Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е12_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

12 серия

Сваляйте си обувките - тук е чисто.

А има ли нещо за хапване? Къде е хладилникът?

Хладилникът е там, чиниите - също.

Ти каза; "Вас повече ви няма"; какво означава това?

Това и означава - вие,

сте изгубената група...

от шоуто "Оцелелият".

Е, считай, че сме се намерили.

Да, намерихме ви... и ви погребахме.

Наблюдаваме операцията за търсене, която се провежда в Западен Саян.

Днес сутринта, на 140 километра от ... бяха намерени обгорелите останки,

на единия от хеликоптерите с участниците в шоуто "Оцелелият".

снимките на което, трябваше да започнат в тайгата.

Вертолетите, изчезнали от радара, още първия ден - по време на слизането ви.

Официално, ние дори не сме стигнали до базовия лагер!

А те, обясниха ли по някакъв начин, как сме изчезнали и къде сме отишли?

Имаше различни версии, но... никой, така и не определи,

защо паднаха хеликоптерите?

Добре, а телата? Намериха ли тела?

Какви тела? Нашите тела ли?

Да, намериха ви - всичките 16!

В района на аварията, са намерени телата на участниците,

в това число, на известните артисти Александра Бортич и Алексей Чадов.

Продължава търсенето на хеликоптера, със снимачната група.

Напомняме, че сред тях беше и водещият на шоуто Игор Верник.

По-късно, недалече, намериха втория хеликоптер със снимачната група.

Там също никой не е оцелял.

Защо всички са повярвали в това?

Таня, а как да не повярваш - работили са следователи, спасители, журналисти?

И какво? Защо всички решиха, че това сме ние?

Нали са длъжни да проведат някакви опознания?

Провеждаха се... Пристигнаха роднини.

Нямаше какво да се опознава, там... само овъглени късове месо.

И тестове ДНК ли са правили? - Правиха ДНК тестове!

Всичко се потвърди - вие сте; официално!

Почакайте. Сега, какво излиза; че децата ми ме мислят за умряла ли?

След експертизите и всякакви опознания, вашите тела, по-точно,

останките ви, бяха предадени на роднините за погребения.

Аз те погребвах...

Може ли да пийна нещо? - Може, и не само ти.

От самото начало, сме били обречени!

Льоня...

Много ни е нужна твоята помощ!

Искам да знам, какво се е случило?

Защо са ви погребали, а вие сте живи? Криете се...

Това, което ще ти разкажем, ще ти се стори много странно.

Но ти трябва да ни повярваш.

Какво пък? Лека НИ пръст!

Има ли кафе?

Представете се, моля.

В камерата ли? - Да.

Оля Кемпинен - 33 години.

Самата аз съм от Калининград, но отдавана живея тук,

с майка си и сестра си.

Защо решихте да участвате в тренинга? - Накратко; имам собствена агенция.

Ивент агенция. Занимаваме се с организиране на разни мероприятия...

Благодаря.

Какво е това? - Профайлове на бивши участници.

Откъде ги имаш?

Помниш ли като ходихме в базовия лагер, за вещите?

Свалих си информацията на флашка, от техните компютри.

Там, има ли нещо?

Нищо, което може да ни е полезно.

Почакай, а къде си я държала през цялото време?

Във висулката.

Може ли? - Аха.

Ами, приличате си. - А защо да не си приличаме?

Ти такъв път измина заради нея; тя, ще се гордее с теб!

Тя би направила същото.

Готино е когато има такава връзка.

Все пак, той не ми харесва.

Какво ще правим, ако той не помогне?

А имаме ли варианти?

Ще продължим да играем, по техните правила.

Да, това което ти сега ми разказа е...

Това е пълен... - Да, Льоня, знам, че е пълен...

... но това е самата истина.

От мен, какво искате?

Голяма конференция, или ток-шоу в най- гледаното време на федерален канал.

Какво? - Само публичност може да ни защити.

Ако ние разкажем всичко, няма да е толкова просто на ни убият.

Льоня, ти можеш да ни помогнеш. - За какво ще разказвате?

Как са ви преследвали зомби, или как сте седели в някакъв секретен бункер?

Вие, дори не знаете, къде е това място? Къде бяхте?

Льоня, слушаш ли ме какво ти разказвам - те убиха 12 души!

Таня, почакай; както разбрах от твоя разказ, не те са убили...

