Original subtitles

Художествено произведение основано на реални събития

НИЧИЯ ЗЕМЯ мощта на картелите

Какво става, Гайего?

Как сте там вътре? - Писна ми да чакам, мамка му.

А на мен не ли? - Откъде, по дяволите, да знам как си?

Нямам идея какво ти е в главата. Гледаш меланхолично в хоризонта.

Сериозно, Гайего, как си?

Уморен съм, а ти? - Писна ми, мамка му.

Изтощен съм.

Сигурен ли си, че е онази лодка? - В нищо не съм сигурен, Колорао.

Да, защото си галисиец, нали? Какъв скапан шеф си.

За шеф си имаме теб, нали? - Не го ли знаеше?

Влизам вътре. Аз съм сухоземна мишка.

Галисиецо, ела тук.

Кажи. - Това е яхта.

Яхта с изгасени светлини, мамка му.

Спрете, Гражданска гвардия. Трябва ни потвърждение

на номер на пристана и регистрация.

Повтарям, искаме номер на пристана и регистрация.

Моля? Извинете, не ви разбирам.

Ето, пак ни мислят за идиоти. - Ние сме във ваканция.

Отклонихме се от курса заради западния вятър.

Загубихме маршрута.

Изглежда правдоподобно. - Порт Аркашон.

Доста са далеч от дома, нали?

Кажи им учтиво да продължат.

Разбрано. Продължете, моля.

Мерси, офицер. Мерси.

Приближи се малко.

Точно колкото трябва. - Готово.

Добре, те са. Както винаги казвам,

може да са въоръжени и да имат големи топки.

Така че бъдете нащрек като се качим, ясно?

Хайде, мърдай, мърдай.

Извикай птицата.

Браво, ти ги прати да духат супата.

Благодаря.

Свикнала съм.

Не знам какво каза, но...

Какво има? Какво става?

Какво има? - Млъкни, мамка му.

Внимавай, капитане.

Мамка му, циркът свърши, хлапе.

Мамка му, циркът свърши.

Виж какво имаха копелета. - Има ли още?

Има. - Това никога няма да свърши.

Какво ти казах преди?

Тези тримата са доста спокойни?

Французите май заседнаха...

Тези тримата приличат ли ти на французи?

Обадете се в склада.

Пеликане, стига си ми срал в мозъка.

Колорао, това не ми влиза в задълженията.

И аз искам да се прибера. Приключваме и си тръгваме.

Млъквайте, всички. Товарим и поемаме

курс към пристанището. Стига приказки. Колорао, с мен.

До гуша ми дойде от тези деца.

Хайде, да вървим.

Подай. Свободен съм.

Свободен съм.

Подай топката, пич.

Къде отиваш? - Спри.

Маркос, подай бързо. Искаме да играем.

Добре, вратар. Подай напред.

Ах, тази носталгия, Гайего.

Кофти работа е.

Когато си недоспал носталгията не е нищо в сравнение с шефа,

който непрекъснато ми диша във врата, нали Анита?

Горе-долу е така, Матео.

Какво стана снощи, капитане?

Снощи се правеха на големи мъже.

Влизайте вече. Последният мохикан.

И на всички малко ни кипна кръвта.

Напоследък всички са много нагли. Сигурно си го забелязал.

Аз правя като теб. Правя се, че не забелязвам и толкова.

Така е най-добре.

Иначе кой ще работи? - Дай една химикалка.

Не ми каза какво мислиш за снимките на онези нещастни гвинейци,

които бяха нарязани на парчета. - Много ми харесаха.

Ще ги принтирам и ще ги сложа в кабинета си.

По-добре от снимката на Краля, нали? - Няма никакво сравнение.

Готово, откарай я в склада. - Не, едно нещо, една услуга.

Имам нужда тази яхта да е до една седмица извън склада.

Имаш нужда от нея, казваш? Невероятен си, Гайего.

Знаеш отношенията ми със съдията. Не мога да разреша

преместване за седмица. Поне един месец.

Умирам от скука с този пазач.

Матео, пазачът на склада

е истинска досада, този Йейе.

Нали?

Както кажеш, Ана, както кажеш.

Както кажеш.

Какво беше това?

Бени, какво правиш? Върни се в леглото.

Копелета.

Копелета. Мамка ви.

Мамка му, да се махаме оттук. - Бягай, бягай.

Пич. - Бягай, бягай.

СКЛАД ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАДЪРЖАНИ ОТ ПОЛИЦИЯТА

ЕДРО ГАБАРИТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Мамка му...

Няма да ме крадеш, задник.

Дошъл си да крадеш ли, боклук?

Да еба дядовците ви.

И как ме удари. - Какво правиш, Бени?

Счупиха ми и барбекюто, мамка им.

Какво значение има барбекюто? Бени, къде отиваш?

Да намеря тези копелета. - Спри.

Искаш ли да седнеш и да ти оправя това?

Няма страшно, скъпа, бяха три деца, виж.

Три деца като мен, нали?

Дай да видя.

