Original subtitles

ПАНИКА

Купете броя на „Пари-суар“! Един франк! Всички последни новини!

Хайде, ставайте!

Крайната спирка!

Гледайте, гледайте, но внимателно – да не попаднете под колелата!

Добър вечер, месье Ир.

И не си носете бълхи у дома!

Само панаири ни липсваха.

Десет дни непрекъснати неудобства.

Какво ще е днес?

Филе за пържоли, по-тлъсто и с по-малко мазнина.

Едно парче месо – това са всички покупки.

Ако имате осем деца, както аз...

Женичката ми никак не може да се откъсне от последния.

Матилда, какво каза лекарят?

Лимфедима на вътрешните органи.

Чували ли сте за такова нещо?

А, откъде ви е...

Все пак вие дори жена не сте имали.

На някои им се иска живот без грижи.

Ето това е първокласно!

Вчера говорехте за моята пържола.

Беше нелош, само че имаше малко кръв.

Малко кръв?

Това ще ви хареса.

Матилда, 6:25 с месье Ира!

През нощта няма да затвориш очи заради този панаир.

А хората ще си пълнят коремите със сладкиши.

Трябва да има закон!

- Шест двадесет и пет, казвате? - Точно така, господин Ир.

- Добър вечер. - Радвам се да ви помогна!

Какъв говорлив и приветлив е...

Ей, шефе,

тук има някакви странни обувки!

По дяволите, има крака в тях!

Не пипайте нищо!

- Деца, къде е комисариатът? - Не знаем.

Къде е полицейското управление?

Има труп на пустото място!

Майната ти! Мъж ли е или жена?

- Жена. - Коя е?

Аз откъде да знам? Представи си какво е да намериш такова нещо!

Хубав панаир!

- Къде е полицейското управление? - Натам, направо. - Благодаря.

Добър вечер, месье Ир.

Камамбер, със сълза и зрял.

Всички са напълно узрели. Сами си изберете.

Жером, включи светлината, да погледнем.

А вие какво, мадам Брошу?

- Има труп на пустото място! - Какво?!

- Има труп на пустото място! - Исус и Дева Мария!

Боже милостиви, трябва да отидем да видим!

Жером, иди да видиш какво става там.

Разбира се.

Чухте ли, месье Ир? До нас!

Хората вече нямат нито морал, нито свещени ценности.

Недозрял. Може би бри* ще е по-добър. __

* Бри — меко сирене от краве мляко, получило името си от името на френска провинция.

Вижте, всички се събират там.

Мухите винаги се събират около мършата, мила мадам.

Назад, назад!

Полицията ще вземе отпечатъци от обувките.

Трябва да идентифицираме жертвата и да уведомим семейството.

Дайте ми фенерче.

Не се блъскайте!

Мъже, свалете шапките си.

Това е жена.

Бих казал, че това е...

- Това е мадмоазел Нобъл! - Коя?

Мадмоазел Нобъл, най-доброто сърце.

Застреляна ли е или намушкана?

Полицията ще каже.

Разпънете се!

Разпръснете се. Това не е атракцион.

Надявам се полицията да проведе решително и изчерпателно разследване.

Опитах се да ги държа настрана.

Правилно сте постъпили.

Преди всичко тялото трябва да бъде прегледано от лекар.

Аз ще се погрижа.

Пропуснете лекаря за официален преглед!

Ей, пропуснете лекаря да мине!

Готово.

Благодаря.

На Ваше разположение, господине.

Елате насам, докторе.

- Здравей, малка красавице Люсиен. - Здравейте, господин Ир.

- Учила ли си добре в училище? - Да, господин Ир.

- Искаш ли ябълка? - Разбира се.

- Какво трябва да кажеш? - Благодаря, господин Ир.

Люсен! Ела тук веднага!

- Кой ти го даде? - Месье Ир.

Ако пак вземеш нещо от него, ще те затворя в килера!

Има ли някой?

Виждал съм такова нещо в предишния хотел.

Удавените изглеждат ужасно, а тя сякаш спи.

Странно е да се вижда края на долната й пола.

Ако само знаеше, че някой ден...

Щедра жена. Дари много за благотворителност.

Само съпруг и деца нямаше. И ядеше като птичка.

За цяла седмица не изяждаше дори половин килограм месо.

И все пак е прекрасна жена.

Ще си сипя чаша червено.

Нямаше врагове.

Сигурно някакъв хулиган или садист!

- Намериха ли чантичката? - Нямаше пари.

Помислете за това. Не са я убили заради пари.

Но жена, облечена в черно...

изглеждаща нелошо за петдесетте си години, намерена на пусто място -

странно, нали?

И наистина е доста необичайно.

Всички тези панаирни служители - откъде са?

Казвам ви, панаирите носят само загуби.

Не се познаваме.

Ще се срещнем след половин час зад църквата.

Сензационни събития!

Трябва да се обадя на инспектора!

В кабината отзад. Ще пиете ли нещо?

Как е умряла?

- Удушена. - Намериха ли отпечатъци?

- Това е поверителна информация. - Кога се е случило?

Жертвата е задушена. Ръчният й часовник е счупен.

Жетон, моля.

- Часовникът е спрял в 8:20. - Значи, тази сутрин.

- По-скоро бих казал, че е било снощи. - Когато играехме карти.

Между другото, дължиш ми тридесет и шест франка.

- Трябва да разпитате всички тук. - Не се тревожете.

Позволете ми да се представя – Адриан Соваж, данъчен инспектор.

Познавам всички. Хората са почтени.

Всички са ужасно разтърсени.

Аз съм разсъдлив и опитен човек.

Ако ви трябват сведения за странни личности или вероятни заподозрени...

Ти...

ти, мой скъпи Фреди.

Това си ти.

Най-накрая си с мен.

Лили...

Моята скъпа Елиза.

Не, прегърни ме...

по-силно.

- Слушай... - Нито дума!

Чаках този момент 233 дни...

и 233 нощи.

Чакаше ли ме, скъпи?

Разбира се, само че не толкова скоро.

Нали не си направила никакви глупости?

Не, бях послушна.

До такава степен, че ме пуснаха по-рано.

Не разбрах.

Защо тогава такива предпазни мерки?

Очевидно не ги познаваш.

Всичко си има цена.

От мен поискаха да дам обещание, че ще им помагам.

Дадох го, защото исках да бъда с теб.

- Те ме следят. - Нямам какво да крия.

Наистина ли? Имаш ли работа?

Ще ти разкажа за това.

След това, което направи, аз сигурно съм най-големият негодник.

Няма нищо страшно.

Ами ако ти кажа, че с удоволствие влязох в затвора, защото беше заради теб?

Дори исках да бъде по-суров.

Дори исках надзирателите да бъдат по-отвратителни.

Исках да страдам повече, за да покажа колко много те обичам.

Ясно ли е, моето изгубено войниче?

Обожавам църковната музика.

Точно като в детството.

Кажи ми...

защо все още те следят?

Те знаят, че съм поела вината на някой от крадците,

така че трябва да се правим, че не се познаваме.

