Original subtitles

О Г Н Е Н А Д У Ш А

По действителен случай

"О'Лиъри енд Брайт" Строителна компания

Очакваш ли някого? - Не.

Съжалявам, че ви безпокоя.

Кой е Джон О'Лиъри? - Аз съм Джон.

Здравейте, казвам се Диана Роко...

Съжалявам. - Няма нищо.

Ръкувам се, чуквам юмрук, давам пет.

Как да ви помогна?

Ръководител съм на група скаути.

Чух какво ви се е случило.

За какво говорите?

За злополуката от детството ви.

Как сте се възстановили и сте станали строител...

Моите момичета ще се вдъхновят,

ако поговорите с тях.

За какво?

Изгорих и къщата ни. Бях във...

Извинете. Готови сме.

Чудесно. - Добре.

Здравейте, казвам се Джон.

О'Лиъри.

Джон О'Лиъри.

На вашата възраст

при инцидент изгорих над 100 процента от тялото си.

Изгорих и къщата ни.

Лежах в болница пет месеца, но накрая се възстанових.

Имам белези, но...

като цяло съм добре.

Благодаря ви.

Имате ли въпроси?

Еха!

Да?

Как го направихте?

Играех си с бензин.

Още ли боли?

Не.

Малко е неудобно, но...

Като цяло съм добре.

Бихте ли го променили?

Какво искаш да кажеш?

Ако можехте да върнете времето, бихте ли го предотвратили?

Съсредоточи се. - Съжалявам, г-жо Уитакър.

Защо постоянно гледаш часовника?

Можеш да ми кажеш.

Бейзболният мач започва.

Шампионатът на Националната лига.

Върви. - Благодаря.

Упражнявай се. - Добре.

Дени, носиш ли чиниите?

Да. - Добре.

Направете път. Извинете.

Ей, младежо? Къде отиваш, без да кажеш резултата?

Нула на нула.

Тюдор размаза първия батер.

С татко излизаме, поръчахме ви пица.

Да се прибереш до 17 ч.

И внимавай с колелото.

Без каскади и далеч от натоварени улици.

Знам, мамо.

И още нещо.

Обичаме те. - И аз ви обичам.

Това е първият стик - на 10 и 12.

Коулман и страйк.

Дравеки влиза в действие.

Изпревари всички миналия път и сега изпреварва Коулман.

Той е силен и го е доказвал преди.

Ето го и подаването.

Замахва и пропуска.

Прелетя край него. - Втори страйк.

Ако сега се присъединявате, аз съм Джак Бък.

Тече първият ининг от шестия мач в шампионата на стадион "Буш".

Ново подаване. - Замахва и пропуска.

Той го елиминира.

Израснах в Сейнт Луис, Мисури,

на 15 минути от стадиона.

И ако има нещо, което хората от Сейнт Луис обичат,

това е бейзболът.

Коулман...

И през целия сезон гласът, който чакахме,

беше на легендарния коментатор

Джак Бък.

Замахва и пропуска.

Той беше музикалният съпровод на детството ми.

Сложи още малко.

Не, мой ред е. - Ще се справя.

Готов? Внимавай. - Мой ред е.

Внимателно.

Мой ред е. - Готов ли си?

Страхотно. - Чудесно.

Да повторим. - Хайде.

Хайде пак. - Вземи кибрита.

Мой ред е. - Хайде.

Съжалявам, пич.

Внимавай. - Чакай, чакай.

Да я оставя. - Готов?

Назад. - Давай.

Леле! - Майко мила!

Искам и аз. - Беше върхът.

Да. - Какво правите?

Чупката! - Не, може да гледа.

Но ако кажеш на някого, си мъртъв.

Да пробваме пак. - Хайде.

Излей. - Добре.

Внимавайте. - Стига.

Готови? - Мой ред е.

Хайде.

Майчице!

Жестоко. - Супер.

Може ли и аз? - Не.

Върви си. - Разкарай се.

Чупката. - Махай се.

Махай се. - Чупката.

Тюдор изпълни подаването. Замахва и пропуска.

Ниска бавна топка. Първи страйк.

Публиката иска да види как Ленард се проваля.

Освиркват го, както освиркваха Ози на "Кендълстик".

Нахъсани са.

Пендълтън зад базата.

"Кардиналс" целят елиминиране.

Бензин

Поредно хвърляне.

Какво си намислил, Малък Честър?

Казах да не ме наричаш така.

Добре, извинявай.

Какво си намислил?

Нищо. - Все едно.

"Джайънтс" водят с три на два мача.

Поредно хвърляне и той тъкмо се върна.

Беше на косъм.

Мичъл увисна във въздуха.

Топката не стигна до Линдеман бързо.

Таг закъсня, замалко.

Първи пропуск на Ленард.

Мичъл посяга малко колебливо.

Томпсън пропуска, Мичъл удря.

Тюдор отстъпва мястото си на Мичъл.

И застава зад базата.

Киблър е на първа база, Монтагю на втора, Палоун на трета.

Какво искаш да кажеш?

Ако можехте да върнете времето,

бихте ли го предотвратили?

Да.

Категорично.

Момичета, какво правим, ако се запалим?

Спираме, падаме и се въргаляме.

Много добре.

Аз побягнах.

Замахва и пропуска.

Мамо, татко! Помощ!

Помощ!

Помогнете ми!

Помощ!

Молех се да се появи герой, спасител.

И тогава видях Джим.

Леле!

"Казах си: "Той ме мрази.

Измъчва ме. Само не той".

Помощ!

Но тогава той беше спасителят.

Загаси пожара и ме спаси.

Към входната врата!

Изведи Лора и Кейди навън!

Не заспивай. - Всичко е наред.

Не заспивай, Джон.

Събуди се! Не бива да заспиваш.

Ще се обадя на 911. - Спокойно.

Искам да умра.

Не говори така.

Моля те, убий ме.

Не говори така.

Помислих си: "Сузи хуква.

Сестрата, за която правех сандвичи

и тайно добавях лют сос".

Здравейте.

Разреших й да направи това, за което вероятно е копнеела.

Всичко ще е наред.

Гледах в шок как малката ни сестра тича през дима,

поглежда ме право в очите,

поема си дъх и...

Исках да умра,

но сестра ми рискува живота си, за да ме спаси.

Три пъти се върна за вода и я изля в лицето ми.

Противопожарна служба

Ей, какво правиш?

Не може да се върнеш там!

Провери как са децата!

Има ли някой друг в къщата?

Нужно е подкрепление.

Проверете налягането на водата!

Отдръпнете се!

Започваме!

Прозорците от западната страна.

Трябва ни още!

Линейка

Направете път! Насам!

Ще свалим тези дрехи веднага.

Едно, две, три! - Добре.

Провери показателите му. Провери артерията.

Вдишал е много дим.

Гласните струни вероятно са увредени.

Да овладеем болката. Как е?

Проверете показателите. - Какъв е пулсът му?

Джон, добре ли си?

Подува се. - Ти си шампион.

Би ли морфин? - Почвам вливане.

Провери ръката. - Насам, докторе.

От трета степен.

Да го подготвим... - Ще се оправиш.

