Original subtitles

Защо продължаваш да наглеждаш този идиот? Колко е заложил?

Започна по-рано днес с 18645 долара. Отпуснахме му още 25000.

Боже! Това са към 45000 общо. - Точно 43645 долара.

Максималният кредит не е ли 20000? - Да, по-принцип.

Израснахме заедно. Казва се Джона Фин.

Беше много близък с брат ми, така че...

Компромис като за познат. Това е специален случай.

Назначен си от Равина на пробен период. Мислиш ли...

Кой от двама ни е бакалавър по икономика?

Г-н Финкълман, играчът иска да направи залог застраховка.

Кой играч? - Г-н Фин.

Не, изразходва си кредита.

Тъбс, може ли да поговорим? Връщам се след секунда.

Тъбс!

Всичко е под контрол. Дай ми кредит от 50000.

Дължиш ни 43645 долара.

Искаш да ми кажеш, че ще покриеш 93645. Не ми се вярва.

Довери ми се, Тъбс. Ще спечеля. Имам две аса.

Имаш добри шансове, но... - Занасяш ли ме?

Рискът е нулев. - Почти нулев.

Отпусни ми 50000, става ли?

След 30 секунди ще ти изплатя целия заем с лихвата. Ръката е моя!

Не е негова, Тъбс. Ще сбъркаш.

Нямаше да те моля,

ако не мислех, че зависи от теб. Смятах, че ти решаваш.

Аз решавам.

Крупие, отпускаме му още кредит. Успех, господа.

Добре, да видим сега.

Чиповете ви са валидни. Оставете ни за малко.

До 8 ч. довечера трябва да дадеш 10000.

Бях си разчел залозите.

Ще изплатиш сумата на вноски. Ще ни се издължиш до декември.

Не мога да сбъркам с такава ръка. - Но днес трябва да дадеш 10000.

До 8 ч. довечера.

Ще ги събереш ли? - Да.

Даваш ли ми думата си? - Да, обещавам.

Ама че измамно тесте карти.

Крупие, продължи играта.

Да не мислиш, че ще се върне?

Добре, да махнем превръзката от окото.

Как прекара лятото, Аврора?

Приключихме ли?

Викни баща си. Ще ви кажа какво е положението.

Супер.

Иска да говори с теб.

Само с мен ли? С теб няма ли да говори? Добре, чакай в колата.

Ще ослепее напълно до две-три седмици. Най-много до месец.

Има някаква грешка. Миналия път казахте...

Вече няма периферно зрение.

Централното й зрение се влошава по-бързо от очакваното.

Черното показва с кои части на окото не вижда,

а сивото с кои вижда донякъде.

Споменах ви за онази операция - трансплантация на ретина.

Ще й дам моите очи. - Науката не е толкова напреднала.

Междувременно тя се нуждае от помощта ти.

Тя не иска да й помагам. - Трябва да намериш начин.

По дяволите!

Две глоби за паркиране за 20-минутно посещение при оптометрист.

Страхотно! Поздравления!

Благодаря. Човек трябва да има високи цели.

Какво каза? Не ме дръж в напрежение. Излекувана ли съм?

Ами...

Няма проблеми. Каза, че всичко е наред.

Така ли каза?

Няма промяна от миналия месец. Това е добре, нали?

Защо? По-зле ли ти се струва, че става?

Кай, знаеш ли къде са ми ключовете?

Да, знам. Ето ги на масата. - Супер! Благодаря.

Здрасти, Марви! Миличък!

Не! Броколите ми!

Горкият хищник! - Не, харесват му. Нали, Марви?

Джона, къде държиш пресата за чесън?

Какво ще кажеш да предприемем едно пътуване?

Ще идем до град Чърчил да видим Северното сияние.

Името ми е достатъчно наказание.

Добре, аз излизам. Чао, Марви. Чао, Кай.

Какво ти става днес?

Липсва ми да се размотавам с теб. Защо не излизаш?

Защото все искаш да ходим на разни мрачни, невдъхващи доверие партита.

Да ходим на кафе като преди.

Тъпо е да се пие кафе. Топлите напитки са скука.

Господи! Чад напълно е хлътнал по теб.

Иска да отнеме сладката ти девственост.

Какво?

Не си падам по загорели атлети.

Може да си лесбийка. Боже! Би било страхотно!

Модерно е да имаш приятелка лесбийка.

Сигурно.

Извинете.

Чакай! Върни се! Извинявай, ела тук.

Винаги драматизираш. Чакай! Спри, моля те.

Чад и Дерек ще се повозят. Искат да отидем с тях.

Лиз, ще си ходя.

Не беше добра идея да идвам. - Чад си пада по теб. Не ме ли чу?

Дерек ми допада. Направи компромис.

Дръж се като приятелка и ела. - Защо си такава кучка?

Казах ти, че през нощта не виждам добре. Нищо не виждам!

Ще те водя за ръка. Обещавам.

Между другото, чух, че Чад има убийствена трева.

Да! Господи, направо умираш за трева! Хайде.

Знам, че го искаш. Хайде!

Така те мразя. - Обичаш ме. Леко, стъпало. Добре.

Ама че си пакостник.

Да поиграем игра за възрастни. Казва се "общуване".

Аз казвам нещо. После ти отвръщаш нещо.

Редуваме се. Така разговаряме. Първо единият, после другият.

Да, добре. Може ли да говорим за пари?

Добре. - Хубаво. Ще ми дадеш ли назаем?

Будалкаш ли ме? - Не.

Колко? - Например 10 бона.

