Original subtitles

ВИСОКА СТЕНА

- Лека нощ, г-н Хирш.

- Лека нощ, сър.

- Добър вечер, г-н Уиткомб.

- Добър вечер.

- Редактираме нов учебник по география.

- Г-н Гаррисън иска да го отпечата сутринта.

- Да?

- Имало ли е някакви телефонни съобщения, г-це Мърсър?

- Да, сър. Гравирите биха искали

- да направят пробни отпечатъци.

- Вестник „Хавлок“ съобщи, че са изпълнили поръчката ни.

- Аха. И това е всичко?

- Да, сър.

- Кажете на... г-жа Кенет да дойде тук.

- Тя не е тук, сър.

- Ами, тогава, ъ... донесете ми ръкописа на Лийдс.

- Но тя не е тук.

- Но трябва да е тук.

- Изпратих г-жа Кенет да я донесе у дома ми преди час.

- Да, сър, знам, но г-жа Кенет не се е върнала.

- Хм. Сигурно се е забавила

- Помолете я да ми донесе ръкописа, когато се върне.

- Не мисля, че г-н Кенет ще се върне тази вечер, сър.

- Вижте, съпругът й, който беше отсъствал 2 години, се е върнал.

- И той дойде тук за нея веднага след като тя си тръгна.

- Той толкова искаше да я види веднага,

- че му казах къде може да я намери, ако побърза.

- Е, в такъв случай,

- не мисля, че

- ще я видим днес.

- Нали така, г-це Мърсър?

- Да, сър. Не днес.

- Къде да се подпиша?

- Точно под реда: „Състав на престъплението“.

- Подпишете и трите екземпляра.

- Това е г-н Уиткомб.

- Не ставайте.

- Как се чувствате?

- Добре, че дойдохте.

- Аз съм Уолъс, помощник на окръжния прокурор.

- О, виждам, че сте разпознали секретарката си.

- Това е ужасно, г-н Уолъс.

- Какво се е случило?

- Тя е била удушена.

- Много необичаен случай.

- Ако мога, готов съм да окажа всякаква помощ, всякаква информация.

- Знаете ли нещо?

- Не, не знам.

- Но може би това има отношение:

- съпругът й се е върнал днес

- след две години отсъствие.

- Аз лично не съм го виждал,

- но в офиса ми казаха, че е дошъл по обяд.

- Беше изключително развълнуван, търсеше я,

- искаше да я намери по-скоро.

- Мина ми през ума, че трябва да намерите съпруга й.

- Той е при нас.

- Да?

- Хайде. Ще поговорим по-късно.

- Сега, синко, нека проследим пътя ти още веднъж.

- Тръгнахте направо към моста,

- когато чухте полицейска сирена, нали?

- Не чух никаква сирена.

- Загубихте контрол над колата и паднахте от моста.

- И това е всичко?

- Докладът на съдебния лекар.

- Да.

- Роден и израснал си в този град, нали, Кенет?

- Значи знаете, че там няма повече от 3 фута дълбочина.

- В този поток няма достатъчно вода, за да се удавиш.

- А след това

- сте я удушили.

- И сте искали да направите така, че всичко да изглежда като нещастен случай:

- счупена врата при автомобилна катастрофа.

- Знаехте, че бихте могли да избегнете този инцидент.

- Точно така...

- Нали така?

- Вече ви казах, убих я в парка,

- В парка „Милфорд“.

- А после се опитах да се самоубия.

- Е, това ми е напълно достатъчно.

- Дайте му го, за да го подпише.

- Не често става толкова лесно.

- О, Дейв. Аз го прегледах.

- Пиян ли е?

- Не, имаше някаква травма на главата.

- И какво да правим с него сега?

- Не мога да пренебрегна това, Дейв.

- Ще трябва да го прегледат психиатри.

- Може би просто при лекар?

- Много съжалявам. Но първо трябва да бъде прегледан от психиатър.

- Добре.

- След вас, сър.

- О, благодаря.

- Здравей, Дан.

- Здравей, Майк.

- Хайде, Джими. Ставай.

- Здрасти, Майк.

- Имам работа за теб.

- Каква точно?

- Убийство.

- Ето вещите му:

- 32 долара и 18 цента,

- сребърна звезда. Мисля, че това е военно отличие.

- Снимка.

- И това е всичко?

- Да, всичко.

- Снимка.

- Дай ми я!

- Успокой се, приятелю.

- Върнете снимката!

- Дръжте го!

- Пуснете ме!

- Лека нощ, Дан.

- Лека нощ, докторе.

- Пуснете ме! Върнете ми снимката!

- Добре, малкия, ще я получиш. Сега ще се държиш ли добре?

- Ние ще го вземем.

- Сега го вземи.

- Отделение С, в една от страничните стаи.

- Добре.

- Подпиши за получаване, Джими.

- Няма ли да останете за кафе?

- Не. Вече е твърде късно. Ще се видим.

- Е, до скоро.

- Рентгенът показва, че има хематома

- в лявата лобна дола.

- Този кръвен съсирек оказва натиск върху мозъка.

- Такова налягане може да предизвика както физически, така и емоционални промени.

- Поради това пациентът проявява раздразнителност,

- предизвикана от болката.

- Също така има периоди на безсъзнание, с пропуски в паметта.

- Такава е картината. Светлината, моля.

- А къде са ми шапката и ръкавиците?

- Благодаря, докторе. Много ни помогнахте.

- Благодаря, докторе. Довиждане.

- Довиждане.

- А кой е този пациент?

- Стивън Кенет, на 31 години,

- насочен със съдебно решение за наблюдение.

- Признал е убийството на съпругата си

- и се е опитал да се самоубие.

- Той е в отделение С.

- Какво е физическото му състояние?

- Сърцето, кръвното налягане, дишането са нормални.

- Тогава няма нужда да го задържаме.

- Подгответе го за незабавна хирургична интервенция.

- Да, докторе. Има ли още нещо?

- Не, това е всичко.

- Добре. Благодаря.

- Мога ли да видя досието му?

- Ан, имам един билет в повече за операта тази вечер.

- Мама не се чувства добре.

- Много съжалявам, но вече имам 2 билета.

- Да? Моите са на 5-и ред. А вашите къде са?

- Веднага след третата ложа.

- Докторе, знаете ли, че съм тук по собствена воля.

- Защо тогава съм в отделение за престъпници?

- О, това е много добро отделение, г-н Дейвис.

- Трябва да се видя с вас.

- По-късно.

- И аз също. Това е много спешно.

- Жена ми ще дойде при мен днес следобед.

- О, толкова се радвам.

- Извинете, докторе, но ще ви задържа само за момент.

- Това е много важно.

- Ще се върна. Тогава ми разкажете за това.

- Трябва да ме защитите:

- Те ми крадат постоянно.

- Не са честни хора.

- Добро утро, Джими.

- Здравейте, докторе.

- Къде е този нов пациент, Стивън Кенет?

- В стая 3 е. Този човек, докторе, трябва да се наблюдава по-внимателно.

- Не бива дори да му позволяваме да се бръсне.

- Той е много опасен.

- Добро утро, г-н Кенет.

- Аз съм д-р Лорисън.

- Можеш да си вървиш, Джими.

- Е-е, докторе, аз...

- Изчакайте зад вратата, моля.

- Вие ще бъдете мой пациент, г-н Кенет.

- Бихте ли ми разказали нещо за себе си?

- Разкажете ми за тези главоболия.

- Чувствате ли се по-добре тази сутрин?

- Махайте се.

- Г-н Кенет, имахме голям късмет, че неврохирургът,

- д-р Грифин, беше при нас.

- Той ви прегледа и смята, че

- може да отстрани причината за главоболието ви.

- Може ли да го направи?

- Да. Просто трябва да подпишете тук,

- като ни дадете съгласието си.

- Операция, да?

- Хирургия, нали?

- Виждате ли какво ми е направила.

- А сега се махнете оттук и ме оставете на мира!

- Гледате ме като морско свинче!

- Г-н Кенет, ако имате болки,

- просто кажете на санитаря, и той ще ми се обади.

- Разбира се, той отказа операцията.

- Той ще продължава да отказва.

- Не е нужно да си психиатър, за да разбереш играта на Кенет:

- да печели време, а след това

- да се яви в съда и да получи оправдателна присъда.

- Убийство в състояние на афект.

- Да, това може да е вярно, г-н Уолъс,

- но съдът го изпрати тук за наблюдение.

- И ние ще вървим в тази посока.

- Слушайте, докторе, майката на 6-годишното дете е била удушена.

- Много хора в нашия град ще поискат Кенет да бъде изправен пред съда.

- О, признавам вашата отговорност,

- но, моля ви, не отричайте и нашата.

- Имахте 6 дни.

- Това може да отнеме 6 месеца.

- За какво?

- Не искам да изследвам психиката му,

- просто искам той да бъде изправен пред съда.

- Той е в пълно съзнание.

- Говоря за юридическа вменяемост.

- Всичко останало трябва да интересува адвоката.

- На нас ни е все едно: невроза, психоза,

- или кръвно налягане.

- Знаел ли е разликата между доброто и злото,

- когато я уби?

- Това е единственият въпрос.

