Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е07_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Какъв ни е планът? Няма да ни попречи почивка.

Недей да хленчиш! - Цял ден на крак, мамка му!

Сурен, няма да спираме; ще тръгнем надолу по реката.

Пазете си силите! - Нямаме оръжие...

Дори кибрит нямаме - така, няма да идем далече!

Оръжие ли ти липсва; ти се радвай, че спасихме гъзовете си!

Да, но не всички...

За какво говорим; ако не бяха Сурен и Серьожа...

Стига бе, това вече мина; а виж, за Серьога ми е жал...

Момчета, трябваше да се върнем, да видим; може би, напразно тръгнахме.

Да бе, и да пукнем всички ли? - Тихо!

Всички назад! - Сега пък кой е, мамка му?

Серьога!

А аз...

ви нося кибрит, да не замръзнете; В раницата има 2 одеяла, нож...

Взех всичко, което можах. - Ох, Серго...

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

7 серия

От газа, изгубих съзнание.

Не знам, колко време съм лежал; свестих се - в тъмнината взех

каквото можех; Помислих си, че ще тръгнете по реката... Та така.

Защо не си се задушил? - Не знам защо.

Газът ли е стар, имунитет ли имаме, или нещо друго...

Или какво?

Или всичко, което ни се случва, е част от шоуто и ние продължаваме да играем.

Значи, ние сме първи. - Защо?

Защото в такъв случай, за всички ние, официално сме мъртви.

Нас, никой няма да ни търси и можем да опитаме да се измъкнем.

Ами ако всичко това е игра?

Ако е игра - тогава... чакаме следващия тур.

Погледнете...

Така ли ми се струва, или това е... автобус?

Който стигне последен, е педал! - Много смешно!

Сурен, настигни ни! - Да бе!

Стойте тук.

Няма да се учудя, ако просто вземе да изчезне;

или да се вдигне във въздуха и да отлети.

Месо!

Без майтап? - Да...

Я да видим? Наистина, месо.

Месни консерви...

Колян, стисни си задника, за всеки случай!

Хайде, стига бе!

Водчица...

Ела...

Празнуваме, приятели! - Стига бе!

А чие е това? - Ничие; общо.

Подслон за ловците - да могат да спрат, да се стоплят.

Всеки оставя по нещо. - Излиза, че тук има хора ли?

Възможно е.

Всичко е отлично, разбира се, но да не забравяме, че може да сме заразени.

Но нали нямаме признаци; а военните казаха, че трябва да има температура,

гадене... - За сега, няма, Сурен.

Всичко е наред с тях. - Да, при мен, също, всичко е наред.

Е, да се надаваме, че ние провървяло.

Ще ида, да разпаля огън. - Аз ще ти помогна.

Така... нож.

Остави ги...

Серьога, всъщност, ние дори, не ти благодарихме като хората.

Няма страшно - ще ми оставиш автограф за спомен и е достатъчно.

Ако се измъкнем, разбира се. - Ама аз, сериозно...

Струва ми се, не всеки е способен на такова.

Знаеш ли, колко ме беше страх, в бункера,

че повече, няма да видя дъщеря си?

Слушай, аз имам познат адвокат. - Ти какво - майтапиш ли се?

Не, наистина - добър адвокат; на много народ е помогнал в делата -

наказателни, семейни... - Абе, имам познати адвокати.

Тогава, защо мълчиш? Отнели са ти детето!

Ти просто не знаеш, що за човек е... - Какво значение има, кой е той?

Аз мога да ти помогна. - С какво, с адвокат ли?

И с адвокат... и страха да надвием.

Сега знам, как се случва... - Благодаря ти Серьога,

Не, просто ми се струва, че след всичко, което стана тук,

няма да надвия страха сама.

Какво е това? - Да... викай Коля.

Елате всички насам!

Ако всички не се съберем, ще направим сал и ще го вземем на буксир.

Коля, млъкни! Струва ми се, там някой плава.

Всички в автобуса, бързо! - Бързо...

Ох, по дяволите!

Един на пет! - Това, следващият тур ли е?

А може да са просто хора? - Аха...

Хайде, готово.

Какво ще правим?

Как какво; изтеглете лодката и я скрийте.

Къде да я скрием? - Ето тук.

Не мърдай! - Всички, замри! Дръпни се от лодката!

Момчета, не ни трябват проблеми. - Млък! Какви сте вие?

Студенти. - Какви студенти по дяволите, откъде?

