Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е08_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

8 серия

Жива ли си?

Каква е тази простотия? - Добър въпрос.

Прилича на УЗП; /устройство за защита на прелезите/

Как е възможно да не го забележат - Ами, не е случайно, затова.

Предните колела са прескочили, за задните са подскочили.

Камионът е "занесъл" и се е обърнал.

В тунела видях огромен мъж - той откара Таня и полковника на количка.

Това е негова работа.

Останалите военни къде са? - Шофьорът е мъртъв, другите - не знам.

Изгубих съзнание за известно време.

Къде са нашите? - Ето красавицата - малко пораздърпана.

Видях, как джентълмените, а влачеха в съседния отсек.

Ето, чуваш ли я - вика; значи е жива.

Най-важното е краката й да са наред; не бива да оставаме тук.

Камионът може да се взриви.

Заповядай, да вървим напред... - Значи, вървим.

Трябва да намерим Таня. - Аха...

Защо вика така?

Трябва да я съблечем, да видим какво има там.

Изкълчено е, трябва да се намести.

Какво? - Казва, че трябва да й го наместиш.

Ами аз не умея! - Учи се!

Паша... помогна ми...

По дяволите, нищо не виждам!

Готова ли си? - А-аха...

Я виж ти... от всичко разбира!

Нейсе, всичко е наред; ставай, да вървим.

Вдигай я... хайде.

Хей, гледайте! Тайожинск!

Помните ли, дядо Никифор ни разказваше за този град.

Помним, помним... освен това, той говореше,

че... до този Тайожинск е към 120 км.

И още, военните ни караха в това направление -

излиза, че базата им, трябва да е накъде наблизо.

Как мислиш? - Абе, един дявол знае...

Съдейки по архитектурата, този град е построен през 60-те години.

И какво от това? - Как какво?

Че кой ще строи град, в такова затънтено място?

Тук има само един вариант;

оръжие - ядрено, или химическо.

За оръжие, вече съм чувала някъде; наистина, за биологично.

А, да бе - военните ни разказваха, и дори ни докараха тук.

Всичко е правилно; тук им е базата, а това е техният секретен град!

Интересно, какво се е случило тук?

На мен, ми е по-интересно, ние какво правим тук?

Тихо!

Сторило ми се е... Да вървим. - Хайде да се спрем.

Не мога повече, трябва да си почина.

Първо, трябва да се махнем от улицата. Елате, да потърсим място.

Трябва да изчезваме, час по-скоро. - Накъде да изчезваме?

Надолу по реката, като по-рано. - Почакайте, това, наистина е странно.

Евакуираха ни, а после се разбихме; но не са ни изоставяли.

Огледай се наоколо бе, идиот!

Никой няма да дойде тук, да те спасява. - Аз никъде не тръгвам, уморена съм.

И сега какво? Да те влачим ли? - Ако се наложи, ще я влачим!

По-добре, я притиснете бързичко и чао!

Абе, писна ми вече от теб!

Слушай, копеленце, не ми се прави на умен;

Такива като теб, са стояли мирно, докато мацките им, ми правеха свирки.

Разбра ли ме? - Разбрах бе, разбрах...

Ама ние, наистина не можем да я оставим тук.

Първо, успокойте се!

А второ; Семьон - на нас все едно; няма да ни дадат да се махнем от тук.

Така ли? И какво да правим?

Да чакаме, докато ни изтрепят, всички тук?

Или да ни изчукат - нямам представа, какво друго са ни приготвили.

А ти, случайно, не си ли забравил, че бяхме шестима?

Може би, поне ще се опитаме, да намерим Таня Новак?

Ама ти, сериозно ли говориш? - Абсолютно!

Е, "байракът е в ръцете ви" - търсете!

Чакайте спасението...

А аз, тръгвам. Надявам се, повече да не се видим!

Прав ти път!

Може би ще разпалиш огън - застудя; нали уж си ловец?

Маша, аз съм директор на регионалното поделение, на фирма за презервативи.