Час по-скоро. - Да.

Ето. - Да овладеем болката.

Спокойно, ще се оправиш.

Ще срежа дрехите и ще те почистя.

Къде е синът ми?

Къде е Джон О'Лиъри?

Това е баща ми.

Г-н О'Лиъри, нямате място тук.

Искам да го видя.

Да започнем вливане.

Дръжте се.

Как е пулсът му?

Пулсът му е ускорен.

Ето те, малка маймунке.

Не диша добре.

Пригответе кислородна маска.

Татко е тук.

Обичам те, синко.

Много те обичам. Не можеш да промениш това.

Без роднини, моля. - Трябва да излезете.

Обичам те, Джон.

Не много стегнато.

Трябва ни кислород.

Дишай, дишай.

Как е пулсът му?

Татко!

Джим.

Дай да видя.

Беше толкова горещ, че ме изгаряше през дрехите.

Добре се справи, скъпа.

Не се отделих от него. Нито за миг.

Знаем. - Г-н О'Лиъри?

Докторът е тук.

Ще го вкараме за първата операция, щом го подготвят.

Колко е зле?

Има изгаряния по цялото тяло.

87 процента са от трета степен.

В съчетание с дробовете, пълни с дим...

Искате да кажете, че шансовете му са 50 на 50?

Г-жо О'Лиъри, няма да ви лъжа.

Бих казал, че има по-малко от 1 процент шанс да оцелее.

Много съжалявам.

Не, момент, чакайте!

Обичам те, миличко.

Обичам те.

Мамо? - Да?

Ще умра ли?

Не зависи от мен, миличък.

Всичко зависи от теб.

Искаш ли да умреш?

Не, не искам да умра.

Искам да живея.

Добре.

Тогава ще трябва да се бориш, както не си се борил досега.

Да хванеш ръката на Бог и го следваш.

С татко ще бъдем до теб на всяка крачка.

Чуваш ли ме?

Трябва да го вкарваме.

Всичко зависи от теб, Джон.

Явно е само на девет години.

Просто ужасно.

Обгорели са над 100 процента от тялото му.

Олеле! Местно момче ли е?

Момче, което си е играло с кибрит.

В отбора на сина ни е. - Ще оживее ли?

Фен на "Кардиналс". - Няма надежда.

Просто ужасно.

Тежко е, но няма да изкара нощта.

Здравей, хлапе.

Хлапе, чуй ме.

Ти ще живееш.

Разбра ли? Ще оцелееш.

И когато се измъкнеш оттук, ще празнуваме.

Чуваш ли ме?

Е...

Продължавай да се бориш.

Да ви помогна, ако искате.

Благодаря.

Много великодушно, че дойдохте да го видите, г-н Бък.

Бъдете откровена.

Ще оживее ли?

Съжалявам...

Няма шанс. Времето му дойде.

Г-н Бък?

Губим много пациенти тук.

Сякаш повече, отколкото спасяваме.

За него настъпи краят на деветия ининг

и следващият удар е решаващ.

Няма да допусна да пропусне.

Не. Няма да мине без борба.

Защо точно той? - Чух как избра да живее.

Каза го високо и уверено.

Мисля, че му го дължа,

да му дам шанс да оживее.

Успех, младежо. - Благодаря.

И пропуска.

Във Виола харесвам това,

че когато няма преднина на първа база,

не се церемони.

За първи път ще хвърля.

Резултатът е 1 на 1, две топки и страйк за Окендо.

Пеня е на първа база.

Хвърля и се връща.

Хърбек връща топката към Виола.

Окендо чака.

Играят добре днес.

Ето го подаването! Играчът хуква!

В центъра на игрището.

Пеня отива на трета база.

Никой не е надбяган.

За "Кардиналс" излиза Боб Форш.

Удря доста добре за питчър.

Лолес може да покаже, че е на игрището.

Хвърля.

Висока топка вляво, доста навътре.

Тази топка може да достигне...

Здравей, Джон.

Как си?

Аз съм мед. Брат Рой Уайтхорн.

Наричай ме Рой.

Ще се грижа добре за теб.

Ще те наричам "момче", съкратено от "момче чудо".

Ето какво ще направим.

Трябва да сменим всичките ти превръзки.

Ще бъда честен с теб, ще боли,

но ще ти говоря през цялото време.

Ще те изправя

и ще те сложа в инвалидната количка.

Спокойно, всичко е наред.

Държа те, приятелю.

Държа те.

Спокойно.

Всичко е наред.

Подготвил съм ти батмобила.

Да тръгваме.

Хайде.

Вана

Първо трябва да те сложим във ваната.

Трябва да почистим раните.

Така, момче чудо. - Здравей, Джон.

Водата не е твърде студена.

Нито твърде топла.

Просто дишай.

Всичко ще е наред. - Спокойно.

Трябва да те почистим.

Знам, че боли.

Ще срежем бинтовете.

Джон, всичко е наред.

Справяш се чудесно.

Да.

Така.

Лошата новина?

Трябва да го правим всеки божи ден.

Но добрата новина е, че ще ме виждаш всеки божи ден.

Няма да те оставям без надзор.

Това е д-р Айвазиан.

Ако имаш проблем, кажи му.

Ще се видим утре.

Почивай си, момче.

Върна се.

Рой каза, че си много смел.

Дени, иска дъската.

Знаех си, че ще си смел.

Какво има, скъпи?

ЗА

ЗАЩО АЗ

Не знам, Джон.

Не знам.

Университет "Сейнт Луис"

Леле. Тя прави червея.

До дъно!

До дъно!

О, да!

Кой е този?

Това е Джон О'Лиъри.

Не съм виждал някой да пие толкова много.

Няма и да видиш. Той е местна легенда.

Какво следва?

Пиене.

О'Лиъри.

Какво става?

Сигурно изгаряш.

Какво?

Не ти ли е горещо?

Кой го казва!

Да не идваш от погребение?

Да.

Аз...

Просто...

Беше неуместно.

Не бива да се шегувам с това.

Моите съболезнования.

Спокойно, будалкам те.

Бях на 50-ата годишнина от сватбата на моите баба и дядо.

Не на погребение.

Не. Но беше жестоко.

Аз съм Джон. - Бет.

Обичаш ли да танцуваш, Бет?

Не, Джон, не обичам.

Добре.

Но ще го направя.

Добре.

Какво е това движение?

Класика. - Не съм го правила.

Класика. - Съжалявам.

Това си го бива.

Какво учиш?

За професионален терапевт.

Ясно.

Познавам няколко.

По-красива си от тях.

Тези, които съм срещал, бяха доста...

злобни.

Даже адски злобни, като се замисля.

Танцувай с мен.

Наистина ли?

Мислех, че не обичаш.

Обожавам да танцувам. - Сериозно?

Просто не обичам да го правя пред други хора.

Е, това е хубаво, защото,

извинявай, но танцуваш ужасно.

Така ли?

Да.

Не обичам да говоря лошо, но е зле. Даже трагично.

Трагично ли?

Не съм виждал по-лоша танцьорка.

Сериозно?

В понеделник в 8 ч. имам тест по анатомия.

Раничко. - Да.

