Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
French
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Brazil)
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkish
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
ГОСПОДАРЯТ НА БАЛАНТРЕ
Шотландия, 1745 г.
Да се помолим.
Благославям ви, принц Чарлс Едуард, вас и вашето дело! Амин.
Амин.
Той пристигна! Принц Чарлс Едуард пристигна!
Принц Чарлс е тук!
Пристигнал е! Тук е!
Той пристигна! Принц Чарлс Едуард пристигна!
Ще ни освободи и ще предяви правата си над трона!
Днес е велик ден за Шотландия!
Клановете да се съберат! Вадете оръжието и се гответе!
Чакайте призив на оръжие!
Чарлс идва отново да си върне престола!
Призовава клановете да тръгнат с него
и да му помогнат да прогони крал Джордж от земите ни!
Джейми!
Грабвайте оръжието! С мен ли сте, шотландци?
Защо се обличаш?!
Не си блъскай хубавата главица над това, Джеси.
Къде си тръгнал?
Тръгвам да се бия за добрия принц Чарли!
Джейми...
Джейми, върни се!
Умно ли е да поемаш такъв риск, момчето ми?
Прецени последствията, ако избереш неподходящата страна
между монарсите съперници...
А последствията, ако избера подходящата страна?
Татко е прав, Джеймс. Ако принц Чарлс бъде победен, ще има погроми.
Ще ни конфискуват някои от земите, може би дори Дърисдиър.
А ако победи той, богатството ни ще се удвои,
дълговете ни ще отпаднат и позициите ни ще се укрепят.
Играеш хазарт дори с бъдещето ни. - Без риск няма печалба.
Твърде овчедушен си, скъпи братко.
И аз в сърцето си съм с крал Джеймс и якобитите.
Но умът ми казва, че е по-умно да остана верен на крал Джордж.
Тогава трябва да се стягаш, Хенри.
Колкото до мен, аз ще последвам сърцето си.
Тогава и аз ще последвам сърцето си!
Хайде и двамата да подкрепим добрия принц Чарли!
Не е ли крайно неразумно да се обвържем с едната от страните?
Ще постъпим както повечето уважавани фамилии.
Ще държим умерен курс.
И как предлагате да го направим, татко?
Единият син ще замине да се бие в подкрепа на крал Джордж,
другият ще остане у дома да помогне на крал Джордж.
Ако наистина го желаете, татко, то нека аз да замина с принц Чарлс.
Ти? - Естествено.
Аз съм по-младият. Традицията повелява да отида.
Проклет да си и ти, и традицията! - Джеймс...
Нека той си остане да гледа стадата и да води сметките! Учил е за това!
Помисли малко, Джеймс! Има причина обичаят да е такъв.
Ако ти, господарят, загинеш в сражение,
можем да загубим имението и титлите.
Ако падна аз - дръзкият по-малък син,
действал против бащината воля, няма да има заплаха за Балантре.
Няма да ти оставя тази възможност.
Възможност?! - Да! Да спечели богатството ми!
Нали искаш бъдещият ти съпруг да бъде богат, скъпа Алисън?
Мигар ме вълнува богатството!
Искам съпруга си жив, а не посечен на бойното поле!
Но помисли за честта! Помисли за славата!
Всичко е само игра за теб, Джеймс! Никога няма да пораснеш!
Ще си останеш малко момченце.
Онзи ден ми каза друго.
Вие трябва да решите, татко. Кой от двама ни да бъде?
Помисли какво рискуваш, Джеймс.
Графство Дърисдиър - своето наследство!
Цял живот го бранех за теб,
а сега ти искаш да го захвърлиш заради едно неразумно приключение!
Мястото ти е тук, до мен. Точка!
Значи е решено. - Никога!
Да! Хенри да отиде. - Само през трупа ми!
Не е разумно да изкушаваш провидението, Джеймс.
Провидението или теб, Хенри?!
Престанете! Не искам вражди между мен и родните ми синове!
Не сме варвари. Бъди разумен, Джеймс.
Ако не се подчиняваш на тежестта на бащината дума,
то поне нека те води синовната ти обич към мен.
Не бих понесъл да те загубя.
Редно е и справедливо аз да отида да се бия, Джеймс.
Кажи "да" и да приключваме.
Аз виждам само един начин да приключим.
Като оставим съдбата да решава.
Детинско е по този начин да решаваме такъв важен въпрос,
но признавам, че е честно.
Какво избираш, братко? - Ези.
Жалко, братко. Явно този път съдбата беше на моя страна.
Това няма да свърши добре!
Ако ме обичаш, Джеймс, ще останеш!
Обичам те безкрайно, драга моя, но повече обичам си честта!
Мразя те! Ти нямаш сърце!
Върви тогава! Нека те убият! Не ме е грижа!
Дано никога не се върнеш!
Каква сърцата девойка! Ще бъде не съпруга, а проклятие!
Като теб - не син, а проклятие! - Нима?
Откакто си се родил, нищо добро не съм видял от теб!
А сега и това! Ще се биеш, но не за честта си,
както се заяде с бедната девойка,
а за да плащаш дълговете си от хазарт и разврат!
Не се бойте, скъпи татко,
ще се представя възхитително на бойното поле
и ще добавя още блясък към семейния ни герб.
Пази се, синко! Ще се молим за теб.
Искали сте да ме видите, г-це Алисън.
Няма ли да изпратите любимия си на война, г-це Алисън?
Бог да ви благослови, момчето ми!
Пази се, Джон Пол.
По конете, момци! Да потегляме!
Джеймс!
А, Хенри! Отиваш да лижеш английския ботуш?
Подигравай се, ще видим другия път! Може и да не спечелиш жребия!
Въпросът е как го хвърляш, скъпи братко!
Е, тук се разделяме. - Да.
Наглеждай имотите, Хенри, и бъди добър брат на Алисън.
Боя се, че тя ще крее по мен нощ и ден!
Изчакай отговора, Макконъхи.
Кажи му... Кажи, че аз...
Да, г-це Алисън?
Един ред! Една дума! Каквото и да е!
Толкова често му пиша...
Можете да ми имате доверие, госпожице.
Пуснете ме да мина! Искам да видя господаря на Балантре!
Благодаря, Макконъхи.
По-добре тръгвай веднага. Пътят до вкъщи е дълъг.
Наредиха ми да изчакам отговора ви.
А аз ти нареждам да си вървиш. Засега няма да има отговор.
Няма да се върна с празни ръце при горката девойка!
Наредено ми е да чакам, и ще чакам.
Както предпочиташ. Но може и дълго да чакаш.
Днес тръгваме за Калоден.
Огън!
Спрете стрелбата!
Прикрийте се!
Бягайте всички!
Моля ви, бягайте!
Да се бием за принц Чарли!
Джеймс!
Каква е тази суматоха? - Аз съм, сър - Макконъхи.
За бога, човече! Погледни се! - Извинете ме, сър.
Яздих два дни и две нощи без почивка.
Какви са новините, човече? - Всичко е загубено.
Армията беше разгромена при Калоден.
Клановете се пръснаха...
Принц Чарлс избяга във Франция. - А Джеймс?
Къде е Джеймс?!
О, Джейми...
Джейми...
Синът ми... Те са убили сина ми!
Имате още един.
Нямам нищо! Нищо!
Ние го убихме...
Вие! - Ние?!
Вие го изпратихте да умре! И за какво?!
Алисън, недей!