Сериозно.

А защо пристигна тук?

Аз... по-рано се срещах с една девойка; дори, живеехме заедно.

Не стига, че тези отношения, не ми бяха нужни, ами тя забременя.

Аз избягах - просто престанах да отговарям на позвъняванията, на СМС;

Знаеш ли, оказа се толкова лесно - правиш се, че нямаш отношение и край!

След това си спомних, какво е, когато растеш без баща; и ми стана страшно.

Не за себе си; за нея и за детето.

Започнах да мисля, какво да правя, а тук, това шоу излезе на преден план.

И аз реших... ще победя тук; ще спечеля милион;

ще им купя апартамент; ще им дам пари...

Изобщо - ще помогна.

Девойката роди ли?

Не знам... Но се надявам, че всичко е наред.

А аз, искам деца... Не, просто деца, а нормално семейство.

Може би, ще опитаме заедно?

Ти, първо се оправи тук...

Ще се оправя... Да, ще се оправя!

Само не разказвай на детето си, че си продавал презервативи!

Добре дошъл на борда!

Какво искаш?

Аз... все си мисля; защо толкова хора подадоха заявки, а избраха нас?

16 нещастници?

Затова са ни избрали; защото сме нещастници!

Как така? - Никак - не обръщай внимание.

Е, какво, Ромео? Разказа ли ти се играта?

Какво, личи ли ми? - Аха...

От самото начало, аз бях с нея. Правех всичко, само да й е по-леко.

Защо тя постъпи така с мен? - Защото си парцал!

А жените, обичат силните. - Да...

Цял живот съм бил смотаняк.

Затова пък се учех добре, станах програмист.

Намерих си работа, в голям офис...

Запознах се с девойка... - М-м-м?

Да, тя ни беше ръководител.

Красавица... Влюбих се в нея, до ушите.

Изпращах й цветя по куриер, сладкиши разни...

О-о-о, ти си бил романтик! - Да...

Вярно, тя не знаеше, че това съм аз; а целият офис си мислеше;

"Какъв е този таен поклонник?"; да, тя беше толкова щастлива.

Добре де, ти разказа ли й? - Да; половин година - нищо не казвах,

а после й разказах... за съжаление...

Знаеш ли каква й беше реакцията?

Тя, през цялото време мислела, че подаръците са от един тип,

от логистиката - напомпан красавец; а съм се оказал аз -

чорлав мухльо. - Тъжно...

Да; на следващия ден - целият офис, знаеше за това.

И ти, какво направи?

Напуснах...

Ти, наистина си мухльо! - Не можех, повече да съм там!

А тук, защо пристигна? - Заради парите;

Аз имам "Старт-ъп" и съм сигурен, че ако инвестирам в него;

то може и да го разгърна.

Да-да-да, да спечелиш пари; да докажеш. че не си мухльо, нали?

Да... - Нищо няма да се получи.

Да не мислиш, че мангизите решават това?

Не... Докато си такъв, нищо няма да се получи!

Жените, обичат силните; нас трябва да ни превземаш!

Мъжът не пита, той взима.

Всички ли? - Всички!

Извинявай, аз... - Студенте, подходът е правилен!

Извинявай, аз... такова...

Аз нещо... извинявай. - Аха...

но ако още веднъж опиташ с мен този номер, ще ти отрежа езика!

Не... аз... такова... - Така де...

Извинявай.

Нейсе, след като си толкова смел; ела с мен, да търсим Таня.

Да, трябва да я търсим, спешно.

Какъв е този твой "старт-ъп"?

Ей, откъде се взе тук?

Хей, приятелче, откъде се взе?

Не го пипай, може да е капан! - Но това е просто куче!

Тук, 20-30 години, никого не е имало; а кучето е на верига.

Да се махаме от тук.

Не го пипай, да вървим!

Ето входа, в полицейския участък; може, да намерим нещо полезно?

Намерих!

Гледай; в този журнал се фиксират произшествията - последен запис;

28.04.1992 год. и написано "евакуация".

