All language subtitles for Queime.Todas.Minhas.Cartas.2022.1080p.WEB-DL.DUAL.2.0

af Afrikaans
ak Akan
sq Albanian
am Amharic
ar Arabic
hy Armenian
az Azerbaijani
eu Basque
be Belarusian
bem Bemba
bn Bengali
bh Bihari
bs Bosnian
br Breton
bg Bulgarian
km Cambodian
ca Catalan
ceb Cebuano
chr Cherokee
ny Chichewa
zh-CN Chinese (Simplified)
zh-TW Chinese (Traditional)
co Corsican
hr Croatian
cs Czech
da Danish
nl Dutch
en English
eo Esperanto
et Estonian
ee Ewe
fo Faroese
tl Filipino
fi Finnish
fr French
fy Frisian
gaa Ga
gl Galician
ka Georgian
de German
el Greek
gn Guarani
gu Gujarati
ht Haitian Creole
ha Hausa
haw Hawaiian
iw Hebrew
hi Hindi
hmn Hmong
hu Hungarian
is Icelandic
ig Igbo
id Indonesian
ia Interlingua
ga Irish
it Italian
ja Japanese
jw Javanese
kn Kannada
kk Kazakh
rw Kinyarwanda
rn Kirundi
kg Kongo
ko Korean
kri Krio (Sierra Leone)
ku Kurdish
ckb Kurdish (Soranî)
ky Kyrgyz
lo Laothian
la Latin
lv Latvian
ln Lingala
lt Lithuanian
loz Lozi
lg Luganda
ach Luo
lb Luxembourgish
mk Macedonian
mg Malagasy
ms Malay
ml Malayalam
mt Maltese
mi Maori
mr Marathi
mfe Mauritian Creole
mo Moldavian
mn Mongolian
my Myanmar (Burmese)
sr-ME Montenegrin
ne Nepali
pcm Nigerian Pidgin
nso Northern Sotho
no Norwegian
nn Norwegian (Nynorsk)
oc Occitan
or Oriya
om Oromo
ps Pashto
fa Persian
pl Polish
pt-BR Portuguese (Brazil)
pt Portuguese (Portugal)
pa Punjabi
qu Quechua
ro Romanian Download
rm Romansh
nyn Runyakitara
ru Russian
sm Samoan
gd Scots Gaelic
sr Serbian
sh Serbo-Croatian
st Sesotho
tn Setswana
crs Seychellois Creole
sn Shona
sd Sindhi
si Sinhalese
sk Slovak
sl Slovenian
so Somali
es Spanish
es-419 Spanish (Latin American)
su Sundanese
sw Swahili
sv Swedish
tg Tajik
ta Tamil
tt Tatar
te Telugu
th Thai
ti Tigrinya
to Tonga
lua Tshiluba
tum Tumbuka
tr Turkish
tk Turkmen
tw Twi
ug Uighur
uk Ukrainian
ur Urdu
uz Uzbek
vi Vietnamese
cy Welsh
wo Wolof
xh Xhosa
yi Yiddish
yo Yoruba
zu Zulu

Original subtitles

Не бива да се ровиш много в миналото си.

Така казваше мама.

Тя бе убедена в това и когато веднъж й казах,

че искам да мина курс по психотерапия...

това предизвика в нея недоволство.

Мисля, че се боеше от нещо, което може да изплува от миналото.

"Каквото се е случило - се е случило.

Не можеш да го промениш."

Казваше да гледам напред, защото там са възможностите.

Животът дава всякакви възможности.

Бъдещето е в твоите ръце.

Не е вярно, че миналото е неподвижно.

Спомените ни се менят през цялото време.

Може би затова съм толкова обсебен от детството си.

От това жизнено пространство,

което всеки път изглежда различно.

Например караниците между баба и дядо.

За мен, който тогава бях дете, те бяха напълно неразбираеми.

Едва 30 години по-късно внезапно разбираме истината.

И придобивайки нов смисъл спомените се трансформират.

Бабо, виж какво намерих. Мога ли да взема марките?

И стават обемни.

Чии са тези писма? - Я ги дай тук.

ИЗГОРИ ВСИЧКИ МОИ ПИСМА

Ехо? - Здравейте.

Всичко наред ли е?

Да... защо се връщате толкова рано? - Беше скучно.

Аз се забавлявах.

Да ти поръчам ли Юбер? - Не, не, с колелото съм.

Децата добре ли се държаха? - Да, вече спят.

Ще заключа след теб.

Карай внимателно. - Да, чао.

Защо си тръгнахме първи?

Не мога да търпя този тип. Нали видя как се държи.

На мен ми се стори симпатичен. - Да, забелязах.

Какво каза? - Казах, че го забелязах.

Какво означава това? - Че ако отиваме някъде заедно,

то и се прибираме заедно.

За 500 крони на вечер можеше

да почиства по-добре след себе си.

Затова пък децата я обичат.

Ти ли сложи тази кесия тук? - Стига си мрънкал.

Книжна кесия за боклук е тъпо.

Да седнем ли на дивана и да си пуснем музика?

Да ти помогна ли? - Седни на дивана, аз ще се оправя.

Аз ли съм виновна, че изтърваш всичко?

А кой сложи там книжна кесия? Аз ли?

Караме се за торба за боклук? Сериозно ли?

Сериозно, легни на дивана. Танцува цяла нощ.

Затова ли си ядосан? Защото танцувах и се забавлявах?

Отново се държиш като момиченце. Не е ли време да пораснеш?

Ти вечно се караш с всички.

Дори нашите деца вече се страхуват от теб.

Не замесвай децата, благодаря. - Така ли?

Писна ми от мерака ти да командваш всички.

А на мен от твоите опити да привличаш внимание.

Жалки са. - Какво?