Така че най-добре...

Хубаво.

Да.

Беше ми приятно, Джон.

На мен също.

Забавен събеседник си.

Живея в тази сграда.

Така че...

Ще се видим в кампуса.

Да.

Не взе номера й?

Какъв е смисълът?

Секси е и си хлътнал по нея.

Според теб.

За първи път си тръгваш рано.

Честно казано, малко е ужасяващо.

Казвам ти, и тя те харесва.

Защо такава мацка би ме харесала?

Шегуваш се, нали?

Сериозно. Може да има всеки мъж в кампуса,

а ще избере мен?!

Казвам ти - трябва да я поканиш на среща.

Няма да стане.

Казваш "не" на момичето на мечтите си.

Мъча се да се съсредоточа.

Леле.

Успяваш ли, голямо момче?

Хлапе, събуди се.

Пак съм аз.

Хлапе, чуй ме.

Ще живееш.

Разбра ли?

Ще оцелееш.

И когато се измъкнеш оттук,

ще празнуваме.

Ще си спретнем Ден на Джон О'Лиъри на стадиона.

Аз ще ви помогна.

Много благодаря.

Благодаря, че дойдохте.

Да знаете колко ви се възхищава!

Не е за вярване, че сте тук, и то за втори път.

Е, ще се видим утре.

Може ли една услуга?

Постарайте се да слуша мача довечера.

Искам да изпратим специален поздрав

на един младеж, който лежи в болница.

Казва се Джон О'Лиъри.

Той каза името ти, Джон!

Какво ще кажеш, Малък Честър?

Той се бори за живота си.

Но ние знаем, че ще се оправи.

Той е кораво хлапе.

Продължавай да се бориш, младежо,

защото нямаме търпение да дойдеш на стадиона.

Ози запраща ниска топка в аут.

Какво ще кажеш, а?

Джак Бък по радиото.

Сейнт Луис

Удари толкова силно,

че вдигна ръката си и топката го фрасна по носа.

Но публиката го аплодира.

Какво има, скъпи? Момент.

Изчакай.

Какво ти трябва?

МОЕТО

Л...

И...

Ц?

МОЕТО ЛИЦЕ

"Моето лице."

Не.

Лицето ти...

Не се притеснявай.

Изглеждаш както обикновено,

само че имаш бинтове около лицето.

Какво?

Изчакай. Ще ти покажа.

Хей. Дай ми огледалцето си.

Не ми е позволено да нося грим.

Ейми, дай ми го. Веднага.

Благодаря ти.

Ще поговорим за това после.

Така. Погледни.

Чакай малко.

Днес ни е позволено да свалим бинта.

Готово.

Отвори очи.

Джон, отвори очи. Лицето ти е наред.

Виж, миличък.

Погледни в огледалото.

Мамо, той се усмихна.

Знам.

Каква красива усмивка от красиво момче!

Как?

Не знам как, скъпи, но ето.

Лицето ти е наред.

Може би е чудо.

Точно така, момче.

Браво.

Да вървим. Хайде.

Хайде, ще се справим.

Давай.

Знаеш, че си губиш времето.

Времето си е мое и аз си решавам.

Хайде.

Никога няма да проходя отново.

Момче, чуй ме.

Ще проходиш.

Свиквай с тази мисъл.

Но не се притеснявай, аз ще вървя с теб.

И доколкото виждам,

съм по-едър от теб, така че ще ме слушаш.

Не мога да разбера дали си луд, или просто зъл.

Може да съм и двете.

Така те искам.

Мамо, виж.

Не зяпай.

Може ли да се върнем в стаята?

Да, разбира се.

Склад

Добре, момче. Влизам заради теб.

Смятаме да те вдигнем на крака и да проходиш отново.

Не се страхувай. Чу ли?

Ето така.

Трябва да тренираме коленете.

Да раздвижим сухожилията.

Тук никой не може

да те чуе. Ясно?

Не може да чуе как крещиш.

Никой не ни чу.

Докато раздвижваме коляното,

може да крещиш на воля.

Така, започваме.

Захапи това.

Всичко е наред.

Мамо?

Ей?

Здравей, скъпи.

Здравей.

Защо плачеш?

Е, Джон,

приятелю, трябва да ти кажем нещо.

Последната операция мина много добре.

С една стъпка по-близо до дома си.

Но, Джон...

Трябваше да ти премахнат пръстите.

Какво? - Огънят ги беше увредил много.

Нямаше как да ги спасят. Бяха се инфектирали,

затова ги премахнаха.

Ще пораснат ли отново? - Не, синко, няма да пораснат.

Откъде знаеш?

Ноктите растат наново.

Както и ноктите на краката, дори косата.

Защо да не пораснат? - Няма да пораснат, Джон.

Как ще играя бейзбол?

Как ще пиша?

Как ще върша разни неща? Защо им позволихте?

Не ме обичате! Защо позволихте? - Не.

Джон! - Не ставай.

Джон, Джон... - Джон, Джон...

Успокой се, приятелю.

Вие сте лоши. - Недей, Колийн.

Ще се справим.

Стига, Джон.

Скъпи, ние те обичаме.

Добре.

Въпросът на деня.

Кой беше най-важният човек за възстановяването на това момче?

Вие, докторе, очевидно.

Не, не аз.

Разбирам, въпросът е уловка.

То. Самото момче.

Волята му да живее.

Това е много важно,

но говоря за друг човек. Лавел?

Би ли дошъл за малко, моля?

Най-честият убиец на жертви на изгаряне е инфекцията.

И най-малкият микроб можеше да убие младия г-н О'Лиъри.

Имаме лекари, хирурзи, сестри.

Но най-важният човек от всички

си ти, Лавел.

Като поддържаше тази стая чиста

и без микроби,

запази живота на момчето.

Благодаря ти.

Колеги, Джон, ще се видим по-късно.

Ще поискам повишение.

Точно така, момче.

Точно така. Крачка по крачка.

Браво.

Точно така.

Искам да стигнем до склада днес.

Сигурен ли си? Планирано е за утре.

Болката не ме притеснява.

Стига да ме отведе вкъщи и далеч от теб, Рой.

Тогава да вървим, момче.

Искам да ми обещаеш,

че ще запомниш това, което ще ти кажа.

Обещавам.

Ще срещаш предизвикателства навън,

но ще можеш да вършиш почти всичко.

Няма да можеш да играеш бейзбол, но ще можеш да станеш мениджър.

Не съм ти го казвал, но в началото

ми казаха, че нямаш шанс.

Че няма да оживееш.

Не го знаех.

Повечето те бяха отписали.

Но ето те сега.

Ти се пребори.

Не позволявай на никого да те отписва.

Особено на себе си.

Разбра ли?

Да.

Къде е синът ми?

Къде е Джон О'Лиъри?

Кълна се, че този човек е за радиото.

Хайде, хора.

Гейл, ела за шампанско.

Нося шампанско, спасители.

Г-н Бък.

Радвам се да ви видя.

Джон, готов ли си да празнуваш?

Ще получа шампанско?!

Може да пийнеш една-две чаши. Искаш ли цигара?

Не, няма да пиеш шампанско. Това е за другите.