А ти... Ти кротко си седеше тук в безопасност,
докато брат ти проливаше кръвта си вместо теб!
Той пожела да стане така!
Ще си платиш за това... Ей богу, ще си платиш!
Боже опази! Това е призракът на Джеймс Дюри!
Кой сте вие? - Казвам се Бърк.
Полковник Франсис Р. Бърк.
Откъде знаете името ми? - От битката при Калоден.
Бихте се за добрия принц Чарли. Не бях виждал преди такъв кураж!
А какво правите тук?
Искам да стигна до морето и да се върна в Ирландия.
А вместо това говоря тук с мъртвец!
Какво търсите на това забравено от Бога място?
Отивам към морето да хвана кораб за Франция.
Ей богу! Днес ви провървя!
Случайно знам, че един кораб ще хвърли котва
в Сейнт Бийс Хед след ден-два. Ще яздим дотам заедно.
Защо да вярвам на един дрипльо, който току-що се опита да ме убие?
Май пропуснах да спомена...
Капитанът на кораба случайно ми се пада стар другар.
О, разбирам. А сега ми дайте ножа си.
Но ние сме в Англия! Тук е пълно с разбойници и пирати!
Ножът! Главата ми може и да е пукната,
но не съм така изглупял да кача зад гърба си въоръжен човек!
Ножът ви! Или ще вървите пеш и сам.
Няма да мръдна, докато не разбера къде отиваме.
И приятели ли сме, или врагове!
Ако сме врагове, ще се бия още сега, до край!
Ако сме приятели, върнете ми ножа и мирно ще продължим заедно.
Съгласен съм.
Ези - приятели сме. Тура - единият от нас ще язди сам.
Така да бъде.
Ножът ви.
Приятелю!
Е, кой е пътят към морето?
Ей богу! Забравих да ти кажа, че не знам къде съм.
Не знаеш?! - Това е Англия, човече!
Познавам я колкото и ти.
Това е прекрасно начало...
Кап. Тийч желае да се запознае с вас.
Трябва да се качат на борда! Да ги поогледаме!
Казвам се Сатана! Корабът ми е "Ад".
Хората ми са дяволи, до един! Как ви се струва това, а?
Ей богу! Ако наистина си Сатаната, тук има още двама дяволи за теб!
Дяволи, така ли? Скоро ще видим стават ли дяволи от вас!
Днес потегляме към бреговете на Северна Америка!
Където кораби почиват дълбоко под водата,
натъпкани със злато и богатства!
Ако сте дяволи, значи обичате златото.
Между това и онова място
за вас ще има само кръв и пот!
Ще пролеете доста и от двете!
Пусни ги и ги сложи да работят! - Слушам, капитан Тийч!
Бог да ни е на помощ! Сега наистина сме извън закона.
По-добре жив пират, отколкото мъртъв патриот.
Не бъди толкова сигурен, момко.
Вдигай котвата! Пълен напред!
Предупреждавам ви, г-н Маккелър, ще имате много работа.
Тези имоти са с тежки ипотеки и доходите им са твърде недостатъчни.
И, разбира се, англичаните вдигнаха данъците, за да си платят войната.
Позволих си да прегледам книжата ви
и съм убеден, че ще се справя с проблема навреме.
Боя се, че ще ви остане малко време за съпругата и семейството ви.
Нямам съпруга и семейство, за които да се грижа.
Нямате съпруга? Нито любима? - Не.
Честно казано, господине,
никога не съм приемал особено любовните страсти,
нито съм разбирал жените.
И тъй ми липсва дързост, рядко попадам в тяхна компания.
Може би е за добро, г-н Маккелър.
Аз самият считам самотния живот за голямо тегло.
Елате. Ще ви покажа и останалото.
Тези дългове ще ни съсипят, Хенри!
Надявам се г-н Маккелър да ни научи да управляваме именията по-доходно.
Проблемът щеше да се реши, ако Алисън и Джеймс...
Тя щеше да внесе значително богатство в семейството.
Сега, разбира се, няма надежда за това.
Освен ако...
Освен ако какво? - Нищо. И без това е невъзможно.
Ти имаш една черта, Хенри, която намирам за непоносима.
Или говори, или си затваряй устата!
Спести ми усукванията си!
Само се чудех дали от мен ще излезе подходящ съпруг за Алисън.
Разбира се, приличието ме възпира да поискам ръката й
така скоро след смъртта на Джеймс.
Но, съгласете се, това би разрешило проблема.
Доста размишлявах относно предложението ти, Хенри.
И реших, че този брак няма да е необходим.
Просто ще ти дам част от парите си като подарък.
Подарък?
Имам и къщата и земите, които останаха от татко в Ню Йорк.
Доходът от тях е повече от достатъчен да покрие нуждите ми.
Мислиш ли, че поисках ръката ти само заради парите ти?
Разбирам те. Обичам Дърисдиър като роден дом.
Искам да участвам в спасяването му. - Остави парите!
Искам теб!
Винаги съм те искал, още от деня, когато се появи тук...
Скрита зад полите на гувернантката си.
Уплашено сираче, което нямаше кой да го обича и да го гледа!
Хенри, моля те... - Не, ще ме изслушаш!
Години наред пазех мълчание, защото ти бе обещана на Джеймс.
Не смеех да мечтая, не смеех да се надявам!
Но сега... - Сега?!
Сега Джеймс го няма на пътя ти и си решил да се възползваш! Така ли?
Едва ли искаш да си така жестока! - Същото важи и за теб!
Но думите ти са по-жестоки, отколкото мога да понеса!
Не можа ли да почакаш поне да избледнее споменът за него?
Сега виждам, че никога няма да избледнее.
Обичах го с цялото си сърце и винаги ще го обичам!
Любими Джеймс
Хайде, хапни...
Не я ли искаш?
Кораб отдясно на борд!
Ей, Бърк! Вдигай флага!
Да покажем на тези негодници Веселия Роджър!
По-живо там!
Подкарайте кораба! Пълен напред!
Какво става, момко? - Гледай там!
Този път той наистина ще си има неприятности!
Кораб отляво на борд, сър!
Кораб отляво на борд, сър.
Вдигнете щурвала, г-н Бентли, и пълен напред!
Вдигнете щурвала! Пълен напред!
Бог да ни е на помощ!
Мисля, че е време да изиграем този страхливец.
Но не прибързвай, Джеймс.
Чакалът е най-свиреп, когато го дразнят.
По-живо!
Капитан Тийч!
Кап. Тийч, ако нападнете този кораб,
всички ще свършим обесени, удавени или посечени.
Кой смее да оспорва командите ми? - Аз, пияно псе такова!
Повече няма да си поемете дъх, г-н Дюри!
Може би ви интересува, подпухнал мях такъв,
че не преследвате беззащитен търговски кораб!
Този е от кралския флот!
Какъв кралски? - Боен кораб!
Заредете оръдията! - Слушам, сър!
Г-н Ериксън, палете!
Огън!
Крийте се!
Огън!
Екипаж! До всички! Отклонете курса!
Ако не ни потопят, ще ни избесят до крак!
Не съм изтърпял толкова време тук, за да увисна на мачтата!
Тийч, размърдай кораба!
Спасявайте се! Спасявайте се!
Махнете ме оттук!
Скрийте се!
Бърк, свали проклетия флаг!
Робъртс, ляво на борд!
Грейди, натегни платното!