Сега не ви трябва публичност; сега трябва да се разбягате,

и да се скриете за някой и друг месец.

Набягахме се вече, децата си не съм виждала, вече цял месец.

Нима е толкова сложно, да отидем в студиото и да разкажем всичко?

Ако всичко, което казахте е истина... Таня, това е опасно!

Но ти, нали не си възпитател в детска градина?

Дори не знам, с кого ще се наложи да "играем". Ами ако...

Накратко:

Аз ви съчувствам; поздравявам ви за рождения ден,

но в този задник, няма да се навра! Хайде, пренощувайте и адио!

Така си и мислех!

Страх го е да не се опари.

Майка ми, отдавна ли си я виждал? - Ами... на погребението.

И как е тя?

Как да е тя? Дъщеря си загубила!

И аз те загубих...

Отначало, когато си отиде;

после, когато "загина"...

А от какъв зор си отиде, не разбрах? - Нима сега, това е важно?

Интересно ми е; ако ти помогна...

тоест, на вас... пак ли ще си отидеш?

Изобщо не си се изменил.

На теб, никога не са ти били нужни трудности, особено чужди.

Винаги мислиш само за себе си, дори и сега.

Това е нормално! - Искаш ли да знаеш, защо си отидох?

Защото забременях от теб!

Отначало, когато разбрах, се изплаших.

после, малко се успокоих...

разбрах, че искам дете от теб.

Винаги съм знаела, че на си създаден нито за деца, нито за семейства...

Ти, как казваше за нас? "Секс, без ангажименти"?

Но аз, много исках да вярвам...

защото те...

Ясно, измислила си си нещо там...

А защо не ми каза?

Исках да ти кажа... - И?

Дори помня, онзи ден когато тръгнах при теб в студиото, в Останкино.

Дори си спомням, как репетирах речта си.

А когато пристигнах, видях, как опипваш асистентката си, в коридора.

И разбрах всичко; на теб, не бива ти да се вярва.

И на никого не бива...

Какво направи с детето?

Не се коркай. Това си беше мое решение.

Вярно, не мислех, че ще бъде толкова тежко.

Затова и заминах на шоуто, та да се разнообразя някак.

Льоня...

Хайде, помогни ни...

Наистина повече няма, към кого да се обърнем.

Много те моля.

Веднага се видя, че с нищо няма да ни помогне.

Дай му време де - сега ще асимилира чутото.

Боя се, че няма да асимилира такова.

В мрежата продължава скандалът, повод за който стана, снимката направена

от известния военен журналист Николай Суботин.

На нея е изобразено сирийско семейство, след екзекуция.

По думите на очевидци, фотографът е могъл да помогне на момичето,

но той направил избор, в полза на кадъра.

Известният фотограф Николай Суботин, който е бил почти във всички

горещи точки на света.

Това, много неща обяснява. - Какво обяснява?

Ами твоите навици за боравене с оръжие, отношенията с хората.

Това е отдавна в миналото. Сега, снимам - природа, животни.

Заради скандала със снимката ли?

А на шоуто, защо дойде? Стана ти скучно, без война ли?

Случи се страшна история, исках да избягам от себе си.

Нима нещо може да е по-страшно, от това, което преживяхме тук?

Хайде да спим.

Хайде.

Това, за мен ли е?

Благодаря ти.

Привет! - Добро утро.

Като отида на работа, ще се видя с генералния.

Ще опитам, да ви уредя среща.

Телефона.

Ако с него не се получи, ще се върна; ще направим интервю;

и ще го качим в мрежата. Искахте публичност - ще я получите.

Чакайте, ще се обадя.

Къде ще се обадиш? - На домашния телефон.

Слушай а може ли да вземем назаем от теб няколко чисти дрешки?

Ако са само няколко.

Аз трябва да отскоча при мама. - Няма да стане, Таня.

Възможно е да ни следят. - Кой? Нали намерихме чип у Сурен?

Това нищо не значи - реално, могат да ни следят, чрез близките ни.

Добре.

Таня, не бива, разбери!

Всеки контакт с близките, крие риск.

А от какъв зор, ти всичко решаваш за всички?

Ами от такъв зор, че всичките сме заедно - потърпи малко.

Таня, той е прав - не бива... Хич не ми пука прав ли е или не!

Майка ми има болно сърце.

