Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е10_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Често ли изчезват деца? - Не, не си спомням такова нещо.

Може би, ще оставиш карабината тук? - Няма да я оставя.

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

10 серия

Хайде, да опитаме още веднъж.

Кои сте вие, по дяволите?

А?

Какво ти е известно, за изчезналите деца?

Нали вече казах; нищо не знам.

Болезнено е, нали?

Не, не те боли... а мен, ме боли!

Защото, дъщеря ми сега е в гората... някъде.

Не знам, жива ли е, или не?

И Димон го е боляло, когато си го ударил с ключа по тиквата.

Не бях аз... - Така ли? Тогава, кой от вас?

На единия - баща му е прокурор; на другия - приятелите са журналисти.

Вие какво, всичките ли сте от Москва?

Нейсе... да ускорим процеса.

Ваня... имаш ли пакет? - Имам.

Дай ми го.

Пази ми го. - Не знам, както дойде.

Нямате право! - И ми намери Баранов!

На него му е все едно, не виждаш ли?

Той избива признание от студента. - С юмруци.

Де да беше само с юмруци. - Разговорите!

Слушай, старши лейтенант, казвам се Сурен Багрикян.

Баща ми е Леон Багрикян - прокурорът на Ставрополския край.

Ще ти дам телефонен номер; обади му се; той ще потвърди всичко!

Нямаме връзка. - Ти какво, мамка му, безсмъртен ли си?

Та той ще пристигне, по дяволите и всички ви, ще ви постави в партер!

Чуй, маймуно, затвори си плювалника! Търпението ми не е безгранично!

Слушайте, ние нищо не сме направили - ние тримата, въобще на сме били там.

Хич не им е на оная работа, защо, въобще, говорите с тях?

Влизайте, влизайте.

Тук никой няма да ви търси...

само не мяркайте на прозореца.

Твой ли е апартамента? - На баба ми, понякога се отбивам тук.

Между другото, там има ядене, пиене; така че се настанявайте...

Чакай, ти попита, дали сме от играта. Каква е тази игра?

Какво знаеш за нея?

Нищо не знам; просто съм виждал такива като вас.

Какви "такива"... и къде си ги виждал?

Преди година, тук в селището. - А кои бяха те, къде се дянаха?

Баранов, къде си, приемам.

Михалич те търси.

Какво стана с тях? - Нищо хубаво.

Затова ви доведох тук. Чакат ме в отдела.

Като се върна, ще поговорим. - Спомняш ли си някого от тях, в лице?

Поне някого? - Да.

Слушай, чакат ме в отдела. Скоро ще се върна и ще поговорим.

Дежурният, Баранов съм, сега идвам.

Какво мислиш за него?

Мисля, че ако лъже, ние сме свършени.

Нейсе, ще ти дам последен шанс.

Първо; искам да знам, какви сте вие?

Как и откъде се появихте у нас - в Урумчак?

Второ; искам да знам; какво ти е известно, за изчезналите деца?

Нима не разбираш, че докато не узная истината, няма да те оставя?

Там е дъщеря ми; хайде!

Разказвай.

Вие все едно няма да разберете. - А ти, опитай.

Ние, наистина не сме туристи.

Пристигнахме, да участваме в реалити-шоу, за оцеляване.

Но всичко излезе от контрол, и ние сме в някаква налудничава игра.

Най-напред, изтрепаха цялата снимачна група;

после ни нападнаха пандизчии...

избягали... Уж пандизчии - менте.

Ние, избягахме от тях, в едно село староверци.

Мислехме че сме се спасили, но се оказа, че те са канибали.

Правеха някакви експерименти, но всичко това, не беше истинско.

Всичко това, беше нагласено от създателите на играта.

И затворниците, и зомби, и маниака в Тайожинск...

Оттам, ние попаднахме при вас. - И срещнахте Мойсей...

Какъв Мойсей? - Оня, същия.

Сериали ли обичаш да гледаш?

Тогава, трябва да знаеш, какво правят, в подобни заведения,

с тези, които дълго и упорито продължават да лъжат?

Всичко ще ми разкажеш, копеле!

Призна ли си? - А? Че къде ще се дене?

Саня, хайде тези всичките, ги изкарай в онази стая.

Излизайте. - Свободни ли сме?

Здрасти, как не. Още не съм говорил с вас.

На какво основание ни задържате. - Хайде, хайде, хайде...

Саня, а този - обратното - в маймунарника.

Слушай, командире... - А?

