All language subtitles for _Bajo Sospecha 1x08

В предишните епизоди:

ПОД ПОДОЗРЕНИЕ

Сезон 1, епизод 8
"Истина"

Превод: Ledenata 02
SubsTeam bukvi.bg ®

Сеньор, очакваме новини.

Когато се появи информация,
ще ви кажем.

Много добре.

Комисарю?
- Да.

Дъщерята на Вега е вече тук.
- Каза ли нещо по пътя?

Нито дума. Мълчи като умряла.
Разбирате какво казвам.

Къде е?
- В стаята за разпити.

Видал, защо ли момичето е направило
това с братовчедка си?

Откъде да знам, комисарю?

Познавате я.
Била е годеница на сина ви.

Предполагам, че сте общували.

Видимо е, че сте лош баща.

В тази възраст общуването между
баща и син се свежда до спорове.

И независимо от всичко,
той е готов да го прикрие,

за да не му се случи нищо.
- Иронията на живота.

Да... Полудяваш от притеснение,
когато се раждат,

прощаваш им всичко,
макар да се държат като кретени.

Сеньор. Майката на Алисия Вега
иска да ви види.

Вижте дойде ли адвокатът на момичето.

Адвокатът на момичето тук ли е?

Татко.
- Ти какво правиш тук?

Прибирай се бързо.
- Какво ще стане с Еми?

Е, докато не признае и не каже
какво е станало, не знаем.

Тя не може да е наранила братовчедка си.

Познавам я.

Синко,
понякога си много умен,

я друг път си пълен глупак.

Знаеш ли кой последен разбира,
че му слагат рога?

Именно. Рогоносецът.

Ако жена не иска да разбереш нещо,
просто се примири,

защото никога няма да го разбереш.

Хайде, прибирай се при майка ти.

Ще се видим там.

Сеньор Касас, кажете ми, че не е истина.
Кажете ми, че дъщеря ми не е арестувана.

Сеньора Кастро, вършим си работата.

Но, сеньор, работата ви... аз признах.

Казах ви, че убих момиченцето.

Знам какво ми казахте.

Тогава какво искате?
- Истината, сеньора Кастро.

Искам истината.
- Казах ви истината.

Не, казахте това, което мислехте,
че искам да чуя.

Сигурен съм, че лъжете,
за да прикриете дъщеря си.

Не, сеньор. Вие не знаете,
не разбирате.

Дъщеря ми обожаваше братовчедка си.
Не може да я е наранила.

И защо трябва да мисля,
че вие можете?

Казах ви всичко.
Заведох момичето в къщата,

за да каже какво е станало с дъщеря ми,
но тя не каза.

Чуйте ме, сеньора Кастро.
Няма да си тръгнем от града,

докато не разкрием истината
и не хванем истинският виновник

за смъртта на дъщеря ви
и племенницата ви. И знам,

че колкото и да настоявате,
не сте била вие.

Аз я убих, сеньор.

Сеньор, аз бях.

Аз я убих! Чувате ли? Сеньор, чухте ли?
Аз съм единствената виновна, чухте ли?

Иди ми донеси кафе.

Искаш ли нещо?

Не знам... чаша вода,
цигара, мажоретки.

Значи искаш да се измъкнеш суха
от водата

и да оставиш майка ти да поеме вината?

С деца като теб не трябват врагове.
- Лайно, разкарай се.

Не, момиче, сега ти си в лайната.
До шия!

Аз обикалям наоколо,
за да не си изцапам обувките,

но ако трябва, ще ги събуя и нагазя.

Затова по-внимателно с кого говориш.

Добре. Ако не искаш нищо,
адвокатът ти скоро ще дойде.

Ако не искаш да говориш, не е и нужно.
- Благодаря, Видал.

Може ли да ни оставиш сами?
- Разбира се, комисар.

Как да се обръщам към теб?

Не мисля, че отговорът на този въпрос
ще ти навреди.

Емилия? Еми?
- Еми.

Еми, знаеш ли защо си тук?

Идвам от майка ти.

Как е тя?

Честно казано, зле.

Знае, че си арестувана
и много се притеснява.

Тя нищо не е направила.
- Знам.

Тогава защо не я освободите?

Защото тя призна
и докато няма друг виновен,

не мога да я освободя.

Къде е брат ми Пабло?
- Не се притеснявай.

В добри ръце е.
Поне засега.

Еми, ако не освободят родителите ти,

Пабло може да отиде в приют,
докато съдия не реши,

дали баба ти и дядо ти, или чичо ти
са хората, подходящи за опекуни.

