Original subtitles

В предишните епизоди:

ПОД ПОДОЗРЕНИЕ

Сезон 1, епизод 7 "Фенерчето"

Превод: Ledenata 02 SubsTeam bukvi.bg ®

Излезте, ако обичате. - Къде ме водите?

Комисарят иска да отидете с него у вас, сеньора Кастро.

Прави възстановка на престъплението.

Как да разбирам това? - Когато дойдохме, вече бяха тук.

И нямате идея как са разбрали. - Не, сеньор.

Проклета курва!

Убийца! Убийца!

Боклук! - Гори в ада!

Защо ме доведохте тук?

Признах всичко. Не разбирам. - Липсват подробности.

Къде точно затворихте племенницата си, сеньора Кастро?

Сеньора Кастро...

Не, аз... Оставих я сама, тръгнах си

и заключих вратата. - И къде беше, когато се върнахте?

Седеше тук.

Като ме видя, малко се изплаши.

Побягна насам. Аз...

Тръгнах след нея насам и...

Къде точно стоеше племенницата ви, която я бутнахте?

Тук. - Какво стана?

Стана това, че...

Когато я бутнах, тя...

Тя падна тук. И...

Тук си удари тила.

В какво? - В ръба на камина.

И какво направихте после?

Аз...

Наклоних се над нея и видях, че...

Бедничката беше мъртва. Очите й...

Сигурна ли сте, че всичко беше точно така, сеньора Кастро?

Да.

Искате ли да промените показанията си? - Не.

Ще повторя въпроса.

Може би искате да промените показанията си?

Може би нещо не ни разказахте. - Не, защо?

Вече ви казах всичко. Какво още мога да кажа.

Защо ми показвате това?

Защото племенницата ви не е паднала от бутане, сеньора Кастро, а от удар.

От умишлен удар.

И е напълно възможно този удар да е провокирал смъртта й.

Сеньора Кастро.

Сеньора Кастро, ще кажете ли нещо?

Да... Всичко беше така...

Казах ви, че стана много бързо.

И да, да, може и да съм я ударила.

И с какво я ударихте?

Не помня. - Не помните.

Не. - Не помните, или може би криете,

защото прекрасно знаете,

че едно е наказанието за непредумишлено убийство,

а друго за умишлено. Но има и друга версия.

И лично за мен е по-убедителна.

Мисля, че не казахте нищо за смъртоносния удар,

защото не знаехте нищо за него. А не знаехте и не намерихме

и не намерихме и отпечатъците ви в къщата, защото вие, сеньора Кастро,

не сте били тук онази нощ. - Разбира се, че бях онази нощ.

Или ме смятате за глупачка,

която отива в затвора за нещо, което не е извършила?

Кого защитавате, сеньора Кастро? - Казах ви всичко, което трябва.

Със сигурност ще намерим оръдието на престъплението.

Тогава ще изясним истината.

Изглежда Кармен ни излъга.

Каква изненада. Кой да се сети?

Явно доказателствата... - Не чакай от него извинение.

Не ми трябват извинения.

Искам само да разкрием случая.

Добре, да се съсредоточим на Кармен и да изясним защо лъже.

Лаура, ако не ценях работата ви, нямаше да сте тук.

При всички случаи е неуместно да се смесват работата с личното.

Да. Но извиненията са приети.

Бегония...

Какво правиш тук? - Обадиха ми се от полицията,

за да прибера нещата на Нурия.

Нурия не беше с тази верижка, когато я заведох на училище.

Може да не помниш. - Казвам ти, че не беше.

Къде тръгна? - Да говоря с комисаря.

Тази верижка беше у нас. Не беше в дъщеря ми, когато я отвлякоха,

но като я намериха мъртва, беше с нея. Разбирате ли какво значи това?

Ако паметта не ви лъже,

то някой е взел верижката от вас, сеньора,

и я е сложил на момичето, след като е изчезнала.

Кой друг, освен вас и мъжа ви има ключ?

Трябва да извадите нечие ДНК оттук. - Чие?

Роберто Вега, бащата на Алисия.

Искаш да дойдем с теб?

Благодаря, че ме докарахте.

