Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
English
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkish
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
Превод boyana68 SubsTeam submatrixs.ovo.bg
4 серия Трагедия в Двореца
След завръщането си от Валядолид,
дон Енрике, с 400 конници тръгна към Портиля
с намерение да даде урок на дон Алфонсо.
Кастилия се вдигна, защото той не беше нито крал, нито мъж!
След смъртта на Педро Хирон, брат му, Хуан Пачеко,
се опита да върне господството си, но вредите, нанесени на градовете,
принудиха воюващите да сключат примирие. - По-весело. Не е толкова е зле.
Покажи този оптимизъм на жените, които загубиха мъжете си.
Или на семействата, които гладуват, защото загубиха реколтата си.
Сега, когато вярната армия на младия крал
се увеличава с придвижването и по пътя към Олмеда,
съм уверена, че Бог ни пожелава победа.
Чудесни новини. - Щяха да са, ако това беше истина.
Значи е лъжа? - По-добре е пред горчивата истина.
Каква е истината? - Че ще си рискуваме животите в Олмеда.
Липсва ни армията на Пачеко. Без него сме в неизгодно положение.
Аз ще заема мястото му. - Това ще вдигне бойния дух,
но трябва да върнем Пачеко. Трябва да стане, преди да тръгнем към Олмеда.
Ще успеете ли да го направите?
Знаете къде са племенника ви, хората ви, семейството ви.
Знам къде е брат ми! Под земята, в момент, в който трябва да е в двореца.
Трябва да гледаме в бъдещето. - Не искам да гледам бъдещето!
Всички бяха в ръцете ми. Енрике, Изабела, Алфонсо, всички!
Смятам да отида в Сеговия и да разбера, кой е заповядал да убият брат ми.
Но лекарят каза... - Да, язви в гърлото, какво съвпадение,
точно когато щеше да се сроди с кралското семейство.
Не бъдете наивен, Карильо.
Съгласен съм с това.
Ако Педро Хирон е бил убит, не е важно кой го е направил,
а кой е заповядал. Помислете, на кого е била изгодна смъртта му.
Щеше ли да допусне кралицата този брак,
ако имаше съмнение, че дъщеря и ще е кралица?
Мислите ли, че Белтран е искал да види брат ви в кралското семейство,
като мъж на Изабела?
Кажете ми, кой е на страната на Енрике? - Хуан и Белтран.
Вижте, Енрике не прави нищо, освен да нарушава договорите,
забавяйки войната с трикове, като този със сватбата на брат ви.
Ние сме във война, Пачеко...
А на война всички средства са позволени за победата над врага.
Не го ли разбирате?
Ако се съмнявате, ще разсея съмненията ви.
Те са го направили.
Върнете се при хората си. Направете го заради брат си, Педро.
И да служа на Алфонсо?
Детето, което си вярва, че някога ще стане крал?
Не му вярвам.
Дори да ви предложат Кръста на свети Яков?
Съгласен е да ми го даде? - Така каза.
Може и да е дете, но знае, че без вашата войска ще загубим Олмеда.
А загубим ли Олмеда - губим войната.
Този кръст е бил на баща ми. После дълги години беше в Белтран.
Сега искате да го дам на този, който ме предаде?
Не. Моля ви да го дадете на този, който ще ни помогне да спечелим войната.
Добре. Ще подпиша указа. - Мъдро решение, Ваше Величество.
Съгласен съм с вас. Този предател не заслужава да носи този кръст!
Няма да го носи! - Но вие току-що казахте...
Няма да го носи докато съм жив!
По пътя от Куляра до Медина дел Кампо най-добре да се разделим тук, в Олмеда.
Ще дойдат, за да воюват? - Да. Няма да дойдат, за да се предадат.
Казахте, че в последните битки войската им е отстъпвала пред нашата.
Може би е било стратегия.
Не подценявайте войската на Карильо. - И Пачеко също.
Отново е на страната на бунтовниците. - Змията пак си смени кожата.
Вие съмнявахте ли се?
Това променя всичко.
Ако трябва да бъде Олмеда, нека да е.
Белтран, Мендоса, подгответе стратегията.
Предполагам, че по време на боя, Изабела ще бъде под строго наблюдение?
Може да се възползват, и да опитат да я отвлекат.
Имат предимство, да не им даваме друго! - Да я отвлекат от Двореца?
Пачеко има опит в това. Той направи същото с баща ми... за мен.
Ще говоря с Кабрера да увеличи стражата.
За всеки случай аз също ще следя внимателно Изабела.