Боже мой, Бени.

Знам, че не ти харесва.

Какво не ми харесва?

Работата ми. - Да пазиш боклуците

на наркотрафикантите за съдиите не е работа.

Намери си нещо по-добро. Като мен в салона за красота.

Готово. Видя ли, не беше нищо.

Ще ми направиш ли кафе?

Ще пием кафе, а после...

ще се изкъпя и ще отида на работа.

Виж кой е тук, законът.

Какво? Синузит, нали?

Детектив. Държиш ли се прилично, Гайего?

Едно врабче ми нашепна, че не плащаш издръжка

на твоята светица Росарио. Вярно ли е?

Тя вече не е моя светица. Не ти ли го нашепнаха?

Намерила си е друг мъж. - Внимавай, Хуан.

Сега за неплащане на издръжка дават повече отколкото за хашиш.

Какъв хашиш? От години не пипвам такова нещо.

Да, бе. Разбра, че от него се надебелява.

Дебел съм, не споря, Хуан. - Големият шеф не пипа хашиш?

Мърдайте, загубеняци. - Копеле.

Големият шеф Вече не е каквото беше.

Не се прави на клоун, Хуан. Още се занимаваш със същото.

Ние не сме такива. Имаме ценности, принципи.

Защо не си намериш истинска работа? Спри, преди да е станало късно.

Защо мислиш, че идвам на пристанището? Да си търся прилична работа.

Бях добър рибар. Нюфаундленд, Голямото Слънце,

задника на света.

Ти и аз сме в залеза, Хуан.

"Голямото Слънце"... беше преди 1500 години.

Толкова, колкото ти и аз сме тук. Галисийски полицай и баск рибар.

Не сменяй темата, Хуан. Приключвай с дрогата.

Намери си хубава жена... - Останаха ли такива?

Аз имам една. - Ти си късметлийско копеле.

Пич, Гайего. - Мамка му.

Какво става? - Пич.

Да видим дали ще ни хванеш някога, копеле.

Печен. - Аз съм малко галисийче.

Идвам от Луго, нося гайда... - За какво говори тоя, Хуан?

Говори си за неговите неща. Прави каквото си иска.

Йейе.

Излез, ченгето те търси.

Хвърляй по едно око на това.

Гледай да не идва повече. Ще ни докара до фалит.

Бенито.

Какво ти стана? - Синузит.

Пържените ти картофи са страхотни.

Мама ги правеше по-добре. - Почти са същите. Седни тук.

Чудно, ще си говорим с ченгето.

Не се прави на шпионин. Всички знаят какво става.

Като носиш значка всичко ти е лесно.

Да ти я дам и да видим как ще се оправяш.

Остави това. Какво, по дяволите, искаш?

Има една яхта. Подръж я няколко дни в твоя склад,

а после я докарай в участъка и това е.

Много ли имаше? - Не, около 60 кила кока.

Не, не е много, не.

Клау ли те цунка така? - Клау.

Някакви шибани хлапета тази сутрин. Изгоних ги от къщата с изстрели.

Виж какво ми оставиха онзи ден.

"По-добре да не...

се появяваш тази вечер..." С правописни грешки.

Дават ми 50 000 евро да им позволя да вземат джета.

Това са пари, а? - Вземи ги. Ти мислиш да ги вземеш.

Трябва, взимам 50 000 евро и няколко месеца спокойствие.

Ще отворя фризьорски салон на Клау. - Как е добрата Клау?

Писнало й е от мен. - Вземи ги, Бенито.

Никой не те кара да пазиш тези лайна.

Не искам да ме заплашват. Мразя да се появяват вкъщи.

Виж, Бенито, Гражданската гвардия може да се намеси.

Да, като тази сутрин. Или както много други пъти.

Казвам ти го лично ако искаш да направя нещо за теб.

Обяснявам ти как стоят нещата, Матео. Това правят приятелите, нали?

Бенито, трябва да пазиш лодката. - Писна ми да ти прибирам боклуците.

Да, ти предпочиташ този ресторант със звезди Мишлен?

Наеми ремарке, натовари я,

караш я до вас и ще го направим призори.

И ще заживеем щастливо, Бенито.

Видя ли това? - Те и мен гледат, но не ми пука.

Ти имаш значка. Аз съм никой. Нито съм с тях, нито с теб.

Ти си сам, Бенито. Сам си.

Махай се оттук. Махай се оттук.

Махай се оттук.

Иначе ще те изхвърля на улицата, мамка му.

Все ми е тая дали ти усложнявам нещата.

Ще те изхвърля на улицата, по дяволите.

Все едно и също. Какво ти "усложнявам"?

Усложняваш ситуацията.

Мислиш ли, че съм глупав? Вече не съм на 12, Хосе.

Лека нощ.

Матео.

Пастора, любов моя, защо си будна? Часът е два през нощта.

Знаеш ли, че вече си зависима от картите?

Виж, картите не сгрешиха.

Прибираш се късно. Както винаги.

Откога не съм спал тук?