Обръщай курса бързо!
Робъртс, обърни към брега! - Слушам, сър!
Грейди, по-живо там!
Угасете пожарите! Всички вземайте ведрата!
Пълен напред! Вдигай платната бързо!
Като че ли се опитват да се измъкнат през плитчината, сър.
Доста хитро. - Да продължим ли след тях?
Не си струва риска, г-н Бентли. Плитчините са коварни.
Обърнете курса към морето. - Слушам, сър.
Обърни към морето!
Старши кормчия, дясно на борд! - Слушам!
Обръщат се и се насочват към морето!
Ето този човек спаси положението!
Къде е страхливецът Тийч?
Оставете Тийч на мен. Знам как да се справя с него.
Робъртс, давай към най-близкия залив и пусни котва.
Останалите започвайте да оправяте щетите.
Време е да превърнем това корито с помия в истински кораб!
Правилно, момчето ми! Правилно.
Ей, шотландецо!
Ще ти откъсна езика с голи ръце!
Ще те одера жив! Ще те сваря в олио!
Браво! Но по-добре запази театралните си умения за екипажа си.
Мен не ме впечатлиха.
Който говори така с Тийч, не остава жив!
Ако не беше толкова жалък, щях да ти се изсмея в лицето.
Да ми се изсмееш в лицето?!
Приготви се да умреш!
Може да си страхливец, Тийч, но не си глупак.
Нали чу хората отвън? Ако нещо се случи с мен,
полк. Бърк ще ги разбуни и ще се погрижи това да е
прощалното ти представление.
Разбирам!
Ти също не си глупак, Дюри.
Подозирам, че малката ни беседа има точно определена цел.
Какво искаш?
Половината от всичко.
Половината от всичко?!
Елате насам!
Съберете се и слушайте, момци! От сега нататък
капитан Тийч и аз заедно ще командваме кораба!
И за да покаже колко високо цени вашия кураж в битката,
капитанът щедро ви предоставя личните си запаси с ром!
Пийте, момци! Изпийте го! Изпийте го цялото!
Какво си намислил?
Слушай, не пий твърде много, ако е възможно за един ирландец.
Само се преструвай на пиян. По-късно ще ми трябваш.
Чакай! Това е... - Ще ми трябваш с трезва глава.
Пийте! Заслужихте си го!
Виж ти каква гледка! - Купища злато!
Съкровище за цял живот!
Ще вземем само толкова, колкото можем да носим без усилие.
Запомни ли картите? - Да, помня ги!
Река Мохок се простира на север, на около 30 левги навътре.
Ами екипажът?
Няма да ни пречи. Повечето няма да се събудят.
А които се събудят, ще се чувстват твърде зле.
Няма да се събудят? - Да! Планирам това от отдавна.
Ромът, който така любезно им подари, беше отровен!
Отровен?!
Накарал си ме...
Как очакваше да свалиш това съкровище от кораба?
Като сваля шапка и попитам учтиво: "Може ли да мина, ако обичате?"
Джеймс, стореното сторено. Като го убиеш, няма да оправиш нищо.
Дублони!
Благодаря ви, господа! Повече нямам нужда от услугите ви.
Казах ти да не му се доверяваме! - Скачайте зад борда!
Ще трябва първо да ни застреляш.
Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие!
Не си прави труда, капитане. Позволих си да ги изпразня всичките.
Не че не ти вярвам, просто не исках да се нараниш.
Играта свърши, капитане! Ти беше дотук.
Сега е твой ред, страхливецо! Скачай зад борда!
Не мога да плувам! - Лъжеш ме право в очите!
Имайте малко милост... Моля ви...
Скачай, защото ще ти прережа гърлото и сам ще те хвърля!
А ако той не го стори, аз ще го направя!
Поне няма да вземете това!
Но ще получите... това!
Да вървим.
Добър ден, Джеси Брун!
Заради теб добър ден няма да видя, докато съм жива!
Къде е бащата на нероденото ми дете, Хенри Дюри?
Къде е милият момък, който ти се довери?
Онзи, когото прати да умре вместо теб?
И къде е скъпият ми брат и другите, които умряха с него?
Ти не си достоен да му бъдеш брат, долен, грозен скъпернико!
Няма смисъл да предпазваш злодея, Хенри.
Ще разбера кой е.
Не можах да го разпозная.
Но кой би посмял? И защо? Сигурно има някаква причина.
Не е за първи път. - Какво искаш да кажеш?
И други все още обвиняват мен. - За какво те обвиняват?
Заради Джеймс и младежите, които тръгнаха с него.
Всеки мъж, жена и дете в околията ругае след мен.
Където и да отида, будя презрение.
Няма да оглавиш Пролетния фестивал? Това е немислимо!
Помислете какъв риск е за Хенри!
После ще ни докладват, че не можем да ръководим провинцията си.
Не, Хенри трябва да се появи заради традицията и честта на фамилията!
Не се хаби, Алисън. Знам дълга си.
Сър, послушайте ме! Хенри не бива да се показва пред обществото.
Той е първият в този дом, комуто това се случва.
Но ако не може да се покаже сам, ще отидем и тримата заедно.
Някой не е добре дошъл тук!
Юда!
Къде е господарят?
Къде са клетите момци, които тръгнаха с него?
Къде е брат ми Дейвид?
Ето го вашето безумие, сър! Може ли сега да си вървим?
Или ще чакаме да ни убият с камъни?
Вървете си! Оставете ни на мира!
Махайте се всичките!
Карай.
Ако още ме искаш, Хенри, можеш да ме имаш.
Не ти предлагам любов - Бог знае,
но заслужаваш нещо по-добро от това!
Ще се опитам да ти бъда добра съпруга.
Смрадлив страхливец!
Американската пустош
Само неколкостотин мили са. Не е кой знае какво.
Прояви разум, Чу! Молим те да ни закараш само
до Краун Пойнт на север, до езерото Шамплейн.
Чу не ходи. Много голямо опасно.
Френските войници в Краун Пойнт. - Искаме да се присъединим към тях.
За да уредим да ни прехвърлят във Франция.
Вие - британски предатели?
О, това е дълга история. - А ти очевидно си зает човек.
Много адирондак от тук до езеро Шамплейн.
Вярно, но ти отива там. А и чуваме ти говори наш език.
Французи плаща на адирондак много злато за английски скалп.
Затова и ние ще ти платим в злато,
за да сме сигурни, че ще си запазим скалповете.
Много злато.
Адирондак!
Адирондак!
Бърк! Съкровището! Съкровището!
Сега накъде?
Ези - направо, тура - надясно.
Това е много детинска привичка, момчето ми.
Ези. - Значи направо.
С радост бих отстъпил цялото богатство за малко сносна храна.
Или поне част от него.
Никога няма да успеем, Джеймс. Не и с тези товари.
Кръстът ме боли ужасно.
Давай!
Кажи, Бърк, имаш ли брат?
Цели петима, Бог да ги поживи.
Аз имам само един.
И той ще си плати за това.
Но защо виниш него?
Той остана вместо мен.
Ухажва избраницата ми! Присвоил си е името ми!
Откъде можеш да знаеш това?
Цяла година, откак изчезнахме.
Знам.
Знам го!
Това място тук става. - Да, изглежда сигурно.
Стойте, господа!
Слава на Бога!
Те са французи!
Дърисдиър. Една година по-късно
Шах.
Шах!
Шахмат.