- А той го е направил, г-н Уолъс?

- Е, разбира се, че го е направил.

- Разследвайте го.

- Бил е пилот на бомбардировач.

- Оженил се е по време на войната.

- Черепно-мозъчната травма, получена в битка,

- беше успешно оперирана във военна болница.

- Когато се върна у дома, беше неспокоен.

- Трябваше да замине отново.

- След войната замина за Бирма – въздушен транспорт.

- Остави старата си майка, съпругата и детето си тук.

- Г-жа Кенет започнала да работи като секретарка.

- Предполагам, че е била принудена.

- Какво имате предвид?

- Преди месец в Бирма, той претърпя лека катастрофа.

- Компанията го изпрати в болница, за пълен преглед.

- Това е телеграма от лекуващия лекар. Той съобщава, че

- на Кенет е била направена повторна операция.

- Предупреждава за възможни силни главоболия,

- нарушена мускулна координация, припадъци

- и загуба на памет.

- Моята диагноза е точно такава.

- Вижте, г-н Уолъс,

- след операции

- се образува кръвен съсирек, който притиска мозъка му.

- Разбира се, и това е неговата защита.

- Той планираше с помощта на тази диагноза

- да убие жена си.

- Защо е превел на сметката си повече от 20 000 долара през последните 2 години,

- без да изпрати нищо на жена си.

- Всичко, което казахте, г-н Уолъс, само потвърждава нашето твърдение.

- Не можем да потвърдим психическото състояние на пациента,

- докато не го прегледаме след втората операция.

- И той отказа операцията.

- Е, съгласието на майка му е всичко, от което се нуждаем.

- Тя е разумна жена, само че не е много здрава.

- Не би трябвало да има никакви проблеми с нея.

- Бихме предпочели да получим неговото съгласие, разбира се,

- но ако настоявате, ще се видим с нея днес.

- Вие и д-р Лорисън ще се погрижите за това?

- Добре. Да приключим с това.

- О, докторът ще се погрижи за всичко както трябва.

- Разбира се.

- Добре. Не бих искал той да се измъкне от наказание.

- Можем да попитаме най-близките съседи къде са отишли.

- Все още не ми се доверявате с нож и вилица?

- Вече ви казах, г-н Кенет,

- след малко.

- Всичко става постепенно,

- стъпка по стъпка.

- Вече получихте нормално легло днес

- вместо този матрак, нали?

- Разбира се, разбира се. Клиниката е препълнена, нали?

- Тук винаги е пълно.

- Това е само първата от трите смени.

- Имаме специални отделения. Аз обслужвам отделни стаи.

- Извинете, господине, няма ли да ви пречи, ако радиото свири?

- Не.

- Напълно ли сте сигурен, господине, че нямате нищо против?

- Разбира се, че не.

- Много мило от ваша страна, господине.

- Благодаря.

- Това е старият Слокум.

- От колко време е тук?

- О, повече от 20 години.

- Браво на него.

- Държи се добре.

- Харесва му музиката и я слуша...

- И всичко наоколо.

- Имаме късмет:

- обикновено радиото предлага толкова ограничен избор.

- Надявам се тази програма да ви зарадва, сър.

- Да, харесвам Шопен.

- О...

- О, разбирате от музика.

- О, това е чудесно, сър.

- Много се радвам, че се запознахме.

- Виждате ли, никой в този институт

- не обича музиката, освен мен.

- Донесох десетки записи със себе си,

- когато дойдох тук преди 3 седмици.

- 3 седмици?

- Да.

- Но скоро се наложи да държа записите си под ключ.

- Знаете ли, сър, живеем в един много нечестен свят.

- В деня на пристигането ми,

- донесох моя Бетовен, Героичната симфония и други записи.

- И албумът ми изчезна,

- но ще го намеря.

- Чувам „Героическата“ през цялото време,

- чувам я...

- Чувам я, при това, тя свири някъде...

- Постоянно.

- И вие ще я чуете.

- Не искате ли да ми помогнете да я намеря?

- Сигурен съм. Той ще ви помогне.

- Да вървим.

- Ах, каква радост е да намериш някой, който цени музиката.

- Ще станем приятели...

- Големи приятели.

- Ще остаряваме заедно с нашата музика.

- О, просто се опитвахте да бъдете учтив.

- Всъщност музиката ви дразни.

- О, моля те, не си тръгвай. Ще я изключа.

- Искате ли цигара?

- Да.

- Не си струва да се разстройваш.

- Пропуснах голямата си възможност на ринга,

- когато се разстроих точно преди мача.

- Получих пряк удар от противника с дясната ръка в брадичката.

- Освен това, да се разстройваш е лошо за храносмилането.

- Знаете ли, вие приличате

- като психолог, Делани.

- О, просто си играя малко.

- И така, какъв е проблемът?

- Не можеш да се държиш надменно през цялото време.

- Човек трябва да може да се отпуска.

- Чувствате ли се по-добре, г-н Кенет?

- О, той се държи добре, докторе.

- Вчера беше ден за посещения.

- Да.

- Тогава защо не видях посетителите си?

- Имам определени права дори на такова място.

- Не ми казвайте, че майка ми не е била тук.

- Няма никаква дискриминация срещу пациентите, г-н Кенет.

- Имате право да приемате посетители.

- Но майка ви не беше тук.

- Казах му го.

- Можете да си тръгнете, Делани.

- Това ли е истината?

- Няма причина да лъжа, господин Кенет.

- Благодаря. Това е всичко, което исках да знам.

- Това ви радва, нали?

- Надявахте се, че майка ви ще разбере, че искате

- тя да отведе сина ви от този град,

- където никой няма да го познава и никой няма да му разкаже нищо.

- Вие сигурно сте специалист по психология, докторе.

- Времето ви е твърде ценно. Не го губете

- и не ми говорете за тази операция.

- Вече сте осъзнали ситуацията?

- Да. Няма операция - няма съд?

- Тогава аз няма да съм тук завинаги, нали?

- Възможно е.

- Разбира се.

- Да, и как да се измъкна от тази кокошарника?

- Вземам предвид нивото на охрана, нали?

- И тук има някои доста добри хора в отделение С,

- много приятелски настроени, като г-н Слокум,

- голям любител на музиката.

- Значи наистина нямате нищо против да останете тук?

- Не знам къде на човек би могло да му е по-добре:

- собствено пространство от 3 кв. м., Шопен, Бетовен,

- и всичко това заедно.

- Г-н Кенет, съжалявам, че трябва да ви кажа това.

- Но майка ви почина снощи.

- Дойдохме в дома ви

- и я намерихме да лежи на пода.

- Знаете ли, че тя имаше хронична сърдечна недостатъчност.

- Явно последните събития са били твърде тежки за нея.

- Но нека това не промени решението ви

- да останете тук, г-н Кенет.

- За сина ви ще се грижи

- държавният детски дом.

- Знам защо се противопоставяте на операцията.

- Не искате да отидете на съд.

- Знаете, че има шанс да бъдете оправдан

- на основание временна невменяемост.

- Но не искате да рискувате в съда.

- Не искате да бъдете оправдан.

- По-скоро бихте прекарали остатъка от живота си тук,

- отколкото да видите лицето на сина си.

- Страхувате се, защото чувствате, че няма да можете да му обясните

- защо сте убил майка му.

- Искате да избягате от реалността.

- Но знаете ли какво се случва с едно дете,

- когато изведнъж загуби всички свои близки?

- Знаете ли какво е

- на сираците в държавно учреждение?

- Да, вие ще бягате от реалността, г-н Кенет,

- но синът ви няма да го прави.

- Довиждане, г-н Кенет.

- Добър вечер. Има ли някой вкъщи?

- Кой е там?

- Аз съм – Ан.

- Идвам веднага.

- Добре.

- Знаеш ли, Ан,

- има моменти, в които не мога да се съглася с теб.

- Когато се прибрах от концерта

- и открих, че си оставила това дете тук с Гариет

- и с нещата му...

- Ще те вкарат в затвора за отвличане.

- Всичко това е напълно законно, лельо Марта.

- Съдът ми даде разрешение за временното му задържане.

- Много съжалявам, ако си разстроена,

- но не можех да гледам детето в това състояние на шок

- и да го изпратя в социален дом.

- Да. Когато беше на 6 години, това беше котка, мокра от дъжда.

- Тя се нуждаеше от аспирин, за да предотврати хрема.

- А когато ти беше на 12,

- мазето ни беше превърнато в зоопарк.

- Всяко бездомно животно се нуждаеше от лечение.

- Той не е пипал нищо, г-це Ан.

- Вероятно е болен.

- Ще отида при него.

- Здравей, Ричард. Донесох ти нещо за ядене.

- Мисля, че си огладнял.

- Тук е малко тъмно, нали?

- Не възразяваш ли, ако включа тази лампа?

- Не, госпожо.

- Ето така.

- Ричард, ако ти потрябва нещо,

- повикай ме. Знаеш ли как се казвам?

- Да, госпожо. Ан.

- Точно така.

- Вероятно котето е гладно, нахрани и него.

- Всичко наред ли е?

- Ричард, мисля, че ще ти хареса да живееш тук.

