Original subtitles

НЕИЗВЕСТНИ ИЗВЪРШИТЕЛИ

ВИТОРИО ГАСМАН

РЕНАТО САЛВАТОРИ

МЕМО КАРОТЕНУТО

РОЗАНА РОРИ

КАРЛА ГРАВИНА

КЛАУДИА КАРДИНАЛЕ

КАРЛО ПИСАКАНЕ, ТИБЕРИО МУРДЖИА, ДЖИНА РОВЕРЕ

и с участието на МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ

и ТОТО

Сценаристи АДЖЕНОРЕ ИНКОРУЧИ, ФУРИО СКАРПЕЛИ,

СУЗО ЧЕКИ Д'АМИКО и МАРИО МОНИЧЕЛИ

Музика ПИЕРО УЛИМАНИ

Оператор ДЖАНИ Ди ВЕНАЦИО

Продуцент ФРАНКО КРИСТАЛДИ

Режисьор МАРИО МОНИЧЕЛИ

Полицията!

Не мърдай!

Какво искате? Тичах да хвана трамвая. Жена ми ме чака.

Раз, два...

Стой! На дясно! Свободно!

Един месец по-късно

Ето ме!

Много се забави Норма, скъпа, добре ли си?

Адвокате, как вървят нещата?

Максимум, да получим минимална присъда.

Шегуваш ли се? Нищо не съм направил.

Адвокате, трябва веднага да излезна!

Имам работа и ако я свърша, си уреждам живота завинаги.

Вътре срещнах един човек, дето ми каза едно нещо...

Ей, я по-тихо!

Казва ми, че баба спи от 5 дни! - По-тихо, че ще я събудиш!

Измисли нещо, трябва да изляза оттук!

Член 403, няма да ни свърши работа.

Трябва ни 117, страница 128!

Ти си рецидивист, ще се позовем на 521.

Не, не вече не става. Нужен е 124 или 606.

Пипнали са те на място. Забрави ли за 1400?

Какъв е този член 1400? - 1400? Колата, която си крадял.

Луд ли си? Че аз нямам даже книжка.

За нищо не ставаш. Трябва ми заместник.

Аз нямам заместник. - Не за теб!

За мен! - Не се занимавам с такива работи.

Че кой те кара? Изчезвай!

Ще ти се обадя, когато си напиша завещанието.

Норма, Кампанеле ми дължи 100 000 лири. Чу ли ме?

Намери някой, който да лежи вместо мен.

Заместник. Когато изляза, ако работата мине добре,

ще ти купя кожено палто. - По-добре се ожени за мен.

Какво? Да сменя един затвор с друг?! Да не си луда!

Къде е Отело?

Може да спечели 100 000 лири.

Трябва да излежи чужда присъда, но само за няколко месеца.

Вече е вътре. Пипнаха го вчера.

Ей, заради теб загубих точка!

Замалко да ми извадиш окото!

Познаваш ли Марио? Живее наблизо.

Тук живеят сто мариовци. - Да, но този е крадец.

Крадците са още повече.

Колко ще дадеш за тази? - Колички ли крадеш?

Само те вече нямат аларми.

Трябва да я пребоядисам. 3 000 лири.

Марио, от два часа те търся!

8 000. - Тогава си я вземи.

Имам добро предложение.

Козимо търси някой да излежи няколко месеца вместо него.

Щом са няколко месеца, защо не си ги излежи?

Защото е намислил нещо голямо.

Разбираме ли се за 4 000? - Добре, плюс тези три чадъра.

Количката е хубава! - Добре, добре.

Защо ми намигаш? - Какво? Удариха ме по окото.

Ясно, ударили са те.

Защо са ти толкова чадъри? - За майка ми.

Сигурно живее на дъждовно място.

Не, непрекъснато си губи чадъра. Сега ще има резервни.

100 000 лири веднага и премия, щом свършиш работата.

Бих влязъл само, но вече три пъти съм бил вътре.

Ако пак ме пипнат, ще лежа доживот.

Какво ще кажа на майка си: "Чао, отивам в затвора"?

Стига с тази майка! - Гледай си работата.

Прати сицилианеца, приятеля на Козимо.

Кой е сицилианецът? - Онзи дребният, кльощавият,

дето държи сестра си под ключ. - Фериботе?

Микеле, някой звъни.

Влез в кухнята и стой там, докато ти кажа.

Кой е? - Приятели. Марио и Кампанеле.

Здравейте. - Може ли да влезем за малко?

Невъзможно. Сестра ми е тук.

Не искам да знае с какво се занимавам.

Малка е, а е и сгодена. - Кога е сватбата?

Приготвя си зестрата. Сватбата ще е много тежка.

Не искам нищо да й липсва. - Ето, Фериботе е нашият човек.

100 000 лири ще ти дойдат добре за зестрата.

Не тук.

Кармелина, излизам за малко. Елате.

Не мога.

Младоженецът не бива да разбере, че Кармелина е сама.

Той е от Абруцо, а северняците са много надути.

Стана вече трудно да си намериш "заместник".

Тиберио фотографът. Закъсал го е.

Прибраха жена му за контрабанда на цигари.

Така е. Да идем при него!

Вместо да намерят заместник, те ме учат на ум.

Марио, извади чадърите. Не виждаш ли, че вали?

Луд ли си, ще се намокрят! - Че нали са за това?

Трябва спешно да говорим. - Тихо! Детето спи.

Голяма работа, детето!

Като ти се роди и на теб, ще ме разбереш.

Защо не си завържеш обувките, а си влачиш краката?

Не го будете!

Отне ми три часа да го приспя.

Тихо!

Шумът го дразни, светлината го дразни,

а трябваше да го сложа в тъмната стая.

Чухте ли за жена ми? - Не.

80 000 глоба за контрабанда на цигари и 3 години затвор.

От месец и половина е вътре.

Ужасна година. Трябваше да си продам фотоапарата.

Няма ли някоя дребна работа за мен?

Какво ще кажеш за 100 000 лири без никакъв риск?

Ще те разцелувам! - Събуди детето!

Пак се започна!

Плачи колкото искаш, писна ми.

Глезен е, но е много сладък.

Елате да го видите.

Юнакът на татко! - Нямаме време за губене.

Сега пък се смееш. Какво да те правя!

Ти му кажи.

Сделката е добра.

Обмисли ли всичко?

Фериботе, какво говориш?