Оставям ви. Ще се видим на стадиона, хлапе.

Благодаря, г-н Бък.

Майка ти ще лее крокодилски сълзи. Знаеш го, нали?

Много се гордея с теб.

Ти успя.

Готов ли си, момче? Днес е големият ни ден.

Не, не, не.

Днес трябва да те изведа. Такъв е законът.

Наистина ли? - Да.

Ти все ме ръчкаше да се изправя и да ходя.

Е, познай. Днес ще спазваме правилата.

Не мисля, че изобщо има закон.

Измисли последен начин да ме измъчваш.

Възможно е.

Браво!

Гордеем се с теб!

Браво!

Ще ми липсваш, момче.

Ще ми липсваш.

Малък Честър, погледни.

Целият квартал е тук.

Липсваше ни

Изглежда страхотно.

Пожарникарите спасиха част и ние я възстановихме.

Браво, Джон! Добре дошъл у дома

Добре дошъл у дома. Леле.

Липсваше ни!

Няма по-хубаво място от дома. Добре дошъл отново!

Дай инвалидната количка.

Моят герой си ти!

Изглеждаш чудесно.

Пет месеца.

Благодарим Ти, Господи, не само за живота на Джон,

но и за това, че ни събра като семейство.

Благодарни сме и знаем, че всичко е заради Твоята милост.

Благодарим Ти чрез Христос, нашия Бог. Амин.

Амин. - Добре.

Нападайте.

Яжте, храната изстива.

Искаш ли да го храниш до края на живота му?

Аз... Не знам.

Едва ли.

Остави го сам.

Казах на играчите, че ще дойдеш. Нямат търпение.

Здравейте, господа.

Това е младежът, за когото ви разказвах - Джон О'Лиъри!

Джон О'Лиъри, запознай се с Ози Смит.

Как си, хлапе? Чувал съм много за теб.

Поздравете го.

Здравей. - Приятно ми е.

Той е един малък смелчага.

Благодаря.

Еха!

Погледни екрана.

Добре дошли на Деня на Джон О'Лиъри

Страхотно е. Благодаря.

Да обиколим базите?

Добре, но не бързайте много.

Глупости.

Бащата трябва да разведе сина си.

Наистина ли?

Добре.

Какво ще кажеш, а?

Помахай на хората.

Хайде, момчета.

Здравей.

Да.

Ето ни.

Хайде, синко.

Дай му пет.

Водя го, момчета.

Давай, Честър!

Докосни я.

Ето го. Виждаш ли го?

Не е ли страхотно, татко?

Прекрасно е, синко.

Със сигурност.

Ще отбележи хоумрън. Ето го.

Хоумрън! - Супер!

Ела, хлапе, застани до мен.

Еха!

Иха.

Това е Кристи. Тя ще се грижи за теб.

Ако ти потрябва нещо, кажи.

За начало ето малко крекери,

безалкохолно и няколко сувенира.

Благодаря.

Къде е мама?

Трета база, ето там долу.

Виждат те.

Добре.

Имайте готовност.

Време е за работа.

След три, две, едно.

Добър ден и добре дошли на стадион "Буш"

в този красив пролетен ден.

Днес е денят, който всички чакахме.

Денят на Джон О'Лиъри на стадиона.

След дълга битка в болницата моят приятел се чувства добре

и е с нас днес.

Всъщност този смел младеж седи до мен.

Забавляваш ли се?

Кима с глава.

Ето и първото подаване.

Категоричен фал.

Може ли този отбор да спечели купата тази година?

Да. - Чухте го, приятели.

В добра форма сме.

Уили запраща топката надясно.

Строубери, силно хвърляне.

Но няма как да затрудни Макгий.

5-3 Гости 3 6 1 - Домакини 4 8 2

Страйк 1 - Аут 2

Г-н Бък...

Много ви благодаря за това.

Това е ден, който никой от нас няма да забрави.

Беше удоволствие.

Как се справя той?

Доста добре.

Яде сам и се придвижва из къщата.

Единствено

не мога да го накарам да пише.

Така ли?

Явно обещанието да се върне в училище

не се оказа такъв стимул, какъвто очаквах.

Хърбек ще батира.

Левичарят получава висока крива топка. Първи страйк.

Какво ще предприеме Хърбек?

Не иска да го извадят...

Здравейте, г-жо Уитакър.

Как сте?

Добре. Заповядайте.

Как вървят нещата?

Ще видим.

Джон?

Здравей, Джон, радвам се да те видя отново.

Защо е тук?

Днес е сряда и е време за урока ти.

Искаш да вземам уроци по пиано?

Внимавай с тона, младежо.

Шегуваш ли се?

Джон,

не знам за кого се мислиш, но моите деца вземат уроци по пиано.

Твоят урок е всяка сряда в 16 ч.

Освен ако не смяташ, че си специален

и не трябва да спазваш правилата,

които всички в тази къща спазват,

предлагам да отидеш в стаята. Веднага.

Хърбек замахва и пропуска. Той е следващият.

Ще действаме бавно.

Ще трябва да научиш някои неща отново.

Олеле!

С автограф от Ози Смит!

Джон - късмет! Ози Смит

Има бележка.

Какво пише?

"Хлапе, ако искаш втора топка,

трябва да напишеш благодарствено писмо

на човека, който праща тази.

Твоят приятел, Джак Бък!"

Мамо, дай хартия и молив!

Хартия, молив!

Моля! - Хартия, молив.

Ето. - Бързо!

Разбира се. - Благодаря ти!

Да пробваме с две ръце?

Чакай малко.

Ето така.

Ето.

Джон, справяш се чудесно.

Благодаря.

Ето.

"За Джон с най-добри пожелания, Стан Мюзиал."

Я гледай.

"Здравей, хлапе, ако искаш трета топка,

трябва да напишеш благодарствено писмо

на човека, който подписа втората.

Твоят приятел, Джак Бък."

Ела, Джон. Тайлър и Кейди са тук.

Да идем да поплуваме. - Добре.

Помощ, мокрят ни!

Махайте се.

Джон, помогни ни!

Хайде!

Давай, О'Лиъри.

Браво! - Супер!

Давай! - Добър си.

Виж се само.

До следващия път.

Здрасти. - Здравей.

Каква хубава изненада!

Да. - Всичко наред ли е?

Искам да поговорим.

Мислех си...

Беше ли болезнено?

Трябваше да е шега. - Ясно.

Не умея да се шегувам.

Не, беше много смешно, просто не го схванах.

Нийл Даймънд идва в града на турне. Искаш ли да отидем?

Да, звучи забавно.

Кой друг ще ходи?

Имах предвид - ние двамата, на среща.

Джон, аз...

Мисля, че моментът отмина.

Да, може би, когато се запознахме, но...

Вече си един от любимите ми хора.

Обичам те, но...

като брат.

Съжалявам. - Не, всичко е наред.

Добре.

Трябва да се връщам към ученето...

Да. - Работата.

И тем подобни. - Да.

Какво ще кажеш да се видим в кампуса?

Да, разбира се.

Добре.

Джон?

Защо не ме покани на среща, когато се запознахме?