Може би ще се договорим - нали вече имаш чистосърдечни признания?

За какво сме ти нужни? Освободи ни.

Имаш ли деца? - Три.

Обичаш ли ги? - Много.

Спокойно, кротко, махни пистолета.

Ние тук, също... обичаме децата.

Да ти помогна ли? Дай ръка.

Саня? - А?

Къде се дяна Баранов, намери ми го. - Вече пътува.

Така, какво правим?

Никакви туристи не сте вие, и не сте московчани...

Впрочем, честно казано; хич не ми е на оная работа!

Може да се каже, че разкрихме убийството...

Вашият хлапак, чистосърдечно си призна.

а с останалите, нека да се оправят на "Голямата земя", но...

не дай Боже да изясня, че някой от вас, има отношение,

към изчезването на децата; аз вас всичките, един по един...

Командире, командире, почакай малко за Бога;

туристи сме, туристи... а за децата изобщо нищо не знаем.

Слушай дядо, хайде не се прави на луд; ти - за сега, се откачи от убийството;

Аз във всеки един момент, мога да те закача обратно, чатна ли?

Чатнах, чатнах.

Другарю майор... - Да?

Пак ви казвам; баща ми е прокурор. - Това вече го чух.

Аз ви моля... - Накратко:

До заминаването ви от тук, ние ви задържаме.

Килията ни е една - с убиеца не мога да ви държа, затова;

за сега, ще ви настаним в ДК; а ще ви охраняват, наши дружинници.

Между другото, те от дете познават убития Димон.

А на някои от тях... децата им, още са в гората.

Затова, не ви съветвам да се изхвърляте.

Вие наистина ли не разбирате, кой е баща ми?

Наистина ли баща му е прокурор?

Ами, съдейки по неговите "стойки" - май да. Заеба ни с този негов баща.

Добре... елате, да поговорим. Нали?

Да, това е делови разговор. - Да вървим.

Сега, приятели, сега ще реша всичко.

М-да... по всичко изглежда - край на Суренчо.

Кой ти е прокурор, казваш?

А?

Вова, къде беше бе; къде изчезна, по дяволите? А?

Не я настигнах. - Трябва ми, намери ми я!

Дадох на местните ориентири, ако се яви, ще я прибера.

Да не мислиш, че са замесени в изчезването на децата?

Абе, не знам вече, какво да мисля!

Слушай, почини си 2-3 часа. - Не бе, наред съм.

Саня, къде са тези дружинници? - Ето ги, идват.

Момчета, хайде! Взимайте ги всичките и в ДК!

Хайде, хайде.

И този тук, също! Прокурор такъв!

Ставай, копеле!

Рома...

Не ги изпускайте от очи!

Такова... ще ида да дремна 2-3 часа. - Да, добре.

Саня; кофата, парцала, измий тук.

Разбрах.

Влизайте! - Хайде, хайде.

Изпий го, ще ти олекне.

Дай.

Е, как си?

Аз много се уплаших, това да не се случи отново.

Изнасилвали ли са те вече? - Да.

Пастрокът ми...

Бях на 13 години.

Дори не помня, как стана това.

Дойде си пиян, повали ме и си смъкна панталона.

Нищожество, бих го убила!

Знаеш ли, колко пъти съм искала това;

Много пъти съм си представяла, как му отрязвам чепа и го натиквам в устата му.

На никого не си разказвала, нали? - Боях се...

А той, копелето, знаеше, че се боя.

Знаех, че ако разкажа на някого, ще стане още по-лошо.

Много се страхувах за майка си.

Той постоянно я биеше.

Добре де, ти си била дете; а тя за какво е търпяла побоите?

Защото е глупачка.

да не е единствената, затова е търпяла.

Много ли продължи това? - Година.

А след това?

След това го затвориха. Преби човек на улицата, почти до смърт.

И този кошмар свърши.

Но аз, още 10 години, не можех да гледам мъжете.

На майка си, така и не разказа?

Струва ми се, че тя знаеше всичко.

Знаела е и се е бояла, че той ще ни убие и двете.

Не искаш ли да разбереш истината? - Искам...

Освен нея, в този живот си нямам никого.

Тя ми е единственият роден човек.

Но ме е страх, че ако узная истината, съвсем няма да мога да живея.

Вика...

... исках да ти кажа "благодаря".

Моля.

Вика...

Коя си ти?

Стой, където си!

Аз съм, не стреляйте.

Момичета...

