Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е09_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Колко навреме!

Елате насам, бързо!

Бегом!

Какви сте вие? Какво правите тук?

Защо мълчите? Или вие, също сте се заблудили?

А защо, също? - Търсим едни деца.

Поеха с учителя си на поход, преди 2 дни и изчезнаха. Не сте ли ги виждали?

Не, не сме ги виждали.

А вие, откъде сте?

Знам всички регистрирани маршрути - не би трябвало да сте тук.

Ами, излиза, че ги не знаете всичките.

Имате ли нужда от помощ? Мога да ви хвърля до селото.

Не-не-не, всичко е наред! - Имате 1 минута, няма да чакам дълго!

Сега ще отлети на майната си - това е МЧС! /по извънредните ситуации/

А военните, също, всички ги видяхме, нали?

Да вървим; да вървим!

Наистина ли е МЧС? - Да се махаме!

Коля! - Хайде, върви.

Коля!

Коля!

Коля, хайде...

Тръгваш ли?

Самата ти каза, че от играта, не можеш да излезеш просто така.

Аз нямам намерение да излизам от играта - искам да сменя правилата.

Върви...

Върви, ти им трябваш!

Ела тук, мамка му!

Поддържам те!

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

9 серия

Буригин, Леонид Павлович

Аз съм кметът тук.

Качвайте се в автобуса.

Вие, откъде се взехте?

Абе, заблудихме се.

Първо тръгнахме по неправилна долина, а после, излязохме на неправилна река.

Да... имали сте късмет; добре, че сте останали живи.

Е, да... - Сега ще идем в болницата.

Докторът да ви прегледа. Може да имате нужда от нещо.

Някаква помощ... Ще ви подберат дрехи.

За съжаление, нямаме хотел, но ще ви настаним някак.

Няма проблеми, Благодаря.

Имате ли телефон? Трябва да се обадим на роднините.

А, да, разбира се.

Няма покритие.

Сеня, какво става; не са ли оправили телефоните?

Не са още... - Няма връзка.

Е, ясно... заповядайте.

А какво се случи с вас? Нощес имаше ураган.

Сякаш напук... натръшка дървета.

Явно, още на са оправили кулата. За мобилните...

А поща? Поща имате ли?

Да, разбира се. - Може би там, има някаква връзка.

Сега ще опитаме. Сеня, я карай през пощата.

Добре.

Лвовна... - Павлович?

Почакай!

Хайде, да се обадя в редакцията на моя вестник - те бързо ще ни намерят.

Мисля, че аз трябва да се обадя. Друг няма, баща - прокурор.

Намериха ли децата? - Не, не ги намериха.

Ето, намериха туристи.

А, тези ли - чух вече. Заблудили ли са се?

Заблудили са се, заблудили. А от при теб, може ли да се обадят?

Налага им се. Роднините се притесняват.

Къде ти - линията е прекъсната.

Пфу, по дяволите! И при теб ли? - Ами, нали имаше ураган.

Момчетата, сега ремонтират. Щом свършат, веднага ще се обадя.

Вие, къде ще бъдете? - В болницата.

Значи така, щом приключат, веднага ми съобщи - става, нали?

По дяволите, а? Каква е тази напаст - цялото селище е без телефони.

Често ли се случва такова? - Не е често, но се случва.

Както и да е... Каква е тази проклетия, ей Богу!

Яжте, яжте... при нас тук, всичко е прясно, натурално.

Взимайте си компот! - Благодаря.

Да беше отишъл при Юра в склада; може да даде нещо да се преоблекат.

Че са като бездомници.

Вече се разпоредих. Сега, Угрюмов, ще докара всичко.

А кой е този Угрюмов? - Началникът на криминалния отдел.

На него, дъщеря му изчезна в гората. - Отдавна ли?

Два дни... Продължават да търсят.

Беда, беда... а вие, яжте, яжте. Който иска допълнително, да дойде.

Валя, аз искам допълнително.

Да, нещо много е огладнял... нашият кмет.