Следете я, само не я притеснявайте.
Може да ни е полезна в бъдещи алианси. - Алианси?
Спечелете войната и няма да има нужда от алианси с предатели, господа.
Понякога мисля, че съм длъжен да оставя жена ми да командва войските.
Имате ли нещо да добавите? - Да. Става дума за вас, Белтран.
Пачеко е обявил награда за главата ви.
Заклел се е, че ще ви открие на бойното поле.
Тогава няма за какво да се притеснявам.
Той няма лично да се сражава с вас. Обещал е награда за този, който ви убие.
Хората му повече искат да ви убият, отколкото да спечелят битката.
Какво искате да направя, дон Диего? - Не носете фамилните си гербове.
Бъдете незабележим, моля ви.
Ваше Величество, няма да се крия. Той е страхливец, не аз.
Що за наглост!
След смъртта му! Ще наследя кръста на Свети Яков след смъртта му?!
Недейте, това е кралски указ.
На кой крал? - За когото воюваме.
Ние не воюваме за него! - Без крал не може да продължим борбата.
Много хора, както и аз, не могат да си представят нова Кастилия без нов крал.
И това е Алфонсо, не забравяйте! - Не ми казахте това,
когато искахте помощта ми. - Пак ли ще се отметнете?
Сега не говорим за това! Искам кръста сега, а не като наследство!
Имате ли съвест? Мислите ли за друго, освен за себе си?!
Почистете това.
Прав сте, измамиха ни, но няма връщане.
Има! Ако моята армия се присъедини към Енрике.
За това сте прав. Без съмнение ще загуби Олмеда.
С нас ли сте или не?
Ще бъда верен на Алфонсо до края на живота си.
До края на вашия или на краля? - Винаги надживявам кралете.
Така ще стане, защото във вените ми тече кръв като на архиепископа от Толедо.
Така ще бъде.
Съмва се. Трябва да сте с мъжа си.
Не се притеснявайте. Той е съгласен с моите решения.
Кабрера подкрепя ли ви, или просто няма избор?
Какво е любовта, ако не се съгласяваш с любимия човек?
Сватбата ви бе прекрасна. - Благодаря ви.
Помогнахте ми за всичко. - Не беше заради това.
Достатъчно бе всеки като ви погледне, да разбере колко силно се обичате.
Влезте.
Госпожо, кралицата ви вика.
Ваше Величество.
Разбрахте ли нещо? - Силите са изравнени.
Моля ви, не се излагайте на опасности.
Аз съм кралят! Искам да ме уважават като крал и съпруг!
Аз съм с вас.
Ваше Величество, хората ми скоро ще се включат в боя.
Моля ви, нека се присъединя към тях.
Вървете, но внимавайте. Не привличайте внимание, все пак ви търсят.
Аз съм след него. - Пазете вашия зет.
Аз съм стар вече, по-скоро той ще пази мен.
Опиум и мандрагор, това ще го упои, сложете това на лицето му.
Какво правите? Защо му режете крака?
Трябва, иначе отровата в кръвта му ще се разнесе по тялото му. Дръжте го!
Няма ли да му дадете нещо за болката?
Режем сега, или ще можем да му дадем само последно причастие.
Помогнете, и си затворете устата. - Внимавай с кого говориш, евреино!
Ти говориш с краля! - Може да е кралят, но аз съм лекарят!
Ваше Величество!
Страхът е признак на мъдрост. Добрият крал е благоразумен.
Лошо ли ви е, Ваше Величество?
Какво правите?
Гонсало, какво правите? - Стойте в палатката
и не пускайте никого, докато не се върна.
Къде отивате?
В стаята си, да се помоля. - Направете го тук.
Това място е подходящо за молитви, както и всяко друго.
Не сте виждали човек, който се моли с броеница?
Питам се, за кого ли се молите?
Предполагам, че се молите за брат си, а не за съпруга ми.
Моля се и за двамата, а още и за Кастилия.
Господине!
Белтран, добре ли сте?
Не намерих Пачеко. - Но намерихме него.
Когато пристигнах, бе обкръжен от трима. - Трима мъртви мъже.
А тази рана? - Нищо сериозно.
Ваше Величество, почти победихме.
Ако може да се нарече победа тази касапница!
Колко души загинаха в тази битка? Петстотин? Хиляда?
Историята ще каже, че са загинали за справедлива кауза.
Ще напишат песни за героите. - Но мъртвите няма да ги чуят!
Ще ги чуят децата им, ще си спомнят за убитите бащи в безсмислена война.
Тръгваме, не искам да гледам повече смърт!