Искате ли да направите изявление? - Говорихте ли с Кармен?

Подозирахте ли я?

Моля ви, кажете ни нещо.

Ето тази част мразя. Чакането.

А това, което аз имам в изобилие е търпението.

Да, виждам.

Да, влезте, моля.

Вече е тук. - Благодаря.

Заповядайте. - Благодаря.

Здравей, Кармен. - Здравей.

За миг си помислих, че не искаш повече да ме виждаш.

Понякога да останеш сам помага да погледнеш трезво на нещата.

За да ти помогна, трябва да знам какво стана... наистина.

Кармен, направих собствено разследване и знам, че си била при адвокат.

Не можеш да ми помогнеш. Аз го направих и си признах, Роберто.

Обадих ти се не за да ми помагаш.

Ще ме осъдят, Роберто.

Ще прекарам много време в затвора и няма да го промениш. Децата ни...

Ако са тук, винаги ще ги смятат за деца на убиец, ще са прокажени...

Не разбирам какво искаш. - Искам да ги отведеш оттук.

Продай къщата и заминете, където не ви познават.

Започнете всичко отначало.

Обади ми се, за да ми кажеш това?

Исках още да знаеш, че не съм ти ядосана

и не те обвинявам за смъртта на Алисия.

Не бих искала нищо да не се е случило

и че повече не искам са те виждам.

А Еми и Пабло? - По-добре да не ме виждат така.

Но, Кармен... - Сбогом, Роберто.

Сеньора, моля ви.

Да вървим, сеньора.

Върни назад.

Какво казват? Те разговарят. Увеличи.

На максимум е, сеньор. Нищо не се чува.

Сеньора, моля ви.

Искам подслушване на телефоните на семейство Вега.

На Роберто, домашният, всички.

Искайте разрешение за подслушване. Веднага!

Как ваша жена?

Моля ви, оставете ме на мира.

Откарайте ме оттук.

Роберто, всичко наред ли е?

Сгрешихме. Всички.

Какво?

Не трябваше да опитваме да я изкараме от затвора.

Защо? - Затова, Лаура.

Благодаря за всичко, което направихте.

И двамата. Но търсенето приключи.

Какво толкова му е казала, че да премисли?

Какво мислиш? - Мисля, че загадката е на 20 метра.

Но няма как да знаем какво, защото няма микрофони, защото съдията не разреши

и телефоните не се подслушват, защото съдията пак не даде.

И какво очакват от нас?

Еми, Еми, прибирай се. - Пусни ме!

Прибирай се. - Не.

Еми, моля те. Чуй ме.

Ще ни чуят съседите. - Не ми пука за съседите.

Не можеш да отидеш в полицията.

Прибери се, скъпа. Моля те.

Това не е моят дом. - Еми! Еми!

Не изпускай Роберто от очи. - Добре.

Чух викове.

Всичко напред ли е?

Не... Не, всичко е наопаки.

Всъщност е лошо.

Братовчедка ми е мъртва.

Сестра ми също...

а мама сега е в затвора.

Искам да се махна от този град, Виктор. Не мога повече.

Не мога повече. Всичко е ужасно.

Трябва да ми помогнеш, моля те.

Помогни ми да се махна оттук.

Какво е станало? Еми, каквото и да е, можеш да ми кажеш.

Не, не мога. - Еми.

Бързо, сядай. Той побягна от къщата.

Завива.

Явно отива към къщата на Амалия.

Не се приближавай много.

Паркира. Скрий се.

Взема нещо.

Намери го.

Какво е това?

Не знам.

Къде е крикът?

Боже!

Сега има два изхода. Да остави колата тук

и да ходи пеша с чанта в ръка или... - Да потърси помощ.

Роберто. Не, разхождам се.

Нищо важно. Защо, случило ли се е нещо?

Гадно! Лош късмет.

Не, кажи къде си и ще дойдем.

Дай ми пет минути.

Извинете, че ви притесних. Не знаех на кого да се обадя.

Намерил си къде да закъсаш.

Спокойно, бяхме наблизо.

Не, Виктор, нямам крик, затова ти се обадих.