Бих заложила таксата си, че ме хареса.

Реших, че няма да искаш.

Какво?

Защо?

Джон...

Моля те, не ме подценявай повече така.

Какво става с теб?

Вече имам четири сестри.

Благодаря, че го уточни.

Послушах те и поканих Бет на среща.

Пич, дадох ти този съвет преди около година.

Явно не е минало добре.

Не знам какво си въобразявах.

Знаех си, бях убеден.

Край, приключих.

С какво? - С всичко - любов, връзки.

Това сърце е затворено.

Бил ли си на среща?

На среща с някого?

Ходил ли си на бала си?

Накъде биеш?

Да се отречеш от любовта, е все едно аз да заявя:

"Край,

отказвам се да плавам около света сам".

При условие че не съм се качвал на лодка.

Разбирам.

Преди да намразиш плаването,

не е ли редно да направиш няколко кръгчета?

Не.

Приключих.

Е, поне се опитах.

Благодаря, Ред.

Благодаря. - Ето, приятелю.

Приятен ден.

Как си?

Ако майка ти се разкрещи, че съм изцапал ризата с чили,

ще загазя. Не се оплаквам.

Как е в колежа?

Оценките ми са добри.

Дори се носи слух, че може да завърша.

Случват се чудеса. - Удивително и шокиращо.

Освен оценките, как върви животът?

Добре.

Знаеш ли...

Когато разбрахме, че си оживял и ще се прибереш,

знаеш ли за какво се молех?

За същото като мен? Да мога да играя бейзбол?

Точно така. - Естествено.

Не, исках да се върнеш към нормалния живот.

Като в деня на пожара, когато тичаше из кухнята и преливаше от щастие.

Много го исках.

И когато се прибра у дома,

ми беше трудно, защото...

Или щях цял живот да тъгувам,

че идеалният ни свят е изчезнал,

или трябваше да преосмисля какво означава

да водиш идеален живот.

Трябва да ти кажа,

че обичам живота ни, обичам живота си.

Защо ми го казваш?

Защото Паркинсон продължава да ми отнема разни неща,

което ми напомня на какво ме научи в болницата.

Стига.

Аз съм те научил на нещо?

На какво?

Не можеш да избереш пътя, по който вървиш,

но можеш да избереш как да вървиш по него.

Когато нещата не вървят както искаш,

се съсредоточи да обичаш живота, който живееш в момента,

а не живота, който си мислиш, че може или трябва да имаш.

Ето това е разковничето.

Хайде.

Дай. - Благодаря.

Може да изкара още 150 000 км

при правилно отношение.

Създава ми само главоболия.

Спри да мислиш за това

и се замисли от какво се нуждае.

Чу ли?

Отнасяй се по-внимателно с нея, инвестирай в нея.

Ще се изненадаш какво ще получиш.

За какво точно говорим?

Не знам.

Беше ми приятно. - И на мен, приятелю.

Саратога

Да!

Супер!

Оставете на мен.

Само гледайте. - Давай.

Страхотно! - Хайде!

Да. - Давай.

Всичко е наред.

Справих се по-добре.

Добре се справи. - Така е.

Те се бият с думи.

Давай, Бет!

Ще успееш. - Шампион!

Стига бе! - Олеле!

Браво.

Играе боулинг така, както танцува.

Да.

Не беше комплимент.

Джон, разкажи историята за баща си. Онази от болницата.

Не, моментът не е подходящ.

Напротив.

Разказваш я страхотно.

Добре де.

Във въпросната неделя се прибираме

и той ми казва да съблека църковните си дрехи,

но вместо това аз излизам и играя футбол.

И стават толкова кални, че са за боклука.

Той ми отнема колелото и ме наказва за две седмици.

И аз решавам да му отмъстя.

Подпалвам проклетата му къща.

Буквално се превръща в пепел.

Лежа в болницата

и го чувам да идва.

"Къде е Джон О'Лиъри?"

Крачи по коридора.

"Къде е синът ми?"

Хайде, миличко.

Хайде.

Така, чувам го да идва.

Гледам го и очаквам да ме фрасне.

И тогава ми просветва.

Никой не му е казал.

Жив съм само защото никой не му е казал,

че къщата му е на пепел по моя вина.

Мисля си: "Щом не знае,

може да ми се размине".

Майк, твой ред е.

Давай, Майк.

И какво каза той?

Кой?

Баща ти.

Каза, че се е държал мило.

Какво ти каза?

Обичам те, синко.

Обичам те.

С нищо не можеш да промениш това.

"Дръж се, приятелче, ще се оправиш."

Супер!

Браво, Майк!

Олеле!

Спомени

Перфектно.

Благодаря ти. - Моля.

Ето, сега отвори моя подарък.

Какво може да е?

Джон О'Лиъри, понякога...

Какво е?

Уроци по танци.

Ваучер Бет - 10 урока

Супер!

Ще ти трябва, скъпа.

Бет

Какво е това?

Джен каза, че си закъсала по физиотерапия.

Дойдох да помогна.

Няма да пия тази вечер.

По-добре.

Пълен е с безалкохолно.

Колко предвидливо.

Дойдох и да ти помогна за ученето.

Оценявам го, но проблемът не е в учебниците.

Стандартните методи не помагат.

Значи е чудесно, че съм тук за друго.

Сигурен ли си?

Напълно.

Прави каквото трябва.

Не искам да те нараня.

Няма да ме нараниш. Доста съм жилав.

Добре.

Първо ще свия коляното.

Това не боли.

Пет секунди...

Добре. - Мисля.

Още малко, и ще се превърнеш в хиропрактик.

Това може да е малко тежко...

Добре ли си?

Страхотно е. - Добре.

Подай.

Флексия на рамото.

Задръж така за секунда. - Добре.

Това е разтягане на бедрото...

Мисля.

Ще го изтегля още малко.

Добре ли си?

Всеки път се връзваш.

Джон!

Това беше най-странната практика, в която съм участвал.

Не знам защо ни карат да учим всички тези неща.

Ако мина, ще е заради теб.

Не, ти си родена за това.

Ти също.

Извинявай.

Не се замислих. - Споко.

Знам какво визираше.

Захващаш се с трудна сфера.

Не говоря за науката, нито за анатомията.

За какво тогава?

След като обгорях като дете,

провеждаха терапията ми в един склад.

Сериозно ли?

Защо?

За мое добро.

И за доброто на другите пациенти.

Джон...

Спомням си как ги гледах през сълзи

и ги умолявах да спрат.

Виждах своята болка в техните очи.

Свършиха си работата.

И то добре.

Искам да кажа,

че имаш сърце за това.

Знам какво е, ти си идеална за целта.

Знаеш ли,

за първи път те чувам да говориш за инцидента.

Защо не говориш за това?

Не искам да ме определя.

Не те определя.

Част от теб е, но не те определя като човек.

Когато те погледна, виждам...

добър приятел...

душата на компанията...

и адски готин човек.

Повечето хора не са като теб.

Затова ли пиеш толкова много?

Какво?

Дори не ти харесва да пиеш. Личи си.

Правиш го, за да си известен с нещо.

Да не би да учиш за психолог?

Просто те познавам.