Ако ме види по телевизията, няма да го преживее; трябва да я предупредя.

Вие, наистина ли не разбирате. - Таня, аз наистина те разбирам.

Само че ти рискуваш всички нас.

Моля те, потърпи...

Коля, предлагам да отидем до студиото, където беше кастингът.

Да видим какво става там.

Хайде.

Марина... телефона.

Таня, никакви обаждания! Скоро ще се върнем.

Таня, къде са му дрехите? - Там, в далечната стая.

Аз, ей сега...

Извинете, знаете ли къде са хората от този офис?

Ами, те се преместиха някъде. Един ден, преди катастрофата.

В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ участници в шоуто - 07.08.2019

Защо се разкисна съвсем?

Вика е права. Трябва просто, малко да потърпиш.

Погледни ме... Аз нали търпя?

Цял живот съм търпяла, Марина. Ти просто нищо не знаеш.

Когато бях малка, вторият ми баща, ме изнасили.

Струва ми се, че майка ми е знаела и е мълчала, през всичкото това време.

Толкова години живея с това!

И съм се бояла да я попитам и да разбера истината.

Марина...

Да отидем, докато...

Докато не се е започнала цялата тази суматоха, с телевизията.

Наистина трябва да я видя. Марина...

Много искам да я попитам и да разбера...

дали ме е предала, или не.

Не мога повече така... - Добре. Достатъчно. Стига-стига.

Хайде.

Хайде, приготвяй се бързо и да вървим. Докато Леонид не се е обадил. Хайде.

И какво ще правим сега?

Ние имаме журналист.

Разбирам, но трябва да опитаме.

Имам чувството, че няма да ни спаси дори и пряка линия с Президента.

Коля, където и да сме, ще ни намерят и ще ни заставят, да доиграем.

Помниш ли как се казва шоуто? "ОЦЕЛЯЛ"!

Някой трябва да остане един.

Имам приятел във ФСБ, ще опитам да се свържа с него.

А ти, заминавай вкъщи. - Идвам с теб.

Не, в къщи, бъди с момичетата.

Наблюдавай ги.

А ти, ще се върнеш ли?

Ще се постарая.

Извинете, девойко, може ли да позвъня по телефона ви, много ми се налага.

Ами, ако е бързо. - Аз, бързо - благодаря.

Олег, привет, аз съм Коля Суботин, помниш ли ме?

Не, не е шега; всичко е много сериозно; трябва да се срещнем, да поговорим.

Спешно.

Благодаря ви.

Мамо, отвори; аз съм!

Няма нужда да чукате. Там, няма никого!

Тук живее една жена. - Повече не живее тук.

Почина. - Кога?

Когато разбра, че дъщеря й е загинала. Сигурно, сърцето й не е издържало.

Таня!

Таня, ставай.

Някой чукаше по вратата, чух...

Надежда Петровна, нали ви казвам; тук няма никого.

Но аз, със сигурност чух... - Никой не е идвал тук.

Вие просто сте се притеснили. Разбирам, толкова много ви се събра.

Вие не се притеснявайте, социалната служба, няма да ви остави.

Ще ви ремонтираме печката и входния звънец...

Благодаря. - Няма за какво; това е наша задача.

Почивайте си.

Танюша, тук е опасно; трябва по-скоро да си ходим.

Къде да си вървя? Не разбираш ли, какво се е случило?

Майка ми е починала. - Разбирам, Танюша;

трябва просто малко да потърпиш. Нали знаеш, че другите ни чакат.

Нали разбираш това? Таня!

В името на какво, да търпя?

Повече, в живота си нямам никого!

Представи си, ако твоите деца, останеха сами?

Всички ме предадоха... Дори, родната ми майка!

Сега никога няма да узная истината. - Не ти трябва тази истина!

Хайде, кажи ми - много ли ти е нужна тази истина?

Ти я обичаш; просто вземи, че я пусни - прости й и я пусни.

Разбирам, че на теб ти е много трудно сега.

но трябва да живееш по-нататък; заради себе си.

Заради нас, всичките. Разбираш ли?

Заради Надежда Петровна; тя, много би искала това.

Откъде знаеш името й?

Ти не би могла да знаеш името й! - Самата ти ми каза.

Не! - Трябва да се успокоиш!

Таня, изнервена си!

Стой! Танюша!