Минно-геоложки институт; Катедра; Гео-проучване.

Тук, откъде цъфнахте?

Имаме експедиция, това ни ръководителят.

Защо сте трима? - Не сме трима - цял лагер, сме.

Ние, излязохме на разузнаване. - Лъжеш; как с весла против течението?

С хеликоптер; винаги е така - хвърлят те на маршрута, после надолу по реката.

Наистина. - Защо искахте да криете лодката?

Заради местните. - Какви местни?

Талгузите - те крадат всичко. Ако са пияни, веднага тръгват да се бият!

Какво има в сандъка. - Минерали... планински.

Наистина, геолози сме. - Трай.

Адресът на университета в Питер, бързо!

Василевски остров; 21-ва линия, 2.

Там е акостирал, ледоразбивачът "Красин".

Май че не лъжат. Пусни го.

Пусни го де, ще го колиш ли?

Момчета, извинете, имахме приключения.

А пушката, нека остане у мен - така е по-спокойно.

И добре дошли в нашия лагер.

Как ти се струва тоя? - Като че ли е нормален.

Във всеки случай - безобиден.

Но аз, вече на никого не се доверявам. - Браво не теб.

Можеш ли да ми сложиш отделно? Нали знаеш, че не ям месо.

Тук сме девет души; само заради теб, нямам намерение да готвя отделно.

Като не искаш - недей да ядеш.

Какво съм ти направила, Марина? - Нищо; задръстваш и себе си и Суботин.

Никого не задръствам. - За какво си пристигнала тук?

Момиченце, за припяване... Вегетарианка, по дяволите.

Само си с големите претенции, а самата ти, си елементарна.

На него, изобщо не му трябва това. - А ти знаеш какво му трябва ли?

Слушай, хайде остави любовта си за в града; тук приключвай, наистина.

Той, на мен, изобщо не ми трябва. Нека само да ни изведе от гората.

А да го задръстваш, няма да позволя!

Ето я, седи; хайде да я питаме? - Питай я.

Защо аз, ти не можеш ли? - Питай де...

Хайде, аз ще я питам. - Върви я питай.

Какво й е на лодката, момчета. - Пробихме я.

Извинете; толкова приличате на Саша Бортич;

та си мислим - вие ли сте, или не?

Не не съм аз - често ми казват, че приличам, дори са се снимали 2-3 пъти.

Нали ти казах, че не е тя. - Разбрах.

А вие, какво правите в тайгата?

Погледни, ето... река Шибалка.

А тук, зад завоя е град Тайожинск.

Там е нашата база - до тук, ни докараха с хеликоптер.

Тайожинск, голям град ли е? - Ами... 2-3 хиляди.

Май че военните откараха нашите натам.

Военните откарали ваши - в какъв смисъл?

Така...

Момчета, а вие, всъщност, какви сте? Случило ли се е нещо?

А на теб, какво ти пука? - А, не... просто така.

Нямате нито оборудване, нито подходящи дрехи.

Ние бяхме на поход, с лодки - попаднахме на прах, и всичко удавихме.

Водачът се оказа крадец, взе картата и избяга.

И така, блуждаем.

А военните, какво отношение имат? - Колко е до Тайожинск?

До Тайожинск е два дни път; ако дадете своята лодка; натам и насам- четири,

Аз ще се върна с катер.

За какво да я даваме; по-добре да тръгнем заедно.

Няма да се съберем всичките; в лодката може 3-4 души да влязат.

Гледам... - Ще направим сал,

ще го вземем на буксир.

Гледай, първо - правенето на сал е два дни, а и лодката не е моторна.

Да влачи сал - ще стане много бавно.

Ама вие, бързате ли за някъде?

Влад, дай ми раницата.

Е, както се казва, от нашата трапеза на вашата - за запознанството.

За вашето спасение! - Пий първи; ние вече пийнахме.

Върви по дяволите Серьога; за спасението!

А защо не се чукаме?

Марина, ела за момент.

Ти, какво правиш, ма?

Махни си ръцете! - Какво, заради нея ли?

Ако искаш, ще й се извиня - нали знаеш - аз умея да се извинявам.

Там, в бункера, мислехме, че ще умрем; аз направих това, заради теб.

Заради мен ли? Тоест, заради Сурен, остана в къщата, а заради мен се чука?

А заради нея, сега ми се дървиш ли?

А за себе си, Коленце, правил ли си нещо през живота си?

Накратко, от станалото, няма значение! - А какво е станало?