Не можеш да ме напуснеш сега!

Защо да рискуваме отново да ни хванат?

Знаеш ли...

и аз трябва да проявя търпение.

Само до утре.

В кафенето, пред всички, ще се престорим, че се срещаме за първи път.

Ти ще ме наричаш „мадемуазел“...

а аз ще организирам представление по всички правила.

И в кого се влюбвам?

В някакъв Алфред.

Работи с приятели в гараж.

Всички го харесват. Винаги е готов да помогне.

Не пие, не се занимава с карти.

Никога не играе покер...

само белот.

И няма приятелка?

Как да няма! Той обича момиче, което е заминало преди година.

Която сега няма къде да живее.

Ще резервирам стая в хотел.

Ще пусна една дума на собственика.

Не, все още не сме се запознали!

Жалко.

Тогава...

ще се видим утре?

Според мен това ще бъде любов от пръв поглед.

Скъпи мой!

По-добре да тръгваме. Не искам да нощувам на улицата.

И аз.

Какво става там?

Отиваме в моргата. Тук са зашили една старица.

Весел квартал!

Чао, скъпи. До утре.

Лека нощ!

Пейзажът, разбира се, не е кой знае какъв, но е тихо.

На мен ми е добре.

Лека нощ, мадмоазел.

Лека нощ.

Не ми трябва нищо друго.

Добре, мадам.

Мадмоазел...

Никога не съм гледал така на жените, но снощи...

О, вие ли сте!

Ако ме познавахте...

Ето, инспекторе.

Да, виждам.

Мадмоазел, снощи не сте се регистрирали.

Извинете, беше вече късно.

При това убийство е по-добре да се спазва законът.

Няма значение кога.

И аз мисля така, инспекторе.

Пристигнахте ли вчера?

Да, господине.

- Откъде? - От Рен.

Имате ли професия?

Шия готови рокли. Дойдох в Париж в търсене на работа.

Кажете, тази седмица някой се е настанил или е напуснал?

Нашите гости остават с месеци, понякога с години.

Вземете например този. Той е тук от три години.

За негово щастие, се оказа, че имам свободно място.

Гост, който е заминал внезапно?

По-точно ще е да се каже

„внезапен инфаркт“.

Този мъж там е ченге, повярвайте ми.

Познавам ги от километри.

Търси убиеца навсякъде –

в кутиите, в боклука, дори в мастилницата!

А докато полицаят търси клиента си

под скрина или зад стената,

убийците ходят на конни надбягвания...

или играят карти...

или топят кроасани в кафе.

Не се изказвай толкова. Стените имат уши.

А аз нямам какво да крия!

- Ако хората слушат... - И как слушат.

И напълно разбира.

Все пак ще добавя, че моето непростимо престъпление

се състои в невъзприемчивостта към вашите чарове.

Нечувствителност към моите чарове?

Погледнете го!

Монсеньор Ир!

Мога ли да ви отнема минутка?

С удоволствие, господин Бретей.

Жената не му е направила нищо, а той я унижава!

Това е негова работа, без съмнение.

Кажете, фамилията ви е Ир?

Не бихте ли могли да ни оставите на мира?

Добре, добре.

Ир е съкращение от истинското ми име,

Ирович Дезире Алфонс.

Френски ли сте?

Роден съм в Париж, в 14-ти район.

Отдавна ли живеете тук?

От три години и два месеца.

С какво се занимавате?

Имам собствен бизнес.

Какъв вид?

Търгувам с надежда, като свещениците. И с изцеление – като лекарите.

Ясно ли се изразявам?

Аз задавам въпросите тук.

Познавахте ли мадмоазел Нобъл?

Познавах я бегло.

Разговаряли ли сте някога с нея?

Аз никога не разговарям с никого.

Къде бяхте в момента на престъплението?

Учтиво моля да ми съобщите датата и часа на убийството на тази личност.

„Учтиво моля“!

В петък вечер, между седем и осем часа.

Пазарувах продукти за вечеря.

- Сам? - Винаги съм сам.

Ваша ли е камерата?

- Моя е. - Какво правите с нея?

Снимам.

Какви снимки?

Човешки документални свидетелства.

Спонтанни.

Имате ли криминално досие?

Чист.

А лична карта?

Аз съм французин. Нямах представа, че...

че съм длъжен, всъщност, да го нося винаги със себе си.

Просто искам да видя как се пише името ви.

Избирателна бюлетина?

Не участвам в изборите.

Може би някаква кореспонденция?

Никога не съм получавал поща.

Не сте много общителен, а?

За какво, всъщност, говорите?

Говоря на прост френски език – изглежда, че нямате приятели.

Не обичам хората, а полицаите - още по-малко.

Говори се, че и жените.

По обстоятелства.

Какво пишете там?

Една любопитна подробност.

Стига си се правел на глупак!

Къде бяхте от седем до осем часа вечерта в петък?

А вие, господин Мишле?

Събираме пари за венец за мадмоазел Нобле.

Само по себе си е гадно да бъдеш задушен, а погребение без цветя...

- Не искате ли да се присъедините? - Запишете ми пет франка.

Много благодаря.

Цветарът ще ни направи отстъпка.

Домашната готварска изкусност помага да се спести много.

Ще ти покажа най-добрите магазини.

Ние, момичетата, трябва да се държим заедно.

Ще видиш. Лесно се разбираме.

„Кажи каквото щеш, но всички жени са еднакви...“

Кажете, господин Мишле...

не познавате ли тази млада дама?

Напълно.

Симпатична е, нали?

- Харесва ли ти? - О, стига...

Не се притеснявай, скъпа. На мен ми хареса, още щом влязох тук.

Сама се поддаде на усмивката му. Аз го отрязах,

а ти си по-внимателна. Използваш целия си арсенал.

Първо, малко ласкателство.

Второ, малко алкохол.

Трето, капка нежност,

и ето, вече си на куката, без да знаеш как.

А на следващия ден вече не се познавате.

Благодаря за информацията.

Даваш ли нещо за венците, Марсел?

Нещата напоследък не вървят.

Ще дам няколко франка.

- Благодаря. - Ето.

А вие, мадмоазел?

- Изглежда, че не сте оттук. - Тя пристигна едва вчера.

Ето как! Така си и помислих, иначе щях да ви забележа по-рано.

Ето, ласкателството започна.

Представи ни.

Алфред, накратко Фред или Фреди.

Много ми е приятно.

Не се прави на глупав. Тя е стара приятелка.

- Как се казваш? - Алиса.

Рафаел, чаша бяло и две „пикона“ с лимон.

Вече ги нося.

- Не е ли силно? - Малко е слабо.

Доверете ми се, мадмоазел Алиса.

Стига вече да се правиш на Бог знае какво. Малко закъсня.

Отиваме на панаира. Толкова обичам панаирите!

Първият ми приятел беше укротител на лъвове.

Казваше се Тео.

А твоят как се казваше?

- Алфред. - Както и неговия? С какво се занимаваше?

- Нищо. - Нищо?

Значи е бил рантье.

Размишляваше върху различни неща.