Е, какво, нахраниха ни, напоиха ни, а сега... под ножа ли?

Абе, уж прилича на болница; и за децата говорят.

Точно така - прилича...

Не е възможно всички градове да ги направят бутафорни.

Не е нужно всичките - ние вървим надолу по реката; те знаят това.

Помислете сами; покритие - няма; пощата, не работи, кой знае защо.

В тази болница, няма дори и телевизор!

Няма такива болници!

Къде тръгна? - За допълнително.

Девойко, миличка; ще ми услужите ли с телефона - спешно да се обадя на сина.

Аз самата трябва да се обадя, но мрежата я няма.

Извинете, трябва да вървя.

О-о, имаме гости.

Серьога, остави нещата тук. Здравейте!

Здравейте.

Майор Угрюмов - криминален отдел.

А вие какви сте? Откъде се взехте?

Ние сме туристи; събрахме се в Интернет, долетяхме в Горноалтайск.

А тук, с хеликоптер.

Ясно, а дрехите - какво? Учение ли имате?

А, не... поръчахме ги Интернет.

Къде живяхте в Горноалтайск? - Ами там, накрая...

Беше тъмно; пристигнахме през нощта и нищо не се виждаше.

И не помним. - Ясно.

Казаха ми, че имало още една девойка, която отказала да лети - защо?

Ами, да речем така; тя, не се сработи с колектива.

Да, гледам, че колективчето ви е недружелюбно.

Ясно... При нас, изчезнаха деца.

Чухме вече.

Някой виждал ли е нещо? - Не.

Там, ви донесохме дрехи - преоблечете се.

Докторът ще ви прегледа, и ще се видим пак.

Бихме искали да си отидем у дома. - С удоволствие, но няма пътища.

Само по въздух и вода, а сега, всичкият транспорт е задействан покрай децата.

Като възстановят телефоните, ще доложа в Абакан и ще изпратят специален борд.

Може би. - Тоест, може и да не изпратят ли?

Може и да не изпратят.

Е какво - всичко хубаво!

Вова...

Колко дни бяхте в тайгата?

Ох, не помня... Седмица, а може би и повече.

А какво се случи?

Какво се случи ли? Заблудих се; ето - порязах се.

С какво? - Стъкло.

А откъде стъкло в тайгата?

Ами... намери се.

Разбрано.

Чакайте.

Сестра, той е следващият, за превръзка.

Боли ли ви? - Ами не, търпимо е.

Отдавана ли си навехнахте крака? - Към три дни.

Три ли - странно; а изглежда така, сякаш е седмица.

Та даже две.

Искам да кажа - първия път го навехнах преди седмица, а преди три дни - пак.

Така може, съвсем без крак да останете.

Защо ме гледате така? Особена ли съм нещо?

Просто, много ми напомняте един човек.

Това е учудващо.

Казвали ли са ви някога, че сте много красива?

Сурен.

Сурен. Трябва да ви направим рентген.

Вие поседете за сега така, а аз ще ида при лекаря.

Почакайте. Не ми казахте как се казвате.

Казвам се Аня.

Сериозно ли говорите? - Разбира се, защо?

Много красиво име!

Да, благодаря.

Бащице...

Струва ми се, че се влюбих.

Поздравявам те. Точно навреме.

Благодаря.

Ще говоря с лекаря, нощес, да ви настанят тук.

В болницата ли? - Нали ви казах...

Ние нямаме хотели... А тук... е празно.

Е, защо всичките, се разстроихте така?

Най-важното е, че се намерихте.

И всичките сте живи. - А къде...

Къде е тоалетната? - Ето там.

Благодаря.

Може ли за минутка?

Как мислиш - те, знаят ли нещо?

Убеден съм. Със сигурност. Те всичките лъжат.

Една от тях, е останала в Тайожинск. Възможно е да си прав.

Аз мисля, че нашите ще се оправят.

Дай Боже.

Готово. За всичко се договорихме.

Вие оставате.