Според това, което видях
в семейството ти, няма да се учудя,

ако съдията реши, че не са подходящи
за опекуни.

Тогава ще трябва да остане в приют.

Не можете да постъпите така.
- И не искаме.

Решението е просто.
По твоите сили е да не стане така.

Трябва да ни кажеш истината.

Еми...

Еми, трябва да ми кажеш
кой отвлече Алисия и Нурия.

Твоя работа.

Добре!

Добре.

Ало.

Да, комисарю.

Отлично. Сега отивам.
- Какво е станало?

Пабло, скъпи, ще изчакаш ли в градината?

Еми иска да каже истината за това
какво е станало с Нурия.

Пабло.

Как се казваш?
- Емилия Вега Кастро.

Еми, сестра ли си на Алисия Вега?

Трябва да го кажеш.
- Да.

Много добре, Еми.

Кажи ни какво стана с Алисия.

Какво стана със сестра ти?

Еми.

Кой уби братовчедка ти?

Аз, за всичко съм виновна аз.

Виктор.

Ясно.

Тя каза ли защо?
Ясно.

Може ли да ида до тоалетната?
- Да, разбира се, скъпи.

Добре, дръж ме в течение.

Пабло, добре ли си?

По дяволите!

Слушам, Лаура.

Какво? Сигурна ли си?

Добре, сега отивам там.

Пабло Вега е избягал.

Ако загине още едно дете,
тук ще стане като града на Ирод.

Искаш ли почивка?
- Не.

Добре, кажи какво стана в деня
на причастието на сестра ти.

Всичко почна няколко месеца
преди причастието.

Колко месеца?
- Пет или шест, не помня точно.

И какво стана тогава?

Бях в беда и дължах пари.

На кого?
- Не е важно.

Еми, кое е важно и кое не,
решавам аз, не ти.

На кого дължеше пари?

На човека, който продаваше наркотици
на мен и Оскар.

Каква сума му дължеше?
- Три хиляди евро.

Три хиляди евро?

Предполагам, че сте купували
не само за собствена употреба.

Не.
- Добре.

Дължала си три хиляди евро.
И какво направи?

Исках да открадна пари от дядо
от касата на ресторанта,

но не успях, защото винаги
имаше някой наоколо,

а вечерта прибираха парите и на мен
не ми дойде друга идея.

В училище ми казаха за хората,

които предлагат пари
за фотосесия на непълнолетни.

Какви снимки?

Знаете.
- Не, не знам.

Нищо не знам.
- Снимки на голи момичета.

Как се свърза с тях?
- По интернет.

Какво стана после?

Заведоха ме и ми предложиха
600 евро за фотосесията.

Това не беше достатъчно
да покриеш дълга си.

Не.
- И после?

Когато им предложих да повторим
фотосесията,

те казаха да заведа сестра си

и ще ми платят пет пъти повече.

Ти съгласи ли се?

Да.

Търсих го наоколо, но не го видях.
- Къде може да е отишъл?

Може да е при хора,
на които има доверие.

При баба си и дядо си. Обади се
на Видал да организира търсене.

Кажи му, че отиваме
в ресторанта на Вега.

Свържете се с инспектор Видал.
Аз съм инспектор Кортес.

Ясно, сега ще организирам всичко.

Седес, Седес!
Съберете целият свободен състав.

Трябва да намерим Пабло Вега,
малкия син на Вега.

Къде бяха фотосесиите?

В хижата в гората.
- Какво стана, когато отиде?

Първия път ме снимаха само мен

и ми платиха.

Снимаха ме гола, но не ме закачаха.

Когато стеснението премина,
не беше толкова трудно.

Платиха много пари и стана бързо.
- А после?

После заведох Али.
- Колко пъти?

Един път.

Няколко.
- Колко?

Не помня... Пет, шест.

С Оскар мислехме, че ще можем
да купим повече наркотици,

да изкараме пари
и да се махнем от Сиенфуегос.

Къде да заминете?

Видимо е, че не сте роден тук,

иначе нямаше да питате.

Няма значение къде,
просто да заминем по-далече.

Продължавай.

Отначало всичко вървеше добре,
отиваме, снимаха ни,

плащаха и си тръгвахме.

А после?
- Не знам, всичко се промени.

Този тип бе обсебен от Али
и аз се изплаших.

И какво направи?
- Спрях да я водя.

И?
- Той полудя.

Заплаши ме, после започна
да ме шантажира.

