Original subtitles

172 замина вчера за Киншаса.

169 се върна осакатен.

Колко жалко.

Отивам да обядвам. Дейвис ще се грижи за крепостта.

Извинявай за закъснението. Ще продаваш държавни тайни ли?

Мисля, че британските тайни не се ценят много на пазара. А ти?

Приемам каквото ми платят. Неомъжените имат повече нужда от пари, отколкото омъжените.

Как си, Сара? - Добре.

А малкият гад? - Малкият гад също.

Боже, някой ни се обажда!

Ако Заир отговори на 172, изпрати копия до Външните работи и Министерството на финансите.

Господине, генерал Томлинсън иска да ви види. - Генерал Томлинсън?

Да. На горния етаж, офис А3.

А3. Благодаря.

Можете да влезете.

Касл, влез!

Познавате ли полковник Дейнтри? - Как сте?

Седнете.

Мисля, че съм срещал един ваш братовчед в Кеймбридж.

Полковникът се присъедини към Фирмата. Той ще отговаря за нашата сигурност.

Имате предвид братовчед ми Роджър? Не съм го виждал от години.

Работи в Министерството на финансите. Беше отличен по математика.

С моите посредствени резултати по история, се озовах тук, в Тайните служби.

Обясних на полковника, че само ти и Дейвис

имате достъп до строго секретните документи на секции 6 и 6А.

Разбира се, въпреки че Уотсън е в 6 и също има достъп до тях.

Дейвис е учил в Университета в Рединг, нали?

Вече си говорил с него, нали?

Вече говорих за теб с Дейвис. А сега ще говоря за него с теб.

Това е открита проверка!

Имах впечатлението, че политически... Той е малко по-ляв.

Да. Той е член на Лейбъристката партия.

А вие?

Нямам политически интереси, както Дейвис сигурно ви е казал.

Вижте, в това няма нищо лично.

Просто трябва да спазваме правилата.

Няма да ви задържам повече. Трябва да хвана влака от Кингс Крос.

Уикенд на лов? - Да. Как разбрахте?

А, да. Елементарно. - Скъпи ми Уотсън.

Уотсън е шефът на нашия отдел 6.

Не исках да... - Това е просто рутина!

Правилата са толкова много, че понякога

някои се пренебрегват. Това е в човешката природа.

Например, забраната да се изнася работа извън офиса.

Може ли да ми покажете куфара? - Благодаря.

Живеете на село. Не мислите ли, че това е малко неудобно?

Само на час път с влак. Имаме едно дете, знаете ли? И куче.

„Хъкълбери Фин“, добра ли е? - Да. По-добра от „Том Сойър“.

О, купувате си сиренето в Пакстън?

По-добър ли е от този на „Фортън“? - Не точно, но една сиренарница

има нещо рисковано и английско.

Какво, по дяволите, са „Малтийците“? - Марка шоколади.

Добре ли е?

Това е предложение за мир. Скарах се със сина си тази сутрин.

Извинете за неудобството. Подложих Дейвис на същия тест.

Дейвис не носеше папка, когато го намерих.

Вярно е. Но аз имах предвид

за съдържанието на джобовете му.

Обича ли да носи доклади, за да ги чете по време на обяда?

Не, доколкото знам.

Това е много неудобно, да се иска от мъжете

да изпразнят джобовете си като ученици.

Което не означава, че нямаме пълно доверие във вас, разбира се!

Благодаря.

Мислите ли, че тези „...тези“ биха харесали на моята домакиня?

Бих искал да занеса нещо необичайно за подарък.

Да, това би трябвало да свърши работа.

Мога да кажа на портиера да ги купи. Фортнум, казахте ли?

Не знам. Но не са скъпи.

О, не искам да изглеждам стиснат! - Колко искаш да похарчиш?

5 лири? 10 лири? В този диапазон? Мислите ли, че ще й хареса?

Разбира се.

Да, ще го направя. Нищо повече.

Благодаря.

Сара?

Извинявай, не те чух. Говорех с д-р Баркър.

Какво става? - Сам е болен от морбили.

Ще се оправи, но трябва да си почива. - Уиски, докторе?

Не, благодаря, все още имам пациенти. Хипохондрията вилнее в този район.

И няколко случая на морбили, разбира се.

Дръжте завесите си затворени. Избягвайте светлината.

Благодаря за посещението, докторе.

Какво имате?

Бях притеснен. Всичко изглеждаше погрешно.

Нито жена, нито син, нито куче... - Той е в градината, яде тревата.

Няма уиски в шкафа. - Какъв човек с навици!

Знам.

Отказвам се от интересните вариации:

бутилка уиски на тревата и кучето на шкафа.

Всичко е нормално, освен температурата на Сам.

Мога ли да го видя?

Той почти спи. По-добре го остави.

Здравей, Булер.

Защо не лаеше, когато дойдох?

Не е чак такъв провал. Изплаши електротехника тази сутрин.

Макар и само защото се опита да бъде приятелски настроен.

Той ме кара да се чувствам в безопасност, когато теб те няма. А Сам го обожава.

Завърши ли книгата?

Трябва да се променя. Ще опитам с „Война и мир“, преди да е станало късно.

Ние нямаме тази книга. - Ще я купя в понеделник.

Сирене.

И малтийски за Сам

Защо Булер изплаши електрикаря? Те се познават!

Това беше ново.

Изглежда му е много горещо.

И ти би бил, ако имаше 39 градуса температура

Съжаляваш ли, че не сме имали дете заедно?

Притеснявам се за приемането на Сам в колежа.

Той е добър бегач.

В Англия те приемат, ако си добър в някакъв спорт.

Не исках да го приемат като бял само заради това.

Не, разбира се, че не.

Обичаш го, нали?

Толкова е странно... Малко копеле. - Дейвис го нарича така.

Дейвис? Той не знае... - Не, разбира се, че не.

Така нарича всички деца.

Забравих нещо.

Притеснява ли те нещо?

Нищо сериозно. Просто днес се случи нещо в офиса.

Нов шеф на охраната. Нападна ме. Успя да ме ядоса.

Не е по тяхна вина, а заради работата.

Да. Но аз съм в фирмата от повече от 15 години.

Заслужавам малко доверие.

Обичам Фирмата.

Тя ми донесе теб. Ще я обичам, стига да не ме отделя от теб.

Както нашият Господ.

Тя е твоя, Дейнтри.

Този Дейнтри не е ли малко луд?

Не мисля. Той е страхотен стрелец. Защо?

Донесе голям пакет подарък за мен,

И когато го отворих, вътре имаше около 200 малки пакетчета с шоколадови топчета!

Току-що приключих разследването си в 6-ти отдел. Рутинна проверка.

Скъпи мой приятелю...

Ще се кача горе, но има напитки за всеки, който иска да пие нещо, преди да се преоблече.

Надявам се, че е бил добър ден за лов.

Да. Птиците се появиха в изобилие.

Аз съм рибар.

Вие сте Дейнтри, нали? Измервал съм ви кръвното налягане веднъж.

Разбира се! Д-р Пърсивал...

Трябва да поговорим насаме. Елате в кабинета ми.

Боже! Това са малтийски кучета!

Като дете си ги купувах в киното.

Полковник Дейнтри ги донесе.

От години не съм ял „Малтези“!

Аз не ходя на кино! Това е проблемът.

Изглежда, че е имало изтичане на информация от някого от секция 6.

Вътрешен или външен?

Не съм сигурен. Но подозирам, че е било вътрешно, в един от африканските отдели. 6А.

Току-що приключих разследването си в секция 6. Рутинна инспекция.

Сигурността беше малко небрежна, но това се случва и в другите секции.

Куфари, които се изнасят по време на обедната почивка, такива неща.

Възможно е да е външен и руснаците да искат да ни накарат да повярваме, че е тръгнал оттук.

Може би интересът е повече към скандала, отколкото към информацията.

Да подкопаят морала ни. Скандалът може да е по-лош от изтичането на информация.

Изтичането не е сериозно? - Една малка капка.

По икономически въпроси. Някакви идеи, Дейнтри?

Шефът на 6-ти, Уотсън, е новобранец. Проверено е.

След това има Касл.

Отдавна е при нас. Но мисля, че е надежден.

Женен за втори път. Първата му съпруга е починала. Има едно дете.

Къща на село, застраховка „Живот“. Много стабилен.

Къща на село?

Скромна къща в Беркхамстед. Без ипотека. Нито дори кола.

Доста скучен човек. Преместихме го от Претория преди 7-8 години.

Проблеми в Африка? - Лични въпроси.

Едно момиче, с което искаше да се ожени. - Чернокожа, нали?

Това има ли значение? - Аз ли казах това?

