Original subtitles

Щом не ти се говори с мен, недей.

Доволен ли си сега?

Много ясно!

Какво си въобразяваш?

КРИМИНАЛНА ПОЛИЦИЯ

Всеки живее както му харесва.

Щом приемаш нещата така...

Живей си живота, нищо не съм искал от теб.

Никой не ми трябва.

Филм на ФИЛИП ЛАБРО

Не сте пледирали от 10 г. - От 12, драга! От 12!

То е като карането на колело - не се забравя.

Добър ден! Как сте? Този е посредствен.

Госпожице, бихте ли ми помогнали?

Цитирах на заседателите онази прекрасна мисъл на Волтер...

Справяте се чудесно. Какво има?

Адвокат Д'Аленс? - Аз съм. Какво има? Обяснете...

Да не си гъкнала!

Две гилзи Една Две

Помощ!

Помощ!

Двама полицаи... - Опишете ми ги.

По дяволите!

Хей! Да не ви притесняваме?

Разкарай всички оттук. Запиши им личните данни.

Какво става с онази кучка? Още ли е в истерия?

Адвокатката ли? Заведоха я в болница.

А вие? Да?

Какво "да"! Разбрахте ли нещо?

Не.

Как така "не"? - Бях в коридора, на 50 м оттук.

Чух виковете и се втурнах насам.

Какво сте направили? - Втурнах се насам.

Втурнах се насам, дотичах. Много хора дотичаха, лейтенант.

Комисар. Комисар Грифон, Криминална полиция.

А, от Криминалната... - Точно така.

И какво видяхте, като се... Как беше?

Втурнала се е насам. - Като дойдохте.

"Онази кучка".

Извинете.

Стажантката беше в шок. Стоеше до трупа на адвокат Д'Аленс.

Опитах се да я успокоя, това е. - Много хубаво.

Тя каза ли ви нещо?

Че двама мъже с униформи на жандармерията...

Това го знаем. Нещо друго каза ли?

Не всичко разбрах. "Кучката" беше в истерия, лейтенант.

Нищо...

Журналист е.

Вие сте журналист, нали? - Точно така.

Ще ми изпратите призовка, така ли? - Точно така.

Довиждане, лейтенант Довиждане

Довиждане, госпожичке

"От седмици се знае, че животът на адвокат Д'Аленс е в опасност

В Дирекцията на парижката полиция са били уведомени за това.

Знае се, че г-н Д'Аленс е поискал охрана,

която му е отпусната, а след това е оттеглена.

Знаем какво последва.

Хората имат право да знаят и останалото, и ще го научат.

Чудесна статия, съставена от любимите ми глупости,

които създават прекрасния ни образ в очите на хората.

От кого е тази статия? - От Сибил Берже.

Журналистката, която разпитахте снощи.

Тя е глупачка. - Убеден съм.

Добре, г-н директор...

Чухме, че е било поръчка,

но сведенията ни идваха от един съмнителен затворник.

Докладвах и поисках средства.

Никой не реагира, а средства така и не получих.

Научавате, че някой иска да убие шурея на транспортния министър,

съобщавате го на висшестоящите си, но никой не реагира!

Това ли искате да ми внушите? - Не, това ви казвам!

Докладът ви писмен ли беше?

Не, уведомих ги устно.

Жалко. - Защо?

Министърът иска да подам оставка? - Няма такова нещо.

Вие сте добър кадър.

Какво?

Въпреки че в един случай сте реагирали доста необуздано.

Не, Грифон, министърът не иска главата ви.

Искаме виновниците.

А аз искам да ми донесете топките им.

Това ли е всичко? - Да.

Чуйте... - На мен ли говорите?

За повече тежест ще ви пратя наблюдател.

Спокойно, той е стар ваш приятел - сещате се за кого говоря.

Досещам се.

Да, аз съм

Милар обясни ли ти? - Да.

Не е ли по-добре, че съм аз? - Със сигурност.

Много се радвам, че пак ще работим заедно, Мартен.

Казвам го съвсем искрено. - Аз също.

Чудесно, поне присъствието ми няма да те дразни.

Искат доклад - ще го имат.

Така добре ли е, Мартен? - Да, Жан-Франсоа.

Всичко е наред.

Искаш ли да карам аз, скъпи ми Мартен?

Не, скъпи ми Жан-Франсоа. Знаеш какво казват:

"Колите са като жените - не се отстъпват."

Очаквах да кажеш някоя глупост. - Какво?

Очаквах да кажеш някоя глупост.

Как е тя? - Люсиен ли?

Добре е, праща ти поздрави. - Още ли няма бебе на хоризонта?

Шегуваш ли се? Стари сме вече!

Значи, както казвах, всичко е наред. - Точно така.

Там, в дъното!

Какво има? Няма никакъв фал!

Да?

За вас е.

Грифон.

13 или 15? Това са 30 заподозрени!

Ами съдията?

Станало ли е нещо?

Затворникът, който ни уведоми, че баща ви е в опасност,

преди един час е бил заклан.

Това потвърждава хипотезата ми, че става дума за отмъщение

на престъпник, срещу когото баща ми е пледирал.

Баща ви е бил фирмен адвокат, нали?

Не е пледирал срещу престъпници

поне от 20 години насам.

Абсурдно ли е, че някой търси отмъщение 20 г. по-късно?

Не, но това е само една от хипотезите.

Извинете, че настоявам, но искам да видя кабинета му.

Не искам да безпокоите майка ми. - И аз не искам да я безпокоя.

Но трябва да видя кабинета му.

Предполагам, че не изпълнявате съдебна поръчка?

Много добре. Утре ще се върна със заповед за оглед.

Ще трябва да изпратите майка си на село,

защото ако се върна със заповед, определено ще я притесня!