Кой е следващият за преглед? - Коля, върви.

След мен.

Е, какво, май че се усъмниха в нас.

Аз подслушах разговора на лекаря с този... кмета.

Те подозират, че ние сме наясно. Предлагам, да се чупим.

Не, трябва да дочакаме Коля.

Накъде изчезваме? - Колкото може по-далече от тук.

И по-скоро.

Така... ще се наложи да го шием.

Това, задължително ли е? - Задължително.

Много е разсечено. Ако не го зашием, ще има последствия; включително летално.

Раната е дълбока. Представяте ли си, колко мръсотия има в тайгата?

Много.

Не дай Боже, заразяване на кръвта.

Така че всичко на всичко 2-3 шева.

Може ли без това? - Анестезията е задължителна.

Аз съм лекар, а не живодер.

Сега, ще почакаме малко.

Седете...

А може би трябваше още в столовата, да разкажем на полицаите всичко?

На какви полицаи, тикво?

Клоуни, а не полицаи!

Ами ако грешим? Ако всичко тук е истинско и те са истински?

Ако-ако-ако...

Дори и да са истински, какво ще им кажеш?

Истината ще им кажа; както си беше.

Истината ли ще им кажеш? Искаш, да те затворят ли?

А за какво? - Ами, да речем, за Льоша Чадов.

Това беше случайност!

Браво, така ли ще им кажеш: "Това беше случайност!"

За зомби, ще разказваш; за тези маймуни с вируса,

и всички ще ти повярват, разбира се!

Господи, ти си спомни, колко бяхме; когато започна всичко това. Колко?

16. - Шестнадесет, а сега?

Включи си мозъка най сетне! - Не викай!

Дай път!

Така, сестра... три кубика преднизолон и комплект за интубиране.

Дръпнете се бе! - Настрани, настрани!

Какво сте направили с него? - Не се пречкайте; махнете се встрани!

Можете ли да ми обясните, какво му е?

Не ни пречете да работим! Да не искате, той да умре?

Девойко, успокойте се. - Абе, вървете на...

Хайде без паника; докторът сега ще приключи и всичко ще ви обясни.

Накратко; ако не искате всичките да ни обработят като Николай,

Въобще, трябва да бягаме. - Аз видях някакви лодки на пристана.

Сериозно ли говорите? - Стига всявахте паника!

Трябва поне телефоните да дочакаме. - Сурен, никаква телефони няма да има!

Ти не разбра ли досега, че всичко това е спектакъл - те всичките, са заедно.

А Коля; не можем да тръгнем без него. Дори не знаем, какво му е.

Абе на всички е ясно какво му е. Ами...

Поредният етап.

Колето какъв ни е?.. Нашият герой!

Помага на всички, никого не зарязва... Супермен, мамка му!

А после, поради това, сега лежи там! Още ли не загрявате...

... че те, нарочно са го парализирали, та да пречупят волята ни!

Та да ни убият морално.

Те си мислят, че ние, без Коля нищо няма да можем.

А аз, мисля, че ще можем! - Ами ако грешиш?

И това е обикновен град; и нас, реално са ни спасили?

Да бе, само дето не вярвам много в това.

И какво; просто така ли, ще вземете и ще си тръгнете?

Аз отивам.

Ако грешим, няма от какво да се боим;

Коля ще го излекуват и изпратят вкъщи;

а ние, ще стигнем най-близкия град и

твърдо ще знаем, че сме в безопасност.

Аз също отивам. - Заминавайте.

А аз, не отивам...

На мен, не ми е все едно, дали греша, или не.

Когато бяхме на езерото, с индианците, Коля нали можеше да не се върне?

А той се върна за нас. - Още един герой...

Та аз изобщо не съм герой; аз съм егоист, парцал, страхливец...

но за всичкото това време с вас, аз разбрах едно;

че не искам да приличам на вас...

Вие, можете да се измитате; аз оставам!

Тогава, майната ти!

Предлагам, да тръгнем още сега; докато се усетят, ще бъдем далече.