Каза, че ако не направя това,
което иска,

ще разруши живота ми
и ще покаже снимките ми

и тези на сестра ми.

Ще ги покаже на всички
в училище и на семейството.

На всички.

Защо не подаде жалба в комисариата?

Защо не подаде жалба в комисариата?

Защото човекът, който ме заплашваше,
работи в полицията.

Търсете в центъра.
Търсим дете, не скакалец.

Може ли да го намерим
или да се обадя на Гражданската гвардия,

за да ударят едно рамо?
- Оставете ни сами.

Какви ги наговори това момиче?

Видал, отношенията ни почнаха зле,
когато дойдох,

имаше и лошо, и добро.

Както знаете, при всички двойки
има и добро, и лошо, комисарю.

Затова сега не знам какво да мисля.
- Не знаете какво да мислите за кое?

Емилия Вега ви обвини, че сте правил
порнографски снимки

на непълнолетни и че сте един
от виновните

за изчезването на Алисия Вега.
- Какво?

Трябва да ви разпитам.

Нека да видя с това лайно.
- Не може.

Защо не? В моя комисариат сте
и заповедите тук давам аз.

Ще говоря с нея.
- Моля ви, Видал,

не ме карайте да ви арестувам.
- Какви ги говорите?

Какви са тези глупости?
Обвинявайте ме, в каквото искате,

че съм мошеник, че съм правил грешки,
но не съм...

Никога не бих наранил дете.

Разбирате ли? Никога!

Трябва ви адвокат,
имате право на това.

Комисарю, не постъпвайте така с мен.
Нищо не съм направил.

Нищо не съм направил.

Ако ме залеете с тази мръсотия...

Ако за това се разбере,
ще съсипете живота ми.

Такова петно не се чисти.

Където и да отида, ще се намери някой,
който да ме сочи с пръст.

Моля ви.
- Комисарю...

Моля ви.

Ако се намери обяснение,
никой няма да разбере.

Разбира се.

Еми, Еми.
- Мамо.

Здравей. Как си, скъпа?

Добре.
- Добре. А Пабло?

Добре е.

Еми, какво им каза?

Казах им истината, мамо.

Цялата истина за снимките в гората.

Вече знаят, че си ме прикривала.

Не.
- Мамо...

Не. Не, Еми, не.
- Мамо, всичко ще бъде наред,

ще видиш, че всичко ще се оправи.
- Не, не.

Нищо хубаво няма да стане.

Името.

Не издевателствайте, комисарю.
- Името.

Инспектор от личния състав на полицията
Рафаел Видал.

Знаете ли защо сте тук?

Разбира се, да поиграем
на"Цифри и букви".

Чуйте, комисарю,
ако решавате да правите театър,

направете го сам и не разчитайте на мен.

Къде бяхте в деня
на причастието на Алисия Вега?

У дома, ядох морски костур на грил
и печени картофи.

Добре разбирам, че с моята заплата
не си купувам често морски костур.

Някой може ли да потвърди?

За заплатата, разбира се. Огледайте се
за всеки, който работи тук.

Относно костура, жена ми, въпреки,
че в последно време нямам късмет,

може да каже, че не съм бил
с нея, само и само да ме натопи.

Емилия Вега, бившата годеница
на сина ви Оскар,

казва, че сте и предложили пари,
за голи снимки на нея и сестра й.

Ако ви каже, че англичаните искат
да си върнат Гибралтар,

и на това ли ще повярвате? Както казах
и преди, никога не бих наранил момичето.

Дори мъртъв.
- Според вас, защо ви обвинява Емилия?

Тя забърка каша и сега хвърля кал,
за да не я обвините.

Грешите. Вече е затънала до уши.
Обвинява ви не за да се измъкне,

а за да ви повлече и вас.

Каква кучка!

Ще изпратя патрул, за да огледа дома ви
и разпита жена ви.

До тогава...
- Ясно, да.

Не се притеснявайте,
знам пътя към килиите.

Донесох ти да хапнеш.

Нурия много те обичаше.

И аз нея.

Когато я намериха,

тя носеше верижката,
която ти й подари.

Помня този ден, когато й я купих
за Нова година.

Какво значи "купих ги"?
- За Нурия и Алисия.

По една за двете внучки.

Добре ли си?

Да.
- Трябва да вървя.

Обади ми се Пабло.

Жена ви потвърди алибито ви.
- Аха.

Ще трябва да й купя пак цветя.

Доведете момичето на разпит.
- Какво ще правите, комисарю?

Да видя докъде може да стигне
с лъжите си.