- За вас, мадмоазел Алиса. - И за мен.

„...Любов, любов,

ти си красотата на света“.

Къде отиваме сега?

Какво стана?

Искам да се отърва от този тип.

Пристава ли ти?

Снощи надничаше през прозореца ми.

Късметлия.

Днес сутринта дойде при мен. Сега ме следва.

Не му обръщай внимание. Той е малко странен.

„Мадам Бланш вижда всичко, разказва всичко:

миналото, настоящето, утрешния ден и бъдещето“.

- Да влезем ли? - Искаш ли да разбереш миналото?

Не, „утрешния ден и бъдещето“.

Тя ще ми каже на кой кон да заложа утре.

- Мога ли да говоря с господина? - Разбира се.

Били ли сте в санаториум или пансион?

Не?

Всъщност...

Не си измислям. Така казват картите.

Господинът, който е с вас, е

истинската любов.

Но виждам и друг.

Образован, тъмнокос...

Напомня ли ти на някого?

Никого.

Бъдете внимателни.

Виждам неприятности, усложнения...

заради едно малко наследство.

Ще се омъжа ли?

Отново този брюнет. Кажете ми...

има ли някой болен във вашето семейство?

Не мисля.

Някой умира.

Някой, който ви е близък. Не той.

Някой по-възрастен.

Ето моят съвет.

Дръжте се далеч от лодките.

А що се отнася до брака...

засега не.

Покажете ми ръката си.

Вашето щастливо число е осем.

А вашият камък е рубин.

Пазете се от клюки...

и октомври.

За всичко това - двадесет франка.

- Да си извадим ноктите. - Какво?

Да вървим!

Благодаря, мадам, месье.

И кой е този образован мосю?

Е...

Отново той!

Сега ще му сритам задника.

Не прави сцени.

Добре.

Да отидем на пистата.

Ако и той ни последва, ще се забавляваме.

Виж този старец!

Виж как го набиват на брадатия!

Ето онзи там!

Удряй го!

Бил ли си някога на лов?

През октомври с шурея си ловувахме яребици.

Не, имам предвид истински лов, с хрътки.

Виждаш ли, кошмарът ти изчезна.

Да отидем да гледаме женската борба.

Не, не днес.

- Отново ме изоставяш ли? - Разбира се, че не!

- Да се върнем заедно? - Не, първо аз.

Увери се, че никой не те вижда. Почукай на вратата ми.

Само не объркай вратата. Аз съм в номер 12.

Ще те чакам пет минути.

Но аз вече чукам на вратата ти.

Вече чувам.

Мадмоазел...

Отново вие!

Извинете ме, че ви заговорих днес

и мърморех за неща, които не сте в състояние да разберете,

но трябва да знаете...

- Загубвате времето си напразно. - Вероятно, когато...

Спрете, или ще извикам полицията!

Дори ако става въпрос за вашия приятел Алфред?

За какво говорите?

Младостта гони младостта.

Светът е пълен с глупави закони.

Водата тече към реката, пясъкът...

Какво ви интересува Алфред?

Нищо, но вие се заинтересувахте от него.

Когато се видите с него утре,

попитайте го къде е скрил чантичката на мадмоазел Нобъл.

Чантичката на мадмоазел Нобле?

Тази, в която има седем хиляди франка.

За да разбереш бъдещето, не е нужно да ходиш при гадателка.

Има някой по-сериозен - моят добър приятел доктор Варга.

Ето адреса му.

Защото когато пясъкът тече към водата, младостта се нуждае от съвет.

Лека нощ, мадмоазел.

Оглуша ли? Вече няколко пъти се одрасках.

- Не се показвай. - Какво става?

- Той е до прозореца. - Затвори завесите.

- Но той ще види силуета ти. - И какво от това?

Ти си свободна и си у дома.

Вниманието няма да навреди.

Той ти е измислил нещо ли?

Говори.

Когато се разделихме, ти изгаряше от страст.

А сега си студена като лед.

- Какво каза той? - Нищо не каза.

Тогава защо не си чула, как три пъти почуках на вратата?

- Ако ти кажа, ще се ядосаш. - Давай, кажи.

Е...

Замръзнах.

Имам само лятна рокля и шал.

Знам, че е глупаво да ти се натрапвам с това, но...

Знам за едно добро предложение.

Палто с кожена яка.

Три хиляди франка. Можеш ли да ми ги заемаш?

Три хиляди франка?

Лили, нямам толкова пари.

Нямаш никакви спестявания?

Не съм от хората, които си правят тайни запаси.

Но ти каза, че имаш добра работа.

Работя там само от месец.

Може би приятелите ти ще ти заемат?

Страхувам се, че ще замръзна.

Бедната Лили, много съжалявам, че трябва да ти откажа, но...

Ако знаех, че ще се освободиш толкова бързо, щях да измисля нещо.

Знаеш ли колко ми плащат?

Триста франка.

И това е всичко.

- Обичам те! - Какво?

Няма да го разбереш, но аз те обичам!

Да вървим.

Защо се крием като плъхове?

Ела тук.

Светлината му е изключена, но усещам, че е там.

Прегърни ме.

Прегърни ме силно!

Помниш ли брюнета, който иска да ни навреди?

Това е той.

Този гад е от най-лошите, повярвай ми.

Нямаме какво да крием.

Искам той да ме види в прегръдките ти.

Добре ли си?

Никога не е било по-добре.

Дай ми цигарите.

Лежи, аз ще ти запаля.

Знаеш ли за какво си мислех?

Разкажи ми.

Спях на сламен дюшек върху лежанка.

Слушах как по коридора се промъкват надзирателките.

Кръвта ми се леденеше от виковете.

Но аз не бих си разменила мястото с никого,

знаейки, че ще сме заедно.

- Не си ми се обидила, нали? - В никакъв случай.

Това палто с кожена яка...

можеш да го купиш, разбираш ли?

Не мога да лежа върху пари, когато ти трепериш от студ.

В матрака ми има зашити седем хиляди франка.

Те принадлежаха на мадмоазел Нобле.

Аз я убих.

Не очаквах да се появиш.

Когато видях как влезе, помислих, че идваш много неподходящо.

Сега не съжалявам.

Заслужаваш нов гардероб.

Мадмоазел Нобъл беше безполезна.

Просто си е отишла в рая по-рано. И какво от това?

За сметка на това на теб ще ти е топло.

Не се тревожи. Никой не знае.

Срещах се с нея тайно.

Не ревнувай. Тя беше грозна.

От нея не можеше да се измъкнат и сто франка.

Настъпи вечерта.

Хиляда франка тя нямаше да ми даде, затова я завлякох на пусто място.

Тя се съпротивляваше леко, а когато падна, счупи часовника.

Нагласих ги тридесет минути напред и отидох в кафенето да играя карти.

Алибито е непробиваемо.

Полицията е объркана.

Когато не успеят да разкрият нищо, ще затворят случая.

Тогава ще можем да продължим да живеем, и ще имаш всичко, което пожелаеш.

Страхотно, нали?

Страхуваш ли се?

Казах ти, че никой не знае. Никой!

