Original subtitles

- Идвам, идвам.

- Беше толкова удоволствие да ви има.

Добре дошли в семейството.

- Изключени.

- Готово ли е?

- Да.

- Тя ще трябва да бъде следващия път да бъде по-внимателна.

Нека се обърнем към нашия победител.

- Аааа!

- Чувал съм много за теб, Лукас.

Ингрид е чакала толкова да стане майка.

Вече сте в безопасност.

Добро момче.

- Защо го правите?

- Името й беше Роуз.

Тя беше първата ми.

Тя беше единствената ми.

Спомням си, че я държах мъничкото си тяло в ръцете си.

Виждайки я да взема първата й глътка въздух.

Първо се появи температурата,

след това кашлицата.

След това плачът.

Не минаваше и час, когато тя да не е разтърсил къщата.

И изведнъж...

спрени.

Тишина.

Днес щеше да има беше нейният рожден ден.

Години наред се опитвахме, но нищо.

- Много съжалявам.

- И тогава ми хрумна идеята.

Избор на идеалния баща за моето дете.

Сега се отпуснете.

Това няма да навреди нито за миг.

- Моля, просто пуснете ме, по дяволите!

Луд козел!

Майната ти!

О, бебе, моля!

Моля!

- Не сте гладни?

Трябва да се храните.

Днес е важен ден.

Имате много решения за взимане.

- Знам.

Какво ще стане, ако това се повтори?

След това чакаме още една година.

- Ако не е писано да се случи, не е предвидено да бъде.

- Просто искам да те накарам да и семейството се гордеете.

- Винаги го правиш, Исла.

- Тази година ще имам шест.

- Уау, не е ли вълнуващо?

Нямам търпение да ги посрещна.

Просто си спомнете какво ви казахме.

- Да, майко, знам.

- Имаш силни гени, Исла.

Сега довършете закуската си.

Облеклата ви са на горния етаж.

- Защо не седнете отпред?

- Казах. Не мога, татко.

- Защо не?

- Е, просто не изглежда правилно.

Не седите в отпред с шофьора.

- Почакайте.

- Шофьор? - Да.

- Кога станах проклет шофьор?

О, Том.

Какво им казахте, а?

че сте изпълнителен директор на някоя голяма компания.

И аз съм твоят личен проклетият иконом.

- Е, да, нещо подобно.

- Том...

- Какво?

- Те ще ви настигнат.

- Да, знам.

- Поне вие сте сега имаш приятели.

- Имам приятели, татко.

- Добре. Още няколко приятели.

И вие получавате се излагате,

това е добре, нали?

- Да.

- Но ти все още си моето момче.

И все още се тревожа за теб, дори да си на 21 години.

- Татко, нямаш нужда от да се притесняваш за мен, татко.

Добре съм.

Честно казано.

- Така че в колко часа искате да да те взема тази вечер?

- Не. Ще остана да пренощувам.

- Никога не съм чувал за тези приятели преди.

- Татко, ще се оправя.

Току-що го казахте сами, вече съм на 21 години.

- Добре.

Но просто ми пишете и ми позволете да знаеш, че си добре, добре?

- Обещавам.

- И просто не забравяйте, че знаете, ако се чувствате некомфортно,

ако искаш да се върнеш у дома, просто използвайте тази кодова дума.

- Да, знам.

Балон.

Поне вече спря да вали.

- Ето ти го, сине.

- Благодаря, татко.

- Бъдете в безопасност.

- Да.

- О, последно нещо.

Мога ли да взема назаем часовника ви?

- Имате часовник.

Купих ти хубав за Коледа.

- Да, но твоят е по-хубав.

Хайде, моля те,

моля.

♪ Обичам усмивката ти

- Том.

Много се радвам, че дойдохте.

Влезте.

- Уау. Мястото ви е невероятно.

- Благодаря ви.

Бихте ли имали нещо против да вземете да си събуете обувките, моля?

- О. Да, разбира се. Съжалявам.

- О, не, всичко е наред.

- Еми, къде са всички останали?

- Вие сте първият, който пристига.

Между другото, изглеждаш страхотно.

Часовникът наистина ви подхожда.

- Благодаря, но току-що го купих.

- Добре,

Харесва ми.

Мога ли да...

да ви разведе?

- Да, разбира се.

Уау, мястото ви е просто невероятно.

- Искате да видите нещо още по-невероятно?

- Добре.

- Затворете очи.

- Наистина? - Просто...

да ги затворите.

Та да!

Добре дошли в семейството.

Благодаря на всички за да дойдат тази вечер.