Не се изнервяйте, г-н комисар! Аз изнервям ли се?

Ето...

Както виждате...

Тук няма нищо интересно.

Нищо.

Наздраве.

Какво е това?

Къде я намерихте? - Трябваше да почистите по-добре.

Не се тревожете, няма да кажа на майка ви.

Коя е тази жена? - Една уличница...

Как се казва? - Отказвам да ви отговарям.

Жалко, но и сам ще разбера.

Чао!

Дяволи те да го взема т!

Татко?

Какво пише тук според теб?

"На моя всевластен господар. Сузи"

Това не може да е вулгарно.

Опитай се да я откриеш.

Виж!

Какво прави?

Отива към телефонната кабина. В къщи няма ли телефон?

Бедничкият! Може би не иска мама да го чуе!

Или мисли, че го подслушваме.

Ние не сме такива хора.

Хубавица!

Комисарят видя всичко. - И сега?

Ще предупредим Рамбер. - За това ли ще го безпокоим?

Нали за това ни плаща.

Както искаш.

Притеснявам ли те?

Мирише на пържени картофи.

За какво си дошъл?

Как се казваше онзи инспектор - алжирецът?

Гомес. - Точно така, Гомес.

Открил е жената от снимката - Сюзан Томсон.

Представя се като Сузи д'Анунцио. Курва е от 4 г., но има класа.

Акапулко, Лос Анджелис, Вашингтон... Разбираш какво искам да кажа.

От 6 месеца живее в мезонет на бул. "Сюше".

Д'Аленс е плащал за мезонета, както и за много други неща.

Запазил си я...

Много хубаво. Откога е?

Това не е ли остров Бел? - Не, остров Ре.

Точно така, остров Ре.

Има ли нещо ново за заклания ръгбист?

Не. - Колко неприятно за теб!

Информатор, който минава под ножа...

Нали той беше споменал, че Д'Аленс ще бъде убит?

Попитай висшестоящите си, Жан-Франсоа.

Ще споделиш ли с мен една от прословутите си белгийски бири?

Не.

Май нещо там гори...

Да. Вечерята ми.

Кой е? - Полиция!

21 ч. мина!

Нали не ви пречи, че вечерям? - Не.

Умирам от глад.

Чудесно, аз също.

Извинявай, но не съм те канила.

Не ям с ченгета. - Сузи Томсон... Сузи д'Анунцио.

Не бъди такава расистка. Това, че съм комисар от полицията,

не ми пречи да дояждам стара храна в компанията на курва.

Защо си толкова изгладняла? - Не ми говорете на "ти".

Не можете да разберете... - Не, не мога.

Значи така... От 24 часа не си яла, така ли?

И защо?

Не ми казвай, че ти е тежко на сърчицето!

Опушкали са адвокат Д'Аленс - как да не ти се свие стомахът!

Хубаво е, че си се съвзела. Вече си по-добре, нали?

Не сядайте там!

Това неговото място ли беше?

Изобщо не сядайте. Изчезвайте!

Нямам какво да ви кажа. Той не говореше за работата си.

Нищо не знам. - Страхувате ли се?

От нищо не ме е страх.

Ще замина далеч оттук. - А, не!

Съжалявам, но не мога да го допусна.

Не можеш да ме спреш, господинчо!

Глупачка.

Май нещо се пообъркахте, госпожо.

Налага се да ви припомня с кого разговаряте.

Вие сте курва. Аз - комисар от полицията.

И така... Мамка му, гладен съм!

Колко са вкусни тези черни зрънца!

Ще си намажа една филийка.

Ето така...

Не е зле...

Ето че започнахме с грубостите!

Ще повикам пазача, а той ще се обади на ченгетата.

Посещенията след 21 ч. са незаконни!

Обещавам, че ще ти призлее!

Шефе, защо не й взехте страха на тази курва?

Ами да, защо?

Добър въпрос.

Някой да има предположение?

Законът е бил на нейна страна?

Усмивките ви говорят за вашия интелектуален и морален наивитет.

Вие никога не сте се възползвали от служебните си правомощия,

за да влезете в дома на курва след 21 ч.

Не бихте си затворили очите за някой дребен удар срещу малко информация.

Вие сте истински светци!

Аз обаче не съм светец, а и пия по време на служба...

И разливам навсякъде...

Задам ли тъп въпрос, не очаквам тъп отговор.

А на вашите тъпи въпроси очаквам интелигентни отговори!

Ясен ли съм?

Гомес! Гомес пак се чувства по-интелигентен от другите!

Какво да ви кажа... Слушаме те, синко!

Щом Сюзан Томсон, или Сузи д'Анунцио, проститутка,

си позволява да вика ченгета от районното, за да ви изхвърлят,

значи се ползва с протекции.

Да не намекваш, че спи с ченгетата от районното?

Не, явно се ползва с протекции от горе.

Вие сте комисар, тя - курва. Изхвърля ви от дома си -

значи зад гърба й стои някой с повече власт от вас.

Може и да греша.

А може и да не грешиш.

Да оставим този въпрос настрана, минаваме към втора точка -

заклания информатор от "Фльори".

Ето доклада от аутопсията. - Не, благодаря!

Комбинирам ли касаплъка с бира, получавам обриви.

Не, вие се оправяйте! Аз искам име!

Аврам Казавиян.

Казавиян... - Индустриалец.

Няма досие. Търговец на желязо.

През 50-те години е имал глоба - дребна работа.

Информаторът ни е работил за него като охрана

точно преди да го арестуват за някакъв глупав обир.

Първо, фирмата на Казавиян - Се Же Се И,

произвежда вагони и жп релси.