Разкажи ми за Дейвис. - Да кажем, че не съм толкова доволен от Дейвис.

Една забележителна личност. Несемеен. Живее сам.

Безмерно разточителен. Има много скъпа кола.

И аз. - Обича да залага.

Обожава портвайн... - И аз.

Учил е в Университета в Рединг. Математика, физика. Лейбърист.

Както половината от хората в страната. А какво ще кажете за секретарките?

Те преминават през още по-строг подбор от останалите.

Момичето, което работи в секция 6А, е дъщерята на генерал Чембърлейн.

Мога ли да попитам кой ни даде информацията?

Москва. Един съветски дезертьор, който все още е там.

Това, което ме тревожи...

е, че Дейвис е изнесъл доклад извън Фирмата.

Бих го държал под строго наблюдение.

Да, но нека помислим по-далеч: а ако докажеш, че е той?

Това ще е работа на съда.

И те ще спечелят!

Ще спечелят ли? - Още един процес.

Заглавията.

Никой нямаше да обърне внимание на едно незначително проникване.

Ще видят само, че нашата Тайна служба отново е изтекла.

Източникът в Москва щеше да бъде разкрит. А той все още може да ни е полезен.

Може би е по-добре да си затворим очите за всичко това.

Да преместим отговорния в неопасна област и да го забравим.

И да прикрием престъпление?

Руснаците не обичат да стигат до съд.

Ако искаме да имаме шанс да ги победим в тяхната собствена игра,

е важно да играем по същите правила. Не е ли логично?

Извинете, но не разбирам за какво говорите.

Да си вземем още едно уиски или да оставим нещата така?

Аз предпочитам да си взема още едно.

Не искам да усложнявам нещата, но бих искал да ги видя по-ясно.

Много е просто. Вземете Дейвис... Поставете го под максимално наблюдение.

Можеш да му повериш маркирана информация,

и да видим дали ще стигнат до Москва.

Мога да дам на Дейвис правдоподобна примамка

с бактериологичните експерименти в Портън.

Ако това се появи отново, няма да има и капка съмнение.

Когато сме сигурни, че е той, ще ни остане само да го елиминираме.

Да го елиминираме?

Не можем да позволим да избяга с нощния полет за пресконференция в Москва!

Искаш да го бутна под влака ли?

Не, за Бога! Трябва да избегнем разследвания!

Трябва да умре мирно, без болка. Бедно момче!

Кой?

Ако наистина е Дейвис, той е само на 40 години!

Ще бъде трудно, с тези нови антибиотици, да... изглежда като естествена смърт.

Може би сърдечен удар ще е по-добре. - Или черния дроб, той пие много.

Споменахте портвайн, Дейнтри?

Не казвам, че е виновен.

Ние също. Просто взехме Дейвис като пример, за да разгледаме проблема.

Трябва да се използва науката... Нищо впечатляващо.

Медицинско свидетелство.

Затова исках да се запознаеш с Пърсивал.

Надявам се, че не ви притеснявам.

Забрави ли да донесеш нещо, което да ми заемаш? - Какво е това?

Зъболекарят ми го препоръча. Водата преминава между зъбите.

Защото ядеш много шоколад, нали?!

Моята система е клечка. И ми беше препоръчана от Картие.

Вече е минало полунощ!

Не исках да си легнеш разтревожен.

Изглеждаше малко шокиран от поведението на Харгривс.

Всъщност бях.

Харгрийвс обича да шокира. Той е малко перверзен.

Наистина ли?

Бръснеш ли се сутрин и вечер? - Да. Това е навик.

Почти като брака, нали?

Съпругата ми и аз сме разделени.

Никога не съм искал да се женя.

Предпочитам риболова на пъстърва. Сезонът скоро започва.

Още нещо... Ти си нов тук, иначе щеше да знаеш:

всички живеем в кутии. Знаеш как е... Кутии...

Познаваш ли Мондриан? - От Фирмата ли е?

Не, доколкото знам.

Той е художник, приятелю!

Кутии...

Една и съща тема във всичките му картини.

Всяка една е отделна, но поддържат перфектен баланс.

Всеки човек живее в своя собствена кутия, ти в твоята, аз в моята.

Няма отговорност за кутията на съседа. Има смисъл, нали?

Намери виновника за изтичането и го прехвърли в следващата кутия.

Нищо, което да ти отнеме съня!

Чудя се дали художникът би приел твоята интерпретация.

Той е мъртъв.

Здравейте, г-н Касл.

Всичко наред ли е в Министерството на външните работи? - Ами, това е относително.

1897 беше най-добрата ни година.

Имате ли „Война и мир“ в превода на Айлмер Мод?

Прочете ли „Хъкълбери Фин“? - Искам да променя малко.

Да, имам тази на Айлмер Мод. Няма по-добър превод на Толстой.

Два екземпляра, както обикновено. - Разбира се. Семейството добре ли е?

Синът ми е болен от морбили, нищо сериозно. А вашият?

Бизнесът върви много добре, бих казал.

Надявам се да се запознаем някой ден. - Често говорим за вас.

Харесва му да знае какво купуваш.

Можем ли да обядваме? - Влезте.

Ето го. Писмо за г-н Дейвис и телеграма.

От Мозамбик, предполагам. - И защо мислите така?

Няма тайни на това място. Трябва да подпише разписката.

Един момент.

Писмо за вас. Трябва да го подпишете.

Получихте ли съобщението ми? - Ще съм заета по това време.

Има телеграма от Лоренсо Маркеш. Ще я предам, веднага щом я разшифровам.

Би ли дошла с мен в Лоренсо Маркеш?

Винаги съм мечтал да ме изпратят там някой ден...

Ти си била там, нали?

Да. Сара и аз прекарахме няколко дни в хотел „Полона“ преди 8 години.

Каква е мечтата ти, Касл?

Сигурност. Не като тази на Дейнтри.

Знам, че съм романтик.

Но когато дойдох тук, мечтаех за атомни тайни, пистолети „Люгер“...

Атомните тайни са при секция 8.

Какво измислят сега? Получихте ли това?

Добре.

Харгривс иска да ме види. - Ще трябва да отида на лекар!

Сигурно е за застраховката или нещо подобно.

И аз трябваше да отида, когато ме изпратиха в чужбина.

Мислиш ли, че ще ме изпратят на пътуване също?

Ако говориш сериозно, Дейвис, мога да те предложа за размяна.

Касл, говоря сериозно! Омръзна ми тук.

Влезте.

Здравейте, господине. - Седнете.

Помните ли Мюлер, Корнелиус Мюлер?

Да, много добре.

Пристига от Африка, за да види част от материала, с който работите.

Вие знаете повече за Заир от нас. - Той се интересува от Мозамбик.

В такъв случай Дейвис е вашият човек.

Ако прочетете досието ми, ще разберете, че контактът ми с Мюлер беше доста неприятен.

Прочетох досието ви. Как е съпругата ви?

Добре, благодаря. Би било по-добре Дейвис да се заеме с това.

Дейвис няма вашия опит в тази област.

Опитът ми в Службата за държавна сигурност беше личен.

Вие сте началник на Дейвис, не би ли било естествено той да се заеме с това.

Знам, че е имало неща между вас, остри нокти и от двете страни...

Вие и съпругата ви вегетарианци ли сте? - Вегетарианци? Не.

В такъв случай, приемете един фазан.

Донесох един чифт за секретарката ми, но тя дори яйца не яде!

Наистина ли?

Много мило от ваша страна, господине. - Елате на лов следващата есен.

Би било безполезно, господине. Никога не съм стрелял през целия си живот.

Защо трябва да помагаме на Мюлер? - Не харесвам холандците, знаете ли?

Не харесвам тяхната Африка. Но предпочиташ ли руска Африка?

Ще участваме в операция „Чичо Ремус“.

Казвам ти го, в случай че Мюлер реши да проговори.

Разбирам.

Защо не го поканиш на вечеря?

Това правя, когато искам да успокоя непознат.

Те си тръгват, вярвайки, че са видели всичко.

Не знам дали съпругата ми ще хареса идеята.

Нека тя да реши, ок?

Не забравяй фазана.

Защо не вземеш и двете?

Ще дам едно на Дейвис.

Мога ли да кажа нещо за Дейвис? - Разбира се.

Той се нуждае от промяна. Можем да го изпратим в Лоренсо Маркеш.

Нашият агент там ще ни е благодарен. - Дейвис ли предложи това?

Не точно, но мисля, че би искал да си тръгне оттук.

Доста е нервен. - От какво?

Едно момиче, мисля. И умората от работата.

Ще си помисля.

Между другото, Касл, посещението на Мюлер е строго поверително.