„Мадмоазел Нобъл от съседите“

Добре. Говори само за себе си.

И без да лъжа.

От чисто сърце, месье Алфред.

- Дължим й го. - Добавихме от собствения си джоб.

Не всеки ден имаме толкова великолепно погребение.

Артур, ще пропуснеш процесията.

Просто наблюдавам господин Иром.

Мислех, че най-накрая ще се държи нормално.

Всички са на погребението, а той е на спирката.

Някои казват, че само от вида му ги хваща треска.

- Останалите не са толкова благосклонни. - Амели, не клюкарствай на работа.

- Къде са ми черните ръкавици? - В джоба.

- Ще поръчам доставка. - Не е нужно, сам ще го направя.

- Да отидем заедно. - Добре.

А визитките къде са?

В другия джоб.

Той ще изгуби ковчега дори на собственото си погребение.

След вас, господин Алфред.

Вземи това от мен, Рафаел!

Извинете, мадмоазел. Аз съм помощник-инспектор.

На бюрото ми има призовка на ваше име.

Пристигнах ден след убийствата.

Да, знам.

Знам и откъде точно сте дошли.

И защо сте тук. Имам работа с вас.

Какво още мога да ви кажа?

Кой знае...

Нямате нищо общо с онова обир. Прикривате ли някого?

Попитайте съдията.

Сега това няма значение. Делото е приключено.

Тогава защо призовката?

Когато ви освободиха, обещахте да ни помогнете.

Красавицата винаги е добре дошла.

Така че, ако чуете нещо - уведомете ни.

Винаги ще сте добре дошли.

Довиждане. Успех.

„Притеснява ли ви бъдещето?

Съмнявате се в себе си или в другите?

Загубили сте вкуса към живота?

Консултирайте се с д-р Варга“

Кажете ми къде е д-р Варга.

Кажете ми къде е д-р Варга!

Втори етаж, наляво!

Можех да се досетя.

За мен е голяма чест.

Влизайте.

Странно място имате тук.

А за какво е тази топка?

Дошли ли сте да видите д-р Варга или месье Ира?

Не познавам д-р Варга.

И господин Ира едва познавам.

Доктор Варга може да разкаже много интересни неща за вашето минало и бъдеще.

А господин Ир може да разкаже, откъде идват историите, които той съчинява?

Съчинява?

За да смущава или плаши момичетата.

Затова ли ми я разказахте?

За да се пазите.

Алфреда?

Защо?

Познавате ли го?

Днес не сте в настроение за разговори?

Извинете ме, че вчера бях груб.

Шегувахте се, нали?

Направих ви хороскоп.

Виждате ли тези линии, криви, пресечки?

Това са етапите от живота ви,

поредица от вехи, които разкриват всичко.

Вие нищо не знаете за мен.

Роден съм на 8 август през 1912 г. в Париж.

Няма никаква магия тук. Погледнах в регистрационната книга на хотела...

докато полицаят ме засипваше с идиотски въпроси.

В колко часа сте роден?

Можете ли да измисляте истории за човек, с когото сте се запознали преди два дни?

Преди два дни?

Родителите ви са ви изоставили, нали?

Нещастно детство при беден роднина, когото сте напуснали.

А тук става интересно. Виждате ли това съединение на звездите?

Това е много рядко.

През последните три години в живота ви има един мъж, само един.

Ето, значи, така.

И какъв е този мъж?

Служител? Художник?

Негодник?

Може би престъпник?

По този въпрос д-р Варга не е в състояние да ви осведоми.

А господин Ир?

Месье Ир не ви интересува.

Вчера вечерта господин Ир говори с мен за чантичката на мадмоазел Нобъл.

Към какво се стремеше?

Защо ме разпитвате за такива неща?

Монсеньор Алфред вече ви е разказал всички подробности.

Погледни ме, дете мое.

Знам точно толкова за това, колкото и вие.

Да, така е.

Той се възползва от слабостта ми вече три години.

Той е крадец, измамник.

Да, той е убиец.

Заради него попаднах в затвора.

Заради него може да се върна там.

Сама ви дадох ужасно оръжие срещу мен.

Но чувствам, че мога да ви се доверя.

Помогнете ми.

Ако не ми помогнете, съм загубена. Какво да правя?

Да се отърва от Алфред или да го спася?

Никой вече не се грижеше за мен.

Детството ми беше ужасно – това е истината.

Когато избягах от дома, освен Алфред, никой друг не ме срещна.

Не знам...

Не съм срещала никого толкова силен и добър.

Лесно е да се отървем от Алфред.

Едно писмо до полицията - и той е зад решетките.

Но ще ни трябва доказателство.

Аз имам.

Напълно реално доказателство?

Неопровержимо.

Какво е това?

Повярвайте ми.

- Значи, писмо... - До полицията?

Не, не е нужно.

Стига. Как бих могъл?

Да се отърва от съперника?

Моите представи за света и нашето общество, дете мое,

ме възпират от подобни действия.

Но вие сте в опасност. Имате право да го направите.

Не мога.

Като пое властта над мен, той ме направи съучастничка.

Ще изпратите и мен след него.

Тогава пак искате да го спасите.

Не, аз се грижа за себе си.

А това му е от полза.

Очите ми не биха го видели. Пред хората е самата учтивост,

а после без никаква причина изпада в ярост.

Ето.

Погледнете.

- Вижте синините по раменете ми. - Доктор Варга и без това ви вярва.

А на месье Иру не са му нужни доказателства за вашата красота .

Да, вие сте прекрасна.

Вчера вечерта до прозореца изведнъж се почувствах нещастен.

Сега се случи нещо, което ми вдъхва сериозна надежда.

От устата ми думата „надежда“ звучи странно, и все пак това е истината.

Сега ме слушайте.

Вие сте в опасност!

Нищо друго няма значение.

Върнете се при себе си.

Избягвайте Алфред, колкото можете.

Бих искал точно сега да ви отведе от всичко това.

Но какво ще си помисли полицейският комисар?

Да, и съседите вече ме обвиняват за всичко.

Страхувам се за вас!

Треперя само за вас.

Обещайте ми, че тази вечер ще сте сама.

Ще те наблюдавам през прозореца.

Обещавам.

Много благодаря.

- Значи той е Варга? - Разбира се.

- Знае ли всичко? - Всичко.

Какво каза?

Той е по-хитър, отколкото си мислехме.

Има ли доказателства?

Без съмнение.

Но кой знае какви?

Опитах всичко: чар, обещания...

Той иска да те изнудва.

Едва ли.

Засега е благороден, изпълнен с възвишени чувства...

Но стига да го разочароваш, може да си развърже езика.

Каква е тази бърлога?

В двора, на втория етаж.

Няма портиерка, само шумна дърводелска работилница.

Довиждане, докторе.

Ако всичко е наред, ще изпратя няколко приятелки.

Жени, лишени от внимание, неразбрани жени. Има толкова много от тях...

Те не биха се решили да дойдат, но аз ще ги окуража.

Много ви благодаря.

Аз ви благодаря.

Е, добре...

