Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е06_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

6 серия

Шш-т, тихо, тихо, стига вика...

Ей... мъничката ми...

На ваше място не бих се доближавал толкова.

Върху тях се използват препарати, чието действие не е изучено докрай.

Контактът с тях, може да е опасен.

Елате, вас отдавна ви чакат.

Това...

Що за място е това?

Вие се намирате в секретен научно-изследователски център,

към министерството на отбраната на Русия.

И с какво се занимавате тук, освен с извращения над животните?

С изучаване на биологично активни вещества.

Какви са тези биологично активни вещества - вируси ли?

В това число.

Излиза, че се занимавате с разработки на биологични оръжия, така ли?

Насам сме.

Който желае, може да си вземе последно сбогом, с Алексей Александрович Чадов.

А може ли поне да се обадим? - На Базата са монтирани смутители.

С роднините си, ще можете да говорите, чак когато ви доставим в Красноярск.

Събудихте ли се?

Газът действа различно на хората.

На някого му трябва повече време, за да се събуди; на някого по-малко.

Всичко зависи от организма.

Моля, седнете.

Аз случайно...

Позволете да ви се представя; полковник Фьодоров, Алексей Иванович -

командващ на Центъра.

Вие така и не ни обяснихте; какво се е случило и защо сме тук.

Мисля, че с тази задача, по-добре ще се справи моят колега.

Майор Василев, оглавява тук научна лаборатория.

Той ще ви обясни всичко.

Всичко започна в деня, в който долетяхте тук.

Сутринта аз и още един мой колега; капитан Колцов,

работехме в лабораторията.

Същността на нашите изследвания, е в изучаване на вирусите и бактериите.

Не е тайна, че всяка година, в света се появяват много нови

биологично активни вещества,

които могат да повлияят на нашата безопасност.

Задачата на нашата лаборатория, е да разкрие агресивните вируси,

и при необходимост, да създаде за борба с тях, защитни антитела.

Наскоро се сблъскахме с нов, непознат вирус, който по своята структура,

силно се отличава от другите патогени.

Попадайки в организма, вирусът, след 10 минути предизвиква паралич,

на централната нервна система и като следствие - смърт.

Виждате резултата, от действието на вируса -

по всички показатели, биологична смърт на опитната маймуна.

Но ние дори и не можехме да предположим,

до какво ще доведе, действието на вируса по-нататък.

Не разбрах - тя... възкръсна ли?

По-скоро, премина към друга форма на съществуване.

Какво? - Този вирус е излязъл на свобода?

Оказа се, че във вируса са заложени способности да еволюира.

Под неговото въздействие, некрозата на мозъка престава.

Мозъкът започва да генерира синаптични връзки на невроните;

от най-просто ниво... - Или... грубо казано,

след смъртта на мозъка се задейства нещо като... "стартер".

Целият организъм става нещо като акумулатор - тялото "живее",

а работата на мозъка се ограничава до най-елементарни функции.

Тоест, вие сте направили грешка? - По-скоро, това, не е била грешка,

а стечение на обстоятелствата.

С цел, собствената си безопасност,

всички експерименти провеждаме в лабораторията.

Тя също има система за защита.

В случай на опасност от заразяване, в лабораторията се подава отровен газ.

Неговата концентрация е достатъчна да убие всякаква форма на живот.

Било то вирус или бактерия.

След дезинфекцията, газът се изхвърля в атмосферата.

Той просто се разсейва, без вреда, за околната среда.

Но този вирус се оказа устойчив на унищожение.

Облакът разнесъл вируса по тайгата.

За съжаление, базата на снимачната група се оказала в поразената зона.

Защо вие самите не сте се заразили?

Е, ние имаме специални инструкции за извънредните произшествия.

Ние предприехме необходимите мерки.

Тоест, вие сте знаели, че сте отровили хора и нищо не сте направили?

Ние съобщихме за аварията в центъра, заповядаха ни, да извършим разузнаване

и да проверим състоянието на хората, но...

за съжаление, най-лошото вече беше станало.

Ето кадри, които ние иззехме от камерите за видеонаблюдение

в лагера на снимачната група. Събитията, се развиваха стремително.

Само няколко часа, след аварията, вирусът порази всички,

които се намираха в епицентъра.

Отказ на централната нервна система - фактическа смърт!

Всъщност, това, което виждате, вече не са хора...

а само едни "черупки", с примитивен комплект от функции;

но смъртно опасни за здравите хора.