Да не ме подозираш, в нещо?

Таня, Таня... Почакай, да не мислиш, че съм аз?

Таня, ние толкова изминахме заедно!

Таня... стой!

Ти самата ми каза нейното име. - Не! не съм ти го казвала!

Таня...

Стой!

Стой ма, тя е жива!

Върни се, моля те... Всичко ще ти разкажа.

Каква беше светлината?

Хайде, хайде, "Бърза помощ". Веднага, звъни в "Бърза помощ".

Таня...

Прости ми...

Аз съм виновна за всичко.

Таничка; прости, прости, прости...

Привет, Коля!

Капитане!

Свиридов, няма да дойде.

Но нали ти умря? - Наистина ли? Това са спец ефекти.

Моята смърт беше нужна единствено, за да докаже на всички ви,

че всичко, което става наоколо е истина.

Да започнем играта.

Какви хора сте вие? - А ти, защо заряза момичетата?

Те имат нужда от твоята помощ сега.

Вие, дори не си представяте, какво направиха с нас!

За сега, нищо. Вие всички, трябва да завършите играта!

Иначе, не се излиза от нея.

Ще остане само един.

Късмет!

А, добре... Що за празник?

Таня!

Нея я няма повече. - В какъв смисъл.

Аз проявих слабост - исках да й дам възможност, да се прости с майка си.

А се простихме с нея...

А къде е нашият любим Николай?

Марина... какво става?

Това, откъде ти е?

Къде е Николай. Ние трябва да завършим.

Това си била ти, а не Сурен!

Кучка!

Аз!

Боже, колко съм уморена!

Разказвай!

Готвачка съм, от Магадан.

Недей, Марина.

Наистина съм готвачка, от Магадан.

Завърших кулинарен техникум, и хукнах в Москва, да ставам актриса.

Вина ги съм искала да бъда актриса.

Мечтаех си... - Убедително се получи.

Особено за децата.

Винаги съм искала деца.

Три броя.

Като майка си.

Не се получи.

Не можах да стана актриса.

Макар че се омъжих за театрален режисьор.

Той винаги ми е казвал;

"Готина мадама си Светка, но като актриса, си лайно!"

Как само...

Как ми се искало, постоянно, да му докажа обратното.

За какво дойде на шоуто?

А, това не беше шоу; това беше обучение за личностно израстване.

Излизане от зоната на собствените възможности!

Не са лъгали... копелета!

Дядото водопроводчик? - Какво?

От вашите ли е? - Защо, съвестта ли те мъчи?

Не, той е от "вашите", а на времето - ликвидатор, в КГБ.

Екзекутирал "враговете на народа". Така че не се коркай.

Каква е твоята роля тук?

Хм...

Аз съм победителят от миналата игра.

Добре, да допуснем; а какво правиш в тази игра?

Ами, от играта не можеш да излезеш, дори ако си победител.

Каква е целта ти тук? - Целта ли?

Целта е да следя сценария, и да доведа играта до край.

Мисля, че се справих много добре; дотук, останахте двама,

а трябва да остане един.

Ако ти си била в миналата игра, значи си видяла сестра ми?

Нали? - А вие, с нея, много си приличате!

Жива ли е? - Може и да е жива...

А може и да не е.

Отведи ме при своите. - Но нали си умна?

Нали разбираш, че това, така не работи - трябва да доиграеш.

Къде е сестра ми, а? - Не знам, къде е сестра ти.

Къде е сестра ми, кучко?!

Вай-вай-вай, защо шумиш така, ще дотичат съседите!

Къде е сестра ми? - Моята смърт нищо няма да реши.

Къде... е моята... сестра?

Ти трябва да доиграеш, за да получиш отговори на въпросите си.

Къде е сестра ми, кучко? - Не знам, къде е сестра ти.

Телефонът звъни, не чувате ли?

Вика, свои...

Трябва да вдигнем слушалката.

Ще взема слушалката...

Да?

Ало, обажда се Леонид. - Говори.

За всичко се договорих; слизайте в метрото - станция "Делови център".

Ще се срещнем в центъра на залата.

Ще дойдем.

Това не е бил Сурен...

Вика...

Свали...

Коля... не мога повече така.

Останахме трима...

Таня, също повече я няма.

Вика, Коля, извинете - аз... малко закъснях.

Виждам, че сте изненадани, все пак, аз като че ли умрях?