Второ, Казавиян е ходил два-три пъти на лов, организиран от Д'Аленс.

Трето, след това адвокатът е започнал често-често да се среща

със зет си - министъра. Следва въпросът

кой купува жп вагони, ако не Министерството на транспорта?

Става дума за договори за милиарди.

Някои са готови да убият за толкова много пари.

Алжирчето се справя добре!

Как се добрахте до всичко това?

Шефе, докато вие тормозите нощем момичета на повикване,

ние, младите, трябва да работим.

Прави са.

Ще се откажа от жените.

Ще се заема с г-н Казавиян - индустриалеца,

и с г-н Лакасан - министъра на транспорта.

Какво ще кажеш, Жан-Франсоа? - Нищо.

Случаят си е твой, Мартен. - Умислен ми се виждаш.

Мисля, че в момента полагат клиента ти в гроба

и че това е най-дискретното погребение за годината.

Това някакъв сувенир ли е? - Внимавай.

От Алжир е, 1961-62 г. - от края на войната.

Истинска е.

Харесва ми да усещам смъртта на една ръка разстояние.

Знаеш ли какво казваше Ницше...

Какво казваше Ницше? - Голям глупак си!

Министърът на транспорта! - Кристиян Лакасан!

Това не е ли твоята журналистка - Сибил Берже?

Откъде знаеш?

Информиран съм.

А и съм я срещал тук-там. - Така ли?

Преди да напусне семейството си и да започне работа,

съм я виждал у Кастел.

Лакасан винаги ли е ходил с толкова охрана?

Не знам. - Ще го попитам.

Ти си обикновено ченге. Не е разумно да дразним министрите.

Не съм казал, че ще дойдеш с мен. Спокойно, не се плаши!

Не се плаша, Мартен.

Тревожа се за теб.

Тази мадама няма уважение към нищо!

Глоба ли ще й лепнеш? - Не.

Искам да знам какво гледа.

Ето това се казва любовна мъка!

Е, и?

Забавно ли ти е?

Ама че глупак! - Мислиш ли?

Мислех, че си почитател на грубия подход към жените.

Да се махаме оттук. - Добре.

Тръгваме.

Вярно ли е, че с Рамбер сте стари приятели?

Да, 5 години работихме заедно.

Сериозно? - На шестата отмъкна жена ми.

Жена ми е свястна - може да се каже, че с нея сме стари приятели.

Ако научи, че подслушвате без разрешение обществен телефон,

приятелят ви - пардон, наблюдателят ще го включи ли в доклада си?

Не знам. Проблемът със старите приятели е,

че си мислим, че ги познаваме, но понякога грешим.

Аз мисля, че ви познавам, шефе.

Може и да грешиш.

Няма ли да пуснеш касетата?

Чудесна идея.

Това е първото записано обаждане на Филип.

Отиде веднага след погребението.

Аз съм! Чувате ли ме? Не се опитвайте да ме притискате!

Казах ви, че няма проблем. По-късно ще се видя с чичо си!

Ще намеря останалите пари.

Защо ми пратихте тази кучка на гробището?

Каква кучка? - Сузи! Каква игра играете?

Нарушила е заповедите ми. Няма да се повтори.

Това е всичко.

Не ми харесва как каза: "Няма да се повтори."

Може би трябва да пратим някого да я пази.

Добър ден, Сузи. Как си?

Добър ден, Сузи.

Не се подчини - отиде на погребението.

Не биваше да ходиш. - Правете каквото искате.

Нищо няма да усетя.

Приближи се, Сузи.

Ела.

Стани, Сузи. Не сме свършили.

Какво обичате?

Аз... Правя...

Правя проучване.

Вие "за" ли сте, или "против" термоядрената война?

Не проявявам интерес.

Предварително проучване...

Това е достатъчно. Боя се да не й счупя някоя кост.

Казаха да й нанесем три удара. Изпълнявай, ако обичаш.

Комисар Грифон?

Нека дойде веднага у Сузи д'Анунцио! - Точно натам тръгна.

След 5 минути ще е там. - Чудесно.

Благодаря, дочуване.

По дяволите! Точно тук ли спря!

Спокойно, г-н комисар. Дръжте ръцете на волана.

Нека взема питона, за който лично купувате муниции.

Може да тръгвате.

Не търсете втория пистолет - у мен е.

Имате среща с Аврам Казавиян. - Карайте към изход "Дофин".

За Казавиян ли работите? - Нищо подобно.

А за кого? - Високопоставени хора разбраха,

че искате да говорите с Казавиян и че и той иска да говори с вас.

"Високопоставени хора" ли? Какво означава това?

Много ли са високопоставени? Министър Лакасан?

Или може би някой високопоставен полицейски служител?

След вас, господа. - Ние сме дотук.

Върни пистолетите на комисаря.

Извадих пълнителите - на задната седалка са.

Нямах намерение да ги използвам.

Извинете, колеги, но отношенията ни започнаха някак си невъзпитано.

Дай ми Гомес

Ти ли си? Слушай и не задавай въпроси.

Иди на бул. "Фош" 90. Ще видиш двама глупаци,

закопчани за една ограда - арестувай ги за...

За нанасяне на обида и нападение.

Кажете на Гомес, че няма смисъл. Вече са духнали.

Остави, вече е късно.

Вие ли сте Аврам Казавиян?

Изпращате ми главорези, знаете каква бира пия...

Да не се опитвате да ме впечатлите? - Не, аз купувам.

Щом нещо се продава, то е маловажно. И красотата се продава.

Всичко това е купено. Само в тази стая има вещи за 1 млрд.

Пийте си бирата. Седнете и питайте каквото ви интересува.

Вероятно знаете какво ще ви попитам?

Аз ли? Как мога да знам какво става в главата ви?