Длъжен сте да обявите победата. - Махаме се оттук.
Господине, за бога! Не напускайте бойното поле!
Ваше Величество!
Ваше Величество.
Облечете!
Енрике напусна бойното поле.
Трябва да отидете да обявите победата.
Вървете.
Да живее кралят!
Да живее Алфонсо!
Да живее кралят!
Да живее Кастилия!
Да живее!
Има ли новини?
Не знам как да ви кажа, госпожо.
Битката е била равностойна, но нашите войски са победили.
Значи... сме победили?
За да победиш на бойното поле, кралят е длъжен да обяви своята победа.
А вашият съпруг не го е направил.
Защо? Защо не го е направил?
Не знам, госпожо.
Напуснал е Олмеда с хората си се е отправил към Медина дел Кампа.
Извинете.
А брат ми? Имате ли новини за него?
Алфонсо е обявил победа и е останал в Олмеда.
Значи е жив? - Да.
Благодаря ти, Господи!
Силите са били равни.
Полетата на Олмеда се боядисаха в червен цвят.
И тогава младият крал се впусна в боя.
Не показа страх от смъртта!
Без да трепне пред врага, накара узурпатора да отстъпи.
Кой да повярва, че кралят не се е изпуснал в гащите.
Бях сигурен, че няма да се върне жив.
Искам да пия за младия и храбър крал.
За нашия крал! - За краля!
Бях учуден, че не ви видях в Олмеда, маркизе.
По-важна бе моята войска.
Чичо ми, Монсеньор Карильо, е най-добрия военен стратег.
Стратегията е най-добре да я обмислиш в кабинета, с това съм се заел.
И каква е сега вашата стратегия?
Сеговия, господине.
Превземете Сеговия. Време е да се срещнете със сестра си.
Нищо няма да ме направи по-щастлив.
Така да бъде. Вие пригответе всичко.
Моля да ме извините, но съм уморен.
Гонсало, почакайте. - Господине?
Гонсало, вчера в Олмеда...
Вчера в Олмеда ви служих, както повелява дългът ми, господине.
Но те...
Всички смятат... - Всички са доволни от вас.
А това е единственото, което е важно.
Сега помислете за Сеговия. Само за Сеговия, както казваше маркиз де Вилена.
И за Изабела, нали?
Изабела иска да се освободи от кралицата възможно най-скоро.
А сега, ако позволите...
Вървете.
Нужна ли е охрана за Изабела и дъщеря ви?
В противен случай има опасност от война в Сеговия.
Може ли да превземе Сеговия?! - Войската му приближава,
но има достатъчно хора за отбраната. Крепостта е непристъпна.
Ваше Величество, в Сеговия няма да има проблеми. Те бяха в Олмеда.
Моралният дух на врага е висок.
Господине, не трябва да губим Сеговия.
Там са съпругата ви, дъщеря ви... - И кралската хазна.
Известно ви е, че Мендоса са винаги верни на краля.
Но...
Говорете.
В името на верността ми ви казвам, вие грешите.
Бунтовниците винаги са крачка напред, защото инициативата е в тях, а не в нас.
С войските на Пачеко стават повече от нас.
Ако вече не са повече.
Какво предлагате в този случай? - Да се държите като крал!
Вземете нещата под свой контрол! Бъдете инициативен и решителен!
Защото вие сте кралят, затова ще ви се подчиняваме!
Госпожо, викахте ли ме? - Да.
Събрахте ли провизии, за да издържим обсада?
Града и двореца са отлично защитени. - Войската на Карильо е на прага ни!
Няма да ни превземат! - Глупости!
Пачеко е вече тук, а мъжът ми води армията. Разбира се, че ще влязат.
Когато се случи, искам да сме готови. - Така ще бъде, Ваше Величество.
Къде е Изабела? - В дома си.
Какво прави там? Доведете я.
Няма да отида! От какво да се боя? Че моят брат ще ме направи пленница?
Ако войската му, не дай боже, влезе в града, ще започнат грабежи и ужасии.
Няма да гледат кой е враг и кой не. - Госпожо, трябва да го послушате.
Кажете на Хуана, че ако тя така иска, да дойде и да ме отведе.
Когато ни превземат, ще ме намерят в собствения ми дом.
В такъв случай аз оставам с вас.
Не, Беатрис. Вашето място е до съпруга ви.
Не настоявайте, това е мой дълг. Аз съм на вашите услуги.
Нали разбирате това?
Вие сама взимате решенията си.
Бъдете много внимателни, моля ви.