Извинете, милорд, долу чака посетител.
Нима? Кой ли се е появил в този безбожен час?
Отказа да назове името си, милорд. Само каза "господарят на Балантре".
Кълна се в честта си, вярно е! До последната дума.
Синът ми жив?!
Простете, господине. Дълго живяхме, сигурни че е мъртъв.
Къде е той? - В Париж.
От година е в този прекрасен град и, ако не греша за привичките му,
в този момент точно сяда да вечеря.
Мили боже!
Простете, госпожо! Заслужавам да ме разстрелят,
че не съобщих новината по-артистично като за пред дама.
Но нося писма от господаря - по едно за всеки от вас.
Той ще разкаже историята си по-изкусно.
Дайте го на съпруга ми.
Безусловно, колко глупаво от моя страна... Безусловно.
На съпруга ми, моля.
Извинете ме.
Извинете ни, капитан Бърк. Новината доста ни потресе.
Ще придружа съпругата си. - Разбира се.
Г-н Маккелър ще ви предложи храна и питие,
а после ще ви доведе в кабинета ми, където ще поговорим. Извинете.
Пет хиляди лири?! - Да, или затвор за длъжника.
За бога, как успя брат ми да затъне в дългове за толкова кратко време?
Беглецът трябва да разчита на милост от всякакви безчестни хора.
Има награда за главата му! Свободата се заплаща скъпо.
Има да се дават подкупи...
Подкупи за мълчание, за фалшиви документи, за прехвърляне.
Разбира се, разбира се! Кажете ми едно...
Сега вече той ще се върне ли в Шотландия?
Един ден може би... С помощта на приятелите в двора.
Но дотогава според мен би било глупаво.
Макконъхи ще ви приготви стая за тази нощ.
А парите? Трябва да тръгна преди изгрев-слънце.
Утре сутрин ще ви чакат тук.
Не говорите сериозно! - Нямам избор.
Пет хиляди! Ще унищожите всичко, което постигнахме!
Вие как бихте постъпили, Маккелър?
Това разтърси живота ми из основи. Вече не притежавам нищо.
Отново всичко принадлежи на Джеймс. Не разбирате ли?
Той все още е господарят на Балантре.
Прочети го и да се приключва!
Кому е нужно? Това ще промени ли нещо?
Тогава аз ще ти го прочета. - Спести ми го!
Хенри... Това е краят на живота ми!
Омъжих се за човек, когото не обичам,
за да науча, че любимият ми още е жив!
Няма нужда да знам повече!
Ето това е вкусът на Индия!
Индия? Напълно уютно ми е и тук, в Париж, приятелю!
Живея в разкошна къща, клиент съм на най-добрите шивачи,
движа се в най-отбраните кръгове!
Защо ми е да ходя в Индия?
За да живеете като раджа... Като мен.
А ще имам ли палат?
Два палата, дори три! Колкото искате.
Напуснах Франция без пукнат грош. А я ме погледнете сега!
Какво ще кажеш, Бърк?
Да заминем ли за Индия да си опитаме късмета?
И как, ако смея да попитам,
възнамеряваш да финансираш тази разточителна експедиция?
Мисля, че можем да разчитаме нашите приятели в Шотландия
да ни подпомогнат в начинанието.
По-полека, момчето ми. Един ден кладенецът ще пресъхне.
Е, тогава ще ми се наложи да пия само шампанско.
Кървави пари! За да си мълча за ей това!
Затова ги вземам!
Кървави пари за предадените.
Виждате ли каква цена ми слагат?
Ако милият ми беше тук, друга щеше да е съдбата на Джеси Брун.
Но той е мъртъв.
Лежи мъртъв някъде из планините на Шотландия.
Милият ми... - Бихте ли подписали разписката?
Да подпиша?! - Занапред ще изисквам разписка!
Ще му кажа аз на оня стиснатия какво да направи с разписката си!
Госпожо, трябва да подпишете. - Махайте се оттук веднага!
Трябва да подпишете... - Махай се веднага, казвам ти!
Вън! Хайде, кученце, дръж го тоя!
Прибери си злото псе, жено!
Махай се!
Нямам търпение за пътуването до Единбург!
Ще си купя най-хубавите платове, които намеря
и ще си поръчам 12 чифта пантофки!
Хенри, не забравяй да ми направиш списък с покупките, които искаш.
Боя се, че тази година няма да има пътуване до Единбург.
Няма ли? Но аз ходя всяка година!
Така е. Но тази година ще трябва да направим изключение.
Ще отида в Единбург.
Няма да ходиш в Единбург, защото не можем да си го позволим!
Не се прави на скъперник, Хенри. Напомням ти, че имам свои пари.
След брака, госпожо, вече всичките са мои!
Разбира се.
Колко този път? - Две хиляди.
Мили боже... - Не, чакайте!
Четете! Вижте как е започнал писмото!
"Скъпи братко, знам какво свидливо псе си..."
Аз - свидливо псе...
Смятате ли, че съм свидливо псе? - Разбира се, че не.
Да! Но вие сте единственият, който знае къде отиват парите!
Никой друг! Дори съпругата ми!
И съм принуден да й отнемам едно от малкото й удоволствия!
"Свидливо псе"... Не съм по-лош от него!
Ето къде отиват парите ви, госпожо. Неговите и вашите.
В Париж, при този човек - 8000 лири за няма и две години.
Но това е невъзможно! Имението не може да го покрие.
8060, ако сме точни.
И сега настоява за още.
Сега, като научихте, още ли смятате съпруга си за скъперник?
Не, г-н Маккелър. Смятам обаче, че е било много глупаво да го крие.
Къде е той?
Отиде в спалнята си - сам, както винаги.
Вие виждате малко, г-н Маккелър, но съдите сурово.
Не се тревожете! Повече няма да се пращат пари в Париж.
Слава на Бога!
Джеймс е източникът и същината на всичките ни беди!
Досега. Това беше последната му пакост.
Само да можех да го спра...
Всичко, което иска, е негово по право!
Тогава нека да дойде и да си го поиска сам!
Полк. Бърк казва, че не смеел да стъпи на шотландска земя.
Тогава значи няма да дойде.
Не познаваш Джеймс. Той би рискувал всичко.
Трябва да се възползваме от тази възможност...
Само да имах кураж...
Ще ти помогна, ако ми позволиш.
Това поне ти дължа.
А, Якове! Ето го и Исав - завърна се.
За бога, Джеймс, наричай ме с моето име и заповядай в къщата.
Моята или твоята къща?
Знаеш много добре позициите си тук.
Вярвам, че е така, скъпи братко. Въпросът е дали ти ги знаеш.
След това смъкна черната превръзка от окото си,
измъкна един рубин, голям колкото...
колкото ей това и каза:
"Госпожо, ако позволите, вече мога да купя и сестрата!"
Не бива да прекалявате, татко, но е хубаво, че отново се смеете.
Бяхме потънали в ридания и скръб, докато те нямаше, Джими.
Не бива да ти се зловидят щастливите ми мигове.
Джон Пол, тази празнична маса
и тези великолепни бляскави светлини твоя идея ли са?
Всичко е в чест на господаря на Балантре.
Значи не си ме забравил!
Колко е хубаво да съм отново у дома, татко!
В този салон, изпълнен със скъпи спомени!
Помниш ли как ти и Хенри се боричкахте пред огнището
в дългите зимни вечери?
И дразнехме бедната Алисън...