Еми, обискирахме дома на Видал
и намерихме снимките.

Значи сте го арестували.

Да, сега е в килия.

Но има един проблем.

Какъв?
- На снимките

не е само сестра ти гола,
но и братовчедка ти.

И изглежда са ги изнасилвали.

Това е невъзможно.
- Откъде знаеш?

Защото винаги съм била на снимките.

Това е много сериозно, Еми,
сестра ти и братовчедка ти са мъртви.

Има доказателство, че си ги продала на
добра цена, за да правят с тях всичко.

Не е истина, никой не ги е пипал.

Имаме доказателства.
- Това е невъзможно.

Защо? Защо е невъзможно?

Защо е невъзможно?

Защото нямаше никакви снимки.

Какво стана със сестра ти?

Какво стана с братовчедка ти?

Оставете ме на мира.
Не искам да говоря повече!

Пуснете ме оттук, моля ви.

Ще стане, когато аз кажа.

Влизам вътре, чакай ме тук.

Виктор.

Доня Пилар.
- Той ще остане тук.

Ние работим в полицията.
- Какво?

Дойдохме, за да разследваме изчезването
на внучката ви.

И не искаме нещо да стане с Пабло.
- Пабло, ела тук.

Пабло каза, че Еми е арестувана.
- В комисариата е.

Призна, че е отвлякла Алисия.

Еми?
- Много съжалявам, доня Пилар.

Не искахме да разбирате по този начин.

Какво ще стане с момчето?
- Това не е в компетенцията ни.

Това ще реши съдията.

Доня Пилар, ако искате да сте опекун
на внука си,

не трябва да оказвате съпротива
на полицията.

Моля те, бабо.

Извинявай, скъпи.

Пуснете ме.
Бабо!

Бабо!

Моля те, бабо,
помогни ми, моля те.

Когато татко тигър за първи път
отишъл на лов сам, отсъствал два дни.

Когато мама тигър поискала обяснение,
той премълчал.

Мама тигрица много се притеснила
и децата тигри също,

когато забелязали, че всеки път
татко тигър ходил все по-далече

и се връщал все по-късно.
Първо минали два дни, после три...

После минала цяла седмица
и тигърчетата се изплашили.

А ако татко тигър отиде на лов
и никога не се върне?

Тогава решили да направят така,
че татко тигър да не заминава.

На едното хрумнала идея.

Знаели, че татко тигър няма да допусне
да се случи нещо лошо с малките.

А ако татко разбере, че някой
е отвлякъл едно от децата?

Какво има?
- Сеньор.

Трябва ни прокурор по дела
с непълнолетни.

Тя е невинна.
Направил то е брат й Пабло.

Не.

Не, не е истина.

Не е истина, не е.
Не е истина!

Аз го направих, кълна се, аз бях.
Кълна се, че бях аз.

Аз го направих!

Помниш ли как започна всичко?

Искаш ли да ми разкажеш?
Това може да помогне на мама.

Всичко стана, когато Али разбра
за татко и Бегония.

Тя ни каза всичко на нас с Нурия.

И се чувствахте зле, нали?

Беше ни страх, че татко ще си тръгне.

Защо решихте така?

Родителите ми се караха всеки ден.

Не ме слушаш.
- Как да не те слушам?

Слушам те всеки ден,
когато започнеш тази песен отново

и се уморявам.
Уморявам се, Кармен, уморявам се.

И аз се уморявам.

Уморяваш се?
- Да.

Остави ме на мира!

И какво направихте после?

Книгата ви даде идеи, нали?

Алисия се сети за книгата.

Каза, че ще бъдем като тигрите
от книгата.

И какво правят тези тигри?
- Те са умни.

Знаят, че татко им няма да си тръгне,
ако с някой от тях стане нещо лошо.

Както мислят, така и става всичко.

Планирали сте Алисия
да изчезне по време на причастието.

Трябваше да е на другия ден.
- Тогава какво стана?

Нурия разбра, че майка й и татко
ще пътуват на другия ден.

Да, може ли да ме свържете
с туроператора, моля?

Благодаря.

Нурия. Побързай, защото трябва
да купим подарък на братовчедка ти.

Да. Искам да потвърдя
резервираните полети.

На името на Бегония Валверде
и Роберто Вега.

Да, за утре.

Благодаря.

Да вървим, Нурия.

Трябваше да стане същия ден.
Не можехме да им позволим да заминат.

Али, хайде, побързай.

Отивам в избата, става ли?
Сега ще се върна.