Кражба на лично имущество. Член 712, шест месеца!

Като рецидивист, ще получа 9 месеца. Какво са 100 000 лири?

12 000 лири на месец. Малко са. - Колко искаш?

Не, не мога. Престани!

Остави кашата на бебето! Знам, че нямаш зъби, но...

В момента не мога.

Къде ще оставя детето? - В затвора, при жена си.

Там ги гледат добре. Имат чудесни детски ясли.

Най-хубавите в Рим. Още ги помня.

Когато бях на три... - Не, детето ще ходи в затвора

чак когато порасне, ако реши.

Никой рецидивист няма да се съгласи за 100 000 лири.

Трябва ни някой с чисто досие. - Че кой познава такива хора?

Аз познавам един човек... - Кой?

Защо се спряхте точно на мен?

Ти вечно си без пари. Още не си ми платил снимките.

Ти не четеш ли вестници? Фаворит съм.

Ако спечеля, ще се боря за титлата. - Как не!

С този корем...

Ти ли си приятелката на Козимо? - Да, защо?

Сигурно е минало време, откакто...

Ако всеки от нас даде по малко, може и да успеем.

Колко? - Аркети и Пикиони!

Ваш ред е. - Идвам.

Какво искаш? - Ще се съгласиш ли за 150 000?

Ще съберем 50 000. - Не мога.

Ще трябва да прекратя състезателната си дейност.

Нямаш досие, ще ни дадат 6 месеца условно.

Утре прочетете вестниците.

Аз ще съм на спортната страница, а противникът — в некролозите.

Ела да ме гледаш. Ще видиш какъв корем имам.

Браво! Страхотна идея!

Мислиш ли, че здравеняк като него ще стане "заместник"?

Доведете престъпника със самопризнанията.

Ваша чест, когато прочетох, че един старец гние в затвора,

съвестта ми надделя и дойдох да си призная.

Аз бях мръсникът, който насили вратата на колата и избяга.

Този човек е невинен. - Значи ти си бил, негоднико!

Заради теб лежа в затвора!

Дадоха ми 13 месеца.

На мен, почтен човек!

Баща ми е стар и болен! И всичко това заради теб.

Знам, че заслужавам презрението ви, но ви моля да ми простите.

Ходих дори на изповед.

Дайте ми шанс! - Ако поправиш грешката си,

ще ти простя. Ще забравим за станалото.

Свършихте ли? - Да, ваша чест.

Затворете и двамата.

Спри! Надясно!

Кой беше! Ти ли?

Не лъжете. - Тук играем честно.

Нагласи си ръката.

Какво чакате?

Ако не ми върнеш парите, си мъртъв, разбра ли?

Няма да стане. - Слушай, страхливецо...

Козимо, получих парите,

за да вляза в затвора и ето ме тук.

Но аз трябваше да изляза. А излязох ли?

Разкарайте се.

Можеше да го изиграеш по-добре, а не да се правиш на невинен.

Аз ли? Ти приличаше на оздравял по чудо!

Какво ще правиш навън? Тук поне те хранят без пари.

Навън ме чака работа за милиони,

но ти провали всичко.

Каква работа? - Да, ще ти кажа,

че като излезеш, ти да направиш удар!

Няма да стане! Изчезвай! Преди да съм се замислил...

Който мисли дълго е рогоносец. - Аз рогоносец?

Как посмя да го кажеш!

Пусни ме! - Момчета, време е за обяд.

Влакът в 13:45 ч. от Анкона.

Можеше поне да добавиш: "На кого му пука?"

Родителите ви да пукнат, ако не ми дадете цигара.

Явно всички са сираци.

Дай бутилката да си дръпна.

Мърдай.

Ето ги осъдените.

За незаконна паша.

Изглежда умърлушен.

Явно добре са го подредили.

Иди да разбереш... - Ти иди.

Явно си уморен и бързаш да умреш, че да си почиваш вечно.

Колко?

Месеци ли? - Години.

Три години.

Сега доволен ли си? - Как е възможно?

Искам да чуя адвоката. Адвокате, ела тук!

Майната му на адвоката!

Остави ме на мира, нищо не може да се направи.

Три години! Горката ми майчица!

Вината не е моя! - За 150 000 лири.

Жив ме погребахте!

Бъди мъж, покажи малко кураж!

Ами аз? Да не съм по-добре! - Не ме пипай!

Пепе, не се отчайвай.

Аз ще се погрижа за майка ти.

Ако свърша онази работа, когато изляза, ще видиш...

Защо не съм навън сега!

Още ли мислиш за това?

Сигурно е нещо дребно.

Миналия месец се запознах тук с един зидар.

Беше наръгал зет си.

Каза ми, че току-що завършил много тънка стена,

която можеш с юмрук да пробиеш...

Между заложна къща и апартамент.

А какво имало в къщата? "Люлка!"

Какво? - Сейфът, в който слагат всичко.

Е, кой е по-голям кутсузлия, ти или аз?

Много ме утеши.

Как щеше да влезеш в апартамента?

Звъниш и питаш: "Може ли да пробия една дупка?"

Щях да сляза през шахтата за въглищата.

Апартаментът е празен.

Наследство е и има проблеми с подялбата му.

Празен, разбираш ли? А аз съм затворен тук.

И къде е? - На улица "Деле Мадоне".

Знаеш ли какво?

Чудесен удар. Харесва ми!

Къде отиваш? - Тръгвам си.

Осъдиха ме на три години условно. Всичко хубаво...

Мръсник!

Новините се разпространяват като пожар.

Какво става?

Излиза!

Кой? Козимо ли? - Не, Пепе.

Трябва да ни върне парите. - И още как!

Кажи на Тиберио, аз ще кажа на Фериботе.

Ще се погрижа.

Кой е?

Микеле. Забравих си ключовете.

Много си хубава!

Говори се, че те е заключил, защото си грозна.

Не ви познавам. Вървете си. Микеле ще се върне всеки момент.

Надявам се. Трябва да му кажа нещо важно.

Но първо ще го издам за отвличане на човек.

Да сме в Сицилия, разбирам. А и там къде би отишла?

Има само скали и кактуси.

Сигурно и у вас има кактуси.

Ще ми се, но има само гъби. Живея в едно мазе.

А обиждате Сицилия. - Шегувах се.

Аз съм Марио Анжелети. Ти как се казваш.

Разбира се! Всички сицилианки се казват "Кармела"!