Колко сърцата беше тя тогава!
И вероятно още е.
Помните ли я как хвърли онази монета...
Какво? Още не е поправен?
Боя се, че имаме да се занимаем с други, по-важни въпроси.
Е, вече става късно.
Лека нощ, татко.
Ще си лягаш? Така рано, братовчедке?
Свикнали сме да заспиваме рано. Боя се, че тук не е като в Париж...
Не, не е... Ако беше Париж...
О, там ти щеше да блеснеш!
Добре дошъл от мъртвите, Джеймс.
Защо си така посърнал, Хенри?
Човек да си рече, че съжаляваш, задето съм се върнал.
Не завиждай на брат си за полагащото му се по право, Хенри.
Благодарен съм ти за всичко, което направи.
И съм сигурен, че и Джеймс ти е благодарен.
Безгранично благодарен, Хенри.
Безгранично.
Възхищавам се на търпението ви, г-н Хенри.
Не знам как го понасяте тези седмици.
Пред семейството прелива от братска любов, насаме ви обижда.
Защо не го предадете на властта и да се приключи?
Да предам брат си? - Скоро той ще ви предаде.
Така само ще го превърна в мъченик и ще съсипя репутацията си.
Засега ще трябва да го търпим и да се молим да се умори.
Дано е по-скоро, че да не ни разори с пиенето и гуляите си.
Френчи, закарай ме с приятелите си обратно в Дърисдиър.
Джейми! Джейми, къде се губиш?! Защо не дойде да ме видиш?
Махай се оттук, жено!
Джейми! Това съм аз, Джейми! Джеси!
Чаках те! - Не виждаш ли, че съм зает?
Виж, това е рожбичката ни! Кръстих го на теб!
Ти не си на себе си, девойко! Остави ме на мира!
Джейми... Джейми, не ме ли харесваш вече?
Бях ти вярна! Питай, когото щеш! - Казах да ме пуснеш!
Пусни ме!
Бягай, страхливецо!
Същият си като стиснатия си брат!
Проклети да сте всички Дюри!
Да гниете в пъкъла дано!
Маккелър! - Да?
В селото има една луда мома, казва се Джеси Брун.
Познаваш ли я? - Да.
Ако дойде тук, искам да я изпъдиш.
Махни я, натупай я, ако трябва, но я дръж по-далече от мен.
Няма да ви върша черната работа вместо вас.
Дадох заповед на този слуга, а той ми отговаря безочливо.
Най-добре му напомни кой се разпорежда тук.
Г-н Маккелър не е слуга.
Всички наемници в това имение са слуги на баща ми.
Оплачи се тогава на татко. Ще чуе дилемата ти с интерес.
Или може би той още не знае за Джеси Брун?
Уволни този човек веднага!
Джеймс, когато си готов да поемеш господарските си отговорности,
предявявай изисквания, колкото щеш!
Дотогава, скъпи братко, моля те, спести ни наглостта си!
Ще си платиш за това!
Не остана начин да ме нараниш повече, Джеймс.
С огромно удоволствие ще намеря такъв!
По-добре нека си тръгна, сър.
Нима ще ме изоставите съвсем сам в това, г-н Маккелър?
Вие сте единственият ми съюзник.
Поведението ти в компанията на брат ми
е почти като на ученичка.
Хенри, не бъди така тесногръд! Само се забавлявам.
Сега, когато Джеймс си е у дома, все едно отново сме деца.
Помниш ли хубавите дни, когато бяхме млади и безгрижни?
Пък и ти никога нямаш време за мен.
Въпреки това действията ти не подобават на омъжена жена,
още по-малко на господарката на Балантре.
Нима ще ми откажеш това невинно удоволствие в моя
еднообразен живот?
Не.
Стига да си остане невинно.
Не можеш да заспиш ли?
Не го правете! Това са най-плодоносните земи в имението.
Ще им сложа добра цена.
Брат ми говори само как иска да ходи в Индия да си опита късмета. Добре!
С парите от земята ще може да замине и да ни остави на мира.
И очаквате да спре дотук?
Г-н Маккелър, готов съм на всичко, само да си замине оттук!
Как върви подготовката за пътешествието ти до Индия?
Обмислям промяна на плана.
Но аз ти осигурих парите.
Може да ги ползвам за друго начинание,
което ще се окаже по-скъпо.
По-скъпо? - Точно така.
Смятам да предприема експедиция в американската пустош!
Не разчитай на нещо повече от мен. Долапът е празен.
Аз съм търпелив човек, Хенри.
Мога да си позволя да чакам, докато се напълни отново.
Тази вечер ми върви.
Внимавай, братко.
Върви ли ти в картите, не ти върви в любовта,
както казват хората. - За разлика от теб, братко,
на мен не ми се налага да разчитам на късмет в любовта.
И все пак, Хенри, при всичките ти еднообразни, солидни качества
не познавам жена, която да не е предпочела мен.
Това се отнася, разбира се, както и двамата знаем,
и за собствената ти съпруга.
И аз искам кръв. - Ей богу, ще я имаш!
Господа, това е безумие! За бога, няма ли да размислите?
Кой? - Г-н Джеймс.
Трябва да отидете при съпруга си.
Сега ли ще му обърнете гръб,
когато има нужда от вас? - Не!
Изчезнал е яко дим. - Това е невъзможно!
Не, сърцето му не биеше.
Мога да се закълна, че беше мъртъв.
Френските контрабандисти.
Но защо им е един мъртвец? - Именно.
Значи има надежда, че още е жив.
Трябва да избегнем скандала на всяка цена.
Ще кажем, че е заминал, както дойде - без да се обади.
Никой не бива да научава какво се е случило тук тази нощ.
Джейми...
Аз го обичах... - Разбира се! Знам!
Щеше ли иначе да изтърпиш толкова? - Бих дал живота си за него.
Знам! Знам. - Защо ме принуди да направя това?
Защо ме принуди да направя това?!
Хенри, престани! Ще се поболееш!
За бога, как може такова нещо...
О, Джеймс!
Джеймс!
Дневникът на дявола. Намерих го сред вещите в багажа му
в нощта на трагедията. - Прочетохте ли го?
Не целия, но разбрах, че е планирал
същата нощ да замине с френските контрабандисти.
Както подозирахме.
Така че, има шанс да е жив и молитвите ни да са били чути.
Може ли да го видя, моля?
Съдържанието му може да се окаже болезнено за вас.
Г-н Маккелър,
няма как срамът ми да стане още по-голям.
Дневникът!
... И игрите продължават.
Бедният тъп Хенри се къса от яд,
докато Алисън се занася и прехласва по мен като влюбена крава,
убедена, че получава в ответ и моето обожание.
Ако знаеше, че обожавам само богатството й,
достатъчно, за да се оженя за тази проклетия и да търпя нрава й.
Г-н Хенри, елате бързо! Негова светлост!
Давай!
Татко, ето ме. Викали сте ме.
Джеймс... - Не, не. Хенри е.
Къде е синът ми?
От сега нататък и навеки
нека душата на този човек се освободи от греха!
Ликувайте и бъдете благодарни.
Този мъж имаше двама синове,
но обичаше само единия.
Ако можеш, очисти душата му от това, грехоядецо!
Ще го очистя от това.
Проклинам го заради това!
Сега вашата душа ще трябва да бъде очистена, лорд Дърисдиър.
Някъде из Индия. Няколко години по-късно
Ела, ела!
