Original subtitles

"Как някой, който лети, се приземява,

а някой, който не лети, се извисява?"

Ж. А. ЕМЕНС

Какво правиш, по дяволите?

Хей! - Да не си се побъркал?

Всичко е наред.

Къде отиваш?

Може ли да дойда?

Идваш ли?

Б Р А Т Я

Алекс!

Ще тръгвам.

До скоро.

Хей, Люк!

Защо не сложиш този боклук вътре?

Здравей.

Здравей, братле. - Всичко наред ли е?

По-спокойно. - Здравей, пич.

Наглеждай го, ясно?

Хей, чантата ти.

Готов ли си най-накрая?

Ще ги върна утре.

Можеш ли да махнеш кашоните от коридора?

Разбира се.

Не трябва ли да почистим моите... - Не.

Добре.

Алекс...

Алекс, престани!

Защо те е страх да се изправиш тук, а не те е страх на бордюра?

Страхът от височини е тук. В постоянно мислещата ти глава.

Индианците не се страхуват от височината.

Затова миячите на прозорци в Ню Йорк са от Централна Америка.

Докато всички крачат нервно към работата си,

онези мексиканци си свиркат горе.

Представи си го.

Ела тук.

Пъзльо!

Ела!

Тогава университетът не би имал бъдеще.

Благодаря ви за това. И също...

Извинете.

Здравей. - Здравей.

Благодаря.

Хей! - Извинявай.

Това означава, че е заето.

Онзи вакуум.

Извинявай.

Алекс тук ли е?

Не, не съм го виждал от няколко дни.

Добре.

Не ме разбирай погрешно, не е лично,

но в нашата общност имаме правила

и не допускаме нови хора. Трябва да е общо решение.

Ясно ли е?

Нямам нищо против да останеш тук за малко,

но потърси друго решение за в бъдеще.

Става ли? - Добре.

Добре, супер.

Отиваме да хапнем. Идваш ли? - Не, съжалявам.

Ще отида само ако и ти дойдеш. - Не мога.

Разбира се, че можеш. - Не, отивам при брат ми.

Добре. Следващия път? - Да, кой знае.

Чао. - Чао.

С тези обувки не може, приятел.

Но аз съм братът на Алекс. - Съжалявам.

Това е малкият брат на Алекс?

Добре.

Благодаря.

Здравей, братле. - Как си?

Добре съм. А ти? - Аз също.

Защо си тук? - Ами така.

Къде спа през последните няколко дни?

Нямам представа. - Много смешно.

Не искат да живея при теб. - Не е вярно.

Да, онзи Ваутер.

На кого му пука?

Хей, приятел...

Афтърпарти при Джоши.

И ти ще дойдеш, малкият.

Не, няма.

Разбира се, че ще дойдеш. - Не.

Контейнерът се потапя в амоняк

и затова пилетата губят вкуса си.

Озоваваш се с безформено...

Добър апетит. - Благодаря.

Безвкусно месо и към него добавят...

Какво се е случило?

Къде отиваш? - Надалеч.

Къде?

Не знам, ще видя.

Какво правиш? - Казах ти, тръгвам си.

Възможно най-далече.

Алекс?

Алекс?

Алекс?

Алекс?

Успокой се.

За какво беше всичко това?

Братя сме.

Не си взех нищо. - Ще ти дам назаем.

Вече не искам дрехите ти.

Захар? - Не.

Не? - Не.

Ново ли е? - Кое?

Че не искаш захар.

Да.

Недей! - Ще вляза.

Хей, чакай!

Алекс?

Алекс?

Що за замък е без фенер и пиячка?

Жълто и синьо е и когато ти уцели очите, си мъртъв.

Влак.

Кафяво е и когато ти падне върху главата, боли.

Пиано. - Не, билярдна маса.

От камък е, има големи топки и когато го глътнеш, се задушаваш.

Не се сещам.

Нито пък аз.

