Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е04_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Ти да видиш, какво ни сполетя! Хайде, аз съм глупачка, ами ти, накъде?

В какъв смисъл? - В прекия.

За какво пристигна, нали не е за мангизи?

Първо, и за пари, също - аз не съм ли човек?

За сега, от семейството, само аз печеля - всички мен чакат.

Баби, дядовци, котенца, кученца...

Родители сме - синът ми расте.

А второ - това ми е работата. - Работата ли?

Е, ти си актьор - имаш с какво да се заемеш.

Съгласен съм. А аз, обичам природата!

Винаги съм мечтал за такова пътешествие.

Да останем в гората, огън да разпалим, да поживеем в палатки...

Мечта ми е!

Льоша...

Мамка му, толкова герои съм изиграл в киното...

И боксьори, и всякакви войници...

Хокеисти...

Всичките те са такива едни нахакани пичове.

Истински герои.

Мислех си, че и аз съм същият...

А не е ли така? - Да бе...

Да играеш, е едно, а виж, да си герой, това вече е съвсем друга тема.

В тази къща, гледах как пандизчиите насилваха това момиче...

... и нищо не направих!

И Сурен зарязах с лекота; та да се смотая от гората.

Героите не постъпват така. - Но ти ни спаси от вълците.

Аха, спасих ви... вас! Аз, себе си спасявах!

Знаеш ли; да осъзнаеш това,

отгоре на това и пред мен, вече е огромно постижение, мисля.

Освен това, тук никой, не се държи достойно.

Аз никого не осъждам; всичките сме хора, а...

... това, вече, изобщо не е кино!

Дай да мина.

Къде тръгна? - Да пикая. Аз бързо...

Хайде, да дойда с теб? - Льоха... ще се справя.

Герой, мамка му!

Саша!

Саня!

Саша, не е смешно, чуваш ли?

Саня!

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

4 серия

Саня!

Саша!

Саня! - Бортич!

Слушай, артист, да не са я отмъкнали вълците?

Какви вълци, по дяволите? Тя дори и не гъкна.

Ами тогава Водният дух, я е завлякъл в реката.

Много смешно, мамка му! Въобще, изчезна човек!

Саня!

А може би, оня пандизчия, дето избяга...

Нали ви казвам - всичко беше тихо.

Ама вие, не ми ли вярвате, мамка ви!

Казвам ви, човек изчезна!

Стоите си... Продължаваме да търсим!

Дълго ли ще търсите още? - Докато не я намерим!

Защо се спряхте бе? Да вървим!

Бортич!

Саня!

Излязъл... Месец... от мъглата...

И извадил... си... камата...

Тук ще режа... и ще бия...

Все ми е тая... кого ще убия!

Излязъл... Месец... от мъглата...

И извадил... си... камата...

Тук ще режа... и ще бия...

Все ми е тая... кого...

Какво й става?

И извадил... си... камата...

Тук ще режа... и ще бия...

Все ми е тая... кого ще убия!

До тук беше...

Намерихте ли актрисата?

Близо два километра минахме, дори и следи няма.

Е... какво ще правим по-нататък?

Нейсе...

Насила, не мога да накарам никого, да продължи търсенето;

Ще се опитам, сам да я намеря.

Аз оставам тук.

Накъде ще тръгнете?

Надолу, по реката.

Дай Боже, да се видим.

Трябва ми брадва и храна. - Андрей...

Вземи, това е раницата на Сашка; там има храна.

Може би, някой ще остане с него?

Благодаря.

Достатъчно; тръгваме. Аз тръгвам в началото.

Не изоставайте!

Поне един е нормален!

И ти ли си с тях? - С кои "тях"?

С кои "тях"?

О-о-о!

Коремът ме боли страшно! - Какво си ял?

Тези гъби, дето Таня ми даде; ей там са - на печката.

Тези ли си плюскал? - Да.

Та това е гъба-менте, това не се яде! - Сигурна ли си?

Сигурна съм.

Тази Таня е кучка; тя нарочно ме е отровила!

Не приказвай глупости! - Защо да са глупости?