Вашият приятел е в анафилактичен шок; това е реакция на препарати.

Какъв шок? - Анафилактичен.

Сега, той е стабилен, но му е нужен покой.

Сурен... Какво каза докторът?

Коля, имал някакъв шок...

А-на... - Анафилактичен?

Точно така.

Знаеш ли какво си мисля?

А може би, ти напразно остана?

А я, ако наистина си имал шанс, да приключиш всичко това?

Не... Не е напразно.

Със сигурност, не е напразно.

А защо се усмихваш така загадъчно?

Ами, имам работа тук. - Каква?

Делова.

Хайде, деловият, признавай си!

А?

Една девойка ми хареса тук. - Девойка ли?

Аха... - Почакай, медицинската сестра ли?

Аня...

Виж ти, колко си потаен!

А аз мислех - той от благородство... - Е, ама аз, не само заради нея.

Шегувам се, шегувам...

А я, ако това е Съдбата? Ако съм преминал всичко това,

за да срещна нея?

Разбирам...

Мамка му... Много мразя тези болници!

Наскоро ми рязаха апендицита.

И аз, на следващия ден, като "дадох газ" от тази болница...

Както тоя викаше, например.

М-да... кой ли ги обича?

Има такова нещо.

Както и да е, ще ида, да полегна. - Хайде, почивай си. Аз съм тук.

Джулиета!

Джулиета, излез на балкона...

Ромео, отивай да спиш; в болницата, от 22:00, е отбой.

Нещо, не мога да заспя.

Откъде взе цветята? - Сам ги набрах.

А вазата? - Вазата я откраднах.

Заедно с цветята, направо от кабинета на главния лекар.

При нас, впрочем, за такова, може и да те затворят.

Мен няма да ме затворят. Татко ми е прокурор.

Колко сериозен татко имате. - Между другото, много ще му харесате.

А на мама? - А мама, слуша татко.

Добре де, казвай, кого ти напомням?

Коля? - Привет!

Привет, как си?

Добре.

Докторът каза, че имам алергия към лидокаин.

Да, вече знам.

А къде са всички? Отидоха си.

Само Сурен остана.

Наташа, ние така и не поговорихме;

за онази нощ в бункера.

А какво да говорим?

С теб, през цялото време, се правехме, че нищо не се е случило.

Хайде, да продължим, да се правим.

Ох! - Извинявай...

Ние сме приятели от училище. Вие безумно приличате на нея.

Тя също се казва Аня.

Бившата ви девойка ли? Не, просто ми е приятелка.

А сега, не общувате ли? - Не; така се получи.

Вие по-добре ми кажете, какво правите в тази "дупка"?

Толкова сте красива, трябва да заминете оттук.

Къде? Аз съм медицинска сестра - пожизнено.

Родителите ми са пенсионери. - А искате ли, аз да ви взема?

Къде, в Москва ли? - Не, защо в това село?

Ще ви откарам в Пятигорск - главно, по-далеч от студа и гората.

Да можехте вие, самият да се измъкнете от тук, а вие, дори паспорт нямате.

А аз ще се измъкна; непременно ще се измъкна.

Като пуснат телефоните, ще се обадя на баща ми

и той на следващия ден ще пристигне.

И аз ще ви взема със себе си.

Не се шегувайте с мен така - аз съм селско момиче; може и да повярвам.

А аз, не се шегувам.

Може ли да ви помоля, да напишете своя телефонен номер?

Не може.

Ето - подходящ плавателен съд. - А ще можете ли да го подкарате?

Карали ли сте такова нещо? - Какво ли не съм правил в живота си?

Ще се оправя някак и с това корито. Момичета, оставате тук.

Бъдете нащрек; а ние ще разузнаем всичко тук.

Има ли някой на борда?

Ало?

Слушай, студенте... май, имаме късмет. Така, какво има тук?

Като че ли е за подаване на гориво.

Дизел... - А за кражба, колко дават?

Плюни, глупако!

А това тук, какво е?