Толкова е хубаво най-накрая да да ви съберем всички заедно.

И моето, о, моето,

какъв красив куп от всички вие сте млади мъже.

Тази вечер ще ще бъде много забавно.

Честно казано, нямам търпение.

О, боже,

къде са ми маниерите?

Не всички сте били все още не са представени правилно.

Това е Маркъс,

На 24 години.

Фитнес фанатик.

Използва се за тренировки за Олимпийските игри.

Но просто не можете да устоите на борбата, нали, Маркъс?

- Честно казано, мога да убия за жена като теб.

- Организирам малко събиране

в събота вечер за рождения ми ден.

Облечи се, интелигентно нещо.

Ще се радвам, ако дойдете.

- Наистина?

- Може би ще донесете и чанта за нощувка.

- Добре.

- Хм.

Е, не сте ли вие напредничавият мислител?

Повярвайте ми.

Няма да имаме нужда от тях.

Запознайте се с Деймиън.

На 26 години, с медицинско образование,

много интелигентен.

Учи в Оксфорд когато е само на 16 години.

Предназначен да бъде успешен.

И така, какво прави един човек на науката на място като това?

Продължавам да си задавам този въпрос.

Добре.

Докато не убива пациент.

О, всичко е наред, маце.

Всеки прави грешки.

Джо.

23,

акции и дялове.

Интелигентно.

Много богат,

но по някакъв начин

в големи дългове.

Ще ви кажа. нещо лудо.

Оформяте се като моят фаворит от групата.

- Уискито е опасно.

- Харесва ми изгарянето.

Тук имаме Франциск,

и най-младият от тях, само на 20 години.

Барабанист.

И то отлично.

Това бяхте вие?

В никакъв случай.

Ще излъжа, ако кажа, че не съм намирам барабанистите за привлекателни,

Бих искал децата ми да да са музикално надарени.

За нас е чест

да сте тук.

Е, добре, добре.

Не мислех, че ти сте от този тип.

Имам предвид, Джо, може би, но

не вие.

Предполагам, че това е така се казва, нали?

Секс, наркотици,

рокендрол.

Едно лошо момче ме възбужда.

Удивително е какво интернет може да ви каже за един човек.

Но...

ето нещо странно,

Том.

Вие не съществувате.

Това е доста далеч.

Ще трябва да шофирате, но аз съм предполагам, че шофирате.

- Да.

Кой не го прави?

- Наистина е малко загадъчен човек.

- Моля.

- Имам чувството, че има много повече за теб

от това, което вие на пръв поглед.

О, всичко е наред, скъпа.

И последно, но със сигурност не на последно място, имаме Конър.

Сега трябва да бъда честен,

наистина имате гъделичкат фантазията ми.

Фотограф.

Наистина?

Няма как, обичам фотографията.

- О, наистина?

Какво снимате?

- Предимно портрети.

Но не и професионално, само полароиди.

Правилно.

Сега, след като всички се запознахме,

Ще ви сваля гащите

и всички вие ще ще се държите много добре.

Добре.

Едно.

- Майната ти.

- Сега, Маркъс, няма да няма да имам лош език

на масата за вечеря.

Трябва ли да поставям да ти сложа отново запушалката?

Добро момче.

Игри в момента в игра.

Пет.

- Избягайте от ти, болен шибан!

- Сега, Конър, чул си какво каза на Маркъс за клетвите.

Не бихте искали да губите точки.

преди играта да е започнала, бихте ли го направили?

- Каква игра?

Причината, поради която сте всички тук, разбира се,

за да докажеш истинската си любов и преданост към мен.

За да ми даде моето съвършено дете.

- Ти си шибан луд, знаеш ли?

Ако някога се измъкна оттук, ще те убия.

Хей, хей, слушай ме.

Пуснете ме!

Пуснете ме, дяволски, да си ходя!

Не искам да бъда част от

на този болен, извратен която играете.

Не искам да имам нищо общо с това.

Пуснете ме!

- О, не!

- Някой друг има нещо нещо лошо, което биха искали да кажат?

Има ли още за още?

- Искам да си тръгна сега, моля.

- Напуснете?

Не можеш да си тръгнеш сега, Деймиън, току-що си пристигнал.

И да си помислим за всички пропилените усилия

Щях да направя в да ви настаня тази вечер.

Има ли някой някакви подходящи въпроси?

- Защо ние?

- Не е ли очевидно?

Всички вие имате нещо нещо специално за вас.

Чудесни качества, които бих искал да предам на бъдещото си дете.