Десет ли? Защо са ти 10 бона?

Защото мисля най-накрая да довърша къщата.

Боже, какви глупости говориш! - Не лъжа.

Наистина. Не мислиш ли, че е крайно време?

Десет много ли са? Тогава пет. Къде тръгна?

Трябва ми поне зрънце истина. Малко честност. Това е.

Само толкова. Не е много. - Не, разбира се. Не лъжа.

Решил съм да я довърша. Дръжките на вратите например.

Добре. Някакво начало е.

Обясни ми за дръжките. От много време стоят в този кашон.

Повечето врати тук нямат дръжки.

Защо тогава стоят в кашона?

Канех се да ги сложа, но нямах време. Това имах предвид.

Кой купи дръжките, Джона?

Добре, ясно. Виждам накъде биеш.

Имаш право да знаеш. Тя ги купи от гаражна разпродажба в Селкърк.

Ами витража, който от сума време стои до вратата?

А лампите кой ги купи?

Какво искаш да кажа? Все нейни са. Всичко е нейно.

Тя купи дръжките и лампите. Тя купи витража. Тя нарисува картината.

Къщата е нейна. Не разбирам накъде биеш.

За какво искаш 10 бона?

Казах ти, че са за къщата.

Господи! - Добре, чакай! Спри!

Мислех си, че...

Надявах се, че...

Надявах се в крайна сметка, че ще създадем нещо като семейство.

Какво ли съм си въобразявала?

Бъди по-настоятелен с нея.

Тя си е направо сляпа. Оставяш я да ходи сама, където си иска.

Пуши трева, а ти си затваряш очите.

Нищо не правиш за нея. - Разбрах те.

Извинявай. Моля те, не ни обръщай гръб. Не си тръгвай.

Занимавам се с пропаднали семейства по цял ден.

Защо ли си причинявам това и вечер, и през почивните дни?

Откога я няма? От шест години ли?

Ужасни неща стават постоянно. Важното е как ги превъзмогваш.

Ела. - Недей.

Мамка му!

По дяволите!

Не е за вярване!

Все едно живееш в музей и в дупка едновременно!

Сега осъзнавам, че трябваше да съм по-малко загрижен за витража

и по-загрижен за пръста ти.

Девет дивидита с "Боен кораб". - 20 кинта.

Купил съм ги за 300 долара.

Вече никой не купува дивидита. Има Интернет.

За стария касетофон може да вземем 15.

Тъби, нужно ли беше да ме удря. Имам предвид...

Радвай се, че не бях аз.

Не ме бива да удрям по лицето. Последният, когото цапнах, получи...

Какво беше? - Епидурален хематом.

Кофти работа.

Брик обаче много го бива наистина.

Може да удари някого в лицето, така че да го заболи много,

но да не получи трайни увреждания.

Много е трудно да се събират пари от човек с епидурален...

Хематом.

Има правилен начин и да счупиш пръст.

Трябва да уцелиш точното кокалче. Правилната става.

Да, Брик е невероятен. Виж се. Безупречно е.

Имаш малка синина. Ще изчезне до сутринта. Същинска поезия.

Тъбс, друже, щях да ти се обадя.

Даде ми думата си! Преди час трябваше да ми дадеш 10000!

Думата е всичко за един мъж.

Честният човек би направил всичко, за да я спази.

Например да обере магазин, да ограби бабичка.

Каквото и да е, само да удържи на думата си.

Добре, значи цялата сума, която дължиш, е 93580 долара.

Тъбс, приятелю, защо пък да не си заработя парите?

Ще ти построя беседка.

Ще ремонтирам кухнята. - Стига се излага.

Виж в каква дупка живееш. Може би си свикнал.

Това говори отвратително за някогашните ти умения.

Едно време, Брик, този можеше да построи всичко. Луда работа!

Би могъл да ни дадеш къщата. - Да, би могъл.

Но сигурно има поне две ипотеки. - Всъщност са три.

Три ипотеки. Не ти искаме къщата, но оценяваме искреността ти.

Почваш да печелиш точки, но времето ти изтича.

Дай ми няколко дни да събера парите, става ли?

Едно изключение за стар приятел.

Дадох ти постижима задача. Толкова ли е трудно да събереш 10000?

Имаш нова задача - половината до 9 ч. утре.

Останалите в неделя също в 9 ч. сутринта.

Това са 25 долара. Как смяташ?

Можеш ли да си върнеш доверието ни и да ми дадеш дума,

че до 9 ч. сутринта ще си събрал 46777,50 долара?

Да, ще си ги получиш. - Дай дума.

Да, да.

Тук приключихме. - Да, приключихме.

Ребека Фин

Хубава е.

Защо отиваш горе? Утре ще ти дам парите.

Ясно, но защо да не намалим дълга ти още днес?

Добре. Какво ще кажеш да ти дам колата си?

Давам ти я. - Не, колата си е отговорност.

Не вземай нещата й! - За това говоря, Брик.

Виж изработката на това! Невероятно е.

Вземи му лаптопа. - Какво? Не!

Махни се! - Чакай малко!

Мамка му! Разкарай се от мен! Тъпо куче!

Вземи се в ръце!

Не й задигайте кучето! За бога, майка й умря!

Само Марвин й остана!

Връщаме го, щом се разплатиш.

Това ще ти е стимулът, от който явно се нуждаеш.

Когато му е студено нощем, плаче. Вегетарианец е, не му давайте месо.

Вегетарианец ли? Това е нелепо. - Моля ви, недейте!