Стига, видях те как се държеше.

Кога? - Когато танцувахте.

Ревнуваш ли? - Не, изобщо.

Просто мисля, че вкъщи ти е скучно.

Върни се на партито... - За какво изобщо спорим?

Не се гърчи, върни се. - Децата спят.

Виждам го в очите ти. - Какво?

Върви. - Къде да отида?

На купона!

Мамо?

Всичко е наред.

Чакай... - Не.

Утре ще заведа децата при майка си в Сконе.

Ти няма да идваш с нас.

Имаш проблем, Алекс.

Ще ти се наложи да го признаеш.

Аз не мога да ти помогна.

Трябва да го направиш сам.

Аманда каза, че се страхува от пристъпите ми на гняв.

Преди това не го осъзнавах.

Никога не съм изпадал в ярост

и не съм удрял никого през целия си живот.

Едва когато бе станало късно осъзнах,

че чрез гнева изваждам наяве вътрешните си демони.

Отначало си мислех, че е добре,

че демоните са само вътре в мен.

Ако там вътре е тъмно, то значи навън още свети слънцето.

Но грешах.

Сега знам, че така може да се разруши нещо много важно.

Сега ще нарисуваме семейното ви дърво...

и ще го погледнем с очите на детето.

Ако се получи... дървото ще ни даде представа

за отношенията в семейството...

и какви модели на поведение са ви предадени по семейна линия.

Как се казват родителите ви?

Не трябва да се ровим в миналото си.

Станалото - станало.

Търсенето на причините на поведението ви

неизбежно започва с родителите.

Съществува ли такова нещо като семейно проклятие?

И ако съществува... с какво това ще ми помогне?

Ще ме излекува ли това знание? Не съм сигурен.

Моите демони това са просто... моите демони.

Сега да видим връзките между членовете на семейството.

Отбележете добрите отношения с права линия,

а конфликтните със зигзагообразна.

Моето семейно дърво сякаш е омотано с бодлива тел.

И всички начупени стрели сочат в едно направление.

Цялото безпокойство се поражда само от един човек.

Сега може да седнете.

Вече е от ясно по-ясно.

Неопровержим факт е.

И в това се крие нещо. - Какво виждате?

Виждам много добри отношения по линията на баща ми...

и много лоши по майчината.

По майчина...

А виждате ли къде е източникът на всички конфликти?

Да.

"СВЕН" Какъв ви се явява Свен Столпе?

Дядо по майчина линия.

Може ли да го опишете с една дума?

Гений.

Друга дума?

Умиращ.

Ей, да не ти прилоша?

Не, на мен никога не ми става лошо. - Добре.

Тогава ми помогни... ето...

Какво има тук? - Нещо, което обичаш.

У нас е приятно... топло.

Само дето мирише като в болница.

Какво да се прави... - Знам.

Да...

Дядо?

Александър!

Ти ме възкреси от мъртвите.

Обикновено идвах при него в петък вечер и оставах до неделя.

Къщата на баба и дядо беше най-тихото място на земята.

Дядо ненавиждаше шума.

Най-много от всичко мразеше детски плач.

Той му пречеше да работи.

Дядо често седеше в кабинета си погълнат от книга.

Когато не беше в кабинета лежеше в леглото.

Веднъж ми каза, че от 38-ма година го мъчат пристъпи на треска.

Какво четеш?

Моят роман. "Лек, бърз и нежен".

За какво става дума в него?

Там са описани всякакви мерзости.

Ревност, предателство. Смърт.

Защо го четеш щом е толкова ужасен?

Сверявам се с тогавашните си възприятия.

Всеки писател трябва да го прави от време навреме.

Ти нещо искаше ли?

Баба пита какво ще пиеш след вечеря? Херес или коняк?

Да, благодаря. - Херес или коняк?

Да, моля, да.

Какво каза? - "Да, благодаря".

Дядо? - Да?

Имаш нещо червено по дрехите.

Така ли?

Къде, тук ли? Изглежда съм се окапал.

Виждаш ли, Карин? Кетчуп ли е, как мислиш?

Какво е всъщност?

Това е наградата, която дядо ти получи от френския президент.

Как върви в училище? Учат ли ви на нещо в наши дни?

Какво минавате по история?

Знаеш ли нещо за десетте божи заповеди?

Коя е първата заповед? Можеш ли да я кажеш?

Свен...

"Да нямаш други богове, освен Мене."

Но в наши дни няма никакъв бог.

На какво се молите днес?

Кое се явява главната светиня в съвременното общество?

Можеш ли да отговориш?

Сексът, ето какво.

Той се почита като нещо абсолютно свещено.

Чистота, непорочност... това вече не интересува никого.

Попитах едно малко момче как си представя

пълното, абсолютно щастие.

Беше на 14 години. Талантливо момче.

Знаеш ли какво ми отговори?

"Да лежиш на плажа и безкрайно

да изпитваш оргазъм."

Ето я нашата шведска младеж.

Ти не си такъв, нали? - Не.

Нося ви с ябълков сладкиш с ванилов крем.

Яжте...

Не... не мога да седя тук цяла вечер.

Не искаш ли десерт, Свен?

Десерт?

Здравей, аз съм. Надявам се да сте пътували добре.

Сигурно сте в басейна, но тук се натъкнах на нещо,

което може да ни помогне. Става дума за дядо и баба.

Обади ме се веднага щом чуеш това?

Поздрави майка си от мен.

Липсвате ми.

"Поразилият ме удар бе нанесен от страната,

откъдето очаквах най-голяма преданост..."

Свен Столпе е напълно лишен от въображение.

Всичките му романи са за едно и също нещо.

Героят му е нещастен мъж свързал живота си с коварна жена.

