Original subtitles

ЕРОТИЧНИТЕ ПРИКЮЧЕНИЯ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малка къщичка в гората.

В която Червената шапчица живееше там с майка си.

Мъжете ме зяпат толкова странно.

Гледат ме там, там, чак до там.

Защо го правят? - Скоро ще разбереш защо го правят.

Напълно нормално е. Един ден ще ти стане ясно.

Ти си красива с големи гърди, също като мен...Мъжете харесват това.

Те няма как да не реагират, когато те видят.

Пружинките им се вдигат, когато те видят гола.

След това я вкарват в бутониерата ти и пуф! Закачено.

Бутониера? Пружинка? Но къде се закача тя?

Ще ми се да ти покажа.

Готова си вече. - Благодаря ти мамо.

Лека нощ!

Колко съм уморена. Да изпея ли красива приспивна песничка?

Не, прекалено съм изморена.

Само ако можех да стана невидим!

Реших там да го пъхна.

Утре Червената шапчица трябва да отиде при баба си.

Тя ще се зарадва.

Какво мога да направя с това тъпо нещо?

Може би с това ще е по-добре? Не. Твърде късо е.

Няма да стане. Това пък е прекалено дебело.

Не разбрах какво каза мама.

В крайна сметка това е просто едно храстче. Какво имаше предвид?

Не разбирам как може да се вкара нещо там.

Да почувствам как нещо прониква в мен... Сигурно е хубаво.

Какво да правя?

Още малко ще се стопя така!

Нека поне да хапна.

Трябва да отворя този прозорец...

Черното коте

Защо вашата механа се казва "Черното коте"?

Защото обичам котенца!

Дай да видим котенцето ти!

Спокойно, момчета. Нека се съблече.

Като отваряне на коледен подарък е.

Вижте какво наднича.

Браво, продължавай...

Прекрасно! Покажи си циците.

Трябва да имате малко търпение. - Продължавай...

Спрете, трябва да изчакате.

Вижте колко е прелестна!

Какво красиво задниче.

Мога ли да те докосна, хубавицe? Браво на тебе!

Какъв змийски език само... Тя знае как да го използва.

Каква прекрасна хубавелка.

Толкова си апетитна...

Да, давайте... искам всички да ме чукате...

Влез в мен... Да, ти също.

Трябва да правиш каквото казвам. Не спирай и не говори с никого.

Не бери цветя и побързай. Гората е опасна и мрачна.

Баба ти те чака с нетърпение. - Да, майко.

Браво Червена шапчице тръгвай. - Мога ли да набера гъбки?

Добре, но не прекалявай. - Искам много да набера.

Половината кошница е достатъчно. Тръгвай сега. - Добре, чао.

Връщай се бързо.

Само гъби, момичето ми. - Чао мамо.

Добър ден, г-жо.

Искате ли помощ с цепенето на дърва? - Да моля.

Тогава започваме работа. - Колко е горещо днес.

Елате с мен, момчета.

Ела ми, момичене...

Ще набера гъбки. Тра ла ла...

Къде ли отива?

Баба ще ги хареса.

Ще ги запазя всички за нея.

Ти ще бъдеш моя...

Виждал ли какво става? - Какви планини само...

Ще я хвана с един скок...

Как се предполага да работим, когато тя прави така?

Толкова е горещо.

Толкова съм потен. И вие ли?

Изобщо не сте мокра.

Не, не, там.

Тука значи.

Гъбки!

Една гъбка... две гъбки... три гъбки.

Там е пълно!

Момчета, дайте всичко от себе си за мен.

Сега ти ме чукай. - С радост...

Да се разхожда така голичка отдолу!

Не се ли срамува?!

Да си починем малко. - Тъкмо свърших.

Ти ли си Алиса? - Не, не съм.

Кажи ми къде е тя. - Алиса? Не я познавам.

Мисля, че ми е познато това в една приказка. - Помогни ми да намеря Алиса.

Тогава ми помогни с беренето на гъби. - Аз ли да бера, аз ли?

Има тук една. Ето вземи си я.

Веднага я видях. - Благодаря Ви за помощта...

Каква е хубава. Браво!

Има още една там.

Погледни тук! Каква хубава гъбка.

Ето още една там...

Вижте тук! - Толкова е красива.

Какво прави това старче?

Извинявай, но закъснявам. Трябва да вървя вече.

Чао, чао! - Чао! Благодаря за компанията.

Довиждане! И внимавайте да не се загубите в гората.

Хайде размърдайте се! - Нека да си починем.

Каква мръсница. - Така е.

Виж ти, май че се вдига.

Не е за вярване!

Къде изчезнаха всички горски плодове? Не виждам никакви.