Предупредих те. Казах ти, че има риск и може да загубиш.

Рискът беше минимален. - И едно на милион да е, пак го има.

Понеси си последствията като мъж. Чуваш ли?

До 9 ч. сутринта искам 46777,50 долара.

Иначе ти и дъщеря ти ще пострадате.

Ние отиваме да се разходим.

На студа ли? - Да.

Мамка му!

Капитанът на футболния отбор пуши трева. Разрешено ли е?

Продължавам ли да отбелязвам, никой няма да ми държи сметка.

Най-полезният играч съм. Нужен съм им.

Невероятно.

Можеш ли да си истински човек поне за пет минути?

Бива си я. Откъде я взе?

От братовчед ми Фъргюс от град Флин Флон

Работи в най-големия цех за марихуана за медицински цели

в Северна Америка.

Във Флин Флон ли? - Странно, нали?

Ходих там преди няколко години.

Градът е направо вълшебен.

Онази година не бях на себе си. Бях депресиран или нещо такова.

Майка ми ме влудяваше.

Не можех да издържа и ден повече вкъщи, така че заминах.

Отидох да живея при Фъргюс.

Мисля, че донякъде спаси скапания ми живот.

Как точно?

Остави ме да спя на дивана му. Мотаехме се и пушехме трева.

Не говореше много, но кажеше ли нещо, беше като късче мъдрост.

Там всичко тече така бавно. Приятно е.

Спокойно и тихо.

Знаеш ли, там светлината е щадяща за очите.

Мамка му, какви ги вършиш?

Какво? Държах се като истински човек.

Мамка му! - Мислех, че между нас има нещо.

Къде отиваш?

Мислех, че не бива да ходиш сама нощем, че си почти сляпа.

Да, но ще рискувам.

Обеща ми!

Най-добрите приятелки не се държат така помежду си.

Какво е станало? Боже мой! Къде са ми...

Какво се е случило? Къде са ми дисковете, лаптопа?

Какво е станало? - Шантава работа. Слушай сега.

Днес скъсах с Кайла. Тя направо откачи.

Взе разни наши неща и дори ме удари.

Съмнявам се ти да си скъсал с нея. - Защо?

Аз... Къде е Марвин?

Тук ли е Марвин? Къде е?

Смята, че не мога да гледам куче, камо ли дъщеря, и затова го взе.

И ти й позволи ли? - Опитах се да я спра.

Боже мой! - Чакай малко! Какво...

Шибан лъжец! - Багаж ли приготвяш?

Да, не искам да живея с теб. Ще си взема кучето и няма да се върна.

Няма как да стане, защото тя каза, че заминава при приятелка.

Не знам къде е. Не можеш да си го вземеш.

Спри се за малко. Искам да поговорим.

Не ме докосвай!

Не бива да си сама навън в тъмното. Д-р Сингър каза...

Убеден съм, че се справяш, но...

Да скиташ сама посред нощ, сигурно е страшно, нали?

Моля те, ще дойдеш ли с мен?

Хайде, ела. Да се разкараме оттук.

Да отидем да видим нещо красиво.

Да идем да видим Северното сияние в Чърчил.

Луд ли си?

Защо ми е да ходя някъде с теб? - Хайде, ще си направим пътешествие.

Ще пътуваме само двамата за няколко седмици.

Наистина мисля, че трябва да се сближим малко като баща и дъщеря.

Нещо такова.

Не си ли любопитна да го видиш?

Не! Казах ти, че не ми дреме за проклетото Северно сияние.

Аврора. - Махай се.

Не искаш ли да се махнеш оттук?

Да.

Обаче при определени условия, става ли?

Добре, съгласен съм с всичко.

Ще слушаме моята музика през целия път.

Ще слушаме моята музика през целия път.

Дадено. - И без досадни въпроси.

Това дали... извинявай. Ясно. Без въпроси.

Ще спрем да си починем. Във Флин Флон.

Страхотно! Винаги съм искал да ида дотам.

Чудесна идея. И без това е в нашата посока.

Не точно. Ще изгубим още 9 часа дотам.

Няма значение. Не ми пречи. Към Флин Флон.

След като направим това, след като видя сиянието,

ще ме оставиш да си тръгна.

Искаш да кажеш, че...

Ти си на 15 г. Как да се съглася? - Хубаво тогава.

Добре! Ясно!

Добре. Хубаво. - Наистина ли?

Да, щом така ще се съгласиш.

Толкова ли е важно това сияние за теб?

Да, хайде.

Вече я пусна ли? - Спри. Слизам.

Не, харесва ми.

Какво правиш?

Ако спиш край пътя, полицаите те карат да се преместиш.

Но намериш ли си паркинг, тук те оставят на мира.

Това е безплатен съвет от мен. - Няма да спя тук.

Не мога да си позволя да отседнем в хотел "Хилтън",

така че настанявай се удобно.

Ти имаш ли някакви пари?

Какво според теб правех последните 2 г. в почивните дни?

Миеше чинии в китайския ресторант. - Беше виетнамски. Такъв си расист!

Мислех, че ги харчиш например за програми за телефона.

Или за каквото там харчите пари младите. Това е страхотно!

Ти къде си тръгнал? - Няма ли да ходим в хотела?

Не! Виж сега, ако беше изпълнил някоя от поръчките си за работа,

вместо да си пропиляваш времето в казиното,

и ти щеше да спиш в мотел довечера.

Но ти не го направи.

Знаеш ли какво? Няма да ти дадат стая. Ти си на 15 г.

На толкова ли съм?