Тази жена му изневерява с друг мъж

Столпе променя обстановката в своите романи,

променя имената на героите,

но всичките му произведения са посветени на една тема:

Женската изневяра.

Четох дневниците и спомените му.

Една година се откроява особено ясно.

Лятото, когато животът му потъва в мрак.

Отново и отново той пише за онова лято,

за случилата се катастрофа...

без нито веднъж да напише какво всъщност се е случило.

"През лятото на 1932-ра

бях подложен на сексуално и емоционално насилие.

На сексуално емоционално насилие..."

Действайки неизвестно от чие име,

търсейки това, което вероятно не съществува...

аз, който трябваше да бъда някъде другаде...

ровех в архивите търсейки нещо, което ще ме насочи.

Ако ще публикувате тази снимка трябва да ни уведомите предварително.

Разбира се.

Вие питахте за документите на Свен Столпе.

Благодаря. - Няма за какво.

Не намирайки нищо ново вече щях да се откажа,

когато изведнъж пред очите ми попадна нещо,

което не можех да обясня.

В записите в дневника отново и отново

се появяваха два инициала - У. Л.

"У.Л." Този У.Л. бе част от кошмарите на Столпе.

Ако четял вестник и видел У.Л.

той незабавно изхвърлял вестника.

Случайното запознанство на Столпе с У.Л.

едва не довело до трагедия.

Аз намерих още няколко изрезки и снимки.

Отлично, благодаря.

УЛОФ ЛАГЕРКРАНЦ, КАРИН СТОЛПЕ И СВЕН СТОЛПЕ

Така, момент...

Гледайте камерата.

Ако У.Л. е Улоф Лагеркранц...

дали не е имал роман с баба ми Карин Столпе...

през онова лято на 1932-ра?

Мога ли да седна за малко при вас? - Заповядайте.

Къде е г-н Столпе?

Пише поредното си творение и не трябва да бъде безпокоен.

Какво ще бъде?

Пиеса, мисля. - "Мисля"?

Съдя по ритмичността и интонацията на редовете.

Колко интересно. - Скоро ще разберем всичко.

А вие какво пишете?

Вчера писах курортен роман.

А днес?

Днес нещо като сборник стихове.

Колко сте непостоянен. - Не знам дали съм добър писател,

но съм най-добрият редактор на собствените си текстове.

Не искате вашите несъвършенства да станат видими за още някого.

Да.

А как върви вашата работа?

Ако съм разбрал правилно вие сте преводач.

Е, от това не ми оставя време да скучая.

Не ви ли е самотно? - Имате предвид като работя ли?

Не, да бъдете съпруга на Свен Столпе.

Яжте, че няма да ви стигнат силите за творчество.

Успех със стихотворенията.

СИГТУНА, 1932 ГОД

НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА НА ШВЕЦИЯ

Интересувам се от Улоф Лагеркранц?

Имаме изрезки от пресата, снимки, писма.

А има ли писма от Карин Столпе?

Не, съжалявам.

Но затова пък имаме статии, записки в дневници...

Мога ли да получа копия от дневниците?

Някакъв определен период ли търсите?

Да, лятото на 1932 година.

Фонд Сигтуна, 18 юни 1932.

Улавям се, че постоянно търся погледа й.

Вървя по безкрайни коридори,

обикалям в кръг из градината...

Вървя по безкрайни коридори,

обикалям в кръг из градината...

оставам в трапезарията повече, отколкото трябва.

Всичко, за да я зърна поне за миг.

Фонд Сигтуна.

По това време там се е стичало цялото интелектуално съсловие.

Писатели, поети, интелектуалци...

мечтаещи да бъдат публикувани.

Тук получавали храна и безплатен достъп

до огромната библиотека

и можело да остават докато завършат труда си.

Надявам се, че не ви попречих?

Търся една книга, която видях онзи ден.

Не, ни най-малко.

Как върви превода ви?

Не особено добре. В безизходица съм.

Мога ли да ви помогна? - Какъв е този официален тон?

Мога ли да ти помогна?

Не знаех, че знаеш френски.

И аз самият не знаех.

Опитвам се да намеря шведски еквивалент

на един френски израз.

"Chaque fou a son truc."

Няма го в шведския, а преводът е приблизително:

"Всеки луд си има номер в живота."

В книгата героят го използва за майка си,

която настоява да пие само необезмаслено мляко.

Той поклаща глава и казва:

"Всеки луд си има номер в живота."

Харесва ми.

Това е... някак великодушно.

Със сигурност.

Означава, че всички имаме право

да бъдем такива, каквито искаме.

Всички сме малко луди, така или иначе.

А Свен има ли своите лудости? - Моля?

Ако всички сме луди, каква е лудостта на Свен?

Гаси двигателя при надолнищата.

Защо го прави?

За да пести гориво.

А моята каква е? - Криеш си устата, когато се смееш.

Не... не е вярно. - Току-що го направи.

Но е симпатично. Като някаква свенливост е...

А ти? Каква е твоята лудост?

Не знам.

Трябва да помисля.

Аз ще се върна след малко.

Каква книга търсиш?

Ами...

Имаше червен гръб, помня.

Коя е най-красивата дума, която си превела?

"Обичам те."

Няма значение на какъв език го казваш.

Винаги звучи красиво.

Знаеш ли, че на арабски има дума за любов,

която означава не просто "Обичам те",

а "Обичам те, душата ти и всичко,

до което душата ти се докосне"?

Наистина ли има такава дума?

Толкова е хубаво.

Не е ли тази?

Не.

Не, като се замисля май беше горе на балкона.

Приятен ден.

Г-н Лагеркранц, разбирате ли от автомобилни двигатели?

Определено съм свикнал с всякакви дефекти.

Е, ще рискувате ли? Ще запали ли?

Мога да опитам.

Това е впечатляваща кола. Красавица.