Ние, трябваше да действаме; не биваше да позволим на заразените,

да се пръснат по гората.

До сутринта, приключихме с разчистването,

а после превозихме телата на заразените, в лабораторията,

където взехме анализи и... унищожихме труповете.

За съжаление, част от разболелите се, все пак изпуснахме.

С тях сте се сблъскали... в селото.

А Верник, не сте ли го срещали? - За съжаление, не, но си мисля...

Момчета... момчета!

После. - Излиза, че вие по погрешка...

... сте изпуснали вирус, който цялата ни снимачна група е превърнал в зомби,

и те всички се разбягали по гората ли? - Господи, какви измишльотини!

Абе, всичко това са лъжи - зомби...

Все едно, вие ни зарязахте! - Не, ние ви наблюдавахме.

и между другото, ви спасихме, последната нощ.

От кого ни спасихте; от зомби ли? Сериозно ли говорите?

Защо?

Александра Николаевна, момчетата от лабораторията, молят за снимка с вас.

Не им отказвайте. - Да, разбира се.

Ще ви съпроводят.

Колко мило...

А с Чадов, успяха ли да се снимат?

Да отидем на територията. Ще ви покажа всичко.

А човекоядците, също ли са от зараза?

Човекоядците ли? А нима, те изядоха някого?

Виктор Василевич Утепов, когото познавате като Никифор,

дълго време е преподавал във философския факултет на

един от сибирските университети.

За съжаление, неговите научни разработки, много бързо започнали да

приличат на шизофрения, от която той е страдал.

Прекрасно.

След провала на дисертацията му, той зарязал всичко, заселил се тук...

Със семейството си и няколко ученика. Кой е могъл да предположи,

че ще попаднете в селото му и той, отново ще започне своите експерименти?

Ние бяхме заети със заразените; затова, се намесихме когато можахме.

Тях, също ли ги убихте? - Пази Боже, та това са болни хора!

Сигурно, някой от тях е видял нашата разузнавателна група в гората.

И са избягали, но това вече е работа на полицията.

Това е нашият сътрудник Александър Колцов,

когото видяхте на видеото.

Изучавайки неговия случай, ние разбрахме, че най-вероятно,

същото ще се случи и във вашия лагер.

А защо те се нахвърлиха върху нас?

За сега не сме установили със сигурност, но имаме хипотеза.

За съществуването на мозъка им са необходими аминокиселини.

Метионин и фенилаланин - в големи количества.

Тези киселини ги има в различни продукти, но в гората...

най-богатият източник е месото.

В преходния стадий, заразеният не осъзнава напълно потребностите си.

Ние не знаем колко време може да продължи това състояние,

и колко скоро те... - Ще започнат да кльопат хора ли?

Вие самите разбирате, че ние, не можехме да дочакаме този етап.

Затова и предприехме мерките.

А кой ще отговаря за всичко това? - Никой.

Как така никой? - Нашето момиче, живо се самозапали...

А вие тук си правите експерименти!

Това е забранена зона; ние, не сме ви викали тук.

Тепърва ни предстои да изясним, как се е добрала до тук, снимачната ви група?

Доколкото ми е известно, те, не са получавали никакви разрешения.

Елате.

Какво сте направили с нея?

Вие сте се намирали на доста голямо разстояние от източника на заразата;

но все пак, ние не можем напълно да изключим вероятността от попадане

на вируса, в организма ви.

Докато спахте, ние взехме от вас кръв за анализи.

За съжаление, у Александра, вирусът се прояви достатъчно бързо, затова ние...

се постарахме максимално деликатно, да я изолираме от вас.

Защо ние не сме се заразили? - Не съм казал, че не сте се заразили.

Всеки вирус има инкубационен период.

Ние не можем да рискуваме. - Да допуснем...

И как се проявява?

Повишаване на температурата, гадене, световъртеж, повръщане...

В рисковата група, са хора с хронични заболявания и тези, с вредни навици.

Също, може да има значение приемането на стероидни и хормонални препарати.

Резултатите от анализа, ще са готови приблизително след около час.

И какво ще стане с нея?

Утре, ще законсервираме Базата; здравите ще заминат за Красноярск,

а заразените ще останат тук.

Бункерът ще бъде херметично затворен и напълнен с обеззаразяващ газ.

Вие какво, нима ще я оставите тук?

Не, така не бива...

Нямате право, тя е известна, в края на краищата.

Приятели... моята задача е да пресека разпространението на вируса.