- Баба каза, че татко се е върнал.

- Чаках, но той не дойде.

- О, ще видиш татко малко по-късно.

- Той иска да останеш с мен за известно време.

- Готова съм да се обзаложа, че котенцето е гладно.

- Надявам се, че ще го нахраниш.

- Ще сложим чинийката точно тук.

- Ще се върна малко по-късно,

- когато ти дойде време да си лягаш.

- Ало?

- Да?

- Поздравления, Ан.

- Какъвто и метод да си използвал,

- той, разбира се, е свършил работата си.

- Кенет, всъщност, се съгласи на операцията.

- О, това е чудесно.

- Толкова се радвам.

- Благодаря, че ми казахте, докторе.

- Лека нощ.

- Сега, погледнете това, госпожице.

- Знам, че това не е във вашата власт,

- но според закона,

- имам право да видя клиента си.

- Имам съдебно дело!

- Опитвам се да намеря г-н Кенет, сър.

- Сигурен съм в това, но зад тази врата

- има пълно безразличие

- към правата на моя клиент.

- Можете да го видите сега.

- Заведете този човек в кабинета на д-р Лорисън.

- Добре.

- Прекарах половината сутрин с това.

- Заплаха от съдебен иск -

- това е единственият начин да се сложи край на бюрократичната бюрокрация

- на институциите, администраторите, ръководителите ...

- Понякога е необходимо

- да им напомним, че те са наети служители на държавата.

- Държавни служители!

- Д-р Лорисън, през последните 3 седмици...

- Аз съм д-р Грифин.

- Послушайте, д-р Лорисън,

- в продължение на 3 седмици не ми позволявахте да видя клиента си.

- Доктор Лорисън, изисквам обяснение!

- Ето д-р Лорисън.

- Няма да оттегля нито една дума, докторе.

- Изисквам да ми предоставите клиента ми, Стивън Кенет. - Г-н Кенет.

- Аз съм Сидни Хекл, вашият адвокат. - Моят адвокат? - Назначен съм от съда.

- Ако можехте да отложите съдебното разглеждане за малко, адвокат,

- той ще се оправи.

- Мисля, че операцията ще бъде успешна.

- Благодаря, докторе.

- Радвам се да ви видя отново, г-н Кенет.

- Изглеждате много добре. Нямате ли вече главоболие?

- Не отговаряйте. Седнете. Вие също, докторе.

- Благодаря.

- Има много въпроси, които трябва да обсъдим.

- Да вървим по ред.

- Г-н Хекл, има един важен...

- Позволете ми да реша това. През последните 3 седмици

- не съм мислил за нищо друго, освен за вашия случай.

- Няма за какво да се тревожите.

- Има 3 начина да се защитим:

- неизлечима лудост, временна лудост или нарушение на закона.

- Нарушение на закона.

- Доверете ми се и ще излезете от съдебната зала като свободен човек.

- Г-н Кенет, обмислих всичко.

- Симпатията на публиката е огромно предимство

- в съдебния процес.

- Подпишете се отдясно в историята на живота си,

- изложена по ред,

- чак до деня на съдебното разглеждане.

- Имате награди:

- кръст и сребърна звезда за служба.

- Америка не забравя онези, които са служили добре.

- Г-н Хекл, бързате прекалено много.

- Синът ми е в държавно заведение.

- Искам да организирате освобождаването му

- и да го настаните в добро училище. Това е най-важното.

- Не трябва да правите това. - Защо?

- Ще подкопаете основата на нашата защита.

- Разчитам на сина ви.

- В деня на разглеждането на делото от съда с жури

- ще доведа това дете в съдебната зала.

- В сиви дрехи от детския дом,

- с бледо лице и вдлъбнати очи.

- Г-н Кенет, това крехко, жалко, гладно малко същество

- е основата на нашата защита.

- Г-н Хекл, вече ми върнаха дрехите,

- коланът и вратовръзката ми.

- И не искам да се върна в изолатора.

- Това е единствената причина,

- поради която няма да ви счупя врата.

- Явно не сте готов да обсъдите

- предимствата на вашата защита в момента.

- Обадете ми се, когато той стане по-разумен.

- В страната има хиляди прилични адвокати,

- а на мен ми избраха него.

- Докторе, колко време ми остава, преди да ме пратят в затвора?

- Това ще реши болничният съвет.

- Изслушването ще бъде съвсем скоро. А защо?

- След като изляза оттук, ще мога да наема добър адвокат,

- за да преместя сина си от детския дом в добро училище.

- Г-н Кенет, не съм ви виждала от дълго време.

- Синът ви не е в детски дом.

- Той е при приемно семейство.

- Но как се случи това?

- О, реших, че се нуждае от добри грижи.

- Той живее при госпожа Марта Фъргюсън.

- Съдът я е назначил за временен настойник.

- Тя беше възхитена, че в къщата ще има дете.

- Виждала съм Ричард няколко пъти. Той е добре.

- Докторе, не знам как да ви благодаря.

- О, не е нужно.

- Сега, преди болничният съвет да вземе решение

- по вашия случай, г-н Кенет,

- трябва да подготвя доклад.

- Ще започнем с няколко теста.

- Просто разгледайте тази картинка и ми кажете какво виждате.

- С момчето всичко е наред. Това е добре.

- Надявам се, че няма да задават твърде много въпроси.

- Толкова съм нервна.

- Това е третият ми доклад.

- Имам наистина особен случай.

- Няма да излезем,

- а тези изслушвания просто ни вълнуват.

- Само един от сто излиза.

- Трима излязоха миналата седмица.

- Е, вие потвърждавате моята гледна точка.

- Трима са излезли от колко?

- От 2437 .

- Това беше броят към вчера,

- и се е увеличило с 314 през последните 6 месеца.

- Не можеш да спориш със статистиката, приятелю.

- Примирете се. Няма да излезете.

- Отивам си вкъщи.

- Лекарите ми казаха, че всичко е наред с мен.

- Съпругът ми ще дойде да ме вземе днес.

- Радвам се за вас, г-жо Милър.

- Аз съм следващият, предполагам.

- Почакайте, господин Кенет.

- Лекарят ще ви извика.

- Да, докторе.

- Окръжният прокурор ме притискаше по този въпрос

- в продължение на няколко дни.

- Дайте го тогава бързо.

- Преди да го освободим, прочетете заключението ми.

- Честно казано, не съм в състояние да взема окончателно решение за този пациент.

- Защо?

- Ами, няма съмнение, че той крие

- някакви обстоятелства.

- Досега не успяхме да определим,

- дали го прави съзнателно или не.

- Той категорично отказа да даде съгласие за синтез на наркотици.

- Ан, всичко, което казвате, потвърждава мнението на окръжния прокурор.

- Той отказва наркотичния синтез, защото знае,

- че лекарството ще го накара да ни каже това, което се опитва да скрие.

- Той съзнателно е планирал да убие жена си и да симулира временна лудост.

- Сега го повикайте.

- Можете да влезете, г-н Кенет.

- Добро утро.

- Седнете, г-н Кенет.

- Благодаря.

- Имаме няколко прости въпроса към вас.

- Да, моля, доктор.

- Преди да дойдете тук, страдахте от пропуски в паметта.

- Все още не сте запълнили тези празнини, нали?

- Не знам дали имам такива или не.

- Вярно ли е, че не можете да си спомните или не искате да си спомните?

- Вижте, докторе, възстанових здравето и разсъдъка си,

- благодарение на вас.

- Има още нещо, което можете да направите за мен:

- да ме предадете на съда.

- Знам, че отказвате да се подложите на тест за наркотици.

- Да, господине.

- Няма от какво да се страхувате.

- Това е само лека инжекция с натриев пентотал,

- за да стимулира паметта ви.

- Не мислите ли, че би било полезно да запълните тези празнини в паметта си?

- Полезно за кого?

- Много съжалявам, докторе, но не съм съгласен.

- Това е мое право, нали?

- Да, така е.

- Но кажете ни, г-н Кенет,

- защо толкова бързате да се изправите пред съда?

- Ами, мисля, че това е най-добрият изход. Виновен съм или не,

- там ще мога да разполагам с финансите си

- и да осигуря бъдещето на сина ми.

- Това е най-важното.

- Много ли обичате сина си?

- Да, господине.

- Искате ли да го видите?

- Може ли?

- Кога ще мога да го видя?

- Точно сега, той е там.

- Не, той не е там. Това е просто тест, за да видим какво ще направя.

- Той е там, г-н Кенет.

- Защо сте го довели тук?

- Това не е място за дете.

- Не трябва да водиш деца тук!

- Какви лекари сте вие?!

- Не, моля за извинение.

- Не това имах предвид.

- Аз просто...

- Ами, разбирате ли...

- По-добре е да не го виждам.

- Не знам как да му обясня.

- Вижте, той е само на шест години.

- Извинете, моля.

- Докторе, нека ми дадат нещо за ядене.

- Трябва да поговоря с вас насаме, докторе.

- Докторе, Съветът вече взе решение за мен?

- Скоро ще напуснете клиниката, г-н Кенет.

- Познавам ви, доктор Повард. Познавам ви.

- Не бихте ли ми върнали моята „Героична симфония“?