Мога ли да ви помогна? - Да, жена ми иска кафе.

Гледам да й намеря, за да е доволна.

Карти ли играете? - Не.

Мога да се включа. Имам стотачка. - Цяла нощ играем. Приключваме.

Ела следобед. - Не, няма да мога.

Тръгнал съм за град Де Па, но мога да се включа сега.

Не, съжалявам.

Не.

Аз излизам от играта.

Добър удар.

Да. - Тъби, обажда се Лари.

Знам, че си ти. Пише го на телефона. Наясно ли си в кой век живеем?

Човекът, когото търсиш, е тук.

В град Дофин, така ли? - Да, тръгнал е за Де Па.

Сигурен ли си, че е той?

Да, имам му снимката. Отсреща е. Искаше да играе с нас, но отказах.

Какво гледаш, мамка му? - Не!

Надявах се да вдигнеш, но ще ти оставя съобщение.

Взех заем, за да играя комар. Права беше. Десетте бона не са за къщата.

Изгубих много пари на покер. Нуждая се от помощта ти.

Следобед ще сме в Де Па. Довечера ще сме във Флин Флон.

Ще пробвам пак да ти звънна. Обмисли го, моля те.

Съжалявам. Довиждане.

Кой е? - Аз съм.

Върви си. Спя. - Чакай, донесох закуска.

Не консумирам рафинирана захар и кофеин.

Но спокойно, познаваме се само от 15 г.

Хайде днес да направим нещо забавно заедно.

Не, благодаря. Дай ми 20 минути да се приготвя и тръгваме.

Защо си се разбързала? - Трябва да стигнем Флин Флон.

Да, ще отидем, но не разбирам защо трябва да бързаме.

Един човек ме чака там.

Кой? - Казва се Фъргюс.

Фъргюс, значи. Ами обади му се да му кажеш, че...

Няма телефон.

Фъргюс няма телефон. Звучи страхотно.

Да, наистина. Сега ще се къпя. Ще се видим в колата.

Довечера ще сме във Флин Флон. Ще пробвам пак да ти звънна.

Обмисли го. Съжалявам. Довиждане.

Аврора?

Аврора?

Той гадже ли ти е?

Да, разбрахме се без въпроси. Ще използвам съобщителни изречения.

Дано Фъргюс знае как да се грижи за момиче с болест на ретината.

Знае ли за това въобще? - Това е въпрос.

Този пич Фъргюс може да откачи, като разбере за състоянието ти.

Тревожа се. Не искам да ти разбие сърцето, щом разбере, че очите ти...

Мислиш да се преместиш във Флин Флон ли?

Ами училището? А този пич Фъргюс...

Не му казвай "пич"! Дразнещо е.

Това бяха все въпроси.

Да.

Сметката е 19,50 долара.

Ето, задръжте рестото. - Направо ще се влюбя във вас.

Извинявай! Не се усетих. - Господи!

Ето.

Пътешествия се правят, за да изживееш нещо ново,

да се забавляваш, да се разсееш и да експериментираш.

Не се съгласих да пътешествам, а да ме закараш до Флин Флон.

Да, но като спирка на път за Чърчил.

За да видим някакво тъпо сияние.

Не каза, че ще спираме във всеки противен град.

Добре, но ми хрумна една идея за нещо специално и забавно,

което да направим заедно.

Искаш ли да се забавляваш? Само половин час, а?

Ето го купонджийското ти изражение. Харесва ми.

Пристигнахме. Ще е вълнуващо и забавно.

Това е индианска земя. Ще срещнем местните.

Ще влезем, ще се отпуснем, ще пийнем нещо. Нали?

Имаш много сериозен проблем.

Преди си падаше по това. Редовно идваше с мен.

Избираше на кои коне да заложим. Хапвахме пица. Прекарвахме си добре.

Върви, вземи си жалката доза комар, но да си тук след 30 минути.

Ти няма ли да дойдеш с мен?

Хайде, ще те заведа на бара. Ще ти взема някоя бира.

Родителските ти умения все така ме изумяват.

В 4 ч. да си тук.

Ако те няма, ще отида до Флин Флон на стоп.

Разбрано. Всичко е пределно ясно.

Да си тук навреме.

Как я карате?

Плащам.

А той ни каза, че било наблизо.

Да вървим само направо, ще го видим. Ще го видя ли наистина?

Никога не спирай, когато ти върви.

Хубавото при търсене на пропаднали комарджии е, че са предвидими.

Сигурно играе блекджек? - Има място за покер.

Вероятно там си пропилява последните пари.

Залагам всичко.

По дяволите!

Извинете. Простете.

Къде отиде оная невестулка? - Ето го!

Аврора!

Имам семейни проблеми. Проявете съчувствие и ми върнете кучето.

Убих го! - Какво?! Убил си ми кучето!

Убил си ми шибаното куче!

Проклятие!

Колата ми! - Сър, конфискуваме автомобила ви.

Аз ще карам.

Благодаря. Мислех, че ще вървя пеша чак до Флин Флон.

Мога да те закарам до селцето Рут Лейк.

После се оправяй сама. - Идеално. Благодаря.

С тази синя коса няма ти да избираш музиката.

Зелена е.

Наистина.

Хайде, ела! - Познаваш ли го?

Един тъпанар. - Да вървим.

Махай се! Намерих си превоз.

Не прави глупости. Излез веднага от проклетата кола.

Послушай я. Върви си в колата, преди някой да е пострадал.

Аз съм баща й. Отключи веднага!

Иначе ще викна ченгетата. - Това баща ти ли е?