Да, когато работи.

Тя е прототип на нов Ситроен.

Френските ми приятели ми помогнаха да я получа.

Пътувам много по лекции и ми трябваше нещо много добро.

Сделката е брилянтна. Ако я препродам ще спечеля много.

Нима? - Повярвайте ми.

Всеки път, когато я изкарам цената й се покачва.

Веднъж с шведския посланик в Париж

прекарахме прекрасна вечер и аз се прибирах към къщи.

Излизайки от посолството видях, че на улицата има гъста мъгла.

По средата на пътя се загубих.

Тогава един полицай ме спря

и любезно попита всичко ли е наред.

Признах си, че съм се изгубил и попитах къде съм.

На "Шанз-Елизе", каза той и аз онемях.

Улицата, на която бях, беше тясна като алея.

Полицаят ме гледаше изумен.

"Може би защото карате по тротоара?"

Опитайте да запалите отново.

Имате много скрити таланти, г-н Лагеркранц.

Колко ви дължа? - Нищо.

На мен самия ми бе интересно.

Разбира се, че ще ви платя. - Не искам нищо.

Ако не бяхте вие трябваше да я карам в сервиз.

Позволете ми да се повозя. Имам случай в Сигтуна

и с радост бих разходил тази красавица дотам.

Решено. Ключът е вътре. - Благодаря.

Тогава и аз ще отида с него.

Трябва да взема дрехите от химическото чистене.

Така ли?

Върнете и колата, и жена ми до час.

След това ще ходя до Стокхолм. - Разбира се.

Добро утро, Алекс.

Какво е това? - Една книга, която преведох.

Трябва да я проверя за грешки,

преди да я дам за публикуване.

Пасионизъм? Какво е това?

Пасионистите, това... това е католическа общност,

която е създадена през 18 век от католик на име Паулус.

Отделяли са особено внимание на страстите Христови.

А нима страстта не е свързана с любовта?

Страстта е свързана както с любовта,

така и със смъртта.

Думата "passio" е латинска и означава страдание.

Обикновено страданията на Исус се наричат страсти.

Но както ти каза...

страстта също може да означава да си много...

силно... или дори фатално влюбен.

Благодари на Свен, че ми даде колата.

Карин?

Така и не взехме дрехите от химическото чистене.

Беше затворено. Не беше ли?

Г-н Лагеркранц ти благодари за колата.

Франц, ще ми налееш ли още?

Г-жо Столпе?

Моля. - И на мен... но малко.

Да.

Така...

Наздраве. - Наздраве.

Да вземем още една. - Сигурен ли си?

Какво ще кажеш? - Двойка, благодаря.

Печеля. - Не.

Е... аз ще вървя.

Лека нощ. - Лека нощ.

Лека нощ. - Сладки сънища.

Благодаря за питието. - Пак заповядай.

Не, нямаш никакъв шанс на карти срещу Карин.

Не, мисля, че... и аз ще отида да си легна.

Не може да се отказваш по средата на играта.

Лягам си. Имам лоши карти.

Аз ще завърша играта и идвам.

Наистина ли?

Добре.

Не, струва ми се, че и аз съм уморена.

Карин...

Свен...

Ако отиваме заедно... то си и тръгваме заедно.

Толкова ли е важно какво се случва с нас тук и сега?

След 100 години от всичките ни битки няма да остане нищо.

Може би в бъдещето някой

литературен историк ще намери

в трудовете на Свен Столпе разгадаване на трагедията.

Помниш ли как се запознахме?

Чух те как пееш в стаята на кулата.

Всяка вечер се срещахме там.

Говорехме за всичко.

"Просвети ме", казваше ти.

Ти бе моят учител.

Отвори нови светове за мен.

Когато ми предложи брак каза,

че бракът прилича на дълъг разговор.

Че всичко останало в една връзка е нетрайно.

Всичко... освен този разговор.

Извинявай.

Не, не мога да седя тук цял ден.

А десертът? - Десертът...

Здравей. - Здравей, Дейвид.

Благодаря, че дойде. - Да, да.

За мен... от същото.

Да хапнем ли нещо? Малко съм гладен.

Не, не, така ми е добре. Може би по-късно.

Но ти си вземи. - Не, не, ще изчакам.

Да, добре...

Извини ме за закъснението. Малко се проточи...

Няма нищо. Кога ще излезе книгата? - През септември.

Срещата преди малко бе за филмовите права за предишната ми книга.

Да, голямо американско студио... - Страхотно.

Благодаря.

Е, наздраве. - Наздраве.

Как върви блога...

Подкастът. - Подкастът, как върви?

Добре... освен това...

аз също пиша.

Миналата година написах книга за майка си.

Знам, да, да.

Чете ли я? - Не, съжалявам.

Но разбрах, че замисляш нещо ново.

Е... но още не знам...

Още не знам какво ще е...

В момента проучвам историята на дядо си.

Да... и това накрая ще те доведе...

до враждата му с баща ми, която продължи цял живот?

В нашата къща бе забранено да се говори за Свен Столпе.

При споменаване на името му татко напускаше стаята.

Да, Свен имаше много врагове.

Но... както аз разбрах... конфликтът с Улоф...

е бил специален по някакъв начин.

И мисля, че знам защо.

Говориш за романа на Улоф с Карин Столпе...

Знаеш ли за това? - Да, да.

То не бе тайна за никого от нашето семейство.

Това, което се е случило между баща ми и Карин...

така и никога не е изчезвало от семейната памет.

Прочетох дневника на баща ти.

Съдейки по всичко през този период

те са си разменяли писма.

Търсих ги навсякъде.

И в националната библиотека и в архивите,

но не намерих нищо...

и си помислих, че може би ти...

ако разбира се това е възможно...