Ела, ела! - Къде ме водиш, момче?
Ела!
Проклети английски свине!
Отворете вратата! Отворете!
Имам нужда от помощ. Бягам от англичаните.
Сахиб ще се радва да научи как влязохте в градината.
Ей богу! Това е старият ми другар Джеймс Дюри!
Днес ми провървя!
Сахиб не разбира английски език.
Аз го разбира и вижда, че правите малки грешки.
Сахиб не ви познава.
Джеймс, това съм аз! Франсис Бърк!
Нима имаш безочието да отречеш, гледайки ме в очите?!
Така стоят нещата, а? Е, сега ще видим!
Сахиб смята, че е по-добре да си вървите.
Честно казано, и аз така си мисля!
Още не съм чул команда да ме бесят.
Само кажи на "сахиб", че не го смятам за джентълмен.
... Проклет долен ирландец, а?
Сахиб ще се радва да научи дали сте "проклет долен ирландец",
който само лае, но не хапе?
Кажи му, че ще запомня това! - Бърк! Цяла баба си станал!
Джеймс...
Бързо, Секундра Дас! Помогни ми да го внесем в къщата!
Добро момче!
Ето го г-н Маккелър. Той видя лично, можеш да го попиташ.
Вярно ли, г-н Маккелър? - Кое, господарю Алекзандър?
Разказвах на Санди историята на това място.
За човека, когото Дяволът се опита да убие тук.
И как той почти уби самия Дявол.
Наистина ли сте видели Дявола? - Да, момко.
Срещнах дявола на това място и го видях тук победен.
Какъв беше той, г-н Маккелър? Имаше ли рога и опашка?
Не бих посмял да го опиша.
Господарю Алекзандър, минете ли покрай това място,
заобиколете го и се помолете.
Г-н Маккелър е прав. Свали си шапката, момко.
Господи, благодаря Ти, и синът ми Ти благодари
за многобройните ти добрини!
Нека да намерим малко покой!
Защити ни, Господи, от нечестивия!
Порази лъжливите му уста!
Порази го, Господи, и нека никога не се въздигне отново!
Амин. - Господи, мислех, че сте забравили.
"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
Лесно е да се каже, г-н Маккелър.
Но да простя - аз?
Не, ще изглеждам пълен глупак, ако се преструвам.
Наш християнски дълг е да прощаваме! - Вие самият простихте ли му?
Бог да ми е на помощ...
Не съм.
Значи най-накрая стана раджа?
Истински се радвам за теб, Джеймс.
Този живот ти прилича. - Докато го има.
Ако победят, англичаните ще изгонят и мен, и всички раджи от Индия.
Какъв е тоя бълвоч, който слугата ти налива в гърлото ми?
Специален билков чай, той го прави. Изпий го.
Джеймс, послушай съвета ми - махай се от Индия, докато можеш.
Да изоставя всичко това и да започна отново? Но къде?
Още имаш съкровището, заровено под един водопад в Америка.
Помниш ли го, Джеймс?
Не съм виждал по-красива гледка през земните си дни.
Често мечтая да се върна там.
Можеш да тръгнеш веднага щом се изправиш на крака.
Не Франсис Бърк, а ти ще отидеш там.
И като отидеш, ще видиш, че всичко е твое.
Внимавай, може да приема думите ти за чиста монета.
Говоря сериозно. Искам да вземеш и моя дял.
Ако имах син, щях да искам да прилича на теб.
А ти със сигурност имаш...
Приятелят ви каза мъдри думи, сахиб.
Скоро ще дойде време да напуснете Индия.
Да, опасявам се, че ще го направя.
Къде ще отидем?
В Америка, да търсим заровеното ви съкровище?
Може би някой ден...
Но първо имам по-стари сметки за уреждане.
Г-н Маккелър, кажете на хората да засадят дърво до избата.
Така ще порасте голямо до пълнолетието на Алекзандър.
Бих препоръчал ясен, милорд. Те растат по-бързо.
Отлично! Нека да е ясен.
А оценихте ли малката инвестиция, която обсъждахме?
Оцених я и смятам, че ще се увеличи 10 пъти за следващите 20 години.
Чудесно! Ще бъде тъкмо навреме за сватбата на Алекзандър.
Какви планове имам за нея!
Отсега? Младежът е още дете, милорд.
Трябва да гледаме напред, г-н Маккелър! Да сме готови!
Кой знае какво може да стане.
Трябва да подсигурим бъдещето на момчето.
Неговото щастие значи всичко за мен.
Синът, г-н Маккелър, е най-голямото богатство за един мъж.
Може да имате късмета някой ден да го разберете и сам.
Простете ми откровеността, милорд.
Усещам, че ще ми четете лекция. - Не, само един съвет.
Но ако предпочитате, ще си го запазя.
Драги г-н Маккелър, ценя съветите ви не по-малко от приятелството ви!
Не осъзнавате ли какво правите със сина си?
Какво правя със сина си?
Баща ви беше добър човек, но дали беше мъдър баща?
Какво общо има тук баща ми?
Не познавам по-добър и по-мъдър от него, освен в едно - синовете му.
Говорете, човече! Стига сте го увъртали.
Ако продължавате все така да угаждате на г-н Алекзандър,
ще последвате стъпките на баща си. Внимавайте, милорд,
защото като порасне, момчето може да последва тези на брат ви.
Как смеете да предполагате, че синът ми
може да бъде обладан от такова зло?!
Милорд... - Достатъчно, г-н Маккелър!
Не искам да слушам повече.
Г-н Маккелър, да предложим закуска на тези пътешественици.
Прекрасно! Гладен съм като вълк!
Позволи да ти представя спътника си -
г-н Секундра Дас, индийски благородник.
Г-н Хенри Дюри.
Лорд Дърисдиър.
Несъмнено не и по наследство.
В тази къща всички ме наричат с истинската ми титла.
Дори аз ли, скъпи братко?
Особено пък ти, скъпи братко.
Исках да направя това пътуване до вкъщи
още щом научих за кончината на татко.
Не можеш да си представиш колко бях опечален.
Мисля, че имам известна представа.
След като Клайв изтласка французите,
нямаше какво повече да ме задържи в Индия.
Е, за жалост, Джеймс, и тук няма какво да те задържи.
Но тук е моят дом.
Вярвам, че все още съм добре дошъл в къщата на баща си.
Чичо Джеймс! Чичо Джеймс!
Ето тук Дяволът се е опитал да убие баща ми.
Сигурен ли си, че е бил самият Дявол?
О, да! Г-н Маккелър го е видял.
Имал рога, зелени очи и дълга опашка!
Изглежда наистина е бил самият Дявол.
Туше! Предавам се.
Татко казва, че ако пак се появи, този път ще го довърши завинаги!
Опитват се да направят това още от Райската градина, момко!
Алекзандър! Алекзандър! - Това е мама.
Защо не си поиграеш с г-н Дас?
Той ще ти покаже някои от вълшебните си фокуси.
Ще й кажа, че не съм те виждал.
Алекзандър!
Как смееш?! - Не вдигай шум. Сами сме.
Какво правиш тук? - Чакам те.
Не се ли вълнуваш да разбереш, че още те желая?
Не, отвращавам се.
Все същата Алисън!
Ледена фасада.
А зад нея - дива котка!
Да, разбира се! Закоравяла от твърде рядка употреба.