И всички вие показахте. ангажимента си

като дойдеш тук тази вечер.

Шофиране по целия този път

само за да прекара една нощ с мен.

Искам да кажа, ако това не е любов, не знам какво е.

Добре,

ще има повече време за въпроси по-късно.

Сега,

без много повече шум, позволете ми да ви представя

правилата.

Едуард.

- Добър вечер, господа.

Вярвам, че всичко е наред?

Ето какви са правилата.

Нарушаването на някое от тези правила ще води до незабавно отстраняване.

Елиминиране означава повече няма да

да продължите с производството.

В рамките на тази вечер,

вие, господа, ще бъдат подложени на няколко игри

които имат за цел да ви тестват. във всяко едно отношение.

Повярвайте ми, господа, аз съм свидетел на това.

Не можете да напускате този освен ако не получите инструкции.

Нямате право да се свързвате с никого. извън тази стая

освен ако не е инструктиран за това.

Не можете да премахвате друг играч.

освен ако не е инструктиран за това.

Загубилият във всяка от тези игри

се налага неустойка.

в ръцете на дъщеря ми Исла.

Всяко нарушение на тези правила ще води до незабавно отстраняване.

Ясно ли е това?

Казах ясно ли е това?

- Да.

- Отлично.

Сега ще ви оставя с дъщеря ми Исла,

за първите игри.

- Време е за първата игра.

Искам да знам как сте наблюдателни.

Мислех, че ще започнем приятно и лесно с тест.

Сега...

Не се провежда съвещание.

В края на три въпроса,

Ще събера всички документите ви,

и лицето с печели най-много верни отговори.

Този с най-малко губи и се изправя пред неуспешен опит.

Първи въпрос

какво нося сега, когато когато се запознах с всички вас за първи път?

Следващ въпрос.

На колко години съм?

Най-близки победи.

Какво съм казал за конференцията?

Не мога да видя движение на пера.

Добре.

Пригответе се сами.

Последен въпрос.

Защо сте тук тази вечер?

Три.

Две.

Едно.

Времето изтече. Спрете да пишете.

Правилно.

Нека видим как сте тогава.

Затова първо ви попитах всички да кажете какво нося сега

които носех, когато за първи път се срещнах с всички вас.

Обувки.

Не.

Ботуши.

Не.

Обеци.

Не.

Огърлица.

Много добро наблюдение, Дамян и Джо.

Правилно.

Това е един точка за Дамян и Джо.

Може би останалите от вас не са толкова наблюдателни, колкото си мислех.

Следващ въпрос.

На колко години мислите, че съм?

Е, тъй като никой от вас не отговаря...

Много добре изиграно, Джо.

Напълно грешите.

Но отговорът си е отговор.

Получавате точка.

Останалите трябва да да сте си отгледали топки.

Нека сега видим колко от вас са били честни в последния отговор.

Том,

какво написахте?

- Просто исках да да намеря приятели.

- Добре.

Вярвам, че имаш смисъл.

Франсис,

какво написахте?

- Исках просто да се чукам.

- Език.

Но, правилно.

Получавате и точка.

Джо.

- Говорих с теб само за малко.

- Харш

но честен.

Това е точка,

- Дамян.

- Исках да избягам и ти изглеждаш наистина приятен.

- Да.

Добре. Точка.

- Маркус.

- Само за да стигнем до... да ви опозная по-добре, приятели.

- Донесохте ли ги като да започнете разговор?

- Винаги нося... - Тишина!

- Нека съберем точките, нали?

И така,

един за Том,

един за Франсис,

три за Джо.

Две за Дамян.

И нито един за Маркъс.

Наистина съжалявам,

но това означава, че ще ще трябва да се изправиш пред неустойка.

- Глупости.

- Какво съм казал за псуване, Маркъс?

Не искате да го правите да влошиш положението си.

- Майната му

Вие.

- Какво правиш?

Какво правите с това?

Не...

Какво правите с това?

Не... моля.

Не, не, не.

Не! Моля! Моля! Не! Моля!

Моля, моля, моля, моля, моля, моля.

Моля, моля, моля, моля, моля.

Моля, не, помогнете!

- Поеми си дълбоко въздух, Маркъс.

- Помогнете ми! Моля.

Не, чакай, чакай, чакай, чакай, чакай.

Съжалявам, съжалявам, съжалявам.

Съжалявам. Съжалявам.

- Три.

Не.

- Две. - Помощ!

Едуард!

- Вдишай дълбоко, Маркъс, това ще забави кървенето.

- Майната ти!