Този вашият Андрей, направи признания в убийство.

Убиецът не е Андрей; Семьон е!

Ти искаше да ни разкажеш за играта; сега е най-подходящият момент.

Ами хайде...

да отидем в кухнята.

Обличай се.

В Пятигорск, до мястото където е домът на Лермонтов, има ресторант.

Там сервират най-добрите шишчета.

Като се измъкнем оттук, всичките ще ви отведа в Пятигорск.

Ще ви покажа Машук /планина/, цветната градина /парк/, изворите...

Ще ви покажа "вечната планина" Елбрус.

Само за информация - президентът на Кабарда, е пръв приятел на баща ни.

Ще обикаляме с кортеж.

Ще си починете като крале; а ще живеете всичките при мен.

Имам голяма къща; Градина, с череши, с грозде.

Собствено вино, чача...

Само да се измъкнем оттук.

Баща ми сигурно в Москва, всичките ги е изправил на нокти...

Слушай, а ти всичките си въпроси ли решаваш с помощта на баща си?

Защо хленчиш постоянно;

Татко-татко; татко-татко...

Какво искаш по дяволите. Все ми се иска, да те питам;

Защо си дошъл на шоуто? Явно, не е за пари.

Че какво, в живота, мангизите ли решават всичко?

Не всичко, но много.

Там, сигурно ходиш надут като пуяк? - Да, надут...

Да, надут... А тук, защо се домъкна? Надутия?

Сестра ми пристигна...

Защото убих двама души!

Какво, изкопчи ли информацията?

Кого си убил?

Приятелката си.

Казваше се Ана.

И шофьора на колата, в която се врязах.

Имах рожден ден... Баща ми ми подари "Гелик".

След ресторанта, реших да се повозя.

Пиян ли беше?

Де да беше само това. И поркане, и дрога, и какво ли не...

Шофьорът на онази кола, умря веднага.

А Аня, умря в ръцете ми.

Красавец.

След този случай, бях готов да се предам.

Да вляза в затвора; да поема всичката вина, един вид...

Баща ми, така извъртя работата, че колата я бяха откраднали за два дни.

Ето, такъв е баща ми... Целият град, вече знаеше за това.

А на погребението, майка й се приближи и се изплю във физиономията ми.

Господи, какъв изрод си ти, Сурен!

На мястото на тази майка, не само в мутрата ти щях се изплюя;

На място бих те убила, по дяволите!

Такива като теб, с парите, си мислите че ви е позволено всичко, нали?

Останалите хора, за вас са лайна! - Марина...

Какво "Марина", млъкни!

А парите - какво, мамка му?

Може би детето ми стана инвалид, заради такъв, като него!

Също такъв - синчето на началника на комбината!

Просто... просто, копелето взе и преби сина ми!

И не стига това...

Не стига, че го отърваха копелето; ами и не даде нито копейка!

Разбираш ли?

Разбираш ли - беше дете, а стана парцал!

Разбираш ли - колко ли не ходих и не молих...

Колко ли пъти не съм стояла на колене пред тях... нищо, разбираш ли?

Нито копейка не ни дадоха.

А ние го лекувахме... сами го лекувахме.

Докторите ми казват; "Трябва да заминете в Израел".

Какъв ти Израел, по дяволите!

А ти и такива като него...

Сега седиш, копеле и хленчиш!

Вие сте никои, и ти, и баща ти, след всичко това!

Чуй ме добре! За мен, можеш да говориш, всичко, каквото поискаш!

Баща ми не закачай! Ти изобщо не познаваш моя татко!

Господи, а какво да знам за баща ти - същото лайно, като теб,

след като е възпитал такъв син! - Затвори си устата!

Защо, какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

Млъкни! - Ти и баща ти, сте никои, ясно ли е?

Кучко, млъкни и не закачай семейството ми!

Оня път, Семьон трябваше теб да фрасне с ключа по главата!

Какво?

В какъв смисъл Семьон. - В прекия.

Семьон уби лодкаря.

Семьон, истина ли е това? - Ти пък...

Каква ти истина? Забравихте ли бе, приятели - нали играем.

Всичко е постановка. Никой никого не е убивал,

а и лодкарят сигурно е жив; но не е в това работата!

Студентът, нали си призна? - Ти натопи Андрей!

Аз... между другото, му спасих живота.

И какво от това? А той, заради теб - в затвора ли?

Нищо няма да му стане.

Като се измъкнем оттук, бащата на Сурен ще му помогне.