Не искам да живея в миналото.

Затова те познавам от две години, а не съм виждала ръцете ти.

Опитвам се да гледам напред.

Да живея в бъдещето.

Както предпочиташ.

Джесика Оукли.

Университет "Сейнт Луис"

Бизнес факултет Випуск 1999

Мат Окуда.

Браво, приятелю!

Джон О'Лиъри.

Браво!

Шон О'Мали.

Скъпи, как си?

Добре съм.

Колко са пораснали!

Здравейте. - Леле.

Скъпи!

Миличък! - Ти успя.

Благодаря.

Джон, Джак Бък е тук.

Не мога да повярвам.

Не бих го пропуснал.

Не искам да се натрапвам.

Глупости.

Две минути, и ще ви се махна от главата.

Разбира се. Благодаря, татко.

Здравейте.

Ето това е да излъжеш съдбата, хлапе.

Правилно ли чух,

че ще се занимаваш със строителство?

Един човек ми каза, че мога да върша всичко.

Явно е бил умен човек.

Слушай...

Донесох ти нещо.

Зала на славата

"Джак Бък, 1987 г."

Годината, в която обгорях.

"Зала на... "

И годината, в която бях удостоен.

Тази топка си е ваша. Не мога да я взема.

Не я вземаш, подарък е.

Значи много за мен. Дано означава много и за теб.

Не знам какво да кажа.

Благодаря. Прекрасна е.

Кристална е.

Безценна е. Гледай да не я изпуснеш.

Добре. - Ето.

Ами...

Ще се видим на стадиона, хлапе.

Г-н Бък?

Всичко, което направихте -

посещенията, топките с автографи,

специалния ден на стадиона.

Искам да знам

защо избрахте мен.

Стори ми се, че имаш нужда.

Моля те, кажи ми защо

колата ми е паркирана отпред,

а аз съм заспал с дрехи...

Официално сте в Колорадо.

Как си позволи тази кола? - На баща му е.

Даде ми я за екскурзията. - Ама тя е съвсем нова.

Умори ли се? - Ще издържа още малко.

Майк, какво става? - Какво става?

Внимавай!

Дръжте се!

Внимавай!

Добре ли сте? - Май да.

Добре ли сте? - Да.

Леле!

Махни ни от пътя!

Направи нещо! - Не иска да запали!

Патс, трябва да караш! Слез!

Бързо! - Бет, хайде!

Добре. - Слизайте!

Бързо! - Внимавай!

Знам! - Бутайте!

Задава се друг камион.

Да се махнем от пътя!

Не се подавайте много.

Добре! - Продължавайте!

Почти успяхме.

Измъкнете ни!

Измъкнете ни!

Разминахме се на косъм.

Пати, добре ли си?

На косъм.

Леле.

Ранена ли си?

Добре съм.

Чудесно!

А ти? - Не, добре съм.

Чудесно.

Да, и аз съм добре. Ако на някого му пука.

Пич!

Хора... - Олеле.

Да идем на ски все пак?

Гореща вана?

Става студено. - Да влезем вътре.

Добре. - Ужасен вятър.

Добро утро.

Добро е, нали? - Благодаря.

Тъкмо отивах да ви събудя.

С кафе. Благодаря.

Не успях да поспя.

Аз също.

Къде отиваш? - Да се обадя на баща ми.

Той ще ме убие.

Беше ми приятно. - Да.

Късмет.

По-кротко. Идвам.

Ало? - Здравей, татко.

Първо, никой не е ранен.

Но исках да ти кажа, че претърпяхме инцидент

в Колорадо снощи.

Сигурен ли си, че сте добре?

Да, добре сме.

Татко, новата ти кола е потрошена.

Нищо, просто една кола. Ще я оправим.

Радвам се, че не сте пострадали.

Имаш ли нужда от друга кола?

Не, ще измислим нещо.

Татко, много съжалявам.

Джон, ще ти кажа нещо

и искам да си го набиеш в тъпата кратуна.

Добре.

Обичам те, синко. С нищо не можеш да промениш това.

И аз те обичам, татко.

Добре.

Дочуване. - Чао.

О'Лиъри и Брайт

Приятели, римляни, сънародници.

Добре дошли на първия обект

на строителна фирма "О'Лиъри енд Брайт".

Или както ще се нарича официално - "Величественото имение".

Заповядайте вътре.

Всеки да си сложи каска.

Да.

Това трябва да е мазето. Кой иска да го види?

Обичам приключения.

Супер. Път на дамите?

Не.

"И в бездънний мрак загледан, трепнех вцепенен и бледен..."

"... в странни сънища, що никой смъртен не познава тук."

Впечатлен съм.

Минах през фазата "Едгар Алън По" в гимназията.

Нека бъде светлина.

Тук има мръсен етаж.

Не знаех.

Направи ли задължителния оглед?

Предполагам.

Леле, добре ли си?

Да, добре съм.

Всичко е наред. - Добре.

Да се наведем.

Бях прав за каските.

Доста е ужасяващо.

Тук има врата. Да видим дали можем да я разчистим.

Добре.

Това е...

Ох!

Добре ли си? - Да, само драскотина.

Може ли да те попитам нещо?

Сигурен съм, че отрицателен отговор няма да те спре.

Защо човек, който не може да държи чук, избира да стане строител?

Питай ме при банкрута след шест месеца.

Говоря сериозно.

Аз също.

Предполагам, че обичам да си представям как биха изглеждали

къщи като тази.

Или може би...

Трябва да докажа нещо.

Не и на мен.

Мамо, какво има?

Джак Бък е в болница.

О, не! Какво е станало? Сериозно ли е?

В интензивното е, което означава, че е сериозно.

Трябва да карам дървен материал,

но ще го посетя, когато се върна.

Съжалявам, Джон.

Благодаря, и аз съжалявам.

Добре, чао.

Здрасти, Джак! - Оздравявай Джон О'Лиъри

О'Лиъри!

Радвам се да те видя.

Ето го. - Майк - дясната ми ръка.

Какво става? - Как си?

Планирам. - Какъв ден.

Какво ще пиете? - Като неговото.

Основната новина тази вечер е кончината на Джак Бък.

Десетилетия наред той беше гласът на "Кардиналс"

и любим член на нашата общност.

Джак Бък издъхна на 77

Джак Бък беше изтъкнат коментатор.

Беше милостив, честен и достоен човек.

Издъхна тази вечер в болница в Сейнт Луис.

Беше на 77... - Още едно.

Добре.

Щатски затвор Мисури

Минете напред.

Ето там.

Не позволявай да те сплашат.

Ако усетят страх, край с теб.

Ще има четирима надзиратели в стаята и още няколко отвън.

Готов ли си?

Не съвсем.

Казаха ми, когато вляза, да не позволявам да видят, че ме е страх.

Но искам да бъда честен с вас.

Ужасен съм.

Уплаших се, когато ме помолиха да дойда.

Страхувах се, докато идвах насам и докато влизах.

Страхувах се отвън.

И сега се страхувам.

Но след като вече съм тук...

не бих искал да бъда никъде другаде.

След като изяснихме това,

защо не ви кажа нещо за себе си?