Все още не съм казала на Уотсън, така че не казвай нищо на Дейвис.

Това е точният цвят на Château Yquem 1947

сервирано в посолството на Франция онази вечер.

За щастие, сравнението свършва дотук.

Нямам нищо сериозно, нали , докторе? Чувствам се добре!

Трябва да се грижите за черния си дроб. Качете се на кантара.

Какво има с черния ми дроб?

Трябва да сме внимателни. Особено ние, несемейните.

Заради бохемския живот. Ще ви измеря кръвното налягане.

Не пия много. Понякога ми харесва да пия хубаво портвайн.

Понякога ходя в кръчмата. И от време на време пия нещо в клуба.

Обичам да гадая в кой клуб ходят хората.

„Гарик“?

„Плейгърл Шоу Бар“.

Аз съм член на „Уиг & Пен“.

Покани ме в твоя, и аз ще те поканя в моя.

Мислиш ли, че ще ти хареса?

Защо не? Никога не съм бил в бар с шоу.

Гърди в мартини и такива неща...

Опасна комбинация.

Знаеш ли какво правя тук? - Боя се, че не.

Аз съм в моята малка кутия, както ти си в твоята.

Можеш да се облечеш. - Но ти си от Фирмата!

Аз се свързах с Портън. - Мразя да мисля за Портън.

Толкова са обсебени от ядрената война, но забравят за бактериологичната.

Не критикувай Портън. Това е единственото нещо, в което изпреварваме американците.

Това е много полезно. - Защо?

Не знам.

Да, знам. Ще ти дам един пример.

Ако американците ни кажат: „Можете ли да създадете вредител,

която да оцелее след всички кубински инсектициди

и да унищожи захарната ви тръстика“,

Бихме казали: „Разбира се! В замяна на услуга“.

Разбираш ли ме?

Ще си направиш още един кръвен тест. - Какво са всички тези тестове?

Ние, лекарите, обожаваме изследванията. Заради тръпката от лов.

Да откриваме болести у хора, които се смятат за здрави.

Няма да се прибирам у дома тази вечер. Трябва да вечерям с един от шефовете ми.

Ще спя у Дейвис. - И ще приключиш толкова късно?

Притеснява ли те?

О, не. Знам, че Дейвис се грижи за теб.

Ето шалчето, госпожо. - Благодаря.

Мюлер идва, Сара.

Корнелиус Мюлер?

Да. И ще трябва да се държа приятелски с него. Това е заповед.

Не се притеснявай. Той не може да ни направи нищо сега.

Как изглеждам?

Изглеждате великолепно!

35 лири, господине. - Добре.

Това сигурно ви напомня за старите времена.

Защо?

Африка.

Помниш ли какво ти казах за кръвното ти налягане!

Днес няма да ме уплашиш.

Ще си взема още едно от същото. - Не, благодаря.

Господа, това е моят дом. И така, лека нощ.

Съжалявам, че дойде. - Мислех, че ще го харесаш.

Да, но ме изнерви, като заговори за кръвното ми налягане.

Защо се грижи толкова за теб?

Наистина ли е лекар? - Работи с Портън.

Да, той ми каза.

Наистина ли?

Да. Много се гордее с Портон. - Как така?

Каза, че са пред американците.

Че американците идват при нас с шапка в ръка,

за да молят за насекоми, които да изядат кубинската захарна тръстика.

Така ми каза той.

Чувствай се като у дома си.

Ще ти налея нещо за пиене.

Малко музика?

Никой ли не почиства тук?

Една дама идва в понеделник. Оставям всичко на нея.

Чаша портвайн?

Нямате ли скоч?

Да го наречем „Black & White Walker“!

Хм! Този „Black & White Walker“ не е зле! Да го пуснем на пазара.

Представете си: гигантска панда, която се разхожда с фрак и цилиндър.

Кой ли може да е?

Сара е. Притеснявам ли те? - Не, никак. Сара е.

Не си спал, нали?

Какво стана? Сам ли е? - Не, Сам е добре.

Страх ме е. Телефонът звънна два пъти

от полунощ.

Сигурно е грешка. Това се случва често, не се страхувай.

Някой знае, че не си у дома.

Бих се върнал, ако можех, но...

Няма нужда. Вече се чувствам по-добре, след като говорих с теб.

Аз съм глупачка, нали? Обичам те, скъпи.

И аз, скъпа.

Извини се на Дейвис от мое име. - Лека нощ, скъпа.

Лека нощ, Морис.

Има ли нещо нередно?

Не със Сара. Но мисля, че те подслушват.

Как разбра? - Просто ми хрумна, не знам.

Усетих се, сякаш съм намерил отворена врата, която обикновено е затворена.

Нищо не показва кога телефонът е подслушван.

Освен ако не искат. - Но защо?

За да те уплашат. - Защо мен?

Разговорът ти с Пърсивал ме притесни.

Мисля, че има изтичане на информация и те разследват.

И те мислят, че сме ние? - Да. Един от нас двамата.

Може би и двамата.

Но тъй като не сме ние, на кого му пука?

На кого, по дяволите, му пука?!

Имам достатъчно от всичко това! Няма да ходя на работа в понеделник сутринта.

Синтия има почивен ден и аз я поканих да отидем в зоопарка

и да хапнем омар в „Бентлис“.

Потвърди ли, че ще дойде? - Не. Но и не каза „не“.

Може би все пак й е жал за мен.

Бедният Дейвис. Наистина е влюбен!

Ако някой попита, кажи, че съм отишла при зъболекаря.

Добре ли си, Касл? Обещавам да се върна в 13:00.

Не трябваше ли да изпратиш на Уотсън доклада 69/300?

След обяда. Ще го взема с мен, за да му хвърля един поглед.

Наистина обичаш да поемаш рискове, Дейвис!

Ще заведа Синтия до клетката на маймуните, за да изучава чифтосването.

Извинявай за закъснението. - Здравей, татко.

Поръчах шери. - Същото и за мен.

Как е майка ти?

Имам новини за теб. Само мама знае.

Не искаш ли да чуеш моята новина?

Новини? О... съжалявам, скъпа.

Видях някого, когото познавам.

Аз ще... се омъжа.

Ще се омъжиш? Майка ти знае ли?

Татко, току-що ти казах.

Работи в рекламна агенция.

Отговаря за сметката на бебешките пудри „Джеймсън“.

Харчат цяло състояние, за да свалят от трона талкът „Джонсън“.

Колин написа слогана: „Джеймсън е най-нежният.

Можете да заложите дупето на бебето си!“

Колин е много креативен. - Наистина.

Скъпа моя, напълно ли си сигурна?

И двамата сме, татко.

В края на краищата, вече живеем заедно от една година.

Извинявай, не знаех.

Докато си помислиш, ще ти дам нашия телефонен номер.

Това ще е новият ми номер от 21-ви.

Сватбата ще бъде само гражданска. Не каним никого.

От семейството, искам да кажа.

Освен мама.

Ти си добре дошъл, разбира се. Ако не се страхуваш от срещата с мама.

Не съм сигурен дали ще мога.

Какво би искал за подарък?

Чек би бил най-добре. И е по-лесно за теб.

Трябва да дойдеш. - Ще опитам, ще опитам...

Вземи приятел, ако сметнеш за добре. - Приятел?

Имаш приятели, нали?

Да, разбира се!

Знам къде е ходил Дейвис миналия понеделник.

В зоопарка.

И после?

Казал е на Касл, че отива при зъболекаря.

Срещна ли някого?

Не, но чакаше някого. Носеше доклад със себе си.

Това е много косвено. - Убеден съм, че това е нашият човек.

А Уотсън? Той е този, който е най-отдавна с нас.

С тази добродетел, той няма да ни предаде дори с някаква комунистическа медицинска сестра-нимфоманка.

Касл е още по-малко вероятен.

Син на лекар от традиционно семейство.

Майка му е била ръководителка на Гражданската помощ по време на войната.

Тя не пропуска срещите на Консервативната партия.

Това ни позволява да я изключим, разбира се.

Той е добър син. И я посещава всеки месец.

Добър семеен човек, пестелив с парите, пие умерено.

Нямаше да има въображение да бъде двоен агент.

И когато разберем кой е, вече си решил как да действаш?

Разработихме един не много приятен план, Джон.

Фъстъци.

Фъстъци?

Точно така, фъстъци.

Знам какво са фъстъци, живях 6 години в Нигерия.

Когато са сурови и развалени, произвеждат плесен.

Която генерира вещество, наречено алфатоксин.

Сервитьор!

Моля ви, г-н Дейвис, моля ви...

Добре, но първо ще се скрия. - Едно, две, три, четири...

Много е студено тук! - Твоя идея беше.