От две-три нощи? - От три, любов моя.

Леглото ми е студено без теб.

Дай да направим нещо. - Какво?

Да ми гледаш на карти. - Не.

На всички гледаш, само на мен никога.

Хвърли ми карти. - Добре.

Цепи.

Избери си една. - Чак треперя.

Ти си просто глупак, това си.

Какво е това изражение? - Чакай.

Това е миналото. Вложил си прекалено много усилия

или твърде много енергия в нещо, което накрая не си е струвало.

Актьор в порното. - Много си глупав.

Виж.

Това е настоящето. Знаеш ли какво казва тази карта?

Че си в най-добрата си форма, но внимавай.

Това е и предупреждение. Има много енергия, много сила.

Но я пилееш напразно.

Не се смей. - Използваш картите,

за да ме съблазниш, нали?

Много си глупав, пич. Видя ли защо не исках да ти гледам?

Хайде, последно. Последно и си лягаме.

Извинявай, извинявай.

Това казва, че съм в овулация.

Защото това е бъдещето. Разбираш ли, любов моя?

Днес ще ти позволя да ми направиш морска звезда.

Ти ще си отгоре, а аз ще се правя на умрял, на морска звезда.

Всичко за родината.

Ей, ей... Къде, по дяволите, отиваш?

Какво ти казах, капитане.

Да го духа майката родина.

Довиждане.

Какво, по дяволите, става, Колорао?

Какво става? Както обикновено.

Ние сме на дъното на казана. Искаш да знаеш? Питай съдийката.

Щом сте толкова близки иди я питай.

Ще ни оставиш ли за малко сами?

Ана, и аз ли ще трябва да псувам правосъдието?

Добро утро, капитане. - Добро утро. За 60 кила кока

той опита да ми отреже топките с такъв голям нож и ти го пускаш?

Законът си е закон, а те имат пари.

С пари се намират най-добрите адвокати.

Не го ли знаеше, Гайего?

Това, което не продават на туристите, го продават на джебчиите.

Ще ти кажа нещо само между нас двамата.

Започвам да се съмнявам дори в собствените си хора, Ана.

В някой конкретен колега?

Искаш ли да започна разследване?

Не, искам да се справя сам, но искам да знаеш,

че този участък е кочина. Мястото е прогнило.

Какво искаш да ти кажа, Матео?

Тук сме почти само зрители.

Само ни липсва пакет семки.

Да, семки за всички папагали, които имаме.

Добре, да минем по същество.

И така, Хуан, какво става? Имаме много работа.

Затова е тази среща, партньоре.

Това не е нещото, за което се разбрахме.

Не сме доволни. Всички са бесни и аз също.

От какво се оплакваш? - Оплаквания?

Това са детски работи. Защо не ги наречеш искания?

Виж, вие ни избутвате.

Притискате ни в нашата територия.

Обръщате ни гръб. И какво печелим ние от това?

Какво получаваме?

Един студен душ?

Не ви разбирам приказката, андалусци. - Мисли, че сме глупави, пич.

Или идиоти. Правиш се на невеж, педераст,

с тази твоя физиономия.

По-добре да започнеш да ме разбираш, защото не съм андалусец ясно?

Аз съм... баск, знаеш ли?

Като прапрадядото на този педераст,

когато ебеше една местна. Нали така, Елизалде?

Не може душата в рая е уя до края. Не може само да ти духат.

Не може да стане. Знаеш ли това, Хофман?

Искаш да работиш с нас, защото познаваме земята... добре.

Но малко по малко ти ни изритваш.

А това не беше идеята, когато ви пуснахме вътре.

Вие ли ни пуснахте? - Ние започнахме това.

Тази земя е наша, по дяволите. Това е нашето място, на нашите мъртви.

Печен, видя ли тази курва?

Какво лице направи, да му се не види.

Тази земя не принадлежи на никого. - Как пък не.

Ако не работиш с нас, не работиш тук.

Не ни е страх от вас, Рафаел. Не ни е.

Това е нашият дом и ще се бием за него.

Какво искаш?

Искаш ли да отидем при полицаите? Само трябва да те посочим.

Единия.

Другия.

Готови сте за затвора. Яжте лайна.

Никой да не мърда.

Чакай, чакай. Свърши, свърши.

Свърши, свърши, свърши.

Не искаме да ви нараним...

но няма да търпим заплахи.

Това трябва да е ясно.

Приятели сме, нали?

Да, приятели. - И като приятели

ще продължим да работим заедно.

Разбира се, разбира се. - Нали така?

Приятели. - Ти не искаш да си ни враг, Анчале.

Ти какво си мислиш? Изтрещял си, Кемао!

Какво искаш да направя? Да го еба.

Да еба майките на всичките им майки.

Остави ме на мира.

Но сериозно... - Остави ме на мира.

Не те ли е срам да докараш тази лъскава кола в квартала?

Рикардо, откъде, по дяволите, взе пари за тази кола?

Виж ние само как живеем. Ти ни изостави...

Не мога да повярвам. Кола, Бенито.