Спермата му може да е имала известна роля в зачеването ми.

Стига си се занасяла! Съжалявам, че оплесках нещата.

Отново си права. Но ми дойдоха карти за фул хаус.

Знаете ли, че дъщеря ви ви мисли за тъпанар? Аз съм съгласен с нея.

Сигурно ви е доста неприятно.

Умолявам ви, моля ви се, сър, отворете вратата, защото аз...

Имате ли деца? - Не.

Господи! Мамка му! Как пък нямате поне едно дете?!

Щеше да ми е от полза, ако имахте дете.

Боже! Тъби, моля те, нека ти обясня.

Осъзнаваш ли, че за всяка минута, в която трябва да те гоним,

дългът ти нараства все повече?

Тези кои са? - Нямам представа.

На всичко отгоре трябва да добавя разходите за полета и горивото,

и ежедневните разходи за мен и Брик.

Защо го правиш? Защо ме гониш, щом нямам пари?

Не изкарвай мен виновен.

Не е възможно да си си повярвал,

че просто ще се измъкнеш без последствия.

Мисля, че можем да... - Това дъщеря ти ли е?

Бягаш, а си помъкнал и дъщеря си ли?!

Можем да я вземем като гаранция. - Чакайте малко!

Вече пробвахте този номер с Марвин. Видяхте какво стана.

Отвличането не е в тон с приказките ти за честност.

Поне веднъж прояви разбиране към чуждата гледна точка!

Трябва да представя на Равина нещо конкретно,

за да докажа, че контролирам ситуацията.

Трябва трябва да е прецедент.

Не искаш да я замесваме, нали? Добре тогава.

Дай ми нещо! - Добре.

Сетих се! Може да ми счупите крака.

Ще го счупите и ще го снимате.

Ще се вижда как Коста е изкривена неестествено. Целият помлян!

Всички ще знаят, че с Тъби Финкълман шега не бива и трябва да си плащат.

Метод от старата школа, Тъбс, но още ефективен.

Ще пуснем снимките в Интернет.

Клиентите и Равина ще видят счупените му крака след 2 минути.

Не и двата, а само един. Другият ми трябва, за да шофирам.

Как ще процедираш? - Трябва да се виждат и двата.

Над глезена на левия крак ще счупя фибулата, на десния - тибията.

Малко е крайно. - Устройва ме.

Да поговорим за това. Не!

Хвърли го!

Миличка, иди в колата с баща си.

Малко момиче не бива да вижда как потрошават крака на баща й.

Дори и той да си го заслужава.

Преди малко те излъгах. Имам три дъщери. Нито една няма зелена коса.

И не бъди такъв тъпак.

Беше малко неуместно. Не мислиш ли?

Правиш се на герой, без да знаеш за какво става въпрос.

Да.

Очакват да караме по онзи път, а не по този.

Кои бяха тези? Защо ли се изненадвам? Пак си сгафил!

Току-що стреляха по мен! - Нима? Толкова съжалявам.

Защо се качи при въоръжен маниак? - Излиза, че аз съм глупавата.

Целенасочено ли се мъчиш да се погубиш?

Това ли искаше? - Абсолютно.

Изгаси я веднага! Чуваш ли? Веднага! - Не.

Не се шегувам. Махни тревата! Това е против негласното ни споразумение.

Какво споразумение? - Правя се, че не знам,

а ти не пушиш трева пред мен.

Това са пълни глупости! - Не са!

Изгаси тревата веднага!

Аз пуша трева, а ти имаш проблем с хазарта. Ето, казах ти го.

Игрите с карти са ми страст. Има голяма разлика между двете неща.

Нали? - Добре.

Предлагам нова сделка. Ще пуша, когато пожелая,

ако искаш да продължа да се возя с теб.

Добре, изглежда справедливо. Съвсем разумно. Изпуши я всичката.

Който има, нека пуши.

Защо да не ти вземем и малко кокаин? Ще го смъркаш.

Ще се друсаш и с хероин.

Ще си го... боцкаш. Знам ли?

Ще ти вземем да пушиш и крек. Няма проблем.

Не ме интересува. Защо да ми пука? Давай смело.

Ако искаш, дръпни си.

Какви ги дрънкаш? Не искам да си дръпвам.

Много е смущаващо за баща да гледа как дъщеря му се напушва.

Познавам доста деца, които се отрязват заедно с родителите си.

Не е кой знае какво. - Няма да се напушвам с теб!

В момента си много напрегнат. Ще ни убиеш и двамата.

Ето. Точно така.

Отдавна не си пушил, а? - Да, към 15 години.

По дяволите! Какво?! Цели 15 г. По-добре спри колата.

Ще ти се прииска да отбиеш. При това веднага.

Погледни само! Огромно е. Гигантско е.

Това е най-обширното поле в света.

Виждала ли си толкова голямо поле? Луда работа!

Не мога да повярвам. Нали не си въобразявам?

Това е огромно поле, нали? Гигантско е. Направо не знам.

Как е станало толкова голямо?

Наистина ли ще слушаш тази гадост сега?

Добре, дай едната слушалка. - Направо го вземи.

Дори не е музика. Не я разбирам.

Защото не се вслушваш.

Боже мой!

Ритъмът е много добър!

Вкусно! Тревомански глад.

Тревомански глад ли? Да не живееш още в 1974 г.?

Фъргюс, значи.

Ако тръгнем сега, ще стигнем до довечера.

Знам накъде са тръгнали.

Браво.

Ще ти донеса закуска. Безкофеиново кафе и никакви понички.