Стига с този акцент!

Отдавна не сте неграмотен железар! Едва ли помните и че сте арменец!

Така че край на цирка! - Ясно...

Вие притежавате нещо, което не се купува - дух!

За разлика от парите, духът не познава граници.

Искате ли да използвам за пример пазара за 4,5 млрд.,

за да онагледя философията си? - Да чуем.

Първо няколко второстепенни факта, комисар Грифон.

Аз идвам от дъното.

Вие също, нали?

Нямах и 20 г., когато започнах да търгувам с желязо.

Навремето за два камиона военен отпадък

скрападжиите разрешаваха споровете си с оръжие.

Постоянно се разкриваха добри възможности.

Не беше трудно да натрупаш милиони, както направих аз.

Няма ли да пиете бирата? - Не пия по време на служба.

Не сте на служба, вие сте мой гост. - Не, не!

Не съм ваш гост, а полицейски служител,

дошъл да говори с вас за убийството на адвокат Ремон д'Аленс.

Вие сте глупак. - Обиждате полицейски служител.

Няма ли да спрете с този цирк? - Не!

Опитвах се да ви обясня нещо важно.

Нямам причина да говоря на полицейския ви език.

Нямам мотив да убивам Ремон д'Аленс.

Разкажете ми за пазара от 4,5 млрд., че вече губя търпение.

Да, сумата не е малка.

Имах няколко срещи с адвокат Ремон д'Аленс.

С негова помощ съм подкупил зет му -

г-н Лакасан, министъра на транспорта.

ДАленс ме е изнудвал и затова съм поръчал да го убият.

Това ли мислите? - Какво?

Бедният комисар!

Не получих пазара за 4,5 млрд.!

Не е имало корупция, нито повод някой да ме изнудва!

Какво ще кажете, а? - Вие говорите, аз ви слушам...

Значи съм поръчал да го убият,

защото не съм получил пазара - това ли мислите?

Възможно е. - Не, не е възможно.

Започнах с обяснението, сега ще го довърШа.

Имах много пари, имам все повече и повече,

но чувствах, че нещо ми липсва.

Мислех, че това е уважението на хората -

аз бях Аврам Казавиян, бившият скрападжия,

човекът с мръсотията под ноктите.

Затова си купих уважение. Подкрепях изкуството,

правех дарения, подаръци,

подпомагах имигрантите, коневъдите, руските писатели,

асоциацията за опазването на парните машини...

Раздавах чек след чек. И спечелих уважението им.

Нещо продължаваше да ми липсва, но какво?

Дали някога ще го получа? Никой не знае!

Няма ли да си изпиете проклетата бира?

Честно казано, от приказките ви ожаднях.

Нарочно ли го направихте? - Разбира се, че не!

Беше неволно.

Ужасно съм непохватен.

Очарователно. - Разбира се.

Разбира се...

Нямам мотив, защото парите вече не ме интересуват.

Както и нищо, което може да бъде купено.

И вие не се интересувате от нищо, което търпи ограничение.

Вие търсите абсолютната истина.

Нормално е да проявяваме интерес един към друг.

Бъдете спокоен, определено проявявам интерес към вас.

И това няма да приключи с тази среща.

Ако разсъждавате като мравка, ще бъдете смачкан.

Знаете ли, че сте луд? - Разбира се, че знам.

Пак ще се видим. - И това ми е ясно. Жалко за вас.

Притеснявам ли те? - Да.

И не за първи път. Какво има? - Да идем да хапнем по ергенски.

Ресторантът много ще ти хареса. Аз черпя.

Ако ще ме ограничаваш в разследването, говори и се махай.

Няма да ме послушаш, нали? - Не.

Жалко за теб.

Точно така, жалко за мен!

Добре, ще се видим в 18 ч. в автомобилния парк в Жьонвилие.

Кой е този?

По дяволите! Това е Лакасан!

Виж ти!

Да беше тръгнал след другия, че да идем да хапнем!

Не е глупав - следва парите.

Не можем да рискуваме да хване онзи глупак с плика.

Да го гръмнем. - Не можем да гръмнем комисар.

Ще го подпалим. - Ще докладвам.

Почтеният Лакасан!

Мръсен лъжец!

Давай! Първо предупреждение!

Какво става? - Остави ме на мира.

Мисля.

Това е игра, също като покера. Ако върви мудно, става досадно.

Ако ти е досадно, върви да спиш. - Не искаш ли да си пуснем филм?

Пиер-Андре донесе една касета - "Нощта на живите мъртви".

Не ми се гледа филм с такова отвратително заглавие.

Твоята компания ми е достатъчна.

Кой ли е? - Отвори.

Идвам при мъжа ти. - Влез.

Пак ли оси пропушил? Да И ти ли забеляза?

Това не е добре.

Ще отида да направя кафе.

Искаш ли бира? - Нищо не искам, Люс.

Ще направя кафе. - Добре, направи кафе.

Мога ли да ти помогна ос нещо? Да, можеш

Имам нужда от връзките ти.

Ако се обърна към съдията, ще чакам половин година.

Искам утре сутринта да говоря с министър Лакасан.

Виж ти! Само толкова? - Не.

Имам намерение утре рано да обискирам дома на Филип д'Аленс.

Веднага ще поискам възлагане на съдебна поръчка.

Виждам, че не знаеш...

Какво да знам?

Отстранен си, приятелю, считано от 22 ч. снощи.

Ще потърсим някого, който да поеме екипа ти

и аферата "Д'Аленс".

И защо съм отстранен?

Официално има няколко причини - незаконно притежание на муниции,

неправомерно посещение извън законния час...

Ще минеш на дисциплинарна комисия.