Повече, не закачай Наташа!

Както кажеш!

И така, какво ще правим с тези?

Не знам за тези, но нашата лодка, със сигурност няма да им дадем.

Това, е последният ни шанс, да се измъкнем живи оттук.

Съгласна съм.

Добре, сутринта ще решим.

Вземи. - Благодаря.

Прости ми, за бункера...

Хайде, да се направим, че нищо не се е случило.

Като чели не тече? - Аха...

Да, жалко, че не се събираме всичките. - Аха...

Серьога, ти отдавна ли разбра, че си... такова.

Слушай, вчера в бункера, аз за първи път, го признах на себе си; не на вас.

Олекна ли ти?

В един момент, да...

После дойде Сурен, спаси ни...

Стана ми страшно, как да живея с това.

Сигурно затова, останах там.

Не напрягай нещата; всичко ще е наред. Знаеш ли колко познати имам?

Известни... спортисти, също.

Футболисти ли? - Абе, различни.

Ще та запозная, сам ще се учудиш колко много са.

А кой от нашите момчета, ти харесва най-много?

Мамка му, стига, не се занасяй! - Нейсе, извинявай!

Ти спомена за адвокат. - Наистина ли е добър?

Наистина, освен това, познавам шефа на "Федерация ММА".

Така че... всичко зависи само от теб; а така, мога да помогна.

Непременно, ако се измъкнем.

Ще се измъкнем; при всички положения.

Серьожа, много ти благодаря;

за това, че ни спаси там... и въобще.

Готин мъж си ти, Серьога! Жалко, че си педал.

Чуваш ли? Отишли са си! Проспал си ги!

Прееба работата, копеле! - Доволен ли си?

Какво?! - Защо им размахваше нож?

Аз ли съм виновен? - Ти ги наплаши мамка му!

Разбира се, че ще се чупят!

Да бе, наплашил съм ги, защото на никого тук не вярвам, по дяволите!

Или ти си мислиш, че геолози на надуваема лодка е съвпадение, така ли?

Ами ако е съвпадение? Ако са били истински?

Те имаха карта; те знаеха местните! А сега, копеле, дори лодка нямаме!

Ти забрави ли бе? Забрави ли, какво се случи тук, с нас?

Не съм забравил. Не съм забравил!

Как се затвори вратата - не съм забравил;

Как пуснаха газ в бункера - не съм забравил;

А после, по някакъв вълшебен начин, мамка му, вратата се отвори!

Как ти се струва такова съвпадение? - Съжаляваш ли?

Съжаляваш, че не пукнах там, нали?

Не Серьога, не съжалявам; просто, ние сме отчаяни!

Да си дойдем на думата - обвиняваш ли ме в нещо?

Край, край!

Отивам да се наспя, което ви съветвам всичките!

Какво се стъписахте?

Серьога, ставай, имаме гости! Ставайте, ставайте!

Талгузи...

Ами, върви сега ти да оправяш нещата, че току-виж пак прецакам нещо.

Седете тук.

Добро утро! - Добро да е...

Не искахме да ви будим, извинявайте.

Няма нищо, време е вече за ставане. - Време е, време е.

Скоро е обяд.

Искаш ли чай?

Гладни ли сте - ние имаме месо, имаме питки...

Пийнете чай. - Благодаря.

Аз се казвам Далжин. - Николай... Коля.

Това е Серьога. А вие, ловци ли сте?

Ами... може и така да се каже.

Ние сме местни. Нашият народ се нарича талгузи.

Там, по-нагоре, е нашето селище.

Ловуваме, ловим риба...

А... жените, защо не излизат?

Страхуват ли се?

А вие, какво правите тук; къде са вашите лодки?

Нямаме лодки; заблудихме се.

Заблудил се, е когато си изгубил пътя,

а тук, няма път... само реката е.

А надолу, по реката е Тайожинск, нали така?

А казваш, че си се заблудил. Всичко знаеш...

Там има ли хора? - Отдавна не съм бил там.

По-рано имаше.

Де да можехме да попаднем там. Може би, ще ни помогнете да стигнем?

Ами, защо да не ви откараме?

Лодките са ни големи... има място за всички.

Ние, също сме натам.

Ние, търсим едни хора.

Трима са; един възрастен и двама млади.

Не сте ли ги виждали? - Не никого не сме виждали.

Ами добре...

В такъв случай обядваме, а след това - тръгваме.

Отлично.