- Кога ще ме изпишете, докторе? Днес ли?

- Не. Но скоро, трябва да се направят още някои тестове.

- Защо пак има забавяне?

- Г-н Кенет, тук има 2500 пациенти,

- и само 12 лекари.

- Д-р Лорисън ще се погрижи за вас, когато дойде времето.

- Какви са мозъчните ми вълни, Жозефина?

- О, много добре.

- Колко време ще отнеме това, докторе?

- Тези тестове може да изглеждат рутинни,

- но са необходими, за да завърша заключението си.

- Не бъдете нетърпеливи. Още 3 или 4 дни.

- 3 или 4 дни. Защо? След операциите,

- нямаше останали въпроси относно моето умствено и психическо състояние.

- С изключение на тези пропуски в паметта, г-н Кенет.

- Никой не очаква да помня какво се е случило,

- когато не съм бил в пълно съзнание. Няма съзнание, няма спомен.

- Това ще бъде вашата линия на защита, нали?

- Но да си спомням какво се е случило преди операцията -

- е напълно възможно.

- Седнете, г-н Кенет. Ние ще изследваме мускулния контрол

- и нервно-мускулната координация.

- Вземете това, моля. Опитайте се да поддържате едно и също налягане.

- Стиснете, отпуснете. Стиснете, отпуснете. Готово.

- Първо лявата ръка. Стиснете, отпуснете.

- Стиснете, отпуснете.

- Добре, сега с дясната, моля.

- Стиснете, отпуснете.

- Добре. Сега с двете ръце.

- Стиснете, отпуснете.

- Стиснете... какво става, г-н Кенет?

- Изглежда, че нещо ви притеснява. Какво е?

- Не знам.

- Нещо ви тревожи?

- Може ли това да се случи за една секунда?

- Какво, г-н Кенет?

- Бихте ли могли да удушите някого

- само за една секунда?

- Бой!

- Асансьорът!

- Идвам!

- О, вие сте, Кронер.

- Радвам се да ви видя отново.

- Боледувахте, нали?

- Всичко е заради артрита ми.

- Лежах по гръб в продължение на 3 седмици.

- Това беше вашата секретарка, която беше убита от съпруга си,

- нали така, г-н Уиткомб?

- О, това е ужасно!

- Знаете ли, че същата нощ се разболях.

- Видях вашите снимки във вестниците.

- Дори прочетох всичко, което сте казали на полицията за това,

- колко прекрасна жена е била.

- Да.

- Може би да тръгваме?

- Когато станах тази сутрин, си казах:

- „Ще потърся съвет от г-н Уиткомб.“

- Какво става, Кронер?

- Лекарят ми каза:

- „Хенри, никога няма да се оправиш при

- теченията в този асансьор“.

- „Това, от което се нуждаете, е Флорида или Калифорния.

- Там има топъл пясък и много слънце“.

- Казах, че това изисква много пари.

- Това е моят етаж.

- Съветът, който исках да ви попитам, г-н Уиткомб, е следният:

- трябва ли да отида в полицията?

- В полицията заради артрита ви?

- Г-н Уиткомб, аз съм човек, който знае някои неща,

- не само онези, за които казах в полицията, но и онези, за които не съм говорил.

- Но в същото време, аз съм човек,

- който казва, че една ръка мие другата.

- Ето защо си помислих, че трябва да знаете

- за това, което ми каза докторът за пътуването до Флорида.

- Кроннер, наказанието за шантаж в такива случаи

- е много строго.

- Това е моят етаж.

- Казах, че това е моят етаж.

- Какъв посетител?

- Онзи дребничък тип там.

- Помните ли ме, г-н Кенет?

- Хенри Кронер, асансьорен оператор на 106-та улица.

- Да.

- Знаете ли, между нас има много общи неща:

- на вас ви грози електрическият стол,

- а мен ме убива артритът.

- Какво искате, г-н Кроннер?

- Аз? Аз не искам нищо, освен справедливост.

- Проучих цялото ви дело по вестникарските публикации.

- И знаете ли,

- никъде не се споменава,

- че в апартамента по това време са се намирали трима души.

- Интересува ли ви?

- Можете ли да помогнете?

- Ами...

- Но, ами моят артрит?

- Всичко струва пари.

- Знаете старата поговорка:

- „Една ръка мие другата“.

- В момента нямам достъп до парите си.

- Но скоро ще изляза оттук

- и ще бъда в щатския затвор за няколко дни.

- Добре.

- Чакайте малко. Може би ще ми разкажете за това?

- Ако ви разкажа, няма да получа нищо.

- Ще се видим в държавния затвор, г-н Кенет.

- Да вървим, приятелю.

- Делани, бихте ли могли да извикате д-р Лорисън при мен?

- Бих искал да я видя веднага.

- Днес е сряда, тя има почивен ден.

- Оставете съобщение, че трябва да я видя през първата половина на деня.

- По-леко, приятелю. Утре е четвъртък.

- Тя ще бъде в детското отделение до 15:00.

- Добре, но веднага щом тя дойде тук.

- Кронер...

- О, добър вечер, г-н Уиткомб.

- Добър вечер.

- Помислих за проблема с вашия артрит.

- Ще ви отпусна заем от няколкостотин долара,

- за да можете да отидете във Флорида.

- Искам, разбира се, да ми се отплатите

- с благодарност.

- Нищо не може да се излекува за няколко стотици долара, г-н Уиткомб.

- Артритът е нещо, от което не може да се отървете бързо или евтино.

- Някои хора го разбират,

- като онзи човек, когото срещнах днес в психиатричната клиника.

- Сега му е по-добре.

- Ще излезе оттук и ще прекара няколко дни в държавния затвор.

- Иска да дам показания в негова полза.

- Той е толкова щедър човек.

- Да предположим, че бих ви изпратил във Флорида

- за цялата зима.

- Това нямаше да предотврати артрита ви

- до следващата година?

- И още една година след това, нали?

- Трудно е да се каже, г-н Уиткомб.

- Би било срамно

- да ви виждам как страдате година след година.

- Ааа!

- Спечелихте, докторе.

- Съгласен съм с синтеза на наркотика.

- Радвам се, г-н Кенет.

- Доктор Ленгли? Това е доктор Лорисън.

- Бихте ли могли да прегледате двата ми пациенти в хидротерапията?

- Аз съм на работа днес следобед.

- Благодаря.

- Какво ви накара да промените решението си?

- Наскоро ви казах, че празнините в паметта ми се възстановяват.

- Да.

- Днес те са почти напълно възстановени.

- Защо?

- Може би не съм я убил.

- От вчера не съм сигурен в това.

- Е, ще се опитаме да разберем.

- Наркосинтезът всъщност е доста ефективен.

- Да, знам.

- Правели ли са ви го?

- Не, но съм виждал как действа.

- Докъде ще стигна, докторе?

- Не много далеч.

- Ще си спомняте всичко, което казвате.

- Ами, при моята загуба на памет

- това е само част от реалността.

- Подозирах го.

- Да започнем от самото начало.

- Спомням си, как слязох от самолета,

- пристигнах у дома, видях майка ми.

- Спомням си и други неща, но те не са важни.

- Ще спечелите много време, ако започнем от улица 106.

- Искам да знам всичко, което се е случило там. Но тук всичко е като в мъгла.

- А какво е това 106-та улица?

- Никога не съм чувала от вас за това преди.

- Това е вярно. Просто продължавайте и ме разпитвайте за това.

- Да започнем.

- Добре. Сега се отпуснете.

- Сгънете ръката, моля.

- Сега я дръжте така.

- Бройте обратно от сто, Стив.

- 100

- 99

- 98

- Не забравяйте, започнете от улица 106.

- 97

- 96

- 94

- 91

- Стив, чуваш ли ме?

- Да.

- Бройте в обратен ред.

- Да се върнем на летището.

- Ти си у дома, върнал си се от Бирма. Помниш ли?

- Да, помня.

- Разкажи ми за това, Стив.

- Разкажи ми всичко.

- Кръжахме над летището.

- После кацнахме на пистата.

- Беше добро кацане.

- Летището не се е променило много.

- Радвал ли си се, че се връщаш у дома, Стив?

- Да, разбира се. Това е чудесно.

- Какво е смешно, Стив?

- Просто не можех да повярвам. Той караше детска кола, когато заминавах.

- Стив! Стив! Стив!

- Здравей, мамо.

- За дълго ли се върна у дома?

- Надявам се, че за следващите сто години.

- Изглеждаш чудесно.

- О, сега се чувствам прекрасно, синко. Толкова дълго се молех за този ден.

- Къде е Дики?

- В училище е.

- В училище? Аз все още си мисля, че той все още е на 4 години.

- Почакай да го видиш, синко.

- Той беше мъжът в къщата,

- докато теб те нямаше.

- Хвърли куфара където и да е.

- Добре, мамо.

- Където и да е.

- О, толкова се радвам, че си у дома, сине.

- Радвам се, че съм у дома, мамо.

- Седни, скъпи. Сигурно си уморен.

- Не, не съм много уморен, мамо.

- Ей, този стол при вас стоеше празен, нали?

- Къде е Хелън, отиде ли на пазар?

- О, тя е в офиса.