Сам ме кара да отстъпвам. Копелето обича да си играе на криеница.

Ще го извикам. - Не, чакай!

Искам да говоря с теб, Касл.

Следят ме.

В четвъртък заведох Синтия в „Скотс“.

Имаше един мъж, който стоеше на входа, когато излязохме.

По-късно той пиеше Black Velvet в Scotts.

Днес, като излизах от апартамента, забелязах един „Мини“, паркиран на улицата.

По случайност ми се стори, че съм разпознал шофьора.

Не беше той, но го видях отново зад мен в Лондон.

Следвал ли те е чак дотук? - Не, отървах се от него.

Казах, че телефонът е подслушван. - Касл, какво става?

Сигурно е имало изтичане на информация. Уведомили са охраната

И не им пука, че ти разбираш и се притесняваш.

Искам да кажа, ако приемем, че ти си предателят.

Не вярваш ли в това? - Не, разбира се, че не.

По-добре да ги оставим да го докажат. Това ще ги разубеди. - Не ми харесва това.

Не успях да напредна много с „Война и мир“, г-н Халидей.

Това е велика книга. Ах, ако имах търпение...

Успяхте ли да стигнете до пасажа за оттеглянето от Москва?

Не, а приятелят ми се умори преди мен.

Да видим какво можем да направим...

Ами някой от големите викторианци? Тролоуп?

Ще поговоря с сина си, за да му предложа някой.

Той обожава Тролоуп.

Той е удивително момче. Но също така обича парите...

Предполагам, че печели доста.

Има големи нужди. Да плаща „таксата“ на полицията...

Както той казва: „Ако дойде полицията, ние плащаме таксите!“

Два екземпляра, както обикновено?

Моля, влезте.

Влез, Касл.

Разбира се, вече се познавате.

Радвам се, че успяхте да дойдете, Касл.

Седни.

Да, не ми е много удобно, но ето ме.

Искахме да избегнем ненужния скандал, свързан с писмо до вашия посланик.

Бяхте много непредпазлив.

Полицейският комисар, капитан Ван Донк, ни информира за това.

Според него често е имало злоупотреба с дипломатически привилегии

от страна на подчинени служители на посолството.

Той иска да го арестува и да го съди за нарушаване на закона.

Кой закон? - Ако искаш да чукаш черна проститутка

защо не отидеш в бордей в Лесото или Свазиленд?

Те все още принадлежат към т.нар. Британска общност!

Отдавна сте под наблюдение.

Знаеш, че ако не бяха дипломатическите привилегии,

щяхте да сте в затвора! - Къде е тя?

Добре, капитане, аз ще се погрижа за г-н Касл. Благодаря, че помагате на министерството.

Повярвайте ми, ще я намеря!

Той ще й причини много неприятности.

Разбира се, че мога да й предложа защита.

Идва момент, Касл, в който трябва да решиш кои са ти приятелите.

Мисля, че Джон знае, че се опитах да го вербувам.

Да го вербуваш? Не е точно тази дума.

Но ето ни тук, работим заедно.

Ако знаех каква е истинската ти работа,

нямаше да те заплашвам с тази история за момичето от племето банто.

Сега знам, че тя беше само една от вашите агенти.

Мислех, че си един от онези сентиментални противници на апартейда.

Без лоши чувства?

И двамата сме професионалисти.

Как помогнахте на агента си да избяга? - Агента ми?

Момичето от племето банто. Предполагам, че сте я прекарали през Свазиленд.

Мислехме, че нашата граница е непроницаема!

Помните ли капитан Ван Донк?

Разбира се!

Трябваше да го уволня, защото позволи на момичето да избяга.

Как се казваше тя? Манкоси? - Сара Манкоси.

Бях убеден, че става дума за любовна история. Не ме разбирайте погрешно.

Бях сигурен, че ще работиш за нас, ако я арестуваме.

Вижте,

признавам, че и аз имах опит с черна задница.

Не в Републиката, разбира се...

В Лесото, заедно с моите чернокожи братя в казиното на Холидей Ин.

Там изглеждаше много по-различно.

Освен това не беше незаконно.

Вземи ме в 10:30.

Да, ами...

Трябва да поговорим за „чичо Ремус“ и проблемите, с които трябва да се справим заедно.

Твоята страна, моята страна и САЩ, разбира се.

Ето я. Лека нощ, скъпа.

Представям ви г-н Мюлер. Съпругата ми, Сара.

Приятно ми е да се запознаем, г-жо Касл.

Почти се познаваме от седем години.

Седем пропилени години.

Жена ти е много красива, Касл.

И нашият син Сам.

Здравей, Сам! На колко години си? - На седем. А ти?

Как ви се струва климатът тук, г-жо Касл?

В сравнение с Южна Африка.

По-малко екстремно е, ако имате предвид времето.

Да, за времето.

По-малко екстремно е.

За какво ще пием?

За „Чичо Ремус“?

Да оставим „Чичо Ремус“ за офиса. - Както искаш.

Да вдигнем чаши за вас и съпругата ви.

Тя ли се оттегли заради нас? - Не, в никакъв случай.

За вас двамата!

Имахме отлично вино от пристанището на Лоренсо Маркес,

когато все още беше португалски град.

Сега е съвсем различно място. - Бедният Дейвис.

Кой?

Нищо. Един млад човек, с когото работя.

Жена ти сигурно понякога изпитва носталгия по Африка.

Тя няма същите спомени като вас.

Е, хайде! И двамата сме африканци!

Семейството ми пристигна там преди банту.

Тези, които дойдоха по-късно, грешаха, като идентифицираха африканците по цвета на кожата.

Особено комунистите, разбира се. Като бедния Коноли.

Защо „бедният“?

Той отиде твърде далеч, имаше връзки с партизаните.

Беше добър адвокат. Той направи живота на полицията доста труден.

И продължава ли?

Не. Той умря в затвора преди една година. От пневмония.

Избягва дълъг процес.

Добро утро.

Аз съм Касл. - Добре.

Радвам се, че дойдохте.

Това е г-н Касл, от британското посолство.

Не съм тук като дипломат. Аз съм писател.

Бяхте поканен да се присъедините към групата за дискусия и да отговаряте на въпроси.

Надявах се, че и аз ще мога да задавам въпроси. - Това е размяна.

Това е справедливо. Кой започва?

Имам един въпрос. Какво правиш тук?

Въпросът ти е риторичен.

Не знаех. Не говорим един и същ език.

И ти не можеш да напишеш книга, която бих искал да прочета.

Аз просто се опитвам...

Вече имаме нашите бели либерали. Нямаме нужда да внасяме още един.

Остави го да говори. - Какво може да ни каже един писател?

Знаете ли какво трябва да правят либералите в тази страна?

Кажи ми. - Да бягат. Трябва да избягат!

Извинявай. Не беше добра идея. - Не, все още се уча.

Как върви книгата?

Трудно е да се свържеш с хората.

Имаш нужда от куриер. - Благодарен съм за всякаква подкрепа.

Ще видя какво мога да направя.

Това е Сара Манкоси. Може ли да я закараш обратно в Претория?

Разбира се. - Ако я последваш, няма да изглежда подозрително.

Чао. - Благодаря.

Имам малко наивно виждане за Южна Африка.

Ако беше облечена като прислужница, можеше да седи отпред.

„Господинът води прислужницата си у дома“, биха казали.

Конъли каза, че може би мога да му помогна.

Добре е. Кодирайте го за Лондон.

Добре, утре в хотел „Карлтън“

Сара, всичко наред ли е?

Самолетът закъсня.

Но човекът, с когото исках да говориш, не беше на борда.

Помислих, че ти се е случило нещо.

На мен – не. На него – може би.

Ще трябва да напишеш книгата си без него. Но има и други.

Безопасно ли е за теб да си тук? - Достатъчно.

Това е скъп хотел. Един от най-добрите.

Ако се срещахме в „Мармелад“ или в Совето

полицията веднага щеше да попита защо. За парите важат други правила.

Донесох едно питие.

Уиски? - Малко. Благодаря.

С вода, моля.

Успех.

Съжалявам, че не се получи. Следващия път ще имаме повече късмет.

Трябва да спреш след това. - Защо?

Притеснявам се за теб. - Не искам да спирам. Ще ми липсва.

Защо Конъли избра теб да ми помагаш?

Не се чувствах добре със себе си

и той реши, че трябва да стана полезна.

Какво се случи? - Един мой приятел беше убит преди няколко седмици.

Прегазен от кола. - Близък приятел?

Да.

Няма ли друг начин да пием по едно, без да привличаме внимание?

Претория е много консервативна, не е като Йоханесбург.

Йоханесбург е на по-малко от час път с кола!