Когато бях на девет,

видях по-големи деца да правят нещо готино,

да си играят с огън.

Лежах пет месеца в болница.

Възстановяването беше дълго и днес

съм признателен...

дори за трудностите.

Лесно ти е да го кажеш.

Може да си тръгнеш, щом поискаш.

Да, имаш право.

Но знам какво е да си затворен в стаичка,

от която не можеш да си тръгнеш.

Знам какво е да си мислиш, че вероятно си пропилял живота си.

Трябва да има нещо, за което сте благодарни.

Да пробваме нещо.

Може ли някой да ми каже нещо, за което е благодарен

заради престоя в затвора?

Няма такова.

Добре.

Да, господине? - Аз ще споделя.

Да видим за какво съм благодарен.

За климатика през лятото, отоплението през зимата.

За библиотеката.

Да. - За пералнята, новите приятели.

За трите ястия на ден.

Да. - За сапуна.

Да. - За щангите и тежестите.

За шанса да работим всеки ден.

Да.

Завърших средното си тук.

Имам легло, възглавница, одеяло.

Жив съм. Ако бях навън, вече щях да съм мъртъв.

Така е. - Точно така.

Съжалявам, не се сещам за друго.

Да.

Супер. - Браво, човече.

Така си е. - Супер.

При Тифани Ресторант

Да донеса сметката?

Да, благодаря. - Добре.

Кафе? Г-н О'Лиъри!

Значи тук сте започнали работа?

Хората като нас нямаме избор.

Съжалявам, че нямахме вариант.

Не биваше да питам.

Напротив. Така се сетих за вас.

Май има начин да работим заедно.

Цялата съм в слух.

След срещата ни едно от момичетата е казало на чичо си за мен.

Той е пастор в затвора в Джеферсън Сити.

Помоли ме да говоря пред затворниците.

Така ли? И как мина?

По-добре, отколкото си мислите.

Определено по-добре.

Разчуло се е.

Оттогава ме ангажираха от още шест места.

Четвъртокласници в католическо училище, "Ротари Клуб".

Мисля, че има истински потенциал да помагам на хората.

Но ако ще го правя правилно, ще ми е нужна помощ.

Работете за мен.

Заплатата ще е скромна,

а работният ден ще е дълъг.

Искате да започнете бизнес? - Да.

С публични изяви? - Да.

Дано сте задобрели.

Да, наистина. Упражнявах се.

Е, какво ще кажете?

Г-н О'Лиъри, защо избрахте мен?

Нищо от това нямаше да се случи, ако вие не ме бяхте поканили.

Изглежда подходящо, нали?

Ей, маце?

Още кафе?

Колко ниска е заплатата?

Може ли за секунда?

Погледни.

Има тридневна пауза между Тампа и Орландо.

Няма логика, но е факт.

От Алабама искат да ме привлекат, може да го вмъкнем, но...

Ще спестим транспортни разноски.

Не е идеално, но ще се получи.

Или да отложим всичко.

Извинете. - Семейството ми е приоритет.

Освен това имаме нужда от по-голям офис.

Какво още мога да направя?

Защото въздействието на живота ти може да бъде феноменално,

а най-доброто тепърва предстои.

Световно изложение

Ей, Джон?

Върни се тук. Хайде.

Колко пъти си говорил пред нас?

Поне десетина.

Деветнадесет.

Историята ти не ми омръзва.

Винаги харесвам частта за онази едра сестра.

Как се казваше?

Брат Рой?

Точно така.

Какво стана с него?

Нямам представа.

Напусна малко след това и му загубих следите.

Минаха поне 24 години оттогава.

Какво ти е казвал?

"Момче, ще проходиш отново, а аз ще вървя с теб."

Хайде, можеш и по-добре.

Казваше: "Момче, ще проходиш отново, а аз ще вървя с теб".

Пак не е достатъчно добре.

Обзалагам се, че е звучало ето така.

Момче...

ще проходиш отново...

а аз ще вървя с теб.

Какво? - Виж се само.

Джон, ще бъда откровен.

Изненадан съм, че си постигнал нещо в живота.

Извинявай, не прозвуча добре.

Нима?

Знам какво имаше предвид.

Радвам се, че те откриха.

Мислих много за теб през годините.

Мислех за теб дори когато стоях пред олтара

редом до красивата си съпруга.

Защо си мислил за мен в най-важния ден от живота си?

Защото нямаше да мога да стигна до олтара,

ако не беше ти.

Тогава осъзнах ролята на всеки един.

Благодарение на Лавел стоях там,

защото не беше допуснал да се заразя.

И на по-големия си брат Джим, който постоянно се заяждаше с мен

и ме наричаше Малък Честър. Бях убеден, че ме мрази.

Продължаваше да се опитва да загаси пламъците

дори когато собствените му ръце горяха.

Разбрах, че не е чудо, че лицето ми не е изгоряло,

защото малката ми сестра Сузи изтича в горящата къща три пъти,

за да напълни чаша с вода и да я излее на лицето ми.

Ейми - моята по-голяма сестра,

ме държеше и повтаряше да не губя вярата си в Бог.

Татко ми каза, че се гордее с мен,

че ме обича, когато трябваше да се ядоса.

Майка ми ме спаси от смъртта, като ме накара да избера живота,

и ме принуди да живея, хващайки вилица.

Добре дошла в нашето семейство, Бет.

На вечеря Джак Бък е чул история за малко дете.

Малкото дете се нуждаело от помощ.

Той решил да му помогне.

Обичам всичките си медсестри,

но някои от тях шепнеха за смъртта.

Не и ти.

Ти буквално ме вдигна

и ми изкрещя: "Момче, забрави за смъртта.

Ти ще проходиш".

Носеше ме по коридора.

Никога няма да те забравя.

Вършех си работата.

Обичах пациентите си.

Но чак днес, Джон,

осъзнах, че съм изиграл важна роля.

И ще бъда откровен с теб...

Мислех, че ще ме намразиш заради болката.

Може и да е така.

Може да целунеш булката.

Явно не си ходила на уроците.

Имаш късмет, че те обичам.

Бет!

Еха!

Здравей.

Една секунда.

Не.

Остави да свети.

Но, Бет...

Ти си мой съпруг.

Аз те избрах.

Никой не е...

Никой не е целувал белезите ми.

Не съм виждал по-красиво създание от теб.

И аз от теб.

Мамо, тук съм.

Здравей, скъпи. Как беше?

Беше страхотно.

Радвам се. - Татко е там.

Добре.

Защо е с превръзка?

Падна, мъчейки се да премести стола.

Трябва да спре да прави такива неща.

Така е. Защо не му го кажеш сам?

Добре дошъл отново.

Липсваше ми.

И ти ми липсваше. - Здравей.

Тате! - Здравей, малчо.

Джак, радвам се да те видя.

Искаше да те види. - Здравей. Ела тук.

Силна прегръдка.

Вървете да си играете.

Лимонада? - Звучи страхотно. Благодаря.

Хубаво.

Деца, излезте отвън. Джак? - Не.

Изведи го. - Не искаме.

Чухте баща си. Хайде.

Добре.

Хубаво е да си крал.