Приятели, приготвяйте се. Хайде.

По-полека.

Е какво?

Първо студенти, после тези...

Всичко това е някак си подозрително.

Да, подозрително е, но какви са вариантите? Пеша?

Два дни по реката - това е повече от седмица през гората.

Но пък имат оръжие...

А какво им е в главата - не можем да разберем.

Нека сами да си ги гонят... и ние, също някак си, сами...

Серьога е прав - тук, когото и да срещнем, все е менте.

А в гората, свикнахме някак си.

Сурен?

Честно казано не ми се иска, цяла седмица да вървя пеша,

но... има смисъл.

Ако градът е наблизо... по-добре е да потърпя.

Саша?

По-добре, сами.

Наташа?

Ние тук помислихме - ще останем, да изчакаме водачи.

Спокойно!

Долу! Всички на земята!

Къде са те? Защо ме излъга?

Аз просто не исках... Тези копелета, ни откраднаха лодката.

Ти, лъжеш! - Истината казвам!

Лъжеш!

Значи така; ще отидете и ще я/ги/ намерите.

Как?

Отивате с лодка, намирате ги и ни носите, което трябва.

Мамка му, ние, какво отношение имаме?

Вие имате лодки и пушки, а ние нямаме нищо!

Те са крадци; откраднаха от нас къс самородно злато - меча глава.

Нашият талисман!

Нашите деди и прадеди са вярвали, че той носи късмет на рода ни!

А този Толик, геолога - аз отдавна го знам;

Той често пристига при нас.

Ние, талгузите не бива да пием. Съвсем!

А този Толик пристигна и каза, че има рожден ден.

Напои всички ни, копелето, и открадна талисмана!

А вие, всичките сте заедно с него!

Не-не-не! Кълна се, не!

Той казва истината, истината казва!

Дайте лодка, ние ще ви докараме буре злато, каквото искате ще ви докараме!

Това е правилен разговор!

Това е гаранцията. Приготвяйте се!

Хайде...

Ставайте.

Не закачайте момичетата; ще ви докараме вашия талисман!

Ще го докараме!

Мисля, че пак е някаква простотия.

Простотия, или не - няма да проверяваме.

Хайде.

Хайде!

Синът ми ще дойде с вас; аз не бива да ходя там.

Златото е почти 2 килограма и градът е наблизо - може да избягате.

Вземете мен, вместо Сурен - него, кракът го боли, той куца!

Само ще ви бави, през цялото време.

Аз съм известна актриса, студентите ме познаха - веднага ще се договорим,

ще видите!

Добре.

Сурен, наблюдавай ги, разбра ли? Хайде!

Защо правиш това?

Защо баща ти каза, че не бива всички да пътуваме?

Има разногласия с рибния надзор.

А в действителност?

Баща ми се бои, че нашите хора ще ги убият; на нас трупове, не ни трябват.

Умират си от смях, копелета!

Ама те, махмурлии ли са, по дяволите?

Най-важното е да не започнат пак да поркат - чукчите бързо се напиват.

Това не са чукчи. - Каква е разликата?!

Генетиката им е една и съща;

не дай Боже да ни изнасилят, или убият.

Накратко; трябва да мислим, как ще се измъкваме от тук.

В какъв смисъл, да се измъкваме? - Да не мислиш, че нашите ще се върнат?

О-хо-хо... - Трай, моля те!

Я, как заговори! - Заговорих!

Не мисли, че Бортич, ей така хукна! На тяхно място, и аз бих се чупила!

А ти, не мери, всички по себе си! - Млъкни!

Тези, ще се върнат, разбра ли? - Момчетата, няма да ни зарежат.

Ще видим...

Не може да са отишли далече - скоро ще ги настигнем.

Няма да е скоро. - Защо?

Защо са я зарязали бе? - Тръгвайте след мен.

Ей сега!

Дори и не се опитвай, да правиш това.

Ако убият мен, ще убият всички ваши!

Кажи честно - нали всичко това е лъжа; и за златото и за рибния надзор, нали?

Талдан! Мамка му, колко може да чакаме?

А тези за какъв чеп ги водиш? - Иначе не стана; У вас ли е златото?

Мамка му, нали ви казах - те всичките са в заговор!

Ръцете, ма! - Вървете надолу по реката;

ще видите червена скала зад завоя; там е Тайожинск, до нощес, ще стигнете!

Не си познал! Ние ще занесем златото на баща ти - искаш или не, копеле!