И за да не даваме храна на пресата, ще се окажеШ чист като сълза.

Можеш да ми се довериш.

Защо ли да не ти размажа фасона?

Ако се правиш на глупак, ще минеШ на комисия

и за незаконно подслушване на телефонна кабина

и наруШаване неприкосновеността на личния живот.

Тогава отиваш право в затвора. Избирай.

Съжалявам, Мартен.

Опитах да говоря с теб като приятел, но ти отказа да ме чуеш.

Мръсник! Мокетът е изкуствен!

Ще се наложи да го смениш. Ще видиш, вълната е по-добра.

Люсиен обича само естествени материи.

Разбра ли ме? Съгласен ли си? - Познай!

Държа да кажа нещо...

Не се обръщам към журналистката, тъкмо обратното...

Искаше ми се да ви предложа друго освен равиоли,

но в цялата тази суматоха...

Моля ви, г-н Д'Аленс, обичам равиоли.

Обичам равиолите и истината.

Девизът ми, г-н Д'Аленс... - Наричайте ме Филип.

Девизът ми, Филип, е, че родината на равиолите е Италия,

а на истината е, че се прозвеждат навсякъде.

Убийството на баща ми е отмъщение на стари престъпници.

Но инсп. Грифон не се интересува от това - той иска да блесне.

Предпочита да рови в лайната... Извинете, но това е думата,

вместо да търси в правилната посока.

Това притеснява ли ви? - Не.

Но така само губи време. Не съм притеснен - напишете го!

Колкото и да рови в лайната, няма какво да открие!

Баща ви от 20 години не е пледирал срещу престъпници.

Такова закъсняло отмъщение... - Времето не играе.

Г-н Д'Аленс... - Филип.

Не искам да ви приемам като журналист.

Ще се наложи! - Моля?

Познавате ли Сузи д'Анунцио?

Изненадан ли сте? Мислехте ме за добро, възпитано момиче,

а ето че и аз започнах да ровя в лайната!

Не е приятно, нали, Филип? - Вървете си, ще събудите майка ми!

И повече никога не се връщайте!

Гийом?! Защо сте буден по това време?

Не, не съм в кабинета!

Добре, стойте на пост. Изчакайте, докато дойдат.

Седнете! - Решете какво искате.

В къщата има крадец. В кабинета на татко има детектор.

Не трябва ли да повикате полиция? - Щом детекторът се задейства,

сигналът отива право в полицията и при домакина.

Ще събудите майка си. - Какво сте намислили?

Много хубаво, лейтенант! - Какво правите тук?!

Леко! Приберете пистолета!

В кабинета има детектор. Полицията идва насам.

Бързо, прибирайте всичко!

Ще ме прикриете ли? - Ченгетата са глупаци.

Изчезвайте, бързо!

Какво става? Накъде?

Бързо, слезе в подземието! Видях го!

Чуй какво казва дамата! - Чернокож е!

Ку-ку! - Какво...

Излезте. - Често ли оставяте отворено?

В сградата има един самотен котарак.

Обича да се отбива, затова оставям вратата отворена.

За да може да дойде да си поговорим.

А ние двамата може ли да си поговорим?

Добре! Хайде, излезте!

Ако бях мръсница... Вие така възприемате журналистите, нали?

Щях да подготвя страхотна статия за утрешния брой.

Щеше да звучи ето така...

"Тази нощ присъствах на нещо уникално в историята на полицията.

Високопоставен неин служител, маскиран като престъпник,

осе опитваше да отвори сейфа на покойния адвокат Д'Аленс

Да продължавам ли? - Какво?

Информацията ще бъде опровергана, но това няма да ме спре.

По-добре ли сте?

Да, вече се чувствам по-добре.

Е?

Вие не сте мръсница, а и ще бъде голяма глупост

да публикувате подобен материал!

Правите го, защото не ви благодарих че ми помогнахте?

Не бъдете толкова докачлива! Моля да ме извините!

Много ви благодаря. Готово.

Не мислите ли, че ще е по-добре да обменяме информация?

Глупости, аз не работя с когото и да е!

Грешите по отношение на мен, инсп. Грифон.

И да съм била момичето на татко, сега си върша сериозно работата.

Извинете...

Но нямам право да работя с журналист.

Не сте ли любопитен за резултата от собственото ми разследване?

Например? - Например, че...

Филип д'Аленс има нужда от пари и е ипотекирал имуществото си.

Той ли ви го каза? - От другаде го знам.

Изненадан ли сте? - Не.

Защо не спрете тези цигари?

Полицаите искаха да знаят дали нещо е било откраднато.

ДАленс отвори сейфа, макар че не му се искаше.

Погледнах през рамото му - вътре имаШе голям плик, пълен с пари,

и пачки банкноти отстрани.

Колко държи там, според вас?

5 млн. общо. - Възможно е.

Ето че започваме да си сътрудничим! Какво е усещането, г-н комисар?

Намирам ви за много секси.

Трябва да отидем у Сузи. За останалото ще видим по-късно.

По-късно...

По-късно...

Е?

Знаем, че единият от убийците е бил с ботуши от крокодилска кожа.

Според вас един от посетителите на Сузи - също.

Но това нищо не доказва.

Не всеки носи ботуши за 4 бона.

А и видя ли ботуши за 4 бона, няма как да не ги забележа.

Същото се отнася и за адвокатката.

Да приемем, че е така.

Добър вечер.

Хей... Сузи...

Сложете я на леглото.

Сещате ли се кой съм?

Грифон! Колко пръоста има тук? Два

Много добре.

Чакайте, стойте така.

Явно доста хапчета е изпила. С тези поне не може да се самоубие.

Ще направя кафе.

Хайде!

Хайде, хайде!

Събуди се! - Боли!