- Вземете кофа.

и донесе следващата игра.

- Както желаете.

- Може би следващия път ще бъдеш по-честен с мен.

- Защо не вземете да му сложиш превръзки?

Защо не му помогнете?

- Страхувам се, че това е естеството на играта.

Хората не бива да лъжат, Деймиън.

Възхищавам се на състраданието ви към конкуренцията.

- Мисля, че не разбирате.

Той ще изкърви до смърт.

- Той ще се справи.

Пропуснах артерията.

Не бих искал да зачерквам всички мои възможности, нали?

Вече загубих един.

- Това ще ви помогне?

- Здравейте.

Хей!

Какво е това?

- Водороден пероксид.

- Бихте ли ме извинили за момент, господа?

- Ще се оправиш, Маркъс, просто дишай през

- Майната ти.

- Трябва да се махнем оттук.

- Не е вярно.

Не е като да имаме други възможности.

- Ей, можеш ли да стигнеш до ножа?

- Не, не, не.

Този нож е единственото нещо

което го спира да не изкърви до смърт.

Преместването му би било фатално.

- В момента изглежда, че единственото разумно нещо, което можем да направим.

Утилитаризъм или някаква друга глупост.

- Със сигурност има трябва да има нещо.

- Няма нищо.

- Какво имаш предвид?

- Не го ли разбирате?

Тези игри са предназначени да ни отстраняват

един по един.

Видяхте какво се случи с него.

Тя ще продължи да работи.

- След всичките тези години.

Много съм разочарован, Едуард.

- Камила,

Не мислех, че тя иска елиминации толкова бързо.

Вече загубихме един.

- Какво ти казах?

Това е обредът на Исла на прехода, не на твоя.

Исла ли ти каза да го направиш?

- Не, но...

- Тогава не сте спазвате правилата.

Знаете ли, това означава, че ще ще трябва да се откажете от участие.

- Камила, моля.

- А дори и да избягаме,

тя е взела ключовете ни, телефони, портфейли.

- Тя ни наблюдава.

- Да, разбира се, че е така.

- Не,

поглед.

- Майната му!

- Извинявам се за това незначително прекъсване.

Правилно.

Къде бяхме ние?

Време е за втората игра.

Сега...

Кой познава блекджек?

Знам, че го правиш, Джо.

Това е моята версия.

Целта на играта е да получите картата си

да се сумират като близки на 21, колкото е възможно.

Асото може да бъде 1 или 11.

Цифровите карти са номиналната им стойност.

Валета, дама и всички крале са десет.

Достатъчно просто?

Да?

Но уловът

е, че ако получите по-високи от 21, сте аут.

И в моята версия.

Елиминирани.

Кой тук е готов да поемат риск, за да оцелеят?

Добре.

Тъй като сте играли и преди, ще започнем с теб, Джо.

И така...

Започваме.

Удари или стой.

- Защо сте го играете с лицето нагоре?

- Моята игра, моите правила.

Удари или стой.

- Но това дава на всички предимство.

- Моята игра, моите правила.

Удари или стой.

- Удар.

Удар.

Стойка.

- Добре.

2 за Джо.

- Франсис.

Удар или стойка?

- След една миля дестинацията е вдясно.

- Готови ли сте вече за бира?

- Не, благодаря.

Може би ще шофирам.

- Е, има стаи тук, ако имате нужда от такава.

- Благодаря, но ще видим.

- И така, какво ви носи тук?

- Синът ми е на парти.

Просто исках да съм близо до него, в случай че има нужда от мен.

Наистина е глупаво.

- Не, не е глупаво.

Разбирам го.

- Мм...

Може би трябва да посоча че синът ми всъщност е на 21 години.

Той просто не е свикнал да прави наистина е свикнал да прави такива неща.

- О.

- Да.

- Не, сладко е.

Баща ми беше същият преди да почине.

- Съжалявам.

- Това беше преди няколко години.

Ракът е кучка, нали?

- Давид.

- Крис.

- Мисля, че ще имам половин пинта, моля.

И, хм, вземете нещо и за себе си.

- Сигурни ли сте?

- Настоявам.

- Благодаря.

- Удар.

Удар.

Удар.

- Уау.

Не очаквах това.

Много съжалявам, Маркъс.

- Деймиън.

Удар или стойка?

- Деймиън, стани!

Маркъс вече е загубил.

- Не можете да му казвате какво да прави.

- Това е единственият разумно да се направи.

- Какво ебаваш? - Правилно е да се направи!

- Той лъже.

- Стойка.

- Добре, добре.