Наистина ли ти харесва да стоиш все вкъщи?

Понякога излизам. Ходя на гробищата.

Сигурно е много забавно!

На гроба на майка ми.

Прости ми, голям съм глупак.

Няма нищо. Твоята майка тук ли е? - Какво?

Жива ли е? - Да, да, съвсем жива е.

Това е Микеле, бързо!

Кармела, оправи се. Годеникът ти е тук.

Готова съм.

Влизай. - Благодаря.

Добро утро. - Донеси ни кафе.

Не сме съгласни за дюшеците.

Мама каза, че булката трябва да ги даде.

Ами празненството? - Ще си поделим разноските.

Освен това мама иска да знае с какво се занимаваш.

Какво общо има това? Продавач съм в сектор "Цитруси".

"Цитруси" е името на... - Съжалявам.

Какво става? Чакай, аз ще отговоря.

Дезидерио, елате с мен!

Чакайте тук! - Добре.

Освобождават Пепе Боксьора. Трябва да вземем парите.

Бързах да ти кажа.

Глупак!

Върни ни парите.

Защо? Какви пари?

Не помниш ли защо ми ги дадохте?

За да заема мястото на Козимо.

И да си платиш леглото в спешното, защото отиваш там.

Лесно е четирима срещу един... - Ще те удрям по веднъж.

Защо? Би трябвало да ми се радвате.

Успокойте се! Нямате ли ми доверие?

Защо сте дошли?

Знам всичко за удара. Козимо ми разказа.

Остави това шишенце. - Какво ти е разказал?

За удара. Ще го направим заедно.

Щях да дойда да ви кажа... Вие имате опит...

Разкарай се!

Това са бисквити за бебето. Непоносим си!

Явно не ми вярвате. Май по-добре да си мълча.

Добре, слушайте. Трябва много да внимаваме.

Да планираме всичко подробно, научно.

Знаете заложната къща на улица "Деле Мадоне", нали?

Да. Одеялата ми са там.

Остави одеялата, говоря за сейфа.

Смяташ да разбиеш ролетката на витрината?

Не, ще влезем през един празен апартамент.

Ето това са прозорците му.

А това е входната врата. - Ще я разбием ли?

Не, твърде рисковано е. Има по-безопасен начин.

Последвайте ме.

Виждате ли шахтата за въглища?

Ще влезем през нея. - И къде води тя?

После ще влезем. Кампанеле, престори се, че си връзваш обувките

и огледай картината. - Нямам връзки.

Добре. Тогава ти, Фериботе.

Клещи номер 8 ще станат.

От шахтата за въглища излизаме тук,

слизаме долу,

после по стъпалата, виждате ли я?

И стигаме до терасата. Тук има желязна стълба,

по която се качваме на балкона. - И после?

Да се приближим, за да виждате по-добре.

На балкона ли сте вече? - Надявам се.

Минаваме по стъкления покрив.

Ако сме тихи, никой няма да ни чуе, защото всички ще спят.

Стигаме до онзи прозорец — с решетките.

Какво виждате там? - Сейфът!

Ти си луд. Ще пилим ли решетките?

Дума да не става! Погледнете вляво.

Съвсем лесно е.

Това е прозорецът на празния апартамент.

Когато влезем, ще пробием междинната стена

и сме при сейфа, а там ни чакат милиони!

Милиони!

Но Кампанеле не може да дойде с нас.

Защо? - Виж как си облечен.

Спортно. - Така се носят крадците!

Заради теб ще ни арестуват. - Как ще отворим сейфа?

С магия ли? - Ти си фотограф.

Трябва да използваме уменията, които имаме.

Така се действа научно.

Заставаш тук с камерата и... - Телеобектива.

Ще снимаш продавача, докато отваря сейфа.

После ще намерим опитен касоразбивач.

Данте Крушани е най-добрият. - Добре, нека е Данте.

Ще му покажем филма и готово. - Страхотна идея.

Само че си продадох камерата.

Иди на битака. - Нямам пари.

Да купуваш ли смяташ? "Счупената ръка" ще свърши работа.

КАМЕРИ И АКСЕСОАРИ

Тази картина ще бъде чудесен подарък за братовчед ти.

Ще му направиш отлично впечатление.

Не съм сигурен...

Много е въздействаща. Виж това дърво.

Много стилен подарък.

Кипарисът на фона на небето, красивата природа,

патиците, хубавата дама. - Виж, подписана е от Рафаело.

Да, но Рафаело де Сантис.

За 1000 лири какво искаш? Истински Рафаел?

Искам хубав подарък.

Хиляда лири си е жив обир! - Несъмнено.

Тези престилки ми харесват. Ще взема и трите.

Точно като за майка ми са. Онази с Доналд Дък.

Внимание, ето го! - Сейфът!

Стой мирно. - Това е просто снимка.

Сега нищо не се вижда. - Трябва да фокусирам образа.

Камерата е стара. Това да не ви е Холивуд.

Кое е това дете? - Моето.

Пробвах камерата.

Защо плаче? - Махни си носа оттам!

Сега става, отива до сейфа, гледайте внимателно...

Виждате ли какво прави? - Ще стане страхотен филм.

Ей, сега, млъкнете!

А този кой е? - Барманът.

На кого му пука за бармана! - Да не съм си поръчал аз кафе.

Една дама излиза с часовник. Оставя го, той го взима

и го носи в сейфа. Ето я и нея.

Сега снимаш ти, Кампанеле.

Спокойно. Сега й дава разписка.

Защо трепери? - Защото камерата е стара.

Млъкнете и гледайте. - Внимание!

Ето я комбинацията. Гледайте внимателно.

По дяволите, филмът свърши. - Какво си направил?

Нищо не се вижда. Жалко за парите.

Пари ли? Откраднахме я. - Успокойте се.

Е, Данте, какво мислиш?

Филмът не струва. - Чу ли?

Но все пак видях нещо.

Сейфът е модел "Комодоро-50",

не е труден за отваряне. - Успяхме!

Фериботе, помниш ли разбития сейф

на "Мерулана" през 1952 г.? - Не, за съжаление.

Работех с Армандо Лукарини в бизнеса с оловни тръби.

А, малкият Армандо, разбира си от работата.

И така, господа, искам 50 000 за услугата.

И то предварително.

Марио трябваше да намери парите

Марио, ти ли си! - Как е?