Отмъщавала ми е за Лена, женска мъст!

Какво ще правим? - Нищо, повече вода да пие.

Много ли изяде? А тя, яла ли е нещо?

Още не... - Като малки деца сте, мамка му!

Оставаше, с мухоморки да се наядете!

Жена - амазонка!

Не... истинска феминистка.

Така ли е?

А, Танюха, ти си лесбо, нали?

К'во?

Отива ти.

Вървиш, не молиш за помощ...

На кого какво доказваш? - Ами ти?

Ами, като всички - за мангизи. - А... тогава, аз също.

Натам ли отиваме, или не? - Разбира се, че не.

Накъде ни влачи нашият ловец?

И на тъпия му е ясно, че брегът се "вдига".

Трябва да се прехвърляме.

Как е тя?

Уж й минава...

Коля... тя каза, че през нощта видяла,

как мъртвецът наднича през прозореца.

Не знам... успокоих я, колкото можах.

Ако продължи така, тя съвсем ще откачи.

Какво предлагаш?

Не знам.

Слушай, сега с Марина ще я отведем в гората - за гъби и горски плодове.

Поне да си поговорим, да я разсеем.

Въобще, на нея й трябва, да се нахрани нормално, да набере сили.

Да, права си. Само моля, внимателно.

Аз ще опитам да гръмна нещо. Хайде...

Да гръмнеш животно ли? - Животно...

Ясно...

Ама ти веган ли си? - Не съм веган, вегетарианка съм.

Коля, аз не убивам животни. Лекувам ги.

Наташа, разбери - само на треви и ягоди, няма да изкараме дълго.

Освен това, скоро всичко ще свърши - есента идва.

Нима мислиш, че дотогава, няма да н намерят ли?

Не знам...

По-внимателно!

Внимателно!

Видя ли "двойката"? Наивникът, налапа въдицата!

Остави тези работи!

А-а, като гледам, мацката май и на теб ти харесва?

Казах, остави тези работи! - Иначе, какво?

Да вървим!

Какво има там? - Елате насам!

Женички, изглежда сезонът е свършил.

Как така? Едва вчера, събирахме.

А в тайгата, винаги е така;

или много, или нищо.

Намерих!

Намерих...

Кучка!

Лена... - Пак ли?

Защо "пак ли?", намери ли храна? - Изпуснах я.

Вземи...

Ние, всичките ще умрем!

Какво е станало? - Не я закачай!

Какво се е случило?

Той беше тук... - Кой "той"?

Той... - Кой е "той"?

Той... той... - Ясно!

Дай ми ръка! Давай, давай!

Браво на теб! Хайде...

И накъде тръгна? - Да приключа с това.

Аз съм първи, да проверя. - Гледай само, да не седнеш на шпагат!

Внимателно, хлъзгаво е!

Аз просто ще ви покажа, къде са погребани, и толкоз!

Не искам, не искам... - Милата ми, всичко ще свърши!

Не я влачи така де! - Страх ме е, не искам...

Как?

Лена! Лена, свести се, Лена!

Хайде ставай...

Няма...

Тях... ги няма!..

Така... я, момичета, хайде вкъщи! Бързо!

Хайде вкъщи!

Тях ги няма! - Коля, накъде тръгна?

Трябва да проверя...

Върви.

Хайде, хайде...

Дръж се, ще ти помогна!

Давай! - Не се получава!

Дай ръка!

Хвани се за автомата!

Ето ги, там ги хващай!

А, ти със сигурност, ще отидеш в Ада! - Защо?

Защото спаси ченге! хе-хе!

Момиченце... Ти, откъде се взе?

Фу... изплашихте ни!

Вземи... - Виждаш ли момиченцето?

Момиченце, сама ли си тук?

Абе, това е някаква измишльотина; успокойте се - зверовете са ги отрили.

Зверовете, казваш? Нито кости, нито дрехи - разрили и отмъкнали, а?

Слушайте, та те не биха могли, сами да станат и да си отидат!

Аз вече, изобщо нищо не разбирам!

Ти, помисли сама; тя казва, че е видяла убития пандизчия.

А на тази тема, нали...