Говори!

Помислих ви за Ремон.

Не... - Каква глупачка съм!

Вие не сте Ремон.

Ремон е мъртъв.

За адвокат Д'Аленс ли говорите?

Нищо няма да кажа за Ремон.

Трябва да го забравя.

Това е заповед.

Заповед от кого? Говорете!

Заповед от... - Наред ли е всичко?

По-наред от това няма накъде!

Какво става?

Има и друго решение - да я приберат в болница

и да й назначат охрана с обвинение в опит за самоубийство

и съучастничество в убийство. Ще видиш как ще проговори!

Не очаквайте да се съглася с това! - Не ме интересува!

Какво е това - женска солидарност? - Ще ви лисна кафето в лицето!

Сътрудничеството ни беше кратко, но ползотворно.

Ще се върна сам в час, позволен от закона!

Става ли?

Чао, момичета!

Ама че глупак!

Хайде, мила, изправи се.

Пийни малко, ще те разсъни.

Хайде, пийни.

Сега разбираш ли?

Разбирам.

Довери ми се.

Можеш да говориш с мен.

Ще ти оставя адреса и телефонния си номер.

Ако искаш да останеш с убийците на Ремон, това си е твоя работа.

Ако обаче решиш да ми кажеШ истината,

за да я публикувам...

... знаеШ как да се свържеШ с мен.

Обади ми се.

Чакайте... Не тръгвайте.

Аз не съм полицай.

Не бързай, помисли.

Ако решиш, че искаш да говориш, обади ми се.

Става ли? Чао!

Телефонът ми е прекъснат. Наблюдават ме.

Елате, ще ви кажа всичко. Сузи

Стоп! Спрете дотук, не искам да се компрометирате!

Какво правите тук?

Наистина ли помислихте, че ще ви оставя Сузи?

Тя е от онези...

Тя е от онези жени, които ненавиждат ченгетата.

Подчинява се на закона за мълчанието и всички онези глупости.

Оставих ви да си поговорите по женски.

После взех адреса ви от "Услуги", и ето ме тук.

Настаних се и зачаках.

Разкажете ми какво ви каза Сузи.

Нищо не ми каза. - Не е вярно.

Още не знам дали сте забавна, или отчайваща, но едно е сигурно -

вие сте добър журналист и сте я накарали да говори.

Спечелили сте доверието й, иначе нямаше да се върнете толкова бързо.

Доверието й, значи... Колко сте жалък!

Разкажи ми, какво толкова! Нали се разбрахме да работим заедно!

Аз искам убийците, ти търсиш сензация, и ще я имаШ.

Ама че нещастник!

Дадох й избор.

Оставих я да помисли. Дадох й адреса и телефона си.

Нека сама реши дали иска да отмъсти за Ремон д'Аленс.

Това направих.

По дяволите!

Като нищо сте направили тази глупост!

Такси!

Какво ви става?! - Бързо! Моля ви!

Американски университет? - Да.

Завършили сте журналистика? - Да.

Напуснали сте Америка, но сте запазили акцента.

И външния вид.

Мислите ли?

А тази снимка?

И това ли беше в Америка? - Това...

... приключи не много отдавна.

Госпожице, рестото ви!

Добър вечер, Сузи.

Как си?

Аз съм виновна. - Не, не си.

Тактиката ти беше добра, но не проработи.

Преди няколко години, при интервенция по време на обир,

прострелях един минувач.

В полицията наричаме това "заблуден куршум".

Пресата го нарича "полицейска издънка".

И тогава тактиката беше добра.

Той умря ли?

Минувачът умря.

Сузи също е мъртва.

Виж ти... Хубава работа...

Защо?

Няма смисъл да питаш "защо".

Полицията е победена.

Научихме закони, с които да се борим срещу други закони...

Цари беззаконие, всичко се обърка.

Политически идеали, тероризъм, дрога...

Готови са да убият майките си за 1 грам.

Знаеш ли кое е най-лошото?

Че в момента ликуват.

Още един двубой? - Не, вие сте прекалено добър.

Един двубой с мен, г-н министър? - С удоволствие!

Ама вие май сте съвсем начинаещ! - Зависи за коя област говорите.

Не знаех как да стигна до вас. Ком. Грифон, Криминална полиция.

От Криминалната, значи? - Да.

Работя по случая "Д'Аленс". Може ли да поговорим?

Тук достатъчно спокойно ли е?

Познавате ли жена на име Сузи д'Анунцио?

Момент. - Г-н министър!

Казах "момент". Не си тръгвам.

Бертран, бихте ли ни оставили? Погрижете се да не ни безпокоят.

Разбира се, г-н Лакасан.

Вземам един портокал. - Разбира се.

Попитахте ме за Сузи д'Анунцио. Тя е момиче на повикване.

Моят шурей я издържаше. Говорил ми е за нея.

Ремон нямаше никаква класа.

Не само правеше мръсотии, но ми ги и разказваШе.

Какво е станало с тази курва? - Изгоря жива.

Запалиха я убийците на вашия шурей.

Запалиха я жива, защото беше решила да каже цялата истина

за убийството на адвокат Д'Аленс.

Курвата, г-н министър, беше решила да каже истината.

Още ли изпитвате презрение към нея?

Разбира се, свободен сте да я презирате.

Почтеният Лакасан! Вие сте честен и неподкупен, човек със съвест!

Не вярвате ли?

Съвестта и политиката... - Това шокира ли ви?

Полицейският ми нюх ми говори друго. Освен ако не съм го загубил...

Възможно е. Помислете, г-н комисар.

Дали разследването няма да върви по-леко, ако ме мислят за почтен?

Слушайте ме внимателно, полицай. Ще ви кажа цялата истина.