Животът продължава. Ада, ела да видиш кой е тук!

Марио! - Здравей, мамче, как си?

Добре, а ти? - Добре.

Дай да видя колко си погрознял.

Обзалагам се, че Марио е тук.

Знаех си. Ето го. Марио! - Здравей, мамичко.

Изглеждаш добре. - Дай да те видя пак.

Изглеждаш ми изтощен. Напоследък изобщо не те виждаме.

Здравей, мамо. Трябва да поговорим.

Съблечете си палтата. - Измийте си ръцете.

Иска да говори с нея. - За нас нищо ли няма?

Случило ли се е нещо? - Не.

Дошъл е за спестовната си книжка.

Трябват ми пари за палто. Студено ми е.

Ние ще се погрижим. Графинята ще ни даде

някоя от пелерините си. - Няма да облека пелерина!

Прав е. Марио е вече мъж и има нужда от истинско палто.

Трябват ви нови дюшеци. Този още е с дупката, където си криех цигарите.

Кажи ми, безработен ли си?

Не, работа... Не редовно, но работя.

Защо нямаш постоянна работа? Ти си квалифициран дърводелец.

Квалифициран?! - Аз знам защо.

Срам го е да си покаже дипломата.

На нея пише, че съм бил в приют. Що за диплома е това? За коп...?

Слушай, Марио, ще ти заемем парите за палтото.

Няма да си пипаш спестяванията.

Тогава ще мина без палто.

Това е нелепо. Тук има толкова деца,

а вие продължавате да се грижите за мен!

Не се тревожете, ще ви върна парите.

Намислил съм нещо и ако стане, ще измъкна и трите ви оттук.

Всеки сейф е различен.

Някой имат Х-образни блокировки, други триъгълни или кръгли.

Ключалката е пълна, около нея няма пролуки.

Ядеш ли? Слушай внимателно. Ще ядеш в междучасието.

Един от начините да разбиеш сейф, е с динамит.

Той е предпочитан от прочутия Фучимин.

Фу-чи-мин? Китаец ли е? - Не, венецианец.

Фу, защото е гръмнал, а Чимин е презимето му.

Горкият хвръкнал във въздуха заедно със сейфа.

Затова категорично изключваме този метод.

Разбрахте ли? По-нататък... - Данте Крушани?

Проверка! - По дяволите! Ченгетата!

Ето ме, сержанте.

Негодници! Хулигани! Само да ви хвана!

Ще им дам да се разберат, дори инфаркт да получа!

Учудих се, че ме проверяват. Надзорникът ми беше тук вчера.

Повечето сейфове имат три или четири ключалки,

но само една е истинската. - Но как да разберем коя е?

С бормашина, дупка и тръба.

Пълните сейфа с вода... - С вода?

И гледате от коя ключалка тече. Тя е истинската.

Сигурен ли е този начин? - Не.

Няма стопроцентово сигурен метод за отваряне на сейф.

Единственият гарантиран начин циркулярът.

А сега — практическите упражнения.

Ето учебния сейф.

Виждате ли тези дупки? И аз съм се учил на него.

Внимавайте.

Системата на Фучимин — с динамит.

Забележете съвършенството и диаметъра на този отвор.

Час и петнадесет минути.

Промишлена бормашина, 50 килограма.

Изключено!

Добре, вижте тази — ръчна немска бормашина.

С повече желание ще успеете за по-малко от три часа.

Имате ли три часа?

Довечера започваме да наблюдаваме движението в сградата.

Ще проверим всичко.

Но би трябвало да имаме три часа.

Минаваме към практиката.

Взимаш маслото и смазваш.

Непрестанно трябва да смазвате.

Не ме бива по техническата част.

Данте Крушани, проверка!

Нако хвана някой от тия хлапета, ще го пребия.

Готов ли сте? - Часът е 17:35 ч.

Утре ще ни кажеш.

Татко, полицаите. - Свършено е с мен!

Скрийте сейфа.

Крушани!

Къде си?

Момчета, какво правите?

Здравейте, сержанте. - Как сте?

Добър ден, сержант, тъкмо приключихме с прането.

Извинете, имате ли огънче?

Можеше да дойдеш по-рано. Детето ме чака.

Портиерът отваря в 06:00 ч., после мие стълбището...

като започва от най-горния етаж. Заложната къща отваря в 08:00 ч.

И магазинът за цигари отваря в 08:00 ч. Върни ми кибрита.

Каква хубавица!

Николета, не забравяй маслото!

Вземи го на кредит и по-бързо!

Не е ли нашият апартамент? - Да, и в него има хора.

Свършено е.

Това беше тежък удар, но нашите герои не се отказаха.

Собственичките са две стари моми, които никога не излизат.

Добро начало! - Млъкни!

Цял ден сте наблюдавали къщата и не сте разбрали.

Но всеки четвъртък ходят в Дженцано.

И къщата е празна? - Не, прислужницата остава.

А тя е хубавица!

Ясно, има ли хубаво момиче... Пепе винаги ще се уреди.

Помниш ли тази песен?

Госпожице, да ви помогна ли? - Тя е няма.

Не, не е! Не си тръгвайте така.

Изчезвай или ще те ударя! - Дива, но красива!

Ще повикам полиция! - Добре, ще ни затворят заедно.

Ей, да не сме в Абисиния!

Това е цивилизована страна. - Какво се месиш?

Засрамете се!

Господи! - Побойник!

Оставете го! - Нищо не съм направил!

Изчезвайте! - Да се махаме, много е як!

Горкичките, наранихте ги. - Заслужаваха си го.

Позволете, Пиерлуиджи Кампанеле.

И вие ли сте от Северна Италия? - От Падуа. Трябва да тръгвам.

Защо? - Приятелят ми ме чака.

В отпуск е. Капитан е, но скоро ще стане лейтенант.

Госпожице!

Може ли да ви видя пак?

Не, днес пристига и приятелят ми от Бреша.

Колко приятели имате? - Трима.

С толкова много работа кога намирате време за трима?

Каква работа? - Ами, чантата...

Нали ходите на пазар? - Правя го за удоволствие

и помагам на лелите си, защото живея при тях.

Баща ми е полковник. - А, и той е в армията.

Не, татко е в...

Как се казваше? В алпийските отряди.

Да, всички северняци сме служили в тях.

Но когато си търговец и все пътуваш, губиш акцента си.