Излязъл... Месец... от мъглата...

И извадил... си... камата...

Тук ще режа... и ще бия...

Чакаме Николай, и се махаме!

Коля!

Марина! - Стой! Не те пускам, там е опасно!

Сурен! - Тя е права.

Какво става при теб? - Знам ли?

Излязъл... Месец... от мъглата...

Да сте поръчвали пица?

Аз донесох! - Охо!

Това ще са най вкусните шишчета, аз отговарям!

Та това, не е всичко, трябва да вземем и останалото; Сурен, остани с Лена,

а вие момичета, с мен - трябва помощ.

Аз ще помогна, но няма да ям.

И извадил... си... камата...

Тук ще режа... и ще бия...

Все ми е тая... кого ще убия!

Най-после, ще се нахраним, като хора. - И ще се измием...

А аз, не бих губила разум -

не е ясно, какво е това момиче и къде ни води.

Нали не живее сама, тук, в гората?

Ясно е, че не е сама - там, долу има хора.

Паша, как си ти? - Като че ли нормално.

Не го преживявай толкова, на всички се случва; не се коркай.

Ох, студенте... край на твоята приказка.

Ще откара самолет, богинята ти в столицата, и ще онанираш по спомен!

С такава мадама, нищо не те чака, разбираш ли?

Такива ги превземат, или със сила, или с пари.

Ти нямаш пари и си плужек! Паша има повече шансове.

Не си джвакай сополите, студенте!

Достатъчно, стига!

Достатъчно, ти казвам! - Ей, какво правиш, ма?

Оставете това!

Чувай ли? Стой!

Спрете клатенето! Спрете, казвам!

Момиченце... а ти, при кого ни водиш?

Няма ли си? Е-ей!

Някаква, странна ми се вижда.

Татко, те се къпеха в реката. - Браво, Фроска! Бягай да играеш.

Здравейте! - Здравейте...

Откъде сте? - Заблудихме се.

Два дни вървим, вече... срещнахме вашето момиченце...

Трябва ни помощ.

Питам, как се заблудихте?

Ами... как? - Ние сме геолози.

Изследваме почвата на брега. Там, имаме лагер.

Не долетяха за нас, и свръзка нямаме; та така, тръгнахме сами.

Геолози ли? - Да.

Георазузнаване.

Казват, че при вас има много злато? Търсим го...

А автоматът е, за да пазите златото ли?

Ами да... - Е, считайте, че сте го намерили!

Ох, каква радост!

Благодаря на Господа!

Ние, винаги се радваме на гостите.

Добре дошли в нашето село.

Ние сме Савелиеви. Тук, банята е готова...

А аз се казвам Никифор. Аз, тук, съм баща на всички.

Слушай, бащице, а може би, преди банята, ще дадете нещо да хапнем, а?

Не-не-не-не-не-не! Преди банята, никак не става.

Вредно е! Ама после...

Заповядайте на масата. А сега, в банята, в банята, в банята!

Кажи, бащице... имате ли някаква свръзка; може би, телефон?

Хе, мили човече, та кой ще ти домъкне тук, в гората телефон?

Помисли си, колко проводник ще трябва!

Ами мобилен, без проводник? - Какво?

Без проводник, казвам!

Как така? - Ами така, без проводник.

Ега ти глупакът! Без проводници!

Отдавна ли живеете тук? - Тридесет години.

О-о-о! - Ние сме отшелници - нали ви казвам;

Савелиеви... Тук всичките сме братя, сестри...

А освен Савелиевите, има ли други хора?

Нима, никого не сте виждали - населен пункт, някой град, или село?

Тайожинск, или що?

Ами, считай, към 130 км.

Само дето там, никой не остана.

Хайде; в банята, в банята, в банята!

Вървете, а после - на трапезата; сега - в банята, в банята, в банята!

Моля, в банята!

Натам. - Благодаря.

В банята.

Как е банята?

Как е банята, питам? - Идеална!

Хубава лодка имате! Откъде я взехте?

Ами, доплува. - Сама, или с женска?

Каква женска? - Ами, светличка, от телевизора?

От кое?