А ако не се измъкнем; малко ли неща може да се случат до тогава?

Виждате ли, какво правят там?

Виждал съм виждал; знам, какво правят там. Там... бият!

Аз считам, че на истинския мъж,

чифт синини няма да му попречат.

Недей да се суетиш. Нищо няма да му стане на студента!

Всичко това е блъф! - Значи, не се боиш от този блъф?

Иди и си признай; там на момчето, му съсипват здравето.

Слушайте, писнахте ми вече, със своя морал; особено ти - "майко Тереза"!

Ако ти не отидеш и не разкажеш, ще го направя аз!

Слушай, затъкни й устата с нещо. С много неща се нагърбваш, комсомолке!

Слава Богу че внуците не виждат такъв дядо, като теб!

Колко се уморих, от всички вас...

Значи, случи се миналото лято.

Михалич, излезе в отпуск и мен ме оставиха сам в цялото стопанство.

Ами, обаждане в отдела... От гората излезли трима души.

Младеж на около 25, някакъв по-възрастен мъж и девойка...

... на ваша възраст. Всичките облечени с такива комбинезони;

измъчени, без документи. Отначало си помислих;

Някакви туристи ли са...

После, те дойдоха на себе си и започнаха такова да ми разказват,

че аз направо откачих. - За шоуто ли?

Не... За екстремални съревнования в тайгата.

Накратко, уж са били група от 16 души;

Едни останали в тайгата и от 16 души, останали живи само тези тримата.

Това, не ме учуди много, защото в тайгата, често умират хора.

Нейсе; избягали затворници, вълци...

но зомбита, и учени в бункер...

... това вече беше прекалено.

И ти веднага ли им повярва, в движение? - Разбира се, че не.

Реших да проверя и заминах в Тайожинск;

Нам наистина имаше странни неща;

клетка, цистерна с вериги, за които те разказваха.

Това, също не ме учуди, защото Тайожинск е затворен град.

и само военните си знаят какво могат да измислят там.

Какво те накара тогава, да си смениш мнението?

Намерих камера. Тя беше скрита там.

Такава ли? - Откъде я имаш?

Пак от там - от Тайожинск; по-нататък, какво стана?

По-нататък, аз се върнах, а тук, вече ме чакаха.

Петима ФСБ-шници, от Москва.

Старшият каза, че неотдавна са формирали група, която привлича хора,

за участие в екстремални съревнования от този тип.

Благодари ми и каза, че аз много съм им помогнал;

и каза, че тези - останалите живи, трябва да бъдат върнати в Москва.

Само дето... - Само дето какво?

Тези туристи, започнаха да ме умоляват, да не ги давам...

И какво направи ти - даде ли ги? - Какво можех да направя; дадох ги.

Не разбра ли, че ФСБ-шниците са менте?

Как можех да разбера, тогава? Едва по-късно, разбрах това.

Когато лесничеите, намериха два трупа в гората - веднага ги познах; по дрехите.

После, започнах да проверявам по имената; по местоположение и т.н.

Накратко, оказа се че те отдавна вече... били изчезнали безследно!

А ФСБ-шници, с тези имена, никога не са съществували.

Ти каза, два трупа... Момичето, там ли беше?

Там беше младежът и мъжът; а девойката я нямаше.

А как изглеждаше тя? - Ами, нищо особено.

Цялата беше натъртена... - Постарай се да си спомниш.

Когато се качваше в автобуса...

тя ме изгледа много странно;

Обърна се и там, такова...

Имаше татуировка.

На гърба... Дали птица, дали кой знае какво.

А ти, като си проверявал загиналите, помниш ли фамилията на девойката?

Нещо финландско беше... Хайконен...

Кус... Кус... - Кемпинен.

Кемп... Да, Кемпинен. - Оля Кемпинен, сестра ми.

Ти имаш сестра?

Двете имаме еднакви татуировки на гърба.

Тук съм, за да я намеря.

Сестра ти е била в същия гъз, който сме и ние; и ти си траеш?

Та ние умирахме тук... И ти си знаела, и си си траела?!

Тя е всичкото, което имам...

Съжалявам, Таня.

Съжаляваш, така ли?

И за Настя съжаляваш...

И за Лена съжаляваш, която жива се запали;

И Дима... и Серьога, ти, за всичките съжаляваш, нали?

Ама че си кучка!

Бързо до стената!

Таня, недей... - Как можа, Вика?

Може би, нарочно си взела тази камера; та да не оставяш улики?