А Семьон беше прав - ти си с тях!

Да... Да, Семьон беше проницателен човек - не изгуби професионалния дух.

Трябваше по-често да го чувате.

Виждам, че имате много въпроси, но за съжаление - да отговарям на тях,

не е в моята компетентност.

Аз просто си върша работата.

Колко души погубихте? - Ние ли?

Коля... хората не сме ги убивали ние.

Хората ги убивахте вие...

Убивахте се един-друг... сами-себе си...

А ние, само ви предлагахме обстоятелствата.

Изборът винаги е бил ваш.

Мамка му, вие просто сте болни копелета!

Пак ние...

Коля, нима ние подписахме съгласие за участие в шоуто?

Отрано приемайки условията, че това, може да е опасно,

за вашето здраве, за вашия живот?

Нали вие, Вика, подписахте договор; в който, черно на бяло,

беше написано, че организаторите имат право да определят и променят

условията на шоуто, според необходимостта.

Всичко това, направихте вие...

Ние, не сме нарушавали своите договорки.

Както и да е - време е да преминем към финала.

Мисля, че не е нужно, да ви обяснявам, какво трябва да направите.

Да, между другото - моята смърт, нищо няма да промени!

Ти мислиш, че след всичко това, което преживяхме, ще се убиваме един-друг?

Вика...

Искаш ли да знаеш, какво е станало със сестра ти - току-виж, тя е жива?

Вика, не го слушай, всичко това е нарочно.

Коля... искаш ли да изтриеш своето минало?

С такива пари, ти можеш да станеш когото си поискаш, където си поискаш!

Да си изтрия миналото ли?

Няма да стане.

Вика!

Вика...

Вика!

Няма двама победители!

Ако стреляш, ти ще им дадеш това, което те очакват!

Вземи пистолета, нека всичко да е честно!

Те, без друго отдавна си играят с нас.

В такъв случай, ще умреш!

Отдавна вече, съм умрял!

Аз, трябва да я намеря! - Знам.

Аз, трябва да я намеря...

Защо ти... си толкова готин, а?

А ти, не си толкова лоша, колкото искаш да изглеждаш.

Вземи пистолета... - Не.

Тогава, аз ще стрелям.

Нали имаш, за какво да живееш? Имаш... Хайде!

Прости ми...

Прости...

Е-ех, Вика-Вика-Вика-Вика-Вика!

Ние й дадохме шанс; а тя, направи неправилния избор.

Какво правите бе, копелета?!

Вие я излъгахте!

Ние, просто ви дадохме шанс, а тя, направи неправилен избор.

В това шоу, побеждава този, който остава човек!

Поздравявам те - ти си победител!

Ти си единственият оцелял!

Вие, няма да имате победител!

В мрежата продължава скандалът, повод за който стана, снимката направена

от известния военен журналист Николай Суботин.

На нея е изобразено сирийско семейство, след екзекуция.

По думите на очевидци, фотографът е могъл да помогне на момичето,

но той направил избор, в полза на кадъра.

Коля!

Може би е достатъчно, да се самоунищожаваш?

Просто, си изпълнявал работата си.

Върви... върви.

Върви да спиш, моля те, върви, върви, върви...

Коля! Лошо ми е...

Коля, аз кървя...

Викай лекар! Коля!

Викай ченгетата...

Чувате ли ме?

Иван Сергеевич, нашият щастливец се свести!

Тук боли ли те? - Не...

А тук? - Не ме боли.

Какво пък... Хич, даже, не е зле!

Какво се е случило с мен? Участвали сте в шоу на телевизията,

Хеликоптерът, на който са се намирали участниците, и цялата снимачна група,

се разбил... Оцелели сте само вие.

Явно сте спали по време на падането.

Иначе, е невъзможно да се обясни, защо вие сте цял, на практика?

Какво имам тук?

Извадихме парченце осколка.

Тоест, самия момент на катастрофата, също не си спомняте?

Е, разбираемо е... 4 седмици в кома...

4 седмици... да.

Агентите, помолиха да ви предам; карта, застраховка и ПИН-код.

Подпишете тук, моля.

Оздравявайте.

ОПЕРАЦИЯТА СЕ ИЗВЪРШВА.

1,000,000 €

ПОЗДРАВЯВАМЕ ВИ! вие преминахте на второ ниво!

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020