- Какъв офис?

- Виж, Хелън работи вече повече от година.

- Защо?

- Компанията Ви изпращаше чекове всеки месец, нали?

- Разбира се. Но на Хелън й беше скучно вкъщи.

- Какво ще кажеш за кафе? Готово е.

- Чакай, мамо. Само за минутка.

- Какво имаш предвид? Защо й е скучно?

- Ами, знаеш ли, Стив, за нея наистина не беше достатъчно

- да се занимава само с домакинската работа.

- Писахме ти за това.

- Главата все още те боли, сине?

- Не, всичко е наред, мамо. Наистина.

- Ще ти направя кафе.

- Не ти ли направиха операция в Бирма?

- Не.

- Но ми пишеше за това в последното си писмо.

- Ами, исках по-скоро да се прибера у дома.

- Ще я направя тук.

- А какво ти казват лекарите?

- О, ще се разбера с лекарите сега,

- когато приключиш с полетите.

- Нали така е, Стив?

- Да, мамо. Напълно съм се приземил.

- Професор Адамс ми каза,

- че са запазили място

- за теб в университета.

- Да, той ми пишеше.

- Разбира се, заплатата все още е мизерна, но сега имам пари.

- А с лихвите, които не съм изхарчил,

- ще можем спокойно да живеем поне 5 години.

- Ще устоя на всяко възражение на Хелън.

- Но знаеш ли, Стив, парите са важни

- за една млада и красива жена.

- Разбира се, но тя трябва да знае, че има и други ценности в живота.

- Има ли кола?

- М-мм, да.

- Мисля, че ще работя в града, и ще можем да пътуваме заедно.

- За нея ще е твърде рано, Стив.

- Тя не излиза по-рано от 17:00.

- Ще бъде. Ще се погрижа за това.

- Извинете. Мога ли да видя г-жа Кенет?

- Тя я няма.

- Тя липсва за целия ден?

- А какво искахте?

- Ами, просто се върнах. Аз съм съпругът й.

- О, разбира се! Вие сте пилот.

- Хелън излезе по работа.

- Тя излезе само преди няколко минути.

- Ще я изчакам.

- Ето адреса.

- Ще я настигнете, ако побързате.

- Благодаря.

- Побързайте!

- Аз съм и електротехник, и водопроводчик, и асансьорен техник...

- Апартаментът на г-н Уиткомб, моля.

- О, гърбът ми ме убива.

- Втори етаж, в края на коридора.

- Изкачете по стълбите. Аз съм зает.

- Забравил си ключа си, скъпи?

- Оставих вратата отворена.

- О, Стив!

- Защо? Скъпи, ако знаех, че ще дойдеш,

- щях да летя до Сан- Франциско, за да те посрещна.

- О, не, Стив.

- Грешиш!

- Това, което мислиш, не е вярно!

- Позволете ми да обясня!

- Да, Стив, мога да обясня всичко!

- Чуй ме. Ти си болен.

- Позволете ми да ви закарам до вкъщи.

- Стив, не ме ли чуваш?

- Помисли за Ричард!

- Помниш ли Ричард?

- Помниш ли собствения си син? Помисли, Стив!

- Аз съм майка му!

- О, не! Не!

- Не!

- Нещо липсва.

- Нещо липсва.

- Нещо в апартамента е изчезнало.

- Нещо, свързано с въртележката...

- Вероятно е сън. Все още не знам.

- Не, не. Освен това, там нещо липсва.

- Е, нека не се тревожим за това сега.

- Често първото лечение не дава желаните резултати.

- Ще изясним всички подробности по-късно,

- когато имаме още един опит.

- Не, бих искал да разбера това сега.

- Отговорът може да се намери само в апартамента.

- Ако можех просто да отида там още веднъж,

- щях да си спомня всичко!

- Може би не съм я убил.

- Можем да се обърнем към съда, за да получим разрешение

- и заедно с полицията да влезем в апартамента.

- Всичко, което казах тук, е поверително

- между лекар и пациент, нали?

- Разбира се.

- Стив, помните ли какво се случи

- след като я увихте в палтото?

- Да, бързо я занесох в колата,

- заради мама и Ричард.

- Не исках да я намерят в апартамента му.

- После карах колата към моста, опитвайки се да се самоубия.

- Не, имаше и нещо друго преди това, в апартамента.

- Ако само можех да си спомня какво липсва.

- Стив, бъдете реалист. Не се заблуждавайте.

- Има само едно нещо,

- което съзнателно отказваш да признаеш.

- Това е истинската мотивация за убийството й.

- Нямаше доказателства, че тя ви е изневерила.

- Всичко е много по-дълбоко:

- това е във вашата връзка с жена ви.

- По време на войната това беше романтика, нали?

- Да. Пристигнах у дома в отпуск.

- Срещнахме се и се оженихме.

- След седмица се върнах в Европа.

- Бяхте уважаван човек в авиационния корпус:

- полковник, който печелеше много пари.

- А след войната за работа в университета,

- това е, което искахте,

- плащат по-малко от 200 долара на месец.

- А това едва ли би задоволило Хелън.

- И затова заминахте да работите в Бирма, много ядосан на нея.

- Стив, трябва да го признаете.

- Признайте,

- че по онова време в Бирма,

- във вас се натрупваше

- дълбоко недоволство от съпругата ви.

- Стив...

- Стив?

- Имам пациент, който си почива в кабинета ми.

- Заведете го в отделението в 20:00.

- Добре, докторе.

- Лека нощ. - Лека нощ.

- Лека нощ, Джо.

- Лека нощ, докторе.

- На 106-та улица, моля.

- Беше много хитро да се престориш, че спиш.

- Ето ключът за прозореца ви, доктор.

- Ако това се разкрие,

- ще е само по-лошо за вас.

- Ако се върнете сега, никой няма да разбере за това.

- Рискуваш напразно.

- Не. Дори и да ме оправдаят, няма да мога да погледна сина си в очите.

- Как да обясня това на шестгодишно дете?

- „Забрави за това. Убих майка ти, докато бях невменяем“?

- Или по друг начин: „За твое добро е, Ричард,“

- „без такава майка, затова я убих“.

- Какво да правя?

- Да се опитам да докажа, че не съм я убил.

- Само в този случай ще мога да го погледна в очите.

- Заради това трябва да използвам всяка възможност.

- О, Стив, вие толкова отчаяно искате да видите сина си отново,

- че сте напълно готов да приемете всяка

- заблуда за доказателство за невинността си.

- Не разбирате ли, че по този начин нищо няма да докажете?

- Не разбирате ли, че няма да можете да уличите този човек.

- Ще каже, че не знае нищо за това?

- Един момент, докторе.

- Имам друг план.

- Ще намерим телефон.

- По-добре не прави нищо, за да не се размърдам.

- В момента мога да убия всеки, който ми се изпречи на пътя.

- Две кафета, моля, и къде имате телефон?

- Ето там, направо.

- Благодаря.

- И хамбургери?

- Разбира се. И два хамбургера.

- С какво искате?

- По малко от всичко.

- Искате ли с лук?

- Да.

- Нямам дребни, съжалявам.

- Няма никой вкъщи. Да вървим.

- Бъдете спокойни, за да не ми действате на нервите, докторе.

- Просто стойте там, където сте.

- Да се върнем. Това е твърде опасно.

- Ще бъда наблизо, за всеки случай, ако се подхлъзнете.

- Знам, че това е нарушение на закона.

- Стив, моля те...

- Убиецът винаги се връща на мястото на престъплението си.

- Това е огромна глупост.

- Не ми пречи.

- Останете тук.

- Стив, това е...

- Сега, гледайте. Влязох,

- ти излезе от кухнята.

- Започнахте да се отдръпвате назад,

- изглеждате виновен.

- Опитвате се да се оправдаете,

- искаш да ме закараш у дома.

- „Помисли за Ричард! Помисли за сина си! Аз съм майка му!“

- Да. Това е точно това място.

- Но когато дойдох на себе си, тя беше

- от другата страна на дивана.

- Как се е озовала там?

- Въртележката...

- Какво друго?

- Нещо липсва.

- Ето какво липсва.

- Този беше по-малък, но нещо подобно.

- Дайте ми червилото си.

- Това е, което липсва: куфарчето на Хелън.

- Някой е дошъл и го е взел, докато бях в безсъзнание.

- Не виждате ли?

- Пръстите ми едва се бяха затворили около гърлото й, когато изгубих съзнание.

- Нямах възможност да я удуша.

- Това беше чудесна възможност за Уиткомб.

- Стив, да вървим.

- Не ми вярвате ли?

- Мислите ли, че съм измислил всичко това заради Ричард?

- Вече е късно. Трябва да се върнем.

- Сега нека върнем всичко на мястото му,

- така, както беше.

- Не пипайте! Всичко ще остане така, както е.

- Вече е късно, трябва да се върнем в отделението.

- Веднага се връщам, Джо.

- Добре, докторе.

- Продължете напред.

- Ще се върна по същия начин, по който излязох.

- Ще остане ли това поверително

- между лекаря и пациента?

- Или ще се побързате да го съобщите?