Да, добре. Може да разчиташ на мен.

Ще проуча въпроса. - Благодаря.

Няма защо.

Е.. и аз вече нещо огладнях.

Може да си поръчаме кървав стек. - Давай.

Там има птиче гнездо.

Мисля, че са косове.

Какво чудо.

Да вървим.

Хвани ме.

Внимателно.

Какво?

Мисля, че открих твоята лудост.

Така ли? - Обувките.

Събу ги и в колата.

Да, така е. Обичам да ходя боса.

Разкажи ми нещо за себе си.

Аз дълго боледувах.

Имах тежка пневмония.

Понякога си мисля, че...

започвам да живея истински едва сега...

и предишните ми 21 години живот

са били само дълга подготовка за...

нещо важно.

Миналата година исках да посегна на живота си.

Защо искаше да го направиш?

Когато със Свен се запознахме...

аз бях бременна...

от... от друг мъж.

Затова... реших тайно...

да отида до Копенхаген, за да го махна.

Когато се върнах вкъщи...

бях напълно изтощена. Не можех да стана от леглото.

Свен поиска да знае къде съм била.

Той така и не ми прости.

Бързо... бързо. Трябва да се махнеш оттук.

Г-н Лагеркранц. - Г-н Столпе.

Непрекъснато ли работиш? - Да.

Как върви пиесата?

Върви.

Вече имам финал.

Като писател Улоф Лагеркранц явно превъзхожда Свен Столпе.

В неговите текстове усещаш повече свобода.

В тях има светлина.

Отново и отново в своите мемоари,

в своите стихотворения и есета...

Лагеркранц разказва историята на любовта си към омъжена жена.

Улоф Лагеркранц и Свен Столпе.

През цялото им творчество минава

един лайтмотив, но звучи различно при всеки.

Единият през цялото време пише за ангел,

а другият пише постоянно за курва.

И двамата пишат за Карин Столпе.

В продължение на десетилетията те пишат за тази жена.

Самата Карин не казва нито дума за това.

А, ти ли си?

Какво пишеш?

Трудът на живота си. Последната ми книга.

За какво става дума?

За истината.

Лека нощ, Александър. - Лека нощ, дядо.

Да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата вовеки, амин.

Спокоен сън. И благодаря за този ден.

Чакаме ли нещо?

Аз го поканих с нас.

Нямаш нищо против, нали?

Закъснях ли? - Не, ние подранихме.

Сега ви предстои да видите нещо напълно необикновено.

Това е една от най-добре запазените църковни капели

от ерата на шведското могъщество.

Тук виждаме как бебето Исус очиства човешкото сърце.

Виждате ли как всички змии и твари бягат...

оставяйки сърцето чисто?

Нали е прекрасна?

Света Богородица.

Най-чистата от жените.

Не е вежливо да оставим нашия спътник сам

на задната седалка.

Ще му правиш ли компания по пътя до вкъщи?

Името му ще обиколи света.

Той обикаля страната с аероплан. Провежда многолюдни митинги.

Публиката е в екстаз и го боготворят.

Мисля, че няма чувство за хумор.

Присъщ му е високопарният стил на изразяване.

Чистота на кръвта, стоманена воля.

Чистота...

Какво е това за теб, Свен?

Какво имаш предвид?

Прочетох романа ти "Страхливец". - Така ли?

Главният герой минава през живота с едно-единствено изискване:

Жените трябва да са чисти и непорочни.

Той е болен човек с болни изисквания взети от 19-ти век

и този главен герой си ти самия.

Не може да държите отговорен автора

за роман плод на фантазията му. - Казвам само две неща.

Първо, главният герой на романа

има нарушение на психиката,

едипов комплекс, женомразство,

хиперинтелектуализъм, бащин комплекс,

идеализъм, сексуално разстройство,

нарцисизъм, консерватизъм и заблуди.

Второ, този герой съществува в реалния живот

и се казва Свен Столпе!

Къде си живял досега?

Най-накрая има малко живот в теб, момче.

А аз те смятах за напълно безинтересен.

Празно място, вакуум.

Не...

Трябва да се напивате по-често, г-н Лагеркранц.

Отива ти.

Приятна вечер.

Мисля, че си е пийнал малко повече.

Какво е това?

Яйце.

Яйце от кос.

Карин? Карин!

Какво има?

Нищо.

В самото начало на запознанството ни с Аманда

аз й разказах един случай от детството си.

Веднъж през лятото цял ден лежах на слънце.

Исках да изгоря, за да трябва вечерта

мама да ме намаже с "Нивея".

Нарочно изгорях, за да я накарам да ме докосне.

Когато разказах за това на Аманда...

тя сложи ръка на рамото ми...

и тогава изведнъж заплаках.

Не знаех защо плача, но тя ме прегърна и ме утеши.

Шепнеше в ухото ми: "Понякога е полезно да поплачеш."

И аз плачех, и не можех да спра.

Тогава не посмях да я попитам.

Не посмях да я попитам защо ми е толкова тъжно?

Имам чувството, че той знае. Че всички знаят.

Въобразяваш си. Щяхме да забележим,

ако Свен е заподозрял нещо. - Не съм толкова сигурна.

Благодаря.

Не изглежда добре да седим тук с теб на свещи.

Ела тук, Свен, и разреши спора ни.

Не можем да се разберем кой поет

е по-велик: Фрьодинг и Карлфелд.

Какво казва Карин? - Седни.

Карлфелд, мисля.

Ти не си чела Карлфелд, нали? - Чела съм го.

Никога не съм те чул да кажеш и дума за Карлфелд.

Очаквам с нетърпение четенето ти утре.

Искам да чуя повече за тайните предпочитания на жена си.

Кажи ни поне заглавието... или жанра?