Нурия, роклята.

Вземи.

Какво правиш?
- Сега не трябва да те видят.

Чакай да си тръгнат, става ли?
- Добре.

Русо, ела тук.

Пабло, Алисия, деца, качвайте се,
донесоха тортата.

Сега да направим семейна снимка.

Не като преди, когато половината
семейство го нямаше.

Инес, ела тук. Ще застанеш тук до нас
с баща ти и кажи на брат ти.

Андрес, ела с момичето и Бегония.
Каква красавица!

Сега.

Бего, да се снимаме.

Еду! Еду, Лети, елате.

И ние ли?

Да, разбира се, все близки и роднини.

Емилия.

Що за навик да ме нарича така?
Добре, хайде.

Върви ти, аз не съм от семейството.

И Боско, но винаги е на снимките.

Боско, ела тук.
Застани ето там.

Събрахме ли се?

Али я няма.

Къде е сестра ти?
- Не знам.

Беше с чичо Андрес.
- Да, но играеше на улицата.

Добре, Алисия, излизай,
ще се снимаме.

Дъще, не е време за игри.

Добре, добре.
Едно...

Две...
и...

Три.
- Какво съм казвал винаги?

Вие я разглезихте.
- Татко, не сега.

Теб сме разглезили.

Адрес, кога я видя?

Преди малко на двора,
играеха на криеница.

После не си ли я виждал?
- Не.

Деца, някой от вас виждал ли е Алисия?
- Не.

Крие се.
- Тук е някъде.

Не е вътре. Не е в кухнята,
нито в избата, нито в тоалетната.

Вратите са заключени,
трябва да е тук.

И Али се криеше през цялото време?

Не. Само докато не почнаха
да търсят наоколо.

И после?
- Нурия отиде да я предупреди.

Али, Али, свали диадемата.
- На баба Долорес е. Любимата ми.

Чуй ме, няма да я загубя.

Трябва ни, за да им подхвърлим следа.
- Добре.

Пази я, моля те.

Сеньор.

Да, секунда.
Извинете.

И какво стана после?

Али се скри в изоставената къща
на Амалия.

Никой никога не ходеше там.

Всички наоколо търсеха Али.

Алисия!
Али!

Алисия!

Как попадна в хижата на лесничея?

Защото още някой започна да идва
в къщата на Амалия.

Видях светлина вътре и помислих,
че си тук.

Ела тук, ела тук.

Защо сменихте мястото?

Хижата на лесничея вече бяхте огледали,
а Али добре я познаваше.

Хижата на дървото, която Али
винаги е рисувала?

Да, но беше в гората.
- После какво стана?

Али поиска да се върне у дома.

Пабло, отвори вратата!

Пабло!

Пабло, страх ме е!

Пабло! Пабло!

Не си отивай, моля те.
Пабло, моля те!

Не си отивай, Пабло!

Пабло, моля те,
не ме оставай тук!

Пабло, не ме оставяй сама! Пабло!

Мамо! Мамо!

Чува ли ме някой?

Тя как избяга, Пабло?
- Не знам.

Явно някой е отворил вратата.

Оскар.

Сега ще взема всичко.
До скоро.

Тук има някой.

Русо.

Спри, Русо.

Вече стигнахме, Русо.

Не.

Не, Алисия, не умирай.

Не.

Моля те, не умирай.

Не.

Али.

Какво ти казах, Али?

Не постъпвай така с мен, Али.
Не прави това, моля те.

Не.

Какво ти казах?

Не умирай, моля те. Не умирай.

Не.

Али...

Какво правя?

Какво правя, Али? Какво правя?

Не постъпвай така с мен, Али.
Не го прави, моля те.

Али.

След това Али умря.

Боско!

Ако искаш, може да продължим по-късно.
- Не!

С Нурия се заклехме
на никой да не казваме,

даже на родителите.
Така и направихме,

докато полицаите не поискаха
да говорят с нея и тя се изплаши.

И ти й помогна да избяга от училище?

Помогнах й. Казах й да се скрие

в дома на Амалия,
както направихме с Алисия.

Защо толкова дълго?

Не можах да избягам по-рано.
Какво е станало?

Обмислих всичко, Пабло.
Не искам да продължавам тази игра.

Това няма да помогне.

Родителите ни не се обичат,
а се отдалечават.

Нурия, знаеш, че не е само заради
родителите ни, но и заради Али.

Не искам да умра като нея, Али.
Да кажем какво стана.

Нурия, моля те!
- Пабло!