Иначе нямаше да те притеснявам. - Добре, ще ти дам моя.

Ходих до дома на Амалия.

Не ми излиза от ума, че там държаха дъщеря ми.

Роберто, по-добре не се терзай с това.

Сега ще я сменим за нула време.

Недей, Виктор, наистина. Да не ви задържам.

Глупости. Сложи крика, а аз ще сменя гумата.

Тогава ти вземи крика, а аз ще сваля гумата, знам как.

Добре, добре.

Той няма да позволи да се приближа. - А ако няма избор?

Дай ми ключовете.

Ще ви оставя. За съжаление трябва да вървя.

Нещо против да ме закараш до нас? - Разбира се, че не.

Всичко хубаво. - Благодаря, Лаура.

Довиждане, скъпа. - До скоро, скъпи.

Съдебният следовател ви пуска на свобода, като обвинението остава.

Трябва да се подписвате в съда на 1-во и 15-то число всеки месец,

до съдебния процес.

Или поне докато не изясним още нещо.

На изхода ще ви дадат личните вещи.

Не съм направил нищо на Нурия Вега. - Спокойно, който и да го е направил,

скоро ще го сложим зад решетките.

Моля ви, кажете ни нещо. - Убиец!

Още някой замесен ли е?

Едуардо Кастро, заподозрян в отвличането и убийството на Нурия Вега,

беше пуснат на свобода под гаранция.

Съдията не уточни в какво точно

се състои вината му и как е свързан със смъртта на момичето.

Всичко е готов. - Ето, сложи я сам.

Слушам те, Лаура. - Дъската е свалена, разкрити сме.

Сериозно ли? - Разбрах веднага, щом се прибрах.

Наоколо е безпорядък и един прозорец беше отворен.

Знаеш ли кой е бил? - Не.

Ти намери ли улика? - Аха.

Носи я при Касас веднага. - Както кажеш, скъпа.

Роберто, спри там, моля те.

Лаура помоли да купя нещо за вечеря.

Виктор, мога да те изчакам. Все пак дойде да ми помогнеш.

Не се притеснявай, Лаура ще ме вземе.

Няма ми много доверие в пазаруването.

Сигурен ли си? - Спокойно, всичко е наред.

Виктор! - Да?

Благодаря.

Виктор...

Лаура!

Аз съм, Роберто. Идвам да ви върна крика.

Роберто, нямаше нужда. Виктор сам щеше да дойде.

Къде е мъжът ти? - Пазарува, но скоро ще дойде.

Мислех, че ще го вземеш от супермаркета.

Да, канех се да тръгвам, но имах малко работа и не...

Лаура.

Виктор държи нещо, което е мое и искам да ми го върне.

Не те разбирам. Оставих ви да сменяте гума.

Говоря за това, което е взел от колата.

Сигурно е станало случайно. Много е разсеян. Отивам да го взема

и ще му кажа. - Обади му се.

Като отида да го взема... - Обади му се!

Разбира се, успокой се.

Лаура, виж ме.

Кажи на Виктор да дойде веднага и да го донесе.

Слушам. - Здравей, скъпи. Напазарува ли?

Още не. Какво има?

До комисариата съм. Какво става?

Нищо...

Лаура, добре ли си? - Да, не се притеснявай.

Не мога да те взема. Трябва бързо да се прибереш.

Свършвай с покупките, това е важно, а после се прибирай.

Защо му каза "свършвай с покупките"? - В супермаркета е и...

Лаура, за идиот ли ме вземаш?

Роберто, ти си на ръба.

Никъде няма да ходиш,

докато не дойде Виктор и не ми върне това, което взе.

Какво правите тук, инспекторе?

Друг човек ли очаквахте да видите, комисарю?

Не ми отговорихте на въпроса. - Мисля, че на този въпрос

има само един възможен отговор. Не мислите ли така, комисарю?

Знам всичко. Знам кои са учителката и мъжа й.

Знам, че са агенти под прикритие. Струва ли си да продължите да лъжете?

Какво искате? Какво знаете?

Стига ми и малко уважение и по-малко самоувереност от ваша страна.

И вие не сте лесен. - Чуйте ме, комисарю,

може да съм всякакъв, но не съм глупак и не говорим за мен.