Ела.

Ела, преди да съм размислила.

Искаш ли да гледаме някой филм?

Чувам как дишаш, кретен такъв.

Дойде. Наистина дойде.

Тя къде е? - Излезе за малко.

Ще се върне. Нещата й са тук.

Какво ти става? - Какво?

Извинете, искам една бира, моля.

Благодаря.

Аз...

Търся човек на име Фъргюс.

Познавате ли го?

Кога ще й кажеш?

Веднага щом се върне, ще й кажа всичко.

После ще я взема с мен обратно в Уинипег.

Кайла, виж... - Не.

Тук не е в безопасност. Знаеш го.

Не и докато те преследват. Идва с мен. Не подлежи на обсъждане.

Трябва да я заведа до Чърчил. - Това със сиянието е глупост!

Видя резултатите от прегледа. Знаеш, че е почти...

Казах ти, че видях сиянието на медения си месец.

Беше най-хубавото нещо, което съм виждал през живота си.

Заслужава да го види.

Нямам какво друго да й дам.

Здрасти!

Къде е Марвин? В колата ли е?

Не бях напълно честен с теб

относно Марвин, както и за какво ли още не.

Трябва да ти кажа някои неща.

Къде е Марвин, по дяволите? - Кайла не взе Марвин.

Не ти взе и нещата. Беше Тъби Финкълман.

Кой? - Той...

Не ме интересува. Къде е Марвин? - Ситуацията е сложна.

Взеха го. Тъби го взе като гаранция.

Все още не знам подробности. Ще ги науча.

Но се оказа,

че Марвин...

Не се е справил.

Какво означава това, по дяволите? Мъртъв ли е?

Да.

Какво? По дяволите! Марвин е мъртъв!

Трябва да ти кажа още нещо. - Не, не искам да знам.

Стига ми за тази вечер. Кучето ми е мъртво. Това не е ли достатъчно?

Просто ме изслушай. Не знам как да ти го кажа.

Аз... не искам да ти го казвам.

Няма да ти говоря през вратата, така че излез, моля те.

Новината сигурно си я бива. Давай, говори.

Казвай! Какво още си оплескал?

Уби кучето ми. Осиновена ли съм? - Не.

Слушам те. Имаш думата.

Добре.

Боже! Каквото и да е, просто го кажи, шибан идиот!

Не ми говори така!

Аз съм ти баща.

Излъгах те за това, което д-р Сингър каза относно зрението ти.

Става по-зле. Влошава се много бързо.

Ще ослепееш до няколко седмици. Най-много до месец.

Как смееш да криеш това от мен!

Съжалявам. - Как смееш да го криеш!

Чакай малко, моля те! Само секунда!

И ти ме лъжеше. Преструваше се, че не се влошава.

Дръпни се! - Не! Ела до Чърчил.

Стига с тези глупости за Северното сияние!

Не те интересува Северното сияние, а как да си спасиш задника от Тъби.

Така беше, но вече не е.

Сега наистина искам да го видиш Обеща да дойдеш.

Никога няма да дойда до Чърчил.

Не ти ща бащинските грижи! Приключих с теб!

По дяволите!

Аврора! - Джона, остави я да се успокои.

Аврора!

Какво е това?

Помогни ми, като гледаш за нея.

Джона, това правим. Търсим я вече цяла нощ.

Хубаво. Ще я търсим, докато я намерим.

Боже мой! Виждаш ли това?

Господи!

Аврора!

Джона!

Аврора!

Аврора не е като майка си.

Няма да се самоубие.

Ти ли си Фъргюс? Чакай. Не.

Приятелка съм на братовчед ти Чад от Уинипег.

Какво от това? - Пуших от тревата, която си му дал.

Какво? - Най-хубавата трева на света. Аз...

Казвам се Аврора.

Хубаво.

Дошла си за трева чак от Уинипег? - Не, не само за трева.

Дойдох за малко да видя как е. Пък кой знае, може и да поостана.

Имаш ли приятели или роднини тук? - Да.

Кои са?

Чад каза, че Флин Флон е готин град, а и запасите ми привършваха.

Отдавна няма от тази трева. Затвориха цеха преди месеци.

Дадох на Чад малко през 2009 г.

Сигурно я пази в хладилника и я ползва, за да си проси секс.

Наемате ли хора? Имам година и половина опит като миячка на чинии.

Не. Отваряме след час, така че би ли си тръгнала?

Няма къде да отида.

Не може да останеш тук. Това не е ли скитничество или нещо такова?

Ти какво очакваше?

Торба трева, работа и място за живеене ли?

Разбира се, че не.

Просто помислих, че...

Както и да е, забрави. Такава съм глупачка.

Ей, глупачката,

искаш ли кафе?

Да.

Даваха ни допълнителни облаги и придобивки.

Не само безплатни прегледи при зъболекар,

а и масажи. Даваха ни ги, за да отглеждаме марихуана.

Яко. - Знам.

Знаеш, че съм на 28 г., нали? Ти... - На 19 г. съм.

Твърде малка си за мен.

Прекалено малка.

Извинявай, аз просто... Забрави. Не исках да го правя.

Аз само...

Просто...

Някакъв гадняр уби кучето ми.

На всичко отгоре имам заболяване на очите.

Казаха ми, че до 40-годишна възраст ще съм добре,

ако пия витамин А.

Но току-що разбрах, че ослепявам.

Ще стана напълно сляпа. Като прилеп.

Усещам как става по-зле с всеки изминал ден.