Можем да се срещнем там. - Добре.

Наистина ли си дипломат, Морис? - Разбира се. Защо?

Защото не сте много дипломатичен.

Дипломатично е да бъдеш приятелски настроен към местните.

Имате ли стая тук? - Не, защо?

Страхуваш ли се да рискуваш? - А ти?

- Сара... - Всичко е наред. Идеята беше моя.

Не това имах предвид.

Не съжаляваш ли?

Защо да съжалявам?

Не мога да прекарам нощта тук.

Аз ще те закарам. - Не, трябва да останеш.

Ако си тръгнеш, ще се усъмнят.

Имам приятели в Йоханесбург. Утре се прибирам у дома.

Кога ще мога да я видя?

Ако имаш нужда от мен, остави съобщение на Матю Коноли.

Мисля, че ще имам нужда от теб.

Но искам да я видя отново, без да те излагам на опасност.

Отидете в посолството.

Това е британска територия: по закон, това е твоят офис.

Не си играй с мен.

Изглеждам ли уважаван?

Моля те, пази се.

ПОДДЪРЖАЙ ГРАДА СИ ЧИСТ

Защо не дойдеш с мен в хотела? Ще имаме цялата нощ.

Никой не идва тук.

Не приемаш ли нещо за... - За какво?

Не се притесняваш да забременееш?

Много е късно. - Как така?

Това не е твой проблем. Разбрах за бременността месец преди да те срещна.

Какво говориш?

Вече съм в десета седмица. - Знаеше и не ми каза?

Не те засяга. Бащата е мъртъв, вече ти казах.

Не ми каза, че носиш копелето му! - Това ли би направила една бяла жена?

Направи ме за смях! - Проклет лицемер!

Не ме срещна на бал в тенис клуба!

Искаше да спиш с чернокожа! Да провериш дали е вярно това, което казват.

Не говори като проститутка. - Говоря както си искам.

Заведи ме обратно.

Очакваше ли да разбера?

Спри тук. - Защо?

Спри колата!

Затворникът казва, че си го ритнал в стомаха.

Когато е бил на земята. - Той никога не е бил на земята.

Как обясняваш пробива в далака му?

Мисля, че го ударих с ръка. Той се хвърли, но аз спрях ръката си.

Покажете ни как.

Моля, слезте дотук.

Нека дойде затворникът.

Покажете ни го отново.

Затворникът ли беше на дълги крака?

Заседанието се отлага до 14:00 ч.

Говорихте ли с нея? - Да. Всичко е наред.

Тя ще дойде ли?

Къде? - У дома ти.

Здравей, Сара! Благодаря.

Не знаех как да говоря с теб. Съжалявам за...

Ако е за това, не е нужно.

Не, исках да те видя отново.

Липсваше ми.

И аз те липсвах, Морис.

Беше ужасно. - Да

Изглежда, че съм влюбен в теб.

Защото нещата не бяха казани? Но това е добре.

Не, не е това.

Обичам те.

Това ще ти донесе ужасни проблеми.

За нас.

Да, на нас.

О, обичам те!

Ключът на Сара.

Не се тревожи за нея, тя е в добри ръце.

Слава Богу! - Уведомиха ли вашия офис?

Да. Лондон иска да се върна.

Чудесно. Вземи първия самолет за Лоренсо Маркес.

Чакай Сара в хотел „Полона“. Рано или късно ще пристигне.

Конъли, много ти благодаря!

Това е за каузата.

Бих искал да кажа, че съм привърженик на каузата ви, но не мога.

Може би вашият комунизъм не е истински комунизъм.

За мен това е съвсем реален комунизъм.

Полетът на Сара може да закъснее с няколко седмици. Но не се притеснявай.

Сбогом, Касл. - Сбогом.

Радвам се да те видя. - Мислех, че никога повече няма да те видя, Борис.

Изпратиха ме тук след последния ти доклад за Мюлер.

Какво е това?

Преподавам езици. - Преподавате ли руски?

Английски! Единственият ми ученик е поляк.

Знаеше ли, че Конъли е мъртъв?

Не. Разбрах го наскоро.

Направих го само заради Конъли, защото той спаси Сара.

Никога не съм се преструвал, че споделям убежденията му. Но Конъли вече го няма!

Каза ми, че си се превърнал в чернокож, когато си се влюбил в Сара.

Да. - И че правиш това за нейния народ.

Имаме нужда от теб, Морис. - Не знам за какво! Информацията, която предоставям, е тривиална.

Смятаме, че „Чичо Ремус“ е доста сериозен.

Как са нещата у дома?

Сара е нервна заради телефонните обаждания... Мисли, че са крадци.

Притеснявам се за Сам и Сара. Ако имам проблеми...

Бягството ти беше внимателно планирано. - Бягството ми? Ами Сара и Сам?

Те ще те последват. Можеш да ни се довериш.

Знам. Извинявай.

Какво има, Емануел? Трябва да хвана самолета!

Не знаех, че ще ходиш във Вашингтон днес.

Нито аз. Какво искаш? - Да ми дадеш зелена светлина.

Зелена светлина? - Маркираното писмо се появи.

Коя карта?

Помниш ли онази вечер, в твоята къща, след лов на фазани,

с мен, теб и Дейнтри?

Казах, че ще предам информация на един наш приятел

който имаше здравословни проблеми.

Тя се върна като пощенска гълъб.

Сигурен ли си?

Сигурен съм.

Добре.

В офиса мислят, че си отсъствал заради махмурлук.

Чувствам се ужасно зле. - Не пихме много.

Не. Вината е моя, че ти забраних портваина. Оправи се, човече!

Сигурно е било шампанското.

Винената листа в тези клубове е национален срам.

Какво правиш?

Нещо, което ще го направи като ново.

Много мило от ваша страна. - Няма нужда да го оставяте да страда.

Кореспонденцията.

Пристигна ли плика от Заир? - Да. Артур е болен, между другото.

Какво се е случило?

Главоболие. Самият той се обади, не би трябвало да е нещо сериозно.

Махмурлук? - Може би.

Каза, че е излязъл с д-р Пърсивал снощи.

Ще го посетя по обед. Идваш ли?

Заета съм.

Благодаря, че дойде, Касл. - Няма да е за последен път.

Следващия път...

можеш ли да помолиш Синтия да дойде с теб?

Как е Сара? - Добре.

А малкият гад? - И той е добре.

Бих искал да имам едно малко копеле. Но със Синтия!

„Тя никога не трябваше да ме погледне, ако не искаше да я обичам.“

Страдам! Чета стихове.

И отбелязвам пасажите, които ми напомнят за Синтия.

Ще говоря с нея.

Не се преструвам! Чувствам ръцете и краката си като желе.

Мислиш ли, че това ще ме спре?

Да те спра?

Щях да бъда друг човек, ако можех да бъда в Лоренсо Маркеш.

Правил съм всичко възможно. Говорих с „С.“.

Ти си добър приятел.

До скоро.

Влез!

Искаше да ме видиш?

Седнете.

Дъщеря ми.

Красиво момиче!

Днес сутринта се омъжва. - Честито.

Не познавам съпруга. Не бих знаела какво да му кажа. Бебешки дупета...

Бебешки дупета?

Той измисли слогана:

„Можеш да заложиш дупето на бебето си,

че нищо не е толкова меко, колкото талкът Jameson.“

Не се ли чувстваш сам тук понякога?

Разбирам се добре с Дейвис и това прави голяма разлика.

Доволен ли си от него?

Има ли оплаквания за него? Той има пълната ми подкрепа.

Да, аз... Можеш ли да ми направиш една услуга, Касл?

Бях изоставена от човека, който трябваше да ме придружи...

на сватбата и не бих искала дъщеря ми да си помисли, че...

...нямам приятели.

Не е нужно да ходите в нотариуса и такива неща, но...

Но ще има малък прием в апартамента на съпругата ми. Не е далеч.

Какво ще кажеш? - Много бих искал да дойда.

Ти ме спаси.

Не познавам никого там. Освен съпругата ми, разбира се.

Но не съм говорил с нея от седем години.

Той е много привлекателен!

О, аз съм Дейнтри. - Дейнтри?

Аз съм бащата на булката. - О, вие трябва да сте съпругът на Силвия!

А вие сте...? - Силвия!

Хайде. - Трябва да видите дъщеря си.

Бях забравил за тези сови.

Едуард ми каза, че си тук. Много мило от твоя страна, че дойде.

Това е Касл, от офиса. Не знам как се казвате... - Морис Касл.

По дяволите, Едуард! Дали е било сова?

Не! Просто пепелник.

Приятел ли си с Колин?

Той е брилянтен. - Работите ли заедно?