Щеше ли да стане така с момичетата, ако бяхте позволил да помогна?

Ако бяхте позволили на неукия провинциалист да помогне истински?

Защо постъпвате така с мен?

Мислех, че ни помагате, защото сте ни приятели.

Имате ли нещо против мен, против нас?

Защо постъпвате така? - Сам го каза.

Приятели сме и правим всичко за теб.

Какво значи за мен? За какво говориш? - Полицията ще разбере всичко, Роберто.

Укриване на доказателства, заплашване, това не води до добро, а до по-лошо.

Ще ти и вземат децата. Това ли искаш?

Каже какво знаеш. Кажи истината!

Заради Нурия и семейството ти. - Млъкни!

Стой мирно и не мърдай.

Какво правиш?

Помислих, че покупките не са толкова важни.

Не е ли така, Роберто?

Роберто каза, че имаш нещо, което е негово.

Виктор, за Бога, дай ми фенерчето или се кълна, че ще направя глупост.

Пусни я, Роберто. Пусни я.

Върни ми шибания фенер!

Така е по-добре. Сега затвори вратата.

Измий фенера. - Не го прави, Виктор.

Спокойно, спокойно.

Прави, каквото казвам. - Не, Виктор.

Направи го! - Това е единственото, което имаме.

Какво имате?

Какво правите? За какво говорите? - Спокойно Роберто. Ще го измия.

Готово. - Измий го добре.

Сега я пусни.

Благодаря.

Съжалявам за това, което направих.

Беше заради семейството.

Арестуван сте.

Имате право да запазите мълчание, имате право на адвокат.

Ако не можете да си го позволите, ще ви назначат служебен.

Това ли е уликата? - Вече не.

Какво означава това? - Роберто я провали.

Инспектор Видал е в течение.

Мислехте се за много умни.

Хареса ми идеята с дъската. - Значи си бил ти.

По форма и размер съвпада с предмета, с който е ударена Нурия по главата.

Беше изцапано с кръв. - Беше?

Роберто заплаши Лаура с нож и ме накара да го измия.

Не мисля, че са останали отпечатъци или кръв.

Ще го дам на експертите за всеки случай.

Заемете се, инспекторе. - Да, комисарю.

Трябва да дойдете в участъка за показания.

Поне заради прикритието.

Ще говоря с децата на Роберто.

Баща ти опита да унищожи доказателство, свързано със смъртта на братовчедка ти,

затова е арестуван. - И какво ще стане с него?

Съдът ще реши.

Има още нещо. - Какво?

Ти си непълнолетна.

Не мога да ви оставя с брат ти сами.

Мога да кажа на някой от семейството.

От семейството? То вече не съществува.

Длъжен съм да кажа на роднините или на социалните.

На баба, обадете се на баба.

Защо идва полицаят? - Да задава въпроси, както винаги.

А къде е татко? - Трябваше да отиде да помогне на дядо.

Кога ще си дойде? - Не знам, Пабло, но не се притеснявай.

Ние ще сме добре и ще останем при баба.

Искам да съм с татко. - И аз, Пабло, и аз,

но той не може да дойде, затова се успокой, става ли?

Пабло!

Остави ме.

Експертното заключение.

Благодаря.

Какво казват?

Че си измил фенерчето много добре и няма никакви отпечатъци.

Но Кармен не знае това.

Роберто и Кармен са готови на всичко, за да защитят този,

който е ударил Нурия с фенерчето.

Касас може да говори с Кармен и да я накара да мисли,

че отпечатъците са на фенерчето. Скоро може да разберем кого защитава

от самото начало. - Кармен ще опита

да предупреди този човек. - Ето, това е!

Вижда се, че не сте женени.

Веднага се разбрахте.

Задържахме мъжа ви.

Няма ли да питате защо?

Мъжът ми е невинен.

Сигурна ли сте?

Може да не знаете с какъв предмет е ударена Нурия.

Беше фенерче, а мъжът ми знаеше. Беше в него, когато го арестувахме.

На другата снимка добре се вижда засъхнала кръв и отпечатъци от пръсти.