Ето ги!

Какви са сочни и красиви.

Какви ги вършат те?

Какъв език вади като на змия.

Изглежда било хубаво да смучеш така...

Зърната ми се втвърдиха.

Става ми хубаво...

Какви ги вършат само...

Ето там...

Колко е вълнуващо.

Колко е забавно.

Какво е това? Мокра съм.

Не разбирам какво е.

Но както и да е, харесва ми...

Какво правите?

Има някой тук!

Чакай ме!

Не ме оставяй тук!

Жената си забрави шапката.

Колко голяма е...

Ще видя какво е сложила мама за баба. Толкова съм любопитна.

Какво е това странно нещо?

Какво се прави с него Нищо не разбирам.

Но мисля, че господинът имаше нещо подобно между краката си като го правеха.

Изобщо не се чувствам добре.

Съвсем самичка, горкичката аз...

Толкова хладно се усеща...

Чувствам се толкова странно.

Защо го правя?

Трябва да се успокоя.

Тя е щастлива и доволна, но все пак весербата едва сега започва.

Няколко господа и няколко дами скоро ще й предадат нови уроци.

Уголвайте брошките и пружинките и бъдете готови да видите какво ще се случва.

Вижте ме щастлив и доволен, как танцувам наоколо, изпълнен с радост.

Гледай ги ти. Няма ли да си ходят.

По-добре да я изчакам. при баба й.

Да отидем в къщурката ни.

Да, добре, идваме.

Да отивам бързо при бабата.

Когато стигнем до нашата къщичка, ще видите нещо свайващо.

Искам ви и ще ви имам.

Влизайте!

Вътре ли? - Няма да стане. - Много сме големи.

Не е възможно. Няма как да се поберем.

Хайде, момичета. Ще се поберете...

Добре дошли в моя дом.

Добре дошла, красавице моя. Чувствайте се като у дома си.

Много ми е приятно. Заповядайте.

Насладете се на тези красиви дами. - Разбира се. Стига да се държат добре.

Чудя се защо къщата ви е толкова голяма и хубава, но вратата е толкова малка?

Това е да се избегне данъка. Ние заблуждаваме съдия-изпълнителя, заради котенцата!

Извинете, но какво има в кошницата? - Лекарството на баба ми.

Може ли да видя? - Разбира се, вижте...

Това ли е лекарството? - Да, това е.

Знаете ли за какво е? Ами ти красиво котенце?

Може би се използва там...

Вероятно се използва за проблема там...

Това лекарство вероятно е като моето.

Майка ми каза, че е като малко птиче.

Да, малка птичка която прехвърча при жената.

Виж я и мойта...

Нека кацне тук.

И аз искам да я пробвам.

Сладко малиново сокче за сладките дами. - Много благодаря.

Пийте, хубаво е...

Браво, колко бързо!

Много благодаря за сока. - Няма защо.

Сега, момичето ми, нека те огледам хубаво.

Не! Плашите ме!

Какво е усещането да имаш такова нежно телце, като това.

Какъв прекрасен аромат.

Спри да дрънкаш, започвай! - Идвам, красавице моя!

Колко е хубава, не ме съди.

Какво прави той?

Колко странно изглежда.

Аз също искам да ми го правиш.

Влизай, Червена шапчице. Вратата е отворена.

Но ти не си Червената шапчица! Кой си ти?

Приятел на Червената шапчица съм. Тя каза, че ще си играем в къщата на баба й.

Така ли е казала? Каза, че ще си играем на доктор.

Мислех, че Червената шапчица е тук. Съжалявам, не исках да Ви безпокоя.

Не е било намерението ми такова. Мога да си отида, ако искате.

Какво има, госпожо? Да тръгвам ли? - Знам една наистина забавна игра.

Може ли да те попитам нещо? - Да, разбира се.

Какво е това в панталоните ти, какво криеш там, пръчка ли?

Да не вземе да стане беля? - Няма, това е...

Толкова сте провокативна. Това е ...моят орган.

Значи съм провокативна. Сериозен ли си?

Младежо мой, ще се възползваш от мен ли?

Ще се възползвате от бедна беззащитна бабка?

Какво криеш? Съблечи се!

Ах, какво имаш само!

Лягай и стой кротко! Какъв звяр само.

Ще се боря, доколкото мога.

Не се отказвам толкова лесно от морала си!

Не си лежи просто така! Направи нещо вече!

Ще се защитавам като лъвица!

Ще видиш ти! Долу ръцете!

Това е срамно! Искаш да чукаш задника ми, а!?

Спрете се! г-жо, умолявам Ви!

Умолявам Ви, г-жо, пощадете ме!