Пазете се.
Не се безпокойте, всичко ще е наред с нас.
Познавам този град, непристъпен е. - Познавам тези стени, и аз мисля така.
Още тази вечер ще вечеряте в двореца със сестра си.
От вашите уста, в божиите уши! Нямам търпение.
Нали така, Гонсало? - Разбира се.
Бъдете внимателен, починете си. Ще ви извикам като му дойде времето.
Добре, така ще направя, Гонсало.
Алфонсо е прав. Този град е подготвен да издържи няколко месеца.
Войската на Енрике скоро ще е готова.
Градът е охраняван от хора. Въпросът е да намерим верните.
Вратите се отварят от вътре, а не от вън.
Племеннико, понякога ме плашите.
Няма нужда от това докато сте на моя страна.
Госпожо.
Съобщавам ви, че вражеската армия влиза в града.
Не беше ли това града, в който никога не е влизала вражеска армия?
Не бяха ли това стените, които никога не са били разрушавани?
Не зная как успяха да направят това. - Сигурна съм, че Пачеко знае.
Войските на съпруга ви не успяха да се противопоставят.
Не ви ли стига града, а искате и от двореца да грабите, нищожества?
Отвори тази врата!
Чакон! - Монсеньор.
Къде е Алфонсо? - Господине, тук!
Кралицата и дъщеря и в крепостта ли са?
Знаете, че е безсмислено да идвате тук. - Зная. Безсмислено е и да се излезе.
Какво ще стане с хората в крепостта?
Ще пратим съобщение до Енрике, имаме много за какво да говорим.
Братко. Ваше Величество. - Изабела, стани, моля те!
Много тъгувах за теб. - Аз също.
Много си отслабнал. - Хайде, да се махаме оттук.
Гонсало. - Госпожо.
Благодаря.
Тази сутрин Пачеко ми обеща, че ще вечерям с теб.
Не му повярвах. - По-добре. Не го харесвам този Пачеко.
Аз също. Но благодарение на него пак сме заедно.
Не вярвам нито на Пачеко, нито на Карильо.
Те не ме харесват, и аз не ги харесвам. Мога да се доверя само на теб и Чакон.
Никой от вас не бе с мен. - Гонсало беше.
Да, Гонсало беше.
Доволна ли си, че се освободи от тази португалска вещица?
Нямаш представа колко много.
Това бе унизително и опасно за живота ми.
Това вече е в миналото.
Обещай ми, че вече ще сме заедно. - Обещавам.
Това е обещание от краля. - Знаеш ли какво ми се иска?
Да го отпразнуваме с майка ни, за да те види като крал.
Може да се направи. - Наистина ли? Сигурен ли си?
Пътищата са под наш контрол, ще бъдем в безопасност.
Освен това, аз съм кралят. Мога да правя каквото си поискам.
В писмата си този предател ви нарича узурпатор,
а благородниците, които са ви верни - предатели.
Армията, която ви следва, метежници.
Затова ви моля, осъдете го на смърт.
Диего Енрике, осъден сте на смърт, заради държавна измяна.
Присъдата ще бъде изпълнена утре сутрин!
Момент! Този човек убил ли е някого?
Не, но той... - Вдигал ли е оръжие срещу нашите хора?
Господарю, неговото перо! - Това не е достатъчно, за да го убием.
Видяхме твърде много смърт в този град.
Диего Енрике ли се казвате? - Да, господине.
Освободете го. - Да го пуснем на свобода?
Да, искахте да отправите послание? - Да, но...
Кой ще го направи по-добре от него?
Пуснете го!
Той е кралят.
Вашият багаж е готов. Остава моят.
Не е нужно, Беатрис. Няма да идвате в Аревало.
Но госпожо, мястото ми е до вас. - Не. Вашето място е да сте до мъжа ви.
Достатъчно бяхте разделени, не е нужно повече да се делите.
Той е в крепостта, обкръжен от войници...
Брат ми заповяда да ви съпроводят до там.
Освен това войските няма да влязат в крепостта.
Като започнат преговорите можете спокойно да влезете.
Госпожо, аз...
имам чувството, че ви предавам.
Не говорете глупости. И не плачете, моля ви.
От този момент ще бъдем на различни страни.
Все някога отново ще бъдем заедно. - Заклевам се.
Така реши Алфонсо.
Ако зависеше от Паленсия и Пачеко, щях да вися на площада.
Целият град ли е превзет? - Без крепостта.
Там са жена ви и дъщеря ви. - Кой ги охранява?
Кабрера с хората си. Карильо знае, че не може да превземе крепостта.