Може да се каже, че аз съм бебешкият талк Джеймсън!

Палтата са в стаята. Натам.

Вие ли сте Касл?

Някой иска да говори с вас. Една жена. Изглежда притеснена.

Сара?

Синтия! Какво се случи?

Все още не си се запознала с Колин.

Дейвис е мъртъв. - Дейвис?

Мъртъв е. Д-р Пърсивал е там.

Пърсивал! Боже мой, този човек!

Едуард! Джон счупи една сова!

Не мога да бъда навсякъде!

Стари глупав и тромав! Никога няма да ти простя!

Ела, Касл. - Между другото, какво, по дяволите, правиш в къщата ми?

Не очаквах това. - Какво имаш предвид?

Не очаквах това да се случи толкова бързо.

Ще има ли аутопсия?

Разбира се! Ако вашият лекар го изисква.

Какво правят Специалните сили тук? - Аз ги извиках.

Смятате ли, че е бил убит? - Не, разбира се.

Черният му дроб беше в ужасно състояние.

Не разбирам какво търсят.

Това е само проверка за сигурност, Касл.

Ето още едно: същата вертикална следа по ръба.

„Тя никога не трябваше да ме погледне, ако не искаше да я обичам.“

„Война и мир“

Ще излезеш ли?

Трябва да подишам малко въздух. И Бюлер също.

Скъпи, не казвай още на Сам за Дейвис.

Той все още се адаптира към училището.

Ти знаеш най-добре.

Бедният Дейвис. Никога повече на криеница. - Да, никога повече!

Хайде, Бюлер.

„Казваш, че не съм свободен, но вдигнах ръката си и я пуснах“

„МОЛЯ/ПРЕКРАТЕТЕ/ВСИЧКИ/КОНТАКТИ/СБОГУВАМ СЕ“ - „ВОЙНА И МИР“ - ЛЕОН ТОЛСТОЙ.

Бягай, татко, бягай!

Булер!

Господа...

Фъргюсън, от кабинета на министър-председателя. И генерал Фипс от военното разузнаване.

Г-н Мюлер. Моля, седнете.

Съжалявам, но г-н Уотсън отива напоследък директно от дома си на погребението.

По дяволите! Секция 6 ще се заеме с това.

Но успях да намеря г-н Касл. Той е отвън. - Кажи му да влезе.

Имаме смъртен случай сред нашите. - Съжалявам. Кой е?

Един човек на име Дейвис.

Мюлер току-що се върна от Германия.

Благодаря, че дойде толкова бързо.

Касл, съжалявам, че ви лишавам от възможността да отидете на погребението. Имам нужда да заместите Уотсън.

Разбира се.

Да започваме. Без бележки, господа.

Благодаря.

Това е неофициална среща по повод операция „Чичо Ремус“.

Трябва да кажа на първо място, че „Чичо Ремус“

не е била замислена да защити Южна Африка, а свободния Запад.

Така се разбира във Вашингтон, откъдето сър Джон току-що се е завърнал.

Ако расова война прекрати експлоатацията на златните мини,

Русия ще контролира този пазар.

В сравнение с това, петролната криза би била само малък неудобство.

Има злато, но има и диаманти, уран.

И ако войната бъде загубена, както тази във Виетнам,

сценарият ще бъде много тревожен.

Не вярвам, че американците ще се намесят отново.

Искам да кажа, с войски, на непознат континент.

Те са толкова невежи по отношение на Африка, колкото бяха и преди, с Азия.

„Чичо Ремус“ щеше да направи използването на войски почти безполезно.

Планът, в случай на инвазия, е да се обгради Южна Африка от север

оставяйки коридор, където врагът ще бъде разбит.

Как? Границата е дълга и открита.

Твърде голяма, за да се минира земята. Искаш да построиш стена?

Невидима стена, да.

Умното използване на тактически оръжия в пустинята би създало тази стена.

Тактики?

Това е успокояваща дума.

Тактическата бомба е доста по-чиста

от тази в Хирошима.

Боже мой!

Г-н Касл, очаквах обаждането ви!

Тролоуп е тук за вас.

Синът ми каза, че много ще ви хареса.

И аз исках да видя сина ви. Къде мога да го намеря?

Не може. Не сега. Има ли нещо, което да му кажете?

Това е деликатен въпрос.

Имам доста книги у дома, които датират от младостта ми.

Илюстрирани книги, които биха могли да представляват интерес за сина ви.

Помислих, че някои от тях може да струват доста пари.

Знаете как е. Донесох списъка със себе си.

Уверявам ви, че ще му я предам, когато се върне.

Много мило от ваша страна. - А какво ще кажете за „Как живеем“?

- Какво? Книгата на Тролоуп!

Притеснява ли ви, ако не го взема? Трябва да си почина.

Да, добре. Благодаря. Чакай малко.

Вземи. И се махай!

Да? Добре, всичко е наред.

Спомняш ли си бедния Дейвис? - Ти нищо не знаеш за Дейвис.

Сложи малко сода... - Не ми се прави на майка, Сара!

Мога да се грижа сам за себе си! - Извинявай.

Случило ли се е нещо?

Защо не ми говориш? Защото те са ти забранили?

Този закон за държавните тайни и други глупости?

Не са те.

Когато пристигнахме в Англия, Конъли изпрати човек да се срещне с мен.

Той беше спасил теб и Сам.

И поиска помощ в замяна. Благодарен, аз се съгласих.

Какво лошо има в това?

Бях двоен агент в продължение на седем години.

Чаках толкова дълго, за да ти кажа.

В опасност ли си? - Винаги съм бил.

Днес вечерта? - Сега повече от всякога.

Мисля, че са разбрали за изтичането на информация и са помислили, че е Дейвис.

Мислиш ли, че са го убили? - Да.

Можеше да си ти. - Да.

Как разбраха за изтичането на информация?

Някой дезертьор в Москва сигурно е имал достъп до моите доклади

и ги е върнал в Лондон.

Това означава, че сте в безопасност.

Ако спреш с това сега, ще се потвърди, че Дейвис е бил предателят.

Знам.

Казах на човека на Коноли, че всичко приключи. Сбогувах се и всичко останало.

Но се случи нещо друго.

Падна в скута ми като подарък от небето или шега на Бога,

най-голямата тайна, която някога ми е била поверена.

И всичко това, защото Уотсън отиде на погребението!

За какво говориш?

Трябваше да докладвам какво замислят тези копелета.

- Надявам се да съм успял. Но Морис, това е самоубийство!

Сега Дейвис е мъртъв. Когато докладът ти стигне до Лондон...

Знам, но може би ще спаси много животи! Животите на твоите хора.

Не ми говори за моя народ. Ти си моят народ!

Какво искаш да направя?

Най-доброто, което можем да направим, е да вземем Сам и да отидем в къщата на майка ми.

Да се разделим за малко, да се престорим, че сме се скарали сериозно.

Ако нищо не се случи, ще остана тук и ще се срещнем отново.

Ами ако нещо се случи? - Обещаха ми план за бягство.

Сам.

И ще се свържат с теб и Сам, когато всичко се успокои.

Не можем да се свържем.

Може би за дълго време.

Ти не каза нито една дума на упрек, Сара.

Какво бих могла да кажа?

Аз съм това, което наричат предател.

Имаме своя собствена страна, ти, аз и Сам.

Която ти никога не си предал.

Колко време имаме?

Не разбирам как стигна до този извод?

Едно нещо ме притесняваше след нощта ми с Касл.

По-късно разбрах.

Беше реакцията му към смъртта на Коноли.

Бяха приятели. - Комунистически приятел.

Работата му налага да има комунистически приятели. - Не само това ме тревожеше.

Просто осъзнах, че в случай на изтичане на информация в африканския отдел,

това щеше да е Касл. - Интересно.

След това дойде погребението. Някой си Дейвис, както ми каза.

Умрял е от цироза. - Да, каза ми.

Конъли умря от пневмония.

Ще кажа само едно, сър Джон:

ако има изтичане на информация в африканския отдел,

мога да кажа с абсолютна сигурност, че авторът е Касл.

Както вече казах, нямаше изтичане на информация,

просто загубихме един добър човек, който прекалено много обичаше пристанището.

Надявам се на Бога, че ми казвате истината.

Това е моят дом, г-н Мюлер!

Не го приемайте зле.

Наистина се налага да лъжем от време на време.

Но се надявам, за ваше добро, това да не е един от тези случаи.

Лека нощ.

Г-н Халидей там ли е? - Не.

Но аз съм г-жа Халидей.

Казвам се Ка... Аз съм клиент.

Да, г-н Касл. - Бих искал да го попитам за едно писмо...

Нямам представа кога ще се върне.