Чакайте, помислете добре.

И на мен ми омръзна от цялата тази мръсотия, от труповете...

Ако замълчите, просто ще си тръгна. - Не.

Вече е късно.

Добре, слушам ви.

Преди няколко месеца моят шурей - адвокат Ремон д'Аленс,

се оказа, в голяма степен заради любовната си връзка,

в тежка финансова ситуация и изпадна в паника.

Реши, че може да уреди сделка между моето министерство

и важен производител на жп материал.

Сигурно искате да знаете кой е той? - Предполагам, че е Аврам Казавиян.

Трябваше да го подкрепя във връзка с голяма държавна поръчка.

Да ви кажа ли сумата? - 4,5 милиарда.

Спестявате ми най-неприятните подробности от показанията ми.

В момента не давате показания, с вас водим неофициален разговор.

По трагичната смърт на тази жена съдя, че не е била там случайно.

Така ли е?

Моят шурей до такава степен бе загубил усещането за реалност,

че ми изпрати половината от подкупа, който бе получил.

Тези хора вярваха, че мога да бъда купен!

Лично настоях за отстраняването на фирмата на г-н Казавиян

от въпросната поръчка.

Виждате ли, аз наистина бях почтеният Лакасан,

на когото се подигравахте!

Все пак сте задържали 2,5 млн., нали?

Да, направих грешката да допусна тези пари в дома си.

Но никой не ги е пипал.

Наскоро ги върнах на племенника си.

Щом тези пари са били мръсни, а вие сте честен човек,

защо ги държахте толкова дълго?

Защо не ги върнахте, преди вашият шурей да бъде убит?

Исках да му дам урок.

Можже да осе каажже, че съм успял, нали? Да, може да се каже

Ремон д'Аленс, Сузи д'Анунцио - две жертви.

Дори три, ако смятаме и информаторът ви от "Фльори".

Почтеният Лакасан може да се гордее със своята почтеност!

Обичам сочните плодове.

Мисля, че в същността си аз съм порочен човек.

Християнин ли сте? Аз бях отгледан в духа на калвинизма.

После станах по-скоро лутеранец,

но мисля, че тайно в себе си съм порочен човек.

Скромният живот, полицай, ми донесе безкрайно удоволствие.

Да се върнем на някои по-конкретни въпроси.

Има едно-две неща... - Какво става?

Пречат на разследването ви?

Отстраняват ви? Натрисат ви наблюдаващ?

Пращат ви главорези, които не се спират пред нищо?

Какво си въобразявате? Аз съм министър, по дяволите!

Всички ме наблюдават - колегите, Вътрешно министерство,

Разузнаването, Вътрешна сигурност...

Всички са се заровили в помията около аферата "Д'Аленс"!

И всички искат да ме предпазят. Или да ме притиснат.

Ако не и двете.

Половината от тях ми изпращат тайни бележки и какво ли още не.

Какво да се прави, такъв е животът! Така се случват нещата!

Омръзнало ви е, така ли? - Да.

Ще повторите ли всичко това пред съдия-следовател?

Не.

Не обичам да се повтарям.

А и когато един мъж каже всичко, с него е свършено.

Дали не преувеличавате малко?

Г-н Грифон...

Бъдете така мил да ми донесете едно уиски от бара.

Господи, прости ми, че те оскърбих.

Прости ми, че отново ще те оскърбя.

По дяволите!

Как може да съм такъв глупак!

Мартен Грифон...

Знаеш ли...

Ти си истински мръсник.

Бях изпаднала в шок.

Възползва се от това, че не бях на себе си.

Лейтенант!

Лейтенант! Къде сте?

С мен е свършено! Със сигурност ще ме изхвърлят!

Не веднага. Дискретно, след 6 месеца, но ще ме изхвърлят.

Г-н началник-кабинет, може ли да ви предложа нещо?

За всичко ще обвиня Грифон! И вас! Трябваше да го наблюдавате!

Но с мен така или иначе е свършено! - Спокойно. Ето какво ще направим.

Ще възстановите Грифон на служба. Имам план.

Елате, ще ви обясня.

С кухненски нож?! -Да

Защо ми го казвате? - Защото съм ви задължен.

За миналата нощ ли? Беше безплатно! Какво още искате?

Искам да ме обичаш, глупачке.

Гллавният редактор. Кажете. - Сибил Берже.

Какво има, скъпа? - Лакасан се е самоубил.

Министърът на транспорта! - Нямаме подобно съобщение.

Аз ти го казвам. - "Франс Прес" нищо не са съобщили!

Източникът ми е сигурен. Спри всичко друго.

Повтарям. Според източника ми Филип д'Аленс ще отиде там.

Има среща с двама души, които трябва да разпитаме.

Ще им предаде голяма сума пари.

От 6 ч. сутринта започваме да следим Филип д'Аленс.

Тук ще ги притиснем. Ще спирате всеки, когото видите.

Ще проверявате самоличността им и т.н.

Внимавайте, момчета...

Тези типове са опасни. Действайте според обстоятелствата.

Този път не забравяйте бронежилетките!

Ясно ли е всичко? Въпроси?

Защо ли не съм изненадан? - Кажи.

Когато кажете, че сте получили сведенията от някой източник,

обикновено казвате кой е той.

Източникът е напълно сигурен. От нашите структури е.

От Разузнаването ли е? - Или от жандармерията?

Важното е информацията да е вярна, господа.

Хайде, изчезвайте. Вървете да хапнете нещо.

Гомес, ела в кабинета ми. Трябва да ти кажа нещо.

Ами да...

Ще се скарам на хлапето. Не беше нужно да се заяжда с теб.

Добре.

Ще се видим по-късно.

Последната.

Ето, виж!