Все пак не сте дошли, за да стоите просто така пред вратата ми.

Влизайте.

Какво, измъкнахте ли адреса ми от нея?

Заплашили ли я с нещо?

С удоволствие ще изслушам обясненията ви, така че моля.

Слушам. Разкажете всичко.

Нямате какво да кажете?

Вероятно ви е по-удобно да действате с ръцете си?

Как е мадмоазел Нобъл?

С нож?

С револвер?

Внимавай. Така няма да избегнеш шума.

А когато изтека в кръв на килима, какво ще правите с трупа?

Донесохте ли чувал или куфар, за да ме изнесете?

Липсва ти предвидливост, млади човече!

А вие сте бледи.

Смъртоносно блед.

Не желаете ли чаша вода с малко захар?

Или предпочитате съвет?

Ако се разправите с мен – хвърлите ме от стълбите или по някакъв друг начин –

предупреждавам ви: взех някои предпазни мерки.

Утре на нужните хора ще бъде доставено писмо.

То ще ви донесе сериозни неприятности.

„Огромни“.

Разбирате ли шегата?

Но вие не сте в настроение за шеги.

Вие сте в нерешителност.

Да се свържа ли или не?

Обърнете внимание – мадмоазел Нобъл беше крехка и безсилна.

Аз пък съм силен като дъб.

Няма да ми е трудно да ви хвърля

в стълбищната шахта, хващайки ви за яката.

Уверявам ви.

Гледам те и се чудя, че в такъв надут фанфронт

може да намери жената, която обичам.

Не мога да те взема на сериозно.

Нито сила, нито външен вид, нито характер.

Вие сте отвратителен.

Никой ли не ви е казвал това досега?

Да ви виждам тук става естетически непоносимо.

Принуден съм да ви помоля да напуснете помещението.

Ако не напуснете незабавно,

ще се случи непредвидена трагедия.

Идиот!

Смърдяща хлапа!

Каква наглост!

Хайде, вдигни ножа, ничтожество!

Ако от главата ѝ падне дори и един косъм, това ти е предупреждение!

За нея! За мен! За Нобъл!

А сега се махай оттук!

Сервитьор!

Сервитьор!

- Три светли. - Веднага.

Поправи вратовръзката си.

Е, как е?

Никак. Напразно отидох там.

Разбрах го веднага щом си тръгна. Направо не можех да дишам.

Кажи ми...

Какво желаеш?

- На мен ми е все едно. - Но на мен не ми е.

Бира.

И така?

Изяснихме нещата.

Нищо не излезе от това.

Достатъчно умен е, за да не разкрива нищо.

Ще мълчи, докато смята, че ще измъкне нещо от теб.

За известно време мога да го манипулирам, но е нужно нещо друго.

- Светло, тъмно? - Светло.

Какво знае той? Да приемем, че ме е видял и е проговорил.

Кой ни обвинява? Тип, когото никой не понася.

Ще проявим търпение.

Аз ще се скрия, докато ти си играеш с него.

Ще започнат да клюкарстват. А ние ще им помогнем.

Но той казва, че има доказателства срещу теб.

На нас ни трябват доказателства срещу него.

Но какви?

Хруст ме взе, а чантичката скри под оградата.

Дръж под око обслужващия персонал.

Някъде тук.

Легни тук.

Изглежда, че е някъде тук...

Намерих я!

И какво да правим с нея?

Ако ме хванат с нея...

Дай ми я.

При мен няма да остане. Ще я хвърля в стаята му.

Кой е там?

Аз съм, Алиса.

Трябва спешно да поговорим.

Извинявай.

Не очаквах никого.

Добър вечер.

Мога ли да вляза?

Не сега. Тук е разхвърляно.

Имам да ви говоря.

Ако ви досаждам, изгонете ме.

Някой друг път.

Чувствам се толкова неудобно...

Дойдох да се извиня.

Той ме пребиваше, за да ме накара да говоря.

Трябваше да му дам адреса ти.

Така си и помислих.

Страхувам се да пренощувам в стаята си. Само при вас се чувствам в безопасност.

Никой няма да ме види.

Не говори така. Но днес за това не може и да става дума.

Ще ви заведа в стаята

и ще пренощувам в креслото срещу вратата ви.

Не, съжалявам.

Преувеличих. Това е излишно.

Ако нещо се случи, ще ви извикам през прозореца.

Нищо няма да се случи.

Лека нощ.

Алиса...

Мога ли да ви наричам Алиса?

Разбира се.

Искам утрешният ден да бъде специален.

Ще ви покажа мястото, където бих искал да ви видя. Тогава ще престанете да се страхувате.

Ще дойдете ли?

Вие сте толкова добър...

Тогава утре в девет

пред института, до щандовете с книги?

Добре.

До утре.

Закъснях ли?

Извинете.

Аз дойдох по-рано, за да се насладя на очакването.

- Да тръгваме ли? - Къде отиваме?

Просто извън града.

Да вземем такси?

- Като влюбени? - Като влюбени.

Такси!

Чакайте тук.

- Пристигнахме ли? - Да, тук е.

Така нареченият Вълчи остров.

- Какво е това зловещо къщичка? - Там ще ви заведа.

Хайде.

А ти откъде разбра?

Само между нас.

Майната им на ченгетата, затова се представях като д-р Варга.

Навсякъде има книги...

с чудни заглавия.

Хитра машина, за да те хипнотизира.

И машини...

Вероятно за всякакви странни неща.

Виждал съм ги.

И какво е замислил?

Например, носиш му снимка на човек, когото не понасяш.

Например кредитор, или съпругът на твоята любима,

или някой богат чичо.

Ира има такива специални игли.

Той ги забива в снимката.

Забие ги в корема – човекът получава колики и гадене.

Ако ги забие в главата – човекът получава такива мигрени, че лекарите не могат да се справят.

Още един убод някъде - и човекът не става от леглото.

Но ако се наложи в сърцето – ще си отиде,

няма да успее дори да пише на близките си.

Ако такива неща наистина се случваха, мястото им би било в кланиците.

Сега, без шеги.

Докторът може да хипнотизира човек,

така че в шест часа той да се разходи гол по Елисейските полета

или ще заколи четири деца с брадва.

А когато се събуди, няма да знае нищо.

До пет-шест той е нормален,

а пет минути по-късно вече тича гол

или сече собствените си деца с брадва.

Боже милостиви!

Ир ли се занимава с такива неща?

Той е свободна птица.

Не случайно цветарят изглежда като че ли е жълтеница,

а при жена ти меланхолията не минава.

Защо винаги си виси фотоапарат на врата?

Този тип е заплаха за обществото!

- Значи тази Нобле... - Не обвинявам никого.

Просто ми е подсказало.

Не се разпалвайте.

Ако може да убива от разстояние, защо тогава да души?

Това е вярно, но хората имат всякакви странности.

Вземи Нобъл...

За да завлечеш такава жена в пустош,

са нужни специални сили.

Така удавът хипнотизира заека.

На себе си му се струва остроумен.

Аз не наливам масло в огъня,

но знаете ли, че той винаги говори за месо?