Трудно ми е да си представя, че Хенри прекалява в угаждането
на плътските си желания.
Ти си момченце в сравнение с него.
Това предизвикателство ли е, братовчедке?
Трябва да изхвърлим този паразит от къщата, г-н Маккелър.
Въпросът е как.
Хенри, трябва да го отпратиш веднага!
Нищо няма да го спре да съсипе живота ни!
Успокой се, скъпа.
За да познаеш дявола, като го видиш, трябва да си въоръжен добре.
Само че обещах на баща ми да не го лишавам от дом.
Не мога да го принудя да напусне. - Тогава трябва ние да заминем!
Какво?! - Да, през нощта, докато спи!
Ще отидем в имението на баща ми в Ню Йорк! Няма да ни открие там.
Ти луда ли си? Сега Дърисдиър е мой!
Ако трябва, ще се бия за земите си, но няма да бягам!
Санди!
Благодаря, г-н Секундра Дас! Благодаря! Браво!
Миналия път бях аз.
Сега ще се бори да ти отнеме Алекзандър.
Това ли искаш? - Но да избягаме като крадци...
Милейди, като узнае, че ви няма, ще тръгне да ви гони.
Значи не бива да разбере!
За бога, Хенри, отведи ни в Америка!
Ако не заради нас, заради детето! - Милорд, може би това е решението.
Като няма кого да мъчи и да обира,
скоро ще се умори от Дърисдиър и дълговете си.
Много добре.
Засега оставяме имението на Джеймс.
Но той скоро ще разбере, че не получава нищо.
Г-н Маккелър, пратете да повикат адвоката ми - Карлайл.
Алисън, стягай багажа! Но действай дискретно.
Той не бива да научава плана ни. - Благодаря ти!
Потегляме утре на зазоряване. Върви!
Хайде, побързай! Качвай се в каретата!
Е, на вас се пада да бъдете пазител на дявола.
Уверявам ви, в добри ръце е.
Ще ми се да беше в Ада! - Ще го накарам да се чувства така.
Бързо, Хенри! Съмва се! - Драги приятелю...
Милейди.
Сбогом и Бог да ви пази!
Стига игрички! Кажи ми веднага къде са изчезнали!
Нищо няма да ви кажа!
Ще разбера къде са тези глупци, ако ще след седмица, месец, година!
Ще ги последвам. И когато изтощя плячката си от тичане,
ще забия клин в това семейство, който ще го разцепи завинаги!
Пристанището на Ню Йорк. Една година по-късно
Моля, погрижете се и за това.
Ето, благодаря за усилията. - Благодаря, господине.
Маккелър!
Г-н Маккелър... Побързайте и свирете тревога.
Кажете на Негова светлост, че блудният син го откри.
Карайте.
Маккелър! - Санди, момчето ми!
Момчето ми, колко си пораснал!
Милейди.
Милорд. - Г-н Маккелър.
Радвам се, че сте с нас! Пораснал е, нали?
Успях да го държа в неведение почти цяла година.
Но накрая въпреки усилията ми откри къде сте и потегли на път.
Мисля, че е намерил средства за пътуването
от продажбата на последния си имот в Париж.
За да го наглеждам, си уредих да пътувам със същия кораб.
Естествено, щом хвърлихме котва, дойдох право тук да ви предупредя.
Благодарим за грижите ви, г-н Маккелър.
Но новината за пристигането на брат ми дойде с предишния кораб
благодарение на адвокат Карлайл.
Така че сме подготвени. - Благодаря.
Мисля, че трябва да ви предупредя, милорд.
Той смята жестоко да ви навреди.
Е, що за комедия се разиграва тук?
А вас, господине, що за зъл вятър ви довя насам?
Бъдете по-вежлив, Ваша светлост.
Не, ще бъда прям.
Лошата ви слава ви изпревари за наше всеобщо унижение.
Това е ген. Клинтън - губернатор на нашата провинция.
Останалите са част от най-изтъкнатите ни граждани.
Те знаят историята ни.
Тогава сигурно знаете, че аз съм законният лорд Дърисдиър,
че ти открадна титлите ми и именията ми,
че всичко, което си сега и което притежаваш, е мое по право.
Губернаторът обеща закрила за мен и семейството ми.
Е, да... Да, разбира се!
Трябваше да се досетя как блести една благородническа титла
в подобна затънтена дупка!
Няма да говориш с никого в моя дом, освен с мен!
Имаш избор: или се прибираш у дома с първия отплаващ кораб,
или имаш право да останеш и сам да изкарваш прехраната си.
Да си изкарвам хляба, докато ти го крадеш?!
Вече трябваше да си наясно, Джеймс. Няма кой да чуе претенциите ти.
Кое от двете да бъде?
Няма да се оставя да ме отпратят като непотърсен багаж! О, не!
Това би направило живота ти прекалено лек, братко! Не!
Оставам. За да ти напомням, че имаш брат... братко.
Сигурен съм, че след като господата ме опознаят,
ще разберат, че искането ми е справедливо!
Дотогава - приятен ден, Ваша... "светлост".
Ваша светлост.
Да си изкарвам прехраната?
Джеймс Дюри. Господар на Балантре, кърпач
Секундра Дас. Благородник от Индия, златар
Възхитен съм колко бързо брат ми усвои шивашкия занаят!
Казват, че кърпел платна.
Но защо избра такава проста работа? - Несъмнено, за да ви унизи.
Ако е така, да го окуражим, за да падне още по-ниско.
Милорд, наскърбява ме, че идвате всеки ден тук да злорадствате.
Това е опасно забавление. Ако го притискате, той ще отвърне.
Тъкмо обратното, г-н Маккелър. Ще пречупя духа му.
Приятен ден!
Какво си мислите, че правите?
Каквото ми отреди брат ми! Изкарвам си прехраната.
Но какво очаквате да постигнете с това?
Надявам се със скромните си усилия и с тези на г-н Дас
да организирам експедиция към дивите земи.
Прословутото заровено съкровище!
Да! Богатството, което брат ми не може да ми вземе с измама!
С това темпо ще сте много стар за пътуването.
Послушайте го, върнете се в Шотландия
и прекратете тази лудост веднага!
Махайте се от очите ми!
Единствената му амбиция е да си върне заровеното съкровище.
Извинете, г-н Маккелър, чета пощата. Какво казвахте?
Само трябва да му дадете парите за експедицията!
Да дойде и да моли на колене!
Хенри, ако това е начинът, така да бъде!
Брат ви е твърде горд да се моли.
Но парите може да отидат при него чрез посредник, чрез трета страна.
Трета страна? - С радост ви предлагам услугите си.
Ще кажа, че давам спестяванията си, за да се отърва от него или...
Предприел е постъпки да си върне земите и титлите в Англия с декрет.
Какво е това? - Писмо от адвокат Карлайл.
Джеймс си е свикал поддръжници сред новите си приятели на върха.
Всичко е загубено - Дърисдиър, титлите ми!
И най-лошото - наследството на Алекзандър!
Джеймс ще оспори на сина ни правата по рождение!
Той не бива да знае откъде идват парите,
а само че финансирате експедицията срещу дял от съкровището.
А ако не успеем да го намерим?
Ако няма съкровище?
Като се върнете и получа задоволителен отговор,
че сте си свършили работата,
ще получите още една такава кесия.
Договорихме ли се? - Договорихме се.
Но първо трябва да получа доказателство.
Залогът са законните ми права и трябва да съм сигурен.