Изглежда, че имаме хора, които вземат страна.

Нещата определено са започват да се нагорещяват.

Изгубихте Маркъс,

отново.

Но аз харесвам мъж който поема риск.

Имам идея.

Ще ви дам шанс.

Ще удържите ли на думата си?

Когато ме срещна за първи път, ти каза, цитирам.

- Честно казано, бих убил за жена като теб.

- Затова го направете.

Дали сега ще бъде Франсис?

Том?

Джо?

Или Дамян?

- Не искам да го правя.

- Къде отиде цялата тази борба?

Голям мъж като теб.

- Моля.

- Този човек ви е предал.

Три.

Две.

Ето как можете да подправяте нещата.

Разбира се, не можех просто да те оставя да го елиминираш.

О.

Поздравления за победата, Джо.

Правилно. Скучно ми е.

Нека направим нещата вълнуващи, като да изиграем последната игра, нали?

Най-простият от всички.

Кой бихте

искате да премахнете?

- Те просто изчезнаха.

Точно така.

- Със сигурност щеше да каже на някого къде отива.

- Не, той не каза на никого.

Сякаш е било голяма тайна.

- Е, нищо чудно, че си толкова защитаваш сина си.

- Да.

И все пак, какво ще кажете вие?

Какво ви доведе тук?

- Ум.

Изнесох се, когато баща ми почина.

Излязох малко извън релси, за да бъда честен с вас.

Влязох в малко неприятности,

но семейството ми все още живеят там.

Рядко стигам до вече не ги виждам.

Животът просто се намесва понякога, нали?

- Така че защо не да дойдат да ви видят?

- Поканих ги.

Имам предвид, че винаги има свободна стая тук.

Буквално щях да спя в мазето, ако се наложи.

Дайте ми секунда.

О, няма да съм там тогава

- Имате 10s от сега.

Десет.

Девет.

Осем. Седем.

Шест.

Пет.

Четири.

Три. Две.

Едно.

Маркус.

Джо.

Маркус.

Деймиън.

Деймиън.

Е, това са две точки и за Деймиън, и за Маркъс.

Франсис и Том печелят.

Хм.

Общи победители и губещи.

Какво да правим?

Сега.

Дадох шанс на Маркъс да изкупи вината си.

Мисля, че е справедливо ако ти дам същото.

И тъй като не бихте да рискуваш по-рано,

Искам да покажете отдадеността си към мен

като пиете това.

Всичко това.

- Не мога да го направя.

Не,

няма да го направите.

Има разлика.

Но изборът тук наистина е прост.

Изпийте това

и ти живееш.

Отпадъци и...

Премахвам и двамата.

Не сте ли антиклимактерични?

- О.

- Виждате ли?

Не беше толкова трудно, нали?

Добре.

Това е то, Маркъс.

Страхувам се, че не мога да дам повече шансове.

Вече загубихте три мача.

- Благодаря ви за това, че дойдохте.

- Искам да го направя.

Искам да го направя.

Искам.

- Изненадваш ме все повече и повече с всяка секунда.

- Хайде тогава,

застреляйте ме.

Направете го.

Дръпни спусъка, шибаняк.

- Замълчи!

- Убил си един човек вече

какво е второто...

- Замълчи, замълчи, замълчи!

Замълчи, замълчи!

- Каква изненада!

- Майната му!

- Искам да кажа, че можеше да е малко по-внимателно.

Току-що имах стените са боядисани.

Той поне излезе с гръм и трясък.

Е, не знам защо изглеждате толкова разстроени.

Не разбирате ли?

Това е полезно за вас.

С едно тяло сте по-близо да получиш моето.

- Можете ли да го прикриете?

- Пардон, Франсис?

- Покрийте го, за Бога.

Поне дайте на малко благоприличие.

- Кажете, моля.

- Ти си един луд...

- Кажи моля, Франсис.

- Моля.

- Добре.

Само за вас.

Харесва ми.

Вие учите.

Сега наистина трябва да да го прибера.

Едуард!

Знам!

Случиха се доста неща от последното ви идване.

Бихте ли почистили и да заведете мъжете долу?

- Разбира се.

- И знам, че всички вие ще бъдете ще се държите добре.

И ще се видим всички

долу.

Та та.

- Ебаси, човече. Майната му!

- Наистина ще умрем тук,

нали?

- Трябва да направим нещо.

Трябва да има някои изход оттук, нали?

- Все още банкирате че това ще се случи?

- Ние просто...

Просто трябва да...

Просто трябва да работим като екип, разбирате ли?