Две коли. - Една кола.

Не една кола, а две. Не се прави на ударен.

Защо ме гледаш така? - Хайде, върви.

Не мога да ти дам две коли и четирима агенти

за едно тъпо рутинно прехвърляне, Бенито. Седни.

14 метрова яхта с хашиш не е рутинно прехвърляне.

Не се прави на ударен.

Става дума за 5-метрова лодчица.

Нищо не е, Бенито, половин час. Пусни си музика, подкаст,

каквото искаш и докато се усетиш ще си в участъка.

Не, дай ми две коли и четирима агенти или няма да стане.

Намери си друг балък.

Няма да го направя, Матео.

Разбери го, разбери го.

Разбрах, разбрах. Ти печелиш.

Няма да споря, Бенито. Две коли, четирима агенти,

стандартна процедура. Съдията ще ти се обади

през деня или през нощта, за да разбере къде си.

Много ме тормозиш. Знаеш много добре,

че тези отрепки имат по-добри яхти, по-добри коли от нас,

повече пари от нас, по-добра инфраструктура

и по-големи членове от нас. Тези отрепки, Бенито, са държава

в държава, по дяволите. Държава, която сме ти и аз.

Може би трябва да отидем да живеем там?

Имам нужда пазачът да подпише прехвърлянето на "Ел Формидабъл".

Пазачът, казваш.

Подпиши, подпиши.

Бени...

Какво, по дяволите, му има на този задник, Матео?

Значката, Бенито. Тук уважават само значката, а ти нямаш.

Аз искам само заплатата.

Пак мислиш за себе си. Както винаги само за себе си.

По-бързо, моля. - Благодаря.

Това е рутинна проверка. Не се притеснявайте.

Очилата, моля. - Англичанин, ти се оправяй с това.

Ще пикаеш ли? - Да, ще пикая.

Какво става? - Сам ли сте?

Лична карта и документите на колата. Налице ли са?

Пич, Англичанин.

Англичанин. - Какво става?

Внимавай, виж кой е там. - Какво прави той там?

Спокойно, копеле. Не се насирай.

Тръгвайте. Приятен ден, тръгвайте.

Продължавайте, продължавайте.

Продължавайте, продължавайте.

Добро утро, офицер. - Лична карта и талона на автомобила.

Моите или на автомобила? - Вашите и на автомобила.

Свалете стъклото.

Добро утро, офицер. Мога ли да ви помогна?

На автомобила? - Момент, имам купчина документи.

Чакайте, да видим.

Какво, Бърборко? Станал си шофьор на камион?

Бърборко. Събуди се в добро настроение ли?

Слез от камиона. - Защо?

Слез, хайде. - Не съм направил нищо.

Слез от камиона.

Слизай, по дяволите.

Добре.

Да ти виждам ръцете. Отстъпи назад. Какво има в камиона?

Месни продукти, офицер.

Шегуваш ли се с мен? - Какво?

Това е от училището Есколапиос.

Документите на колата. Дръж тези.

Хайде, по-бързо.

Отвори го, отвори камиона. - Защо?

Отвори го. - Слушайте...

Отвори го, по дяволите.

Добре.

Дай ми документите на колата. - Какъв цвят са?

Какъв цвят са? Може да са черни,

но може и да тегля един бой, ако не ги дадеш бързо.

Спокойно, човече. - Много съм спокоен.

Хубаво слънце, а?

Намажи се с крем да не ти изгори главата.

Да видим кой е този проклет ключ.

Да видим...

Не е този.

Да пробваме с този.

Откъде познаваш господина на предната седалка?

Работи с мен. - И този ключ не е.

Спри да ме разиграваш, Бърборко.

Много ключове са, офицер.

И този ключ не става, пич.

Не ти ли се е случвало да се чудиш кой ключ е?

За къде пътувате? - За Кадис.

Ти напускаш Кадис. Питах къде отиваш?

Не, не. Отиваме към Барбате.

Колорао.

Бъзикаш ли с мен? Отвори веднага.

Може да е тоя.

Кога ще тръгнем? - Успокойте се, по дяволите.

Стой си на мястото. Ръцете на волана и стой мирно.

Ясно ли е? Колорао, какво става там?

Отвори камиона. - Ти го отвори.

Успех. - Колорао.

Колорао, не те виждам.

Стой на място.

Колорао, аз оставам тук. - Разбрано.

Всички обратно в колите.

Всички обратно в колите, по дяволите.

Излез от камиона. Излез от камиона. Излез.

Излез. По дяволите...

Горе ръцете! Горе ръцете!

Виждам те в огледалото. Вдигни ги.

Слез или ще те гръмна на място. - Не мога да сляза, офицер.

Не ме интересува. Излез пред стъклото.

Мамка му, мамка му!

Наведи се, наведи се.

Англичанин.

Англичанин. Англичанин.

Какво има в камиона? Дрога ли? - Не.

Това ли са ключовете?

С тях ли се отваря отзад? - Да.

Държиш ли го? - Да.