На всяка цена!

А дали е известна тя, или не...

До резултатите от анализа, всичките оставате тук.

Заразените, ще бъдат отделени в изолатор и ще останат в станцията.

Каква станция, полудяхте ли? Стойте! Нямам намерение да оставам тук!

Момчета... не бива да си губим времето напразно!

Може да се окаже, че имате съвсем малко от него.

Ето ви писалки и хартия - по-добре, драснете някой ред на семействата си.

Е, какво? Добре дошли в чистилището!

Ще продължаваме ли да се правим, че нищо не се случва, а?

Саша е една от нас - ще си седим спокойно, да я гледаме, как умира ли?

Точно така и ще направим.

А ако теб те мъчи съвестта ти, иди и се обеси - ние не сме я набутали там.

Всеки от нас, може да се озове, заедно с нея, в онази стая!

Аз няма да искам помощ от вас, така че стига си хленчила тук, "майко Тереза"!

А ти, къде тръгна с мръсните обувки?

Ти пък, откъде се взе?

Александра Николаевна! Вие сте заразена!

Наложи се да прибегнем до лъжа.

Не знаехме, как ще посрещнете новината за заразяване, и много съжаляваме.

Дойдоха анализите на другите членове на групата;

И така, внимание!

Черкизова, Марина Владимировна;

Нечаев, Сергей Олегович;

Суботин Николай Николаевич;

вие, не сте заразени! Моите поздравления!

Сега, ще ви изведат в друго помещение.

Останалите членове на групата - приемете моите съболезнования.

Изглежда, ние всичките сме до тук?

Тримата, на изхода!

Да вървим!

Третият, излизай!

Никъде няма да ида...

Защо тръгна срещу мен, казах, че никъде няма да ида!

Недейте!

Коля... тихо...

Коля, погледни ме! Ти, ще отидеш...

Чуваш ли? Ще отидеш!

Аз ще остана тук с теб, чуваш ли?

Ще отидеш, Коля... ще излезеш и ще измислиш как да ни измъкнеш от тук.

Моля те.

Не бива...

Върви... върви!

Копелета, нямате право!

Пуснете ме оттук! Знаете ли кой е баща ми?

По дяволите, той е прокурор!

А вие, какво зяпате? Татко ме предупреди, на никого да не казвам.

На това му се вика "обрат"!

Черкизова, Марина Владимировна;

Нечаев, Сергей Олегович;

Суботин Николай Николаевич;

Вие сте заразени!

Наложи се да прибегнем към хитрост, за да ви изолираме спокойно.

Останалите ви поздравявам!

Скоро ще ви откараме в Красноярск.

И какво ще правим?

Всичките, трябва да се молим.

Абе Той, както изглежда, вече... отдавна ни е зарязал.

Сурен... трябва да правим нещо; трябва да измъкнем момчетата от там.

Какво мога да направя аз?

И защо дойде при мен?

Ами как, нали Коля, не те заряза тогава, в къщата?

Той се върна...

Какво мога да направя аз, Наташа?

С глава, да разбивам стъклото ли?

Какво да направя? - Не знам, бе.

Да нападнем охраната; да я заставим, да изведат момчетата в града.

Може би е възможно да ги излекуват. - Наташа, те имат оръжие.

И са толкова на брой, че веднага ще ни направят на пух и прах!

Багрикянчо плахо крие тлъсто тяло в скалите,

Само гордий буревестник рее смело и свободно!

Намерила си кого да молиш!

Да оцелее, той собствения си гъз, ще подложи на когото щеш, камо ли чуждия!

Така че своя Коля, ще ти се наложи да го спасяваш сама!

Прости ми, Наташа...

На 40 години съм, а не съм видяла живот.

Така не ми се ще да умирам...

Така ми се иска, пак да видя дечицата си...

Сякаш на мен ми се иска...

Саша... ти си звезда;

Ти си в телевизията;

Макар и млада, но си живяла пълноценно...

А аз... ами децата ми? Как ще я карат без мен?

Никога в живота си, няма да ме разбереш.

Да, никога няма да те разбера, Марина;

та нали, аз самата, имам дъщеря...

Как така? Откъде?

Чела съм, че уж нямаш никого; била си омъжена, сега имаш приятел...

Всичко това е "пунтаж и пластика"...

А това, че си сервитьорка, също ли е "пунтаж"?

А ти как мислиш; може ли да бъдеш сервитьорка,

а после изведнъж да се снимаш в главните роли на всички филми?