Интересно с какво те привлече

неприкритата чувственост в "Гълъбът и орелът"?

Защо реши така?

Аз съм гургулица

и гърдите ми са меки и бели.

Лети, приятелю, над сумрака на блатото,

над редките брезички, които ронят листа на залеза

и накрая ще долетиш до моето гнездо, където те чака награда.

Аз повече харесвам "Майски бури".

От "Фридолинови песни" ли?

Не, от "Пустиня и любовни песни".

Булчински воал на твоите къдрици.

Венец от росни теменужки ти дарявам.

И дивният аромат на майската нощ

ни дарява със свежест и след това изчезва.

Оставям на теб да го завършиш.

Свен, не можеш да изискваш всички

да имат фотографска памет като твоята.

Така и любовта цъфти само веднъж,

като волен ветрец, дарявайки ни с мечти за чудо.

Побързай, мили, защото денят е близо.

Целуни ме и след това да става каквото ще.

Не, тя не е кой да е.

Би било добре за г-н Лагеркранц да го знае.

След тези забележителни думи...

аз, моля, ще напусна.

Лека нощ.

Гълъбице моя.

Ако някога ми изневериш...

първо ще застрелям него...

след това теб и накрая себе си.

Най-после дойде време за четенето.

Мисля, че ще бъде интересно.

Карин е необичайно интелектуално надарена жена,

в която всички се влюбват...

но аз пролях толкова кръв, за да я завоювам,

че дори земетресение няма да ни раздели.

Да вървим, скъпа. Вече закъсняваме.

Това ще бъде вълнуващо. - Да, за мен също.

Прочетохте ли вече пиесата? - Не, знам само заглавието.

Приветствам всички ви на това неформално събитие.

Произведението, което ще ви прочета

има особено значение за мен.

Точно както и залата, в която седим е особено важно място.

Именно в тази зала срещнах жена си.

И тук в "Сигтун" се оженихме.

Ето защо посвещавам тази пиеса на моята любима Карин.

"Годеници"... пиеса в три действия.

Действащи лица: Арвид, млад журналист и писател.

Карла, неговата годеница.

Стиг, негов редактор във вестника.

Ейвинд, другият мъж.

Д-р Йенсен, прави аборти в Копенхаген.

Първо действие: Редакцията на вестника.

В средата на стаята има бюро. На него пишеща машина.

Пред машината седи Арвид, останал сам в редакцията.

Току-що е завършил един текст,

който е замислил като манифест срещу сексуалната разпуснатост

и падението на нравите, утвърждаващи правото

на мъжете да изискват целомъдрие от жените.

Нова сцена:

Месец по-рано в клиника за аборти в Копенхаген.

Мазе без прозорци в същата сграда, където има и църква.

Докторът носи бяла престилка

с тъмночервени следи от работния ден.

В коридорите на мазето тя чува виковете на други жени.

"Какви са рисковете свързани с тази процедура?"

"Инфекция на матката."

"Перфорация на обвивката."

"Въздушни мехурчета в кръвта, които могат да доведат до смърт."

Моля те, не мога да слушам повече това.

"Настоявам да сте напълно наясно какво ще направя с тялото ви."

"Погледнете ме. Гледайте ме!"

Първо ще имате кръвотечение.

Може да продължи няколко дни.

"След това с времето плодът ще падне".

"Направете го... направете го".

"Изпратете във вечността този нежелан живот,

този плод на похотта и лекомислието."

Искате ли да видите детето си?

След нелегалния аборт жизнената ситуация не се подобрява.

Място на действието: Спалнята на двойката.

След десет дни мълчание тя се прибира у дома.

Нищо неподозиращият годеник е довел

у дома си създание, което не познава.

Една жена, която не може да стои на краката си.

Карин?

Какво става с теб?

Грехът се е вселил в плътта ти.

Повече никога няма да бъдеш чиста.

Тя е моя съпруга.

Но тя бе негова любовница.

Трупащите се лъжи изграждат в стена в нашия брак.

Мраморно бялата ти шия застава пред взора ми,

който сега ясно вижда...

че лъжата трябва да умре.

Той трескаво опипва в тъмното.

Всичките му задръжки падат.

Хвърля се към нея.

Тя усеща ръцете му около гърлото си.

Когато главата й се удря в стената тя губи съзнание.

Накрая виждаме само неговата ръка.

Тя докосва бузата й.

Бавно се плъзга... по окървавената уста...

и накрая замира.

Смъртта освобождава невярната женска душа...

но в тъмното звучи един тон...

"Аз обичам".

"Обичам..."

Браво!

Ще закрещя.

Погледни ме.

Мамка му!

Ало? - Здравей, тате.

Здравейте, какво правите? - Разхождаме се по плажа.

Кога ще дойдеш? - Скоро.

Татко, ще донесеш ли Дино? Забравих го вкъщи.

Разбира се, само да свърша още нещо в града.

Какво? - Скоро ще дойда, обещавам.

Вие там се забавлявайте и довечера ще поговорим.

Тате, виж това.

Олеле...

Чао, тате. - Обичам ви.

Здравейте, имате пратка. - Благодаря.

Подпишете тук. - Да.

Много благодаря.

ОТ ДАВИД ЛАГЕРКРАНЦ

Кога тръгваме?

Помолих да ни свалят нещата след половин час.

Добре.

Сигурен ли си, че ще можеш да шофираш?

Да, ако си почина още малко.

Реших да напусна Свен,

но от Свен не можеш да си тръгнеш просто така.

Има неща, които мисля, че трябва да знаеш.

Каквото и да е, няма да ме уплашиш.

Знаеш ли, че Свен има револвер?

Той... ми го показа и каза...

че искал да застреля човека, от когото забременях.

Разиграва комедии. - Не, наистина е опасен.

Хвана ли те страх?