Абе...

Хората тук са някакви странни.

Гледат, някак си...

Разбира се, че ще са странни - 30 години, никого не са виждали.

Ега ти късмета - да попаднем на отшелници!

Ама са я загрели, о-ох!

Намерих лодката на пандизчиите.

Каква лодка на пандизчиите? - Онази, същата!

Познах я.

Това значи, че третият е тук ли? - Не...

Казаха, че доплувала по течението, празна.

Ако той беше тук, щеше да се обяви. - А може би, да си вдигнем чукалата?

Къде да се вдигнем? Пак в гората ли?

Не... хайде да останем тук, да пренощуваме, да си починем,

а утре сутринта, ще тръгнем.

Все едно, свръзка няма.

Трябва да вземем от тях лодки... и да плуваме по течението, надолу.

Все е по-добре, отколкото пеша.

Поне някакво блаженство... - Майтапиш ли се?

Какво ти блаженство? Водата - мръсна, Парче сапун няма.

Противно е да стоим боси.

Интересно, от какво ли правят тези изтривалки?

От липа. Като дете имах такава.

А на мен ми е интересно, с кого се чукат тук?

Тридесет години, на едно място...

а имат малки деца?

Един с друг се оправят... - Ужас!

Като си представя, че баща ми ме чука;

Бр-р!

Какви ги плещите, по дяволите? - Какво ти става?

Нищо, гадно ми е, да ви слушам!

Какво я прихвана?

Ще ме закопчееш ли?

От Москва ли си? - У нас, половината страна е от Москва.

От Ростов съм, от предградията.

И какво си правила там - изтривалки ли си връзвала?

По-лошо - 2 години, бях медицинска сестра.

Докато не се преместих.

А в Москва, какво правиш?

Нищо... живеех, за сметка на един тип.

Богат, женен... - Той ли те осакати така?

За всичко в живота, трябва да се плаща; аз плащам така.

Ама той, перверзник ли е? - Чиновник.

А тук, защо се домъкна, след като нямаш проблеми с мангизите?

Нямах, докато не го заключиха за подкуп.

После, пристигна жена му с охрана; изгони ме от квартирата,

която той наемаше за мен; и взе всичко, което той ми беше подарил.

Такава ми ти история... - Е, да - обикновен сценарий.

Не се коркай, друг ще си намериш. - Не искам друг.

Писна ми, да съм вещ.

Искам, да не завися от никого. Е, за това, трябва да идеш да работиш.

Така ли? А къде? Пак като медицинска сестра ли?

За копейки, да изнасям на старците подлогите и да търпя, когато

... лекарите ме щипят по гъза ли? Не става, мерси.

Съгласна съм.

А може би трябва просто да се отпуснеш и да си работиш по специалността?

А? Курва, също е професия.

Аз не съм курва, аз съм държанка.

Това са различни неща. Ясно ли е? - Ясно е.

Кучка.

Все забравям да ти благодаря, за дето ме спаси.

Благодаря ти. - Моля.

Какво?

За малко да се удавя. - И кое е смешното?

Просто, съм се занимавал с водно поло.

Дори шампионатът на страната, за младежи, сме печелили.

В Европа пътувахме, на световно...

И как така от спортист, изведнъж стана катаджия, а?

Ами как - тъпчеха ни с таблетки; ето че надебелях;

и се наложи да забравя спорта;

а кумът ми ме уреди в КАТ, по втория начин.

Това е ясно.

Не ми е ясно само, от какъв зор си дошъл тук?

Та ти, със своята палка изкарваш повече от всички нас.

Нали?

Всички мислят така, но не всички катаджии...

И въобще, нямаше да стъпя тук, ако не беше дъщерята.

Какво е станало с нея? - Астма...

Докторът казва; Архангелският климат не е подходящ; трябва да се местите.

Шефът, приятел, вика; премествай се, отивай в Сочи или някъде...

А аз викам, как да се премествам; там нали трябват пари, да се живее?

Четири деца, жената постоянно ми пили.

Въобще, аз искам да построя къща.

Да си взема ловджийско куче...

Да ловя риба...