Знаете ли какво означава това, сеньора Кастро?

След няколко часа експертите ще идентифицират отпечатъците.

Ще разберем кой е убил Нурия Вега и кого прикривате.

Ще разкрием всичко. - Какво ще стане с децата ми?

За това е рано да говорим.

Зависи от доклада на социалната служба и резултатите от делото.

Опека ще има някой от роднините. Вероятно бабата и дядото.

Кажете го на адвоката, който изготвя документите по развода.

Това е важно за опеката над децата ми. - И как?

Не искам за тях да се грижи семейството на мъжа ми.

Нито родителите му, нито брат му или сестра му, никой.

Да, кажете.

Разрешете това посещение. - Какво е станало?

Кармен Кастро иска да види не само адвоката си.

Иска да види още един човек.

Благодаря.

Много благодаря, че дойде. - Какво мога да направя за теб?

Роберто е арестуван и не дават да говоря с него.

Притеснявам се за децата. Знаеш ли с кого са?

Да, мисля, че със свекърва ти.

Не, не може да бъде. Не искам да са с някой от това семейство.

Те ме мразят, мислят, че съм убийца.

Докажи им, че не си.

А ако съм?

Кармен, познавам те и знам, че не си го направила.

Кажи как да ти помогна. На теб или на този, когото защитаваш.

Аз съм ти приятелка.

Има нещо...

Лаура...

Не знам дали не искам прекалено много.

Не знам, не...

Лаура опитва да е доверено лице на Кармен.

Трябва да я помоли да направи нещо, както стана с Роберто.

Дяволита е тази Лаура. Прави се на глупава, за да й се доверяват.

Моля те, Видал.

Казвам го с възхищение...

Адвокатът, който движи развода ми, ще се заеме с въпроса за опеката.

Искам през това време ти да се грижиш за децата ми, Лаура.

Разбира се.

Сигурна ли си, че искаш да са с мен през цялото време?

Да, не се притеснявай, ще отнеме само няколко дни.

Няколко дни? - Да, да.

Каквото и да става, ще стане ясно след няколко дни.

Довери ми се. Става ли? Така, както аз ти се доверявам.

Ти си единственият човек, на когото мога да се доверя.

Можете да влезете да говорите с клиента си.

Благодаря.

Не се месете, комисарю. - Разговорът адвокат-клиент

е официална процедура. Ако разберат, че подслушваме, всичко свършва.

Как може да правим такова нещо?

Здравей, Виктор.

Пилар, може ли да влезем?

Разбира се.

Това е Алфредо Сарабия.

От "Сарабия и Касерес", адвокат на Кармен Кастро.

Трябва да ви съобщя, че Лаура Гонсалес и Виктор Лаго

помолиха да станат временен опекун на децата.

И те се съгласиха.

В това няма никакъв смисъл. Аз съм им баба.

Прекрасно разбирам и съжалявам.

Но тя ме помоли като приятелка и не можах да откажа.

Еми.

Какво става, бабо? - Нищо, нищо.

Емилия Вега, съседите ви ще се погрижат за вас за няколко дни.

Защо?

Искате да останете с мен, нали? - Да разбира се.

Сеньора, решението не зависи от вас или от децата.

Решението е на майка ви и така ще бъде.

Дръжте се добре.

Съжалявам, Пилар.

Емилия, имам писмо за теб от майка ти.

Ако децата ще са под наша опека, може би е добре да прочетем писмото.

Това е лично писмо.

Благодаря.

Приятен ден. - Приятен ден.

Изиграха ни, Лаура. Поставихме капан на Кармен,

за да направи стъпка и тя направи. Даде писмо на дъщеря си чрез адвоката.

Единственият начин полицията да не си вре носа.

Мислехме, че Еми знае какво е станало,

но ако не е така? Ако Кармен защитава нея?

Трябва да се доберем до това писмо.

Разбира се. - Еми е стояла зад всичко.

Еми, дъще!

Времето тече и имаш само няколко часа.

С татко ти направихме всичко възможно,

но вече е късно.

Повече не можем да крием истината.

Обичам ви. Мама.

Оскар. - Какво искаш?