Не.

Готов съм да умра за теб...

във всеки момент.

Кога ще те видя отново?

Мога ли да ти пиша?

Пиши ми до поискване в пощата на Васагатан.

Използвай името К.А. Ларсон.

Обичам те.

К. ЛАРСОН, СТОКХОЛМ-1 ДО ПОИСКВАНЕ

Бабо! - Скъпа моя възлюбена.

Виж какво намерих. Мога ли да взема марките?

Пиша това писмо и ръцете ми треперят.

Дай ги тук. - Чии са тези писма?

Ти току-що си тръгна и никога не съм се чувствал

толкова изоставен и сам, както сега.

Без теб животът става мъртъв и безцветен.

Винаги ще те обичам.

Ще посветя целия си живот на теб. Това е лудост.

Да бъда обсебен само от една мисъл... за теб.

Да не виждам нищо друго, освен теб, тялото ти,

очите ти, устата ти, гърдите ти.

Във всяко шепнещо листо, духване на вятъра,

плясък на вълна да чувам шепота ти.

Защо си омъжена, мили дяволе?

За мен е непоносима мисълта, че Свен те притежава

и му е позволено да се отнася към теб

така безжалостно, както си поиска,

а аз не мога да направя нищо.

Скъпи Улоф,

Ние с теб ще бъдем невъобразимо,

нереално щастливи в живота - ти и аз.

Ти не ме презираш и това изпълва

душата ми с радостен трепет.

Чакай ме и не ме забравяй.

Аз ще бъда най-щастливата Карин в света,

ако в момента на срещата ни

в теб е останала поне половината от твоята любов.

Свен?

Може ли да поговорим?

Говори. - Искам да се разведем.

Твърдиш, че никога не си ме обичал...

и че е било грешка, че изобщо се оженихме.

Не мога да живея с теб постоянно наказана.

Свен, чуваш ли ме?

Питам те дали ме чуваш?

Колкото и да се стараем... нищо не се получава.

Затова и за двама ни е най-добре да се разделим.

Вече не сме влюбени. Вярно е.

Но имаме и други неща. Имаме нашите разговори.

И с Божията помощ ще се справим с това.

Ние изобщо не си говорим.

Говорих с мама и мога да отида

да живея при нея в Лимнас.

Добре, иди в Лимнас и постой там няколко дни.

След това се върни тук. В нашия дом.

Това вече няма да се случи.

Ходих при доктор.

И другият ми бял дроб е засегнат.

Това означава, че имам не просто туберкулоза,

а много тежък случай на туберкулоза.

Знам, но... - Няма но. Има само смърт.

На 26 години съм и...

възнамерявам да напиша завещанието си.

А докато въвеждам в ред нещата си...

имам нужда от почва под краката си

и да се надявам на чудо.

Всъщност има малък шанс да оживея,

но за това трябва да се грижа за себе си.

Да спя много.

Да правя разходки. Да дишам чист въздух...

и преди всичко... никакви огорчения.

Не трябва да се разстройвам.

Иначе ще умра.

Ще загина.

Въпросът е дали ти ще го преживееш.

Нямам намерение да те щадя.

Ще се погрижа истината за теб да се разпространи.

За мъжете ти. За извънбрачната ти бременност.

За нелегалния аборт. За психиатричната болница.

Когато свърша до теб няма да остане никой...

освен може би похотливите мъже,

които преследват лесно достижимото женско тяло.

Карин...

Не ме напускай.

Моля те.

Защо си запазила тези писма? - Не съм ги запазвала,

просто не ги изхвърлих. - Престани... жалка си.

Къде ги намери? - Не знам.

Бяха в скрина на Карин ли?

Или в чекмеджето на нощното й шкафче?

Не помня. - Не помниш... току-що ги намери.

Не помня.

"Моя малка, скъпа Карин..."

Недей, Свен... - Тихо!

"Целият вчерашен ден...

не можех да си намеря място...

умирайки от любов към теб.

А днес в сърцето ми звучи музика...

и бият камбанки."

Отвратително човешко същество е този Улоф!

"Целувките ти още горят на устните ми."

Това е лудост...

да бъда обсебен само от една мисъл - за теб."

Карин...

аз мога да обезпеча и двама ни.

Просто сега...

ни чакат няколко трудни години.

Преди да започна да печеля от писането си...

но ние не бързаме за никъде.

Целият ни живот е пред нас.

Нали?

Да...

Тъжна ли си?

Не...

Просто съм щастлива.

Как искам да дойда с теб в Лимнас.

Мисълта да не те виждам е... непоносима.

Трябва малко да изчакаме.

Докато всичко се успокои...

и тогава ще може да дойдеш при мен.

Ще ми пишеш ли? - Ще ти пиша.

Скъпи Улоф,

Дните прекарани в Лимнас ме даряват с покой,

за който копнеех толкова дълго.

Сякаш най-накрая се прибрах у дома при себе си.

Сега сама се разпореждам

с живота си и с работата си.

Сама решавам кога да легна да спя.

Ако поискам мога да се събудя призори

и да слушам песента на птичките.

В короната на нашия дъб живее кос...

и от това още повече ми липсваш.

Навярно може да се каже, че сега...

аз съм най-свободният човек на света.

Да... и къде е свекърва ми?

В Гьотеборг. Ще се върне утре.

Какво правиш тук?

Искам да опитаме да разрешим...

да спасим това, което имаме.

Признавам, че се държах неподобаващо...

и съм готов да поискам прошка.

Мога ли...

Ако ще разтрогваме брака си

след толкова кратко време заедно...

и ще нарушаваме клетвите пред олтара

нека да обсъдим всичко още веднъж.

Не искам чак толкова много.

Ако и утре още искаш развод обещавам да се съглася.