Къде е другият? - Избяга.

Иди да претърсиш камиона.

Хайде, качвай се.

Бързаш ли сега? Бързаш ли?

Колорао.

Колорао, ела тук.

Това са французите от снощи.

Трябва да се обадим на Галисиеца.

Трябва да му се обадим.

Това, което си мисля ли е? - Беше в един камион.

Имаше още двама французи, по-сухи от риба треска.

Внимавай.

Какво, по дяволите, искат сега?

Да ни махнат от пътя си.

Жалко, че дойдох. Гайего ще ми отреже топките.

Виж, Гайего ми е приятел.

Гайего няма да разбере.

Няма да разбере? - Няма да разбере.

Няма да разбере.

Колорао, как ти е името?

Пабло Лафуенте. - Пабло.

Ще отида сам...

но ти ще трябва да ми помогнеш. - Да.

Това е за сега. Ако мине добре ще ти дам още.

Благодаря, Пабло Лафуенте.

Колорао.

Давай.

Ей, човече. - Копеле, хайде плащай.

Плащай, по дяволите. Ще те ударя...

Плащай. Исусе, хайде.

Хайде, твой ред е, пич.

За какво ви говори това? - Добре ли си?

Ще пишкам.

Колко си изпил? - Ревнуваш, човече.

Лека нощ, Капитане.

Имаш ли разумно обяснение защо не виждам парите

на масата? - Забравих си портфейла.

Добре. - Сериозно, поръча си още една?

Още една... тази е същата. - Тръгвам си, Бени.

Седни и ще пийнем още по една. - Не, ти си прекалено пиян.

Пиян? Аз съм перфектен. - Тогава остани тук.

Къде отиваш? Чакай, ще дойда с теб.

Момиче. - По дяволите.

Днес ще спиш при майка си, Бени. - Защо, какво ти става?

Чакай малко. - Дойде ми до гуша, пич.

Ето... отново ли?

Заради работата ми ли? - Колко си досаден. Това не е работа.

Това е работа, скъпа. Плащат ми, законно е.

Какво още да ти кажа, дъще? Ти богата ли си?

Защото аз не съм. - Какво бъдеще имаме, Бени?

Не започвай, моля те. - Разбира се, че ще започна.

Видя ли снимката вътре? - Каква снимка? От футбола ли?

Жалко за отбора. Съсипаха го.

Когато играехме... - Ти не играеше, Бени.

Не разбираш ли? - Какво да разбирам?

Ти си им момче за поръчки. Занеси това, занеси онова.

Разнасяш вода. Като на мачовете, същото е.

Какво се опитваш да ми кажеш? - Че не си нито тук, нито там.

Уж си на двете места, но всъщност си никъде.

Не знам какво бъдеще ме очаква с теб. - Скъпа...

Не го правиш за пари, а защото ти харесва да живееш така и си такъв.

Но аз не съм.

А ти каква си? - Не знам.

Но няма и да го разбера с теб, Бени.

Писах на братовчедка си Мари Пас. Тя е отговорник в Хетафе и казва,

че може да ме уреди като складов работник.

Ще ходиш в Мадрид да работиш в супермаркет?

Да опитам, не знам.

Да опиташ какво?

А фризьорският салон? - Ще го отворя, Бени,

но нямаме и стотинка. И вече не издържам.

Аз просто вече не мога.

Стига, скъпа. - Пусни ме, Бени.

Обичам те много и знам, че е сложно,

но трябва да ме разбереш. Кълна се в Бог.

Затова, моля те, не ме последвай и остани тук с приятелите си.

Те не са ми приятели.

Слушай. - Слушам.

Остани малко с него.

Не ти ли пречи?

Ще ми платиш за това вкъщи.

Мамка му, Бенито.

Какво стана, приятел? Какво стана?

Тя ме заряза, Матео, остави ме.

Отива в Мадрид при братовчедка си.

Ти си виновен, копеле.

И оня педераст е виновен.

Последната добра бутилка

от баща ми. Една Крема.

По дяволите, добро нещо. Ти обичаш такива.

Кой ти удари шамар? - А на теб?

Трудова злополука. - За работа не се говори.

Това място ми го причини.

И трима сме прецакани. - На тоя не му наливай.

Аз командвам пиянството си.

По дяволите. Хубава бутилка, Хуан.

Мамка му. - Знаете ли какво трябва да правите?

Да излизате с жени на вашата възраст. - Аз харесвам по-млади.

Няма да говорим за жени. - Нито за жени, нито за работа.

А за какво ще говорим? - За футбол ли?

И за футбол няма. Дотегна ми с този Депортиво.

Има само, само един Депортиво. Депортиво Алавес.

Какво искаш? - Господа, ще затваряне.

Искаме да си починем. - Последно.

Бутилката още е тук. - Оскар, Гражданската гвардия

се грижи за тази маса. Разговорът приключи.

Добре, да изпием бутилката. - Добре... а после какво?

Ще ни трябва пастир да ни води, нали Хуанито?

Да идем на игрището да бием дузпи?