Къде е то? - Аз не се връщам назад!

По дяволите баща ми! До гуша ми дойде! В гората, да кльопам риба и умрели.

Искам в Москва - красива мацка и кола!

Веднъж съм бил в Барнаул, мамка му - там е хубаво.

В Москва, и злато; ще е още по-добре! - Ама че си долно копеле!

Нашите ще умрат заради теб, подлецо! - Случва се, мамка му!

Ах ти копеле, ти всичко си измислил предварително!

Успокой се! Значи така; назад не се връщате!

Баща ми, няма да повярва, че съм го предал и ще убие всички ви!

Е, Бортич, ще ми дадеш ли автограф?

Почакай, почакай, хайде да поговорим.

Абе, ти реално ги уби всичките!

Къде е златото? - Единия хукна натам, с раницата!

Ох, как боли, мамка му!

Стой, стой... взимай го! Давам го; давам го; давам го!

И какво ще кажем сега на бащата?

Нищо няма да кажем, ние, никъде не отиваме!

Как не отиваме?

Саша е за болница; те казаха, че градът е близо - ще идем и ще пратим помощ.

Каква помощ бе, мамка ти! Там ще убият нашите!

А без сина му, няма ли да ни убият? Направо ще ни одере живи!

Дори и златото ти няма да помогне! - Ти го уби, ти ще обясняваш!

Оглупя ли бе? Да вървим в града - там има ченгета; да се оправят!

Няма да вървите в никакъв град! Отиваме да спасяваме нашите! Ясно?

Прости ми Коля - имам дъщеря; длъжна съм да се измъкна...

Къде е тази червена скала? - Там, някъде.

Серьога, да си починем малко.

Внимателно, внимателно, внимателно!

По дяволите!

Натам сме.

Не, аз няма да мога да стигна.

Няма да мога; хайде да се върнем.

Не можем да се връщаме Саша - ти си за болница!

А може би там няма никакъв град; може всичко това да е игра?

Има... трябва да има! - Каква е тази простотия на ръката ти?

Още от бункера... Изглежда съм се заразил.

По дяволите! Може да е просто възпаление, ти не знаеш.

Не - втори ден ми е кофти; всичко е истина, Саша; и град също има.

Хайде, ставай! - Не мога...

Да вървим! Ще те изведа оттук, разбра ли?

Не мога... - Ставай! Хайде-хайде-хайде!

Да вървим полека. Върви, върви.

Ох, по дяволите!

Проклятие!

Край на всичко!

Седни... Аз те държа. Хайде.

Внимателно, браво... седни.

Браво, браво.

Хайде, хайде, сега седни ето там!

Не гледай надолу, не гледай, браво!

Саша... Саша! Саша.

Чуваш ли ме, Саша? Саша!

Всичко ще е... всичко ще е...

Всичко ще е наред!

Ела, ела, ела при мен, ела...

Мамка му, какво става с крака ми? - Всичко е наред, всичко е наред! Хайде!

Хайде, да те нося на ръце, а?

Край-край-край-край! Тихо-тихо-тихо!

Сега, сега... аз 5 минути...

И ще тръгнем.

5 минути... аз, 5 минути...

Хайде. 5 минути? - Да, 5 минути.

Серьога, какво правиш? Ама, ти, уби ли я бе?!

Тя, без друго вече е пътник; край! Кракът и се прееба.

Казвам ти го, като спортист.

Там, няма патрони, братле.

Да вървим при нашите!

Да вървим при нашите! - Не... аз няма да тръгна.

Да вървим! - Не...

Аз спечелих; имам злато; нищо не ми трябва.

Не бе, ти не разбираш - те ни чакат!

Ти не разбираш - те ни чакат! Ще ме чуеш ли бе?!

Да вървим!..

Благодаря ти, братле! Аз...

Копеле!

За какво, за какво?!

Мамка му!

Коля, къде са другите? - Къде е Далжин?

Той замина; те, всичките заминаха.

Преди няколко часа - ние бяхме вътре, не видяхме. Къде са другите, Коля?

Къде са другите... Коля?

Какво стана?

Коля, къде са другите?

Къде са другите, бе? Махни се оттук!

Къде са другите? - Почакай, ма! Коля...

Коля, къде са другите? Почакай, малко ма!

Почакайте, вашата мама!

Коля, къде са другите?

Какво бе, убил ли си ги, копеле? - Остави ме на мира!

Майната ти!

Копеле мръсно!

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020