И как само, точно навреме се появи; когато искаха да ме изнасилят!

Таня, какви ги дрънкаш, успокой се! - А може би, всичките сте заедно?

Да ви гръмна ли направо тук, та това шоу да свърши най-сетне?

Може би... хайде, да се успокоите, става ли?

За какво ви доведох тук, да ви спася, или не?

Ей там, живее мой приятел; исках, да ви отведа при него; той има самолет.

Да бе, тук при вас, всеки си има собствен самолет.

Вика... ти така и не ми отговори; каква си ти?

Вече всичко ти разказах. - Таня, хайде да се успокоим, а?

Таня, за какво, мамка му?

Не върви след мен!

Хайде, викай ги!

Ти си убил, ти ще отговаряш! - А ти, отговори ли?

Като дойде време, ще отговоря! - Да бе...

Ако аз не бях ударил лодкаря, той щеше да убие студента!

А ако не беше повлякъл студента натам, нищо нямаше да се случи!

Не съм го влачил бе... той сам тръгна.

Въобще, теб те нямаше там, защо се буташ в шамарите?

Или заради тази изтривалка, съвсем си загубил разум?

А това вече... го направи съвсем напразно!

Копеле си ти, Семьон!

От самото начало беше гадно копеле.

Та нали ти, подбуди всичките да бягат?

След това, уби лодкаря... Студента, ловко натопи.

Може би ти си "внедреният" в играта?

Опа...

значи, така обърнахме нещата?

Хайде, викай ги.

Ако не го направиш ти, ще го сторим ние, вместо теб!

Разбрах бе...

Разбрах.

Ами, добре, както искате!

Какво искаш? - Извикай старшия.

На обяд е. - Нека дойде след обяда.

Добре.

Таня! Не прави глупости, по дяволите!

Имаш ли аптечка? - Да, върху хладилника, в кухнята.

Дежурният... Баранов се обажда.

Дежурният слуша...

Нали разбираш, че ако те узнаят това, че ни криеш, ще имаш големи проблеми.

Баранов, приемам!

Разбирам, че ако я намерят с автомата в града - тя ще има проблеми.

Значи, ние първи ще я намерим!

Баранов, Баранов, дежурният слуша, приемам?

Проверка на връзката. - Прието.

Слушай, а тази девойка, за която разказа, наистина ли ти е сестра?

Наистина.

Махни си ръката.

Махни си ръката!

Имаш късмет - Таня не умее да стреля. Кротко! Дръж... здраво!

Момент! - Гледай тук!

Ако мръднеш, край с тебе, ясно? - Да.

Връзка с Москва? - Няма връзка...

Не ме лъжи! Бързо, връзка с Москва!

Наистина няма връзка...

Ако още веднъж чуя думата "не", свършена си, разбра ли?

Добре...

Кажете номера.

043...

11...

42.

Втора кабина... Втора.

Ало... Ало, мамо!

Отвори... отвори!

Това, за самолета, истина ли е? - Да, приятелят ми е бивш летец.

Защо бивш?

Ами, на пияна глава, си отрязал два пръста, и взели, че го отписали.

А той се изхитри да сложи автопилот и сега вози понякога туристи над тайгата.

При него трябва да отидете; той ще ви помогне.

Трябва да вземем останалите.

С останалите, сега няма да стане номерът - нали разбираш -

сега са под следствие.

Като се появи връзка с московчани, чрез тях, ще го реша някак.

Чрез московските "менте" ФСБ-шници ли?

Накратко; ще измислим нещо... - Отличен план!

Баранов, приемам, приемам...

Къде си бе, спиш ли?

Ами трябва си, аз съм от нощес, нали знаеш; какво искаше?

Шефът, нареди всички да вдигна; тук, такава простотия се развива...

Женската, дето избягала, завзела пощата.

И-и... вече я хванаха, а у нея, намерили автомата на Петрович.

На кой Петрович?

Ами, този - учителят, дето изчезна с децата в гората.

Изобщо, шефът каза, доведете ми всички от ДК -

Ще ги разпитваме отново, изобщо - чакаме теб.

Разбрах...

Автоматът твой ли беше? - Ами да, намерих го в Тайожинск.

Хайде, спирай.

Нали разбираш, че всичко това е много, много грамотно нагласено?

Аз вече, нищо не разбирам; хайде, спирай!

Сериозно ли? - Спирай, ти казвам!

Е, кучко, наигра ли се? Къде са децата?