- Да еба отбора.

Има само един от нас, който е ще се измъкне оттук жив.

Това ще бъда аз.

- Би било разумно да не правите врагове точно сега.

- Просто казвам.

- Не го разбирате, нали?

Никой не си тръгва от това.

- Хей, тя вероятно може да да ни чуе, нали?

Намалете гласа си.

Остават четирима играчи.

- И тогава имаше четирима.

- Как върви?

- Не е лошо, благодаря.

- Някакви елиминации?

- Две.

Фотографът и лекарят.

- О, какъв срам.

Лекарят може да би бил полезен.

Исла, знам, че си разстроена.

Тези неща отнемат време.

- Не е за вас.

- Имах голям късмет с Едуард.

Ще намерите такъв.

- Но кога?

- Не можете да бързате тези неща, Исла.

На дядо ви са били нужни години. за да намери майка ми, благослови я.

Тя е толкова отдадена на семейството

дори ако има е загубила ума си.

Все пак знам колко много се наслаждавате на игрите.

Спомням си първия ти.

На практика бяхте отскачаше от стените,

Отброяване на минутите до пристигането им.

Мисля, че си спомням всичко това продължи само около час.

Вие сте много по-добри в наши дни.

Но все още нощта не е приключила.

Той можеше да е тук точно сега.

- Да,

Предполагам.

- Е, по-добре да се върна към него.

Правя нещо специално за вас.

- Изглеждаш съкрушен.

- Да.

- Наистина съжалявам, ще... трябва да затворя бара.

- О, точно така. Да, да, хм, добре.

Ще бъде ли добре, ако просто да използвам тоалетната само набързо?

- Да. Разбира се.

- Благодаря.

I just want you by my side, girl ♪

Сигурни ли сте?

- Да, всичко е наред.

Наемодателят не идва до късно в неделя.

- Благодаря ви.

- Вие наистина напомняте на баща ми.

Лека нощ, Дейвид.

- Лека нощ.

- И тогава имаше четирима.

Сега, преди да дори да си помислите за това,

няма изход от тази стая.

Дори не си правете труда.

Прозорците са залостени.

Вратата е заключена.

Това сте само вие.

Може също така да забележите. нещо на глезена си.

Това е не само проследяване. но и ми позволява.

За да направите

това.

- О!

Повярвайте ми.

Става още по-лошо.

Но поне вече знаете какво е ако се държите лошо.

Но...

Готови ли сме за следващата игра?

Сега този

е за силата на волята.

Сега, зад всеки от има по един плик.

Вътре в този плик е предизвикателство.

Нокти.

Ахилесово сухожилие.

Барабан на ухото.

И очна ябълка.

Успех, момчета.

Имате три минути. от сега.

- Е, е, е.

Не бих го направил, Маркъс.

Сигурен съм, че можете да се досетите какво ако го махнете.

Направете го.

Направете го!

Направете го.

Ти си шибан глупак.

Това са само няколко минути.

Добре, добре, добре.

Добре свършена работа, момчета.

Франсис, много съжалявам,

но просто не имате волята.

Ще трябва да бъдете елиминирани.

- Елате и се чукайте направи го сам.

Искаш да ме убиеш?

Елате тук!

Елате и ме вземете, ти, шибана кучко!

Ще те убия!

- Маркус.

Той е твой.

- Не, изчакайте, изчакайте, изчакайте, чакай, чакай, чакай.

Помислете за това.

Искате да помислите за какво правите.

Не, не, не, не.

Ей, Маркъс, погледни ме!

Маркъс!

- Не, не, не.

Хей, хей, виж ме, погледнете ме, погледнете ме.

Аз не съм

Не, не, не, не, слушай, слушай.

Хей, аз не съм враг тук, ясно?

Погледни ме. Аз не съм...

Аз не съм враг.

Това е истинският враг.

- Майната му на шибания отбор!

- Не, не, слушай, слушай.

Не, правилата.

Маркъс, правилата, човече!

-Те ви виждат. Виждат те, виждат те, виждат те, виждат те.

- Поздравления.

Каква невероятна изложба на твоята сила, Маркъс.

За празника,

Уредих ви да да ти направя малка почерпка.

Насладете се.

- Е, нали сте мръсници?

Ооо,

това изглежда малко остро.

Уверете се, че не го използвате.

Ето, това е за вас.

Можете да го споделите с с приятеля си, когато се събуди.

♪ Blood beautiful

♪ Добре дошли в семейството

- Много съжалявам, Маркъс.