Забавно е да пътуваш. - Да, но човек все някога

трябва да се установи някъде. Аз съм скитник по природа.

Ужасно е да бъдеш самотен и беззащитен...

Вие сте много силен. - Да, спортувам.

Нали не сте боксьор? - Не, не!

Играя тенис, голф... поло.

Но знаете да се биете, макар да не сте боксьор.

Тези двамата бяха селяни.

Не че презирам обикновените хора...

Харесвам ги. Дори повече от другите.

Харесвам и прислужничките.

Ако бяхте прислужничка,

пак щях да ви харесвам. - Много мило.

Николета! Какво правиш? - Идвам!

Кой е този?

По-възрастния ми приятел. - Ще се видим ли утре?

Не утре. В неделя в 16:00 ч. тук. Довиждане.

Кой е този? - Братовчед ми.

Хайде, ще ми помогнеш да напазарувам.

Но Пепе и приятелите му не бяха предвидили,

че от време на време в Италия има всеобща амнистия...

Чакай да се кача. Тръгвай!

Карай след онази кола.

Онази. По-бързо!

Хайде! Блъсни го!

По-бързо! Ето го, настигни го!

Слизай, мръснико!

Ако искаш да говориш с мен, запиши си час.

Час ли? - Долу ръцете!

Ще те убия!

Какво правите? Заредена е!

Спри, страхливецо!

Спокойно, че е заредена!

Не мърдай или ще те убия!

Луд ли си? Окото ли ще ми вадиш?

Козимо, спри! Какво правиш? - Сега сигурно си с него!

Козимо, не ставай глупав!

Ще го направим заедно.

Нали всички сме приятели? - Млъкни, уличнице!

Не можеш да преглътнеш гордостта си!

Махнете се, ще го убия!

Не съм злопаметен.

Присъедини се към нас и ще делим поравно.

Козимо не дели поравно с никого!

В такъв случай съжалявам, но знаеш как стават нещата тук.

Вие сте подлеци.

Кой е?

Микеле, забравих си ключовете.

Един момент.

Така ти се пада, щом се опитваш да хитруваш.

Аз ли хитрувам? Ами ти?

Ела по-наблизо, ще ти кажа нещо.

Не ми харесва, че ще се омъжваш за онзи мухльо.

Не позволявам да говориш така!

Заболя ли те? - Да.

Междувременно Козимо замисляше отмъщение:

Пепе и приятелите му щяха да си платят за измяната.

Затворено е. - Само за минутка.

Знаете ли какво е това?

Да, "Берета", но е в лошо състояние.

Хиляда лири.

Искаш ли да танцуваме? - Разкарай се!

Може би ме харесваш, защото с освободена.

За разлика от мен.

Аз съм затворен, може би, защото винаги съм бил сам

и много съм страдал.

Щастието...

... е мимолетно.

Защо не се махнем оттук?

Предпочитам да бъдем насаме. - Горкичкият!

Какво си помисли? За да си поговорим,

да се опознаем по-добре.

Нищо друго. Ще отидем, където искаш.

У нас, у вас, няма значение.

У нас! Ами лелите ми? - Противоречиш си.

Не си честна с мен. Нали ми каза, че лелите ти

понякога излизат и оставаш сама?

Трябва да бъдем искрени от самото начало,

иначе съмненията ще ни победят, а това е смърт за всяка любов.

Чакай, кой говори за любов? Нещо си въобразяваш.

Ако искаш да знаеш, поканих и Гуидо, и Фернандо.

Какво? - Аз съм сериозно момиче!

Не мога да излизам и танцувам само с един мъж.

Ще те накарам да разбереш, че трябва да си само с мен.

Излизам, с когото си искам.

Здравей, Гуидо. - Здрасти.

Къде отиваш? - Пусни ме. Не бъди груб!

Не се връщай при мен, дори за да ми се извиниш.

Какво ме интересува?

Нещастница!

На недостъпна ли се прави? - Не си струва.

Пепе, по-добре да се откажем.

Изглеждаше лесно, а се оказа много по-сложно.

Да върви по дяволите!

Не съм ли права? На теб говоря!

Какво искаш? Остави ме на мира!

Глупак! Не се ядосвай!

Да не си се влюбил в тази прислужница?

Ще ги смачкам! - Седни!

А, ти ли си?

Много си смешен.

Защо се смееш? - Забранено ли е? Това е карнавал.

И всички шеги са позволени, а?

Занимавам се с погребения.

Разбра ли ме?

Това е партньорът ми.

Тогава си поделете това.

Какво правиш глупако? Заради една прислужница!

Ти мълчи! Дори не те познавам.

Така ли? Аз пък те познавам.

Дъщеря на полковник, как не!

Ти си прислужница! - Какво!

Млъкни!

Обезобразиха ме! - Това прави:

4 оранжади, 6 коли, два коктейла и една бира.

Аз ли изпих всичко това?

Не, счупи ги. Освен това две чаши, стол, маса и пепелник.

Сигурен ли си? - Всичко е записано тук!

Какви ги говориш?

Добре, ще платя, но не сега.

Прати ми сметката? - Как се казваш?

Пиерлуиджи Кампанеле,

Шосето за Латина, номер 457.

Какво искаш?

Дай да видя. - Не те познавам.

Не е зле! - Не е зле?

Ти си виновна. - Аз ли?

Коя беше онази жена?

Бивше завоевание.

Ревнуваше от теб.

Вярваш ли на онова, което каза за мен?

Ами... не.

Вярно е. Работя като домашна помощница.

И какво от това? Живеем в демократична страна.

Но не пера.

Мина ли ти? - Не.

Вече няма да излизам с теб. - Защо?

Биеш се по улицата, в лунапарка, на карнавала...

По-добре да направим както искаше.

Какво? - Да отидем у нас.

У вас ли... Сега?

Не, когато старците ги няма.

В четвъртък ще заминат и ще се върнат на другата сутрин.

Така ли? Чудесно! - Ще приготвя вечеря.

Не мога да се усмихвам, боли ме. Не ме разсмивай.

В същото време...

Помощ! Крадец!

Един ден добри новини, на другия — лоши.

Така е, никога не знаеш какво ще ти се случи.

Изглежда сякаш е заспал.

Няма ли да влезеш? - Не, искам да го помня жив.

Аз отивам.

Чакай!

Вземи.

Напоследък на горкия Козимо никак не му вървеше.

Професионалист като него да краде чанти като новак.