Трябва незабавно да действаме.
Да обкръжим града и превземем обратно, докато още имаме поддръжници.
Боя се, че повечето са мъртви.
А тези, които са живи, са малко, или не са в състояние да ни помогнат.
Не! Трябва да разчитаме само на собствените си сили.
Какви войски могат да се присъединят към нас в Сеговия?
Не, ще отидем само ние. И ще водим преговорите.
Няма да подлагам на още опасности семейството ми!
Отидете в Сеговия, и им кажете, че почваме преговори.
Да, господине. - Говорете с Фонсека.
Имаме нужда от посредничеството на Рим. - Както заповядате, господине.
Мамо!
Знаете ли кои сме ние?
Изабела, Алфонсо...
Моите деца!
Къде е сестра ти, сине? Да не пропусне това.
Тя е там.
От там, където живеят музите, дойде божествена вест,
че в Аревало празнуват рождения ден на дон Алфонсо.
Като дъщери на Юпитер, ние знаем, какви несгоди, опасности
и изпитания пращат боговете на краля.
Заради това дойдохме на този празник.
Но тъй като пътя от Парнас е пълен с опасности,
ние помолихме да ни превърнат в птици с разноцветни пера.
Нека празника започне!
Нека радостта и щастието следват твоите желания.
Бог бе така добър към вас,
че в името на предците ти предопредели триумф и победа за теб.
И твоето великодушно управление ще бъде такова,
че ще заслужи не само световна, но и небесна слава.
Благодаря за пожеланията, сестро. И от благодарност за представлението
ви подаряваме град Медина дел Кампо.
Не сте ли доволна? - Моля да ме извините.
Какъв е проблема, Изабела?
Не разбирате ли? Нищо не разбирате.
Не. Виждам, че ми говориш на вие, дори когато сме сами.
Аз съм ти брат, Изабела. - Затова организирах този празник.
Защото си ми брат, защото исках да празнуваме рождения ти ден с майка ни.
Няма нужда да ми подаряваш градове, все едно съм рицар, който ти е служил вярно.
Направих го, не защото си крал, а защото си мой брат и те обичам.
И аз. Аз също те обичам. - Изглежда си забравил.
Забрави, че съм ти сестра, когато даде съгласието си за брака ми с Хирон.
Мислеше само за своите интереси и на Пачеко.
Изобщо, запитали ли сте се, какво мисля аз?
Знаеш моите задължения, Изабела. Короната и Кастилия.
Значи ти грешиш и като брат, и като крал!
За щастие Бог е по-високо от краля, и ще поправи вашата грешка.
На светия отец му болно да вижда, как християни воюват с християни,
а не с враговете на вярата. - Уверени сме, че с ваша помощ
тук ще открием верния път. - С божията помощ.
Дойдохме да поговорим.
Тогава да поговорим, господа.
Първо искам да видя жена си и дъщеря си. - Явно не сте наясно със ситуацията.
Не сте в положение да давате заповеди. Вие загубихте Сеговия.
Ние поставяме условията.
И ако искате да помолите за нещо, направете го вежливо.
Искам да ги видя, моля.
Колко си пораснала! Обещавам, че скоро пак ще сме заедно.
Хуанита, иди да поиграеш.
Не обещавайте това, което не можете да изпълните!
Вие сте ми съпруга и ми се искаше да ми имате повече вяра.
Вяра? За какво да ви имам вяра?
Кажете ми? Вие сте напълно неспособен.
Не сте способен да вземате решения.
Не сте способен да сте мъж, нито в боя, нито в двореца...
нито в спалнята.
Знаех, че Сеговия ще падне като презрял плод.
Най-тъжното е, че в един момент имах надежда,
че съпругът ми, краля, ще предотврати опасността.
Моля ви, повярвайте ми. Скоро всичко ще се оправи.
Ще бъдем заедно, тримата.
Не, не, никога!
Помолихте за 6 месечно примирие, за да изнесете хазната от крепостта.
Нямате какво да предложите в замяна. - Няма да позволя да разделите
дъщеря ми от майка й. - Кралското семейство не се обсъжда.
Аз съм кралят! - Но не моят!
Защо се оплаквате? С инфантите постъпихте по същия начин.
Изабела беше ваша заложница през цялото това време.
Вземете си хазната, а дъщеря ви и жена ви ще останат под обсада,
докато имат храна. - Знаете, че сме способни на това.
Трудно ли е да разберете, че нищо повече не можете да направите за тях?
Короната ли ви е по-скъпа от живота им?