Подарявам ти я.

Имаш ли ми доверие, Гомес? - Да.

Голям глупак си! - Това не е най-страшното.

Тази сутрин няма да арестуваме никого.

Искам да ги проследим. Те ще ни заведат до шефа си.

До Казавиян? - Браво! Много добре!

За да го приберем! - Точно така!

Не си толкова тъп, колкото казваш! - По-тъп от мен няма да намерите.

Кажи и на другите, че искам да ги проследят.

Предупреди момчетата.

Има ли друго? - Да.

Ти ще бъдеш сам в колата, затова...

Къде си хвърлих молива? С теб ще пътува един човек.

И писмена заповед имаш.

Жена. - Да.

Откога водите жени на акция?

Тази не е случайна жена. Дори по-лошо - журналист е.

Сигурно се досещаш защо я вземаме. - Ако не бях толкова тъп,

щях да реШа, че се застраховате, в случай че Рамбер се ядоса,

че сме стигнали до Казавиян. Но нали съм пълен глупак,

ще се подчиня и ще предположа, че става дума за любов.

Да не се обиждаме, хлапе! - Тогава за секс?

Така е по-добре. - Поне не е по-лошо.

Риба пилот 1 до Муоби Дик

Китът напусна дома си с два плика под ръка. Край.

Разбрано, "Риба пилот". Ще чакам. Край.

"Траулер" до "Моби Дик". Чуваш ли ме?

Чувам те, "Траулер".

Попаднах в ужасно задръстване.

Ако закъснея, действай без мен. - Разчитай на мен, Жан-Франсоа.

Благодаря, "Моби Дик". Край. - Страхливец!

Не, благодаря.

Сигурен ли сте, че не може да говоря с шефа ви?

Сигурен съм.

Дори по радиостанцията? - Всички сме на един и същи канал.

Каквото и да кажете, ще го чуят всички.

Приятно ли ще ви е? - Не.

Тогава бих запалила една цигара. - Чудесно!

Цигарите са добър избор.

Може и да се разболеете от рак, но не създават други проблеми.

"Риба пилот" вика "Моби Дик". - Слушам те, "Риба пилот".

В уличката влиза сива ланча с двама непознати. Край.

Без паника. Това трябва да са нашите хора.

Да, ето ги!

Не мърдайте и не се обаждайте. Чакаме.

Разбрано? Край!

Закъснява.

Ние дойдохме 90 секунди по-рано.

Това изобщо не ми харесва.

Всичко е уредено от г-н Казавиян. Спри да се притесняваш.

Това не ми харесва! - Проблемът ти е, че си притеснен!

Затова с теб сме добър екип.

В добрия екип единият действа, другият се притеснява.

Добре де, притеснен съм. Но това наистина не ми харесва.

Ето го!

Има ли някой?

Здравей, Филип! Как си?

Къде са парите? - Вярно, парите...

Остави ги тук, миличък.

Какво да правя сега? - Тръгвай си.

Тръгвай си.

Огън!

Госпожице, пазете се!

Облечете това!

Мартен, добре ли си?

Да.

Операцията мина успешно. - Инспектор Гомес е мъртъв.

Въпреки това операцията мина успеШно.

Къде са парите? - Какви пари?

Къде са 5-те млн., Рамбер?

Какви 5 млн.?

Ще те убия.

Мартен, да не си се побъркал?

Господа, комисар Грифон е ранен.

Операцията завърши успешно. Това е голям успех.

Днес спокойно мога да заявя, че френската полиция...

разреши по възможно най-бързия начин случай,

който някои смятаха за неразрешим и го наричаха "Аферата "Д'Аленс".

Край на "Аферата "Д'Аленс". Под личното ми ръководство

комисар Грифон от Криминална полиция

професионално разреши този случай, който му бе поверен.

Трябва да се поклоним пред този човек,

който в момента е в болница и се бори за живота си.

Поставяйки доброто име на полицията пред собствената си сигурност,

комисар Глрифон държеше да залови виновниците на местопрестъплението.

Няма да оплаквам смъртта на убийците на адвокат Д'Аленс.

Но ще простите емоционалната ми реакция

пред смъртта на другите жертви в операцията.

Такъв е случаят с полицай Антоан Гломес,

както и с Филип д'Аленс, който, също като баща си,

отказа да се поддаде на шантажа на своите убийци.

Нека в тяхна памет запазим минута мълчание. Благодаря.

А самоубийството на министъра? - Нямам какво да добавя.

Отговорете на въпросите ни! - Кои са убийците?

Цялата сума ли е тук? - Да.

Носите ли оръжие? - Пазя се, но не от вас.

После ще ги проверя. Елате.

После ще обсъдим подробностите. - Точно така.

В гаража беше истинска касапница.

Знам, изчезвайте. - Никой никъде няма да ходи.

Недей, Рамбер.

Предупредих те, Жан-Франсоа.

Казавиян, вие сте арестуван.

Прав сте, мръсотията под ноктите никога не се отмива.

Защо си още тук?

Защото искам да ме обикнеш.

В ролите участваха КЛОД БРАСЬОР, ЖАН-КЛОД БРИАЛИ

ГАБРИЕЛ ЛАЗЮР ЖАН-ЛУИ ТРЕНТИНЯН

ДЕЙЛ ХЕЙДЪН, РОБЕР ИРШ, ИВ БЕНЕЙТОН и др.

Музика РАЙНХАРД ВАГНЕР

Оператор ПИЕР-УИЛЯМ ГЛЕН

Сценарий ЖАК ЛАБИБ и ФИЛИП ЛАБРО

Режисьор ФИЛИП ЛАБРО

Превод Александра Димитрова

Редактор и тайминг СИНЕАСТ

2016