- Не мога да ви спра, но само не забравяйте:

- вие ме измамихте, като ме убедихте да направя операцията,

- за да се борите за оправдателна присъда.

- Защо?

- Г-н Кенет, в момента охранителят

- ще прави обход на територията.

- Чуйте, докторе. Ан!

- Върнах се тук с вас, нали?

- Можех да избягам.

- Никой няма да разбере, че съм излизал, ако не ме издадете.

- Трябва да ми помогнете.

- Ако се върна сега в единичната килия, няма да има нито освобождаване, нито съд.

- Никога няма да съм в състояние да направя нещо за Ричард.

- Ще мълчите за това?

- Добре. Вървете, г-н Кенет.

- Благодаря.

- Много благодаря.

- Доктор Данлеп?

- Да.

- Извинете, че Ви безпокоя...

- Вероятно е нещо важно?

- Седнете, Ан.

- Имам малко странно впечатление

- за един от пациентите ми, г-н Стивън Кенет.

- И какво?

- Слязох до колата си, за да се прибера вкъщи,

- и тогава с мен се случи

- нещо странно.

- Да?

- Изведнъж ми хрумна една идея по отношение на него.

- И?

- Всъщност, мисля, че ще е много по-добре, ако...

- Доктор Данлеп, много съжалявам, но мисля, че

- не мога да ви разкажа за идеята си в момента.

- Все още не ми е много ясно.

- Не бях много последователна.

- Боя се, че е така, Ан.

- Беше много глупаво от моя страна

- да дойда и да ви безпокоя по този начин, докторе.

- Докато седях тук и разказвах тази идея,

- разбрах, че тя все още не е напълно узряла в ума ми.

- Е, както се казва, преспи с нея.

- Идеите понякога се кристализират след добра нощна почивка.

- Това е вярно. Лека нощ, докторе.

- Лека нощ, Ан.

- Да не забравя да поговоря с Повард,

- за да организираш няколко почивни дни за доктор Лорисън.

- Тя е изморена и нервна.

- Защо не спите?

- Очаквам посетител.

- Разбира се, разбира се.

- Има ли полет за Мексико тази вечер?

- Да, един. Уилард Уиткомб.

- Да. Ще взема билет до час.

- Да?

- Когато не отговорихте на домашния си телефон,

- разбрах, че ще ви намеря в офиса.

- Работният ви ден никога не свършва, Уилард?

- Целият борд на директорите се събра в дома ми.

- И току-що стигнахме до заключението,

- че в понеделник ще отбележим твоята 20-годишнина

- с издателство „Братъл“.

- Това е най-подходящият ден за избирането ви

- за вицепрезидент и член на съвета.

- Ха-ха-ха! Той загуби дар слово.

- Разбира се, това е изненада. Това е чудесна изненада.

- Да, преподобни Холмсби. Аз...

- Да, това ще бъде голям стимул.

- Благодаря ви за добротата.

- О, да. Благодаря ви, сър.

- Да, разбира се.

- Лека нощ, господине.

- Резервирах билет за Мексико, Уилард Уиткомб.

- Направих го преди няколко минути.

- Искам да променя резервацията,

- за утре. Благодаря.

- Уговорих по телефона среща

- с д-р Данлеп. Уилард Уиткомб.

- О, да, сър. Той ви очаква.

- Първата врата вляво.

- Г-н Уиткомб пристигна.

- Аз съм д-р Повард.

- Д-р Данлеп ще бъде при нас след минута.

- Докато идвах насам, видях, че доста много пациенти

- се разхождат в парка.

- При такава свобода

- клиниката едва ли е затвор.

- Ами, тази свобода е доста относителна, г-н Уиткомб.

- О, да.

- Ако пациентът не е опасен,

- ако се държи добре,

- тогава му се разрешава понякога да ходи в града,

- например, на кино?

- Само при подходящ надзор.

- А ако някой избяга?

- Ами, това се случва понякога,

- все пак тук не е затвор.

- Но ние, като правило, ги връщаме обратно.

- Това е г-н Уиткомб, докторе.

- О, да.

- Извинете, че закъснях, г-н Уиткомб.

- Не се притеснявайте, докторе.

- Много мило от ваша страна да се срещнете с мен.

- Ни най-малко. Много ми е приятно,

- че проявявате интерес към нашия пациент.

- Честно казано, малко ми е срамно, че чаках толкова дълго.

- Съпругата на Кенет е работила при г-н Уиткомб, докторе.

- О, прекрасна жена и предана съпруга.

- Тя много се тревожеше за него, когато той беше в Бирма.

- Писмата му ставаха все по-ирационални.

- Но, разбира се, вие знаете всичко за това.

- Сега ли е по-добре?

- След операцията, имам предвид.

- О, подобри се значително.

- Достатъчно, за да го освободим за съдебното дело.

- Това е добре. Тогава ще

- да го посещавам по-често.

- Сигурен съм, че ще е добре.

- Ще го заведем

- в стаята за посещения веднага.

- Дежурният ще ви заведе там.

- Аз ще ви заведа там, г-н Уиткомб.

- О, добре.

- Благодаря.

- Много благодаря.

- Дайте ми отделение С.

- Да, господине. Веднага.

- Г-н Кенет...

- Имам ли посетител?

- Как разбрахте?

- Чаках го.

- Е, да вървим.

- Той чака.

- Ето вашият посетител.

- Не ме познавате, г-н Кенет.

- Аз съм Уилард Уиткомб.

- Да?

- Чакахте ли ме?

- Чаках ли?

- Трябва да се извиня, че не съм ви посещавал по-рано.

- Отдавна ли сте тук?

- Как ви е тук?

- Ами...

- Жена ви работеше при мен.

- Тя много се тревожеше за вас.

- Имам предвид за травмата ви и за психическото ви състояние.

- Има един много добър адвокат по наказателни дела.

- Той е убеден, че може да постигне оправдателна присъда за вас,

- на основание на афект.

- Естествено, той е адвокат от висока класа

- и услугите му струват скъпо.

- Но не се притеснявайте за това.

- Аз ще поема всички разходи.

- Защо?

- Ами, имам чувството, че съпругата ви...

- Тоест, сигурен съм, че

- тя би искала да направя всичко, което мога.

- Сигурен съм, че е така.

- Чудесно, г-н Кенет. Тогава ще уведомя адвоката,

- Да се заеме с делото веднага.

- Не се притеснявайте.

- Но той може да се заеме с друго дело.

- Искате да бъдете оправдани, нали?

- Ще бъда.

- Между другото, този ваш приятел,

- адвокат по наказателни дела,

- може да ви потрябва.

- Знам какво мислиш, Кенет,

- на кого разчиташ.

- Този човек е бил тук и се е срещал с вас.

- Това е Кроннер, асансьорният оператор.

- Той няма да може да свидетелства в ваша полза.

- Беднякът загина трагично:

- падна в асансьорната шахта,

- от моя етаж в мазето.

- Полицията заяви, че е починал на място,

- в резултат на инцидент.

- Чакай малко, Уиткомб.

- Бъди разумен, Кенет.

- Предложението ми е единственият ти изход.

- По-добре го приемете сега.

- Утре заминавам оттук към южното слънце,

- което Кроннер цени толкова високо.

- Помнете, всяко обвинение,

- което повдигнете срещу мен, ще бъде осмивано,

- като бръмчане на луд.

- Кроннер вече го няма, а това означава,

- няма как да се докаже, че аз съм убил жена ти.

- Ти си го направил!

- Разбира се, че го направих.

- Ти си го признал!

- Ах, ти!..

- Ще те убия!

- Ти го направи!

- Пуснете ме!

- Той уби жена ми! Не го оставяйте да си тръгне!

- Спрете го! Не го оставяйте да напусне града!

- И вие ще го освободите за съдебно разглеждане?

- Маниакален убиец!

- Този човек уби жена ми.

- Не чухте ли, че той е признал това?

- Той е убил двама души. Не виждате ли?

- Ще избяга, ако не го спрем.

- Това е Уилард Уиткомб.

- Имате резервация на мое име

- за Мексико за днес.

- Да, точно така. Отменете я, моля.

- Да, благодаря.

- Той ме заблуди, Делани, и аз се хванах.

- Не се тревожете за нищо.

- Това ще ви помогне да се почувствате много по-добре.

- Влизах право в капана му.

- Всичко беше обмислено, като при шахматист.

- Ще се почувствате по-добре след тази вана.

- Никога няма да се чувствам чудесно, докато не го вкарам в затвора.

- Той я уби, Делани. Признал го е.

- Да. Знам, че я е убил.

- Сега, успокой се.

- Снощи бях в апартамента му,

- и това е, което го доведе тук.

- Трябвало е да разбере, че знам.

- Разбира се. Снощи сте били в апартамента му.

- Тази вана ще ви помогне много.

- Слушайте, Делани, много имам нужда от д-р Лорисън.

- Извикайте я при мен, веднага.

- Разбира се, разбира се. Ще я доведа.

- Това си е обслужване.

- Влезте тук.

- Защо този човек

- толкова обича това място,

- че иска да прекара остатъка от живота си

- тук, в самота?

- Обяд, господа. Да слизаме.

- Пропускайте.

- По-бързо.

- По-бързо, господа.