Шибани педали!

Искаш ли?

Вземи си.

Алекс, престани!

Алекс, престани!

Здравей, Люк.

Здравей, Алекс.

Шибано съвпадение е, че сме братя.

Ако даденият сперматозоид

не се беше слял с яйцеклетката, нямаше да съществувам.

В твоя случай шансът е бил един на няколко милиона.

Както и за нашите родители и за много други родители.

Всъщност след Адам и Ева всичките сме странна случайност.

Много е готино, че сме тук и хвърляме камъни.

Здравей.

Имаш черна ивица тук.

Ивица? - Изцапала си се с черно.

От огъня е.

Скача ли? - Не.

А ти? - Да.

Трябва да скочиш. Носи късмет.

Откъде си? - От Нидерландия. Холандия.

А ти? - Живея тук, в селото.

Харесва ли ти тази песен? - Да.

Правим го веднъж годишно.

Такова парти. - О, добре.

Веднъж? - Веднъж годишно.

Късметлия си.

Затова всички миячи на прозорци в Ню Йорк са от Южна Америка.

Когато са много нависоко и има хора, които минават долу,

те им подсвиркват.

Не. - Много са спокойни.

Хубава история.

Това не е много хубаво.

Френският ти е добър.

Сериозно? - Не.

Не, добър е.

Какво означава това? - Не знам как да го кажа.

Справяш се добре.

Датският как звучи?

Кажи нещо.

Не знам какво да кажа. - Няма значение.

Небето в Шевенинген е сиво и надвиснало.

Не, глупости.

Ако трябва да съм честен...

мисля, че си красива и...

Чудя се какво би направила, ако те целуна.

Много...

Какво каза? - Нищо.

Нещо за довечера.

Това всичко ли е? - Да, всичко е.

Утре сутринта ще съм в кафенето, ако искаш да дойдеш.

Добре. Да.

Здравей.

Добре ли си? - Да. А ти?

Люк, да се махаме оттук.

Познаваш ли го? - Брат ми е.

По-големият брат, но с малко сърце.

Тя коя е? - Приятелка.

Приятелка...

Александър. - Жозефин.

Приятно ми е.

Хубаво момиче.

Чука ли я?

Какво каза той? - Нищо.

Какво ще правим днес?

Мога да ви заведа до реката. - Супер!

Благодаря.

Какво правиш?

Ще скачаме ли?

Емил, съжалявам, че не носим дрехи.

Шегуваш ли се?

Емил е чичо ми.

Хайде, облечи си нещо.

Насекомите ще ви изядат.

Странно е, че имаме много общи думи. Как е думата за "патладжан"?

Същата е. Но на английски е "егплант".

Знаеш ли защо? - Не.

Защото през 17-и век

са били по-малки, жълти и светли, като яйце.

Сериозно? - Да.

Не знаех.

И...

Как казвате...

"Артишок"? - О, има звяр.

Хванах го!

Люк?

Люк?

Най-накрая.

Отвори!

Отвори!

Люк?

Люк?

Подай ми ръка.

Ще спя като бебе.

Онзи, който кръжеше. - Беше черен.

Приятел.

Заповядайте, две бири.

Вие искате ли бира? - Не, благодаря.

Наздраве! - "А Ла етен."

"А Ла тиен."

Много си мълчалив.

Тръгвам си.

Къде? - У дома.

Какво? - Шегуваш се.

Какво мислиш? - Заедно сме на пътешествие, нали?

Ако наистина искаш да си тръгнеш...

ще го направим заедно.

Чакай!

Чао.

Довиждане.

Тръгвам си.

Къде? - У дома.

Какво? - Шегуваш се.

Какво мислиш?

Малко е неочаквано.

Но те разбирам.

Тъкмо започна да следваш.

По дяволите, много ще ми липсваш, братко.

Мамка му! Какво правиш?

Люк!

Това е началото на Теорията на относителността.