Помниш ли удара, който ти заби оня гад от Гранада през '74-та?

Мамка му, той е същият, който не спираше да крещи на вратаря ни:

"Добре, спаси тази."

Хайде, капитане. - Подай, подай, подай ми.

Гледай, гледай, гледай.

Край на играта. - Не се ебавай.

Капитане, уморих се.

Ти си добър. - Ти си копеле.

Като деца сте, пичове.

Какви пияници. - Да видим... да видим...

Какво искаш, хлапе? Какво искаш?

Майко мила.

Често виждам детето ти да играе тук.

Играе с твоята фланелка. Много е добро.

Не му подават пасове. - Не споменавай детето,

защото майка му ме мрази. - Стари сме, топките ни увиснаха.

Твоите са увиснали. - Твоите не са ли?

Моите не са. - Тук преди се живееше царски.

Обичах да лежа на открито на плажа или в малка лодка.

Родителите ми се преместиха през целия полуостров от Бермео,

търсейки слънце и евтина риба.

И виж сега. Какви боклуци?

Хората си мислят, че си клатим краката.

Ние не обичаме да работим.

Не обичам да работя, но работя.

Трябва да работим? - Нали работим.

Правя всичко за страната си, Хуан. - И страната ти те храни.

Храни ме, храни ме.

Йейе. - Хуан, пич, моето малко момиченце.

А ти, капитане, двоен капитан. Капитан на Пиколания

и капитан на отбора. - Теб кой те обича?

Ето ти и Клау. Кажи й, че я обичаш и че след

15 минути топките ти ще увиснат. - Твоите ще увиснат.

Мамка му, не е Клау. Съдийката.

Говори ясно и без майтапи.

Отговори. - Млъквай, по дяволите.

Скапана работа, Йейе. Скапана работа.

Да?

Ей, Гайего. - Какво?

Можеш ли да ми намериш пистолет? Искам пистолет.

Какво се кикотиш? Трябва ми пистолет.

Какво искаш? Револвер, Глок?

Нормален... пиф-паф, ако ми потрябва.

С перлени дръжки... - Аз няма да закусвам.

Отивай да се изсереш. - Не искам.

Да, хайде, да вървим. - Лайно.

Аз оставам тук, хубаво е. - Какво говориш?

Ела, ще те закарам. - Не, не се притеснявайте,

сухоземни плъхове. Ще сънувам, че имам куп пари

и ще ви измъкна и двамата от мизерията.

Благодаря много, благодаря много.

Да вървим, Бенито. - Хайде, да вървим.

Хайде, Бениньо.

Всичко е чисто, мистър. Тази нощ ще спим спокойно.

Добре ли си?

Колко са? - Един, един.

Стой тук. - Да.

Мамка му.

По дяволите. По дяволите.

По дяволите.

Това е пълна помия.

Откъде знаеха, че живееш там?

Ти току-що се премести.

Те знаят всичко.

Имат очи навсякъде.

Слушай. Най-добре излез от играта.

Кой, по дяволите, е? - Агустин съм, по дяволите. Отвори.

Отвори.

Отведоха децата и жена ми.

Държаха ги заключени във вана за известно време.

Какви деца, какви деца? Какво, по дяволите, става?

Убиха го, Хуан.

Тъй като не можаха да стигнат до теб, посегнаха на него.

На кого?

Убиха Кемао.

Мамка му.

Приключете с отцепването на зоната.

Какво става, Гайего?

Накрая се добраха до теб, Кемао.

Видя ли го, Гайего? Прерязано гърло.

Като французите от камиона с месо.

Продадени сме.

Изтъргувани.

Ето го идва.

Бени, знаеш, че постъпвам правилно, нали?

Искам да ми го кажеш, за да не се чувствам като лайно.

Една целувка?

Обичам те, Бени.

Какви са тези мафии? - Най-активните днес

са сенегалците, но сме засекли присъствието

и на колумбийски картели,

мексикански, плюс експоненциално увеличение на...

Няма защо да слушаме тази помия.

Само плашим хората, нали?

Ти ме плашиш.

Аз съм направо ужасен, Пастора. Този район е барутен погреб,

а барутните погреби експлодират и отнасят всичко със себе си.

Тук не е място за създаване на семейство и отглеждане на дете.

Удряме кепенците и се махаме оттук.

Матео, погледни ме. Успокой се.

Това е моят дом... а вече е и твой.

Ако експлодира, нека експлодира. Не искам да отглеждам дете другаде.

Любов моя, ще те последвам навсякъде,

но ако тук има война всички ще участваме в нея.

Ти, аз и детето.

Когато и да го имаме.

И ще се казва...

Както аз реша така ще се казва.

Ти си най-великата.

Ами, честно казано, няма да те лъжа, така е.

Каква точност.

Какво става, Йейе? Набираш точки, нали?

Чудесно и отгоре на всичко ми пращат дуото "Острилка".

За какво говори тоя човек?

Този какво е, глух ли е? - Стига толкова.

Спа ли? - Спах, по дяволите.