26.04- силен гръм откъм военната част.

08:27 сутринта - горят военните складове.

08:40... - Разбрах.

Така...

В този град, се е разполагала част за химическа и радиационна защита.

Съдейки по всичко, след взрива е имало утечка и се е наложила евакуация.

Стига бе! А че тук няма хора, го забелязах и така.

Намери ли карта? - Не...

А ти, намери ли нещо?

Нещо, намерих...

Моля ви, не трябва...

Недейте!

Недейте...

Таня!

Слава Богу, че си жива! Дай ръка!

Тъсихме те по целия град.

Някакъв изрод ме държеше.

Константин Юриевич Шатов - 1961 год.

Прякор "Хирурга". Роден в Иркутск.

След завършване на медицинския институт, постъпил по разпределение

в болницата на град Тайожинск, където е работил като хирург.

Оперирал собствената си жена; нещо тръгнало не както трябва -

гангрена; наложило се да се ампутира крака;

но така и не са могли да я спасят.

След което, той се побъркал, напуснал болницата и започнал да отвлича хора.

Залагал им капани и ги карал да си режат крайниците един на друг.

А ако те не се съгласявали; правел това сам.

Дай да погледна.

Шоуто продължава!

Аз искам да спя.

Ей, ставайте! Ставайте, Семьон се върна!

Дядото е красавец! - Добър водопроводчик!

Лентяи... Чичо Сеня, докара каретата!

Какво - сополите ли ще си джвакате, или ще се махаме от тук?!

Хайде, бързо! Бегом!

Давай напред!

Напред...

А-а... жизнена си ти! - И ти, също!

Хайде, хайде, натоварвай се!

Семьон Иванович, а как стартирахте тази "карета"?

В съюза умееха да правят нещата.

А освен това, е трудно да счупиш такова говно!

Накъде пътуваме? - На, вземи...

А картата, тук ли беше?

Ами да... Тук, на 60 километра, би трябвало да има градче.

Румчани! - Понеже Тайожинск, ни беше малко ли?

Абе, те всичките им градове, са като този насран Тайожинск!

Както изглежда, ще продължим по-нататък. Най-важното е, че ние...

СЕ МАХНАХМЕ ОТТУК!

Ох, мамка ти!

Умеели са да правят нещата в Съюза, нали?

Бензинът ли? - Пфу!

Това е Хирургът, приятели!

Привет! - Привет...

Как е настроението?

Абе, нищо не си спомням! Слушай, как сме попаднали тук?

Какво е това място, а?

Огледай се - поредният капан!

Капан-мапан... къде са останалите?

Не знам, сигурно и те са някъде тук.

Ставайте, ставайте, ставайте!

Там е ключът.

Слушай... трябва някак, да се измъкваме оттук.

Ама разбира се!

Хайде, по-бързо!

Веригата е около 3 метра; височината е около 5.

Какво става, това, пак игра ли е?

Хайде, ела насам; ще опитаме да стигнем ключа.

Извинявай, още веднъж трябва. Трябва още веднъж.

Не можем да го стигнем; твърде високо е!

Не пасва... - Я го дай на мен... да пробвам тук.

А... ти сега ще се измъкнеш, а мен, ще зарежеш тук!

Какво говориш?

Аз ще се измъкна... ще намеря някой лост

и ще изпочупя тази шибана клетка!

Вярвай ми; няма да те зарежа.

Дай, дай, дай!

В кутията... нали има кутия?

Виж в кутията.

Там има начупени стъкла! - Значи, ключът от моята врата е там!

Слушай, момиченце, моля те; дай ми ключа!

Поне единият ще остане жив... Шанс!

А?..

Ти ще излезеш от тук, само тогава, когато изляза аз!

И какво ще правим сега?

Това, беше под мен...

Това е трион, Хирургът се опитваше да ми отреже крака!

Той какво - мисли, че ще си изрежем краката, един на друг - за да излезем?

Е-ей, затъкни, затъкни дупката!