Ако вземем два еднакви часовника и ги сложим тук, долу,

а другия на върха на планина,

ще видим, че след време часовниците няма да са синхронизирани.

Въпреки че са еднакви и няма механична разлика,

ще разпознаят времето различно.

Фактът, че часовникът е на върха на планината,

малко по-далече от ядрото на земята...

Направили са голяма свинщина, нали?

Да.

Пробният ти период приключи. Справяш се добре.

Вършиш си работата, без да мрънкаш. Може да останеш, приятел.

О, добре. А Алекс? - Да?

Ще го видим ли отново? - Нямам представа.

Добро утро и на теб.

Всичко наред ли е? - Да.

Добре. - Разбира се.

Не е твоя. - Ще я върна утре.

Мислиш ли, че е нормално? - Кое?

Стаята, в която спиш, също не е твоя, а на брат ти.

И коридорът, където си държиш боклуците,

също не е твой, а наш.

Но вие си споделяте всичко. - Да.

Но ти нямаш нищо. Наистина не знам...

Смотаняк!

Когато лъч светлина преминава от един проводник към друг -

от въздуха към водата, както е тук например...

Върху повърхността на двете материи ще имаме пречупване.

Ще определим размера на пречупването с помощта на Закона на Снелиус.

Истинското име на Снелиус е Уилиброрд ван Снел.

Всеки иска да звучи по-впечатляващо.

Размерът на ъгъла на пречупване се определя от ъгъла на падане.

Извинявай.

Я гледай ти!

Какво? - Най-накрая.

Искаш ли помощ? - Не, благодаря.

Може ли? - Разбира се.

Онзи ден те видях да седиш тук. Този път си помислих...

"Ще седна при него." - Добре.

Какво учиш? - Физика.

Но пропуснах много лекции. - Къде беше?

Е? - Пътувах на автостоп.

Просто тръгваш и се озоваваш някъде.

В Париж или някъде другаде. - Супер! Бил си в Париж?

Не, образно казано.

Неясно ли се изразявам? - Малко.

Какво учиш? - Гражданско инженерство.

Строене на мостове и т.н. - Строене на мостове? Супер!

Винаги ли си искала да правиш това? - Разбира се, че не.

Трябва да вляза тук. - Тук ли?

Можеше да е и по-добре.

Трябва да тръгвам. Чао. - Чао.

Здравей, татко.

Да.

Какво?

Никога няма да можем да говорим за това.

Трябваше да го разбера с теб, но вече не си тук.

Въпреки че все още трябваше да си тук.

За теб не съществуваше "по-късно". За теб имаше само "сега".

Ето защо ми е толкова...

трудно да кажа, че се гордея с теб, когато е твърде късно.

Гордея се със сина си, който беше различен от всеки друг.

Ще поканя Лукас - братът на Александър, да каже няколко думи.

Хей, това е мотоциклетът на брат ми!

Не ставай глупав! - На брат ми е!

Добре, дойде в съзнание.

Отвори си очите.

Добре ли си?

Добре.

Благодаря. - Довиждане.

Да? - Здравейте.

Търся Жозефин.

Тя тук ли е? - Не.

Аз съм братът на Александър.

Благодаря.

Лукас? - Здравей.

Какво правиш тук?

Какво? - Нищо.

Къде отиваш? - Ще се върна.

Ела.

Това е мястото.

Никой не знае какво точно се е случило.

Студено е.

Да, студено е.

Може ли да говориш на английски?

Закусва ли?

Ще се връщам.

Искаш ли кафе?

Не, благодаря.

Нека поне да те изпратя до гарата.

Къде отиваш? - Ела.

По дяволите!

Какво?

Нищо.

Мечтата ми беше да живеем тук.

Но не беше много реалистична.

Скоро ще се разпадне.

Ще тръгваме ли?

Донесох ти лазаня.

Майка ми я направи.

Лека нощ.