А ти? - Аз винаги спя... като бебе.

Дай ми телефона си. Знаеш, че трябва да ми го дадеш.

Ваша чест, вече сме на път.

Разбрано.

Здравей.

Кармен, какво правиш тук? - Извинете, капитане.

Какво правиш тук? Трябваше да си на преместването.

Какво преместване? - На яхтата, Кармен.

Извинете, капитане. Не знам за какво говорите.

Карлос, сега ли дойде? - Да.

Видя ли Колорао? - Не, капитане.

По дяволите.

Човече, не. Не се ебавай с мен.

Какво става? - Чакай тук за момент.

Колата-чистач остава. - Какво, какво?

Ще минем по друг път за всеки случай. - За какъв всеки случай?

Не се тревожи, нали Бенито?

Нали?

Мамка му.

Търсите Колорао? - Къде, по дяволите, е той?

С трансфера на яхтата. Има затворен път.

Къде? - Мисля, че е на 36-ти километър.

Казаха ми, че ти знаеш. Какво става?

Майната ти, Колорао.

Майната ти.

Майната ти.

Слушай, става нещо неочаквано. Спешно ми трябва

да откриеш ремаркето наето от Бенито Мелгарехо.

Повтарям, Бенито Мелгарехо, известен като Йейе.

Това е ремарке за транспорт на 8-метрова яхта.

Обикновено преместване. Да, ама не, мамка му.

Къде, по дяволите, отиваме?

А сега какво стана?

Къде, по дяволите, отиваш? Мамка ти...

Къде, по дяволите, отивате?

Боже.

Знаех си, човече, знаех си.

Да им еба майката на Колорао, на Англичанина и на всички останали.

Идвам, Бенито, идвам. Да им еба майката.

Не, не, не...

Давай, давай, давай...

Мамка му.

По дяволите. Да им еба майката.

По дяволите. Мамка му, мамка му...

Не, не, не...

Не, не, не...

Това е огромна купчина лайна.

А това, че живеем така не е ли лайно? Всичко останало не е ли?

Ти се осра и аз няма да се осера с теб.

Разбираш ли ме или не? Ще се забъркаш в голяма каша.

Няма проблем. - Нищо няма да стане ли?

Нищо няма да стане. - Ще стане, ще стане.

Защо не помислиш за майка си, чичо? - Точно за нея мисля.

За майка си, за дъщеря си. - Пич, стига толкова.

За жена си. - Колорао.

Майната му. Колорао, по дяволите, тръгвай.

Не, не, не.

Боже.

Бенито.

Какво ти става? - По дяволите, Хуан.

Каква каша си забъркал. Изгубил си връзка с реалността.

Не, сега виждам всичко по-ясно от всякога.

Дай да те видя.

Дай да видя. Пфу, нищо ти няма.

Дай да видя. Ето, дръж.

Натисни. - Искам тази лодка.

Искам тази лодка и ще я взима.

Чакай, Хуан. По дяволите.

36-ти километър, моят задник.

Няма нищо в лодката, Хуан, нищо.

Претърсиха я на пристанището. Яхтата е чиста.

Чиста... да видим дали е чиста или не.

Виж какво е това.

Накарахте ме да се забъркам, копелета.

Гайего знае ли за това?

Знае или не? - Една минута, по дяволите.

Чиста, а?

Подиграват ни се.

Карат ни да мислим, че контрабандират хашиш,

а ни използват за контрабанда на кокаин.

Или хероин, или кой знае какво. Мислят ни за идиоти.

Чакай малко, Хуан. - Оставят се да ги хванат,

защото знаят, че на следващия ден ще са навън и...

отново ще ядат хайвер, ще си купуват коли, къщи и ще ни се смеят.

Не ми разказвай истории, писна ми от тази помия.

Ако купиш къща за половин милион правителството ти дава гражданство.

Не питат откъде са парите. Не им дреме.

Продължавай мащабен трафик, създавай фирми-фантоми...

и след като прецакаш работниците

и ги пратиш в бюрото по труда, когато ти скимне... бум... награда.

Вече си испанец. Не плащай данъци.

Лежи и се наслаждавай на слънцето.

После е виновен някой мавър или нашите деца,

които плащат с години затвор за дребна търговия.

Да им еба майката, Йейе. И аз искам да живея.

Имаме право на живот, ти също. - Невъзможно е цивилните

да не са го видели. - Не са, не виждаш ли?

Кучетата не го ли надушиха? - Кучетата.

Това е добро. Това място е дупка.

Когато искат използват кучета за наркотици. Това е цирк.

Слушай... - Знаеш ли колко струва това?

Това струва повече от живот. Това ни измъква от калта, Бенито.

Мислиш ли, че няма да те намерят? Това не е редно.

Вече не става дума за редно и грешно. Става дума за земята, нашата земя.

По дяволите, само не ставай патриот.

Бенито... помниш ли, когато беше малък

и ни липсваше един в отбора, и аз ти казвах:

"Бени, пич, загрявай. Днес ще играеш".