- Ще получите вечерята си по-късно. Сега сте на служба.

- Искам да ви помоля за нещо.

- Влезте. Здравейте, Джордж.

- Ан, няма ли да ме закараш?

- Днес дадох колата на майка ми.

- Ще се радвам.

- Трябва да ви се извиня.

- Бяхте на 100% прав по отношение на пациента Кенет.

- А какво стана с него?

- Ако е имало някакви съмнения по отношение на него,

- то днес те отпаднаха.

- Какво се случи?

- Почти пуснахме манияк-убиец.

- Той се опита да убие мъж, своя посетител.

- Той се върна в изолатора.

- И помолихме окръжния прокурор

- да подаде молба за постоянното му задържане.

- Току-що подписах този документ.

- Добре.

- Стив!

- Стив?

- Ан, тук съм.

- Стив. Какво се случи?

- Измъкнете ме оттук. Трябва да изляза.

- Кажи ми спокойно, Стив, какво се случи?

- Влезте.

- Казаха, че сте се опитали да убиете някого.

- Страхувате ли се да влезете?

- Разбира се, че не. Кой е бил тук днес?

- Уиткомб. Казах ви, че ще дойде.

- Просто изгубих ума си.

- Той се опитваше отчаяно да разбере какво знам.

- Мислех, че ще го хвана, но той ме провокира.

- Помните ли асансьора в къщата му?

- Е, той е мъртъв. Уиткомб го е убил.

- Откъде знаете?

- Той ми го каза. Призна си.

- Каза ли ви, че е убил асансьора?

- Не само това. Каза, че е убил Хелън.

- Трябвало е да се отърве от асансьора,

- за да не свидетелства в моя полза.

- Уби го така, че да изглежда като инцидент.

- Затова е могъл да дойде тук

- и да ми каже, че е убил Хелън, направо в лицето.

- А аз, като глупак, го хванах.

- Това е точно това, което той искаше.

- Разбирам. Добре, Стив. Ще разкажем всичко на полицията.

- Вече е твърде късно. Не чухте ли?

- Вече са уведомили окръжния прокурор.

- Ще остана тук завинаги.

- Всичко, което кажа, отсега нататък

- ще бъде бръмченето на един маниак.

- Ще ми помогнете да изляза оттук, нали?

- О, разбира се. Имайте търпение.

- Ще се борим упорито заедно.

- Не сте ме разбрали.

- Трябва да изляза. Днес Уиткомб ще замине,

- трябва да го спра.

- Има само един начин да го направя.

- Ако го заваря в апартамента, ще мога да го накарам да говори.

- Искам да се оправиш, Стив.

- Няма нищо, което няма да направя за това.

- Повярвай ми.

- И вие ли мислите, че мястото ми е тук, в това заведение?

- Или може би не знаете, съмнявате се?

- Не, не е така.

- Имам с какво да се занимавам в живота:

- грижа за сина,

- професия, работа.

- Ако не успея да осъдя Уиткомб, вече няма да ми остане нищо.

- Искам да се махна оттук тази вечер.

- Стив, не го прави!

- Моля те, не го прави, Стив!

- Стив, пусни ме!

- Моля те, отвори вратата!

- Докторе, докторе!

- Докторе, откраднаха писмата от жена ми...

- О, Стив, моля те!

- Стив, не го прави!

- Ще загубите всякакъв шанс за освобождаване.

- Те ще те проследят.

- Моля те, послушай ме, Стив!

- Той току-що тръгна.

- Внимание: избягал е опасен пациент - Стивън Кенет...

- Внимание към всички отделения!

- В момента на свобода е опасният маниак Стивън Кенет!

- Всички патрулни коли

- заемете позициите си

- и контролните пунктове.

- Описание на автомобила:

- черен седан „Плимут“,

- номер 398948.

- Избягалият маниак носи бяла

- униформа на санитар.

- Той е избягал от лудницата днес в 18:53.

- Предаваме негова снимка.

- Този човек е убиец.

- Повтарям, този човек е много опасен.

- Има само един начин да разберем истината.

- Когато този Уиткомб пристигна тук през втората половина на деня

- и се подиграваше на Кенет, той си мислеше, че така ще се случи.

- Знаете, че не е така.

- А какво знаете вие?

- Знам едно: трябва да спрем това преследване.

- Той ще окаже съпротива на полицията, а те ще стрелят, за да го убият.

- Подозирах, вече от известно време, Ан,

- че интересът ти към Кенет не е бил само медицински.

- Сега, вижте, Ан, този човек е избягал?

- Да

- И сега е обвинен в убийство, нали?

- Да.

- Тогава трябва да разберете,

- че в момента не можем да направим нищо.

- Бихме могли да коригираме доклада на Джордж до полицията.

- Знаете ли, може би той не е маниакален убиец

- и няма да убива всеки, кого срещне.

- Вероятно е избягал по единствената причина:

- за да разбере истината и да се оправдае.

- Едва ли това е професионална диагноза, Ан.

- Най-вероятно е избягал от болницата,

- за да убие човек, когото е нападнал по-рано.

- Свържете ме с полицейското управление.

- В болницата смятат, че той може да е там.

- Изпратете хора там

- и проверете апартамента

- на човек на име Уиткомб.

- Здравейте, Меги. Това е д-р Лорисън.

- Повикайте ми такси, моля.

- Благодаря.

- Колко?

- Напълнете резервоара.

- Обикновено или специално?

- Специално.

- Забравих ключовете. Веднага се връщам.

- С това приключваме спешното съобщение на полицията.

- Ще се върнем към тези новини.

- Аз не бих го направил, господине.

- О! Ах...

- Ами, вижте, когато вали дъжд, съпругата ми...

- Кой е в къщата?

- Никой, освен Беси и аз. А Беси е на кино.

- Къде води тази врата?

- Никъде. Това е просто килер. Вижте.

- Какво искате?

- Ще си заема палтото ви.

- Да, господине.

- Чия е колата?

- О, моя е. В добро състояние е.

- Имам предвид, че ключовете са вътре.

- Е, ще получите колата си и дрехите си утре.

- Колко е далеч това от границата на щата?

- Ами, около 80 мили.

- Отидете там.

- Да, сър.

- Вие двамата блокирайте мазето и улицата.

- Дейвис, наблюдавай покрива.

- Аз ще наблюдавам входа и цялата сграда.

- Махнете тези коли от улицата.

- Не забравяйте, че това е маниакален убиец.

- Спри!

- Стив!

- Стив, толкова се радвам, че ви намерих. Кръжа

- насам-натам по тези улици вече повече от час.

- Стига си играл на полицай, докторе. Няма да се върна.

- О, Стив. Не ме разбрахте, искам да ви помогна.

- Искам да докажа, че не сте виновен.

- Знам, че не можете да се върнете,

- докато не намерите Уиткомб.

- Седях в кабинета си и мислех за това,

- какво не учи психиатрията,

- и това всеки трябва да открие сам.

- Стив, ето защо съм тук.

- Трябва да си тръгнеш оттук, Ан.

- Професионалната ти кариера, цялата ти работа

- ще бъде разрушена, ако останеш тук с мен.

- О, Стив, не разбираш ли? Това няма значение сега.

- Помниш ли какво ми каза днес?

- Ами, това е вярно и за мен също.

- Ако Уиткомб не е виновен,

- ако той не си признае... това ще бъде поражение

- и за двама ни.

- Какво ще кажеш за още едно, Чарли?

- Не... Не трябва да съм тук.

- О, знам. Не трябва да съм тук.

- Защо да не си тръгна оттук?

- Давайте, изхвърлете ме под дъжда.

- Моля ви, изхвърлете ме.

- Ах, не искате да говорите, нали?

- Е, добре, и това ми е достатъчно.

- Добре за мен, Чарли.

- Ами, просто трябва да намеря някого.

- Том! Моят приятел, Том Коновър!

- Кога си напуснал Цинциннати?

- Боя се, че се заблуждавате.

- Ти не си ли Том Коновър от Цинциннати?

- Шегуваш ли се?

- За съжаление.

- Искрено съжалявам, сър. Мадам.

- Стив, не трябва да чакаме тук.

- В момента няма да можем да стигнем до Уиткомб.

- Не „ние“, Ан, а аз.

- Ще се свържа с него по някакъв начин.

- Стив, да отидем у дома.

- Там ще можем да поговорим на спокойствие.

- Може би сте виждали Ричард.

- Той е при мен от първия ден.

- Съдът ми го даде за временно попечителство.

- Г-жа Фъргюсън е моя леля.

- Той беше с вас през цялото това време?

- Да.

- Ще донеса нещо за пиене.

- Знаете ли, приличате на Том Коновър.

- Е-е, госпожо, казвам се Пинки.

- Мога ли да знам името ви?

- М-м, Бети.

- Моля ви, спрете. Пречите ни.

- Заети сме.

- Добре, всичко е наред.

- Варете се в котлето си.

- Просто се опитвам да намеря малко човешка доброта.

- Е-е, госпожо Бети, да сте здрава. 1565

- Благодаря.

- Трябва да се върнете в клиниката.

- А аз имам работа на 106-та улица.

- Стив, бъдете разумен. Ще се самоубиете.