Къде е той? - Трябваше да отиде в съда.

В съда?

Арестуваха сина ни. - Арестуваха го?

Мислех, че полицията ще бъде по-разбираща към него.

Това си мислеше и той, до 6 часа тази сутрин.

Ужасно е, нали?

Извинявай. Мислех, че имаме време.

Сбърках.

Ще трябва да вземеш Бюлер. - Какво ще правиш?

Имам един спешен номер. Не знам дали все още работи.

Те ще ми помогнат да избягам, или ще дойде полицията.

Тогава това е краят за нас? - Разбира се, че не!

Докато сме живи, можем да бъдем отново заедно.

Говорих с майка ти, но тя не беше много отзивчива.

Ако нищо не се случи, върни се, ок? - А ако...

Току-що си пристигнала от хотел „Полона“, помниш ли?

Сбогом, татко.

Сбогом, сине.

До скоро!

По дяволите! Да тръгваме!

Какво кара Мюлер да мисли така?

Интуиция. - Интуиция?

Секретарката ми се опита да се свърже с Касл. Няма отговор.

Вероятно е трябвало да прекара деня навън със семейството си.

Казах на Дейнтри да мине оттам и да се увери, че е нещо такова.

В противен случай това би означавало, че Дейвис е невинен.

Не беше голяма загуба за фирмата, Джон.

Беше неефективен, непредпазлив и пиеше прекалено много.

Рано или късно щеше да се превърне в проблем.

Вземи си фъстък.

Не, благодаря.

Мога ли да използвам телефона ти?

Ти ли си, Морис?

За щастие, ти си там. Сара мислеше, че може да си заминал.

Аз все още съм тук. - Какво означава тази глупост между вас?

Няма никаква глупост, мамо. - Сара каза, че е забравила Бюлер.

Да, знам.

Сам иска да знае дали си го нахранила.

Кажи му, че да.

Дейнтри! - Мога ли да вляза?

Разбира се! Дай ми палтото си.

Влез.

Един скоч?

Едно малко, ако искаш.

Седни.

Какво правиш тук, Дейнтри? - Цигара?

Не, благодаря. - Мога ли?

Минах оттук с колата и реших да те посетя.

Извинете. Сигурността е сериозно нещо.

Дойде ли да влошиш проблемите ми? - Да ги влоша?

Жена ми ме напусна. Замина с сина ми в къщата на майка ми.

Извинете. - Скарахме се.

Ужасно е, когато се случи такова нещо.

Помните ли последната ни среща? В деня на сватбата на дъщеря ми?

Трябваше да си тръгнем внезапно заради смъртта на Дейвис.

Да, бедният младеж.

Какво мислиш за смъртта му?

Не знам.

Опитвам се да не мисля за това, да си кажа честно.

Смята се, че той е бил виновен за изтичането на информация в моя отдел.

Те не разказват такива неща на охранители като мен.

Дейвис никога не би предал никого.

Вярваш ли в това? - Знам.

Имам съмнения, да си кажа честно.

Значи са ти се доверили.

Това беше лош ден за теб: първо, счупената сова,

а след това трябваше да видиш Дейвис на смъртното си легло...

Не ми хареса това, което каза д-р Пърсивал.

Той каза: „Не очаквах това да се случи.“

Да, спомням си. - Това ми отвори очите.

Те приключиха всичко бързо, без подходящо разследване.

- Ти самият? - Или Уотсън.

Уотсън! Бях го забравил.

А нашите агенти там?

А секретарките? Какво правеше охраната?

Не съм толкова свободен, колкото си мислиш.

Разказаха ли ти за кутиите?

И ти знаеш за тях? - О, всички бяхме информирани за тях.

Е, Дейвис е в една кутия точно в този момент!

Още едно уиски?

Не, благодаря, стига толкова.

Ти и аз също може да правим същата грешка

да правим прибързани заключения.

Може би Дейвис беше виновен.

Ако нашият отдел беше подозиран за изтичането на информация,

информацията може да се отнася само за Африка.

Да, мисля.

Това показва интерес към Африка

или ангажимент към Африка - или към африканците.

Съмнявам се, че Дейвис изобщо е срещал африканец!

Освен жена ми и сина ми, разбира се.

Помислете за един пример, за контраст: агент 69300 от Лоренсо Маркеш.

Никой не знае за приятелите му. Има свои собствени агенти, много от които комунисти,

като тези, които имах в Претория.

Разбираш ли какво казвам?

Време е да тръгвам. Лека нощ.

Това вашата кола ли е? - Не. Паркирах по-нагоре.

Бях разчел номера погрешно.

Благодаря за скоча.

Ей, колко си красив!

Задната врата беше отворена.

Нямаме много време.

Кучето ти е толкова дружелюбно!

Той ме изненада, докато го наблюдавах през прозореца.

Г-н Халидей, не очаквах да ви видя.

Не, не мисля.

Писмото ми! Предадохте ли го на сина си?

Предпочетох да го избегна.

Мисля, че вие никога не сте разбрали много добре:

синът ми не се интересува от същите дела като вашите.

Предадох съобщението на всички заинтересовани.

Къде са жена ви и сина ви? Имам заповеди.

Разбирам. Изпратих ги оттук.

Това е едно притеснение по-малко.

Жалко, че не е взела кучето.

Всичко стана толкова набързо! - Какво ще правиш с него?

Не знам. Ти...

За съжаление, ти не си любител на спорта.

Искаш да кажеш, имаш пушка...

Имам револвер „Смит & Уестън“.

Има няколко патрона в барабана. Сигурно са на около десет години.

Имаш ли мазе?

Как се казва?

Булер, не искаш да ни създаваш проблеми, нали, палавник?

Какво е впечатлението ти?

Моето мнение?

Че си убил грешния човек.

Какъв жалко.

Как се забъркахте в това? - Не съм се забърквал, господине.

Аз съм член на партията откакто бях момче.

Значи сте един от верните? - Тайно.

Не ходя на събрания или демонстрации. Водя самотен живот.

Те ме използват, когато могат, за дребни неща.

Понякога събирам кореспонденцията им.

Никога ли не сте се съмнявали, Халидей? Унгария, Чехословакия...

Не знам какво сте направили за нас, господине, но сигурно е било нещо важно.

Гордея се, че ви помагам да отидете в Москва с тази моя стара кола.

Не искам да свърша в Москва. Съжалявам, но не съм комунист.

Има ключ в кутията за ръкавици. Стая 1028.

Всичко, което трябва да направите, е да вземете асансьора и да се качите.

А след това? - Не знам, господине.

Малък подарък за вас.

Тролоуп ми го поръча. Може би ще ви е приятно да имате нещо за четене.

Благодаря. - Довиждане.

Добре дошли в „Шератон Хоризонте“

Моля, имаме много малко време.

Седнете.

Ето паспорта ви, г-н „Партридж“.

Билетът ви е само до Париж.

Но със сигурност те ще наблюдават всички самолети!

Ще наблюдават, по-специално, този, който лети за Прага.

Трябва да излети по същото време като полета от Москва

който ще излети със закъснение.

Може би „Аерофлот“ очаква важен пътник.

Полицията ще обърне голямо внимание на полетите за Прага и Москва.

А какво ще стане с имиграционната служба?

Всичко се урежда.

Моля, не мърдайте, г-н Партридж.

Каква е професията ми?

Пенсионер.

Поне нещо е вярно.

Мога ли да говоря с г-жа Касл, моля?

Как се казвате? - Бътлър.

Моля, изчакайте тук.

Има един г-н Бътлър, който иска да те види, Сара.

Моля те, не оставяй играчките си разхвърляни наоколо. Бъди добро момче.

Г-жо Касл?

Аз съм инспектор Бътлър.

Може би ще ни кажете как да се свържем с вашия съпруг.

Не знаете ли къде е?

Защо полицията трябва да знае къде е той?

Искам да кажа: опитахте ли вече в офиса му?

В офиса ви ми предложиха да дойда тук.

Не знам къде е. За какво става въпрос?

Отчасти за едно куче. - Булер?

Съседите се оплакаха от шум, от стенание.

Някой е извикал полицията.

Кучето беше простреляно, но работата беше свършена погрешно.

Съжалявам, г-жо Касл, но трябваше да го умъртвим.

Боже мой, какво ще каже Сам? - Сам?

Синът ми. Той обичаше Булер.

Кажи, че е бил блъснат и е умрял на място.

Да, може би.

Не мога да ви помогна, разделена съм с мъжа си.

Кога го видяхте за последен път? - В събота сутринта.

И не знаете къде е сега?

Съжалявам, но не ме интересува да знам.

Благодаря ви, г-жо Касл.