Че в него няма достатъчно кръв!

Влизайте.

Тук няма никого.

Но чия е тази къща?

Моя.

Седнете.

Планирали ли сте го предварително?

Тези чаши ви чакаха от няколко години.

Преди много години се отказах от всичко това.

Седнете, моля.

Беше есен, ставаше прохладно, както днес.

В камината лежат същите дърва.

Огънят тук ще стопли.

Не съм се връщал тук.

От време на време пазачът идва на проверка.

Тогава се готвех за чаено парти.

С кого?

Това беше отдавна. Не ме карайте да мисля за това.

Докато приготвям чая, погледнете това.

Винаги съм обичал фотографията.

Очарователно, но и отблъскващо изкуство.

Въпреки че обяснява много неща.

Вижте.

Кухнята е зад тази врата. Веднага се връщам.

Вижте!

Апетитът ти, разбира се, пак е развален.

Сам си виновен.

Уморяваш се, имаш приливи на кръв.

Докторът нищо не разбира.

- Сам знаеш какво говори. - Твоят лекар е пълен шут!

Ей, тихо на масата!

Лимфатизъм.

Всичко го приписва на лимфатизъм.

Болестта ти е необяснима.

Веднага щом този тип влезе в магазина...

Мсье Ир няма нищо общо с това.

Не е ли ясно, че тези убождания с карфица са съвсем научен факт?

Не можеш да оспориш елементарните истини.

Здравето ти е твоя лична работа,

но децата – това е съвсем друго!

Отсега нататък на господин Иру нито стек, нито бъбреци, ясно ли е?

А ако се възмущава -

вратата е там!

Клиент в магазина.

Можеш да се смееш, ако е той!

Здравейте, господин Капуляд.

Имате ли остатъци за котката ми?

Всичко е готово.

Много сте мил.

Добре ли е съпругата ви днес?

- Не съвсем. Това вече е краят. - Краят?

Да, до гуша ми е дошло.

Местните се страхуват да кажат своето мнение.

Едно престъпление води до друго.

Ако в стадото ви се появи черна овца, я пускате под ножа!

Или я подхвърляте на съседа.

Говорите ли за господин Ире?

Вие също не се разбирате с него, нали?

Здравейте, господин Капуляд.

Попитайте мадмоазел Дюбуа и господин Соваж.

Какво става?

Колко пъти мога да се оплаквам от това как господин Ир

се държи на стълбите с Люсиен?

Точно така.

Това е истина.

Какво иска от момичето?

Постоянно й дава ябълки, притиска я в ъглите...

Така-така...

Ела тук, скъпа.

Познаваш ли добре господин Ира?

Той ми дава бонбони.

Не мога да повярвам!

А той говори ли с теб?

Здрави се.

- И още? - Нарича ме „малката красавица Люсиен“.

Ела с мен.

Обичаш телешки котлети, нали?

Ето колко е чудесна.

Тя ще бъде твоя, ако ми кажеш истината, цялата истина.

- Канил ли те някога в стаята си? - Не.

Лъжците не получават котлети!

Казвал ли е някога:

- „Да отидем в стаята ми за бонбонче“? - Не!

Е, мадам Арно, тук сте се отървали. И все пак...

Адвокатът в тога съм аз.

Преди много години се занимавах с юриспруденция.

Познавах законите, редовно водех дела...

но не постигах успех.

Клиентите ме намираха за недостатъчно оптимистичен.

Вместо доверие, предизвиквах у тях безпокойство.

Това е майка ми.

Прекрасна жена.

Но към брат ми се отнасяше по-добре.

Той беше по-красив.

Хората никога не ме харесваха. Дори родителите ми.

В училище, в армията, в университета – навсякъде бях чужденец.

Не аз избрах живота на самотник.

Просто другите ме избягваха.

И все пак бях женен.

Жената ви?

Тя беше очарователна!

Всички тези снимки имат един и същ надпис:

„Щастие“.

Биариц, Монте Карло, Бретан, Холандия.

Тя е на всички тях.

И навсякъде е прекрасна.

На тази мен ме няма, аз снимах.

Така я заварих за първи път с него.

С твоя приятел?

С моя първи и единствен приятел.

И това е всичко?

Всичко изведнъж спря.

Животът не ме караше да избирам кое е по-ценно:

голямата любов или голямото приятелство.

За един миг загубих и двете.

Но тук има и други снимки.

Те са съвсем различни. Музей на ужасите.

Бездомник, замръзнал до смърт до Триумфалната арка.

Смеещо се момиче – полудяло, когато я удариха с кочерка до ухото.

Пияна жена.

Лица на отчаяние, срам, порок и престъпление.

Очарователна колекция от снимки, заснети, отпечатани и подредени лично от мен.

- Моят семеен албум. - Но защо?

Напомняне да не се ръководя повече от съжаление.

Десет години живях в книгите

и общувах само с мъртви хора.

Те никога не предават.

Смятах се за защитен, недостижим, когато изведнъж...

Изведнъж ви срещнах.

Самият аз не знам какво се случи.

Алиса...

Нямате нищо против тази къща да стане ваша?

Извинете.

Аз ви съдих погрешно, както и другите.

Нямам нищо против тях.

Никога не съм се опитвал да обясня кой съм.

Те бързат да си съставят мнение по външния вид.

С вас е съвсем друго.

Не е нужно да ме съжалявате.

Обмислете добре, преди да отговорите.

Не ми причинявайте неволна болка.

Вие сте кротки и сърдечни.

А аз съм живяла достатъчно дълго, за да знам какво означава това.

Така че подредете номера си днес.

Ще дойда с отговора.

Ще поскърцам на вратата ви като мишка.

Можете ли да изчакате до вечерта?

В околността, представете си, и без това всичко не е наред:

налягането на газа е твърде ниско,

миризлив дим се носи от фабриката – да, каквото и да е.

Жителите трябва да се съберат и да напишат писмо.

- Петиция! - Точно.

Ще съставим петиция, за да ни отърват от този тип.

От частно лице? Мамка му!

Вие сте просто страхливци!

Собственикът трябва да го изгони.

Бих искала всички гости да плащат, както той, навреме.

Пас.

Предполагам, че това е камък в моята градина?

- Купа. - Пика.

На вас, глупаци, хляб не давайте, само на мен ми дайте да преброя костите.

Разбира се, с мъка свързвам двата края.

Но вие знаете откъде ми идват парите. А откъде му идват на него?

От пустош.

Една кутия „Голуаза“, моля.

Монсеньор Мишле, как върви разследването?

Полицията ще предприеме ли нещо?

Аз съм уважаван търговец с голямо семейство,

и всички искаме да знаем...

Успокойте се. Не бъдете толкова пристрастни и нелепи.

Чакате ли да има още жертви?

А да го пребием!

О, най-накрая!

И така...

Кой ще го направи?

Имаме нужда от мъж!

А мъжете не растат по дърветата, повярвайте ми.

Аз!

Нямате кураж.

Първото, което ще кажа: „Ние сме почтени хора.

Няма място за вас сред нас.“

Прекрасни думи!