Мога ли да се доверя на твоето обещание?

Има ли кафе? - Не, но мога да сваря.

Не, не трябва да правиш нищо.

Аз ще направя. Седи си.

Може да излезем да се разходим. Искам малко да се разтъпча.

Ако имаш време, разбира се... но първо кафето.

Добре.

Някой дойде ли?

Не знам.

Ехо?

Я стой! Стой!

Чуваш ли ме? Стой!

Копеле!

Стой! Спри, копеле!

Карин, разбираш ли колко сериозно е всичко това за мен?

Никога не съм обичал преди.

Винаги е било самоизмама.

Сега знам какво означава голяма страст.

Това е пълното самоотричане.

Абсолютната отдаденост.

Доброволното робство.

Безпокои ме по-нататъшната съдба на тези писма.

Ако не си внимателна те могат да съсипят репутацията ти.

Да влезем в къщата.

"Целувам те и те моля за едно.

Позволи ми да те обичам винаги.

Твой, Улоф."

60 години си пазила тези писма.

Нямаше ли какво друго да четеш преди заспиване?

Ти наистина си майстор да правиш драма от всичко.

Мислиш ли, че с него щеше да си по-щастлива?

Не мога да си представя "по-щастлив" брак от нашия.

Какво каза? - Каквото чу.

Защо остана тук през всички тези години...

щом толкова си мислила за своя Улоф?

Ти знаеш. Ти знаеш защо.

Отвори!

Отвори!

Значи все пак реши в края на живота ни да ме уведомиш.

Искаш смъртта ми!

Свен ще поиска да му покажеш всички писма.

Искам да те помоля: Изгори всички мои писма.

Животът ми зависи от това.

Покажи ми писмата.

Какви писма? - Той те е засипвал с писма.

Още там, в Стокхолм. Как иначе щеше да знае, че си тук?

Аз ги изгорих.

Не ти вярвам.

Колко пъти беше в леглото ти? Ще ми кажеш ли или и това...

Свен, искам да се качиш в колата и да се прибереш вкъщи.

Не ми казвай, че не те е чукал.

С курва като теб не е трудно. Аз ли не го знам.

Колко пъти беше?

Един.

Един...

Един.

Боже, какво по твоему Улоф намира в теб?

Как мислиш?

Мислиш ли, че Улоф ще дойде при теб

следващия път, когато влезеш в болница?

Никога.

Ще те остави да изгниеш там.

Не видя ли как избяга?

Като подплашен заек.

Той дори не се бори за теб.

Знам, Карин... че с мен се живее трудно.

Понякога бивам непоносим...

но никога в живота не съм бягал от теб.

Разбираш ли?

Обещавам да остана...

и да проявя търпение.

Всичко, за което моля е... да направиш същото за мен.

Да се прибираме... вкъщи.

Скъпи Улоф,

Това е най-трудното писмо,

което някога е трябвало да напиша.

Не мисля, че може да бъдем заедно.

Не по този начин. Не сега.

Ти си толкова млад и имаш много неща пред себе си.

Може би след няколко години, когато станеш това,

което ти е предначертано...

и когато аз...

Г-жо Столп?

Колата ви се е преобърнала и се е запалила.

Оперираха ви повече от пет часа.

Докторът ви е присадил кожа от бедрото

на изгорените части по врата и гърдите.

Как се чувствате днес, г-жо Столпе?

Не се тревожете. Ще се възстановите...

но ще отнеме време.

Не трябва да се тревожите за бебето.

С него всичко е наред.

Това... дете? - Да, наше е.

Канех се да изпреваря...

и много късно видях идващата кола.

Завъртях волана и...

Беше ужасен инцидент.

Не беше ли така, Карин?

Не беше ли така?

Дядо не може да е отишъл далеч.

Извини ме, че му показах писмата.

Ти не си виновен за нищо.

Нищо от случилото се тази вечер не е по твоя вина.

Що за писма са това?

Има едно стихотворение от Едит Сьодергран.

"Земята, която я няма."

Чели ли сте го в училище?

Мнозина смятат, че там става дума за смърт,

а аз мисля, че е точно обратното.

Това е място за мечти.

На мен то винаги ми се е струвало

по-красиво от реалността.

Запазих писмата, за да...

имам възможност да се връщам там.

Добре... ще отида за него.

ЗНАЯ ЛИ АЗ КАКВО Е ТОВА ЛЮБОВ?

ЗА УЛОФ ЛАГЕРКРАНЦ

Време ли е вече за тръгване? - Да.

Ясно.

Но ще дойдеш пак, нали?

Да, ще дойда.

Добре...

Грижи се за майка си. - Обещавам.

Ти наистина ли пишеш само истината?

Александър, слизай! Трябва да тръгваме.

Довиждане, дядо.

Пази се. - Ти също, бабо.

Поздрави майка си. - Ще я поздравя.

Довиждане.

Веднъж в детството си сънувах кошмар.

Предната вечер гледах по новините...

че в един ледник са намерили човек от каменната ера.

Извадили го от леда и бил напълно непокътнат.

Можело да го гледаш право в очите.

Нарекли го "Ледения човек".

Не можех да го забравя.

И изведнъж сънувах, че аз съм затворен жив в леда.

Отвън кипеше живот...

но аз не можех да мръдна и сантиметър.

Опитах се да извикам, но не можах да изрека нито дума.

Ясно е, че аз съм Ледения човек.

Но след това изведнъж нещо започва да се случва.

Някакво движение от другата страна на ледената кора.

Смътно виждам лица на спасители.

Те трескаво прорязват леда.

Идват към мен от другата страна.

"Вече имам финал". Така казал Свен Столпе на Карин,

за което има запис в дневника му от 1932-ра.

А аз имам начало.

Татко!

Превод и субтитри Ivon

Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.