Зеленчукова градина... - Е да, да.

Всичко това са фантасмагории. - Има нещо такова.

Страшно ми е да живея... Израснал съм без баща.

Майка ми и баба ми, ме възпитаваха.

Всички скачаха по гаражите, играеха футбол, биеха се...

Не ме е било страх.

Страх ме е, че няма да вкарам гол; че ще падна, ще си разбия муцуната.

И така израснах.

С шефа, пътувам на лов, да му ближа гъза, защото се боя, че ще ме уволни.

А днес, заради мен, за малко да загинат двама души!

Добре де, а за какво дойде на шоуто?

Искам да се преборя със себе си. Нищо не помага за това.

Бутаме се в тази...

Е-е-ей, какво става?

Не се впрягай, няма да пукнем.

Слушай... ако кажеш на някого, ще те пречукам, мамка му, разбра ли?

Копеле!

Опа! - Какво има?

Явно са се скарали. - Така ли?

Всичките ми дъщери са талантливи.

Помогни на сестра си...

Много ли сте гладни? - Да, бащице, добре ще е да хапнем.

Сега-сега... сега.

Как бихме могли да помогнем на Лена?

Ние, никак не можем да помогнем, нужни са специалисти; психолози, психиатри.

Колкото по-скоро, толкова по-добре. - Приятели, хайде честно, а?

У нас, в страната, всеки ден, насилват някого; оживял, и слава Богу!

Ще издрапа. - Къде си скрил животното?

На около 50-70 метра.

През 73-та, се ожени брат ми.

Всички от селото, бяха на сватбата.

Булката беше Олга - ох, че хубава девойка!

Но безсрамна. Всички му разправяха; "Ще ходиш с рога!"

А той, се запъна като овен, не иска и да чуе!

Та на тази сватба, имаше един младеж; казваха му Льоха.

Дрисльо някакъв...

Свърши водката, и аз отидох в избата.

Така де в погреба - лятната яма.

Спускам се в погреба, а там; Льоха навървил Олга!

Направо в погреба!

Аз викам "Какво правите бе?"

И с юмрук, направо в муцуната! - Ами, правилно!

Под ръка ми попадна бутилка... и такова... докато мърдаше.

Олга квичи като заклана: "Не закачай Льоха!"

Тук, всички дотъчаха на виковете;

Льоха лежи - целият в кръв и със свалени гащи.

Брат ми като видя, разбра всичко...

Не можахме да го удържим - направо там я пречука.

Ега ти "сватбата" направихме!

Та така.

А вие хапвайте хлебец, хапвайте.

Сами го сеем, сами си го жънем, сами го печем...

Основното ни ядене. - Почакай... Е, а после, какво стана?

А какво после? Нали ще ни дадат по 20 години?

Нали така? Брат ми вика "Трябва да хванем гората"; и я хванахме.

Аз със моята и с децата, а за брат ми се лепна някаква женска.

Какво излиза, че тук всичките сте все братя и сестри, така ли?

Братя и сестри. Всичките! Ние сме Савелиеви.

А децата... Те, какво?

Също са Савелиеви.

А кои са родителите им? Братя и сестри ли?

А ти, кого още, виждаш тук?

Всичките тук сме Савелиеви; братя и сестри.

Казах ви вече, аз единствен тук... съм баща на всичките.

Слушай, бащице, ами как живеете тук, а?

Добре живеем, весело.

Вярно, храната понякога не достига, но иначе е весело.

Защо така ме цепи главата?

Слушай дядо, освен хляба, имате ли нещо друго? Добре ще е ако има месо.

Че сме много гладни.

Ще има месо... ще има.

Сега, ще има много месо.

Слава на небесата!

О-о-ох-ох-ох-ох! Слагай ги в ямата!

Къде е това животно, мамка му! Къде са тези шибани пандизчии?

Не! - Оле, Боже!

Внимателно! Не-е-е!

Там има някой!.. Сурен... Сурен!

Какво се случи? Какво стана, къде е Лена? Къде е Лена?

Вкъщи... Коля, не успях да я спася...

Не успях... разбираш ли?

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020