Не позволявам да разговаряте така с краля!
Това ли ви дразни, или че любовницата ви и дъщеря ви са в опасност?
Стига! Светия отец ме прати с мисия, да се постигне някаква договорка.
Вие сте християни, длъжни сте да изпълнявате неговите заповеди.
Ако не искате да сътрудничите... Ще бъдете отлъчени от църквата.
Вие? Вие ли ще ни отлъчите? - Ако не ми оставите друг избор...
Господа, ще бъде по-добре, ако направим почивка.
Не мога да се съглася, обещах на Хуана. - Търпение, господине, търпение.
Боя се, че не разбрах, какво стана тук.
Ако ни отлъчите няма да има с какво да раздавате милостиня!
Какво искате да кажете?
Светия отец иска мир в Кастилия, но също така иска пари за кръстоносните походи.
Какво ще каже, ако се върнете с празни ръце?
Как смеете да ме заплашвате?! Аз съм пратеник на светия отец!
Тук е Кастилия! Ние сме Кастилци, не сме свикнали да търпим такава наглост!
Внимавайте какво говорите, ако не искате неприятности!
Проблеми ли има? - Да, в Толедо.
Стълкновения между евреите и съюзниците ни. А Алфонсо е срещу тях.
Срещу тези, които от негово име превземат града.
Госпожо, нужна ми е помощта ви.
Свързано ли е със събитията в Толедо?
Благородници са се молили в църквите и са били убити от евреи-християни,
имуществото на евреите е било конфискувано без знанието на краля.
Брат ми правилно е затворил убийците!
Евреите в Толедо поддържат Енрике. Тези благородници превзеха града за нас.
Алфонсо трябва да уреди въпроса или губим града.
И войната може пак да започне. - Но божиите закони...
Бог е най-висш в църквата, но при война най-високо са нашите съюзници.
Не винаги справедливото решение е правилно.
Моля ви да ме подкрепите за това, но аз уважавам вашето мнение.
Сега, както никога, целта оправдава средствата.
Не, вие не ни учехте на това в своите уроци.
Теорията е едно - реалността е друго, Изабела.
Не трябва да преследваме хората само защото са от друга вяра.
Така не е справедливо. - Но това е в името на вярата.
В името на вярата?
Как може тогава да бъдат убити християни в църква?
Църквата е свещено място, Чакон. Така сте ме учили.
Те са злоупотребили с властта си, отнемайки имуществото им.
Това не е въпрос на вяра, а грабеж.
Не съм съгласен за това с Пачеко, така, че не бъдете като него.
Това не е правосъдие, а лична изгода.
Тези хора воюваха за вас, те ни дадоха Толедо.
И заради това да им дам да злодействат? - Не бъдете наивни.
Когато вземете властта, ще можете да давате заповеди.
Ако загубим Толедо, значи...
Ако искате да станете крал, дръжте се отговорно.
Аз съм кралят! Но всеки иска да ми казва как да бъда добър крал.
А в същност всички правят каквото им е изгодно,
изхождайки от собствените интереси. Пачеко, Карильо, а сега и вие.
Музите на празника ми пожелаха да стана храбър и справедлив крал. Помните ли?
Те много ми приличаха на вас. Гонсало, да тръгваме.
След като проучих внимателно ситуацията, смятам за справедливо
да се изпълни искането за разделянето на доня Хуана и дъщеря и,
като ги охраняват така, че да се гарантират условията на примирието,
което изисква Енрике.
Това решение беше одобрено от светия папа Римски.
Изпълнението му се счита задължително.
Като неутрална страна в тези преговори, ви предлагам двореца си,
за домашен арест на съпругата ви. - Наистина ли е нужно да ги разделите?
Не започвайте отново, моля ви.
Съгласни ли сте?
Съгласни.
Позволете да настаним инфантата при Мендоса.
Аз ще я взема. - Колко удобно.
Съгласни сме, съгласни сме.
Госпожо. - Кабрера, какво става?
Белтран, Какво правите тук? Какво правят тук тези войници?
Госпожо, съгласно споразумението между съпруга ви и Алфонсо,
трябва да бъдете предадена под домашен арест в дома на монсеньор Фонсека.
Ще ме придружите ли? - Не.
Не. - Обещавам да се грижа за нея.
Всичко скоро ще свърши, заклевам се. - Не!
Кажете на вашия господин, че е лъжец. Той ми обеща...
Не е ли подписал указа за завръщането на властта на благородниците в Толедо?
За кого се взима? - Кралят.
Кралят? Какъв крал?!