- Всички тези разговори за сина ви...

- Трябва да живеете заради него, и заради никакви други причини.

- Ако мислите, че ситуацията е толкова безнадеждна,

- тогава защо дойдохте тук?

- Знам, че там трябва да има

- полицейски кордон около цялата сграда.

- Моля те, бъди разумен, скъпи.

- Искам да ти помогна, и мога.

- Но няма да мога, ако сте решили да се самоубиете -

- искаш да получиш куршум в челото.

- О, моля те, Стив. Да отидем у дома.

- Ще видиш Ричард и ще можем да обсъдим всичко на спокойствие.

- Докато Уиткомб спокойно напусне града,

- а аз ще прекарам остатъка от живота си

- в единична стая в отделение С?

- Ще намерим най-добрия адвокат.

- Имам влиятелни приятели. Те ще се вслушат в гласа на разума.

- Ще трябва, когато разберат фактите.

- Слушай, приятелю, много съжалявам, че бях груб.

- Спомних си един човек на име Конор.

- Да? И как се казва?

- Същото като мен. Том.

- А, чакайте. Един момент.

- Името ви е Том и познавате човек на име Том Коновър,

- но вие не сте Том Коновър от Цинциннати, нали?

- Не.

- Всичко това е много объркващо.

- Ами, само изглежда объркващо.

- А, може би да се качим в такси и

- да ти обясня всичко това.

- Чудесно, ако тази прекрасна дама дойде с нас.

- Дамата е заета. Трябва да се грижи за детето.

- А ние ще отидем на гости при един много интересен младеж.

- Няма да ходите никъде без мен.

- Не мога да кажа „не“.

- Моля те, нека отидем при Ан.

- Четиримата.

- Ето това наричам истинско парти.

- Имам по-добра идея, Пинки. Защо не ме оставите,

- а ти и Бети да не ходите на танци?

- Аз сам ще се погрижа за детето.

- О, настоявам, скъпа.

- На мен ли я поверяваш, Том?

- Това е, което наричам приятел, истински приятел.

- Не днес, Пинки. Независимо от това, което казва Том,

- ще остана с него.

- Не мисля, че той ще е в състояние

- да се грижи за детето и за себе си.

- Да, просто когато всичко е готово за големия вечер,

- ти трябва да се грижиш за детето.

- Истинският проблем е детето, Пинки.

- А какъв е адресът?

- 106-та улица.

- Пинки, беше истинско удоволствие.

- За съжаление, не успяхме да го удължим.

- Някой друг път.

- Дори ако валя дъжд?

- Ха-ха-ха-ха!

- О, Том, ти ме убиваш.

- Слушай, Бети, не си отивай вкъщи, моля те.

- Още е рано. Какво ще кажеш за още една чашка?

- Малко, само едно малко?

- Ха! Моите добри приятели. Моите много добри приятели.

- Какво ще кажеш за вечеря във вторник вечер, Пинки?

- У дома!

- Чудесно!

- О, аз ще платя на шофьора.

- Благодаря, Пинки. Ще се видим по-късно.

- Довиждане.

- Бети, целуни детето от мен, добре?

- Да, да.

- Лека нощ, момче.

- Лека нощ.

- Кой е?

- Халоран и Шефер, г-н Уиткомб.

- Добре.

- Мога ли да използвам телефона ви?

- Разбира се.

- Има ли нещо ново?

- Не.

- Това е Халоран.

- Свържете ме.

- Алоран е, Сам. Има ли нещо за мен?

- Да?

- Кога?

- Добре. Ще сме тук.

- Ще ви се обадя след час.

- Можете да се отпуснете, г-н Уиткомб.

- О? Хванали ли са го?

- Да, почти. Взел е дрехи

- и кола от бензиностанцията близо до Истбери.

- И се е насочил към границата на щата.

- Полицаите там ще го арестуват сутринта.

- Е, Шефер, да се върнем на пост.

- Не бързайте толкова, господа.

- Аз съм ужасен домакин. Навън е толкова мокро,

- а аз не ви предложих нищо.

- О, всичко е наред.

- А, може би да хапнем нещо?

- Няма да отнеме много време да направя кафе.

- Не, благодаря.

- О, г-н Халоран?

- Да?

- Все още ли ще останете някъде наоколо?

- Имам предвид, ще ми кажете ли, когато нещо се изясни?

- Не се притеснявайте. Няма да си тръгнем.

- О, не се тревожа. Разбира се, че ми е интересно.

- Честно казано, съжалявам го.

- Бедният луд, какво го очаква,

- освен живот в облечена с филц клетка.

- По-добре да умре.

- Вероятно ще свърши по този начин. Ще се видим по-късно.

- Да.

- Не повишавай глас,

- отстъпи от вратата.

- Полицията скоро ще се върне.

- Разбира се. Ще им се обадя, когато ми потрябва.

- Имат заповед да стрелят.

- По-добре се предайте.

- Ще те убия, преди някой да влезе тук.

- Те могат само

- да ме върнат обратно в клиниката.

- По закон лудите не носят отговорност.

- Запомни това.

- Слушайте. Имам една идея.

- Ще ви скрия. Имам пари.

- Куфарите ми са опаковани, в спалнята са.

- Вземете ги. Можете да напуснете страната.

- Ще ви изпращам пари,

- много пари, където и да е.

- Току-що станах съдружник във фирмата.

- Мога да си го позволя.

- Току-що ви направиха инжекция

- натриев пентотал.

- Не можете да се съпротивлявате.

- Ще кажете цялата истина.

- Чувате ли ме, г-н Уиткомб?

- Да.

- Връщате ли се в миналото,

- когато за последен път видяхте Хелън Кенет.

- Помните ли?

- Да, помня.

- О, скъпи! Слава Богу, че си тук.

- Той се опита да ме убие.

- Не знам защо е дошъл тук.

- Дори не знаех, че се е върнал у дома.

- Скъпи, той беше като луд.

- Напразно се опитвах да говоря с него,

- той не искаше да ме слуша, не вярваше на нищо.

- Той мълчаливо продължаваше да се приближава към мен.

- А после припадна.

- И това ме спаси.

- Спри с истерията, Хелън.

- Но трябва да измислим нещо, скъпи,

- преди той да дойде на себе си.

- Не можем да допуснем скандал.

- Това би провалило възможността за партньорство.

- Трябва по някакъв начин да скрием скандала за известно време.

- Достатъчно време, за да се получи развод.

- След това няма да имаме причини за притеснение.

- Гарисън и другите стари

- няма да могат да попречат на партньорството след като се оженим.

- Ще бъдеш член на фирмата

- и ще можеш да си позволиш много неща.

- Сега си в истерия, Хелън.

- Къде отиваш?

- Да се разходя, Хелън. Ще изляза на дълъг разход.

- Когато се върна, се надявам

- да не намеря тук нито теб, нито съпруга ти.

- Няма да ме изоставиш!

- Ние сме замесени в това заедно.

- Всичко, което си спечелил за 20 години,

- ще унищожа за 20 минути.

- Никога няма да получиш това партньорство.

- Той ще се разведе с мен,

- а за теб ще пишат всички вестници в града.

- Моля те, скъпи, виждаш ли, имам нужда от теб.

- Ще остана без нищо.

- Той дори ще ми отнеме Ричард.

- Трябва да помислиш за мен.

- Той е луд, не е на себе си.

- Той никога няма да се вслуша в гласа на разума.

- Не знам дали няма да иска да довърши това, което е започнал.

- Ааа! Ааа!

- Спасен съм.

- Хелън е мъртва, а аз съм в безопасност.

- Спасен. Спасен.

- Ръцете му все още се движат,

- сякаш я е удушил.

- Полицията ще обвини Кенет, това е ясно.

- Да, Кенет.

- Трябва.

- Следите по ръцете, нараняването му.

- Той е полудял, това е известно.

- Аз си тръгвам оттук и се връщам в офиса.

- А куфарът на Хелън? Къде е?

- А, знам. Остави всичко останало.

- Трябва да се отървем от куфара.

- Никой не ме е видял да влизам тук.

- Трябва да се уверя,

- че няма да ни видят и сега.

- Ще вземем тези записи.

- Събудете се. Събудете се.

- Това не е законно,

- да се използват наркотици върху затворници,

- дори на признати убийци.

- Но вие ще ни разкажете цялата история отново,

- когато ви заведем в прокуратурата.

- Разбира се, че не.

- Ще поискам своя адвокат.

- С този блестящ адвокат, вашия приятел

- няма да имате никакви проблеми.

- Наистина, клиниката е доста комфортна.

- 3 кв.м. на човек, Шопен, Бетовен...

- Всички заедно.

- Да вървим.

- Хайде, и ти, Кенет.

- Имаме нужда от показанията ви, докторе.

- Да.

- Значи тук е живял Ричард през цялото това време?

- Да.

- Къде е стаята му?

- На горния етаж.

- Не ви е виждал откакто беше на 4 години.

- И той спи в момента...

- Няма нищо. Ще се справя с това. Лесно ще се справя с това.

КРАЙ

- Субтитри: превод и обработка - Irena_121

- Взети за основа: Hig_Wall_1947_SubRip_25_En