Нали вече казах; не знам, къде са децата.

Какво е това?

Това е автоматът на учителя, който беше с децата; откъде го взе?

А?

Ще говориш ли нещо, или ще си играем на "мълчанка"?

Това не ти е Москва...

Аз, кучко, на всички ви, ще изтръгна душите ви, по дяволите!

Саня... - Да?

Я ми дай палката!

Какво искате, нали подписах всичко?

Ти ми подписа признания, за Димон; а аз искам да знам, къде са децата!

Аз знам, къде са децата! Ще разкажа!

Всичко ще разкажа.

Е, давай - разказвай... - Не тук.

В кабинета... Всичко ще разкажа.

И ще подпишеш... - И ще подпиша.

Ръцете на капака!

Какво, ще ме арестуваш ли, ще ме застреляш?

Сам помисли: за какво ни е, да отвличаме децата?

Автоматът, е улика - менте; това просто е поредният етап от играта!

Всичко това, вече го преминахме с момчетата; бункера, зомби...

Клетката в Тайожинск, помниш ли?

Аз бях, в тази клетка.

Ако ти, сега ме арестуваш, това с нищо хубаво няма да завърши!

Докато съм на свобода, поне имам шанс; реален шанс, мамка му, да завърша това.

Нали не искаш, всяка година, да намираш нови трупове?

Ти разбираш ли, че сестра ми още...

... още може да е жива?

Извинявай, че със сестра ти, се получи така; че не изясних веднага.

Накратко:

Прякорът на моя приятел, е Чкалов.

Той ми е длъжник, ако пита - кажи, че си от мое име.

Трябва да пътуваш по главния път, до старото летище.

С твоите момчета, тук ще се изясним, ако те наистина не са замесени.

Ами ти?

А аз, ще кажа, че си ме нападнала и си ми взела пистолета... ето.

Ти си ченге-късметлия!

Само, хайде без героизъм, а? Веднага заминавай.

Ще се постарая.

Благодаря ти.

Хайде, да ме закопчееш, ей там.

Сега ще ви отвържа краката...

А сега, в маймунарника; поседи, за сега тук.

Помисли си... Хайде, върви.

Не мърдай! Стой!

Стой! Пусни я!

Пускай я! Дайте ни, да си отидем!

Никой, няма да си тръгне от тук, докато аз не намеря децата!

Свали оръжието. - Пусни... Пусни я!

Не мърдай, не мърдай! - Успокой се момче, успокой се.

Саня, вдигни слушалката. - Стой, стой!

Тихо! Седи мирен.

За къде си се нагласил? Тук, наоколо е само тайга!

Какво бе мамка му, откачи ли? Хайде, свали оръжието, де.

Михалич, намерили са децата... - Ето!

Виждаш ли - децата са се намерили; всичко е нормално!

Всичко е добре. - Няма никакви деца... Само лъжете!

Пусни я! - Свали оръжието, всичко е наред.

Михалич, дъщеря ти иска да те чуе.

Не, не... не мърдай, не мърдай!

Ще поговоря с дъщерята, успокой се. - Не, не...

Излизай, хайде! Хайде, хайде...

Хайде...

Ало... тате...

Татко... Татко, защо мълчиш?

Татко...

Андрей застреля половината ченгета! - Самият той, къде е?

Убиха го.

Сядай!

Кой ме е викал, какво искате?

Аз... тук, работата е такава...

Господи... - Идиот!

Не мърдай, куче!

Тя има нужда от помощ, иначе ще умре! - Сама си е виновна!

Кой си ти такъв бе?! - Нали ви казах; аз почиствам лайната!

И сега, всичките ли, ще ни убиеш? - Сами сте си виновни!

Вие, всичките ме предадохте! - Семьон, побърка ли се бе?

Това е лъжа, а не игра!

Още по-добре; свидетели не са ми нужни!

Не, стой! - Недей! Семьон, недей...

Дойде ли? - Не прави това.

Хайде, хайде...

Бързо изчезвайте всички! - Бегом, ставай, бегом!

Спокойно, дръж се...

Търпи мила, търпи.

Бягай, дъще, бягай, бягай, бягай...

Моля те, бягай... е, хайде!

Благодаря, за помощта.

Всичко е наред, аз съм длъжник на Вова.

Колко имаме до Иркутск? - Към 4 часа, в полет, почивайте.

Ще изчакаме да съмне.

Дълго летим...

Мамка му! - Какво?

Пилота го няма!

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020