Помниш ли, че говорехме да заминем далеч оттук?

От родителите ни. - Да.

А ако ти кажа, че можем да го направим сега?

Тогава точно ти не искаше.

Сега не сме заедно, нали?

Ти какво, не разбираш ли?

Обичам те, Оскар.

Имам нужда от теб.

Животът ми тук е пълен боклук. Какво да правя в град, където няма нищо,

а и родителите ми са в затвора?

Тръгни с мен, моля те.

Съжалявам, Еми.

Но защо е сега този разговор?

Друга ли имаш? - Не, не е в това въпроса.

Не знам дали искам да се върна при теб.

Тук ли си?

Да.

Ако не искаш да дойдеш с мен, поне ще ми помогнеш ли?

Как?

С мотора.

Давал си ми го няколко пъти, можеш ли да го докараш у нас?

Оскар, моля те. - Добре.

Остави го отзад, с ключовете на него.

Благодаря, Оскар.

И моля те, не казвай на никого, става ли?

Току-що се обади на Оскар.

Ще опитам да изясня какво му е казала. - Добре.

Еми. Добре ли си? - Да, говорих с приятелка.

Ако ти трябва нещо, искаш да поговориш или друго нещо...

Не, благодаря.

Слизам долу да гледам телевизия.

Брат ми не трябва да остава сам, защото тежко понася всичко.

Добре. - А Виктор?

Долу е, но ще отиде да купи някои неща.

Отивам до магазина. Искаш ли нещо? - Не, благодаря.

До после тогава.

Що за глупост?

По дяволите!

По дяволите!

Слушай, Едуардо...

Андрес винаги е обожавал Роберто, нали?

Изведнъж се промени и изпадна в другата крайност.

Ако ти кажа истината...

Те шпионират мама.

Роберто ми каза, че се отнася за ресторанта.

Майка ти ти липсва, нали? - Много.

Добре е, че ви писа.

Не знаеш ли, че имате писмо. Еми не ти ли каза?

Къде е това писмо? - Не знам, прибрала го е.

Знаеш ли къде си държи нещата? Искаш ли да го потърсиш?

Еми не харесва, когато ходя в стаята й без нея.

Да.

Знам, че майка ти е добра и не е направила нищо лошо.

Може в това писмо да има нещо, което да й помогне да се върне.

Да ти помогна ли да го потърсиш? - Да.

Пабло. - Говорихме за майка ви

и че му липсва. - Както и на мен.

Добре, че си с нас, нали? - Майка ти ме помоли за това.

Да, пише, че сега си най-добрата й приятелка

и че може да ти има доверие. Какъв късмет,

не е лесно да се намери човек, на когото да се довериш.

Това ли пише в писмото? - Да.

И още, че ме обича и че трябва да се погрижа за Пабло.

Хайде, Пабло. Ако искаш, ще ти дам да поиграеш малко на компютъра.

Да вървим.

Оставила си телевизора включен. - Извинявай, ще го изключиш ли?

Разбира се. - Благодаря.

Благодаря всичко, което правиш за семейството ми.

Къде е той? - Откъде да знам?

Каза, че ще е тук сутринта. Само ако знае в каква каша се е забърка.

Виж, ето го. - Остави на мен.

Оскар. - Какво искаш?

Годеницата ти Еми звъня ли ти? - Не ми е годеница.

Ако ще да е папата. Звъня ли ти? Да или не.

Не знам, много се обаждат. - Гледай ме, като ти говоря.

Сериозно е и трябва да кажеш истината. - А ако не кажа, какво?

Това, че годеницата ти... - Не ми е годеница.

Добре, приятелката ти да закъса.

Това ли искаш?

Това, че не ми е годеница, не означава, че ми е безразлична.

Не се притеснявай, синко, няма да позволя да й се случи нещо.

Татко, върви на майната си.

Така ли благодариш на баща си, който иска да ти помогне?

Това ли ти е признателността? - Ей, спокойно.

Този моят съвсем е откачил.

Оскар, и аз, както и ти, искам да помогна на Еми

и знам, че говорихте по телефона.

Оскар, знам, че ти е приятелка, но ще се забърка в проблеми,

а ти можеш да помогнеш да го избегнем.