Индианските ми приятели ме научиха на това-онова.
Разчитам, че ще познаете скалпа на брат си, като го видите.
Ще ви чакам в странноприемницата в Канандейгуа.
По описанието ви изглежда, че търсите това място.
Водопадът Чипа? - Да, залагам живота си.
Колко път ни остава, г-н Маунтийн? - Ако съм сам - нула време.
Но с този ход още един ден, може би дори два.
Разбирам. Дано не е прекалено далече.
Защото докато стигнем, г-н Пинкъртън ще ни отрови с ястията си.
Слушайте го само!
Има си свястна палатка и черният му слугува ден и нощ.
А ние сме тези, които опъват и влачат по цял ден
и спят на голата земя нощем.
Не се оставяй на тия мисли, Пинки!
Ето, това ще ти помогне да забравиш грижите си.
Вие двамата, по-тихо там!
Научи се да не надигаш глас, Пинкъртън.
А на теб, Хикс, ти казах да не носиш пиене на този поход!
Слушайте сега!
Трябва да сме с бистър ум, иначе той ще надуши нещо.
Голям хитрец е и не бива да се изпускаме.
Щом намерим съкровището, ще чакаме да падне нощ.
И тогава...
Е?
Бяхте прав, сахиб. Кроят как да ни убият.
Знаех си!
Това беше капан и паднах право в него.
Това е дело на братчето ми Хенри.
Няма да заколят гъската, преди да намерят златното яйце.
Вода!
Няма как да избягаме. Дебнат ни като ястреби.
Не можем да ги надвием, сахиб. Твърде много са за нас.
Няма да ме надхитрят тези невежи животни,
та да пукна тук, в тази смрадлива пустош!
Може би няма нужда да умирате - поне засега.
О, да... Да, разбира се!
Как не се сетих сам! Да!
Ще се отървем от тези злодеи и ще се надсмеем над Негова светлост.
Какви са новините? Гостилничарят каза ли нещо?
Нищо не се е чуло, откакто са тръгнали от Канандейгуа.
Нещо се е объркало. Трябваше да са се върнали!
Казах ви! Такъв зъл план не може да свърши добре.
Г-н Маккелър, късно е вече за проповеди!
Направих каквото трябваше. А Дяволът ме подкрепяше.
Какво му е, по дяволите? Мъртъв ли е?
Не ме докосвай! Не ме доближавай!
Недей! Недей!
Махни се от мен!
Не ме докосвай! Ти си мъртъв! Мъртъв си! Недей!
Успокойте се, милорд!
Аз съм - Маккелър.
Ще разбудите цялата странноприемница!
Беше той... Излязъл от гроба!
Беше дошъл за мен!
Няма да деля съкровището си с някакъв мръсен туземец, казвам ви!
Готов е.
Ако тръгне сега, ще стигнем водопада преди залез.
Тръгвай, туземецо!
Не, моля ви! Трябва остане с господаря!
Млъквай! Той и без това не те чува.
Да тръгваме! - Не, моля ви! Умолявам ви!
Нека да остана! Нека остана! - Хайде, черен дивако!
Моля ви! Нека да остана! Нека да остана!
Умолявам ви! Нека да остана!
Диви убийци!
Хайде, дребосък такъв! - Гледай, Хикс!
Хайде! Да не се отделяме!
Тръгвай, Хикс!
Ей, Хикс! Помниш ли онази девойка в Олбъни?
Онази със златната коса и медения глас?
Как й беше името?
Искам да й занеса нещо хубаво от моя дял,
но не мога да си спомня името й.
Хикс, чуваш ли ме?
Хикс, къде си?
Хикс!
Харис!
Харис! Хикс го няма отзад!
Не ми отговаря, като го викам.
Хайде, Харис!
Само малко е поизостанал.
Ще ни настигне.
Сигурно нямаш вече вода, нали, дребосък такъв?
Не, сахиб!
Пинкъртън, остана ли ти вода?
Пинкъртън!
Дяволите да ви вземат и двамата.
Хайде, дребен туземецо!
Прав ти път!
Харис, намерихме го!
Това е водопадът!
Харис! Харис!
Къде си?
Харис, ела!
Какво става?
Каква е тази врява?
Лодката на Джон Маунтийн! Тръгна с хората си преди седмица.
Връщат ли се? - Само един е.
Това е той, Маккелър! Знам, че е той.
Не! Гледайте!
Значи от групата единствено брат ми е мъртъв със сигурност?
И другите няма да се измъкнат живи.
Ако не загинат в пустошта, ще ги убият диваци.
Но вие се измъкнахте, г-н Маунтийн.
По божията милост и затова, че знам местността като дланта си.
Не ми казахте точно от какво умря брат ми.
Получи някакъв пристъп и после падна в несвяст.
Малкият се опита да му помогне.
Абсолютно сигурен ли сте, че е бил мъртъв?
Погребахме го, сър. - Да, но може да е било номер.
А може и вие да се опитвате да ни изиграете, г-н Маунтийн.
Може брат ми да ви е дал дял от съкровището,
за да убиете другите и да скалъпите тази басня.
Милорд, само го погледнете и ще разберете какво е преживял.
Залогът е твърде голям, за да се осланям на думата му!
Казвам ви, той беше вдървен и студен като лед,
когато го положихме в земята. Това беше преди три дни.
И да не е бил мъртъв тогава, вече е умрял със сигурност.
А аз ви казвам, г-н Маунтийн, че той не е обикновено човешко същество!
Това е демон!
Казах ви каквото знам. Какво повече искате?
Доказателство, г-н Маунтийн! Искам доказателство!
Не вярвам, че е мъртъв, докато не го видя да гние!
Секундра Дас!
Моля ви, не ме убивайте! Недейте!
Не се бойте, човече! Никой няма да ви навреди.
Той! Той се опита да убие родния си брат!
Сега ще се опита да убие и мен!
Да, ще те убия! Но ако не ми кажеш какво правиш на този гроб!
Той е жив! Брат ви е жив!
Той не е с всичкия си, милорд. - Не! Жив е, казвам ви!
Това е стара факирска тайна - гълташ си езика и забавяш пулса си!
Знаех си! - Но моля ви!
Помогнете ми да го извадим, преди да е станало късно!
Умолявам ви! Всеки миг е безценен!
Още има шанс да е жив!
Няма смисъл. Твърде много дни минаха.
Той няма да се върне при нас.
Вижте, милорд!
Той е жив!
Хенри...
Никога няма да се отървеш от мен.
Ще продължа да живея...
... и ще те преследвам...
... чрез момчето!
Лъжеш!
Джеймс!
Джеймс! Джеймс!
Не е добре, милорд... Той си отиде.
Отиде си!
Отиде си.
Да...
Да, този път наистина вярвам, че си е отишъл.
Какво ви каза той, милорд?
Не знам... Не знам!
Не можах да го разбера.
Я да видим кой пристига!
Аз съм, Джон Пол - Алекзандър. - Не мога да повярвам на очите си!
За миг си помислих, че се е върнало милото ми момче!
Направо сте одрали кожата на чичо си Джеймс!
Хайде, момко! Стаите ви са готови и ви чакат.
Хубаво е отново да си у дома.
Алисън? - Да, Хенри?
Алисън, след като вече се прибрахме невредими,
има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?
Само...
Само че те обичам и винаги ще те обичам.
Моля те, вярвай ми!
Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.