Сега ми кажи.

Играеш ли или не?

Не искат да го намерят, Хуан, по дяволите.

Не искат да го намерят. - Искат ти да го извадиш и да те убият.

Търсиш си белята, мамка му. Ще те убият, по дяволите, ще те убият.

Спри да се правиш на герой, мамка му.

Трябва да си пробием път. - Пусни торбите.

Торбите са нашето бъдеще. - Нашето бъдеще е да не ни убият.

Вземи това, по дяволите, следвай ме.

Хуан, Хуан, Хуан...

Бягай, Йейе.

Скачай.

Хайде, продължавай.

Хайде, хайде, бягай.

Къде, по дяволите, си, Колорао? Къде, по дяволите, си?

Колорао.

Колорао.

По дяволите.

Тук имам двама мъртви колеги.

Спешно ми трябва въздушно наблюдение, за да локализирам яхтата.

Изпращам ви координатите си.

Магазинът на баща ти.

Какво го накара да го направи тук? - Старият беше пират-авантюрист.

Баща ти беше №1, най-добрият. - И имаше око за риба...

И за внасяне на тютюн от Мароко. - Това също.

Това е насред проклетото нищо.

Чакай, почти стигнахме.

Хайде, да вървим.

Дойдохме.

Хайде, седни тук.

Отпусни си главата. Ще намеря нещо да те превържа.

Беше тук, по дяволите.

Тук има всичко. Ето.

Чакай.

Едно нещо знаех със сигурност.

Че ще бъдеш тук, защото дори за бягство си идиот.

Какво, по дяволите, направи, Хуан? - Нищо не съм направил.

Ти не разбираш. Нас ни ебават, теб на първо място.

На първо.

Да се махаме бързо, че колата ми е на другия край на света.

Това хлапе не може да мръдне. - Да се махаме оттук, по дяволите.

Да вървим. - Има сериозен проблем.

По дяволите.

Куршумът е още вътре.

Ще боли, ще боли малко. Търпи.

Търпи, търпи. Парцал.

Бенито, не мърдай.

Ще те боли, Бенито. - Ще натисна.

Дръж се, дръж се.

Хайде, да вървим. Да вървим.

Каквото и да има в тези чанти, няма да го вземеш.

Вземи ми го, ако имаш топки. - Да се махаме оттук, Хуан.

Не прецаквай и мен. Галисиец, не ме прецаквай.

Знаем къде сте, кучета.

Стой тук. - Ето ги и твоите приятели.

Твоите приятели са вече тук. - Копелета.

Тук сме, копелета. - Колко са?

Имаме само един пълнител.

Барикадирай всичко. Барикадирай всичко.

Вратата.

Галисиецо.

Матео. - Идвам.

Хайде, хайде. Мърдай, мърдай, върви.

Знаем къде сте, долни кучета.

Мислехте, че сме мъртви, нали?

Но сега ще умрете вие, копелета.

Помогни ми. Да обърнем масата.

Внимавай, Йейе.

Излезте, копелета. Не се бойте.

Какво правиш? - Сега вече знаят, че имаме оръжия.

Глупости. - Ще си носите кръста, копелета.

Да му еба майката.

Излезте, мамка му, копелета.

Къде, по дяволите, сте? Стрелят по нас.

Идвайте, по дяволите.

Матео. - Ще ви прикривам отзад.

Останете тук. Спокойно.

Ей, добре ли си? - Майка ти, казах ти, Хуан.

Стойте там.

Излизайте вече, копелета.

Матео... Матео.

Матео.

Мамка му.

Копелета.

Матео, Матео. Матео, какво правиш?

Няма къде да отидат.

Добре ли си? - Да, да.

Анзале.

Излез.

Аз съм Хофман.

Искам да ви предложа нещо.

Хлапе, чакай ме тук.

Не, не, не...

По дяволите.

По дяволите.

Заради три проклети торби.

Къде отиваш, Хуан, къде отиваш? Не ме оставяй тук сам.

Познавам те, копеле.

Бенито, хлапе. По-добре остани тук.

Това е нашето бъдеще. Те ще тръгнат след мен... след мен.

Пусни проклетите торби. Ще ни избият.

Ще ви почакаме, копелета.

Излизайте, кучета.

Не, не, не...

Бенито. - Матео.

Анчале.

Виж.

Всичко, което виждаш...

е наше. Винаги е било наше, Анчале.

Ти винаги беше на косъм от постигането на нещо, нали?

Ако беше оставил чантата, може би щеше да успееш.

Но не, ти искаше всичко.

Имах нужда от всичко. - Сега няма да имаш нищо.

Майната ти, копеле.

Хуан, Хуан.

Хуан.

Почти да. Почти, почти.

Почти, почти, почти. Почти да.

Мирише.

Мирише... мирише на сол.

Това... означава, че западният вятър е спрял.

Вижте каква двойка. Но сериозно...

Какво мислиш?

Малко вода, малко хляб, една биричка.

Олио, сол...

превод и субтитри Ivon