Наслаждавах се на вашата страст

и вашия

Доклад за състоянието две остават още играчи.

- Знаехте, нали,

че ще умре, ако убие Франсис?

- Да.

- Няма изход, нали?

- Не мисля така.

Не бих хабил енергия.

- Не искам да убивам никого.

- Аз също не го направих.

Но вие Не сте ли вие?

- Не трябваше да да го настроиш по този начин.

- Какво бихте предпочели?

Позволихме ѝ да изиграе още една игра.

Това беше лесно решение.

Хубав часовник.

- Тя е на баща ми.

- Той не получава върне, нали?

- Къде сте били?

- Бях, хм, бях просто подреждах...

- Готова ли е вече трапезарията?

- Да, скъпа.

- Добре.

- Кой, хм...

Кой загуби?

- Маркъс и Франсис.

Изведете мъжете нагоре.

Ще вземем ключовете им и ще преместим колите им.

- Разбира се.

Ще взема момчетата на горния етаж.

Станете.

- Том?

Къде е колата ви?

Ще попитам още веднъж

преди да инструктирам Едуард да натисне спусъка.

Къде е колата ви?

- Водеше ме шофьорът ми.

- Вашият шофьор?

Искате да ми кажете, че не си пристигнал сам?

Е, това не може да се случи, нали?

Те знаят, че сте тук.

Каква е паролата на телефона си?

Добре.

Ще играем по вашия начин.

Ах!

- Балон.

- Съжалявам. Какво беше това.

- Балон!

- Изглежда, че вашият шофьорът се е свързал с вас.

Баща.

Здравей, приятелю, надявам се да си имаш добра вечер

Ще искате ли да да вземете утре?

Малко се притеснявам, че не си писал.

Целувка.

Не обичам лъжци, Том.

- Моля, моля. Съжалявам, съжалявам.

Моля.

- Защо не дадем да се обадим на вашия шофьор?

- Не.

- Здравейте?

- Здравейте, това ли е шофьорът на Том?

- Да, да, да, да, да. Здравейте.

Здравейте.

Е, Том не е наистина се чувства много добре,

и се чудех дали е би било възможно

да дойдеш и да го вземеш?

- О, да, да, на разбира се. Скоро ще бъда там.

- Това е брилянтно.

Благодаря ви.

Ще се видим скоро.

Просто паркирайте пред къщата.

След това имаше трима.

Вкарайте ги на горния етаж.

- Станете!

Обърни се към стената.

Станете! Изправете се пред стената!

Сложете ръцете си зад гърба.

Сложете ръцете си зад гърба.

Останете там!

Том, спри!

- Отстъпете!

- Шшш!

То ще ви чуе.

Не можете да го прекъснете.

Това ще задейства аларма.

Има повече от отколкото си мислите.

- Да? Как мога да ти се доверя?

- Кой е този?

Кой е той?

- Това е баща ми.

- Да. Дейвид?

Балон. Балон.

Седнете.

Вдигнете ръцете си нагоре.

Вдигнете ръцете си!

Не се движете.

- Джо?

Джо!

Имам план.

- Здравейте, тук съм заради Том.

Готов ли е?

- Давид.

- Едуард?

Мислех, че си мъртъв.

- Здравейте, вие трябва да сте шофьорът на Том.

- Да, Дейвид.

- Удоволствие, той е вътре.

Бихте ли имали нещо против да вземете да си събуете обувките, моля?

Точно по този начин.

- Къде е Том?

- Той просто получава събира нещата си.

Мога ли да ви хвана нещо за пиене?

- Не, благодаря ви.

Просто ме заведете при него, би било чудесно.

Сигурен съм, че той просто иска да си тръгне.

- Здравей, Дейвид.

Прекрасно е, че се присъединихте към нас.

Трябва да призная, че сте малко изненадващо, но...

Хей, хо,

ето ни тук.

Сега синът ви наистина има се е доказал тази вечер.

Трябва да се гордеете.

Той трябва да спре да лъже,

нали?

Можем да поработим върху това,

не можем ли, скъпа?

- Моля.

Просто ни пуснете.

- Страхувам се, че не мога Дейвид, не мога да направя това.

Вие сте свидетел.

Освен това,

все още трябва да намерим победител.

Мм.

И ето къде Дейвид, ти се намеси.

Едуард?

Вземете клещите.

- Сигурни ли сте?

- Да, сигурен съм.

- Както желаете.

- Сега, Дейвид,

бихте направили всичко, за да да помогнеш на сина си, нали?

- Да.

- Сега следващият ви ход

решава кой има предимство в последната игра.

