей, какво има?

Оле!

Готов?

О, Свети Моисей, о!

- Плата? - Да. - Останаха още двама.

Покани ги да влязат. Ключът е отвън.

- Искате да влезете, а? - Не, не. - Да.

Влизай! И ти!

Иха, Свети Моисей!

- Добре, Плата. - Да, идват!

Внимавай с гредата!

- Салуд, добре ли си? - Да, да.

Добре, че тук къщите не ги правят от... тухли.

- Чудя се дали схванаха посланието? - Има ли значение?

Готина дружинка са, нали?

Е, имат си здраво кану, храна, всичко, каквото им трябва.

И бързеите, които ги чакат на 15 км по-надолу.

- Бързеи? - Да. Бързеи.

- Е, с малко късмет... - Да, с малко късмет...

- И не само. После идва водопад. - Водопад? - Да, водопад.

- Абе не мислиш ли, че прекалихме? - Не, направих само 3 дупки в кануто.

- Колко? - Три. - Е, в такъв случай...

- Видях кануто по реката днес. - А, видял си го, значи.

Предполагам нямате причина да оставате повече?

Да, не сме златотърсачи, знаеш.

Да, пък и няма да се възползваме от предимството, искам да кажа,

сега, като си нямате г-н Иърс, сещаш се...

Така е, понеже предпочитаме приятелството.

Убеден съм,... че Салвадор сигурно изглежда много красив...

по това време на годината.

- Ще ходим в Салвадор, а? - Кой е говорил за Салвадор?

Е, ако ти кажеш. Разбира се, че ще отидеш в Салвадор.

Салвадор е страхотен по това време на годината.

О, да... чудесен е.

Е, ще ви приготвя нещо за хапване. Сигурно сте много уморени. Гладни.

Знаеш ли,... имам сестра, която е женена в Салвадор.

Е, не са много богати, но имат сладка банда деца.

Съпругът й е пощаджия, много готин човек.

Имат голяма къща с много стаи.

Проблемът е, че и двамата работят.

Да, нямат на кого да оставят децата.

Щом обича животни, ще се разбира и с деца, не мислиш ли?

Там като отвориш чекмедже и изскача дете.

Хей, какво има?

Искате да кажете... искате да кажете, че ще ме вземете с вас?

Разбира се, летим празни. Има място.

Ами... кучето, искам да кажа...

Няма проблем, ако почне да хапе ще му вземем намордник.

Добре, значи идваш с нас.

Чудя се дали беше добра идея да го вземем с нас?

- За това е мечтал цял живот. - Мечтите са едно, животът е друго.

Кой го казва!? Не.

Той е такава откачалка, че всички в града ще го обичат.

Освен това твоя беше идеята да му кажем, че отиваме в Салвадор.

Да, а чия идея беше да го правим детегледач на децата на сестра ти?

Ти дори нямаш сестра. - Откъде знаеш, че нямам?

- Имаш ли? - Не. Но можех да имам.

Кой го знае, какво очаква да види?

Защо не идеш да си поговорите. - Да бе и какво да му кажа?

Просто за компания.

Кажи му какво е големият град. Подготви го. Хайде.

Защо ти не идеш да му кажеш?

Плачеш?

Да, може би да. Защото всъщност съм щастлив.

Колко са се променили нещата през годинити,...

а аз съм бил забит в гората, далеч от всичко.

Беше ме страх от хората. Разбира се, сега вече това свърши.

О, ще бъде велико, чудесно, ше знаеш. Чудесно.

Вече е въпрос на минути.

някой Фокер или Кънвейър

Ставай, старче. На земята сме.

Плата!

Какво има?

Ей, да не би...?

Да. Лудият си отиде.

Това не е честно. Бедният луд старец.

- Не е бил чак толкова луд. - Това го знаем.

Но не сме знаели, че той наистина е намерил мината. Виж!

- О, мили Боже! - Дори ни каза къде е.

- Красиво, а? - Да. Само...

кучето нещо не ми стои добре.

- Хей, вградили са камъка? - Да.

Но споко, никой няма да го гепи.

Определено на външен вид концесията ви е в идеално състояние.

Нямам възражения.

Но министрите са "бързи" при одобряване на документи, нали?

Оставиха цялата работа на нас.

Ние трябва да потвърдим, да проверим и препроверим.

И преди да ви дам моя печат на одобрение

трябва добре да се разровим в ситуацията и да изясним всичко.

Но имате голям късмет, че попаднахте на мен.

Още не са ми дали печата, но аз съм практичен човек.

Говоря честно и откровено, нали?