Затъкни я! - Нали това правя; напорът е силен!

Какво ще правим сега?

Хайде, качи ми се на раменете!

Няма да стане бе - иначе, нямаше да ни наврат тук!

Какво, тук ли искате, да пукнем? - Няма да пукнем...

Като се качи водата, ще можем да стигнем ключа.

Какво? - Няма да стане - високо е!

Ще се гмуркаме подред - ние с него, а ти с Паша.

Тогава ще можем да достигнем ключа. Не-не-не-не-не...

Аз няма да се гмуркам - не умея да плувам.

Сега ще видим... - Стой-стой-стой!

Кротко, успокой се! - Паша, успокой се!

Погледни ме! Всичко, ще е наред - ще се справим;

Ние ще ти помогнем; заедно ще се справим, нали?

Ще ти помогнем... - Това е, всичко ще е наред!

Ще ти помогнем.

Търси ключа!

Кутията! - Дай ключа, а? Ще пукнем и двамата!

Бъркай, копеле, в тази шибана кутия! - Млъкни де!

Копеле, и двамата ще отидем на дъното, но ти, ще си първият!

Хайде, мамка ти, по-бързо!

Още веднъж повтарям; гмуркаме се подред -

Първо те, а ние сме горе; после се сменяваме.

Вие, с Маша сте на една верига;

Ти при всички положения ще трябва да се гмуркаш, за да може та да диша.

Главното - не се панирай. Ако има нещо - ще се подстраховам.

Ние се гмуркаме първи. - Да.

Хайде, гмуркай се!

Гмуркай се!

Дишай... гледай мен.

Да се потапяме!

Как си ти? - Абе...

Юнак!

Не мога повече, не мога... не мога!

Не мога... - Трябва. Трябва да се гмурнеш!

Веригата! - Не мога... не мога...

Гмуркай се бе!

Гмуркай се, ще я удавиш, гмуркай се!

Хайде, гмуркай се бе!

Дишай... дишай-дишай-дишай!

Дишай!

Давай го! Трай, седи мирна, почакай!

Дай ключа!

Проклятие...

Пфу! Не става... - Дай го на мен!

И тук не става...

Заедно ще мрем... Чуваш ли красавице?

Той се е заплел... Той се е заплел.

Какво ще правим? - Не знам!

Той не можа, Боже, сега... - Тихо!

Помогни да стигнем ключа!

Ей... дай ключа!

Помогни, да вземем ключа! Вземи си въздух.

Хайде.

А ключа го няма! Къде е ключът?

Ключът... къде е ключът? - Ключът е в ключалката.

Не ми стигна въздухът.

Хайде, хайде, ти си първа!

Ключа... давай го! - Не го намерих.

Какво?! - Не го намерих!

Не успях, не ми стигна въздуха; сега ще си взема въздух и...

Аз сама...

Аз го счупих! Счупих ключа!

Край...

Готов е.

Е сега вече си ми длъжник!

Да се махаме оттук!

Хайде, хайде...

О... привет!

А къде са останалите?

Останаха в колбата.

Слушай малкия... не плачи! Не плачи

Не плачи, какво ти става?

Имаше Маша; отплува Маша. /руска поговорка - б.п./

Кротко де кротко. Достатъчно! Охлади се!

Охлади се! Охлади се, студент.

Сега не ни е до сополи!

Трябва да си вървим!

Чувате ли? Трябва да си вървим!

На какво се кикотиш, ма?

Ами, да си вървим...

А накъде, а?

Ти, знаеш ли накъде? - Не.

Вие, така и не разбрахте, май...

Те, винаги ще са на крачка напред!

Вие, така и не разбрахте, това!

Колко неочаквана среща, нали?

А главно - в нужното време и на нужното място!

Ние мислехме, че военните са ви спасили?

Тук, мислят вместо нас.

Останалите?

Без тях... а при вас?

Минус двама.

Играта продължава!

Може би, заедно да обсъдим, какво ще правим?

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020