Това е Червената шапчица. Прекрасната Червена шапчица.

Какво прекрасно чувство. Дай ми целувчица, скъпа.

Целуни ме. Колко меки са устните ти.

Ти си страхотна, скъпа.

Изглеждаш като напърно отнесен нанякъде, но това не прави удоволствието по-малко.

Спокойно, момичетата ми, скоро ще опитате от кремчето ми...

Вече закъснявам! Баба чака лекарството си.

Трябва да побързам, баба чака.

Хей, бабо...

Ей, бабо!

Бабо, Вълкът е тук!

Скоро малкото гълъбче ще долети. Старицата нека си поспи в гардероба.

Здравей мила бабо. - Върви си, скъпото ми дете.

Горката баба, каква лоша кашлица. - Настинах.

За късмет съм тук, и ти нося лекарството.

Ето виж, това ще ти помогне.

Леле бабо, какви огромни очи имаш.

За да те виждам по-добре, детето ми. - Ето, бабо, лекарството ти.

Ама бабо, какви големи ръце имаш. - За да можа да те галя по-добре, детето ми.

Какво невероятно лекарство само.

Това е за да оздравея по-бързо, детето ми.

Ти не си моята баба! - Много ясно, че съм аз.

Не, не! Знам, че ти не си моята баба.

Какво си направил с нея? - Успокой се. Аз съм нейният доктор.

Имаше болки в стомаха и аз я оправих.

Щом си доктор, можеш да ме излекуваш, нали? Чувства се толкова странно...

Поразгорещила си се малко в гората, а? - Откъде знаеш това?

Аз съм доктор Вълчо. И съм почти магьосник.

Пробвайте се да измамите някой друг! Не Ви вярвам!

Ами...такова...

Когато те видях в гората, те проследих.

Няма значение, мога да те излекувам. - Безопасно ли ще е?

Можете ли да го направите с вашето лекарство? Доста съм зле.

Само се успокой, Червена шапчице. Моето лекарство е силно!

Цялото тяло трябва да се предразположи, преди да се приеме.

Съгласна съм с това. Моля Ви, доктор Вълчо, излекувайте ме!

Вече се чувствам по-добре, много по-добре...

Не спирай.

Какво ще правите сега? - Сега ще приемеш лекарството...

Още веднъж...

Дайте ми още от лекарството си!

Ето ти още лекарство!

Хей, Доктор Вълчо, още не съм съвсем добре.

Трябва ми още от лекарството.

Събудете се! Каква катастрофа.

Колко се е смалил само.

Бедното мъниче...

Моля ти се събуди се. Не бъди такъв мързеливец.

Вижте, сега отново е добре.

Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Толкова съм щастлива. - О, да...!

Сега искам да опитам в малката дупчица.

Нека започнем отначало.

Започваме отпред и след това отзад и отпред...

Докторе, започваме отпред. Започвайте, давайте!

Не! Искам още!

Искам още от лекарството!

Оближете всичко...

Изгарям цялата...

Горя! Докторе, горя.

Искам още! Докторе!

Не искам повече. - Не мога да продължавам вече...

Вълчо, моля ти се...

Как си позволяваш да ме оставиш така!

Само едно, две, три, четири пъти. Това нищо не е.

Гледай ги, за нищо не стават.

Аз мога да издържа много повече...

Сега трябва да се опитам да намеря баба.

Помощ! - Откъде идва това?

Милата ми баба!

Какво ти се е случило?

Мога ли да ти представя моя приятел, известния доктор Вълчо.

Той е едновременно магьосник и доктор.

Чакай, знам какво му трябва.

Но какво е това? - Не се притеснявай за това. Тръгвай си.

Чао, бабо! - Ще видиш сега ти!

Ще бъдеш наказан, че се възползва от бедна беззащитна бабка!

Със сигурност знам от какво имаш нужда. - Чао, бабо, чао!

Дойдох си мамо. - Как мина? - Добре, майчице.

Кажи ми. - Намерих много нови приятели.

Кои, скъпа моя? - Една жена, един господин, две джуджета...

И след това доктор Вълчо, разбира се. Той освен това беше и магьосник.

Какво прави този доктор? - Излекува баба.

Яж сега! Яж правилно!

Яж ти казвам!

Сега мисля, че трябва да си легнем да спим. Беше изтощителен ден.

Днес няма да има приспивна песничка. Много се уморих.

Заспала съм!

Трябва да знаете едно, дечица мои. Важното е кура да е много издържлив.

Моралът на историята е, че вълкът не винаги се опитва да изяде агънцето.

И вълкът и Червената шапчица заживели щастливо до края на дните си...

Превод: Satanas