Предложението ми е не само разумно, но и честно. Не е ли така?

Не е ли така, господа?

Много добре. Ще ви дадем много, много време да го премислите.

- Би ли му предложил половината концесия? - Какъв тъп въпрос.

Да, искам да кажа, че 50% ще са напълно достатъчни за нас.

Но да делиш с някой като него!

Освен това и старецът не би я спечелил.

Никой няма да получи нищо. Никой. Не и от мен.

- Браво, на прав път си. - Закъде?

За нашето излизане оттук. По-скоро - по-добре.

- Майтапиш се. - Трябва да го направим,

да се качим в самолета и да се попреследваме малко.

Готино и да се откажем от всичко, а?

- Не съм казал това. Слушай,... - Не. Сега ти ме чуй, генийчо.

Дори оръдие няма да ме изкара оттук. Ясно?

Да или не? - Да.

Защото законът е на наша страна. И документите са в ръцете ни.

Това не важи. Вече не са в ръцете ни.

- Естествено, че ще ни ги върнат. - Да, бе.

- Ако трябват адвокати, ще... - Адвокати, да.

Стотици адвокати. Законът си е закон.

Адвокати, а? Измислих начин да се измъкнем, не знам дали знаеш,...

- Чакай малко. Аз също имам идея. - Ти?

- Да. Аз. - Каква е?

Тази!

Няма да мърдаш оттук. Това ми е идеята.

- Какви ги... - Идваш ли или не?

Влизай обратно вътре.

- Ще те чакам при самолета. - Връщай се, ти, лошав кучи...

Лошав, миризлив, подъл плъх.

Хей, съжалявам, много съжалявам. Не ви видях.

Така е добре. Извинявай. Не ме следвай.

Връщам се веднага, няма смисъл да ме гониш! - Стой! (исп.)

Избяга натам.

Стой! (исп.)

Ще те убия. Заклевам се в Бога, ще те убия и нацепя на парченца!

Неподчинение на властите, насилие, бягство, свършени са.

Вече бумащината не ни е нужна, Ваше Превъзходителство.

Вече съм убеден, че няма проблем за постигане на споразумение.

- Но трябва да видя документите? - Разбира се.

- Заби се в магазина. - Бързо.

- Помнете, че ни трябва жив. - А, чудесно.

Ето го.

Едно питие, Ваше Превъзходителство? Заповядайте.

И едно за мен.

За нашето споразумение. - Нещо против да се включа?

Добре, много добре.

Не е лошо.

Така, този документ слага край на всичките ни проблеми.

Да, аз си мислех същото.

Едва ли е време за дрямка, не мислиш ли?

Не е свикнал да остава до късно.

О, не!

О, да!

О, Боже, о, Боже, моля те да не го виждам повече!

Бяхме богати. Цяло находище.

Трябваше ни само адвокат, а той обяви война на Южна Америка.

Прецака ме! Ще ми лепнат 50 г., ако ме хванат.

А, ти си бил, а?

Най-сетне решиха да ни пратят помощ.

Тъпак такъв!

Искаш да си поиграем, а?

Я вземи това!

Плата. Плата! Платаа!! Платааа!!!

Не исках...

Платаааа!!!!

Шубето, а?

Знаеш ли, снощи нямах време да кажа какво мисля за идеята ти.

- И? - И! Затова си казах, може би той ми има зъб.

Може би се чувства обиден.

Ти да си ме обидил? Неее.

Но сега можем да се разберем. Няма закъде да бързаме, а?

Да. Прав си, ше знаеш. Има някои въпроси, с които...

просто не бива да се избързва. - Да, това е добро. Много добро.

Не мислиш ли, че трябва да тръгваме?

- Какво искаш? - Да ги арестуваме?

След малко.

- Не мислиш ли, че ще се измъкнат? - Не.

Най-напред... да налеем малко мозък в тиквата ти.

Хей, Плата, мислиш ли, че ще се завърнем някой ден?

Съмнявам се, след всички проблеми, които причини.

- Аз? - Че кой друг?

Както и да е, никой няма да ни отнеме концесията.

Определено.

И сега сме богати, а нямаме и стотинка.

Да, като стареца.

Продуцентите благодарят на властите и народа на Колумбия

за тяхната безценна помощ и сътрудничество

при заснемането на филма. Особени благодарности се изказват на:

Президента на републиката, ВВС на Колумбия,

Националната полиция, Проколумбийският комитет,

майор Еухенио Рамирес, полк. Марио Кастийо,

и Франсеско Барбаро.

превод от англ. дублаж: NIKTER /Възможни тук-там грешки!/