Какви проблеми? - Тя какво ти каза?

Нищо, помоли ме за услуга, това е. - Каква?

Помисли добре. Ако нещо се случи с нея, виновен ще си ти.

Поиска ми мотора.

Не го взима за първи път.

Деца, сигурно сте гладни. Да ви приготвя нещо за хапване?

Не, благодаря.

Извинявай.

Какво има, Виктор? - Тя е, Лаура, Еми е.

Сигурен ли си? - Взела е мотора на Оскар, за да избяга.

Комисарю, Емилия Вега избяга с мотор и взе и брат си.

Установете наблюдение по пътищата,

пратете снимки по гари, автогари и бензиностанции.

Трябва спешно да върнем децата.

Затова Кармен пое вината и Роберто спря да настоява за невинността й.

Помогна й за плана, за да защитят дъщеря си.

Кармен загуби дъщеря и ще направи всичко, за да не загуби и другата.

Синът ти трябва да каже къде може да са отишли.

Моля само за едно. Мой син е и искам да говоря с него насаме.

За свое добро той ще ни каже всичко. - Давайте, но те идват с вас.

Работа в екип.

Кажи къде е Емилия Вега.

Кажи къде е, по дяволите?

Дайте ми 5 минути, знам как да говоря с него.

Не, няма нужда. - Вие не сте ли учителка?

Какво прави тя? - Инспектор от полицията е, синко,

както и келнерът.

Дойдохме под прикритие, за да намерим Алисия.

По дяволите. - Това е сериозно, Оскар.

Не става въпрос за криене на приятелка или наркотици.

Става въпрос за сериозно убийство.

Познавам Еми. Не би навредила на никого, още повече на братовчедка си.

Мислим, че е било непредумишлено убийство.

Тя избяга с брат си Пабло.

Знае, че я търсят и уплашена избяга с мотора ти и с малко дете.

Може всичко да стане. - Кажи къде е, по дяволите!

Не знам къде е.

Оскар, моля те, дойдохме да спасим едно момиче, а умряха две.

Не искам с Пабло и Еми да се случи нещо и знам, че и ти не искаш.

Кълна се, че не знам къде са.

Синко, кажи какво знаеш.

Обади ми се и каза, че иска да замине

и да тръгна с нея, но аз отказах.

Тогава ме помоли за мотора. Не знам нищо за Нурия

и че заминава с брат си. Кълна се.

Спокойно, Оскар. Знаеш ли къде може да е отишла?

Не. - Искала е да избягате заедно, нали?

Да. - Можеш да ни помогнеш да я намерим,

преди да стане нещо. - Не знам къде е.

Знам, че можеш да разбереш къде е.

Оскар. - Къде си?

Какво те интересува? - Щом ти звъня, значи не ми е все едно.

Каза ли на някой за мотора?

Не. - Не се притеснявай за него,

ще ти звънна да ти кажа къде е.

Майната му на мотора, за теб се притеснявам.

За мен? Не искаше да тръгнеш с мен, защо се притесняваш сега?

Не ти ли е все едно?

Изплаших се.

Какво? - Ти предложи да избягаме,

а аз се изплаших. Но още те обичам, Еми.

Ако искаш да избягаш, с теб съм.

Права си. Този град е пълен боклук.

Баща ми само ме тормози.

Ще взема колата и ще заминем там, където искаш.

А брат ми? - В колата има място.

Да се срещнем на пътя за гората,

където се срещахме, за да ходим до блатото.

Ще те чакам там, Еми.

Затвори.

Мислиш ли, че ще дойде? - Не знам.

Направи каквото трябваше, синко.

Много се гордея с теб.

Оскар, какво означава това? - Еми.

Пабло, не, пусни го. Ти каза, че ме обичаш.

Каза, че ме обичаш. Каза, че ме обичаш.

Еми! - Пабло!

Еми! - Кучи син! Кучи син!

Еми! Еми!

Пабло!

Еми!

Пуснете я! Еми!

Комисарю, хванахме я.

В следващите епизоди:

bukvi.bg ® Bulgarian Translator Zone 2015