Не ни е нужен християнски крал, който защитава евреите.
Успокойте се. Тръгвайте за Толедо с хората си.
Не се притеснявайте за преговорите, аз се заемам с тях.
Да пренебрегна заповедите?
Не! Всичко си има граници? - Какви граници?
Можем да накараме кралят да направи каквото искаме,
но не трябва да действаме зад гърба му.
Ще отидем в Аревало, за да го убедим да подпише това, което ние искаме.
Но не трябва да спорим с краля. Трябва да му покажем нашето уважение към него.
Уважение.
Да, двореца Алаехос ни устройва.
Тръгваме сутринта. Уверявам ви, доня Хуана ще се чувства като у дома си.
Ще се погрижа за нея.
Знаете ли, че ако бях останал на ваша страна, това нямаше да се случи?
Вие сам преминахте на другата страна. - След това, което сторихте с брат ми.
Кълна ви се, че нито аз, нито хората ми имат нещо общо със смъртта на брат ви!
Но вече е късно.
Никога не е късно.
Никога не е късно да си върнете Сеговия,
и Алфонсо да спре да ви бъде препятствие.
Маркизе, не се обиждайте, но през това вече минахме.
Колко пъти преминахте на другата страна, как да съм сигурен, че ще сте ми верен?
Какво ще кажете ако ви върна Толедо?
Без бой. - Как е възможно това?
Госпожо, домът ми е изцяло ваш. - Благодаря.
Позволете на мен.
Ще видите колко бързо дойде пролетта. Чувствайте се като у дома си.
Не, господине, моят дом е там, където е дъщеря ми.
Позволете ми да ви представя дон Педро Кастилски,
един от най-верните ми хора, правнук на краля.
Госпожо.
Наистина ли сте от кралското семейство? - Син съм на Мария Кастилска,
внук на Каталина, правнук на Педро Първи.
Педро Жестокия? - В семейството ми е Справедливия.
Кралете и кралиците не са господари на животите си.
Особено от това, какво историята ще разкаже за нас.
Моля да ме извините, искам да почина. - Разбира се.
Заведете доня Хуана до стаята й. - Господа.
Много тъжна жена. - И много красива.
Загубихме Толедо!
Монсеньор, вие сте архиепископа на този град, има ли шансове да си го върнем?
Точно сега са много малки.
Какво предлагате? - Трябва да съберем повече войски.
Нужно е всички едновременно да се придвижат към Авила.
Този град е безопасен за вас и краля. - Трябваше да подкрепим хората си,
а не да се отмятаме, точно когато имаха нужда от нас.
Надявах се, че кралят ще чуе съветите ни.
А Толедо да не е паднал с помощта на магия, маркизе?
С помощта на магия падна Сеговия. - Не разбирам.
За вашите машинации в Толедо.
Сигурен съм, че имате участие в случилото се.
Няма да се учудя, ако Сеговия се върне към Енрике.
Ако има такова предложение. - Алфонсо.
Оскърбявате ме, господине. - Оскърбявам ви? Аз, вас?
Аз съм вашия крал! Не искам да слушам лекции за достойнство.
Сигурен съм, че нямаше такива намерения, Ваше Величество.
Помните ли Диего Енрике? Хрониста, който искахте да осъдите на смърт в Сеговия?
Отговорете на краля, помните ли или не!
Помня.
Четох хрониките му, които вие конфискувахте.
Там се говори за вас. Знаете ли какво? - Не.
Вие настройвате дворяните срещу Енрике и мен.
Правите всичко, половината да наричат Енрике крал, а другите - мен.
И, че сте поставили единия си крак на моето рамо,
а другия на рамото на Енрике, пикаейки върху нас двамата.
Явно хроникьорът е доста умен човек, нали маркизе?
Аз трябва да падна на колене пред вас, Ваше Величество.
Моля ви, майко. - Пази брат си.
Няма нужда, той вече е мъж.
Още не съм, но ще стана. - А вие намерете добър мъж на Изабела.
Най-добрия, обещавам.
Благословете ме, майко.
Вие сте добър син, да даде Бог да сте добър човек и велик крал.
Донесете мир в Кастилия.
Много се гордея с децата си.
Вървете.
Чакон.
Госпожо.
Бъдете тяхното семейство. - Ще бъда.
Бог да ви благослови.
Монсеньор, отивам в Авила.
Исках да говоря с вас за племенника ми, маркиз де Вилена...
Карильо, когато върнете Толедо... - Да, Ваше Величество.
...искам Пачеко да напусне двореца ми.