Нурия, всички те търсят.
Как ще разкажеш за станалото?

Стига!
- Нурия, моля те, недей!

Пабло!
- А ако отидем в затвора?

А ако ни вземат от нашите?
- Пусни ме, Пабло!

Нурия!
- Пабло!

Моля те! Недей, моля те.

Нурия!

Като видях, че фенерът е целият в кръв,
много се изплаших.

Отидох у нас и...

но го изхвърлих по пътя.

Намерихте ли я?
- Не, но я чухме.

Как така сте я чули?

По детската радиостанция.
- И къде е тя?

Прекъсна, преди да ни каже,
но трябва да е наблизо.

Радиостанцията лови в радиус
до 4 километра.

Къде сте?
- На отбивката за Сан Мартин.

Там е къщата на Амалия.

Тя е приятелка на майка ми
и имаме ключ,

защото я пратиха в старчески дом.
- Къде е тази къща?

Инес се е срещала с бившия си там.
В края на пътя за пазара е.

Ясно.
Обръщай.

Пабло.

Какво става?

Пабло.

Пабло!

Пабло, някой обиди ли те?
- Мамо, кълна се, че не исках.

Отвори.
- Кълна ти се.

Пабло, отвори вратата, скъпи.

Какво е станало с теб?

Хайде, скъпи, разкажи ми всичко.

Кармен.

Какво става, Видал?
Защо е тази суетня?

Знаем истината, Кармен.

Истината... Каква истина?

Какво е направил Пабло.

Не.

Не, не, Рафаел.
Рафаел, чуй ме.

Той е още дете, знаеш, че опитва
да ме защити.

Нищо не е направил.
- Кармен, той призна.

Той е убил Нурия.

Да. Дори е помогнал на Алисия
да се скрие.

На кого?
- Съжалявам, Кармен.

Наистина съжалявам.

Знам, че нито една майка
не заслужава това, но...

Трябва да дойдеш с мен
да говорите с комисаря.

Да говоря с комисаря?
Да, да.

Да.

Той какво ви каза?
- Само за Нурия.

Не каза ли какво е станало с Алисия?

Не, не. О, Господи!

И какво направихте вие?

Сеньор, тогава много се изплаших.

Трябваше да кажа на някого
и се обадих на...

на брат си.

Първо му се заклех, че ще отида
в полицията и ще кажа всичко, но...

Защо не го направихте?

Защото бях много изплашена,
много, сеньор, а и брат ми също.

Изплашихме се много,
че ще ми вземат сина

ако всичко това...

ако стане известно, че цял живот
ще сочат сина ми с пръст, сеньор.

Затова брат ми каза да не го правя
и да се успокоя,

че трябва да остана у дома

и да се държа така,
сякаш нищо не е станало.

По дрехите на Алисия имаше
косми от крава.

Горе няма никой.
- Може и нея да са държали тук.

Усещаш ли миризмата?
- Белина.

Скоро е имало някой тук.

Това ще е наша тайна, нали?

Каквото и да става,
не казвай на никого нищо.

Няма да кажеш на никой.
Заклеваш ли се?

Сеньора Кастро.

Искат да ви видят.

Излъгах те, Лаура.
Дори идея нямаш колко съжалявам.

Какво ще стане със сина ми, Лаура?
Те знаят всичко. Какво ще му направят?

Не се страхувай, той е много малък.
Съдията няма да го осъди.

Първо ще му осигурят психологична
терапия за известно време.

Това е. В края на приказката всичко,

което са искали трите деца е
семействата им да останат заедно.

Знаеш всичко, нали?

Не съм тази, за която ме смяташ.

Аз съм полицай.

Работехме под прикритие в Сиенфуегос
по случая с изчезването на дъщеря ти.

Не си представяш колко трудно ми беше.

Трудно?
- Изпълнявах дълга си.

Но всъщност чувствах,
че станахме истински приятелки.

Какво...
Приятелки?

Виж...

Всяка крачка, която правех,
всеки път,

когато беше с мен,
когато спаси живота ми,

всичко е било лъжа.
- Не, не...

Нека ти обясня.
- Какво да ми обясниш?

Ще ми липсва семейния ни живот.

Не си забравила нищо, нали?

Комисарю.

Идвам да се сбогуваме.

Свършихте страхотна работа, инспекторе.

Благодаря.

Браво, синко...
- Татко.

Бих искал поне един път
да го кажеш наистина.

Когато ми дадеш повод.

Край на първи сезон!

bukvi.bg ®
Bulgarian Translator Zone 2015