Най-добрите винаги си отиват първи.

Такъв е животът. Днес ти, утре — той.

Рано или късно, всички ще си отидем.

Ако питаш мен, по-добре късно.

Горкичкият! - Защо си довел детето?

А какво да правя? Все плаче. Поне да подиша чист въздух.

Да, но трябва да намериш на кого да го оставиш.

Защо?

Утре вечер ще действаме.

Собственичките ще отсъстват. - Момичето ще ме пусне вътре.

След случилото се с Козимо? - 40-дневен траур ли предлагаш?

Както се казва: "Животът продължава".

Съжаляваме за Козимо, но той си беше виновен.

Ако ме беше послушал...

Полицаите!

Разпръснете се!

Големият ден

Това е бебето на Тереза. - Но тя не го иска.

Много е сладък. - И съпругът й е хубавец.

Бебето на Тереза! - Колко е сладък! Насам!

Виж кой е тук. - Здравей.

Как си? - Добре, а ти?

И аз. - Горкичкият ми!

Казах ти да не го носиш тук.

Тази нощ ще действаме. В случай, че нещо се обърка...

Като те познавам, със сигурност ще се обърка.

Добре ли е? Ака ли редовно?

Да, дори по три пъти на ден. - Значи е болен!

Да не го храниш с това, което ядеш ти?

Не, аз ям от неговата каша.

Една лъжичка за него, една за мен. Отслабнал съм 2 килограма!

Защо си го облякъл така?

Какви са тези гащи? - Мои са.

Нямам време да изпера.

Донесох ти неща за пране.

Ето бисквитките и бебешката храна.

Внимавай, кашата е в захарницата, а захарта е в кутията от талка.

Вкъщи е голяма бъркотия! - Ще тръгвам.

Довиждане. Ако всичко мине успешно, купи нов дюшек.

Искам да спя на хубаво легло.

А не с мен? - И с теб разбира се.

Но все пак купи дюшек. - Довиждане.

Кой е? - Микеле! Забравих ключовете.

Марио, не ставай глупав. Брат ми ще се върне всеки момент.

Една целувка и си тръгваш.

Отвори! Безсрамница!

Погледни ме, глупачке! - Ще се омъжа за Марио.

Кой ще те вземе сега? Погледни ме!

Врекох се на Марио.

Ще го убия!

Този нож ще те накара да плачеш с кървави сълзи!

Микеле, не!

Вече няма да го видиш!

Лост от две части.

Заспа ли? - Да.

"Балерина" — циркуляр.

Знаеш ли как се използва? - Разбира се.

Заедно с тази масльонка. - Да.

Ръчна бормашина.

Записа ли? - Да.

Има и няколко резервни части за всеки случай.

Длето.

Записа ли? - Вижда ми се доста тъпо.

Е, и? Сутринта дадох другото

на онази банда от Милано за обира на швейцарските бижута.

Тази седмица имах доста работа.

За пет дни продадох три пълни комплекта.

Слава Богу, работата живна.

Продължавам...

Три пили, десет отвертки, френски ключ...

Ренде.

Къде е "звънецът"? Ето го.

Един "тиган" и крик.

Да преговорим.

Ако трябва да пробиете дупка в онази стена,

как ще използвате крика?

Събираме всички мебели в апартамента и правим колона между двете стени.

Слагаме крика в средата.

Много добре. Дай!

Сега някой трябва да се подпише.

Защо? - За гаранция.

Това струва много пари. Трябва ми разписка.

Ако бях алчен, щях да ти искам депозит.

Ти ли ще подпишеш?

Къде витаеш?

Това момче бавно загрява. - Дай, аз ще подпиша.

Побързайте, вече е 19:30 ч.

Да не си забрави името?

Оставям ви куфарчето.

Свърши ли? - Да, ето.

Да не си живял в Китай? - Ами този куфар?

Мой е. Заминавам.

Приятелю, предстои ли удар, никога не стоя наблизо.

Отивам в Сполето при скъпата ми леля.

Разбира се със съгласието на надзорника ми.

Бъдете предпазливи. Стискам ви палци!

Прав е. Трябва да внимаваме и да планираме всичко.

Здравей. - Прекаляваш.

Не можем да разбием сейф с този номер.

Едвам оживях! - Какво е станало?

Срещнах човека, от когото откраднахме камерата...

Недей, удари ме. - Счупил ти е ръката?

40 дни в гипс. Толкова се уплаших, че дори не усетих болка.

Онзи от битака? - Дойде у дома и си взе камерата.

Пада ти се. Друг път да бъдеш точен.

Закъснях, защото го срещнах!

Слушайте!

В девет ще вляза при момичето.

На девети? Не каза ли, че е днес!

Кампанеле! Днес, в девет часа, не чуваш ли?

Вие ще чакате зад будката около 23:30 ч.

В полунощ ще отворя входната врата.

Защото — следите ли мисълта ми?

Който си е вкъщи — спи,

а онези, които са на кино, още не са се върнали. Ясно ли е?

Не ми е ясно. Първо, какво ще правиш с момичето,

щом влезеш в апартамента? - Не знам. Още не съм измислил.

Удари я по главата. - Ще измисля нещо.

Сега е 19:34 ч. Сверете си часовниците.

Хайде. - Кой има часовник?

Никой ли?

Аз имах, но го заложих. Довечера ще го взема.

Много закъсня!

Ти посрами дома ми! - Да не си луд!

Ще те пронижа в гърдите!

Луд ли си!? Не съм докоснал сестра ти!

Искаш да провалиш всичко ли? - Искам удовлетворение!

Или той участва, или аз. - Спокойно.

Нищо не съм правил със сестра ти.

Обичам я.

Щях да ти го кажа, ако не беше толкова твърдоглав.

Остани, защото аз си тръгвам.

Какво? - Много мислих...

Не искам да го правя. - Полудя ли?

Може би. Но вие нали сте по-хитри.

И Козимо беше хитър. Решихме, че това ще бъде големият ни удар,

но можем да се справим. Поне аз мога.

А и майка ми. Какво ще прави, ако нещо се случи с мен?

Намерих си работа в кино "Деле Фолие".

Ако искаш удовлетворение, потърси ме там.

Писна ми!

Единият има сестра, другият — майка, третият — дете.

Дайте да решим.

Ще го направим или не?

Кой е? - Тихо!

Кой е? - Аз съм.

Николета. Изчезвайте.