Ами, не знам... На колко години е?

Скоро ще стане на четири.

А защо я криеше?

Не съм я криела - отнеха ми я...

Как така?

Ей така, Марина; ако искаш да бъдеш известна актриса - да се снимаш

в киното и в телевизията, бъди добра, да си подлагаш гъза!

Аз не постъпих в театралния - не ме приеха...

наистина, започнах да работя като сервитьорка.

Мислех след една година, отново да постъпвам;

тогава, при мен в бара, дойде някакъв - по-голям на години.

Все едно - симпатичен копелето...

Целият такъв уверен, готин...

Продуцент, мангизлия.

Аз се влюбих...

... и я "втасах".

Той ми вика; "Първо роди, след това киното и всичко останало".

А след това, Марина... се оказа,

че му харесва, когато ме чукат други мъже!

Първо един приятел;

после друг приятел...

След това, въобще някакви непознати...

А защо, си търпяла всичко това?

Защото, Марина, когато се обадех, той ме биеше;

защото, у него е дъщеря ми;

защото се оказа, че нямам никакви пари;

защото, това е така страшно - струва ти се, че нищо не можеш да направиш...

... и няма никакъв изход!

А когато реших да изчезна с детето, ченгетата ми подхвърлиха наркотици.

Мен наистина, за една бройка, не ме затвориха;

мислех си, че повече, изобщо, няма никога да я видя!

Защото, в нашата страна, който има пари, той е прав;

и нищо не можеш да докажеш!

После се разбрахме с него - правя всичко, което той поиска...

снимам се в киното, по дяволите, и виждам дъщеря си...

Много рядко, мамка му!

Как ти се струва животът ми Марина? Страхотен, нали? Искаш ли такъв?

Това, дъщеря ти го е направила, нали?

Да... и ми каза: "За късмет!"

О-ох, Коля!

Знаеш ли, ти беше прав!

А може би, е добре, по дяволите, че за мен всичко ще завърши тук!

Дявол да го вземе; така съм се уморил да се самозалъгвам!

Аз съм гей...

Мамка му, аз знам, какво си помислихте сега всичките!

"Боец, чикиджия и педал!"

Да, педал...

Аз, мамка му...

Е, не ми харесват жените; нищо не мога да направя със себе си -

... от тях не ми става!

По дяволите!

Ето, такава ми ти простотия!

Ела...

Опа!

Студент! - Какво?

А, така... нищо особено.

Запуши ми устата... - Какво?

Хвани ме през устата.

Време за приготвяне - 10 минути!

Гарнизонът вече е евакуиран.

Няма свободни хеликоптери.

Затова, до най-близкото летище, ще пътуваме с камион.

Ще ви съпровождам аз.

Програмата за консервиране на бункера, вече е задействана.

Никого няма да чакаме! Излизайте в коридора.

Внимание! Консервацията на бункера...

Както се казва... "Продължителното сбогуване са излишни сълзи!"

Желая ви късмет!

Ще се видим...

Е, сега си еба мамата!

Внимание! Консервацията на бункера, ще започне след 1 минута!

Да не се стреля! Не стреляйте!

Аз оставам!

Вие, няма да можете, с нищо да им помогнете!

Системата ще блокира изхода и ще останете тук завинаги!

Ние ще опитаме.

Да се махаме!

Те нямат шанс! - Благодаря!

Товарете се!

Василев! Приемаш командването! - Аз, слушам!

Съпровождаш колоната! - Слушам!

По колите!

Останалите, в другия камион!

Отдръпнете се... Отдръпнете се, бе!

Излизайте!

Внимание! Консервацията на бункера, започва!

Внимание! Консервацията на бункера, започва!

Хайде, хайде, помагай!

Хайде, заедно! Бутайте!

Всичко това е безполезно! Бравата там, е електронна.

Но изход, би трябвало да има! - Разбира се; има изход...

Това е шлюз...

Ако затворим тази врата, отвътре, на ръка, онази ще се отвори.

Откъде знаеш? - Баща ми е военен; знам какво говоря!

Серьога, какво правиш бе? Серьога!

По дяволите, Серьога!

Серьога, мамка му!

Напред... да вървим!

Хайде, Саня... да вървим.

Какво, лош сън ли сънува?

А... не е важно.

Колко време пътуваме вече?

Мисля, около три часа.

О-о-ох...

Омръзна ми всичко!

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020