Знам.

Джон добре ли е?

Честно ли?

Не мисля.

Майка ти прави чудна лимонада.

Как успяваш?

Как поддържаш положителната си нагласа?

Тежко ти е. Страдаш и нещата стават по-трудни.

Как да бъда негативно настроен? Благодарен съм за куп неща.

Например?

Благодарен съм, че не се оказа по-сериозна болест.

Достатъчно сериозна е.

Харесвам майка ти.

Чудесно. Женен си за нея само от 45 години.

За какво друго?

Че съм изцелен.

Изцелен ли?

Не разбирам.

Изцелен, не излекуван.

Болестта на Паркинсон може да ме убие,

но всеки ден се събуждам с мисълта,

че Бог ме е изцелил и знам как приключва историята ми.

Зададох прост въпрос.

Добре съм.

Всеки ден виждам, че вярата ти става все по-силна.

Ти изгради добър живот от пепелта.

Забележително.

Но издигна едно нещо, който не харесвам.

Твоята стена.

Каква стена?

Стената, който те кара да се чувстваш непълноценен.

Синко, защо си толкова унил днес?

Често мисля за Джак Бък.

Почина точно преди десет години.

Леле.

Не съм го казвал на никого, дори на Бет.

Но преди да умре, ходих три пъти до болницата.

Последния път носех топка

и я подписах за него.

Добавих и бележка:

"Хлапе, когато се измъкнеш оттук,

ще организираме Ден на Джак Бък в дома на О'Лиъри".

Обзалагам се, че му е харесало.

Да, щеше да му хареса.

Но и при трите посещения

си мислех за всичко, което е направил за мен,

и колко съм недостоен за всичко това.

Три пъти отидох да го видя.

И три пъти си тръгнах, без дори да вляза.

Това е тежко бреме.

Страхувах се.

Не беше длъжен да се занимава с мен.

Бях непознато хлапе.

Но го направи.

А аз така и не му благодарих истински.

Скри се зад стената, докато не стана безопасно да се покажеш.

Което ме прави измамник.

Казвам на хората: "Отворете сърцата си, бъдете уязвими, живейте в огън".

А през цялото време

съм емоционален страхливец.

Добре де, сгафил си, и то сериозно.

Трябва да го приемеш и да продължиш напред.

Обичам те, синко.

Но от 25 години бягаш от онази туба с бензин.

Кога ще осъзнаеш, че вече не те преследва?

Джон Ф. Бък 21.08.24 - 18.06.02

"Пурпурно сърце"

Извинявай, че не те посетих, Джак.

Ти ми даде подарък.

Каза ми да не го изпускам.

И аз те послушах.

Не защото бях внимателен,

а защото го зарових.

Джак Бък Зала на славата - 1987

Когато ми я подари, я прибрах в чекмеджето си с чорапи.

Не можех да понеса някой да я види.

Не се чувствах достоен за нея.

Никога няма да разбера напълно защо беше толкова добър с мен.

Но знам, че ще спра да крия

тази доброта.

Стената ще рухне.

Истината е, че ми липсваш, Джак.

Обичам те.

Кардиналс

Първия път говорих пред момичета скаути.

Едно от тях вдигна ръка и зададе въпрос.

Ако мога да върна времето,

дали бих променил случилото се?

Естествено, аз отговорих: "Да, разбира се, че бих".

Но оттогава осъзнах,

че не бих го сторил.

Всичко ценно в живота ми

се появи от онази пепел.

Съпругата ми, бракът ми, децата ми.

Не ми е минавало през ума,

че ще ме доведе отново тук.

Но ето ме.

И съм безкрайно благодарен, че този път не сте по бельо.

Искам да запомните,

че най-великата ви победа

няма да е само на игрището,

но и в живота на хората около вас.

Благодаря за поканата. Прекарах си чудесно.

Благодаря ви.

Благодаря. - И аз искам автограф.

Национален бестселър Джон О'Лиъри

За възпламеняване на вдъхновен живот

Живей в пламъци!

А сега за първото подаване,

моля, приветствайте...

Ден на Джон О'Лиъри

... Джон О'Лиъри!

Здравейте.

Здрасти. - Супер.

Страхотно, благодаря.

Тате! - Какво има, приятелю?

Моля те, не ни излагай.

Ще се постарая.

До скоро.

Страйк. - Супер!

Точно по средата.

Защо аз?

Много се вълнувам да ти го покажа.

Нямам търпение. - Ще ахнеш.

Добре.

Какво мислиш?

Хубав е, но не можем да си го позволим.

Напротив.

Собственикът ми предложи изгодна цена.

Защо би го направил?

С Майк ремонтирахме сградата.

Не мога да повярвам.

Погледни само. - Красота.

Прекрасно е.

За да преодоляваме неволите в живота,

ни е нужна причина да процъфтяваме,

по-мащабна от предизвикателствата, с които се сблъскваме.

Целта ми е простичка.

Защото Бог го изисква.

Защото семейството ми го заслужава.

Защото светът копнее за това.

Джак беше...

Той ме учеше...

Джак беше...

Той ме учеше да казвам "да" на живота.

И на доброто, и на лошото.

И знаете ли какво?

Това "да"

внесе положителна промяна в живота ми.

Тази нагласа

не само

ще промени вашия живот за добро,

но и живота на късметлиите, които ви познават.

Човек има един живот.

Направете вашия смислен.

Благодаря и лека нощ.

Благодаря!

Една обиколка на базите?

Дадено, г-н О'Лиъри. - Супер.

Ден на Джон О'Лиъри Добре дошли на стадион "Буш"

Денят няма как да е по-прекрасен.

По-бързо.

По-бързо ли? - Да.

Искаш по-бързо?

Да видим какво мога да направя.

Докосна втора база.

Пак!

По-бързо.

Това е страхотно.

Така е, татко.

Така е.

Има един цитат, който следвам.

Съдържа всичко, което върша в живота.

Изречен е преди век от маршал Фердинанд Фош.

"Най-мощното оръжие на земята

е човешката...

...огнена душа."

Хлапето, което отново трябваше да се научи да пише,

е автор на два бестселъра,

които са преведени на повече от дванадесет езика.

Колебливият оратор,

на когото му прилошаваше при мисълта да говори пред хора,

продължи да учи милиони как да водят вдъхновен живот.

Купонджията, който се успа за собственото си дипломиране,

беше посрещнат отново от своята алма матер

като главен оратор.

Джон преодоля усещането си, че е недостоен за любов,

и се ожени за най-добрата си приятелка Бет.

Накрая двамата се научиха да танцуват - заедно.

Сега празнуват тази красота с децата си:

Грейс, Хенри, Патрик, Джак и кучето Ема.

След много физиотерапии и безброй уроци...

Джон вече свири на пиано на много от публичните си изяви.

Джон с Диана Роко Маклинток,

водачката на скаути, която стана негов бизнес партньор.

Джон със своите братя и сестри -

Ейми, Сюзън, Кейди, Лора и Джим, и родителите си Сюзън и Дени.

Джак Бък и Джон

Дали не звучеше ето така?

"Момче, ще проходиш отново."

В памет на Дени О'Лиъри