Преминете предизвикателството и го се пада на сина ти, Том.

Провал,

и тя се пада на Джо тук.

- Не разбирам.

- Хм

Вие ще.

Просто изчакайте.

- Не можете да го направите.

- О, мога.

- Не, моля!

- У...У...Какво правиш?

- Моля! - Какво правиш?

- Уау! Спри! Спри! Моля!

Моля! Просто го спрете!

Спрете!

- Ах! Ах!

- Знаех, че ще дойдеш в крайна сметка.

Сега, Дейвид,

Вашето предизвикателство е да изтеглите да извадите един от зъбите си.

Изборът е ваш.

- Какво е?

- Език, Дейвид.

Имате три минути.

- Съжалявам.

- Имате ли да споделите нещо?

- Не.

- Добре.

Часовникът е готов, когато и да сте.

- Всичко ще бъде наред, татко.

- О.

Колко сладко.

Три.

Две.

Едно.

- О!

- Почти на половината път, Дейвид.

- Всичко е наред, Едуард?

- Да, скъпа, съжалявам, изненадахте ме, това е всичко.

- Как се справя тя?

Чух, че имаме неочакван гост.

- Бащата на едно от момчетата.

- Е, не е ли вълнуващо?

Изглеждаш уморен.

- Добре съм.

- Не забравяйте, че да си вършиш задълженията

след като всичко е готово.

- Поздравления, Дейвид.

Добре дошли в семейството.

И така, Том,

имате предимство в последната игра,

благодарение на баща ти.

Лош късмет, Джо.

Мм.

Едуард.

Елате с мен.

Не ходете никъде.

Мамо!

Едуард разлива вино по ризата ми.

- Научихте ли урока си?

Погледни ме.

- Татко, добре ли си?

Ела тук, дай ми ръцете си.

Татко, добре ли си?

Добре, вдигнете ръцете си.

Добре.

Джо,

дай ми ръцете си.

Имам нужда да дойдеш с мен, добре?

Трябва да го спасим.

- Майната му. Няма да го спасявам.

За всичко, което знаем, това може да е друга игра

за да видите кой от нас е достатъчно глупав, за да го последва.

- Той е на наша страна.

- Никой не е на твоя страна, Том.

Искате да се елиминирате?

Бъдете мой гост.

- Не можем просто да го оставим.

Добре.

Престой.

Вземете това.

Застрелвате всичко, което влиза през тази врата.

Добре?

Хей, хей, Едуард, хей, хей.

Трябва да отидем!

- Не я убивай, моля те.

- Виж, Едуард, слушай.

Моля. Къде са ключовете за колата?

Къде е тя?

- Тя е на горния етаж.

Нагоре.

- Нагоре?

- Нагоре.

Нагоре? Едуард. Едуард!

- Имаме 19, 15, 19.

Майката е мъртва.

Помощ! Помощ!

Той ще удари вратата точно сега!

Има още две на долния етаж.

Поставям къщата...

- Хайде!

Ах!

- Майната му! О, курво!

- О!

Майната му!

- Ах!

- Хайде тогава!

Не стреляйте, не стреляй, това съм аз!

- Какво се случва? - Това съм аз. Това съм аз.

- Трябва да да си тръгнем веднага.

Хайде. Заповядайте.

- Къде е тя?

- Вижте. Тя е мъртва.

- Тя е мъртва. Хайде. - Майната му!

- Вижте, тя беше на с някого по телефона,

Мисля, че друг идва семейство.

- Нарушени.

нарушени.

- Ще бягаме ли просто?

- Те ще ни чуят, ако да отидем до колата.

- Няма да те лъжа, момче, бягането никога не е било моята сила.

- Нямаме избор.

- Тогава това е ще направим.

На три?

- Да.

На три.

Готови ли сте?

Едно. Две.

- Поглед към целта.

Направете снимката.

Имаме червен код.

Повтарям, червен код.

Изключени.

- В днешните новини серия от изчезвания в Бъркшир

се разследва от полицията в долината Темза

след направена връзка между няколко случая.

- Светът е страшен Сега е страшно място, нали?

- Твърде правилно.

- На 49 Midnight Road, Reading...

- Благодаря ви.

- ...октомври, само часове.

- Прекрасно, както винаги.

- По същото време утре?

- О, ти ме познаваш твърде добре, Крис.

- Ще се видим по-късно. - Довиждане.

- Та да!

- ...Черни панталони

около 18:00 ч. в 28 октомври миналата година.

Ако имате някаква информация.

- Вече го няма.

Хайде.