Каква изненада!

Рамото ме заболя, от два часа обикалям.

Заповядай. Как ме намери?

Чух адреса ти, когато го каза на келнера.

Затова оня дойде за пари тук.

Това е зет ми. Той живее тук.

Приятно ме е, аз съм зет му. - Безработен е...

Понякога идвам да му помагам.

На социални помощи съм. - Сядай, сядай.

Тук винаги е разхвърляно! Махни го оттук!

Вече няма защо да се срамуваш от мен.

Моля? - Напуснах.

Как така напусна?

Ама че вещици! Държаха се с мен като робиня.

Вечно местеха мебелите и все не им харесваше.

Обърши прахта, лъсни приборите, бягай на пазар, почисти на котката.

Затова ги зарязах, и аз съм човек.

И когато тръгнах за Дженцано, казах:

"Не, вие оставате, аз си тръгвам."

Какво? - Заради нея не са заминали.

Исках да те предупредя, че срещата се отлага.

Тръгвам, защото монахините, при които ще спя тази вечер,

заключват вратата в 21:00 ч. Ще ме изпратиш ли?

Не мога, трябва да остана при него, бедничкия!

Добре, ще се справя сама. Ще запомня този ден...

Господи, ключовете! Ще ги хвърля в реката!

И когато се върнат, ще трябва да разбият вратата!

Извинете...

Не казахте ли, че са заминали?

Ами, изобщо не ме чуха. Такива егоистки са.

Зарязаха котките и заминаха.

Значи къщата е празна?

И ключовете са у нея. - Добре, довиждане.

Довиждане. - Върви, ключовете са у нея.

Кои ключове? - Изпрати я. У нея са.

Разбира се. Ще дойда с теб.

Явно сме родени с късмет!

Знаеш ли, започваш да ми харесваш.

И ти — на мен.

Но имаш ли сериозни намерения, или просто ме харесваш?

Ами...

Харесвам те и имам сериозни намерения.

Ще ме задушиш.

Почти стигнахме. Ще се видим ли утре?

Разбира се.

Не, утре не мога.

Трябва да замина за Милано по работа. Съжалявам.

Дълго ли ще останеш там? - Не, скоро ще се върна

и веднага ще ти се обадя.

Ще ми направиш ли една услуга?

Ще занесеш ли ключовете на портиера?

Нали щеше да ги хвърляш в реката?

Ако нещо стане, ще ме изкарат виновна.

Какво може да стане? - Пожар, например.

Аз ще съм виновна, ами ако влязат крадци?

Господи, къде ги сложих! - Че кой ще тръгне да краде!

Божичко, къде са!

Четири години работих при тях и нищо не е изчезнало.

Изгубила съм ги. Те няма да ми повярват.

Успокой се. Дай аз да ги потърся.

Да видим на дъното.

Ето ги, виж. Ама че сте и вие, жените.

Ще ги занесеш ли веднага? - Да.

Тук слизам.

До скоро.

И не забравяй за ключовете иначе ще си изпатя.

Не се тревожи.

Марио!

Какво искаш?

По моя край казват: "Само Бог знае дали нещо е правилно."

И какво от това?

Ако нещо се обърка, моля те, погрижи се за сестра ми.

С нужното уважение.

В такъв случай се надявам да влезеш в затвора!

Разбира се. Бъди спокоен.

Кармелина е заключена вътре. Сложих още една ключалка.

Защо? - Заради теб, но не бях прав.

Ти си отговорен младеж, който обича майка си.

Това е похвално, защото майката е една.

Пуканки, бонбони!

Нямаме ключове. - Не ги ли взе?

Не! - Шегува се! Хайде, извади ги.

Не се шегувам. Тя хукна изведнъж.

Скочи в трамвая и... - Нямаме ключове.

Защо всичко трябва да става по сложния начин?

Кой каза, че ни трябват ключове?

Без ключове ще се откажете ли?

Може би искате и ключове от сейфа.

Какъв беше планът, преди да се появи момичето?

Шахтата за въглища, двора, прозореца...

Прозореца... - Дай ми клещите.

Кампанеле, ти пази.

Вие стойте тук.

Идвайте!

Остави куфара. Скачай, долу има въглища.

Спокойно.

Върху въглищата ли падна? - Какви въглища? Това е канал!

И вони!

Полека, ръката ми. - Не мога да мисля все за нея.

Понеже си свалих шапката толкова пъти...

Фериботе, помогни ми. - Суша се.

Дай инструментите.

Идиот! - Мислех, че е затворен.

Да влизаме.

Какво става? - Ударих си ръката.

Боли! - Млъкни!

Не се прави на дете!

Качвай се!

Внимавай! - Не бях аз.

Хайде, бързо!

По дяволите, нови бяха!

Хайде, държа те.

Чакайте. Първият да тръгва.

Много си тежък!

Не говори! - Помогни ми.

Внимавай! - Тихо! Казах, тишина!

Ръката ми! - Млъкни!

Някой да тръгне. - Кой ще е пръв.

Който и да е. Върви след него.

Защо не го приемеш. - Няма!

Ти ме излъга. - Аз ли? Ти ме излъга!

Не е вярно. Нищо не крия от теб. Питай Аделина.

Тя не ми харесва. - Не й вярваш!

Какво значи това? - Какво й е?

Просто не ми харесва. - А на мен не ми харесва тук!

Защо? - Просто не искам.

Защото ме излъга! - Търсиш си извинение!

Не е и ти знаеш защо.

Не знам за какво говориш. - Много добре знаеш!

Хайде, кажи ми. - Няма!

И няма да остана тук!

Защо? - Не ме пипай!

Защо дойдохме тогава? - Сгреших, че ти се доверих.

И кога съм те лъгал? - Много добре знаеш!

Аделаида те настройва срещу мен. - Какви ги говориш!

Не е ли вярно? - Не!

Напълно съм честна с теб. - Аз също.

Не ти ли харесва тук? - Харесва ми, но ти си лъжец!

Ти никога не казваш истината. - Винаги съм искрена!

Няма да остана тук. Ти ме излъга.

Винаги ме обвиняваш в лъжа, когато нямаш какво да кажеш.

Най-после пътят е чист.

Напред.

Хлъзгам се. Няма да успея. - Мълчи!

Не се тревожи, ще те нося.

Трябва да слезем. - Тихо!

Ето го прозорецът.

Това е, момчета.