Второ: „Аз съм опитен и разумно мислещ човек.

Съберете си отварите и дрънкалките и се махайте.“

Слушайте! Слушайте!

Третото, което ще кажа...

Монсеньор Бретей...

Извинете за безпокойството.

Няма нищо страшно, господин Ир.

Имате ли бутилка шампанско?

- Шампанско? - Да, и за предпочитане не от най-лошата марка.

Имаме, но е доста скъпо.

- Няма значение. - Веднага, господин Ир.

Е, как стоят нещата с „първия“ и „втория“?

Монсеньор Ир...

Монсеньор?

Монсеньор Ир...

Слушам.

Всички слушат.

Внимавайте, стойката е мокра. Може да си намокрите ръкава.

Осемдесет франка.

Благодаря, господин Ир.

- Дайте рестото на Рафаел. - Благодаря.

Благодаря, господин Ир.

Всичко добро, господин Бретей.

С уважение, господине.

Монсеньор Бретей, чай от лайка за героичния данъчен инспектор,

ужасът на квартала!

Погледът му ме извади от релси.

Какво да ви кажа? Вие сте позор за клиентите ми!

Днес може ли да вляза?

Разбира се.

Цветя?

Това е за вас.

Значи оттук сте ме наблюдавали.

Нелоша наблюдателна площадка.

Обещахте да ми отговорите.

Да? Не?

Аз се обадих, нали?

Вие сте добър, вие сте нещастен.

Решението беше просто.

Нека направим срещата ни тържествена.

Тържествено?

Имам шампанско в лед.

Свалете си палтото. Седнете.

Не ви притеснява ли, че съм делил дома си с някой друг?

Можем да го обзаведем според вашия вкус

или изобщо да го продадем.

Единственото, което желая, е да видя усмивката ви.

За първи път изглеждаш щастлива.

Така е.

- Позволете ми... - Благодаря.

Боже! Забравих за пръстена.

Няма значение. Имаме достатъчно време.

Целият живот.

Но дори името ти не знам.

И с него не ми е вървяло.

- Дезире [ „желан“]. - Дезире? Какво прекрасно име!

Е, за вашите желания, за късмет, Дезире.

- Добро утро, господин Мишле. - Здравейте, господине.

Какво става там?

Това е помощник-комисарът.

Ако знаех, че спите до обяд, щях да дойда по-късно.

Вече е обяд?

Извинете, господин Мишле.

Влезте, моля.

Снощи се забавихме,

и се прибрах късно.

- А в гаража се справят и без теб? - Точно така.

Бях с шефовете.

Те са същите като мен.

Спокойна, непрашна работа, която понякога позволява да се забавляваме.

Да, така е.

Вчера ми дадоха ценен съвет за конните надбягвания.

Разибю, залог 12 към 1.

- Залагате ли много на коне? - Не, това не ми е по джоба.

Разбира се.

Не си спомняте ли с какво се занимавахте в деня на убийството?

До осем часа бях в гаража.

Късмет за вас, че сте работил този ден.

Е...

Питайте шефовете.

- Те са същите като вас? - Към какво се стремите?

Всички видяха как играхме карти след това.

Знам, просто исках да се уверя.

Кога, казвате, Разибу финишира първи?

Вчера, в третия манш.

Благодаря. Ще се видим, господин Алфред.

По всяко време, господин Мишле.

Довиждане, господин Мишле.

Отивате да се видите с приятел?

Да.

Аз си търся работа, а той има много познати.

Вчера каза, че има една следа.

И той ли? Е, успех, мадмоазел.

Благодаря.

- Търсих те снощи. - Излизах с момчетата.

Всичко е готово. Чантичката му е зад батерията.

Ти си чудо!

- Беше доста работа. - Мисля, че да.

Но времето изтича.

Явно, да. Виждала ли си Мишле?

Току-що.

Ние си мислехме, че той лети в облаците,

а той навсякъде разследва.

Трябва да действаме.

Но се придържаме към плана.

Нека другите да работят.

Те вече са на ръба. Една искра – и ще избухнат.

Време е да направим нещо гадно.

Само не казвай, че аз...

Съжаляваш ли го?

Аз?

Обичам те. Това е отговорът ми на всичко.

Тогава слушай: ще поговоря с Фернан и Марко.

Докато гледаме мачовете, те ще работят.

От ляво на мен е Олга от Румъния срещу Вали от Белгия!

84 килограма срещу 95!

Джени Русокоса срещу Рейчъл Стоманената хватка!

Чиста сила, без измами, истински мускули!

Не се страхувайте да получите шамар – захватите не са позволени!

В допълнение към мъжката сила тези международни шампионки

притежават женска хитрост,

да не говорим за очарователната външна сексуалност...

Започваме...

и не забравяй - за батерията.

Дръж ни в течение.

Да започваме, мадам и месье!

Не ни трябват неприятности.

Просто се грижим един за друг.

В такъв случай съм с вас.

Матилда!

Грижи се за сергията!

Всичко добро, месье Соваж, до следващата ни среща.

Монсеньор Соваж, отиваме да се разберем с монсеньор Иро.

- Идвате ли с нас? - Да, но не сте ли достатъчно?

Имаме нужда от красноречив, авторитетен представител.

Тогава съм с вас! Да вървим!

- Идете ли, господин Фортен? - Разбира се!

Скоро ще се върна.

А вие, господин Брошу?

- Отивате ли? - Къде?

Да служа на правосъдието.

Разбира се, нямам по-достойни дела.

Тогава да тръгваме.

- Симон Бретей тук ли е? - На стълбите.

Елате насам, господине.

Ето го.

Монсеньор Бретей!

Да? Какво има?

Колко много хора...

Какво става?

Монсеньор Бретей, от името на жителите на квартала

за последен път настоятелно препоръчваме...

Вече казах, че нямам основания.

Какво?

Така ли смятате?

Ако откажете да се подчините на законното ни искане...

- Тогава какво? - Тогава...

Не знам.

Комитетът не е мислил за това.

- И сега какво? - Не му позволявайте да ни пречи.

Прав сте!

Няма да го допуснем!

Изгонваме господин Ира!

Той е на работа.

Да вървим. Когато се върне, ще си вземе боклуците от тротоара.

Никой няма да влезе в стаята му!

Дайте ни ключа, иначе...

Не смейте!

Ето го!

Ако пипнете нещата му, ще извикам полицията!

Полицията!

Махай се оттук! Остави ме поне веднъж да се забавлявам!

Майната ти!

Хайде, обърнете скрина!

Донеси тази дрънкалня тук!

Ага, куфар.

Така-така.

Дай ми тези дрехи.

- Дръж. - Благодаря.

Няма ли „Клубнички“?

Дай кърпите.

Най-накрая!

Браво, месье, браво!

Има нещо там.

Страхотно, чантичка! Невероятно, какво нещо!

Дай да погледна.

Виж, инициали: „А. Н.“

„А. Н.“?

Това е „Аврора Нобле“! Това е чантичката на Нобле!

Значи убиецът е той!

Намерих убиеца?