Радвам се, че успях да ви убедя да дойдете.

Една напитка? Аз поръчах шери.

Страхотно е.

Не знам защо ме повика тук.

Нека се заемем с важните неща първо.

Тук най-добре е да поръчаш нещо традиционно английско. Предлагам ланкаширски гулаш.

Нямам нищо против.

А за предястие? - Нищо.

Ще последвам вашия възхитителен пример.

Малко вино?

Благодаря, само една чаша.

Отлично!

Сигурно сте преживели моменти на голяма мъка.

Мъка?

Дни, без да знаете нищо... - Това не ме интересува много.

Но вие сте тук! - По ваша молба.

Всички много обичахме Морис.

Говориш, сякаш е мъртъв.

О, не! Надяваме се, че е пристигнал благополучно в Москва.

О, скъпа моя, нараних те!

Не, всичко е наред.

Да започнем с яхнията.

Мислех, че знаеш добрата новина.

Добрата новина? - Говоря от твоята гледна точка.

Морис избра много опасен път

и се надяваме, че ти не си замесена.

Аз съм разделена с Морис.

Разбира се! Това беше най-очевидното нещо, което можеше да се направи.

Би било малко очевидно бягството на тримата.

За вас аз също ли съм предателка?

„Предател“ не е думата, която използваме във Фирмата.

Оставяме това на вестниците.

Да кажем, че Морис е избрал различна лоялност.

И няма по-свещена лоялност от семейната.

Какво ще направите, когато той се свърже с вас?

Ще направя каквото ми каже.

Благодаря, че го каза. Това означава, че ще можем да бъдем откровени един с друг.

Предполагам, че рано или късно той ще ти поиска да отидеш при него.

И аз ще отида.

С детето? - Разбира се!

Не. Ще изпием една бутилка „Мутон Каде“. - Не можете да ни попречите да отидем.

Не бих била толкова сигурна. Имаме голям досие за вас.

В Южна Африка сте били много близка с Конъли, един комунистически агент.

Разбира се, че бях! Помагах на Морис да изпълнява вашата мисия!

Тогава не знаех това. Мислех, че той пише книга.

Може би по онова време Морис вече помагаше на Коноли.

Морис сега е в Москва.

МЛ 5 биха могли да обмислят да я подложат на разследване.

Всичко, което искаме, е да бъде разумна.

Остани в страната със свекърва си и сина си.

Синът на Морис. - Това е друга история.

Познаваш Корнелиус Мюлер.

Той е на мнение, простете ми за откровеността,

че баща ти е бил някой от твоя народ. Имала си гадже.

Той е мъртъв.

Мюлер уверява, че той е жив, в затвора с доживотна присъда.

Мюлер лъже!

Вероятно. Какво значение има? Детето фигурира ли в паспорта му?

Издаването на паспорти понякога е много бавно.

Какви копелета сте!

Скъпа моя, послушай съветите на един старец,

старец, който беше приятел на Морис.

И на Дейвис! Ти също беше приятел на Дейвис, нали?

Вече си тръгваш ли?

О, да, тръгвам си!

И моля те, не ми се обаждай повече.

Здравейте. Аз съм Белами.

Реших, че трябва да събера смелост и да дойда да те посетя.

Малък подарък.

Не знаех как да се сдобия с нещата, докато Круикшанк не ми каза

и аз говорих с Бейтс. Вече ли сте се запознали с тях?

Те ще дойдат, сега, когато присъствието ви е официално.

Разбрах, че ще говорите на пресконференция.

Откъде разбрахте? - От един руски приятел.

Ужасно е тук, нали?

Не се притеснявай. Просто трябва да настояваш, за да наложиш собствените си стандарти.

Ще се изненадаш от това, което можеш да постигнеш, когато си мъдър.

Те искат нашето щастие.

Мисля, че не си спомням как се казваш...

Белами, каза ли? - Белами, от британското консулство.

Да... Сложна история. Имах един германски приятел.

Контролираше Изтока с група агенти, за което аз не знаех.

Идиотът беше съблазнен от една ужасна жена.

Ужасна жена! Заслужаваше да бъде наказан.

Тогава реших да си отворя устата, ако ми простите израза.

Тогава тя ме издаде на британското посолство. Кучка!

Така оставих Чекпойнт Чарли зад гърба си.

Щастлив ли си тук? - Да, сега имам руски приятел.

Това е незаконно, разбира се, но правят изключения.

А приятелят ми е офицер от КГБ.

Ела да видиш къщата ни на селото, когато дойде пролетта!

Какво е това?

Сигурно е телефонът ти.

Най-накрая се включи. Как да се обадя в Лондон?

Те ще ти кажат кога.

Борис! - Добре дошъл!

Не се занимавайте с мен, вече си тръгвах. - Това е г-н Белами.

До скоро!

Как е Сара? - Един момент.

Тя ме помоли да ви предам това. Едната бутилка е нейна,

а другата е на Сам.

Те са добре.

Кога ще мога да ги видя? - Именно за това искам да говоря: за трудностите.

Какви трудности? - Бъди търпелив.

Търпение? Видяхте ли я? - Да. Говорих с нея.

Изглеждаше ли добре? Какви са трудностите?

Опитват се да й попречат да пътува.

Не могат! - Сам няма паспорт.

Хората ти намекнаха, че ако тя се опита да напусне страната, ще бъде арестувана за съучастие.

Но вие обещахте! - На добра воля.

Можем да я доведем, но ако остави детето.

Сара никога няма да направи това. - Тя ми го каза.

Защо ме измъкна оттам? Халидей имаше всички данни за „Чичо Ремус“!

Ти изпрати сигнал за бедствие и ние отговорихме.

И също така, защото беше много важно за нас да те измъкнем оттам.

Защо?

Те никога не са ви показали истинската картина.

Вашите хора мислеха, че имат агент тук в Москва.

Но ние сме тези, които го подхвърлихме на тях!

Той предаваше информацията, която ти ни даваше, обратно в Лондон.

Докладите му нямаха стойност сами по себе си, но придаваха автентичност на предполагаемия дезертьор.

И през това време той предаваше информация, фалшива, тази, в която искахме да повярват.

Страхотен ход.

Мен ме мамехате! Конъли и ти!

А аз винаги съм давал толкова много в замяна.

И тогава се появи „Чичо Ремус“.

Решихме, че най-добрият ни отговор на „Чичо Ремус“ ще бъде рекламата.

Но това беше невъзможно, докато ти беше в Лондон. Трябваше да съм тук, за да покажа източника ни.

Трябваше да остана. Поне в затворите има дни за посещения.

Имаме нужда от теб тук, Морис. Скоро ще се срещнеш с пресата.

Ами ако не искам да говоря, освен ако не докарат Сара?

Ние ще говорим от твое име! Нашата благодарност е истинска, но както любовта,

трябва да се подновява, иначе е обречена да изчезне.

Нещата тук не са толкова зле.

Ще се насладиш повече, когато дойде пролетта.

Морис е в Москва. - Знам.

Появи се по телевизията, заобиколен от журналисти,

оправдавайки се...

Имаше наглостта, безсрамието...

Затова ли се скара с него?

Правилно си направила, че го напусна!

Само се престорихме, че се караме. Той не искаше да ме въвлича.

Бяхте ли замесена? - Не.

Слава Богу! Не бих искал да те изгоня от къщи.

Бихте ли изгонили Морис, ако бяхте знаели по-рано?

Не, щях да го задържа тук достатъчно дълго, за да извикам полицията.

Опитайте се да разберете... Ако той не беше обичал мен и Сам...

Морис е предател! - На кого?

На Мюлер и приятелите му? На полицията за сигурност?

Не знам кой е Мюлер. Морис е предател на страната си.

Ако не разбираш това,

може би ще е по-добре да си с него в Москва.

Ще отида, веднага щом ми позволят. - Няма да вземеш Сам.

Той е мой внук.

И като британска гражданка, ще го попреча.

Не можеш да направиш това!

Утре ще говоря с адвоката си.

Морис, къде си?

Знаеш къде съм. Обичам я, Сара!

Толкова много те обичам, Морис!

Ще говоря бързо, защото може да прекъснат връзката. Как е Сам?

Кажи му, че го обичам.

Ще му кажа. Ти добре ли си?

Ужасно ми липсваш.

И аз, и аз! Но не мога да напусна Сам.

Разбира се, че не, разбирам.

Добре ли си?

Те са мили. Имам работа.

Много ми са благодарни. Много повече, отколкото очаквах.

Имаш ли приятели?

Да, дори ме поканиха да отида в една вила

когато дойде пролетта.

Там ли си, Морис? Моля те, не губи надежда...

Субтитри, преведени от Хулио Гомес