Никога например няма да пилотирам самолет.

Няма да видя гол мъж или пък Айфеловата кула.

Нямам самолет. Нямам пари и за пътуване до Париж.

Но можеш да видиш мен.

Стига да искаш.

Добре.

Там е. Слава богу!

Добре.

Боже, идва клиент.

Ще трябва да отворя. - Това е баща ми.

Дай ми няколко минути с нея.

Защо? - Довери ми се.

Става ли? - Добре.

Всичко наред ли е? - Да, остави ни.

Забавна нощ, а? - Имала съм и по-тежки.

Направо не искам и да знам. - Или пък искаш.

Защо дойде чак дотук?

Той не си заслужава, Кай.

Може би. Но ти си заслужаваш.

Значи ти си прочутият Фъргюс. - Да.

Сигурно си на 24-25 години. - На 28 г.

Ти си на 28 г.

Обясни ми защо 28-годишен мъж кани у тях 15-годишно момиче,

което едва познава.

Ако е успяла да те излъже така лесно, браво на нея.

Но тя е хлапе, а аз не си падам по хлапета.

Няма защо да се тревожиш.

Какво стана? Какво й каза? - Във Флин Флон е видяла достатъчно.

Трябва да тръгвам, но...

Благодаря, че ми показа пениса си.

Беше... прекрасен.

Ако й се случи нещо, ти ще го отнесеш. Лично ще се погрижа.

Да, сигурен съм.

Наистина го мисля.

Не се издънвай. - Няма.

На пода е. Под... над онова.

Колко дължиш? - Хайде да говорим за това утре.

Колко дължиш? - Около 100 бона.

В града има ли казино? - Не.

Лъжеш. - Няма.

Казах ти, че занапред ще съм честен.

Ами...

Къде свестните хора от Томпсън, Манитоба, играят блекджек?

Играят, но трябва да знаеш къде да търсиш.

Скапан съм.

Имам около 3000 долара.

Ако ги заложим всичките на една ръка,

ще трябва да спечелим към пет поредни ръце.

Двойно или нищо, за да изплатим дълга ти. Нали?

И дума да не става.

Вземал ли си пет поредни ръце?

Да, случвало се е. Личният ми рекорд е 13 поредни ръце.

В казиното "Голдън Нъгет" през 1996 г.

Ще ти изчистим сметките. Ще е ново начало. Наистина.

Дългът е мой, не твой.

Но тези 3000 са мои, не твои.

Заработила съм ги. Ще ги харча, както реша.

Няма да стане.

Що за баща ще съм, ако ти позволя това? Какъв пример ще ти дам?

Лека нощ. - Лека нощ.

Не!

Къде се играят карти?

Тук ли се играе? Натам ли?

Извинявай, беше отворено и просто влязох.

Търся дъщеря си. На 15 г. е, има къса коса.

Сигурно в момента залага на поразия.

Имаш ли снимка? - Колко 15-годишни... не нямам.

Не носиш ли снимка на дъщеря си?

Съдиш ли ме, хлапе? Ти трябва вече да си си легнал. Посред нощ е.

Не бива да стоиш насред гнусно стълбище и да пазиш...

Трябва да вляза там. - Чакай, не може. Аз съм пазачът.

Тате.

Ела тук. Вече спечелих първите три ръце.

Това дъщеря ти ли е? - Да.

Добре! Схванах! - Трябва да я махнеш оттук веднага.

Ясно. Схванах. Но вие сте я пуснали тук посред нощ.

Настанили сте я. Срещу парите й сте й дали чипове.

Позволили сте й да заложи всичко на една ръка.

После сте я оставили да го направи още два пъти.

Не знам имате ли основание да я изритате сега. Как мислите?

Казах ти! Имах добро предчувствие. - Добре, да приключваме с това.

Не. Калвин, продължаваме.

Изчакай секунда! Вече имаш 24000 долара.

Ако сега спреш, ще имаш достатъчно пари за колеж.

Все повтаряш, че не бива да спираш, щом ти върви.

Сега е по-различно. Шансовете да вземеш пет поредни ръце са малки.

Ти си печелил 13 поредни. - Беше случайност.

Тате, чуй ме. Имам нужда от теб. С мен ли си?

Продължаваме, Калвин. - Да!

Леко. Раздай ми карта, но полека, моля те.

Да! Това беше страхотно раздаване!

Видя ли какво направи? - И още как.

Добре. Калвин, още едно раздаване.

Продължаваме. Да го направим.

Задръж за малко. Чакайте. Слушайте.

Госпожо, на път сме да спечелим шестцифрена сума.

Не искаме неприятности.

В знак на уважение ви давам възможност да спрете раздаването.

Ще си тръгнем с 48000. - Татко, не!

Или ще изиграем ръката, която ще ни е последна,

но трябва да знам дали ще можете да ни изплатите печалбата.

Какво ще кажете?

Какво става? - Имат пари.

Късмет. - Добре.

Проклятие!

Да вървим.

Пътят до Чърчил е дълъг.

Току-що си тръгнаха. Запътили са се към вас.

Утре всичко приключва. - Дай боже.

Казах ти да се откажеш, когато спечели 24000.

Можеше да ме спреш, но не го стори,

защото комарът те вълнува повече от дъщеря ти.

Ясно. Всичко е заради мен, така ли? Аз съм виновен за всичко.

Сигурно и за очите ти съм виновен. - Да, наследствено е.

Добре. Можеш да ме обвиниш за всичко, щом така искаш,

но ще ти кажа, че вината не беше моя.