Бъдете нащрек.

Дай ми... - "Звънеца", разбрах.

Внимавай, ще ме порежеш.

Като си помисля, че можехме да вземем ключовете...

Вземи куфара.

Това е трапезарията.

Не, не е тук. - Тук е.

Странно.

Запали лампата. - Първо пусни щорите.

Това е стената. Да преместим мебелите.

Помогни ми.

Тихо! Ще събудиш всички!

Трябва да реша къде да пробивам!

Аз бих опитал тук! - Ще го направим както трябва.

Хайде! - Леко...

Мека е като масло.

По дяволите! Проби водопровода!

Изгасете лампите!

Г-жа Чироки? Обажда се Фернандо, портиерът.

Не, всичко е наред.

Да, момичето си тръгна.

Не, не е взела нищо. Само това оставаше!

Обаждам ви се, защото помолихте да ви кажа, щом донесат ключовете,

независимо колко е часът... Добре ли направих?

Ключовете са у мен, не се тревожете.

Котките? Пооцапали са.

Да, малко.

Да, изпика се и избяга.

В трапезарията. Да, сега. Изчакайте...

Ще я взема и ще я пусна навън.

Проклето животно!

Ало, хванах я. Да, ключовете са у мен.

Донесоха ги преди известно време, когато отивах у снаха си.

Не, не беше Николета, а един младеж.

Каза, че й е приятел. Висок, не го познавам.

Не се тревожете, госпожо. Дочуване и всичко хубаво.

Мръсен негодник!

С ключовете нямаше да е взлом. Щяха да ни осъдят на по-малко.

Ама че сте глупави!

Истински идиоти! Не разбирате ли?

Направих го заради алибито. - Какво?

Нощният портиер ме видя и аз му дадох ключовете.

Значи не съм крал аз, нито вие, защото сте ми приятели.

Звучи ми логично. - Добра идея, жалко само,

че ни го каза чак сега. Можем ли да ти вярваме?

Млъкни!

Разбирам, влюбен си в прислужницата!

Аз? Не го слушайте.

Щом вземем парите, изчезваме. Повече няма да я видя.

Представяш ли си? Аз да се влюбя!

А дори да съм влюбен, няма нужда да я замесваме.

Какво ви казах! Мисли за нея, не за нас.

Тихо! Юмрукът ми е опасен! - Не колкото умът ти!

Дръжте се като професионалисти. Да не проваляме всичко!

Вземете пример от стареца.

Помогнете ми. - Вие двамата, редете.

Вратата е тежка. - Да я сложим тук.

Сложи ли книгите? - Тази е последната.

Не пускайте. У кого е "тиганът"?

У мен. Няма ли да опрем сейфа?

Не, той е вляво, към ъгъла.

Миличкият ми сейф! Чудя се какво има в него.

Кой знае!? - Тихо...

Започваме.

Няма да бъда като онези прахосници, които набързо пропиляват всичко.

Ще си купя къща, ще открия влог на детето,

за да помни жертвите, които е правил баща му за него.

Знаеш ли какво ще направя аз? Ще си хвана красива любовница!

Ще й давам 25 000 лири месечно. Най-много 30 000.

Но храната ще си плаща сама.

Поддава.

Вместо да говориш за любовници, донеси ми чаша вода.

Ожаднях.

Хайде, Пепе!

Какво правите тук? - Ти какво правиш тук?

Майчице! - Какво е станало?

Махни се!

Сбъркали сме стената.

По дяволите!

Провалихме се!

Николета ми каза, че са размествали мебелите.

Това е било трапезарията.

Прецакахме се.

Какви ги говориш?

Ще пробием правилната стена и ще стигнем до...

Затвора. Не ставай глупав! Трябва ни час и четвърт,

за да пробием друга дупка и поне два часа с циркуляра.

Виж колко е часът!

Целият този труд, целият риск за нищо.

Гледай само. - Добра работа, а?

Разбира се, бяхме го планирали внимателно, научно...

Затова не бива да се отказваме. Разбираш ли ме?

Ами ако побързаме? Вече имаме опит.

Може да успеем.

Какво искаш? - Много е вкусно.

Няма да успеем.

Кражбата е сериозно нещо, вие не ставате за крадци.

По-добре се хванете на работа.

Тя е изморителна.

Опитай. - Не искам.

Какво е? - Яхния от нахут.

Стигнахме чак дотук. Не съм виновен, че се объркахме.

Направихме всичко по учебник.

Послушай ме, откажи се от тази работа.

Ти си здрав, силен, за теб са кирката и лопатата.

Как се отваря това? - Ама че крадец!

Дърпай, точно така!

Вижте, има и лед! - Значи искаш да се откажем.

А разходите по подготовката? - Има четири рудари.

Никой не е виновен.

Наистина е вкусно. - Разбира се, Николета го е правила!

Честно казано, трябва му още малко мазнина.

Не мисля.

Съвсем безпристрастно. Опитай. - Ще ги стопля.

По нашия край казват:

"Вземи си хубавица за любовница и готвачка за съпруга.

Разбра ли? - Много е вкусно.

Здравата бях огладнял.

Май сте спукали тръбата на газта...

Това е моят трамвай. Отивам да взема детето.

Кога ще се видим? - Защо?

Колкото по-малко се виждаме, толкова по-добре.

Като се замисля, изобщо не ви познавам.

Инвалид съм.

Ами ти? - Ще изчакам номер 31.

Къде ще отидеш сега? - Не знам.

Аз знам. При прислужницата. Хубавка е.

Не я наричай така, тя вече няма да прислужва.

Прекалено е крехка за това.

Ченгета. Запази спокойствие.

По дяволите, Кампанеле, изключи будилника.

Не мога, не е лесно.

Да видим какво става.

Два часа стоим навън! Отваряйте!

Омръзна ни!

Наредете се на опашката.

Какво толкова дават, помощи ли?

Я, стига, знаеш, че тук се чака за работа.

Работа! Да се махаме. Пуснете ме да мина.

Аз не съм на опашката. Това е грешка!

Пуснете ме! Сам ще изляза.

Какво им става!

Ето къде свърших — при работниците!

РАБОТНИ МЕСТА НЯМА

Не разбираш ли, ще те накарат да работиш!

ОБИЧАЙНИТЕ НЕИЗВЕСТНИ КРАДЦИ

Съборили стената, за да откраднат яхния от нахут.

КРАЙ