Алфонсо, ти вече си истински мъж.
Трябва да ядете, госпожо.
Благодаря, но не съм гладна. - Опитайте поне от виното.
Възбужда апетита според лекарите. - Не, благодаря.
Не настоявайте. Никога няма да ви кажа "да".
Веднъж го направих като се омъжих за Енрике.
Ако бях казала "не", нямаше да премина през всичко това.
Моля ви.
Позволете ми да настоявам на моето.
Не мислете повече за миналото.
Предлагам да пиете за бъдещето. - Все едно има повод за това.
Винаги ще се намери.
За приключването на войната, за връщането на мира в Кастилия.
И за дъщеря ви... дано скоро отново сте заедно.
Така да бъде.
И за това, заедно да се насладим на гостуването ви в този дом.
Монсеньор, моля ви.
Не се правете на недостъпна, всички знаят вашата слава.
Португалските дами са много добри в леглото.
Пуснете ме, моля ви!
Мъжът ви не ви уважава в леглото.
Пуснете ме, заповядвам ви. Пуснете ме!
Вие вече нищо не можете да заповядвате!
Моля ви!
Не се бъркайте в това, което не ви засяга.
Знаете ли какво направихте? - Дано вие знаете какво правите!
И се надявам да не опитате пак!
Живеете в дома ми само защото сте ми племенник!
За да просите милостиня. - Не говорете повече това.
Ясно ли ви е?!
Той е дете, ще поговорим с него, и всичко ще се оправи.
Няма нужда.
Той се нуждае повече от нас, отколкото ние от него.
Гонсало, вървете си. Със сестра ми трябва да поговорим.
Ваше Величество. Госпожо. - Лека нощ, Гонсало.
Късметлия сте, че той ви служи.
Мисля, че би предпочел да служи на вас.
Той знае, че това е невъзможно. - Сестро...
Гонсало направи нещо за мен... - Какво?
Нямам желание да говоря за това. Сигурен съм, че и той не би искал.
Работата е там, че в Олмеда... - Той се е грижил за вас?
Да.
Нещо такова.
Трябва да си починете, госпожо.
Лека нощ. - Не си отивайте.
Ако искате, ще бъда зад вратата цялата нощ. Не мисля, че...
Не ме оставяйте сама, моля ви. - Ще бъда отвън.
Какъв сте вие? - Аз съм извънбрачен.
Извънбрачен с кралска кръв в жилите, дон Никой.
Не сте дон Никой, вие сте...
Вие сте първия, който ме защити, откакто съм дошла в Кастилия.
Трябва да се подпишат писма, касаещи нашите съюзници.
Не можем да оставим без отговор нито едно. Това в Толедо не трябва да се повтори.
Странно, че го няма до сега. Брат ми никога не спи до късно.
Гонсало, кажете на краля... Какво се е случило?
Боже мой, говорете!
Кралят... има треска, Ваше Височество.
Той бълнува. - Алфонсо.
Алфонсо...
Алфонсо...
Отпусни се, ще се оправиш.
Успокоете се.
Трябва да се борите, както в Олмеда.
Помните ли?
Казаха ми, че сте се сражавали като безстрашен герой.
Нали така е било, Гонсало?
Така беше. Като герой, лично го видях.
Лекарят не може да му пусне кръв. Температурата не спада.
Не може да бъде! Намерете друг лекар!
Той е най-добрия в Авила и Кастилия.
Какво му е? - Изглежда, че нещо е изял.
Много съжалявам, но тези писма не могат да чакат.
Не е ясно кога ще може да ги подпише, и дали ще може въобще.
Вие ги подпишете. - Не.
Това е ваше задължение.
Госпожо, разбирам болката ви, тя е и моя, но Кастилия преди всичко!
И вие го знаете. Ако Алфонсо... - Вече казах, не!
Брат ми няма да умре! - Това е реалността, Изабела.
Ако нещо се случи с брат ви, вие го наследявате.
Чакон!
Ако Алфонсо беше в съзнание, щеше незабавно да ги подпише.
Не мога... - Съдбата винаги поднася изпитания.
Трябва да поемем своите задължения.
Часът настъпи, кралице.
Благодаря, Ваше Величество.
Изабела, Изабела... - Алфонсо.
Алфонсо, как си? - Чакон...
Вярвай само на Чакон и Гонсало! На никой друг!
Не...
Чакон и Гонсало, обещаваш ли ми? - Обещавам.
Сестро, наистина ли вярваш, че бях добър крал?
Най-добрият.
Алфонсо...
Алфонсо!
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.