Намерих убиеца!

- Намерих убиеца! - Ир?

- Да! - Така си и мислех.

Намерих чантичката на Нобъл!

Убиецът е Ир!

- Така си и мислех! - Какво?

Намери чантичката!

Ир е убиецът! Той е! Това е Ир!

Ир е убиецът!

Можете ли да си представите? Намерих убиеца!

Алфред!

Ей!

Алфред!

Намериха убиеца на Нобъл!

Какво казва?

Че са намерили убиеца на Нобъл.

Току-що са убили някого!

- Какво става? Пожар ли е? - Какво?

- Какво се случи? - Защо всички си тръгват?

Бягаме!

Пожар! Спасявайте се, който може!

- Какво става? - Убиец!

- Къде? - Не тук, в хотела!

В кой хотел?

Познавате ли онзи брадат мъж, който никога не поздравява?

Той уби онова малко момиченце, Люсиен. Какъв ужас!

Той се крие в хотела!

Полицията си седи с кръстосани ръце.

Сами ще се разправим с него!

Какво става?

Полицията арестува убиеца на Нобъл!

О, Боже!

- Какво се случи? - Престъпление в хотела!

Време е да го докараме тук.

Сега ли?!

До вечерта ще са изстинали.

- Знаеш ли как да се свържа с него? - Имам спешен номер.

Давай, това е твоя грижа.

Сериозно ли?

Обичаш ли ме?

Да вървим.

Доктор Варга!

Какво става?

Булката ви търси по телефона.

Идвам!

Престани да трепериш.

Какво викат?

Нищо...

„Убийте го“.

Ало?

Вие ли сте, Дезире?

Послушайте...

Случи се нещо ужасно.

Казах на Алфред, че между нас всичко е приключило.

Той се държи като луд.

Трябва да дойдете веднага.

Веднага, чувате ли?

По-добре е да дойдете при мен.

Тук ще си в безопасност, скъпа.

Невъзможно ли е?

После ще ти обясня.

Ела.

Какво?

С метрото ли?

Не, не.

Не, не с метрото. Вземете такси.

Да, ще ви чакам на площада.

Да. До скоро.

Е, това е всичко.

Повече няма да те моля за нищо.

И така?

- Ще пристигне след пет минути. - Тук ли?

- По Рю де Пари. - Рю де Пари!

Какво става там?

Намериха чантичката на мадмоазел Нобле.

- Къде? - В стаята на Ира.

Този изрод от хотела.

Всички да излязат. Разпръснете тълпата.

Свържете ме с набережната Орфевр [главно полицейско управление].

- Здрасти, Фортен! - Здрасти.

Наистина ли се е барикадирал там?

Следим го. Неприятностите са неизбежни!

Кой би си помислил? Такъв спокоен човек...

Аз му почиствах всеки ден!

Колко интересно! Настръхнах.

Разпръснете се!

Монсеньор Мишле!

В момента го няма там. Вероятно е в кабинета си.

Разпръснете се! Мадам и месье, проявете съзнание!

Мадам, разпръснете се по домовете си.

Оставете полицията да си върши работата!

Просто искаме да погледнем.

Вървете си у дома, госпожо, моля ви.

Деца, разпръснете се по домовете си.

Всички се разпръснете!

Като държавен служител...

мога да добавя към казаното от господин Мишле?

Трябва да запазим спокойствие, и да възтържествува справедливостта!

Млъкни, мустакати! Не се меси в чужди работи!

Този тип иска данъчни декларации от мен!

И още ми говори за справедливост!

Мадмоазел Марсел, обикновено сте много по-отстъпчива.

Вие сте друго нещо. Да ви откажа – е все едно да обидя себе си.

Моля всички да се разпръснат спокойно по домовете си.

Оправете площада. Този човек е опасен.

Възможно е да е въоръжен.

Какво? Въоръжен ли е?

Мадам Капуляд, по-добре да си тръгваме. Няма смисъл да рискуваме здравето си заради такава глупост.

Мислите ли? Деца, хайде, марш у дома!

Артур, не трябва да оставаме тук. Ще ни хване някой изстрел.

Но, Амели...

Безплатно представление. Толкова е несправедливо.

По-добре да се отключим.

Няма защо да ги забавляваме с музика безплатно.

Моля ви, докторе, дайте добър пример.

- А ние накъде? - Минете зад манежа.

- Каква безсрамност, месье Мишле. - Да, наистина.

- Вие ли намерихте чантичката? - За съжаление, не.

Бяхме на представление.

Разпръснете се по домовете си.

Вървете, вървете.

Ей, шефе, все още не си тръгваме.

Останали са още посетители.

Не бива да пропускаме такава корида.

Елате насам!

Оттук се вижда отлично!

Отивате ли, мадам Соваж?

- Той ще дойде по този път. - И какво от това?

Нищо.

Ей, идва такси!

Колко струва?

- Четиринадесет. - Моля.

Какво означава това? Какво искат?

Монсеньор Мишле, изисквам защита от закона.

Елате с нас.

Чудесно, но защо куфарите ми са на тротоара?

Хайде, да вървим!

С три наведнъж не мога да се справя.

Но можете да идвате по един - да видим кой кого ще победи!

Мръсник!

Убиец!

Смърт на убиеца!

Смърт на убиеца!

Внимание! Той ще стреля!

Аз не съм направил нищо!

Не знам какво искат!

Какво става тук?

В стаята на Ира е намерена чантичка. Той се е скрил в онази къща.

Ще претърсим сградата. Ей, вие, следвайте ме!

Да ви помогна ли?

Вие аптекар ли сте? Трябва да стигнем горе.

Изкачете по черното стълбище. Така е по-удобно.

Къде е той?

Те нищо не могат да направят.

Обадете се на пожарната, нека докарат голяма стълба.

Говори полицията! Спешно на площада!

С голяма стълба! По-бързо!

Има ли лекар тук?

Доктор!

Доктор Филипон!

Изчакай пет минути.

Той е мъртъв.

Докарайте линейката.

Всички се разпръснете.

Разпръснете се! Всичко приключи.

Вървете си по домовете.

Разбирате ли, мадам? Махайте се!

Вървете си у дома. Всичко вече свърши, мосю!

Пусни музиката! Губим приходи.

Шарл, пусни я!

Разпръснете се, граждани!

Е, потеглихме...

Внимание! Следат ни!

Към „Веселите хълмове“!

Ето, всичко се нареди.

Какво е това?

- Завещанието на месье Ира. - Какво?

„Снимка на убийството на мадмоазел Нобле от Алфред Шартие.

Заснета при залез слънце на 5 септември на пусто място до площада,

където случайно се озовах, подтикнат от естествена нужда“.

По дяволите!

Тогава да го вземем.

Нека си мине за последно.

„...такава бездна от радост.

В един от дните на цялата земя.

В един от дните, може би, цялото човечество

ще тръгне заедно, ръка за ръка.

Любов, любов,

ти си красотата на света».

КРАЙ

Превод: Shinobi97, август 2021 г. Редакция: Дмитрий Пестриков, февруари 2022 г.