Не бях най-добрият съпруг, но се справях добре.

Нямаше какво да направя. Никой не го очакваше. Разбра ли?

Никой не го предвиди. Каквото и да си мислиш, нямаше как да я спра.

Не съм те винила за това, което тя направи,

а за това, което стана впоследствие.

Ти се предаде! Вдигна ръце от мен!

За това те виня.

Толкова съм ужасен.

Щом така искаш, просто си върви.

Повече няма да ходя по теб. Край! - Типично за теб.

Върви!

Очите ли си удари? Дай да ги видя. - Не!

Покажи ми ги. Можеш ли да виждаш?

Ще те изправя и ще идем до болницата.

Не, не! Нищо ми няма.

Добре съм. Само се спънах.

Ще отидем да те прегледат. - Просто се спънах.

Очите ти са целите червени. Чакай! - Татко, стига!

Но... - Ще идем в малка болница,

където няма да са наясно със заболяването ми.

Ще ни пратят в Уинипег. Никога няма да стигнем до Чърчил.

Наистина съм свикнала. Често се зачервяват.

Боже мой!

Ето. Отсреща има пекарна.

Как си? Добре ли си? - Прекрасно. Да потегляме.

Какво? Добре, идвам след минута.

Имаме 23 долара и 75 цента. Резервоарът ни е пълен.

Добре, все е нещо. Нали?

Нещо ли? Ще можем ли да стигнем дотам?

Ето ти картата. Кажи ти какво мислиш.

Добре.

Ще караме, докъдето можем, а после ще се справим някак си.

Това е житейската ми философия, така че съм съгласен.

Мамка му!

Чакай.

Какво става? - Пътят просто свършва ли?

Нали каза, че само тази магистрала води на север?

Да, само тя е.

Как отидохте с мама на меден месец в Чърчил?

Със самолет от Уинипег.

Шибана работа!

Не можем ли да стигнем с кола?

Мамка му! - Да, така и предполагах.

Явно това означава, че пътуването ни свършва в Еймъри, Манитоба.

Не.

Не свършва, докато не стигнем Чърчил и не видим Северното сияние.

Трябват ни по 25 долара на човек.

Значи не ни достигат 35 долара.

Добре, все ще измислим как да намерим 35 долара. Нали?

Можем да пеем на улицата за пари.

Не мисля, че в Еймъри това им е притрябвало.

Мога да продавам тялото си.

Това ще го запазим като краен вариант.

Искаш ли кърпичка?

Извинете.

Ето тук.

Простете. - Ела.

Не, няма нужда. Ще се справя.

Хайде.

Насам. Завий надясно, тоест наляво.

Най-добре се вижда от скалите край залива.

Тук е. Полека със скалите.

Ето, виж. Качи се тук.

Тук ли? Къде?

Ето тук. Добре.

Ела насам.

Оттук го наблюдавахме с майка ти.

Нищо не виждам.

Аврора Бореалис се вижда най-добре между януари и април.

През септември се появява по-рядко.

Не провери ли това, преди да тръгнеш?

Моля те, Тъби, стари приятелю. - Не ме наричай "стари приятелю"!

Уби кучето ми! - Чувствам се много зле заради това.

Наистина отвратително.

Добре, приятелю, да поговорим.

Нали те предупредих да не ми викаш "приятелю"!

Спри! Моля те, не я наранявай!

Никога не бих наранил момиче!

Брик обаче ще постъпи по съвсем друг начин.

Имам нов списък със задачи, в който фигурира твоята смърт.

Знаеш, че нямам пари! Какво очакваш? - Имаш пет минути да си платиш.

Скапаняк такъв!

Ще умреш от хипотермия! - Не! Татко! Моля ви!

Ето какво ме накара да направя!

Не! - Така ли ще свърши всичко?

Ще стоиш така, докато умреш ли?

Не!

Татко, дай им къщата!

Аврора, не! - Дай им къщата!

Не искам къща с три ипотеки.

Не, тя ги плати, преди да умре.

Няма ипотека. Завеща къщата на баща ми. Не лъжа!

Татко, дай им къщата!

Тя е нейна. Само това ни остана от нея!

Точно затова трябва да им дадеш къщата!

Какво решаваш? - Струва поне 200 бона.

Вярваш ли му? - Макар да има работа по нея.

Наистина ли струва толкова? - Ще я пробутаме за 300, дори 350.

Не ни дължи 350000.

Дължи 97842 долара и 75 цента.

Но скапанякът ти докара много тревоги.

Татко! Моля ви, дави се! Моля ви!

Продай къщата и си изплати дълга.

Останалата сума ще си я поделим. - Добре.

Чудесно! Издърпай го.

Ела тук! Добре. Ела.

Добре. Хайде! Ела.

Имам хавлия. - Ще дойда с брокера в понеделник,

за да подпишем документите.

Добре се справихте, сър.

Благодаря, Брик. Оценявам похвалата ти.

Искаш ли да пием по една бира?

Не. Вече съм в извънработно време. Ще се видим сутринта.

Да, добре.

Ще се наредят ли нещата?

Не знам. Вероятно. Може би.

Да, ще се справим някак си. - Добре.

Ще се справим някак.

Да бях прочел в Интернет нещо за сиянието.

Да, май трябваше.

Добре.

Господи!

Боже мой! - Какво?

Виждаш ли го?

Погледни. Виждаш ли го?

Нали ти казах!

Не е ли удивително, Аврора?

Да, тате, това е най-хубавото нещо, което съм виждала.

Превод ИВАЙЛО МАРКОВ