Лека нощ.

Спомняш ли си...

как се чувстваше през последните дни?

Погледът му или каквото и да е.

Трудно е да го обясня на английски.

Съжалявам.

Добро утро.

Здравей.

Добре ли си?

Ще ми помогнеш ли? - Да.

Хвани тук и ще дърпаме. Едно, две...

Александър?

Александър?

Потекоха ти сълзи.

Виждаш ли там, горе?

Предпазва да не се разпространява огънят.

Утре започваме в 7 ч.

В 7 ч.?

Защо толкова рано?

"Рано" и "късно" съществуват само в града.

Тук правим нещата в подходящия момент.

Съжалявам, не те разбирам.

Старият глупак ще лети.

Не пипай самолета ми.

"Пайпър къб" е, нали? - Не, "Тетра".

С двигател "Ротакс 2000". - Невероятен е!

Може да сложиш ски отдолу.

Откъде знаеш?

Когато порасна, искам да стана пилот.

Какво правиш?

Моля те. - Не.

Добре, вземи слушалки от хангара.

Вземи слушалки от хангара. - Добре.

Хей, Емил, чакай!

Жозефин?

Как си? - Добре. А ти?

Това е братът на Алекс. - Наистина ли?

Лукас.

Много съжалявам. Беше страхотен.

Уникален! - Благодаря.

Добре, ще тръгвам.

Ще тръгваме ли? - Да.

Не прави същата грешка два пъти. - Как можа да го кажеш?

Знаеш какво имам предвид. - Не.

Скъпа, прибери се у дома. - Мамо, моля те. Всичко е наред.

В Амстердам всичко е много хаотично.

Тук се чувствам повече като у дома си.

Това е...

прекрасен...

Район? - Да.

Природата, животните...

Добре, достатъчно.

Не обичам театъра.

Преструваш се, че ни харесваш, но се имаш за нещо повече от нас.

Той не те разбира. - Знае какво имам предвид.

Беше много вкусно. Благодаря.

Не може да харесваш всички.

Ти не ме харесваш и е взаимно.

Да не усложняваме нещата. - Татко, моля те...

Имаш лошо влияние върху дъщеря ни. - Татко!

Ще е най-добре, ако я оставиш на мира.

"Виното" е силно.

"Вятърът".

"Вино". - Да.

Банята...

на открито.

Ето това е.

Сръчен ли си?

Можеш да я спретнеш.

Ето инструментите ти.

Тръгвам си.

Благодаря.

Чао. - Чао.

Ако отидеш с кораб до Индонезия,

има 60 процента шанс да оцелееш.

Или корабът ще потъне, или ще те нападнат пирати.

Не е зле.

Наистина ли?

Жозефин?

Баща ми е.

Жозефин?

Хубав огън.

Добре ли е? - Да.

Всичко е наред. - Добре ли си?

Излетя, но после се забави и падна.

Ето така или така?

Нямаше достатъчно мощност.

Последвай го!

Бърз е, нали?

Жестоко е!

Мамка му, той угаси фаровете!

Къде отиваш?

Трябва да се раздвижа малко.

Едно, две...

Надясно, надясно.

Благодаря.

Какво мислиш? - Изглежда добре.

Започва да прилича на истинска къща.

Това е добре.

Благодаря.

Какво искаш?

Ти си Лукас, нали?

Брат ти ми е разказвал за теб.

Наистина ли?

Какво?

Че си му брат.

Само това ли?

Не е ли достатъчно?

Кой друг би го казал?

Идва пролет, ще го отрежа.

Защо?

Защото е безполезно, умряло дърво.

Благодаря.

Къде отиваш? Студът е опасен.

Спокойно, добре съм.

Това истина ли е?

За миячите на прозорци в Ню Йорк?

Разбира се.

Не се ли страхуват? - Не.

TVRipped by 5rFF

Превод АНТОНИНА ИВАНОВА