Охо, господа! Какво правите бе?

Искате нещо, да откраднете ли? - Не бе, какво говориш?

Какви сте вие? - Туристи сме.

Туристи сме, днес сутринта, тъкмо ни спасиха от тайгата, сигурно си чул?

А, чух. - Ами ето...

А тук, какво се ровите?

Ами, трябва ни тук, разбираш ли... Ние викахме... помислихме, че няма никой.

Трябва спешно да стигнем до съседното селище, по течението.

Тъкмо чакахме, някой да помогне.

До Кривой пат ли? - Да! Навярно.

Сега ли? - Да, да...

До там се пътува към четири часа. - И какво от това?

Ние, просто заседнахме две седмици в тайгата... роднините...

Нямахме връзка. - Нямаме връзка, безпокоят се.

Всичко е ясно. - Е?

Само че нощем, не тръгвам за там.

През нощта е опасно и колко нафта ще изгоря!

Ние ще си платим, за нафтата; на вас, също; за катера ще платим.

Слушай, я не ме будалкай!

С какво ще ми платиш, щом си излязъл от гората?

И всичко сте включили...

Край, махайте се оттук; че ще извикам ченгетата!

За викането, копеле!

Мамка ти, ела насам!

Кротко, кротко, стой, почакай!

Какво правиш бе? - Семьон!

Ама ти, уби ли го бе? - Ставай, студенте, ставай...

Марина, да бягаме! - Стой, не мърдай! Полиция!

Не мърдай!

Един по един, излизайте!

Излизайте по един, живо!

В колата!

Живо!

Ти, нищо не си видяла!

Разбра ли? - Разбрах...

Това е.

А аз, ще измисля нещо.

Серьога...

в маймунарника!

Пусни ме. - Напред!

Не очакваше ли? - Не.

Какво си мислеше, че съм от онези тихите,

дето лежат по одеялото и едва дишат ли?

Изобщо не съм си мислел такова нещо.

А аз, наистина съм от тях. - Е, да... забелязах.

Знаеш ли, когато първият ми приятел си отиваше,

ме нарече дърво.

Но за онзи момент, това си беше истина.

Ти само не се притеснявай, аз нямам никакви претенции.

Просто исках да бъда с теб. - И аз, самият исках това.

Въобще, много неща съм искала в живота...

Само дето не ми е достигала смелост, да направя нещо.

Винаги съм искала, да бъда като Вика Кемпинен.

Решителна.

За това ли дойде на шоуто?

Да...

Да; сигурно ще прозвучи странно -

радвам се, че съм тук.

Въобще, всичките тук сме неслучайно.

Сякаш, шоуто показва, кои сме ние в действителност.

В действителност...

Какъвто и да си, от себе си, никъде няма да избягаш.

Прав си. Трябва да живеем тук и сега.

Така, както ти искаш... защото "утре", може и да не настъпи.

А ти, защо си тук?

Исках да избягам от себе си...

... а дотичах при себе си.

Извинете, заповед:

Вие, трябва да дойдете с нас. - Къде?

В отделението. Да, хайде приготвяйте си и на изхода.

Здраво!

Здрасти... - Какво правиш тук?

Ами нищо, момчета, ще си ходя. - Накъде тръгна? Поседи с нас.

Ще пийнем, ще поговорим, ще отпочинем културно.

Добри момчета сме, няма да те обидим.

Не, не... - За какво ти е тази пръчка, кажи?

За какво?

Дръжте я... - Помощ!

По-живо, на колене!

Чуй ме добре!

Ако ме ухапеш, ще ти изкъртя всичките зъби; разбра ли?

Разбра ли? - Да...

Моля ви, не трябва... - Трябва!

Хайде!

Отдръпнете се от нея!

А сега, си приберете от тук това лайно и вървете на майната си!

Копелета! Ти как си?

Нормално.

А ти, защо се върна? - Та аз, не съм си отивала!

Ясно.

Остави автомата на пода!

Вие, също ли сте от играта?

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020